                                                                  70280


УКРЕПВ�?�?Е
                                                                  v2




�?�? ВИСШЕТО
ОБР�?ЗОВ�?�?ИЕ
В БЪЛГ�?РИЯ
Варианти за подобр�?ване на моделите на управление,
контрола на каче�?твото и финан�?ирането на ви�?шето образование




                                                  Сектор “Човешко развитие�?,
                                              Регион Европа и Централна �?зи�?
                                                           �?еофициален превод на българ�?ки език




СВЕТОВ�?�? Б�?�?К�?




Българи�?




Укрепване на ви�?шето образование в Българи�?:
Варианти за подобр�?ване на моделите на управление, контрола на каче�?твото и
финан�?ирането на ви�?шето образование




Септември, 2012 г.


                                                                                             1
                                                                       �?еофициален превод на българ�?ки език




© 2012 Международна банка за въз�?танов�?ване и развитие/Световна банка �?дре�?:          1818 H Street NW,
Washington DC20433; Телефон: 202-473-1000; Интернет �?траница: www.worldbank.org
�?�?кои права запазени.

�?а�?то�?щи�?т труд е дело на колектив от �?лужители на Световна банка, на които бе оказана външна помощ.
Тр�?бва да �?е има предвид, че Световна банка не притежава непременно правата върху в�?еки компонент от
неговото �?ъдържание. Ето защо Световна банка не гарантира, че правата на трети лица н�?ма да бъдат
накърнени при използване на �?ъдържанието на на�?то�?щи�? труд. Ри�?кът от пред�?в�?ване на и�?кове във връзка �?
подобни нарушени�? �?е но�?и един�?твено от неговите ползватели.

Пред�?тавените в на�?то�?щи�? труд кон�?татации, тълкувани�? и заключени�? не отраз�?ват непременно възгледите
на Съвета на изпълнителните директори на Световна банка или на правител�?твата, които те пред�?тавл�?ват.
Световна банка не гарантира точно�?тта на включените в работата данни. Границите, цветовете,
наименовани�?та и в�?�?какъв род друга информаци�?, изобразена на �?ъдържащите �?е в работата географ�?ки
карти, не израз�?ват каквото и да било �?тановище на Световна банка отно�?но юридиче�?ки�? �?татут на дадена
територи�?, нито пред�?тавл�?ват потвърждение или признаване на въпро�?ните граници. �?ищо от �?ъдържащото
�?е тук не пред�?тавл�?ва и н�?ма да �?е �?чита за ограничение или отм�?на на привилегиите и имунитетите на
Световна банка, които �?а �?пециално запазени.

Права и разрешени�?
�?а�?то�?щата работа е до�?тъпна при у�?лови�?та на лиценз Creative Commons Attribution 3.0 Unported (CC BY
3.0), http://creativecommons.org/licenses/by/3.0. В рамките на лиценза Creative Commons Attribution �?те
�?вободни да копирате, разпро�?тран�?вате, предавате и адаптирате на�?то�?щата работа, включително и за
търгов�?ки цели, при �?ледните у�?лови�?:

Означение - Мол�?, цитирайте работата както �?ледва: Световна банка, 2013 г. Укрепване на ви�?шето
образование в Българи�?: възможно�?ти за подобр�?ване моделите на управление, о�?игур�?ване на
каче�?твото и финан�?иране на ви�?шето образование.

Вашингтон, окръг Колумби�?: Световна банка. Лиценз: Creative Commons Attribution CC BY 3.0
В�?ички запитвани�? отно�?но правата и лицензите �?ледва да �?е отправ�?т до: Office of the Publisher, The World
Bank, 1818 H Street NW, Washington, DC 20433, USA; фак�?: 202-522-2625, електронна поща:
pubrights@worldbank .org.



                                                                                                         2
                                                                                                               �?еофициален превод на българ�?ки език




                                                                     Съдържание

Благодарно�?ти ............................................................................................................................................... 4
1. Резюме .................................................................................................................................................... 5
2. Преглед на �?ектора на ви�?шето образование в Българи�? ................................................................ 14
3. О�?игур�?ване на каче�?тво .................................................................................................................... 16
4. Ръковод�?тво и управление ................................................................................................................. 26
5. Финан�?иране и ефективно�?т .............................................................................................................. 34
ПРИЛОЖЕ�?ИЯ ........................................................................................................................................... 51
Приложение 1. Референтна �?и�?тема за показатели и процедури на оцен�?ване, разработена от
Европей�?ката а�?оциаци�? на универ�?итетите ............................................................................................ 52
Приложение 2. Контролен �?пи�?ък на щат�?ките регулаторни агенции в С�?Щ за ин�?титуционална
акредитаци�? ................................................................................................................................................. 55
Приложение 3a. �?ационални подходи към оценката на по�?тижени�?та от обучението във ви�?шето
образование – Формат и модел на оценката ............................................................................................. 61
Приложение 3б. �?ационални подходи към оценката на по�?тижени�?та от обучението във ви�?шето
образование – Уча�?тници ........................................................................................................................... 64
Приложение 3в �?ационални подходи към оценката на резултатите от обучението във ви�?шето
образование – Оценени по�?тижени�? и резултати .................................................................................... 70
Приложение 4. Проце�? на �?тратегиче�?ко планиране �? балан�?ирана �?и�?тема от показатели за
ефективно�?т (БСПЕ) ................................................................................................................................... 80
Приложение 5. Преглед на моделите на управление и автономи�?та на ви�?шите учебни заведени�? в
Европа .......................................................................................................................................................... 84
Приложение 6. Си�?тема на държавните �?уб�?идии за държавните универ�?итети в Българи�? ............. 87
Приложение 7. Брой �?туденти и преподаватели в българ�?ките универ�?итети, държавни и ча�?тни,
2006-2007 и 2010-2011 учебна година....................................................................................................... 89
Приложение 8. Опит на н�?кои �?трани във финан�?ирането на ви�?шите учебни заведени�? чрез
договори за пред�?тав�?не ............................................................................................................................. 91




                                                                                                                                                                  3
                                                               �?еофициален превод на българ�?ки език



                                       Благодарно�?ти
�?а�?то�?щи�?т доклад беше изготвен от Пламен Данчев, �?пециали�?т по образование и Роберта Мали
Ба�?ет, �?тарши �?пециали�?т по образование (ръководител на екипа за изпълнение на задачата), като
прино�? за това даде и Джамил Салми, глобален ек�?перт по ви�?ше образование. Използваните като
база доклади за международните и европей�?ките тенденции в управлението, контрола на каче�?твото
и финан�?ирането на ви�?шето образование б�?ха изготвени от Самих Михаил, кон�?ултант.
Редактирането беше о�?ъще�?твено от Лаура Е. Рамбли, кон�?ултант. Ц�?ло�?тна подкрепа на екипа
оказваше пред�?тавител�?твото на Световната банка в Софи�?, оглав�?вано от Марку�? Репник,
По�?то�?нен пред�?тавител за �?траната. �?лбена Сам�?онова и �?дела Делчева о�?игуриха безценна
логи�?тична подкрепа за ми�?иите. За каче�?твото на доклада доприне�?оха и �?ъще�?твените коментари
от Мини�?тер�?твото на финан�?ите, �?ационалната агенци�? за оцен�?ване и акредитаци�? и
Мини�?тер�?твото на образованието, младежта и науката (МОМ�?).

Докладът беше изготвен в т�?�?но �?ътрудниче�?тво �? българ�?ките вла�?ти. Го�?подин Кра�?имир Вълчев,
главен �?екретар на МОМ�?, Евелина Хри�?това, �?ъветник по ви�?ше образование, МОМ�? и Мари�?
Фъртунова, директор за ви�?шето образование, МОМ�? б�?ха непо�?ред�?твените ни партньори и
дадоха безценна помощ и бележки по матери�?та. Те обаче, не но�?�?т отговорно�?т за предложените
препоръки. Сътрудниче�?твото �? другите звена на българ�?кото правител�?тво �?ъщо беше отлично и
екипът е благодарен на държавните �?лужители на в�?ички нива, които заделиха време, за да �?е
�?рещнат �? екипа и предо�?тавиха навременна и компетентна информаци�?. Същото може да �?е каже и
за по�?етените недържавни организации. Докладът много �?печели от тази разм�?на на виждани�? и
екипът изказва благодарно�?т на в�?ички колеги, по�?ветили ча�?т от времето �?и и �?поделили
виждани�?та �?и �? на�?.




                                                                                                 4
                                                                      �?еофициален превод на българ�?ки език



                                               1. Резюме

Преглед на о�?новните моменти в развитието на ви�?шето образование в Българи�?

1.1.   Българи�? �?е при�?ъедини към Европей�?ки�? �?ъюз (ЕС) през 2007 година. В този
контек�?т целта на правител�?твото да у�?кори �?оциално-икономиче�?ката конвергенци�? �? ЕС
изи�?ква да �?е увеличи производително�?тта на труда и формира трудова �?ила, владееща най-
�?ъвременните умени�?, необходими за бързото развитие на икономика, базирана на знанието.
Работниците, годни да уча�?тват в базирана на знанието икономика, �?е очаква да имат ви�?ше
образование. Множе�?тво �?а фактите, показващи, че ефективните инве�?тиции във ви�?шето
образование увеличават �?по�?обно�?тта на една �?трана да твори иновации във водещите обла�?ти на
развитието. Ви�?око квалифицираните хора �?а и по-адаптивни към промен�?щите �?е потребно�?ти на
пазара на труда. О�?вен това, ви�?шето образование и из�?ледовател�?ката работа �?а �?ред ключовите
фундаменти на европей�?ката интеграци�?: изграждайки умени�? и знани�?, които на�?ърчават
трудовата мобилно�?т, и уча�?твайки в Европей�?кото про�?тран�?тво за ви�?ше образование (Болон�?ки�?
проце�?) и в Европей�?кото из�?ледовател�?ко про�?тран�?тво.

1.2.   След 1989 година българ�?кото ви�?ше образование претърп�? значителна
тран�?формаци�? чрез бърз преход от �?връх-регулиране към академична и ин�?титуционална
автономи�? на ви�?шите учебни заведени�? (ВУЗ), (1990 и 1995), чрез въвеждане на три-�?тепенната
�?и�?тема (бакалавър�?ка, маги�?тър�?ка и доктор�?ка) в �?труктурата на ви�?шето образование (1995),
преразглеждане на моделите на управление на ви�?шите учебни заведени�? (1999) и въвеждане
на финан�?иране, обвързано �? бро�? запи�?ани �?туденти (1999). Уча�?тието на Българи�? в Болон�?ки�?
проце�? от 1999 година доведе до ин�?титуционална реорганизаци�? и укрепване на �?ационалната
агенци�? за оцен�?ване и акредитаци�? (�?�?О�?) и при�?ъедин�?ването й към Европей�?ката а�?оциаци�? за
гарантиране на каче�?тво във ви�?шето образование (ENQA) и към Европей�?ки�? реги�?тър за
гарантиране на каче�?тво (EQAR).

1.3.   През 2011 година в �?ъобщение „В подкрепа на ра�?тежа и �?ъздаването на работни ме�?та
– програма за модернизиране на �?и�?темите за ви�?ше образование в Европа�?1 Европей�?ката
коми�?и�? определ�? пет ключови обла�?ти на реформата:
        Увеличаване на бро�? завършили ви�?ше образование лица;
        Подобр�?ване на каче�?твото и подход�?щата на�?очено�?т на развитието на човешки�?
         капитал в �?и�?темата за ви�?ше образование;
        Създаване на ефективни механизми за управление и финан�?иране;
        Укрепване на „триъгълника на знанието�? – образование, из�?ледовател�?ка дейно�?т и
         бизне�?; и
        Разшир�?ване на интернационализаци�?та на ви�?шето образование.

1.4.   Бързото възникване на ча�?тни ви�?ши учебни заведени�?, паралелно �? тенденци�?та на
увеличаване на приема в държавните универ�?итети, измениха размера и �?труктурата на
�?ектора за ви�?ше образование и за�?илиха конкуренци�?та между ин�?титуциите, предо�?тав�?щи
ви�?ше образование. Бро�?т на �?тудентите нара�?на �? 16% през по�?ледните де�?ет години, докато
бро�?т на завършилите �?редно образование �?падна �? 13% през �?ъщи�? период. �?етни�?т процент на
запи�?алите �?е във ви�?шите учебни заведени�? �?туденти до�?тигна 41% от на�?елението на възра�?т 19-
23 години (2010). От разширени�? обхват на ви�?шето образование произтекоха три о�?новни
по�?лед�?тви�?: увеличи �?е �?ъотношение �?туденти-преподаватели, намалени б�?ха разходите за


1
 Съобщение от Коми�?и�?та до Европей�?ки�? парламент, до Съвета, до Европей�?ки�? икономиче�?ки и �?оциален
комитет и до Комитета на регионите: В подкрепа на ра�?тежа и �?ъздаването на работни ме�?та - програма за
модернизиране на �?и�?темите за ви�?ше образование в Европа . Изтеглено на 14 �?ептември 2012 г. от
http://ec.europa.eu/education/higher-education/doc/com0911_en.pdf.


                                                                                                         5
                                                                   �?еофициален превод на българ�?ки език


образованието на един �?тудент и �?е про�?ви по-гол�?ма разнородно�?т в умени�?та и в �?по�?обно�?тите
на �?тудентите да у�?во�?ват материала.

1.5.   Макар и необходима за подобр�?ване на ви�?шето образование, интернационализаци�?та
му не е нужно да бъде непо�?ред�?твена обла�?т за реформатор�?ка интервенци�?, �? оглед на факта,
че ключовите приоритети на реформите за каче�?тво, подход�?ща на�?очено�?т, управление,
финан�?иране и ефективно�?т ка�?а�?т Българи�? най-непо�?ред�?твено и затова �?а о�?новните
�?ъображени�?, разгледани в на�?то�?щи�? доклад.


1.6.   Въпреки количе�?твените по�?тижени�? през по�?ледните две де�?етилети�?, ви�?шето
образование в Българи�? продължава да е изправено пред предизвикател�?тва по отношение на
каче�?твото, отчетно�?тта, финан�?ирането и ефективно�?тта на резултатите. �?а�?коро подетите
инициативи за реформа �?а на�?очени към н�?кои от тези �?лабо�?ти. Изменени�?та на Закона за ви�?ше
образование, приети през 2010 г. и 2011 г., позволиха на ви�?шите учебни заведени�? да изпълн�?ват
из�?ледовател�?ка работа на договорна о�?нова �? държавни и ча�?тни клиенти, както и �? други ви�?ши
учебни заведени�?, позвол�?вайки на ин�?титутите да �?ъздават партньор�?ки отношени�? �? други ви�?ши
учебни заведени�? (ме�?тни или международни) и организации. Тези изменени�? въведоха и нова
нормативна уредба за изна�?�?не на �?ъвме�?тни маги�?тър�?ки и докторант�?ки програми, включително и
чрез прилагане на методите на франчайзинга. Друга о�?новна реформа, �?вързана �? модела на
финан�?иране, е по�?тепенната преориентаци�? към по-�?илно по�?тав�?не на ударението върху
пред�?тав�?нето на ви�?шите учебни заведени�?, започвайки през 2011 г. �? малък пакет за
възнаграждение на пред�?тав�?нето, разширен и доу�?ъвършен�?тван през 2012 година. Тази реформа
във финан�?ирането дойде �?лед о�?новната инициатива за �?ъбиране на информаци�? за
образователните по�?тижени�? и реализаци�?та на завършилите ви�?ше образование на трудови�? пазар
през 2010 г. и 2011 г., като ча�?т от инициативата за �?ъздаване на българ�?ка рейтингова �?и�?тема за
ви�?шите училища (РСВУ). Изменени�?та на Закона за развитие на академични�? �?ъ�?тав от 2010
година замениха централизирана �?и�?тема за кариерно развитие на академични�? �?ъ�?тав �?ъ�? �?и�?тема,
о�?игур�?ваща значителна автономно�?т на ви�?шите учебни заведени�? и из�?ледовател�?ките ин�?титути
да приемат и прилагат �?об�?твени политики по отношение на пер�?онала. През втората половина на
2011 г. законодателните промени по�?тавиха о�?новите за конкуренци�? на пазара на оценка на
каче�?твото, като позволиха на агенции, членуващи в ENQA и EQAR, да оцен�?ват програмите на
българ�?ките ви�?ши учебни заведени�?. Скалите за акредитационна оценка б�?ха преразгледани, което
позволи да �?е по�?тигне по-гол�?ма диференциаци�? на резултатите на акредитираните ви�?ши учебни
заведени�?. �?�?О�? преразгледа �?воите критерии за ин�?титуционална и програмна оценка �? оглед да
�?ъздаде обща о�?нова за обедин�?ване в бъдеще на програмното оцен�?ване на трите образователни
�?тепени – бакалавър�?ка, маги�?тър�?ка и доктор�?ка. Преразгледаните критерии за оцен�?ване
�?ъдържат нов раздел �? показатели, което по�?тав�? ударение повече върху каче�?твото на
образованието и из�?ледовател�?ката работа на ви�?шите учебни заведени�? и дава оценка за
конкурентно�?тта на оцен�?ваните ви�?ши училища. Българи�? �?ледва да продължи тези реформи и да
приеме интегрирани мерки за повишаване на каче�?твото и ефективно�?тта на ви�?шето образование
като преразгледа моделите на управление, о�?игур�?ване на каче�?тво и финан�?иране. Решението на
тези елементи тр�?бва да залегне в една дълго�?рочна визи�? и �?тратеги�? за ви�?шето образование,
каквато в момента лип�?ва в Българи�?.


О�?новни предизвикател�?тва пред ви�?шето образование и варианти за реформи

1.7.       �?кредитаци�? и о�?игур�?ване на каче�?тво

1.7.1      Предизвикател�?тва:

       �?   Слаби критерии за оцен�?ване и акредитаци�?. Както в много други държави членки на
           ЕС, рамката на �?�?О�? за акредитиране оцен�?ва набор от най-общи предпо�?тавки за
           предо�?тав�?не на каче�?твено образование, като в Българи�? обаче �?е отдел�? повече внимание
           на вход�?щите ре�?ур�?и, отколкото на резултатите. Дори и �?лед по�?ледните преработки на

                                                                                                     6
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


         критериите за оценка количе�?твените показатели в�?е още преобладават над каче�?твените.
         Тези �?лабо�?ти �?е разпро�?тират по-нататък и в �?и�?темите за �?амооценка на ви�?шите учебни
         заведени�? и на �?лед-акредитационното наблюдение и контрол (С�?�?К). Докато в друг
         контек�?т (например С�?Щ, Канада) залагането най-вече на �?амооценката и подобр�?ването на
         каче�?твото, о�?ъще�?тв�?вано от �?амите ви�?ши училища, �?е е доказало като ефективен подход,
         у�?или�?та за о�?игур�?ване на каче�?тво в Българи�? че�?то �?а възпреп�?т�?твани от �?лабите
         критерии, използвани от �?�?О�? в проце�?а на оцен�?ване и акредитиране, �?ъздавайки
         �?тимули за чи�?то формална �?амооценка.

    �?    Тромави процедури за оцен�?ване и акредитиране. �?аложеното по закон изи�?кване за
         акредитиране и оцен�?ване на в�?�?ка профе�?ионална обла�?т и в�?�?ка �?пециално�?т на
         регулираните профе�?ии и докторантури по�?тав�? под �?илен нати�?к: 1) Човешките ре�?ур�?и на
         �?�?О�?; и 2) по-големите универ�?итети, предлагащи по-гол�?м брой профе�?ионални обла�?ти,
         предмет на привидно непрекъ�?нати цикли от акредитации.

    �?    �?едо�?татъчно включване на външни заинтере�?овани �?трани и чужде�?транни
         ек�?перти. Проце�?ът на оцен�?ване и акредитиране в�?е още не е до�?татъчно отворен за
         уча�?тие на изтъкнати чужде�?транни ек�?перти, на пред�?тавители на бизне�? общно�?тта или
         други заинтере�?овани �?трани, имащи отношение към �?ъответната профе�?ионална обла�?т.
         Резултатите от оцен�?ването не �?е публикуват в пълни�? им вид и информаци�?та, ко�?то �?е
         опове�?т�?ва, не дава обо�?новката за при�?ъдени�? рейтинг.

    �?    Опа�?ени�?, �?вързани �? автономно�?тта на �?�?О�?. По закон �?�?О�? е зами�?лена като
         незави�?има ин�?титуци�? към Мини�?тер�?ки�? �?ъвет, ко�?то да намали вли�?нието както на
         политиците, вземащи решени�? на централно равнище (Мини�?тер�?твото на образованието,
         младежта и науката), така и на ви�?шето учебно заведение, предмет на оцен�?ване. �?а
         практика обаче, �?�?О�? е второ�?тепенен разпоредител �? бюджетни кредити към МОМ�?,
         докато Мини�?тер�?твото на финан�?ите взема решени�?та за най-важни�? елемент от приходите
         на �?�?О�? – нивата на так�?ите за програмното и ин�?титуционално оцен�?ване на ви�?шите
         учебни заведени�?. О�?вен това, незави�?имо�?тта на �?�?О�? от н�?кои ви�?ши учебни заведени�?
         може да изглежда �?ъмнителна, предвид �?ъ�?тава на комитетите за оценка, на които е
         възложена задачата да изпълн�?ват процедурите по акредитиране.

1.7.2.   Варианти за реформи:

    �?    По-гол�?мо ударение върху каче�?твените измерени�? на критериите за оценка и по-
         опро�?тени процедури на оцен�?ване. �?�?О�? би могла да обми�?ли �?ливането на дейно�?тите
         за ин�?титуционална и програмна акредитаци�?, като по�?тави допълнително ударение върху
         критериите за оценка и обърне повече внимание на каче�?твените измерени�? на оцен�?ваните
         ин�?титути и програми. Отно�?ителната теже�?т на новите показатели за измерване на
         каче�?твото на образованието и из�?ледовател�?ката работа и конкурентно�?тта на ви�?шите
         учебни заведени�? тр�?бва да бъде значително по-ви�?ока от �?егашните 15% в общата оценка.

    �?    Подобр�?ване на надеждно�?тта и взи�?кателно�?тта на оцен�?ването от �?�?О�? чрез по-
         широко включване на работодатели и изтъкнати международни ек�?перти.
         Програмното оцен�?ване би �?печелило от по-широкото включване на изтъкнати
         международни ек�?перти и пред�?тавители на профе�?ионални организации, които могат да
         добав�?т �?тойно�?т когато �?е прави �?равнителна оценка на каче�?твото на програмите, както и
         ако �?е о�?игури по-добро пред�?тавител�?тво на работодателите и техните �?дружени�? в
         проце�?а на оцен�?ване. Оцен�?ването от външен орган би дало допълнителна уверено�?т, че
         акредитаци�?та на програмата е направена �? нужната взи�?кателно�?т и без конфликт на
         интере�?и.

    �?    Повишаване на финан�?овата незави�?имо�?т на �?�?О�?. Сегашните правила и процедури
         за определ�?не на так�?ите за програмно и ин�?титуционално оцен�?ване тр�?бва да бъдат


                                                                                                    7
                                                                     �?еофициален превод на българ�?ки език


           преразгледани, за да може �?�?О�?, а не Мини�?тер�?твото на финан�?ите, да има думата при
           определ�?не на так�?ите.

       �?   Използване на �?ред�?тва от финан�?ираните от ЕС оперативни програми или от други
           финан�?ирани от ЕС източници за покриване на по-ви�?оките разходи за уча�?тие на
           международни ек�?перти от най-ви�?ока кла�?а в ек�?пертните екипи за оцен�?ване,
           изграждани от �?�?О�?. Същите източници на �?ред�?тва от ЕС могат да �?е използват
           алтернативно за �?ъ-финан�?иране на оцен�?ване от чужде�?транни агенции (членове на ENQA
           и EQAR), така че разходите за оцен�?ване, плащани от оцен�?ваните ви�?ши учебни заведени�?,
           да �?а равни на так�?ите на �?�?О�?. Използването на �?ред�?тва от ЕС за такава �?тратегиче�?ка и
           �? гол�?мо въздей�?твие инициатива може да подобри значително рамката за о�?игур�?ване на
           каче�?тво в Българи�? и каче�?твото на ви�?шето образование като ц�?ло.

       �?   Ин�?титуционализиране на �?ъбирането и използването на каче�?твена и �?вързана �?
           пред�?тав�?нето информаци�? в рейтинговата �?и�?тема за ви�?шите училища (РСВУ) като
           ча�?т от рамката за о�?игур�?ване на каче�?твото. Правител�?твото тр�?бва да о�?игури
           у�?тойчиво�?тта на РСВУ и да обезпечи водещата й рол�? в рамката за о�?игур�?ване на каче�?тво
           във ви�?шето образование. Препоръчително е обхватът на данните, �?ъбирани в РСВУ, да
           бъде разширен и допълнен �? пълно проучване за про�?лед�?ване на завършилите �?туденти и
           работодатели, при което ще �?е �?ъбере по-в�?еобхватна информаци�? за образователните
           резултати и реализаци�?та на завършилите �?туденти на пазара на труда.


1.8.       Управление

1.8.1.     Предизвикател�?тва:

       �?   Ограничен е бро�?т за�?вени �?тратегиче�?ки приоритети в обла�?тта на ви�?шето
           образование. Българи�? е приела �?тратегиче�?ки документи за в�?ички �?тепени на
           официалното образование, �? изключение на ви�?шето. Европей�?ките политики от ключово
           значение за ви�?шето образование, из�?ледовател�?ката дейно�?т и иновациите �?а отразени в
           различни правител�?твени решени�?, програми или други �?екторни �?тратегии (включително и
           в Стратеги�?та за учене през цели�? живот и в отделна �?тратеги�? за из�?ледовател�?ката
           дейно�?т), а �?екторът е о�?тавен без ц�?ло�?тен �?тратегиче�?ки документ, който да очертава
           визи�?та и бъдещето на ви�?шето образование в Българи�?, о�?обено що �?е отна�?�? до неговото
           управление, о�?игур�?ване на каче�?тво и финан�?иране.

       �?   Държавните ви�?ши учебни заведени�? �?е управл�?ват в полза на техни�? академичен
           �?ъ�?тав. При �?ъще�?твуващата законодателна рамка в�?ички �?тратегиче�?ки решени�? в
           държавните Ви�?ши училища, ка�?аещи академични�? живот, управлението на ре�?ур�?ите,
           контрола и �?ъответ�?твието �?ъ�? закона, �?а в ръцете на академични�? �?ъ�?тав, който е широко
           пред�?тавен във в�?ички управл�?ващи и контролни органи на тези ин�?титути. Ректорът �?е
           избира, назначава и �?е отчита пред Общото �?ъбрание, в което най-малко 70% от гла�?овете
           принадлежат на академични�? �?ъ�?тав (най-малко 15% - на �?тудентите и админи�?тративни�?
           пер�?онал), в редовете на който ректорът най-веро�?тно ще �?е върне �?лед изтичане на мандата
           му.

       �?   Слаби връзки �? външните заинтере�?овани �?трани. Връзките между държавните ви�?ши
           учебни заведени�? и заинтере�?ованите лица, които �?а външни �?пр�?мо ин�?титуци�?та, �?а �?лаби
           и �?ъздаването на Съвета на на�?то�?телите (2007 г.), който да пред�?тавл�?ва интере�?ите на
           широката обще�?твено�?т, не за�?егна каче�?твото на пред�?тав�?нето на ви�?шите учебни
           заведени�? поради много ограничените правомощи�?, които му б�?ха предо�?тавени.

       �?   �?ео�?ъще�?твена потребно�?т от профе�?ионално управление на държавните ви�?ши
           учебни заведени�?. Сегашни�?т модел на управление доведе до изве�?тна неефективно�?т в
           управлението на финан�?овите и човешките ре�?ур�?и на държавните ви�?ши учебни заведени�?.

                                                                                                       8
                                                                    �?еофициален превод на българ�?ки език


           В допълнение към това, проучвани�?та и данните, �?ъбрани за трудовата реализаци�? на
           възпитаниците на ви�?шите училища, като ча�?т от РСВУ �?очат, че има очевидна
           необвързано�?т между политиките и програмите на н�?кои ви�?ши учебни заведени�? и
           потребно�?тите на пазара на труда, отраз�?ваща неподход�?щата на�?очено�?т на знанието и
           умени�?та, придобивани по н�?кои универ�?итет�?ки програми.

1.8.2.     Варианти за реформи:

       �?   Пром�?на на модела на управление на държавните ви�?шите учебни заведени�? �?
           изграждане на Управителни �?ъвети: Реформата в управлението тр�?бва да започне е
           тран�?формиране на Съветите на на�?то�?телите в и�?тин�?ки управителни �?ъвети, които да
           �?лужат като о�?новни органи на управление на държавните ви�?ши училища. Две трети от
           членовете на управителни�? �?ъвет тр�?бва да бъдат назначавани външни лица, които да
           пред�?тавл�?ват външните ключови заинтере�?овани �?трани, включително работодателите,
           граждан�?кото обще�?тво, правител�?твото, проф�?ъюзите, т.н. Членовете, избрани от
           академични�? �?ъ�?тав (една трета) може да пред�?тавл�?ват ключовите вътрешни
           заинтере�?овани �?трани в ин�?титуци�?та: преподаватели, �?туденти, академични ръководители,
           пер�?онал, възпитаници на универ�?итета. Пред�?едател�?т на �?ъвета може да бъде избиран
           �?амо�?то�?телно от членовете му или да бъде назначаван от правител�?твото или президента от
           �?ъ�?тава на назначените членове. Съветът тр�?бва да управл�?ва делата на държавното ви�?ше
           учебно заведение като: (a) изработва широки админи�?тративни и управлен�?ки политики за
           ин�?титуци�?та; (б) о�?игур�?ва най-широко ръковод�?тво и координаци�? за развитието на
           академичните програми във връзка �?ъ�? �?тратегиче�?ки�? план на ин�?титуци�?та; (в) одобр�?ва
           бюджета и наблюдава ефективното управление на �?ред�?твата, имуще�?твото, �?градите и
           инве�?тициите; (г) назначава ректора като главен изпълнителен ръководител на
           ин�?титуци�?та. Създаването на �?илни управителни �?ъвети ще �?ъхрани академичната
           автономи�? на държавните ви�?ши учебни заведени�? и мандата на академични�? �?ъвет да
           дебатира и взема решени�? по академичните въпро�?и.

       �?   Изработване на �?тратеги�? за �?ектора на ви�?шето образование. МОМ�? тр�?бва да
           инициира и уча�?тва заедно �? в�?ички заинтере�?овани от ви�?шето образование �?трани в
           проце�?а на �?тратегиче�?ко планиране за изработване на визи�? и �?тратеги�? за бъдещето на
           ви�?шето образование в Българи�? и на изпълнима програма за нейната реализаци�?.

       �?   Стимулиране на �?тратегиче�?кото планиране на ин�?титуционално ниво.
           Правител�?твото тр�?бва да о�?игури подход�?щи �?тимули за ви�?шите учебни заведени�? да
           о�?ъще�?тв�?т �?об�?твено �?тратегиче�?ко планиране и да �?и изработ�?т интегрирани �?тратегии,
           обхващащи в�?ички въпро�?и на ръковод�?твото и управлението на ин�?титуци�?та (напр. като
           приложат изпробвана методологи�?, като Балан�?ираната �?и�?тема от показатели за
           ефективно�?т)

1.9.       Финан�?иране на ви�?шето образование

1.9.1.     Предизвикател�?тва:

       �?   �?едо�?татъчно финан�?иране на ви�?шето образование. Българи�? прежив�? де�?етилетие на
           недо�?татъчно финан�?ирана ек�?панзи�? на �?ектора на ви�?шето образование. По
           международните, а и �?ъгла�?но европей�?ките �?тандарти, както публичното, така и
           комбинираното публично и ча�?тно финан�?иране на ви�?шето образование е ни�?ко като д�?л
           от БВП, а и като възможно�?т да �?е поддържа покупателната �?по�?обно�?т. Целите за
           подобр�?ване на каче�?твото и равнопо�?тавено�?тта, в допълнение към по�?тигането на целите
           за до�?тъп и уча�?тие, залегнали в Ли�?абон�?ката �?тратеги�? и в Европа 2020, изи�?кват да �?е
           мобилизират допълнителни ре�?ур�?и, публични и ча�?тни, ако правител�?твото и�?ка да
           по�?тигне тези цели в предвидените �?рокове. При у�?ловие, че �?е адре�?ират нерешените
           проблеми �? ефективно�?тта в �?и�?темата, публичните инве�?тиции във ви�?шето образование
           тр�?бва да нара�?тват, тъй като ви�?око каче�?твената �?и�?тема е добре финан�?ирана �?и�?тема.

                                                                                                      9
                                                                   �?еофициален превод на българ�?ки език



    �?    �?едоизползван потенциал на �?хемата за �?тудент�?ко кредитиране. Строгите критерии за
         допу�?тимо�?т при заемите за покриване на разходите за издръжка и ни�?ките так�?и за по-
         евтините програми за ви�?ше образование, в които �?е запи�?ват повечето �?туденти в Българи�?,
         подкопават попул�?рно�?тта на �?тудент�?кото кредитиране. Затова потенциалът за
         мобилизиране на допълнителни ча�?тни ре�?ур�?и в �?ектора на ви�?шето образование ( в обем,
         какъвто държавни�?т бюджет не може да �?и позволи) пона�?то�?щем е ограничен.

    �?    �?егъвкав механизъм на определ�?не на учебните так�?и. �?а�?то�?щата практика на
         обвързване на нивото на так�?ите �? разходната норма за издръжка на �?тудент, �? цел
         определ�?не на държавната �?уб�?иди�? за ви�?шите учебни заведени�? в по�?то�?нни�? закон,
         �?ъздава ненужно негъвкави у�?лови�? за адаптиране на нивата на так�?ите към
         ин�?титуционалните норми и потребно�?ти, което изи�?ква че�?то да �?е прав�?т изменени�? на
         закона вме�?то да �?е даде възможно�?т за по-гол�?ма гъвкаво�?т на държавните ви�?ши учебни
         заведени�? да определ�?т нивата на учебните так�?и �?ами. О�?вен това, механизмите за
         определ�?не на минималните нива на учебните так�?и за различните академични програми не
         тр�?бва да бъдат обвързани �?амо �? текущите разходи за предо�?тав�?нето на образователната
         у�?луга на �?тудентите. Так�?ите могат да бъдат обвързани �? бъдещи приходи и т�?хното
         плащане може да �?е урежда чрез зави�?ещи от дохода пога�?ителни �?хеми.

    �?    Ограничена рол�? на пред�?тав�?нето на ви�?шите учебни заведени�? при разпределението
         на �?ред�?твата. До �?коро финан�?ирането на ви�?шите учебни заведени�? беше почти
         изключително о�?новано върху бро�? на запи�?аните �?туденти, без да е адекватно �?вързано �?
         целите за пред�?тав�?нето или образователните по�?тижени�? (като например брой завършващи
         �?туденти, по�?тигнали предварително определени �?тандарти). Въпреки �?тартиралите на�?коро
         инициативи за реформа, най-вече въвеждането на ключови показатели за пред�?тав�?не по
         които �?е разпредел�?т малки �?ред�?тва за по�?тигнато каче�?тво, �?ъще�?твуващите механизми на
         финан�?иране е малко веро�?тно да окажат значително въздей�?твие върху политиките на
         ви�?шите училища, или пък да подтикнат в ц�?лата �?и�?тема �?тремеж към по-добро
         пред�?тав�?не, тъй като �?ред�?твата разпредел�?ни �?поред пред�?тав�?нето на ви�?шите училища
         �?а в�?е още малък д�?л от общи�? бюджет и �?а разпръ�?нати между прекомерно много програми
         и факултети на ви�?шите учебни заведени�?. Концептуална �?лабо�?т на �?егашни�? подход �?
         ключовите показатели за пред�?тав�?не е, че той възнаграждава минало пред�?тав�?не вме�?то да
         �?ъздава �?тимули за в�?ички ви�?ши училища да подобр�?ват пред�?тав�?нето �?и в близкото
         бъдеще     (напр. чрез договори �? ви�?шите учебни заведени�?, о�?новаващи �?е на
         пред�?тав�?нето).

    �?    Лип�?а на �?тратегиче�?ки фоку�? във финан�?ирането на държавните ви�?ши учебни
         заведени�?. Държавните ре�?ур�?и за ви�?ше образование не �?е използват така че да на�?ърчат
         по-дълго�?рочните, �?тратегиче�?ки реформи в политиката. Планирането и разпределението на
         държавната �?уб�?иди�? за ви�?шите учебни заведени�? в�?е още не е напълно �?вързано �?
         резултатите или �? тър�?енето на пазара на труда, въпреки на�?коро о�?ъще�?твеното
         нововъведение чрез �?тартирането на РСВУ и в�?еобхватната информаци�? за пред�?тав�?нето,
         �?ъдържаща �?е в тази рейтингова �?и�?тема.


1.9.2.   Варианти за реформи:

    �?    Увеличаване на бюджетното финан�?иране на ви�?шето образование до 1% от БВП в
         �?редно�?рочен план. Това увеличение би тр�?бвало да �?е о�?ъще�?тви на базата на
         договорено�?т за таван на бюджетното финан�?иране от 60-65% от общото финан�?иране, в
         рамките на един по-широк пакет от финан�?ови реформи, включващи предложените по-долу
         варианти, и на�?очени към подобр�?ване на каче�?твото, подход�?щата на�?очено�?т и
         ефективно�?тта на образованието.



                                                                                                    10
                                                              �?еофициален превод на българ�?ки език


�?   Въвеждане на по-гъвкава уредба за определ�?не на так�?ите. Паралелно �? увеличаване на
    държавното финан�?иране на ви�?шето образование, �?об�?твените приходи на държавните
    ви�?ши учебни заведени�? тр�?бва да нара�?тват, за да може делът им да �?е поддържа на 40%.
    Това означава, но не непременно, че в бъдеще ще �?е про�?ви �?тремеж за увеличение на
    так�?ите, о�?обено в тези ви�?ши учебни заведени�?, които не у�?пе�?т да привлекат повече
    ча�?тни ре�?ур�?и под форма различна от учебните так�?и. Определ�?нето на учебните так�?и
    може да �?тане по-гъвкаво при у�?ловие, че: (a) �?е при�?тъпи към пълна дерегулаци�? на
    определ�?нето на так�?ите, като �?ъщевременно �?е о�?игур�?ва публична информаци�? за так�?ите
    във в�?ички универ�?итети (държавни и ча�?тни) (б) так�?ите не �?е обвързват вече �? разходни
    норми и �?е въведат диференцирани минимални и мак�?имални нива, или (в) �?е въведат по-
    широки диапазони на минималните и мак�?ималните нива, напр. от 30 до 80% от разходните
    норми на �?тудент. О�?вен това (и �?вързано �? препоръката, дадена по-долу, за �?тудент�?ки
    заеми), правител�?твото може да обми�?ли въвеждането на зави�?ими от дохода �?хеми на
    так�?ите, �?ходни на тези в ОК и �?в�?трали�?, при които заплащането на определените так�?и �?е
    отлага при запи�?ването на �?тудентите и о�?новното изплащане �?е определ�? от нивото на
    дохода, по�?тигнато �?лед завършването на �?ъответната �?тепен (или отпадането от
    универ�?итета).

�?   Студент�?ките заеми да �?танат по-атрактивни за обще�?твено�?тта. Първата �?тъпка в тази
    на�?ока може да бъде заемите за покриване на разходите за издръжка да �?е направ�?т по-
    до�?тъпни за �?тудентите в редовно обучение. За да �?танат у�?лови�?та за пога�?�?ване по-
    приемливи, �?ледва да �?е преработи �?хемата на заемите като �?е включи данъчната
    админи�?траци�?/�?и�?темата за �?оциално о�?игур�?ване, които да про�?лед�?ват и админи�?трират
    плащани�?та от завършилите универ�?итета �?туденти; това е предпо�?тавка за превръщане на
    �?хемата в кредитна �?хема, о�?новаваща �?е на дохода, при ко�?то изплащането на кредита �?е
    определ�? като процент от бъдещи�? доход и �?е �?ъбира чрез �?и�?темата за подоходни�? данък
    на физиче�?ките лица.

�?   Пром�?на на фоку�?а на �?ъще�?твуващите програми за �?типендии. Горните реформи
    могат да бъдат разгърнати като паралелно �? т�?х �?е преразгледа политиката на
    �?ъще�?твуващите програми за �?типендии, финан�?ирани от държавни�? бюджет и от програми
    на ЕС, така че �?типендиите да �?е дават �?амо на �?туденти �? ни�?ък доход и �? определен у�?пех
    в избрани приоритетни обла�?ти и програми.

�?   По-нататъшно увеличаване на базирани�? на пред�?тав�?нето компонент във
    финан�?ирането на държавните ви�?ши учебни заведени�?. Правител�?твото тр�?бва да
    прегледа внимателно ключовите показатели, използвани за възнаграждение на
    пред�?тав�?нето и редовно да провер�?ва т�?хното въздей�?твие и валидно�?т. В кратко�?рочен и
    �?редно�?рочен план правител�?твото може да обми�?ли увеличаване на дела на компонента,
    базиран върху пред�?тав�?нето, в общото финан�?иране на ви�?шите учебни заведени�?
    първоначално на 10% от бюджетните текущи �?ред�?тва за ви�?ше образование и по�?тепенно,
    в �?рок от пет години, и �?ъчетано �? въвеждането на договори за добро пред�?тав�?не, делът им
    �?е повиши до на 20-30%.

�?   Въвеждане на договори за добро пред�?тав�?не �? държавните ви�?ши учебни заведени�?.
    Правител�?твото би могло да разгледа и вариант за тран�?формиране на �?егашните показатели
    за пред�?тав�?не в такива, които да измерват конкретни цели за изпълнение, включени в
    многогодишни договори за добро пред�?тав�?не, подпи�?вани �? държавните ви�?ши учебни
    заведени�?. По този начин, вме�?то да �?е възнаграждават универ�?итетите за минало
    пред�?тав�?не, �?егашните ключови показатели за добро пред�?тав�?не могат да по�?лужат като
    �?тимули за бъдещи подобрени�? във в�?ички ин�?титути и факултети. Тези договори могат да
    обхващат период от 3-4 години и чрез т�?х да бъдат възнаграждавани �?амо ви�?шите учебни
    заведени�?/факултетите, които по�?тигат определените цели и резултати. Договорите за добро
    пред�?тав�?не тр�?бва да �?ъчетават подходите от горе-надолу и от долу-нагоре при определ�?не
    на целите за изпълнение на базата на приоритетите на правител�?твото и т�?хното отраз�?ване
    в конкретните цели и задачи на ви�?шите учебни заведени�?.


                                                                                               11
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


    �?   Да �?е разгледа вариант за въвеждане на �?уб�?идии за �?ъфинан�?иране. Правител�?твото
        може да предо�?тав�? целеви �?уб�?идии за �?ъфинан�?иране, за да на�?ърчава у�?или�?та на
        ви�?шите учебни заведени�? да набират �?ред�?тва от инду�?три�?та и донори.

    �?   Да �?е обми�?ли пром�?ната в дълго�?рочен план от финан�?иране на ви�?шите учебни
        заведени�? �?поред запи�?аните �?туденти към финан�?иране �?поред завършилите
        �?туденти, които отговар�?т на набор от предварително определени критерии. С
        укрепване на рамката за о�?игур�?ване на каче�?твото и �? въвеждането на по-гол�?ма
        взи�?кателно�?т при оценката на знани�?та, правител�?твото може да проучи варианта
        о�?новната формула за финан�?иране да �?е о�?новава върху бро�? завършили �?туденти, които
        отговар�?т на предварително определени критерии (както е в Холанди�?), вме�?то върху бро�?
        запи�?али �?е �?туденти. В този проце�? обаче тр�?бва да �?е обърне �?пециално внимание върху
        �?ъздаването на �?илни буфери �?рещу възможни нежелани по�?лед�?тви�? (напр. да �?е намали
        взи�?кателно�?тта при оцен�?ване на �?тудентите, за да �?е о�?игури завършването им).


1.10.   Ефективно�?т

1.10.1. Предизвикател�?тво:

    �?   Гол�?м брой малки, �?пециализирани държавни ви�?ши училища. Картината на ви�?шето
        образование в Българи�? �?е характеризира �? големи�? брой малки, �?пециализирани държавни
        ви�?ши учебни заведени�?. Малките ви�?ши училища едва ли могат да наберат критичната
        ма�?а из�?ледователи, обикновено от различни �?пециално�?ти, необходими за по�?тигане на
        за�?вената цел на правител�?твото да превърне универ�?итетите в о�?новни играчи на полето на
        из�?ледовател�?ката работа и иновациите. Това поражда проблеми от гледна точка както на
        финан�?овото обезпечаване и управление, така и на из�?ледовател�?ката и развойна работа.
        О�?вен това, ни�?кото �?ъотношение �?туденти-академичен �?ъ�?тав при тези малки ви�?ши
        училища води до неефективно изразходване на �?ред�?твата в �?ектора.

1.10.2. Варианти за реформи:

    �?   Да �?е обедин�?т универ�?итетите и ин�?титутите за ви�?ше образование. Правител�?твото
        може да обми�?ли финан�?ови и нефинан�?ови �?тимули за �?ливане на н�?кои малки и
        �?пециализирани държавни ви�?ши училища в по-големи ин�?титути или �?ъздаването на по-
        малък брой многопрофилни универ�?итети �? по-гол�?м �?реден прием на �?туденти от
        �?егашни�?. Очакваното предизвикател�?тво от такова обедин�?ване или �?ливане на
        универ�?итети е кла�?иче�?ки пример на управление на пром�?на, ко�?то за�?�?га �?илни интере�?и.
        Затова, то би изи�?квало в�?е�?транно дефинирани и недву�?ми�?лени о�?нови на политиката и
        ръководители, �?по�?обни да управл�?ват пром�?ната като използват �?праведливи и прозрачни
        критерии. Ползата от такива обединени�? и �?ливани�? тр�?бва да бъде раз�?�?нена на в�?ички
        за�?егнати �?трани, о�?обено на академични�? �?ъ�?тав и ректорите на въпро�?ните ин�?титути. В
        Китай и Унгари�? има примери за такива у�?пешни �?ливани�? на ин�?титути чрез �?мели
        дей�?тви�? на правител�?твата, въпреки �?ъпротивата от �?трана на универ�?итетите. При
        реформата в Унгари�? от 1996 г. до 2007 г. б�?ха обединени 100 �?пециализирани ин�?титута в
        30 по-големи многопрофилни универ�?итета.

Приоретизиране на тези предизвикател�?тва и варианти за реформи

1.11.   В кратко�?рочен план е наложително българ�?кото правител�?тво да приоретизира
        �?елективно компонентите на програмата �?и за реформи, за да на�?очи вниманието и
        ре�?ур�?ите към мак�?имизиране на ефекта. Кратко�?рочното, �?редно�?рочното и
        дълго�?рочното планиране на решаването на �?ъвкупно�?тта от тези въпро�?и ще позволи да �?е
        предвид�?т както целеви непо�?ред�?твени интервенции, така и дълго�?рочни планови
        дейно�?ти, и двата типа от жизнено значение за �?ъздаването на �?табилен и полезен за
        обще�?твото �?ектор на ви�?шето образование в Българи�?. По-долу �?а дадени препоръки за

                                                                                                  12
                                                             �?еофициален превод на българ�?ки език


    целеви реформи на първи�? етап, които може да �?е окажат полезни като веднага на�?очат
    вниманието върху конкретни интервенции от цели�? набор от варианти за реформи,
    пред�?тавени в доклада.

   Ключов приоритет #1: Каче�?твото. Каче�?твото на ви�?шето образование в Българи�? ще �?е
    подобри значително, ако �?ред�?твата от ЕС за �?ледващи�? програмен период (2014-2020) �?е
    използват за финан�?иране на внимателно подбрани, �? ви�?око въздей�?твие интервенции, �?ред
    които: (i) подкрепа за уча�?тието на из�?ледователи и универ�?итет�?ки преподаватели от
    �?ветовна величина в процедурите за оцен�?ване и акредитаци�? на �?�?О�? или на други
    акредитационни ин�?титуции, и (ii) подкрепа за интервенции, които за�?илват
    из�?ледовател�?ки�? капацитет на ин�?титутите за ви�?ше образование в Българи�?.

   Ключов приоритет #2: Реформи във финан�?ирането. Правител�?твото тр�?бва да
    продължи да увеличава дела на модела за финан�?иране, о�?новаващо �?е на пред�?тав�?нето на
    ин�?титуци�?та като ин�?трумент за по�?тигане на дълго�?рочните �?тратегиче�?ки цели на
    политиката. В �?ъщото време механизмите за финан�?иране тр�?бва да о�?игур�?т равен до�?тъп
    до ви�?шето образование и адекватни �?тимули за най-добре пред�?тав�?щите �?е �?туденти.

   Ключов приоритет #3: Управление. Заинтере�?ованите от ви�?шето образование �?трани в
    Българи�? тр�?бва да работ�?т заедно за въз�?танов�?ване на балан�?а между обще�?твени�?
    интере�? и интере�?а на академични�? �?ъ�?тав по въпро�?а за това как да �?е управл�?ват ви�?шите
    учебни заведени�?. Приоритетната реформа �?ледва да включва преразглеждане на �?егашните
    управлен�?ки �?труктури в държавните ви�?ши учебни заведени�?, за да �?е �?ъздадат �?илни
    механизми за отговорно�?т на академични�? �?ъ�?тав, о�?обено за образователните по�?тижени�?
    на �?тудентите и възпитаниците на универ�?итетите.

   Ключов приоритет #4: Ефективно�?т. По-големи държавни универ�?итети, �? по-гол�?м
    �?ъ�?тав от из�?ледователи могат да �?е �?ъздадат като �?е предо�?тав�?т финан�?ови и нефинан�?ови
    �?тимули за обедин�?ване на малките �?пециализирани ин�?титути и ви�?шите учебни заведени�?,
    които �?ега показват влошаващи �?е ефективно�?т, ефика�?но�?т и каче�?тво.




                                                                                              13
                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език


                    2. Преглед на �?ектора на ви�?шето образование в Българи�?

2.1.   До 1989 г. �?и�?темата на ви�?ше образование в Българи�? е �?трого контролирана от
комуни�?тиче�?ката държава и универ�?итетите �?а ча�?т от държавни�? апарат, подлежащ на задълбочен
централизиран контрол и регулаци�?. Един от първите актове на правител�?твото при промените от
1989 г. е да приеме Закона за автономи�?та, �? който �?е премахват повечето от механизмите за
контрол, при които работ�?т универ�?итетите до тогава, но не �?е предлагат контра мерки за
управлението на универ�?итетите, по-�?пециално за поддържане на балан�? между автономи�?та и
отчетно�?тта.

2.2.   Секторът на ви�?ше образование в Българи�? претърп�?ва значителни промени от тогава.
Елитарната �?и�?тема от миналото е тран�?формирана в платформа за ма�?ово ви�?ше образование.
Възникването и разра�?тването на ча�?тни ви�?ши училища промени размера и �?труктурата на �?ектора
и за�?или конкуренци�?та между ин�?титуциите предо�?тав�?щи образование. През по�?ледните две
де�?етилети�? възникнаха пет големи ча�?тни универ�?итета, които заедно �? 13-те по-малки ча�?тни
ви�?ши учебни заведени�? и колежи и 33-те държавни универ�?итети и ви�?ши ин�?титути формираха
�?и�?темата от 51 ви�?ши учебни заведени�?. Така капацитетът на �?ектора за прием на �?туденти
нара�?на значително и пона�?то�?щем във ви�?шите учебни заведени�? �?а запи�?ани около 280,000
�?тудента. Бро�?т на �?тудентите �?е увеличи �? 16% през по�?ледните де�?ет години, докато през �?ъщи�?
период бро�?т на учениците завършили �?редно образование �?падна �? 13%, което е отражение на
бързите демограф�?ки промени в Българи�?. �?етни�?т процент на запи�?али �?е �?туденти в ин�?титутите
за ви�?ше образование показва впечатл�?ващ ръ�?т: в периода 2000-2012 той нара�?на от 26 на 42% от
на�?елението във възра�?товата група 19-23 през 2010. О�?новна по�?ледица от ма�?овото включване в
�?и�?темата на ви�?шето образование е по-гол�?мата разнородно�?т на �?тудентите, по-�?пециално по
отношение на умени�?та им и �?по�?обно�?тта да у�?во�?ват материала.

2.3.   През 1995 г., ше�?т години �?лед приемане на Закона за автономи�?та, беше �?ъздадена
национална агенци�? за о�?игур�?ване на каче�?тво – �?ационалната агенци�? за оцен�?ване и
акредитаци�? (�?�?О�?). �?ейното укрепване като ин�?титуци�? беше �?илно подкрепено от Британ�?ки�?
�?ъвет и от универ�?итет�?ки �?пециали�?ти и практици в обла�?тта на о�?игур�?ване на каче�?твото от ОК.
След период на пилотни оценки и поредица от законови промени, през 2004 г. на �?�?О�? беше
възложена и отговорно�?тта за �?лед-акредитационното наблюдение и контрол. Междувременно
уча�?тието на Българи�? в Болон�?ки�? проце�? (започнал през 1999 г.) доведе до въвеждането на три-
�?тепенната �?труктура на ви�?шето образование (бакалавър, маги�?тър, доктор), до ин�?титуционалната
реорганизаци�? и укрепване на �?�?О�? и при�?ъедин�?ването й като член към Европей�?ката а�?оциаци�?
за гарантиране на каче�?тво във ви�?шето образование (ENQA) и към Европей�?ки�? реги�?тър за
гарантиране на каче�?тво (EQAR). Следващите �?тъпки б�?ха направени през 1999 г. като �?е преработи
моделът на финан�?иране чрез въвеждането на финан�?иране на ви�?шите учебни заведени�? �?поред
бро�? запи�?ани �?туденти. �? през 2000 г. б�?ха въведени и так�?ите за обучение, което �?рещна малка
�?ъпротива, но предизвика значителна пром�?на в �?труктурата на приходите на ви�?шите учебни
заведени�?.

2.4.    През 2007 г. Българи�? �?е при�?ъедини към Европей�?ки�? �?ъюз (ЕС). Ви�?шето образование и
из�?ледовател�?ката работа �?а един от о�?новните фундаменти за европей�?ка интеграци�?: чрез
развиването на умени�? и знани�?, които �?помагат за трудовата мобилно�?т и чрез уча�?тието в
Европей�?кото про�?тран�?тво за ви�?ше образование (Болон�?ки�? проце�?) и Европей�?кото
из�?ледовател�?ко про�?тран�?тво, които на�?ърчават тран�?граничното признаване на каче�?твото на
дипломите за ви�?ше образование и документите за из�?ледовател�?ки по�?тижени�?. В този контек�?т
целта за у�?кор�?ване на �?оциално-икономиче�?ката конвергенци�? на Българи�? �? нормите на ЕС налага
да �?е увеличи производително�?тта и да �?е �?ъздаде трудова �?ила, владееща най-�?ъвременните
умени�?, изи�?квани от бързо развиващата �?е икономика на знанието. Работниците �? умени�?,
о�?новаващи �?е на знанието, �?е очаква да имат ви�?ше образование.

2.5.   Въпреки количе�?твените и �?труктурни по�?тижени�? през първите две де�?етилети�?, ви�?шето
образование в Българи�? продължава да �?е изправ�? пред предизвикател�?тва, �?вързани �? каче�?твото,
ефективно�?тта и отчетно�?тта на резултатите. О�?вен това, Българи�? има един от най-

                                                                                                 14
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


неблагопри�?тните демограф�?ки профили в ЕС и в �?вета, �? на�?еление, което �?е очаква да намалее �?
27% между 2010 и 2060 година, и в крайна �?метка да �?падне почти наполовина в �?равнение �?
началото на прехода. Българ�?кото обще�?тво за�?тар�?ва бързо, като делът на на�?елението в
пен�?ионна възра�?т �?е очаква почти да �?е удвои и да нара�?не на 33% към 2060 година в �?равнение �?
2010. И което е най-важно, на�?елението на възра�?т 15-24 години �?ъщо �?е прогнозира, че ще намалее
�? 41% в периода от 2010 до 2060 година, което ще оказва пр�?ко вли�?ние върху �?ектора на ви�?шето
образование.

2.6    �?амал�?ването на разликата между Българи�? и о�?таналата ча�?т от ЕС в нивото на развитие,
ко�?то тр�?бва да бъде преодол�?на, ще изи�?ква у�?тойчиви и категорични подобрени�? в
производително�?тта и �?м�?на по по�?ока на икономиче�?ки дейно�?ти �? по-гол�?м потенциал за
добавена �?тойно�?т, генерирана от �?лужители �? по-ви�?оки и по-добри умени�?. Българ�?ката програма
във връзка �? Европа 2020 и �?вързаните �? не�? �?тратегиче�?ки документи, приети от българ�?кото
правител�?тво (�?ационалната програма за реформи и Програма за конвергенци�?) по�?тав�?т
амбициозната цел за увеличаване на дела на хората �? ви�?ше образование от възра�?товата група 30-
34 години на 36% към 2020 година. Предвид възникващата тенденци�? на �?пад в ра�?тежа на бро�?
запи�?али �?е �?туденти, по�?тигането на тази цел изи�?ква a) по-големи у�?или�? за запи�?ване на
о�?таналите извън �?и�?темата младежи от възра�?товата група 24-34 години, б) подобр�?ване на
процента запи�?ани и завършили �?редно образование лица, в) окрупн�?ване на �?ектора и
оптимизиране на налични�? капацитет за прием на ви�?шите учебни заведени�?, и г) подобр�?ване на
каче�?твото и на международната репутаци�? на българ�?кото ви�?ше образование и провеждане на
политика на запи�?ване на по-гол�?м брой чужде�?транни �?туденти.

2.7.    �?а�?коро подетите инициативи за реформа �?а на�?очени към н�?кои от тези �?лабо�?ти.
Изменени�?та на Закона за ви�?ше образование, приети през 2010 г. и 2011 г. позволиха на ви�?шите
учебни заведени�? да изпълн�?ват из�?ледовател�?ка работа на договорна о�?нова �? държавни и ча�?тни
клиенти, както и �? други ви�?ши учебни заведени�?, позвол�?вайки на ин�?титутите да �?ъздават
партньор�?ки отношени�? �? други ви�?ши учебни заведени�? (ме�?тни или международни) и
организации. Тези изменени�? въведоха и нови правни о�?новани�? за изна�?�?не на �?ъвме�?тни
маги�?тър�?ки и докторант�?ки програми, включително и чрез прилагане на методите на
франчайзинга. Друга о�?новна реформа, �?вързана �? модела на финан�?иране, е по�?тепенната
преориентаци�? към по-�?илно по�?тав�?не на ударението върху пред�?тав�?нето на ви�?шите учебни
заведени�?, започвайки през 2011 г. �? малък пакет за възнаграждение на пред�?тав�?нето, разширен и
доу�?ъвършен�?тван през 2012 година. Тази реформа във финан�?ирането дойде �?лед о�?новната
инициатива за �?ъбиране на информаци�? за образователните по�?тижени�? и реализаци�?та на
завършилите ви�?ше образование на трудови�? пазар през 2010 г. и 2011 г. като ча�?т от инициативата
за �?ъздаване на българ�?ка рейтингова �?и�?тема за ви�?шите училища (РСВУ). Изменени�?та на Закона
за развитие на академични�? �?ъ�?тав от 2010 година замениха централизирана �?и�?тема за кариерно
развитие на академични�? �?ъ�?тав �?ъ�? �?и�?тема, о�?игур�?ваща значителна автономно�?т на ви�?шите
учебни заведени�? и из�?ледовател�?ките ин�?титути да приемат и прилагат �?об�?твени политики по
отношение на пер�?онала. През втората половина на 2011 г. законодателните промени по�?тавиха
о�?новите за конкуренци�? на пазара на оценка на каче�?твото, като позволиха на агенции членуващи
в ENQA и EQAR да о�?ъще�?тв�?ват оценка на програмите на българ�?ките ви�?ши учебни заведени
като ча�?т от по-широк кръг ревизии на рамката за о�?игур�?ване на каче�?твото в �?траната. Българи�? е
добре позиционирана да на�?тигне о�?таналите �?трани от ЕС и да модернизира �?и�?темата �?и за ви�?ше
образование чрез по�?ледващи у�?или�?, базирани на на�?коро подетите инициативи за реформи.
Изпълнението на интегрирани мерки за повишаване на каче�?твото, на�?очено�?тта и ефективно�?тта
на ин�?титутите за ви�?ше образование може да �?е по�?тигне като �?е преразгледат моделите на
управление, на о�?игур�?ване на каче�?тво и финан�?иране на ви�?шето образование. В идеални�? �?лучай
тези елементи заемат централно м�?�?то в една дълго�?рочна визи�? и �?тратеги�? за развитието на �?илна
и конкурентна �?и�?тема на ви�?шето образование, �?по�?обна да изгражда умени�?та и знанието нужни
за �?ъздаване на �?оциално-икономиче�?ки про�?перитет на �?траната.




                                                                                                  15
                                                                      �?еофициален превод на българ�?ки език


                                      3.   О�?игур�?ване на каче�?тво

3.1.    Страните, �?ледващи политика на�?очена към икономиче�?ки ра�?теж, �?и дават �?метка, че
предпо�?тавка за този ра�?теж е по-ви�?окото ниво на образование на на�?елението, което при това
отговар�? на определени приемливи �?тандарти. Ма�?овото включване в �?и�?темата на ви�?шето
образование, което в �?луча�? �? Българи�? поема почти в�?ички младежи, завършили �?редно
образование, както и нара�?тващи�?т брой ин�?титути в �?траната, предо�?тав�?щи образователни
�?тепени, поражда за�?илено безпокой�?тво за каче�?твото и интегритета на �?и�?темата за ви�?ше
образование и нейните ин�?титути по най-малко три въпро�?а:
�? Подход�?ща на�?очено�?т: Дали ин�?титутите за ви�?ше образование, предлагащи обучение и
     образование, наи�?тина отговар�?т на потребно�?тите на обще�?твото?
�? Ефика�?но�?т: Дали ин�?титутите за ви�?ше образование о�?игур�?ват по�?тижени�?та и резултатите,
     които заинтере�?ованите от образованието �?трани очакват от т�?х, по-�?пециално по отношение на
     бро�? и характери�?тиките на у�?воилите умени�? завършили �?туденти?
�? Ефективно�?т: Могат ли �?тудентите да получат полезно и �? разумно добро каче�?тво
     образование в приемливи времеви граници? И дали ин�?титутите и �?и�?темата като ц�?ло
     използват �?воите ре�?ур�?и за по�?тигане на мак�?имален ефект?

3.2.   Добре разработените �?и�?теми за о�?игур�?ване на каче�?тво оцен�?ват каче�?твото на учебните
програми, на ин�?титутите и на ц�?ло�?тната образователна �?и�?тема, в ко�?то те оперират. В идеални�?
�?лучай о�?игур�?ването на каче�?твото обхваща в�?ички нагла�?и, предмети, дей�?тви�? и процедури,
които чрез �?ъще�?твуването и използването �?и (и заедно �? конкретни дейно�?ти за контрол на
каче�?твото) о�?игур�?ват поддържането и за�?илването на подход�?щите академични �?тандарти на
в�?ички нива. О�?игур�?ването на каче�?твото тр�?бва да отговори ефективно на потребно�?тите на
ключовите заинтере�?овани �?трани—правител�?тва, �?туденти, ви�?шите учебни заведени�?,
работодатели, т.н.—и да о�?игури прозрачно�?т на проце�?ите и резултатите.

3.3    Рамка за о�?игур�?ване на каче�?твото (ОК) в Българи�?: Преглед и развитие

3.3.1 ОК в Българи�? включва елементи от трите о�?новни подхода към ОК:
�? акредитаци�? (на ин�?титути и програми);
�? оцен�?ване (на ин�?титути и програми) като ча�?т от проце�?а на акредитаци�? (външно), и
    вътрешно (�?амо-оценка) като ча�?т от �?и�?темата на о�?игур�?ване на каче�?тво в отделните
    ви�?ши учебни заведени�?;
�? одит (�?лед-акредитационно наблюдение и контрол).

3.3.2. Отговорно�?т за ОК във ви�?шето образование но�?и �?ационалната агенци�? за оцен�?ване и
акредитаци�? (�?�?О�?). Т�? беше �?ъздадена през 1996 г., но на�?то�?щата �?и рол�? като ин�?титуци�?,
о�?игур�?ваща пълна ин�?титуционална и програмна акредитаци�? и �?лед-акредитационните проце�?и,
започна да изпълн�?ва чак от 2005 г. По закон �?�?О�? е зами�?лена като незави�?има агенци�? към
Мини�?тер�?ки�? �?ъвет, което да намали както вли�?нието от �?трана на политици на централно ниво
(най-вече МО�?М), така и от �?трана на ви�?шите учебни заведени�?, които подлежат на оцен�?ване. �?о
по отношение на бюджетните �?и отношени�? �? правител�?твото �?�?О�? е вторичен разпоредител �?
бюджетни кредити към МО�?М.

3.3.3. Уча�?тието на Българи�? в Болон�?ки�? проце�? (1999), в който ОК е централната лини�? на
дей�?твие – доведе до значителни промени в общата картина на ви�?шето образование в �?траната.
О�?новните промени б�?ха ин�?титуционалната реорганизаци�? и укрепването на �?�?О�?, паралелно �?
при�?ъедин�?ването й към Европей�?ката а�?оциаци�? за гарантиране на каче�?тво във ви�?шето
образование (ENQA) и към Европей�?ки�? реги�?тър за гарантиране на каче�?тво (EQAR). �?�?О�?
прежив�? ше�?т години на бурна дейно�?т �?лед 2005 година, през които до кра�? на 2010 г. акредитира
в�?ички �?ъще�?твуващи ин�?титути от �?и�?темата и техните програми. �?аправени�?т през 2008 г.2

2
 2008. "Външен преглед на българ�?ката �?ационална агенци�? за оцен�?ване и акредитаци�? (�?�?О�?) по
отношение на „Стандартите и указани�?та за о�?игур�?ване на каче�?тво в Европей�?кото про�?тран�?тво на
ви�?шето образование ". http://www.enqa.eu/files/NEAA%20review%20report.pdf

                                                                                                       16
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


външен преглед на �?�?О�? показва, че е о�?ъще�?твен значителен напредък в �?ъздаването на ноу-хау,
управлението, процедурите и �?табилната култура на каче�?твото не �?амо �?ред ви�?шите учебни
заведени�?, но и вътре в �?амата агенци�?, което, както по�?очва докладът, е доприне�?ло за видими�? й
у�?пех.

3.3.4. �?кредитаци�?та �?е дава на две равнища в българ�?кото ви�?ше образование – на
ин�?титуционално равнище и на равнище отделни учебни програми—на базата на резултатите от
оцен�?ването, направено от �?�?О�?. Ин�?титуционалната акредитаци�? включва оцен�?ване на
ин�?титуционални�? капацитет на ви�?шето учебно заведение да поддържа и изпълн�?ва �?об�?твени
механизми за о�?игур�?ване на каче�?тво; при не�? �?е оцен�?ва капацитетът на академичната и
физиче�?ката инфра�?труктура на ви�?шите учебни заведени�? и наличието на материалната база,
необходима за адекватното о�?ъще�?тв�?ване на обучението и из�?ледовател�?ката работа.
Програмната акредитаци�? �?е базира на оцен�?ването на капацитета на ви�?шите учебни заведени�?
да предо�?тав�?т каче�?твено обучение и адекватни из�?ледвани�? в �?пецифичните ди�?циплини или
профе�?ионални обла�?ти, предлагани от ви�?шите учебни заведени�?.

3.3.5. �?�?О�? е разработила подробни процедури за ин�?титуционалната и за програмната
акредитаци�?, към които има �?пи�?ък от критерии, �?ъгла�?но които екипите за оцен�?ване
о�?ъще�?тв�?ват �?воите оценки. Рамката на оцен�?ването, проце�?ът и процедурите и �?пи�?ъкът от
критерии, използвани при оцен�?ването на ин�?титути и програми, �?а разработени така, че да
�?ъответ�?тват на широко дефинираните Европей�?ки �?тандарти и указани�? (ЕСУ) за о�?игур�?ване на
каче�?тво в Европей�?кото про�?тран�?тво за ви�?ше образование. Както и в много други държави
членки на ENQA и EQAR, критериите за оцен�?ване �?е фоку�?ират върху набор от общи
предпо�?тавки за предо�?тав�?не на ви�?ше образование �? ви�?око каче�?тво. В Българи�? обаче, в
критериите за оцен�?ване на ин�?титути и програми в�?е още доминират измерени�?та на вход�?щите
ре�?ур�?и и проце�?и, вме�?то по�?тижени�?та и резултатите, и измерването е на�?очено повече към
количе�?твото вме�?то към каче�?твото. В кра�? на 2011 година �?�?О�? направи �?ъще�?твена ревизи�? на
критериите за оцен�?ване на ин�?титути и програми като увеличи бро�? на критериите, оцен�?ващи
каче�?твените а�?пекти на обучението и из�?ледовател�?ката работа във ви�?шите учебни заведени�?.
О�?вен това, беше въведен и нов �?егмент от критерии, фоку�?иран о�?новно върху каче�?твото и
на�?очен към оцен�?ване на конкурентно�?тта на оцен�?ваните ви�?ши учебни заведени�? по отношение
на техните образователни и из�?ледовател�?ки по�?тижени�? и резултати. �?о дори и �?лед тези
положителни по�?ледни промени, отно�?ителната теже�?т на фоку�?ираните върху каче�?твото
критерии в общата оценка на ин�?титутите и програмите на ви�?шите учебни заведени�? е в�?е още
ни�?ка (15%).

3.3.6. Съще�?твуващи�?т модел на акредитаци�? и ОК отдел�? дължимото внимание на
�?амооценката и о�?игур�?ването на каче�?тво от �?амите ви�?ши учебни заведени�?. Рол�?та на �?�?О�? в
това отношение е да разработва и издава указани�? и формулира общите принципи за о�?ъще�?тв�?ване
на �?амооценките. �?�?О�? �?ъщо оцен�?ва �?амооценките, о�?ъще�?тв�?вани от ви�?шите учебни заведени�?
и ги използва като източник на информаци�? в �?во�?та работа по оцен�?ване и акредитиране. В�?ички
ви�?ши учебни заведени�? в Българи�? �?а изработили �?об�?твени �?и�?теми за ОК и н�?колкото примера
на прегледани за целите на на�?то�?щи�? доклад рамки на �?амооценките б�?ха изчерпателни, отдел�?щи
нужното внимание на вход�?щите ре�?ур�?и, проце�?ите, резултатите и по�?тижени�?та и ри�?ковете в
оценката. �?о ангажирано�?тта �? иде�?та за �?амооценка, както и културата на �?амооценката в
българ�?ките ви�?ши учебни заведени�? е много различна в различните ин�?титути.

3.3.7. До �?редата на 2011 година резултатите от оцен�?ването от �?�?О�? �?е израз�?ваха в 4-�?тепенна
оценъчна �?кала - – “много добър�?, “добър�?, “задоволителен�? и “незадоволителен�?, при което �?�?О�?
даде възможно най-ви�?оките оценки при акредитаци�? “много добър�? и “добър�? на 45 от 51 ви�?ши
учебни заведени�? в Българи�?. От международна гледна точка такова минимално различие в
оценките поражда �?ъмнени�? за интегритета на оцен�?ването, о�?обено предвид факта, че българ�?ките
ви�?ши учебни заведени�? не при�?ъ�?тват в изве�?тните международни рейтингови �?и�?теми и не �?а
ръководили никой от малкото �?ъвме�?тни международни из�?ледовател�?ки проекти �? българ�?ко
уча�?тие. Предвид гол�?мото значение, придавано на оценките за акредитаци�?, през 2011 г. беше


                                                                                                  17
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


прието изменение на закона, въвеждащо 10-�?тепенна �?кала за оценка, ко�?то позвол�?ва да �?е направи
по-гол�?ма диференциаци�? на ви�?шите учебни заведени�? в Българи�?.

3.3.8. О�?новно развитие в ц�?ло�?тната рамка за ОК и управление на пред�?тав�?нето на ви�?шите
учебни заведени�? в Българи�? беше �?ъздаването на българ�?ката рейтингова �?и�?тема за ви�?шите
училища (РСВУ), ко�?то �?равн�?ва равно�?тойни учебни програми, предлагани от българ�?ките ви�?ши
училища чрез набор от 51 показател�?, н�?колко от които измерват различни а�?пекти на реализаци�?та
на завършилите �?туденти на пазара на труда: вид трудов договор, доход, �?ъответ�?твие на
длъжно�?тта �? учебната програма, по ко�?то �?е е дипломирал �?тудентът, т.н. (вж. Каре 1) . РСВУ
о�?игур�?ва готови, твърди и обективни данни, които допълват критериите за оцен�?ване на
ин�?титутите и програмите, използвани от �?�?О�?. Много показатели в РСВУ �?а разширение на
критериите, използвани от �?�?О�?, тър�?ещи отговори на въпро�?и за пред�?тав�?нето, които
пона�?то�?щем не могат да �?е получат �? критериите на �?�?О�?; други �?а �?ходни на тези, използвани от
�?�?О�?, но дефинирани така, че да пред�?тавл�?ват по-добри и �?илни измерители. О�?вен това,
богатата информаци�?, обхваната от РСВУ и �?пецифична за профе�?ионалните обла�?ти и ви�?ши
учебни заведени�?, може да уле�?ни �?�?О�? в изработването на еталони за пред�?тав�?нето и за други
а�?пекти на обучението, както и за из�?ледовател�?ките функции на българ�?ките ви�?ши учебни
заведени�?, �?ъздавайки така едно ново измерение в �?ъще�?твуващата рамка за оцен�?ване и
предо�?тав�?йки информаци�? за проце�?а на оцен�?ване на ин�?титутите и програмите за целите на
т�?хната акредитаци�?.




                                                                                                  18
                                                                       �?еофициален превод на българ�?ки език




Каре 1. Събиране на данни в �?и�?темата на българ�?кото ви�?ше образование

Реги�?тър на дей�?тващи и прекъ�?нали �?туденти и докторанти (РДПСД) . Стартиран през 2007 година от
МОМ�?, РДПСД обхваща в�?ички �?туденти (запи�?ани пона�?то�?щем; тези, които �?а прекъ�?нали временно
�?ледването �?и; и завършилите �?туденти) във в�?ички универ�?итети и ви�?ши учебни заведени�? (държавни и
ча�?тни), по профе�?ионални обла�?ти и учебни програми и по �?тепени (бакалавър�?ка, маги�?тър�?ка и
докторантура). Това позволи на МО�?М да про�?лед�?ва �?тудентите и випу�?ките в придвижването им и
при�?ъждането на кредити в �?и�?темата за ви�?ше образование и да улав�? в�?ички движени�? и прехвърл�?ни�?
между различните профе�?ионални обла�?ти и универ�?итети. Прецизно�?тта на РДПСД позволи на МО�?М да
подобри модела на финан�?иране на �?тудент като замени определените цели за приема, използвани за
изчи�?л�?ване на �?уб�?иди�?та за ви�?шите учебни заведени�?, �? данни за дей�?твително запи�?аните �?туденти в т�?х .

Реги�?тър на завършилите �?туденти (РЗС ). Тази база данни �?ъдържа детайлна информаци�? за завършилите
ви�?ше образование в Българи�?, включително и �?канирани копи�? от издадените дипломи .

Българ�?ка рейтингова �?и�?тема за ви�?шите училища (РСВУ). Друга инициатива на МО�?М, този Интернет -
базиран ин�?трумент, �?тартира през 2010 година. В�?ъщно�?т РСВУ не дава ин�?титуционален рейтинг на
универ�?итетите и ви�?шите учебни заведени�?, а по -�?коро дава рейтинг и �?равн�?ва �?ъгла�?но набор от критерии
профе�?ионалните обла�?ти, предлагани от ви�?шите учебни заведени�?. О�?вен това, РСВУ �?вързва (чрез
наличните идентификационни номера на завършилите �?туденти) информаци�?та за в�?еки завършил �?тудент в
Българи�?, �?ъдържаща �?е в РСВУ, �? подробната информаци�?, �?ъдържаща �?е в �?и�?темата на �?ационални�?
о�?игурителен ин�?титут (�?вързана �?ъ�? �?и�?темата на �?ационалната агенци�? по приходите) и �? българ�?ката
�?генци�? по заето�?тта.

В резултат на това �?ега МО�?М получава твърди, обективни данни за завършилите �?туденти (по учебни
програми, по завършено ви�?ше училище и година на дипломиране) отно�?но това:
�? дали завършили�?т �?тудент �?и е намерил работа;
�? дали намерената работа отговар�? на профе�?ионалното направление на обучението му;
�? кой е работодател�?т му;
�? дали трудови�?т му договор е без�?рочен и за пълен работен ден;
�? какъв е прагът за �?оциалното му о�?игур�?ване като показател за дохода по трудови�? договор .

Тази информаци�? �?е допълва от данните, �?ъдържащи �?е в �?и�?темите на МО�?М, като �?редните оценки от
дипломата за �?редно образование на завършилите �?туденти, за да �?е изработи по -пълен профил на �?тудентите
и завършилите ви�?шите учебни заведени�?. О�?вен тези обективни данни, чрез пред�?тавителни проучвани�? на
извадков принцип �?е �?ъбира обратна информаци�? от продължаващите обучението �?и �?туденти, за да �?е
пред�?тав�?т измерени�?та и личните виждани�? за каче�?твото на у�?лугите и преподаването, предлагани от
ви�?шите учебни заведени�?, каквато не може да �?е �?ъбере �? твърди данни.



3.4.  Предизвикател�?тва и варианти за реформите в о�?игур�?ването на каче�?тво и
акредитаци�?та

3.4.1. Предизвикател�?тво 1: Компроми�?на автономи�? на �?�?О�?. Макар че �?�?О�? е зами�?лена
като незави�?има агенци�? към Мини�?тер�?ки�? �?ъвет, ко�?то да намал�?ва вли�?нието на политиците на
централно равнище (МО�?М), т�? е второ�?тепенен разпоредител �? бюджетни кредити към МО�?М, а
Мини�?тер�?твото на финан�?ите взема решени�?та за най-важните компоненти от нейните приходи –
нивата на так�?ите за оцен�?ване на ин�?титути и програми на ви�?шите учебни заведени�?..

О�?вен това, незави�?имо�?тта на �?�?О�? от н�?кои ви�?ши учебни заведени�? може да изглежда
�?ъмнителна предвид �?ъ�?тава на комитетите за оцен�?ване, на които �?е възлага да изпълн�?ват
процедурите по акредитаци�?. Почти напълно доминира една от групите �?трани заинтере�?овани от
дейно�?тите и инициативите на �?�?О�?, а именно �?таршите научни �?ътрудници и универ�?итет�?ките
профе�?ори. Въпреки изменени�?та през 2007 година, на�?очени към увеличаване на уча�?тието на
другите заинтере�?овани �?трани, автономно�?тта на �?�?О�? е проблематична, тъй като профе�?орите от
универ�?итетите и ви�?шите учебни заведени�? в Българи�? �?илно преобладават в банката от ек�?перти

                                                                                                        19
                                                                   �?еофициален превод на българ�?ки език


към �?кредитационни�? �?ъвет на �?�?О�?, в о�?емте по�?то�?нни коми�?ии (ПК) и в ек�?пертните групи,
които изпълн�?ват �?ъще�?твената функци�? да прав�?т по�?ещени�?та на м�?�?то, �?вързани �? оцен�?ването
на ин�?титутите и програмите. Отно�?ително малки�?т размер на �?траната, големи�?т брой ви�?ши
учебни заведени�?, практиката по-гол�?мата ча�?т от академични�? �?ъ�?тав да работи едновременно в
повече от два универ�?итета или ви�?ши учебни заведени�?, �?ъчетано �? т�?хното доминиращо
при�?ъ�?твие във в�?ички органи на �?�?О�? и в ек�?пертните групи, �?ъздават предпо�?тавки за конфликт
на интере�?и и по�?тав�?т под �?ъмнение интегритета на проце�?а на оцен�?ване.

3.4.2. Предложена реформа 1: Да �?е намали зави�?имо�?тта на �?�?О�? от академични�? �?ъ�?тав
на държавните ви�?ши учебни заведени�? . Българ�?кото правител�?тво може да обми�?ли
преразглеждане на �?егашните правила и процедури за определ�?не на так�?ите за оцен�?ване на
ин�?титути и програми, за да позволи �?�?О�?, а не Мини�?тер�?твото на финан�?ите да определ�?
так�?ите. Може да �?е преразгледа и финан�?овата подчинено�?т на �?�?О�? като второ�?тепенен
разпоредител �? бюджетни кредити към МО�?М.

�?еобходимо е �?ъщо да �?е ревизира �?ъ�?тавът и заданието на �?�?О�?, така че да има по -гол�?мо
пред�?тавител�?тво на �?ъответните външни заинтере�?овани �?трани, по-�?пециално от профе�?ионални
и научни звена, както и от инду�?триални �?ъюзи и квалифицирани ек�?перти от чужбина. О�?вен това,
�?�?О�? може:
    �? да предприеме в�?е�?транно проучване на други �?ходни агенции в �?траните от ЕС и ОИСР и
       да прегледа �?ъ�?тава и включването на външни заинтере�?овани �?трани в агенциите за ОК и
       акредитаци�? �?ъ�? �?ходен мандат на този на �?�?О�?. �?апример, екипите по оцен�?ване, които
       отговар�?т за ин�?титуционално и програмно оцен�?ване на ви�?шите учебни заведени�? в
       Холанди�? и Дани�? �?е �?ъ�?то�?т предимно от международни ек�?перти.
    �? Да �?е за�?или изграждането на вътрешни�? капацитет на �?�?О�? и на механизмите за
       обучение, като �?е по�?тави ударението най-вече върху разшир�?ване на знанието и умени�?та
       �?ред международните ек�?перти и �?тудентите. strengthen the in-house capacity building and
       training mechanisms of the NEAA, with a particular focus on strengthening knowledge and skill
       levels among international experts and students.

3.4.3. Предизвикател�?тво 2: �?едо�?татъчна прозрачно�?т на �?�?О�?. Изпълн�?вайки ангажимента
и отговорно�?тта �?и за прозрачно�?т на дейно�?тите й, �?�?О�? публикува в�?�?ка година през ме�?ец май
�?пи�?ък на акредитираните ви�?шите учебни заведени�? и универ�?итети, �?пи�?ък на о�?новните
академични звена, клонове и главни �?пециално�?ти на регулираните профе�?ии, както и �?пи�?ък на
акредитираните научни организации. �?о, въпреки че �?поменатите по-горе решени�? за акредитаци�?
�?е публикуват на уеб-�?траницата на �?�?О�?, докладите за акредитаци�?та не �?а публично до�?тъпни.

3.4.4. Предложена реформа 2: Да �?е публикуват пълните тек�?тове на докладите за
акредитаци�?. �?�?О�? би хармонизирала напълно �?воите �?тандарти �? ЕСУ за о�?игур�?ване на
каче�?твото в Европей�?кото про�?тран�?тво за ви�?ше образование (ЕПВО) като направи пълни�? тек�?т
на докладите �?и за акредитаци�? публично до�?то�?ние.

3.4.5. Предизвикател�?тво 3: Тромава процедура на акредитаци�?. Законовото изи�?кване �?�?О�?
периодично да оцен�?ва и акредитира в�?�?ка учебна програма на ви�?шите учебни заведени�? и в�?�?ка
отделна �?пециално�?т на регулираните профе�?ии и докторант�?ките програми по�?тав�? под �?илно
напрежение по-големите универ�?итети �? по-гол�?м брой профе�?ионални направлени�? и учебни
програми. �?а практика те като че ли преминават през непрекъ�?нати цикли на оцен�?ване и
акредитиране. Този въпро�? е повдиган многократно от заинтере�?ованите �?трани във ви�?шите
учебни заведени�?. През 2011 г. �?�?О�? преразгледа �?воите критерии за ин�?титуционално и
програмно оцен�?ване в опит да �?ъздаде обща о�?нова за бъдещо обедин�?ване на оцен�?ването на
бакалавър�?ките, маги�?тър�?ките и докторант�?ките програми.

3.4.6. Предложена реформа 3: Да �?е опро�?т�?т процедурите по акредитиране. �?�?О�? може да
обми�?ли да опро�?ти още процедурите �?и за акредитаци�? като провери дали проце�?ите за външно
о�?игур�?ване на каче�?твото, които е изработила, �?а необходими за изпълнението на ми�?и�?та й. О�?вен
това, �?�?О�? може да разгледа варианта за �?ливане на дейно�?тите по ин�?титуционалното и

                                                                                                    20
                                                                      �?еофициален превод на българ�?ки език


програмното оцен�?ване в единен проце�?. Друга алтернатива е да оцени възможно�?тта да �?е
ограничи фоку�?ът на програмното оцен�?ване �?амо до по-широките обла�?ти на обучение,
предлагани от ви�?шите учебни заведени�?. Във в�?ички �?лучаи такива мерки за реформа могат да
доведат до подобрено ОК �?амо ако �?а �?ъчетани �? паралелни реформи в рамките за о�?игур�?ването на
каче�?тво и отчетно�?тта (включително и чрез прилагането на по-�?триктни критерии за оценка); в
противен �?лучай �?ъще�?твува значителен ри�?к от това, че радикалното опро�?т�?ване на процедурите,
макар и да намал�?ва нати�?ка над ви�?шите учебни заведени�? и разходите за оцен�?ване, може да
породи повече проблеми отколкото решени�? по отношение на взи�?кателно�?тта и надеждно�?тта на
оценките.

3.4.7. Предизвикател�?тво 4: Вход�?щите ре�?ур�?и и измерени�?та, ориентирани към проце�?а,
в�?е още доминират в рамката на ОК. Въпреки че �?�?О�? предприе важни �?тъпки през 2011 г. като
преразгледа �?и�?темата от критерии за ин�?титуционалното и програмно оцен�?ване и добави нов
компонент на оцен�?ване на конкуренто�?по�?обно�?тта на ви�?шите учебни заведени�? �? оглед на
техните образователни и из�?ледовател�?ки по�?тижени�?, в�?е още има м�?�?то за допълнителни
подобрени�?. Критериите за външно оцен�?ване и акредитаци�? полагат �?тандартите за пред�?тав�?нето
на ви�?шите учебни заведени�?, затова �?лабо�?тите на рамката (по-малко внимание на каче�?твото) �?е
прена�?�?т в �?лед-акредитационното наблюдение и контрол (С�?�?К) и оказват пр�?ко въздей�?твие
върху ви�?шите учебни заведени�? и т�?хното отношение към �?амооценката. Затова по-нататъшното
за�?илване на критериите на �?�?О�? може да окаже положително въздей�?твие върху взи�?кателно�?тта,
�? ко�?то ви�?шите учебни заведени�? прав�?т преглед на �?об�?твеното �?и пред�?тав�?не и каче�?тво.
�?апример, �?пи�?ъкът �? критерии пона�?то�?щем отчита бро�? на книгите в библиотеката и дела на
новите томове, или физиче�?ки�?т отпечатък на библиотеката. �?аборът критерии обаче не �?е опитва
да у�?танови дали книгите �?а актуални, подход�?щи за учебни�? план или дали отраз�?ват научните
по�?тижени�? в �?ъответната профе�?ионална обла�?т, нито как �?е използват тези книги от �?тудентите и
дали те ги намират за подход�?щи3. О�?вен това, �?и�?темата от критерии в�?е още не �?ъдържа
необходимите детайли и �?пецифичната информаци�? за �?ледните атрибути, �?вързани �?
компонентите, очертани в рамката:
    �? Я�?на дефиници�? на измеримите резултати за в�?еки критерий или цел,
    �? Определ�?не на целите за в�?еки у�?тановен резултат,
    �? Оцен�?ване на реалната ин�?титут�?ка дей�?твително�?т по отношение на планираната цел,
    �? Оценка на не�?ъответ�?тви�?та между планирани и по�?тигнати цели, и
    �? Определ�?не на инициативите, които да бъдат предприети от ин�?титутите за преодол�?ване на
       не�?ъответ�?тви�?та в пред�?тав�?нето и по�?тигането на желаните цели.

3.4.8. Предложена реформа 4: Да �?е за�?или и разшири прилагането на фоку�?ирани върху
по�?тижени�?та и каче�?твото критерии за акредитаци�?та на ин�?титути и програми. Гол�?мото
разнообразие в начините, по които е уредено о�?игур�?ването на каче�?твото в Европа дава добри
примери за рамки за оцен�?ване и акредитиране, които �?ъответ�?тват на ЕСУ, но обръщат и нужното
внимание на по�?тигнатите от ви�?шите учебни заведени�? резултати и каче�?твото на техните
по�?тижени�? (напр. Холанди�?, Дани�?). �?�?О�? може да обми�?ли по-нататъшно преразглеждане на
�?пи�?ъка �? критерии, като въведе по-гол�?м обхват и дълбочина в анализа на каче�?твените а�?пекти и
вне�?е повече взи�?кателно�?т и целена�?очено�?т в рамката.

3.4.9. �?апример, критериите на �?�?О�? за ин�?титуционално оцен�?ване, макар и да о�?игур�?ват
�?ъответ�?твие �? ЕСУ, могат да бъдат обогатени като �?е добав�?т измерени�?та, очертани в Контролен
�?пи�?ък на щат�?ките регулаторни агенции в С�?Щ за ин�?титуционална акредитаци�? (вж.
Приложение 2). �?�?О�? и/или правител�?твото (като ча�?т от инициативата за РСВУ) �?ъщо може да
обми�?л�?т въвеждането на критерии и показатели, �?ходни по дух на тези разработени от
Европей�?ката а�?оциаци�? на универ�?итетите в Референтна �?и�?тема за показатели и процедури на
оцен�?ване, 20044 (вж. �?нек�? 1). Подходът на Е�?У �?е фоку�?ира върху �?едем �?пецифични категории
3
  Сходни измерени�? �? тази конкретна тема �?а отразени ча�?тично в методологи�?та, използвана от българ�?ката
рейтингова �?и�?тема за ви�?шите училища
4
  О�?игур�?ване на каче�?твото: Референтна �?и�?тема за показатели и процедури за оценка , Фран�?оа Тавена�?,
2004, изготвено за Групата на европей�?ките кла�?иче�?ки универ�?итети ( ELU)

                                                                                                       21
                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език


—в това чи�?ло и върху такива въпро�?и като каче�?твото на влизащите в универ�?итета �?туденти,
производително�?тта на из�?ледовател�?ката и развойна дейно�?т, целевите ре�?ур�?и за обучение и
из�?ледвани�?, управлението, планирането и мениджмънта – като има общо 36 различни показатели.
Бързи�?т преглед на дефинициите в Референтната �?и�?тема за показатели и процедури на
оцен�?ване на Е�?У показва, че като ча�?т от РСВУ Българи�? вече е започнала да �?ъбира информаци�?
за н�?кои от показателите.

3.4.10. Предизвикател�?тво 5: Прилагане на законовите разпоредби за излагането на �?�?О�? на
конкуренци�?. Въпро�?ът за монополното положение на �?�?О�? на българ�?ки�? пазар за оцен�?ване и
о�?игур�?ване на каче�?твото е адре�?иран в на�?коро приетите изменени�? на правната рамка, при което
на агенциите, членове на ENQA и EQAR, е разрешено да о�?ъще�?тв�?ват програмно и
ин�?титуционално оцен�?ване на базата на за�?вки от ви�?шите учебни заведени�?. Широката
формулировка на тази разпоредба в Закона за ви�?ше образование тр�?бва да бъде доразработена, за
да адре�?ира два о�?новни въпро�?а:
    �? Как да �?е о�?игури безпроблемното привеждане на оценките от чужде�?транни агенции,
        членове на ENQA и EQAR, в �?ъответ�?твие �? акредитационни оценки �?ъгла�?но �?калата за
        оцен�?ване в Българи�?, предвид различи�?та между методологиите, прилагани за оцен�?ване, и
        т�?хната взи�?кателно�?т.
    �? �?е�?ъответ�?твието между цената на оценките от �?�?О�? и от чужде�?транни агенции.
        Сравнително ни�?ките, централно регулирани так�?и за оцен�?ване, прилагани от �?�?О�?,
        нав�?рно ще продължат да гарантират доминиращото положение на �?�?О�?, о�?тав�?йки малко
        м�?�?то за конкуренци�?, поне по отношение на цените, и почти никаква възможно�?т за
        ангажирането на ви�?око квалифицирани (и по-�?къпи) международни ек�?перти.
        Пона�?то�?щем в�?ички разходи за незадължителното ангажиране на чужде�?транни ек�?перти в
        оценките на �?�?О�? тр�?бва да �?е покриват от оцен�?ваното ви�?ше училище, което е�?те�?твено
        �?пира желанието на ви�?шите учебни заведени�? да бъдат привличани чужде�?транни ек�?перти
        в оцен�?ването им.

3.4.11. Предложена реформа 5: Да �?е ревизира политиката за включване на изтъкнати
чужде�?транни ек�?перти в оцен�?ването, о�?ъще�?тв�?вано от �?�?О�?, като �?е използват фондовете
и програмите на ЕС за покриване на по-ви�?оките разходи за привличане на международни
ек�?перти в екипите за оцен�?ване и да �?е регламентира принципът за привеждане на оценките,
давани от членове на ENQA и EQAR, в �?ъответ�?твие �?ъ�? �?калата за акредитаци�?. Като ча�?т от
начинанието да �?е отвори пазарът на оценките за чужде�?транните агенции за ОК, правител�?твото и
�?�?О�? тр�?бва да възлагат на изтъкнати чужде�?транни ек�?перти да уча�?тват в оцен�?ването от
�?�?О�?. Техни�?т подбор (и подборът на ме�?тните ек�?перти) тр�?бва да �?ъответ�?тва на �?ледните
о�?новни критерии:
    �? Профе�?ионален опит;
    �? Внушаващо доверие уча�?тие в из�?ледовател�?ката и развойна дейно�?т и иновациите;
    �? Организационен и управлен�?ки опит;
    �? Опит в оцен�?ването на ви�?шето образование;
    �? Утвърдена репутаци�? на ин�?титуци�?та, в ко�?то работи или е работил ек�?пертът;
    �? �?агла�?а за екипна работа, обективно�?т и поверително�?т;
    �? Лип�?а на конфликт на интере�?и.

3.4.12. Подборът на чужде�?транни ек�?перти от �?трана на �?�?О�? тр�?бва да бъде на�?очен към
привличането в екипите за оцен�?ване на изве�?тни ек�?перти и учени от �?ветовна кла�?а, като �?е
по�?тави ударение на каче�?твото, взи�?кателно�?тта и безпри�?тра�?тно�?тта в по-гол�?ма �?тепен
отколкото върху разходите за оцен�?ването. За да �?е запаз�?т разходите за оценките на по-ни�?ко
равнище, като в �?ъщото време �?е о�?игури уча�?тието на международни ек�?перти от �?ветовна кла�?а,
правител�?твото и �?�?О�? могат да използват наличните фондове от ЕС – чрез оперативните
програми или други програми на ЕС – за покриване на разходите за уча�?тието на международни
ек�?перти в процедурите на оцен�?ване. Като алтернатива, �?ъщите източници от ЕС могат да бъдат




                                                                                                 22
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


използвани за �?ъ-финан�?иране на оцен�?ването от чужде�?транни агенции (членове на ENQA и
EQAR), така че разходите за оцен�?ване, плащани от ви�?шите учебни заведени�?, да �?а равни на
так�?ите на �?�?О�?. Така, източниците от ЕС могат да �?е използват за �?тратегиче�?ки дейно�?ти �?
ви�?око въздей�?твие, които могат да подобр�?т значително рамката за о�?игур�?ване на каче�?тво в
Българи�?.

3.4.13. Предизвикател�?тво 6: У�?тойчиво�?т и �?об�?твено�?т на РСВУ. Един а�?пект, който прави
проектът �? РСВУ о�?обено обещаващ, е че Българи�? не предприема про�?то еднократна акци�? за
�?ъбиране на данни. Обаче пона�?то�?щем на РСВУ �?е гледа о�?новно като на инициатива, подета от
МО�?М. Макар поддръжката и актуализаци�?та на РСВУ �?а о�?игурени �? наличието на �?труктурните
фондове на ЕС, фактът, че не е развито чув�?тво за �?об�?твено�?т върху РСВУ в ц�?лата общно�?т на
ви�?шето образование може да о�?тави бъдещето на проекта у�?звимо в �?лучай, че �?мен�?щите �?е
правител�?тва имат други приоритети.

3.4.14. Предложена реформа 6: Да �?е укрепи важната рол�? и да �?е ин�?титуционализира
�?ъбирането на данни за пред�?тав�?нето чрез РСВУ. РСВУ тр�?бва да бъде управл�?вана,
поддържана и използвана по начин, който да гарантира, че в�?ички заинтере�?овани от ви�?шето
образование �?трани ще имат развито чув�?тво за �?об�?твено�?т върху �?и�?темата. Това е предпо�?тавка
за у�?тойчиво�?тта на инициативата. О�?вен това, данните и показателите на РСВУ, имащи отношение
към ОК, тр�?бва да бъдат интегрирани и използвани за подобр�?ване на �?ъще�?твуващата рамка за ОК,
което изи�?ква да бъде ангажиран о�?новни�?т играч на полето на ОК - �?�?О�?. Правител�?твото,
�?�?О�?, ви�?шите учебни заведени�? и �?ъответните външни заинтере�?овани �?трани тр�?бва да решат
фундаментални�? въпро�? за това дали в�?ички развити�? напо�?ледък в �?ъбирането на данни за
пред�?тав�?нето и каче�?твото, подтикнати от �?тартирането на РСВУ, тр�?бва да �?е използват за
разшир�?ване и у�?ъвършен�?тване на �?об�?твените проце�?и на �?�?О�? и критериите й за оценка, или
дали РСВУ тр�?бва да �?е запази като �?амо�?то�?телен ин�?трумент за измерване на пред�?тав�?нето.

3.4.15. Предизвикател�?тво 7: Да �?е използва РСВУ и за цели, които надхвърл�?т тези, които
�?и�?темата беше �?ъздадена да об�?лужва. Както беше опи�?ано по-горе, по�?вата на РСВУ промени
драматично обема и разнообразието от налични твърди, обективни данни, �?вързани �? резултатите
на ви�?шето образование, о�?обено �? реализаци�?та на завършилите ви�?ше образование на пазара на
труда. �?о РСВУ беше зами�?лена и разработена �? о�?новна цел да пред�?тавл�?ва надежден ин�?трумент
в ръцете на потенциалните �?туденти да прав�?т информиран избор на учебни програми и ви�?ши
учебни заведени�? в Българи�?. Правител�?твото вече използва данни от РСВУ и за цели,
надхвърл�?щи първоначално определените цели на ин�?трумента, като използва индикаторите от
РСВУ за разпредел�?не на възнаграждени�?та �?поред пред�?тав�?нето на ви�?шите учебни заведени�?.
Това по�?тав�? два главни въпро�?а:
�? Биха ли могли �?егашната методологи�? и показатели на РСВУ да �?е впишат добре в един по -
    широк �?пектър от предназначени�? на данните на РСВУ?
�? До�?татъчно гъвкави и разработени ли �?а методологи�?та и организаци�?та на РСВУ, за да
    произведат различни показатели, до�?татъчно разнообразни и прецизни, за да об�?лужват
    адекватно различни цели, като в �?ъщото време разчитат на вход�?щи данни от �?и�?темите на
    �?ационални�? о�?игурителен ин�?титут и �?ационалната агенци�? по заето�?тта?

3.4.16. Предложена реформа 7: Да �?е разшири �?егашното инициирано от РСВУ �?ъбиране на
данни до мащабите на в�?е�?транна база данни за пред�?тав�?нето в �?ектора на ви�?шето
образование. Като първа �?тъпка правител�?твото може да прегледа внимателно дефинициите на
показателите и да провери дали наличните данни от �?ационални�? о�?игурителен ин�?титут и
�?ационалната агенци�? по заето�?тта могат да захран�?т още по-разнообразни и �?триктни показатели.
Следващата �?тъпка може да бъде да �?е преразгледа и анализира �?ъще�?твуващото задание за
�?ъбирането на данни за РСВУ �? цел да �?е разшир�?т у�?или�?та за �?ъбиране на данни, за да �?е �?ъздаде
в�?еобхватна, ин�?титуционализирана база данни, ко�?то, макар и да филтрира данните и да
произвежда запитвани�? за данни, да може да предо�?тав�? като продукт не �?амо �?егашната РСВУ, но
и други продукти и показатели (напр. �?ходни на показателите в Референтна �?и�?тема за
показатели и процедури на оцен�?ване на Европей�?ката а�?оциаци�? на универ�?итетите, или


                                                                                                  23
                                                                         �?еофициален превод на българ�?ки език


показатели, които да могат да �?е използват за целите на финан�?иране, о�?новаващо �?е на
пред�?тав�?нето).

3.4.17. Предизвикател�?тво 8: Умени�?та на �?тудентите не �?е оцен�?ват адекватно. Дори и при
наличието на рамката на �?�?О�? за оцен�?ване и акредитаци�? и �?лед �?тартирането на РСВУ, ко�?то
допълва оцен�?ването от �?�?О�? и дава нови данни за резултатите на ви�?шето образование, н�?кои от
най-важните данни за пред�?тав�?нето в �?ектора на ви�?шето образование в�?е още лип�?ват в Българи�?
– обективните и �?убективните (�?ъгла�?но допитвани�?) оценки за това какво �?а научили �?тудентите,
какви умени�? �?а придобили в хода на обучението �?и в универ�?итета и доколко те �?ъответ�?тват на
потребно�?тите и очаквани�?та на работодателите. Тази празнота в данните за пред�?тав�?нето
ограничава �?по�?обно�?тта на ключовите дей�?тващи лица да вземат информирани решени�? и да
подобр�?ват каче�?твото в �?ектора.

3.4.18. Пона�?то�?щем �?и�?темата за ви�?ше образование в Българи�? (както и в много други развиващи
�?е и развити �?трани) не може да каже дали �?тудентите придобиват нужните компетентно�?ти,
умени�? и знание. �?е е �?�?но и къде в �?и�?темата – напр. по профе�?ионални направлени�? или по
видове универ�?итети – �?тудентите �?ледват една о�?обено �?тръмна възход�?ща крива на възприемане
на нови знани�?, образно казано. Такава информаци�? �?ъще�?твува отча�?ти за н�?кои профе�?ии, при
които чрез „профе�?ионални изпити�? �?е удо�?товер�?ва, че завършилите �?туденти �?а квалифицирани
(за учители, лекари, адвокати, т.н.). �?о лип�?ва такава оценка за профе�?ионалните направлени�?, в
които �?е обучават повечето българ�?ки �?туденти, а именно икономика, бизне�?, политиче�?ки науки и
хуманитарни науки.

3.4.19. Предложена реформа 8: Да �?е допълн�?т ежегодните, �?вързани �? РСВУ, проучвани�? на
мнението на �?тудентите �? н�?кои елементи на пълните проучвани�? за про�?лед�?ване на
завършилите �?туденти и работодателите и да �?е обми�?ли варианта за разработване, пилотно
те�?тване и изпълнение на оцен�?ване на �?тудентите във ви�?шите учебни заведени�?. Като ча�?т
от РСВУ, данните, о�?новаващи �?е на допитване, �?е �?ъбират от на�?то�?щите �?туденти. Препоръчва �?е
тези проучвани�? да �?е издигнат на по-ви�?око ниво като или �?е включат въпро�?и за завършили
�?туденти и работодатели, или пък �?е направ�?т пълноценни проучвани�? за „про�?лед�?ване�? на
мнението на завършили �?туденти и работодатели. Една от възможните алтернативи е да �?е
разработи методологи�? �?ходна �? рамката, разработена от Харалд Шомбург и Международни�?
център за из�?ледване на ви�?шето образование на Универ�?итета на Ка�?ел ( „�?аръчник за проучвани�?
за про�?лед�?ване на завършилите �?туденти�?. Октомври, 2003 г. Про�?лед�?ващото проучване в
идеални�? �?лучай тр�?бва да бъде разработено така, че да обхваща в�?ички завършили �?туденти и,
както и при препоръките за РСВУ, тр�?бва да �?лужи за по -широк �?пектър цели от това про�?то да
допълва данните, нужни �?пециално за на�?то�?щата �?пецификаци�? за РСВУ. За да �?е о�?игури
уча�?тието, ангажирано�?тта и �?ъприча�?тно�?тта на ви�?шите учебни заведени�? �?и �?трува да �?е проучи
опитът на Румъни�? (вж. Каре 2).

Каре 2. Румън�?ки�?т проект „Завършилите ви�?ше образование �?туденти и пазар на труда�? project

Обми�?л�?йки изработването на �?об�?твено про�?лед�?ващо проучване, Българи�? може да �?е възползва от
из�?ледването на уроците, извлечени от изпълнението на един �?тратегиче�?ки проект на Румъни�? във ви�?шето
образование през 2010 г., “ Завършили ви�?шето �?и образование �?туденти и пазар на труда�?, финан�?иран по
румън�?ката оперативна програма “Развитие на човешките ре�?ур�?и�? (повече информаци�? може да �?е намери на
http://www.absolvent-univ.ro). О�?обено ценно в подхода, използван в Румъни�?, е уча�?тието в проекта на в�?ички
ви�?ши учебни заведени�?, включително и на Румън�?ката агенци�? за о�?игур�?ване на каче�?тво (ARACIS).
Румън�?кото про�?лед�?ващо проучване цели да �?е получи обратна информаци�? от в�?ички завършили ви�?шето
�?и образование �?туденти от два конкретни випу�?ка – 2005 (про�?лед�?ване на завършили �?туденти �?
н�?колкогодишна и�?тори�? на заето�?тта) и 2009 (про�?лед�?ване на завършили �?туденти една година �?лед
завършването им). Информаци�?та �?е �?ъбира чрез въпро�?ници, разработени така, че да генерират обективна,
�?тандартизирана информаци�?.

Ча�?т от така �?ъбраната информаци�?, ко�?то в Българи�? �?е �?ъбира като ча�?т от инициативата РСВУ, например
информаци�? за това дали завършилите (от различни профе�?ионални обла�?ти или програми и от различни



                                                                                                          24
                                                                      �?еофициален превод на българ�?ки език


универ�?итети) �?и намират работа; колко време им е отнело да �?и намер�?т тази работа ; какъв вид работа �?а
намерили; началните заплати. �?о наред �? тези данни, румън�?кото про�?лед�?ващо проучване �?ъбира и:
       ∙�?оциално-икономиче�?ка и друга о�?новна информаци�? за завършилите �?туденти (напр.
       образование на родителите им, оценки от �?редното училище, др. ), ко�?то да помогне на
       анализаторите да вземат предвид тези различи�? когато �?равн�?ват резултатите по отношение
       на заето�?тта;
       ∙мнението   на работодателите и на завършилите за компетентно�?тите, умени�?та и
       нагла�?ите, придобити във ви�?шето образование и как �?е �?ъотна�?�?т те �? изи�?квани�?та на
       пазара на труда и потребно�?тите и очаквани�?та на работодателите.


3.4.20. При евентуално изпълнение в Българи�? на подобно про�?лед�?ващо проучване на мнението
на завършили �?туденти и работодатели ще бъде важно да �?е о�?игури уча�?тието на в�?ички ви�?ши
учебни заведени�? и в�?ички да �?е чув�?тват ангажирани и �?ъприча�?тни �? инициативата. От
фундаментално значение ще бъде и уча�?тващите ви�?ши учебни заведени�? да разберат, че такова
начинание ще помогне да �?е подобри не �?амо информаци�?та, предо�?тав�?на на правител�?твото, но и
информаци�?та, нужна на �?амите ви�?ши учебни заведени�? за укрепване на �?об�?твените им �?и�?теми
за о�?игур�?ване на каче�?тво.

3.4.21. Още един вариант, който да �?е обми�?ли, е разработването и пилотно те�?тване на
ин�?трументи за оценка, измерващи у�?во�?ването на знани�? и умени�? от �?тудентите. Пона�?то�?щем
ОИСР разработва първи�? международен ин�?трумент за оценка на у�?во�?ването на знани�? от
�?тудентите – Оценка на резултатите в у�?во�?ването на знани�? във ви�?шето образование (AHELO),
който ще �?тартира през 2016 година. Правител�?твото може да об�?ъди включването на Българи�? в
проекта AHELO на ОИСР и активното уча�?тие в за�?едани�?та на работната група, в ко�?то най-
изтъкнати �?ветовни ек�?перти в тази обла�?т уча�?тват в мозъчни атаки и ди�?кутират подводните
камъни. Уча�?тието в AHELO може да помогне на Българи�? да у�?вои �?ъще�?твена техниче�?ка
ек�?пертиза за админи�?триране и анализиране на резултатите от такива те�?тове.

3.4.22. �?лтернативно, Българи�? може да изработи �?об�?твени ин�?трументи във формата на
    �?тандартизирани те�?тове. О�?новната цел на такова у�?илие може да бъде да �?е оцени �?и�?темата и
    о�?игури повече информаци�? на заинтере�?ованите �?трани, без това да бъде �?ъпроводено от
    н�?какви по�?лед�?тви�? (т.е. без да �?е превръща в ин�?трумент за �?анкциониране). Разработването и
    пилотното изпълнение на такива те�?тове може да включва, например, извадка �?туденти от
    държавните и ча�?тните универ�?итети �? цел да �?е измер�?т широките компетентно�?ти, които
    обикновено �?е приема, че �?е у�?ъвършен�?тват в хода на ви�?шето образование. В центъра на
    вниманието може да бъдат както �?пецифичните за отделна ди�?циплина, така и по-
    интерди�?циплинарни компетентно�?ти, като например „умени�? за аналитична обо�?новка�?.
    „умени�? за критично ми�?лене�? и „комуникативни умени�?�?. Международни примери, положили
    о�?новите в тази обла�?т, �?а:
    �? Оценка на универ�?итет�?кото обучение в С�?Щ
    �? Оценка на умени�?та на завършилите �?туденти в �?в�?трали�?
    �? Exame Nacional de Cursos в Бразили�?
    �? Exámenes Generales para el Egreso del Técnico Superior Universitario в Мек�?ико

3.4.23. В Приложени�? 3A, 3Б, and 3В е даден �?пи�?ък �? международни примери за инициативи за
        оценка на умени�?та и компетентно�?тите на �?тудентите, включително и опи�?ани�? за
        агенциите, които �?то�?т зад в�?еки те�?т или проучване, как те�?тът/проучването е било
        използвано и какви �?тимули �?а ползвани за о�?игур�?ване на уча�?тието на универ�?итетите и
        �?тудентите.




                                                                                                       25
                                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език


                                          4. Ръковод�?тво и управление

4.1     Съвременни тенденции в ръковод�?твото на ви�?шето образование в Европа

4.2    Ръковод�?твото във ви�?шето образование �?е отна�?�? както до вътрешното ръковод�?тво на
ин�?титутите, така и до това, о�?игур�?вано в рамките на ц�?лата �?и�?тема. Ръковод�?твото има
отношение към отраз�?ване на интере�?ите на различните заинтере�?овани �?трани, към договар�?нето и
по�?тигането на общи цели и то повдига фундаменталните въпро�?и „кой�? решава „какво�?, „как�? и
„кога�? да �?е изпълн�?ва. Външното ръковод�?тво, от друга �?трана, �?е отна�?�? до ин�?титуционалната
организаци�? на макро или �?и�?темно ниво, включително и до законите и по�?тановлени�?та за
ви�?шето образование, финан�?ирането и �?и�?темните и ин�?титуционални оценки. Вътрешното
ръковод�?тво �?е отна�?�? до ин�?титуционалното уреждане в универ�?итетите и ви�?шите учебни
заведени�? на такива неща като лини�?та на �?убординаци�?, проце�?ите на вземане на решени�?,
финан�?иране и развитие на пер�?онала. Ръковод�?твото на ви�?шето образование така е разбирано
като външна и вътрешна координаци�? на ви�?шето образование и из�?ледовател�?ката работа5. Tази
координаци�? може да има формални и неформални компоненти.

4.3.   Тенденции в ръковод�?твото на ниво �?и�?тема
4.3.1. Икономиче�?ката криза, ударила Европа през 2008 година, има дълго�?рочен ефект не �?амо
във финан�?ови измерени�? и по отношение на механизмите за финан�?иране на ви�?шите учебни
заведени�?, но �?ъщо и в а�?пектите на ин�?титуционалната автономи�? и отчетно�?т. В много �?трани
правител�?твата приложиха по-директни механизми на управление и в много �?лучаи значително
увеличиха мерките за отчетно�?т. О�?новна тенденци�? в европей�?кото образование е промен�?щата �?е
рол�? на държавата �? пром�?ната на фоку�?а от о�?новаващо �?е на вход�?щите ре�?ур�?и финан�?иране към
�?ъответ�?твие на финан�?ирането �? резултатите. В н�?кои �?трани държавата �?лужи като направл�?ващ
механизъм по отношение на пазара. Рол�?та на държавата да о�?игур�?ва пазарен инженеринг е от
централно значение за пон�?тието за пазарно ръковод�?тво. В този начин на ръковод�?тво
интервенциите на правител�?твото �?е фоку�?ират върху �?ъздаването на равнопо�?тавено�?т, което
уле�?н�?ва �?аморегулирането. �?ови механизми за ръковод�?тво б�?ха въведени в различни �?трани в
Европа – о�?новаващо �?е на пред�?тав�?нето финан�?иране и много-годишни �?поразумени�? �?
ин�?титутите за ви�?ше образование �?а примери за такива механизми. Предишните отговорно�?ти на
държавата – такива като оценка на каче�?твото и вземане на управлен�?ките решени�? - б�?ха
прехвърлени не �?амо на ин�?титуциите, но и на други организации, като из�?ледовател�?ки �?ъвети,
финан�?ови �?ъвети и агенции за оцен�?ване/акредитаци�?. �?а �?цената на ви�?шето образование излизат
нови актьори на национално ниво, като мини�?тер�?твата на икономиката, о�?обено предвид т�?хната
заинтере�?овано�?т от възникващото обще�?тво на знанието и технологични�? тран�?фер. В това
отношение рол�?та на държавата, изпълн�?вана чрез мини�?тер�?твата на образованието, �?е превърна в
рол�? на ръководител на мрежа, на�?очващ развитието чрез мрежи.

4.3.2. Разбирането за "по-малко управление повече ръковод�?тво " �?е подкреп�? от развитието на
тенденциите в �?ледните ключови обла�?ти:
    �? Финан�?и: държавните разходи за непре�?танно разшир�?ващите �?е �?и�?теми на ви�?шето
       образование изи�?кват нови методи на финан�?иране.
    �? �?ови пазарни механизми: �?алице е по�?тепенен преход към пазара като координиращ
       механизъм. Дне�? в Европа е очевидно, че ви�?шето образование в�?е повече функционира в
       квази-пазари, където правител�?твата в�?е още игра�?т важна ръководна рол�?.
    �? Глобализаци�?: Глобализаци�?та, интернационализаци�?та и европеизаци�?та �?е изправ�?т
       �?рещу националните граници на �?и�?темите на ви�?шето образование и по�?тав�?т

5
   “Колкото до ви�?шето образование, ръковод�?твото �?е фоку�?ира върху правилата и механизмите, чрез които
заинтере�?ованите �?трани вли�?�?т върху решени�?та, как те �?а държани отговорни и пред кого . В контек�?та на ви�?шето
образование ръковод�?твото �?е отна�?�? до ‘формалното и неформалното упражн�?ване на правомощи�? по �?илата на закони,
политики и правила, които отраз�?ват правата и отговорно�?тите на различните актьори, включително и правилата, по които
те �?и взаимодей�?тват.’С други думи, ръковод�?твото обхваща ‘рамката, в ко�?то ин�?титуци�?та по�?ледователно �?ледва целите,
задачите и политиките �?и’, за да отговори на въпро�?ите: ‘Кой но�?и отговорно�?тта и какви �?а източниците на легитимно�?т за
вземане на изпълнителни решени�? от различни актьори?’�? Евридика (2008). Ръковод�?тво на ви�?шето образование в Европа.
Изтеглено на 29 �?нуари 2012 година от http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/documents/thematic_reports/091EN.pdf.

                                                                                                                   26
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


       правител�?твата пред необходимо�?тта да решават нови въпро�?и, �?вързани �? ин�?титутите за
       ви�?ше образование. Рамковите програми на Европей�?ки�? �?ъюз �?а доказано ефика�?ен
       ин�?трумент за на�?ърчаване на ин�?титутите за ви�?ше образование да �?ъздават широко-
       мащабни тран�?гранични партньор�?тва.

4.4.   Тенденции в ръковод�?твото на национално ниво

4.4.1. �?алице �?а емпирични доказател�?тва, които под�?казват, че нови�?т организационен подход на
държавно управление е оказал вли�?ние в „модернизирането�? на публичните у�?луги. �?�?кои
европей�?ки �?трани в�?е повече третират �?воите организации за предо�?тав�?не на публични у�?луги
като квази-корпоративни предпри�?ти�? и им предо�?тав�?т повече автономи�? �? цел да увеличават
ефективно�?тта и ефика�?но�?тта им, като �?ъщевременно изи�?кват от т�?х повече отчетно�?т.

4.4.2. За�?илване на управлен�?ки�? и контролен капацитет на ви�?шите учебни заведени�? в
Европа: Паралелно �? прехвърл�?нето на правомощи�? от държавно ниво, в ин�?титутите за ви�?ше
образование �?е о�?ъще�?тв�?ваха и тенденции на централизаци�? по отношение на мерките за
отчетно�?т. В много отношени�? дерегулаци�?та �?тана ре-регулаци�? на друго равнище в �?и�?темата на
ви�?шето образование. Като ц�?ло, о�?новната тенденци�? е към укрепването на ин�?титутите за ви�?ше
образование като организации. Значителното увеличаване на бро�? на �?редните управлен�?ки
длъжно�?ти в европей�?ките ин�?титути за ви�?ше образование може да �?е �?м�?та за �?вързано именно �?
тази тенденци�?.

4.4.3. Укрепване на лидер�?ки�? капацитет на европей�?ките ви�?ши учебни заведени�?: Едно от
по�?лед�?тви�?та от преу�?трой�?твото на правомощи�?та и отговорно�?тите между различните равнища
в �?и�?темите за ви�?ше образование е предо�?тав�?нето на много правомощи�? на ви�?шето равнище в
йерархи�?та на ин�?титутите. Това че�?то означава за�?илване на ин�?титуционалното лидер�?тво, най-
вече в тези �?и�?теми за ви�?ше образование където традиционно лидер�?ките по�?тове б�?ха
отно�?ително �?лаби. Друга тенденци�? в това отношение е, че вме�?то да бъдат избирани,
новоовла�?тените ин�?титуционални лидери в�?е повече �?е подбират �?ред лица извън ин�?титутите и
дори извън академичните кръгове. Като ц�?ло е налице �?�?на обща тенденци�? за формално за�?илване
на позици�?та на изпълнителни�? ръководител в Европа.

4.4.4. Пром�?на в позици�?та и рол�?та на управл�?ващите органи на ви�?шите учебни
заведени�?: Друга по�?ледица от прена�?тройката на универ�?итет�?кото ръковод�?тво ка�?ае позициите и
рол�?та на управл�?ващите органи в универ�?итетите и �?тепента на пред�?тавител�?тво на външните
заинтере�?овани �?трани в т�?х. Съ�?тавът и рол�?та на тези ‘органи на най-ви�?око ниво’ �?е различават в
различните европей�?ки ин�?титути, но двете ключови тенденции включват:
    �? Увеличено пред�?тавител�?тво на външните заинтере�?овани �?трани;
    �? Прехвърл�?не на правомощи�? от академичните �?ъвети към управителните �?ъвети.

4.4.5. Съ�?тавът на управителните �?ъвети варира от �?амо външни членове до комбинаци�? от
външни и вътрешни членове. Общата цел на много управителни �?ъвети е да �?е опаз�?т интере�?ите на
ин�?титута и да �?е гарантира, че ин�?титутите ще �?пазват националните закони и наредби. Те че�?то
уча�?тват в назначаването на изпълнителни�? ръководител на ин�?титута. Примери за такива
управителни �?ъвети могат да �?е вид�?т в Ирланди�?, Кипър, Швеци�? и �?орвеги�?. В �?в�?три�?
управителни�?т �?ъвет �?подел�? н�?кои правомощи�? за вземане на решени�? �? академични�? �?ъвет. В
други �?трани (като Дани�?, Ирланди�?, Итали�? или Швеци�?) повечето ме�?та в управителните �?ъвети
�?е заемат от външни заинтере�?овани лица, но вътрешните заинтере�?овани лица �?ъщо уча�?тват. В
Литва, Португали�?, Словени�? и �?орвеги�? има паритет или вътрешните заинтере�?овани лица
преобладават, като в управителните �?ъвети има �?ъчетание на гледната точка на външните и
вътрешните членове.

4.4.6. Реформи в проце�?а на избор на лидерите на ви�?шите учебни заведени�?: Важна
възникваща тенденци�? е прехвърл�?нето на правото за избор на ректори върху �?ъвет на
на�?то�?телите. Обаче в�?е още има различни начини, използвани за избора на ръководителите на
ин�?титуциите. Трите най-обичайни �?а:

                                                                                                   27
                                                                   �?еофициален превод на българ�?ки език


       �?   �?азначаване от управителните �?ъвети на ви�?шите учебни заведени�?. В �?трани като
           Дани�?, ОК, Холанди�? и �?в�?три�? изпълнителни�?т ръководител �?е назначава от управителни�?
           �?ъвет, който, в зави�?имо�?т от ин�?титуци�?та, може да �?е �?ъ�?тои изключително от външни
           заинтере�?овани лица, или те най-малкото да имат мнозин�?тво в т�?х.
       �?   Избор от вътрешните заинтере�?овани �?трани. В �?трани като Българи�?, Гърци�?,
           Словени�? академични�?т �?ъ�?тав, �?тудентите и админи�?тративни�?т �?ъ�?тав избират ректора.
       �?   �?азначаване от мини�?тер�?твото. В редица �?трани изпълнителни�?т ръководител �?е
           назначава от мини�?тер�?твото, или предложени�?т от ин�?титута кандидат тр�?бва да бъде
           одобрен от мини�?тер�?твото.

4.4.7. Промени в �?тила и практиките на ръковод�?тво във ви�?шите учебни заведени�?:
Укрепването на ръковод�?твото в ин�?титутите �?ъщо оказа вли�?ние върху �?тила му. Традиционните
пон�?ти�? за колегиално�?т и о�?новаващо �?е на кон�?ен�?у�? вземане на решени�? в�?е повече попадат под
нати�?к за пром�?на, за да �?е даде път на “делови�? �?тил на управление�? и на “профе�?ионализаци�?та�?
на админи�?тративните �?труктури. Заемайки ин�?трументи от ча�?тни�? �?ектор, ин�?титутите �?е опитват
да за�?ил�?т възможно�?тите �?и да оптимизират организаци�?та, за да �?е �?прав�?т �? в�?е по-�?ложната
�?реда. Изработвайки общи ин�?титут�?ки политики – винаги проблематичен въпро�? поради
фрагментирани�? характер на ин�?титутите за ви�?ше образование – води до това �?ега на
�?тратегиче�?кото планиране и „изграждане на идентично�?тта�? да �?е гледа като на �?ъще�?твени
�?тратегии за оцел�?ване. Ин�?титутите за ви�?ше образование �?е �?м�?тат в�?е повече за „корпоративни
играчи�?, които дей�?тват �?тратегиче�?ки не �?амо вътре в �?об�?твените �?и организации, но и чрез
активното �?и ангажиране �? външната �?реда. Редица �?трани (или автономни региони в �?траните)
дават примери как това може да �?тане. �?апример, в Дани�?, �?орвеги�? и в Квебек (Канада), по-
широката общно�?т на ви�?шето образование е отговорна пред универ�?итет�?ките �?ъвети, в които
мнозин�?твото членове �?а външни лица и които имат правомощието да назначават и о�?вобождават
ръководителите на отделните ин�?титути (Фийлден, 2008 г., цитиран в Салми, 2009 г.). Реформите,
о�?ъще�?твени на�?коро в Литва, дават друг пример за развитие на ръковод�?твото на ви�?шето
образование в тази по�?ока.6

4.4.8. �?а�?коро проведено проучване от Европей�?ката а�?оциаци�? на универ�?итетите – “�?втономи�?
на универ�?итетите в Европа II: карта �? показатели�? прави преглед на универ�?итетите в Европа по
отношение на ин�?титуционалната, финан�?овата, кадровата и академичната автономи�?, ключовите
кон�?татации от който �?а пред�?тавени в Приложение 5.


4.5.       Ръковод�?тво на ви�?шето образование в Българи�?

4.5.1. В Българи�? държавата но�?и отговорно�?тта за изработване и изпълнение на политиките в
обла�?тта на ви�?шето образование: �?ародното �?ъбрание приема о�?новните закони и политики за
ви�?шето образование, Мини�?тер�?ки�?т �?ъвет (правител�?твото) изработва и утвърждава политиките,
приемани от парламента, а мини�?търът на образованието отговар�? за изпълнение на политиките за
ви�?ше образование. Ин�?титуци�?та, ко�?то определ�? ин�?титуционални�? и програмен капацитет на
ви�?шите учебни заведени�? в Българи�? е �?ационалната агенци�? за оцен�?ване и акредитаци�? (�?�?О�?).
Т�? е незави�?има �?труктура към Мини�?тер�?ки�? �?ъвет, на ко�?то е възложена задачата да прави
ин�?титуционално и програмно оцен�?ване и акредитиране на ви�?шите учебни заведени�?, като
определ�? ин�?титуционални�? капацитет и потенциала за прием на ви�?шите учебни заведени�? и
о�?ъще�?тв�?ва �?лед-акредитационно наблюдение и контрол. Проце�?ът на вземане на решение за
откриване и закриване на ви�?шите учебни заведени�? започва от �?�?О�? чрез нейните процедури за
акредитаци�?, �?лед това отива чрез мини�?търа на образованието в правител�?твото и по�?ледното
решение �?е взема от парламента �? гла�?уване. Отношени�?та между държавата и ви�?шите учебни
заведени�? не �?а опо�?редовани от буферни органи. Общата позици�? и �?тановища на ви�?шите учебни
заведени�? �?е израз�?ват от Съвета на ректорите на ви�?шите учебни заведени�? в Българи�?. Мнението
на �?тудентите �?е израз�?ва от �?ационалното пред�?тавител�?тво на �?тудент�?ките �?ъвети в Българи�?.

6
 Вж. Умени�?, не �?амо дипломи: управление на образованието �? оглед на резултатите в Източна Европа и
Централна �?зи�?. Развитието на човешките ре�?ур�?и , Световна банка, 2012

                                                                                                    28
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език




4.5.2. �?втономи�?та, дадена на ин�?титутите за ви�?ше образование, бързо �?е разшир�?ва от 1995
година на�?ам, период, през който �?е по�?тигна: (a) по-малко държавна регулаци�?, (б) повече
академично �?амоуправление, и (в) повече мениджър�?ко ръковод�?тво на ниво универ�?итет.
�?кадемичната и ин�?титуционална автономи�? на ви�?шите учебни заведени�? �?е за�?илва от модела на
центрирани�? върху академичната автономи�? зами�?ъл на модела на ръковод�?тво на държавните
ви�?шите учебни заведени�?, който за �?ъжаление води и до това, че държавните ви�?ши учебни
заведени�? �?е ръковод�?т преимуще�?твено �? оглед на изгодата на техни�? преподавател�?ки
�?ъ�?тав. При �?ъще�?твуващата нормативна уредба в�?ички �?тратегиче�?ки решени�? на държавните
ви�?ши учебни заведени�?, ка�?аещи академични�? живот, управлението на ре�?ур�?ите, контрола и
законо�?ъобразно�?тта �?а в ръцете на академични�? �?ъ�?тав на ин�?титута, който е прекомерно широко
пред�?тавен във в�?ички ръководни и контролни органи на ин�?титута. Ректорът �?е избира и назначава
от Общото �?ъбрание, както и �?е отчита пред него. В този орган най-малко 70% от гла�?овете
принадлежат на академични�? �?ъ�?тав, към който ректорът най-веро�?тно ще �?е при�?ъедини �?лед кра�?
на мандата му. Ректорът е в�?ъщно�?т главен изпълнителен ръководител, но вме�?то да �?е отчита пред
в�?ички заинтере�?овани �?трани (данъкоплатци, техните избрани пред�?тавители, �?туденти,
преподаватели, пер�?онал и работодатели), ректорът пона�?то�?щем �?е отчита �?амо пред
преподавател�?ки�? �?ъ�?тав на универ�?итета, в който �?лужи. О�?вен това, управлен�?ки�?т опит като
ц�?ло не е главен фактор, върху който да �?е о�?новават назначени�?та на ректорите.

4.5.3. �?кадемични�?т �?ъ�?тав преобладава изц�?ло в �?кадемични�? �?ъвет, който об�?ъжда, взема
решени�? и управл�?ва академичните дела във ви�?шите учебни заведени�?.Той о�?вен това назначава
заме�?тник ректорите на ви�?шите учебни заведени�?. Вътрешни�?т контрол и надзор �?е
о�?ъще�?тв�?ват от Контролни�? �?ъвет, �?ъ�?тавен от вътрешни заинтере�?овани лица, �?ред които един
член пред�?тавл�?ва �?тудентите, а о�?таналите �?а хора от академични�? �?ъ�?тав, неангажирани в други
управлен�?ки �?труктури във ви�?шите учебни заведени�?.

4.5.4. �?а ин�?титуционално равнище връзката между ви�?шите учебни заведени�? и външните
заинтере�?овани �?трани е въплътена в Съвета на на�?то�?телите,изграждан във в�?�?ко държавно
ви�?ше училище. Той �?е �?ъ�?тои от �?едем члена; четири от които �?а номинирани от ректора и
гла�?увани от �?кадемични�? �?ъвет, един е назначен от Мини�?тер�?твото на образованието и един от
�?тудент�?ките �?ъвети. Съветите на на�?то�?телите б�?ха �?ъздадени през 2007 година чрез изменение на
Закона за ви�?ше образование, �? цел да пред�?тавл�?ват по-широки�? обще�?твен интере�?, но т�?хното
�?ъще�?твуване не �?е отрази върху пред�?тав�?нето на държавните ви�?ши учебни заведени�? поради
много ограничените правомощи�?, които им б�?ха предо�?тавени. Съще�?твуващи�?т модел на
ръковод�?тво на ин�?титуционално ниво об�?�?н�?ва дон�?къде �?лабо�?тите, про�?в�?ващи �?е в
управлението на финан�?овите и човешките ре�?ур�?и и необвързано�?тта на политиките на ви�?шите
учебни заведени�? �? потребно�?тите на пазара на труда. Той е и един от факторите, които доприна�?�?т
за неподход�?щата на�?очено�?т на произвежданите знани�? и умени�? на �?тудентите, за което
�?видетел�?тват данните за трудовата им реализаци�?, �?ъбирани като ча�?т от инициативата за РСВУ.

4.5.5. Рамката на ръковод�?твото в Българи�? �?е характеризира �? редица противоречи�?, типични за
много от �?траните в ЕС. Държавните универ�?итети в Българи�? могат да притежават активи, но те не
притежават повечето от �?градите �?и, които принадлежат на държавата. Универ�?итетите получават
блокови �?уб�?идии от държавата и имат �?вободата да разпредел�?т финан�?овите ре�?ур�?и, които
получават от правител�?твото. Те могат да прена�?�?т парични �?ред�?тва от година в година. �?о
МОМ�? �?и е запазило правото официално да утвърждава бро�?т на �?туденти, които да бъдат приети в
държавните ви�?ши учебни заведени�?, което в крайна �?метка определ�? размера на отпу�?каната
�?ъгла�?но бро�? �?туденти �?уб�?иди�?. Държавните ви�?ши училища имат правото �?ами да определ�?т
так�?ите за обучение, но в рамките на горна граница, определена в законовата уредба . Приемът във
ви�?шите учебни заведени�? е либерализиран, но �?веден до рамките на ин�?титуционални�? капацитет,
определен в резултат на акредитаци�?та, дадена от �?�?О�?. Държавните универ�?итети имат �?вободата
да запи�?ват �?туденти и над определената държавна поръчка и да промен�?т учебните так�?и, които да
покриват напълно разходите, но при у�?ловие, че �?а акредитирани като „много добри�? или „добри�?,


                                                                                                  29
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


и дотолкова доколкото това не надвишава централно определени�? праг от процент от техни�?
капацитет за поемане на �?туденти.

4.5.6. Както много други �?трани от бивши�? комуни�?тиче�?ки блок, Българи�? пое по път�? на
предо�?тав�?не на автономи�? и гъвкаво�?т във финан�?ирането на ви�?шите учебни заведени�? преди да
�?е изработ�?т мерки, чрез които ин�?титутите да бъдат държани отговорни. �?апример, бързото
нара�?тване на приема на �?туденти от 1990 година до �?ега започна по времето когато
ново�?ъздадената �?�?О�? в�?е още разкриваше мандата �?и и �?е опитваше да �?е изгради като надеждна
ин�?титуци�?. Предо�?тавената на универ�?итетите автономи�? идваше да замени �?татични�?,
традиционен модел на управление, вме�?то да даде разширена автономи�?, �?ъпът�?твана �? „по-делово�?
и отговорно ръковод�?тво и управление на универ�?итет�?ко равнище.

4.5.7. Разбирането за автономи�?та е �?вързано �? пон�?тието за незави�?имо�?т от държавата, но на
практика �?екторът �?тана и дон�?къде незави�?ими от инду�?три�?та, работодателите, пазара и
прекомерно зави�?им от преподавател�?ки�? �?ъ�?тав, пер�?онала и различните групи вътре в ин�?титута.
Така в�?�?ко у�?илие на заинтере�?ованите �?трани извън държавните ви�?ши учебни заведени�? да за�?в�?т
правото �?и на уча�?тие в ръковод�?твото �?е възприема като нарушаване на универ�?итет�?ката
автономи�?. При това положение законовите разпоредби, изи�?кващи �?ъгла�?увано�?т �?
работодателите, промишлено�?тта и другите външни заинтере�?овани �?трани, изглеждат като
неуме�?тно налагани норми и вод�?т �?амо до чи�?то формално взаимодей�?твие. �?о големите реформи
в �?ектора на ви�?шето образование в Българи�?, които да го о�?ъвремен�?т, едва ли ще у�?пе�?т, ако не �?е
измени рамката на ръковод�?твото на ин�?титуциите, така че да направи ви�?шите учебни заведени�?
по-отворени за външните заинтере�?овани �?трани и придържащи �?е към по-�?триктна рамка на
отговорно�?тта.

4.5.8. Пона�?то�?щем не �?ъще�?твува в�?еобхватна �?тратегиче�?ка деклараци�? или документ, който да
пред�?тав�? дълго�?рочната визи�? и цели за бъдещото развитие на ви�?шето образование в Българи�? и
да очертава как ще �?и взаимодей�?тват ръковод�?твото, финан�?ирането и о�?игур�?ването на
каче�?твото във ви�?шето образование, така че целите да бъдат изпълнени у�?пешно.

4.6.  Предизвикател�?тва и варианти за реформи в ръковод�?твото и управлението на
ви�?шите учебни заведени�?

4.6.1. Предизвикател�?тво 1: Твърде ограничени �?тратегиче�?ки приоритети във ви�?шето
образование. Секторът на ви�?шето образование в Българи�? �?е разра�?тва без да има определена
�?тратегиче�?ка на�?ока. Лип�?ата на �?тратеги�? �?тава още по-очебийна �?лед при�?ъедин�?ването на
�?траната към ЕС, когато ключовите приоритети на Европа в обла�?тта на из�?ледовател�?ката работа,
мобилно�?тта на �?тудентите и иновациите �?а отразени в различни правител�?твени решени�? и
програми, в �?ационалната програма за реформа, в отделна �?тратеги�? за из�?ледовател�?ката работа и
�?тратеги�? за учене през цели�? живот, но не и във в�?еобхватен �?тратегиче�?ки документ, който да
очертае визи�?та за бъдещата на�?ока на ви�?шето образование в обла�?тта на ръковод�?твото,
финан�?ирането и приоритетите му. Планът да �?е впише визи�?та за �?ектора в бъдещата преработка
на Стратеги�?та за учене през цели�? живот веро�?тно ще измени фоку�?а и контек�?та, в който �?е
разглежда ви�?шето образование, като за�?егне �?амо между другото или изобщо не включи въпро�?ите
за ръковод�?твото, о�?игур�?ването на каче�?твото и финан�?ирането.

4.6.2. Предложена реформа 1: МОМ�? тр�?бва да инициира и о�?ъще�?тви проце�? на
изработване на визи�? и �?тратегиче�?ко планиране за �?и�?темата на ви�?шето образование като
ц�?ло, в който да уча�?тват в�?ички заинтере�?овани �?трани. Отделните ин�?титути �?ъщо тр�?бва
да бъдат на�?ърчени и �?тимулирани да направ�?т това на ин�?титут�?ко ниво. Макар и да е по-
подход�?ща за ин�?титут�?кото ниво, изработената от Харвард�?ки�? универ�?итет методологи�? за
�?тратегиче�?ко планиране, изве�?тна като “Балан�?ирана �?и�?тема от показатели за
ефективно�?т�?(БСПЕ) наи�?тина дава полезен поглед върху идентифицирането и гледните точки на
ключовите заинтере�?овани �?трани на нивото, на което би �?ледвало да �?е изработи националната
визи�? за ви�?шето образование. Заинтере�?ованите �?трани за националното �?тратегиче�?ко планиране
на ви�?шето образование включват в�?ички лица и групи, които имат интере�? от развитие на

                                                                                                   30
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


�?и�?темата за ви�?ше образование и нейните ин�?титути. Обла�?тите на техните интере�?и �?а очертани в
долната Таблица 1.

Таблица 1. Заинтере�?ованите �?трани и техни�? интере�? от ви�?шето образование

         Заинтере�?овани �?трани                  Измерени�? на интере�?а от ви�?шето образование
 Студенти и �?емей�?твата им                  �?    До�?тъп до универ�?итетите и ви�?шите учебни
                                                 заведени�?
                                            �?    Каче�?тво и подход�?ща на�?очено�?т на програмите
                                            �?    Цена на образованието и до�?тъп до �?тудент�?ки
                                                 заеми и �?уб�?идии
                                            �?    Пригодно�?т на завършилите �?туденти за намиране
                                                 на работа
 Средни училища                             �?    Справедлив и прозрачен проце�? на приемане във
                                                 ви�?шите учебни заведени�?
                                            �?    Обратна информаци�? за ефика�?но�?тта на
                                                 програмите на �?редното училище като подготовка
                                                 за ви�?шето образование
 Държавни универ�?итети и ви�?ши учебни       �?    Подход�?щи нива на финан�?иране
 заведени�?                                  �?    Прозрачни и �?праведливи критерии за
                                                 финан�?иране
                                            �?    �?втономи�? във вземането на решени�?
                                            �?    До�?тъп на �?тудентите до заеми и �?уб�?идии
 Ча�?тни универ�?итети и ви�?ши учебни         �?    Справедлив проце�? на разрешаване и
 заведени�?                                       акредитиране на ин�?титутите
                                            �?    До�?тъп на �?тудентите до заеми и �?уб�?идии
 Преподавател�?ки �?ъ�?тав и пер�?онал на       �?    Добри работни у�?лови�? и заплати и �?оциални
 универ�?итетите и ви�?шите учебни                 придобивки
 заведени�?                                  �?    �?кадемична автономи�?
                                            �?    Уча�?тие в ръковод�?твото на ин�?титутите
 Централното правител�?тво и                 �?    Добре финан�?ирана и ефективна �?и�?тема �? добра
 Мини�?тер�?твото на финан�?ите                     международна репутаци�?
 Ключовото мини�?тер�?тво, отговар�?що за      �?    �?нгажимент на централната вла�?т за подход�?щи
 ви�?шето образование                             нива на финан�?иране на ви�?шето образование
                                            �?    Отчетно�?т на универ�?итетите и ви�?шите учебни
                                                 заведени�? за предо�?тавеното финан�?иране
                                            �?    Каче�?тво и репутаци�? на ин�?титутите в �?и�?темата
 Други мини�?тер�?тва, уча�?тващи в            �?    Я�?но разделение на труда �? другите мини�?тер�?тва
 развитието на човешките ре�?ур�?и            �?    �?аличие на �?ационална квалификационна рамка
                                                 за валидиране на в�?ички при�?ъдени �?тепени на
                                                 обучение и образование
 �?ационални и регионални �?ъвети за          �?    Рол�? на универ�?итетите и ви�?шите учебни
 финан�?иране на из�?ледовател�?ката и              заведени�? в из�?ледовател�?ката и развойна дейно�?т
 развойна дейно�?т                           �?    Допу�?тимо�?т на универ�?итетите и ви�?шите учебни
                                                 заведени�? до финан�?иране на из�?ледовател�?ката и
                                                 развойна дейно�?т
 Финан�?ирани от държавата                   �?    Отношени�? �? универ�?итетите и ви�?шите учебни
 из�?ледовател�?ки и развойни организации          заведени�? на �?ътрудниче�?тво в из�?ледовател�?ката
                                                 и развойна дейно�?т
 Работодатели и техни а�?оциации             �?    �?декватно�?т на знани�?та и умени�?та на
                                                 завършилите ви�?шето �?и образование �?
                                                 потребно�?тите на пазара на труда
 Профе�?ионални а�?оциации                    �?    Рол�? на а�?оциациите и акредитирането на
                                                 профе�?ионалните програми на универ�?итетите и
                                                 ВУЗ

                                                                                                   31
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


                                            �?   Допу�?тимо�?т на завършилите �?туденти за
                                                член�?тво в профе�?ионалните организации
 Организации на граждан�?кото обще�?тво       �?   Рол�? на �?тудентите и завършилите в подкрепа на
                                                ми�?и�?та на организациите на граждан�?кото
                                                обще�?тво

4.6.3. �?а ин�?титуционално равнище, о�?новната цел на БСПЕ е да преведе �?тратегиче�?ките цели
на организаци�?та в портфейл от проекти за по�?тигането на набор от цели, определени �?
показателите за пред�?тав�?не. О�?новни�?т принцип, залегнал в БСПЕ, е „балан�?ирани�?т�? поглед,
който т�? вна�?�? в проце�?а на �?тратегиче�?ко планиране като обръща внимание върху гледната точка
на заинтере�?ованите �?трани, гледната точка за вътрешните работни и управлен�?ки проце�?и на
уча�?тващите организации и критичните знани�? и финан�?ови ре�?ур�?и, които тр�?бва да бъдат
вложени в �?ми�?лени дей�?тви�?. (Вж. Приложение 4 за повече подробно�?ти за БСПЕ).

4.6.4. Предизвикател�?тво 2: Лип�?а на балан�? в �?ъ�?тава на ръководните органи и на
отчетно�?т в ръковод�?твото на българ�?ките държавни универ�?итети и ви�?ши училища.
Ди�?ку�?иите по реформирането на управлението на универ�?итетите до �?ега �?е �?веждаха до рол�?та на
ректора в контек�?та на евентуалното разграничаване на академични�? контрол от
�?топан�?кото/финан�?ово управление на универ�?итетите. Преразглеждането на рол�?та на ректора без
да �?е разглеждат ролите и отговорно�?тите на другите ръководни органи най-веро�?тно ще �?ъздаде
повече напрежение отколкото дълготрайни ползи за доброто управление на универ�?итетите.
Универ�?итетите и ви�?шите учебни заведени�? в Българи�? �?е управл�?ват изключително в полза на
техни�? преподавател�?ки �?ъ�?тав, както показват такива подробно�?ти от ключово е�?те�?тво, като:
�? Ръководител�?т на ин�?титуци�?та (ректорът) �?е избира от Общото �?ъбрание, което е �?ъ�?тавено
    главно от вътрешни заинтере�?овани лица, и в което 70% от членовете �?а пред�?тавители на
    преподавател�?ки�? �?ъ�?тав на ин�?титуци�?та.
�? Ректорът �?е избира от редиците на преподавател�?ки�? �?ъ�?тав и най-веро�?тно ще �?е завърне пак
    там �?лед кра�? на мандата му.
�? �?кадемични�?т �?ъвет, който взема решени�? по академичните въпро�?и, н�?ма в �?ъ�?тава �?и никакви
    пред�?тавители на външни заинтере�?овани �?трани, които да доприна�?�?т за за�?илване на
    подход�?щата �?оциална и бизне�? на�?очено�?т на универ�?итет�?ките програми.
�? Контролни�?т �?ъвет на ин�?титуци�?та, в който н�?ма външни членове, е по �?ъще�?тво орган �?
    ограничени правомощи�?.
�? Съветът на на�?то�?телите във в�?еки универ�?итет/ви�?ше учебно заведение н�?ма правомощи�? за
    вземане на решени�?, макар че по �?ъ�?тав и зами�?ъл този орган би могъл да бъде орган вземащ
    решени�?, който да отвори значително ви�?шите учебни заведени�? към външните заинтере�?овани
    �?трани.

4.6.5. Предложена реформа 2: Да �?е измени моделът на ръковод�?тво на държавните ви�?ши
учебни заведени�? като �?е �?ъздадат Управителни �?ъвети. Правител�?твото би �?ледвало да
обми�?ли пром�?на в организаци�?та, �?ъ�?тава и мандата на Съветите на на�?то�?телите, така че да
придоби�?т �?татут на „Управителни �?ъвет�? на държавните ви�?ши учебни заведени�?. Правител�?твото
тр�?бва да определи и новите взаимоотношени�? между ректорите, като ръководители на ви�?шите
учебни заведени�?, и предложените нови �?ъвети. Струва �?и да �?е проучи опитът от по�?ледните
години в реформирането на управлението на универ�?итетите и о�?игур�?ването на уча�?тие на повече
външни заинтере�?овани �?трани в повечето европей�?ки �?трани.

4.6.6. Като първа �?тъпка правител�?твото тр�?бва да преразгледа правомощи�?та на Съвета на
на�?то�?телите и да му предо�?тави значителни правомощи�? за вземане на решени�?. Сегашни�?т им
�?ъ�?тав тр�?бва �?ъщо да �?е преразгледа. Управителните �?ъвети могат да �?е �?ъ�?то�?т от 15-25 члена (в
зави�?имо�?т от размера на ин�?титута), като две трети от т�?х (или най-малко половината ) да бъдат
пред�?тавители на ключови външни заинтере�?овани �?трани, израз�?ващи интере�?ите на граждан�?кото
обще�?тво, работодателите и техните организации, инду�?три�?та и държавата. Другата една трета
(или най-много половина) от членовете тр�?бва да бъдат избирани от в�?ички вътрешни
заинтере�?овани �?трани в универ�?итетите или ви�?шите учебни заведени�?, в това чи�?ло от
преподавател�?ки�? �?ъ�?тав, админи�?тративни�? пер�?онал и възпитаниците на универ�?итета.

                                                                                                  32
                                                               �?еофициален превод на българ�?ки език



4.6.7. Пред�?едател�?т на Управителни�? �?ъвет може да бъде (a) избран �?амо�?то�?телно от членовете
на �?ъвета, или (б) назначен от правител�?твото или президента измежду назначените членове.

4.6.8. Управителни�?т �?ъвет тр�?бва да управл�?ва делата на универ�?итета/ин�?титута за ви�?ше
образование като:
    �? Изработва широката админи�?тративна и управлен�?ка политика на ин�?титуци�?та;
    �? Дава обща на�?ока и координаци�? за изработване на академичните програми във връзка �?ъ�?
       �?тратегиче�?ки�? план на ВУЗ;
    �? Одобр�?ва бюджета и контролира ефективното управление на �?ред�?твата, имуще�?твото,
       �?градите и инве�?тициите; и
    �? �?азначава ректора като главен изпълнителен ръководител на ин�?титуци�?та.

4.6.9. �?аличието на �?илен управителен �?ъвет не изключва възможно�?тта универ�?итетът да има и
�?илен академичен �?ъвет, който да об�?ъжда академичните въпро�?и. �?о реформите в управлението
тр�?бва да направ�?т универ�?итетите отговорни пред външните заинтере�?овани �?трани като разшир�?т
външното пред�?тавител�?тво в управлен�?ките �?труктури. Реформите в ин�?титуционалното
ръковод�?тво тр�?бва да гарантират, че универ�?итетите ще бъдат управл�?вани от квалифицирани за
това ръководители и �?ъще�?твуващи�?т „�?амозадовол�?ващ �?е�? модел на управление на
универ�?итетите ще бъде премахнат.




                                                                                                33
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


                                  5.   Финан�?иране и ефективно�?т

5.1.   Финан�?иране на ви�?шето образование в Българи�? в контек�?та на ЕС

5.2.   �?иво на финан�?иране

5.2.1 Си�?темите за ви�?ше образование в Европа преминаха през де�?етилетие на недофинан�?ирана
ек�?панзи�?, тенденци�?, отразила �?е и в Българи�?. Ограничени�?та в държавните разходи в Европа �?а
о�?обено видни в �?ветлината на налагането на �?лед-кризи�?ните мерки за �?виване на бюджетните
разходи през по�?ледните години. Средните бюджетни разходи в 27-те държави членки на
Европей�?ки�? �?ъюз (ЕС27) пред�?тавл�?ват 1.14% от БВП, видимо по-ни�?ък д�?л отколкото в С�?Щ,
където значителни ча�?тни ре�?ур�?и допълват държавното финан�?иране, пред�?тавл�?ващо 1.26 % от
БВП.

5.2.2 Мерките за �?илно �?виване на разходите в Българи�? за�?егнаха в�?ички �?ектори, но �?ектор
образование като че ли поне�?е о�?новни�? удар. За това �?видетел�?твата �?илната тенденци�? на �?пад в
бюджетната издръжка на �?ектора като д�?л от БВП, започнала от пред-кризи�?ното равнище от 4.6%
(2008 г.) и �?тигнала до 3.2% през 2011 г. и 3.4% през 2012 г. �?а фона на �?виващи�? �?е д�?л от БВП за
цели�? �?ектор образование, ви�?шето образование �?е �?прав�? �?равнително добре. Общото увеличение
на финан�?ирането на ви�?шето образование �? 30% през по�?ледните пет години надхвърл�? процента
на нара�?тване на бро�? на запи�?ани �?туденти (14%). Въпреки това, финан�?ирането на ви�?шето
образование �?ъгла�?но издръжката на �?тудент о�?тава много ни�?ко �?поред международните
�?тандарти. Държавното финан�?иране (като процент от БВП) на ви�?шето образование беше
не�?табилно през по�?ледните де�?ет години, и по�?тепенно �?падна от 0.82% от БВП през 2001 г. до
0.68% през 2007 г., покачвайки �?е �?илно до 0.89% през 2009 г. и �?падайки до 0.87% през 2010 г.
Дори и ако вземем върховата �?тойно�?т за �?равнение �? о�?таналите �?трани членки на ЕС, Българи�?
о�?тава �? изключително ни�?ки показатели; т�? е наравно �? Обединеното крал�?тво, където ча�?тните
ре�?ур�?и обаче игра�?т �?ъще�?твена рол�? във финан�?ирането на ви�?шето образование. И, което е най-
важно, нивото на държавното финан�?иране в Българи�? е �?ъщо по-ни�?ко отколкото при �?ъ�?едите й
от региона и �?траните, в които ви�?шето образование е �?ъщо така зави�?имо от държавното
финан�?иране.

Фигура 1. Общо бюджетни разходи за ви�?ше образование като д�?л от БВП, 2008 г.




Източник: Евро�?тат, данни от март, 2012 г.


5.2.4 Когато ча�?тните ви�?ши учебни заведени�? �?е включат в оценката за нивата на финан�?иране в
Българи�? и �?е �?равн�?т �? другите държави членки (при отчитане по отношение на покупателната
�?по�?обно�?т), разбираме, че държавните и ча�?тните разходи на �?тудент в Българи�? �?а най-ни�?ките,
�?ходни �? тези в Полша (Фигура 2). При отчитане като д�?л от БВП на глава от на�?елението, обаче,
�?ъщи�?т показател показва обратната картина - Българи�? �?е нарежда �?ред �?траните �? най-ви�?оки

                                                                                                   34
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


разходи на глава от на�?елението за ча�?тните и държавните ви�?ши учебни заведени�?, в �?равнение �?
БВП на глава от на�?елението (Фигура 3). Това �?е дължи отча�?ти на включването на ча�?тните
ви�?шите учебни заведени�? в изчи�?лени�?та (а за т�?х държавата не предо�?тав�? бюджетна подкрепа) и
на отно�?ително големи�? размер на ча�?тните �?ред�?тва (напр. так�?ите за обучение), вна�?�?ни от лицата
в (ча�?тното) ви�?ше образование, в �?равнение �? ни�?кото равнище на БВП на глава от на�?елението.


Фигура 2. Годишни разходи на �?тудент в евро ППС в държавните и ча�?тни образователни
ин�?титути, в третата �?тепен на образование (ISCED 5-6) на базата на еквивалент �?туденти в
редовно обучение, 2007




Източник: Евро�?тат, данни от март, 2012 г.

Фигура 3. Годишни разходи на �?тудент в държавните и ча�?тни образователни ин�?титути,
�?равнени �? БВП на глава от на�?елението, във ви�?шето образование (ISCED 5-6), на базата на
еквивалент �?туденти в редовно обучение, 2009 г.




                                                                                                  35
                                                                      �?еофициален превод на българ�?ки език


5.3.     Мобилизаци�? на ре�?ур�?и

5.3.1 Решавайки о�?новното предизвикател�?тво да �?е мобилизират повече ре�?ур�?и, за да �?е запази
у�?тойчив до�?тъп до ви�?ше образование, политиките, приети в много европей�?ки �?трани, отраз�?ват
значителната �?оциална и ча�?тна изгода от ви�?шето образование, от което �?ледва и тенденци�?та за
нара�?тване на делът на ча�?тните финан�?ови �?ред�?тва за �?метка на бюджетната издръжка . Логиката
за наличието на повече ча�?тен прино�? за ви�?шето образование, в �?равнение �? пред-
универ�?итет�?ките нива произтича от по-големите ча�?тни ползи за завършилите ви�?ше образование,
във формата на по-големи от �?редното възможно�?ти за учене през цели�? живот и възможно�?ти за
по-ви�?оки доходи, както и по-ни�?ката безработица.

5.3.2 Финан�?овата рамка на ви�?шето образование в Българи�? отраз�?ва глобалната и европей�?ката
тенденци�? за дивер�?ификаци�? на мобилизираните ре�?ур�?и. Ре�?ур�?ите за ви�?шето образовани�? �?е
�?ъ�?то�?т от:
    �? Бюджетни �?ред�?тва (�?уб�?идии от държавни�? бюджет, 60-65% от пула ре�?ур�?и за
       държавните ви�?ши учебни заведени�?). Бюджетните �?ред�?тва отиват �?амо в държавните
       ви�?ши учебни заведени�?, отделно от ко�?вената подкрепа на правител�?твото чрез държавната
       гаранци�? за �?хемата за �?тудент�?ки заеми, ко�?то е отворена за ползване и в ча�?тни ви�?шите
       учебни заведени�?.
    �? Сред�?тва от �?труктурните и Кохезионни�? фондове на ЕС, използвани за подкрепа на (a)
       �?тратегиче�?ки проекти, като разработването на рейтинговата �?и�?тема за ви�?шите училища в
       Българи�?, и (б) проекти, предо�?тав�?щи подкрепа за равнопо�?тавено�?т на �?тудентите, във
       формата на �?типендии, както и �?тажант�?ки проекти, на�?очени към развиването на
       подход�?щи умени�? и към практиче�?ко обучение за �?тудентите.
    �? Ча�?тни �?ред�?тва във формата на �?об�?твени приходи на ви�?шите учебни заведени�? от
       так�?ите за обучение и, в по-малка �?тепен, приходи от грантови �?хеми и чужде�?транни
       проекти, доход от имоти и от кон�?ултант�?ки у�?луги и ча�?тни ре�?ур�?и от търгов�?ките банки
       чрез �?хемите за �?тудент�?ки заеми, дей�?тващи от 2010 година.

5.3.3.   Държавно финан�?иране

5.3.3.1. Държавните �?уб�?идии винаги �?а �?ъ�?тавл�?вали преобладаващата ча�?т от приходите на
ви�?шите учебни заведени�?, идващи от държавата, около 60% през 2010 г. Таблица 2 дава преглед на
дей�?твителните �?уми на �?уб�?идиите и т�?хното процентно изражение през 2010 г.

Таблица 2. Суб�?идии за ви�?шите учебни заведени�? в Българи�? през 2010 година7

                          Суб�?идии        О�?новна        Суб�?иди�? за      Социална       Капиталова
                           (общо)         �?уб�?иди�?         наука          �?уб�?иди�?        �?уб�?иди�?
             BGN, млн.       361             286             10              52              12
    Д�?л от общата �?ума
         на �?уб�?идиите      100%             79%             2.8%           14.3%            3.3%
    Д�?л от общи�? доход
                на ВУЗ       59%             46%              2%              8%               2%
            Д�?л от БВП       0.5%            0.4%            0.01%          0.07%            0.02%
Източник: Бюджети на държавните ви�?ши учебни заведени�?, 2010 година (уеб-�?айт на Мини�?тер�?тво на
образованието, младежта и науката)

5.3.3.2. Си�?темата на държавните �?уб�?идии за държавните универ�?итети в Българи�? �?е �?ъ�?тои от
четири главни елемента:
    �? О�?новна �?уб�?иди�? (79% д�?л от общите държавни тран�?фери, 2010 г.). Това е блокова
         �?уб�?иди�?, определ�?на �?ъгла�?но норматив за издръжка на �?тудент, о�?новаваща �?е на целите
         за прием на �?туденти, предложени от ви�?шите учебни заведени�? и одобр�?вани от

7
  Тран�?ферите, о�?новаващи �?е на изпълнението, б�?ха въведени през 2011 г. и не могат да бъдат отразени в
таблицата �? данни за 2010 г.

                                                                                                       36
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


         правител�?твото. Суб�?иди�?та �?е коригира, за да отрази разпределението на дей�?твително
         запи�?аните �?туденти между универ�?итетите и ви�?шите учебни заведени�?. Тази �?уб�?иди�?
         о�?игур�?ва заплатите и текущите разходи на ви�?шите учебни заведени�?.
    �?    Суб�?иди�? за научна дейно�?т (2.8% д�?л от общите държавни тран�?фери за 2010 г.). Тази
         целева �?уб�?иди�? �?е определ�? на база проекти и обезпечава о�?новните потребно�?ти на
         ви�?шите учебни заведени�? за о�?ъще�?тв�?ване на из�?ледвани�?, публикации, отпечатване на
         учебници и научно-из�?ледовател�?ки доклади. Разпредел�? �?е �?ред в�?ички ви�?ши учебни
         заведени�?, на вно�?ки (50:30:20% д�?ла, отпу�?кани на три пъти през финан�?овата година).
         Размерът на отпу�?каната �?уб�?иди�? зави�?и от одобрените проекти и пред�?тав�?нето на
         отделните ви�?ши учебни заведени�? в използването на �?уб�?иди�?та за научна дейно�?т, ко�?то
         �?а получили през предходната година, както и от изпълнението на одобрените проекти през
         на�?то�?щата финан�?ова година.
    �?    Социална �?уб�?иди�? (14.3% д�?л от общите държавни тран�?фери за 2010 г.). Това е
         целева �?уб�?иди�? за �?оциални разходи за �?тудентите, включително и за �?типендии и
         общежити�?. Размерът й �?е определ�? ежегодно пропорционално на бро�? на �?тудентите,
         запи�?ани във ви�?шите учебни заведени�?. Дей�?твителното разпределение на �?ред�?твата за
         �?типендии �?ред �?тудентите �?е определ�? от в�?�?ко учебно заведение, но централните
         разпоредби изи�?кват отпу�?кането на �?типендии да бъде �?ъобразно материалните
         възможно�?ти и у�?пеха на �?тудента.
    �?    Капиталова �?уб�?иди�? (3.3% д�?л от общите държавни тран�?фери за 2010 г).
         Капиталовата �?уб�?иди�? е целева �?уб�?иди�?, ко�?то покрива потребно�?тите на ви�?шите учебни
         заведени�? от капиталови инве�?тиции. Т�? не �?е базира на н�?какъв предварително определен
         механизъм. Делът на капиталовата �?уб�?иди�? от общи�? пул на държавните тран�?фери,
         получаван от отделното ви�?ше учебно заведение, варира от 2 до 8%.

5.3.4.   Ча�?тно финан�?иране

5.3.4.1. В Българи�? е налице тенденци�? на нара�?тване на дела на ча�?тното финан�?иране в общи�? пул
на �?ред�?твата за ви�?шето образование. Т�? �?е про�?в�?ва най-добре в разширени�? д�?л �?об�?твени
приходи на държавните ви�?ши учебни заведени�?, о�?обено �?илно изразени от 2008 година на�?ам
(нара�?нали от 33% от приходите на държавните ви�?ши учебни заведени�? през 2008 година до 41%
през 2010 г., или в аб�?олютни изражени�? това е нара�?тване �? 35 млн.лв. за този период). Фигура 3
показва, че на �?и�?темно равнище доходът от учебни так�?и преобладава в �?об�?твените приходи на
държавните ви�?ши учебни заведени�?.

Фигура 3. Съ�?тав на �?об�?твените приходи на държавните ви�?ши учебни заведени�?, 2010 г.




Източник: Доклад за изпълнението на кон�?олидирани�? държавен бюджет за 2010 г. (Мини�?тер�?тво на
финан�?ите), и доклади за изпълнението на бюджетите на държавните ВУЗ (уеб-�?айт на МОМ�?)

5.3.4.2. Так�?и за обучение: Резонно и оправдано е лицата, които �?е възползват от ви�?шето
образование, да �?подел�?т ча�?т от разходите за образование, най-малко пропорционално на ча�?тната
изгода. В повечето европей�?ки �?трани �?е �?тигна до приемането на иде�?та, че бенефициентите на
ви�?шето образование тр�?бва да доприна�?�?т �?ъ�? „�?праведлив д�?л�? към разходите за �?воето
образование чрез так�?и за обучение, а да не очакват тази у�?луга да бъде изц�?ло �?уб�?идирана от


                                                                                                  37
                                                                           �?еофициален превод на българ�?ки език


държавата. В Каре 3 �?а показани н�?кои ключови тенденции в тази обла�?т. Когато бенефициентите
�?а задължени да плащат разумна ча�?т от разходите за образование, те и техните родители �?тават по-
чув�?твителни по отношение на каче�?твото и подход�?щата на�?очено�?т на получаваното образование
(което означава по-гол�?ма отговорно�?т от �?трана на универ�?итетите към �?тудентите им), това �?е
отраз�?ва и върху ангажирано�?тта им в учебни�? проце�? (намал�?вайки �?лучаите на „�?лучайно�?
попаднали във ви�?шето образование лица), и намал�?ва бремето върху държавни�? бюджет.

    Каре 3. Так�?и за обучение в Европа

    През 2005 г. от 25-те държави членки на ЕС по това време 15 имат вече так�?и за обучение в �?воите ви�?ши
    учебни заведени�?; през 2008 (когато вече и Българи�? и Румъни�? �?а членове, а и в двете �?трани има въведени
    так�?и за обучение), бро�?т нара�?тва на 18.

    �?а�?коро проведено от Е�?У проучване във ви�?шите учебни заведени�? в Европа показва, че �?ъще�?твуват
    значителни различи�? между �?траните по отношение на дела на прихода от так�?и за обучение, вариращ от
    0% (�?орвеги�?) до по-значителен д�?л в И�?пани�? (13%), Латви�? (16%) или дори още по-ви�?ок в �?нгли�? (25%).
    Средни�?т д�?л на ча�?тни�? прино�? в бюджетите на ви�?шите учебни заведени�? в �?траните от ОИСР до�?тига 35-
    40%, (�?ред тези �?трани �?а С�?Щ, Канада и �?в�?трали�?, в които традиционно так�?ите за обучение �?а по -
    ви�?оки) като так�?ите за обучение пред�?тавл�?ват две трети от този д�?л.

    В�?е по-обичайно �?тава в Европа разграничението в так�?ите за обучение валидни за популациите от
    �?об�?твени и чужде�?транни �?туденти, като �?амо н�?колко �?трани не прилагат �?пецифични так�?и за обучение
    �?пр�?мо чужде�?транните �?туденти. В Швеци�? такива так�?и б�?ха въведени през 2011 г. за �?туденти, които не
    �?а от държави членки на ЕС или на ЕИП, при което универ�?итетите могат �?вободно да определ�?т так�?ите �?и
    на базата на пълно покриване на разходите. В �?нгли�? правител�?твото въведе „изпитателен период�? до 2014
    г., през който универ�?итетите могат да налагат по -ви�?оки так�?и за �?туденти от �?трани нечленуващи в
    ЕС/ЕИП, обучаващи �?е в маги�?тър�?ките кур�?ове, преподавани на чужди езици . В Холанди�?, където так�?ите
    за обучение на �?туденти от �?траната и от държавите членки на ЕС �?а ограничени �? таван, определен от
    правител�?твото (1,672 EUR на година за бакалавър�?ка и маги�?тър�?ка �?тепени за 2010-2011 г.), таванът на
    так�?ите за �?туденти, които не �?а от ЕС/ЕИП, беше повдигнат през 2006 г. и �?ега универ�?итетите могат да
    определ�?т �?ами так�?ите �?и (те могат да варират от 6,000 EUR на година до 32,000 EUR на година за
    бакалавър�?ка �?тепен). От 2010 г. правител�?твото разреши на холанд�?ките универ�?итети и да определ�?т по -
    ви�?оки так�?и за �?туденти, които жела�?т да учат за втора бакалавър�?ка �?тепен.

    Източник: “Финан�?ово у�?тойчиви универ�?итети�?, Е�?У, 2011 г.


5.3.4.3. В Българи�? так�?ите за обучение б�?ха въведени за първи път през 2000 г. и �?рещнаха малка
�?ъпротива. Те �?а отно�?ително ни�?ки по европей�?ките и българ�?ките �?тандарти и дори �?лед
по�?ледното покачване не �?танаха �?пирачка за разшир�?ване на бро�? запи�?али �?е �?туденти. Так�?и �?е
налагат на в�?ички �?туденти в Българи�? за в�?ички �?тепени, както за ме�?тата държавна поръчка, така
и извън нейната рамка, като има �?амо малко определени по закон �?лучаи на о�?вобождаване от
так�?а8. Конкретните равнища на так�?ите �?е решават от в�?�?ко Ви�?ше училище (и утвърждават от
МОМ�?, като таваните �?а определени в Закона за ви�?ше образование и �?а изразени като процент от
централно определената разходна норма за издръжка на �?тудент за в�?�?ко профе�?ионална обла�?т на
ви�?шето образование.

5.3.4.4. По закон за в�?ички �?туденти, приети по държавната поръчка, �?е прилагат нива не
надхвърл�?щи две трети от разходната норма за издръжка на �?тудент (използвана за изчи�?л�?ване на
о�?новната �?уб�?иди�?) за конкретната профе�?ионална обла�?т. Този процент �?е преразглежда че�?то, за
да отрази �?виващата �?е държавна подкрепа от началото на финан�?овата и икономиче�?ка криза �?лед
2009 година. Първоначално так�?ата беше фик�?ирана на 30%, �?лед това �?е вдигна на 50%, �?лед това
на две трети от разходната норма. Така, пона�?то�?щем так�?ите за обучение варират от ни�?ките нива
от 300 лв. (приблизително EUR 150) на година за не�?къпо�?труващите профе�?ионални обла�?ти на
обучение (обикновено определ�?на от държавните ви�?ши учебни заведени�? на мак�?имално

8
 С облекчени�? �?е ползват запи�?ани �?туденти, които �?а �?ираци, �? увреждани�? от уча�?тие във военни дей�?тви�?,
�?туденти във военните академии и докторанти през по�?ледните 2 години от из�?ледвани�?та им .

                                                                                                            38
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


разрешеното равнище от две трети от разходната норма за �?ъответната обла�?т на обучение) до
около 1,000 лв. на година за по-�?къпите програми (определ�?на от ви�?шите учебни заведени�? �?редно
на около 11-12% от разходната норма за �?ъответната профе�?ионална обла�?т).

5.3.4.5. По отношение на �?тудентите, запи�?ани извън ме�?тата за държавната поръчка, �?амо
държавни ви�?ши учебни заведени�? �? акредитационна оценка “добър�? и “много добър�? и ви�?шите
учебни заведени�? �? доктор�?ки програми, оценени и акредитирани като “много добри�?, могат да
запи�?ват и налагат так�?и за обучение, които по размер �?е приближават до пункта на пълно
покриване на разходите. О�?вен това има законово определен лимит за бро�? �?туденти, които �?е
запи�?ват извън държавната поръчка (и плащат по-ви�?оки так�?и), който тр�?бва да бъде не по-ви�?ок
от 5% от бро�? по държавна поръчка. При това общи�?т брой �?туденти не може да надвишава
капацитета на ви�?шето училище, определен от �?�?О�? в нейните решени�? по ин�?титуционалната и
програмна акредитаци�?. Българ�?ките �?туденти и �?тудентите от ЕС/ЕИП �?а третирани еднакво,
дотолкова доколкото преподаването в програмите, за които �?а запи�?ани, �?е води на българ�?ки език.

5.3.4.6. Студент�?ки заеми: За да �?е гарантира, че так�?ите за обучение н�?ма да �?е отраз�?т негативно
върху до�?тъпа до ви�?ше образование, много �?трани в Европа и другаде въвеждат �?тудент�?ки заеми
или законодател�?тво за данъчни облекчени�?. В Българи�? необходимо�?тта да �?е подкрепи уча�?тието
на �?тудентите във ви�?шето образование (и �?по�?обно�?тта им да покриват разходите �?и за так�?а за
образование) беше отчетена от правител�?твото �? ефективното �?тартиране на �?хема за �?тудент�?ко
кредитиране през 2010 г. Държавната гаранци�? от 40 млн.лв. (удвоена на 80 млн.лв. за
академичната 2011-2012 година) и уча�?тието на три търгов�?ки банки о�?игуриха значителен
кредитен ре�?ур�? за �?тудентите редовно обучение в държавните и ча�?тните универ�?итети в Българи�?.
В�?ички �?тудент�?ки заеми �?е финан�?ират и отпу�?кат от трите уча�?тващи ча�?тни търгов�?ки банки.
Универ�?итетите не уча�?тват по никакъв начин в предо�?тав�?нето и изплащането на заемите; т�?хната
рол�? е �?ведена до удо�?товер�?ването пред банките, че лицата, кандидат�?тващи за заеми, �?а запи�?ани
като �?туденти редовно обучение.
5.3.4.7. Заемите могат да �?е похвал�?т �? възможно най-ни�?ки�? лихвен процент (7%) на пазара, без
никакви допълнителни разходи и грати�?ен период за изплащането на лихвата и главницата до една
година �?лед завършване на универ�?итета. Заемите �?а �? фик�?иран �?рок, �? годишни плащани�? в
продължение на 10 години. Схемата за �?тудент�?ки заеми обаче има почти изключителен фоку�?
върху так�?ите за обучение, които кредитиращата банка прехвърл�? директно на ви�?шите учебни
заведени�?, докато заеми за издръжка �?е отпу�?кат �?амо на �?туденти редовно обучение �? деца
(биологиче�?ки или о�?иновени). През първата година на �?ъще�?твуването й, от �?хемата б�?ха
отпу�?нати около 4,800 �?тудент�?ки заема (от общо 285,000 �?туденти, запи�?ани във ви�?шите учебни
заведени�? през 2010г.) на �?тойно�?т 20.8 млн.лв. Бенефициенти б�?ха както �?туденти, запи�?ани в по-
�?къпите учебни програми на държавните универ�?итети (медицина, дентална медицина, т.н.), така и
�?туденти от ча�?тните универ�?итети, където так�?ите за обучение �?а по-ви�?оки.
5.3.4.8. Друго ча�?тно финан�?иране: Тук �?е включва доходът на ви�?шите учебни заведени�? от
�?печелени международни проекти, мобилизаци�?та на ре�?ур�?и от инду�?три�?та и донори, доходи от
имоти, от кон�?ултант�?ка дейно�?т, от права за инду�?триална �?об�?твено�?т, права за интелектуална
�?об�?твено�?т и други �?вързани права. Поотделно повечето от тези дейно�?ти генерират
пренебрежимо малки резултати в �?равнение �? общите доходи на ви�?шите учебни заведени�? в
Българи�?, �? изключение на дохода от имоти (който пред�?тавл�?ва 6% от �?об�?твените приходи и 3%
от общите приходи на ви�?шите учебни заведени�? през 2010 г.) и на доходите от проекти, възложени
от международни ин�?титуции, включително от ЕС (6.4% от �?об�?твените приходи през 2010 г.).

5.4.   Разпределение на държавните ре�?ур�?и

5.4.1. Както е показано на Таблица 2, повечето държавни �?ред�?тва за ви�?шите учебни заведени�? �?е
предо�?тав�?т чрез общата �?уб�?иди�?, определ�?на �?ъгла�?но бро�? на запи�?аните �?туденти. О�?таналите
�?уб�?идии �?а целеви по характера �?и, разпредел�?т �?е по прозрачни критерии, на базата на договорена
методологи�?. Изключение прави �?амо �?уб�?иди�?та за капиталови инве�?тиции, ко�?то �?е базира на



                                                                                                   39
                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език


ежегодна оценка на потребно�?тите В Приложение 6 е дадено по-подробно опи�?ание на формулите,
използвани за изчи�?л�?ване на тези �?уб�?идии.

5.4.2. Специфична черта на финан�?ирането на българ�?ките ви�?ши учебни заведени�? е много
ни�?ки�?т д�?л, �?ъгла�?но международните и европей�?ки �?тандарти, на �?ред�?твата за наука и
из�?ледвани�?. �?ивото на финан�?иране на програмите и инициативите за из�?ледовател�?ка и развойна
дейно�?т и иновации (ИРДИ) в Българи�? е на предпо�?ледно м�?�?то �?ред държавите членки на ЕС и
възлиза на 0.48% от БВП, както е показано на Фигура 4.

Фигура e 4. Финан�?иране на ИРДИ във ви�?шите учебни заведени�? в Българи�?

       �?иво на финан�?иране на ИРДИ                  Процент на финан�?иране на ИРДИ
   2                                          120
 1.8
 1.6                                          100
 1.4                                           80
 1.2
   1                                           60
 0.8                                                                             Universities
 0.6                                           40                                State Organizations
 0.4                                           20                                Private Sector
 0.2
   0                                            0




Източник: Евро�?тат

5.4.3. О�?вен това делът от финан�?иране за ИРДИ, о�?игур�?вано за ви�?шите учебни заведени�?, е
най-ни�?ки�?т �?ред 27-те държави членки на ЕС, докато делът о�?игур�?ван за държавни организации
като Б�?�? е най-ви�?оки�?т. Го�?под�?тващата рол�? на Б�?�? в науката, технологи�?та и из�?ледвани�?та
отраз�?ва и�?тори�?та й като главен из�?ледовател�?ки ин�?титут в �?траната и �?об�?твеник на
преобладаващата ча�?т от държавната из�?ледовател�?ка инфра�?труктура. �?аучното производ�?тво е
�?илно концентрирано както ин�?титуционално, така и географ�?ки: водещите пет ин�?титута – в�?ички
в Софи�? – произвеждат почти три четвърти от в�?ички публикации в �?траната. Б�?�? о�?тава най-
плодовитата ин�?титуци�?, отговар�?ща за над половината от българ�?ките публикации в отчитаните от
Ин�?титута за научна информаци�? (И�?Ф) �?пи�?ани�?, �?ледван от Софий�?ки�? универ�?итет „Св.
Климент Охрид�?ки�? (13%), Медицин�?ки�? универ�?итет, Софи�? (5%), Универ�?итета по химиче�?ки
технологии и металурги�? (4%) и Медицин�?ката академи�?, Софи�? (3%).

5.4.4. До 2011 г. българ�?ката �?и�?тема за �?уб�?идиране на ви�?шето образование �?е характеризираше
�? лип�?ата на каквато и да било ориентаци�? към пред�?тав�?нето и политиките, като разпределението
на �?ред�?твата �?таваше почти ек�?клузивно на базата на бро�? запи�?ани �?туденти – правител�?твото
про�?то раздел�?ше бро�? на �?тудент�?ките ме�?та между универ�?итетите, без оглед на т�?хната
репутаци�?, на каче�?твото и на�?оката на програмите им, давайки малко �?тимули за подобр�?ване на
учебната �?реда и на у�?лугите за �?тудентите. Точно обратното беше положението в Европа, където
�?е по�?виха значителни иновации във финан�?ирането и разпределението на �?ред�?твата през
изминалото де�?етилетие, при което правител�?твата използваха финан�?ирането като о�?новен
ин�?трумент, на�?очващ и �?тимулиращ по-добрите образователни и из�?ледовател�?ки резултати на
ви�?шите учебни заведени�?. Каре 4 (по-долу) дава изве�?тна пред�?тава за европей�?ки�? пейзаж в това
отношение.




                                                                                                       40
                                                                         �?еофициален превод на българ�?ки език


Каре. 4. Показатели за пред�?тав�?нето, използвани във ви�?шето образование в европей�?ките �?трани

По отношение на измерителите на резултатите, използвани за формулите на разпределение на �?ред�?твата в
�?траните от Европа, в�?е по-широко приложение намират показателите за пред�?тав�?нето, като брой �?тепени
(бакалавър�?ка и маги�?тър�?ка), при�?ъдени кредити, процент у�?пешно завършващи, у�?пехи в �?печелването на
конкур�?и за безвъзмездно финан�?иране на из�?ледвани�?, научни публикации и резултати от оцен�?ване на
научните из�?ледвани�?.

В дат�?ката �?и�?тема например, �?ред�?твата за преподавател�?ка работа (които �?редно �?ъ�?тавл�?ват една трета
от приходите на универ�?итетите) �?а пр�?ко обвързани �? бро�? �?туденти, у�?пешно взели изпитите �?и . В
холанд�?ката �?и�?тема на финан�?иране �?ред�?твата за преподавател�?ката работа �?ъ�?тавл�?ват 50% и �?е базират
на бро�? на �?тепените, а за универ�?итетите по приложни науки, процентът завършили у�?пешно �?ъщо �?е
отраз�?ва на финан�?ирането. В бюджета за из�?ледвани�? елементите на пред�?тав�?не, като получаване на
маги�?тър�?ка диплома или на доктор�?ка �?тепен, отча�?ти определ�?т �?ред�?твата, отпу�?кани по ин�?титути.

Докато финан�?ирането на преподавател�?ката работа в Чехи�? е най-вече ориентирано върху вход�?щите
ре�?ур�?и (брой �?туденти, т.н.), критериите за резултати, като брой завършили у�?пешно, б�?ха на�?коро въведени .
В герман�?ките провинции финан�?ирането е �?ме�? от ориентирани към вход�?щите ре�?ур�?и и към резултатите
механизми на разпределение, като �?е използват както показатели за пред�?тав�?нето, така и �?поразумени�? за
по�?тигане на определени цели в пред�?тав�?нето.

Базирана и�?ториче�?ки върху �?и�?тема, отчитаща вход�?щите ре�?ур�?и (брой �?туденти), дне�? италиан�?ката
�?и�?тема на финан�?иране �?е о�?новава ча�?тично и на критерии за резултатите, �?вързани �? пред�?тав�?нето в
из�?ледовател�?ката работа (чрез въвеждането на оцен�?ване на из�?ледовател�?ката работа). �?орвежката
�?и�?тема за финан�?иране разпредел�? �?ред�?твата по формула, базирана на комбинаци�? от фик�?иран компонент
(60%) и компоненти, определ�?ни от резултатите на обучението (25% базирани на кредитите на �?тудентите и
бро�? завършили у�?пешно) и из�?ледовател�?ката работа (15% на базата на �?ме�?ица от �?ледните показатели за
пред�?тав�?не: доктор�?ки �?тепени, финан�?иране от ЕС, финан�?иране от Съвета за из�?ледвани�? и брой
публикации).

В Швеци�? финан�?ирането на преподавател�?ка работа �?е о�?новава на комбинаци�? от вход�?щи елементи
(еквивалента на натоварването за редовен �?тудент) и от резултати (по�?тижени�? на �?тудентите във формата на
кредити). В допълнение към мерките за вход�?щи елементи (напр. брой на пер�?онала), финан�?ирането на
из�?ледовател�?ката работа в�?е повече �?е обвързва �? пред�?тав�?нето (брой публикации/цитирани�?, финан�?иране
на конкур�?ни начала) и �?тратегиче�?ки �?ъображени�?.

Източник: “Финан�?иране на ви�?шето образование; поглед към ц�?ла Европа�?, ESMU 2010


5.4.5. През 2011 г. обаче правител�?твото реши да задели бюджет от 10 млн.лв. (или 3% д�?л от
цели�? пул за �?уб�?идии), за да адре�?ира �?ъще�?твуващата неефективно�?т в �?ектора като подкрепи
�?труктурни корекции и реорганизаци�? на държавните ви�?ши учебни заведени�?, включително и
вътрешни �?ливани�? или закриване на факултети и департаменти (1% от общи�? пул за �?уб�?идии) и
да �?тимулира най-добре пред�?тав�?щите �?е факултети във ви�?шите учебни заведени�?, като за целта
б�?ха заделени и разпределени 2% от общи�? пул на �?уб�?иди�?та (вж. Каре 5 за по-пълно опи�?ание на
тези о�?новаващи �?е на пред�?тав�?нето тран�?фери). Това начинание пред�?тавл�?ва гол�?м пробив във
финан�?овите отношени�? между правител�?твото и държавните ви�?ши учебни заведени�?, даващо
възможно�?ти за по-нататъшно разшир�?ване. През 2012 г. тази инициатива беше доразвита като
пулът за възнаграждаване на пред�?тав�?нето беше разширен (макар и �?кромно), а ключовите
показатели за пред�?тав�?нето (КПИ), използвани за разпределение на �?ред�?твата �?ъгла�?но
пред�?тав�?нето между ви�?шите учебни заведени�?, б�?ха значително подобрени.

5.4.6. Изработването на КПИ, о�?новаващи �?е на обективни твърди данни, �?тана възможно �?лед
�?тартирането на РСВУ9 през 2010 г. и благодарение на възможно�?тта �?и�?темата на генерира
в�?е�?транна информаци�? по редица измерени�? на пред�?тав�?нето и каче�?твото. Правител�?твото
разработи �?хема от �?тимули за пред�?тав�?не, за да възнагради преподавател�?ки�? �?ъ�?тав в най-добре

9
  РСВУ е акроним за „рейтингова �?и�?тема за ви�?шите училища вж. предходни�? раздел за о�?игур�?ване на
каче�?твото и управление на пред�?тав�?нето за повече информаци�?).

                                                                                                          41
                                                                        �?еофициален превод на българ�?ки език


пред�?тав�?щите �?е профе�?ионални обла�?ти, предлагани от ви�?шите учебни заведени�?, на базата на
�?едем показател�?, измерващи каче�?твото на преподаването и реализаци�?та на завършилите
�?туденти на пазара на труда.

5.4.7. В пакета за възнаграждение на пред�?тав�?нето за 2011 година кла�?ирането на ви�?шите
учебни заведени�? по тези показатели �?е прави във в�?�?ка от наличните 51 профе�?ионални обла�?ти
във ви�?шето образование, и двата най-добре пред�?тав�?щи �?е универ�?итета за в�?�?ка профе�?ионална
обла�?т получават надбавка над о�?новната �?уб�?иди�? за �?ъответната профе�?ионална обла�?т. Повечето
кла�?ирани на първите ме�?та профе�?ионални обла�?ти получават възнаграждение от 5% надбавка над
о�?новната �?и �?уб�?иди�?. Кла�?ираните на водещи позиции ви�?ши учебни заведени�? в
профе�?ионалните обла�?ти "�?аука, математика и информатика ", "Техниче�?ки науки",
"Сел�?ко�?топан�?ки науки и ветеринарна медицина " получават по 10% надбавка над о�?новната
�?уб�?иди�?, �?вързана �? тези профе�?ионални обла�?ти (което отраз�?ва за�?вените приоритети за
икономиче�?кото развитие на Българи�?). Профе�?ионалните обла�?ти, предложени �?амо от един
универ�?итет, �?ъщо �?е допу�?ка да получат 10% надбавка, при у�?ловие, че ключовите показатели за
пред�?тав�?не отговар�?т на предварително определени прагове за допу�?тимо�?т.

 Каре 5. О�?новаващи �?е на пред�?тав�?нето тран�?фери за универ�?итетите в Българи�? (2011 г.)

 Тези тран�?фери пред�?тавл�?ват д�?л от 3% от пула за държавни тран�?фери за 2011 година и б�?ха въведени през
 юни 2011 г. �? обща �?ума от 10 млн.лв. в програмни�? бюджет на МОМ�?. Законът за ви�?шето образование беше
 изменен на�?коро, за да дефинира �?�?но възнаграждението за пред�?тав�?не като ча�?т от общата �?ума на
 държавни�? бюджет за ВУЗ. За 2011-2012 учебна година пакетът на МОМ�? от �?тимули за пред�?тав�?не е
 разделен на два компонента - за пред�?тав�?не и за �?труктурна реорганизаци�?:

 �?     Компонентът за пред�?тав�?не (6.7 млн.лв.) използва �?едем показатели за пред�?тав�?нето, генерирани от
       РСВУ, за да �?е кла�?ират и възнаград�?т първите две ви�?ши училища във в�?�?ка от �?ъще�?твуващите 51
       профе�?ионални обла�?ти на ви�?шето образование. Показателите, използвани за кла�?иране на програмите
       на ви�?шите учебни заведени�?, цел�?т да �?е измери каче�?твото на образованието и реализаци�?та на
       завършилите �?туденти на пазара на труда (теглото, придавано на в�?еки показател, е показано в �?коби):
       �? �?кредитационна оценка (30%)
       �? Индек�? за цитирани�?та (h-индек�?) (7%)
       �? Докторант�?ки програми в профе�?ионалната обла�?т (8%)
       �? Среден общ у�?пех от дипломите за �?редно образование на �?тудентите, запи�?ани в профе�?ионалната
           обла�?т (10%)
       �? Среден доход на завършилите �?туденти (15%)
       �? Безработица �?ред завършилите �?туденти (15%)
       �? �?азначени на работни ме�?та, отговар�?щи на профе�?ионалната обла�?т, ко�?то �?а завършили �?тудентите
           (15%)

 �?     Компонентът за �?труктурна реорганизаци�? (3.3 млн.лв.) подпомага проектите на ви�?шите учебни
       заведени�? за �?ливани�?, кон�?олидиране или закриване на �?труктурни звена (департаменти, катедри,
       факултети) �? безвъзмездна помощ не надвишаваща 0.35 млн.лв. О�?вен това, от него �?е предо�?тав�?т
       �?ред�?тва на ви�?шите учебни заведени�? за покриване напълно или отча�?ти на плащани�?та на компен�?ации,
       �?вързани �? прекрат�?ване на трудовите договори на �?ъкратени�? академичен �?ъ�?тав в �?лучаите непокрити
       от безвъзмездната помощ за �?ливани�? или закривани�?. В �?лучай че общата �?ума на финан�?иране,
       пои�?кана от ви�?шите учебни заведени�?, надхвърли общи�? бюджет, той �?е разпредел�? пропорционално
       �?ред в�?ички кандидат�?твали ви�?ши учебни заведени�?.

 Източник: ПМС #168, 2011 г.

5.5.     Ефективно�?т и използване на ре�?ур�?ите

5.5.1. �?а ин�?титуционално ниво впечатл�?ваща черта на разходите на ви�?шите учебни заведени�? е
доминиращото положение на разходите за заплати на преподавател�?ки�? �?ъ�?тав и разходите за
о�?новна поддръжка и ремонти. Този модел на разходите отраз�?ва дон�?къде ц�?ло�?тната финан�?ова
необезпечено�?т на �?и�?темата, но �?ъщо така и раздути�? щат и/или прекомерната заето�?т �?
преподаване в н�?кои ви�?ши учебни заведени�?. �?ко вземем за пример дори и н�?кои от най-

                                                                                                         42
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


интензивно развиващите из�?ледовател�?ка работа универ�?итети в Българи�?, �? ви�?око �?ъотношение
�?туденти-пер�?онал, техни�?т модел на разходи, показан в Таблица 4, говори �?ам за �?ебе �?и:

Таблица 3. Структура на текущите разходи на три българ�?ки универ�?итета, 2007-2009 г.
                     СУ
                                               Техниче                 Универ�?итет
                    “Св.
                                                 �?ки                        за
    Разходна       Климен
                                               универ�?                 национално
    категори�?         т
                                                 итет                   и �?ветовно
                   Охрид�?
                                                Софи�?                   �?топан�?тво
                    ки�?
                    2007        2008    2009    2007     2008   2009      2007          2008    2009
 Заплати на
                       31%      33%     33%      41%     42%    42%        38%          41%     41%
 пер�?онала
 Премии за
                       10%      10%     12%      8%      8%     8%         10%          8%       8%
 пер�?онала
 Социални
 о�?игуровки за         8%        7%      7%      10%     10%    10%        8%           8%       7%
 пер�?онала
 Поддръжка и
                       33%      26%     26%      26%     26%    26%        24%          24%     22%
 ремонти
 Из�?ледовател�?ка
 и развойна
                       6%        3%      3%      15%     14%    14%        2%           3%       2%
 дейно�?т и книги
 за библиотеката
Източник: Доклади за   изпълнението на бюджета на държавните ви�?ши учебни заведени�? (уеб-�?айт на
МОМ�?)

5.5.2. �?а �?и�?темно ниво, о�?новната характери�?тика е �?равнително големи�?т брой ви�?ши учебни
заведени�?, о�?обено предвид размерите на �?траната: 51 ви�?ши учебни заведени�? об�?лужват
потребно�?тите от ви�?ше образование на 280,000 �?туденти. Така, �?редни�?т универ�?итет в Българи�?
има около 5,500 �?туденти. О�?вен това отчетливо преобладават малките, �?пециализирани държавни
ви�?ши учебни заведени�?. Много �?екторни ин�?титути, �?ъздадени преди 1989 г., �?ледваха �?тратеги�?та
по�?тепенно да �?е превърнат в универ�?итети и ви�?ши учебни заведени�? като добав�?т н�?кои евтини
програми, за които има гол�?мо тър�?ене и привличат профе�?ори от по-големите универ�?итети,
�?тремейки �?е да дивер�?ифицират предложените у�?луги и да получат �?татут на „универ�?итети�?. По
�?ъще�?тво, те в�?е още �?а �?пециализирани ин�?титути, и за н�?кои от т�?х дивер�?ификаци�?та �?тана
�?тратеги�? за оцел�?ване пред лицето на намал�?ващото тър�?ене на о�?новните програми, които
предлагат. Това �?ъздава безпокой�?тво по отношение на финан�?ирането, из�?ледовател�?ката и
развойна работа и управлението им.

5.5.3. В Българи�? �?ъотношението �?туденти – академичен �?ъ�?тав за ц�?лата �?и�?тема на ви�?ше
образование е 15, малко под �?редното за �?траните от ОИСР – 16.4. Макар че това чи�?ло като че ли
показва благопри�?тно положение, то прикрива значителните различи�? между ча�?тните и
държавните ви�?ши учебни заведени�? и между ви�?шите учебни заведени�? във в�?�?ка от двете групи.
Средното �?ъотношение в ча�?тните универ�?итети беше 31 �?туденти на човек от преподавател�?ки�?
�?ъ�?тав през 2010 г., като вътре в групата имаше големи различи�? в диапазона от 2 до 117 �?тудента
на преподавател. Средното �?ъотношение за финан�?ираните от държавата ви�?ши учебни заведени�?
беше почти три пъти по-ни�?ко (12.9:1 през 2010 г.), като варираше от 3:1 (в медицин�?ките
универ�?итети) до 38:1 (бизне�? и икономиче�?ките универ�?итети). Докато ни�?кото �?ъотношение за
н�?кои ви�?ши учебни заведени�? �?е об�?�?н�?ва �? необходими�? интензитет на предлагане на програмите
(медицин�?ки универ�?итети, академии на изку�?твата), това което поражда безпокой�?тво е наличието
на големи различи�? в �?ъотношението между държавни универ�?итети �?ъ�? �?ходни програми и
на�?очено�?т, което говори за �?лучаи на раздути щатове и финан�?ова неефективно�?т, които �?и�?темата
не е решила напълно. Това ка�?ае н�?кои универ�?итети, разположени в обла�?тните центрове в
Българи�?, където дългогодишната традици�? да при�?ъ�?тва универ�?итет �?е възприема от широки
кръгове като актив за �?ъответни�? регион. �?о ни�?кото �?ъотношение �?туденти-преподаватели на
малките �?пециализирани държавни ви�?ши учебни заведени�? и н�?кои универ�?итети за�?илва

                                                                                                   43
                                                                           �?еофициален превод на българ�?ки език


неефективно�?тта на разходите в �?ектора. Още повече, че малките ви�?ши училища �? една
ди�?циплина едва ли ще могат да наберат критична ма�?а из�?ледователи, обикновено от различни
ди�?циплини, които �?а необходими, за да �?е по�?тигне декларираната цел на правител�?твото да
направи универ�?итетите о�?новни играчи на �?цената на из�?ледвани�?та и иновациите.

5.5.4. В Приложение 7 е даден преглед на бро�? на �?тудентите, на преподавател�?ки�? �?ъ�?тав и
�?ъотношени�?та �?туденти-преподаватели за българ�?ките държавни и ча�?тни универ�?итети в
учебните години 2006-2007 и 2010-2011.

5.5.5. Годините на количе�?твено разра�?тване на българ�?ки�? �?ектор на ви�?шето образование �?е
�?ъздаде гол�?м капацитет за прием, който до 2010-2011 учебна година беше �?ъчетан и �? нара�?тващо
тър�?ене. Сега тенденци�?та �?е обръща и в продължение на години �?екторът ще бъде изправен пред
намал�?ващо тър�?ене. Бързите демограф�?ки проце�?и, през които преминава Българи�? през
по�?ледните 15 години, намалиха дела от на�?елението в училищна възра�?т и у�?кориха реформата за
оптимизаци�? на училищната мрежа от 2007 и 2008 година, при ко�?то б�?ха закрити над 500 училища.
Сега въпро�?ът за намал�?ването на младежкото на�?еление до�?тигна и до вратите на ин�?титутите за
ви�?ше образование (вж. Таблица 5).

Таблица 4. Ра�?теж на бро�? запи�?ани �?туденти в Българи�?
 Учебна година                           2004/05 2005/06 2006/07     2007/08   2008/09   2009/10    2010/11
 Ра�?теж на запи�?аните
 �?туденти                                  4%         2%        7%    2%        4%         5%        -1%
Source: National Statistics Institute, data retrieved March 2012

5.5.6. �?ай-важни�?т факт е, че образователната �?и�?тема като че ли �?е пред�?тав�? под оптималното
ниво на запи�?ване и задържане на ученици на доунивер�?итет�?кото ниво на образованието, за което
�?видетел�?тва намал�?ващи�? брой запи�?ани учащи (see Table. 6)

Таблица 5. Процент запи�?ани учащи по �?тепени на образование, 2004-2005 в �?равнение �? 2010-
2011 1
                                                                                         2004/05    2010/11
   �?ачално образование (I - IV кла�?, МСКО - 1)                                            99.7%      91.5%
   Прогимназиално образование (V - VIII кла�?, МСКО - 2A)                                  84.2%      80.6%
   Средно образование (IX - XIIІ кла�?, МСКО - 3A, 3C)                                     77.3%      80.3%
   Профе�?ионално обучение �?лед �?редно образование (МСКО - 4C)                              0.3%       0.5%
Източник: �?ационален �?тати�?тиче�?ки ин�?титут, март, 2012 г.

5.5.7. Тази картина предполага значителен бъдещ нати�?к върху бюджета на цели�? образователен
�?ектор (държавен и ча�?тен), ако Българи�? изпълни целите на ЕС за до�?тъп и уча�?тие във ви�?шето
образование, обръщайки нужното внимание върху каче�?твото и подход�?щата на�?очено�?т. Да �?е
по�?тигне целта 40% от на�?елението на възра�?т 30-34 да имат ви�?ше образование през 2020 г.
означава че ще бъдат необходими допълнителни ре�?ур�?и за ц�?лата образователна �?и�?тема, така че
едновременно (a) да �?е увеличи уча�?тието и процентът на завършили �?редно образование, за да има
повече лица допу�?тими за включване във ви�?шето образование, (б) да �?е о�?игури наличието на
ре�?ур�?и за поддържане на пул от запи�?ващи �?е в ин�?титутите за ви�?ше образование младежи, (в) да
�?е о�?игур�?т допълнителни ре�?ур�?и, фоку�?ирани върху �?ъздаването на равноправни у�?лови�?, за да �?е
адре�?ират неравно�?тойните умени�? и �?оциално-икономиче�?ка �?реда �?ред на�?то�?щите и бъдещите
�?туденти, и (г) да �?е подобри каче�?твото и подход�?щата на�?очено�?т на ви�?шето образование.

5.5.8. �?аложително е да �?е предприемат неотложни мерки, за да може �?екторът на ви�?шето
образование да �?тане по-ефективен, �?труктурите му да �?е оптимизират и ре�?ур�?ите да �?е използват
по-добре. Тр�?бва да �?е направ�?т и допълнителни инве�?тиции, които да �?е добав�?т към ре�?ур�?ите,
о�?вободени в резултат на подобрената ефективно�?т в бъдеще, и да �?е използват изключително за
целите на подобр�?ване на каче�?твото и адекватната на�?очено�?т на ви�?шето образование.




                                                                                                            44
                                                                       �?еофициален превод на българ�?ки език


5.6.   Предизвикател�?тва и варианти за реформи във финан�?ирането на ви�?шите учебни
заведени�? в Българи�?

5.6.1. Предизвикател�?тво 1: Гол�?м брой малки �?пециализирани държавни ви�?ши учебни
заведени�?. Големи�?т брой малки �?пециализирани държавни ви�?ши учебни заведени�? поражда
безпокой�?тво от гледна точка на финан�?иране, из�?ледовател�?ка и развойна дейно�?т и управление.
Малките ви�?ши училища едва ли �?а в �?ъ�?то�?ние да наберат критична ма�?а из�?ледователи,
обикновено от различни ди�?циплини, които �?а необходими, за да �?е по�?тигне декларираната цел на
правител�?твото да направи универ�?итетите о�?новни играчи на �?цената на из�?ледвани�?та и
иновациите. О�?вен това, ни�?кото �?ъотношение �?туденти-академичен �?ъ�?тав в тези малки държавни
ви�?ши учебни заведени�? за�?илва неефективно�?тта на разходите в �?ектора.

5.6.2. Предложена реформа 1:         Да �?е на�?ърчи окрупн�?ването на универ�?итетите и
ин�?титутите за ви�?ше образование. Правител�?твото може да обми�?ли и предо�?тави финан�?ови и
нефинан�?ови �?тимули за �?ливането на н�?кои ви�?ши училища в по-големи ин�?титуции или за
�?ъздаването на по-малък брой многопрофилни универ�?итети �? по-гол�?м �?реден брой запи�?ани
�?туденти отколкото пона�?то�?щем. Един от вариантите е да �?е на�?очи �?ектора за ви�?ше образование
в �?редно�?рочен и дълго�?рочен план към такова окрупн�?ване чрез подход�?щите промени в
механизмите за разпределение на финан�?ирането, например чрез по-нататъшно диференциране на
финан�?ирането на базата на пред�?тав�?нето на ви�?шите учебни заведени�?. Очакваното
предизвикател�?тво при об�?ъждането на окрупн�?ване или �?ливане на универ�?итети е кла�?иче�?ки�?т
пример на управление на пром�?ната, ко�?то за�?�?га �?илно заложени в �?и�?темата интере�?и. Затова е
нужно да �?е положат �?�?но дефинирани и по�?ветени на тази цел о�?нови на политиката и да �?е
идентифицират хора, �?по�?обни да управл�?ват пром�?ната като използват �?праведливи и прозрачни
критерии. Ползите от такова окрупн�?ване или �?ливане тр�?бва да �?е по�?�?н�?т пред в�?ички за�?егнати
от пром�?ната �?трани, о�?обено пред преподавател�?ки�? �?ъ�?тав и ректорите. Китай и Унгари�? дават
примери за у�?пешни �?ливани�? на такива ин�?титути чрез �?мели дей�?тви�? на правител�?твото, въпреки
значителната �?ъпротива от �?трана на универ�?итетите. Унгар�?ките реформи от 1996 г. (вж. Каре 6)
у�?п�?ха да окрупн�?т (до 2007 г.) около 70 �?пециализирани държавни ин�?титута в 30 по-големи
многопрофилни универ�?итети.

Каре 6. Създаване на кла�?търи от малки �?пециализирани ин�?титути : опитът на Унгари�?

Унгари�? беше една от първите централноевропей�?ки �?трани, ко�?то направи преход през 90 -те години от
�?оциали�?тиче�?ка, централизирана планова икономика към пазарна икономика и по редица причини
(включително и и�?тори�?та на гъвкаво управление и отно�?ителни политиче�?ки �?вободи ) Унгари�? беше по-
подготвена от повечето �?ъ�?едни �?трани, да направи прехода. В началото на 90-те години �?и�?темата на
ви�?шето образование �?е �?ъ�?тоеше от 66 държавни ин�?титута, обучаващи приблизително 110 000 �?туденти и
н�?колко ча�?тни и религиозни ин�?титута, обучаващи по -малко от 1000 �?тудента. Законът за ви�?шето
образование от 1993 г. и по�?ледвалите му изменени�? през 1996 г. и 1999 г. позволиха на правител�?твото да
намали бро�? на държавните ин�?титути като ги обедини в по -ц�?ло�?тни ин�?титуции. Той позволи и да �?е
увеличи бро�?т на ча�?тните и религиозните ин�?титути, като цели�?т този проце�? доведе до четирикратно
увеличение на бро�? запи�?али �?е �?туденти – от малко над 100 000 �?туденти през 1990-1991 на над 400,000 през
2006-2007, както �?е вижда от долната таблица.

�?ара�?тване на бро�? запи�?ани �?туденти и обедин�?ване на държавните ин�?титути за ви�?ше образование
в Унгари�? от 1990-1991 до 2006-2007

                    Държавни ин�?титути           Ча�?тни и религиозни                      Общо
   Година                                             ин�?титути
                Ин�?титути      Запи�?ани       Ин�?титути       Запи�?ани         Ин�?титути      Запи�?ани
                                �?туденти                      �?туденти                         �?туденти
 1990-1991     66             107,607        11           569                  77            108,376
 1998-1999     55             243,077        34              36,361            89            279,397
 2006-2007     31             359,758        40              56,590            71            416,348



                                                                                                        45
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


5.6.3. Предизвикател�?тво 2: �?едо�?татъчно финан�?иране на ви�?шето образование в
Българи�?. По международните и европей�?ките �?тандарти държавното финан�?иране на ви�?шето
образование е ни�?ко, както като д�?л от БВП, така и като разходна норма за издръжка на �?тудент,
�?по�?обна да поддържа паритет на покупателната �?по�?обно�?т. Целите за подобр�?ване на каче�?твото
и равнопо�?тавено�?тта, в допълнение към по�?тигане на задачите за до�?тъп и уча�?тие, залегнали в
Ли�?абон�?ката �?тратеги�? и в Европа 2020, изи�?кват да �?е мобилизират допълнителни ре�?ур�?и, както
държавни, така и ча�?тни, ако правител�?твото и�?ка да по�?тигне тези цели в предвидените �?рокове.
О�?вен това, �?екторът на ви�?ше образование в Българи�? е изправен пред две о�?новни
предизвикател�?тва: (a) да задържи разгръщането на пораждащата безпокой�?тво тенденци�? на
„изтичане на мозъци�? от �?траната, и (б) ни�?кото заплащане, работата на повече от едно м�?�?то,
заедно �? ни�?ката привлекателно�?т на академичната и из�?ледовател�?ка работа за младите и
обещаващи завършили �?туденти. За �?прав�?нето �? тези предизвикател�?тва ще бъдат нужни повече и
по добре целена�?очени ре�?ур�?и, за да �?е о�?игур�?т прилични възнаграждени�? на добре пред�?тав�?щи�?
�?е академичен �?ъ�?тав, заедно �? по-гол�?м прием на �?туденти и по-гол�?м процент на у�?пешно
завършилите. При положение, че �?е решат проблемите �? ефективно�?тта в �?и�?темата,
държавните инве�?тиции във ви�?шето образование тр�?бва да нара�?нат, тъй като каче�?твената
�?и�?тема за ви�?ше образование е добре финан�?ирана �?и�?тема.

5.6.4. Предложена реформа 2: Да �?е увеличи държавното финан�?иране до 1% от БВП в
�?редно�?рочен план �? договорен таван за финан�?иране от държавата до 60-65% от в�?ички
разходи, в рамките на по-широка реформа за финан�?ирането на ви�?шето образование.
Мини�?тер�?твото на финан�?ите и МОМ�?, в кон�?ултации �? в�?ички заинтере�?овани �?трани, тр�?бва да
работ�?т за по�?тигане на кон�?ен�?у�? по общи�? балан�? между държавното и ча�?тното финан�?иране. До
�?ега държавното финан�?иране е около 60-65%, �?ходно до �?редното за �?траните от ОИСР и това
равнище �?ледва да �?е поддържа в бъдеще. Увеличаването на наливане на държавни �?ред�?тва в
�?ектора тр�?бва да върви паралелно �? реформи, които подобр�?ват пред�?тав�?нето, и �?ъ�?
�?тратегиче�?ката на�?очено�?т на финан�?ирането, като �?ъщевременно адре�?ира наличната
неефективно�?т в държавните ви�?ши учебни заведени�?. (В�?�?ка от тези теми е разгледана поотделно
в предизвикател�?твата и предложените реформи, които �?ледват по-долу).
5.6.5. Предизвикател�?тво 3: Изпълнение на �?хемата за �?тудент�?ки заеми под оптималното
ниво. �?а�?то�?щата уредба за �?тудент�?ки заеми прави админи�?трирането на �?хемата про�?то и
ефективно. �?о, докато �?хемата е в�?е още твърде нова, за да може да �?е прецени дали позвол�?ва
безпроблемно изплащане на заемите, т�? очевидно не разполага �? до�?татъчно буфери �?рещу бъдещи
потенциални шокове на безработица �?ред кредитополучателите. Също така, доколкото �?тудент�?ки
заеми �?а дадени �?амо на 1.7% от в�?ички �?туденти в �?траната, �?хемата о�?тава в�?е още в гол�?ма
�?тепен непопул�?рна �?ред �?тудентите. О�?новните причини за това �?а поно�?имите так�?и за обучение
за евтините програми, в които �?е запи�?ват повечето �?туденти в Българи�?, и проектните
�?пецификации на �?хемата, които �?те�?н�?ват значително използването на заемите за издръжка на
�?тудентите.
Резултатите от първата година изглеждат по-ни�?ки от оптималните, ако �?е вземе предвид (a)
големи�?т потенциал на �?хемите за �?тудент�?ки заеми да привличат ре�?ур�?и в �?и�?темата в обеми,
каквито държавни�?т бюджет не може да о�?игури �?ам, и (б) при�?ъщата �?по�?обно�?т на такива �?хеми
да за�?илват �?тремежа на �?тудентите към по-добро пред�?тав�?не и повече внимание на учението �?и,
докато о�?игур�?ват и �?воите ежедневни потребно�?ти. Веро�?тно през �?ледващите години прилагането
на �?хемата ще доведе до такива резултати, о�?вен ако т�? не бъде преразгледана.
5.6.6. Предложена реформа 3: Разшир�?ване на обхвата и атрактивно�?тта на �?хемата за
�?тудент�?ки заеми. Като първа �?тъпка правител�?твото може да преразгледа критериите за
допу�?тимо�?т за заемите, покриващи разходите за издръжка на �?тудентите и да разшири
допу�?тимо�?тта, за да обхване в�?ички запи�?ани за редовно �?ледване �?туденти (както е при заемите за
так�?а за обучение). Законът за кредитиране на �?туденти и докторанти тр�?бва да бъде изменен
�?ъответно и държавната гаранци�? за �?хемата за �?тудент�?ки заеми да бъде увеличена, за да разреши
значително увеличение на кредитните ре�?ур�?и.




                                                                                                  46
                                                                        �?еофициален превод на българ�?ки език


5.6.7. За да �?е за�?или атрактивно�?тта на програмата правител�?твото може да разгледа
преминаване към �?хемата на зави�?им от дохода заем (ЗДЗ). Това би наложило промени в
на�?то�?щата организаци�? на админи�?трирането на заема, тъй като ЗДЗ изи�?ква о�?вен държавна
гаранци�?, включването на �?ационалната агенци�? по приходите (�?�?П). Чрез уча�?тието на �?�?П
изплащането на заема може да �?е тран�?формира в компонента от подоходни�? данък на завършили�?
�?тудент, който �?е предава от данъчната �?лужба на кредитиращата ин�?титуци�?. Схемата на ЗДЗ има
две предим�?тва пред на�?то�?щата �?хема на заеми �? фик�?иран �?рок:
    �? Кредитополучател�?т плаща (при завършване на обучението �?и и намиране на работа)
       фик�?иран процент (x%) от текущи�? �?и доход ме�?ечно до пълното пога�?�?ване на заема.
    �? Ри�?кът от неизправно�?т в периоди когато завършили�?т �?тудент е безработен �?е намал�?ва
       чрез вградената в ЗДЗ за�?траховка, покриваща не�?по�?обно�?т на длъжника да пога�?�?ва заема
       – заемът �?е прена�?�? от период в период до времето когато длъжникът намери работа отново
       и може да прави вно�?ки за пога�?�?ване на заема. О�?вен това, пога�?�?ването на заемите може
       да бъде о�?игурено дори и в периоди на безработица, чрез �?хемата за помощи за безработни,
       ако безработни�?т е правил преди това вно�?ките за �?оциално о�?игур�?ване.


Фигура 5: Два алтернативни модела за потока �?ред�?тва в българ�?ката �?хема за �?тудент�?ки
заеми




                                           Th e Bu lgarian State

                                                     1




       Capital Markets
       ¥Ba nks
                                     3      Studen t L oan         6A    Taxatio n
       ¥ Ins uran ce C ompa nies            Co mpany                     Au tho rity
                                      2                            6B
       ¥ Inv estment F unds                         4
       ¥ Pe nsion Fun ds
  Le gend
  1. Sta te gu aran ty
                                                  Retail Bank           Emplo yers
  2. Bo rrow ing f rom c apita l mar kets
                                                      5                      6A
  3. Re payment to ca pital mark ets
  4. Tra nsfe r to r etail bank
  5. Lo an to stud ents
                                               Studen ts
  6A . Inco me c ontin gent repa ymen t thr ough                                    Grad uates
      employe r to taxat ion a utho rity
  6B . Inco me c ontin gent repa ymen t dir ectly to
      stu dent loan company



5.6.8. Предизвикател�?тво 4: Студент�?ките �?типендии не въздей�?тват адекватно на
пред�?тав�?нето на �?тудентите. Правител�?твото и универ�?итетите в Българи�? използват �?ред�?твата
от държавната �?уб�?иди�? и �?труктурните фондове на ЕС за предо�?тав�?не на �?типендии (при у�?ловие,
че отговар�?т на изи�?квани�?та за материално �?ъ�?то�?ние и за�?луги), за да подобр�?т
равнопо�?тавено�?тта и да ги �?тимулират за по-добро пред�?тав�?не. Пона�?то�?щем тази �?хема
�?ъще�?твува паралелно �?ъ�? �?хемата за �?тудент�?ки заеми, но никой от двата ин�?трумента не �?е
използва за на�?очване на избора от �?трана на �?тудентите и пред�?тав�?нето им в �?ъответ�?твие �?
приоритетите на правител�?твото по отношение на необходимите умени�? и тър�?ената
квалифицирана работна ръка в приоритетните �?ектори на икономиката.

5.6.9. Слабите ме�?та на на�?то�?щата �?еме�?триална програма за �?типендии �?а, че (a) прагът за у�?пех,
използван за отпу�?кане на �?типенди�?, е твърде ни�?ък и във връзка �? това и предо�?тав�?ните �?уми �?а
твърде малки, за да покри�?т о�?новните разходи за издръжка на �?тудентите (един �?тудент�?ки заем би
бил по-полезен в това отношение за покриване на разходите за издръжка на �?тудентите), и (б)
програмата ограничава фоку�?а на �?тудентите �?амо до това да изкарат изи�?кваните �?еме�?триални
оценки, за да �?е кла�?ират за �?типенди�?, вме�?то да на�?ърчава дълго�?рочното планиране, �?вързано �?


                                                                                                         47
                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език


бъдещата пригодно�?т за намиране на работно м�?�?то и конкурентно �?по�?обно�?т �?лед завършване (и
тук един �?тудент�?ки заем би могъл да окаже по-гол�?мо въздей�?твие).

5.6.10. Предложена реформа 4: Да �?е обми�?ли префоку�?ирането на финан�?ираната �? държавна
�?уб�?иди�? и �?ред�?тва от ЕС �?хема за �?типендии, паралелно �? разшир�?ването на �?хемата за
�?тудент�?ки заеми. Разшир�?вайки до�?тъпа и допу�?тимо�?тта на �?тудентите за ползване на
�?тудент�?ки заеми, които да покриват както так�?ата за обучение, така и разходите за издръжка на
�?тудентите, правител�?твото може да о�?игури значителни небюджетни ре�?ур�?и за подобр�?ване на
равнопо�?тавено�?тта и до�?тъпа до ви�?ше образование. С оглед на това �?егашната �?хема за �?типендии
може да �?е префоку�?ира към по-малък фонд за �?типендии, от който да бъде възнаграждавано �?амо
най-доброто пред�?тав�?не и по�?тижени�? на �?туденти �? ни�?ък доход, запи�?ани в избрани
профе�?ионални обла�?ти, които �?е �?м�?тат за �?ъще�?твено важни за бъдещото икономиче�?ко развитие
на �?траната. Така може да �?е разреши въпро�?ът за �?ъжител�?твото на �?тудент�?ките заеми и
�?типендии. О�?вен това, значителен д�?л от �?ред�?твата от бюджета и фондовете на ЕС, използвани за
�?типендии, може да бъде прена�?очен към други �?тратегиче�?ки приоритети в �?ектора – например, за
покриване на по-ви�?оките разходи за включване на ек�?перти от �?ветовна величина в екипите на
�?�?О�? за оцен�?ването като ча�?т от ин�?титуционалната и програмна акредитаци�? в българ�?ките
ви�?ши учебни заведени�?..

5.6.11. �?ко в бъдеще �?е получи гол�?ма ек�?панзи�? на �?тудент�?ките заеми, Българи�? може да проучи
опита на Холанди�?, �?орвеги�?, Швеци�?, С�?Щ и Канада �? различни форми на опрощаване на заеми и
обръщане на заемите в безвъзмездна помощ, при което ча�?т от заема или пълната му �?ума (за так�?и
за обучение или разходи за издръжка) �?е опрощава, ако кредитополучател�?т удовлетвор�?ва
предварително определени у�?лови�?. В Холанди�?, �?орвеги�? и Швеци�? заемите, взети от �?тудентите,
�?е обръщат в грантове, ако �?тудентите покажат ви�?оки академични резултати, ако завършат или
по�?тигнат предварително определени цели за пред�?тав�?нето. Друга форма на опрощаване на
заемите �?е използва в С�?Щ и Канада, където държавата опрощава цели�? или ча�?т от заема на
�?туденти, които е веро�?тно да получат по-ни�?ки доходи на длъжно�?ти като държавни �?лужители,
например в образованието или държавното здравеопазване, о�?обено в географ�?ки обла�?ти �?
недо�?татъчно ниво на публични у�?луги.

5.6.12. Предизвикател�?тво 5: �?егъвкава уредба за определ�?не на так�?ите за обучение. При
�?ега дей�?тващата нормативна уредба, в�?�?ко намал�?ване на о�?новната �?уб�?иди�? чрез намал�?ване на
разходната норма за издръжка на �?тудент (което �?е �?лучи през 2010 г.), автоматиче�?ки намал�?ва и
�?умите на так�?ите за обучение, които могат да �?е налагат (а от тук и приходите на държавните
ви�?ши учебни заведени�?), о�?вен ако о�?новни�?т закон не бъде изменен от парламента, така че да �?е
вдигне тавана за так�?ите за обучение.

5.6.13. О�?вен това, так�?ите за обучение на чужде�?транни �?туденти, които не �?а от държава членка
на ЕС/ЕИП, �?а непропорционално ви�?оки, варирайки от EUR 2,000 до EUR 8,350, което за�?�?га,
наред �? в�?ичко о�?танало, редица �?трани от региона, нечленуващи в ЕС, от които идват най-много
чужде�?транни �?туденти да учат в Българи�?. Същите ви�?оки так�?и �?е налагат и на �?тудентите
(включително и от �?трани от ЕС и ЕИП), запи�?ани в програми, в които �?е преподава на чужд език.

5.6.14. Предложена реформа 5: Да �?е преразгледат правилата за определ�?не на так�?ите за
обучение. В �?ъответ�?твие �? предложеното увеличение на държавните �?ред�?тва за ви�?ше
образование, ча�?тното финан�?иране и �?об�?твените приходи на ви�?шите учебни заведени�? тр�?бва
�?ъщо да нара�?нат, за да може техни�?т д�?л от 40% да �?е запази. Това предполага, но не го налага
задължително, бъдещ нати�?к за увеличаване на так�?ите за обучение. За да направи уредбата за
определ�?не на так�?ите за обучение по-гъвкава, правител�?твото може да избере �?ред многото
възможни варианта, включително:
    �? Да �?е дерегулира напълно определ�?нето на так�?ите като �?е задължат в�?ички ви�?ши учебни
        заведени�?, държавни и ча�?тни, да об�?в�?ват публично �?воите так�?и за обучение;
    �? Так�?ите да не бъдат обвързани �? разходните норми за издръжка на �?тудент (напр. те да
        бъдат заменени поне ча�?тично �? други фактори, които да �?е използват като определ�?щи
        так�?ите за обучение), като �?е �?ъ�?тави �?пи�?ък �? мак�?имално и минимално разрешените так�?и

                                                                                                 48
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


       за обучение, диференцирани по учебни програми и �?тепени и даващи право на
       универ�?итетите да определ�?т конкретните нива и облекчени�? �?ъобразно �?воите приоритети
       и потребно�?ти; или
   �?   Да замени централно определ�?ните тавани за так�?ите за обучение в по-широк диапазон от
       минимални и мак�?имални допу�?тими нива, например – минимум 30% и мак�?имум 80% от
       разходни�? �?тандарт за издръжка на �?тудент, като даде по-широки правомощи�? на
       универ�?итетите да определ�?т конкретните нива и облекчени�?та �?ъобразно �?воите
       приоритети и потребно�?ти.

5.6.15. О�?вен това, так�?ите за обучение за �?туденти, които �?а от �?трани извън ЕС и ЕИП, тр�?бва да
�?е преразгледат и направ�?т по-конкурентни, ако този �?егмент от потенциални чужде�?транни
�?туденти �?е �?м�?та за важен за българ�?ките универ�?итети.

5.6.16. Предизвикател�?тво 6: Ограничена рол�? на пред�?тав�?нето на ви�?шите учебни
заведени�? при разпредел�?не на �?ред�?твата. До �?коро финан�?ирането на ви�?шите учебни
заведени�? беше почти изключително о�?новано върху бро�? запи�?ани �?туденти, без адекватна връзка
�? целите за пред�?тав�?нето или резултатите от обучението (като например брой завършили �?туденти,
по�?тигнали предварително определен �?тандарт за пред�?тав�?нето). Въпреки на�?коро проведените
инициативи за реформи, най-вече въвеждането на ключови показатели за пред�?тав�?нето (КПП),
�?ъще�?твуващи�?т ред на финан�?иране е малко веро�?тно да окаже значително въздей�?твие върху
политиките на ви�?шите учебни заведени�?, нито да даде подтик за разпро�?тиращ �?е по ц�?лата
�?и�?тема �?тремеж към по-добро пред�?тав�?не, тъй като �?уб�?идиите за пред�?тав�?не, предо�?тав�?ни на
ви�?шите учебни заведени�? �?а в�?е още малък д�?л от цели�? им бюджет (дори и �?лед по�?ледното
увеличение на �?ред�?твата за тази цел за 2012 г.) и �?е разпръ�?кват �?ред твърде много програми и
факултети на ВУЗ. Концептуална �?лабо�?т на на�?то�?щи�? подход на КПП е че възнаграждава
миналото пред�?тав�?не, вме�?то да �?ъздава �?тимули за в�?ички ви�?ши учебни заведени�? да подобр�?т
пред�?тав�?нето �?и в близко бъдеще (напр. чрез договори �? ви�?шите учебни заведени�?, о�?новаващи
�?е на пред�?тав�?нето).

5.6.17. Предложена реформа 6: Като непо�?ред�?твена �?ледваща �?тъпка да �?е увеличи още
делът на компонента, базиран на пред�?тав�?нето във финан�?ирането на държавните ви�?ши
учебни заведени�?, и да �?е преразгледат движещите фактори за о�?новната �?уб�?иди�? в
�?редно�?рочен и дълго�?рочен план. Правител�?твото �?ледва внимателно да прегледа КПП,
използвани за възнаграждение на пред�?тав�?нето и редовно да провер�?ва т�?хното въздей�?твие и
валидно�?т. В кратко�?рочен и �?редно�?рочен план правител�?твото би могло да обми�?ли евентуално
увеличение на дела на компонента, о�?новаващ �?е на пред�?тав�?нето, в ц�?лото финан�?иране на
ви�?шите учебни заведени�? - първоначално на 10%, а �?лед това по�?тепенно на 20-30% в период от
пет години в �?ъчетание �? въвеждане на договори за добро пред�?тав�?не на ви�?шите училища. С
подобр�?ване на рамката за о�?игур�?ване на каче�?твото и въвеждането на повече взи�?кателно�?т в
оцен�?ването на резултатите в у�?во�?ването на материала, правител�?твото може да проучи варианта
да по�?тави ча�?т от формулата за о�?новното финан�?иране в зави�?имо�?т от бро�? на завършилите,
които отговар�?т на предварително определени критерии (както е в Холанди�?), вме�?то да финан�?ира
�?амо �?поред бро�? запи�?ани �?туденти. Тази реформа може да �?е разгърне по�?тепенно, паралелно �?
подобр�?ването на оцен�?ването на знани�?та на �?тудентите. По�?ледващото увеличение на компонента
за завършили �?туденти може да �?тане когато �?и�?темата �?е при�?по�?оби към променените
определ�?щи фактори на финан�?ирането. В този проце�? обаче тр�?бва да �?е обърне �?пециално
внимание върху �?ъздаването на �?илни буфери �?рещу възможни нежелани по�?лед�?тви�? (напр. да �?е
намали взи�?кателно�?тта при оцен�?ване на �?тудентите, за да �?е о�?игури завършването им).

5.6.18. Предизвикател�?тво 7: �?едо�?татъчен �?тратегиче�?ки фоку�? на финан�?ирането на
ви�?шите учебни заведени�?. Публичните ре�?ур�?и за ви�?шето образование до �?ега не �?е използват
адекватно, за да подтикнат към по-дълго�?рочни, �?тратегиче�?ки реформи на политиката.
Планирането и разпределението на държавните �?уб�?идии за ви�?шите учебни заведени�? в�?е още не е
напълно обвързано �? резултатите или потребно�?тите на пазара на труда, въпреки по�?ледните
нововъведени�?, по�?тигнати чрез �?тартирането на РСВУ и на малките възнаграждени�? за
пред�?тав�?не �?ъгла�?но ПМС № 168 и № 121.

                                                                                                  49
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език



5.6.19. Предложена реформа 7: Да �?е въведат договори �? ви�?шите учебни заведени�? за
пред�?тав�?нето им. В кратко�?рочен план правител�?твото тр�?бва да за�?или вътрешни�? капацитет на
ви�?шите учебни заведени�?, за да могат ефективно да �?е �?прав�?т �? въвеждането и изпълнението на
договори за пред�?тав�?нето на ви�?шите училища. Тези договори би �?ледвало да бъдат извън
о�?новното финан�?иране за текущи дейно�?ти на ви�?шите ин�?титути. Те тр�?бва да �?ъчетават
подходите от горе надолу и от долу нагоре за определ�?не на целите за пред�?тав�?нето за бъдеще,
о�?новаващи �?е на приоритетите на правител�?твото за ви�?шето образование и отраз�?ването от
ви�?шите учебни заведени�? на тези приоритети когато определ�?т �?воите конкретни цели. При
договорите за пред�?тав�?не целите �?е определ�?т предварително за определен период (например три
или четири години). Възнаграждени�?та �?е дават впо�?лед�?твие, при у�?ловие, че ви�?шите учебни
заведени�? �?а по�?тигнали �?�?но определени, измерими, амбициозни, но по�?тижими резултати.

5.6.20. Поддържането на �?ъотношението публични към ча�?тни �?ред�?тва за финан�?иране на
държавните универ�?итети 60:40, или програмата на правител�?твото, �? ко�?то �?е на�?ърчава
�?труктурната реорганизаци�? на ви�?шите учебни заведени�? (предвидена в ПМС № 168 от 2011 г.) �?а
про�?то примери за възможните цели, които да залегнат в тези многогодишни договори за
пред�?тав�?нето �?ъ�? �?ъответните ви�?ши учебни заведени�?. В �?редно�?рочен план �?ред�?твата, които �?е
разпредел�?т чрез договорите за пред�?тав�?не, може да бъдат увеличени, за да �?тигнат д�?л от 15% от
общи�? пул за подкрепа на ви�?шите учебни заведени�?. �?ужните за целта �?ред�?тва може да дойдат от
пре�?труктуриране и оптимизаци�? на �?ъще�?твуващите потоци от държавните �?уб�?идии, от
фондовете на ЕС, или от допълнително бюджетно финан�?иране, ако фи�?калната дей�?твително�?т
позвол�?ва това. В Приложение 8 е даден кратък преглед на национални�? опит на �?едем европей�?ки
държави в използването на договори за пред�?тав�?нето.

5.6.21. В допълнение към това, правител�?твото може да об�?ъди да предо�?тави �?ред�?тва за
�?ъфинан�?иране под формата на грантове, така че да на�?ърчи ви�?шите учебни заведени�? да
мoбилизират ре�?ур�?и от инду�?три�?та и донори.




                                                                                                  50
             �?еофициален превод на българ�?ки език




ПРИЛОЖЕ�?ИЯ




                                              51
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


Приложение 1. Референтна �?и�?тема за показатели и процедури на оцен�?ване, разработена от
Европей�?ката а�?оциаци�? на универ�?итетите


Каче�?тво на приеманите �?туденти
1. Бележки при приемането: Предвид многообразието на националните образователни �?и�?теми,
   този �?тандарт използва �?тандартизиран формул�?р, в който �?е използват бележките на �?тудента,
   за да �?е категоризират вход�?щите �?туденти по пер�?ентил в �?воите референтни групи.
2. Социален произход на �?тудентите: Показател, който дава профила на дадено ниво на
   �?оциалното многообразие и така, до изве�?тна �?тепен и на културното многообразие в
   �?тудент�?кото т�?ло на универ�?итета.
3. Д�?л �?туденти, идващи от ме�?та извън е�?те�?твени�? район на набиране на �?туденти: Този
   показател е чуде�?ен измерител на атрактивно�?тта на ин�?титута, а от там и за това как �?е гледа
   на каче�?твото на ин�?титута.
4. Процент приети: Отношението между бро�? дей�?твително запи�?ани �?туденти в дадена
   универ�?итет�?ка програма и бро�? на кандидат�?твалите за не�? е добър показател за подбора на
   по�?ледните, а от тук и за каче�?твото на запи�?аните �?туденти.
5. Процент запи�?ани: Процентът запи�?ани �?туденти е �?ъотношението между бро�? запи�?ани
   �?туденти и бро�? формално предложени ме�?та. Той е добро указание за каче�?твото и
   атрактивно�?тта, о�?обено в �?лучаи �? универ�?итет�?ки програми �? контролирани процедури за
   прием (numerus clausus).

Пред�?тав�?не на �?тудентите и завършилите
1. Процент задържани �?туденти през първата година: Делът на задържаните �?туденти в кра�?
   на първата година е добър показател за каче�?твото на програмата и преподаването, предлагано
   от ин�?титута на �?тудентите му при ин�?титути, които приемат �?туденти �?лед завършване на
   �?редно образование.
2. Мерки за интегриране и надзор над новите �?туденти: Там където националното
   законодател�?тво задължава ин�?титутите безу�?ловно да приемат в�?ички �?туденти, които
   отговар�?т на минималните изи�?квани�? за квалификаци�?, процентът на задържани �?туденти в
   кра�? на първата година �?илно �?е вли�?е от това дали има �?пециална програма за интеграци�? и
   образователен надзор на новите �?туденти, които �?а най-ни�?ко подготвени.
3. Процент завършили �?туденти: Процентът завършили �?туденти обикновено �?е прилага за
   измерване на „производително�?тта�? на универ�?итет�?ките програми. Този показател тр�?бва да �?е
   използва много предпазливо обаче.
4. Среден �?рок до завършването: Средното време, за което �?тудентите завършват кур�?овете, е
   добър показател за подкрепата, ко�?то получават в обучението �?и, о�?обено при маги�?тър�?ката
   �?тепен и докторантурата.
5. Процент на �?туденти, о�?ъще�?твили прехода към трудова заето�?т �?лед завършването:
   Този показател отраз�?ва правилната на�?очено�?т на конкретни�? кур�?, каче�?твото на завършилите
   го �?туденти и репутаци�?та на ин�?титута.
6. Средно безвъзмездно финан�?иране на преподавател, предо�?тав�?но по договори за
   из�?ледовател�?ка работа: Из�?ледовател�?ката работа по договор е надежден показател за
   ангажирано�?тта на �?ъответни�? универ�?итет или звено �? подкрепата за �?оциално икономиче�?кото
   развитие. Е�?те�?твено в този показател тр�?бва да �?е очакват �?ъще�?твени различи�? между
   различните обла�?ти на из�?ледовател�?ка работа, както и между различните �?трани в зави�?имо�?т
   от ме�?тната практика и от това как е �?труктурирана икономиката.

�?иво на из�?ледовател�?ка работа
1. Д�?л от преподавателите дей�?твително ангажирани �? из�?ледовател�?ка работа: Делът на
   преподавателите, дей�?твително ангажирани �? из�?ледовател�?ка работа, е надежден показател за
   уча�?тието на ин�?титута в из�?ледвани�?.
2. Съотношението �?туденти/преподаватели в докторант�?ките програми: Показател за
   ориентаци�?та на универ�?итета към из�?ледовател�?ка работа, който тр�?бва да �?е �?вързва
   обикновено �?амо �? преподавателите на по�?то�?нен щат и �?ъ�? �?тудентите в редовно обучение.


                                                                                                  52
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


3.   �?иво на �?ъотношението финан�?иране на из�?ледвани�?та/преподавател: Уме�?тно�?тта на
     този показател зави�?и от националните механизми за финан�?иране на из�?ледовател�?ката работа.
     Той е о�?обено полезен при �?и�?тема, в ко�?то из�?ледовател�?ката работа �?е финан�?ира чрез
     �?уб�?идии, получени от отделните из�?ледователи или екипи на базата на конкур�?и, при�?ъдени по
     решение на ек�?пертен �?ъ�?тав от колеги.
4.   Брой или д�?л на из�?ледователите, работещи на пълен щат: За един универ�?итет или звено в
     него бро�?т из�?ледователи на пълен щат е добър показател за нивото на из�?ледовател�?ка дейно�?т
     във въпро�?ната обла�?т. Делът на такива из�?ледователи �?ред преподавателите в звеното е добър
     показател за интензивно�?тта на из�?ледвани�?та.

Производително�?т на из�?ледовател�?ките и развойни дейно�?ти
1. Съотношение докторанти/преподаватели: Този показател (базиращ �?е на колебаещите �?е
   �?редни �?тойно�?ти за три-годишен период), дава добра пред�?тава за ефика�?но�?тта на базираното
   на из�?ледвани�? обучение.
2. Съотношение публикации/преподаватели: Показател за измерване на резултатите от
   из�?ледвани�?та, като �?е взема предвид гол�?мото разнообразие в практиките на различните
   из�?ледовател�?ки обла�?ти, като например �?татии в академични �?пи�?ани�? �? редакционен комитет
   за подбор, доклади за конференции, одобрени от коми�?ии за подбор монографии.
3. Индек�? за цитирани�?та: Информаци�?та, генерирана от И�?Ф твърди, че измерва
   въздей�?твието на публикациите. Методологиче�?ките проблеми, �?вързани �? тези индек�?и, �?ега �?а
   добре изве�?тни. Сред т�?х �?а такива като небалан�?ираното обхващане на �?ъответната обла�?т,
   �?равнително малкото обхващане на периодични издани�? на други езици о�?вен англий�?ки�?,
   придаване на прекомерна теже�?т на �?татии, които опи�?ват ек�?периментални методи, лип�?а на
   разграничение между благопри�?тни и критични позовавани�? на н�?ко�? �?тати�?.
4. Съотношение брой патенти/преподаватели: Този показател е уме�?тен за из�?ледовател�?ки
   обла�?ти, чиито открити�? могат да �?е патентоват, което по �?ъще�?тво �?е отна�?�? до чи�?тите и
   приложни науки и до н�?кои клонове на науките за здравето.
5. �?агради и отличи�? за из�?ледовател�?ка и развойна дейно�?т: Този показател измерва бро�?
   награди и отличи�?, получени за едногодишен период, и отраз�?ва не �?амо каче�?твото на
   въпро�?ните из�?ледователи, но и техните �?по�?обно�?ти, както и �?по�?обно�?тите на ин�?титутите да
   лобират ефективно пред организации, които дават такива награди и отличи�?.

Показатели за нивото на целевите ре�?ур�?и за из�?ледвани�? и преподаване
1. Съотношение �?туденти/преподаватели: Съотношението между запи�?аните �?туденти и
   техните преподаватели е добър показател за нивото на ре�?ур�?ите и ефективното ниво на надзор
   в техните програми за обучение.
2. Съотношение �?туденти/помощен педагогиче�?ки �?ъ�?тав: Помощни�?т педагогиче�?ки �?ъ�?тав
   играе важна рол�? в надзора на �?тудентите. �?о �?ъ�?тавът на тази категори�? и конкретните й
   задачи може да �?е различават много в различните �?трани и ин�?титути.
3. Съотношение техниче�?ки и поддържащ пер�?онал/преподаватели: Бро�?т на хонорованите
   лектори, �? или без научна �?тепен, о�?игур�?ва капацитета, който е необходим при пред�?тав�?не на
   молбата за акредитаци�?.
4. Съотношение оперативен бюджет/�?туденти: Този показател дава информаци�? за
   �?тойно�?тта на образованието и може чрез �?ъпо�?тав�?не да �?е използва като показател за
   отно�?ителната ефективно�?т на универ�?итет�?ките ин�?титути.
5. Съотношение материални ре�?ур�?и/�?туденти: Този показател за нивото на ре�?ур�?ите за
   подкрепа на преподавателите е важен при чи�?тите и приложни науки, науките за здравето и по-
   общо в из�?ледовател�?ки програми, при които лабораторните из�?ледвани�? дават важен прино�?.

Показатели за планиране и управление
1. Изграждане на органите за вземане на решени�?: �?аличието, бро�?т и методът на определ�?не
   на пред�?тавители на преподавателите, пер�?онала, �?тудентите, завършилите �?туденти или на
   �?оциално-икономиче�?ките интере�?и в админи�?тративни�? �?ъвет, в академични�? �?ъвет, в учебните
   или из�?ледовател�?ки комитети.
2. Разнообразие на източници за финан�?иране: Разнообразието на източници за финан�?иране и
   т�?хното отно�?ително значение е добър общ показател за пред�?тав�?нето на универ�?итета и за

                                                                                                   53
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


     �?по�?обно�?тта му да получава държавна �?уб�?иди�?, да �?ъбира так�?и за обучение, да намира
     финан�?иране за из�?ледвани�?, да �?ключва договори �? ча�?тни или публични организации за
     из�?ледовател�?ка работа и да получава дарени�? от ча�?тни лица и организации.
3.   Механизми за признаване на уча�?тието на �?тудентите: Уча�?тието на �?тудентите в органите
     за изработване на политиката и в живота на универ�?итетите като ц�?ло е а�?пект от образованието
     им, който може да е важен от гледна точка на това да �?е произвеждат едновременно напълно
     образовани граждани и �?пециали�?ти по определени предмети.
4.   Механизми за ин�?титуционално планиране: Показател за капацитета на ин�?титута да
     мобилизира в�?ички �?ектори на �?во�?та общно�?т и да получава подкрепа от партньори извън
     ин�?титута, включително и от пред�?тавители на регионалната или национална �?оциално
     икономиче�?ка общно�?т, ко�?то може да доприне�?е за формулиране на ц�?ло�?тната �?тратеги�? за
     ин�?титуционално планиране.
5.   Отворено�?т на универ�?итета към заобикал�?щата го �?реда: Това измерение може да бъде
     опи�?ано чрез редица показатели: (i) брой �?лучаи, при които универ�?итетите уча�?тват в
     �?ъвме�?тни ме�?тни дей�?тви�?; (ii) брой преподаватели, които уча�?тват в такива дей�?тви�?; (iii)
     брой ме�?тни друже�?тва, изградени в пр�?к резултат от из�?ледовател�?ката дейно�?т, (iv) рол�? на
     универ�?итет, който има медицин�?ки факултет, в предо�?тав�?нето на регионални здравни у�?луги,
     и (v) прино�? на арти�?тичните и културни програми за културни�? живот в региона; и (vi) прино�?
     на универ�?итета за обучението на възра�?тните в региона.
6.   Международна позици�? на универ�?итета и отворено�?т към �?вета: Показателите за
     отворено�?тта на �?ъвременни�? универ�?итет към широки�? �?в�?т включват: (i)
     интернационализаци�? на ключовите програми, (ii) подкрепа за програмите за мобилно�?т на
     �?тудентите и преподавателите, и (iii) подкрепа за �?ъвме�?тни из�?ледовател�?ки инициативи.

Показатели за управлението на ин�?титуци�?та
1. Процент на текуче�?тво на академични�? �?ъ�?тав: Процентът на текуче�?тво на академични�?
   �?ъ�?тав , най-вече на преподавателите, е добър показател за атрактивно�?тта на ин�?титуци�?та и за
   каче�?твото на профе�?ионалната �?реда.
2. Механизми за разпределение на бюджетните ре�?ур�?и: Показател за капацитета на
   универ�?итета за �?елективно разпределение на �?ред�?твата в �?ъответ�?твие �?ъ�? �?тратегиче�?ките
   цели за развитие, приети от управл�?ващите органи на универ�?итета.
3. Механизми за разработване на интерди�?циплинарни програми: Показатели за капацитета на
   ин�?титуциите да разработват интерди�?циплинарни програми и за нивото на
   интерди�?циплинарните дейно�?ти в �?лучаи на преподаване по редица програми �?
   интерди�?циплинарни компоненти, брой на преподаватели, уча�?тващи в интерди�?циплинарни
   дейно�?ти и брой интерди�?циплинарни из�?ледовател�?ки центрове.
4. Каче�?тво на политиките и практиките на преподавател�?ка работа и оцен�?ване:
   Показателите за ин�?титуционалните политики за оцен�?ване на провеждането на уроците и на
   преподавателите, което включва оценка от �?тудентите и кон�?труктивна организаци�? за
   наблюдение на преподавателите, чието пред�?тав�?не е нужно да �?е подобри, политики за
   оцен�?ване на кур�?ове �? помощта на външни ек�?перти по въпро�?ната ди�?циплина и политики за
   оцен�?ване на академичните звена, които �?е фоку�?ират върху ц�?лата гама от преподавател�?ка и
   из�?ледовател�?ка работа, както и върху админи�?тративното функциониране на определени звена.


Ин�?титуционална и академична гъвкаво�?т и адаптивно�?т: Показателите за адаптивно�?тта на
ин�?титутите включват: брой новоразработени програми, брой преу�?тановени програми или
�?ъще�?твено измен�?ни ежегодно, и �?редното време за �?ъздаване на нови програми.

Източник: Европей�?ка а�?оциаци�? на универ�?итетите (http://www.eua.be)




                                                                                                   54
                                                                                        �?еофициален превод на българ�?ки език


Приложение 2. Контролен �?пи�?ък на щат�?ките регулаторни агенции в С�?Щ10 за ин�?титуционална
акредитаци�?
Контролни�?т �?пи�?ък за ин�?титуционална акредитаци�? включва 15 обла�?ти:
   1. Ми�?и�? и интегритет
   2. Планиране и ин�?титуционална ефективно�?т
   3. Управление
   4. Организаци�?
   5. �?дмини�?траци�? и финан�?ова отговорно�?т
   6. �?абиране и приемане на �?туденти
   7. Финан�?ова помощ и �?тандарти за удовлетворителен академичен напредък
   8. Разработване на учебен план и програми
   9. Преподаване и преподавател�?ки �?ъ�?тав
   10. Резултати от обучението на �?тудентите
   11. Библиотека, учебни ре�?ур�?и и помощни академични у�?луги
   12. У�?луги за �?тудентите и за кариерна ориентаци�?
   13. Публикации и реклама
   14. Материална база и учебни помещени�?.
   15. �?нгажирано�?т и у�?луги за общно�?тта


Ми�?и�? и интегритет
1. �?ктуално ли е вашето определение на ми�?и�?та и �?ъвме�?тимо ли е �? програмите, предлагани
   дне�?? Кога и как беше прегледано за по�?леден път определението на ми�?и�?та от в�?ички
   заинтере�?овани �?трани?
2. Вашето определение на ми�?и�?та публикувано ли е �? пълни�? му тек�?т във ваши�? каталог?
3. По�?очва ли определението за ми�?и�?та ви какви �?а целите на ин�?титуци�?та?
4. Съдържа ли определението на ми�?и�?та ви поддържащи го измерими цели?
5. За�?вени ли �?а �?�?но в определението на ми�?и�?та ангажиментите, поети от ин�?титуци�?та?
6. Кога и как за по�?леден път направихте оценка дали ин�?титуци�?та ви по�?тига ми�?и�?та �?и?


Планиране и ин�?титуционална ефективно�?т
1. Имате ли в момента �?тратегиче�?ки или дълго�?рочен план на ин�?титуци�?та?
2. Кога беше изработен този план и кога за по�?леден път му беше направен преглед?
3. Планът ви �?ъдържа ли предпи�?аните от ваши�? регулатор елементи?
4. Има ли документаци�? показваща, че планът �?е изпълн�?ва? Дайте примери за документаци�?.
5. Има ли документаци�? за доклади на напредъка? Какви? Колко че�?то изготв�?ни?
6. Има ли документаци�?, че планът �?е оцен�?ва най-малко ежегодно? Какъв тип �?а оценките?


Управление
1. Правилно ли �?а по�?очени в �?егашни�? ви каталог и в други публикации управлението, контролът
   и организаци�?та на вашата ин�?титуци�??
2. Съ�?тавът на ваши�? управителен �?ъвет отговар�? ли на минималните изи�?квани�?, определени от
   ваши�? регулатор?
3. Провеждал ли е през миналата година ваши�?т управителен �?ъвет за�?едани�?та �?и �? че�?тотата,
   предпи�?ана в правилника на управителни�? �?ъвет?
4. �?алице ли �?а протоколите от в�?ички за�?едани�? на управителни�? �?ъвет?
5. Изборът и мандатът на членовете на управителни�? �?ъвет �?ъответ�?тват ли на процедурите,
   опи�?ани в правилника на управителни�? �?ъвет?
6. Управителни�?т �?ъвет изпълн�?ва ли задължени�?та и отговорно�?тите, опи�?ани в правилника на
   управителни�? �?ъвет, включително и доверителните отговорно�?ти?
7. Съветът оперира ли незави�?имо от контрола на �?об�?твениците (корпоративни или ча�?тни)?


10
   В на�?то�?щото Ръковод�?тво за �?ъответ�?твие �?е разглеждат общите �?тандарти за ин�?титуционална и програмна акредитаци�?, изи�?квани
както от националните и регионални акредитационни агенции, така и от щат�?ките регулаторни агенции в С�?Щ. Макар че Ръковод�?твото
е изготвено във формата на контролен �?пи�?ък, ин�?титуци�?та би тр�?бвало да може да покаже доказател�?тва по в�?еки въпро�? . Това е общо
ръковод�?тво и е препоръчително в�?�?ка ин�?титуци�? да го прегледа �? оглед на �?пецифичните �?тандарти и регулации на акредитиращите
агенции на ин�?титуци�?та и на щат�?ките агенции, одобр�?ващи акредитаци�?та

                                                                                                                               55
                                                               �?еофициален превод на българ�?ки език



Организаци�?
1. Я�?но ли разбират �?воите задължени�? и отговорно�?ти в�?ички �?лужители и пред кого �?е отчитат?
2. Об�?�?нени ли �?а официално на в�?ички �?лужители задължени�?та, отговорно�?тите и
   организационната �?труктура?
3. Имат ли до�?тъп до �?егашните �?и длъжно�?тни характери�?тики в�?ички �?лужители в
   ин�?титуци�?та?
4. Служителите разбират ли ми�?и�?та на ин�?титуци�?та и как т�?хната работа �?е отна�?�? към тази
   ми�?и�??
5. Служителите разполагат ли �? механизъм за уча�?тие в админи�?тративните решени�??
6. Ин�?титуци�?та на�?ърчава ли �?реда, ко�?то подкреп�? академичната �?вобода?
7. Спо�?обна ли е ин�?титуци�?та да привлича и задържа добри �?лужители?
8. Създала ли е ин�?титуци�?та подход�?щи политики и процедури за работа �? оплаквани�?та на
   �?лужители и �?туденти?

�?дмини�?траци�? и финан�?ова отговорно�?т
1. Президентът на ин�?титуци�?та притежава ли квалификаци�?та, т.е. формалното образование и
    предишен опит, предпи�?ани като изи�?кване от вашите регулатори?
2. Има ли определен главен ръководител по академичните дела, който да отговар�? за
    академичните програми и пред�?тав�?нето на преподавател�?ки�? �?ъ�?тав, надхвърл�?щи
    изи�?квани�?та на вашите регулатори?
3. Ин�?титуци�?та разполага ли в документаци�?та �?и �? подход�?щи доказател�?тва за квалификаци�?та
    и образователните �?тепени на в�?ички членове на админи�?тративни�? пер�?онал?
4. Ин�?титуци�?та поддържа ли текущи и по�?то�?нни протоколи (копи�?) за академични�? у�?пех на
    в�?еки �?тудент (на хартиено копие или електронно)?
5. Си�?темата за оцен�?ване на �?тудентите об�?�?нена ли е напълно и �?ъответно �? това ли е
    пред�?тавена в до�?ието за оценките на �?тудента?
6. Как и колко дълго �?е �?ъхран�?ват протоколите за �?тудентите?
7. До�?ието на �?тудента �?ъдържа ли подход�?щата информаци�?, отговар�?ща на конкретните
    регулаторни �?тандарти, като доказател�?тво за приемане, полагане на изпитите, оценка на
    кредитите за завършване и окончателен препи�? на дипломата, както и доказател�?тво за I-20 и
    имунизации?
8. Протоколите и докладите �?ъхран�?ват ли �?е така, че да �?а предпазени от кражба, пожар или
    загуба поради друга причина?
9. Ин�?титуци�?та обект ли е на ежегоден финан�?ов одит?
10. Годишните бюджети разбиват ли �?е и наблюдават ли �?е по ме�?еци? Ин�?титуци�?та изпълн�?ва ли
    бюджетните �?и прогнози по отношение на приходите и разходите?
11. Имало ли е години, през които ин�?титуци�?та е имала дефицит? От къде е натрупан този
    дефицит?

�?абиране и приемане на �?туденти
1. Политиката и процедурите на ин�?титуци�?та за прием напълно ли �?а опове�?тени в каталога и във
   в�?ички материали за набиране на �?туденти?
2. Съответ�?тва ли на регулаторните �?тандарти политиката на прием на �?туденти?
3. Политиката на прием на �?туденти отраз�?ва ли определената ми�?и�? на ин�?титуци�?та?
4. Разполага ли ин�?титуци�?та �? доказател�?тва, че практикува за�?вената �?и политика за приемане
   на �?туденти?
5. Поддържа ли ин�?титуци�?та адекватна документаци�?, ко�?то да отраз�?ва о�?нованието за
   приемането на в�?еки �?тудент?
6. Съще�?твува ли документаци�?, об�?�?н�?ваща о�?нованието за отказ за приемане на �?тудент?
7. Методите на ин�?титуци�?та за набиране и приемане на �?туденти �?ъответ�?тват ли на �?тандарта на
   ваши�? регулатор (DOE, щат�?ки, и акредитационен)?
8. Има ли ин�?титуци�?та политика и процедури за възнаграждаване на тран�?фера на кредити от
   други образователни ин�?титуции?
9. Ин�?титуци�?та �?амо „�?лужители�? ли използва за провеждане на дейно�?тите по набиране на
   �?туденти?

                                                                                                56
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


10.   Използва ли вашата ин�?титуци�? трети �?трани като агенти за набиране на потенциални �?туденти
      в С�?Щ, на територи�?та на С�?Щ или в техните владени�??
11.   Гарантира ли вашата ин�?титуци�?, че набиращите �?туденти лица не дават неверни или
      подвеждащи из�?влени�? за ин�?титуци�?та, нейни�? пер�?онал, програми или у�?луги? Как �?е �?леди
      за това?
12.   Дали в�?ички пред�?тавители, занимаващи �?е �? набирането/приемането на �?туденти, �?а надлежно
      лицензирани, реги�?трирани и/или обвързани в �?ъответ�?твие �?ъ�? законите на щатите, в които
      о�?ъще�?тв�?ват дейно�?тта �?и?
13.   Решени�?та за прием от кого �?е вземат – от Коми�?и�? по приема или от Служител по приема,
      който познава добре ин�?титуци�?та и нейните програми?
14.   Вземат ли �?е в�?ички решени�? за финан�?ова помощ от �?лужители, които не уча�?тват в
      дейно�?тите по набиране и приемане на �?туденти?
15.   В�?ички �?поразумени�? за запи�?ване на �?туденти �?ъдържат ли в�?ички пунктове, изи�?квани от
      вашите регулатори (DOE, щат�?ки и акредитационни)?

Финан�?ова помощ и �?тандарти за удовлетворителен академичен напредък
1. Предлага ли вашата ин�?титуци�? �?типендии?
2. �?ко да, �?типендиите предо�?тав�?т ли �?е на базата на конкуренци�?, при ко�?то �?е използват
    минали или потенциални доказател�?тва за отпу�?кана �?типенди�? като база за даването на нова?
3. �?ко да, каталогът �?ъдържа ли информаци�?та за �?типендиите, грантовете или �?тудент�?ките
    заеми, изи�?квана от �?тандартите на регулаторите?
4. Финан�?овото до�?ие на �?тудента показва ли �?�?но наложената так�?а за обучение и други так�?и,
    плащани�?та и датите на плащане и о�?таващата дължима �?ума �?лед в�?�?ко плащане?
5. Сходни ли �?а так�?ата за обучение и другите так�?и, налагани на �?туденти, запи�?али �?е по едно и
    �?ъщо време?
6. Политиката (процедури и формули) за въз�?танов�?ване на �?ред�?твата �?�?но ли е за�?вена в
    каталога и графика?
7. Процедурите за въз�?танов�?ване на �?ред�?тва �?ъответ�?тват ли на минималните �?тандарти за
    въз�?танов�?ване на �?ред�?тва на ваши�? регулатор?
8. Спазва ли �?е от ин�?титуци�?та процедурата за въз�?танов�?ване, включително и издаването на
    документи за въз�?танов�?ването в определени�? �?рок?
9. Ваши�?т �?лужител по финан�?овата помощ притежава ли нужната квалификаци�? и опит в
    �?ъответ�?твие �?ъ�? �?тандартите на ваши�? регулатор?
10. Ваши�?т �?лужител по финан�?овата помощ запознава ли �?е �? актуалното �?ъ�?то�?ние на
    регулациите и промените в политиките във финан�?овата помощ като уча�?тва в обучителни
    �?еминари?
11. Членува ли ваши�?т �?лужител по финан�?овата помощ в подход�?щи профе�?ионални организации,
    �?вързани �? Федералните програми за финан�?ова помощ?
12. Какъв е процентът на необ�?лужваните �?тудент�?ки заеми и в приемливи граници ли е?
13. Ин�?титуци�?та публикува ли измерването на напредъка на �?тудентите �?и в каталога?
14. Измерването на удовлетворителни�? академичен напредък включва ли времева граница, оценки,
    определение на у�?пешно завършени кур�?ове и минимални �?тандарти?
15. Измерването    на удовлетворителни�? академичен напредък включва ли проце�? на
    предупреждение/налагане на изпитателен �?рок, процедура за жалбите, �?мекчаващи или
    �?пециални об�?то�?тел�?тва и политика на въз�?танов�?ване на права?
16. Ин�?титутът прилага ли �?во�?та политика за удовлетворителен академичен напредък?
17. Има ли адекватни процедури за наблюдение на по�?ледователното прилагане на политиката за
    удовлетворителен академичен напредък на ин�?титуци�?та?

Изработване на учебни�? план и програма
1. �?алице ли е документаци�?та от вашата акредитираща агенци�? и от щат�?ките агенции, които да
   потвърд�?т одобрението на в�?�?ка предлагана програма?
2. Учебните програми, предлагани от ин�?титуци�?та �?ъвме�?тими ли �?а �? публикуваната ми�?и�??
3. Учебните програми имат ли �?�?но формулирани и измерими резултати, които да по�?тигнат
   �?тудентите?


                                                                                                  57
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


4.    Предлаганите от ин�?титуци�?та учебни програми �?ъвме�?тими ли �?а �? потребно�?тите на вашите
      �?туденти? Как и колко че�?то �?е оцен�?ва това?
5.    Има ли доказател�?тва, че вашите учебни програми отговар�?т на профе�?ионалните или кариерни
      цели на вашите �?туденти? Как и колко че�?то �?е оцен�?ва това?
6.    Има ли доказател�?тва, че вашите учебни програми отговар�?т на потребно�?тите на общно�?тта?
      Как и колко че�?то �?е оцен�?ва това?
7.    �?ко е приложимо, вашите учебни програми �?ъздават ли в �?тудентите необходимите умени�? за
      получаване на лиценз, �?ертифициране или реги�?траци�?, необходима за практикуване в
      �?пецифични профе�?ионални обла�?ти?
8.    Предлага ли ин�?титуци�?та �?татут за напреднали на �?туденти, които �?е запи�?ват �? придобити
      вече умени�? или знание, обикновено предавани в учебната програма.?
9.    Имате ли програмен кон�?ултативен комитет, �? опит в програмната обла�?т, който да гарантира
      актуално�?тта и подход�?щата на�?очено�?т на програмата, така че да отговори на тър�?енето на
      пазара?
10.   Вашите програмни кон�?ултативни комитети за�?едават ли така че�?то както �?е изи�?ква от вашите
      регулатори или от вътрешните правилници?
11.   Съхран�?ват ли �?е протоколите от в�?�?ко за�?едание на Кон�?ултативни�? комитет и тези протоколи
      показват ли, че комитетът изпълн�?ва задължени�?та и отговорно�?тите, изи�?квани от вашите
      регулатори?
12.   Има ли доказател�?тва, че във в�?�?ка предлагана програма има добре организирана поредица от
      подход�?щи предмети, водещи до удовлетворено�?т или до изпълнение на профе�?ионалните цели
      и/или придобиване на академични �?тепени?
13.   Преподавател�?ки�?т �?ъ�?тав по програмата уча�?тва ли в �?и�?темни прегледи и ревизии на учебни�?
      план? Как и колко че�?то �?е прави това?
14.   Има ли подробна програма за в�?�?ка ди�?циплина, �?ъдържаща измерими цели за у�?во�?ване на
      матери�?та, запи�?ани за в�?еки кур�? и изброени в каталога?
15.   Подход�?ща ли е продължително�?тта на в�?�?ка програма �?ъобразно преподаваната матери�??
16.   Съответ�?тва ли продължително�?тта на програмите на при�?ъжданите документи и отговар�? ли на
      бро�? ча�?ове, изи�?кван от вашите регулатори?
17.   За програмите за бакалавър�?ка �?тепен предлагате ли задълбочените и широки
      общообразователни кур�?ове, изи�?квани от вашите регулатори? Подлежат ли на тран�?фер тези
      общообразователни кур�?ове?
18.   В�?ички кур�?ове, определени и предлагани като общообразователни, дали �?а дей�?твително
      такива?
19.   Правилно ли �?а номерирани и идентифицирани в�?ички кур�?ове в каталога, �? �?�?но по�?очени
      предварително у�?лови�??
20.   Об�?�?н�?ва ли каталогът �?и�?темата за номериране на кур�?овете?

Преподаване и преподавател�?ки �?ъ�?тав
1. Подход�?щи ли �?а методите на преподаване за предмета и �?тудентите във в�?еки кур�??
2. Подход�?щи ли �?а учебните материали за предмета и �?тудентите във в�?еки кур�??
3. Размерът на библиотеката и нейни�?т книжен фонд (включващ и до�?тъпа до он -лайн издани�?)
   подкреп�?т ли преподаването и отговар�?т ли на потребно�?тите на �?тудентите и преподавателите?
   Как и колко че�?то �?е оцен�?ва това?
4. Количе�?твото и видът учебни материали и оборудване пропорционални ли �?а на размера на
   ин�?титуци�?та и характера на програмите?
5. Ин�?титуци�?та �?пазва ли федералните закони за автор�?ко право при използване на учебни
   материали, включително и лицензи за компютърен �?офтуер?
6. Членовете на преподавател�?кото т�?ло имат ли академични звани�? и/или опит в преподаването в
   �?во�?та обла�?т? Съдържа ли �?е �?ледната документаци�? в техните до�?иета:
   �?  Молба или информационен ли�?т
   �?  Длъжно�?тна характери�?тика/ Възложително пи�?мо/Договор
   �?  �?ктуална профе�?ионална биографи�?
   �?  В�?ички официални копи�? на дипломи за ви�?ше образование (от признати от CHEA
      акредитирани ин�?титуции);


                                                                                                  58
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


     �?   В�?ички чужде�?транни копи�? �? оценка за чужде�?транните документи за ви�?ше образование;
         �?ертификати/дипломи, лицензи.
     �?   Резюмета на оценката на кур�?овете и преподавателите от �?тудентите.
     �?   Изработване от преподавател�?ки�? �?ъ�?тав на Годишното резюме и план �?
     �?   Преглед на пред�?тав�?нето на преподавател�?ки�? �?ъ�?тав �? годишен
     �?   Документаци�? за назначени�?та и повишени�?та.
7.   Оцен�?ва ли �?е редовно преподавател�?ки�? �?ъ�?тав чрез у�?тановени и опове�?тени критерии?
     Оценки на кур�?ове? Партньор�?ки оценки? Регул�?рни прегледи?
8.   Използват ли �?е наблюдени�? на ча�?овете в оцен�?ването на членовете на преподавател�?ки�?
     �?ъ�?тав?
9.   Имате ли наръчник на преподавател�?, преглеждан редовно от цели�? преподавател�?ки �?ъ�?тав?

Резултати на �?тудентите в у�?во�?ване на знани�?
1. Ин�?титуци�?та има ли план за оцен�?ване, който изи�?ква �?и�?темно да �?е �?ъбират данни за
   оцен�?ване, които да �?е преглеждат редовно?
2. Свързани ли �?а резултатите в у�?во�?ване на знани�? по програмата �? ми�?и�?та и целите на
   ин�?титуци�?та?
3. Целите на в�?еки кур�? в дадена учебна програма �?вързани ли �?а �? резултатите от програмата?
4. По какви различни начини �?е измерват резултатите на �?тудентите в у�?во�?ването на знани�?? �?а
   ниво кур�?, на общо образователно ниво, на ниво програма, на ин�?титут�?ко ниво, на ниво
   общно�?т/работодател?
5. Как �?е �?ъбира такава информаци�? редовно, анализира, обобщава и използва за подобр�?ване на
   ин�?титуционалната ефика�?но�?т?
6. По какви начини уча�?тват в този проце�? �?тудентите, преподавателите, пер�?онала,
   админи�?траци�?та, възпитаниците, кон�?ултативните �?ъвети, работодателите и други
   заинтере�?овани групи, уча�?тващи в този проце�??
7. Вашата ин�?титуци�? предо�?тав�? ли каче�?твото на образование, показано от резултатите на
   �?тудентите в у�?во�?ване на знани�?, за да помага на �?тудентите да по�?тигат �?воите цели, както е
   запи�?ано в определението на ми�?и�?та ви?

Библиотека, учебни ре�?ур�?и и помощни академични у�?луги
1. Разполага ли вашата ин�?титуци�? �? подход�?щи учебни ре�?ур�?и в подкрепа на �?воите учебни
    програми?
2. Има ли ин�?титуци�?та подход�?що оборудване за подкрепа на учебната програма?
3. О�?ъвременени и в �?ъответ�?твие �? модерните технологични изи�?квани�? ли �?а оборудването и
    ре�?ур�?ите?
4. Количе�?твото и каче�?твото на книжни�? фонд на библиотеката подход�?щи ли �?а за типа и
    размера на ин�?титуци�?та?
5. Има ли в библиотеката нужните референтни материали и периодични издани�? на хартиен и
    електронен но�?ител?
6. Организирани ли �?а ре�?ур�?ите на ин�?титуци�?та така че да о�?игур�?ват ле�?ен до�?тъп, ползване и
    �?ъхранение?
7. Вашите библиотекари отговар�?т ли на изи�?квани�?та за квалификаци�? предпи�?ани от
    регулаторите?
8. Компетентни ли �?а библиотекарите, за да могат да ползват и да подпомагат ползването на
    наличните технологии и ре�?ур�?и в библиотеката?
9. Уча�?тват ли библиотекарите в профе�?ионални �?дружени�? и имат ли индивидуални планове за
    развитие?
10. Библиотеката има ли план за развитие и/или придобиване на нови книги?
11. Ин�?титуци�?та предо�?тав�? ли адекватен ежегоден бюджет за закупуване на библиотечни ре�?ур�?и
    и оборудване?
12. Библиотеката о�?игур�?ва ли материална база за учене и четене, необходима за ефективното
    изпълнение на учебна програма?
13. Ин�?титуци�?та о�?игур�?ва ли академична подкрепа и у�?лови�? за �?туденти �? образователни
    проблеми?


                                                                                                  59
                                                                   �?еофициален превод на българ�?ки език


У�?луги за �?тудентите и за кариерна ориентаци�?
1. Има ли определено лице, което да отговар�? за у�?лугите за �?тудентите?
2. Ин�?титуци�?та има ли програма за на�?очване и/или за кариерна ориентаци�??
3. Предо�?тав�? ли ин�?титуци�?та �?труктурирана програма за ориентаци�? на в�?ички новоприети
   �?туденти?
4. Има ли ин�?титуци�?та пи�?мена програма за задържане на �?тудентите, както и за у�?танов�?ване и
   подкрепа за �?тудентите в ри�?к?
5. Ин�?титуци�?та �?ледва ли по�?ледователен проце�? в изпълнението на програмата �?и за задържане
   на �?тудентите?
6. Какви �?а процентите на задържани и завършили �?туденти от по�?ледните пет години?
7. Какъв е процентът на реализираните на пазара на труда дипломирани и �?еме�?триално
   завършили през по�?ледните пет години?

Публикации и реклама
1. Каталогът �?ъответ�?тва ли на �?тандартите на вашите регулатори?
2. О�?игурен ли е наръчник на �?тудентите?
3. �?а работодателите дава ли �?е наръчника за преподавателите или за пер�?онала?
4. Публикуват ли �?е в�?ички политики, процедури, правила и регулации на ин�?титуци�?та в
   различни издани�?, между които има �?ъгла�?увано�?т?
5. Пред�?тавена ли е ц�?лата рекламна литература по начин, който да не о�?тав�? никакво нев�?рно,
   подвеждащо или пре�?илено впечатление за ин�?титуци�?та, нейни�? пер�?онал, кур�?ове и у�?луги
   или за профе�?ионалните възможно�?ти на нейните възпитаници?
6. По�?очената в рекламните материали като налична възможно�?т за финан�?ова помощ включва ли
   фраза, ко�?то да показва, че тази помощ �?е отпу�?ка �?амо ако �?тудентът отговар�? на у�?лови�?та за
   това?
7. По�?очването на акредитаци�?та на ваши�? ин�?титут �?ъответ�?тва ли на формата и �?ъдържанието
   определени от вашата акредитационна агенци�??
8. Правилно ли е по�?очен щат�?ки�?т оперативен и при�?ъждащ �?тепените орган на ин�?титуци�?та.


Материална база и учебни помещени�?
1. Предо�?тав�? ли ин�?титуци�?та материална база за ефективна работа в кла�??
2. Предо�?тав�? ли ин�?титуци�?та благопри�?тни у�?лови�? за ефективна работа в кла�??
3. У�?лови�?та за безопа�?но�?т и ин�?талациите в училище �?ъответ�?тват ли на ме�?тните, щат�?ки и
   федерални разпоредби за противопожарна защита, безопа�?но�?т, хигиена и до�?тъпно�?т?
4. Ин�?титуци�?та о�?игур�?ва ли до�?тъп до адекватни технологични ре�?ур�?и?
5. Има ли ин�?титуци�?та адекватен план за въз�?танов�?ване на помещени�?та и техниче�?кото
   оборудване при бед�?тви�? и аварии?
6. Отговар�?т ли в�?ички позовавани�? на акредитаци�?та в електронни медии, включително в
   интернет �?айтове, на �?тандартите на вашата акредитационна агенци�? за позоваване на
   акредитаци�?та?

�?нгажирано�?т и у�?луги за общно�?тта
1. Интегрирани ли �?а и �?вързани ли �?а �? общно�?тта, ко�?то вашата ин�?титуци�? об�?лужва, в�?ичките
   ви �?труктури и проце�?и? По какви начини?
2. По какви начини ин�?титуци�?та показва, че е отговорна за потребно�?тите на общно�?тта ? Как и
   кога �?е измерва това?
3. По какви начини ин�?титуци�?та интегрира и об�?лужва културното многообразие на общно�?тта
   като изгражда ефективно мо�?тове?
4. По какви начини уча�?тва общно�?тта в дейно�?тите на ин�?титуци�?та и в �?ъвме�?тни програми,
   предлагани на обще�?твено�?тта?
5. По какви начини ин�?титуци�?та показва, че е партньор �? общно�?тта, ко�?то об�?лужва?


Източник : Екип за решени�? (http://www.the-solutions-team.org/checklist.php)




                                                                                                    60
                                                                          �?еофициален превод на българ�?ки език


Приложение 3a. �?ационални подходи към оценката на по�?тижени�?та от обучението във ви�?шето
образование – Формат и модел на оценката
                                                                                                  Базирано
             Име на те�?та,
                                                                               Продължител            на
               Дата на
  Страна                      Ин�?трумент      Формат        Брой задачи          но�?т на          критерии
              въвеждане
                                                                               оцен�?ването          или на
                                                                                                  �?тандарти
�?в�?трали�?   Оценка на         Изпит         Те�?т �?        Един те�?т �?          Три ча�?а. (2      Стандарт
            умени�?та на                     множе�?тво     множе�?тво            ча�?а за те�?та �?
            завършилите                     избори и      избори и две         множе�?тво
            (GSA), 2000                     пи�?мени       пи�?мени задачи -     избори и един
                                            задачи        (една за             за пи�?мените
                                                          изготв�?не на         задачи
                                                          отчет и една за
                                                          аргументиране)
�?в�?трали�?   Въпро�?ник за      Социологиче   Социологиче   25 въпро�?а.          Пет до де�?ет      �?е
            преминаването     �?ко           �?ко           Въпро�?и за           минути            приложимо
            на кур�?а (CEQ),   проучване     проучване     оценка на
            ча�?т от                                       удовлетворено�?тт
            проучването за                                а на �?тудентите и
            направление на                                развитието на
            завършилите                                   общите умени�?,
            �?туденти,                                     по �?кала от 1 до 5
            използван от                                  (където 1 =
            1993 г.                                       напълно
                                                          не�?ъгла�?ен а 5
                                                          =напълно
                                                          �?ъгла�?ен).
�?в�?трали�?   Проучването за    Социологиче   Социологиче   19 въпро�?а по        Пет до де�?ет      �?е
            де�?тинаци�?та на   �?ко           �?ко           заето�?тта, 6         минути            приложимо
            завършилите       проучване     проучване     въпро�?а по по-
            �?туденти (GDS),                               нататъшно
            1972                                          обучение
Бразили�?    Exame Nacional    Изпит         �?�?ма          �?�?ма                 Четири ча�?а       Стандарт
            de Cursos (ENC                  информаци�?    информаци�?
            or "Provão"),
            1995-2003
Бразили�?    Exámen Nacional   Изпит         Обективни     30 въпро�?а           Четири ча�?а       Стандарт
            de Desempenho                   въпро�?и и     �?пецифични по
            dos Estudantes                  въпро�?и за    отделни
            (ENADE), 2004                   е�?е           ди�?циплини и 10
                                                          общообразовател
                                                          ни въпро�?а
Канада      �?ационално        Социологиче   Социологиче   Въпро�?никът          �?�?ма данни        �?е
            проучване на      �?ко           �?ко           CATI на NGS е                          приложимо
            завършилите(N     проучване     проучване     113 �?тр. и
            GS), 1978.                                    �?ъдържа 18
            По�?ледващо                                    раздела.
            проучване на                                  Повечето
            завършилите,                                  ре�?понденти
            1987                                          отговар�?т замо на
                                                          ча�?т от въпро�?ите
                                                          във в�?еки раздел.
                                                          �?�?кои
                                                          ре�?понденти
                                                          пре�?качат цели
                                                          раздели, които не
                                                          �?а приложими за
                                                          т�?х.
Мек�?ико     Exámen Nacional   Изпит         Те�?т �?        120 въпро�?а за       Четири ча�?а       Стандарт
            de Ingreso al                   множе�?тво     те�?та. 54% (66
            Posgrado                        избори        въпро�?а)
            (EXANI-III),                                  провер�?ват
            1997                                          общите
                                                          интелектуални
                                                          �?по�?обно�?ти, 46%


                                                                                                              61
                                                                            �?еофициален превод на българ�?ки език


                                                              (54 въпро�?а)
                                                              провер�?ват
                                                              компетентно�?тта
                                                              в използване на
                                                              информаци�?та
    Мек�?ико   Exámen General      Изпит         Те�?т �?        В зави�?имо�?т от     �?�?колко           Критерий
              Para el Egreso de                 множе�?тво     предметната         зан�?ти�? в една
              la Licenciatura                   избори        обла�?т, 100 до      �?ъбота-недел�?
              (EGEL), 1994                                    300 въпро�?а. До     (общо �?редно
                                                              20% от т�?х може     между 8 и
                                                              да бъдат пилотни    де�?ет ча�?а)
                                                              въпро�?и, които не
                                                              �?е отраз�?ват в
                                                              оценката на
                                                              �?тудента.
Me Мек�?икo    Exámenes            Изпит         Те�?т �?        250 въпро�?а. 35%    Ше�?т ча�?а (две    Критерий
              Generales para el                 множе�?тво     (87 въпро�?а)        зан�?ти�? по три
              Egreso del                        избори        обшообразовател     ча�?а)
              Técnico Superior                                ен компонент.
              Universitario                                   65% (163
              (EGETSU), 2000                                  въпро�?а)
                                                              компонент за
                                                              �?пецифични
                                                              обла�?ти.
    ОК        Де�?тинации на       Социологиче   Социологиче   56 въпро�?а          Приблизително     �?е
              напу�?кащите         �?ко           �?ко                               15 минути         приложимо
              ви�?шето             проучване     проучване
              образование
              (DLHE), 2002
              (замени
              "Първата
              притурка за
              де�?тинациите ")
    С�?Щ       Универ�?итет�?ка      Изпит         Те�?т �?        Ползвателите        40 минути за      Стандарт
              оценка на                         множе�?тво     могат да избират    в�?еки модул
              овлад�?ване на                     избори и      между ше�?т
              знани�? (CAAP),                    въпро�?и за    различни модула
              1988                              е�?е           за умени�?та.
                                                              В�?еки модул има
                                                              до 72 въпро�?а.
                                                              Ползвателите
                                                              могат да добав�?т
                                                              до девет
                                                              допълнителни
                                                              въпро�?а.
    С�?Щ       Измерване на        Изпит         Те�?т �?         Дългата форма      Два �?тандартни    О�?новаващи
              академичните                      множе�?тво     �?ъдържа 108         формул�?ра         �?е на
              знани�? и                          избори, по    въпро�?а �?           (двуча�?ови        �?тандарти и
              напредък                          избор         множе�?тво           те�?тове) и ше�?т   критерии
              (MAPP), 2006                      въпро�?и за    отговори за избор   �?ъкратени
              (замени ETS                       е�?е           и отнема 100 мин.   формул�?ра (40-
              "Те�?т за                                        Кратката форма      минутни
              академични�?                                     �?ъдържа 36          те�?тове)
              профил ", 1992-                                 въпро�?а. Има
              2006)                                           опци�? и за е�?е по
                                                              избор.
                                                              Ползвателите
                                                              могат да добав�?т
                                                              до 50 въпро�?и �?
                                                              множе�?тво
                                                              отговора за
                                                              избор, отна�?�?щи
                                                              �?е до умени�?та
                                                              или знани�?та
    С�?Щ       Задачи по           Изпит         Отворени      �?�?ма                90 минути за      Стандарт
              критично                          въпро�?и и     информаци�?          в�?�?ка задача
              ми�?лене, 1992                     задачи за
                                                решаване на

                                                                                                                  62
                                                                    �?еофициален превод на българ�?ки език


                                         проблеми
С�?Щ      Те�?тове в         Изпит         Те�?т �?        �?�?ма              Два ча�?а (три    Стандарт
         о�?новна обла�?т,                 множе�?тво     информаци�?        ча�?а за
         1990 (базирани                  избори                          маги�?три по
         на те�?товете по                                                 бизне�? админи-
         предмети GRE)                                                   �?траци�?)
С�?Щ и    �?ационално        Социологиче   Социологиче   Около 90въпро�?а   Приблизително    �?е
Канада   проучване на      �?ко           �?ко           в пет широки      15 минути        приложимо
         ангажирано�?тта    проучване     проучване     обла�?ти на
         на �?тудентите                                 ангажирано�?тта
         (NSSE), 2000 (в
         Канада от 2004
         г.)




                                                                                                      63
                                                                            �?еофициален превод на българ�?ки език


 Приложение 3б. �?ационални подходи към оценката на по�?тижени�?та от обучението във ви�?шето образование –
 Уча�?тници


                Име на
                 те�?та,                                     Обхват на
                                            Подбор на                           Стимули за
  Страна        дата на    Целева група                   прилагането н
                                           уча�?тниците                           уча�?тие
               въвежда-                                       те�?та
                   не
�?в�?трали�?     Оценка на   Студентите      Малка, �?амо-    Около 2000        Студентите могат      При
              умени�?та    при             �?формирала �?е   �?туденти от       да добав�?т оценките   по�?тъпването:
              на          запи�?ването и   извадка         около 20          �?и от GSA в           резултатите
              завършили   �?тудентите      (доброволна     универ�?итета от   биографи�?та �?и        помагат да
              те (GSA),   при             оценка)         различни          когато                бъдат
              (GSA),      завършването                    профе�?ионални     кандидат�?тват за      у�?тановени зле
              2000                                        обла�?ти в�?�?ка     работа.               пред�?тав�?щите
                                                          година.                                 �?е �?туденти,
                                                                                                  които да бъдат
                                                                                                  про�?ледени и
                                                                                                  на които да �?е
                                                                                                  предложи
                                                                                                  помощ. При
                                                                                                  завършването:
                                                                                                  резултатите
                                                                                                  могат да бъдат
                                                                                                  използвани
                                                                                                  като
                                                                                                  допълнителен
                                                                                                  критерии при
                                                                                                  дипломирането
                                                                                                  или при
                                                                                                  влизането в
                                                                                                  кур�?ове за
                                                                                                  маги�?тър�?ка
                                                                                                  �?тепен.
                                                                                                  Резултатите
                                                                                                  дават
                                                                                                  информаци�? за
                                                                                                  „добавената
                                                                                                  �?тойно�?т�? от
                                                                                                  ин�?титута и за
                                                                                                  общообразоват
                                                                                                  елното
                                                                                                  каче�?тво по
                                                                                                  кур�?ове и
                                                                                                  ви�?ши учебни
                                                                                                  заведени�?.
�?в�?трали�?     Въпро�?ник   В�?ички          Обща оценка     �?нкетите �?е                             Ви�?шите
              за          завършващи      на в�?ички       изпращат на                             учебни
              преминава   �?туденти,       допу�?тими       в�?ички на�?коро                          заведени�?
              нето на     изпълнили       кандидати       завършили                               получават
              кур�?а       изи�?квани�?та                    ав�?тралий�?ките                          обратна
              (CEQ),      за                              универ�?итети                            информаци�? за
              ча�?т от     квалификаци�?                    (включително и                          резултатите на
              проучване   на ви�?ши�?ти в                   чужде�?транни                            �?воите
              то за       предходната                     �?тудентиi).                             �?туденти. Така
              де�?тинаци   календарна                      Отговори �?е                             могат да
              �? на        година.                         получават от                            анализират и
              завършили                                   около 60-65%.                           отчитат �?воите
              те                                                                                  резултати за
              �?туденти,                                                                           вътрешни цели.
              използван
              от 1993
�?в�?трали�?     Проучване   В�?ички          Обща оценка     �?нкетите �?е                             Ви�?шите
              то за       завършващи      на в�?ички       изпращат на                             учебни
              де�?тинаци   �?туденти,       допу�?тими       в�?ички на�?коро                          заведени�?
              �?та на      изпълнили       кандидати       завършили                               получават
              завършили   изи�?квани�?та                    ав�?тралий�?ките                          обратна


                                                                                                              64
                                                                             �?еофициален превод на българ�?ки език


           те           за                                универ�?итети                             информаци�? за
           �?туденти     квалификаци�?                      (включително и                           резултатите на
           (GDS),       на ви�?ши�?ти в                     чужде�?транни                             �?воите
           1972         предходната                       �?тудентиi).                              �?туденти. Така
                        календарна                        Отговори �?е                              могат да
                        година.                           получават от                             анализират и
                                                          около 60-65%.                            отчитат �?воите
                                                                                                   резултати за
                                                                                                   вътрешни цели.
Бразили�?   Exame        Студенти на     Обща оценка       В�?ички             Уча�?тието беше        Уча�?тието
           Nacional     ниво            на в�?ички         завършващи         задължително.         беше
           de Cursos    завършване      допу�?тими         �?туденти от        Получаването на       задължително.
           (ENC or                      кандидати         кур�?ове в          дипломата зави�?и от   Получава �?е
           "Provão"),                                     предварително      това. �?а �?тудентите   обратна
           1995-2003                                      определени         �? най-добро           информаци�? за
                                                          обла�?ти на         пред�?тав�?не �?а        пред�?тав�?нето
                                                          обучение. През     дават награди.        на �?тудентите
                                                          2003 г. те�?тът                           от различни
                                                          обхвана над                              кур�?ове и
                                                          460,000                                  ин�?титути в
                                                          �?туденти,                                �?равнение �?ъ�?
                                                          запи�?ани в 6,500                         �?тудентите в
                                                          кур�?а,                                   �?ъщата обла�?т,
                                                          пред�?тавл�?ващи                           запи�?ани в
                                                          повече от 70%                            други
                                                          от в�?ички                                кур�?ове/универ
                                                          завършващи                               �?итети.
                                                          �?туденти
Бразили�?   Exame        Студенти при    Извадка на        Студенти при       Уча�?тието е           Уча�?тието е
           Nacional     влизането       �?лучаен           влизането и        задължително за       задължително.
           de           (покрили        принцип �?е        �?туденти при       �?тудентите в          Кур�?овете и
           Desempenh    между 7% и      �?ъ�?тав�? от        завършването от    извадката на          ин�?титутите
           o dos        22% от          �?пи�?ък,           кур�?ове в          �?лучаен принцип:от    получават
           Estudantes   учебни�? план)   �?ъдържащ          предварително      това зави�?еше дали    обратна
           (ENADE),     и �?туденти      в�?ички            определени         ще �?и получат         информаци�? за
           2004         при             отговар�?щи на     обла�?ти на         дипломата. �?а         пред�?тав�?нето
                        завършването    у�?ловието за      обучение. През     �?тудентите �? най-     на �?воите
                        (преминали      уча�?тие           2004 �?лучайната    добро пред�?тав�?не     �?туденти в
                        най-малко       �?туденти. �?ко     извадка            б�?ха дадени           аб�?олютно
                        80% от          в кур�? има по-    включваше          награди.              изражение и
                        учебни�? план)   малко от 20       140,340                                  отно�?ително.
                                        �?тудента,         �?туденти,                                За разлика на
                                        в�?ички �?а         запи�?ани в 2,184                         "Provão",
                                        подложени на      кур�?а,                                   ENADE не
                                        те�?т.             пред�?тавл�?ващи                           огла�?�?ва
                                                          51.4% от                                 резултатите в
                                                          първокур�?ницит                           медиите. Те �?е
                                                          е и 68.5% от                             �?ъобщават по-
                                                          завършващите                             ди�?кретно чрез
                                                          �?туденти. 2,830                          бюлетини в
                                                          �?туденти, не                             интернет.
                                                          попаднали в
                                                          �?лучайната
                                                          извадка, �?е
                                                          запи�?аха
                                                          доброволно за
                                                          уча�?тие.
Канада     �?ационал-    Завършилите     Изработва �?е      Големината на                            Отделните ВУЗ
           но           от в�?ички       извадка чрез      извадките                                не �?а във
           проучване    държавни        �?тратифицира      варира от 35,000                         фоку�?а на
           на           ВУЗ-            на �?хема, за да   до над 40,000                            оценката, така
           завършили    (универ�?итети   �?е по�?тигнат      завършили.                               не може да има
           те(NGS),     , колежи,       точни данни       Уча�?тието е                              потенциален
           1978.        търгов�?ки       по провинции,     доброволно.                              отрицателен
           По�?ледва     училища).       програми и        Средни�?т                                 ефект. ВУЗ
           що           NGS: две        обла�?ти на        процент                                  получават
           проучване    години �?лед     обучение.         отговорили е                             обратна
           на           завършване.                       около 65%                                информаци�? за


                                                                                                              65
                                                                             �?еофициален превод на българ�?ки език


          завършили      По�?ледващо                                                                резултатите на
          те, 1987       проучване:                                                                възпитаниците
                         пет години                                                                им на пазара на
                         �?лед                                                                      труда. ВУЗ
                         завършване                                                                могат да
                         (�?ъщите                                                                   анализират и
                         ре�?понденти)                                                              отчитат
                                                                                                   резултатите за
                                                                                                   �?вои вътрешни
                                                                                                   цели
Мек�?ико   Exámen         Завършили       Обща оценка      В�?ички             Уча�?тието е           Отделните ВУЗ
          Nacional       бакалаври,      на в�?ички        �?туденти,          задължително за       не �?а във
          de Ingreso     кандидат�?тва    �?туденти,        кандидат�?тващи     влизане в н�?кои       фоку�?а на
          al Posgrado    щи за влизане   кандидат�?тва     за влизане в       маги�?тър�?ки           оценката, така
          (EXANI-        в маги�?тър�?ки   щи за влизане    маги�?тър�?ки        програми.             не може да има
          III), 1997     програми        в маги�?тър�?ки    програми или за    Позвол�?ва на          потенциален
                                         програми или     �?типендии в        �?тудентите да         отрицателен
                                         за �?типендии     ин�?титутите,       пред�?тав�?т            ефект. ВУЗ за
                                         в ин�?титутите,   които ползват      доказател�?тво за      �?лед-
                                         които ползват    те�?та. 13,604      право�?по�?обно�?тта     бакалавър�?ка
                                         те�?та.           кандидати          �?и да кандидат�?тват   �?тепен
                                                          преминаха те�?та    за �?типенди�?.         получават
                                                          през 2006.                               надеждни
                                                                                                   обективни
                                                                                                   резултати за
                                                                                                   пред�?тав�?нето
                                                                                                   на �?тудентите.
Мек�?ико   Exámen         Студенти от     ВУЗ решават      Отделни            Дава допълнителна     ВУЗ получават
          General        нетехниче�?ки    дали да �?е       �?туденти могат     и �?равнима в          обратна
          Para el        ВУЗ, покрили    оцен�?ват         да �?е запишат за   национален план       информаци�? за
          Egreso de      100% от         �?тудентите Те    доброволно         оценка на             резултатите на
          la             учебни�? план    решават и        уча�?тие. ВУЗ       �?тудентите. �?а        техните
          Licenciatur                    каква да е       могат да           �?тудентите,           �?туденти. ВУЗ
          a (EGEL),                      големината и     запишат извадки    получили оценка на    могат да
          1994                           характери�?тик    – групи от техни   или над               анализират и
                                         ите на           �?туденти.          националната          отчитат
                                         извадката от                        �?редна оценка, �?е     резултатите за
                                         �?туденти.Отде                       издава                �?вои вътрешни
                                         лни �?туденти                        удо�?товерение.        цели.
                                         могат да �?е                                               Резултатите
                                         запишат за                                                могат да
                                         доброволно                                                �?лужат като
                                         уча�?тие.                                                  допълнителен
                                                                                                   критерий при
                                                                                                   завършване
                                                                                                   или при
                                                                                                   по�?тъпване в
                                                                                                   кур�? от по-
                                                                                                   ви�?ока �?тепен.
Мек�?ико   Exámenes       Студенти от     Обща оценка      В�?ички �?туденти    Дава допълнителна     ВУЗ получават
          Generales      техниче�?ки      на в�?ички        от                 и �?равнима в          обратна
          para el        ВУЗ, покрили    допу�?тими        бакалавър�?ката     национален план       информаци�? за
          Egreso del     100% от         кандидати        �?тепен от          оценка на             резултатите на
          Técnico        учебни�? план                     в�?ичките 48        �?тудентите. �?а        техните
          Superior       (дипломирани                     техниче�?ки ВУЗ     �?тудентите            �?туденти. ВУЗ
          Universitari   или не)                          в �?траната         получили оценка на    могат да
          o                                                                  или над               анализират и
          (EGETSU),                                                          националната          отчитат
          2000                                                               �?редна оценка, �?е     резултатите за
                                                                             издава                �?вои вътрешни
                                                                             удо�?товерение         цели.
                                                                                                   Резултатите
                                                                                                   могат да
                                                                                                   �?лужат като
                                                                                                   допълнителен
                                                                                                   критерий при
                                                                                                   завършване
                                                                                                   или при


                                                                                                              66
                                                                      �?еофициален превод на българ�?ки език


                                                                                            по�?тъпване в
                                                                                            кур�? от по-
                                                                                            ви�?ока �?тепен.
ОК    Де�?тинаци    �?а�?коро        Обща оценка     Изпращат �?е                               Отделните ВУЗ
      и за         завършилите    на в�?ички       въпро�?ници на                             не �?а във
      напу�?кащи    държавните     допу�?тими       в�?ички                                    фоку�?а на
      те ви�?шето   ВУЗ,           кандидати       квалифициращи                             оценката, така
      образован    получили                       �?е �?туденти.                              не може да има
      ие           �?ъответната                    През 2002/03,                             потенциален
      (DLHE),      квалификаци�?                   77% от                                    отрицателен
      2002         , които �?а                     квалифициранит                            ефект. ВУЗ
      (замени      били редовни                   е редовни                                 получават
      "Първата     или задочни                    �?туденти                                  обратна
      притурка     �?туденти                       (251,300                                  информаци�? за
      за           (около ше�?т                    �?туденти) и 70%                           резултатите на
      де�?тинаци    ме�?еца �?лед                    от задочните                              възпитаниците
      ите")        завършване)                    (60,900 �?туденти                          �?и на пазара на
                                                  отговориха.                               труда. ВУЗ
                                                                                            могат да
                                                                                            анализират и
                                                                                            отчитат
                                                                                            резултатите за
                                                                                            �?вои вътрешни
                                                                                            цели.
С�?Щ   Универ�?ит    В�?ички         Щатите или      Между 1988 г. и     �?�?кои ВУЗ може да     ВУЗ получават
      ет�?ка        видове         ВУЗ решават     2001 г., те�?тът е   дават �?тимули на      обратна
      оценка на    �?туденти       дали да         използван от        уча�?тващите в         информаци�? за
      овлад�?ване                  оцен�?ват        повече от 600       те�?та.                резултатите на
      на знани�?                   �?тудентите и    ВУЗ и повече от     Мотивационните        техните
      (CAAP),                     определ�?т       450,000             въпро�?и за            �?туденти. ВУЗ
      1988                        големината и    �?туденти.           обективните те�?тове   могат да
                                  характери�?тик                       помагат да �?е         анализират и
                                  ата на                              определи колко        отчитат
                                  извадката.                          �?ериозно              резултатите за
                                                                      �?тудентите ги         �?вои вътрешни
                                                                      възприемат.           цели.
                                                                                            Резултатите
                                                                                            дават
                                                                                            информаци�? за
                                                                                            „добавената
                                                                                            �?тойно�?т�? от
                                                                                            ин�?титута и за
                                                                                            общообразоват
                                                                                            елното
                                                                                            каче�?тво по
                                                                                            кур�?ове и
                                                                                            ви�?ши учебни
                                                                                            заведени�?.
С�?Щ   Измерване    В�?ички         Щатите или      �?кадемични�?т        �?�?кои ВУЗ може да     ВУЗ получават
      на           видове         ВУЗ решават     профил (1992-       дават �?тимули на      обратна
      академичн    �?туденти       дали да         2006), на който     преминалите те�?та.    информаци�? за
      ите знани�?                  оцен�?ват        �?е базира MAPP                            резултатите на
      и напредък                  �?тудентите и    е използван от                            техните
      (MAPP),                     определ�?т       375 ВУЗ и 1                               �?туденти. ВУЗ
      2006                        големината и    милион                                    могат да
      (замени                     характери�?тик   �?туденти                                  анализират и
      ETS "Те�?т                   ата на                                                    отчитат
      за                          извадката.                                                резултатите за
      академичн                                                                             �?вои вътрешни
      и�? профил                                                                             цели.
      ", 1992-                                                                              Резултатите
      2006)                                                                                 дават
                                                                                            информаци�? за
                                                                                            „добавената
                                                                                            �?тойно�?т�? от
                                                                                            ин�?титута.
                                                                                            Резултатите
                                                                                            показват


                                                                                                       67
                                                                        �?еофициален превод на българ�?ки език


                                                                                               пред�?тав�?нето
                                                                                               на �?тудентите в
                                                                                               общообразоват
                                                                                               елните
                                                                                               ди�?циплини в
                                                                                               �?равнение �?ъ�?
                                                                                               �?тудентите от
                                                                                               дреуги
                                                                                               кур�?ове/ВУЗ.
С�?Щ      Задачи по   В�?ички          Щатите или      Между 1992 и       �?�?кои ВУЗ може да      ВУЗ получават
         критиче�?-   видове          ВУЗ решават     2001, те�?тът е     дават �?тимули на       обратна
         ко ми�?ле-   �?туденти        дали да         използван в 35     преминалите те�?та.     информаци�? за
         не, 1992                    оцен�?ват        ин�?титута �?                               резултатите на
                                     �?тудентите и    уча�?тието на                              техните
                                     определ�?т       200-500                                   �?туденти. ВУЗ
                                     големината и    �?тудента във                              могат да
                                     характери�?тик   в�?еки ин�?титут                            анализират и
                                     ата на                                                    отчитат
                                     извадката.                                                резултатите за
                                                                                               �?вои вътрешни
                                                                                               цели.
                                                                                               Резултатите
                                                                                               дават
                                                                                               информаци�? за
                                                                                               „добавената
                                                                                               �?тойно�?т�? от
                                                                                               ин�?титута.
                                                                                               Резултатите
                                                                                               показват
                                                                                               пред�?тав�?нето
                                                                                               на �?тудентите в
                                                                                               критиче�?кото
                                                                                               ми�?лене, в
                                                                                               �?равнение �?ъ�?
                                                                                               �?туденти от
                                                                                               други
                                                                                               кур�?ове/ВУЗ.
С�?Щ      Те�?тове в   Студентите от   Щатите или      Повече от 500      Те�?тът че�?то �?е дава   ВУЗ могат да
         о�?новна     горните         ВУЗ решават     колежа и           като кур�? завършек     инкорпорират
         обла�?т,     кур�?ове         дали да         универ�?итета       или през по�?ледни�?     оцен�?ването в
         1990        (колежи �? 4-    оцен�?ват        използват те�?та    �?еме�?тър на            �?во�? учебен
         (базирани   годишно         �?тудентите и    годишно. През      обучението като        плано от
         на          обучение)       определ�?т       академичната       ча�?т от                кур�?ове и да
         те�?товете                   големината и    1999-2000          изи�?квани�?та за        направ�?т
         по                          характери�?тик   година над 1,000   завършване.            изпита
         предмети                    ата на          департамента от                           задължително
         GRE)                        извадката.      606 ВУЗ                                   изи�?кване на
                                                     приложиха те�?та                           завършване.
                                                     �? уча�?тието на                            ВУЗ могат да
                                                     почти 70,000                              анализират и
                                                     �?туденти.                                 отчитат
                                                                                               резултатите за
                                                                                               �?вои вътрешни
                                                                                               цели.
                                                                                               Резултатите
                                                                                               показват
                                                                                               пред�?тав�?нето
                                                                                               на �?тудентите в
                                                                                               �?пецифичната
                                                                                               обла�?т на
                                                                                               обучение в
                                                                                               �?равнение �?ъ�?
                                                                                               �?туденти от
                                                                                               други ВУЗ.
С�?Щ и    �?ационал-   Първокур�?ниц    Изготв�? �?е      От 2000 г. почти                          ВУЗ получават
Канада   но проуч-   ите и           извадка на      1,000 различни                            обратна
         ване на     �?тудентите от   �?лучаен         �?евероамерикан�?                           информаци�? за
         ангажиран   по�?ледни�?       принцип от      ки универ�?итети                           резултатите на


                                                                                                          68
                                                               �?еофициален превод на българ�?ки език


о�?тта на     кур�? (колежи   �?пи�?ък на       и колежи �?а                              техните
�?тудентите   �? 4-годишно    в�?ички          приложили                                �?туденти. ВУЗ
(NSSE),      обучение)      първокур�?ниц    NSSE на повече                           могат да
2000 (в                     ии              от 1,160,000                             анализират и
Канада от                   четвъртокур�?н   �?туденти.                                отчитат
2004 г.)                    ици.            Минималната                              резултатите за
                                            големина на                              �?вои вътрешни
                                            извадката �?е                             цели.
                                            определ�? от                              Резултатите
                                            запи�?аните                               позвол�?ват да
                                            �?туденти в                               �?е
                                            бакалавър�?ката                           идентифицират
                                            �?тепенt                                  а�?пектите на
                                            (големината на                           обучението в
                                            извадките                                тази �?тепен,
                                            варира от 450 до                         които могат да
                                            1,000 �?туденти                           �?е подобр�?т
                                            на ВУЗ)                                  чрез промени в
                                                                                     политиките.




                                                                                                69
                                                                          �?еофициален превод на българ�?ки език


Приложение 3в �?ационални подходи към оценката на резултатите от обучението във ви�?шето образование – Оценени
по�?тижени�? и резултати

                 Име на
                                                                                             Използване на
               те�?та, дата   Фоку�? на                                    Вид по�?тигнати
   Страна                                 Вид оцен�?вани по�?тижени�?                           резултатите от
                   на        оценката                                      резултати
                                                                                                оценката
               въвеждане
 �?в�?трали�?    Оценка на                  Широки �?по�?обно�?ти:            Обшообразователн    ВУЗ: �?а вход�?що
              умени�?та на                Критиче�?ко ми�?лене,            и резултати на      ниво позвол�?ват да
              завършилит                 Решаване на проблеми,          �?туденти на         �?е идентифицират
              е (GSA),                   Пи�?мени комуникации(ACER       вход�?що ниво и на   зле пред�?тав�?щите
              2000                       пона�?то�?щем обми�?л�? н�?кои      ниво завършване.    �?е �?туденти, които
                                         промени, като добав�?не на                          да про�?лед�?т и на
                                         о�?новни умени�?, управлен�?ки                        които да
                                         умени�?, ИТ умени�?,                                 предложат помощ.
                                         из�?ледовател�?ки                                    При завършване:
                                         умени�?).Специфични за                              резултатите �?е
                                         отделна обла�?т знани�? и                            ползват като
                                         �?по�?обно�?ти: (Още не �?а                            допълнителен
                                         включени, но ACER                                  критерий за
                                         пона�?то�?щем обми�?л�?                                влизане в
                                         възможно�?тта да �?е те�?тват                         маги�?тър�?ки
                                         елементи от групи в                                кур�?ове.
                                         различните широки обла�?ти на                       Информаци�? за
                                         обучение) �?екогнитивни                             "добавената
                                         по�?тижени�?:                                        �?тойно�?т ": като
                                         Междулично�?тно разбиране                           еталон за
                                                                                            анализиране на
                                                                                            тенденциите, за
                                                                                            документиране/
                                                                                            демон�?триране на
                                                                                            ефективно�?тта на
                                                                                            програмата и
                                                                                            подобр�?ването й в
                                                                                            течение на
                                                                                            времето, за
                                                                                            �?равн�?ване на
                                                                                            по�?тижени�?та на
                                                                                            �?тудентите �?
                                                                                            национални
                                                                                            �?тандарти, за
                                                                                            разработване и
                                                                                            у�?ъвършен�?тване
                                                                                            на учебните
                                                                                            планове, за
                                                                                            определ�?не на
                                                                                            допу�?тимо�?тта на
                                                                                            �?тудентите за по-
                                                                                            ви�?оките �?тепени
                                                                                            на образование.
                                                                                            Правител�?твото:
                                                                                            За �?ъбиране на
                                                                                            информаци�? за
                                                                                            каче�?твото на
                                                                                            по�?тижени�?та от
                                                                                            обучението в
                                                                                            различните ВУЗ за
                                                                                            �?равн�?ване в
                                                                                            национален и
                                                                                            потенциално
                                                                                            международен
                                                                                            план на умени�?та
                                                                                            на завършилите
                                                                                            �?туденти.
                                                                                            Работодателите:
                                                                                            Правител�?твото
                                                                                            рекламира те�?та
                                                                                            пред


                                                                                                           70
                                                                          �?еофициален превод на българ�?ки език


                                                                                             работодателите и
                                                                                             подкреп�?
                                                                                             използването му
                                                                                             като �?тандартен
                                                                                             ин�?трумент за
                                                                                             набиране на
                                                                                             работна ръка.
�?в�?трали�?   Въпро�?ник      Студентите,   Общи академични                Удовлетворено�?т      ВУЗ: за
            за             програмите,   �?по�?обно�?ти: решаване на       на завършващите      �?равн�?ване �?
            преминаван     ин�?титутите   проблеми, аналитични умени�?,   от преподаването и   еталонни
            ето на кур�?а                 умени�? за пи�?мени              у�?во�?ването на       по�?тижени�?,
            (CEQ), ча�?т                  комуникации. �?е-когнитивни     знани�?. Отчитани     анализ на
            от                           по�?тижени�?: умени�? за          от �?тудентите        тенденциите,
            проучванет                   работа в екип, уверено�?т за    по�?тижени�? в         оцен�?ване на
            о на                         �?прав�?не �? непознати           академичните         програми,
            де�?тинаци�?т                  �?итуации, �?по�?обно�?т за        умени�?, �?вързани �?   разработване и
            а на                         планиране на работата.         опита им във ВУЗ     у�?ъвършен�?тване
            завършилит                   Удовлетворено�?т на                                  на учебни планове.
            е �?туденти,                  �?тудентите от �?ледното:                             О�?игур�?ват данни
            използван                    преподаването, целите и                             за национална
            от 1993                      �?тандартите, работното                              отчетно�?т.
                                         натоварване, оцен�?ването.                           Правител�?твото:
                                                                                             за о�?игур�?ване на
                                                                                             управление на
                                                                                             каче�?твото и
                                                                                             пред�?тав�?нето във
                                                                                             ВУЗ. За
                                                                                             информирани�?
                                                                                             избор на
                                                                                             �?тудентите. За
                                                                                             оценка и
                                                                                             планиране на
                                                                                             потребно�?тите на
                                                                                             �?ектора за ви�?ше
                                                                                             образование. От
                                                                                             2005, резултатите
                                                                                             от CEQ �?е
                                                                                             използват за
                                                                                             �?тимулиращо
                                                                                             финан�?иране на
                                                                                             базата на
                                                                                             пред�?тав�?нето чрез
                                                                                             национални�?
                                                                                             "Фонд за добро
                                                                                             пред�?тав�?не в
                                                                                             преподаването и
                                                                                             у�?во�?ването на
                                                                                             знани�? (LTPF)"
�?в�?трали�?   Проучване-     Програми      Поведенче�?ки по�?тижени�?:       Информаци�? за        ВУЗ: за
            то за                        По�?тижени�?та в реализаци�?та    реализаци�?та на      �?равн�?ване �?
            де�?тинаци�?-                  на трудови�? пазар              пазара на труда и    еталонни
            та на                        приблизително 4 ме�?еца �?лед    по-нататъшното       по�?тижени�?,
            завършили-                   завършването: наличие на       обучение             анализ на
            те �?туденти                  работни ме�?та, �?ектори на                           тенденциите,
            (GDS), 1972                  работните ме�?та, �?редна                             оцен�?ване на
                                         годишна заплата, дей�?тви�? на                        програми,
                                         завършили�? за намиране на                           разработване и
                                         работа. По-нататъшни                                у�?ъвършен�?тване
                                         образователни дейно�?ти, като                        на учебни планове,
                                         например начин на                                   за оптимизиране
                                         образование (като                                   на по�?тижени�?та
                                         редовен/задочен �?тудент),                           на пазара на труда
                                         �?тепени на образование,                             и по-нататъшното
                                         профе�?ионални обла�?ти на                            образование.
                                         образование и ин�?титути.                            О�?игур�?ват данни
                                                                                             за национална
                                                                                             отчетно�?т.
                                                                                             Правител�?твото:


                                                                                                            71
                                                                     �?еофициален превод на българ�?ки език


                                                                                        за о�?игур�?ване на
                                                                                        управление на
                                                                                        каче�?твото и
                                                                                        пред�?тав�?нето във
                                                                                        ВУЗ. За
                                                                                        информирани�?
                                                                                        избор на
                                                                                        �?тудентите. За
                                                                                        оценка и
                                                                                        планиране на
                                                                                        потребно�?тите на
                                                                                        �?ектора ви�?ше
                                                                                        образование. От
                                                                                        2005, резултатите
                                                                                        от CEQ �?е
                                                                                        използват за
                                                                                        �?тимулиращо
                                                                                        финан�?иране на
                                                                                        базата на
                                                                                        пред�?тав�?нето чрез
                                                                                        национални�?
                                                                                        "Фонд за добро
                                                                                        пред�?тав�?не в
                                                                                        преподаването и
                                                                                        у�?во�?ването на
                                                                                        знани�? (LTPF)"
Бразили�?   Exame         Програми     Специфични знани�? и          Сравнение на         ВУЗ: Добрите
           Nacional de                умени�? за определена         пред�?тав�?нето на     оценки б�?ха
           Cursos                     обла�?т, които �?е �?м�?тат за   различните           използвани
           (ENC or                    �?ъще�?твено важни и общи за   ин�?титути,           нашироко за
           "Provão"),                 учебните планове на в�?ички   �?равнение между      търгов�?ки цели
           1995-2003                  ВУЗ в �?пецифичната обла�?т.   �?тудентите от една   (реклама и
                                      �?алице е за 26 предметни     и �?ъща обла�?т на     публично�?т).
                                      обла�?ти.                     обучение             Резултатите че�?то
                                                                                        �?лужеха за
                                                                                        мобилизиране на
                                                                                        �?тудентите и
                                                                                        профе�?орите да
                                                                                        прав�?т общи
                                                                                        у�?или�? за
                                                                                        поддържане на
                                                                                        добрите
                                                                                        оценки/подобр�?ван
                                                                                        е на лошите.
                                                                                        Правител�?твото:
                                                                                        От 2001 г. те�?тът
                                                                                        �?лужи като
                                                                                        указание за
                                                                                        акредитаци�?та и
                                                                                        преакредитаци�?та,
                                                                                        но �?анкции б�?ха
                                                                                        налагани �?амо в
                                                                                        ек�?тремни �?лучаи.
                                                                                        Широката
                                                                                        обще�?твено�?т:
                                                                                        Резултатите от
                                                                                        Provão б�?ха
                                                                                        широко огла�?ени
                                                                                        от медиите, за да
                                                                                        �?е информират
                                                                                        потенциалните
                                                                                        �?туденти и
                                                                                        обще�?твото като
                                                                                        ц�?ло за каче�?твото
                                                                                        на обучението в
                                                                                        различните ВУЗ.
Бразили�?   Exame         Програми и   Специфични знани�? и          Разликите в          Студентите:
           Nacional de   ин�?титути    умени�? за определена         когнитивните         Доказват


                                                                                                       72
                                                                        �?еофициален превод на българ�?ки език


          Desempenho                  обла�?т, които �?е �?м�?тат за      резултати между    пред�?тав�?не
          dos                         �?ъще�?твено важни и общи за      по�?тъпващите       �?ъобразно
          Estudantes                  учебните планове на в�?ички      �?туденти и         националните
          (ENADE),                    ВУЗ в �?пецифичната обла�?т.      завършващите       �?тандарти пред
          2004                        �?алице е за 13 обла�?ти на                          потенциалните
                                      обучение. Общи знани�?: Сред                        работодатели.
                                      оцен�?ваните теми �?а такива                         ВУЗ: за
                                      като биологиче�?ко и �?оциално                       �?равн�?ване �?
                                      разнообразие, публични                             еталонни
                                      политики, �?оциални мрежи,                          по�?тижени�?,
                                      граждан�?тво, текущи �?ъбити�?                        анализ на
                                      и проблеми. Общи                                   тенденциите,
                                      академични �?по�?обно�?ти:                            оцен�?ване на
                                      Спо�?обно�?т за заключени�?, за                       програми,
                                      тълкувание на поетични                             разработване и
                                      тек�?тове, за у�?танов�?ване на                       у�?ъвършен�?тване
                                      общите моменти, за                                 на учебни планове.
                                      идентифициране на                                  О�?игур�?ват
                                      а�?оциациите, за раз�?ъждени�?,                       информаци�? за
                                      дедукции и разбиране на                            национална
                                      графики.                                           отчетно�?т.
                                                                                         Правител�?твото:
                                                                                         ENADE е един
                                                                                         а�?пект от
                                                                                         комбинаци�?та
                                                                                         показатели за
                                                                                         пред�?тав�?не,
                                                                                         използвани за
                                                                                         оцен�?ване на ВУЗ.
                                                                                         Работодателите:
                                                                                         може да пои�?кат
                                                                                         резултатите от
                                                                                         те�?та на
                                                                                         кандидатите за
                                                                                         работа като
                                                                                         обективно
                                                                                         доказател�?тво за
                                                                                         добро владеене на
                                                                                         профе�?ионалната
                                                                                         обла�?т.
Канада    �?ационално    Студентите,   Поведенче�?ки по�?тижени�?:        Информаци�? за      ВУЗ: за
          проучване     програмите,   Удовлетворено�?т на              интеграци�?та на    �?равн�?ване �?
          на завър-     ин�?титутите   завършилите от т�?хното          завършилите на     еталонни
          шилите                      обучение във ВУЗ.               пазара на труда.   по�?тижени�?,
          (NGS),                      По�?тижени�?та на пазара на       Връзки между       анализ на
          1978.                       труда две години и пет години   по�?тижени�?та в     тенденциите,
          По�?ледващо                  �?лед завършването:              образованието и    оцен�?ване на
          проучване                   информаци�? за бро�?,             реализаци�?та на    програми,
          на завърши-                 характера и                     пазара на труда.   разработване и
          лите, 1987                  продължително�?тта на                               у�?ъвършен�?тване
                                      изпълнение на в�?ички работни                       на учебни планове
                                      ме�?та, заемани �?лед                                за оптимизиране �?
                                      завършването, за                                   оглед на пазара на
                                      продължително�?тта на тър�?ене                       труда и по-
                                      на работа, за �?ъответ�?твието                       нататъшното
                                      между образованието и                              обучение. За
                                      работата, ко�?то заема.                             о�?игур�?ване на
                                                                                         данни за
                                                                                         националната
                                                                                         отчетно�?т.
                                                                                         Правител�?твото:
                                                                                         За оценка и
                                                                                         планиране на
                                                                                         потребно�?тите на
                                                                                         �?ектора на
                                                                                         ви�?шето
                                                                                         образование.
Мек�?ико   Exámen        Различните    Общи академични                 Овлад�?ване на      ВУЗ: Използват


                                                                                                         73
                                                                          �?еофициален превод на българ�?ки език


          Nacional de     видове        �?по�?обно�?ти: вербално и         общи академични    индивидуалните
          Ingreso al      ин�?титути и   математиче�?ко обо�?новаване,     умени�?,            резултати на
          Posgrado        региони       �?по�?обно�?т да �?е извличат       необходими за      �?тудентите, за да
          (EXANI-                       заключени�?, анализира и         предприемане на    �?равн�?ват
          III), 1997                    �?интезира. Компетентно�?ти в     обучение в         пред�?тав�?нето на
                                        използването на                 маги�?тър�?ка        кандидатите и да
                                        информаци�?та: да �?е             �?тепен             уле�?н�?ват проце�?а
                                        организира, извлича и разбита                      на вземане на
                                        информаци�?та                                       решени�? за
                                                                                           приемане на
                                                                                           �?тудентите и/или
                                                                                           предо�?тав�?не на
                                                                                           �?типендии
Мек�?ико   Exámen          Студентите    Специфични знани�? и             Кумулативни        Студентите :
          General Para                  умени�? за определена            резултати          Доказват
          el Egreso de                  обла�?т, които �?е �?м�?тат за      (�?пецифични за     пред�?тав�?не
          la                            �?ъще�?твено важни и общи за      в�?�?ка обла�?т на    �?ъобразно
          Licenciatura                  учебните планове на в�?ички      обучение).         националните
          (EGEL),                       ВУЗ в �?пецифичната обла�?т.      Овлад�?ване на      �?тандарти пред
          1994                          �?алице е за 33 обла�?ти на       о�?новните знани�?   потенциалните
                                        обучение.                       и �?по�?обно�?ти,     работодатели.
                                                                        изи�?квани за       ВУЗ: ВУЗ: за
                                                                        �?тартиране на      �?равн�?ване �?
                                                                        профе�?ионалната    еталонни
                                                                        практика           по�?тижени�?,
                                                                                           анализ на
                                                                                           тенденциите,
                                                                                           оцен�?ване на
                                                                                           програми,
                                                                                           разработване и
                                                                                           у�?ъвършен�?тване
                                                                                           на учебни планове.
                                                                                           �?�?кои ВУЗ
                                                                                           използват
                                                                                           резултатите като
                                                                                           допълнителен
                                                                                           критерий за
                                                                                           �?ертифицирането
                                                                                           или завършването.
                                                                                           Работодателите:
                                                                                           може да пои�?кат
                                                                                           резултатите от
                                                                                           те�?та на
                                                                                           кандидатите за
                                                                                           работа като
                                                                                           обективно
                                                                                           доказател�?тво за
                                                                                           добро владеене на
                                                                                           профе�?ионалната
                                                                                           обла�?т.
Мек�?ико   Exámenes        Студентите,   Специфични знани�? и             Кумулативни        Студентите :
          Generales       програмите,   умени�? за определена            резултати          Доказват
          para el         ин�?титутите   обла�?т: Специфичен              (�?пецифични за     пред�?тав�?не
          Egreso del                    компонент за техниче�?ката       в�?�?ка обла�?т на    �?ъобразно
          Técnico                       обла�?т: нива на разбиране и     обучение).         националните
          Superior                      умени�? за решаване на           Овлад�?ване на      �?тандарти пред
          Universitario                 проблеми, необходими в          о�?новните знани�?   потенциалните
          (EGETSU),                     о�?новната профе�?ионална         и �?по�?обно�?ти,     работодатели.
          2000                          обла�?т на �?тудента. Има         изи�?квани за       ВУЗ: могат �?амо
                                        налични те�?тове за в�?ички 19    �?тартиране на      да решават как да
                                        обла�?ти в техниче�?ки�?           профе�?ионалната    използват
                                        универ�?итет. Компонент за       практика           резултатите. ВУЗ
                                        общата обла�?т: общи                                може да и�?кат да
                                        академични умени�?, знание и                        оцен�?ват
                                        �?по�?обно�?ти, необходими за                         �?тудентите �?и за
                                        в�?ички кариери, напр.                              целите на
                                        �?оциални и икономиче�?ки                            �?равнени�? �?
                                        знани�?, ИТ знани�? и                                еталоните, анализ


                                                                                                           74
                                                                  �?еофициален превод на българ�?ки език


                                  англий�?ки език.                                   на тенденциите,
                                                                                    анализ за
                                                                                    оцен�?ване на
                                                                                    програма,
                                                                                    разработване и
                                                                                    у�?ъвършен�?тване
                                                                                    на учебни�? план.
                                                                                    �?�?кои ВУЗ
                                                                                    използват
                                                                                    резултатите като
                                                                                    допълнителен
                                                                                    критерий за
                                                                                    �?ертифицирането
                                                                                    или завършването
                                                                                    Работодателите:
                                                                                    може да пои�?кат
                                                                                    резултатите от
                                                                                    те�?та на
                                                                                    кандидатите за
                                                                                    работа като
                                                                                    обективно
                                                                                    доказател�?тво за
                                                                                    добро владеене на
                                                                                    профе�?ионалната
                                                                                    обла�?т.
ОК    Де�?тинации    Студентите,   Поведенче�?ки по�?тижени�?:      Информаци�? за       ВУЗ: за
      на            програмите,   По�?тижени�? на пазара на       заето�?тта и         �?равн�?ване �?
      напу�?кащит    ин�?титутите   труда и в по-нататъшното      продължаване на     еталонни
      е ви�?шето                   обучение ше�?т ме�?еца �?лед     образованието       по�?тижени�?,
      образование                 завършването: колко                               анализ на
      (DLHE),                     завършили за вече заети,                          тенденциите,
      2002                        видове длъжно�?ти, които                           оцен�?ване на
      (замени                     изпълн�?ват и колко от т�?х                         програми,
      "Първата                    продължават образованието                         разработване и
      притурка за                 �?и.                                               у�?ъвършен�?тване
      де�?тинации                                                                    на учебни планове,
      те")                                                                          за да оптимизират
                                                                                    по�?тижени�?та в
                                                                                    реализаци�?та на
                                                                                    пазара на труда и
                                                                                    по-нататъшното
                                                                                    обучение.
                                                                                    О�?игур�?ват данни
                                                                                    за национална
                                                                                    отчетно�?т.
                                                                                    Правител�?твото:
                                                                                    За оцен�?ване и
                                                                                    планиране на
                                                                                    потребно�?тите на
                                                                                    �?ектора на
                                                                                    ви�?шето
                                                                                    образование.
С�?Щ   Универ�?ите    Програми и    Общи академични               Зави�?ими от         ВУЗ : за �?пазване
      т�?ка оценка   ин�?титути     �?по�?обно�?ти: Пи�?ане (цели и   про�?та или �?        на изи�?квани�?та за
      на                          е�?е), четене, математика,     добавена �?тойно�?т   акредитаци�?,
      овлад�?ване                  научно обо�?новаване,          админи�?траци�?:      отчетно�?т и
      на знани�?                   критично ми�?лене,             кумулативни         докладване, за
      (CAAP),                     �?ъдържание на учебни�? план    по�?тижени�? в        �?равн�?ване �?
      1988                        извлечено от в�?ички           общите              еталонни
                                  профе�?ионални обла�?ти         академични          по�?тижени�? и
                                                                умени�? или          анализ на
                                                                подобр�?ване на      тенденции, за
                                                                академичните        документиране/
                                                                по�?тижени�? в        демон�?триране
                                                                колежа.             ефективно�?тта на
                                                                                    програмата и
                                                                                    подобрението й �?
                                                                                    времето, за


                                                                                                    75
                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език


                                                                                 �?равн�?ване на
                                                                                 нивата на
                                                                                 �?тудент�?ки
                                                                                 по�?тижени�? �?
                                                                                 националните
                                                                                 �?тандарти, за
                                                                                 изработване и
                                                                                 подобр�?ване на
                                                                                 учебните планове,
                                                                                 за определ�?не на
                                                                                 допу�?тимо�?тта на
                                                                                 �?тудентите за
                                                                                 обучение в по-
                                                                                 ви�?оки �?тепени.
                                                                                 Щатите: CAAP �?е
                                                                                 използва за
                                                                                 про�?лед�?ване на
                                                                                 ц�?лата �?и�?тема в
                                                                                 течение на
                                                                                 определен период,
                                                                                 резултатите от
                                                                                 те�?товете �?е
                                                                                 ползват като
                                                                                 еталон за
                                                                                 напредъка в
                                                                                 определена рамка
                                                                                 на публичната
                                                                                 отчетно�?т.
                                                                                 Резултатите за
                                                                                 цели�? щат могат да
                                                                                 бъдат публикувани
                                                                                 в „картата за
                                                                                 публични отчети�?
                                                                                 и да бъдат
                                                                                 �?равнени �?
                                                                                 резултатите на
                                                                                 другите щати.
С�?Щ   Измерване     Студентите,   Широки �?по�?обно�?ти в        �?ара�?тване на      ВУЗ : за �?пазване
      на            програмите,   определени                  общите             на изи�?квани�?та за
      академични    ин�?титутите   ди�?циплини:Обо�?новаването   академични         акредитаци�?,
      те знани�? и                 и критиче�?кото ми�?лене �?е   �?по�?обно�?ти в      отчетно�?т и
      напредък                    измерват в контек�?та на     колежа             докладване, , за
      (MAPP),                     хуманитарните науки,                           �?равн�?ване �?
      2006                        �?оциалните науки или                           еталонни
      (замени                     природните науки. Общите                       по�?тижени�? и
      ETS "Те�?т                   академични �?по�?обно�?ти:                        анализ на
      за акаде-                   четене, пи�?ане, критично                       тенденции, за
      мични�?                      ми�?лене, математика                            документиране/
      профил ",                                                                  демон�?триране
      1992-2006)                                                                 ефективно�?тта на
                                                                                 програмата и
                                                                                 подобрението й �?
                                                                                 времето, за
                                                                                 �?равн�?ване на
                                                                                 нивата на
                                                                                 �?тудент�?ки
                                                                                 по�?тижени�? �?
                                                                                 националните
                                                                                 �?тандарти, за
                                                                                 изработване и
                                                                                 подобр�?ване на
                                                                                 учебните планове,
                                                                                 за определ�?не на
                                                                                 допу�?тимо�?тта на
                                                                                 �?тудентите за
                                                                                 обучение в по-
                                                                                 ви�?оки �?тепени,
                                                                                 о�?игур�?ване на


                                                                                                 76
                                                                    �?еофициален превод на българ�?ки език


                                                                                       кон�?ултиране на
                                                                                       �?тудентите за
                                                                                       академични
                                                                                       по�?тижени�?.
С�?Щ   Задачи по      Студентите   Общи академични                 Умени�? за ми�?лене    ВУЗ : за �?пазване
      критиче�?ко                  �?по�?обно�?ти: Умени�? за          на ниво по-ви�?око    на изи�?квани�?та за
      ми�?лене,                    ми�?лене на ниво по-ви�?око от    от нивото на         акредитаци�?,
      1992                        нивото на колежа: умени�? за     колежа               отчетно�?т и
                                  �?ъбиране на �?ведени�?,                                докладване, за
                                  анализиране, комуникационни                          �?равн�?ване �?
                                  умени�?                                               еталонни
                                                                                       по�?тижени�? и
                                                                                       анализ на
                                                                                       тенденции, за
                                                                                       документиране/
                                                                                       демон�?триране
                                                                                       ефективно�?тта на
                                                                                       програмата и
                                                                                       подобрението й �?
                                                                                       времето, за
                                                                                       �?равн�?ване на
                                                                                       нивата на
                                                                                       �?тудент�?ки
                                                                                       по�?тижени�? �?
                                                                                       националните
                                                                                       �?тандарти, за
                                                                                       изработване и
                                                                                       подобр�?ване на
                                                                                       учебните планове,
                                                                                       за определ�?не на
                                                                                       допу�?тимо�?тта на
                                                                                       �?тудентите за
                                                                                       обучение в по-
                                                                                       ви�?оки �?тепени.
С�?Щ   Те�?тове в      Студенти     Специфични знани�? за            Овлад�?ване на        Студентите:
      о�?новна        програми     определена обла�?т и             пон�?ти�?та,           Те�?тът че�?то �?е
      обла�?т,                     �?по�?обно�?ти в определени        принципите,          дава като завършек
      1990                        ди�?циплини, които �?е �?м�?тат     знани�?та, очаквани   на йур�?а или в
      (базирани                   за най-важни във в�?�?ка          от �?тудент при       по�?ледни�?
      на те�?товете                о�?новна обла�?т на обучението:   завършването на      �?еме�?тър като ча�?т
      по                          познаване на фактологи�?та,      академична главна    от изи�?квани�?та за
      предмети                    �?по�?обно�?т да �?е анализира и    �?пециално�?т в        завършване. ВУЗ:
      GRE)                        решават проблеми, �?по�?обно�?т    определена           Оценките могат да
                                  да �?е разбират                  профе�?ионална        �?е използват за
                                  взаимоотношени�?та, да �?е        обла�?т.              вземане на
                                  интерпретира материалът,                             кардинални или от
                                  включително и графики,                               по-ни�?ък ранг
                                  диаграми и �?хеми, базирани на                        решени�?. Да �?е
                                  материал, �?вързан �?                                  документира
                                  профе�?ионалната обла�?т.                              владеенето на
                                  Разработен за 15 ди�?циплини в                        конкретна обла�?т
                                  бакалавър�?ката �?тепен и за                           през по�?ледни�?
                                  маги�?тър�?ка �?тепен.                                  �?еме�?тър на
                                                                                       обучението, за да
                                                                                       �?е измери
                                                                                       ефективно�?тта на
                                                                                       учебни�? план на
                                                                                       департамента. Да
                                                                                       �?е отговори на
                                                                                       изи�?квани�?та във
                                                                                       връзка �?
                                                                                       акредитаци�?та,
                                                                                       отчетно�?тта,
                                                                                       докладването, , за
                                                                                       �?равн�?ване �?
                                                                                       еталонни
                                                                                       по�?тижени�? и
                                                                                       анализ на


                                                                                                      77
                                                                      �?еофициален превод на българ�?ки език


                                                                                         тенденции, за
                                                                                         документиране/
                                                                                         демон�?триране
                                                                                         ефективно�?тта на
                                                                                         програмата и
                                                                                         подобрението й �?
                                                                                         времето, за
                                                                                         �?равн�?ване на
                                                                                         нивата на
                                                                                         �?тудент�?ки
                                                                                         по�?тижени�? �?
                                                                                         националните
                                                                                         �?тандарти, за
                                                                                         определ�?не на
                                                                                         допу�?тимо�?тта на
                                                                                         �?тудентите за
                                                                                         обучение в по-
                                                                                         ви�?оки �?тепени.
С�?Щ и    �?ационално   Студентите,   Поведенче�?ки по�?тижени�?:        Вторични             ВУЗ: за
Канада   проучване    програмите,   информаци�? за                   показатели за        изработване и
         на           ин�?титутите   ангажирано�?тта на �?тудентите:   у�?во�?ването на       подобр�?ване на
         ангажирано                 за това как те прекарват        знани�?:              учебни планове и
         �?тта на                    времето �?и и какво печел�?т от   информаци�? за        у�?луги, които да
         �?тудентите                 кур�?овете и извънкла�?ните       уча�?тието на         за�?ил�?т
         (NSSE),                    дейно�?ти и у�?лугите на ВУЗ.     �?тудентите във       ангажирано�?тта на
         2000 (в                                                    възможно�?ти за       �?тудентите. Да
         Канада от                                                  обучение по време    �?паз�?т
         2004 г.)                                                   на учението им в     изи�?квани�?та за
                                                                    колежа.              отчетно�?т и
                                                                    Самоотчетени         докладване във
                                                                    по�?тижени�? в         връзка �?
                                                                    академичните         акредитирането
                                                                    умени�?, �?вързани �?   (NSSE о�?игур�?ва
                                                                    опита в колежа.      "Сборник
                                                                                         ин�?трументи за
                                                                                         акредитиране ",
                                                                                         който уле�?н�?ва
                                                                                         използването на
                                                                                         резултатите от
                                                                                         NSSE за
                                                                                         регионална
                                                                                         акредитаци�?). За
                                                                                         �?равн�?ване �?
                                                                                         еталонни
                                                                                         по�?тижени�? и
                                                                                         анализ на
                                                                                         тенденции, за
                                                                                         документиране/
                                                                                         демон�?триране
                                                                                         ефективно�?тта на
                                                                                         програмата и
                                                                                         подобрението й �?
                                                                                         времето, за
                                                                                         �?равн�?ване на
                                                                                         нивата на
                                                                                         �?тудент�?ки
                                                                                         по�?тижени�? �?
                                                                                         националните
                                                                                         �?тандарти.
                                                                                         Обще�?твено�?тта:
                                                                                         Резултатите �?а
                                                                                         публични и дават
                                                                                         информаци�? за
                                                                                         това какво печел�?т
                                                                                         �?тудентите от
                                                                                         опита �?и във ВУЗ.
                                                                                         Правител�?твото:
                                                                                         Информаци�?та


                                                                                                         78
�?еофициален превод на българ�?ки език


                 може да �?е
                 използва като
                 показател за
                 ин�?титуционалнат
                 а ефективно�?т в
                 проце�?ите на
                 акредитиране. Т�?
                 подпомага
                 проце�?ите на
                 �?равн�?ване на
                 по�?тижени�?та на
                 национално и
                 �?екторно ниво.




                                 79
                                                                   �?еофициален превод на българ�?ки език


Приложение 4. Проце�? на �?тратегиче�?ко планиране �? балан�?ирана �?и�?тема от показатели за
ефективно�?т (БСПЕ)
Проце�?ът на �?тратегиче�?ко планиране �? БСПЕ. Използването на методологи�?та на БСПЕ в
изработването, изпълнението и контрола на �?тратегиче�?ките планове във ви�?шето образование
включва 10 разграничени фази, дадени по-долу:

   1.   Оценка на потребно�?тите: Тази фаза включва оценката на потребно�?тите от �?тратегиче�?ко
        планиране и �?ъще�?твуващи�? капацитет на ви�?шите учебни заведени�?, на които е наредено
        да изработ�?т �?тратегиче�?ки планове, както и на организационната култура и пречките пред
        такова начинание, включително и потребно�?тта да �?е обми�?ли въвеждането в плана на
        компонент за управление на пром�?ната.

   2.   Предварителни �?тратегиче�?ки на�?оки: Да �?е изработи предварителен �?пи�?ък �? о�?ем до
        петнаде�?ет �?тратегиче�?ки на�?оки, и на ключовите заинтере�?овани �?трани от тези
        �?тратегиче�?ки на�?оки. Тази фаза включва и управление на ди�?ку�?иите и об�?ъждани�?та за
        по�?тигане на �?ъгла�?ието на в�?ички групи заинтере�?овани �?трани по идентифицираните
        �?тратегиче�?ки на�?оки.

   3.   Изработване на �?тратегиче�?ки карти: Да �?е определ�?т елементите на �?тратегиче�?ката
        карта за в�?�?ка идентифицирана �?тратегиче�?ка цел, както е показано на Фигура 7.

   4.   Определ�?не на целите по БСПЕ в карти за резултатите: За идентифицираните
        �?тратегиче�?ки цели да �?е �?ъ�?тав�?т карти за резултатите по в�?ека от четирите гледни точки
        на БСПЕ; заинтере�?ованите �?трани, проце�?ите, ре�?ур�?ите, финан�?ите, така както �?а дадени
        във Фигура 8. Да �?е определ�?т �?�?но целите по четирите гледни точки на в�?�?ка �?тратегиче�?ка
        цел.

   5.   Да �?е определ�?т подход�?щите измерители на пред�?тав�?нето (показатели) и конкретни
        цели: Да �?е определ�?т подход�?щите измерители и показатели за по�?тигане на целите от
        �?тъпка 4 по-горе, заедно �? четирите гледни точки на картите за резултатите. Да �?е използват
        най-добрите практики от �?ъответните ди�?циплини, включително от управлението на бизне�?
        проце�?ите и управлението на проекти, за да �?е определ�?т тези измерители и показатели. За
        в�?�?ка идентифицирана цел, �?ъ�? �?вързаните �? не�? показатели или измерители на
        ефективно�?тта, да �?е определ�?т конкретни цели (параметри) на по�?тижени�?та, които да
        бъдат реализирани до кра�? на периода на �?тратегиче�?кото планиране.

   6.   Да �?е идентифицират подход�?щите инициативи и проекти: да �?е �?канират възникващите
        БСПЕ в четирите а�?пекта, за да �?е у�?танов�?т подход�?щите инициативи и проекти, които да
        �?е използват като �?троителни материали в изпълнението на �?тратеги�?та.

   7.   Да �?е изработ�?т в�?е�?транни планове за проекти: Инициативите и проектите да �?е
        определ�?т като �?е „интегрират�? различните цели в �?�?ни, добре дефинирани „тематични�?
        проекти. Да �?е изработи в�?е�?транен план за в�?еки идентифициран проект, като �?е използват
        водещите практики в планиране на проекти, които включват определ�?не на обхвата на
        проекта, �?труктура на разбивката на работата (СРР), график за изпълнение на проекта и
        критично важни моменти, бюджет на проекта, както и в�?�?какви уме�?тни допълнителни
        планове по проекта, например като план за управление на каче�?твото на проекта, план за
        управление на ри�?ка, план за управление на човешките ре�?ур�?и, комуникационен план и
        план за управление на обще�?твените поръчки.

   8.   Да �?е изработ�?т интегрални планове за управление на програма (или портфейл): Да �?е
        интегрират отделните планирани проекти в „тематични�? програми или портфейли по добре
        дефинирани теми, като програма за развитие на преподавател�?ки�? �?ъ�?тав и програма за
        из�?ледовател�?ка и развойна дейно�?т и иновации.


                                                                                                    80
                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език


9.    Да �?е управл�?ва, наблюдава и контролира изпълнението на в�?ички проекти и програми : Да
      �?е �?ъздаде и обезпечи �? пер�?онал звено за управление на проекти (ЗУП), което да управл�?ва
      изпълнението на в�?ички проекти като използва най-добрите практики на изпълнение и
      контрол на проекти (програми).

10.   Да �?е оцен�?ва у�?пехът на �?тратегиче�?ки�? план: Да �?е �?ъбира и анализира ц�?лата нужна
      информаци�? за резултатите на в�?ички проекти, програми и портфейли и да �?е прави
      критична оценка на �?тратегиче�?ки�? план.




                                                                                                 81
                                                                      �?еофициален превод на българ�?ки език



Фигура 7. Типична �?тратеги�? �? карта на БСПЕ, отговар�?ща на �?тратегиче�?ката цел на
ви�?шето образование


     1. Needs             2.           3. Strategy         4.                   5.
     Assessme        Preliminar           Maps         Objectives           Performan      X
         nt          y Strategy                                                 ce
                                                                            Measures
                                                                               and
                                                                    Score Cards
                                                                             Targets



            6.           7. Projects           8.         9. Project &            10.
 X     Initiatives        Planning          Program         Program            Strategy
       or Projects                          Planning      Manageme            Evaluation
                                                               nt


      Score Cards




                                                                                                       82
                                            �?еофициален превод на българ�?ки език


Фигура 8. Картите на показателите по БСПЕ




                                                                             83
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


Приложение 5. Преглед на моделите на управление и автономи�?та на ви�?шите учебни заведени�?
в Европа


Ин�?титуционална автономи�?: Развитието през по�?ледните години беше бел�?зано от откро�?ващ �?е
�?тремеж към за�?илване на правомощи�?та на ин�?титутите да вземат решени�?та по универ�?итет�?ките
дела. Тази тенденци�? беше за�?илена от н�?кои о�?новни законодателни промени през по�?ледните
н�?колко години, отраз�?ващи най-вече движението по по�?ока на по-мениджър�?ки управл�?вани
универ�?итети, �? по-малки органи за вземане на решени�?, в които �?е интегрират и външните
заинтере�?овани �?трани. В повечето европей�?ки универ�?итети външните членове �?ега уча�?тват във
вземането на най-важните решени�? в управителните органи на ин�?титутите, и в повечето �?и�?теми
правител�?твото в�?е още отча�?ти или напълно контролира назначаването на външните членове. При
�?и�?темите, в които органите за вземане на решени�? преди не включваха външни лица, това развитие
�?е �?м�?та за до�?та �?порно, о�?обено, ако н�?кои от тези членове �?е избират от правител�?твото.

Примерите от редица региони и �?трани показват гол�?мото разнообразие от практики в тази обла�?т:
�? В повечето европей�?ки �?трани универ�?итетите могат �?вободно да подбират външните членове
   на управл�?ващите органи.
�? В Португали�? е приет нова закон за ви�?шето образование през 2007 г., който подобри
   автономи�?та на държавните универ�?итети в много отношени�?.�?ко те изпълн�?ват определени
   критерии – например, най-малко половината от финан�?ирането им да е външно – държавните
   универ�?итети могат да кандидат�?тват за юридиче�?ки �?татут на фондации. Това им позвол�?ва по-
   гол�?ма ин�?титуционална гъвкаво�?т, най-вече при вземането на решени�? за управлен�?ката
   �?труктура и финан�?овите въпро�?и
�? Във Финланди�? от �?нуари, 2010 г. универ�?итетите �?а вече корпорации, които �?а публично-
   правни �?убекти. Два универ�?итета получиха вече този �?татут. О�?вен това най-малко 40% от
   членовете на държавните универ�?итети тр�?бва да бъдат външни лица.
�? В Литва �?е направи �?ходна пром�?на. Статутът на управл�?ващите органи беше изменен �?
   приемането на нов закон през пролетта на 2009 г. Преди това о�?новни�?т вземащ решени�? орган
   беше академични�?т �?ъвет, докато управителни�?т �?ъвет играеше надзорна рол�?. Сега
   академични�?т �?ъвет, �?ъ�?тавен главно от вътрешни лица, взема решени�? по академичните
   въпро�?и и работи като орган подготв�?щ документите за управителни�? �?ъвет.
�? �?ова управлен�?ка �?труктура �?е подготв�? да въвежда и Е�?тони�?, при ко�?то главни�?т
   управл�?ващ орган ще бъде �?ъвет, �?ъ�?тавен от болшин�?тво външни членове, назначавани от
   мини�?тер�?твото и академи�?та на науките.
�? Итали�? и Полша �?ъщо �?е готв�?т да направ�?т промени в законите, регламентиращи
   управлението на универ�?итетите през 2012 г.
�? В Швеци�? вътрешната организаци�? на универ�?итетите е дерегулирана през �?нуари 2011 г.
   �?кадемичните �?ъвети вече не �?а задължителни по закон и универ�?итетите �?ега могат да решат
   дали да ги запаз�?т и �? каква рол�?.

Финан�?ова автономи�?: Развитието на финан�?овата автономи�? в Европа е бел�?зано от три о�?новни
на�?оки:
�? �?амал�?ва финан�?ирането за ви�?шето образование
�? Стремеж на ин�?титутите да дивер�?ифицират източниците за финан�?ирането �?и
�? За�?илена тенденци�? държавното финан�?иране да �?е дава целево за �?тратегиче�?ки национални
   приоритети.

По отношение на намаленото финан�?иране на ви�?шето образование, това �?тана о�?обено о�?тър
проблем в резултат на икономиче�?ката криза, разгърнала �?е от октомври, 2008 г. Промен�? �?е не
�?амо размерът на �?ред�?тва, но и начинът, по който те �?е предо�?тав�?т на универ�?итетите. В�?е повече
те �?а предмет на ограничени�? върху отпу�?кането им, или пък �?е отпу�?кат �? много по-�?троги
изи�?квани�? за отчетно�?т. Това дава на държавните вла�?ти по-гол�?ма вла�?т да управл�?ват
универ�?итетите, което значително намал�?ва автономи�?та им и капацитетът им да управл�?ват
�?ред�?твата така както те �?м�?тат за нужно.


                                                                                                  84
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език



В �?ъщото време универ�?итетите получиха по-гол�?ма �?вобода за дей�?твие в н�?кои а�?пекти на
финан�?овото управление. �?апример, почти в�?ички европей�?ки �?трани �?ега разпредел�?т �?ред�?твата
за финан�?иране във формата на блокови �?уб�?идии, макар че, както е опи�?ано по -горе, о�?тават
множе�?тво ограничени�? по отношение на вътрешното им разпределение.

Възможно�?тта универ�?итетите да задържат излишъка �?ъщо беше по�?тавена под въпро�? в резултат
на икономиче�?ката криза. О�?новни примери в това отношение �?а:
�? Скандинав�?ките �?трани, където н�?кои универ�?итети �?е наложи �?пециално да обо�?новават
    задържането на излишъка �?и за бъдещи �?тратегиче�?ки инве�?тиции;
�? Бранденбург�?ките универ�?итети, които б�?ха изправени пред опит на правител�?твото да пои�?ка
    обратно EUR10 млн. от общо EUR 25 млн. излишък от държавното финан�?иране за две-годишен
    период, въпреки факта, че универ�?итетите в Бранденбург имат право по закон да задържат
    излишъка �?и.

По отношение на дивер�?ификаци�?та на източниците на финан�?иране, �?е наблюдава забележима
тенденци�? по по�?ока на �?тудент�?ки�? прино�?. �?апример, Северен Рейн-Ве�?тфали�? �?е опъна на тази
тенденци�? като отмени през 2011 г. так�?ите за обучение в бакалавър�?ката и маги�?тър�?ката �?тепен,
които б�?ха определ�?ни от универ�?итета при определен задължителен таван. По-показателни обаче
�?а може би �?тъпките в обратната по�?ока, като например :
�? Финланди�? и Швеци�?, на�?коро предприеха �?тъпки за въвеждане на так�?и за �?туденти от �?трани
    извън ЕС;
�? ОК, където таванът за ме�?тните и ЕС �?туденти беше вдигнат почти трикратно на GBP 9,000 от
    е�?ента на 2012 г.

О�?вен това, в�?е повече �?трани �?ега разрешават на универ�?итетите �?и да заемат пари от финан�?овите
пазари. Литов�?ките универ�?итети на�?коро получиха – макар и ограничено – право да прав�?т това
�?а практика обаче тази възможно�?т не винаги �?е използва. В н�?кои �?трани, в това чи�?ло и в Латви�?,
универ�?итетите тр�?бва да пои�?кат разрешение от мини�?тер�?твото, за да ползват кредити, но такова
е малко веро�?тно да бъде получено.

�?акра�?, универ�?итетите в н�?кои �?и�?теми поне формално разшириха автономи�?та �?и като придобиха
�?об�?твено�?тта върху �?градите, които ползват. Такова беше развитието във Франци�?, Финланди�? и
Люк�?ембург.

За�?илената тенденци�? държавното финан�?иране да �?е на�?очва целево към �?тратегиче�?ки
национални приоритети е най-очевидна в �?трани, в които финан�?ирането на предметите от така
нар. група STEM (наука, технологи�?, инженерни �?пециално�?ти, математика) �?е увеличава. У�?или�? в
тази на�?ока �?е наблюдават в �?в�?три�?, Финланди�?, Португали�? и ОК. Фоку�?ирането на
публичните разходи по този начин за�?илва възможно�?тите на правител�?твата да направл�?ват
едно�?транно на�?оките на развитие и ограничава автономи�?та, о�?обено, ако тези �?ред�?тва �?е вад�?т от
блоковата �?уб�?иди�?.

Кадрова автономи�?: Кадровата автономи�? на европей�?ките универ�?итети �?е подобри във връзка �?
процедурите за набиране на кадри. Универ�?итетите в повечето �?трани �?а �?вободни да набират
�?тарши�? �?и академичен и админи�?тративен пер�?онал. �?азначавани�?та тр�?бва да бъдат утвърдени от
външен орган �?амо в малък брой �?трани. �?о в повечето �?и�?теми универ�?итетите не �?а напълно
�?вободни да определ�?т заплатите на пер�?онала �?и, а на други ме�?та �?лужителите вече н�?мат �?татута
на държавни �?лужители. Примери за широки�? обхват на на�?оките на развитие в тази обла�?т �?а
дадени по-долу:
�? Хе�?ен, където б�?ха направени значителни изменени�? в рамката за наемане по трудов договор,
    �?ъгла�?но които универ�?итетите вече не могат да дават �?татута на държавни �?лужители на
    хората, които назначават �?лед декември, 2009 г.
�? Финланди�?, където от 2010 година �?амите ин�?титути, а не държавата �?а вече работодатели на
    универ�?итет�?ки�? пер�?онал;


                                                                                                  85
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


�?   �?в�?три�?, където �? пром�?на на �?поразумението за колективно трудово договар�?не през
    октомври, 2009 година б�?ха въведени минимални заплати за пер�?онала в универ�?итетите;
�?   Люк�?ембург, където �?е очаква да �?е приеме изменение на закона за ви�?шето образование, �?
    което повишени�?та на пер�?онала ще �?тават на базата на пред�?тав�?нето им;
�?   Ирланди�?, където от 2009 г. чрез Рамката за контрол на заето�?тта в държавните организации
    беше разпоредено �?ъкращение на 6% от �?лужителите и забрана за повишени�? и нови назначени�?
    на по�?то�?нен щат в държавно финан�?ираните �?ектори; �?ходни мерки б�?ха въведени и в Латви�?
    и Итали�?
�?   Гърци�?, Ирланди�?, И�?пани�? и Португали�?, където заплатите в държавни�? �?ектор б�?ха
    намалени и това �?е отрази пр�?ко и на заплатите на пер�?онала на универ�?итетите.

�?кадемична автономи�?: По отношение на академичната автономи�? на�?коро о�?ъще�?твените
реформи, най-вече в проце�?ите на о�?игур�?ване на каче�?тво, оказаха �?илно въздей�?твие. Повечето
европей�?ки държави налагат н�?какви регулации на общи�? брой �?туденти. Свободното приемане на
в�?еки, който отговар�? на о�?новните изи�?квани�? е изключение; но дори и в тези �?трани нати�?кът
върху държавните финан�?и може да доведе в бъдеще до промени. Във в�?ички о�?танали �?трани,
бро�?т на �?тудентите може да бъде �?ъгла�?уван �? държавните органи или решени�?та по него да �?е
вземат �?амо от държавен орган или от универ�?итетите. О�?новните въпро�?и и примери �?а �?ледните:
�? Подборът на �?тудентите �?е о�?ъще�?тв�?ва �?амо�?то�?телно от универ�?итетите в над една трета от
    европей�?ките �?трани.
�? Въвеждането на програми за нови �?тепени обикновено изи�?ква н�?каква форма на одобрение от
    държавен орган. В приблизително една четвърт от �?траните универ�?итетите могат да въвеждат
    програми за �?тепени без предварителна акредитаци�?. В повечето о�?танали �?трани в Европа
    универ�?итетите тр�?бва да пои�?кат предварителна акредитаци�? за програма, ко�?то ще въвеждат
    или ко�?то ще �?е финан�?ира от държавата.
�? Като ц�?ло универ�?итетите не могат да избират механизмите �?и за о�?игур�?ване на каче�?тво.
    Свободни да прав�?т това �?а универ�?итетите �?амо в 4 �?трани. �?о в почти една трета от �?и�?темите
    в Европа универ�?итетите могат поне да избират агенци�? за о�?игур�?ване на каче�?твото, �? ко�?то
    да работ�?т.
�? В Ирланди�?, универ�?итетите �?а изградили Ирланд�?ки универ�?итет�?ки �?ъвет по каче�?твото,
    който да прави прегледи и валидира техните проце�?и като външен орган. Създава �?е нов
    национален орган за оцен�?ване на каче�?твото и квалификациите във в�?ички ви�?ши учебни
    заведени�?, което дава повод за изве�?тни прите�?нени�? за това дали подходът на оцен�?ване ще
    о�?тане �?ъщи�? и при нови�? орган.
�? В Холанди�?, начинът на о�?игур�?ване на каче�?твото беше променен през 2011 г. от програмна
    акредитаци�? към �?амо ин�?титуционални одити на каче�?твото.
�? В �?в�?три�?, през 2012 г. ще бъде приет нов закон за външното оцен�?ване на каче�?твото в
    �?ектора на ви�?шето образование, �?ъгла�?но който ав�?трий�?ките универ�?итети като ц�?ло ще бъдат
    ограничени да работ�?т �?амо �? агенциите, включени в Реги�?търа за о�?игур�?ване на каче�?твото,
    макар че мини�?търът ще може �? по�?тановление да разрешава изключени�? от това правило.
�? В Е�?тони�?, законът, уреждащ о�?игур�?ването на каче�?тво беше изменен през 2010 г., давайки
    възможно�?т на универ�?итетите да избират международни агенции, които да провеждат
    изи�?квани�? проце�? на акредитаци�?. Веро�?тно и Е�?тони�? ще приеме �?пи�?ъкът й �? допу�?тимите
    международни агенции за о�?игур�?ване на каче�?тво да �?е о�?новава на Европей�?ки�? реги�?тър за
    о�?игур�?ване на каче�?тво.



Източник: “Универ�?итет�?ка автономи�? в Европа II: карта за резултатите�?, 2012 г., Европей�?ка
а�?оциаци�? на универ�?итетите (http://www.eua.be)




                                                                                                  86
                                                                                                             �?еофициален превод на българ�?ки език


Приложение 6. Си�?тема на държавните �?уб�?идии за държавните универ�?итети в Българи�?
О�?новна �?уб�?иди�? (79% д�?л от общите държавни тран�?фери, 2010 г.)
О�?новната �?уб�?иди�? �?е о�?новава върху целите за прием на �?туденти (а не дей�?твителни�? брой
запи�?ани �?туденти), предложени от ви�?шите учебни заведени�? и утвърдени от правител�?твото, и т�?
финан�?ира заплатите и текущата издръжка на ви�?шите учебни заведени�?. Ви�?шите учебни
заведени�? могат да разпредел�?т �?ред�?твата от общата �?уб�?иди�? по �?вое у�?мотрение и в�?�?какъв
излишък в кра�? на годината �?е задържа и прена�?�? за �?ледващата финан�?ова година, без това да �?е
отраз�?ва на размера на о�?новната �?уб�?иди�? за �?ледващата година. Т�? �?е изчи�?л�?ва първо по
профе�?ионални обла�?ти, като �?е умножава еквивалентни�? брой определен в целта за прием в първи
кур�? на в�?�?ка профе�?ионална обла�?т във в�?�?ко ви�?ше учебно заведение по диференцираната
разходна норма за издръжка на �?тудент, отговар�?ща на профе�?ионалната обла�?т и умножена по
�?тандартната продължително�?т от четири години за бакалавър�?ката програма (макар че �?тудентите
може да отпаднат �?лед първата година или да удължат �?ледването �?и над четири годишни�? �?рок).
О�?новната �?уб�?иди�? (CS) е �?борът от о�?новните �?уб�?идии за в�?ички профе�?ионални обла�?ти (CSp),
предлагани от държавните ви�?ши учебни заведени�?. Т�? �?е изчи�?л�?ва по формулата:

CSp = ENp *Ne където
ENp    пред�?тавл�?ва разходната норма за профе�?ионалната обла�?т
Ne     пред�?тавл�?ва бро�? еквивалентни �?туденти (по�?тъпващи в 1ви кур�?) по държавната поръчка
за профе�?ионалната обла�?т

ENp (разходните норми) �?а диференциирани по профе�?ионални обла�?ти, като е използван разходен
коефициент (тегло), определен като �?ъотношение финан�?и/преподавател�?ка работа изи�?квани, за да
бъде обучен един �?тудент в дадена учебна обла�?т, към финан�?ирането, изи�?квано, за да бъде обучен
�?тудент в учебната обла�?т „Педагогика, наука и образование�?, ко�?то �?е приема като �?тандарт �?ъ�?
�?тойно�?т 1:

 Профе�?ионална обла�?т                           Тегло      Тегло          �?орма в           �?орма     в       �?орма     в       �?орма     в        �?орма
                                                2006       2010           лв. 2006          лв., 2007         лв., 2008         лв., 2009          в    лв.,
                                                                                                                                                   2010
 Педагогиче�?ка      наука     и                 1          1
                                                                          696               742               890               963                693
 образование (бази�?ен �?тандарт)
 Обще�?твени науки                               1.6        1.6            1114              1187              1424              1541               1109
 Природни     науки,    ИТ    и                 2.3        2.3
                                                                          1601              1707              2047              2215               1594
 техниче�?ки науки
 Ветеринарна медицина                           4.3        4.3            2993              3191              3827              4141               2980
 Спорт                                          6.2        6.2            4315              4600              5518              5971               4297
 Медицина                                       6.2        9.4            5436              5795              6951              7521               5412
 Сигурно�?т и полицей�?ки                         7.8        7.8            4315              4600              8366              9052               6514
 Отбрана                                        10.6       10.6           7357              7843              9407              10179              7325

Ne (еквивалентен брой �?туденти и докторанти в дадена профе�?ионална обла�?т на ви�?шето
училище) �?е о�?новава на аб�?олютни�? брой �?туденти, одобрен за приема по държавна поръчка за
програмите за бакалавър�?ка, маги�?тър�?ка и доктор�?ка �?тепен за редовно и задочно обучение,
обърнати в еквивалентни на �?туденти в редовно обучение чрез използване на формулата:

Ne = Nr + Nemc /3 + 2* PhDr + 2* PhDemc /3 + F, където
Ne – еквивалент брой �?туденти11 в отделен универ�?итет
Nr - аб�?олютен брой �?туденти, приети по държавна поръчка, за редовно обучение
Nemc - аб�?олютен брой �?туденти, приети по държавна поръчка, за задочно обучение
PhDr – аб�?олютен брой докторанти, приети по държавна поръчка в първи кур�? на докторант�?ка
програма за редовно обучение
PhDemc - аб�?олютен брой докторанти, приети по държавна поръчка в първи кур�? на докторант�?ка
програма за задочно обучение

11
   No difference in the formula is made between the students who pursue their studies in the various educational and qualification degrees, such as "professional
bachelor", "bachelors" and "masters of sciences"


                                                                                                                                                             87
                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език


F – аб�?олютен брой �?туденти от �?трани от ЕС/ЕИП

Суб�?иди�? за наука (2.8% д�?л от общите държавни тран�?фери, 2010 г.)
Суб�?иди�?та за наука �?е базира на проектите и целта е да покрие о�?новните потребно�?ти на ви�?шите
учебни заведени�? от провеждане на научни из�?ледвани�?, издаване на публикации, отпечатване на
учебници и научни доклади. Суб�?иди�?та �?е разпредел�? �?ред в�?ички ви�?ши учебни заведени�? и �?е
отпу�?ка на траншове (50:30:20%, предо�?тав�?ни в три момента от финан�?овата година), като
размерът й за отделен универ�?итет зави�?и от одобрените проекти и пред�?тав�?нето на ин�?титута по
отношение на използването на �?уб�?иди�?та за наука, получена в предходната година, както и от
изпълнението на одобрените проекти през текущата финан�?ова година. Пред�?тав�?нето �?е анализира
по прозрачен начин чрез �?тандартизирани критерии, определени в наредба. По закон размерът на
�?уб�?иди�?та за наука тр�?бва да бъде не по-малък от 10% от о�?новната �?уб�?иди�?, но на практика
отпу�?каната �?уб�?иди�? р�?дко надвишава �?редно 3% за в�?ички ви�?ши учебни заведени�?, като �?амо
два универ�?итета (2010 г.) �?а получили 10% и малко отгоре, което отраз�?ва ограничени�? фоку�? на
преобладаващата ча�?т българ�?ки ви�?ши учебни заведени�? върху из�?ледовател�?ката работа, поради
което четирите най-големи универ�?итета в Българи�? (от 33 държавни ви�?ши учебни заведени�?)
произвеждат 82% от общата из�?ледовател�?ка продукци�? на ви�?шите учебни заведени�?.

Социална �?уб�?иди�? (14.3% д�?л от общите държавни тран�?фери, 2010 г.)
Социалната �?уб�?иди�? е целева �?уб�?иди�? за �?оциалните разходи за �?тудентите, включително за
�?типендии и общежити�?. Размерът �?е определ�? ежегодно пропорционално на бро�? �?туденти,
запи�?ани във ви�?шите учебни заведени�?. Дей�?твително предо�?тав�?ните �?ред�?тва за �?типендии на
�?тудентите �?е определ�?т от в�?�?ко учебно заведение, но нормативната уредба изи�?ква отпу�?кането
на �?типенди�? да �?тава на о�?нование на материалното положение на �?тудента и учебните му
по�?тижени�? (вътрешните правилници предвиждат допу�?тимо�?тта за получаване на �?типенди�? да �?е
базира на два задължителни критери�? – доход на �?емей�?твото на �?тудента през по�?ледните ше�?т
ме�?еца, и �?редната оценка от изпитите за предходни�? �?еме�?тър). От 2010 г. тази �?уб�?иди�?
�?ъще�?твува паралелно �?ъ�? �?хемата на �?тудент�?ки заеми, в ко�?то обаче �?е отдел�? много малко
внимание върху разходите за издръжка на �?тудентите.

Капиталова �?уб�?иди�? (3.3% д�?л от общите държавни тран�?фери, 2010 г.)
Капиталовата �?уб�?иди�? е целева �?уб�?иди�?, покриваща потребно�?тите на ви�?шите учебни заведени�?
от капиталови инве�?тиции. Т�? не е о�?нована на предварително определен разпределителен
механизъм. Делът капиталова �?уб�?иди�? от общи�? пул държавни тран�?фери, които получава едно
ви�?ше учебно заведение е различен за в�?еки ин�?титут и варира от 2 до 8%.




                                                                                                 88
                                                                               �?еофициален превод на българ�?ки език


Приложение 7. Брой �?туденти и преподаватели в българ�?ките универ�?итети, държавни и ча�?тни,
2006-2007 и 2010-2011 учебна година

 ВУЗ в Българи�?
                                                                                           �?туденти :
                                                  �?туденти            преподаватели        преподаватели
                                             2006/07   2010/11       2006/07     2010/11    2006/07     2010/11
 ДЪРЖ�?В�?И У�?ИВЕРСИТЕТИ
 �?грарен универ�?итет - Пловдив                  2569          3574       217         233          12          15
 �?кадеми�? за музикално, танцово и
 изобразително изку�?тво - Пловдив                784          905        142         143           6           6
 Великотърнов�?ки универ�?итет "Св. Св.
 Кирил и Методий"                              15806         12269       588         807          27          15
 Ви�?ше �?троително училище "Любен
 Каравелов" - Софи�?                              957          1361        81         137          12          10
 Ви�?ше тран�?портно училище "Тодор
 Каблешков" - Софи�?                             2053          2337       202         182          10          13
 Икономиче�?ки универ�?итет - Варна              10029         13008       264         347          38          37
 Колеж по телекомуникации и пощи - Софи�?        1120           827        69          76          16          11
 Ле�?отехниче�?ки универ�?итет - Софи�?             2564          2728       254         334          10           8
 Медицин�?ки универ�?итет - Плевен                1279          1537       386         334           3           5
 Медицин�?ки универ�?итет - Пловдив               2491          3746       668         682           4           5
 Медицин�?ки универ�?итет - Софи�?                 3330          6274      1509        1350           2           5
 Медицин�?ки универ�?итет "Проф. д-р
 Пара�?кев Иванов Сто�?нов" - Варна               2009          1912       391         552           5           3
 Минно-геоложки универ�?итет "Св. Иван
 Рил�?ки" - Софи�?                                2023          2583       228         282           9           9
 �?ационална академи�? за театрално и
 филмово изку�?тво "Кръ�?тьо Сарафов" -
 Софи�?                                           479          543        196         200           2           3
 �?ационална музикална академи�? "Проф.
 Панчо Владигеров" - Софи�?                       801          810        173         238           5           3
 �?ационална �?портна академи�? "Ва�?ил
 Лев�?ки" - Софи�?                                3175          3214       231         250          14          13
 �?ационална художе�?твена академи�? - Софи�?        815           958       138         132           6           7
 Пловдив�?ки универ�?итет "Паи�?ий
 Хилендар�?ки"                                  12705         17329       825         976          15          18
 Ру�?ен�?ки универ�?итет "�?. Кънчев"               7763          9267       524         819          15          11
 Софий�?ки универ�?итет "Св. Климент
 Охрид�?ки"                                     22056         23118      1738        1649          13          14
 Стопан�?ка академи�? "Д. �?. Ценов" - Свищов     10275         11539       265         307          39          38
 Техниче�?ки универ�?итет - Варна                 6338          6150       371         428          17          14
 Техниче�?ки универ�?итет - Габрово               5268          4090       298         315          18          13
 Техниче�?ки универ�?итет - Софи�?                14545         12744      1158        1058          13          12
 Тракий�?ки универ�?итет - Стара Загора           3586          5712       575         609           6           9




                                                                                                                   89
                                                                        �?еофициален превод на българ�?ки език




Универ�?итет "Проф. д-р �?�?ен Златаров" - Бурга�?                        3678    4689   271   277   14     17
Универ�?итет за национално и �?ветовно �?топан�?тво - Софи�?              17486   17741   725   787   24     23
Универ�?итет по архитектура, �?троител�?тво и геодези�? - Софи�?           3214    4886   374   574    9      9
Универ�?итет по библиотекознание и информационни технологии - Софи�?    1269    2358    70   129   18     18
Универ�?итет по хранителни технологии - Пловдив                        2383    3155   205   225   12     14
Химико-технологичен и металургичен универ�?итет - Софи�?                3151    3249   362   324    9     10
Шумен�?ки универ�?итет "Епи�?коп Кон�?тантин Пре�?лав�?ки"                  8396    7276   549   482   15     15
Югозападен универ�?итет "�?еофит Рил�?ки" - Благоевград                 10698   12638   466   524   23     24
Ч�?СТ�?И У�?ИВЕРСИТЕТИ
Международно ви�?ше бизне�? училище                                     3143    5513    45    47   70    117
Варнен�?ки �?вободен универ�?итет "Черноризец Храбър"                   11382   11072   547   379   21     29
Европей�?ки политехниче�?ки универ�?итет                                    0      84     0    24    0      4
Колеж по туризъм - Благоевград                                         714     687    23    20   31     34
�?мерикан�?ки универ�?итет в Българи�?                                    1177    1339    90    82   13     16
�?ов българ�?ки универ�?итет                                             9924   12778   392   469   25     27
Ви�?ше училище по за�?траховане и финан�?и                                872    1379    46    67   19     21
Колеж по мениджмънт, търгови�? и маркетинтг - Софи�?                    1054    1717    26    42   41     41
Театрален колеж "Любен Грой�?"                                           58      33    28    24    2      1
Международен колеж - �?лбена                                            891     913    45   149   20      6
Бурга�?ки Свободен Универ�?итет                                         6999    5494   109   144   64     38
Европей�?ки колеж по икономика и управление                            3814    3041    57    77   67     39
Ви�?ше училище "Земедел�?ки колеж"                                      6684    7605    97   196   69     39
Ви�?ше училище - колеж "Телематика"                                     729       0    23     0   32      0

Източник: МОМ�?, �?ационален център за информаци�? и документаци�?




                                                                                                         90
                                                                �?еофициален превод на българ�?ки език



Приложение 8. Опит на н�?кои �?трани във финан�?ирането на ви�?шите учебни заведени�? чрез
договори за пред�?тав�?не


�?в�?три�?: �?в�?трий�?ки�?т �?ектор на ви�?шето образование претърп�? н�?кои радикални промени през
по�?ледните години. През 2002 г. беше приет нов закон за универ�?итетите, който измени
ин�?титуционалната и финан�?овата автономи�? и механизмите за финан�?иране на универ�?итетите и
Fachhochschulen. Традиционно финан�?ирането на универ�?итетите беше до�?та непрозрачен
механизъм на дву�?транни преговори между универ�?итета и мини�?тер�?твото. Според нови�? закон
ча�?т от държавните �?ред�?тва за универ�?итетите (90% от които идват от федерални�? бюджет) �?е
отпу�?кат (от 2007 година) като обща �?ума, на базата на договорено�?тта, по�?тигната в
Leistungsvereinbarung (�?поразумение за пред�?тав�?не), изготвено между в�?еки универ�?итет и
мини�?тер�?твото. Споразумението за пред�?тав�?не �?е �?ключва за период от три години. То
пред�?тавл�?ва публично-правен договор. 80% от общите �?ред�?тва (общата �?ума) �?е договар�?т между
универ�?итета и мини�?тер�?твото. О�?таналите 20% �?а �?вързани �? формула, ко�?то �?е �?ъ�?тои от
н�?колко показатела за пред�?тав�?не. Бюджетът, �?вързан �?ъ�? �?поразумението за пред�?тав�?не, е
зами�?лен да покрива и преподавател�?ката, и из�?ледовател�?ката дейно�?т. О�?вен по �?поразумени�?та
за пред�?тав�?не, универ�?итетите могат �?ъщо да получават �?ред�?тва и за конкретни задачи.Тези
�?ред�?тва �?е разпредел�?т на конкур�?но начало, като �?е използват �?и�?темите на партньор�?ки
прегледи. За разлика от универ�?итетите, Fachhochschulen �?а ин�?титути, които �?а ча�?тно-правни
�?убекти. За цели�? �?ектор �?е договар�? план за развитие и финан�?иране между ав�?трий�?ките
федерални вла�?ти, провинциите и �?ъвета на Fachhochschul. Преговорите �?тъпват върху изчи�?лените
ме�?та за �?туденти. Държавното финан�?иране е ограничено до 90% от пълното покриване на
разходите; о�?таналата ча�?т �?е финан�?ира от ме�?тните вла�?ти и бизне�? �?пон�?ори.

Белги�?-Фландри�?: В нови�? механизъм за финан�?иране на ви�?шето образование, прилаган от 2008
година, о�?вен базираната на формула обща �?ума, около 12% от наличните �?ред�?тва �?е задел�?т за
многогодишните �?поразумени�? между мини�?търа и в�?�?ко ви�?ше учебно заведение. В�?еки ин�?титут
�?е задължава да работи по договорени цели, �?рещу което получава финан�?иране. �?�?кои от целите и
характерните черти �?а: за�?илване на иновативни�? капацитет на ин�?титутите, увеличаване на
уча�?тието на �?туденти от етниче�?ки малцин�?тва и �?оциални групи в неравно�?тойно положение,
разработване на по-гъвкави учебни пътеки и възможно�?ти за възра�?тни и работещи �?туденти,
подобр�?ване на ефективно�?тта и ц�?ло�?тното каче�?тво на �?и�?темата за ви�?ше образование чрез
обедин�?ване в пул на капацитета и ек�?пертизата (критиче�?ка ма�?а) и изработване на �?ъвме�?тни
програми на ви�?шите учебни заведени�?.

Финланди�?: За �?метка на по-гол�?мата автономи�? в използването на ре�?ур�?ите, финланд�?ките
универ�?итети от 1998 година �?е договар�?т �? мини�?тер�?твото за конкретни цели, които да по�?тигнат
като резултат. Тези �?поразумени�? (да ги наречем �?поразумени�? за пред�?тав�?нето) �?а залегнали в
о�?новната �?уб�?иди�?, определ�?на по формула (89% от финан�?ирането на ин�?титута). Формулата �?е
�?ъ�?тои от фик�?ирана �?ума и друга ча�?т, о�?новаваща �?е на приема (брой новоприети �?туденти) и на
показатели за резултата (при�?ъдени �?тепени), и ча�?т, о�?новаваща �?е на дейно�?ти по третата ми�?и�?
(тран�?фер на знание, у�?луги за обще�?твото). От 1998 г. по-малка ча�?т от ре�?ур�?ите на
универ�?итетите (около 7%) �?е предо�?тав�?т чрез национални програми или �?е о�?новават на критерии
за пред�?тав�?нето. Това �?а договори, които набл�?гат на �?тратегиче�?ките цели и центровете за
върхови по�?тижени�?.

Франци�?: О�?новната ча�?т (почти 80%) от финан�?ирането на френ�?ките универ�?итети е по модела
Сан Ремо, �? който �?е изчи�?л�?ват потребно�?тите от пер�?онал и текущи разходи. Той �?е �?ъ�?тои от
критерии, като запи�?ани �?туденти, разгърната за�?троена площ и �?вързани �? учебни�? план
показатели. В допълнение към формулата, ча�?т от държавните �?ред�?тва �?е разпредел�?т на базата на
4-годишни договори. Концепци�?та за �?ключване на договори между отделните ви�?ши учебни
заведени�? и държавата беше въведена през 1984 г. �?ъ�? закона за ви�?шето образование . Политиката
за договорите първоначално �?е ограничаваше до финан�?ирането на из�?ледовател�?ката работа, но
през 1989 в нейни�? об�?ег �?е включиха в�?ички дейно�?ти. Договорите добиха изве�?тно�?т под

                                                                                                 91
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


наименованието contrat unique или contrat quadriennal (CQ). О�?вен това има договори между
държавата и региона, по които �?е предо�?тав�? значителна ча�?т от финан�?ирането на из�?ледвани�?та.
Поради това ча�?тта на CQ за финан�?иране на из�?ледовател�?ката работа о�?игур�?ва много малка ча�?т
от ц�?ло�?тното финан�?иране на из�?ледовател�?ките дейно�?ти (около 5%). Мини�?тер�?твото предложи
да �?е увеличи ча�?тта на ре�?ур�?ите, отпу�?кани по договорите (до 40%), за да може да �?е отговори на
изи�?квани�?та за отчетно�?т в новото законодател�?тво за бюджета (LOLF). Тогава о�?таналата ча�?т от
финан�?ирането да �?е определ�? на базата на бро�? �?туденти. Макар че CQs �?а �?ъщо изве�?тни като
„уникални договори�?, има �?�?но разграничение между ча�?тта, отна�?�?ща �?е до финан�?ирането на
из�?ледвани�?та, и ча�?тта отна�?�?ща �?е до преподавател�?ката дейно�?т. По�?ледната далеко не е така
подробна и финан�?ирането �?е договар�? в преговори �? президента на ви�?шето учебно заведение.
Ча�?тта за из�?ледовател�?ката работа е много по-детайлна и третира въпро�?ите за �?пецифичните
из�?ледовател�?ки звена в универ�?итетите.

Германи�? – Северен Рейн-Ве�?тфали�?: През 2002 г. н�?кои провинциални (Länder) правител�?тва
по�?тигнаха �?поразумени�? �? ви�?шите учебни заведени�? (напр. Хе�?ен). Споразумени�?та
(Hochschulpakt) включваха договорено�?т по конкретните цели и финан�?ови �?ред�?тва за по�?тигането
им в �?редно�?рочен план. �?о �?поразумени�?та не б�?ха 100% гарантирани, тъй като на парламента
беше разрешено да �?е оттегли от т�?х. В добавка към тези по-аб�?трактни договорено�?ти, н�?кои
Länder започнаха да прилагат �?пециални ин�?трументи за управление на договори
(Zielvereinbarungen – �?поразумени�? по конкретните цели), напр. Северен Рейн-Ве�?тфали�? (NRW).
В�?ички универ�?итети и Fachhochschulen в тези провинции идентифицираха проекти, �? които да
изград�?т профилите �?и и ги фик�?ираха в три-годишни договори �? мини�?тер�?твото. През 2006 г.
в�?ички Länder използваха Zielvereinbarungen (Jaeger & Leszczensky, 2006). �?�?ма �?�?ни правила за
това какво да �?е прави, ако една от �?траните не изпълни (ча�?т от) договора . През �?нуари, 2007 г.
влезе в �?ила Hochschulfreiheitsgesetz. Този закон ревизира напълно взаимоотношени�?та между
държавата и ви�?шите учебни заведени�?. Държавата �?е оттегл�? от детайлно вмешател�?тво и ‘налага’
автономи�?та и изи�?кването за отчетно�?т на ви�?шите учебни заведени�?. При тази нова �?итуаци�?
новите (от трето поколение) договори за пред�?тав�?нето игра�?т централна рол�?, обвързвайки
пер�?пективата на отделните ви�?ши учебни заведени�? �? целите (на политиката) на държавата.
Договорите �?ъдържат такива въпро�?и като приоритети на из�?ледвани�?та и ме�?та за запи�?ване на
нови �?туденти на департамент. Ви�?шите учебни заведени�? �?е задължават да показват положението
на техните възпитаници на пазара на труда като показател за „каче�?твото�? на програмите.
Държавата гарантира финан�?ирането за многогодишен период. 80% от бюджета от правител�?твото,
който �?е разпредел�? чрез договора, �?е базира на формула, при което 20% �?а предмет на договар�?не
между ви�?шето учебно заведение и мини�?тер�?твото.

И�?пани�? – Вален�?и�?: В�?еки автономен регион в И�?пани�? има различна �?и�?тема на финан�?иране.
Макар че повечето от държавното финан�?иране �?е о�?новава на вход�?щите ре�?ур�?и (брой �?туденти,
разходи за различни програми, т.н.) една малка ча�?т е �?вързана �? резултатите. В н�?кои региони,
„финан�?ирането на пред�?тав�?нето�? е �?вързано �? показатели еднакви за в�?ички универ�?итети в
региона. В други региони в�?еки универ�?итет по�?тига конкретна договорено�?т �? регионалните
вла�?ти (договорна програма), за да формулира конкретните много-годишни цели на ин�?титута по
такъв начин, че по�?тигането на тези цели да бъде възнаградено �? допълнителни �?ред�?тва. В �?луча�? �?
Вален�?и�?, �?уб�?идиите за ви�?шите учебни заведени�?, извън �?ред�?твата (87%) от о�?новната �?уб�?иди�?
(за брой запи�?ани �?туденти/по формула), �?е �?ъ�?тои отча�?ти (до 10%) от ориентирано към
определена цел �?пецифично финан�?иране. За по�?ледното моделът на финан�?иране включва
петнаде�?ет цели. Ше�?т от т�?х �?а �?вързани �? преподавател�?ката работа, три �? из�?ледовател�?ката и
развойна дейно�?т, една �? маги�?тър�?ките проучвани�?, една �?ъ�? заето�?тта, една �? иновациите, една �?
управлението и две �? културните дейно�?ти. Тези цели �?е измерват чрез 31 показатели. В
�?поразумени�?та между универ�?итетите и регионалните вла�?ти в�?еки универ�?итет подбира
�?пецифичен набор от показатели, като универ�?итетите подбират тези показатели, които �?а най-
близки до техни�? профил. Този подход наподоб�?ва �?и�?темата за финан�?иране по договор à la carte.

Дани�?: Финан�?ирането на преподавател�?ката и из�?ледовател�?ката работа е разделено в Дани�?.
Ви�?шите учебни заведени�? получават о�?новното �?и финан�?иране чрез �?и�?темата на так�?иметъра,
ко�?то �?вързва �?ред�?твата за преподавател�?ка работа директно �? бро�? �?туденти взели изпитите �?и. За

                                                                                                  92
                                                                 �?еофициален превод на българ�?ки език


из�?ледовател�?ката работа има дву�?тепенно финан�?иране, при което първата �?тепен �?а о�?новните
�?уб�?идии, отпу�?кани от различните мини�?тер�?тва директно на ин�?титутите, а втората �?тепен
�?ъдържа финан�?ирането на из�?ледовател�?ката работа от �?ационалните из�?ледовател�?ки �?ъвети, от
�?тратегиче�?ки из�?ледовател�?ки програми, фондации, мини�?тер�?тва и ча�?тни фирми. От 1999 г. б�?ха
въведени като управлен�?ки ин�?трумент договорите за развитие на универ�?итетите. �?�?ма пр�?ка
връзка между �?и�?темата на финан�?иране и ин�?титуционалните �?тратегии. По отношение на изрично
формулирани ин�?титуционални �?тратегии, универ�?итетите подпи�?ват �? Мини�?тер�?твото на науката,
технологи�?та и иновациите договори за развитие. �?о договорът за развитие на универ�?итета не е
юридиче�?ки обвързващ документ. Той е по-�?коро „пи�?мо за намерени�?та�?, в което �?а за�?вени
�?тратегиче�?ките обла�?ти, в които универ�?итетът възнамер�?ва да �?е фоку�?ира, както и
ин�?трументите, които възнамер�?ва да използва, за да по�?тигне определените �?и цели. Следователно,
н�?ма автоматиче�?ка връзка между по�?тигането на по�?тавените цели от универ�?итета и �?уб�?идиите,
отпу�?кани от правител�?твото. Това може да �?е промени �?коро, тъй като н�?колко заинтере�?овани
�?трани, в това чи�?ло и правител�?твото, предлагат договорите за развитие в бъдеще да бъдат
�?вързани �? финан�?ирането.

Източник: “Финан�?иране на ви�?шето образование: поглед към Европа, ESMU, Европей�?ки център
за �?тратегиче�?ко управление на универ�?итетите




                                                                                                  93