100934 КАРТА НА СЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА В БЪЛГАРИЯ юли 2015 г. СЪДЪРЖАНИЕ БЛАГОДАРНОСТИ 4 1. УВОД 5 2. РЕЗЮМЕ 6 3. БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО ПО ТРУДОВИ ДЕЛА ПО ГЛАВА 25 ОТ ГПК 10 3.1. КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ПРОИЗВОДСТВОТО 10 3.2. СЪСТОЯНИЕ DE JURE/DE FACTO НА БЪРЗОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРУДОВИ СПОРОВЕ 12 3.3. СЪПОСТАВКА НА ПРОИЗВОДСТВОТО DE JURE И DE FACTO 14 3.3.1. ПРОЦЕСУАЛНИ СТЪПКИ 14 3.3.2. СРОКОВЕ 15 3.4. ВРЪЧВАНЕ НА ПРИЗОВКИ И СЪОБЩЕНИЯ 16 3.5. ДРУГИ ВЪПРОСИ (ИЗВЪН НЕСЪОТВЕТСТВИЯТА МЕЖДУ СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО DE JURE И DE FACTO) 17 3.5.1. СЪОБЩЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА 17 3.5.2. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПОДБОРА ПО КОДЕКСА НА ТРУДА И СЪДЕБНА ПРАКТИКА 17 3.5.3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРОКОВЕТЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ 18 3.5.4. ВЕЩИ ЛИЦА 19 3.6. РАЗНОСКИ 19 3.7. ПРЕПОРЪКИ 20 4. ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО 21 4.1. КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 410 ОТ ГПК 21 4.2. СЪСТОЯНИЕ DE JURE/DE FACTO НА ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ЧЛ. 410 ОТ ГПК 24 4.3. КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 417 ОТ ГПК 25 4.4. СЪСТОЯНИЕ DE JURE/DE FACTO НА ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ЧЛ. 417 ОТ ГПК 27 4.5. СЪПОСТАВКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО DE JURE И DE FACTO ПО ЧЛ. 410 И ЧЛ. 417 ОТ ГПК 28 4.5.1. ПРОЦЕСУАЛНИ СТЪПКИ 28 4.5.2. СРОКОВЕ 30 4.6. ВРЪЧВАНЕ НА ПРИЗОВКИ И СЪОБЩЕНИЯ 31 4.7. ДРУГИ ВЪПРОСИ (ИЗВЪН НЕСЪОТВЕТСТВИЯТА МЕЖДУ СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО DE JURE И DE FACTO) 32 2 4.8. РАЗНОСКИ 32 4.9. ПРЕПОРЪКИ 34 5. ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ И ПРЕПОРЪКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД 35 5.1. ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ 35 5.2. ПРЕПОРЪКИ 37 ПРИЛОЖЕНИЕ 1: РАЗНОСКИ ПО ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО И ПОСЛЕДВАЩО ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ИМУЩЕСТВОТО НА ДЛЪЖНИКА 38 ПРИЛОЖЕНИЕ 2: РАЗНОСКИ ПО ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО И ПОСЛЕДВАЩО ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ИМУЩЕСТВОТО НА ДЛЪЖНИКА ЗА ИСКОВЕ НА СТОЙНОСТ 4 000, 20 000 И 60 000 ЛВ. 40 3 БЛАГОДАРНОСТИ Този доклад анализира процесуалните стъпки, според законовата уредба и според действителната практика, по отношение на два вида производства в българските съдилища: бързото производство по Глава 25 от Гражданския процесуален кодекс (наричан по-нататък ГПК) по отношение на трудовоправни спорове; и заповедното производство по чл. 410 от ГПК и чл. 417 от ГПК. Работата по доклада бе осъществена през 2015 г. Докладът е разработен от Светозара Петкова (консултант на Световната банка) като част от набор бързи анализи под ръководството на Дейвид Бърнщайн (гл. специалист, „Публичен сектор“) и Грегъри Кисунко (ст. специалист, „Публичен сектор“). Докладът е финансиран от представителството на Световната банка в България, с подкрепата на Антъни Томпсън, ръководител на представителството на СБ в България. Световната банка изказва своята благодарност на служителите от Министерство на правосъдието на Република България, на съдиите, адвокатите и съдебните служители за оказаното съдействие, сътрудничество и за отделеното за консултации време при подготовката на доклада. Световната банка изказва особена благодарност за подкрепата, оказана в това начинание от страна на министъра на правосъдието Христо Иванов, заместник министър Петко Петков и началника на кабинета на министъра Надежда Йорданова. 4 1. Увод Целта на този доклад е да онагледи стъпките, които предприемат лицата, избрали да търсят процесуална защита на интересите си в съда. Основен акцент в доклада е разминаването между уредбата съгласно процесуалния закон и действителната практика. Като очертава тези разлики докладът се стреми да установи процесуални несъвършенства, забавяния и възможности за подобряване на практиката. Наред с това е направен разчет на разходите за страните по изследваните производства. В съответствие с методологията за съставяне на доклада, на първо място бе изготвена карта de jure на всяко производство. Тези карти представят всяка процесуална стъпка, като посочват задълженото да извърши съответната стъпка лице, както и приложимите крайни срокове, доколкото са уредени в закона. В този смисъл, картите съставляват аналитичната база на доклада. Те проследяват само най-типичното развитие на съответното производство и се допълват от графики, които нагледно и подробно представят (без да бъдат изчерпателни) възможните пътища за развитие на всяко от производствата. По време на втория етап бяха проведени дълбочинни интервюта с лица, които редовно участват в съответния тип производство, т.e. адвокати със значителен опит по подобни дела, съдии и съдебни служители, отговорни за връчване на документи. Главната цел на тези интервюта бе оценка на действителния ход на производствата, т.е. съпоставка на действително случващото се (производството de facto) с процесуалната уредба в закона (производството de jure) и установяване на проблеми, които биха могли да възникнат и евентуално да опорочат ефективността и/или ефикасността на процеса. Следва да бъде отбелязано, че от интервюираните лица не бяха изисквани точни статистически данни относно сроковете и разноските по производствата, в които участват. По-скоро те бяха помолени да преценят приблизително времето за всяка от процесуалните стъпки и разноските за всяка от страните, както и да посочат най-важните по тяхно мнение предизвикателства, които възникват по време на производствата. Интервюираните лица включваха юристи от София, чийто първоинстанционен съд е с най-голяма натовареност в страната, както и такива от Пловдив, Благоевград и Ихтиман, като целта бе да бъде отразено многообразието в натовареността и в съдебната практика по райони. Наред с това, много от интервюираните адвокати имаха опит в цялата страна. Предвид това, една от целите на проучването бе оценка на различията във функционирането на съдебната система по райони. В случай че подобен анализ бъде направен в бъдеще, за други типове производства, изследователят препоръчва да бъдат проведени интервюта със съдии и от Източна и Северна България, за да бъде проучването с национално покритие. 5 2. Резюме 1. Трудови спорове. Изследването на бързото производство по трудови спорове по реда на Глава 25 от ГПК установи, че обикновено не възникват големи разлики между законно определените процесуалните стъпки и практиката. Може би най - същественото отклонение от уредбата се проявява в случаите, в които съдиите пропускат да подготвят предварителен доклад по трудови спорове или формално съставят такъв и разчитат на първото открито съдебно заседание, за да се произнесат относно доказателствата. Това може да доведе до увеличаване на броя на заседанията, необходими за приключване на делото. 2. Другите проблемни моменти по отношение на трудовите спорове не следваха от съпоставката на положението de jure и de facto, но независимо от това заслужават внимание. Представителите на работодателите изразиха загриженост относно случаи на установено незаконно уволнение, при които възниква възможност за злоупотреби с двуседмичния срок за връщане на работа, който започва да тече от връчване на съобщението за възстановяване на работа. По- конкретно, работниците могат да избегнат връчването на съобщението, като по този начин отлагат връщането си на работа и същевременно работодателят е задължен да продължават да прави социално-осигурителни плащания в тяхна полза. Този въпрос е особено тревожен за Софийски районен съд (наричан по- нататък СРС), който не връчва служебно съобщенията за възстановяване на работа, а разчита възстановеният на работа работник да се яви за получаване на съобщението. Други проблемни моменти включват обжалването на решения на първоинстанционния съд по трудови дела единствено с цел актуализиране на срока на обезщетението за времето на оставане без работа, което излишно натоварва съдебната система; забавяния в производството във връзка с назначаването и провеждането на експертизи; и тежкия процес на доказване във връзка с разпоредбите на Кодекса на труда за подбора при извършване на съкращения. Докладът отправя препоръки за преодоляване на тези затруднения, които са представени в таблица № 1 по-долу. 3. Заповедно производство. Прегледът на заповедното производството по смисъла на чл. 410 и чл. 417 от ГПК сочи, че въпреки спазването на законно определените процесуални стъпки, практиката на отделните съдии и съдилища се различава в съществена степен. Така например, някои съдии предварително проверяват дали имат териториална компетентност да разглеждат заявления за издаване на заповед за изпълнение, докато други не го правят; някои съдии дават указания на заявителите да изправят допуснати грешки и пропуски в заявленията само в случаите, изрично уредени със закон и посочени в Тълкувателно решение 4/2014г на Върховния касационен съд, докато други правят това в по-широк кръг случаи. Има различия и в практиката по отношение прилагането на оригинални документи към заявления съгласно чл. 417 и изчисляването на дължимите суми по обратни изпълнителни листове. 4. Следва отново да бъде отбелязано, че не всички въпроси могат да бъдат обхванати от сравнението между положението de jure и de facto. Сред проблемните моменти, които остават извън обхвата на това сравнение са трудностите при връчването на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, множеството и понякога фриволни възражения на длъжниците, които могат на 6 по-късен етап многократно да увеличат разходите по производството, както и определянето на таксите за тези производства според съответните тарифи, които не са разходоориентирани. В таблица 1 по-долу накратко са представени препоръки за преодоляване на тези затруднения. 5. Софийски районен съд. Съпоставянето на положението de facto и de jure по отношение на всички разглеждани производства показва, че най-съществените разминавания на практиката със закона са свързани със сроковете. Най-изразено забавяне изглежда има в СРС, където законово определените срокове често не могат да бъдат спазени. Като взема предвид значимостта на този съд, който гледа близо 30 % от всички дела в страната, докладът му посвещава отделен раздел. Сред причините за бавното движение на делата в този съд са прекомерната натовареност, бавния вътрешен документооборот, затрудненията с помещенията в сградата на съда, информационните системи и достъпът до информация. Препоръките за преодоляване на тези проблеми също са обобщени в таблица 1 по-долу. Таблица 1: Обобщение на основните констатации и препоръки № Основни констатации Препоръка Бързо производство по трудови спорове 1 Не всички съдии изготвят предварителен Да се положат усилия да бъдат изготвяни доклад. предварителни доклади във всички случаи; докладите да не бъдат формални, а изчерпателни. 2 Липса на законови срокове за насрочване Да се предвидят срокове за насрочване на на последващи заседания по трудови дела. последващи съдебни заседания по бързи производства, например чрез съдебна практика или по пътя на бъдещи законови изменения. 3 Възстановените на работа лица могат да Да се положат усилия съобщенията за избегнат връчването на съобщение за възстановяване на работа да бъдат възстановяване на работа (особено в връчвани служебно на възстановените на София), като по този начин удължат срока работа лица, особено в София. Да се на ползване на социални осигуровки за помисли за въвеждане на крайни срокове сметка на работодателя. за връщане на работа след влизане в сила на съдебното решение. 4 Понякога се завежда иск пред въззивна Ако се установи, че обжалването с инстанция с единствената цел да бъде единствена цел актуализация на срока на актуализиран срока на обезщетението за обезщетението е често явление, да се незаконно уволнение. обмислят законови изменения, които позволяват актуализация на срока на обезщетението за оставане без работа без да се прибягва за това до въззивната инстанция. 5 Назначаването и провеждането на Необходимо е да се положат усилия за съдебни експертизи могат да допринесат основна реформа в областта на съдебните за забавяне на процеса. експертизи. 6 Разпоредбите за подбор на служители за Нужда от допълнително проучване на съкращаване силно утежняват процеса по прилагането на разпоредбите за подбора. събиране на доказателства. Кодексът на Да се обмисли възможността за изготвяне труда е остарял. на съвременен Кодекс на труда. 7 Заповедно производство 1 Практиката на заявителите във връзка с -- прилагането на доказателства към заявленията по чл. 410 от ГПК е разнородна. 2 Няма единна съдебна практика по Да се дадат ясни указания и да бъде отношение на предварителните проверки въведена единна практика по отношение за подсъдност. на проверките за подсъдност. Да се следи за практики по “избор” на съд с най- благоприятни условия. 3 Налице е разнородна съдебна практика по Може да се появи необходимост от отношение на указанията, които се дават допълнителни тълкувателни решения за на ищците за отстраняване на уеднаквяване прилагането на закона. нередовности в заявлението. 4 Налице е разнородна съдебна практика по отношение изискването за представяне на оригинални документи по заявления съгласно чл. 417 от ГПК. 5 Налице е разнородна съдебна практика по отношение изчисляването на сумите по обратни изпълнителни листове. 6 Връчването на заповедите за изпълнение Да се въведе рутинна практика по понякога е затруднено. Длъжниците описване на обстоятелствата и на трите нямат доверие в добросъвестността при опита да бъде посетен адреса, в т.ч. часа и връчването. др., както и обстоятелствата по залепване на уведомление. 7 Възможно е да съществува практика на Да се повиши качеството на съдебната фриволни възражения срещу издадени статистика с оглед установяване на заповеди за изпълнение. процента възражения срещу издадени заповеди за изпълнение. Да се преработят формулярите за подаване на възражение с цел длъжникът ясно да разбира последствията от възражението. 8 Таксите по производството не са Да се помисли за преразглеждане на разходоориентирани. Фриволните съдебните такси чрез изменение в възражения срещу заповеди за съотношението между таксите по изпълнение, особено за задължения в заповедното производство и таксите за малък размер, могат многократно да последващия установителен иск (напр. 1 - увеличат разноските впоследствие. 3 %, вместо 2 – 2 %). По този начин, разноските по-адекватно ще отразяват положения от съда труд по всяко от производствата. Да се помисли за преразглеждане на Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, което да осигури паралел между съотношението на съдебните такси по заповедно производство и за последващия установителен иск. Софийски районен съд 1 Натовареността на съда е прекомерна. Да се облекчи натовареността, като бъдат назначени съдии на вече отпуснатите на съда щатни бройки и бъде ограничен броя на командированите другаде съдии. 2 Вътрешният документооборот изглежда Инспекторатът следва да даде по-бавен от този в останалите съдилища. предписания за подобряване на работата в този съд. Ако това се окаже недостатъчно, може да се инициира проект за повишаване качеството на вътрешните процеси в съда. 8 3 Използват се различни информационни Информационните системи следва да се системи за различни типове дела. уеднаквят. 4 Причина за много от трудностите е Да се направи оценка на постигнатото състоянието на старата сграда на съда и подобрение в рамките на една година от последвалото преместването на преместването. гражданското отделение в нова. 5 Връчването на документи става по-бавно Да бъдат усъвършенствани трудовите в сравнение с останалата част на страната. процеси в дейността на службата за призоваване като целта е доближаването им до работата на административна служба "Куриерска поща и спешни призовки". 6 Затруднен е достъпът до информация по Да се подобри достъпа до информация делата. чрез уеб страницата и в сградата на съда. 9 3. Бързо производство по трудови дела по Глава 25 от ГПК 6. Бързото производство по глава 25 от ГПК предвижда по-кратки срокове и други разпоредби, които целят да ускорят процеса по някои искове, в т.ч. определени трудови искове, искове за опразване на наети помещения, някои искове за интелектуална собственост, за защита на потребителя и др. Бързото производство е обект на специално третиране от закона, поради убеждението, че определени производства следва да бъдат разглеждани по-ускорено в сравнение с другите гражданскоправни дела, обикновено поради социалната им значимост. Докладът прави преглед на производството по глава 25 от ГПК по отношение на трудовите спорове. 7. През 2014 г. бързото производство по глава 25 от ГПК съставлява 2,3 % от гражданските дела в районните съдилища в областните центрове и 3 % от гражданските дела в другите районни съдилища. Приблизително 30 % от всички бързи производства в страната се разглеждат от Софийския районен съд. Съдебната статистика в България не съдържа обособени данни и поради това е невъзможно да бъде определен процентът на трудовите спорове в масата от бързи производства. 3.1. Кратък преглед на производството 8. Бързото производство е приложимо спрямо искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението и за поправка на вписвания в някои трудови документи. Ищци по бързи трудови производства могат да бъдат само лица, които имат или са имали качеството на служители или работници (наричани по-нататък за краткост работници). 9. Възможните развития на производството по глава 25 са представени в Графика 1. За целите на този кратък преглед е разгледано само типичното развитие на производството. В последващите раздели са описани подробно конкретни проблемни моменти и отклонения от законно определените срокове и процесуални стъпки. 10. При предявяване на трудов иск по глава 25 ГПК съдът следва да го разгледа в същия ден. При наличие на пропуски, съдът дава указания на ищеца да ги изправи в едноседмичен срок. В случай че искът е редовен и допустим, съдът разпорежда връчването му на ответника, който разполага с 30 дни за отговор. В деня на постъпването на отговора, или при изтичане на срока за това, в закрито заседание, съдът съставя писмен доклад по делото, произнася се по доказателствените искания и насрочва открито заседание не по-късно от три седмици. Делото приключва в рамките на едно или повече съдебни заседания, в зависимост от необходимостта за назначаване на експертизи, за изслушване на свидетели и за представяне на документи и др. В деня на последното съдебно заседание, съдът посочва точната дата за обявяване на съдебно решение. От тази дата започва да тече срокът за обжалването му, освен ако съдът не се е забавил при обявяването на съдебното решение. 10 Графика 1: Движение по трудово дело съгласно глава 25 от ГПК Подаване на искова молба Проверка на иска за редовност и допустимост чл. 311 (1) Даване указания на ищеца Връчване на иска на за уточняване на ответника твърденията по иска чл. 311 (2) Изготвяне на писмен Връчване на указанията отговор и внасяне в съда Закрито съдебно заседание, Изпълняване на указанията доклад & насрочване на и внасяне в съда делото чл. 312 (1) Връчване на разпореждането на страните Страните внасят становища, изпълняват указания чл. 312 (2) Съдът се произнася по исканията на страните чл. 312 (2) Открито съдебно заседание чл. 315 Обявяване на решението с мотивите чл. 316 11 3.2. Състояние de jure/de facto на бързото производство по отношение на трудови спорове Таблица 1: Описание на положението de jure/de facto на бързото производство по отношение на трудови спорове № Процесуални стъпки Задължено Срокове De jure De facto лице De jure Приблизите Приблизително лно реално реално време в време София 1. Подаване на -- Ищец До 2 месеца -- -- искова молба (работник) от уволнението на работника 2. Разглеждане на Същото, като de Съдия В деня на В деня на Седмица или иска за редовност jure (Районен постъпването постъпване повече след и допустимост – съд) на иска или постъпване на чл. 311 (1) (Повечето през исковата молба пропуски по следващите исковете са няколко свързани с дни правилното определяне на началната дата за изискуемото обезщетение) 3. Даване на -- Съдия В деня на В деня на Най-малко указания на постъпване на постъпване седмица от деня ищеца за иска на иска или на постъпване на конкретизиране през иска на твърденията и следващите отстраняване на няколко противоречията – дни чл. 311 (2) 4. Връчване на -- Съдебни -- Приблизите Приблизително 1 указанията на служители лно 2 месец съда на ищеца седмици 5. Изготвяне на -- Ищец До седмица Както de Както de jure отговор на от връчването jure указанията и внасяне в съда 6. Връчване на иска -- Съдебни -- Прибл. 2 Прибл. 1 месец на ответника служители седмици 7. Изготвяне на -- Ответник 30 дни Както de Както de jure писмен отговор jure на иска и внасяне в съда 8. Съдът В Софийски Съдия В деня на В деня на Сроковете за постановява в районен съд не внасяне на внасяне на постановяване на закрито заседание всички съдии отговора или отговора разпореждане решение, с което изготвят доклад на изтичане или на обикновено не се насрочва делото, на срока за изтичане на спазват. изготвя писмен внасяне на срока за доклад по делото, отговора това, или в приканва следващите страните към Откритото няколко спогодба (като заседание се дни 12 № Процесуални стъпки Задължено Срокове De jure De facto лице De jure Приблизите Приблизително лно реално реално време в време София разяснява насрочва не преимуществата по-късно от 3 на различните седмици от спогодби); датата на допуска закритото доказателствата; заседание определя размера и срока за внасяне на разноски за събиране на доказателства 9. Връчване на Както de jure Съдебни -- Прибл. 2 Прибл. 1 месец съдебното служители седмици (административн разпореждане на а служба страните – чл. 312 "Куриерска поща (2) и спешни призовки" на Софийски районен съд може да бъде ползвана в тези случаи) 10. Страните изготвят Както de jure Страните 1 седмица от Както de Както de jure становище по връчването на jure съдебното съдебното разпореждане и разпореждане изпълняват указанията по него – чл. 312 (2) 11. Съдът се Съдът Съдия В деня на -- -- произнася по обикновено не постъпване на искания на прави това исканията страните – чл. 312 предварително, (3) както предписва закона, а по- късно в откритото заседание 12. Открито съдебно Трудовите дела Съдия Първото Първото Триседмичният заседание: обикновено се съдебно съдебно срок обикновено събиране на решават в едно- заседание се заседание не се спазва; доказателства, две заседания провежда в се насрочва първото съдебно устни състезания; извън София и срок от три 3 седмици – заседание се съдът уведомява в две-три седмици след 1 месец насрочва до 1 – 2 страните за деня, заседания в съдебното след месеца от датата в който ще обяви София. Това разпореждане съдебното на съдебното решението си. От зависи от по стъпка 8. разпорежда разпореждане по този ден тече делото и от не по стъпка 8. срокът за наличието на стъпка 8. обжалване на предварителен Следващите решението. Може доклад по Следващи съдебни да са нужни делото съгласно съдебни заседания се повече заседания стъпка 8 по- зседания се насрочват в по- за разглеждане на горе. насрочват дълги срокове в трудови искове, Обикновено до 1 месец. сравнение с 13 № Процесуални стъпки Задължено Срокове De jure De facto лице De jure Приблизите Приблизително лно реално реално време в време София тъй като често съдът други районни биват изслушвани разрешава на съдилища в свидетели – чл. страните 3 – 10 страната 315 дни за представяне на писмени бележки след последното открито заседание 13. Обявяване на -- Съдия Две седмици -- Обикновено решението с от датата на сроковете са по- мотивите – чл. последното дълги 316 заседание за разглеждане на делото 3.3. Съпоставка на производството de jure и de facto 3.3.1. Процесуални стъпки 11. По отношение на типологията и броя на процесуалните стъпки, се забелязват няколко основни отклонения в положението de facto спрямо предвиденото de jure. 12. На първо място, не всички съдии изготвят подробен предварителен писмен доклад (съгласно процесуална стъпка 8 в таблица 1 по-горе) по делото, каквото е изискването на чл. 312 (2) от ГПК. Беше трудно да се прецени каква е честотата на тази практика въз основа на проведените събеседвания, но поне в София адвокатите посочиха, че някои съдии използват първото открито заседание за тази цел. Това води до забавяне при събирането на доказателства и може да наложи провеждането на по-голям брой открити съдебни заседания. В хода на събеседванията бе посочено, че в съдилищата извън София писмените доклади се изготвят съобразно закона, в закрити заседания, при постъпване на отговора от ответника. 13. На второ място, съдиите и страните споделят, че разпоредбата на член 312 (3) от ГПК, която предвижда съдът да се произнесе по допълнителните искания на страните в деня на постъпването им, рядко се спазва. На практика е нереалистично, ако по закон се предвиждат общо три седмици от издаването на първото съдебно разпореждане до насрочването първото съдебно заседание, през това време разпореждането да бъде връчено на страните, те да подготвят исканията си, да ги внесат в съда и да им бъде връчено разпореждане по исканията преди първото заседание. По тази причина, съдът обикновено се произнася по допълнителните искания на страните по време на първото заседание. 14. Третото, незначително отклонение от предвиденото по ГПК се наблюдава по време на последното съдебно заседание, когато по искане на страните съдът 14 обикновено им предоставя кратък срок (напр. три до десет дни) за представяне на писмени бележки. Срокът за постановяване на съдебно решение не се удължава с предоставеното на страните време за представяне на писмени бележки, а се приспада от него.1 3.3.2. Срокове 15. По-сериозното разминаване между положението de facto и de jure в производството се наблюдава по отношение на сроковете, особено в Софийски районен съд. Действително, предвидените за съдиите срокове са инструктивни, но независимо от това интервюираните лица посочиха, че в София тези разминавания могат да бъдат доста съществени. 16. В хода на интервютата стана ясно, че в повечето съдилища в страната съдът обикновено разглежда исковата молба в деня на подаването (както е според закона) или в следващите два дни. Този срок не се спазва в София. Наред с това, изглежда административната обработка на делото, от деня на постъпването на исковата молба до деня, в който тя стига до бюрото на съответния съдия, в София отнема доста време. Практикуващи в София адвокати споделят, че обикновено е необходима седмица след предявяване на иска, за да разберат под какъв номер е заведено делото и кой съдия ще го разглежда. Тези проблеми в Софийски районен съд и вероятните причини за тях са предмет на отделен раздел в този доклад. 17. Съдиите в по-малките районни съдилища в общия случай съумяват да се придържат към законоустановеното изискване за насрочване на първото открито съдебно заседание не по-късно от три седмици след доклада по делото (процесуална стъпка № 8, таблица 1). За съдиите в по-големите районни съдилища този срок на практика може да бъде удължен до месец. В София, времето за насрочване може да достигне два-три месеца. 18. Трудно е да се направи преценка за продължителността на всяка отделна процесуална стъпка по бързото производство. Независимо от това, процесуални представители отбелязват, че първото съдебно заседание в повечето градове обикновено се насрочва до два месеца от подаването на исковата молба, докато в София този срок е приблизително пет месеца. Срокът включва и необходимото време за връчване на иска на ответника, едномесечния срок за изготвяне на отговор на иска, както и времето от доклада на съдията по делото до насрочване на първото заседание. 19. Изглежда, че трудовите спорове на първа инстанция извън София обикновено приключват в едно или две открити съдебни заседания. Процесуални представители споделят, че в София едно такова дело обикновено се разглежда в две или три заседания. Най-важният фактор, който повлиява на броя на заседанията за разрешаване на трудови дела, изглежда е наличието или 1 Въпреки че българската правна теория (Живко Сталев, Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа Иванова, Българско гражданско процесуално право, Сиела Норма АД, София 2012 г., стр. 762 – 763) счита, че определянето на допълнителен срок за представяне на писмени бележки в бързото производство не е допустимо, на практика това често може да е необходимо, тъй като страните се запознават с доказателствата едва по време на последното съдебно заседание и могат да се нуждаят от време за реакция по тях. 15 отсъствието на предварителен доклад по делото съгласно чл. 312 (1) т. 2 от ГПК. В този смисъл, съдиите от Софийски районен съд, които изготвят подобен доклад преди първото открито заседание обикновено също завършват подобно дело в едно-две заседания. От друга страна, по дела в София, по които отсъства предварителен доклад или този доклад е чисто формален, може да се наложи допълнително заседание. 20. Обикновено, последващи съдебни заседания се насрочват поради необходимостта да бъдат назначени различни видове експертизи (напр. съдебно- счетоводна експертиза), да бъдат призовани свидетели и да бъдат събрани писмени доказателства. За разлика от първото заседание, няма законно установен краен срок за насрочване на следващи заседания. Въпреки това, според интервюирани съдии, при необходимост от допълнително заседание, то обикновено бива насрочвано в по-кратки срокове, отколкото по граждански дела, което не са бързи производства. Времето между две съдебни заседания по трудови дела в съдилищата в страната изглежда е близо един месец, докато в Районен съд София срокът в общия случай е по-дълъг, близо 1,5 до 2 месеца. Интервюираните лица посочват, че общата продължителност на трудово дело на първа инстанция в София е близо шест месеца до една година. В други български градове, трудово дело може да бъде решено в рамките на два до четири месеца. 21. Продължителността на това производство може да има сериозни икономически последици. Първо, уволнените работници живеят в условия на несигурност, която може да повлияе на тяхното решение дали да търсят нова работа и кога да направят това. Второ, ако уволнението бъде признато за незаконно, работодателят ще дължи на работника обезщетение в размер на неговата месечна заплата за всеки месец след уволнението, до първите шест месеца след уволнението. С други думи, колкото повече се проточва делото, толкова по-големи ще са разходите за работодателя, в случай че загуби делото. Трето, в случай на незаконно уволнение, работодателят дължи на работника социални осигуровки от датата на уволнението до датата на възстановяване на предишната работа, което за някои дела, разглеждани в София, може да се окаже един твърде дълъг период. 3.4. Връчване на призовки и съобщения 22. За разлика от други производства, трудовите искове обикновено не пораждат сериозни затруднения що се отнася до връчването, не на последно място защото ответниците (работодателите) обичайно са търговски дружества, а освен това служителят е наясно с адреса им. Връчването на съобщения за възстановяване на работа може да породи някои затруднения в случаите, когато работникът цели да избегне или отложи връчването. Тази хипотеза е предмет на по-подробен коментар по-долу. 23. В СРС бързото производство попада в групата производства, по които съдиите могат да разпоредят спешно призоваване, което се извършва от административна служба "Куриерска поща и спешни призовки" на СРС, ако установят 10 дни преди насроченото заседание, че призовката не е редовно връчена и съществува риск от отлагане на делото по тази причина. Сформирането 16 на административна служба "Куриерска поща и спешни призовки" в СРС през 2011 г. вероятно е довело до намаляване на броя трудови дела, които са били отложени поради невръчени призовки, стига съдиите да се възползват пълноценно от тази възможност (настоящият анализ не беше в състояние да прецени колко често съдиите се възползват от тази възможност за призоваване по трудови дела). 3.5. Други въпроси (извън несъответствията между състоянието на производството de jure и de facto) 24. Много от затрудненията, с които се сблъскват съдиите и страните по трудови дела нямат отношение към несъответствията между практиката и законовата уредба на производството и следователно не попадат в обхвата на съпоставката на положението de jure и de facto. Някои от по-сериозните такива проблеми са разгледани по-долу. 3.5.1. Съобщение за възстановяване на работа 25. Една от темите, засегнати от интервюираните лица във връзка с трудовите искове, се отнася до разпоредбата на чл. 345 от Кодекса на труда. По-конкретно, ако производството по трудов спор приключи с отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа, освен съдебното решение съдът издава и съобщение за възстановяване на работа. Служителят има право да се върне на предишната работа до две седмици след получаване на това съобщение. 26. Според интервюираните лица, тази разпоредба понякога става обект на злоупотреби. По-конкретно, възстановени на предишната си работа служители могат да избягват връчването на съобщението и по този начин да отложат връщането на работа, докато в същото време продължат да получават социалните си осигуровки. Това положение е по-утежнено по отношение на подсъдни на СРС дела. Интервюираните лица споделят, че за разлика от други съдилища в страната, СРС не връчва служебно съобщенията за възстановяване на работа на служителите, а оставя на работника да се яви и да получи съобщението от съда. Това създава възможност за сериозно разминаване между датата на окончателното решение на съда по трудов спор и датата за връщане на работа на служителя. Към момента, работникът има възможността значително да удължи този срок в ущърб на работодателя, особено в София. 3.5.2. Разпоредби относно подбора по Кодекса на труда и съдебна практика 27. Други засегнати от интервюираните лица въпроси са свързани с разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с подбора. Според съдиите и ползващите съдебни услуги, разпоредбата на чл. 329 от Кодекса на труда може би в най-голяма степен допринася за продължителния и тежък процес на доказване по трудови спорове. На пръв поглед, тази разпоредба дава право на работодателите, в случай на щатни съкращения, да подберат за уволнение служители, чиито длъжности няма да бъдат съкратени, за да оставят на работа по-квалифицирани или по-добре работещи служители. Въпреки че замисълът на тази разпоредба е в защита на интересите на работодателите, според тълкувателно решение на Върховния 17 касационен съд2, преценката на работодателя за това кой работи по-добре и е по- квалифициран подлежи на преглед по съдебен ред. 28. В резултат на това, едно трудово дело за уволнение предполага сложна преценка за това дали е следвало да бъде осъществен подбор сред работниците; длъжностите, между които работодателят е бил длъжен да проведе подбор; както и проверка на надлежното провеждане на подбора. Този вид оценка включва анализ на различните видове длъжности в едно предприятие, включително и длъжности с потенциално различни длъжностни характеристики, но споделящи някои сходни функции. Този анализ следва да даде отговор на доста неясния въпрос за това дали уволненият работник работи по-добре и е по-квалифициран от работника, който работодателят е предпочел да остави на работа. Оценката предполага множество доказателства и е една от причините за проточването на трудовите дела. Според много от интервюираните за целите на този доклад професионалисти, съдебният контрол върху преценката на работодателя за това кои служители да остави на работа и кои да уволни представлява ненужна намеса в дейността на частния сектор.3 3.5.3. Определяне на сроковете за обезщетяване при незаконно уволнение 29. Съгласно чл. 225 (1) от Кодекса на труда, при незаконно уволнение, работникът има право на обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от шест месеца. В София, където едно трудово дело обикновено продължава повече от шест месеца, работодателят обикновено дължи на незаконно уволнен работник шестмесечната заплата в пълен размер. В други части на България обаче, подобни съдебни дела действително се разглеждат бързо и в общия случай приключват за по-малко от шест месеца. В резултат на това, решението на първоинстанционния съд по дело за незаконно уволнение задължава работодателя да изплати обезщетение на работника (при положение, че същият не си е намерил нова работа), считано от датата на уволнението до датата на приключване на съдебното дирене по делото (т.е. последното съдебно заседание). 30. От друга страна, много е вероятно до постановяване на решението, работникът да не е намерил нова работа. Поради това положение, за него е налице основание да обжалва решението и да иска увеличение на обезщетението, поради нововъзникнали обстоятелства (т.е. продължаващото оставане без работа от датата на последното съдебно заседание). Вследствие на това, делото стига до второинстанционния съд, който следва да увеличи обезщетението на базата на действителния период, през който лицето е било без работа, вследствие на уволнението. Това обжалване, което цели актуализация на времето на оставане без работа, натоварва както съдебната система, така и работодателя (който ще 2 Тълкувателно решение № 3/2012 г. на Върховния касационен съд. 3 Кодексът на труда, първоначално приет през 1986 г. и изменян многократно, често е обект на критика. Много от респондентите бяха на мнение, че целият Кодекс е остарял, не е съобразен с пазарната икономика и е неадекватен по отношение регламентирането на по -съвременни трудово-правни отношения, като тези на лични асистенти, малки и средни предприятия, домашни помощници и др. 18 трябва да поеме разноските по делото на втора инстанция, в случай че то е спечелено от работника).4 3.5.4. Вещи лица 31. Другата причина за забавяне и редица трудности при трудови дела, както и по повечето граждански производства, е свързана с ролята на вещите лица. Интервюираните лица отбелязват, че списъците с вещи лица в българския съд са изключително остарели. Според закона те трябва да се осъвременяват веднъж годишно; това обаче се прави чисто формално. По тази причина, някои от вещите лица в списъците вече може да са починали, да са се пенсионирали или да нямат нужната квалификация. Следователно, ако съдията назначи вещо лице от списъка според принципа за случаен подбор, рискува лицето да не е на разположение или да не е квалифицирано, което поражда значителни затруднения и забавяне на производството. С цел да избегнат това, съдиите са склонни да работят постоянно с вече познати вещи лица. От своя страна, тази практика крие две нежелани последици: (1) създава впечатление за нередности; и (2) предпочитаните от съдиите вещи лица са прекалено заети, явяват се на много заседания, което би могло да затрудни насрочването на делата и да се превърне в допълнителна причина за отлагане на съдебното заседание. 32. Отдавна битува разбирането, че системата за вещи лица в съда се нуждае от коренна реформа. През 2012 г., МП направи опит да замени Наредба № 1/2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица с нова такава. Новата наредба обаче бе отменена през 2014 г. от Върховния административен съд, поради процесуални нарушения при приемането й. В резултат на това, старата наредба е все още в сила. Към момента МП отново полага усилия за осъвременяване на наредбата. На своя сайт, министерството е публикувало проект, който увеличава възнаграждението на вещите лица и въвежда по- стриктни срокове за неговото изплащане. Интересен момент в проекта на наредба е отмяната на изискването за подбор на вещи лица на случаен принцип. По този начин МП узаконява сега съществуващата практика съдиите постоянно да избират измежду едни и същи вещи лица. В същото време МП представя проекта на наредбата като временен компромис, предвид необходимостта от преосмисляне на концепцията за системата. В този смисъл е отправена покана към заинтересованите лица да се включат в работна група, която да разработи нова концепция за реформа на системата за съдебните експертизи и нов проект на наредба в бъдеще. 3.6. Разноски 33. По трудови дела в България не се дължат съдебни разноски. Хонорарите на адвокатите се определят по договаряне, а минималното възнаграждение е според тарифа, представена в таблицата по-долу. Адвокатите често пъти искат от работниците възнаграждение, съвпадащо с минималното, докато с работодателите могат да се договорят и за доста по-висок размер на 4 Наред с това, съдиите в съдилищата извън София са на мнение, че по този начин те фактически биват “наказвани” за това, че са спазили изискванията на бързото производство, защото евентуалната отмяна на решението на първа инстанция се отразява негативно на тяхната атестация, независимо че решението е било отменено по чисто технически причини . 19 възнаграждението. В случай че работникът загуби делото, той следва да заплати и разноските на насрещната страна, в т.ч. и хонорара на адвоката. Ако съдът прецени, че размерът на хонорара е прекалено висок, може да го намали. Таблица 2: Разноски по трудово дело Тип процесуално Съдебна такса Минимален размер на действие адвокатско възнаграждение Производство по Не се дължи съдебна такса Не по-малко от минималното трудови дела на първа месечно възнаграждение т.е. 380 инстанция лв. Производство по Не се дължи съдебна такса Не по-малко от 300 лв. трудови дела на втора инстанция 3.7. Препоръки 34. Следните мерки могат да бъдат предприети за подобряване движението на трудови дела по бързото производство в България: 1) Предварителен доклад: Да бъдат положени усилия във всички случаи да се изготвя предварителен доклад, който да бъде не формален, а изчерпателен. Това ще спомогне за намаляване броя на необходимите съдебни заседания за завършване на производството по трудови дела. Препоръката се отнася най-вече за СРС, тъй като изглежда, че другите съдилища в обхвата на проучването съблюдават стриктно тази процесуална стъпка. 2) Насрочване на заседания: Понастоящем законът предвижда срок само за насрочване на първото заседание в бързите производства. Препоръчително е да бъдат въведени срокове за насрочване и на следващи заседания, например чрез съдебната практика или чрез бъдещи законодателни изменения. 3) Съобщения за възстановяване на работа: Да се положат усилия съобщенията за възстановяване на работа да бъдат връчвани на работниците служебно, особено в СРС. Да се обмисли въвеждането на срок, от датата на влизане на съдебното решение в сила, след което срокът за връщане на работа започва да тече, независимо дали съобщението е връчено. Тъй като работникът е предявил иска по тези видове дела, той има правен интерес да проследява движението на делото, включително и по отношение влизането в сила на решението. 4) Срок за обезщетяване при незаконно уволнение: По въпроса за обжалването на решения на първоинстанционния съд с единствена цел актуализация на срока на обезщетението за оставане без работа, да се проучи по-обстойно при въззивна инстанция, колко често именно това е причина за обжалване. Ако това се окаже често срещано явление, да бъдат предложени законодателни изменения, които да позволяват 20 актуализацията на срока на обезщетението за оставане без работа без да се прибягва до второинстанционно производство. 5) Съдебни експертизи: Уредбата на съдебните експертизи се нуждае от фундаментална реформа. 6) Кодекс на труда: Относно разпоредбите на Кодекса на труда относно подбора може да се изследва прилагането на тези разпоредби и доколко тълкувателното решение дава отговор на всички въпроси. Следва да се помисли за разработване на нов Кодекс на труда, който да отговаря на икономическата действителност в България. 4. Заповедно производство 35. Заповедното производство има за цел да създаде възможност за бързо получаване на изпълнителен лист в случаите, когато длъжникът не оспорва вземането. Това производство съставлява значителен дял от общия брой граждански искове в районните съдилища в България. През 2014 г. тези производства представляват 52 % от всички граждански дела в районните съдилища в областните центрове и 49 % от гражданските дела в другите районни съдилища. Близо 30 % от всички заповедни производства в страната се падат на СРС (както и 30 % от всички граждански производства).5 36. Производството се разделя на два отделни вида: (1) производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; и (2) производство за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Двете производство са описани поотделно по-долу. 4.1. Кратък преглед на производството по чл. 410 от ГПК 37. Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК предвижда облекчен режим за получаване на изпълнителен лист в случаите, когато длъжникът не оспорва вземането. Това производство е приложимо спрямо искове за вземания за парични суми или заместими вещи, подсъдни на районния съд (т.е. със стойност по-ниска от 25 000 лв.), както и за искове за предаване на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог. Това производство се ползва масово от доставчиците на комунални услуги, фирми за бързи кредити и други категории кредитори. Често се използва за относително малки искове. 38. Вариантите за развитие на това производство са много на брой. Основните са представени в Графика № 2. За целите на този кратък преглед са изложени само най-често срещаните варианти за протичане на производството. По-долу са анализирани евентуални проблеми и несъответствия със законно установените процесуални стъпки и срокове. 39. Производството започва с подаване на заявление от страна на кредитора до районния съд. Съдържанието на заявлението е типово, съобразно одобрен от МП формуляр, приложим за цялата страна. Въпреки че формулярът е сравнително 5 Официална статистика на ВСС за 2014 г. 21 ясен и може да бъде попълнен от неспециалист, повечето заявители предпочитат да ползват услугите на адвокат. Това оскъпява производството (първоначално за кредитора, а при успешно изпълнение, на по-късен етап и за длъжника). 40. При постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът следва да го разгледа в тридневен срок от датата на постъпването, за да установи неговото съответствие с формалните изисквания. В случай че те са спазени, съдът издава заповед за изпълнение, която следва да бъде връчена на длъжника. След връчването, длъжникът разполага с двуседмичен срок за подаване на възражение. Не е необходимо възражението да се обосновава или към него да се прилагат доказателства. Ако не постъпи възражение, заповедта за изпълнение влиза в сила и се издава изпълнителен лист. Ако бъде подадено възражение, съдът указва на кредитора, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането. Непредявяването на иска в срок води до обезсилване на заповедта. От друга страна, при предявяване на иск, издадената заповед за изпълнение влиза в сила едва след приключване на делото по установителния иск с решение в полза на кредитора. 22 Графика 2: Производство съгласно чл. 410 от ГПК Подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение чл. 411 (1) Закрито съдебно заседание, разглеждане на заявлението чл. 411 (2) Издаване на заповед за Отказ за издаване изпълнение заповед за изпълнение чл. 411 (3) чл 411 (2) Връчване на заповедта Обжалване на отказа на длъжника чл. 413 (2) Длъжникът не подава Длъжникът не подава Длъжникът подава възражение въпреки възражение, поради възражение връчената заповед нередовно връчване чл. 414 (1) Съдът указва на заявителя да предяви Заповедта влиза в сила Заповедта влиза в сила иск чл. 415 (1) чл. 416 1 месец от узнаването, Връчване на длъжникът възразява указанията пред 2-инст. съд чл. 423 (1) Съдът уважава Съдът установява, че Кредиторът предявява Кредиторът не възражението, спира Съдът отхвърля длъжникът няма иск по общия ред предявява иск изпълнението, указва на възражението постоянен адрес или кредитора да предяви иск седалище в България чл. 422 чл. 423 (3) чл. 423 (3) Искът е уважен от съда Заповедта остава в Заповедта е обезсилена Отхвърляне на иска Заповедта е обезсилена със съдебно решение сила чл. 415 (2) Заповедта не се Заповедта влиза в сила изпълнява чл. 416 23 4.2. Състояние de jure/de facto на производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК * Описанието съдържа само най-типичните процесуални стъпки в заповедното производство по чл. 410 от ГПК. В предходната Графика № 2 са представени други варианти за развитието му. Таблица 3: Описание de jure/de facto на производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № Процесуални стъпки Задължени Срокове De jure De facto лица De jure Приблизител Приблизител но реално но реално време време в София 1. Подаване на Някои заявители Кредитор заявление за прилагат издаване на доказателства към заповед за заявлението, други изпълнение – чл. подават единствено 411 (1) формуляра за заявление. Повечето съдии не разглеждат доказателствата съгласно съответното тълкувателно решение 2. Разглеждане на Някои съдии Съдия В В До 1-3 месеца заявлението в извършват (Районен тридневен едноседмиче от подаването закрито съдебно предварителна съд) срок от н срок от заседание - чл. проверка за местна подаването подаването 411 (2) подсъдност преди да разгледат заявлението; други не го правят 3. Издаване на -- Съдия В В До 1-3 месеца заповед за тридневен едноседмиче от подаването изпълнение – чл. срок от н срок от 411 (3) подаването подаването 4. Връчване на -- Съдебни Прибл. 1 Прибл. 2 заповедта за служители месец месеца изпълнение на длъжника 5. Длъжникът не -- Длъжник Две Две седмици Две седмици подава седмици след след връчване възражение след след връчване на на заповедта връчване на връчване на заповедта заповедта за заповедта изпълнение 6. Заповедта влиза в -- Ако -- -- сила длъжникът не е подал възражение в двуседмиче н срок след връчването 24 4.3. Кратък преглед на производството по чл. 417 от ГПК 41. Производството по чл. 417 от ГПК дава възможност на кредитора, който може да подкрепи иска си с определен вид документ (нотариален акт, банкови извлечения, запис на заповед и др.), да подаде заявление до съда като приложи съответните документи и да поиска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за незабавно изпълнение върху имуществото на длъжника. В този случай няма таван на паричния размер по заповедта за изпълнение. Следователно, суми в много голям размер (напр. вземания по банкови кредити) могат да бъдат събрани по този начин. 42. За разлика от заповедното производство по чл. 410, производството по чл. 417 предвижда длъжникът да бъде уведомен за заповедта едва с пристъпването към изпълнение. Ако длъжникът възрази срещу вземането, изпълнението не спира, освен когато вземането се основава на запис на заповед или длъжникът представи парично обезпечение или убедителни доказателства, че сумата не е дължима. Независимо че възражението в случаите по чл. 417 ГПК обикновено не спира изпълнението, ако то е направено от длъжника, съдът дава указания на кредитора да предяви установителен иск. Ако в рамките на установителния иск се докаже че вземането не се дължи, съдът издава обратен изпълнителен лист, което дава възможност на длъжника да си възстанови събраните от кредитора суми в рамките на незабавното изпълнение. 43. В българската правна система се води разгорещен спор относно това заповедно производство. Често се смята, че тези разпоредби влизат в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека. От друга страна, институционалните кредитори приветстват тяхната ефективност. Концептуалният спор по тази уредба е извън целите и приложното поле на настоящия доклад, който прави преглед единствено на стъпките по прилагането на законовите разпоредби. 25 Графика 3: Заповедно производство по чл. 417 от ГПК Заявление за заповед въз основа на документ чл. 418 (1) Отказ за издаване на Проверка на заповед за заявлението изпълнение чл. 418 (2) чл. 418 (4) Издаване на заповед Обжалване на за изпълнение + изпълнителен лист отказа чл. 418 (2) чл. 418 (4) Връчване на заповедта (от съдебен изпълнител) Длъжникът подава Длъжникът Длъжникът възражение и възразява и Длъжникът подава Без възражение възразява (вземане представя обезпечение представя възражение по запис на заповед) доказателства чл. 420 (1) чл. 420 (2) чл. 420 (1) Изпълнение на Спиране на Спиране на Спиране на Изпълнението не заповедта изпълнението изпълнението изпълнението спира чл. 420 (1) чл. 420 (2) чл. 420 (1) Съдът дава указания на кредитора за иск чл. 415 (1) Кредиторът Кредиторът не предявява иск предявява иск чл. 422 (1) чл. 415 (2) Искът е уважен от Искът е отхвърлен Заповедта е съда със съдебно от съда с решение обезсилена решение чл. 422 (3) чл. 415 (2) Спиране на изпълнението . Заповедта остава в Обратен изпълнителен сила лист чл. 245 (3) 26 4.4. Състояние de jure/de facto на производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК * Описанието съдържа само най-типичните процесуални стъпки на заповедното производството по чл. 417 от ГПК. В предходната Графика № 3 са представени други варианти за развитието му. Таблица 4: Описание de jure/de facto на производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № Процесуални стъпки Задължени Срокове De jure De facto лица De jure Приблизите Приблизите лни на лни на практика практика в София 1. Подаване на заявление Някои заявители Кредитор -- -- -- за издаване на заповед прилагат за изпълнение въз оригиналните основа на документ, с документи към приложено искане за заявлението, незабавно изпълнение други прилагат и изпълнителен лист – копия. чл. 418 (1) – незабавно влизане в сила на заповедта 2. Разглеждане на Някои съдии Съдия от В В До 1-3 приложения документ извършват районен съд триседмиче едноседмич месеца от и издаване на заповед предварителна н срок от ен срок от подаването за изпълнение и на проверка за подаването подаването изпълнителен лист – подсъдност преди чл. 418 (2). да разгледат заявлението; други не го правят. 3. Връчване на заповедта -- Съдебен -- Прибл. 1 Прибл. 1 за изпълнение изпълнител месец месец 4. Обжалване на -- Длъжник В -- -- изпълнителния лист и двуседмиче възражение срещу н срок от заповедта за връчването изпълнение, което не спира изпълнението 5. Ако длъжникът подаде -- Съд -- -- -- възражение, съдът указва на кредитора да предяви установителен иск 6. Кредиторът подава -- Кредитор Един месец -- -- установителен иск от указанията на съда 7. В зависимост от -- Съд Няма -- -- решението по правно установителния иск, установен заповедта за срок. изпълнение остава в Следва да е сила (ако сумата е незабавно дължима) или се издава 27 обратен изпълнителен лист (ако сумата не е дължима). 4.5. Съпоставка на състоянието на производството de jure и de facto по чл. 410 и чл. 417 от ГПК 4.5.1. Процесуални стъпки 44. Няма съществена разлика между положението de jure и de facto в описанието на споменатото производство, що се отнася до броя и типа процесуални стъпки. Независимо от това, има някои специфични и разнородни процесуални практики, които са описани по-долу. 4.5.1.1. Прилагане на документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 45. Независимо от наличието на типов формуляр - заявление за заповед за изпълнение по чл. 410, в практиката на заявителите се срещат различия. Някои подават само попълнения формуляр. Други прилагат всички съпровождащи доказателства към заявлението. Последната практика, макар и често срещана, може да бъде приета за ненужно усилие от страна на заявителя. От интервютата със съдии става ясно, че за произнасяне по заявлението съдиите обикновено не разглеждат доказателствата, дори и да са приложени. Това е в съответствие с Тълкувателно решение на Върховния касационен съд № 4/2014 г., т. 2б, според което съдът не може да извлича информация от приложените документи и всички факти и обстоятелства следва да бъдат посочени в самото заявление. От друга страна, в хода на събеседванията бе установено, че съдиите в по-малките съдилища с по-лека натовареност разглеждат приложени доказателства. Наред с това, някои адвокати посочват, че биха били склонни да посъветват клиентите си длъжници да подават възражение срещу заповед за изпълнение, ако при справка по делото установят, че не са приложени доказателства. 4.5.1.2. Проверка за подсъдност 46. Според закона, постоянният адрес или седалището на длъжника определят подсъдността по това производство. По тази причина, когато бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 или чл. 417, някои съдии указват на съдебните служители да проверяват постоянния адрес на длъжника. Други съдии не извършват тази предварителна проверка и издават заповед за изпълнение въз основа на посочения в заявлението адрес. В някои съдилища има въведена единна практика в тази връзка (т.е. всички съдии в съответния съд извършват или не извършват проверка), а в други съдилища практиката зависи от преценката на отделния съдия (т.е. някои от съдиите в съда правят проверка, други – не, а трети изискват проверка, когато преценят). 47. Наред с това, проверката за подсъдност е по-бавна в по-натоварените съдилища (проверката се извършва само от определени служебни лица с право на достъп до базата данни за гражданска регистрация) и е по-бърза в по-малко натоварените съдилища. В съдилищата, в които проверката е затруднена, съдията 28 може да не е в състояние да се произнесе по заявлението в тридневния законов срок, ако такава проверка се извърши. 48. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. ВКС, т. 3a, когато съдът не извърши служебна проверка за местна подсъдност и издаде заповед за изпълнение само въз основа на посочената в заявлението информация, уважаването на заявлението стабилизира местната подсъдност. Следователно, издадената заповед не може да бъде обезсилена, дори и да се окаже че седалището или постоянният адрес на длъжника е другаде. Тази разпоредба на Тълкувателното решение, в съчетание с факта, че някои съдилища/съдии не проверяват предварително адреса на длъжника, създават предпоставки за избор на съд от страна на заявителя. 49. Към момента съществуват предпоставки за избор на съд предимно за заявители, чиито заявления са подсъдни на СРС, в който по правило произнасянето по заявления за издаване на заповед за изпълнение отнема няколко месеца повече отколкото в другите съдилища. Интервютата сочат, че търсенето на по-благоприятен съд все още е в ограничени мащаби; но като се има предвид, че Тълкувателното решение е от средата на 2014 г., практиката може да зачести, особено ако значителната разлика в сроковете за разглеждане на заявления за заповеди за изпълнение между София и останалите градове в България се запази. От една страна, търсенето на най-благоприятен съд в този случай има известен положителен ефект, поради по-равномерното разпределяне на делата сред районните съдилища. От друга страна, то представлява нежелана практика, тъй като се явява форма на заобикаляне на закона. 4.5.1.3. Даване на указания на ищеца за отстраняване на нередовност в заявлението по чл. 410 50. Съгласно тълкувателно решение № 4/2014 г. ВКС, съдът следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовност в заявлението, само когато ищецът не е използвал типовия формуляр или при изискуемост на по -висока съдебна такса. Във всички други случаи на констатирани нередовности в заявлението, съдията следва да откаже издаване на заповед за изпълнение. Въпреки това, според някои съдии не е приемливо да бъде отхвърлено заявление при допуснати незначителни, лесни за отстраняване нередовности, след като ищецът е заплатил висока съдебна такса. С оглед на това, в някои случаи съдията дава указания за отстраняване на нередовности, независимо от становището на Върховния касационен съд, изложено в тълкувателното решение. 4.5.1.4. Оригинали на документи по чл. 417 от ГПК 51. Налице е разнородна практика, когато заявителят по чл. 417 от ГПК не приложи към заявлението оригиналите на документите, на които се основава искането за незабавно изпълнение. Изглежда, че в подобни случаи повечето съдии издават заповедта за изпълнение, като посочват, че изпълнителен лист може да бъде получен само след представяне на оригиналния документ; в същото време, има и съдии, които отказват издаването на заповед или дават указания на кредитора да представи оригинала на документа преди да пристъпят към издаване на заповедта. 29 4.5.1.5. Обратен изпълнителен лист 52. Когато съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, а установителният иск по чл. 422 не потвърди съществуването на вземането, съдът издава обратен изпълнителен лист и дава възможност на длъжника да си възстанови вече събраните суми. Налице е разнородна практика по отношение на размера на сумите по обратния изпълнителен лист. Изглежда повечето съдии се придържат стриктно към разпоредбата на чл. 245 (3) от ГПК и издават обратен изпълнителен лист за действителните суми, събрани от длъжника. От друга страна, има и съдии, които добавят към тези суми натрупаните лихви за времето от събирането на средствата до тяхното възстановяване. 4.5.2. Срокове 53. Основното разминаване между положението de facto и de jure по заповедните производства е свързано със сроковете, в които съдиите извършват отделните процесуални стъпки. Съдиите посочиха, че разглеждат заявленията за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 и чл. 410 ГПК в обща “опашка” и може да се очаква да се произнесат в едни и същи срокове. В същото време, разглеждането на заявления по чл. 417 обикновено отнема повече време на съдиите, поради необходимостта да се запознаят с документалното основание за вземането, освен със заявлението. В резултат на това, произнасянето по чл. 417 от ГПК може да отнеме малко повече време от това по чл. 410, но разликите в действителните срокове по двете производства са незначителни. 54. Съпоставката на сроковете по производствата de jure и de facto сочи, че разминаването със законово определените срокове в съдилищата извън СРС са пренебрежими. В СРС обаче, тези разлики са огромни. Така например, интервюираните лица посочват, че произнасянето по заявленията за издаване на заповеди за изпълнение, за което по закон е предвиден тридневен срок от подаването на заявлението, в София отнема средно между един и три месеца. В някои крайни случаи забавянето е до пет месеца. Наред с това, в СРС изглежда има значителни разлики в сроковете за издаване на заповед за изпълнение между отделните състави. В други районни съдилища същото произнасяне отнема приблизително една седмица или две седмици при по-голяма натовареност на съда. 55. Основната причина за забавянето при заповедните производства в СРС е огромната му натовареност. Към момента, 72 съдии в този съд работят по заповедни производства. Тези съдии не разглеждат само този тип дела, а също така и много други граждански дела. През 2014 г., всеки от съдиите е имал месечно близо 56 заповедни производства. Що се отнася до цялостното натоварване, през 2014 г. всеки от съдиите в СРС е имал 124 дела месечно, докато средната месечна натовареност на съдия от районен съд в областните центрове в страната е била 59 дела, а средната натовареност на съдия от другите районни съдилища е била 33 дела.6 6 Официална статистика на ВСС 2014 г. 30 4.6. Връчване на призовки и съобщения 56. Законът не предвижда срок за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. Поради това, от техническа гледна точка няма разминаване в сроковете de jure и de facto. Освен това, връчването не поражда проблеми в случаите по чл. 417 ГПК, тъй като се извършва от съдебни изпълнители, а не от съдебните призовкари, като освен това по чл. 417 влизането в сила на заповедта е незабавно и не зависи от връчването. 57. В същото време, връчването на заповедта за изпълнение се явява най - сериозният фактор за забавяне на производството по чл. 410 от ГПК. Връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на производството, защото от връчването започва да тече двуседмичният срок за подаване на възражение, при чието изтичане заповедта за изпълнение влиза в сила. 58. Когато предприемат връчване, призовкарите следва да посетят посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес най -малко три пъти в рамките на месец. Ако не успеят да връчат заповедта, документите се връщат на съдията, който следва да даде указания за по-нататъшни действия. В заповедното производство обикновено това е етапът, в който съдиите установяват постоянния адрес на длъжника. Ако той се различава от адреса в заявлението, съдията указва на призовкаря да извърши връчването на постоянния адрес. Ако двата адреса съвпадат или връчването на постоянния адрес също е неуспешно, съдията дава указания на призовкаря да залепи уведомление на вратата на длъжника. В този случай заповедта влиза в сила в едномесечен срок след залепването на уведомление (включващ двуседмичния срок, по време на който длъжникът може да посети съда и да получи документа, и последващия двуседмичен срок за подаване на възражение). 59. Има малки несъответствия в начина, по който съдиите организират връчването на документи, когато посоченият в заявлението адрес се различава от постоянния адрес на длъжника. Както бе посочено по-горе, когато не е извършена предварителна проверка за местна подсъдност, се пристъпва към връчване на посочения в заявлението адрес, а при неуспех се установява постоянния адрес. В същото време, дори когато в самото начало е направена проверка, се появяват различия. Ако проверката установи разминаване между посочения в заявлението адрес и постоянния адрес, някои съдии дават указания на призовкарите първо да опитат връчване на адреса в заявлението и при неуспех – на постоянния адрес. В противовес на това, други съдии изискват от призовкарите от самото начало да опитат да връчат и на двата адреса. 60. Както трикратното посещение на адреса за удостоверяване невъзможността за връчване на заповедта, така и залепването на уведомление на вратата на длъжника, дават повод за противоречиви мнения. По въпроса за трите посещения на адреса на длъжника, някои адвокати са на мнение, че няма ефективен способ за доказване на реалното извършване на трите посещения от страна на призовкаря. Когато се отчита пред съдията, призовкарят обикновено уточнява датите на посещенията и по-рядко часа и конкретните обстоятелства, свързани с него. Залепването на уведомление на вратата също е повод за недоволства, тъй 31 като вратите не винаги са достъпни, освен това трети лица могат лесно да премахнат уведомлението, преди длъжникът да е имал възможност да го види. От друга страна, тези методи могат да се окажат единствената възможност за придвижване на производството, особено когато длъжникът се опитва да избегне връчването. 61. Трудно е да се изчисли средното времетраене за връчване на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съвсем ориентировъчно в София, където връчването е най-проблемно, интервюираните лица посочват минимум двумесечен срок за връчване, не на последно място поради умишлените опити на много длъжници да го избегнат. В другите съдебни райони връчването отнема до месец, като е малко по-бавно във Варна, Пловдив и малките населени места, в които съдът разчита на кметовете да извършат връчванията. 4.7. Други въпроси (извън несъответствията между състоянието на производството de jure и de facto) 62. Много от интервюираните лица изразиха загриженост във връзка с честите и понякога безотговорни възражения срещу заповедите за изпълнение. Трудно е да се установи какъв процент от длъжниците подават възражения срещу заповедите (като основаващите се на личен опит отговори на интервюираните лица варираха между 10 % и 90 % от длъжниците). Така или иначе, когато подобни възражения са фриволни, те не само могат да натоварят излишно съда с бъдещ установителен иск, но също така могат многократно да завишат разноските по производството, първоначално за сметка на кредитора, а при успешно изпълнение, на по-късен етап и за сметка на длъжника. 4.8. Разноски 63. Като цяло, заповедното производство може да бъде доста скъпо, особено като се вземат предвид съдебните такси, адвокатските възнаграждения и впоследствие таксите за съдебните изпълнители. 7 В Приложение 1 се съдържа подробна информация за разноските по производството по съответната тарифа (Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения посочва минималния размер, но адвокатите и техните клиенти могат да договорят по-високо възнаграждение, което длъжникът ще трябва да заплати при успешно изпълнение). Приложение 2 съдържа конкретни примери за паричния израз на тези правила като илюстрира какви биха били разноските по заповедно производство с конкретна стойност. Таблицата по-долу онагледява разноските по заповедно производство и последващо изпълнение по вземане за 500 лв. 7 Разноските са изчислени при допускане, че кредиторите биха предпочели да възложат изпълнението на частен съдебен изпълнител. Частните съдебни изпълнители започват да работят в България въз основа на Закона за частните съдебни изпълнители от 2005 г. Те извършват всички действия върху имуществото на длъжника в т.ч. връчване на документи в хода на изпълнението. Съдебният изпълнител се наема от кредиторите, след получаване на изпълнителен лист от последните. Кредиторите могат да избират между частен и държавен съдебен изпълнител, като таксите на държавните съдебни изпълнители са по -ниски. При успешно изпълнение, всички платени от кредиторите разноски във връзка с изпълнението се събират от длъжника. 32 Таблица 5: Разноски за заповедно производство и свързано с това изпълнение (500 лв.) Тип процесуално действие Съдебна Адвокатско Общо за такса/такса за възнаграждени съответнат частен изпълнител е а фаза Подаване на заявление за издаване 25 лв. 300 лв. 325 лв. на заповед за изпълнение 500 лв. (съдебна такса) Предявяване на установителен иск 25 лв. 300 лв. 325 лв. в случай на възражение от страна (съдебна такса) на длъжника Започване на изпълнението от 20 лв. 200 лв. 220 лв. частен съдебен изпълнител (такса, дължима на частния съдебен изпълнител) Събиране на парично вземане 90 лв. 150 лв. 240 лв. (частен съдебен изпълнител)* (такса, дължима на частния съдебен изпълнител) Общо 1110 лв. * Ако длъжникът се издължи след връчване на поканата за доброволно изпълнение в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, по събраното вземане не се дължат такси за частен съдебен изпълнител (съгласно изменения на Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, в сила от 1 август, 2014 г.). 64. Видно от горната таблица, ако заповедното производство премине през всички възможни етапи, включително през подаване на възражение от длъжника и последващ установителен иск, разноските могат да надвишат размера на вземането, особено при малки по размер вземания. Така например, ако вземането е в размер на 500 лв., сборът на разноските за всички процесуални етапи би бил близо 1110 лв. (при положение, че адвокатът е получил минималното възнаграждение според тарифата), което превишава сумата по първоначалния иск над два пъти. От друга страна, ако длъжникът не подаде възражение и доброволно плати при получаване на покана за доброволно изпълнение, той би дължал 565 лв. по-малко разноски на взискателя, въпреки че разноските отново биха надвишавали размера на вземането (545 лв.). Този пример ясно илюстрира колко важно е да бъдат избягвани фриволни възражения от страна на длъжниците. 65. Важна характеристика на съдебните такси по заповедни производства е, че те не са разходоориентирани. По-конкретно, разглеждането и произнасянето по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК например, може да отнеме средно половин час на един съдия (тъй като съдията се запознава само с типовия формуляр), а произнасяне по чл. 417 от ГПК вероятно би отнело двойно повече време (поради необходимостта да бъдат разгледани и приложените документи). Наред с това, необходимите по двете производства усилия не зависят от размера на вземането. Независимо от това, съдебната такса за двете производства е 2 % от размера на вземането. 66. От друга страна, съдебната такса в заповедното производство е равна на съдебната такса по установителния иск, който кредиторът предявява в случай на подадено възражение (по 2 % от размера на вземането), въпреки че първото производство предполага преглед на документ и изготвяне на заповед, а второто 33 предполага едно или две открити съдебни заседания и други присъщи за исковото производство действия, които натоварват съда в много по-голяма степен. 4.9. Препоръки 67. В хода на проучването бяха установени множество различия в практиката по заповедното производство. Въпреки че голяма част от интервюираните лица приветстваха Тълкувателното решение на Върховния касационен съд, с което се внася яснота по много въпроси, не малко участници в производството са на мнение, че редица въпроси остават без отговор. Изложените по-долу препоръки не се спират на всяка от по-рано направените констатации, а само на по- значимите, или оставените без отговор в Тълкувателното решение. Следва да се има предвид, че е възможно да има необходимост от бъдещи тълкувателни решения за по-нататъшно уеднаквяване на практиката по това производство. 1) Проверка за местна подсъдност: Важно е най-малкото на нивото на отделните съдилища да има единни правила относно това дали следва да се извършва такава проверка. Оставянето на този въпрос на преценката на отделните съдии в съответния съд може да създаде впечатление за произвол или нередности. В същото време, ако се въведе практика на предварителни проверки за подсъдност, тя би следвало да отчита необходимото за това време в съответния съд и доколко това би повлияло на законните срокове за произнасяне по заявления за издаване на заповед за изпълнение. В съдилищата, където подобни проверки не се правят, може да бъде въведен механизъм за проследяване на случаите на сгрешена подсъдност и каква е била правилната подсъдност. Ако механизмът установи, че съдът е използван за избор на по-благоприятен съд, може да се обмисли въвеждането на проверки за подсъдност. Оптималното решение би било да се въведе единна практика в цялата страна. 2) Връчване на заповеди за изпълнение по чл. 410: С оглед по-добрата защита на интересите на длъжника и разсейване на съмненията за нередности при връчването, да се въведе рутинна практика за описване на обстоятелствата, свързани с трите опита за посещение на адреса на длъжника, в т.ч. час и др., както и изискване за описание на обстоятелствата по залепване на уведомление на адреса на длъжника. 3) Честота на възраженията: С оглед разработването на политика по отношение на фриволните възражения, е важно да се проследява статистически приблизителния процент възражения срещу заповеди за изпълнение. За да се постигне това е необходима технологична възможност за проверка на броя дела по чл. 422 от ГПК (установителния иск след подадено възражение) и по чл. 423 от ГПК (установителния иск след забавено възражение пред второинстанционен съд, поради ненадлежно връчена заповед). Съпоставянето на броя подобни искове с броя производства по чл. 410 и чл. 417 от ГПК (която бройка и в момента присъства в официалната съдебна статистика), би внесло яснота относно съотношението на броя установителни искове към броя издадени заповеди за изпълнение, както и потенциалните процентни разлики по райони. Ако процентът на възраженията се окаже значителен, както смятат лицата, интервюирани за този доклад, ще е необходимо да се предприемат стъпки за ограничаване на фриволните възражения. Едно от 34 решенията е преработване на типовия формуляр за възражение, който се изпраща служебно на длъжника заедно със заповедта за изпълнение. Въпреки че е желателно длъжникът да получава съдействие за подаване на възражение срещу заповедта, не по-маловажно е да осъзнава последиците от едно възражение, особено що се отнася до разноските. Включването на информация за последиците от едно възражение в типовия формуляр би било разумно. 4) Разноски: Може да се помисли за преразглеждане на тарифата за съдебни такси с цел предвиждане на различни по размер такси за заповедното производство и за последващ установителен иск (напр. разпределение 1 - 3 %, вместо сегашните 2 % и 2 %). При това положение, таксите биха отразявали по-адекватно положения от съда труд по всяко от производствата. Наред с това, по-ниската такса за заповедно производство ще облекчи финансовото бреме за длъжника, ако се издължи на етапа на издаване на заповедта за изпълнение без да подава възражение. Тази промяна би могла също така да има възпиращ ефект по отношение на фриволни възражения. Тарифата за минималния размер на адвокатските възнаграждения също може да бъде ревизирана, за да отразява разпределението на съдебните такси между двете производства – за издаване на заповед за изпълнение и за последващ установителен иск искове – като отчита вложения труд по двете производства и естеството на производството по чл. 422 като квази-втори етап на заповедното производство. 5. Основни констатации и препоръки по отношение на Софийски районен съд 68. Анализът на гореспоменатите две производства установи, че сроковете в СРС коренно се различават от тези в другите районни съдилища в страната. По тази причина, този съд заслужава особено внимание, особено предвид обстоятелството, че близо 30 % от всички дела на първа инстанция се разглеждат от СРС.8 5.1. Основни констатации 69. Много са причините за огромните разлики в сроковете между СРС и останалата част от страната. Те включват: 1) Натовареност: Отдавна е добре известно, че натовареността на съдиите в този съд многократно превишава натовареността на съдиите в други районни съдилища. Наред с това, съдът работи със значително по -малко съдии от одобрените щатни бройки. Одобрените по щат длъжности за магистрати в Районен съд София са 171, от които 13 са все още незаети, а 20 магистрати са командировани в друг съд.9 2) Вътрешни процеси: Изглежда по-бавното движение на дела в СРС е свързано не само с голямата натовареност на съдиите, но и с 8 Официална статистика за 2014 г. на ВСС, публикувана на сайта на ВСС. 9 Официална статистика за 2014 г. на ВСС; регистър на ВСС за командированите съдии. 35 документооборота и вътрешните процеси в съда. Бавните темпове, с които постъпилите искови молби се завеждат под номер или влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК стигат до изпълнителен лист, са сред многото примери, които създават впечатление за значително забавяне при докладването пред съответния съдия от страна на съдебната администрация. Изглежда това забавяне не се дължи непременно на недостига на съдебни служители, тъй като съотношението съдебни служители/магистрати в този съд е малко по-високо от средното за районен съд в областен център. 10 . Следователно, възможно е самите мащаби на съда да допринасят за логистичната тромавост в сравнение с други съдилища. 3) Информационни системи: Съдът ползва различни системи за различни типове дела, което поражда затруднения, включително и във връзка с обработката на данни за нуждите на призоваването. 4) Сграден фонд: Дълги години съдът се помещава в сграда, която не може да задоволи нуждите му от съдебни зали, кабинети на съдии и административни помещения. През 2015 г. гражданското отделение на съда беше преместено в нова сграда, а старата сграда се използва понастоящем само от наказателно отделение, на което предстои да се премести в по-обширни помещения в бъдеще. Преместването осигури по- голям простор за гражданското отделение, но създаде нови, вероятно временни затруднения, поради процеса на преместване и последвалия режим на работа в две сгради при единна администрация. 5) Призоваване и връчване на съобщения: Призоваването и връчването на съобщения в района на СРС е по-бавно в сравнение с други съдилища. Тези проблеми са породени предимно от обема работа. Според съдебната администрация, 95-те призовкари в този съд извършват средно годишно близо 630 000 връчвания и призовавания. В опит да оптимизира тази дейност, в началото на 2011 г. съдът сформира административна служба "Куриерска поща и спешни призовки". Към момента, 15 съдебни служители (от общо 95-те) са заети в тази служба и отговарят за призоваването и връчването на лица с множество съдебни производства (напр. банки, дружества за комунални услуги), както и за връчвания, обозначени от съдиите като спешни 11 . През 2014 г., административна служба "Куриерска поща и спешни призовки“ е извършила връчване на 346 061 съобщения, от които 3 690 са били „спешни“, а останалите са били връчени на така наречените „големи заявители”. Фактът, че 15 души са били в състояние да връчат близо 50 % от съобщенията в съда, оставяйки останалите 80 съдебни изпълнители да обслужват другите 50 % (близо 3500 изпълнителни действия годишно на служител) сочи, че въведената специализация със сформирането на този отдел вероятно е повишила ефективността. От друга страна, 80-те съдебни изпълнители, които не са от административна служба "Куриерска поща и спешни призовки“ вероятно биха могли да се справят по-добре с останалите близо 50 % от връчванията. За сравнение, Районният съд в Благоевград отчита връчване 10 Официална статистика за 2014 г. на ВСС. 11 Пример за спешно изпълнително действие може да бъде даден с разпоредено бързо производство, при което 10 дни преди съдебното заседание съдията разбира за нередовно връчване, което може да доведе до отлагане на заседанието. 36 от страна на 3-ма призовкари на близо 36 000 съобщения годишно (близо 12 000 връчвания на служител). Не беше възможно в рамките на това изследване да се проучи по-обстойно съотношението между броя призовкари и броя връчвания годишно в други български съдилища, но представеното по-горе сравнение навежда на мисълта, че затрудненията при призоваването в София не се дължат непременно на недостига на личен състав или не само на него. 6) Достъп до информация: Ползвателите на съда са почти единодушни, че достъпът до информация по дела в СРС е затруднен и обикновено изисква посещение на място. Съдът непрестанно полага усилия за повишаване качеството на своя сайт в интернет и за улесняване на достъпа до информация, но до момента оставя впечатлението, че изостава в това отношение от много други съдилища в страната. 5.2. Препоръки 70. За отстраняване на споменатите, специфични за СРС проблеми, следва да бъде обърнато особено внимание на този съд, като бъдат предприети следните мерки: 1) Натоварването на съдиите в съда следва да бъде намалено до средното за страната, доколкото е възможно, като се направи необходимото броят на ефективно заетите съдии да отговаря на одобреното щатно разписание. Този въпрос следва да бъде решен чрез провеждане на конкурси за назначаване на нови съдии, както и чрез ограничаване на практиката за командироване на съдии от този съд (както се предлага в и предложения проект за изменение на Закона за съдебната власт на МП). 2) Да се подобри начина на работа на призовкарите в съда и да се приведе в съответствие с работата на административна служба "Куриерска поща и спешни призовки“. 3) Да се повиши качеството на публикуваната информация на сайта на съда в интернет, на достъпа до дела и получаване на информация в съда. 4) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет следва да играе водеща роля в усилията за цялостно подобряване на организацията на работа в СРС. Според проведените интервюта, наскоро е приключила проверка на съда и се очаква резултатите да бъдат обявени своевременно. Може да се очаква, че този доклад ще съдържа препоръки за подобряване организацията на работа. Предвид особените обстоятелства, при които работи съдът през последните години (недостиг на помещения, преместване в нова сграда), би било важно след една година да се извърши последваща проверка. Ако година след преместването в нова сграда, сроковете в СРС не се изравнят или доближат до тези в страната (досега съдът имаше основателни причини за някои неефективности ), може да се обмисли осъществяването на комплексен проект за анализ на вътрешните правила за работа в този съд и изготвянето и изпълнението на подробен план за действие за подобряване функционирането на съда и обслужването на гражданите. 37 ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Разноски по заповедно производство и последващо изпълнение върху имуществото на длъжника Таблица 6: Разноски по заповедно производство и свързано с това изпълнение Процесуално Съдебна такса/такса за частен Адвокатско възнаграждение действие съдебен изпълнител Подаване на Съдебна такса 2 % от интереса (но Таксата се определя по следния заявление за не по-малко от 25 лв.) начин, въз основа на 50 % от издаване на материалния интерес: заповед за изпълнение  Интерес до 1000 лв. (300 лв.)  Интерес 1000 – 5000 лв. (300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.)  Интерес 5000 – 10 000 лв. (580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.)  Интерес над 10 000 лв.(830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.) Предявяване на Съдебна такса 2 % от интереса  Интерес до 1000 лв. (300 лв.) установителен  Интерес 1000 – 5000 лв. (300 + иск в случай на 7% за горницата над 1000 лв.) възражение от  Интерес 5000 – 10 000 лв. (580 страна на лв. + 5 % за горницата над длъжника 5000 лв.)  Интерес над 10 000 лв. (830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.) Започване на 20 лв. 200 лв. изпълнително производство с частен съдебен изпълнител Изпълнение на Такса на частен съдебен Таксата се определя въз основа на парично изпълнител: 50 % от посочените по-долу суми: вземане от частен съдебен  Събрана сума до 100 лв. (10 лв.)  Интерес до 1000 лв. (300 лв.) изпълнител*  Събрана сума 100 – 1000 лв. (10  Интерес 1000 – 5000 лв.(300 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. + 7 % за горницата над лв.) 1000 лв.)  Събрана сума 1000 – 10 000 лв.  Интерес 5000 – 10 000 лв. (580 (100 лв. + 8 % за горницата над лв. + 5 % за горницата над 1000 лв.) 5000 лв.)  Събрана сума 10 000 – 50 000  Интерес над 10 000 лв. (830 лв. лв. (820 лв. + 6 % за горницата + 3 % за горницата над 10 000 над 10 000 лв.) лв.)  Събрана сума 50 000 – 100 000 лв. (3 220 лв. + 4 % за горницата над 50 000 лв.) 38  Събрана сума над 100 000 лв. (5 220 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв.) * Ако длъжникът се издължи след връчване на поканата за доброволно изпълнение в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, по събраното вземане не се дължат такси за частен съдебен изпълнител (съгласно изменения на Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, в сила от 1 август, 2014 г.). 39 ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Разноски по заповедно производство и последващо изпълнение върху имуществото на длъжника за искове на стойност 4 000, 20 000 и 60 000 лв. Таблица 7: Разноски по издаване на заповед за изпълнение и свързано с това изпълнение (4 000 лв.) Процесуално действие Съдебна Адвокатско Общо за такса/такса за възнаграждение съответната частен съдебен фаза изпълнител Подаване на заявление за издаване 80 лв. 370 лв. 450 лв. на заповед за изпълнение за 4 000 лв. Предявяване на установителен иск 80 лв. 510 лв. 590 лв. в случай на възражение от страна на длъжника Започване на изпълнително 20 лв. 200 лв. 220 лв. производство с частен съдебен изпълнител Изпълнение на парично вземане 340 лв. 255 лв. 595 лв. (частен съдебен изпълнител) Общо 1 855 лв. Таблица 8: Разноски по издаване на заповед за изпълнение и свързано с това изпълнение (20 000 лв.) Процесуално действие Съдебна Адвокатско Общо за такса/такса за възнаграждение съответната частен съдебен фаза изпълнител Заявление за издаване на заповед 400 лв. 830 лв. 1 230 лв. за изпълнение за 20 000 лв. Предявяване на установителен 400 лв. 1 130 лв. 1 530 лв. иск в случай на възражение от страна на длъжника Започване на изпълнително 20 лв. 200 лв. 220 лв. производство с частен съдебен изпълнител Изпълнение на парично вземане 1 420 лв. 565 лв. 1 985 лв. (частен съдебен изпълнител) Общо: 4 965 лв. 40 Таблица 9: Разноски по издаване на заповед за изпълнение и свързано с това изпълнение (60 000 лв.) Процесуално действие Съдебна Адвокатско Общо за такса/такса за възнагражде съответната частен съдебен ние фаза изпълнител Подаване на заявление за 1 200 лв. 1 430 лв. 2 630 лв. издаване на заповед за изпълнение за 60 000 лв. Предявяване на установителен 1 200 лв. 2 330 лв. 3 530 лв. иск в случай на възражение от страна на длъжника Започване на изпълнително 20 лв. 200 лв. 220 лв. производство с частен съдебен изпълнител Изпълнение на парично вземане 3 620 лв. 1 165 лв. 4 785 лв. (частен съдебен изпълнител) Общо: 11 165 лв. 41