                                                   Доклад No. 66263-BG




                    ПОСТИГ�?�?Е �?�?
                 И�?ТЕЛИГЕ�?ТЕ�? Р�?СТЕЖ
 Как научните из�?ледвани�? и иновациите да работ�?т за Българи�?




м. �?нуари 2012 г.




СВЕТОВ�?�? Б�?�?К�?
Отдел „Финан�?иране и развитие на ча�?тни�? �?ектор�?
Централноевропей�?ки и балтий�?ки �?трани
Регион Европа и Централна �?зи�?
Вашингтон, окръг Колумби�?
© 2012 The International Bank for Reconstruction and Development/The World Bank
1818 H Street NW
Washington DC 20433
Telephone: 202-473-1000
Internet: www.worldbank.org

В�?ички права �?а запазени
Отпечатано в Република Българи�?
Първо издание: м. �?нуари, 2012

Доклад No. 66263-BG

Дизайн на корицата: Бори�? Балабанов

В �?лучай на не�?ъответ�?твие водещ е англий�?ки�?т тек�?т на доклада.
Отпечатано на 100 % рециклирана харти�?
Книжно т�?ло - CyclusPrint - 90 гр.
Корица - CyclusPrint - 300 гр.
          БЪЛГ�?РИЯ – ФИСК�?Л�?�? ГОДИ�?�? �?�? ПР�?ВИТЕЛСТВОТО
                                1 �?нуари - 31 декември


                   В�?ЛУТ�? И ЕКВИВ�?ЛЕ�?Т�?И ЕДИ�?ИЦИ
                          (Валутен кур�? към 3 �?нуари 2012 г.)
                        Валутна единица = Българ�?ки лев (BGN)
                                   1 EUR = 1.95583
                                   1 USD = 1.50287


                               МЕР�?И ЕДИ�?ИЦИ
                                  Метрична �?и�?тема


                         СЪКР�?ЩЕ�?ИЯ И �?КРО�?ИМИ

Б�?�?        Българ�?ка академи�? на науките
Б�?СКОМ     Българ�?ка а�?оциаци�? на �?офтуерните компании
БВП        Брутен вътрешен продукт
ГПК�?       Грантови програми на конкурентни начала
ДЖЕРЕМИ    Съвме�?тни европей�?ки ре�?ур�?и в подкрепа на микропредпри�?ти�?та и на МСП
ДП         Държавни предпри�?ти�?
ЕК         Европей�?ка коми�?и�?
Е�?Ф        Европей�?ка научна фондаци�?
ЕПВ        Европей�?ко патентно ведом�?тво
ЕС         Европей�?ки �?ъюз
ЕФФИ       Европей�?ка федераци�? на фармацевтичните инду�?трии
ЕЦ�?        Европа и Централна �?зи�?
И�?�?МСП     Изпълнителна агенци�? за на�?ърчаване на малките и �?редните предпри�?ти�?
ИКТ        Информационни и комуникационни технологии
ИТ         Информационни технологии
МИЕТ       Мини�?тер�?тво на икономиката, енергетиката и туризма
М�?К        Мултинационални компании
МСП        Малки и �?редни предпри�?ти�?
МОМ�?       Мини�?тер�?тво на образованието, младежта и науката
�?БИИ       �?ационално бюро за икономиче�?ки из�?ледвани�? (на С�?Щ)
�?ИЗ        �?ационални ин�?титути по здравеопазване на С�?Щ
�?ИИ        �?аучноиз�?ледовател�?ки ин�?титут
�?ИРД       �?аучноиз�?ледовател�?ка и развойна дейно�?т
�?ПО        �?еправител�?твена организаци�?
�?ИФ        �?ационален иновационен фонд
�?ТИ        �?аука, технологии и иновации
�?ПР        �?ационална програма за реформа
�?Ф�?И       �?ационален фонд „�?аучни из�?ледвани�?�?
ОИСР       Организаци�? за икономиче�?ко �?ътрудниче�?тво и развитие
ОП         Оперативна програма
ПБСП       Проучване на бизне�? �?редата и предпри�?ти�?та
ПИС        Права върху интелектуалната �?об�?твено�?т
ПРОО�?      Програма за развитие на ОО�?
ПТИ        Програма „Технологични инкубатори�?
ПЧИ        Преки чужде�?транни инве�?тиции




                                          iii
РК        Ри�?ков капитал
СГУ       Служба на главни�? учен в Израел
СЕБР�?     Си�?тема за електронни бюджетни разплащани�?
СИФ       Световен икономиче�?ки форум
СПТМ      Служба по патенти и търгов�?ки марки на С�?Щ
ССРР      Средно�?рочна рамка на разходите
ТП        Техниче�?ка подкрепа
ФПИК      Фондаци�? „Приложни из�?ледвани�? и комуникации�?
ALLEA     Европей�?ка федераци�? на националните академии на науките (All European Academies)
CIP       Рамкова програма за конкуренто�?по�?обно�?т и иновации
CMMI      Интеграци�? на модела за зр�?ло�?т на организационни�? потенциал (на англ. Capability
          Maturity Model Integration)
ECSHD     Отдел „Човешко развитие�?, Световна банка
ECSPF     Отдел „Финан�?иране и развитие на ча�?тни�? �?ектор�? за ЕЦ�?, Световна банка
EXPY      Индикатор за �?тепен на у�?ъвършен�?тване на изно�?а
HDNED     Група за образование към Мрежата за човешко развитие на Световна банка
NEMESIS   �?ЕМЕЗИС, �?ов иконометричен модел за оцен�?ване по �?екторна взаимозави�?имо�?т и
          до�?тавки
PRMED     Отдел „Икономиче�?ка политика и дълг�?, Световна банка
SAP       Корпораци�? С�?П (System Analysis and Program Development Corporation)
USAID     �?генци�? за международно развитие на С�?Щ
UVD       Стойно�?т за единица отдалечено�?т от оптималното �?ъотношение между каче�?тво и
          цена на �?токата за изно�? (в оригинала: unit valuedistance, UVD)
VCP       Профе�?ионали�?ти, �?ертифицирани от фирмата VMware




                      Вицепрезидент     :    Филип Льо Уеру, ECAVP
                 Директор за �?траната   :    Питър К. Харолд, ECCU5
                  Директор на �?ектор    :    Херардо Корочано , ECSPF
                Ръководител на �?ектор   :    Лалит Райна, ECSPF
                 Ръководител на екип    :    Джон Габриел Годард, ECSPF
                                            iv
                                                            СЪДЪРЖ�?�?ИЕ

Съкращени�? и акроними .............................................................................................iii
Благодарно�?ти .............................................................................................................viii

РЕЗЮМЕ ......................................................................................................................... ix
ВЪВЕДЕ�?ИЕ ................................................................................................................... 1
Ч�?СТ I. ОЦЕ�?К�? �?�? И�?ОВ�?ЦИО�?�?ИЯ К�?П�?ЦИТЕТ �?�? БЪЛГ�?РИЯ.......... 5
I.A. Степен на у�?ъвършен�?тване и технологична интензивно�?т
на българ�?ки�? изно�? .................................................................................................................................. 6
I.Б. Иновативно�?тта в ча�?тни�? �?ектор в Българи�? —
изводи от проучвани�? �?ред фирмите .................................................................................................. 13
I.В. Сравнение на пред�?тав�?нето на Българи�? в обла�?тта на новите технологични
изобретени�? и научната продукци�? �?пр�?мо други държави ........................................................ 20

Ч�?СТ II. ПРЕПОРЪКИ З�? ПОЛИТИКИТЕ ............................................................ 25
II.A. По�?тигане на целта от разходи за �?ИРД в размер на 1.5% от БВП
�?ъгла�?но �?тратеги�? „Европа 2020�? ....................................................................................................... 27
II.Б. Укрепване на ин�?титуционалната рамка за научните
из�?ледвани�? и иновациите .................................................................................................................... 31
II.В. По�?тигане на по-добри резултати от националните
ин�?трументи за финан�?иране ............................................................................................................... 40
II.Г. Увеличаване на ефективно�?тта на �?ред�?твата по лини�? на ЕС,
на�?очени към иновации ........................................................................................................................ 48
II.Д. Разработване на целеви иновативни политики и ин�?трументи за
приоритетни �?ектори: примерите на �?екторите на фармацевтиката и на ИТ .......................... 53

БИБЛИОГР�?ФИЯ ........................................................................................................ 61
Приложение № 1
Измерване на конкуренто�?по�?обно�?тта: какво разкрива
икономиче�?ката литература .................................................................................................... 64
Приложение № 2
Иконометричен анализ на решението да �?е въвеждат иновации .................................. 67
Приложение № 3
Сравнение на технологичното и научното пред�?тав�?не на
Българи�? �?пр�?мо други държави ........................................................................................... 69
Приложение № 4
Стимулиране на ви�?ококаче�?твени научни из�?ледвани�? �? помощта
на грантови програми на конкурентна о�?нова ................................................................... 72
Приложение № 5
Подобр�?ване на ин�?трументите за подкрепа на внедр�?ването на
иновации от фирмите по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? ................................................. 76




                                                                           v
ФИГУРИ
Фигура № 1: Бро�?т на патентите, при�?ъдени на българ�?ки изобретатели,
значително �?пада �?лед 1990 г., но �?е наблюдава ръ�?т благодарение
на иновативните дейно�?ти в �?ектора ИТ ........................................................................................... xi
Фигура № 2: Бро�?т на публикациите от българ�?ки учени ра�?те, но в�?е още пред�?тои
по�?тигането на темп, укрепващ глобалната позици�? на Българи�? в науката .........................xiii
Фигура № 3: Прогнозна интензивно�?т на �?ИРД за Българи�?, 2000–2020 г. ............................ xiv
Фигура № 4: Изно�?ът на Българи�? на глава от на�?елението в регионален план:
1990–2008 г. ............................................................................................................................................... 7
Фигура № 5: Динамичен профил на изно�?а на Българи�?, 2001–2008 г. ........................................ 9
Фигура № 6: Еволюци�? на �?тепента на у�?ъвършен�?тване на изно�?а (EXPY):
Българи�? и избрани �?трани за �?равнение (1988-2008 г.) ..................................................10
Фигура № 7: Патенти, при�?ъдени от Службата по патенти и т
ъргов�?ки марки на С�?Щ на изобретатели в Българи�? .................................................................. 21
Фигура № 8: Бро�?т на патентите, при�?ъдени на българ�?ки изобретатели, значително �?пада
�?лед 1990 г., но �?е наблюдава ръ�?т благодарение на развойни дейно�?ти
на фирми от �?ектора на ИТ ................................................................................................................... 21
Фигура № 9. �?ара�?тва бро�?т на изобретени�? �? чужде�?транно �?ътрудниче�?тво, о�?обено �?
партньори от ча�?тни�? �?ектор ................................................................................................................ 22
Фигура № 10: Бро�?т на публикациите от българ�?ки учени ра�?те, но в�?е още пред�?тои
по�?тигането на темп, укрепващ глобалната позици�? на Българи�? в науката .......................... 23
Фигура № 11: Прогнозна интензивно�?т на �?ИРД за Българи�?, 2000–2020 г. ........................... 28
Фигура № 12: Общ размер на държавните �?уб�?идии за
Универ�?итетите и Б�?�? (в 000 лв.) ....................................................................................................... 29
Фигура № 13: По�?ледователно�?т на �?ъбити�?та, водещи до неефективно�?т на
научноиз�?ледовател�?ките ин�?титути .................................................................................................. 35
Фигура № 14: Позици�? на �?ационални�? фонд "�?аучни из�?ледвани�?" и �?ационални�?
иновационен фонд по о�?та "наука-пазар" .......................................................................................... 41
 Фигура № 15: �?и�?ко ниво на у�?во�?ване на �?ред�?тва от ЕС: идентифицирани
проблеми и приложени мерки .............................................................................................................. 49
Фигура № 16: При �?ИРД във фармацевтичната обла�?т Европа
изпреварва С�?Щ и Япони�? (в млн. евро) .......................................................................................... 54
Фигура № 17: Изно�?ът на българ�?ки фармацевтични издели�?
�?е е утроил през по�?ледните три години ........................................................................................... 55
Фигура № 18: Пер�?онални�?т компютър „Правец 8C�?..................................................................... 56
Фигура № A.1.: Индек�? на �?пециализаци�? за Българи�?: 2009 г. �?пр�?мо 1996 г. ........................ 70
Фигура № A.2.: Индек�? на отно�?ителното въздей�?твие в избрани ди�?циплини за Българи�? и
други �?трани, подбрани за �?равнение: 1996-2009 г. ......................................................................... 70
Т�?БЛИЦИ
Таблица № 1: М�?�?тото на Българи�? в международни
кла�?ации за конкуренто�?по�?обно�?т ..................................................................................................... ix
Таблица № 2: М�?�?тото на Българи�? в международни
кла�?ации за конкуренто�?по�?обно�?т ...................................................................................................... 5
Таблица № 3: О�?новни де�?тинации за изно�? за Българи�? (2008 г.) ................................................ 8
Таблица № 4. Сравнение между избрани икономики по отношение
на интензивно�?тта на иновациите на ча�?тни�? �?ектор .................................................................... 14
Таблица № 5: Характери�?тики на в�?�?ка от групите фирми ........................................................... 15
Таблица № 6: Развитието на напреднали вътрешни възможно�?ти е обща черта на
иновативните друже�?тва, о�?обено за онези от т�?х, ориентирани към изно�? ........................... 17
Таблица № 7: Външни движещи �?или на иновативно�?тта ............................................................. 19
Таблица № 8: Българ�?ки ин�?титуции �? най-много публикации (1981–2009 г.) ........................ 24
Таблица № 9. Силни и �?лаби �?трани на �?Ф�?И ................................................................................ 43
Таблица № 10. Силни и �?лаби �?трани на �?ИФ ................................................................................. 44
                                                                             vi
Таблица № A.1.: Променливи, използвани в регре�?и�?та ................................................................ 67
Таблица № A.2.: Детерминанти за иноваци�?, по данни от
проучвани�? на ниво фирми................................................................................................................... 68
Таблица № A.3: След 2000 г. най-патентованите изобретени�? �?а �?вързани �? ИТ ..................... 69
Таблица № A.4.: �?аучни публикации и цитирани�? - общо (1996-2008 г.).................................. 69
Таблица № A.5.: Световен д�?л от публикациите за Българи�?
и други �?трани, подбрани за �?равнение: 1996-2009 г....................................................................... 71
Таблица № A.6: Водещи партньори в научната обла�?т при българ�?ки
публикации (1981-2009 г.) ...................................................................................................................... 71
Таблица № �?.7. Въпро�?и и препоръки за подобр�?ване на �?труктурата на �?хемата ................ 76
Таблица № �?.8.: Препоръки за подобр�?ване на изпълнението на процедурата ...................... 78

К�?РЕТ�?
Каре № 1. Лична гледна точка – един млад българ�?ки научен из�?ледовател .............................. 2
Каре № 2: У�?во�?ване на технологии чрез ПЧИ в Българи�? ........................................................... 12
Каре № 3: Решени�?, �?вързани �? �?ИРД, по време на кризата: данни
на ниво фирми за избрани икономики............................................................................................... 18
Каре № 4: Лична гледна точка – един българ�?ки предприемач .................................................... 19
Каре № 5: Как Израел на�?ърчава иновациите и как Българи�?
би могла да приложи този опит ............................................................................................................ 30
Каре № 6: Преглед на държавните ин�?титуции, уча�?тващи
в иновационната �?и�?тема на Българи�? ............................................................................................... 32
Каре № 7: �?ационална �?тратеги�? на Българи�? за развитие на
научните из�?ледвани�? до 2020 г. .......................................................................................................... 33
Каре № 8:Предизвикател�?тва при разпредел�?нето и у�?во�?ването
на финан�?иране за �?ТИ в универ�?итетите ....................................................................................... 37
Каре № 9: Лична гледна точка – главен изпълнителен директор
на гол�?ма фирма в обла�?тта на ИТ ...................................................................................................... 39
Каре № 10: Лична гледна точка — един българ�?ки �?тарши из�?ледовател.................................. 42
Каре № 11: Поуки, извлечени от опита на �?трани от ОИСР,
подкреп�?щи пазарните иновации ....................................................................................................... 45
Каре № 12. Развитие на центрове за върхови по�?тижени�? в рамките
на инициативата „�?аука на хил�?долетието�? ..................................................................................... 46
Каре № 13. Инициативата ДЖЕРЕМИ................................................................................................ 51
Каре № 14: Опитът на Литва в обла�?тта на пре�?труктурирането
на европей�?ки програми за иновации ................................................................................................ 52
Каре № A. 1. Измерване на конкуренто�?по�?обно�?тта на изно�?а ................................................ 65




                                                                      vii
                                БЛ�?ГОД�?Р�?ОСТИ

�?а�?то�?щи�?т доклад беше изготвен като ча�?т от Програмната аналитична и кон�?ултант�?ка
дейно�?т, координирана от Отдел „Финан�?иране и развитие на ча�?тни�? �?ектор�? (ECSPF) за
региона на Европа и Централна �?зи�? (ЕЦ�?) на Световна банка. Екипът, изготвил доклада,
�?е ръководеше от Джон Габриел Годард (�?т. икономи�?т) и включваше Евгени Евгениев
(�?пециали�?т „Развитие на ча�?тни�? �?ектор�?), Яна Уханева (кон�?ултант) и Сорин Крамер
(а�?и�?тент, Универ�?итет в Грьонинген). Екипът оцен�?ва ценни�? прино�? от �?трана на Фондаци�?
„Приложни из�?ледвани�? и комуникации�? (ФПИК), на ко�?то беше възложено изготв�?нето на
н�?колко техниче�?ки доклада, оцен�?ващи бюджетните разходи и публичните политики в обла�?тта
на из�?ледвани�?та и иновациите; екипът на ФПИК беше координиран от Ру�?лан Стефанов и
включваше Теодора Георгиева, Зо�? Дам�?нова и Тодор Галев. Тази дейно�?т �?е �?ъгла�?уваше
�? колеги от Отдел „Човешко развитие�? за Европа и Централна �?зи�? (ECSHD), в ча�?тно�?т
�?лберто Родриге�? (ръководител на �?ектор), Пламен Данчев (икономи�?т, „Човешко развитие�?) и
Петър Пожар�?ки (�?т. ръководител проекти). Хилари Гопник предо�?тави редактор�?ка подкрепа
от изключителна важно�?т. Българ�?ката вер�?и�? на доклада беше изготвена благодарение на
в�?еотдайната работа на преводача, Чавдара Бо�?илкова.
Докладът беше изготвен под общото напът�?твие на Питър Харолд (директор за Централна
Европа и балтий�?ките �?трани), Марку�? Репник (по�?то�?нен пред�?тавител за �?траната), Флориан
Фихтл (предишен по�?то�?нен пред�?тавител за �?траната), Херардо Корочано (директор на �?ектор,
ECSPF и директор на „Глобална практика по иновации, технологии и предприемаче�?тво�?) и
Лалит Райна (ръководител на �?ектор, ECSPF).
Екипът би желал да благодари на българ�?кото правител�?тво за �?ътрудниче�?твото и подкрепата,
оказвани по време на разработването на на�?то�?щи�? доклад, както и да изрази �?во�?та
признателно�?т за на�?оките, давани от партньорите под ръковод�?твото на �?. Пр. Трайчо Трайков,
Mини�?тър на икономиката, енергетиката и туризма и �?. Пр. Сергей Игнатов, Mини�?тър на
образованието, младежта и науката.
Екипът оцен�?ва прино�?а на колегите, извършили вътрешната рецензи�? на на�?то�?щи�? доклад
за политиките – Силви�? Вичеконте (координатор за политиките, Стратеги�? „Европа 2020�?,
ЕК), �?тана�?ио�? Софо�? (програмен ръководител, ГД „Регионална политика�?, ЕК), Бенедикт
Херман (�?пециали�?т по иновации, ГД „�?аучни из�?ледвани�? и иновации�?, ЕК), �?лфред Уоткин�?
(програмен координатор, програма „�?аука и технологии�?, Световна банка, HDNED) и Марк
Дутц (�?т. икономи�?т, PRMED). Екипът �?ъщо така благодари на �?ледните �?пециали�?ти за техните
коментари: �?нна Михайлова (�?т. �?ъветник на Изпълнителни�? директор, ECSPF) Жан-Луи Ра�?ин
(�?пециали�?т „�?аука, технологии и иновации�?, ECSPF), Джон Даниел Полнър (гл. финан�?и�?т,
ECSPF), Паоло Гилерме Кореа (гл. икономи�?т, ECSPF), Стела Илиева (�?т. икономи�?т, ECSPE),
Ро�?алинда Кинтани�? (гл. икономи�?т, ECSPE), Силви�? Стойнова (�?пециали�?т „�?нализ на
операциите�?) и Ивелина Таушанова („Връзки �? обще�?твено�?тта�?), в�?ички от Световна банка.
Екипът благодари на Пол Дейвид (профе�?ор емериту�? по икономика, Ок�?форд�?ки и
Станфорд�?ки универ�?итети; преподавател по „Иновации и конкуренто�?по�?обно�?т в у�?лови�?та
на цифрова икономика�?, „Екол Политекник�?;) и Ицхак Голдберг (го�?туващ из�?ледовател,
Център за �?ъвме�?тни из�?ледвани�? на ЕК, Севил�?) за техни�? ценен прино�?. Екипът на Световна
банка оцен�?ва и коментарите, получени от уча�?тниците във форума „Конкуренто�?по�?обно�?т
чрез научни из�?ледвани�? и иновации: �?тратегии, политики и �?тимули�?, който �?е проведе на
21.06.2010 г. в гр. Софи�?, Българи�?.




                                            viii
                                      РЕЗЮМЕ

Контек�?т и цели
Предизвикател�?твото за Българи�? в обла�?тта на конкуренто�?по�?обно�?тта е да по�?тига
интелигентен ра�?теж, което означава научните из�?ледвани�? и иновациите да �?е превърнат
в един от главните двигатели на икономиче�?ки ра�?теж. Конкуренто�?по�?обно�?тта на
Българи�? �?е е повишила през по�?ледните години, но не в до�?татъчна �?тепен, за да на�?тигне
другите нови държави-членки от ЕС (Таблица № 1) или за да поддържа темп, �?ходен �? този на
нововъзникващите икономики в �?зи�? и Латин�?ка �?мерика. През ц�?лото изминало де�?етилетие
изно�?ът на Българи�? нара�?тваше като аб�?олютна �?тойно�?т и на глава от на�?елението, като през
2008 г. �?ъ�?тавл�?ваше близо 60% от БВП на �?траната. В ек�?портната кошница на Българи�? обаче
в�?е още преобладават продукти от традиционни и напълно развити инду�?трии. Дне�? делът
на ви�?окотехнологични�? изно�? на Българи�? е едва 3% от общи�? ек�?порт, което е значително
под �?редната �?тойно�?т за ЕС-27 (16%). Иновациите биха могли да подпомогнат �?ектори, в
които Българи�? е �?ъ�? �?равнително предим�?тво, да надград�?т �?воите дейно�?ти по веригата на
�?тойно�?тта и да разшир�?т базата от ви�?окотехнологични продукти за изно�? на �?траната.

   Таблица № 1: М�?�?тото на Българи�? в международни кла�?ации за конкуренто�?по�?обно�?т
                 Доклад „Глобална    „Правене на       Измервани�?       Преглед на изпълн. на
                 конкуренто�?по�?о-   бизне�? 2012 г.�?    за 2010 г. за   Ли�?абон�?ката �?тратеги�?
                     бно�?т�? за                        Иновационни�?         на СИФ 2010 г.
                    2011/2012 г.                           �?ъюз
Финланди�?                4                11                 4                   2
Итали�?                  43                87                19                   25
Унгари�?                 48                51                24                   21
Турци�?                  59                71                33                   ---
Румъни�?                 77                72                28                   26
Българи�?            74 (от 142)       59 (от 183)       32 (от 34)           27 (от 27)
Хърват�?ка               76                80                25                   ---

Политиките, на�?очени към инве�?тиции за по-интензивно използване на
научноиз�?ледовател�?ка и развойна дейно�?т (�?ИРД), �?е възприемат като един от
възможните начини за �?тимулиране на икономиче�?ки�? ра�?теж, ви�?окотехнологични�?
изно�? и конкуренто�?по�?обно�?тта на �?траната. В контек�?та на �?ационалната програма за
реформа (�?ПР) 2011–2015 г. на инве�?тици�?та в из�?ледвани�? и иновации �?е гледа като на ключов
фактор, доприна�?�?щ за конкуренто�?по�?обно�?тта на �?траната в глобален мащаб. Правител�?твото
на Българи�? е поело ангажимент да по�?тигне разходи за �?ИРД в размер на 1.5% от БВП до
2020 г., т.е. да увеличи три пъти �?егашното ниво. Гол�?м д�?л от новите инве�?тиции �?е очаква
да дойдат от фирмите. �?о докато по-ви�?оките нива на �?ИРД �?а важни, не по-малко важно е
да �?е модернизират �?ъответните ин�?титуции, политики и нормативна уредба за по�?тигане на
очакваното въздей�?твие.
�?а�?то�?щи�?т доклад допълва у�?или�?та на българ�?кото правител�?тво, като предо�?тав�?
подробна оценка на иновационни�? капацитет и предлага препоръки за политики за
увеличаване на въздей�?твието на из�?ледвани�?та и иновациите. Този доклад �?е �?в�?ва един
от о�?новните продукти на Програмната аналитична и кон�?ултант�?ка подкрепа, ко�?то е за�?вена
от правител�?твото и е координирана от Мини�?тер�?тво на образованието, младежта и науката
(МОМ�?) и Мини�?тер�?тво на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Препоръките
в доклада �?е обогатиха значително в хода на об�?ъждани�? на политиките �? МОМ�? и МИЕТ,
както и в резултат на кон�?ултации �? универ�?итети, научноиз�?ледовател�?ки ин�?титути, мозъчни
тръ�?тове и пред�?тавители на бизне�?а.

                                               ix
Ча�?т I от доклада за политиките �?ъдържа оценка на иновационни�? капацитет на Българи�?
в публични�? и ча�?тни�? �?ектор. По-конкретно, докладът из�?ледва: (i) близки тенденции в
пред�?тав�?нето на �?траната при изно�?а в �?равнение �? други икономики; (ii) характери�?тики на
иновационните дейно�?ти в българ�?ки�? ча�?тен �?ектор, така, както �?а отразени от проучвани�?
�?ред фирми; (iii) развити�? в обла�?тта на технологичните изобретени�? и научни�? продукт чрез
анализиране на �?тати�?тиче�?ки данни отно�?но патенти, при�?ъдени от Службата по патенти и
търгов�?ки марки на С�?Щ (СПТМ на С�?Щ) и Европей�?кото патентно ведом�?тво (ЕПВ), както
и отно�?но научни публикации.1
Ча�?т II пред�?тав�? препоръки за политиките, които биха могли да уле�?н�?т прилагането на
�?ационалната програма за реформа и Стратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�?,
в това чи�?ло �?екторен анализ за на�?оки на иновационната политика в приоритетни
инду�?трии. Препоръките �?а разделени в �?ледните теми: (i) по�?тигане на заложената цел от
разходи за научноиз�?ледовател�?ки дейно�?ти в размер на 1.5% от БВП, �?ъгла�?но �?тратеги�?та
„Европа 2020�?, (ii) укрепване на ин�?титуциите и рамката на политиките за из�?ледвани�? и
иновации, (iii) по�?тигане на по-добри резултати от националните ин�?трументи за финан�?иране –
�?ационални�? иновационен фонд и �?ационални�? фонд „�?аучни из�?ледвани�?�?, (iv) увеличаване
на у�?во�?ването на �?ред�?тва по лини�? на ЕС, на�?очени към иновации, (v) разработване на целеви
иновационни политики и ин�?трументи за приоритетни �?ектори.
Ключови предизвикател�?тва
�?еобходимо е �?пешно да �?е преу�?танови ерози�?та на технологичната и научна
компетентно�?т чрез по-гол�?ма �?тратегиче�?ка подкрепа за из�?ледвани�?та и иновациите.
Данните, пред�?тавени в на�?то�?щи�? доклад за политиките, �?очат, че иновационната продукци�?
отбел�?зва дълбок �?пад �?лед 1990 г., �?ледван от бавно въз�?танов�?ване. Показателите по
отношение на патентите и публикациите за �?траната не �?е �?равн�?ват благопри�?тно �? тези в
повечето европей�?ки държави, при в�?е че �?а налице окуражителни знаци, когато �?е заговори
за дейно�?тта по патентоване. Т�? в момента нара�?тва, задвижвана от чужде�?транни инве�?тиции
�? интензивно използване на �?ИРД. Международни�?т опит �?очи, че е нужно ча�?тни�?т �?ектор
да е активен партньор при разработването на иновативни идеи и продукти. �?ай-иновативните
държави, като Германи�?, Финланди�? и Швеци�?, отчитат най-ви�?ок д�?л разходи от �?трана на
ча�?тни�? �?ектор, като близо 65% от общите разходи за �?ИРД в т�?х �?е извършват от фирмите.
Съотношението 30:70 на ча�?тни към публични �?ИРД за Българи�? е неблагопри�?тно в �?равнение
�? тези държави.
Повишаването на интензивно�?тта на използване на �?ИРД в икономиката е едно от
пред�?то�?щите о�?новни предизвикател�?тва. Ще е необходимо �?ъще�?твено увеличение на
инве�?тициите в �?ИРД за изпълнение на целта от разходи за �?ИРД в размер на 1.5% от БВП
до 2020 г., предвид факта, че към момента разходите на �?траната за научноиз�?ледовател�?ки
дейно�?ти като д�?л от БВП �?а 0.48% (в �?равнение �? 1.85% в ЕС-27 и 0.7% за региона на Европа
и Централна �?зи�?). Преди на�?тъпването на икономиче�?ки�? �?пад �?е отчитаха нара�?твани�? на
обема разходи за �?ИРД, но техни�?т темп изо�?таваше от темпа на ра�?теж на БВП. Поради
�?пада и неговото въздей�?твие върху капацитета на държавни�? бюджет, б�?ха отчетени две
по�?ледователни години �? реално намаление на публичните разходи за �?ИРД. В �?ъщото време
разходите за �?ИРД на ча�?тни�? �?ектор о�?тават �?лаби в �?равнение �? ЕС като ц�?ло.
Съгла�?но данни от проучвани�?, фирмите в Българи�? активно модернизират �?воите
продуктови линии, но малко от т�?х извършват нововъведени�? или инве�?тират в
дълго�?рочна �?ИРД. Проучването на бизне�? �?редата и предпри�?ти�?та (ПБСП) за 2008 г. �?очи,
1
  Докато докладът �?е фоку�?ира о�?новно върху иновациите от предната лини�? на научноиз�?ледовател�?ките по�?ти-
жени�? (т. нар. „иновации в �?ветовен мащаб�?), Българи�?, както и в�?ички държави, е в позици�?, в ко�?то да реализира
ползи от иновации �? цел навак�?ване, а именно: политики, чрез които по-оптимално да �?е разпро�?тран�?ва налич-
ното глобално знание и да �?е �?тимулират фирмите да у�?во�?ват и адаптират това знание (или т. нар. „иновации
във фирмен мащаб�?), което включва не �?амо иновации на продукт или проце�?, но �?ъщо така и организационни
иновации (в т. ч. у�?ъвършен�?тване на управлението) и маркетингови иновации.
                                                       x
че почти 55% от фирмите �?а модернизирали �?ъще�?твуваща продуктова лини�? или у�?луга през
по�?ледните три години и 40% �?а въвели нов продукт. Едва 28% от фирмите обаче �?а инве�?тирали
в �?ИРД в този период. Един задълбочен анализ на българ�?ките фирми предполага, че по-
големите друже�?тва �?а по-иновативни, като иновативните друже�?тва, които �?ъщевременно
изна�?�?т, �?а до�?та по-големи от �?редно�?тати�?тиче�?ките фирми. Склонно�?тта да �?е извършва
изно�? е по-гол�?ма за иновативни друже�?тва �? чужде�?транна �?об�?твено�?т. В�?�?ка четвърта фирма
от ек�?портно-иновативната група е �?ъ�? значителни нива на преки чужде�?транни инве�?тиции
(ПЧИ), в �?равнение �? в�?�?ка петнаде�?ета от групата на неек�?портиращите иновативни фирми.
Разгръщането на политиките, на�?очени към тър�?енето, за �?тимулиране на ча�?тната
иновативно�?т е от решаващо значение предвид потенциалното въздей�?твие върху
икономиче�?ки�? ра�?теж и заето�?тта. Данните от ПБСП �?очат, че иновативните фирми в
�?траната �?а �?клонни да о�?ъще�?тв�?ват ра�?теж �? много по-бързи темпове, било то измервани �?
помощта на годишните приходи от продажби или брой �?лужители. �?аши�?т анализ показва, че
ръ�?тът за година на годишните приходи от продажби при иновативните фирми беше в размер
на 26% в периода преди кризата 2005–07 г., близо един път и половина по-ви�?око от показател�?
за неиновативни фирми. Различието е дори още по-гол�?мо при ръ�?та на работните ме�?та: при
иновативните фирми ръ�?тът на пер�?онала за година е 8%, докато при неиновативните фирми
бро�?т на �?лужителите о�?тава непроменен. И други неотдавнашни из�?ледвани�? у�?танов�?ват, че
иновативните фирми генерират повече работни ме�?та, в �?равнение �? неиновативните (Dutz et
al. 2011).
�?а�?ърчаването на по-интензивно международно �?ътрудниче�?тво, в ча�?тно�?т партньор�?тва
между ме�?тни научни из�?ледователи и екипи за �?ИРД към мултинационални компании
(М�?К), би могло да даде тла�?ък на до�?тав�?нето на нови технологии. Българи�? отбел�?за
гол�?мо намал�?ване на иновациите, защитени �? патенти, от 1990 г. на�?ам, о�?обено в напълно
развити обла�?ти, �?вързани �? традиционни инду�?трии. През по�?ледните три години обаче
тенденци�?та �?е обръща (Фигура № 1). Повечето нови патенти, при�?ъдени на българи от
Службата по патенти и търгов�?ки марки на С�?Щ, �?а �?вързани �? ви�?окотехнологични �?ектори,
о�?обено в обла�?тта на компютрите и комуникациите. Движеща �?ила на това положително
пред�?тав�?не е �?ътрудниче�?твото �? М�?К от Западна Европа, С�?Щ и Япони�?. За �?тимулиране
на технологичното развитие на ме�?тните фирми правител�?твото би могло да поощр�?ва
международното �?ътрудниче�?тво �? М�?К в обла�?тта на �?ИРД. Това би предо�?тавило
възможно�?т на българ�?ки из�?ледователи и фирми да о�?ъще�?тв�?т връзка �? водещи изобретатели
и корпоративни �?ИРД от авангарда на �?ветовните технологии.
Фигура № 1: Бро�?т на патентите, при�?ъдени на българ�?ки изобретатели, значително �?пада �?лед
1990 г., но �?е наблюдава ръ�?т благодарение на иновативните дейно�?ти в �?ектора ИТ




 Лекар�?тва и медицина - Хими�?; Други - Електротехника и електроника; Механика - Компютри и комуникации
 Източник: Изчи�?лени�? на авторите �? използване на патентни данни на �?ационалното бюро за икономиче�?ки
 из�?ледвани�? на С�?Щ (NBER) и базата данни за онлайн тър�?ене на СПТМ на С�?Щ.
 Забележка: Включени �?а �?амо патенти �? водещ изобретател българин.


                                                  xi
От решаваща важно�?т е да �?е укрепи научната о�?нова, за да �?е поддържа потокът
от нови знани�? и квалифицирани научноиз�?ледовател�?ки кадри. Публичната
научноиз�?ледовател�?ка инфра�?труктура на Българи�? �?е натъква на пречки, �?вързани �?ъ�?
�?лаби звена в управлението, недо�?татъци при инве�?тирането и изтичане на млади таланти.
В резултат на това научната продукци�? не нара�?тва �? темповете, които би могла да има, като
едва �?кромен д�?л от научните из�?ледвани�? реализират �?ъще�?твено въздей�?твие. Ще е нужно
�?ъгла�?увано у�?илие за модернизаци�? на научноиз�?ледовател�?ките ин�?титути и за привличане
на млади хора, които да �?е завърнат, за да работ�?т отново в т�?х. Също така, �?егашната �?реда
за финан�?иране не на�?ърчава в до�?татъчна �?тепен из�?ледователите и из�?ледовател�?ките
организации да увеличават каче�?твото и въздей�?твието на �?воите из�?ледвани�?.
�?еобходимо е научната продукци�? да нара�?тва �? по-бързи темпове, за да може Българи�? да
подобри �?во�?та глобална позици�?. В изражение на глава от на�?елението, научната продукци�?
на Българи�? е �?ъизмерима �? тази на Румъни�? и Турци�?, но изо�?тава �?пр�?мо �?траните от ОИСР
и от други държави от региона (Фигура № 2). Между 2001 г. и 2009 г. българи �?а публикували
над 21 000 доклада, включени в библиометрични бази данни, в �?равнение �? 18 685 в периода
1991–2000 г. и 14 839 в периода 1981–1990 г. Това отговар�? на 8% годишен ръ�?т на публикувани
научни трудове, �?ходно �? показател�? за Финланди�? (4%), Итали�? (7%), Унгари�? (8%) и Полша
(5%), но по-ни�?ко от �?тойно�?тите за Румъни�? (29%), Хърват�?ка (18%) и Турци�? (14%). Като
ц�?ло прино�?ът на �?траната към �?ветовни�? актив от публикации е намал�?л от 0.19% през 1996
г. до 0.14% през 2008 г.
Предизвикател�?твото, �?вързано �? укрепването на научната о�?нова, не �?е изчерпва �?
публикуването на повече научни материали, а �?е �?ъ�?тои в реализирането на по-гол�?мо
въздей�?твие на в�?�?ка публикаци�?. Делът на научноиз�?ледовател�?ка работа, извършена в
Българи�?, ко�?то има значително въздей�?твие по отношение на �?ъздаване и разпро�?тран�?ване
на знание, изразено под формата на цитирани�?, е твърде �?кромен.2 Според индек�?а за научно
въздей�?твие H,3 Българи�? е �?ъ�? �?тойно�?т 97 (т.е. българ�?ки учени �?а публикували 97 доклада �?
97 или повече позовавани�?, в периода 1996–2008 г.), което е �?ходно �? резултатите на Румъни�?
и Хърват�?ка, но под тези на Турци�?, Унгари�? и Полша. Финланди�? по�?тига �?тойно�?т почти
равна на 300 за индек�?а �?, докато Итали�? изпреварва о�?таналите държави �? индек�? 432.




2
   Този индек�? не отчита теже�?тта на бро�? на уча�?тващите �?ъавтори или �?ъ�?тава на научни�? портфейл на държавите и
различи�?та в �?клонно�?тта за цитиране за различните обла�?ти. Въздей�?твието на българ�?ките доклади върху международната
научна общно�?т може �?ъщо така да бъде анализирано �? помощта на раздела “�?ови горещи доклади�? (в оригинала: “New
Hot Papers�?, бел. прев.) в ISI Thomson. Този �?пи�?ък включва в�?ички �?татии в �?ветовен мащаб, �? най-много позовавани�?, на
базата на определен праг, при�?ъщ на ди�?циплината. Спи�?ъкът е много динамичен и �?е промен�? в�?�?ко триме�?ечие. През март
2010 г. петте водещи българ�?ки „горещи доклада�? включваха �?тудии в общите обла�?ти на медицината, физиката, хими�?та и
геологиче�?ките науки. Повечето „горещи доклади�? �?а плод на международно у�?илие �? много �?ъавтори.
3
  Възможно е да �?е измери научната производително�?т и въздей�?твие на публикациите на дадена държава �? помощта на
индек�?а H, разработен от Хирш (Hirsch (2005). Това е равно на h, в �?лучай че държавата публикува h �?татии, в�?�?ка от които
бива цитирана от други поне h пъти за �?ъответни�? разглеждан период.
                                                          xii
Фигура № 2: Бро�?т на публикациите от българ�?ки учени ра�?те, но в�?е още пред�?тои
по�?тигането на темп, укрепващ глобалната позици�? на Българи�? в науката




 Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на Web of Science, март 2011 г.
 Българи�?, Румъни�?, Турци�?, Унгари�?, Хърват�?ка, Финланди�?, Итали�?.

Ключови препоръки
За по�?тигане на целта от разходи за �?ИРД в размер на 1.5% от БВП до 2020 г. би било
необходимо правител�?твото на Българи�? да увеличи мащабно у�?во�?ването на �?ред�?тва
от европей�?ки фондове и да повиши публичните разходи за �?ИРД, в �?ъответ�?твие �?
възможно�?тите на държавни�? бюджет. Извършването на �?топан�?ка дейно�?т по обичайни�?
до�?ега начин не ще доведе до тър�?ени�? ръ�?т на инве�?тиции в �?ИРД. Разчетите, изготвени за
Доклада за конкуренто�?по�?обно�?тта за Иновационни�? �?ъюз за 2011 г., �?очат, че интензивно�?тта
на �?ИРД ще о�?тане без пром�?на, в �?лучай че �?е запаз�?т тенденциите, наблюдавани в периода
2000-2009 г. (Фигура № 3). По разчети на правител�?твото за по�?тигането на тази цел ще е
необходимо у�?во�?ването на 539.2 милиона евро от �?ред�?твата по оперативна програма „Развитие
на конкуренто�?по�?обно�?тта на българ�?ката икономика�? (ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?
2007–2013 г.�?). Изпълнението �?е е подобрило, но е необходимо темпът да е още по-бърз за
пълно у�?во�?ване на �?ред�?твата до кра�? на програмни�? цикъл. По отношение на публичните
разходи �?ПР предвижда през 2011 г. 0.8% от планираните бюджетни разходи да �?а за наука,
което възлиза на 0.3% от БВП. Това би било значително увеличение �?пр�?мо предходни нива.




                                                   xiii
Фигура № 3: Прогнозна интензивно�?т на �?ИРД за Българи�?, 2000–2020 г.




 Източник: Доклад за конкуренто�?по�?обно�?тта за Иновационни�? �?ъюз 2011 г., въз о�?нова на данни от ГД
 „�?аучни из�?ледвани�? и иновации�? на ЕК и ЕВРОСТ�?Т. Вертикална о�?: Интензивно�?т на �?ИРД (%)
 Обозначение на кривите, отгоре надолу: Цел ЕС(2); Тенденци�? ЕС; Цел Българи�?(3); Тенденци�? Българи�?.
Ефективно�?тта на публичните разходи за �?ИРД би могла да �?е увеличи чрез пром�?на
на подхода на финан�?иране – от предо�?тав�?не на ин�?титуционални �?ред�?тва към
предо�?тав�?не на �?ред�?тва на конкурентни начала. Предизвикател�?твото не �?е заключава
един�?твено в увеличение на публичните разходи за �?ИРД, а и в подобр�?ване на каче�?твото
на тези разходи. Международни�?т опит �?очи, че финан�?ирането на конкурентен принцип по-
у�?пешно на�?ърчава по�?тигането на върхови по�?тижени�? в научните из�?ледвани�? и укрепва
�?ътрудниче�?твото между научноиз�?ледовател�?ките организации, както и уча�?тието на
чужде�?транни из�?ледователи и фирми. В �?луча�? �? научните из�?ледвани�? едва малък д�?л (под
10% от общи�? размер на �?уб�?идиите) �?е на�?очва през �?ационални�? фонд „�?аучни из�?ледвани�?�?
за подкрепа на проекти на конкурентен принцип. Повечето държавни �?уб�?идии �?е предо�?тав�?т
на универ�?итети и на Българ�?ката академи�? на науките под формата на ин�?титуционално
финан�?иране. С увеличаването на наличните ре�?ур�?и повишаването на този д�?л би могло да
породи важни �?тимули за ви�?ококаче�?твени из�?ледвани�?.
Подобр�?ването на взаимоотношени�?та в ин�?титуционалната рамка би помогнало на
�?траната пълноценно да използва възможно�?тите, предо�?тавени от фондове на ЕС.
Стратегиите и нормативната уредба в обла�?тта на научните из�?ледвани�? �?а разработвани
незави�?имо от �?тратегиите и нормативната уредба в обла�?тта на иновациите, като ин�?трументите
за финан�?иране �?е изготв�?т и админи�?трират от различни органи. Съще�?твуват две отделни
оперативни програми, подкреп�?щи научните из�?ледвани�? и иновациите в Българи�?: ОП
„Конкуренто�?по�?обно�?т�? и ОП „Развитие на човешките ре�?ур�?и�?. Тези програми не �?а
ефективно �?ъгла�?увани и имат различни органи по изпълнението и ин�?трументи за подпомагане
на �?ИРД. С цел мак�?имизиране на въздей�?твието на публичните инве�?тиции би било полезно
да �?е укреп�?т връзките между ин�?трументите за подкрепа и прогре�?ивно да �?е кон�?олидират
органите, отговар�?щи за изпълнението.
Разработването на новата �?тратеги�? за развитие на научните из�?ледвани�? е �?тъпка
в правилната по�?ока. �?овата �?тратеги�? за развитие на научните из�?ледвани�? очертава
предизвикател�?твата, �? които �?траната �?ледва да �?е �?прави, за да укрепи ц�?ло�?тното �?и научно
пред�?тав�?не, както и преки�? прино�? на научните из�?ледвани�? за иновациите и икономиче�?ки�?
ра�?теж. �?ай-добрата международна практика показва целе�?ъобразно�?тта на �?ъздаването
на орган (например под формата на междуведом�?твен �?ъвет), който да �?леди изпълнението
на �?тратеги�?та �?лед нейното приемане и да кани в�?ички заинтере�?овани �?трани на редовни
кон�?ултации. Важно е предложената национална иновационна �?тратеги�? да е напълно

                                                   xiv
�?инхронизирана �?ъ�? �?тратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�?, което �?е израз�?ва в �?�?на
по�?ледователно�?т на интервенциите, подлежащи на изпълнение и връзките между механизмите
за подкрепа.
О�?вен подобр�?ването на ц�?ло�?тната ин�?титуционална рамка, налице е необходимо�?т от
подобр�?ване на организаци�?та и управлението на публичните научноиз�?ледовател�?ки
организации. В Българи�?, подобно на други държави �?лед преход, научната производително�?т
и въздей�?твието на публичните организации, които провеждат гол�?мата ча�?т от �?ИРД, �?е
възпреп�?т�?тва от морално о�?тарелите ин�?титуционални и управлен�?ки модели. Скорошен
доклад (World Bank, 2011), разглеждащ ефективно�?тта на публичните научноиз�?ледовател�?ки
ин�?титути (�?ИИ), �?тигна до извода, че предизвикател�?твата пред �?ИИ �?е �?ъ�?то�?т в това
да �?е определи по-добре ми�?и�?та на �?ъответното звено (напр. из�?ледвани�? в обла�?тта на
фундаменталните науки, образование, у�?луги, �?вързани �? �?ИРД и пр.) и в �?ъответ�?твие �?
тази ми�?и�? да �?е въведат рамки от �?тимули за �?и�?тематично подобр�?ване на пред�?тав�?нето,
както и източници на финан�?иране, различни от бюджета. Две възможно�?ти за подобр�?ване
на �?ъ�?то�?нието в �?редно�?рочен план �?а: въвеждане на оцен�?ване на научноиз�?ледовател�?ките
звена, обхващащо ц�?лата �?и�?тема, като �?ред�?тво, което може да благопри�?т�?тва за вътрешни
реформи; о�?игур�?ване на допълнителни бюджетни �?ред�?тва за из�?ледователи и/или
научноиз�?ледовател�?ки звена, които отчитат измерими подобрени�? при показателите за
въздей�?твие и генерират външно финан�?иране от ча�?тни източници.
�?ационалните ин�?трументи �?а един�?твени�?т източник на финан�?иране за начален етап
на �?ИРД, поради което игра�?т решаваща рол�? в иновационната �?и�?тема на Българи�?.
�?ационалните ин�?трументи, по-конкретно �?ационални�?т фонд „�?аучни из�?ледвани�?�? (�?Ф�?И)
и �?ационални�?т иновационен фонд (�?ИФ), нара�?наха значително �?лед 2005 г., но през 2009
г. и 2010 г. прежив�?ха �?ъкращаване на финан�?ирането. В резултат на това �?Ф�?И през 2010
г. не отвори нови процедури за набиране на предложени�?, а от 2008 г. на�?ам �?ИФ о�?новно
финан�?ираше заварени договори, без да об�?в�?ва конкур�?и за нови научноиз�?ледовател�?ки
проекти. В кратко�?рочен план би било важно да �?е оцени капацитетът и въздей�?твието на тези
национални грантови �?хеми и да �?е обми�?л�?т изменени�? в т�?хната �?труктура �?ъобразно най-
добрата международна практика, както и да �?е работи в т�?�?но �?ътрудниче�?тво �? бенефициентите
за поддържане на каче�?твото на предложени�?та и за увеличаване на обема текущи проекти. В
�?редно�?рочен план обедин�?ването на �?Ф�?И и �?ИФ в единна агенци�? за подкрепа на научните
из�?ледвани�? и иновациите би могло да е един от възможните варианти за подобр�?ване на
�?ъгла�?уването и изграждане на �?пециализиран капацитет за �?ъздаването, о�?ъще�?тв�?ването и
оцен�?ването на публични политики и ин�?трументи в подкрепа на иновациите.
Чрез укрепване на капацитета за изпълнение и задел�?не на �?ред�?тва за ин�?трументи, които
биха уле�?нили у�?во�?ването, би могло да �?е у�?кори у�?во�?ването на европей�?ко финан�?иране
за из�?ледвани�? и иновации. У�?кор�?ването на изпълнението �?е �?чита за приоритет за пълноценно
използване на ре�?ур�?ите по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? до кра�? на програмни�? цикъл. �?а
мини�?тер�?ко ниво координаци�?та на европей�?ките фондове е укрепена чрез �?ъздаването на
ин�?титуци�?та на Мини�?тър по управление на �?ред�?твата от Европей�?ки�? �?ъюз. Капацитетът за
прилагане на иновационни програми обаче о�?тава разнороден. В кратко�?рочна пер�?пектива би
било полезно да �?е укрепи капацитетът чрез привличане на ек�?перти �? оптимална квалификаци�?
и опит и чрез разработване на нови �?и�?теми за ИТ и интерактивни ин�?трументи, които да
помогнат на потенциалните бенефициенти да повишат каче�?твото на проектните предложени�?.
Друг вариант в кратко�?рочен план, който изглежда, че получава както вътрешна, така и външна
подкрепа, е на�?очването на �?ред�?тва от ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? към мащабни проекти,
като например разработването на технологични паркове. В �?редно�?рочен план �?ъздаването
на �?пециална ОП за из�?ледвани�? и иновации за програмни�? цикъл 2014–2020 г. би могло да
направи подкрепата по-�?тратегиче�?ка и да уле�?ни изпълнението.


                                            xv
За уле�?н�?ване на прилагането на �?ПР и Стратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�?
е необходимо и формулирането на иновационни политики и ин�?трументи, на�?очени към
приоритетни �?ектори. Оценка на два от приоритетните �?ектора, определени от МИЕТ и
Стратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�?, фармацевтични�? �?ектор и �?ектора на ИТ,
�?очи, че �?ъще�?твуват конкретни пречки пред т�?хното развитие. Целеви политики в подкрепа
на внедр�?ването на технологии и иновации биха помогнали на тези �?тратегиче�?ки инду�?трии
да реализират �?во�? потенциал.
Фармацевтични�?т отра�?ъл и �?екторът на ИТ �?а крупни получатели на ПЧИ, генериращи
работни ме�?та за квалифицирани кадри и изно�?, но е нужна подкрепа за по-нататъшното
им развитие. Сред конкретните пречки пред развитието на фармацевтични�? отра�?ъл в �?траната
�?а: админи�?тративните бариери, които забав�?т производ�?твото на нови генерични лекар�?твени
�?ред�?тва, конкуренци�?та от �?трана на неформални�? �?ектор от държави извън ЕС, лип�?ата на
ме�?тно разработени иновации и ограничено използване на ин�?трументи за финан�?иране на
иновации. Секторът на ИТ отчете мощен ръ�?т през по�?ледното де�?етилетие �?ъ�? значителни
ПЧИ от �?ветовни фирми в обла�?тта на ИТ, но е необходима подкрепа, за да може той да �?тане
глобален център за върхови по�?тижени�?. �?аши�?т анализ �?очи, че конкретните преп�?т�?тви�?
пред бъдещото разра�?тване �?а: недо�?тигът на ви�?ококвалифицирани кадри в обла�?тта на ИТ,
регулаторната теже�?т за фирмите от �?ектора и а�?иметриите в инфра�?труктурата на ИТ като
ц�?ло.
�?а�?то�?щи�?т доклад за политиките предлага препоръки за у�?кор�?ване на развитието на
фармацевтичната инду�?три�? и �?ектора на ИТ в Българи�? и за повишаване на интензитета
на използване на �?ИРД в т�?х. В кратко�?рочен план би могла да �?е на�?очва подкрепа в �?ледните
направлени�?: подготовка на по-ви�?око квалифицирани �?пециали�?ти �? помощта на т�?�?но
партньор�?тво �? водещи фирми, които предлагат обучение във ви�?ши и �?редни учебни заведени�?;
учред�?ване на �?типендии за задържане на млади българ�?ки учени в тези приоритетни обла�?ти
и за привличане на международни ек�?перти, които могат да ревитализират из�?ледовател�?ката
програма и да подобр�?т каче�?твото на обучението; и подобр�?ване на бизне�? �?редата за
фармацевтични�? �?ектор и �?ектора на ИТ. В �?редно�?рочен план би било от ключова важно�?т:
разгръщането на �?Ф�?И и �?ИФ �? помощта на нови прозорци за финан�?иране, на�?очени към
фармацевтичната промишлено�?т и �?ектора на ИТ; и продължаване на подобр�?ването на бизне�?
�?редата за инду�?триите на фармацевтиката и ИТ.




                                            xvi
      КЛЮЧОВИ ПРЕПОРЪКИ З�? ПОЛИТИКИ – ОБОБЩЕ�?О ПРЕДСТ�?ВЯ�?Е
    Ключов въпро�?                                   Препоръки                               Времеви план
Ек�?портната кошница        •	   Пром�?на на фоку�?а на �?тратеги�?та за привличане на ПЧИ       Кратко�?рочен
на Българи�? през по-            в по�?ока инве�?тиции в ек�?портноориентирани �?ектори �?        план
�?ледното де�?етилетие            продукти �? по-ви�?ока добавена �?тойно�?т и �?ектори �? ин-
не е подобрила �?во�?та           тензивно използване на �?ИРД.
позици�? по отношение       •	   Съвме�?тна работа �? ча�?тни�? �?ектор за от�?тран�?ване на кон-   Средно�?рочен
на каче�?тво или ниво на         кретни затруднени�?, пред които �?е изправ�?т изно�?ителите     план
у�?ъвършен�?тване.                – о�?обено по отношение на квалификаци�?та на кадрите и
                                инфра�?труктурата.

Малко на брой фирми        •	   Разгръщане на иновационните политики, на�?очени към          Кратко�?рочен
в Българи�? инве�?тират           тър�?енето, конкретно чрез увеличаване на финан�?ирането      план
в �?ИРД, че�?то заради            по европей�?ки и национални ин�?трументи, които �?ъфинан-
ограничени�? в до�?тъпа до        �?ират ча�?тни научноиз�?ледовател�?ки и развойни разработ-
финан�?иране.                    ки и комер�?иализаци�? на технологии.

По�?тижени�?та на Бъл-       •	   Разработване на ин�?трументи за на�?ърчаване на междуна-      Кратко�?рочен
гари�? по отношение на           родно �?ътрудниче�?тво �? други учени от ЕС и �? научноиз-      план
патентите и научните            �?ледовател�?ки звена в мултинационални компании.
публикации не �?е �?рав-
н�?ват благопри�?тно �?
показателите в �?траните
от ЕС.

Разходите на Българи�? за   •	   Увеличаване на у�?во�?ването на �?ред�?тва от ЕС и на публич-   Кратко�?рочен
�?ИРД в размер на 0.49%          ните разходи.                                               план
от БВП �?а значително       •	   Пром�?на на подхода при публичните разходи – от ин�?титу-
по-ни�?ки от национална-         ционално финан�?иране към финан�?иране на конкурентни
та цел от 1.5% от БВП до        начала.
2020 г.                    •	   Увеличаване на обема грантове �?ъ�? �?об�?твено уча�?тие за
                                подкрепа на ча�?тни инве�?тиции в �?ИРД.
                           •	   Въвеждане на антициклични политики и ин�?трументи за         Средно�?рочен
                                разходи за �?ИРД в �?редно�?рочната рамка на разходите         план
                                (ССРР).
                           •	   Въвеждане на �?ателитна �?метка за �?ИРД за уле�?н�?ване на
                                по-активно наблюдение на разходите в тази обла�?т.

Механизмите за финан-      •	   Разработване на �?ъгла�?увани �?тратегии за научните из�?лед-   Кратко�?рочен
�?иране и подкрепа за            вани�? и иновациите до 2020 г., �? �?�?ни механизми за наблю-   план
научни из�?ледвани�? и            дение на изпълнението на конкретни планове за дей�?твие.
иновации �?а фрагменти-     •	   Въвеждане на оцен�?ване на научноиз�?ледовател�?ките           Средно�?рочен
рани в различни мини�?-          звена, обхващащо ц�?лата �?и�?тема, като �?ред�?тво за на�?ър-    план
тер�?тва, �? ни�?ка �?тепен         чаване на реформи за по-гол�?ма ефективно�?т в т�?хната
на интеграци�? между             организаци�? и управление.
звената по о�?ъще�?тв�?ва-    •	   О�?игур�?ване на допълнителни бюджетни �?ред�?тва за
нето или оперативните           научноиз�?ледовател�?ки звена, които отчитат измерими
програми.                       подобрени�? при показателите за въздей�?твие и генерират
                                външно финан�?иране от ча�?тни източници.
                           •	   Учред�?ване на програма за грантово финан�?иране на кон-
                                курентен принцип за ви�?окоефективни из�?ледователи.




                                                    xvii
    Ключов въпро�?                                     Препоръки                              Времеви план
О�?новните национални         •	   Изготв�?не на оценка, за да �?е прецен�?т резултатите,        Кратко�?рочен
ин�?трументи             за        по�?тигнати от тези ин�?трументи и за да �?е препоръчат       план
финан�?иране на научни             изменени�? в т�?хната �?труктура �?ъобразно най-добрата
                                  международна практика.
из�?ледвани�? и иновации
                             •	   Т�?�?но �?ътрудниче�?тво �? бенефициентите за поддържане на
не работ�?т така ефективно,
                                  каче�?твото на предложени�?та и за увеличаване на обема
както биха могли.                 текущи проекти.
                             •	   Разглеждане на възможно�?тта за обедин�?ване на адми-        Средно�?рочен
                                  ни�?трациите на �?Ф�?И и �?ИФ в единна �?пециализирана          план
                                  агенци�? �? много по-добър капацитет.

Финан�?ирането от ЕС,         •	   Подобр�?ване на админи�?тративни�? капацитет и �?трукту-       Кратко�?рочен
главно по лини�? на ОП             рата от �?тимули за �?хемите за набиране на предложени�? по   план
„Конкуренто�?по�?обно�?т�?,           ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?.
е о�?новни�?т
източник на �?ред�?тва за      •	   Разработване на �?и�?теми за ИТ и ин�?трументи за подкрепа
иновации в                        на фирмите за подобр�?ване на каче�?твото на проектните
Българи�?, но темпът на            предложени�? за грантово финан�?иране на конкурентен
у�?во�?ване е ни�?ък.                принцип.                                                   Средно�?рочен
                             •	   Разработване на �?и�?тема за рейтинг на кон�?ултанти, които   план
                                  работ�?т �? бенефициенти по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?,
                                  за на�?ърчаване на подобрени�? в каче�?твото на външната
                                  подкрепа.
                             •	   �?а�?очване на ча�?т от наличните �?ред�?тва от ЕС към
                                  проекти от гол�?м мащаб, като например технологични
                                  паркове
                             •	   У�?ъвършен�?тване на ин�?трументите и �?хемите, финан-
                                  �?ирани по лини�? на ЕС, за рамкови�? период 2014–2020
                                  г., например чрез �?ъздаване на �?пециална ОП за научни
                                  из�?ледвани�? и иновации.


�?еобходими �?а нови по-       •	   Подготв�?не на повече ви�?ококвалифицирани �?пециали�?ти       Кратко�?рочен
литики и ин�?трументи за           в тези �?ектори чрез т�?�?но �?ътрудниче�?тво �? водещи фирми,   план
подкрепа на развитието            предо�?тав�?щи обучение на ви�?ши и �?редни учебни заведе-
на иновативни�? потен-             ни�?.
циал на фармацевтични�?       •	   Учред�?ване на �?типендии за задържане на млади българ-
�?ектор и �?ектора на ИТ.           �?ки учени и привличане на международни ек�?перти в тези
                                  приоритетни �?ектори.
                             •	   Подкрепа за развитието на центрове за �?ИРД в �?ътрудни-
                                  че�?тво �? международни фармацевтични фирми и фирми от
                                  обла�?тта на ИТ.
                             •	   Разгръщане на дейно�?тта на �?Ф�?И и �?ИФ �? помощта на         Средно�?рочен
                                  нови прозорци за финан�?иране на приоритетни �?ектори,       план
                                  като например фармацевтични�? �?ектор и �?ектора на ИТ.
                             •	   Подобр�?ване на бизне�? �?редата за фармацевтични�? отра-
                                  �?ъл и �?ектора на ИТ.




                                                     xviii
                    По�?тигане на интелигентен ра�?теж
        Как научните из�?ледвани�? и иновациите да работ�?т за Българи�?

ВЪВЕДЕ�?ИЕ

Из�?ледвани�?та и иновациите могат да помогнат на Българи�? да надгражда по веригата
на �?тойно�?тта в �?ектори, в които �?траната е �?ъ�? �?равнително предим�?тво, както и за
увеличаване на дела на ви�?окотехнологични продукти за изно�?, като така �?е укрепва
конкуренто�?по�?обно�?тта на �?траната. Конкуренто�?по�?обно�?тта на Българи�? �?е е повишила
през по�?ледните години, но не �? до�?татъчно бърз темп, за да на�?тигне другите нови държави-
членки на ЕС или за да е в крак �?ъ�? �?траните �? нововъзникващи икономики от �?зи�? и Латин�?ка
�?мерика. Развиването на динамични продуктивни �?ектори, о�?новани на знание, би повишило
конкуренто�?по�?обно�?тта и би �?по�?об�?твало за проце�?а на �?ближаване �? нивата на доходи в
ЕС. Сектори �? интензивно използване на �?ИРД, като например �?екторът на ИТ, �?а �? ви�?ок
капацитет и ле�?но биха изградили повече връзки �? ме�?тни из�?ледовател�?ки ин�?титуции.
�?еобходимо е научните из�?ледвани�? да �?а по-т�?�?но �?вързани �? фирмите чрез разработване на
комер�?иализаци�? на �?ИРД, �? помощта на активно патентоване и лицензиране, обо�?об�?ване на
предпри�?ти�? (spinoffs) и договорна научноиз�?ледовател�?ка дейно�?т.
Преходът в Българи�? �?е характеризираше �?ъ�? значителна �?тепен на макроикономиче�?ки
ди�?балан�? и �?труктурна тран�?формаци�?, по време на които отра�?лите, ориентирани към
изно�?, като ц�?ло прежив�?ха �?пад. През 1990 г. инду�?три�?та генерираше 50% от БВП и 43%
от заето�?тта; до затихването на икономиче�?ката криза от втората половина на деветде�?етте
години на дваде�?ети век през 2001 г. инду�?три�?та вече беше от�?тъпила позиции и на не�?
�?е падаха 18% от БВП и 23% от заето�?тта – д�?лове, които запазва и до дне�?.4 Докато други
�?трани от Централна и Източна Европа у�?тремно �?е движеха напред, �?ъотношението между
изно�? и БВП на Българи�? отбел�?зваше �?тагнаци�?, а нейните ви�?окотехнологични ек�?портни
�?ектори, като производ�?твото на компютри, почти изчезнаха в у�?лови�?та на ценова и търгов�?ка
либерализаци�? и бърза технологична пром�?на. Това изложи кошницата на изно�?а на �?урова
конкуренци�? на цени и каче�?тво заради вно�?а от �?трани �? нововъзникващи икономики.
Преразпределението на производителни ре�?ур�?и и крупните вход�?щи потоци ПЧИ
доведоха до икономиче�?ки ра�?теж, но не доприне�?оха значително за повишаване на
умени�?та и технологични�? капацитет. Производ�?твото, изи�?кващо ни�?коквалифицирана
работна ръка, у�?лугите и �?троител�?твото �?танаха водещите �?ектори, генериращи заето�?т и
икономиче�?ки ра�?теж, задвижвани от мощен приток на финан�?ови ПЧИ. Тази тенденци�? важеше
за Централна и Източна Европа, но държави като Унгари�? и Полша едновременно �?е радваха и на
�?ъжив�?ване на производ�?твото, предизвикано от навлизането на мултинационални компании в
�?ектори като производ�?твото на автомобили. О�?вен големи предпри�?ти�?, у�?тойчивото развитие
обаче изи�?ква и по�?вата на предприемаче�?ка култура и правилни �?тимули за профе�?ионална
реализаци�? за младите. Стартиращи�?т бизне�? и малките и �?редни предпри�?ти�? е необходимо
да бъдат подкреп�?ни от една благопри�?тна �?топан�?ка �?реда.
Подемът на ра�?теж в периода 2005–2008 г. повиши нивата на благо�?ъ�?то�?ние, но
едновременно �? това �?е задълбочи и различието във възнаграждени�?та между ча�?тни�?
и публични�? �?ектор, правейки кариерата на преподавател или научен из�?ледовател по-
малко привлекателна. Заплатите в ча�?тни�? �?ектор �?е увеличиха в аб�?олютно и отно�?ително
изражение, в �?равнение �?ъ�? �?редните �?тойно�?ти за ЕС, но ръ�?тът на заплатите в производ�?твото
беше по-ни�?ък, като щатните научноиз�?ледовател�?ки позиции във фирмите почти изчезнаха
�?лед приватизаци�?та, а възнаграждени�?та в публичните научноиз�?ледовател�?ки организации
о�?танаха непроменени в реално изражение. Това доведе до �?пад в общи�? брой на заетите
в научноиз�?ледовател�?ките обла�?ти, като в момента цифрата е 17 000, както и до �?табилна
емиграци�? на талантливи млади хора: почти в�?еки де�?ети човек, роден в Българи�?, живее в

4
  Стати�?тиче�?ките данни за заетите в научната обла�?т �?а от интернет �?траницата на ЕВРОСТ�?Т; данните за миграци�?та �?а от
Международната миграционна база данни на ОИСР. Следва да �?е отбележи, че нормата на емиграци�? �?ред лица �?ъ�? �?редно и
ви�?ше образование е �? ви�?оката �?тойно�?т от 7-8%.
                                                          1
�?трани от ОИСР.5 Въпреки че на�?то�?щи�?т доклад за политиките не прави пр�?ко оценка на
образованието, привличането и задържането на кадри �? ви�?ока подготовка, необходими за
по�?тигането на целите по отношение на �?ИРД, �?илно зави�?и от до�?тъпа до ви�?ококаче�?твено
образование. Проучването �?ред фирмите в Ча�?т І от доклада у�?танов�?ва, че иновативните
фирми, които изна�?�?т �?во�? продукци�?, наемат значително повече пер�?онал �? диплома за ви�?ше
образование в �?равнение �? другите групи фирми.
    Каре № 1. Лична гледна точка – един млад българ�?ки научен из�?ледовател
    След завършване на докторантура в пре�?тижен универ�?итет в чужбина реших да прав�? кариера в
    един от публичните научноиз�?ледовател�?ки ин�?титути в мо�?та родна �?трана Българи�?. Първите
    две години от мо�? ангажимент б�?ха трудни, защото финан�?ирането на ин�?титута беше дра�?тично
    �?ъкратено, а �? ни�?ките заплати (�?редно 200 евро на ме�?ец) едва �?могвах да �?и плащам �?метките.
    �?аши�?т научноиз�?ледовател�?ки екип �?печели проект �?лед �?илна конкуренци�?, финан�?иран по лини�?
    на Седмата рамкова програма за научни из�?ледвани�? и технологично развитие, което щеше да ни
    позволи да взаимодей�?тваме �? научни из�?ледователи в ц�?ла Европа. О�?ъще�?тв�?ването на проекта
    изи�?кваше аван�?ово финан�?иране от �?трана на наши�? ин�?титут, което в по�?лед�?твие подлежеше
    на въз�?танов�?ване. Поради недо�?татъчно финан�?иране в ин�?титута и �?лабо планиране �?е наложи
    да отменим проекта. В резултат на това реших да напу�?на �?во�?та работа в ин�?титута и да тър�?�?
    профе�?ионална реализаци�? извън �?траната.
    Източник: Интервю, проведено от авторите.

�?еобходимо е �?пешно да �?е преу�?танови ерози�?та на технологичната и научна
компетентно�?т чрез по-�?тратегиче�?ка подкрепа на из�?ледвани�?та и иновациите. Данните,
пред�?тавени в на�?то�?щи�? доклад за политиките, �?очат, че иновационната продукци�? отбел�?зва
дълбок �?пад �?лед 1990 г., �?ледван от бавно въз�?танов�?ване. Показателите по отношение
на патентите и публикациите показват влошаване в о�?новни иновационни обла�?ти, в които
Българи�? преди 1990 г. беше �? превъзходно пред�?тав�?не. Изключени�?та �?а фармацевтични�?т
�?ектор и �?екторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). �?апо�?ледък
�?е наблюдават подобрени�? в тези �?тати�?тиче�?ки данни, което �?очи, че фундаменталните науки
и възможно�?тите за приложни иновации набират отново �?ила. �?о тър�?енето от �?трана на
ча�?тните фирми на ме�?тни иновации о�?тава много �?лабо; когато е налице тър�?ене, фирмите
предпочитат да черп�?т �?воите технологии от готови решени�? на наложили �?е международни
производители. Важно е да �?е увеличат ин�?трументите за публично финан�?иране, които биха
могли да позвол�?т на публичната научноиз�?ледовател�?ка дейно�?т да �?е комер�?иализира, за да
�?е повиши икономиче�?кото въздей�?твие на науката.
Мащабното �?ъкращаване на публичните разходи за �?ИРД в отговор на бюджетната
кон�?олидаци�? доведе до �?виване на програми в подкрепа на научните из�?ледвани�? и
иновациите. В резултат на икономиче�?ки�? �?пад публичните разходи за �?ИРД в Българи�?
намал�?ха в продължение на две по�?ледователни години през 2009 г. и 2010 г. Поради тези
�?ъкращени�?, �?ационални�?т фонд „�?аучни из�?ледвани�?�? (�?Ф�?И) не проведе значителни
процедури за набиране на предложени�? през 2010 г., а �?ационални�?т иновационен фонд (�?ИФ)
не е об�?в�?вал процедури за набиране на предложени�? от 2008 г. на�?ам. Към момента разходите
на �?траната за научноиз�?ледовател�?ки дейно�?ти като д�?л от БВП �?а 0.48%, в �?равнение �? 1.85%
в ЕС-27 и 0.7% за региона на Европа и Централна �?зи�?. �?амал�?ващото публично финан�?иране
и ни�?кото ниво на ча�?тни �?ИРД6 �?а водещи причини за невпечатл�?ващото пред�?тав�?не на
�?траната по отношение на публикации, патенти и лицензиране на технологии, както и за малки�?
д�?л на ви�?окотехнологични�? изно�? в националната ек�?портна кошница.
Повече и по-по�?ледователни инве�?тиции в обла�?тта на публичните и ча�?тните �?ИРД биха
могли да възобнов�?т иновативни�? потенциал на �?траната, като така би �?е повишила и
нейната конкуренто�?по�?обно�?т. �?�?кои възникващи икономики, например Коре�?, предприеха
антициклични политики за разходите за �?ИРД, като Българи�? би могла да разгледа възможно�?тта
за въвеждане на подобна политика. Като изразходва повече �?ред�?тва за иновации във време, в
5
  Стати�?тиче�?ките данни за заетите в научната обла�?т �?а от интернет �?траницата на ЕВРОСТ�?Т; данните за миграци�?та �?а от
Международната миграционна база данни на ОИСР. Следва да �?е отбележи, че нормата на емиграци�? �?ред лица �?ъ�? �?редно и
ви�?ше образование е �? ви�?оката �?тойно�?т от 7-8%.
6
  Българ�?ките фирми формират 34% от национални�? БВП, в �?равнение �? 55% за ЕС.
                                                          2
което икономиката прежив�?ва �?пад, Българи�? би могла да подпомогне производително�?тта в
момент, в който това е най-необходимо. По данни от неотдавнашни проучвани�? �?ред фирмите
(пред�?тавени по-долу), българ�?ките фирми активно у�?ъвършен�?тват �?воите продуктови
линии, но не финан�?ират дълго�?рочни �?ИРД. Един пред�?казуем проце�? на финан�?иране би
подпомогнал о�?игур�?ването на дълго�?рочни инве�?тиции и би генерирал значителни ползи
за икономиката и заето�?тта. Симулационен модел у�?танови, че ако бъде по�?тигната целта,
заложена в �?тратеги�?та „Европа 2020�?, за разходи за �?ИРД в размер на 3% от БВП, то до
2025 г. биха �?е генерирали 5.4 процентни пункта от БВП (795 млрд. евро), �?ъздавайки 3.7 млн.
работни ме�?та (Zagame 2010, �?тр. 7). Различни проучвани�? �?очат, че иновативните фирми
генерират повече работни ме�?та, в �?равнение �? неиновативните фирми. (Dutz et al. 2011)
�?аучните из�?ледвани�? и иновациите �?а о�?новен приоритет на политиките в рамките на
ЕС, �?ъздавайки ра�?т�?щи възможно�?ти за външно финан�?иране, о�?обено през �?труктурните
фондове, предназначени �?пециално за такива цели. Ли�?абон�?ки�?т дневен ред, изготвен през
м. март 2000 г., и �?тратеги�?та „Европа 2020�? по�?тав�?т иновациите на най-предната лини�? на
�?тратегиите за икономиче�?ки ра�?теж и призовават за мащабно увеличение на инве�?тициите за
�?ИРД. Европей�?ките �?труктурни фондове, в ча�?тно�?т програмите „Конкуренто�?по�?обно�?т�?
и „Развитие на човешките ре�?ур�?и�?, могат да предо�?тав�?т финан�?ова подкрепа за ангажимента
на �?траната да увеличи разходите за �?ИРД и да подпомогне иновациите и у�?во�?ването на
технологии �?ред фирмите, както и да повиши капацитета, �?вързан �? умени�?та на българ�?ките
учени. Съще�?твуват и други възможно�?ти за финан�?иране в ЕС, но тъй като те �?е предо�?тав�?т
на конкурентен принцип, изключително важно е да �?е повиши каче�?твото и количе�?твото на
националните предложени�? и да �?е о�?игури необходимото �?ъфинан�?иране от национални
източници.
Повишаването на финан�?ирането �?амо по �?ебе �?и обаче не би имало желани�? ефект, ако
не �?е модернизират �?ъответните ин�?титуции, политики и законодател�?тво. Правната
и ин�?титуционална рамка за иновации на Българи�? има нужда от адаптиране към новата
политиче�?ка �?реда на ЕС и към реално�?тите на икономиката �?лед кризата. �?ационалната
програма за реформа 2011–2015 г. прегръща �?тратеги�?та „Европа 2020�? и �? прена�?�? в едни
по-конкретни национални цели. Това �?очи, че от �?трана на ц�?лото правител�?тво �?е признава
необходимо�?тта за о�?ъще�?тв�?ване на напредък по тази Програма за политиките. У�?поредно �?
това Мини�?тер�?твото на образованието, младежта и науката е изготвило �?ационална �?тратеги�?
за развитие на научните из�?ледвани�? до 2020г., ко�?то полага о�?новите за ин�?титуционално
укрепване и междуведом�?твено �?ъгла�?уване. Мини�?тер�?твото на икономиката, енергетиката
и туризма работи по национален Закон за иновациите и планира да прена�?очи о�?таналите
�?ред�?тва от ЕС към изграждането на технологични паркове в приоритетни инду�?трии. Тези
развити�? �?а добре дошли, но ще �?а необходими и други, за да �?е повишат резултатите, �?вързани
�? о�?ъще�?тв�?ването на публичните програми за подкрепа. Предходни оценки откро�?ват
нуждата от �?прав�?не �?ъ�? �?лабо�?тите в политиката в обла�?тта на науката, технологиите и
иновациите (�?ТИ), които доведоха до дублиращи �?е програми �? ограничена интегрирано�?т и
по�?ледователно�?т и �?лабо рационализиране на ре�?ур�?ите.
�?еобходимо е да �?е направи преу�?трой�?тво на публичната научноиз�?ледовател�?ка
инфра�?труктура, тъй като т�? �?е натъква на пречки, �?вързани �?ъ�? �?лаби звена в
управлението, недо�?татъци при инве�?тирането и изтичане на млади таланти. Традиционно
�?илните по време на �?оциализма връзки между инду�?три�?та, научноиз�?ледовател�?ките
ин�?титути и Българ�?ката академи�? на науките �?е корен�?ха в ангажирането им �? капиталоемки
�?ектори, които разчитаха на �?илно инженерно и научно ноу-хау, за да бъдат конкуренто�?по�?обни.
Тези �?ектори изгубиха �?воите пазари в Източни�? блок по време на прехода, техните продажби
и �?ИРД р�?зко �?е �?ринаха и връзките �? научноиз�?ледовател�?ките ин�?титути и универ�?итетите
�?е прекъ�?наха. Две де�?етилети�? по-къ�?но, в�?е още е предизвикател�?тво да �?е отговори на тази
�?труктурна пром�?на. Това би изи�?квало �?ъгла�?увано у�?илие за преориентаци�? на публичните
научноиз�?ледовател�?ки ин�?титути, �?ъпът�?твано от финан�?ови инжекции от �?трана на публични�?
�?ектор за модернизиране на научноиз�?ледовател�?ките лаборатории и за привличането на млади
хора да �?е завърнат, за да работ�?т отново в т�?х.


                                             3
Международни�?т опит �?очи, че дей�?тви�?та от �?трана на публични�? �?ектор �?а необходимо,
но не и един�?твено у�?ловие за у�?пеха на иновационните инициативи, така че от решаващо
значение е привличането на ча�?тни�? �?ектор като активен партньор. �?ай-иновативните
държави, като Германи�?, Финланди�? и Швеци�?, отчитат най-ви�?ок д�?л разходи от �?трана на
ча�?тни�? �?ектор, като близо 65% от общите разходи за �?ИРД в т�?х �?е извършват от фирмите.
Съотношението 30:70 на ча�?тни към публични �?ИРД за Българи�? е неблагопри�?тно в �?равнение
�? тези държави. Правител�?твото на �?траната публично е признало важно�?тта на ча�?тни�?
�?ектор като фактор, даващ тла�?ък на научното и иновационното пред�?тав�?не и по�?тигането
на националните цели по отношение на �?ИРД, но ин�?трументите, които до момента �?а били
изпробвани, не �?а по�?тигнали преобраз�?ваща пром�?на. Това предполага, че е необходима
�?ериозна оценка, за да �?е определи кое е �?работило и кое не. �?а тази о�?нова би било необходимо
да �?е пре�?труктурират и разгърнат грантовете �?ъ�? �?об�?твено уча�?тие и другите механизми за
подкрепа в �?траната.
�?а�?то�?щи�?т доклад пред�?тав�? подробна оценка на иновационни�? капацитет на Българи�?
и пред�?тав�? препоръки за политики за увеличаване на въздей�?твието на науката и
иновациите. Докладът е един от най-о�?новните продукти на Програмната аналитична и
кон�?ултант�?ка дейно�?т на Световна банка, координирана от Мини�?тер�?твото на образованието,
младежта и науката (МОМ�?) и Мини�?тер�?твото на икономиката, енергетиката и туризма
(МИЕТ). Докладът �?тъпва на кон�?татациите на подробен анализ на иновационни�? капацитет
на Българи�? и техниче�?ките доклади, възложени на Фондаци�? „Приложни из�?ледвани�?
и комуникации�?,7 както и на пи�?мени доклади, изготвени за правител�?твото в хода на тази
дейно�?т. Препоръките �?е обогат�?ваха непрекъ�?нато в проце�?а на об�?ъждани�? на политиките
�? МОМ�? и МИЕТ, както и в резултат на кон�?ултации �? универ�?итети, научноиз�?ледовател�?ки
ин�?титути и пред�?тавители на бизне�?а.
Ча�?т I от доклада за политиките �?ъдържа оценка на иновационни�? капацитет на Българи�?
в публични�? и ча�?тни�? �?ектор. По-конкретно, докладът из�?ледва: (i) неотдавнашни тенденции
в пред�?тав�?нето на �?траната при изно�?а в �?равнение �? други държави; (ii) характери�?тики на
иновационните дейно�?ти в българ�?ки�? ча�?тен �?ектор, така, както �?а отразени от проучвани�?
�?ред фирми; (iii) развити�? в обла�?тта на технологичните изобретени�? и научната продукци�?
чрез анализиране на �?тати�?тиче�?ки данни отно�?но патенти, при�?ъдени от Службата по патенти
и търгов�?ки марки на С�?Щ (СПТМ на С�?Щ) и Европей�?кото патентно ведом�?тво (ЕПВ), както
и отно�?но научни публикации.8
Ча�?т II предо�?тав�? препоръки за политиките, които биха могли да уле�?н�?т прилагането на
�?ационалната програма за реформа и Стратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�?,
в това чи�?ло �?екторен анализ за на�?оки на иновационната политика в приоритетни
инду�?трии. Препоръките �?а организирани в �?ледните теми: (i) по�?тигане на заложената цел
от разходи в размер на 1.5% от БВП за научноиз�?ледовател�?ки дейно�?ти, �?ъгла�?но �?тратеги�?та
„Европа 2020�?; (ii) укрепване на ин�?титуциите и рамката на политиките за из�?ледвани�? и
иновации; (iii) по�?тигане на по-добри резултати от националните ин�?трументи за финан�?иране –
�?ационални�? иновационен фонд и �?ационални�? фонд „�?аучни из�?ледвани�?�?; (iv) увеличаване
на у�?во�?ването на �?ред�?тва по лини�? на ЕС, на�?очени към иновации; (v) разработване на целеви
иновационни политики и ин�?трументи за приоритетни �?ектори.




7
  Техниче�?ки доклад № 1: „Иновационна политика и публични разходи�?; Техниче�?ки доклад № 2: „Капацитет за у�?во�?ване
на �?ред�?тва от ЕС�?; Техниче�?ки доклад № 3: „Преглед на националните иновационни ин�?трументи�?; Техниче�?ки доклад № 4:
„Рамка за оценка на пре�?труктурирането на Б�?�?�?.
8
  Българ�?ките фирми формират 34% от национални�? БВП, в �?равнение �? 55% за ЕС.
                                                         4
Ч�?СТ I. ОЦЕ�?К�? �?�? И�?ОВ�?ЦИО�?�?ИЯ К�?П�?ЦИТЕТ �?�?
БЪЛГ�?РИЯ

Конкуренто�?по�?обно�?тта на Българи�? �?е е повишила, но не в до�?татъчна �?тепен за
на�?тигане на другите нови държави-членки от ЕС или за поддържане на темп, �?ходен
�? този на нововъзникващите икономики. В доклада „Глобална конкуренто�?по�?обно�?т за
2011–2012 г.�? Българи�? �?е нарежда на 74-то м�?�?то по ниво на конкуренто�?по�?обно�?т �?ред 142
държави, в �?равнение �?ъ�? 72-ра позици�? (от 125 държави) пет години по-рано. От в�?ички
показатели, измерени в този доклад, иновациите �?а �? най-ни�?ък резултат. Според доклада
„Правене на бизне�? 2012 г.�? Българи�? е на по-предна позици�?, а именно 59-то м�?�?то �?ред
183 икономики по показател „каче�?тво на бизне�? �?редата�?. Съгла�?но измервани�?та за 2010 г.
за Иновационни�? �?ъюз и Прегледа на изпълнението на Ли�?абон�?ката �?тратеги�? за 2010 г. на
Световни�? икономиче�?ки форум (СИФ), Българи�? е на по�?ледно м�?�?то �?ред �?траните от ЕС
(Таблица № 2).9 Въпреки че нито един от по�?очените индек�?и не е �?ъвършен, в�?еки от т�?х е
полезен измерител на конкуренто�?по�?обно�?тта.

      Таблица № 2: М�?�?тото на Българи�? в международни кла�?ации за конкуренто�?по�?обно�?т
                     Доклад „Глобална       „Правене на Измервани�? за Преглед на из-
                      конкуренто�?по�?о-     бизне�? 2012 г.�? 2010 г. за Ино- пълн. на Ли�?а-
                    бно�?т�? за 2011–2012 г.                 вационни�? �?ъюз бон�?ката �?тра-
                                                                           теги�? на СИФ
                                                                               2010 г.

    Финланди�?                   4                          11                 4                     2
    Итали�?                      43                         87                19                    25
    Унгари�?                     48                         51                24                    21
    Турци�?                      59                         71                33                    ---
    Румъни�?                     77                         72                28                    26
    Българи�?               74 (от 142)             59 (от 183)           32 (от 34)            27 (от 27)
    Хърват�?ка                   76                         80                25                    ---
За да може �?траната да о�?ъще�?тви напредък по отношение на позици�?та за
конкуренто�?по�?обно�?тта и да �?е издигне в �?ветовните и европей�?ките кла�?ации, е
необходимо да работи �? нови �?тратегии, които да направ�?т иновациите задвижващ фактор
за изно�?а, �?ъздаването на нови работни ме�?та и икономиче�?ки�? ра�?теж. Както беше
демон�?трирано в �?ПР 2011-2015 г., в Българи�? е налице в�?еобщ кон�?ен�?у�?, че „извършването на
�?топан�?ка дейно�?т по обичайни�? начин�? едва ли ще генерира до�?татъчно ра�?теж за намал�?ване
на безработицата и за �?ближаване на доходите �? ЕС: необходим е инициативен и �?тратегиче�?ки
подход. Реформите за по-нататъшно подобр�?ване на бизне�? �?редата �?ледва да върв�?т у�?поредно
�? мерки за поощр�?ване на внедр�?ването на нови чужде�?транни технологии и развитие на
възможно�?тите за �?ИРД вътре във фирмите, като �?е надгражда върху �?ъще�?твуващите научни
и технологични активи на икономиката.




9
  За повече информаци�? вж. „Глобална конкуренто�?по�?обно�?т 2011–2012 г.�?, „Правене на бизне�? 2012 г.�?, Доклада за
Иновационни�? �?ъюз за 2010 г. и Прегледа на изпълнението на Ли�?абон�?ката �?тратеги�? 2010 г.
                                                       5
I.A. Степен на у�?ъвършен�?тване и технологична интензивно�?т на българ�?ки�?
изно�?

 През по�?ледното де�?етилетие ек�?портната кошница на Българи�? не е подобрила �?во�?та
 позици�? по отношение на каче�?тво или ниво на у�?ъвършен�?тване. Бъдещи�?т иконо-
 миче�?ки ра�?теж и заето�?тта ще зави�?�?т от у�?во�?ването на иновативни�? потенциал за
 генериране на изно�? �? по-ви�?ока добавена �?тойно�?т.
 Кратко�?рочни мерки:
 •	 Пром�?на на фоку�?а на �?тратеги�?та за привличане на ПЧИ в по�?ока инве�?тиции в ек�?-
    портноориентирани �?ектори, които произвеждат продукти �? по-ви�?ока добавена �?той-
    но�?т и �?ектори �? интензивно използване на �?ИРД.
 Средно�?рочни мерки:
 •	 Съвме�?тна работа �? ча�?тни�? �?ектор за от�?тран�?ване на конкретни затруднени�?, пред кои-
    то �?е изправ�?т ек�?портните фирми – о�?обено по отношение на квалификаци�?та на кадри-
    те и инфра�?труктурата.

Сред управл�?ващите в Българи�? има �?ъгла�?ие, че ек�?портът �?ледва да играе по-гол�?ма
рол�? в ра�?тежа на �?траната, за укрепване на въз�?танов�?ването и за предотврат�?ване на
бъдещи цикли от бумове и �?ривове. В у�?лови�? на фи�?кални корекции и �?лабо вътрешно тър�?ене
заради отлива при кредитирането на домакин�?тва и фирми, изно�?ът пред�?тавл�?ва възможно�?т
за у�?тойчив ра�?теж. Опитът на Германи�? и на много от нововъзникващите икономики в �?зи�?
�?очи, че когато ра�?тежът �?е о�?новава на изно�?, то тогава е възможно икономиката да по�?тигне
по-у�?корено V-образно въз�?танов�?ване �?лед �?пад и да �?е увеличи потенциални�?т ръ�?т на
производ�?твото.
През ц�?лото изминало де�?етилетие изно�?ът на Българи�? нара�?на като аб�?олютна
�?тойно�?т и на глава от на�?елението, но този ръ�?т изо�?тава в �?равнение �?ъ�? �?траните
от региона и �?е наблюдава траен търгов�?ки дефицит. Изно�?ът значително �?е е увеличил
през по�?ледните де�?ет години. Към 2008 г. той �?е �?в�?ваше важен компонент на българ�?ката
икономика �? д�?л от близо 60% от БВП на �?траната (Фигура № 4). Тези по�?тижени�? обаче
�?ледва да �?е разглеждат на �?равнителна база: ръ�?тът на изно�?а в миналото по�?тав�? Българи�?
на �?редна позици�? �?ред �?траните в преход, но �?лед шампиони изно�?ители от региона, като
Унгари�?, които �?а по�?тигнали подобни показатели въпреки факта, че �?а �?тартирали от �?ходни
нива на изно�? в началото на деветде�?етте години на ХХ век. През 2008 г. изно�?ът на Българи�?
на глава от на�?елението беше на �?тойно�?т 3 958 щ. д., по-ви�?ока от тази на Румъни�? (2 781 щ.
д.) и Турци�? (2 378 щ. д.), но по-малка от �?тойно�?тта за Хърват�?ка (6 553 щ. д.), Унгари�? (12 549
щ. д.), Итали�? (11 100 щ. д.) или Финланди�? (22 664 щ. д.). Друг мрачен показател от гледна
точка на конкуренто�?по�?обно�?тта е, че търгов�?ки�?т балан�? на �?траната о�?тава отрицателен и е
такъв за повечето от де�?етте най-�?илни ек�?портни продукта.




                                               6
Фигура № 4: Изно�?ът на Българи�? на глава от на�?елението в регионален план: 1990–2008 г.




 Финланди�?, Унгари�?, Итали�?, Хърват�?ка, Българи�?, Румъни�?, Турци�?
 Източник: Световни показатели за развитие 2009 г.
 Забележка: Общо изно�? – в �?егашни щат�?ки долари, разделен на бро�? на на�?елението.
За у�?кор�?ване на �?во�? ръ�?т на изно�?а, българ�?ките фирми започват да дивер�?ифицират
�?воите пазари и да �?е на�?очват към региони �? ви�?ок ра�?теж. Българ�?ки�?т изно�? �?е цели
към пазара на ЕС (Гърци�?, Германи�?, Итали�? и Румъни�?), �?ъ�?едни �?трани (Турци�? и Сърби�?)
и големи държави – Ру�?и�?, С�?Щ, Китай, Саудит�?ка �?раби�?, Инди�? и Паки�?тан (Таблица № 3).
Ръ�?тът на изно�?а за ключови пазари в ЕС, в ча�?тно�?т Гърци�? и Румъни�?, ще бъде задържан до
въз�?танов�?ването на тези държави от финан�?овата и фи�?кална криза. В по�?лед�?твие пазари ще
�?е отвар�?т в региони, в които �?е наблюдава огромно вътрешно тър�?ене – Ру�?и�? и бившата О�?Д,
Турци�? и държавите от Пер�?ий�?ки�? залив.
В подкрепа на това у�?илие правител�?твото на Българи�? е предприело активни мерки за
у�?танов�?ване на по-те�?ни партньор�?тва �? нововъзникващи икономики и за подобр�?ване
на тран�?портните коридори, благопри�?т�?тващи търгов�?ки�? обмен. През 2010 г. мини�?тър-
пред�?едател�?т на �?траната �?е �?рещна �? премиера на Китай, за да �?е об�?ъд�?т начините, по
които китай�?ки инве�?титори биха могли да уча�?тват в инфра�?труктурни�? �?ектор на Българи�?,
включващ при�?танища, летища и железопътни линии, както и ИТ, инду�?триалните паркове
и производ�?твото на локомотиви и автомобили. Също така, �?траната предо�?тав�? европей�?ки
и национални �?ред�?тва за от�?тран�?ване на затруднени�? в търгови�?та, произтичащи от
тран�?портната инфра�?труктура и митниче�?ки и логи�?тични фактори. Тези инве�?тиции биха
били от решаващо значение за географ�?ката дивер�?ификаци�? на �?траната. Към момента
Българи�? е на 63-то м�?�?то от 155 държави �?поред Индек�?а за ефективно�?т на логи�?тиката
(Logistics Performance Index) на Световна банка, т. е. на измерими позиции �? държавите от
региона на Европа и Централна �?зи�?, но �?лед регионалните водачи при изно�?а, като Чешка
република (26-то м�?�?то) и Турци�? (39-то м�?�?то).




                                                   7
                   Таблица № 3: О�?новни де�?тинации за изно�? за Българи�? (2008 г.)
                                                             Търгов�?ки показатели
                                                                                                        Ръ�?т на
           Партньор                               Търгов�?ки
                                    Изно�? в                      Д�?л в изно�?а на         Ръ�?т           вно�?а на
                                                   балан�?,
                                   млн. щ. д.                      Българи�?            2004–08 г.      партньора
                                                  млн. щ. д.
                                                                                                       2004–08 г.

 Гърци�?                              2 230           272              9.90%               23%             15%
 Германи�?                            2 045          -2 361            9.10%               21%             14%
 Турци�?                              1 979            -80             8.80%               21%             20%
 Итали�?                              1 887          -1058             8.40%               11%             12%
 Румъни�?                             1 631           -448             7.30%               43%             27%
 За �?вета                           22 478         -11 295          100.00%               23%             15%
Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на базата данни КОМТРЕЙД, 2010 г. на ОО�?.
�?ко �?е запаз�?т обаче �?тарите тенденции, в българ�?ката ек�?портна кошница ще продължат
да доминират традиционни ек�?портни пера. Фигура № 5 �?ъдържа преглед на неотдавнашното
пред�?тав�?не на челните 15 групи продукти за изно�? (до двуцифрен код на позици�?), �? отна�?�?не
на националното изменение в �?ветовни�? пазарен д�?л към ръ�?та на международното тър�?ене
на �?токи.10 Двете �?ини линии (изменение в �?ветовни�? пазарен д�?л=0 и годишен ръ�?т на цели�?
изно�?=18% за периода 2001-2008 г.) раздел�?т графиката на четири квадранта, характеризиращи
еволюци�?та на българ�?ки�? изно�?.11
•	 Горни�?т де�?ет квадрант (Шампиони) включва продукти, които �?е радват както на бърз ра�?-
   теж в �?ветовен мащаб, така и на добро пред�?тав�?не от �?трана на Българи�?; �?ред т�?х откри-
   ваме минералните горива и ма�?ла, медта, житните ра�?тени�? и зърнените храни, земедел�?ки
   �?транични продукти, както и издели�? от жел�?зо и �?томана.
•	 Продуктите в горни�? л�?в квадрант (Пред�?тав�?щи �?е под очаквани�?та) �?а онези, за които
   е налице �?илно тър�?ене в �?ветовен мащаб, но при които пред�?тав�?нето на Българи�? е по-
   �?лабо от това на о�?танали�? �?в�?т. Това �?лабо пред�?тав�?не �?е израз�?ва в �?табилна загуба на
   пазарен д�?л. В групата �?е откро�?ва производ�?твото на жел�?зо и �?томана.
•	 Продукти �? не�?�?ни пер�?пективи за бъдещ изно�? включват облеклото и мебелите, които
   заемат долни�? л�?в квадрант (Затихващи). Тези издели�? �?е изправ�?т пред оже�?точена кон-
   куренци�? на �?трани като Китай и Инди�? и повишение на разходите за труд, което намал�?ва
   т�?хната международна конкуренто�?по�?обно�?т.
•	 И накра�?, продуктите в долни�? де�?ен квадрант (У�?пешни) придобиват �?ветовен пазарен
   д�?л, но в�?е още им пред�?тои да направ�?т забележителен ек�?портен ръ�?т. �?�?колко отра-
   �?ъла �? по-ви�?окотехнологично �?ъдържание, за които има добър шан�? да �?е превърнат в
   шампиони на българ�?ки�? изно�?, �?падат към тази група: фармацевтични продукти, маши-
   ни, електрооборудване и междинни продукти на химиче�?ката промишлено�?т (алуминий,
   пла�?тма�?и).




10
   За конкретни приложени�? на политики анализът може да бъде детайлизиран до ниво продукт (код на позициите от четири
или повече цифри).
11
   Логиката на раз�?ъждени�?та при този модел е �?ходна �? тази при портфейлните модели, използвани в маркетинга, като
например при матрицата на „Бо�?тън Кон�?ълтинг Груп�? (Boston Consulting Group).
                                                         8
Фигура № 5: Динамичен профил на изно�?а на Българи�?, 2001–2008 г.




 Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на базата данни КОМТРЕЙД 2010 г. на ОО�?.
 Забележка: Площта на кръгчетата отговар�? на размера на изно�?а в млн. щ. д. Пред�?тавени �?а 15-те най-
 големи ек�?портни групи.
Задължителен залог за поддържане на изно�?а в �?редно- до дълго�?рочен план ще е
дивер�?ификаци�?та в обла�?тта на �?токи и у�?луги �? по-ви�?ока добавена �?тойно�?т и
�?ектори �? интензивно използване на �?ИРД. До момента мощни�?т ръ�?т в изно�?а на �?траната
�?е дължеше на чужде�?транни инве�?тиции, които увеличиха капацитета и ефективно�?тта на
традиционни �?ектори на производ�?твото, във време, в което ра�?т�?ха цените на �?токите. Това
доведе до двуцифрен ръ�?т при изно�?а на петролни продукти, метали (мед, жел�?зо, цинк), кабели
и издели�? от жел�?зо, химикали, житни ра�?тени�? и зърнени храни, облекло и хладилници, наред
�? други позиции. Тези �?токи �?а �?илно пред�?тавени в �?труктурата на българ�?ки�? изно�?, �?илно
ориентиран към традиционни и по-развити инду�?трии, които �?е възползват от предим�?твата на
ни�?ката �?тойно�?т на труда и разходите за енерги�?. За да �?е поддържа обаче ръ�?тът на изно�?а,
е необходимо да �?е на�?очи по-�?илно внимание върху производ�?твото на �?токи �? по-ви�?ока
добавена �?тойно�?т и предо�?тав�?нето на у�?луги, които ще генерират повече приходи за ме�?тната
икономика, както и върху ви�?окотехнологични �?ектори �? интензивно използване на �?ИРД.
Българи�? �?е изправ�? пред предизвикател�?твото да увеличи �?тепента на у�?ъвършен�?тване
на �?во�?та ек�?портна кошница, измерена �? помощта на у�?тановени методологии. За да �?е
оцени конкуренто�?по�?обно�?тта на българ�?ки�? изно�?, �?е изчи�?лиха показатели за каче�?твото
и �?тепента на у�?ъвършен�?тване на националната ек�?портна кошница за �?траната, както и за
други �?трани, както е опи�?ано в Приложение № 1 - Каре № A.1. Показателите за �?тойно�?тта за
единица отдалечено�?т от оптималното �?ъотношение между каче�?тво и цена на �?токата за изно�?
(unit value distance) — показващи потенциала за подобр�?ване на каче�?твото и цената на изно�?а
– �?очат, че ек�?портната кошница на Българи�? на практика не е отбел�?зала никакъв напредък в
периода 1990-2008 г. Ме�?тата, които Българи�? заема, (71-во през 1990 г.; 86-то през 2000 г.; 67-
мо през 2008 г.) не �?а �?е подобрили �?ъще�?твено; значителен напредък е извършен от Унгари�? и
Турци�?, докато Итали�? и Хърват�?ка �?а изгубили изве�?тни позиции. Българи�? отбел�?зва �?редни
�?тойно�?ти по отношение на �?тепен на у�?ъвършен�?тване на �?во�? изно�?, изчи�?лен �? помощта
на показател�? EXPY, �? умерени подобрени�? през годините, �?ъизмерими �? тези на Турци�?,

                                                   9
Румъни�? и Сърби�?, но по-ни�?ки от �?тойно�?тите за централноевропей�?ки държави и водещите
изно�?ители в �?ветовен мащаб (Фигура № 6).12

Фигура № 6: Еволюци�? на �?тепента на у�?ъвършен�?тване на изно�?а (EXPY):
Българи�? и избрани �?трани за �?равнение (1988-2008 г.)




 Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на базата данни КОМТРЕЙД на ОО�?.
 Българи�?, Хърват�?ка, Румъни�?, Турци�?, Финланди�?, Итали�?.
�?и�?ката �?тепен на у�?ъвършен�?тване на ек�?портната кошница е �?вързана �? ни�?ки�?
д�?л на ви�?окотехнологични продукти за изно�?. Съ�? �?во�?та �?тойно�?т от 3%, делът на
ви�?окотехнологични �?токи е значително под �?редната �?тойно�?т за ЕС-27 (16%) и �?е позиционира
в по-ни�?ката група в �?равнение �? о�?таналите �?трани от Източна Европа (Чешка република –
13%; Унгари�? – 20%; Хърват�?ка – 7%; Румъни�? – 4%; Полша – 3%). В�?ъщно�?т, �?ред де�?етте
най-големи изно�?а (по двуцифрен код за кла�?ифициране) �?амо групите „електрооборудване�?
и „бойлери и машини�? притежават ви�?окотехнологичен компонент.13 Производ�?твени издели�?
�? по-ви�?ока �?тепен на у�?ъвършен�?тване �?а пред�?тавени във втората група продукти за изно�?
(ме�?та от 10-то до 20-то): това включва издели�? от �?тъкло, оптиче�?ки апарати, фармацевтични
продукти, химикали и пла�?тма�?и.
За да �?е обърне тази тенденци�?, би било необходимо правител�?твото и инду�?три�?та
да работ�?т заедно, за да поощр�?ват повече инве�?тиции и �?ИРД в �?редно- и
ви�?окотехнологични продуктови ниши. Икономиче�?ки из�?ледвани�? предполагат, че
икономиче�?ката дивер�?ификаци�? предхожда дивер�?ификаци�?та на изно�?а (Cadot et al. 2007),
тъй като дивер�?ифицираните икономики �?а по-добре подготвени да използват предим�?твата
на ек�?портните възможно�?ти на глобални�? пазар. Опитът на шампиони в изно�?а като Коре�? и
Малайзи�? �?очи, че напредъкът в дивер�?ификаци�?та и ек�?портните възможно�?ти �?е дължи на
у�?во�?ване на технологии и иновации, но този проце�? нито е автоматичен, нито без �?ъответните
разходи. Рол�?та на катализатор �?а изиграли правител�?твени интервенции, цел�?щи привличането
на чужде�?транен ек�?пертен капацитет чрез ПЧИ и корекции на неефективно�?тите на пазара,
които възпират иновативно�?тта на ча�?тни�? �?ектор.
12
   Това кла�?иране в зави�?имо�?т от �?тепените на у�?ъвършен�?тване (sophistication) отговар�? на кла�?ификаци�?та на ОИСР
на �?екторите като ви�?око- и ни�?котехнологични такива, �? н�?колко изключени�?. Облеклото и мебелите �?а два примера за
ни�?котехнологични продукти �? в�?е още интензивен начин на производ�?тво от фирми в развитите държави, водени от ви�?ока
�?пециализаци�? и потребител�?ки предпочитани�?, пораждащи пазарни ниши, поради което �?ъответно получават и по-ви�?оки
�?тойно�?ти на PRODY. Слабо�?т на показател�? за �?тепента на у�?ъвършен�?тване е неговата чув�?твително�?т към цените на
�?токите. По-конкретно, неотдавнашното тър�?ене на петрол и други природни ре�?ур�?и, довело до р�?зко повишаване на техните
цени, повиши техните показатели за „у�?ъвършен�?тване.�?
13
   Хоризонталните мерки но�?�?т ползи на в�?ички инве�?титори по един неизбирателен начин, за разлика от мерки, на�?очени
към �?пецифични �?ектори.
                                                          10
О�?вен хоризонталните мерки14 за привличане на ек�?портноориентирани ПЧИ,
правител�?твото би могло да въведе иновационни политики и ин�?трументи �? по-
гол�?мо въздей�?твие, на�?очени към �?ектори �? ви�?ок потенциал. Привличането на
ек�?портноориентирани ПЧИ – и в идеални�? �?лучай ПЧИ �? интензивно използване на �?ИРД - може
да подкрепи у�?или�?та на �?траната за по�?тигане на целите от „Европа 2020�? и на �?ПР и би било
удачен начин за повишаване на �?редно- и ви�?окотехнологични�? изно�? (вж. за подробно�?ти Каре
№ 2). �?о о�?вен прилагането на хоризонтални мерки, като например данъчни �?тимули, налице
е и необходимо�?т да �?е от�?тран�?т конкретни трудно�?ти, пред които �?е изправ�?т инду�?триите
�? ви�?ок потенциал — в това чи�?ло а�?пектите, �?вързани �? квалификаци�? и инфра�?труктура.
Един �?екторен подход, който определ�? �?�?но иновационната политика за в�?еки отра�?ъл, в това
чи�?ло реформи и публични инве�?тиции за от�?тран�?ване на фактори, �?ъздаващи трудно�?ти,
би могъл да �?е превърне в трайна о�?нова за �?редно- до дълго�?рочните очаквани�? на ме�?тните
и чужде�?транните инве�?титори, промен�?йки балан�?а в полза на Българи�? като де�?тинаци�?
за ПЧИ �? интензивно използване на �?ИРД. Втората ча�?т от доклада пред�?тав�? препоръки за
�?екторни иновационни политики в две ек�?портноориентирани инду�?трии, фармацевтичната и
тази на ИТ.




14
     Секторите авиационна промишлено�?т, компютри, офи�? оборудване, електроника, фармацевтични продукти,
електрооборудване и отбранителни технологии �?е �?читат ви�?окотехнологични производ�?твени инду�?трии от ЕВРОСТ�?Т и
ОИСР; за подробно�?ти отно�?но кла�?ификаци�?та вж. http://www.oecd.org/dataoecd/43/41/48350231.pdf

                                                      11
Каре № 2: У�?во�?ване на технологии чрез ПЧИ в Българи�?
ПЧИ могат да �?а важен канал за у�?во�?ване на технологии и модернизаци�? на ме�?тните техно-
логии. Чужде�?транните фирми но�?�?т ново знание и технологична модернизаци�?, замен�?т о�?тар�?ло-
то оборудване и че�?то измен�?т управлен�?ката �?труктура. Многобройни икономиче�?ки проучвани�? �?а
у�?тановили, че фирмени подразделени�? �? ча�?тично или изц�?ло чужде�?транна �?об�?твено�?т �?а �? по-ви-
�?ока �?редна производително�?т в �?равнение �? ме�?тни фирми. По�?очват �?е и положителните �?транич-
ни ефекти от навлизането на филиали �? чужде�?транна �?об�?твено�?т, тъй като ме�?тните фирми могат
да о�?ъще�?тв�?ват връзка �?ъ�? �?ветовни вериги за �?набд�?ване, като така �?е �?ъздава канал за прехвърл�?не
на знание (Goldberg et al, 2008).
Българи�? у�?п�? да �?ъздаде конкурентен инве�?тиционен климат, който привлече впечатл�?ващ
обем ПЧИ в периода 2003-2008 г., но едва малък д�?л беше в �?ектори, ориентирани към изно�?.
По време на бума, Българи�?, както и други �?трани от региона на Европа и Централна �?зи�?, �?е рад-
ваше на плодовете на мощни вход�?щи потоци от ПЧИ. Тези потоци �?е върнаха до едни по-нормални
нива: от ръ�?т, до�?тигащ 30% от БВП през 2008 г., ПЧИ �?е отдръпнаха до 4% от БВП през 2010.* Пол-
зи за �?траната произтичат от нейното европей�?ко ме�?тоположение, ни�?ко корпоративно подоходно
облагане, �?табилна политиче�?ка �?реда, инве�?тиционен рейтинг (BBB), �?илно техниче�?ко и инженер-
но образование и ни�?ки заплати в �?равнение �? ЕС. �?о преобладаващата ча�?т от ПЧИ беше на�?очена
към финан�?ови ин�?титуции и проекти в обла�?тта на �?троител�?твото и недвижимите имоти. Пример
за у�?пешен проект на ПЧИ в инду�?трии �? ви�?ока добавена �?тойно�?т е компани�?та „Джон�?ън Кон-
трол�?�?, навл�?зла на българ�?ки�? пазар през 2001 г. В момента друже�?твото дава работа на близо 500
�?лужители в обла�?тта на подкрепа на проекти, хардуерен дизайн и програмни решени�? на клиенти
от автомобилни�? бранш.
Вход�?щи потоци ПЧИ в Българи�?, по триме�?ечи�? и �?ектори (млн. евро)




За у�?пешното икономиче�?ко развитие правител�?твото е подчертало важно�?тта на увеличаване-
то на ПЧИ в приоритетни �?ектори. Стратеги�?та „Визи�? 2020�? идентифицира ключови инду�?трии и
инду�?триални клъ�?тери за целеви ПЧИ, в които Българи�? притежава �?равнително предим�?тво, в това
чи�?ло �?ел�?ко�?топан�?ки храни и здравеопазване, тран�?порт и логи�?тика, тран�?портно оборудване и
машино�?троене, ИТ и аут�?ор�?инг, химиче�?ка промишлено�?т, електроника и електротехника, като
тази оценка �?е впи�?ва в пред�?тавени�? по-горе анализ на изно�?а. Разчетите �?очат, че инве�?тициите в
тези �?ектори биха могли да генерират до 33% от продукци�?та през 2020 г. За по�?тигане на тази цел
�?тратеги�?та призовава за �?ъздаване на �?тимули за инве�?титори, като �?уб�?идии и подкрепа за обуче-
ние на �?лужители и повишаване на квалификаци�?та.Източник: Б�?Б.
Други �?ектори; Тран�?порт, �?кладове и комуникации; Строител�?тво; Търгови�? на едро и дребно, ремонт на
МПС, мотоциклети и �?токи за лично употреба и за домакин�?твото; Производ�?тво; Финан�?ово по�?редни-
че�?тво; �?едвижими имоти, отдаване под наем и бизне�? дейно�?ти.
* За повече информаци�? отно�?но причините за бума на ПЧИ и за по�?ледвалите от това макроикономиче�?ки
ди�?балан�?и, които в момента �?е из�?в�?ват, вж. „МВФ - Кон�?ултации по Член IV�? за 2008 и 2010 г., както и
докладите на МВФ „Избрани въпро�?и�?.




                                                 12
I.Б. Иновативно�?тта в ча�?тни�? �?ектор в Българи�? — изводи от проучвани�? �?ред
фирмите

 Българ�?ките иновативни фирми о�?ъще�?тв�?ват темп на ра�?теж, който един път и по-
 ловина надвишава този на неиновативните фирми и генерират повече работни ме�?та.
 В�?�?ка пета фирма обаче �?подел�?, че не разполага �? до�?тъп до външно финан�?иране,
 необходимо за дълго�?рочни инве�?тиции в �?ИРД.
 Кратко�?рочни мерки:
    •	 Разгръщане на иновационните политики, на�?очени към тър�?енето, конкретно чрез
       увеличаване на финан�?ирането по европей�?ки и национални ин�?трументи, които �?ъ-
       финан�?ират ча�?тни научноиз�?ледовател�?ки и развойни разработки и комер�?иализа-
       ци�? на технологии.
Ча�?тните �?ИРД и общи�?т иновативен капацитет на фирмите �?а �?ред най-жизненоважните
елементи на националната иновационна �?и�?тема. Според преглед на икономиче�?ката
литература от Бюджетната �?лужба на Конгре�?а на С�?Щ, прино�?ът на �?ИРД към ръ�?та на
производително�?тта е от пор�?дъка на 0.20–0.30, на базата на микроиконометрични методи,
и 0.1, на базата на из�?ледвани�?, използващи данни на ниво �?трана (CBO 2005). Докладът
подчертава колко ценни �?а инве�?тициите в �?ИРД за ра�?теж. Причината �?е �?ъ�?тои в това, че
о�?вен ча�?тно придобитите ползи, инве�?тициите в �?ИРД от дадена фирма могат да помогнат на
други фирми да повишат �?во�?та производително�?т, поради �?траничните по�?лед�?тви�?, �?вързани
�? разпро�?транение на знание, и �?е наблюдават много видове тран�?гранични �?транични ефекти.
�?о за да �?е реализират тези допълнителни ефекти, фирмите-получатели �?ледва да разполагат �?
минимален иновативен капацитет – например квалифициран пер�?онал и лаборатории, така че
да могат да у�?во�?ват и внедр�?ват това знание.
По данни на неотдавнашни проучвани�? �?ред фирми, друже�?твата в Българи�? активно
модернизират �?воите продуктови линии, но не финан�?ират дълго�?рочни �?ИРД. Според
най-новото ПБСП,15 почти 55% от фирмите �?а модернизирали �?ъще�?твуваща продуктова лини�?
или у�?луга през по�?ледните три години и 40% �?а въвели нов продукт. �?ормата на продуктова
модернизаци�? е позитивно �?ъпо�?тавима �? тази в други държави от ЕС. Проучването обаче �?ъщо
така показва, че малко на брой фирми инве�?тират в �?ИРД. Това отговар�? на ни�?кото ниво �?ИРД
от �?трана на ча�?тни�? �?ектор в Българи�? като ц�?ло (0.15% от БВП). По�?ланието зад този факт е,
че иновативно�?тта, на�?очена към проце�?и и �?пециализираната модернизаци�? на традиционни
продуктови линии �?е възприемат като но�?ещи по-ви�?ока кратко�?рочна възвръщаемо�?т в
�?равнение �? дивер�?ификаци�?та на издели�?та на фирмата. Това би могло да об�?�?ни защо ръ�?тът
на изно�?а продължава да е �?ъ�?редоточен в традиционни ни�?котехнологични продукти.
Едно �?дро от българ�?ки фирми �?а �? по-добър иновативен капацитет, извършвайки
едновременно многобройни дейно�?ти, �?вързани �? технологиите. Повече от 40% от фирмите
в Българи�? извършват два или повече вида технологична модернизаци�? или иновации. Тази
тенденци�? �?е запазва �? времето: за фирмите, които модернизират �?ъще�?твуващи продукти или
у�?луги, веро�?тно�?тта да въвеждат нови такива е по-ви�?ока.


15
   Резултатите �?а на базата на данни, �?ъбрани в рамките на Проучване на бизне�? �?редата и предпри�?ти�?та (ПБСП), проведено
през по�?ледното триме�?ечие на 2008 г. във в�?ички държави от региона на Европа и Централна �?зи�? от Световна банка и ЕБВР.
Проучването обхваща фирми, развиващи дейно�?т в различни �?ектори на производ�?твото и у�?лугите. Където е възможно,
�?равн�?ваме нашите резултати �? резултатите от Общно�?тното иновационно из�?ледване (ОИИ), извършено от ЕВРОСТ�?Т в
периода 2004-2006 г. За да �?е �?ъздаде пред�?тава за динамиката на ча�?тната иновативно�?т през по�?ледните години, �?равн�?ваме
нашите кон�?татации �? резултатите от Проучвани�?та на фирмите, изготвени през 2002 и 2005 г. Трите о�?новни показател�? за
технологичната модернизаци�? и иновации, получени от ПБСП, идват от �?ледните въпро�?и, зададени на ръководители на фирми
в �?траната: дали �?а въвеждани нови продукти или у�?луги през по�?ледните три години; дали е модернизирана �?ъще�?твуваща
продуктова лини�? или у�?луга през по�?ледните три години; дали �?а извършвани разходи �?пециално за �?ИРД, било то в рамките
на �?амата фирма или в �?ътрудниче�?тво �? други друже�?тва, през по�?ледната финан�?ова година.
                                                           13
Таблица № 4. Сравнение между избрани икономики по отношение на интензивно�?тта на инова-
                                циите на ча�?тни�? �?ектор
     Държава          Въвели нов про-        Модернизирали �?ъще�?тву-             Извършващи            Брой фирми
                      дукт или у�?луга       ваща продуктова лини�? или               �?ИРД
                                                     у�?луга

 Българи�?                    40%                          55%                         28%                   283
 Хърват�?ка                   61%                          72%                         49%                   157
 Унгари�?                     38%                          71%                         11%                   290
 Румъни�?                     43%                          48%                         19%                   523
 Турци�?                      44%                          57%                         23%                  1 126
Източник: ПБСП 2008 г.
О�?новни�?т резултат от наши�? анализ е, че иновативните фирми отчитат много по-�?илна
динамика на продажбите и заето�?тта в �?равнение �? други фирми, което откро�?ва техни�?
потенциал да дей�?тват като динамо за икономиче�?ки�? ра�?теж и �?ъздаването на работни
ме�?та. За да задълбочим �?воето разбиране на характери�?тиките на иновативните фирми, ние
раздел�?ме извадката от ПБСП от 2008 г. на иновативна и неиновативна група, в зави�?имо�?т
от това дали �?а въвеждали нов продукт през по�?ледните три години, �?лед което раздел�?ме
групата на иновативните фирми на две подгрупи - такива, които изна�?�?т, и такива, които не
изна�?�?т (вж. Таблица №5). Дори и при малка извадка, набро�?ваща 286 фирми, тази разбивка
показва �?тати�?тиче�?ки значими различи�? между групите.16 В ча�?тно�?т, иновативните фирми
от извадката на ПБСП о�?ъще�?тв�?ваха ра�?теж �? много по-бързи темпове, било то измервани
�? помощта на годишните приходи от продажби или брой �?лужители. Ръ�?тът за година на
годишните приходи от продажби при иновативните фирми беше в размер на 26% в периода
преди кризата 2005–07 г., близо един път и половина по-ви�?око от показател�? за неиновативни
фирми. Различието е дори още по-гол�?мо при ръ�?та на работните ме�?та: при иновативните
фирми ръ�?тът на пер�?онала за година е 8%, докато при неиновативните фирми бро�?т на
�?лужителите о�?тава непроменен.
�?нализът на нормата на иновативно�?т и изно�? на българ�?ките фирми подчертава важ-
но�?тта на големината, ме�?тоположението и ПЧИ на фирмата:17
•      Фирмите в иновативната група �?а по-големи от �?редното, а иновативните фирми,
които о�?ъще�?тв�?ват изно�?, �?а дори още по-крупни. Зави�?имо�?тта между нормата на
иновативно�?т и размера на фирмата е още по-�?илна, когато �?е �?равн�?ват иновативните фирми-
изно�?ители и тези, които не изна�?�?т. Средно фирмите от групата на въвеждащите иновации и
извършващите изно�? имат два пъти повече пер�?онал, като групата включва много повече на
брой големи фирми �? повече от 250 �?лужители.
•     Повече на брой фирми от групата на иновативните �?а разположени близо до
Софи�?, като тази концентраци�? е дори още по-из�?вена за иновативните фирми �?
ек�?порт. Иновативните друже�?тва �?а по-�?клонни от неиновативните да �?е намират в Софи�?
– икономиче�?ки�? център на �?траната, в който �?а �?ъ�?редоточени ПЧИ и капацитет за публични
�?ИРД. 67% от ек�?портиращите иновативни друже�?тва �?а разположени в Софи�?, докато
неек�?портиращите иновативни друже�?тва �?а разпръ�?нати по-широко.
16
   В�?ички о�?новни резултати от �?тати�?тиче�?ки�? анализ б�?ха потвърдени �? иконометрични �?ред�?тва. Резултатите �?а пред�?тавени
в Приложение № 2. Иконометрични�?т анализ адаптира модела, пред�?тавен в Goldberg et al (2008).
17
    Изводите �?ъответ�?тват като ц�?ло на най-новото Общно�?тно иновационно из�?ледване (ОИИ). Това проучване за 2006 г.
показа �?илна зави�?имо�?т между размера на фирмата и иновационната интензивно�?т. По�?очва �?е �?ъщо, че близо една четвърт
от иновативните фирми извършват дейно�?т предимно на българ�?ки�? пазар и едва малко над 10% изна�?�?т �?во�?та продукци�? в
други държави. Секторите �? най-гол�?м д�?л иновативни фирми включват �?ектора на ИТ и финан�?овото по�?редниче�?тво, които
не �?а включени в ПБСП. Процентът на иновативните друже�?тва в ОИИ е по-ни�?ък от този в ПБСП. Това може да �?е дължи на
разлики между извадките или на това, че Общно�?тното иновационно из�?ледване беше проведено през 2006 г., докато ПБСП
�?ъбираше данни през 2008 г., по време на най-ви�?оката точка на бизне�? цикъла.
                                                           14
•     Склонно�?тта да �?е изна�?�? е по-ви�?ока за иновативни фирми �? чужде�?транна
�?об�?твено�?т. В�?�?ка четвърта фирма от групата на иновативните ек�?портиращи фирми е �?ъ�?
значителни ПЧИ, за разлика от положението при неек�?портиращите иновативни фирми (в�?�?ка
петнаде�?ета). Това предполага, че �?ъще�?твува �?дро иновативни мултинационални компании в
�?траната, които �?а ориентирани към изно�?.
•      Продължително�?тта на �?ъще�?твуване на фирмата не �?е очертава като значим
фактор, като �?редни�?т период от момента на �?ъздаване на фирмите е около 12–13 години.
Това предполага, че иновациите и изно�?ът не �?е �?вързват по-конкретно �? млади фирми или
такива, които �?а по-отдавна на �?цената. Фактът, че едва н�?колко ново�?ъздадени друже�?тва
�?а пред�?тавени в групата на иновативните фирми, про�?то е отражение на малки�? брой нови
фирми в извадката на ПБСП (вж. Таблица №5).
Тези резултати �?ъвме�?тно отраз�?ват положителните зави�?имо�?ти, които може да
�?ъще�?твуват между иновативно�?тта, ръ�?та на продажбите, �?ъздаването на работни
ме�?та и потенциала за изно�?. Резултатите, по�?очени по-горе, отговар�?т на една пер�?пектива
за инду�?триален ра�?теж и иновации от Шумпетеров тип,18 при ко�?то големи фирми, които
�?а �? международна �?вързано�?т по �?илата на ПЧИ, използват ре�?ур�?и за повишаване на �?во�?
иновативен капацитет, което води до технологично �?равнително предим�?тво, което �?ъответно
открива ек�?портни възможно�?ти. Също така това предполага, че изно�?ът е канал, чрез който
фирмите, в у�?лови�?та на отворена икономика, придобиват знание за технологии и продукти.

                      Таблица № 5: Характери�?тики на в�?�?ка от групите фирми
                                          �?еиноватив- Иновативни Иновативни Иноватив-
                                              ни        фирми     фирми без ни фирми �?
                                            фирми                   изно�?      изно�?

Средногодишен темп на ръ�?та
на приходите от продажби за пе-                16.4%             25.8%             27.8%              20%
риода 2005–07 г.
Среден темп на ръ�?та на пер�?о-
                                               0.25%              8.1%              8.7%              6.1%
нала за периода 2005–07 г.
Средна възра�?т на фирмите в г.                  12.7              12.7              12.8              12.5
Д�?л на нови фирми (под 4 г.)                   5.2%               2.4%              2.9%              0.8%
Брой �?лужители – �?редно                          25                 35                28                61
Д�?л на МСП (до 250 �?лужители)                   94%               93%               96%               83%
% на фирмите, разположени в
                                               11.2%             44.4%             37.5%              67%
Софи�?
% от фирмите �? поне 25% чужда
                                               8.2%              11.8%              6.8%             27.6%
�?об�?твено�?т
                       Брой фирми:              165                121                91                30
Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на данните от ПБСП за 2008 г.
Забележка: Клетките �? неб�?л фон показват �?тати�?тиче�?ки значими различи�?, тъмно �?иво - �? ниво на значимо�?т
1% , �?иво - �? ниво на значимо�?т 5%, �?ветло �?иво - �? ниво на значимо�?т 10%.




18
   В �?Капитализъм, �?оциализъм и демокраци�?�? ав�?трий�?ки�?т икономи�?т Йозеф Шумпетер разглежда рол�?та, ко�?то могат
да изпълн�?ват големите фирми за генериране на иновации по �?илата на �?во�?та рентабилно�?т и привилегирован до�?тъп до
финан�?иране.
                                                       15
Жизненоважно за разработването на политиките, в ча�?тно�?т за избора на подход�?щите
ин�?трументи за подкрепа, е да �?е у�?танови кои фирми �?а иновативни. Различни
�?а факторите, които определ�?т решени�?та на ча�?тните фирми да въвеждат иновации.
Икономиче�?ките из�?ледвани�? по�?очват важно�?тта на: (i) вътрешни задвижващи фактори като
предходна и�?тори�? на �?ИРД, нормата на у�?во�?ване на технологии и каче�?твото на работната
ръка и ръковод�?твото; и (ii) външни фактори, определ�?ни от тър�?енето, като например �?ила на
вътрешната и международната конкуренци�? и �?тепента на избирателно�?т на потребителите, в
допълнение към ограничени�?, при�?ъщи на �?редата – до�?тъп до финан�?иране, бизне�? климат,
налична иновационна инфра�?труктура и правител�?твени политики. �?аши�?т анализ позвол�?ва
тези фактори да бъдат разграничени един от друг.
Иновативните фирми в Българи�? �?а �? по-гол�?ма �?клонно�?т да притежават по-напреднали
възможно�?ти, в това чи�?ло опит в обла�?тта на проекти за �?ИРД, внедр�?ването на ИКТ
и �?тандарти и наемането на квалифицирани кадри. Както е видно от Таблица № 6, в�?ички
променливи, които използвахме за обозначаване на вътрешните възможно�?ти на дадена фирма,
�?е различават в зави�?имо�?т от това дали фирмите извършват нововъведени�? и изно�?:
•      Опитът �? проекти в обла�?тта на �?ИРД е черта, характерна за българ�?ките
иновативни фирми. Това откро�?ва важно�?тта на правител�?твените �?тимули за �?ИРД вътре
във фирмите и на интегрирането на инве�?тициите в �?ИРД в �?тратегиите за ра�?теж на фирмите.
Фирмите не могат да разчитат на това да �?е обучават от практиката; фирмите, които �?ъще�?твуват
от дълго време, ще изчерп�?т възвръщаемо�?тта на производително�?тта, произтичаща от опит
в �?ъответното производ�?тво и �?е налага активно да тър�?�?т нови източници на конкурентно
предим�?тво. �?ИРД могат да у�?кор�?т този проце�? на тър�?ене.
•     Иновативните фирми имат �?клонно�?т рано да внедр�?ват информационни и
комуникационни технологии (ИКТ). �?ад 60% от иновативните фирми �?а инве�?тирали в
корпоративен уеб�?айт и почти 100% от ек�?портиращите иновативни фирми имат интернет
�?траници за реализаци�? на �?воите продукти и у�?луги.
•      Съще�?твува �?илна зави�?имо�?т между наличието на международно признато
�?ертифициране на каче�?твото и иновативно�?тта. Това важи о�?обено много за иновативни
друже�?тва �? изно�?, което подчертава значението на международната �?ертификаци�? за каче�?тво
от типа на ISO като начин за по�?тигане – и за об�?в�?ване – на ви�?оки производ�?твени �?тандарти
и като �?ред�?тво за до�?тъп до утвърдени �?ветовни вериги на �?тойно�?тта.
•     Иновативните фирми, които ек�?портират, наемат повече �?лужители �? ви�?ше
образование в �?равнение �? други групи фирми. Това е в �?ъответ�?твие �?ъ�? �?хващането, че
българ�?ките изно�?ители �?а в �?ъ�?то�?ние да привличат кадри �? по-добра квалификаци�? заради
по-ви�?оките възнаграждени�?, което поддържа ви�?ока производително�?т на труда.
•     Иновативните друже�?тва �?е изправ�?т пред по-о�?тър недо�?тиг на квалифициран
пер�?онал. Възпри�?ти�?та на ръководителите отно�?но адекватно�?тта на образованието на
работната ръка предполагат, че недо�?татъчните умени�? �?а �?ериозна пречка за в�?�?ка трета
иновативна фирма.




                                             16
Таблица № 6: Развитието на напреднали вътрешни възможно�?ти е обща черта на иновативните
                 друже�?тва, о�?обено за онези от т�?х, ориентирани към изно�?
                                             �?еиноватив-          Иноватив-         Иновативни          Инова-
                                              ни фирми            ни фирми           фирми без           тивни
                                                                                       изно�?            фирми �?
                                                                                                         изно�?
     % от фирмите, извършвали
     �?ИРД                                          8.9%               56.1%              59%               45%
     % от фирмите �? интернет �?тра-
     ница                                         41.8%                58%              47.5%             92.2%

     % от фирмите �? международно
     признато �?ертифициране на ка-                16.5%               31.7%             19.4%              72%
     че�?твото
     Среден процент �?лужители �? ви-
     �?ше образование                              22.3%               28.5%             24.6%             42.5%
     % от фирмите, за които работна-
     та ръка без адекватно образова-
                                                  15.1%               31.1%             33.2%             23.9%
     ние е пречка за �?егашната дей-
     но�?т
Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на данните от ПБСП за 2008 г.
Забележка: Клетките �? неб�?л фон показват �?тати�?тиче�?ки значими различи�?, тъмно �?иво - �? ниво на значимо�?т
1% , �?иво - �? ниво на значимо�?т 5%, �?ветло �?иво - �? ниво на значимо�?т 10%.

В допълнение, фирми, които въвеждат иновации, �?а �?клонни да �?е изправ�?т пред
конкурентен нати�?к. �?нализът подчертава значението на конкурентни�? нати�?к като
детерминанта на иновативно�?тта (вж. Таблица №7). В Българи�? ръководителите на фирми от
в�?ички видове определ�?т конкуренци�?та на вътрешни�? пазар като важен фактор, който вли�?е
върху решението на фирмите да разработват нови продукти, у�?луги и пазари. Чужде�?транната
конкуренци�? оказва вли�?ние върху по-малък д�?л от фирмите, но е значим фактор за
иновативните фирми, о�?обено за ек�?портноориентираните. Според други проучвани�?, в
държави �? благопри�?тна бизне�? �?реда (в това чи�?ло до�?тъп до финан�?иране) �?е наблюдават
повече млади фирми, в �?ъ�?то�?ние да въвеждат иновации (Dutz et al. 2011).
До�?тъпът до финан�?иране е �?ериозна пречка пред иновативно�?тта за много българ�?ки
фирми. Близо в�?�?ка пета фирма, анкетирана в ПБСП, �?е изправ�? пред ограничени�? на до�?тъпа до
външно финан�?иране. ОИИ �?ъщо така отчита, че факторите, �?вързани �? финан�?ирането, могат
да бъдат гол�?ма пречка пред иновативно�?тта.19 По време на неотдавнашната икономиче�?ка криза
фирмите по-трудно �?и о�?игур�?ваха банкови заеми за допълване на публичното финан�?иране.
Съчетанието от финан�?ови ограничени�? и �?падащо тър�?ене накара много българ�?ки фирми да
�?ъкрат�?т �?воите разходи за �?ИРД (Каре № 3).




19
   В ОИИ фирмите тр�?бваше да подред�?т факторите, които �?а пречка пред иновационните дейно�?ти, по �?тепен на важно�?т.
�?ай-главната пречка пред дейно�?тта на фирмите, по данни на ОИИ в Българи�?, �?а разходите, �?вързани �? иновациите (�?поред
4.8% от фирмите), лип�?ата на �?ред�?тва в рамките на друже�?твото (4%), лип�?ата на �?ред�?тва извън друже�?твото (3.1%),
пазарната �?ила на утвърдени фирми (2.4%) и лип�?ата на квалифицирана работна ръка (2.2%).


                                                          17
 Каре № 3: Решени�?, �?вързани �? �?ИРД, по време на кризата: данни на ниво фирми за избрани
 икономики
 Широко разпро�?транено е �?хващането, че разходите за �?ИРД �?а проциклични, защото �?ИРД �?е
 финан�?ират предимно от парични потоци, които �?е �?виват във време на реце�?и�? и защото за фир-
 мите е трудно да използват външни източници за финан�?иране за поддържане на инве�?тициите
 като ц�?ло, и разходите за �?ИРД в ча�?тно�?т. Според неотдавнашно проучване на Световна банка,
 разходите за �?ИРД намал�?ха в н�?кои �?трани от региона на ЕЦ�? през 2009 г., в потвърждение на
 процикличната �?клонно�?т на �?ИРД. Същите данни обаче разкриха, че фирми в Турци�? и Унгари�?
 �?а повишили �?воите у�?или�? по отношение на �?ИРД по време на неотдавнашното забав�?не на ико-
 номиката, което би могло да предполага, че фирмите в по�?очените държави поддържат антици-
 кличен кур�?, за да от�?то�?ват ръ�?т на производително�?тта и да получат �?равнително предим�?тво.

 Разходи за �?ИРД през 2009 г. (%)




 Българи�?, Унгари�?, Латви�?, Литва, Румъни�?, Турци�?
 Увеличение; задържане; намаление

 По-нататъшни�?т анализ на зави�?имо�?тта между решени�?та, �?вързани �? �?ИРД, и характери�?тиките
 на фирмите преди кризата, �?очи, че фирмите, ориентирани към изно�? и фирмите �?ъ�? �?ертификаци�?
 за каче�?тво �?а по-�?клонни да у�?илват �?воите у�?или�?, на�?очени към �?ИРД, през 2009 г. Резултатите
 �?ъщо така индикират, че големите фирми �?а по-�?клонни да намал�?ват �?ИРД по време на криза, в
 �?равнение �? малки фирми. И накра�?, фирми, които �?а имали до�?тъп до кредитиране преди кризата,
 �?а по-�?клонни да намал�?ват �?воите �?ИРД по време на икономиче�?ки�? �?пад.
 Източник: Correa and Iootty (2011).

Едва малък д�?л българ�?ки фирми �?а получавали безвъзмездно финан�?иране от държавата
или от ЕС, което предполага, че �?ъще�?твуващите �?тимули не �?а до�?татъчно широки, за
да компен�?ират финан�?овите ограничени�?. По-малко от една на в�?еки дваде�?ет фирми в
ПБСП е била получател на грант. Фактът, че делът е приблизително еднакъв за иновативните
и неиновативните фирми, �?очи, че наличните �?хеми за подкрепа не оказват �?илно въздей�?твие
върху иновативно�?тта. За да �?е за�?или ефектът, е необходимо да �?е разшир�?т иновационните
политики, на�?очени към тър�?енето, �? помощта на грантове �?ъ�? �?об�?твено уча�?тие и фондове
за ри�?ков капитал, за �?ъфинан�?иране на ча�?тните �?ИРД и комер�?иализаци�?та на технологиите
и за на�?ърчаване на предприемаче�?ката иновативно�?т и внедр�?ването на международна
�?ертификаци�? за каче�?тво и ИКТ. Това �?е разглежда по-подробно в Ча�?т ІІ.




                                               18
Каре № 4: Лична гледна точка – един българ�?ки предприемач
Като бивш учен �? две де�?етилети�? опит реших да �?тартирам �?об�?твен бизне�? в Българи�?. Той е
�? потенциал за ра�?теж, тъй като фирмата продава иновативен продукт, патентован в Българ�?кото
патентно ведом�?тво. Моите �?лужители и аз �?ами�?т много �?е енту�?иазирахме, когато разбрахме за
�?тартирането на програма към МИЕТ за подкрепа на разработването на нови продукти, финан�?ирана
от �?труктурни фондове на ЕС. Кандидат�?твахме за финан�?иране и б�?хме одобрени. �?о нашите взаи-
моотношени�? �? админи�?траци�?та далеч не б�?ха ефективни, тъй като б�?хме затрупвани от документи
на в�?еки етап от проекта и ни �?е забав�?ха плащани�?, въпреки че отчетите ни б�?ха безупречни. За ща�?-
тие през по�?ледните години има подобрение в тези обла�?ти. В момента планираме изно�? към ЕС,
като за целта тр�?бва да подадем за�?вление в Европей�?кото патентно ведом�?тво (ЕПВ). Разходите за
патентоване �?а от пор�?дъка на 20 000 – 30 000 евро, като това е огромна теже�?т за мо�?та фирма. Поне
за�?ега н�?ма подкрепа за иновативни МСП �? цел получаване на патенти от ЕПВ или СПТМ на С�?Щ.
Източник: Интервю, проведено от авторите.

                   Таблица № 7: Външни движещи �?или на иновативно�?тта
                                   �?еиновативни       Иновативни       Иновативни         Иновативни
                                      фирми             фирми           фирми без        фирми �? изно�?
                                                                          изно�?
% от фирмите, за които нати�?кът
от �?трана на вътрешни конкурен-
ти вли�?е върху решени�?та за ино-       52.6%              61.2%            63.8%             53.1%
вации
% от фирмите, за които нати�?кът
от �?трана на чужде�?транни кон-
куренти вли�?е върху решени�?та          21.8%              41.9%            35.6%              61%
за иновации
% от фирмите, които изна�?�?т
�?во�?та продукци�?                       11.4%              23.5%
% от фирмите, за които нати�?кът
от �?трана на клиентите вли�?е           58.9%              62.8%            65.4%             54.6%
върху решени�?та за иновации
% от фирмите, за които до�?тъпът
до финан�?иране е пречка за дей-        15.8%               19%             18.6%             20.5%
но�?тта
Елементи на бизне�? �?редата, кои- - до�?тъп до фи-      - политиче�?ка    - корупци�?        - политиче�?ка
то пред�?тавл�?ват трите най-голе- нан�?иране            не�?табилно�?т     - политиче�?ка     не�?табилно�?т
ми пречки за фирмата             -практики от         - работна ръка   не�?табилно�?т      - практики
                                 �?трана на нефор-     �? неадекватно     - работна ръка   от �?трана на
                                 мални конку-         образование      �? неадекватно     неформални
                                 ренти                - корупци�?       образование       конкуренти
                                 - данъчни �?тавки                                        - пре�?тъпно�?т,
                                                                                         кражби, лип�?а
                                                                                         на ред
% от фирмите, които �?а получа-
вали �?уб�?идии от правител�?твото         4.2%              3.7%              1.8%              9.7%
или ЕС през по�?ледните 3 години
Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на данните от ПБСП за 2008 г.
Забележка: Клетките �? неб�?л фон показват �?тати�?тиче�?ки значими различи�?, тъмно �?иво - �? ниво на
значимо�?т 1% , �?иво - �? ниво на значимо�?т 5%, �?ветло �?иво - �? ниво на значимо�?т 10%.




                                                 19
Резултатите от проучвани�?та на фирмите могат да помогнат за по-добро �?труктуриране
на програмите за на�?ърчаване на ча�?тната иновативно�?т. Изводите в този раздел биха
могли да уле�?н�?т планирането на подкрепата за иновации от �?трана на правител�?твото, тъй
като ин�?трументи от типа на данъчен кредит �?а по-подход�?щи за големи фирми, докато
бизне�? инкубаторите и грантовете �?ъ�? �?об�?твено уча�?тие �?а по-удачни за �?тимулиране
на �?тартиращи фирми и МСП. Във втората ча�?т на на�?то�?щи�? доклад, ко�?то пред�?тав�?
препоръки за у�?ъвършен�?тване на �?ъще�?твуващи ин�?трументи за подкрепа, този въпро�?
�?е разглежда в контек�?та на конкретни �?тимули, предлагани дне�?, при използването на
национални и европей�?ки ре�?ур�?и. Определ�?нето на критериите за избор при предо�?тав�?не
на публични �?ред�?тва е решаващ въпро�? при изработването на политиките. Слаби�?т подбор
на бенефициенти ще подрони значително въздей�?твието на �?уб�?идиите. Факторите, които �?е
�?вързват �? иновациите, на�?очват вниманието към критерии, които биха уле�?нили пре�?�?ването
на фирмите въз о�?нова на т�?хното и�?ториче�?ко пред�?тав�?не, така че да �?е подкреп�?т фирми �?
най-гол�?м потенциал.

I.В. Сравнение на пред�?тав�?нето на Българи�? в обла�?тта на новите технологич-
ни изобретени�? и научната продукци�? �?пр�?мо други държави

 По�?тижени�?та на Българи�? по отношение на патентите и научните публикации не �?е
 �?равн�?ват добре �? показателите в повечето европей�?ки �?трани, но патентната дейно�?т
 нара�?тва, като �?игнал за възможен повратен момент за въздей�?твието на технологич-
 ните иновации.
 Кратко�?рочни мерки:
    •	 Разработване на ин�?трументи за на�?ърчаване на международно �?ътрудниче�?тво �?
        други учени от ЕС и �? научноиз�?ледовател�?ки звена в мултинационални компании.
В този раздел �?е използват �?тати�?тиче�?ки данни за патенти и публикации, за да �?е �?равни
пред�?тав�?нето на Българи�? в обла�?тта на технологичните изобретени�? и научните
из�?ледвани�?. Капацитетът на една държава да генерира технологии и наука от най-ви�?ока
кла�?а е нематериален актив, който много трудно �?е поддава на измерване. В резултат на това
икономи�?тите приб�?гват до измерители на иновационни�? продукт като патентите и публикациите,
които могат да �?е използват за оцен�?ване на развити�? във времето и за �?равн�?ване на �?траната
�? други държави. Използвали �?ме �?тати�?тиче�?ките данни за патенти, при�?ъдени на българи
от СПТМ на С�?Щ и за за�?влени�? в ЕПВ, за про�?лед�?ване на новите технологии, разработени
в Българи�?, и разчитаме на цитирани�? на патенти, за да анализираме въздей�?твието на тези
технологии.20 �?нализираме и бро�? публикации от българ�?ки учени в международни издани�? и
позовавани�?та на тези материали за про�?лед�?ване на научната продукци�? през годините и за
конкретни ди�?циплини и организации.
И�?ториче�?кото пред�?тав�?не на Българи�? в обла�?тта на патентоването не �?е �?равн�?ва
добре �? повечето европей�?ки държави. Страната отчита �?редно 0.85 патента на милион души
на�?еление през по�?ледните две де�?етилети�?, което е над показател�? за Румъни�? (0.24) и Турци�?
(0.19), но под показателите в напреднали �?трани от прехода като Унгари�? (5.16) и Хърват�?ка (3.08),
както и много под �?тойно�?тите в западноевропей�?ките държави (Итали�?, 27.81; Финланди�?,
137.11) (вж Фиг. №7).21 Изо�?таването при патентите датира от деветде�?етте години на ХХ век,
когато международното патентоване за Българи�? претърп�? �?илен �?пад. Патентните групи за
�?траната, отчитали най-добро пред�?тав�?не, б�?ха в традиционни отра�?ли �? развити технологии
като металурги�?та, химиче�?ката промишлено�?т, промишлените отоплителни �?и�?теми и
20
   Двата източника на данни, които използваме, имат предим�?твото да предо�?тав�?т �?равними данни за различните държави.
Поради значителните разходи, �?ъпът�?тващи едно изобретение и поради възприеманата бъдеща негова �?тойно�?т, �?амо най-
добрите българ�?ки изобретени�? ще кандидат�?тват за патент извън �?траната. В резултат на това �?е наблюдава низход�?ща
тенденци�? за развиващите �?е �?трани при анализа на техните показатели за патентите. За да �?е провери �?ъ�?то�?телно�?тта на
нашите изводи и за да �?е получи по-добра пер�?пектива за тези въпро�?и, ние �?равн�?ваме резултатите �?ъ�? �?тати�?тиче�?ки данни
от Патентното ведом�?тво на Българи�?. Този източник предо�?тав�? по-широка картина на технологиите, разработени в рамките
на българ�?ката икономика, но националните показатели за патентите имат �?клонно�?тта да �?а по-шумни индикатори, които не
�?а практични за целите на �?равнени�? между държави.
21
   Подобни резултати и кла�?иране �?е получават при данните за за�?влени�? за патенти в Европей�?кото патентно ведом�?тво.
                                                          20
медикаментите. Дне�? фирмите в тези �?ектори предпочитат да модернизират продуктовите
линии чрез закупуване на чужде�?транни капиталови �?токи вме�?то да разработват технологии
в рамките на фирмата. Фигура № 8 пред�?тав�? аналитично българ�?ки патенти, при�?ъдени от
СПТМ на С�?Щ, като използва кла�?ификаци�? в ше�?т общи обла�?ти, определени от Hall, Jaffe и
Trajtenberg (2001).
Фигура № 7: Патенти, при�?ъдени от Службата по патенти и търгов�?ки марки на С�?Щ на
изобретатели в Българи�?




Източник: СПТМ на С�?Щ, данни за полезни патенти, �?правка, извършена през март 2011 г.
Превод: Итали�?, Финланди�?, Унгари�?, Българи�?, Турци�?, Румъни�?, Хърват�?ка.
Патентната дейно�?т в момента отбел�?зва ръ�?т, задвижвана от ПЧИ �? интензивно
използване на �?ИРД в �?ектора на ИТ. Повечето нови патенти, при�?ъдени на българи от СПТМ
на С�?Щ, �?а �?вързани �? ви�?окотехнологични �?ектори, о�?обено компютри и комуникации. В
текущото пред�?тав�?не при патентоването �?е очертават нови водещи обла�?ти: комуникационна
и навигационна технологи�?, обработка на данни, компютри, �?офтуер и памет и разни категории
(отбранителни технологии, двигатели). Ръ�?тът в бро�? на патентите е резултат от нови бази за
�?ИРД, изградени от мултинационални компании в �?ектора на ИТ, които �?а активни в обла�?тта
на облачните компютърни технологии и други обла�?ти от авангарда на технологичното
развитие на програмните продукти. Тази дивер�?ификаци�? в нови технологични обла�?ти, които
�?е впи�?ват повече в �?егашната икономиче�?ка �?реда, е важно развитие, което �?ледва да бъде
подкреп�?но. В Раздел ІІ.Д. разглеждаме вариантите за политики за подкрепа на �?ектора на ИТ
Фигура № 8: Бро�?т на патентите, при�?ъдени на българ�?ки изобретатели, значително �?пада �?лед
1990 г., но �?е наблюдава ръ�?т благодарение на развойни дейно�?ти на фирми от �?ектора на ИТ




Източник: Изчи�?лени�? на авторите, �? използване на базата данни за патентите на �?ационалното бюро за иконо-
миче�?ки из�?ледвани�? и онлайн базата данни на СПТМ на С�?Щ.
Забележка: Тези данни �?е отна�?�?т изключително за изобретени�? �? водещ изобретател българин. I колона: Лекар-
�?тва и медицина; Други; Механика. II колона: Хими�?; Електротехника и електроника; Компютри и комуникации.


                                                    21
Стимулирането на ново технологично развитие би могло да �?е о�?ъще�?тви �? помощта на
мерки за на�?ърчаване на международно �?ътрудниче�?тво между ме�?тни изобретатели
и екипи от М�?К в обла�?тта на �?ИРД. Преди 1990 г. патентите главно �?а �?е генерирали
от изобретател�?ки екипи изц�?ло от българи, било заети в публични научноиз�?ледовател�?ки
ин�?титути или в големи държавни предпри�?ти�? (ДП). Сътрудниче�?твото �? чужде�?транни
из�?ледователи и фирми започна да �?е наблюдава в кра�? на деветде�?етте години на ХХ век
и оттогава по�?то�?нно нара�?тва (Фигура № 9). Дне�? тези �?ъвме�?тни изобретени�? �?ъ�?тавл�?ват
повече от половината от патентите на �?траната в СПТМ на С�?Щ. Интернационализаци�?та
на иновационните дейно�?ти е възможно�?т за �?траните да о�?ъще�?тв�?ват връзки �? водещи
изобретатели и корпоративни �?ИРД на най-предната лини�? на �?ветовните технологии.
Повечето такива партньор�?тва �?е о�?ъще�?тв�?ват �? учени и фирми от Западна Европа (Германи�?,
Швеци�?, Белги�?), С�?Щ и Япони�?.22 И обратното – почти изц�?ло лип�?ват �?ъвме�?тни проекти �?
Източна Европа, �? изключение на н�?колко патента в �?ъавтор�?тво �? ру�?ки изобретатели.
Фигура № 9. �?ара�?тва бро�?т на изобретени�? �? чужде�?транно �?ътрудниче�?тво, о�?обено �?
партньори от ча�?тни�? �?ектор
80
70
60
50
40
30
20
10
 0
1990
     1991
        1992
            1993
                1994
                    1996
                        1997
                            1998
                                 1999
                                     2000
                                         2001
                                             2002
                                                 2003
                                                     2004
                                                         2005
                                                             2006
                                                                 2007
                                                                     2008
                                                                         2009

                              % Collaborative patents

Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на данни за патентите, при�?ъдени от СПТМ на С�?Щ.
Син�? лини�?: Съвме�?тни патенти.
�?аучната продукци�? ра�?те, но не �? до�?татъчни темпове за подобр�?ване на глобалната
позици�? на �?траната. В изражение на глава от на�?елението, научната продукци�? на Българи�?
е �?ъизмерима �? тази на Румъни�? и Турци�?, но изо�?тава �?пр�?мо водещите държави в групата
за �?равнение (Финланди�? и Итали�?) и централноевропей�?ки държави (Хърват�?ка и Унгари�?)
(Фигура № 10). Между 2001 г. и 2009 г. българи �?а публикували над 21 000 доклада, включени
в библиометрични бази данни,23 в �?равнение �? 18 685 в периода 1991–2000 г. и 14 839 в периода
1981–1990 г. Това отговар�? на 8% годишен ръ�?т на публикувани научни трудове, �?ходно �?
показател�? за Финланди�? (4%), Итали�? (7%), Унгари�? (8%) и Полша (5%), но по-ни�?ко от
�?тойно�?тите за Румъни�? (29%), Хърват�?ка (18%) и Турци�? (14%). Като ц�?ло прино�?ът на
�?траната към �?ветовни�? актив от публикации е намал�?л от 0.19% през 1996 г. до 0.14% през
2008 г.




22
   Световна банка (2008) у�?танов�?ва, че повече от половината от патентите на С�?Щ за икономики в преход от Източна Европа �?а
плод на международни екипи от изобретатели. �?апример мултинационални компании, базирани в С�?Щ, Япони�? или Европа,
изме�?тват ме�?тните компании в кла�?аци�?та на де�?етте най-големи ру�?ки генератора на патенти. �?налогично откриваме, че
партньор�?твата за Българи�? по отношение на иновациите (или �?ъвме�?тните изобретени�?) отбел�?зват мощно нара�?тване от
1990 г. на�?ам. Като правило, не е учудващо, че �?ъ�? �?во�?та по�?ва нови играчи, н�?кои от които важни мултинационални компании
�? глобално при�?ъ�?твие, (GE, Samsung, Sun, Nokia), �?е �?в�?ват титул�?ри на източноевропей�?ки патенти (Krammer 2009).
23
    За да �?е получи общата картина на българ�?ки�? научен пейзаж, в�?ички показатели �?а изчи�?лени �? помощта на н�?колко
библиометрични бази данни, а именно „Уеб ъф Сайън�?�? (Web of Science) и базата данни „Е�?еншъл Сайън�? Индикейтър�?�?
(Essential Science Indicators), и двете от които �?об�?твено�?т на „Том�?ън Сайънтифик�? (Thomson Scientific), Филаделфи�?,
Пен�?илвани�?, и „Скопу�?�? (Scopus) от „Елзевиер�? (Elsevier). Web of Science на Ин�?титута за научна информаци�? (ISI) и Es-
sential Science Indicators не �?лед�?т българ�?ки периодични издани�?, докато Scopus покрива н�?колко такива публикации. Поради
малки�? брой и отно�?ително каче�?тво на българ�?ки издани�? обаче анализът ще �?е �?ъ�?редоточи о�?новно върху базите данни на
ISI за целите на �?равнени�? в международен план и оценка на пред�?тав�?нето. Заради проце�?а на актуализаци�? на ц�?ло�?тната
база данни �?е наблюдава �?ъкращаване на данни, като обикновено между 8 и 12% от наблюдаваните �?тойно�?ти не �?е отчитат за
по�?ледната налична година (в този �?лучай 2009 г.).
                                                            22
Фигура № 10: Бро�?т на публикациите от българ�?ки учени ра�?те, но в�?е още пред�?тои по�?тигане-
то на темп, укрепващ глобалната позици�? на Българи�? в науката




Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на Web of Science, март 2011 г.
Българи�?, Румъни�?, Турци�?, Унгари�?, Хърват�?ка, Финланди�?, Итали�?.
Предизвикател�?твото за Българи�? не �?е изчерпва �? публикуването на повече материали в
международни издани�?, а �?е �?ъ�?тои и в разработване на научни из�?ледвани�? �? по-гол�?мо
въздей�?твие. Индек�?ът H24 за Българи�? е �?ъ�? �?тойно�?т 97 (означаващ, че българ�?ки учени �?а
публикували 97 доклада �? 97 или повече позовавани�?, в периода 1996–2008 г.), което е �?ходно
�? резултатите на Румъни�? и Хърват�?ка, но под тези на Турци�?, Унгари�? и Полша. Финланди�?
по�?тига �?тойно�?т почти равна на 300 за индек�?а �?, докато Итали�? изпреварва о�?таналите
държави �? индек�? 432. Едва �?кромен е делът на научноиз�?ледовател�?ка работа, извършена в
Българи�?, който има значително въздей�?твие по отношение на �?ъздаване и разпро�?тран�?ване
на знание, изразено под формата на цитирани�?.25
�?аучните обла�?ти, в които Българи�? отбел�?зваше отлични по�?тижени�? преди 1990 г.,
продължават да �?а �? водеща рол�?. Силните научни �?трани на българ�?ките публикации �?а в
обла�?тите на физиката (оптика, приложна физика, кондензирана матери�? и мултиди�?циплинарни
полета). �?ай-значителни �?а повишени�?та в оптиката и електротехниче�?ките и електрон-
ните инженерни науки, като най-из�?вени�?т �?пад е в мултиди�?циплинарните науки. Като ц�?ло,
обла�?тите на чи�?тата наука и инженерните науки о�?тават о�?новни източници на международни
публикации за �?траната.26


24
   �?аучната производително�?т и въздей�?твие на публикациите на дадена държава е възможно да �?е измери �? помощта на
индек�?а H, разработен от Хирш (Hirsch 2005). Той е равен на h, ако дадена държава публикува h доклада, в�?еки от които бива
цитиран от други поне h пъти за разглеждани�? период от време.
25
    Този индек�? не отчита теже�?тта на бро�? на уча�?тващите �?ъавтори или �?ъ�?тава на научни�? портфейл на държавите и
различи�?та в �?клонно�?тта за цитиране за различните обла�?ти. Въздей�?твието на българ�?ките доклади върху международната
научна общно�?т може �?ъщо така да бъде анализирано �? помощта на раздела “�?ови горещи доклади�? (в оригинала: “New
Hot Papers�?, бел. прев.) в ISI Thomson. Този �?пи�?ък включва в�?ички �?татии в �?ветовен мащаб, �? най-много позовавани�?, на
базата на определен праг, при�?ъщ на ди�?циплината. Спи�?ъкът е много динамичен и �?е промен�? в�?�?ко триме�?ечие. През март
2010 г. петте водещи българ�?ки „горещи доклада�? включваха �?тудии в общите обла�?ти на медицината, физиката, хими�?та и
геологиче�?ките науки. Повечето „горещи доклади�? �?а плод на международно у�?илие �? много �?ъавтори.
26
   Закономерно�?тите при �?пециализаци�?та �?а изчи�?лени на базата на индек�?, измерващ �?ъотношението между �?ветовни�? д�?л
на �?траната от публикациите в дадена ди�?циплина и �?ветовни�? д�?л за в�?ички ди�?циплини. Специализаци�?та на държавите,
�? които �?е �?равн�?ва Българи�?, показва както общи черти, така и различи�?. Силните �?трани на Румъни�? в науката �?а много
�?ходни и �?а �?ъ�?редоточени предимно в инженерната хими�? (2.55), хими�?та (2.03) и математиката (2.61). Хърват�?ка има добро
пред�?тав�?не в �?оциалните науки (2.68), аграрните и бионауките (1.52), както и науките за околната �?реда (1.34). Унгари�?
има по-обширен актив от �?илни обла�?ти – от изку�?тва и хуманитарни науки (1.21) до невронаука (2.56), математика (2.17) и
ветеринарна медицина (1.66). Турци�? е �? много �?илни позиции в �?томатологи�?та (2.92), енергетиката (1.58) и ветеринарната
медицина (2.23). Финланди�? е �? предим�?тво в невронауката (1.22), бизне�?а и мениджмънта (1.36), икономиче�?ките науки
(1.15), науките, �?вързани �? околната �?реда (1.90), информатиката (1.50) и науката за вземане на решени�? (1.69). Итали�? �?е
очертава �? по-добро пред�?тав�?не в обла�?тта на науката за вземане на решени�? (1.33) и �?томатологи�?та (1.34).
                                                           23
�?аучната производително�?т е най-ви�?ока в о�?новни научни ин�?титуции в Софи�?, най-
вече Българ�?ка академи�? на науките (Б�?�?) и СУ „Св. Климент Охрид�?ки�?. Подобно на
положението в повечето държави, научната продукци�? във ви�?ока �?тепен е концентрирана в
определени ин�?титуции и географ�?ки райони: петте най-из�?вени ин�?титуции – в�?ички от които
�?е намират в Софи�? – �?а произвели близо три четвърти от в�?ички публикации за �?траната. Б�?�?
�?и о�?тава най-продуктивната организаци�?, �? половината от българ�?ките публикации в издани�?,
реги�?трирани в ISI (вж. Таблица №8). Други изтъкнати ин�?титуции �?а Софий�?ки�?т универ�?итет,
Софий�?ки�?т медицин�?ки универ�?итет и Химикотехнологични�?т и металургичен универ�?итет.
Извън �?толицата �?ред ин�?титуциите �? по-малък прино�? �?а Медицин�?ки универ�?итет - Варна,
Пловдив�?ки универ�?итет „Паи�?ий Хилендар�?ки�? и Ин�?титут по фуражните култури - Плевен.
            Таблица № 8: Българ�?ки ин�?титуции �? най-много публикации (1981–2009 г.)

                                      1981–1990 г.                     1991–2000 г.                2001–2009 г.
      Ин�?титуции �?
      водещи д�?лове
                               М�?�?то      Общо        %          М�?�?то     Общо       %      М�?�?то     Общо       %

Б�?�?                               1        7,977     53.8          1        9,744     52.2     1       10,473     49.1

Софий�?ки универ�?итет              2        2,062     13.9          2        3,052     16.3     2       2,737      12.8
Медицин�?ки универ�?итет
                              3      1,214      8.2        3       626     3.4       3                 1,671      7.8
- Софи�?
Химикотехнологичен и ме-
                              4       514       3.5        5       236     1.3       4                  846        4
талургичен универ�?итет
Техниче�?ки универ�?итет -
                              5       188       1.3        4       261     1.4       5                  560       2.6
Софи�?
Общо
                                    14,839                      18,685                                21,340
(в�?ички ин�?титуции)
Източник: Изчи�?лени�? на авторите, Web of Science (�?правка, извършена през март 2010 г.).

Международното �?ътрудниче�?тво �? други из�?ледователи от ЕС е нара�?нало. Делът на
Българи�? по отношение на публикациите в �?ъавтор�?тво �? чужде�?транни из�?ледователи, е
нара�?нал от 16% в периода 1981–1990 г. до 35% през прехода на деветде�?етте години на ХХ
век, за да надхвърли 50% през по�?ледното де�?етилетие. Учените, които уча�?тват в автор�?ки
колективи, пребивават предимно в Западна Европа (Германи�?, Франци�? и Итали�?) и в С�?Щ,
при в�?е че напо�?ледък �?е наблюдават тенденции на ръ�?т в партньор�?твата �? други �?трани
от ЕС (Белги�?, И�?пани�? и Португали�?). След значителен �?пад през 1990 г., �?ега �?е отчита
увеличение на �?ъвме�?тните проекти �? ру�?ки учени.27 Това �?а много положителни тенденции,
 тъй като библиометричните проучвани�? �?очат, че публикации �? международно �?ъавтор�?тво �?е
откро�?ват значително повече и �?а �? по-�?илно въздей�?твие (измерено чрез позовавани�?) (Figg
et al. 2006; Ma and Guan 2005; Inzelt et al. 2009). Тъй като величината на ефекта зави�?и от
�?траната-партньор и ди�?циплината (Glänzel et al. 1999), окуражаващо е, че българ�?ки учени �?и
�?ътрудничат �? учени от водещи �?трани от ЕС.




27
   По данни на Scopus, ръ�?тът на международните партньор�?тва е �?ходен �? този за Финланди�? (от 33 на 49%) и Итали�? (от 30
на 41%), докато при о�?таналите �?трани от �?равнителни�? преглед показателите в това отношение �?а по-малко впечатл�?ващи
(�?редно 1 до 5% в периода 1996-2008 г.).
                                                            24
Ч�?СТ II. ПРЕПОРЪКИ З�? ПОЛИТИКИТЕ

Правител�?твото на Българи�? е определило приоритетни нови политики, които могат да
повишат иновативни�? капацитет на �?траната, а �?ъщо и въздей�?твието на иновациите
върху икономиче�?ки�? ра�?теж. В Конвергентната програма 2011–2014 г. и �?ационалната
програма за реформа 2011-2015 г. правител�?твото е разпи�?ало широк кръг от �?труктурни
реформи, предназначени за у�?кор�?ване на ра�?тежа. Важен е фактът, че на инве�?тициите в �?ИРД
и на иновациите �?е гледа като на неразделен елемент от бизне�? �?редата на Българи�?, �? ключово
м�?�?то в програмата за конкуренто�?по�?обно�?т и ра�?теж. Това е така, тъй като преди тази обла�?т
на политиките �?е е възприемала изолирано и като не�?ъще�?твено доприна�?�?ща за ра�?тежа.
�?авременното о�?ъще�?тв�?ване на националните програми за реформа ще е от решаващо
значение за Българи�? и за в�?ички други �?трани от ЕС за по�?тигането на ангажиментите
по �?илата на �?тратеги�?та „Европа 2020.“ В �?во�? Доклад за напредъка по изпълнението на
�?тратеги�?та „Европа 2020�? ЕК препоръчва на държавите-членки да предприемат активни
�?тъпки за увеличаване на публичните разходи за научни из�?ледвани�?, иновации и образование;
да пред�?тав�?т по�?ледователен план за реформа на �?и�?темите за научни из�?ледвани�? и иновации
въз о�?нова на анализ на отделните �?илни �?трани и �?лабо�?ти; и да на�?очат �?воите реформи към
от�?тран�?ване на пречките пред ра�?тежа на иновативни фирми, в това чи�?ло чрез подобр�?ване
на рамковите у�?лови�? и до�?тъпа до финан�?иране. Събирането на в�?ички временни национални
цели от ГД „�?аучни из�?ледвани�? и иновации�? �?очи общо ниво от пор�?дъка на 2.7% от БВП, което
е под очакваната цел от 3% от БВП за инве�?тиции в �?ИРД. �?еобходимо е да �?е формулират
амбициозни национални цели и да �?е по�?тави фоку�? върху дълго�?рочните реформи, за да може
ЕС да по�?тигне генералните цели до 2020 г.
�?ПР на Българи�? определ�? конкретни цели, мерки и показатели за за�?илване на
иновативно�?тта в публични�? и ча�?тни�? �?ектор. Една от четирите национални цели в �?ПР
е да �?е повишат инве�?тициите в �?ИРД до ниво от 1.5% от БВП, близко до �?тойно�?тите във
Великобритани�? и �?орвеги�?. По�?тигането на целта по отношение на �?ИРД би укрепило
ра�?тежа и заето�?тта28, но е нужно прино�?ът на правител�?твото да �?ъответ�?тва на възможно�?тите
на държавни�? бюджет. Планът за дей�?твие на �?ПР избро�?ва главните мерки, които �?ледва да
�?е о�?ъще�?тв�?ват:
    •	 Приемане на нова “�?ационална �?тратеги�? за развитие на научните из�?ледвани�? 2020
       г.�? за у�?ъвършен�?тване на рамката от политики за �?ИРД, �? определ�?не на приоритетни
       обла�?ти, въвеждане на финан�?ови ин�?трументи и укрепване на наблюдението и оценката.
    •	 Приемане на законодател�?тво за иновациите за подобр�?ване на финан�?овата рамка за
       на�?ърчаване на иновативно�?тта.
    •	 Създаване на Капиталов фонд за ра�?теж в размер на 30 млн. евро (25.5 млн. евро по
       лини�? на Съвме�?тни европей�?ки ре�?ур�?и в подкрепа на микропредпри�?ти�?та и на МСП
       – ДЖЕРЕМИ - и 4.5 млн. евро от бюджета) за предо�?тав�?не на инве�?тиционен капитал
       за над 12 друже�?тва, отчитащи ви�?ок ра�?теж.
    •	 Учред�?ване на програми за подкрепа на фирми и из�?ледовател�?ки организации за
       уча�?тие в инициативата ЕВРИК�?, така че да бъдат одобрени поне 10 нови проекта.

28
   По предварителни разчети, ефектите от повече и по-каче�?твени разходи за �?ИРД върху БВП и ръ�?та на изно�?а �?а
�?ъще�?твени (Soete 2010). Според прогнозите на модела �?ЕМЕЗИС (NEMESIS, �?ов иконометричен модел за оцен�?ване по
�?екторна взаимозави�?имо�?т и до�?тавки) финан�?овата криза е �?ъздала дълго�?рочни �?труктурни различи�? между �?тойно�?тите
на БВП в ЕС, �?редно от пор�?дъка на 9%, и тъй като това оказва по-�?илно въздей�?твие върху �?ектори �? интензивно използване
на �?ИРД, ще �?е намали интензивно�?тта на �?ИРД в европей�?ката икономика. Една �?ъгла�?увана инициатива за увеличаване
на разходите за �?ИРД до ниво от 3% за ЕС като ц�?ло, както �?е предвижда в �?тратеги�?та „Европа 2020�?, значително би
подобрила пер�?пективите за ра�?теж, елиминирайки 43% от разликите в нивата на БВП, причинени от финан�?овата криза,
до 2025 г. Симулационни�?т модел предполага, че „за годините 2020 и 2025, благодарение на новата цел от 3 процента, ще
бъдат генерирани �?ъответно 3 и 5.4 процентни пункта от БВП (т.е. 398 и 795 милиарда евро), в това чи�?ло 2.7 и 3.7 милиона
допълнителни работни ме�?та�? (Zagame 2010, �?тр. 7).
                                                           25
   •	 Финан�?иране на приблизително 50 нови проекта за �?ИРД и техниче�?ки предпроектни
       проучвани�? на година чрез �?ационални�? иновационен фонд, �? общ бюджет за периода
       2011-15 г. в размер на 38 млн. евро.
   •	 Подкрепа за близо 70 нови проекта за �?ИРД в българ�?ки фирми чрез използване на 25.5
       млн. евро от фондове на ЕС и 4.5 млн. евро от национални�? бюджет.
Стратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�?, предложена в �?ПР, вече е приета от
Мини�?тер�?ки�? �?ъвет (МС) и е гла�?увана в �?ародното �?ъбрание. �?ационалната �?тратеги�?
на Българи�? за �?ИРД определ�? измерими цели и показатели, така че �?траната да до�?тигне
�?татут на „умерен иноватор�? до 2020 г., �?ъгла�?но измервани�?та за Иновационни�? �?ъюз (това е в
момента позици�?та на �?трани като Полша, Унгари�? и Чешката република).29 Стратеги�?та беше
разработена от МОМ�? �? широко допитване до заинтере�?ованите �?трани. Мини�?тер�?ки�?т �?ъвет
�? прие през юни 2011 г., а н�?колко ме�?еца по-къ�?но �?тратеги�?та бе приета и от Парламента.
У�?пехът на �?тратеги�?та зави�?и от изпълнението на предложените инициативи за укрепване на
разходите за �?ИРД, иновационната инфра�?труктура и човешки�? потенциал.
Ча�?т II от на�?то�?щи�? доклад за политиките пред�?тав�? препоръки за уле�?н�?ване на
прилагането на �?ПР и на �?тратеги�?та за развитие на �?ИРД, както и за други текущи
инициативи. Препоръките �?а организирани в �?ледните обла�?ти:
•	 по�?тигане на заложената цел от разходи в размер на 1.5% от БВП за научноиз�?ледовател�?ки
   дейно�?ти, �?ъгла�?но �?тратеги�?та „Европа 2020�?;
•	 укрепване на ин�?титуционалната рамка за из�?ледвани�? и иновации;
•	 по�?тигане на по-добри резултати от националните ин�?трументи за финан�?иране –
   �?ационални�? иновационен фонд и �?ационални�? фонд „�?аучни из�?ледвани�?�?;
•	 увеличаване на у�?во�?ването на �?ред�?тва по лини�? на ЕС, на�?очени към иновации, и уча�?тие
   в инициативи на ЕС;
•	 разработване на целеви иновационни политики и ин�?трументи за приоритетни �?ектори.




29
   Изходната точка на �?тратеги�?та е наличието на н�?колко предизвикател�?тва, които �?ледва да �?е разрешат. Икономиче�?ки
предизвикател�?тва: Българи�? значително изо�?тава от други �?трани от ЕС по отношение на икономиче�?кото развитие; делът на
�?ел�?ко�?топан�?ки�? �?ектор е �?равнително по-ви�?ок; БВП на глава от на�?елението е под този в о�?таналите държави от ЕС; изно�?ът
е предимно в традиционни и инду�?трии �? интензивно използване на труд. Предизвикател�?тва, �?вързани �? иновационното
развитие и конкуренто�?по�?обно�?тта: �?и�?ък д�?л на ви�?окотехнологичните елементи на изно�?а; ни�?ък иновативен капацитет
във връзка �? реги�?трираните патенти; ни�?ки и �?падащи нива на инве�?тиции в �?ИРД; неблагопри�?тно �?ъотношение между
разходите на публични�? и на ча�?тни�? �?ектор в �?ИРД; неблагопри�?тна �?труктура на разходите на публични�? �?ектор и
от�?ъ�?твие на концентраци�? на ре�?ур�?и; изку�?твено отдел�?не на науката от ви�?шето образование, неефективно използване
на �?ъще�?твуващи национални и европей�?ки ин�?трументи. Предизвикател�?тва, �?вързани �? човешките ре�?ур�?и: за�?тар�?ващ
профил на учените; лип�?а на млади учени; влошено каче�?тво на образованието; гол�?м д�?л заети в обла�?тта на �?ИРД в
публични�? �?ектор. Предизвикател�?тво, �?вързано �? интернационализаци�?та: ни�?ка �?тепен на уча�?тие в програми на ЕС като
например Рамковата програма за конкуренто�?по�?обно�?т и иновации (CIP); програмата за подкрепа на политики в обла�?тта на
информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и др.
                                                           26
II. A. По�?тигане на целта от разходи за �?ИРД в размер на 1.5% от БВП �?ъгла�?но
�?тратеги�? „Европа 2020�?

 За да по�?тигне целта от разходи в размер на 1.5% от БВП за �?ИРД, Българи�? �?ледва
 значително да увеличи у�?во�?ването на �?ред�?тва от фондове на ЕС, публичните разходи
 и ефективно�?тта на �?воите национални ин�?трументи за финан�?иране.
 Кратко�?рочни мерки:
 •	 Увеличаване на у�?во�?ването на �?ред�?тва от ЕС и на публичните разходи.
 •	 Пром�?на на подхода при публичните разходи – от финан�?иране на о�?новни ин�?титуции
    към финан�?иране на конкурентни начала, което би могло да подобри каче�?твото на
    публичните разходи и да у�?или резултатите.
 •	 Увеличаване на обема грантове �?ъ�? �?об�?твено уча�?тие за подкрепа на ча�?тни инве�?тиции
    в �?ИРД.
 Средно�?рочни мерки:
 •	 Въвеждане на антициклични политики и ин�?трументи за разходи за �?ИРД в
    �?редно�?рочната рамка на разходите (ССРР).
 •	 Въвеждане на �?ателитна �?метка за �?ИРД за уле�?н�?ване на по-активно наблюдение на
    разходите в тази обла�?т.

За по�?тигане на националната цел от разходи за �?ИРД в размер на 1.5% от БВП би било
необходимо правител�?твото на Българи�? да увеличи мащабно у�?во�?ването на �?ред�?тва
от европей�?ки фондове и да повиши публичните разходи в �?ъответ�?твие �? възможно�?тите
на държавни�? бюджет. Правенето на бизне�? както до�?ега не ще доведе до тър�?ени�? ръ�?т
на инве�?тиции в �?ИРД. Разчетите, изготвени за Доклада за конкуренто�?по�?обно�?тта за
Иновационни�? �?ъюз за 2011 г., �?очат, че интензивно�?тта на �?ИРД ще о�?тане без пром�?на,
в �?лучай че �?е запаз�?т тенденциите, наблюдавани в периода 2000-2009 г. (Фигура № 11).
Правител�?твото предвижда, че за по�?тигане на целта ще е необходимо у�?во�?ване на �?ред�?тва
в размер на 539.2 млн. евро по Оперативна програма „Развитие на конкуренто�?по�?обно�?тта на
българ�?ката икономика (ОП “Конкуренто�?по�?обно�?т�?) 2007–2013 г.�? до 2015 г. Към май 2011
г. размерът на договорените �?ред�?тва по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? беше 36% от общите
�?ред�?тва, а размерът на у�?воените – 21%. Изпълнението �?е е подобрило през по�?ледната година,
но в�?е още темпото не е до�?татъчно за пълно у�?во�?ване на �?ред�?твата до кра�? на програмни�?
цикъл. По отношение на публичните разходи, �?ПР залага 0.8% от планираните бюджетни
разходи да �?а за наука, от които 2.8% за капиталови разходи за 2011 г. Това би било значително
увеличение �?пр�?мо предходни нива.




                                             27
Фигура № 11: Прогнозна интензивно�?т на �?ИРД за Българи�?, 2000–2020 г.




Източник: Доклад за конкуренто�?по�?обно�?тта за Иновационни�? �?ъюз за 2011 г., въз о�?нова на данни от ГД
„�?аучни из�?ледвани�? и иновации�? на ЕК и ЕВРОСТ�?Т.
Вертикална о�?: Интензивно�?т на �?ИРД (%); Обозначение на кривите, отгоре надолу: Цел ЕС(2); Тенденци�?
ЕС; Цел Българи�?(3); Тенденци�? Българи�?.
Въвеждането на антициклични политики за разходи и ин�?трументи за �?ИРД би
�?по�?об�?твало за по�?тигането на тази цел. Поради �?пада в периода 2009–2010 г. б�?ха
отчетени две по�?ледователни години на намалени�? на публичните разходи за �?ИРД, както в
номинално, така и в реално изражение. През 2010 г. за иновационни проекти �?ационални�?т
иновационен фонд получи 4 млн. лева от национални�? бюджет, което пред�?тавл�?ва �?илен
�?пад �?пр�?мо предходни години. Страни �? ви�?окотехнологични нововъзникващи икономики,
като Коре�?, �?а въвели антициклични политики в обла�?тта на разходите за �?ИРД, които много
у�?пешно гарантират по�?ледователно�?тта на научните и иновационни дейно�?ти. Българи�? би
могла да разгледа възможно�?тта за въвеждане на политика, подобна на тази в Коре�?, в �?во�?та
�?редно�?рочна разходна рамка (ССРР).
Бързото въвеждане на �?ателитна �?метка за �?ИРД би уле�?нило по-активни�? преглед на
разходите за �?ИРД, �?ъгла�?но предвидените нови регламенти в обла�?тта на Европей�?ката
�?и�?тема от �?метки. �?�?колко държави от ОИСР и ЕС вече �?а въвели �?ателитни �?метки за �?ИРД
като �?ред�?тво за подчертаване на важно�?тта на �?ИРД по отношение на икономиче�?ки�? ра�?теж
и международната конкуренто�?по�?обно�?т. Европей�?ката �?и�?тема от �?метки предвижда в�?ички
държави от ЕС да разработ�?т �?ателитни �?метки за �?ИРД, прилагайки по�?ледователно третиране
на �?ИРД като форма на образуване на о�?новен капитал. Това ще уле�?ни �?равнени�?та между
�?траните и �?е очаква да повиши разчетите за ча�?тни �?ИРД. �?ационални�?т �?тати�?тиче�?ки
ин�?титут на Българи�? би могъл на до�?татъчно ранен етап да о�?ъще�?тви партньор�?тво �?
ведом�?тва във Финланди�? или други напреднали �?трани от ЕС, в които пилотно �?е въвежда
методологи�?та за прилагане на �?ателитна �?метка.
За повишаването на ефективно�?тта на публичните разходи за �?ИРД би било полезно да
�?е промени подходът на финан�?иране – от предо�?тав�?не на ин�?титуционални �?ред�?тва
към предо�?тав�?не на �?ред�?тва на конкурентни начала. Предизвикател�?твото не �?е
заключава един�?твено в увеличение на публичните разходи за �?ИРД, а и в подобр�?ване на
каче�?твото на тези разходи. Международни�?т опит показва, че финан�?ирането на конкурентен
принцип по-у�?пешно на�?ърчава по�?тигането на върхови по�?тижени�? в научните из�?ледвани�? и
увеличава �?ътрудниче�?твото между научноиз�?ледовател�?ките организации, както и уча�?тието
на чужде�?транни из�?ледователи и фирми. В �?луча�? �? научните из�?ледвани�? едва малък д�?л (по-
малко от 10% от общи�? размер на �?уб�?идиите) е бил на�?очен през �?Ф�?И за подкрепа на проекти
на конкурентен принцип. Повечето държавни �?уб�?идии �?е предо�?тав�?т на универ�?итети и на
                                                   28
Българ�?ката академи�? на науките под формата на ин�?титуционално финан�?иране (Фигура
№ 12), като о�?новни�?т д�?л от �?уб�?иди�?та отива за възнаграждени�? и разходи за �?оциални
о�?игуровки, а малка ча�?т за капиталови инве�?тиции. Държавните �?уб�?идии за ви�?ши учебни
заведени�? �?е определ�?т на база брой �?туденти и резултатите от оценката при акредитаци�?та. С
увеличаването на наличните ре�?ур�?и повишаването на този д�?л би могло да предо�?тави важни
�?тимули за ви�?ококаче�?твени научни из�?ледвани�?.
Фигура № 12: Общ размер на държавните �?уб�?идии за Универ�?итетите и Б�?�? (в 000 лв.)




Източник: Закон за държавни�? бюджет.
Отдолу нагоре: Други универ�?итети; Медицин�?ки универ�?итет – Софи�?; Универ�?итет за национално и �?ветовно
�?топан�?тво; Софий�?ки универ�?итет; Техниче�?ки универ�?итет – Софи�?; Б�?�?.
Увеличението на обема на безвъзмездно финан�?иране �?ъ�? �?об�?твено уча�?тие би
подпомогнало финан�?ирането на инве�?тициите в �?ИРД на ча�?тни�? �?ектор. Съотношението
30:70 на ча�?тни към публични �?ИРД за �?траната е неблагопри�?тно в �?равнение �? други държави
от ЕС; най-иновативните държави като Германи�?, Финланди�? и Швеци�?, отчитат най-ви�?ок д�?л
разходи от �?трана на ча�?тни�? �?ектор (близо 65% от общите разходи за �?ИРД в т�?х �?е извършват
от фирмите). За подкрепа на ча�?тните �?ИРД би било необходимо мащабно да �?е увеличат
обемите, предо�?тав�?ни по лини�? на �?ационални�? иновационен фонд и по лини�? на европей�?ки
фондове на конкурентен принцип. Както беше по�?очено в доклад на Световната банка (2011),
безвъзмездното финан�?иране �?ъ�? �?об�?твено уча�?тие �?е е утвърдило като ефективна форма на
подкрепа за иновативно�?тта на ча�?тни�? �?ектор. Каре № 5 пред�?тав�? примера на Израел по
отношение на тези ин�?трументи и техните резултати.




                                                  29
Каре № 5: Как Израел на�?ърчава иновациите и как Българи�? би могла да приложи този опит
В �?ърцето на �?хемите за подкрепа на �?ИРД в Израел е Службата на главни�? учен (СГУ) към
Мини�?тер�?твото на промишлено�?тта, търгови�?та и труда. �?ейната главна функци�? е подпомагане на
финан�?ирането на промишлени �?ИРД чрез редица ме�?тни и международни програми за подкрепа.
Годишни�?т бюджет на СГУ е бил �?табилен и нара�?твал, за да до�?тигне 350 млн. щ. д. през 2010 г.
Разходите за инду�?триални �?ИРД в Израел �?а нара�?твали �? двуцифрени �?тойно�?ти от учред�?ването
на СГУ на�?ам, като в момента �?траната е �? признати по�?тижени�? при ви�?окотехнологични�? изно�? и
�?ектора на ри�?кови�? капитал.
О�?новната програма за �?тимулиране на инду�?триални �?ИРД пред�?тавл�?ва �?хема за грантове
на конкурентен принцип �?ъ�? �?об�?твено уча�?тие, о�?игур�?ваща до 50% от бюджета за �?ИРД на
проекта. В рамките на програмата �?е избират проекти �?ъобразно техните до�?тойн�?тва в контек�?та
на в�?ички промишлени �?ектори. Този подход �?е �?чита за международна най-добра практика поради
�?илното тър�?ене от �?трана на ча�?тни�? �?ектор, зами�?ъла на политиката и у�?лови�?та за връщане на
предо�?тавените �?ред�?тва, �?ъобразени �? нуждите и интере�?ите на инду�?три�?та и в �?ъщото време
о�?игур�?ващи въз�?танов�?ването на �?ериозни ре�?ур�?и в публични�? �?ектор. По-конкретно, у�?пешните
проекти �?ледва да изплат�?т 3–5% от �?воите приходи от продажби под формата на так�?а, до определен
размер на гранта, обвързан �? долара.
Програмата за технологични инкубатори (ПТИ) беше въведена през 1990 г. да помага на учени и
инженери, имигрирали от държави в преход, да разработват идеи, в у�?лови�? на кратко�?рочна заето�?т
(�?амонаемане), �? пер�?пектива за �?ъздаване на нови ви�?окотехнологични фирми и повече работни
ме�?та в �?редно�?рочен до дълго�?рочен план. Към момента дей�?тват 24 инкубатора, от които 15 �?а
разположени в периферни райони, като бро�?т на активните проекти в ПТИ по в�?�?ко време е около
200. Опитът на ПТИ �?очи �?ледното:
    •	 Изи�?ква �?е гол�?мо внимание при избора на мениджър �? опит в ча�?тни�? �?ектор.
    •	 Инкубаторите �?ледва да �?а в т�?�?на взаимовръзка �? универ�?итетите.
    •	 Жизненоважно е наличието на �?илна публична подкрепа за финан�?иране за начален капитал
       (seed finance), но т�? може да намалее �?ъ�? �?ъзр�?ването на проекта.
    •	 До�?татъчен процент от д�?ловете �?ледва да о�?танат �?об�?твено�?т на предприемачите, за да �?е
       поддържа т�?хната мотиваци�? и �?илна ангажирано�?т.
    •	 Оценката на проектите �?ледва да �?е прави в рамките на ек�?пертна мрежа.
Също така, СГУ е учредило през 1993 г. програмата за ри�?ков капитал „Йозма�?. По това време �?а
били налице у�?лови�?та за �?ъздаване на инду�?три�? за ри�?ков капитал под формата на технологични
възможно�?ти и наличие на текущи проекти. Опитът на „Йозма�? под�?казва, че при �?ъздаването на
инду�?три�? за ри�?ков капитал �?ледва да �?е отчитат �?ледните фактори:
    •	 Държавата �?ледва да е па�?ивен инве�?титор.
    •	 �?ай-удачно е да �?е привличат чужде�?транни партньори – това може да доведе до ангажирането
       на много опитни предприемачи в обла�?тта на ри�?кови�? капитал.
    •	 Важно е да �?е гарантира, че публичните фондове �?е контролират от различни фирми за
       управление, �? цел изб�?гване на т�?хното монополизиране.
    •	 Стимули, мотивиращи фондовете да �?а по-рентабилни в �?лучай на у�?пех, �?а �? по-гол�?ма
       веро�?тно�?т да �?а ефективни в �?равнение �?ъ�? �?тимули, ограничаващи загубите на инве�?титорите
       в �?лучаи на не�?получливи инве�?тиции.

Като ц�?ло израел�?ки�?т опит �?очи, че добре обми�?лените интервенции могат да имат преобраз�?ващ
ефект, ако подпомагат изграждането на технологични възможно�?ти в ча�?тни�? и публични�? �?ектор.
За целта �?е изи�?ква �?ъгла�?увана поредица от мерки, ко�?то започва от подкрепа на ранна фаза на
технологичното развитие и по�?тепенно �?е придвижва към етапи, на които �?а приложими мащабни
�?ИРД и уча�?тие на ри�?ков капитал.
Източник: World Bank (2011).




                                               30
II.Б. Укрепване на ин�?титуционалната рамка за научните из�?ледвани�? и
иновациите

 В Българи�? механизмите за финан�?иране и подкрепа за научни из�?ледвани�? и иновации
 �?а фрагментирани в различни мини�?тер�?тва, �? ни�?ка �?тепен на интеграци�? между
 звената по о�?ъще�?тв�?ването или оперативните програми.
 Кратко�?рочни мерки:
 •	 Разработване на �?ъгла�?увани �?тратегии за научните из�?ледвани�? и иновациите до 2020
    г. �? �?�?ни механизми за наблюдение на изпълнението на конкретни планове за дей�?твие.
 Средно�?рочни мерки:
 •	 Въвеждане на оцен�?ване на научноиз�?ледовател�?ките звена, обхващащо ц�?лата �?и�?тема,
    като �?ред�?тво за на�?ърчаване на реформи за по-гол�?ма ефективно�?т в организаци�?та и
    управлението на научноиз�?ледовател�?ките ин�?титуции.
 •	 О�?игур�?ване на допълнителни бюджетни �?ред�?тва за научноиз�?ледовател�?ки звена,
    които отчитат измерими подобрени�? по показателите за въздей�?твие и генерират външно
    финан�?иране от ча�?тни източници.
 •	 Учред�?ване на програма за грантово финан�?иране на конкурентен принцип за
    ви�?окоефективни из�?ледователи.

Публичната политика в обла�?тта на научните из�?ледвани�? и иновациите в Българи�?
�?е разработва и прилага от множе�?тво мини�?тер�?тва и други органи, което е довело до
разпокъ�?ано�?т и проблеми при �?ъгла�?уването. МОМ�? и МИЕТ �?а начело на о�?новните
реформи и програми в обла�?тта на научните из�?ледвани�? и иновациите (Каре № 6). Като
ц�?ло �?тратегиите и нормативната уредба в обла�?тта на научните из�?ледвани�? �?а разработвани
незави�?имо от �?тратегиите и нормативната уредба в обла�?тта на иновациите, като ин�?трументите
за финан�?иране �?е изготв�?т и админи�?трират от различни органи. Подобно на �?итуаци�?та
в други държави, разпокъ�?ано�?тта на отговорно�?тта е затруднила разработването на единна
�?тратеги�? за �?ТИ и е довела до проблеми като, например, о�?ъще�?тв�?ването на програми �?
дублиращи �?е цели, ограничена интегрирано�?т и по�?ледователно�?т и �?лабо рационализиране
на ре�?ур�?ите.

Подобр�?ването на взаимовръзките в ин�?титуционалната рамка би помогнало на Българи�?
пълноценно да реализира възможно�?тите, предо�?тав�?ни от �?ред�?твата на ЕС. Съще�?твуват
две отделни оперативни програми, подкреп�?щи из�?ледвани�?та и иновациите в Българи�?: ОП
„Конкуренто�?по�?обно�?т�?, в ре�?ора на МИЕТ; и ОП „Развитие на човешките ре�?ур�?и�?, чийто
ръководен орган е Мини�?тер�?твото на труда и �?оциалната политика, като МОМ�? е едно от
междинните звена. Тези програми не �?а ефективно �?ъгла�?увани и имат различни органи по
изпълнението и ин�?трументи. С цел мак�?имизиране на въздей�?твието на тези програми би
било полезно да �?е укреп�?т връзките между ин�?трументите за подкрепа и прогре�?ивно да �?е
кон�?олидират органите, отговар�?щи за изпълнението.




                                            31
 Каре № 6: Преглед на държавните ин�?титуции, уча�?тващи в иновационната �?и�?тема на
 Българи�?




 МИЕТ отговар�? за формулирането на иновационната политика и �?тратеги�? за бизне�? �?ектора.
 �?ационални�?т �?ъвет по иновации е кон�?ултативен орган към МИЕТ, �? пред�?тавител�?тво на ча�?тни�?
 �?ектор, академичната и научна общно�?т и неправител�?твени организации. Изпълнителната агенци�?
 за на�?ърчаване на малките и �?редните предпри�?ти�? (И�?�?МСП), ко�?то е на подчинение на МИЕТ,
 е изготвила и в момента о�?ъще�?тв�?ва мерките по Иновационната �?тратеги�? на Българи�?, в това
 чи�?ло админи�?трирането на �?ационални�? иновационен фонд, учреден през 2005 г.
 МОМ�? отговар�? за националната политика в обла�?тта на научните из�?ледвани�?. �?ационални�?т
 �?ъвет „�?аучни из�?ледвани�?�? е координационни�?т орган за политика в обла�?тта на научните
 из�?ледвани�? и �?е �?ъ�?тои от пред�?тавители на мини�?тер�?тва и научни организации. Съветът уча�?тва в
 изготв�?нето на и приема �?ационалната �?тратеги�? за развитие на научните из�?ледвани�? и определ�?
 приоритетите за финан�?иране за �?ационални�? фонд „�?аучни из�?ледвани�?�?, �?ъздаден от МОМ�? през
 1990 г.

 Други мини�?тер�?тва изпълн�?ват подкреп�?ща рол�? по отношение на иновационната политика.
 Под егидата на Мини�?тер�?твото на земеделието и храните e Сел�?ко�?топан�?ката академи�?, ко�?то
 обедин�?ва в�?ички научни и из�?ледовател�?ки звена в обла�?тта на �?ел�?кото �?топан�?тво и изпълн�?ва рол�? в
 о�?ъще�?тв�?ването на из�?ледовател�?ката политика. �?налогично, Мини�?тер�?твото на здравеопазването
 ръководи �?ационални�? център за опазване на обще�?твеното здраве, орган, извършващ медицин�?ки
 из�?ледвани�? и анализ на ри�?ковете за здравето (в ре�?ора на Мини�?тер�?твото на здравеопазването
 попадат �?едем национални центъра за медицин�?ки из�?ледвани�?). Мини�?тер�?твото на отбраната
 управл�?ва програма за �?ИРД и работи �?ъвме�?тно �? Мини�?тер�?твото на образованието, младежта и
 науката за �?ъгла�?уване между приоритетите в научните из�?ледвани�? и нуждите и възможно�?тите на
 �?траната, �?вързани �? отбраната.
 Източник: ERAWATCH, „У�?трой�?тво на �?и�?темата на научни из�?ледвани�? в Българи�? 2010 г.�?

Стъпка в правилната по�?ока е разработването на новата �?тратеги�? за развитие на
научните из�?ледвани�?, но �?ега е важно т�? да бъде �?инхронизирана �? предложената
�?ационална иновационна �?тратеги�?. �?овата �?тратеги�? за развитие на научните из�?ледвани�?
очертава предизвикател�?твата, �? които �?траната �?ледва да �?е �?прави, за да укрепи ц�?ло�?тното
�?и научно пред�?тав�?не, както и преки�? прино�? на научните из�?ледвани�? за иновациите и
                                                  32
икономиче�?ки�? ра�?теж. Каре № 7 пред�?тав�? обзор на целите на �?тратеги�?та и Плана за дей�?твие
към не�?. В �?ветлината на �?тратеги�?та „Европа 2020�?, под ръковод�?твото на МИЕТ �?е изготв�?
нова �?ационална иновационна �?тратеги�?. Иновационната �?тратеги�? ще подкреп�? �?ектори
�? ви�?ок иновативен потенциал. За да �?а ефективни, двете �?тратегии �?ледва да �?а напълно
�?инхронизирани, което �?е израз�?ва в �?�?на по�?ледователно�?т на интервенциите, подлежащи на
изпълнение и т�?�?на връзка между механизмите за подкрепа.
 Каре № 7: �?ационална �?тратеги�? на Българи�? за развитие на научните из�?ледвани�?
 до 2020 г.
 Стратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�? отчита, че има н�?колко необходими предпо�?тавки,
 за да може Българи�? пълноценно да �?е ползва от благата на включването в Европей�?ката
 из�?ледовател�?ка зона (ЕИЗ), а именно - подобр�?ване на ин�?титуциите и на рамката на политиките,
 повишаване на инве�?тициите за �?ИРД до 1.5% от БВП и укрепване на капацитета на публичните
 научноиз�?ледовател�?ки организации и ча�?тните фирми. С оглед на това �?тратеги�?та цели
 на�?ърчаването на:
 •	      Концентраци�? на публични ре�?ур�?и и инве�?тиции в приоритетни научни обла�?ти: Очаква
 �?е национални ин�?трументи от типа на �?ационални�? фонд „�?аучни из�?ледвани�?�? и �?ационални�?
 иновационен фонд да игра�?т централна рол�? в разпредел�?нето на �?ред�?тва за проекти на конкурентни
 начала. Фондовете на ЕС ще имат �?ъще�?твена функци�? за �?тимулирането на �?ИРД от �?трана на
 бизне�?а.
 •	      Подкрепа за научната инфра�?труктура: За преодол�?ване на големите различи�? в
 инве�?тиционно отношение при публичните научноиз�?ледовател�?ки организации е необходимо
 да �?е ремонтират лаборатории, да �?е модернизира научни�?т ин�?трументариум и да �?е разполага �?
 надлежните �?ред�?тва за закупуване на материали.
 •	      Силно включване на ча�?тни�? �?ектор: Разработване на ефективен механизъм за координаци�?,
 като национални технологични платформи, които да интегрират интере�?ите на науката и на
 инду�?три�?та.
 •	      Мобилно�?т на човешки�? капитал, знание и технологии: Стратеги�?та предложи дей�?тви�?,
 на�?ърчаващи по-младите поколени�? да продължават �?воето ви�?ше образование, например �?типендии
 за докторанти и повишена мобилно�?т по отношение на чужде�?транни из�?ледовател�?ки центрове и
 универ�?итети.
 Планът за дей�?твие за периода 2011–2013 г. формулира �?ледните мерки:
 (i) Въвеждането на нов модел на финан�?иране, който да доведе до по-добър балан�? между
       ин�?титуционалното финан�?иране и финан�?ирането на конкурентен принцип. Ще бъдат �?ъздадени
       и дълго�?рочни научни програми, които ще подлежат на редовно оцен�?ване от �?трана на външни
       ек�?перти.
 (ii) �?аучните из�?ледвани�? ще бъдат приоритизирани в пет обла�?ти, в които ще �?е �?ъ�?редоточават
       70% от националното финан�?иране за �?ИРД. Очаква �?е така да �?е �?ъздаде критична ма�?а от
       интелектуален потенциал и научна инфра�?труктура.
 (iii) Ще бъдат подобрени у�?лови�?та за научни кариери по�?ред�?твом профе�?ионално развитие,
       квалификации и �?пециализаци�? на учените.
 (iv) Българ�?ката наука ще бъде по-добре интегрирана в Европей�?ката из�?ледовател�?ка зона (ЕИЗ)
       чрез подкрепа на българ�?ката научна общно�?т за уча�?тие в инициативи на Европей�?ката общно�?т.
       Уча�?тие чрез проекти в рамките на инициативата в Югоизточна Европа SEE-ERA.NET Plus е
       един от възможните начини.
 (v) Триъгълникът на знанието (образование, научни из�?ледвани�? и иновации) ще бъде укрепен
       по�?ред�?твом подобрени�? в ин�?титуционалното �?ъгла�?уване, разработването на �?хеми за
       �?тартиране на бизне�?, на�?ърчаване на инве�?титори тип „бизне�? ангели�? (на англ. “business
       angels�? или “angel investors�? - т.е. ча�?тни инве�?титори, предо�?тав�?щи �?ред�?тва на ранен етап
       от развитието на даден бизне�? проект �?рещу н�?каква форма на д�?лово уча�?тие в капитала на
       фирмата – бел. прев.), подкрепа за МСП за по-оптимално у�?во�?ване на технологии и повишено
       финан�?иране на �?ИРД от �?трана на ча�?тни�? �?ектор.
 (vi) Ще �?е подобри научната инфра�?труктура чрез организирането на регионални партньор�?тва,
       които биха могли да �?е впишат в мащабни европей�?ки научни инфра�?труктури.
 (vii) Ще бъде въведена �?и�?тема за оцен�?ване за научните из�?ледвани�?.
 (viii) Ще бъдат укрепени обще�?твените измерени�? на науката �? помощта на мерки като национални
 научни награди и подкрепа за публикуване във вли�?телни �?пи�?ани�?.

                                                33
За укрепване на ангажимента по отношение на новите �?тратегии би било полезно да �?е
учреди единен орган, който да наблюдава изпълнението на тези планове за дей�?твие.
Планът за дей�?твие към �?ационалната �?тратеги�? за развитие на научните из�?ледвани�? по�?очва
публичните органи, отговорни за изпълнението на в�?�?ка м�?рка, и разпи�?ва показатели,
подлежащи на измерване и отчитане до 2014 г. Иновационната �?тратеги�?, �?ъщо така, ще
определи конкретни мерки и индикатори, които да �?е �?лед�?т във времето. �?ай-добрата
международна практика илю�?трира целе�?ъобразно�?тта на �?ъздаването на орган (например под
формата на междуведом�?твен �?ъвет), който да �?леди изпълнението на �?тратеги�?та �?лед нейното
приемане и да кани в�?ички заинтере�?овани �?трани на редовни кон�?ултации. Към момента
не �?а об�?ъждани предложени�? за �?ъздаване на �?ъвет или за възлагането на тези функции на
�?ъще�?твуващ орган, при в�?е че това �?е �?поменава в предходни �?тратегиче�?ки документи. Тази
рол�? може да �?е изпълн�?ва от единен орган на ви�?око равнище, обедин�?ващ �?ационални�? �?ъвет
„�?аучни из�?ледвани�?�? и �?ационални�? �?ъвет по иновации или чрез ин�?титуционализиране на
определен брой общи за�?едани�? на двата �?ъвета.
О�?вен подобр�?ването на ц�?ло�?тната ин�?титуционална рамка, налице е необходимо�?т от
у�?ъвършен�?тване на организаци�?та и управлението на публичните научноиз�?ледовател�?ки
организации. В Българи�?, подобно на други държави �?лед преход, научната производително�?т
и въздей�?твието на публичните организации, които провеждат гол�?мата ча�?т от �?ИРД, �?е
възпреп�?т�?тва от морално о�?тарелите ин�?титуционални и управлен�?ки модели. Скорошен
доклад (World Bank, 2011) определ�? о�?новните въпро�?и, които дей�?тват ограничаващо на
ефективно�?тта на научноиз�?ледовател�?ките ин�?титути (�?ИИ), въз о�?нова на разгледани 21
�?луча�? в Хърват�?ка, Литва, Полша, Ру�?ката федераци�?, Сърби�?, Турци�? и Украйна (Фигура №
13). Изводът на доклада е, че предизвикател�?твата пред �?ИИ �?е �?ъ�?то�?т в това да �?е определи
по-добре ми�?и�?та на звеното (например из�?ледвани�? в обла�?тта на фундаменталните науки,
образование, у�?луги, �?вързани �? �?ИРД и пр.) и в �?ъответ�?твие �? тази ми�?и�? да �?е въведат рамки
от �?тимули за �?и�?тематично подобр�?ване на пред�?тав�?нето, както и източници на финан�?иране,
различни от бюджета. Съгла�?но разгледаното в Раздел I, Б�?�? и водещите универ�?итети в
обла�?тта на научните из�?ледвани�? имат добър актив по отношение на фундаменталните
из�?ледвани�? и в �?ъщото време изпълн�?ват водеща рол�? във ви�?шето образование, но като ц�?ло
�?а изолирани от дейно�?ти, �?вързани �? практиче�?ко приложение на знанието.




                                             34
Фигура № 13: По�?ледователно�?т на �?ъбити�?та, водещи до неефективно�?т на
научноиз�?ледовател�?ките ин�?титути




 Източник: Световна банка (2011)
Българ�?ката академи�? на науките (Б�?�?) през 2008 г. възложи изготв�?нето на оценка
на �?воето пред�?тав�?не в обла�?тта на научните из�?ледвани�?, което подчерта �?пешната
необходимо�?т от реформи. През 2008 г. Б�?�? �?ключи договор �? Европей�?ката научна фондаци�?
(ESF) и Европей�?ката федераци�? на националните академии на науките (All European Academies
- ALLEA) за извършване на незави�?има оценка на пред�?тав�?нето в обла�?тта на научните
из�?ледвани�? на Б�?�?, обхващаща петгодишни�? период 2004-2008 г. Резултатите в доклада за
оценката (ESF/ALLEA 2008) �?а �?ледните:
    •	 Много от ин�?титутите към Б�?�? извършват ценни из�?ледвани�? и в н�?колко �?луча�?
       научните екипи работ�?т на предната лини�? на �?ветовната наука.30
    •	 Отно�?ително добрите резултати �?е о�?новават на инве�?тиции, датиращи отпреди
       1990 г., и не могат да бъдат поддържани без значително у�?илие и допълнително
       финан�?иране. В момента генерирането на допълнителни приходи от ин�?титутите е �?
       предим�?тво пред разработването и прилагането на у�?тойчиви политики за из�?ледвани�?.


30
   В това чи�?ло Ин�?титут за �?дрени из�?ледвани�? и �?дрена енерги�?, Ин�?титут по електрохими�? и енергийни �?и�?теми, Ин�?титут
по полимери, Централна лаборатори�? по фотопроце�?и, Ин�?титут по молекул�?рна биологи�?, Ин�?титут по микробиологи�?,
�?ационален ин�?титут по метеорологи�? и хидрологи�?, Геофизичен ин�?титут, Централна лаборатори�? по минералоги�? и
кри�?талографи�? и �?ационален ин�?титут по археологи�? �? музей.
                                                          35
    •	 Учред�?ването на международни кон�?ултативни �?ъвети за ин�?титутите или за техните
       обла�?ти на работа би могло да е начин за укрепване на проце�?а на разработване на
       политики.
    •	 Проблематична е лип�?ата на материали, публикувани в чужбина (в ча�?тно�?т в
       рецензирани �?пи�?ани�?), и поддържането на �?об�?твени �?пи�?ани�? �? ни�?ки �?тандарти в
       н�?кои ин�?титути.
    •	 Ц�?ло�?тното финан�?ово положение въздей�?тва отрицателно върху обучението и
       развитието на младите учени. В резултат на това много учени от Б�?�? �?е натоварват
       значително �? преподаване, о�?вен из�?ледовател�?ката работа, за по-ви�?оки доходи.
Във о�?нова на това оцен�?ване Б�?�? инициира реорганизаци�?, цел�?ща подобр�?ването
на научната производително�?т на ин�?титутите. 72-та научноиз�?ледовател�?ки ин�?титута на
академи�?та �?е �?л�?ха в 42 ин�?титута и �?е изготвиха и приеха нови процедури за периодична
ин�?титуционална ате�?таци�? на научноиз�?ледовател�?ки ин�?титути и учени. Б�?ха �?ъздадени и
девет тематични �?ъвета и кон�?ултативни органа за подобр�?ване на ц�?ло�?тното управление на
ин�?титуциите. В�?е още е твърде рано да �?е �?ъди дали пре�?труктурирането е у�?пешно, но във
в�?еки �?лучай �?ледва да �?е възприема като първи кръг от реформи, като �?ледващи�?т кръг би могъл
да бъде на�?очен към развиването на по-задълбочено �?ътрудниче�?тво �? научноиз�?ледовател�?ки
екипи в универ�?итети (в това чи�?ло �?ъвме�?тни инициативи за модернизаци�? на инфра�?труктурата
за научни из�?ледвани�?) и поощр�?ване на приложението на знание и взаимодей�?тви�? �? фирми.
Докато прегледът на ESF/ALLEA беше полезен заради това, че във връзка �? него �?е даде
ход на пре�?труктурирането в Б�?�?, той �?ъщо така открои необходимо�?тта от по-ц�?ло�?тен
незави�?им преглед на ц�?лата �?и�?тема за научни из�?ледвани�?. Този преглед на универ�?итети
и на научноиз�?ледовател�?ки звена към Б�?�? �?ледва да �?е извърши от незави�?има, международна
група ек�?перти, за целите на прозрачно�?т и безпри�?тра�?тно�?т. Прегледът е необходимо да
включва у�?лови�? за гарантиране на бъдеща оценка и наблюдение на научноиз�?ледовател�?ката
�?и�?тема в �?траната. Резултатите от оценката биха могли да бъдат използвани от МОМ�? за
определ�?не на бъдещо финан�?иране и за изработване на план за подобр�?ване, обедин�?ване
или закриване на непродуктивни звена.           За универ�?итетите �?ъще�?твуват конкретни
предизвикател�?тва при разгръщането на научноиз�?ледовател�?ки�? капацитет, които �?ледва да
бъдат адре�?ирани (Каре № 8).




                                             36
 Каре № 8:Предизвикател�?тва при разпредел�?нето и у�?во�?ването на финан�?иране за �?ТИ в
 универ�?итетите
 �?�?кои от главните предизвикател�?тва при разпредел�?нето и у�?во�?ването на финан�?иране на �?ТИ в
 универ�?итетите, по�?очени при анкетирането на ректори на водещи ви�?ши учебни заведени�?, �?а:
 •	 Изи�?кването за на�?очване на минимум 10% от бюджета към �?ТИ, по реда на Закона за ви�?шето
    образование,* не �?е изпълн�?ва. По�?тигането на де�?етпроцентово ниво би било за �?метка на
    бюджетните �?ред�?тва за заплати и други базови разходи, което не е целе�?ъобразно.
 •	 Годишните държавни �?уб�?идии за универ�?итетите �?тъпват на формула, ко�?то включва фактори
    като брой �?туденти и планирани капиталови разходи, но без да отчита �?ред�?твата, необходими за
    �?ТИ. Трудовите възнаграждени�?, �? изключение на заплащането на творче�?ки отпу�?к, не �?ледва
    да �?е третират като разходи за �?ТИ.
 •	 Финан�?ирането на �?ТИ че�?то �?е �?вежда до о�?игур�?ването на аб�?олютни�? екзи�?тенц-минимум,
    необходим на универ�?итетите за извършване на ежедневни дейно�?ти като закупуване на компютри
    и канцелар�?ки материали. Вме�?то това разходите за �?ТИ �?ледва да включват един�?твено:
        o Заплащането на ча�?овете, реално отделени за научни из�?ледвани�?;
        o Преките разходи при научни из�?ледвани�? като анализ, �?ъбиране и закупуване на данни,
            както и програмни продукти, оборудване и лабораторни кон�?умативи.
 •	 Прекомерно �?ложните �?четоводни принципи забав�?т изпълнението на проектите и не позвол�?ват
    да �?е разграничава �?�?но между разходи за �?ТИ и други разходи. �?еобходимо е внедр�?ването
    на �?четоводни и/или управлен�?ки �?и�?теми, които разграничават разходите, направени пр�?ко за
    �?ТИ, и разходите за обичайната дейно�?т на универ�?итетите. Такива �?и�?теми, �?ъщо така, биха
    позволили на админи�?траторите да изчи�?л�?ват разходите, �?вързани �? научната продукци�?.
 •	 Редът за държавните �?уб�?идии изи�?ква �?ледването на процедури за възлагане на обще�?твени
    поръчки за в�?�?какви видове капиталови разходи, в това чи�?ло оборудване и �?троителни
    дейно�?ти. Това изи�?кване може значително да забав�? проектите. Тези разпоредби в обла�?тта на
    възлагането на обще�?твени поръчки �?а в �?ила за в�?ички универ�?итет�?ки проекти, дори и в �?лучай
    на финан�?иране от ча�?тни фирми, което би могло да е �?ъще�?твен отрицателен �?тимул за ча�?тните
    инве�?тиции в научни из�?ледвани�? в рамките на универ�?итетите.
 •	 Едно надеждно прогнозиране на финан�?ирането за �?ТИ от държавата за тригодишен период
    напред би помогнало на универ�?итетите за целите на планирането и определ�?нето на приоритети
    и �?тратегии. При �?егашните у�?лови�? бюджетите за �?ТИ могат да бъдат, и че�?то �?а, ор�?звани, �?лед
    като вече �?а били приети, което затрудн�?ва планирането.
 •	 Суб�?идиите �?е предо�?тав�?т на универ�?итетите на ме�?ечни вно�?ки �? общ размер под 100% от
    годишната �?уб�?иди�?, като о�?татъкът в размер на 5–10% �?е дава едва в кра�? на годината. Така
    �?е пораждат два проблема: траншовете не отговар�?т на реалните графици за разходите (поради
    концентрирането на разходи в началото на �?ъответни�? период, договар�?не на подизпълнение и
    пр.) и о�?татъчните �?уми от 5–10% от �?уб�?иди�?та, предо�?тав�?ни през декември, не могат да бъдат
    използвани в рамките на �?ъщата година. В резултат на това �?е прена�?�?т в �?ледваща година, което
    �?ъответно води до намал�?ване на �?уб�?иди�?та за �?ъщата.
 •	 Универ�?итетите, които �?а ча�?т от Си�?темата за електронни бюджетни разплащани�? (СЕБР�?),
    подлежат на �?пециални ограничени�? по отношение на дей�?тви�?та, които могат да извършват от
    �?воите �?метки.* Така �?е ограничава финан�?овата гъвкаво�?т на ви�?шите учебни заведени�?.
  * Член 91 (7).
  ** СЕБР�? е информационна �?и�?тема за надзор и управление на плащани�?та, извършвани от предпри�?ти�?,
  уча�?тващи в публични�? �?ектор, в предварително зададени рамки. Т�?, �?ъщо така, об�?лужва плащани�?
  на разпоредители �? бюджета, включени в Си�?темата на единната �?метка на Мини�?тер�?твото на
  финан�?ите.

Правител�?твото би могло да �?тимулира бъдещи реформи, като обвърже увеличени�?та на
финан�?ирането за научноиз�?ледовател�?ки ин�?титути �? определени у�?лови�? за по�?тигане
на измерими подобрени�? в показателите за въздей�?твие. Като ц�?ло въздей�?твието на
българ�?ката научна инфра�?труктура изо�?тава �?пр�?мо �?ъответните �?тойно�?ти на други �?трани
от ЕС, използвани за �?равнение. С помощта на нови политики за предо�?тав�?не на �?вежи
финан�?ови ре�?ур�?и на ин�?титути, които показват измеримо повишение на въздей�?твието на
�?воите из�?ледвани�?, ще �?е �?ъздаде �?реда, в ко�?то ръковод�?твото на ин�?титутите �?е на�?ърчава
                                                 37
да увеличава каче�?твото на из�?ледвани�?та, вме�?то бро�? учени и �?туденти на пълна заето�?т.
Пример за това как би могла да работи тази �?и�?тема е Инициативата за оцен�?ване на научните
из�?ледвани�? (Research Assessment Exercise), ко�?то �?е провежда във Великобритани�? на в�?еки
пет години. В миналото оцен�?ването, възлагано от �?трана на органите, финан�?иращи ви�?шите
учебни заведени�?, разчиташе на ек�?пертни �?ъвети, но �?ъгла�?но новата Рамка за върхови
по�?тижени�? в обла�?тта на научните из�?ледвани�?, ко�?то ще бъде завършена през 2014 г., ще �?е
провежда �?и�?тематичен преглед на из�?ледовател�?ки звена въз о�?нова на критерии, почиващи
върху показатели за въздей�?твието, �?ходни �? анализираните от на�? в Раздел I.
У�?поредно �? това, финан�?ирането би могло да бъде на�?очено към най-продуктивните
из�?ледователи, като така �?е повишава привлекателно�?тта на из�?ледовател�?ките
кариери и �?е на�?ърчават производително�?тта и въздей�?твието. Правител�?твото би могло
да у�?ъвършен�?тва възможно�?тите за кариерно развитие чрез учред�?ването на програма за
грантово финан�?иране на конкурентен принцип за ви�?окоефективни из�?ледователи включваща
отличи�? и заплащане �?поред по�?тижени�?та. Пример за подобна практика е �?ационалната
�?и�?тема за из�?ледователи (�?СИ) на Мек�?ико – програма, управл�?вана от �?ационални�? �?ъвет
за наука и технологии (CONACyT) от 1984 г. на�?ам, ко�?то предо�?тав�? грантове въз о�?нова на
научна продукци�?, разработена от индивидуални из�?ледователи.31 Предо�?тав�?т �?е финан�?ови
�?тимули на нещатни из�?ледователи, на базата на периодичен преглед на т�?хната продукци�?
от �?трана на други из�?ледователи. Поощрени�?та �?а под формата на необлагаеми премии към
редовното възнаграждение, при�?ъждани �?ъобразно категори�?та и нивото на из�?ледовател�?, в
размер между три минимални заплати в Мек�?ико (приблизително 200 евро на ме�?ец) и 14
минимални заплати (приблизително 958 евро на ме�?ец).
Външното финан�?иране от ча�?тни източници и по програми на ЕС, о�?игурено от
българ�?ки научноиз�?ледовател�?ки ин�?титути, потенциално може да нара�?не още повече,
ако реформите бъдат продължени. Външното финан�?иране е нара�?нало през годините и
�?ледва да продължи да ра�?те, ако е налице �?илен импул�? за �?ъздаване на договори за �?ИРД
�? инду�?три�?та и за конкуриране по програми във връзка �?ъ�? Седмата рамкова програма за
научни из�?ледвани�? и технологично развитие. Тази цел би могла да �?е по�?тигне �? помощта
на �?ледните мерки: изменени�? в �?и�?темата за оцен�?ване и повишение на из�?ледователите
за възнаграждаване на приложни из�?ледвани�? �? ви�?ок потенциал за пазарна реализаци�?,
подобрени изи�?квани�? за ПИС за подкрепа на �?ъвме�?тна работа �? ча�?тни�? �?ектор; �?ъздаване на
централно звено за тран�?фер на технологии за подкрепа на възможно�?ти за комер�?иализаци�? на
научноиз�?ледовател�?ки разработки и �?ъфинан�?иране от национални източници за уле�?н�?ване
на уча�?тие в програми на ЕС.
Възможен целе�?ъобразен вариант би могъл да е под формата на �?хема от �?тимули,
при ко�?то публични�?т �?ектор предо�?тав�? �?ъфинан�?иране �?ъобразно плащани�?та от
�?трана на ча�?тни фирми в полза на научноиз�?ледовател�?ки ин�?титути. Подобен вид
програма би гарантирала, че прино�?ът от �?трана на научни из�?ледователи, финан�?ирани от
държавата, ще бъде овъзмезден, без това да за�?трашава т�?хното публично финан�?иране и
би �?е поощр�?вал по-�?�?ен и прозрачен тран�?фер на знание между �?екторите. Международен
пример за това е Ин�?титутът „Фраунхофер�?, в който дей�?тва �?хема за финан�?иране �?ъобразно
по�?тижени�?та, �?ъ�? �?тремеж да �?е поддържа �?ъотношението между финан�?иране от ча�?тни�?
�?ектор и ин�?титуционалното финан�?иране в определени граници, така че да има балан�? между
фундаментални и пазарноориентирани �?ИРД. Ин�?титутът получава финан�?иране в размер на
0.4 евро за в�?�?ко евро, получено от ча�?тни�? �?ектор; това обаче �?пада на 0.1 евро, в �?лучай че
приходите на инду�?три�?та �?а извън границите 35-55%.



31
   Продукци�?та включва: публикуване на �?татии, книги, глави от книги; въвеждане на патенти, разработване на нови
технологии, иновации и технологичен тран�?фер; наблюдаване на �?туденти и докторанти; преподаване на �?туденти и докторанти;
и обучение на из�?ледователи и из�?ледовател�?ки групи. За повече информаци�? вж. http://www.conacyt.mx/en/Pages/default.aspx.
                                                           38
�?ужна е и по-добра рамка за управление на ви�?шето образование, в това чи�?ло
обедин�?ване на ре�?ур�?и и материална база между универ�?итети и Б�?�?. �?алице �?а
проблеми �? управлението на ви�?шите учебни заведени�?, в това чи�?ло о�?игур�?ването на
каче�?тво и финан�?ирането, които продължават да вли�?�?т отрицателно върху нивото на ви�?шето
образование и да ограничават рол�?та на универ�?итетите в обла�?тта на научните из�?ледвани�?.
Заплащането на равнища под пазарните, лип�?ата на интере�? у преподаватели и �?туденти към
научните из�?ледвани�? и изтичането на мозъци ча�?тично �?е дължат на нежелание за пром�?на
в �?ектора на ви�?шето образование (вж Каре №9). Стратеги�?та за развитие на научните
из�?ледвани�? отчита, че �?ътрудниче�?твото между универ�?итетите и научноиз�?ледовател�?ките
ин�?титути е недо�?татъчно. Съще�?твува потенциал за обедин�?ване на ре�?ур�?ите, за да може
научноиз�?ледовател�?ките универ�?итет�?ки центрове да разполагат адекватно �? човешки и
технологични ре�?ур�?и за извършване на ви�?ококаче�?твени из�?ледвани�?. Следва да �?е направи
повече за интегрирането на из�?ледователите от Б�?�? и академичните кадри към чи�?то
образователни дейно�?ти на универ�?итетите. Към момента това �?е извършва на �?порадична
база на ниво докторантури в универ�?итети, но би могло да �?е �?лучва и на по-ранни фази
(бакалавър�?ки и маги�?тър�?ки програми).

 Каре № 9: Лична гледна точка – главен изпълнителен директор на гол�?ма фирма в обла�?тта
 на ИТ
 Седем години б�?х ча�?т от гол�?ма компани�? от �?ектора на ИТ в Силициевата долина в Калифорни�?,
 С�?Щ. Когато фирмата, в ко�?то работех, ми отправи покана да разработ�? филиал в Българи�?,
 моето �?емей�?тво и аз �? готовно�?т откликнахме на възможно�?тта да �?е завърнем у дома. О�?вен че
 изпълн�?вам длъжно�?тта главен изпълнителен директор, ръковод�? и н�?колко образователни програми
 по ИТ �? два българ�?ки универ�?итета. Заедно �? моите �?лужители ние предо�?тав�?ме знани�? и умени�?
 на доброволни начала. Като подготв�?ме първокла�?ни инженери, ние �?ме в �?ъ�?то�?ние да подкреп�?ме
 �?и�?темата за ви�?ше образование в �?траната, ко�?то по�?тепенно �?е оформ�? в �?ветовен център за
 ИТ. В общуването �?и �? преподаватели чувам много положителни отзиви за нашите образователни
 програми по ИТ, но �?рещам �?ъпротива от �?трана на универ�?итет�?кото ръковод�?тво за откриване на
 нови програми. В�?рвам, че Българи�? може да �?тане конкуренто�?по�?обна на �?ветовно ниво, но �?а
 необходими �?илни публични �?тимули за универ�?итети и публични из�?ледовател�?ки ин�?титути, за да
 могат да �?ътрудничат �? ча�?тни фирми.

 Източник: Интервю, проведено от авторите.




                                              39
II. В. По�?тигане на по-добри резултати от националните ин�?трументи
за финан�?иране

 О�?новните национални ин�?трументи за финан�?иране на из�?ледвани�? и иновации,
 �?ационални�?т фонд „�?аучни из�?ледвани�?�? и �?ационални�?т иновационен фонд, не
 работ�?т така ефективно, както биха могли.
 Кратко�?рочни мерки:
 •	 Изготв�?не на оценка, за да �?е прецен�?т резултатите, по�?тигнати от тези ин�?трументи и за
    да �?е препоръчат изменени�? в т�?хната �?труктура �?ъобразно най-добрата международна
    практика.
 •	 Т�?�?но �?ътрудниче�?тво �? бенефициентите за поддържане на каче�?твото на предложени�?та
    и за увеличаване на обема текущи проекти.
 Средно�?рочни мерки:
 •	 Разглеждане на възможно�?тта за обедин�?ване на админи�?трациите на �?Ф�?И и �?ИФ в
    единна �?пециализирана агенци�? �? много по-добър капацитет.

Двата о�?новни публични ин�?трумента за подкрепа на научните из�?ледвани�? и иновациите
�?а �?ационални�?т фонд „�?аучни из�?ледвани�?�? и �?ационални�?т иновационен фонд.
Главни�?т ин�?трумент за подкрепа на публични и ча�?тни научни из�?ледвани�? е �?Ф�?И, на
подчинение на �?ационални�? �?ъвет за научни из�?ледвани�? към МОМ�?. Специалните �?хеми
на �?Ф�?И за подкрепа на национални�? из�?ледовател�?ки потенциал включват подкрепа на
млади из�?ледователи, из�?ледовател�?ка инфра�?труктура и изготв�?не на научноиз�?ледовател�?ки
проекти. Водещи�?т правител�?твен ин�?трумент, предо�?тав�?щ пр�?ка финан�?ова подкрепа за
�?ИРД за �?топан�?ки цели, е �?ИФ, който �?ъфинан�?ира приложни из�?ледвани�? и на�?ърчава
�?ъвме�?тна реализаци�? на проектите между фирми и из�?ледовател�?ки организации. �?ИФ �?е
админи�?трира от Изпълнителната агенци�? за на�?ърчаване на малките и �?редните предпри�?ти�?
към МИЕТ.
Тъй като тези национални ин�?трументи �?а един�?твени�?т източник на финан�?иране за
начален етап на �?ИРД, те игра�?т решаваща рол�? за �?ъздаването на поток текущи проекти
за други програми за подкрепа. Както е видно от Фигура № 14, �?Ф�?И и �?ИФ пред�?тавл�?ват
о�?новни�? наличен източник за финан�?иране на �?ИРД на ранна фаза, докато ин�?трументите за
финан�?иране на ЕС по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? предлагат �?ред�?тва за по-нататъшни фази
на комер�?иализаци�?та на научноиз�?ледовател�?ки и развойни разработки. �?Ф�?И е на�?очен
главно към първите етапи в обла�?тта на фундаментални и приложни из�?ледвани�?, а �?ИФ е
механизмът, �?вързващ приложните из�?ледвани�? �? пазарната реализаци�? на �?ИРД.




                                            40
Фигура № 14: Позици�? на �?ационални�? фонд "�?аучни из�?ледвани�?" и �?ационални�?
иновационен фонд по о�?та "наука-пазар"




Източник: Техниче�?ки доклад на Фондаци�? „ПИК�? (2010 г.), възложен от Световна банка.
Първа колона (първите 7 �?трелки): �?Ф�?И: Съфинан�?иране на научни из�?ледвани�? и демон�?трационни проекти по РП�?ИТР7.
�?Ф�?И: Тематичен конкур�?, 36 м.
�?Ф�?И: Идеи, 36 м.
�?Ф�?И: Млади учени, 36 м.
�?Ф�?И: Укрепване на иновациите в МСП, 18 м.
�?ИФ: Проекти за приложни научни из�?ледвани�?, 12-36 м.
�?ИФ: Предпроектни проучвани�?, 6-12 м.
Втора колона: ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?: Технологична модернизаци�? в големи фирми, 18 м.
ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?: Технологична модернизаци�? в МСП, 12 м.
ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?: Създаване на иновационни �?тартиращи фирми, 24 м.
ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?: Подкрепа за комер�?иализаци�? на инов. продукти, 18 м.
ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?: Подкрепа за �?ъздаване и развитие на инов. �?тартиращи фирми, 24 м.
Тек�?т по �?егментите, разделени �? пунктир: Из�?ледовател�?ка фаза; Фаза разработване; Готовно�?т за об�?в�?ване;
Въвеждане; Ра�?теж; Зр�?ла фаза; Затихване.

�?Ф�?И работи от 1990 г., но получи значително увеличение на финан�?ирането в периода
2005–2009 г. Сред�?твата за �?Ф�?И нара�?наха от 15 млн. лева годишно за периода 2006–07 г.
до 60 млн. лева за 2008 г. и 80 млн. лева за 2009 г. Грантовете �?е предо�?тав�?т на конкурентен
принцип на учени или екипи от учени от �?траната, които подават за�?влени�?, когато фондът
отвори процедура за набиране на предложени�? на конкурентни начала. Оцен�?ването на
из�?ледовател�?ките проекти и програми като ц�?ло �?е извършва от незави�?ими чужде�?транни
оценители �?ъгла�?но указани�? за обективно�?т, компетентно�?т и предотврат�?ване на конфликт на
интере�?и. През 2009 г., 51 из�?ледовател�?ки звена към Б�?�?, 8 ин�?титута към Сел�?ко�?топан�?ката
академи�? и 26 универ�?итета �?а получили финан�?иране в 15 конкур�?а.
От �?воето учред�?ване през 2005 г. на�?ам, �?ИФ е об�?вил пет процедури за финан�?иране на
предложени�?, по които �?а били предо�?тавени 61 млн. лева. �?ИФ беше �?ъздаден през 2005
г. като елемент от Иновационната �?тратеги�? на Българи�? за �?тимулиране на иновационните
дейно�?ти на българ�?ките фирми. Фондът предо�?тав�? безвъзмездно финан�?иране �?ъ�? �?об�?твено
уча�?тие за (i) предпроектни проучвани�? и (ii) проекти за приложни �?ИРД за разработка на
нови или у�?ъвършен�?твани продукти и у�?луги. Мак�?имални�?т размер на �?уб�?иди�?та за
предпроектни проучвани�? е 50 000 лв., а за проекти за �?ИРД – 500 000 лв. За �?уб�?идиране �?а
били одобрени 381 проекта, или 56.4% от в�?ички кандидат�?твали проекти. Фирмите, които



                                                       41
�?а получили финан�?иране, �?а �?ъ�?редоточени във ви�?окотехнологични инду�?трии: ИКТ (22%),
биотехнологии (8%), машино�?троене (7%), химиче�?ки технологии (7%) и ин�?трументално
инженер�?тво (7%). Фондът не предо�?тав�? подкрепа за у�?во�?ване на технологии.32
Поради общите фи�?кални корекции в Българи�? бюджетите на �?Ф�?И и �?ИФ б�?ха
�?ериозно намалени през 2009-2010 г., което не позволи възможно�?ти за процедури за
набиране на предложени�?. Финан�?ирането на повечето проекти беше значително намалено,
аван�?овите плащани�? за гол�?м брой проекти б�?ха забавени, а �?Ф�?И не отвори нови �?хеми
за научноиз�?ледовател�?ки предложени�?. Сред�?твата в размер на 50 млн. лева през 2010 г. �?а
предназначени за разходване по текущи проекти, подкреп�?ни от ЕС, и по национални проекти,
за които �?а подпи�?ани договори през 2008 г. и 2009 г. Това �?ъкращаване на бюджета наруши
по�?ледователно�?тта на научните дейно�?ти. Също така, �?лед 2008 г. �?ИФ извършваше дейно�?т
�?амо по заварени договори, без да �?е откриват нови процедури за предложени�?.
 Каре № 10: Лична гледна точка — един българ�?ки �?тарши из�?ледовател
 Преподавател �?ъм в един от най-пре�?тижните универ�?итети в Българи�?, в който �?ъм ръководил
 н�?колко научноиз�?ледовател�?ки проекта, финан�?ирани �?ъ�? �?ред�?тва от ЕС, както и от ча�?тни
 фирми. Привличам докторанти към тези проекти, тъй като по този начин те получават до�?тъп до
 международно знание. Студентите �?ъщо така �?е мотивират да о�?танат в �?траната и да продължат
 �?во�?та из�?ледовател�?ка дейно�?т, тъй като о�?вен ни�?ките �?и ме�?ечни �?типендии, получават и премии.
 Поради факта, че печеленето на международни проекти е трудно, имаме нужда от �?илен национален
 ин�?трумент за финан�?иране, за да �?е подпомогне изграждането на �?олидна научноиз�?ледовател�?ка
 общно�?т. В момента �?ационални�?т фонд „�?аучни из�?ледвани�?�? не разполага �? ре�?ур�?ите да
 на�?ърчава една у�?тойчива пром�?на. За да могат българ�?ките учени да �?а равно�?тойни партньори в
 Европей�?ката из�?ледовател�?ка зона, ще е нужен и по-�?илен ангажимент от �?трана на управл�?ващите
 в Българи�?.
 Източник: Интервю, проведено от авторите.

Преди да �?е задел�?т нови ре�?ур�?и, е важно да �?е оцен�?т �?илните и �?лабите �?трани на тези
ин�?трументи и да �?е предприемат мерки за укрепване на т�?хното бъдещо пред�?тав�?не.
Стратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�? по�?очва, че непред�?казуемо�?тта на
финан�?ирането и лип�?ата на �?ъгла�?увано�?т между двата ин�?трумента дей�?тва ограничаващо
на резултатите, отчитани към момента. Друго гол�?мо предизвикател�?тво е увеличаването на
бро�? на текущите проекти, предвид �?лаби�? капацитет на много от бенефициентите (както
фирми, така и из�?ледовател�?ки и образователни ин�?титуции). Оценка, изготвена от Фондаци�?
„Приложни из�?ледвани�? и комуникации�? на о�?новата на данни във връзка �? проце�?а на
предо�?тав�?не на грантовете и разговори �? бенефициенти, откро�?ва редица конкретни �?илни
�?трани и �?лабо�?ти в дейно�?тта на �?Ф�?И и �?ИФ (вж. Таблица №9 и Таблица №10).




32
   Така например �?ИФ не предо�?тав�? подкрепа за инве�?тиционни проекти �? предмет закупуване на машини, оборудване,
материали, �?гради и др., разработване на продукт или у�?луга, които вече �?е предлагат на пазара и др.
                                                      42
                           Таблица № 9. Силни и �?лаби �?трани на �?Ф�?И
                 Силни �?трани                                        Слаби �?трани
 •	 Утвърдена ин�?титуци�? �?ъ�? �?олидна                •	 От�?ъ�?твие      на    �?редно�?рочно     или
    и�?тори�? и �?илна база за подкрепа.                  дълго�?рочно бюджетно планиране.
    Дейно�?тите �?а били предмет на                   •	 Приоритетите на �?Ф�?И биха могли да �?а
    международна оценка.                               по-оптимално обвързани �? решаването на
 •	 Съзнание за важно�?тта на финан�?ирането             �?оциалните и икономиче�?ките проблеми
    на конкурентни начала, базирано на                 и биха могли да �?а по-добре �?ъгла�?увани
    програми, и увеличаване на �?ред�?твата              �? националната �?тратеги�? за развитие
    за научни из�?ледвани�?, предо�?тав�?ни на             на научните из�?ледвани�? и рамковите
    конкурентен принцип.                               програми на ЕС.
 •	 �?ктивен ин�?трумент, чрез който �?е               •	 Оцен�?ващите          изготв�?т       общи,
    предо�?тав�? подкрепа по Европей�?ките                неконкретизирани прегледи на проектите,
    рамкови програми чрез �?пециализирани               без �?�?на оценка на каче�?твата на проекта.
    механизми за подпомагане на учени при           •	 Критериите за обективно�?т и изб�?гване
    изготв�?нето и изпълнението на такива               на конфликт на интере�?и не �?е �?пазват
    проекти.                                           надлежно (напр. членове в �?ъветите към
 •	 Въвеждане        на     тематични     и            �?Ф�?И уча�?тват и в изпълнението на н�?кои
    инфра�?труктурни               конкур�?и,            от проектите).
    позвол�?ващи       �?ъ�?редоточаване    на         •	 Патенти и други форми на ПИС, които �?е
    ре�?ур�?и в обла�?ти, много ценни за                  разработват в резултат на финан�?иране
    икономиката и обще�?твото.                          по лини�? на �?Ф�?И, не �?а защитени в
 •	 Специализирани програми за �?типендии               до�?татъчна �?тепен.
    за млади из�?ледователи и �?хеми за               •	 �?е �?е провежда редовна оценка на
    квалификаци�? на утвърдени учени.                   програмното въздей�?твие.
 •	 Помощ         за      укрепване      на
    научноиз�?ледовател�?ки�? капацитет в
    универ�?итетите.
Източник: Техниче�?ки доклад на Фондаци�? „ПИК�? (2010 г.), възложен от Световна банка.




                                                   43
                           Таблица № 10. Силни и �?лаби �?трани на �?ИФ

                  Силни �?трани                                         Слаби �?трани

 •	 �?ИФ подкреп�? 381 текущи проекта от                  •	 От�?ъ�?тва процедура за определ�?не
    различни �?ектори на икономиката, както                 на приоритетите на фонда, както и за
    ви�?окотехнологични, така и традиционни,                отчитане на тези приоритети в хода на
    по които е о�?игурено �?об�?твено уча�?тие                 оцен�?ване на проектите.
    в размер на 30 млн. лева като ча�?тно                •	 �?ИФ не е �?амо�?то�?телно юридиче�?ко
    финан�?иране на �?ИРД.                                   лице. В това �?вое каче�?тво не може да
 •	 �?алице е правна рамка за управлението и                управл�?ва �?вои �?об�?твени ре�?ур�?и или
    дейно�?тта на фонда. �?ИФ е �?ертифициран                 да �?ъфинан�?ира одобрени европей�?ки
    от �?ъответните национални и европей�?ки                 проекти.
    органи.                                             •	 Управлението на финан�?овите �?ред�?тва
 •	 Учред�?ването       на       кон�?орциуми                на �?ИФ е на годишна база, докато н�?кои
    между     фирми,      универ�?итети     и               от договорите �?а �? тригодишен �?рок.
    научноиз�?ледовател�?ки        организации            •	 Едва малък брой проекти �?тъпват на
    укрепва връзката между из�?ледователите                 предходни из�?ледовател�?ки проекти.
    и бизне�?а и на�?ърчава доверие между                    От�?ъ�?тва връзка между �?ИФ и �?Ф�?И.
    партньорите.                                        •	 Към 2008 г. �?ИФ е извършвал дейно�?т
 •	 Проце�?ът на финан�?иране подпомага                      един�?твено по договори, подпи�?ани
    развитието на капацитета за планиране                  през предходни години.
    и изпълнение на проекти на българ�?ките              •	 �?е �?е прави оценка на резултатите от
    фирми.                                                 �?уб�?идираните от фонда проекти �?лед
 •	 Изи�?квани�?та за �?ъфинан�?иране и                        т�?хното приключване.
    отчетно�?т карат фирмите да об�?в�?ват
    �?воето реално финан�?ово положение
    и �?е подобр�?ва вна�?�?нето на �?оциални
    о�?игуровки.
Източник: Техниче�?ки доклад на Фондаци�? „ПИК�? (2010 г.), възложен от Световна банка.
Изготв�?нето на оценка на грантовете, предо�?тавени до момента както в рамките на
�?Ф�?И, така и на �?ИФ, е непо�?ред�?твен приоритет. О�?новни�?т предмет на оценките на
�?Ф�?И и �?ИФ е бил оцен�?ване на процедурите, а не на пред�?тав�?нето и въздей�?твието на
грантовете. Ударението е било по-�?коро върху отчетно�?тта и удо�?товер�?ване на проектните
разходи, отколкото върху наблюдението на резултатите. При в�?е че много от неотдавнашните
�?хеми включваха уча�?тие на международни ек�?перти в проце�?а на оцен�?ване за възлагане на
грантове, не е имало оценка на резултатите, получени по проектите. Преди правител�?твото
на �?траната да на�?очи повече публични �?ред�?тва към тези програми, е важно да �?е направи
незави�?имо оцен�?ване на резултатите. Поуките от �?ходни програми в С�?Щ и Израел предлагат
полезни на�?оки за елементите, върху които �?ледва да �?е �?ъ�?редоточи оценката (Каре № 11).




                                                   44
 Каре № 11: Поуки, извлечени от опита на �?трани от ОИСР, подкреп�?щи пазарните
 иновации
 Страните от ОИСР в продължение на де�?етилети�? ек�?периментират �? н�?колко ин�?трумента в
 подкрепа на пазарните иновации. Сред т�?х �?е откро�?ват програмата на С�?Щ за научни из�?ледвани�?
 за иновации за малки�? бизне�? (Small Business Innovation Research - SBIR) и програмите на Израел
 М�?Г�?ЕТ и „Йозма�?, поради �?во�? мащаб и репутаци�? на у�?пех. В много �?трани от ЕЦ�?, о�?обено
 нови членове на ЕС и кандидати за при�?ъедин�?ване, вече дей�?тват вариации на тези �?хеми, но че�?то
 �?е наблюдават проблеми при изпълнението, подобни на идентифицираните в Българи�?. От опита на
 ОИСР �?е откро�?ват три принципа за ефективното у�?трой�?тво на такава програма:
 Първо, от �?ъще�?твено значение е да �?е направи оценка на ин�?титуционалната �?реда. При
 изработването на нови ин�?трументи е необходимо да �?е отчете �?ъще�?твуващата ин�?титуционална
 �?реда, като �?е набл�?га на претегл�?не на ползите и потенциала за ефективно пре�?труктуриране на
 �?ъще�?твуващи ин�?трументи от една �?трана, а от друга - на предим�?твата на �?ъздаване на нови
 ин�?титуции и ин�?трументи от нулата. Оптимални�?т проце�? на разработване на ин�?трумент �?ледва да
 включва �?ледните ключови елементи:
     •	 �?дмини�?трирането и решени�?та за финан�?иране �?а възложени на незави�?ими органи.
    •	 Решението за финан�?иране �?е взема от незави�?им инве�?тиционен комитет.
    •	 Инве�?тиционната политика и проце�?ите на вземане на решени�? �?е уреждат и надзирават от
       �?ъвет, �?ъ�?то�?щ �?е от пред�?тавители на различни правител�?твени ведом�?тва и международни
       кон�?ултанти.
    •	 Техниче�?ките оценки на проектните предложени�? �?е о�?новават на външни прегледи от
       ек�?перти, които включват международни �?пециали�?ти, където това е възможно.
 Второ, жизненоважно е о�?игур�?ването на допълн�?емо�?т. Правител�?твените интервенции �?ледва да
 �?а внимателно зами�?лени, така щото да не изме�?тват ча�?тните инве�?тиции и ре�?ур�?и за финан�?иране.
 При в�?е че е възможно да �?е идентифицират неу�?пехи на финан�?ови�? пазар, о�?обено в ранните
 фази на иновациите, колкото по-близък е иновативни�?т проце�? до пазара и колкото по-гол�?ма е
 веро�?тно�?тта от пазарен у�?пех, толкова по-веро�?тно е да �?е получи финан�?иране от �?тандартните
 финан�?ови по�?редници. Може да �?е твърди, че важни�?т принцип на допълн�?емо�?тта би могъл да
 предотврати, или поне да намали, мащаба на изме�?тването. Проекти, които �?а в по-гол�?ма близо�?т
 до пазарни приложени�?, �?ледва да �?е финан�?ират �? помощта на ри�?ков капитал или други ча�?тни
 ре�?ур�?и. Интервенциите �?ледва да �?а във възможно най-гол�?ма �?тепен зами�?лени да на�?ърчават
 поемането на ри�?к от �?трана на ча�?тни�? �?ектор и да �?тимулират ча�?тни�? пазар за ри�?ков капитал.
 Трето, от решаваща важно�?т е да �?е поддържа неутрално�?т. Програмата не �?ледва да �?е
 �?треми да на�?очва грантовете (или други ин�?трументи) в н�?каква предопределена по�?ока,
 а по-�?коро да ги прилага по начин, който да мак�?имизира допълнителните ефекти или
 �?оциалната възвръщаемо�?т. У�?пехът на програми за подкрепа на �?ИРД във Финланди�? и
 Израел до гол�?ма �?тепен �?е дължи на факта, че в о�?новата �?и политиките о�?тават неутрални.
 Дне�? Финланди�? е �?ъздала �?пецифични �?екторни програми; по�?вата и подборът обаче на тези
 �?пецифични �?екторни програми �?е диктуват от по�?ледващо отчитане на клъ�?терите, които �?а
 възникнали в една �?реда, характеризираща �?е �? политика на неутрално�?т и конкурентно�?т.

Оценките �?ледва да вод�?т до конкретни препоръки отно�?но това кои програми на �?Ф�?И
и �?ИФ е нужно да бъдат пре�?труктурирани или отменени, а кои разгърнати. �?а този етап
не е възможно да �?е определи �? точно�?т кои програми �?а генерирали най-добрите резултати.
�?еобходимо е �? помощта на незави�?има оценка да �?е �?тигне до препоръки отно�?но това кои
програми е нужно да �?е пре�?труктурират или отмен�?т, и кои да �?е продължат и разгърнат. В
хода на това би било важно да �?е идентифицират възможно�?ти за кон�?олидиране на �?ред�?твата
в по-мащабни източници, поради факта, че по�?ледните �?е управл�?ват по-ле�?но и могат да
имат по-преобраз�?ващо въздей�?твие. Инициативата „�?аука на хил�?долетието�?, финан�?ираща
мащабни програмни из�?ледовател�?ки проекти и центрове за върхови по�?тижени�?, би могла да е
                                               45
полезен източник на информаци�? и модел за �?равнение за реформирането на финан�?ирането на
научни из�?ледвани�? в рамките на �?Ф�?И (Каре № 12). По отношение на �?ИФ, о�?вен грантове
за проекти за �?ИРД, би било полезно да �?е подкрепи �?ъздаването на нарочни, официални звена
за �?ИРД и лаборатории във фирмите.
 Каре № 12. Развитие на центрове за върхови по�?тижени�? в рамките на инициативата „�?аука
 на хил�?долетието�?
 Инициативата „�?аука на хил�?долетието�? в Чили подкреп�? �?ъздаването и ра�?тежа на центрове за
 върхови по�?тижени�?. Това е грантова програма на конкурентни начала, по ко�?то �?е откриват редовно
 процедури �? покана за предложени�? от екипи из�?ледователи от универ�?итети и научноиз�?ледовател�?ки
 ин�?титути за работа в рамките на научни „ин�?титути�? и „�?дра�?.
 •	 „Ин�?титутите на хил�?долетието�? включват директор, заме�?тник-директор, около 10 �?ътрудници
     в научноиз�?ледовател�?ката обла�?т и �?тарши и млади из�?ледователи, �?туденти по маги�?тър�?ки,
     доктор�?ки и �?леддоктор�?ки програми и общи �?ътрудници (общо около 50 души). Ин�?титутите
     �?а �? първоначална продължително�?т от пет години, ко�?то може да бъде подновена за още пет,
     като подлежи на одобрение в рамките на редовна ате�?таци�? и разширена оценка в кра�? на
     петгодишни�? период. Годишното финан�?иране е от пор�?дъка на 1.2 млн. щ. д.
 •	 „Ядрата�? �?а по-малки и �? по-кратко �?ъще�?твуване. В�?�?ко �?е �?ъ�?тои от водещ из�?ледовател,
     заме�?тник, двама или повече �?ътрудници из�?ледователи и �?ъответни�? брой �?тарши и млади
     из�?ледователи, �?туденти по маги�?тър�?ки, доктор�?ки и �?леддоктор�?ки програми и общи
     �?ътрудници (общо около 25 души). Ядрата �?е �?ъздават за �?рок от три години, като �?лед неговото
     изтичане могат да подадат за�?вление за допълнително тригодишно удължаване. Средно за година
     финан�?ирането възлиза на 0.27 млн. щ. д.
 Двуетапни�?т проце�? на избор на центрове, които да получат финан�?иране, �?тъпва на оценката
 на комитети, �?ъ�?тавени от изтъкнати чужде�?транни учени. Проце�?ът на подбор е признат от
 научноиз�?ледовател�?ката общно�?т за �?праведлив, прозрачен и отчитащ за�?лугите и до�?тойн�?твата.
 �?дмини�?трирането на инициативата �?ъщо �?е �?чита за финан�?ово ефективно (94% от фонда �?е
 на�?очват към ин�?титутите и �?драта, а �?амо 6% за ръковод�?твото) и добре изпълн�?вано (обработката
 на грантовете е по-у�?корено в �?равнение �? други ин�?титуции).
 Източник: World Bank (2002).

В допълнение, необходимо е да �?е предприемат �?тъпки за подобр�?ване на капацитета и
оперативното пред�?тав�?не на звената, отговар�?щи за ин�?трументите. Допитвани�?та до
ек�?перти, занимаващи �?е �? админи�?трирането на �?Ф�?И и �?ИФ, и до бенефициенти �?очат
необходимо�?т от повишаване на прозрачно�?тта по време на оцен�?ването и извършването на
периодични и окончателни отчети.33 По молба на �?Ф�?И Световна банка изготви преглед на
политиките �? препоръки за подобр�?ване на програмата от грантове на конкурентен принцип
(в Приложение № 4 е пред�?тавено обобщение). Интервюта �? ек�?перти в �?ИФ и бенефициенти
подчертават важно�?тта от увеличаване на общи�? бюджет на фонда и таваните за финан�?иране
по проекти за покриване на ра�?т�?щи разходи за иновации, като �?е укрепва админи�?тративни�?т
капацитет на ведом�?твото, управл�?ващо �?ИФ, така че да �?е по�?рещнат нуждите на ча�?тни�?
�?ектор.
33
   По-конкретно, бенефициентите на �?Ф�?И по�?очват �?ледните обла�?ти за подобрение:
• Стриктно прилагане на дей�?тващите регламенти на �?Ф�?И за изб�?гване на конфликти на интере�?и, произтича-
   щи от уча�?тие на едни и �?ъщи лица както в управлението на фонда и оцен�?ването на проектните предложени�?,
   така и в из�?ледовател�?ките екипи;
• Привличането на повече национални ек�?перти при разглеждането на проектните предложени�? за използване на
   �?ъще�?твуващи�? капацитет в из�?ледовател�?ките ин�?титути и универ�?итети извън Софи�?;
• Привличане на повече международни ек�?перти в оцен�?ването на проектните предложени�?;
• Разработване и приемане на задължителни критерии за оцен�?ване на предложени�?та за гарантиране на про-
   зрачно�?т;
• Спазване на графика за оцен�?ване на проектни предложени�?, както и за отчетите, �?ъгла�?но програмата на
   фонда;
• Повишаване на гъвкаво�?тта на бюджетите на проектите, предвид факта, че разчетите за реалните разходи �?е
   прав�?т в началото, а промените в разходите за труд, материали и оборудване могат да причин�?т значителни
   затруднени�? при изпълнението на проектите.
                                                    46
МИЕТ работи по изготв�?нето на проектозакон за иновациите, �? който да �?е учреди нов
Иновационен фонд. През 2010 г. МИЕТ об�?ви, че във ведом�?твото �?е подготв�? нов Закон
за иновациите за подкрепа на �?тратеги�?та чрез подобр�?ване на рамката на ин�?титуциите и
политиките за иновации. Едно от предложени�?та е �?ъздаването на нова ин�?титуци�?, �? гол�?м
капацитет, ко�?то да поеме програмите от �?ъще�?твуващи�? �?ИФ. Веро�?тно този нов ин�?трумент
би бил под формата на агенци�? �? по-�?илна нормативна о�?нова, който да може да изпълн�?ва и
водеща рол�? по отношение на програми в подкрепа на иновациите, финан�?ирани от ЕС.
По път�? напред, правител�?твото би могло да разгледа възможно�?тта за обедин�?ване на
�?Ф�?И и �?ИФ в единна национална агенци�? за подкрепа на проекти за научни из�?ледвани�?
и иновации. С помощта на една-един�?твена вход�?ща точка (на принципа “об�?лужване на едно
гише�?) ще �?е уле�?ни проце�?ът за бенефициентите, които биха могли да получават информаци�?
за пълни�? �?пектър финан�?ови ин�?трументи, за които могат да кандидат�?тват, при едни и �?ъщи
регламенти. Би �?е подобрило и �?ъгла�?уването и би било по-ле�?но изграждането на капацитет в
рамките на публичната админи�?траци�?.
От изключителна важно�?т е да �?е работи в т�?�?но взаимодей�?твие �? бенефициентите, за
поддържане на каче�?твото на предложени�?та в �?лучай на увеличаване на финан�?ирането.
И�?ториче�?кото пред�?тав�?не на �?хемите, по които �?е набират предложени�?, откро�?ва �?лабо�?ти в
капацитета на бенефициентите както по отношение на каче�?твото на предложени�?та – изразено
във ви�?оки�? процент отхвърлени проекти още на първи�? етап при прегледа за изпълнение
на админи�?тративните изи�?квани�?, така и във връзка �? възможно�?тта на потенциалните
получатели да у�?во�?т необходимото финан�?иране.34 Бенефициентите че�?то надцен�?ват �?воите
потенциални човешки ре�?ур�?и и, в �?лучаите на ча�?тни фирми, �?во�?та финан�?ова у�?тойчиво�?т
и �?по�?обно�?т за о�?игур�?ване на нужното �?ъфинан�?иране. В допълнение, повечето МСП
н�?мат опит �? иновациите и не притежават капацитет да изграждат у�?пешни партньор�?тва �?
из�?ледовател�?ки организации.




34
   Около 9% от подадените в �?ИФ предложени�? �?а били ди�?квалифицирани заради това, че не �?а �?пазени админи�?тративни
критерии, а о�?таналите 30% от кандидат�?твалите проекти �?а били отхвърлени въз о�?нова на капацитета на за�?вителите
и приемливо�?тта на иде�?та на проекта. О�?новните причини за отхвърл�?нето �?а били �?ледните: бенефициентите не �?а
разполагали �? необходимите техниче�?ки, организационни и финан�?ови ре�?ур�?и за о�?ъще�?тв�?ване на проекта (за изпълнението
на проектите �?е изи�?кват значителни �?об�?твени �?ред�?тва, поради което �?е изи�?ква кандидатът да пред�?тави положителни
финан�?ови резултати за предходни финан�?ови години); проектите не �?а били иновативни и �?а �?е тър�?ели инве�?тиционни
�?ред�?тва; пред�?тав�?нето на целите, етапите, дейно�?тите и задани�?та по проекта не �?а отговар�?ли на изи�?квани�?та, по�?очени в
за�?влението за кандидат�?тване.

                                                           47
II.Г. Увеличаване на ефективно�?тта на �?ред�?твата по лини�? на ЕС, на�?очени към
иновации

     Финан�?ирането от ЕС, главно по лини�? на ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?, е о�?новни�?т
     източник на �?ред�?тва за иновации в Българи�?, но темпът на у�?во�?ване, който е едва
     36% от договорените �?ред�?тва, е ни�?ък.
     Кратко�?рочни мерки:
     •	 Подобр�?ване на админи�?тративни�? капацитет и �?труктурата от �?тимули за �?хемите за
        набиране на предложени�? по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?.
     •	 Разработване на �?и�?теми за ИТ и ин�?трументи за подкрепа на фирмите за подобр�?ване
        на каче�?твото на проектните предложени�? за грантово финан�?иране на конкурентен
        принцип.
     •	 Разработване на �?и�?тема за рейтинг на кон�?ултанти, които работ�?т �? бенефициенти по
        ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? за на�?ърчаване на подобрени�? в каче�?твото на външната
        подкрепа.
     •	 �?а�?очване на ча�?т от наличните �?ред�?тва от ЕС към проекти от гол�?м мащаб, като
        например технологични паркове.
     Средно�?рочни мерки:
     •	 У�?ъвършен�?тване на ин�?трументите и �?хемите, финан�?ирани по лини�? на ЕС, за рамкови�?
        период 2014–2020 г., например чрез �?ъздаване на �?пециална ОП за научни из�?ледвани�?
        и иновации.

Структурните и кохезионните фондове на ЕС �?а о�?новните източници на ново публично
финан�?иране за целите на у�?ъвършен�?тването и модернизирането на икономиката на
Българи�?. С на�?тъпването на глобалната икономиче�?ка и финан�?ова криза в Европа �?траната
отбел�?за р�?зък �?пад на ПЧИ, което подей�?тва като �?пирачка на пре�?труктурирането на
икономиката. �?а у�?во�?ването на фондове от ЕС �?е възлагаха надеждите за въз�?танов�?ване на
ра�?тежа и у�?ъвършен�?тване на българ�?ката икономика. За периода 2007-2013 г. на Българи�?
�?е полагат близо 8 млрд. евро под формата на подкрепа от ЕС, разпределени в 7 оперативни
програми. О�?игур�?ването на навременно и добре на�?очено към �?ъответните цели у�?во�?ване на
европей�?ки �?ред�?тва е от жизнена важно�?т за модернизирането на икономиката на �?траната и
за намал�?ване на отрицателното въздей�?твие на глобалната финан�?ова криза.
Оперативна програма „Развитие на конкуренто�?по�?обно�?тта на българ�?ката
икономика�? (ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?) е водещи�?т източник на �?ред�?тва от ЕС
за научни из�?ледвани�? и иновации,35 но темпът на у�?во�?ване е ни�?ък. Общи�?т бюджет
по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? за периода 2007–13 г. е 1.2 млрд. евро (от които 85% �?а от
Европей�?ки�? фонд за регионално развитие, а 15% �?а национално �?ъфинан�?иране). Общо 55.8%
от ре�?ур�?ите по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? �?а предназначени за модернизаци�? на фирми
и за иновации. Към май 2011 г. размерът на договорените �?ред�?тва възлиза на около 36% от
общи�? бюджет, а на у�?воените – на 21%. До момента не е изготв�?на оценка на въздей�?твието
на програмата върху бенефициентите и икономиката в по-широк мащаб, поради �?равнително
ни�?ките нива на у�?воените �?ред�?тва.

35
   О�?вен �?ред�?тва, предвидени по ОП, българ�?ки организации имат до�?тъп до рамкови програми на ЕК, но поради факта, че
проектите �?е разпредел�?т на конкурентен принцип на ниво ЕС, до�?тъпът до т�?х е и значително по-труден. По данни от Доклада
за конкуренто�?по�?обно�?тта за Иновационни�? �?ъюз за 2011 г., към м. март 2011 г. българ�?ки учени �?а уча�?твали в 337 проекта,
получили финан�?иране по лини�? на текущата Рамкова програма за научни из�?ледвани�? и технологично развитие (РП 7), ко�?то
е �?ъ�? �?рок на дей�?твие 2007–13 г. Финан�?ови�?т прино�? на ЕК за българ�?ки уча�?тници възлиза на 54 млн. евро, като гол�?ма
ча�?т от тези �?ред�?тва �?а в подкрепа на малки из�?ледовател�?ки проекти. Универ�?итетите �?а �? най-гол�?мо уча�?тие, �?ледвани от
Българ�?ка академи�? на науките, �?ПО и правител�?твени организации. МСП �?а получили финан�?иране за 131 проекта, �? прино�?
на ЕК в размер на 19 млн. евро. Ра�?т�?щи�?т до�?тъп до конкурентни ре�?ур�?и на ЕС е положително развитие, но нормата на у�?пех
при научните предложени�? (17%) и при МСП (14%) в�?е още е до�?та по-ни�?ка в �?равнение �?ъ�? �?редните �?тойно�?ти за ЕС.
                                                           48
У�?во�?ването на �?ред�?тва от европей�?ките фондове за иновации �?е забав�? поради н�?колко
проблема, �?вързани �? изпълнението. Първоначално ни�?ки�?т админи�?тративен капацитет
на екипите, о�?ъще�?тв�?ващи надзор на процедурите за набиране на предложени�?, доведе до
закъ�?нение при �?тартиране на програмите, недо�?татъци при техниче�?ките задани�?, забав�?не
на подпи�?ването на договорите и забав�?не и не�?игурно�?т по отношение на процедурите за
въз�?танов�?ване на разходите. Излишните бюрократични елементи и ограничаващите критерии
за приемливо�?т – в ча�?тно�?т ви�?оките изи�?квани�? за �?об�?твеното уча�?тие и банковите гаранции
за аван�?овите плащани�?, както и тромавите процедури за въз�?танов�?ване на разходите –
възпираха потенциални бенефициенти да кандидат�?тват. Друго предизвикател�?тво беше
�?лабото познаване на изи�?квани�?та на програмата и �?лаби�?т капацитет на бенефициентите за
изпълнение на проекти, о�?обено поради лип�?а на �?ред�?тва за предварително финан�?иране на
проектните дейно�?ти.
Правител�?твото е въвело многобройни мерки за подобр�?ване на изпълнението на
оперативните програми (ОП), финан�?ирани от ЕС. Както е видно от Фигура № 15,
правител�?твените органи, отговар�?щи за о�?ъще�?тв�?ването на ОП, в �?ъгла�?уване �? ЕК, �?а въвели
мерки за укрепване на капацитета на админи�?траци�?та, в ча�?тно�?т Междинното звено по ОП
„Конкуренто�?по�?обно�?т�? - Изпълнителната агенци�? за на�?ърчаване на малките и �?редните
предпри�?ти�? (И�?�?МСП), ко�?то е �?рещала затруднени�? по отношение на админи�?тративни и
организационни процедури. Сред допълнителните мерки �?а реорганизаци�? и оптимизиране на
процедурите, разработване на редовно разпро�?тран�?ване на информаци�? до бенефициентите и
мониторинг, както и отм�?на на изи�?квани�?та за финан�?ова гаранци�?.36
Фигура № 15: �?и�?ко ниво на у�?во�?ване на �?ред�?тва от ЕС: идентифицирани проблеми и
приложени мерки




Източник: Техниче�?ки доклад на Фондаци�? „ПИК�? (2010 г.), възложен от Световна банка.
�?а мини�?тер�?ко ниво координаци�?та на европей�?ките фондове е укрепена чрез
�?ъздаването на ин�?титуци�?та на Мини�?тър по управление на европей�?ките фондове.
Мини�?търът е подкреп�?н от четири дирекции в Мини�?тер�?ки �?ъвет. Координационната рол�?
е както вътрешна (мини�?търът пред�?едател�?тва Съвета за координаци�? при управлението на
36
   Вж. Стратегиче�?ки доклад за Република Българи�? за 2009 г., Приложение № 1. Идентифицирани трудно�?ти при
о�?ъще�?тв�?ването на програмите и предприетите мерки за т�?хното преодол�?ване, на интернет адре�?: http://ec.europa.eu/employ-
ment_social/esf/docs/strategic_report_bulgaria_2009_en.pdf.
                                                           49
�?ред�?твата от Европей�?ки�? �?ъюз, обедин�?ващ в�?ички мини�?три, отговар�?щи за оперативни
програми), както и външна (мини�?търът е главни�?т пред�?тавител на Българи�? в ЕК и други
европей�?ки органи за програмиране, управление и наблюдение на европей�?ки фондове).
Капацитетът за изпълнение в рамките на публичната админи�?траци�? обаче о�?тава
нееднороден и е необходимо да бъде укрепен чрез привличането на ек�?перти �? подход�?щата
квалификаци�?. �?а ек�?пертите в И�?�?МСП лип�?ва подготовка за изготв�?не, управление и
оценка на програми в подкрепа на иновациите. Дон�?къде това �?е дължи на текуче�?тво на
пер�?онал, тъй като новите ек�?перти по ОП, по�?тъпващи в мини�?тер�?твото и агенци�?та, �?е изи�?ква
да наберат опит, за да �?е �?прав�?т �?ъ�? �?лужебната натоварено�?т. �?о �?ъщо така причината е във
факта, че И�?�?МСП не е у�?п�?вала да привлече кадри �? до�?татъчно техниче�?ки и търгов�?ки опит.
Въз о�?нова на поуките, извлечени по иновационни проекти за �?хеми �? грантове �?ъ�? �?об�?твено
уча�?тие за иновации на Световна банка, би било полезно да �?е назначат н�?колко ек�?перти �?
маги�?тър�?ка или доктор�?ка �?тепен в обла�?ти, �?ъответ�?тващи на определените приоритетни
�?ектори, �? опит по отношение на комер�?иализаци�?та на технологии, за предпочитане придобит
в у�?лови�? на ча�?тни лаборатории за �?ИРД или в профе�?ионалното кон�?ултант�?тво.
С подобр�?ване на ефективно�?тта на публичната админи�?траци�? ще �?е уле�?ни решаването
на въпро�?а �?ъ�? �?лаби�? капацитет и недо�?татъчната информаци�? �?ред бенефициентите. В
�?тандартни�? �?лучай кандидати, които подават за първи път документи по процедури за набиране
на предложени�? за финан�?иране от ЕС, не �?а запознати �? процедурите и критериите за подбор,
които ще определ�?т у�?пеха на за�?влението. Това важи �? о�?обена �?ила за ча�?тни�? �?ектор, в който
научни из�?ледователи в�?е повече и повече �?е конкурират за национални и европей�?ки �?ред�?тва
чрез механизъм от този тип. С оптимизирането на проце�?а може да �?е на�?ърчи уча�?тие, но
�?ред�?твото, от което има и�?тин�?ка нужда, е една отлична онлайн �?и�?тема за подаване на
за�?влени�?, и обучени ек�?перти, които бързо да отговар�?т на в�?�?какви въпро�?и. Целта �?ледва да
е да не �?е допу�?ка ди�?квалифициране на кандидат �?амо защото документите за кандидат�?тване
не �?а били попълнени надлежно, или да бъде отказано въз�?танов�?ване на разходи заради
грешка в отчетите на кандидата. Тъй като дей�?тващите проекти по тези процедури зави�?�?т
в еднаква �?тепен от информаци�?та, предавана от у�?та на у�?та в из�?ледовател�?ките и бизне�?
�?редите, и от рекламирането в �?ред�?твата за ма�?ова информаци�?, по�?тигането на ви�?ока норма
на удовлетворено�?т е приоритет и може да бъде измерена �? помощта на редовни допитвани�?.
Разработването на �?и�?тема за рейтинг на кон�?ултантите, които работ�?т �? бенефициенти,
би могло да на�?ърчи подобрени�? в каче�?твото на външната подкрепа, финан�?ирана по
ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?. През по�?ледните години кон�?ултант�?ки�?т пазар в �?траната
отбел�?за бум, о�?обено във връзка �? при�?ъедин�?ването към ЕС, но нивото и дълбочината
на квалификаци�?та варират широко. За бенефициентите по ОП в�?е още е до�?та гол�?мо
предизвикател�?тво да изберат и да провер�?т надежден кон�?ултант, като малцина от този
бранш предо�?тав�?т каче�?твени комплек�?ни у�?луги (напр. разработване на анализ на ползите
и разходите за проектите) и познават в дълбочина регламентите на фондовете на ЕС във
връзка �? иновационните проекти. Поради лип�?ата на ек�?пертен капацитет по ме�?та извън
големите градове много бенефициенти че�?то приб�?гват до кон�?ултанти �?ъ�? �?лаба подготовка
и ни�?ка квалификаци�?. Чрез изготв�?нето на онлайн �?и�?тема за рейтинг, �? помощта на ко�?то
бенефициентите ще могат да дават отзиви за подкрепата, ко�?то получават, би �?е намалила
информационната а�?иметри�? по отношение на каче�?твото на кон�?ултантите.
Заради �?об�?твеното уча�?тие, изи�?квано по процедурите за финан�?иране на проекти �?
европей�?ки �?ред�?тва, от о�?обено решаващо значение за фирмите е да набират ре�?ур�?и
от ча�?тни източници. �?евъзможно�?тта за до�?тъп до външно финан�?иране е била една от
главните причини (като другата е била �?вързана �? админи�?тративни фактори и бюрократизъм),
поради ко�?то фирми не �?а у�?п�?вали да о�?игур�?т �?об�?твено уча�?тие, за да кандидат�?тват по
такива �?хеми, или �?а отпадали, �?лед като �?а били одобрени.37 Този проблем беше откроен и в
37
  Това за�?�?га и българ�?кото уча�?тие по Рамковата програма за конкуренто�?по�?обно�?т и иновации (CIP), ко�?то би могла да
подкреп�? иновационни дейно�?ти (в това чи�?ло екоиновации) от МСП. По-�?илно уча�?тие в тази програма би �?помогнало за
                                                         50
анализа на проучвани�?та на фирмите в Ча�?т I. Поради кон�?ервативната банкова �?реда и лип�?ата
на ри�?ков капитал, фирмите разполагат �? много малко източници на ча�?тно финан�?иране о�?вен
традиционните банкови заеми �? обезпечение. В у�?лови�? на ограничен избор за финан�?иране,
ако дадено начинание не у�?пее, фирмите �?е изправ�?т пред мрачните по�?лед�?тви�? да загуб�?т
заложеното обезпечение и/или да фалират. В повечето европей�?ки държави фалитът е �?вързан �?
много по-�?урово клеймо в �?равнение �?ъ�? Съединените щати и може да има повече дълго�?рочни
по�?лед�?тви�?, когато финан�?ирането е толкова т�?�?но обвързано �? банкови�? �?ектор.
Инициативата ДЖЕРЕМИ – „Съвме�?тни европей�?ки ре�?ур�?и в подкрепа на
микропредпри�?ти�?та и на МСП�? - пр�?ко ще подкреп�? до�?тъпа до финан�?иране за МСП
и ще разгърне ча�?тното ри�?ково финан�?иране. През 2010 г. парламентът на �?траната
ратифицира �?поразумението38 между Българи�? и Европей�?ки�? инве�?тиционен фонд (EИФ)
за прилагането на Програмата ДЖЕРЕМИ, финан�?ирана по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?.
�?овото партньор�?тво ще предо�?тави значителен обем ри�?ково финан�?иране за фирми. С
помощта на тази инициатива финан�?овите ин�?титуции и ръководителите на фондове ще
изград�?т �?во�? капацитет за предо�?тав�?не на �?ред�?тва за ри�?кови, иновативни проекти, което би
намалило ефекта от ограничени�?та, �?вързани �? до�?тъпа до финан�?иране. Каре № 13 пред�?тав�?
подробно�?ти за очакваната реализаци�? на тази инициатива.

 Каре № 13. Инициативата ДЖЕРЕМИ
 По инициативата ДЖЕРЕМИ �?е реги�?трира холдингов фонд �? капитал в размер на 199 млн. евро
 за управление на �?ред�?тва от името на правител�?твото на Българи�?. Предвижда �?е холдингови�?т
 фонд ДЖЕРЕМИ да про�?ъще�?твува 10 години, като неговата целева група �?а МСП, чи�?то о�?новна
 �?топан�?ка дейно�?т е в �?траната. Ще бъдат учредени три фонда за капиталови инве�?тиции в българ�?ката
 икономика, а именно за �?тартиращ малък бизне�? (ри�?ков капитал), за малки фирми в проце�? на
 развитие (капитал за фирми в етап на ра�?теж) и �?ме�?ен ин�?трумент, пред�?тавл�?ващ хибрид между
 капиталови инве�?тиции и заеми (финан�?иране тип „мецанин�?).
 Планира �?е фондът за малък �?тартиращ бизне�? да заработи �? капитал в размер на 30 млн. евро. Фонд
 ДЖЕРЕМИ ще предо�?тави 21 млн. евро от този капитал, като о�?татъкът ще е от външно финан�?иране.
 Фондът за �?тартиращ малък бизне�? ще инве�?тира до годишен таван от 1.5 млн. евро в дадена фирма,
 като за о�?таналите два фонда подобно ограничение н�?ма. Фондът за капитал за фирми в етап на
 ра�?теж и „мецанин фондът�? ще �?а �? капитал в размер на 60 млн. евро, като половината �?е о�?игур�?ва
 по ДЖЕРЕМИ, а другата половина – от техните бъдещи мениджъри. Спо�?обно�?тта за набиране на
 допълнително финан�?иране ще бъде �?ред критериите за избор на ръководители на ри�?ков фонд.

Бъдещото у�?во�?ване по ОП ще бъде уле�?нено в резултат на пром�?на на ин�?трументите
за финан�?иране на база на поуките и опита до момента в други �?трани. МИЕТ, като ча�?т
от проце�?а на междинен преглед, обми�?л�? прехвърл�?не на �?ред�?тва от по-малки програми
за грантове на конкурентен принцип, при които текущите проекти �?а �?е оказали пречка за
у�?во�?ването, към инфра�?труктурни проекти, като технологичните паркове, при които големи
договори биха могли да �?е изпълн�?ват от квалифицирани изпълнители. С поемането на един
по-активен подход, при който �?е изграждат продуктивни партньор�?тва между различни фирми
и правител�?твото, МИЕТ би могло да уле�?ни о�?ъще�?тв�?ването на мащабни проекти. Те могат да
включват емблематичен проект по �?тандарти от �?ветовна кла�?а, интегриращ наука и инду�?три�?,
зами�?лен да привлече �?ветовната научна общно�?т. Би било о�?обено полезно подобен проект
да бъде изпълнен в рамките на текущи�? програмен период (т.е. до 2015 г.), за да по�?лужи като
образец за по�?ледващи проекти.



това българ�?ки фирми да �?е включат към инициативи на ниво ЕС.
38
   Меморандумът за разбирател�?тво за програмите ДЖЕРЕМИ, ДЖ�?СПЪРС („Съвме�?тна помощ за подкрепа на проекти в
европей�?ките региони�?) и ДЖЕСИК�? („Съвме�?тна европей�?ка инициатива за у�?тойчиви инве�?тиции в град�?ките райони�?)
беше подпи�?ан в Българи�? за първи път през 2007 г.
                                                      51
В хода на об�?ъждани�?та за програмни�? цикъл 2014–2020 г., правител�?твото би могло да
разгледа възможно�?тта за �?ъздаване на отделна ОП за из�?ледвани�? и иновации. Подобно
пре�?труктуриране би у�?илило �?инергиите между ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? и ОП „Развитие
на човешките ре�?ур�?и�?. Очаква �?е новите регламенти на ЕС за цикъла 2014–2020 г. да
позвол�?т на �?траните-членки да �?ъздадат оперативна програма, ко�?то да бъде �?ъфинан�?ирана
както от Европей�?ки�? фонд за регионално развитие (ЕФРР, в момента финан�?иращ ОП
„Конкуренто�?по�?обно�?т�?), така и от Европей�?ки�? �?оциален фонд (ЕСФ, в момента финан�?иращ
ОП „Развитие на човешките ре�?ур�?и�?). Българи�? би �?ледвало да �?е възползва от тази нова
�?труктура за допълнително укрепване на �?ред�?твата от ЕС. Литва неотдавна пре�?труктурира
�?воите иновационни програми, за да укрепи отчетно�?тта, да �?ъздаде по-�?тратегиче�?ка и
по�?ледователна рамка за резултати и да гарантира, че ин�?трументите па�?ват оптимално на
реални�? капацитет (Каре № 14).
 Каре № 14: Опитът на Литва в обла�?тта на пре�?труктурирането на европей�?ки
 програми за иновации
 Литва е пример за �?трана от региона на ЕЦ�?, ко�?то на�?коро пре�?труктурира �?воите програми, �?вързани
 �?ъ�? �?труктурни фондове на ЕС, като прена�?очи ин�?трументите от конкретни цели към един чадър от
 цели, обхващащ широка гама дейно�?ти в обла�?ти, за които �?е �?чита, че но�?�?т научноиз�?ледовател�?ки
 и развоен потенциал. Предметът на програмата на �?траната е развитието на инфра�?труктура за �?ИРД,
 човешките ре�?ур�?и и околната �?реда, и е организирана в четири компонента:
     •	 Програма за �?ИРД за �?ътрудниче�?тво между публични�? научноиз�?ледовател�?ки �?ектор
        и бизне�? �?ектора — „Интегрирани из�?ледвани�?�?, „Човешки ре�?ур�?и�? и „Бизне�? центрове�?
        („Долини�?) �? бюджет за периода 2007-2013 г. в размер на 218.06 млн. евро.
     •	 Общонационална интегрирана програма – 12 национални интегрирани програми в
        икономиче�?ки �?ектори �? интензивно използване на �?ИРД, �? бюджет, възлизащ на 97.43 млн.
        евро.
     •	 Програма за кариерно развитие на из�?ледователи — профе�?ионално у�?ъвършен�?тване на
        из�?ледователи във в�?ички фази на т�?хната кариера, �? бюджет в размер на 182.5 млн. евро.
     •	 �?ационална програма за ви�?ше образование – умени�? и компетентно�?ти на �?туденти и
        преподаватели, инве�?тиране в учебна инфра�?труктура – �? бюджет от 221.28 млн. евро.
 Програмата за �?ътрудниче�?тво в обла�?тта на �?ИРД между публични�? научноиз�?ледовател�?ки �?ектор
 и бизне�? �?ектора подкреп�? �?ъздаването на пет научни „долини�? – т. е. интегрирани центрове за наука,
 образование и бизне�? – предназначени да дадат тла�?ък на партньор�?твото между литов�?ките учени и
 ме�?тни и чужде�?транни фирми.
 Цели �?е изграждането на модерна инфра�?труктура за �?ИРД, разработването на из�?ледовател�?ка
 програма, конкуренто�?по�?обна в международен план, �?ъздаването на у�?лови�? за активно
 �?ътрудниче�?тво между науката и бизне�?а и о�?игур�?ването на предпо�?тавки за пазарна реализаци�? на
 научните резултати. Създаването на „долини�? ще бъде финан�?ирано от �?труктурни фондове на ЕС,
 литов�?ки национални фондове и ча�?тни инве�?тиции.
 В�?�?ка „долина�? ще разработва конкретни научноиз�?ледовател�?ки тенденции, в това чи�?ло в обла�?тта
 на ИТ, финан�?ите, бизне�?а и други кон�?ултант�?ки у�?луги, инженерни технологии, химиче�?ка и
 хранителна промишлено�?т, енергийна и електронна промишлено�?т, биотехнологии и медицина
 и фармацевтика. Мини�?тер�?твото на образованието и науката ще задели близо 240 млн. евро.
 Приблизително 40% от �?ред�?твата ще �?а предназначени за рехабилитаци�? на инфра�?труктурата, а
 о�?таналата ча�?т за модернизаци�? на научното оборудване.
 Ще бъдат похарчени и 152 млн. евро за научни из�?ледвани�? и човешко развитие.
 Източник: Intelligentsia Consultants (2008), Putinaite (2010).




                                                         52
II.Д. Разработване на целеви иновативни политики и ин�?трументи за
приоритетни �?ектори: примерите на �?екторите на фармацевтиката и на ИТ

 Фармацевтичната промишлено�?т и �?екторът на ИТ �?а приоритетни за Българи�?, тъй
 като вече �?а мащабни получатели на ПЧИ и генерират квалифицирана работна ръка и
 изно�?; �? подход�?ща подкрепа има огромен потенциал за увеличаване на интензивно�?тта
 на използване на �?ИРД в тези �?ектори.
 Кратко�?рочни мерки:
 •	 Подготв�?не на повече ви�?ококвалифицирани �?пециали�?ти �? помощта на т�?�?но
    �?ътрудниче�?тво �? водещи фирми, предо�?тав�?щи обучение на ви�?ши и �?редни учебни
    заведени�?.
 •	 Учред�?ване на �?типендии за задържане на млади българ�?ки учени и привличане на
    международни ек�?перти в тези приоритетни �?ектори.
 •	 Подкрепа за развитието на центрове за �?ИРД в �?ътрудниче�?тво �? международни
    фармацевтични фирми и фирми от обла�?тта на ИТ.
 Средно�?рочни мерки:
 •	 Разгръщане на дейно�?тта на �?Ф�?И и �?ИФ �? помощта на нови прозорци за финан�?иране
    на приоритетни �?ектори, като например фармацевтични�? �?ектор и �?ектора на ИТ.
 •	 Подобр�?ване на бизне�? �?редата за фармацевтични�? отра�?ъл и �?ектора на ИТ.

Разделът пред�?тав�? оценка на иновативни�? потенциал на два приоритетни �?ектора,
фармацевтични�? и този на ИТ, и предлага политики за �?тимулиране на �?ИРД в т�?х.
Фармацевтични�?т отра�?ъл и �?екторът на ИТ б�?ха избрани за приоритетни по отношение на
привличане на ПЧИ и потенциал за разработване на иновации на базата на из�?ледовател�?ката
�?пециализаци�? на �?траната. Секторите �?а �?ред �?едемте приоритетни �?ектора/клъ�?тера,
определени от МИЕТ за привличане на ПЧИ: ИТ и аут�?ор�?инг, химиче�?ка промишлено�?т,
електроника и електротехника, тран�?портно оборудване, машино�?троене, �?ел�?ко�?топан�?ки
храни и здравеопазване. У�?поредно �? това, Стратеги�?та за развитие на научните из�?ледвани�?,
изготвена от МОМ�?, �?ъщо откро�?ва тези обла�?ти като ча�?т от петте научноиз�?ледовател�?ки
приоритета за развитие до 2020 г.: (i) енергетика, енергийна ефективно�?т, тран�?порт,
зелени и екотехнологии; (ii) биотехнологии и екологични храни; (iii) нови материали; (iv)
културнои�?ториче�?ко на�?лед�?тво; (v) ИКТ.
Разработване на иновационни политики и ин�?трументи за фармацевтичната инду�?три�?
Българ�?ката фармацевтична промишлено�?т �?ледва да �?е разглежда през призмата на
европей�?ката инду�?три�?. В Европа фармацевтичната инду�?три�? на из�?ледовател�?ка база е
водещата ви�?окотехнологична обла�?т, на ко�?то �?е дължат 16.5% от инве�?тициите в �?ИРД за ЕС
и близо 3.5% от добавената производ�?твена �?тойно�?т за ЕС за 2008.39 Въпреки въздей�?твието
на глобалната финан�?ова криза �?ИРД в европей�?ката фармацевтична инду�?три�? нара�?наха
�? 5.3%.40 По разчети за 2009 г. на Европей�?ката федераци�? на фармацевтичните инду�?трии
(ЕФФИ), �?екторът �?ъздава 630 000 работни ме�?та, в това чи�?ло 113 400 в научноиз�?ледовател�?ки
центрове, които генерират 26 млрд. евро инве�?тиции в �?ИРД (Фигура № 16).
Секторът е източник на ек�?портната конкуренто�?по�?обно�?т на Европа, �? търгов�?ки излишък в
размер на 55 млрд. евро през 2009 г., в �?равнение �? 7.1 млрд. евро през 1990 г.

39
   В Българи�? �?екторът на �?офтуерните и компютърните у�?луги �?е нарежда на второ м�?�?то �? 9.6% от инве�?тициите в �?ИРД за
ЕС, по данни на Обзора на резултатите за инду�?триалните инве�?тиции в обла�?тта на научноиз�?ледовател�?ката и развойната
дейно�?т в ЕС за 2009 г., Европей�?ка коми�?и�?, Съвме�?тен научноиз�?ледовател�?ки център/ГД “�?аучни из�?ледвани�? и иновации�?.
40
    Ключови цифри от Обзора на резултатите за инду�?триалните инве�?тиции в обла�?тта на научноиз�?ледовател�?ката и
развойната дейно�?т в ЕС за 2010 г., Европей�?ка коми�?и�?, Съвме�?тен научноиз�?ледовател�?ки център/ГД “�?аучни из�?ледвани�?
и иновации�?.
                                                          53
Фигура № 16: При �?ИРД във фармацевтичната обла�?т Европа изпреварва С�?Щ и Япони�? (в
млн. евро)




Източник: �?�?оциации, членуващи в ЕФФИ, �?�?оциаци�?та за фармацевтични научни из�?ледвани�? и производ�?тво
на С�?Щ, �?�?оциаци�? на фармацевтичните производители на Япони�?.
Забележка: e = разчет, текущ валутен обменен кур�?. Жълт цв�?т: Европа; �?ив: С�?Щ; �?ин: Япони�?.
Фармацевтични�?т �?ектор на Българи�? генерира много гол�?м брой работни ме�?та за
квалифицирани кадри, в това чи�?ло ра�?т�?ща заето�?т в обла�?тта на клиничните те�?тове.
Българ�?ки�?т фармацевтичен отра�?ъл генерира близо 20-25 000 работни ме�?та,41 в това чи�?ло
около 3 000 в �?ИРД. Тези из�?ледователи работ�?т в ча�?тни лаборатории и уча�?тват в провеждането
на клинични изпитани�?, чийто брой е нара�?нал заради изна�?�?нето на те�?товете от �?трана на
водещи мултинационални компании към Българи�?, поради по-ни�?ките разходи. Допитвани�?
до ръководители на фирми �?очат, че на година �?е провеждат около 140 клинични те�?та, в�?еки
на �?тойно�?т 50 000 евро, като общи�?т размер на разходите за година възлиза на близо 7 млн.
евро. Около де�?ет фирми привличат ме�?тни из�?ледователи за провеждането на клиничните
изпитани�? в Българи�?, въпреки че из�?ледовател�?ките резултати не �?е внедр�?ват задължително
от ме�?тни научноиз�?ледовател�?ки лаборатории. Тези фирми имат �?клонно�?т да разполагат �?
ограничен брой пер�?онал и �?е ангажират главно за админи�?триране на клиничните те�?тове.
В �?ъщото време големите фармацевтични производители изразходват малък д�?л от �?во�?
годишен оборот за �?ИРД. Друже�?твото �? чужде�?транна �?об�?твено�?т „�?ктави�?�? и фирмата
�? българ�?ка �?об�?твено�?т „Софарма�? на�?очват малка ча�?т от �?воите годишни приходи от
продажби (от пор�?дъка на 5%) за �?ИРД. За крупните производители на генерични издели�?
в �?траната �?тандартен годишен бюджет за развойна дейно�?т е в размер на 1–2 млн. евро, в
�?равнение �? бюджети в размер на милиарди за водещите М�?К от фармацевтичната инду�?три�?.
Българ�?ките друже�?тва произвеждат предимно генерични лекар�?твени �?ред�?тва, като техните
из�?ледвани�? о�?тават �?ъ�?редоточени върху доказване на биоеквивалентно�?тта на генеричните
и патентованите медикаменти.42




41
   Данните, по�?очени тук, �?а приблизителни, въз о�?нова на допитвани�? до пред�?тавители на инду�?три�?та.
42
   Съще�?твуват мащабни форми на иновации в обла�?тта на генеричните издели�?, но научноиз�?ледовател�?ките дейно�?ти за
разработване на иновативни молекули никога не �?а били приоритет в Българи�? заради ви�?оките разходи (�?редно 1 млрд. евро
за молекула) и продължителните времеви рамки на �?ИРД, които могат да до�?тигнат де�?ет години.
                                                          54
Фигура № 17: Изно�?ът на българ�?ки фармацевтични издели�? �?е е утроил
през по�?ледните три години




Източник: База данни КОМТРЕЙД, ОО�?.
Отгоре надолу: Медикаменти (в т. ч. ветеринарни); Гликозиди, лекар�?твени �?ред�?тва, �?ъдържащи хормони,
анти�?еруми, вак�?ини; �?нтибиотици; Други; Д�?л на фармацевтичните издели�? в общи�? изно�?. В млн. щ. д.
Изно�?ът на фармацевтични издели�? р�?зко нара�?на през по�?ледните пет години, което
би могло да е знак за на�?тъпването на повратна точка по отношение на регионалната
конкуренто�?по�?обно�?т на �?ектора (вж. Фиг. №17). Докато европей�?ки�?т фармацевтичен пазар
през 2008 г. възлиза общо на 147 млрд. евро (по цени на издели�?та в �?клада на производител�?,
т.е. извънзавод�?ки цени), българ�?ки�?т пазар е един от най-малките, на �?тойно�?т 617 млн.
евро, въпреки че пазарът на дребно �?е разшир�?ва �? бърз темп.43 Ръ�?тът на �?ектора изпреварва
продажбите на вътрешни�? пазар, като �?траната в момента е център за изно�? за двете водещи
друже�?тва, „�?ктави�?�? и „Софарма�?, и двете �?ъ�? значителен ек�?порт в обла�?тта на генеричните
лекар�?тва за Ру�?и�? и �?траните от О�?Д. О�?новните вно�?ители на българ�?ки препарати �?а Ру�?и�?
(27% от общи�? изно�?), Румъни�? (11%), Хърват�?ка (8%), Украйна (7%) и Германи�? (6%).
Конкретните пречки пред развитието на фармацевтичната инду�?три�? включват
�?ледното:
• �?дмини�?тративните бариери �?лед изтичане на патентни�? �?рок забав�?т производ�?твото
   на нови генерични лекар�?твени �?ред�?тва: �?аблюдават �?е значителни забав�?ни�? при
   производ�?твото на нови генерични препарати �?лед изтичане на �?рока на патент,
   предизвикани от регламентите в �?траната. Би било необходимо да �?е подобри капацитетът
   на �?ъответните регулаторни органи, като например Изпълнителната агенци�? по лекар�?твата,
   за гарантиране на �?ъответ�?твие �? нормите на ЕС в обла�?тта на одобрени�?та за пазарна
   реализаци�?, мак�?ималните �?рокове за ценообразуване и реимбур�?ивните решени�?.
•   Разпро�?транението на вно�?ни лекар�?твени продукти �?ъ�? �?ъмнително каче�?тво принуждава
    ме�?тните производители да �?е конкурират ценово: Мнозин�?твото МСП производители на
    генерични лекар�?твени �?ред�?тва в Българи�? закупуват до�?иета на медицин�?ки издели�?
    от компании в други държави като Китай, Инди�? и Турци�?. Допитвани�?та до българ�?ки
    фармацевтични производители повдигат въпро�?и отно�?но каче�?твото на реги�?трационни�?
    проце�? и �?ъответно в крайна �?метка отно�?но каче�?твото на вна�?�?ните медикаменти, като
    анкетираните �?а загрижени, че това подкопава т�?хната конкуренто�?по�?обно�?т.
43
   Пазарът на дребно в �?траната е нара�?нал от 350 млн. евро през 2002 г. до 878 млн. евро през 2009 г., �? разчети за 2010 г. от
948 млн. евро.
                                                             55
•   Лип�?ата на ме�?тно разработени иновации за�?трашава дълго�?рочната конкуренто�?по�?обно�?т.
    В миналото научноиз�?ледовател�?ките и развойни дейно�?ти в тази обла�?т �?е извършваха
    в държавни предпри�?ти�? и Б�?�?. Дне�? бившите научноиз�?ледовател�?ки ин�?титути като
    �?аучноиз�?ледовател�?ки химикофармацевтичен ин�?титут (в момента ча�?т от „Софарма�?)
    и ин�?титути към Б�?�? продължават да �?а активни в обла�?тта на �?ИРД44, а рол�?та на
    медицин�?ките универ�?итети ра�?те. �?ай-големи�?т проблем е, че резултатите от �?ИРД не
    �?е превръщат в патенти и не �?е реализират на пазара. Сътрудниче�?твото �? международни
    фармацевтични друже�?тва, в които интензивно �?е за�?тъпват �?ИРД, �?ъщо о�?тава
    изключително ограничено.
•   Тър�?енето на публични ин�?трументи за подкрепа е �?лабо. Малко на брой българ�?ки
    фармацевтични компании или публични научноиз�?ледовател�?ки организации уча�?тват в
    ин�?трументи за подкрепа, предо�?тав�?щи грантове за развойна дейно�?т, било то национални
    (�?Ф�?И, �?ИФ) или европей�?ки (�?хеми по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? и Седмата рамкова
    програма за научни из�?ледвани�? и технологично развитие в обла�?тта на бионауките и новите
    инициативи „Иновативни лекар�?тва�?). По данни от наши допитвани�? до фармацевтичната
    инду�?три�? и из�?ледователи, о�?новните въпро�?и �?а �?вързани �? недо�?татъците при
    изпълнението на програмите, по-конкретно на етапите избор и въз�?танов�?ване на разходите.

Разработване на иновационни политики и ин�?трументи за �?ектора на ИТ
Преди 1990 г. компютърната инду�?три�? на Българи�? беше внушителна. Страната беше
водещ производител и до�?тавчик на пер�?онални компютри за �?оциали�?тиче�?ките държави.
Об�?то�?тел�?твата �?е промениха �? прехода на �?траната към пазарна икономика: либерализаци�?та
в Българи�? и в �?траните, които преди това купуваха машините „Изот�? и пер�?оналните компютри
„Правец�? (Фигура № 18), приватизаци�?та, от�?ъ�?твието на �?тратеги�? за ИТ и недо�?татъчното
финан�?иране доведоха до разпадането на компютърната инду�?три�?. Изно�?ът на компютърен
хардуер �?е преу�?танови почти напълно.

Фигура № 18: Пер�?онални�?т компютър „Правец 8C�?




Две де�?етилети�? по-къ�?но �?екторът на ИТ отново ра�?те и е приоритетен за българ�?кото
правител�?тво. По разчети на Българ�?ката а�?оциаци�? на �?офтуерните компании (Б�?СКОМ),
фирмите в �?офтуерната инду�?три�? набро�?ват близо 700. Те генерират около 2% от БВП и в т�?х
работ�?т 15 000 �?пециали�?ти по ИТ �?ъ�? заплати, надвишаващи 4-5 пъти �?редното възнаграждение
в други �?ектори. Българ�?ката инду�?три�? на ИТ е призната на �?ветовни�? пазар заради ви�?окото
каче�?тво, което предлага. �?ай-добрите �?пециали�?ти по ИТ, които напу�?наха �?траната преди
10–15 години, по�?ледваха вълната на развитие на �?ектора на ИТ в Българи�? и започнаха да �?е
завръщат и да заемат ви�?ши позиции в международни и ме�?тни компании за ИТ.



44
   �?езави�?имата оценка на Б�?�?, извършена от ESF/ALLEA, отбел�?зва, че една трета от ин�?титутите на Б�?�? в обла�?тта на
бионауките �?а �? учени, �?ъздаващи из�?ледвани�? �? международна конкуренто�?по�?обно�?т, но публикуването и въздей�?твието в�?е
още �?а �?лаби, в �?равнение �? най-пре�?тижните ин�?титуции в ЕС.
                                                         56
Темпът на ПЧИ в българ�?ката инду�?три�? на ИТ �?е у�?кори в първите години на ХХІ век.
Българ�?ки�?т �?ектор на ИТ �?тана партньор при аут�?ор�?инга на чужде�?транни фирми, които
използваха предим�?твата на предлаганата ефективно�?т на разходите. �?о през изминалите 3–4
години инду�?три�?та �?е развива в по�?ока разработване на �?об�?твени продукти, като така �?е
задържа по-гол�?ма добавена �?тойно�?т за ме�?тната икономика. Водещи �?ветовни фирми (напр.
IBM, Microsoft, CSC, SAP AG, HP, VMware) �?а навлезли на българ�?ки�? пазар, инве�?тирайки
милиони долари и �?ъздавайки хил�?ди работни ме�?та.
Сред чуждите инве�?тиции �?а проекти �? интензивно използване на �?ИРД, които дадоха
мощен тла�?ък на актива от патенти на �?траната. Инве�?тиционни проекти �? интензивно
използване на �?ИРД включват технологичен център за поддръжка в Софи�?, �?ъздаден от
HP, �? 3 000 нови работни ме�?та и Лаборатории „SAP Българи�?�? и „SAP Research Group�?
(„Из�?ледовател�?ка група SAP�?), �?ъздадени �?ъответно през 2000 г. и 2010 г. Както беше
по�?очено в Ча�?т I, тези навлизани�? в �?ектора б�?ха от решаващо значение, като доказател�?тво, че
из�?ледовател�?ки�?т потенциал на �?траната в обла�?тта на ИТ може да бъде разработен в кратки
�?рокове. �?апример, на българ�?ки разработчици, членове на международни екипи в SAP, вече
�?а при�?ъдени 91 патента от СПТМ на С�?Щ от 2007 г. на�?ам (от общо 116 патента, при�?ъдени
на българи в този период).
Фирмите за ИТ в Българи�? �?а предимно малки, но гъвкави. Крупни фирми за ИТ �?
ме�?тна �?об�?твено�?т (например „Сирма груп�?, „Информационно об�?лужване�? �?Д) �?а �?ред
ключовите играчи на българ�?ки�? пазар, но повечето ме�?тни фирми �?а малки и гъвкави, като
предлагат широко разнообразие от продукти, в това чи�?ло ак�?е�?оари и кон�?умативи, �?и�?теми
за аудио- и видеоконферентна връзка, пер�?онални компютри, �?ървъри и минимашини,
контролноизмервателни �?и�?теми, мрежови компоненти, мултимедийни �?и�?теми,
пре�?труктуриране на информационни �?и�?теми, кон�?ултант�?тво в обла�?тта на ИТ и �?ложни
„бизне�? към бизне�?�? решени�?.
Секторът на ИТ е разработил програми за обучение, които биха могли да повишат
потенциала на �?траната да �?е превърне в регионален център за върхови по�?тижени�?.
Центърът „Европей�?ки �?офтуерен ин�?титут - Българи�?�?45, център за върхови по�?тижени�?,
�?ъздаден през 2003 г. �? помощта на финан�?иране за начален капитал в размер на милиони
по лини�? на �?мерикан�?ката агенци�? за международно развитие (USAID) и ПРОО�?, дне�?
пред�?тавл�?ва у�?пешно бизне�? начинание, което развива дейно�?т в 10 държави от региона на
Югоизточна Европа и Кавказ. �?ад 1 000 �?а преподавателите и �?тудентите, преминали кур�?ове
по ИТ, предо�?тавени на доброволни начала от ек�?перти от центъра. Центърът предлага бизне�?
практиката „Интеграци�? на модела за зр�?ло�?т на организационни�? потенциал�? (на англ.
Capability Maturity Model Integration или CMMI – бел. прев.), което прави Българи�? един�?твената
държава от Югоизточна Европа на картата на CMMI. Световни фирми предо�?тав�?т и обучение
за изграждане на �?олидна база от българ�?ки компютърни инженери в бъдеще.46




45
   Седалището на Европей�?ки�? �?офтуерен ин�?титут е в Билбао (И�?пани�?), като организаци�?та е партньор на Ин�?титута по
�?офтуерно инженер�?тво към Универ�?итет „Карнеги Мелън�?.
46
    �?апример „VMware Българи�?�? е подразделение на фирмата от Силициевата долина, �?пециализираща в облачни
инфра�?труктурни решени�?. Друже�?твото предлага безплатен кур�? за „Сертифицирани VMware профе�?ионали�?ти�? в рамките
на �?во�?та академи�? за ИТ. �?ад 1 200 училища и 8 000 учащи използват компонента за електронно учене на академи�?та за ИТ
на VMware, докато над 200 учебни заведени�? уча�?тват в компонента за обучение, водено от ин�?труктор на програмата на
академи�?та, а над 3 000 учащи �?а преминали обучението и �?а кандидати да �?танат „Сертифицирани VMware профе�?ионали�?ти�?
                                                         57
Съще�?твуват н�?колко ключови предизвикател�?тва по отношение на продължаващи�?
ра�?теж на �?ектора на ИТ в Българи�?:
• Има недо�?тиг на квалифицирани �?пециали�?ти, които да работ�?т в �?ектора на ИТ:
   �?аличието на квалифициран и �?равнително не�?къп човешки капитал изигра критична рол�?
   в привличането на �?ветовни фирми в Българи�? през по�?ледното де�?етилетие. �?ашите
   допитвани�? до фирми от бранша на ИТ обаче под�?казват, че през по�?ледните 3-4 години
   въпро�?ът за недо�?тига на квалифицирани кадри �?ъще�?твува. Към момента ежегодно от
   около 30 универ�?итета в Българи�? �?е дипломират нови 6 000 �?пециали�?ти по ИТ, а на
   пазара �?ертифицираните профе�?ионали�?ти по ИТ набро�?ват около 9 000, но �?екторът на
   ИТ изи�?ква кадри �? по-добра подготовка и квалификаци�?.
•   Регулаторната теже�?т за фирми от бранша на ИТ е гол�?ма: При в�?е че като ц�?ло теже�?тта
    за ръководители на фирми, произтичаща от регулирането, е намал�?ла през по�?ледните
    години, значителен източник на загрижено�?т е пред�?казуемо�?тта отно�?но начина на
    прилагане и тълкуване на разпоредбите (World Bank 2010). Средно�?тати�?тиче�?ки�?т ви�?ш
    ръководител в производ�?твена фирма �?подел�?, че по�?вещава едва около 5% от �?воето време
    за въпро�?и, �?вързани �? регулирането, в �?равнение �? 11% за ръководителите на фирми от
    бранша на ИТ.
•   Ц�?ло�?тната инфра�?труктурата на ИТ �?е е подобрила, но в�?е още има н�?кои �?лабо�?ти
    по отношение на проникването на интернет: По данни от Доклада за цифровата
    конкуренто�?по�?обно�?т в Европа за 2010 г., Българи�? е един от лидерите в Европа по
    показател �?коро�?т на широколентова връзка и �?ред�?тва на електронен бизне�? в у�?лугите,
    �?вързани �? човешките ре�?ур�?и. Страната обаче �?е пред�?тав�? много �?лабо в �?равнение �?
    държавите от ЕС по отношение на разпро�?транението на интернет в на�?елените райони
    и �?ред фирмите, в обла�?тта на електронното правител�?тво и електронната търгови�?. С
    уле�?н�?ването на предлагането на ИТ за на�?елението в широк план ще �?е уле�?ни изграждането
    на инду�?три�?та и ще �?е на�?ърчи развитието на знанието.
•   �?ационалните ин�?трументи �?е оказаха полезни за �?ектора на ИТ, но към момента
    тър�?енето на ин�?трументи, финан�?ирани от ЕС, е в�?е още �?лабо. Значителен д�?л от
    грантовете на конкурентен принцип в рамките на �?Ф�?И и �?ИФ през периода 2005-2008
    г. �?а били �?печелени от фирми от бранша на ИТ. Българ�?ки�?т �?ектор на ИТ �?ъщо така
    ползва предим�?твата на грантовете по Седмата европей�?ка рамкова програма за научни
    из�?ледвани�? и технологично развитие. Причината е, че фирмите в обла�?тта на ИТ �?а �?
    по-гол�?ма веро�?тно�?т да но�?�?т предприемаче�?ка нагла�?а, като техните развойни проекти,
    заради �?во�? размер и обхват, отговар�?т по-оптимално на предо�?тав�?ните грантове и
    �?ъответно �?а по-�?клонни да жънат ползи от т�?х. �?о бро�?т българ�?ки фирми в обла�?тта на
    ИТ, уча�?твали в процедури по набиране на предложени�? по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?,
    е малък.
Препоръки за политики за фармацевтични�? �?ектор и за �?ектора на ИКТ:
• Поддържане на �?илна позици�? на �?траната във фармацевтични�? �?ектор и �?ектора
  на ИКТ чрез обучаване на повече ви�?ококвалифицирани �?пециали�?ти. Програмите
  за обучение, които в момента �?е предлагат от фирми или от а�?оциации като Б�?СКОМ,
  в �?ътрудниче�?тво �? водещи универ�?итети в Българи�?, �?а положителна �?тъпка напред.
  Тези у�?или�? обаче биха могли да �?е укреп�?т чрез предо�?тав�?не на финан�?ова подкрепа на
  ви�?ши учебни заведени�? за подготовка на преподаватели и �?туденти и за на�?ърчаване на
  разгръщането на програмите за научно образование в �?редните и ви�?шите учебни заведени�?.
•   Укрепване на научни�? капацитет на из�?ледовател�?ките организации. Би могъл да �?е
    изгради капацитет за �?ътрудниче�?тво �? ча�?тни�? �?ектор �? помощта на привличане и задържане
    на млади българ�?ки учени и привличане на ек�?перти �?ъ�? �?ветовно признание, които да
                                             58
    промен�?т кур�?а на програмата за из�?ледвани�? към по-конкурентни обла�?ти. Привличането
    на международни кадри би у�?корило интеграци�?та на българ�?ката �?и�?тема за из�?ледвани�?
    и иновации в Европей�?ката научноиз�?ледовател�?ка зона и би увеличило нормата на у�?пех
    на българ�?ки из�?ледователи по в�?ички компоненти на Седмата рамкова програма за научни
    из�?ледвани�? и технологично развитие. Тези международни из�?ледователи не �?амо че биха
    обучавали ви�?ококвалифицирани българ�?ки �?туденти в обла�?тта на науката и технологиите
    – като по такъв начин �?е увеличава резервът от таланти, необходим за привличане на ча�?тни
    инве�?тиции в �?ИРД – но и пр�?ко биха �?вързали �?траната �? ча�?тни инве�?титори в �?ИРД от
    чужбина.
•   Разгръщане на �?Ф�?И и �?ИФ за по-добро на�?очване към приоритетни �?ектори, като
    фармацевтични�? и този на ИТ, и �?ъздаване на по-оптимална платформа за използване
    на ин�?трументите по европей�?ки инициативи.
    o      Увеличаване на финан�?ирането по лини�? на �?ационални�? иновационен фонд и
           �?ационални�? фонд „�?аучни из�?ледвани�?�?, което би могло да бъде предо�?тав�?но
           чрез целеви прозорци за ИТ и фармацевтика.
    o      Подобр�?ване на указани�?та на ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�? и у�?лови�?та на
           програмите, финан�?иращи МСП, като �?е позволи на клъ�?тери, които в момента не
           отговар�?т на изи�?квани�?та за финан�?иране по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?, да
           кандидат�?тват за финан�?иране по �?хема „Подкрепа за развитието на клъ�?терите в
           Българи�?�?.
    o      Фирмите от �?ектора на ИТ в �?траната могат да извлекат ползи от уча�?тие в европей�?ки
           инициативи, като приоритетните инициативи „Бъдещи и нововъзникващи
           технологии�?, програми, о�?игур�?ващи �?ред�?тва за иновации от фирми от бранша на
           ИТ, в рамките на Стратеги�?та за региона на река Дунав и Европей�?ката програма за
           цифрово развитие.
•   Подобр�?ване на бизне�? �?редата за фармацевтичната инду�?три�? и �?ектора на ИKТ.
    �?дмини�?тративни�?т и ек�?пертен капацитет на Изпълнителната агенци�? по лекар�?твата
    може да бъде подобрен �? помощта на партньор�?тва �? аналогични ин�?титуции, които �?а �?
    най-добро пред�?тав�?не в Европа, като �?генциите по лекар�?твата на Дани�? и Германи�?. Би
    било ценно, ако приетата неотдавна Стратеги�? за електронно правител�?тво и об�?ъждането
    на �?ационалната �?тратеги�? за ИКТ, решат въпро�?а, �?вързан �? че�?тите изменени�? на
    нормативната уредба, ка�?аеща бранша на ИКТ, и взаимодей�?твието между бизне�?а и
    регулаторите.




                                             59
                                     БИБЛИОГР�?ФИЯ

Aghion, Philippe, and Peter Howitt. 1992. "A Model of Growth through Creative Destruction."
      Econometrica 60 (2): 323-51.
ARC Fund (2010), Technical Note 1: Innovation Policy and Public Spending; Technical Note 2:
     Capacity to Absorb EU Funds; Technical Note 3: Review of National Innovation Instruments;
     Technical Note 4: Framework to Assess BAS Restructuring, mimeo.
Bernard, Andrew B., and J. Bradford Jensen. 1999. "Exceptional exporter performance: cause, effect,
       or both?" Journal of International Economics 47 (1): 1-25.
Cadot, Olivier, Celine Carrere, and Vanessa Strauss-Kahn. 2007. "Export Diversification: What's
       behind the Hump?" C.E.P.R. Discussion Paper. Available at http://ideas.repec.org/p/cpr/
       ceprdp/6590.html.
Cassiman, Bruno, and Elena Golovko. 2007. "Innovation and the Export-Productivity Link."
      IESE Business School Working Paper 688. Available at http://papers.ssrn.com/sol3/papers.
      cfm?abstract_id=1003366.
Clerides, Sofronis K., Saul Lach, and James R. Tybout. 1998. "Is Learning by Exporting Important?
       Micro-Dynamic Evidence from Colombia, Mexico, and Morocco." Quarterly Journal of Eco-
       nomics 113 (3): 903-947.
Coe, David T., and Elhanan Helpman. 1995. "International R&D spillovers." European Economic
      Review 39 (5): 859-887.
CBO (US Congressional Budget Office). 2005. R&D and Productivity Growth: A Background Paper.
Correa, Paulo, and Mariana Iootty. 2011. R&D Decisions During the Crisis: Firm-Level Evidence for
       Selected Eastern Countries. World Bank Group Enterprise Note Series 21.
Dosi, Giovanni. 1988. "Sources, Procedures, and Microeconomic Effects of Innovation." Journal of
       Economic Literature 26 (3): 1120-71.
Dutz, Mark, Ioannis Kessides, Steve O’Connell, and Robert Willig. "Inclusive Growth From Compe-
       tition and Innovation." Paper delivered at OECD-WB Conference on Challenges and policies
       for promoting inclusive growth. 24-25 March 2011, Paris.
ESF/ALLEA. 2008. Research at the Bulgarian Academy of Sciences, in five volumes.
European Commission. 2010. Europe’s Digital Competitiveness Report i2010. European Commis-
      sion, Brussels, Belgium.
European Commission. 2011. Innovation Union Competitiveness Report 2011. European Commis-
      sion, Brussels, Belgium.
Feenstra, Robert C., and Andrew K. Rose. 2000. "Putting Things In Order: Trade Dynamics And
       Product Cycles." Review of Economics and Statistics 82: 369-382.
Figg, William D., Lara Dunn, David J. Liewehr, Seth M. Steinberg, Paul W. Thurman, J. Carl Bar-
       rett, and Julian Birkinshaw. 2006. "Scientific collaboration results in higher citation rates of
       published articles." Pharmacotherapy 26 (6): 759-767.
Glänzel, Wolfgang, Andras. Schubert, and Hans-Jurgen Czerwon. 1999. "A bibliometric analysis of
       international scientific cooperation of the European Union (1985–1995)." Scientometrics 45
       (2): 185-202.



                                                  61
Goddard, J. Gabriel and Maria Retana. 2010. "Eliciting High-Quality Research through Competitive
      Grant Programs: Common Challenges and Recommendations for Improving Project Selec-
      tion and Amplifying Program Results." Washington, DC, World Bank.
Goldberg, Itzhak, Lee Branstetter, John Gabriel Goddard and Smita Kuriakose. 2008. "Globalization
      and Technology Absorption in Europe and Central Asia: The Role of Trade, FDI and Cross-
      Border Knowledge Flows." World Bank Working Paper 150. Washington, DC, World Bank.
Grossman, Gene M., and Elhanan Helpman. 1991. "Trade, knowledge spillovers, and growth." Euro-
      pean Economic Review 35 (2): 517-526.
Hausmann, Ricardo, Jason Hwang, and Dani Rodrik. 2007. "What you export matters." Journal of
     Economic Growth 12 (1): 1-25.
Hall, Bronwyn H., Adam B. Jaffe, and Manuel Trajtenberg. 2001. "The NBER Patent Citation Data
       File: Lessons, Insights and Methodological Tools." NBER Working Paper Series 8498. Avail-
       able at http://www.nber.org/papers/w8498.
Hirsch, Jorge E. 2005. "An index to quantify an individual's scientific research output." Proceedings
       of the National Academy of Sciences 102 (46): 16569-16572.
Imbs, Jean and Romain Wacziarg. 2003. "Stages of Diversification." American Economic Review 93
       (1): 63-86.
IMD. World Competitiveness Yearbook 1995-2010.
Intelligentsia Consultants. 2008. Report on the Lithuanian Valleys Programme. United Kingdom.
Inzelt, Annamária, András Schubert, and Mihály Schubert. 2009. "Incremental citation impact due
        to international co-authorship in Hungarian higher education institutions." Scientometrics 78
        (1): 37-43.
Keller, Wolfgang. 2004. "International Technology Diffusion." Journal of Economic Literature 42
        (3): 752-782.
Klinger, Bailey, and Daniel Lederman. 2004. "Discovery and Development: An Empirical Explora-
       tion of New Products." Policy Research Working Paper Series 3450. Washington, DC, World
       Bank.
Krammer, Sorin M.S. 2009. "Drivers of national innovation in transition: Evidence from a panel of
     Eastern European countries." Research Policy 38 (5): 845-860.
Lachenmaier, Stefan, and Ludger Wößmann. 2006. "Does innovation cause exports? Evidence from
      exogenous innovation impulses and obstacles using German micro data." Oxford Economic
      Papers 58 (2): 317 -350.
Ma, Nan, and Jiancheng Guan. 2005. "An exploratory study on collaboration profiles of Chinese
      publications in Molecular Biology." Scientometrics 65 (3): 343-355.
Melitz, Marc J. 2003. "The Impact of Trade on Intra-Industry Reallocations and Aggregate Industry
        Productivity." Econometrica 71 (6): 1695-1725.
Melitz, Marc J., and Gianmarco I.P. Ottaviano. 2005. "Market Size, Trade, and Productivity." Review
        of Economic Studies 75(1): 295-316.
Nelson, Richard R., and Sidney G. Winter. 1977. "In search of useful theory of innovation." Research
       Policy 6 (1): 36-76.
Porter, Michael. E., 1990. The Competitive Advantage of Nations. New York: Free Press.



                                                 62
Putinaite, Nerija. 2010. "Absorption of EU Funds in the Area of Competitiveness, Research and Inno-
        vation: The Case of Lithuania." Presentation made at the Competitiveness through Research
        and Innovation Forum in Sofia, Bulgaria, June 2010.
Romer, Paul. 1991. "Endogenous Technological Change." Journal of Political Economy 98 (5): 71-
      102.
Soete, Luc. 2010. The Costs of a Non-Innovative Europe: The Challenges Ahead. UNU-MERIT, 21,
       European Commission, Brussels, Belgium.
Thomson, Edmund R., 2004. National Competitiveness: A Question of Cost Conditions or Institu-
     tional Circumstances? British Journal of Management 15: 197-218.
World Bank. 2002. Chile Millennium Science Initiative, Implementation Completion Report. World
      Bank, Washington, DC.
World Bank. 2010. Administrative and Regulatory Barriers to Business. Report No.55727-BG. World
      Bank, Washington, DC.
World Bank. 2011. Igniting Innovation: Rethinking the Role of Government in Emerging Europe and
      Central Asia. World Bank, Washington, DC.
Zagame, Paul. 2010. The costs of a non-innovative Europe: What can we learn and what can we ex-
      pect from the simulation works. European Commission, Brussels, Belgium.




                                                63
                        Приложение № 1
       Измерване на конкуренто�?по�?обно�?тта: какво разкрива
                   икономиче�?ката литература

Въпреки �?во�?та привидна про�?тота и о�?обена притегателна �?ила за �?ъздателите на
политики, конкуренто�?по�?обно�?тта �?и о�?тава пон�?тие, което че�?то не �?е разбира
правилно и трудно �?е поддава на измерване. Конкурентното предим�?тво е издигнато на
пиеде�?тал като �?ред�?тво за подобр�?ване на пред�?тав�?нето на фирми, �?ектори и икономики
като ц�?ло (Porter, 1990), а разнообразни индек�?и на конкуренто�?по�?обно�?тта �?а добили
изключителна попул�?рно�?т в �?редите на заетите �? изработване на политики и на медиите
(Thomson, 2004). Повечето определени�? пред�?тав�?т конкуренто�?по�?обно�?тта едновременно в
н�?колко измерени�? като у�?пеха на една единица (било то фирма, �?ектор, държава или група
държави) в �?ъревнование �? други �?ходни единици. Този подход �? много нива обаче поражда
проблеми при определ�?нето какво точно означава пон�?тието „конкуренто�?по�?обно�?т�? и на кое
ниво би �?ледвало да �?е измери.
По-доброто познаване на микроикономиче�?ката о�?нова на конкуренто�?по�?обно�?тта и
рол�?та на нейните компоненти е от решаваща важно�?т за националната икономиче�?ка
политика и изгледите за ра�?теж. Докато конкуренто�?по�?обно�?тта е плод на производително�?т
от ви�?ока кла�?а, т�? в �?ъщото време �?е корени в микроикономиче�?ките у�?пехи (�?тепен на
у�?ъвършен�?тване и индивидуални �?тратегии на ме�?тните фирми), в националната �?и�?тема
за иновации (инве�?тиции в �?ИРД, каче�?тво на издели�?та и иновативно�?т, човешки капитал)
и нейните ин�?титуции (политики, разпоредби, култура). Второ, налице е �?илна двупо�?очна
връзка между конкуренто�?по�?обно�?тта (или производително�?тта) и търгови�?та: ви�?оката
производително�?т подобр�?ва параметрите на търгови�?та, докато по�?тижени�?та при изно�?а �?а
важен двигател на ра�?тежа, добавената �?тойно�?т и производително�?тта.
Предвид широко признатата значимо�?т на конкуренто�?по�?обно�?тта, много академични
трудове �?а предлагали редица измерители за нейното определ�?не. Тези показатели
включват широко разнообразие от а�?пекти като икономиче�?ки фактори (напр. �?по�?обно�?т за
привличане на инве�?тиции, ниво на заето�?т, разходи за живот), бизне�? фактори (ефективно�?т на
управлението, корпоративно управление, финан�?и), инфра�?труктура (базова инфра�?труктура,
научна и технологична инфра�?труктура, образование, научни из�?ледвани�? и развойни
дейно�?ти), както и правител�?твена ефективно�?т (фи�?кална политика, публични разходи, бизне�?
�?реда), в�?ички от които оформ�?т �?по�?обно�?тта на �?траната да �?е конкурира в международен
план (IMD, 2010; Competitiveness Report, WEF).




                                            64
 Каре № A. 1. Измерване на конкуренто�?по�?обно�?тта на изно�?а
 Следвайки Hausmann et al. (2007), �?е изчи�?л�?ва �?тойно�?тта за единица отдалечено�?т от
 оптималното �?ъотношение между каче�?тво и цена на �?токата за изно�? (unit value distance, UVD)
 за дадена �?трана, както е по�?очено по-долу:




 Където c �?е отна�?�? за �?траната, t е времеви�?т период, Pi е цената на продукта i, Pmaxi,t е най-ви�?оката
 цена за изно�? на �?тока i в �?ветовен мащаб, xval е изно�?ът на �?тока i, а X пред�?тавл�?ва общи�? ек�?порт на
 �?трана c *. Това дава м�?рка за потенциала за подобр�?ване на каче�?твото въз о�?нова на отно�?ителната
 цена, ко�?то изно�?ът на дадена държава налага на �?ветовни�? пазар.
 М�?рката за �?тепента на у�?ъвършен�?тване на изно�?а на ниво индивидуален продукт (PRODY) е равна
 на �?реднопретеглената �?тойно�?т на дохода на глава от на�?елението за �?траните-изно�?ители:




 Където Yc,t е БВП на глава от на�?елението, xvali,c,t / Xc,t е делът на добавената �?тойно�?т на �?токата в
 общата ек�?портна кошница на �?трана c. Теже�?тите �?а �?равнителното конкурентно предим�?тво (СКП)
 на в�?�?ка държава за в�?�?ка �?тока, приравнени към единица. Секторите (на продуктите) в по�?лед�?твие
 �?е кла�?ират �?поред дохода, който но�?�?т.
 Като вземем м�?рката за �?тепен на у�?ъвършен�?тване на отделни�? продукт (PRODY), можем да получим
 м�?рка за �?тепента на у�?ъвършен�?тване на ц�?лата ек�?портна кошница на дадена �?трана (EXPY), ко�?то
 е равна на �?реднопретеглената �?тойно�?т на �?тепента на у�?ъвършен�?тване на в�?еки елемент от изно�?а:




  * О�?новната �?лабо�?т на тези мерни единици е �?вързана �? каче�?твото, налично�?тта и хармонизаци�?та на
  данните за различните �?трани и периоди от време.


Иновации, изно�? и конкуренто�?по�?обно�?т: едни �?ложни взаимоотношени�?
От о�?емде�?етте години на ХХ век на�?ам из�?ледвани�?та на икономиче�?ки�? ра�?теж измен�?т
�?во�? фоку�? от анализ на факторите, �?вързани �? цена и разходи, към из�?ледване на рол�?та на
технологиите и иновациите.47 �?овите из�?ледвани�? �?е впи�?ват в един дълго�?рочен Шумпетеров
модел, при който иновациите игра�?т решаваща рол�? по отношение на международни�? у�?пех
на фирми, �?ектори или държави. �?овата теори�? за ра�?тежа предполага, че �?е наблюдават
положителна възвръщаемо�?т и положителни �?транични ефекти от у�?или�? в обла�?тта на �?ИРД
на различни нива (ниво фирма, отра�?ъл или държава), напр. (Paul Romer 1991), (Grossman and
Helpman 1991), (Aghion and Howitt 1992) и че търгов�?ката мрежа и мрежата от инве�?тиционни
партньори на една �?трана оказват въздей�?твие върху т�?хната продуктивно�?т (Coe and Helpman
1995), (Wolfgang Keller 2004). У�?поредно �? това еволюционната икономика визира характера
на иновациите, �?пецифичен за �?ектора, и неговото въздей�?твие върху конкуренто�?по�?обно�?тта
(Nelson and Winter 1977), (Dosi 1988).
Опитът по отношение на ра�?тежа на Източна �?зи�? предполага, че, преди овлад�?ването
на �?илата на иновациите, решаващо значение за реализаци�? на икономиче�?ко развитие
е имала инду�?триализаци�?та, водена от изно�?а. Глобализаци�?та �?ъщо така доведе до
многократно нара�?тване на възможно�?тите за ра�?теж, �? отпадането на ограничени�?та от
миналото, от типа на размер и динамика на ме�?тните пазари, бариери пред изно�?а или
47
   Международни из�?ледвани�?, �?равн�?ващи данни за различни �?трани, показват, че почти 60% от различи�?та в дохода на глава
от на�?елението произтичат от различи�? в производително�?тта, чийто двигател �?а технологичните иновации.
                                                          65
географ�?ка отдалечено�?т. Много примери от отчитащата бум китай�?ка икономика �?очат
драматично преобраз�?ване: �?елища, които преди дваде�?ет години �?а били аграрни, дне�? �?а
�?ветовни лидери в производ�?твото на �?пециализиран продукт, оползотвор�?вайки в пълна
�?тепен икономиите от мащаб в �?ветовен план. С напредъка �? огромни крачки, о�?ъще�?тв�?ван от
�?траните �? ни�?ки доходи в хода на �?воето развитие, и �? у�?илването на ценовата конкуренци�?,
конкуренто�?по�?обно�?тта на �?траните �?ъ�? �?редни доходи �?е оказва под заплаха.
Изно�?ът е решаващ компонент за генерирането на по-ви�?ока добавена �?тойно�?т и ра�?теж
на БВП. Съвременната литература в обла�?тта на инду�?триалната организаци�?, изно�?а и
ра�?тежа пред�?тав�? два �?тилизирани факта: първо, наблюдава �?е U-образна зави�?имо�?т между
�?пециализаци�?та на изно�?а и дохода на глава от на�?елението, и второ, развиващи �?е държави,
които произвеждат �?токи „�? ви�?ока �?тепен на у�?ъвършен�?тване�?, �?а �?клонни да отчитат по-
бързи темпове на ра�?теж (Robert C. Feenstra and Andrew K. Rose 1997), (Jean Imbs and Romain
Wacziarg 2003), (Klinger and Lederman 2004). Причината е, че �?лаборазвити и развиващи �?е
икономики имат �?клонно�?тта да �?е �?пециализират в те�?ни ниши, както по отношение на
производ�?твото, така и по отношение на изно�?а, обикновено в ни�?котехнологични �?ектори. С
повишаването на доходите, по-веро�?тно е държавите да дивер�?ифицират и да въвеждат нови и
по-у�?ъвършен�?твани продукти. И накра�?, при ви�?оки нива на доходи н�?кои ек�?портни линии
�?е преу�?танов�?ват и отново �?е отчита обща тенденци�? за концентраци�?, о�?обено в �?егмента
продукти �? по-ви�?ока добавена �?тойно�?т.
Дивер�?ификаци�?та на производ�?твото може да помогне на държавите да по�?тигнат ра�?теж
и да превъзмогнат ек�?портна не�?табилно�?т или отрицателни въздей�?тви�?, �?вързани �?
у�?лови�?та на търгови�?та на �?уровини. Cadot, Carrеre, and Strauss-Kahn 2007 у�?танов�?ват, че
инду�?триалната дивер�?ификаци�? предше�?тва дивер�?ификаци�?та на изно�?а: докато повратната
точка за първото е на ниво от около 16 500 щ. д. (паритет на покупателната �?по�?обно�?т -
ППС), дивер�?ификаци�?та на изно�?а о�?тава положителна до нива от 22 500 щ. д. (ППС).48
Това предполага, че предпо�?тавка за по�?тигане на международна конкуренто�?по�?обно�?т е
развитието на о�?новен производ�?твен капацитет. Дивер�?ифицираните икономики �?а по-добре
подготвени да използват предим�?твата, произтичащи от ек�?портни възможно�?ти за �?ветовни�?
пазар, и да ги карат да работ�?т за у�?кор�?ване на ра�?тежа.
Както теори�?та за търгови�?та, така и теори�?та за ра�?тежа предвиждат �?илна двупо�?очна
зави�?имо�?т между изно�?а и иновациите. �?апример, моделите от по-нови школи, които отна�?�?т
иновациите за фирмите към вътрешни фактори, предвиждат, че �?амо най-у�?пешните фирми на
пазара могат да направ�?т �?кока до изно�? и инве�?тиране навън, използвайки предим�?твата на
�?во�?та по-добра технологи�? и ноу-хау (Marc J. Melitz 2003 и Marc J. Melitz and Gianmarco I.P.
Ottaviano 2005). Емпирични проучвани�? че�?то показват, че ек�?портни�?т у�?пех е �?вързан �? по-
ви�?ока �?клонно�?т за иновации (Cassiman and Golovko 2007), (Lachenmaier and Wößmann 2006)
и ефекти, �?вързани �? научаването чрез извършване на изно�? (Clerides, Lach, and Tybout 1998).
В�?е повече доказател�?тва показват, че иновациите, изно�?ът и показателите за
конкуренто�?по�?обно�?т (на ниво фирма, �?ектор и държава) �?а т�?�?но обвързани.
Причинно�?лед�?твената връзка изглежда е двупо�?очна - фирми, които �?а по-производителни,
излизат на външни�? пазар �?ъ�? �?воите издели�?, а в �?ъщото време протичат ефекти в обратната
по�?ока, �?вързани �? у�?военото чрез ек�?порта (Bernard and Bradford Jensen 1999). В �?луча�? �?
по�?тижени�?та на Българи�? по отношение на изно�?а и иновациите, привлекателна �?тратеги�? за
ра�?теж е прилагането на програма, о�?нована на „интелигентна �?пециализаци�?�?. Т�? обаче �?ледва
да отчита об�?то�?тел�?твата на заобикал�?щата �?реда на ЕС и да е �? широка платформа, тъй като
инве�?тици�?та във ви�?окотехнологични ниши н�?ма да подобри �?редната производително�?т на
преработващи�? �?ектор.
48
   �?апример, БВП на Българи�? на глава от на�?елението, изразен като ППС, е в�?е още под тази �?тойно�?т, възлизащ приблизително
на 13 000 щ. д. през 2009 г.
                                                            66
                       Приложение № 2
   Иконометричен анализ на решението да �?е въвеждат иновации

Иконометрични�?т анализ извежда зави�?имо�?т между различни показатели, �?пецифични за
фирмата, отно�?но иновации и технологична модернизаци�?, както и променливи за инду�?три�?та
и отделно за ме�?тоположението на фирмата:

    Веро�?тно�?т_за_ въвеждане_на_модернизаци�? = β0 + β1Изно�? + β2Човешки_капитал +
       β3До�?тъп_до_финан�?иране + β4Характери�?тики_�?пецифични_за_фирмата + ε

Пълни�?т �?пи�?ък променливи, използвани в иконометрични�? анализ, е пред�?тавен в таблицата
по-долу.

                       Таблица № A.1.: Променливи, използвани в регре�?и�?та49
   Променлива                                                Опи�?ание
 �?ово изделие или      Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата е въвела нови продукти или е
 у�?луга                разработила нови у�?луги през по�?ледните три години
 У�?ъвършен�?тване       Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата е у�?ъвършен�?твала �?ъще�?твуваща
 на изделие/у�?луга     лини�? за изделие или у�?луга през по�?ледните три години
 Из�?ледовател�?ка       Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата е извършвала разходи за �?ИРД,
 дейно�?т               по �?топан�?ки начин или чрез възлагане на други фирми през по�?ледните три
                       години
 Технологична          Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата е извършила н�?какъв вид
 модернизаци�?          модернизаци�?, било то у�?ъвършен�?тване на продукт/у�?луга, или разходи за
                       �?ИРД
 Изно�?                 Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата изна�?�? �?во�? продукци�? пр�?ко или
                       непр�?ко
 Възра�?т               Брой години от началото на дейно�?тта на фирмата
 Размер*               Според бро�? �?лужители: размер =0, ако 0<души<5, размер =1, ако 5=<души<20,
                       размер =2, ако 20=<души<100, размер =3, ако души>=100
 Образование           Процент от пер�?онала на фирмата, нает към кра�? на финан�?овата 2007 г., �?
                       диплома от универ�?итет
 Заеми                 Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата ползва кредитна лини�? или заем
                       от финан�?ова ин�?титуци�?
 Сертификаци�?          Фиктивна променлива, равна на 1, ако във фирмата е въведена международно
                       призната �?и�?тема за �?ертифициране на каче�?твото
 Чужде�?транна          Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата е �?об�?твено�?т на чужде�?транно
 �?об�?твено�?т           ча�?тно лице, фирма или организаци�?
 Столица               Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата �?е намира в Софи�?
 Производ�?тво          Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата е от �?ектора на производ�?твото
 У�?луги                Фиктивна променлива, равна на 1, ако фирмата предо�?тав�? у�?луги
 * Използваме определени�?та за големина на фирмите, възприети в Проучвани�?та на фирмите на Световна
 банка. За ЕС критериите �?а: микро (0-9 души), малки (10-49 души), �?редни (50-249 души), големи (над 250
 души).

49
   Променливите, по�?очващи какъв д�?л от фирмата в проценти е правител�?твена/държавна �?об�?твено�?т и дали фирмата е
�?ъвме�?тно предпри�?тие, �?а изключени поради малки�? брой �?тати�?тиче�?ки единици.
                                                       67
      Таблица № A.2.: Детерминанти за иноваци�?, по данни от проучвани�? на ниво фирми
                                   Проучване �?ред фирмите на Световна банка за 2009 г.

                            �?ов продукт/        Модернизаци�? на          Разходи за      Технологична
                               у�?луга            продукт/у�?луга            �?ИРД          модернизаци�?

                              0.964052               1.132702             0.6054211         0.6991257
 Изно�?                          (-0.08)                (0.28)               (-1.16)           (-1.09)
                              0.9739049              0.9581287             1.02096          0.9935665
 Възра�?т                       (-1.52)               (-2.57)***             (1.31)           (-0.51)
                              1.56569                 1.416518            2.068571          2.030768
 Големина                     (2.05)**                 (1.72)*            (3.37)***         (4.35)***
                              15.95038                7.308163
 Разходи за �?ИРД              (6.34)***              (4.43)***
                              1.685036               1.872391             1.414112          1.650684
 Сертификаци�?                   (1.33)                 (1.66)*              (0.92)           (1.75)*
                              1.171779               0.4513225            0.3643282         0.4638749
 Чужде�?тр. �?об�?тв.              (0.28)                (-1.42)              (-1.76)*          (-1.78)*
                              0.9044065              1.550062             0.8845888         1.048988
 Използване на заем             (-0.3)                 (1.41)              (-0.36)            (0.48)
                               3.23382               2.985201             10.54046          1.805982
 Столица                      (2.75)***               (2.46)**            (6.32)***           (1.63)
                              1.088174               1.169843             0.5195967         0.4268048
 Производ�?тво                   (0.2)                  (0.41)               (-1.61)         (-2.66)***
                              1.537435               0.5700452            0.7190346
 У�?луги                         (1.01)                 (-1.47)              (-0.8)
 Стат. единици                    261                    261                 261                266
 П�?евдо R2                      0.3248                 0.2312              0.2299             0.1358
Източник: Изчи�?лени�? на авторите.
Пред�?тавени �?а веро�?тно�?тните �?ъотношени�?; *** - значимо�?т при ниво от 1%, ** - значимо�?т при ниво от 5%,
*- значимо�?т при ниво от 10%.

О�?новните резултати от регре�?и�?та �?а:
   •	 Склонно�?тта на дадена фирма към иновативно�?т е в положителна и �?ъще�?твена
      зави�?имо�?т от разходите за �?ИРД, �?лед елиминиране на вли�?нието на в�?ички други
      фактори. Подобна �?илна обвързано�?т не е изненада, предвид това, че �?ИРД �?а
      необходима предпо�?тавка за иновативно�?т;
   •	 По-веро�?тно е иновативните фирми да �?е намират в Софи�?;
   •	 По-големите фирми е по-веро�?тно да извършват иновативни дейно�?ти;
   •	 При фирми �? международна �?ертификаци�? веро�?тно�?тта да модернизират продукт или
      проце�? е по-ви�?ока;
   •	 Фиктивната променлива за изно�?а не е значима за повечето регре�?ии. Едно от
      възможните об�?�?нени�? за това е, че много българ�?ки ек�?портни фирми извършват
      дейно�?т в традиционни отра�?ли �? ограничен потенциал за иновации;
   •	 Българ�?ките фирми от преработващи�? �?ектор �?а по-малко иновативни. Резултатите
      предполагат, че фирми от �?ектора на у�?лугите в по-гол�?ма �?тепен извършват
      нововъведени�?.
                                          68
                         Приложение № 3
       Сравнение на технологичното и научното пред�?тав�?не на
                  Българи�? �?пр�?мо други държави

           Таблица № A.3: След 2000 г. най-патентованите изобретени�? �?а �?вързани �? ИТ
                                   Патентен кла�?                                        1963-2000 г.
 Металолеене                                                                                 18
 Органични �?ъединени�?                                                                        15
 Електролиза: проце�?и, �?ъединени�? и др.                                                      14
 Електроотопление                                                                            14
 Лекар�?твени �?ред�?тва, �? биологично и терапевтично въздей�?твие                               13
                                   Патентен кла�?                                        2001-2010 г.
 Обработка на данни и управление на документи                                                26
 Прехвърл�?не на данни на мултикомпютърна платформа                                           22
 Междупрограмна или междупроце�?на комуникаци�?                                                 11
 Обработка данни: разработване �?офтуер, ин�?талиране и управление                              11
 Памет (компютърни и цифрови обработващи �?и�?теми)                                               9
 Обработка данни: документална, опер. интерфей�? и �?крийн�?ейвъри                                 9
Източник: СПТМ на С�?Щ.
Забележка: Тези данни �?е отна�?�?т изключително до изобретени�? �? водещ изобретател българин.

              Таблица № A.4.: �?аучни публикации и цитирани�? - общо (1996-2008 г.)
                       Цитируеми                               Цитати за         �?аучно въздей�?твие
     Държава                                 Цитати
                       документи                             един документ           (индек�? H)

 Итали�?                  581 455            6 809 577             12.29                    432
 Финланди�?               121 358            1 714 200             15.10                    273
 Унгари�?                  70 330             633 534               9.37                    183
 Турци�?                  162 296             821 820               6.03                    139
 Българи�?                 29 342             165 992               5.92                    97
 Румъни�?                  41 408             175 079               5.00                    96
 Хърват�?ка                30 886             136 669               4.90                    92
Източник: Кла�?ации на SCImago въз о�?нова на данни на Scopus (�?правка, извършена през март 2010 г.)




                                                    69
Фигура № A.1.: Индек�? на �?пециализаци�? за Българи�?: 2009 г. �?пр�?мо 1996 г.




Източник: Изчи�?лени�? на екипа въз о�?нова на данни от Scopus (2010 г.).
По ча�?овниковата �?трелка, от позици�? “12 ч.�?: �?грарни и биологични науки, Биохими�? и генетика, Инженерна
хими�?, Хими�?, Информатика, Инженерни науки, Материалознание, Математика, Медицина, Физика и
а�?трономи�?.

Фигура № A.2.: Индек�? на отно�?ителното въздей�?твие в избрани ди�?циплини за Българи�? и
други �?трани, подбрани за �?равнение: 1996-2009 г.




Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на база данни Scopus (�?правка, извършена през март 2010 г.).
Българи�?, Румъни�?, Хърват�?ка, Унгари�?, Турци�?, Финланди�?, Итали�?.
Сел�?ко�?топан�?ки и биологични науки; Хими�?; Инженер�?тво; Медицина; Биохими�?, генетика и молекул�?рна
биологи�?; Информатика; Математика; Физика и а�?трономи�?.




                                                    70
    Таблица № A.5.: Световен д�?л от публикациите за Българи�? и други �?трани, подбрани за
                                   �?равнение: 1996-2009 г.
                             Световен д�?л от публикациите (%) – �?редно, за периода 1996-2009 г.

                          Българи�?     Румъни�?      Хърват�?ка       Унгари�?           Турци�?   Финланди�?            Итали�?

 В�?ички ди�?циплини           0.16        0.25          0.17             0.38           0.95          0.66            3.26
 Сел�?ко�?топан�?ки и
                             0.01        0.01          0.02             0.04           0.08          0.07            0.22
 биологични науки
 Биохими�?, генетика,
 молекул�?рна                 0.02        0.01          0.01             0.06           0.09          0.09            0.22
 биологи�?
 Хими�?                       0.01        0.04          0.02             0.05           0.06          0.04            0.25

 Информатика                 0.01        0.01          0.00             0.02           0.03          0.04            0.16

 Инженер�?тво                 0.01        0.04          0.01             0.02           0.08          0.06            0.03

 Математика                  0.01        0.03          0.01             0.03           0.04          0.03            0.19

 Медицина                    0.03        0.02          0.05             0.07           0.39          0.17            1.00
 Физика и
                             0.03        0.05          0.01             0.05           0.05          0.06            0.36
 �?�?трономи�?
Източник: Изчи�?лени�? на авторите въз о�?нова на база данни Scopus (�?правка, извършена през март 2011 г.).

Таблица № A.6: Водещи партньори в научната обла�?т при българ�?ки публикации (1981-2009 г.)
                                            1981-1990 г.                1991-2000 г.                  2001-2009 г.
 Международни �?ътрудниче�?тва
                                     М�?�?то      Общо       %      М�?�?то        Общо      %     М�?�?то        Общо       %

 Германи�?                               2        590       3.97     1          1694     9.07     1          2,845     13.33

 С�?Щ                                    3        225       1.52     2          1061     5.68     2          1,759     8.24

 Франци�?                                5        201       1.35     3          896      4.80     3          1,452     6.80

 Итали�?                                 8        120       0.81     4          715      3.83     4          1,320     6.19

 Великобритани�?                         7        120       0.81     7          392      2.10     5          964       4.52

 И�?пани�?                               27         15       0.10     6          486      2.60     6          866       4.06

 Ру�?ка федераци�?                        1        874       5.89     5          622      3.33     7          836       3.92

 Белги�?                                22         25       0.17    13          240      1.28     8          800       3.75

 Полша                                  6        146       0.98    13          240      1.28     9          767       3.59

 Швейцари�?                             18         37       0.25    10          293      1.57    10          608       2.85

 Общо (в�?ички държави)                        14 839                      18 685                        21 340

Източник: Изчи�?лени�? на авторите, база данни Web of Science (�?правка, извършена през март 2010 г.).




                                                       71
                      Приложение № 4
Стимулиране на ви�?ококаче�?твени научни из�?ледвани�? �? помощта
        на грантови програми на конкурентна о�?нова
В хода на разгръщането на у�?или�?та за по�?тигане на „икономики на знанието�? от �?трана на
държави от в�?ички групи по отношение на доходите, в�?е повече и повече публични �?ред�?тва �?е
на�?очват към подкрепа на научни�? капацитет и на�?ърчаването на върхови по�?тижени�? в науката.
Грантовите програми на конкурентни начала (ГПК�?)50 пред�?тавл�?ват един от предпочитаните
ин�?трументи за задел�?не на допълнителни ре�?ур�?и, тъй като тези програми �?а били използвани
�? гол�?м у�?пех в С�?Щ и в други държави от ОИСР. ГПК�? в �?трани �? нововъзникващи икономики
обаче обикновено �?е изправ�?т пред проблеми, които възпреп�?т�?тват т�?хната �?по�?обно�?т да
пораждат ви�?ококаче�?твени научни из�?ледвани�?. Тeзи проблеми �?а �?вързани �?ъ�? �?равнително
малки�? размер на научноиз�?ледовател�?ката общно�?т, от�?ъ�?твието на култура за финан�?иране
на конкурентни начала в рамките на националната иновационна �?и�?тема и �?лаби�? капацитет
на органите по изпълнението. С разглеждането на оценките на ГПК�? както в развитите, така
и в развиващите �?е държави, извличаме поуки, които могат да �?а полезни за подобр�?ване на
пред�?тав�?нето на ГПК�?.
Предизвикател�?тво в обла�?тта на политиката № 1: Определ�?не на цели за една ГПКП в
у�?лови�?та на малка икономика, чи�?то �?и�?тема за �?ТИ изо�?тава от �?ветовни�? авангард
Като ц�?ло, големите икономики �? развити �?и�?теми за �?ТИ предо�?тав�?т по-плодотворна почва
за ГПК�?, поради богати�? наличен капацитет за мобилизиране, както в ча�?тни�? �?ектор, така и
�?ред публичните научноиз�?ледовател�?ки организации. �?о държави �? малки и нововъзникващи
�?и�?теми за �?ТИ могат у�?пешно да прилагат ГПК�?, предназначени за: (i) мобилизиране на
научни из�?ледвани�? в обла�?ти, в които вече �?ъще�?твува значителен капацитет; (ii) о�?игур�?ване
на капацитет от �?трана на международни партньори за повишаване на �?тандартите за каче�?тво
за националните научни из�?ледвани�?, чрез привличане на най-из�?вени учени в проце�?а на
оцен�?ване; (iii) укрепване на админи�?тративни�? капацитет за изпълнението на ГПК�?.
ГПК�? не могат да изпълн�?ват функциите на о�?новен двигател при изграждането на капацитет в
обла�?ти без критична ма�?а от из�?ледователи; но чрез на�?ърчаването на интерди�?циплинарни и/
или тран�?регионални научни из�?ледвани�?, тези програми може да �?е използват за поощр�?ване
на възхода на нови обла�?ти на научни из�?ледвани�? и включването на нови уча�?тници в
�?и�?темата за �?ТИ.
При разпредел�?нето на �?ред�?тва по проекти, ГПК�? �?ледва да по�?тигат балан�? между (а)
изграждане на �?дра от научен капацитет, които поддържат у�?тойчив напредък на научните
из�?ледвани�?; и (б) на�?ърчаване на нови идеи и обла�?ти, които да процъфт�?ват. Един подход
за по�?тигане на това равнове�?ие е откриването на н�?колко прозореца за финан�?иране, които
отговар�?т на различни тематични/�?екторни цели или конкретни национални приоритети, като
в �?ъщото време има активен прозорец за предложени�?, които не �?ъответ�?тват на критериите
за уча�?тие по тези конкретни процедури. �?апример, о�?вен научноиз�?ледовател�?ки програми,
�?труктурирани в �?ъответ�?твие �? тематични обла�?ти �? ви�?ок приоритет, �?ационални�?т �?ъвет за
научни из�?ледвани�? в обла�?тта на околната �?реда (�?С�?ИООС) на Великобритани�? предлага
�?пециален прозорец за грантово финан�?иране за предложени�? по теми, които не �?а конкретно
предварително об�?вени.
50
   Програмите за безвъзмездна помощ на конкурентен принцип имат �?ледните общи характери�?тики:
• Грантовете �?е използват за финан�?иране и управление на �?амо�?то�?телни или програмни научни из�?ледвани�?, извършвани
от отделни лица, групи или кон�?орциуми;
• Проектните предложени�? �?е подават в отговор на открити и публични процедури за набиране на предложени�?;
• Финан�?ирането на проекти �?тава въз о�?нова на разглеждане от �?трана на ек�?перти; и
• Грантовете �?е предо�?тав�?т за определено време, което може да варира между една и пет години, и в резултат на това може
да �?е покриват разходите за възнаграждени�? на временно привлечен научноиз�?ледовател�?ки пер�?онал, оперативните разходи,
кратко�?рочни нужди от обучение, материали за научни из�?ледвани�? и аб�?олютно необходимо лабораторно оборудване.
                                                          72
Предизвикател�?тво в обла�?тта на политиката № 2: Свързване на крайните продукти и
резултати �? механизма за подбор
За гарантиране на �?ъответ�?твие между финан�?иране и цели, проце�?ът на подбор на
научноиз�?ледовател�?ките проекти �?е налага да инкорпорира генералните цели на програмата.
Стандартни�?т начин е чрез изработване на �?и�?тема за �?коринг за �?равн�?ване на в�?еки проект
�? о�?таналите и �?пр�?мо минималните задължителни изи�?квани�? по програмата. Една �?и�?тема
за �?коринг �?ледва да е �?праведлива и �?ъ�?то�?телна и да предо�?тав�? на оцен�?ващите �?ред�?тва,
позвол�?ващи �?равнение между из�?ледовател�?ки предложени�? �? ви�?ока �?тепен на разнородно�?т:
    •	 Предвид това, че научните върхови по�?тижени�? като ц�?ло �?ъ�?тавл�?ват целите от първи
       пор�?дък на ГПК�?, те �?ледва да �?а пред�?тавени в �?и�?темата за �?коринг под формата на
       един от ключовите критерии.
    •	 В�?ички критерии за оценка и теже�?ти �?ледва да �?е по�?очват �?�?но при об�?в�?ването на
       процедурата за набиране на предложени�?, като организаци�?та за приемане на за�?влени�?
       �?ледва да отговар�? на �?и�?темата за �?коринг.
    •	 Оцен�?ващите �?ледва да пред�?тав�?т оценка, отговар�?ща на критериите за кла�?иране.
Предизвикател�?тво в обла�?тта на политиките № 3: Повишаване на ефективно�?тта и
прозрачно�?тта на ц�?ло�?тни�? проце�? на подбор и външен ек�?пертен преглед
Управл�?ващите и органът по изпълнението, админи�?триращ ГПК�?, �?е изправ�?т пред
предизвикател�?твото да �?е по�?тига мак�?имална �?праведливо�?т, прозрачно�?т и ефективно�?т на
проце�?а на подбор, като в �?ъщото време �?е �?веждат до минимум �?ъответната админи�?тративна
теже�?т, разходи и време. Прегледът предлага �?ледните препоръки:51

Процедура за набиране на проектни предложени�?
   •	 За да �?е получат у�?пешно гол�?м брой предложени�? в отговор на поканата за подаване на
      такива, е важно т�? да бъде до�?татъчно широко разгла�?ена и да до�?тигне до �?ъответните
      аудитории, както и целите на програмата и критериите за оцен�?ване по не�? да �?е �?ведат
      �?�?но до знанието на обще�?твено�?тта.
   •	 В �?лучай че �?ъще�?твуват н�?колко прозореца за финан�?иране, �?илно препоръчително
      е потенциалните кандидати да имат до�?тъп до календар на процедурите за набиране
      на предложени�?, крайните �?рокове, техниче�?ката информаци�? и бюджета за в�?ички
      прозорци преди началото на годината.
   •	 При прилагането на ГПК�? �?ред научната общно�?т, ко�?то не е �?викнала �? подобен
      проце�?, комуникационни ин�?трументи от типа на работни �?еминари, интернет портал и/
      или гореща телефонна лини�? за помощ могат да �?а от полза за на�?ърчаването на повече
      и по-добри предложени�?.
Проце�? на разглеждане и оцен�?ващи
   •	 Проце�?ът на разглеждане �?ледва да цели �?ъкращаване на времето за разглеждане и да
      по�?тига адекватно разпредел�?не на предложени�?та �?ред оцен�?ващите.52
   •	 Органите, реализиращи ГПК�? в държави �? малки по мащаб научноиз�?ледовател�?ки
      �?и�?теми, �?е изправ�?т пред предизвикател�?твото да о�?игур�?т до�?татъчно
      ви�?ококвалифицирани оцен�?ващи. Едно възможно решение е да �?е изи�?ква от за�?вителите
      да предлагат потенциални оцен�?ващи (�?ъ�? �?троги указани�? за предотврат�?ване на
      конфликт на интере�?и) и да �?е тър�?и �?ътрудниче�?тво �?ъ�? �?ъ�?едни държави за общо
      ползване на екипи от оцен�?ващи.
51
   Препоръките �?е �?ъ�?редоточават върху елементи от проце�?а на подбор, идентифицирани от организации като �?ИЗ, �?ИФ и
британ�?ките научноиз�?ледовател�?ки �?ъвети.
52
   Инве�?тирането в надеждна �?и�?тема за ИТ, ко�?то не приема до�?иета, без да �?а напълно окомплектовани или позвол�?ва
нана�?�?нето на фактологични поправки преди разпределението на предложени�?та на оцен�?ващите, би могло да е изключително
полезно за у�?кор�?ване на проце�?а.
                                                         73
   •	 Въпро�?ът �? каче�?твото на разглеждането може да �?е реши чрез: намал�?ване на обема
      на предложението, гарантиране на организаци�? на до�?ието, отговар�?ща на критериите
      за оценка, и предо�?тав�?не на �?�?ни указани�? за оцен�?ващите за това как �?ледва да �?е
      оцен�?ват предложени�?та. Това би могло да намали времето, отдел�?но за разглеждане на
      в�?�?ко едно до�?ие, и да повиши каче�?твото на проце�?а.
   •	 Опитът в различни държави �?очи, че целите на програмата �?е о�?ъще�?тв�?ват по-ле�?но,
      ако членовете на органите за разглеждане и надзор �?е избират �?ъгла�?но �?�?ни правила и
      пред�?тавл�?ват ключовите заинтере�?овани лица.
Предизвикател�?тво в обла�?тта на политиките № 4: Повишаване на въздей�?твието на
ГПК�? върху върховите научни по�?тижени�? и произтичащите обще�?твени по�?лед�?тви�?
Една у�?пешно прилагана ГПК�? �?е про�?тира отвъд отделните проекти и дей�?тва като катализатор
за подобр�?ване на по�?тижени�?та на гол�?ма ча�?т от научноиз�?ледовател�?ката общно�?т. �?а
о�?новата на опит �? ГПК�?, които у�?пешно �?а привличали нара�?тващо публично финан�?иране
през годините, �?а извлечени �?ледните препоръки:
   •	 Про�?лед�?ване на резултатите от из�?ледовател�?ките проекти, получаващи �?ред�?тва.
      Едно от възможните �?ред�?тва �?рещу незадоволителни резултати е въвеждането на
      �?�?на рамка за наблюдение и оценка (�?О), ко�?то да �?е прилага �?пр�?мо проектите през
      цели�? период на т�?хната реализаци�?. Тази рамка �?ледва да включва наблюдение на
      финан�?овото пред�?тав�?не и възлагането на поръчки по проектите, като и техниче�?ките
      въпро�?и, �?вързани �? целите на програмата. При в�?е че от гледна точка на ефективно�?т
      на разходите не е оправдано да �?е извършват техниче�?ки прегледи на в�?ички проекти,
      полезно е да �?е въведат н�?какви прегледи като интегрална ча�?т от общи�? проце�? на
      ин�?пектиране на финан�?овото управление и поръчките на база произволно избрани
      проекти.
   •	 Продължаване на наблюдението на резултатите дори и �?лед преу�?танов�?ване на
      финан�?ирането. В много �?лучаи крайните продукти и резултатите от научни из�?ледвани�?
      �?е материализират �?амо в дълго�?рочен план, така че про�?лед�?ването на бенефициентите
      отвъд �?рока на финан�?ирането е един�?твени�?т начин да �?е определи дали видовете
      финан�?ирани проекти упражн�?ват желаните �?оциални въздей�?тви�?. Получаването на
      такива данни може да дава ценна обратна информаци�? за �?труктуриране на програми, в
      това чи�?ло процедурите за подбор и у�?лови�?та по грантовете. �?аблюдението и оценката
      и �?лед кра�? на финан�?ирането биха уле�?нили у�?танов�?ването на о�?новните пречки,
      пред които �?е изправ�?т бенефициентите в хода на продължаването и разгръщането на
      проектите �?лед кра�? на подкрепата по ГПК�?.
   •	 Пред�?тав�?не на у�?пешните проекти като примери за попул�?ризиране. Органът по
      изпълнението може да �?ъ�?тав�? портфейл от у�?пешните проекти и да го използва като
      �?ред�?тво за укрепване на доверието в и надеждно�?тта на програмата и да попул�?ризира
      резултатите �?ред по-широка аудитори�?. Пред�?тав�?нето на примери за у�?пешни проекти
      може да е удачно �?ред�?тво за изграждане на �?оциална и политиче�?ка легитимно�?т на
      програмата, о�?обено в �?лучаи, при които проектите �?а �?ъ�? значителен �?оциален ефект,
      про�?тиращ �?е отвъд преките бенефициенти. Също така може да �?е �?ъздаде и една „марка�?
      �? положителна репутаци�?, а�?оциирана �? проекти, �?пон�?орирани по ГПК�?, което да е от
      полза на бенефициентите при о�?игур�?ването на по�?ледващо финан�?иране и което дава
      на потенциалните бъдещи кандидати �?�?на картина за видовете предпочитани проекти.




                                           74
    •	    Периодично извършване на външно оцен�?ване на ГПК�?. �?аблюдението и оценката на
         общото пред�?тав�?не на програмата е необходимо, за да �?е гарантира, че �?е изпълн�?ват
         нейните първоначално заложени цели.53 Този проце�? ще �?е уле�?ни при наличието
         на по�?ледователен мониторинг на променливи като тър�?ене на грантове, период
         за разглеждане на предложени�?та, удовлетворено�?т на бенефициента, както и на
         материални резултати, про�?лед�?вани чрез рамката за наблюдение и оценка за отделни
         проекти. Когато в резултат на оценката на незави�?им �?ъвет от ек�?перти �?е у�?танов�?т
         �?лабо�?ти в у�?трой�?твото и изпълнението, важно е те да �?е про�?лед�?т �? надлежните
         корективни мерки.
    •	 Предприемане на �?тъпки, гарантиращи, че продуктите от научните из�?ледвани�? �?е
       �?веждат до знанието на потенциални партньори от ча�?тни�? �?ектор за у�?кор�?ване
       на комер�?иализаци�?та. За гарантиране на у�?во�?ване на знание, иновации и ръ�?т на
       производително�?тта, продуктите от из�?ледвани�?та по ГПК�? �?ледва да �?е �?вързват �?
       инду�?три�?та и икономиката. �?еобходимо е да �?е разпишат �?�?ни регламенти отно�?но
       в�?�?какви ПИС, произтичащи от проектите, финан�?ирани от програмата, които
       уле�?н�?ват и на�?ърчават бързо разпро�?тран�?ване на крайните продукти и по�?ледващи
       научноиз�?ледовател�?ки и развойни дейно�?ти. �?ко ГПК�? възнамер�?ва да финан�?ира
       проекти �? ви�?ок потенциал за пазарна реализаци�?, това �?ледва да е �?�?но за�?вено в
       целите и отразено в �?и�?темата за оцен�?ване, процедурата за кандидат�?тване и избора на
       оцен�?ващи. Съчетанието от наблюдение и оценка �?лед приключване на финан�?ирането
       на проектите и изрични мо�?тове и партньор�?тва между други финан�?иращи ин�?титуции
       (напр. �?лужби по правата върху интелектуалната �?об�?твено�?т) биха могли да увеличат
       веро�?тно�?тта един проект да продължи по път�? към комер�?иализаци�?.
    •	 Създаване на партньор�?тва за предлагане на финан�?иране и у�?луги �?лед приключване
       на ГПК�?. Органът по изпълнението е по�?тавен така, че много отблизо може да
       прецени нуждите на из�?ледователите и из�?ледовател�?ките екипи и начина, по който
       получените продукти биха могли да �?е доразвиват. От тази позици�? може да изгражда
       ефективно партньор�?тва �? други ведом�?тва, така че да има изрични връзки между
       наличните обединени публични ре�?ур�?и за наука и иновации. В европей�?ки контек�?т,
       националните ин�?трументи �?ъщо така �?ледва да отчитат начина, по който �?егашните
       бенефициенти биха могли да �?е възползват от възможно�?тите за финан�?иране от
       фондове на ЕС. С помощта на �?ътрудниче�?тва �? офи�?и за технологичен тран�?фер и
       фирми �?ъ�? значителен капацитет за �?ИРД може да �?е по�?тигне по-ефективно �?тиковане
       между научноориентираните из�?ледвани�? и по�?ледващи технологични �?ИРД.




53
   За по�?тигането на мак�?имална легитимно�?т и прозрачно�?т при наблюдението, организации от типа на �?ИЗ и �?Ф�?И възлагат
на външни изпълнители извършването на периодични прегледи. Тези външни изпълнители не �?а от �?и�?темата на �?ъответната
организаци�? и пред�?тавл�?ват незави�?ими �?ъвети от ек�?перти, на които �?е предо�?тав�? пълната информаци�? за програмата.
Тези екипи провеждат критичен анализ на данните и подробни кон�?ултации �? ключови заинтере�?овани �?трани. В резултат
на работата �?и изготв�?т подробни доклади, по�?очващи о�?новните предизвикател�?тва във връзка �? по�?тигането на целите на
програмата и дават конкретни препоръки. Приемането като задължителни на препоръките, изготвени въз о�?нова на прегледа
от ек�?пертни�? �?ъвет, гарантира и по�?то�?нното у�?ъвършен�?тване на �?ами�? �?ъвет и дей�?тва като защита, така щото той да не
�?тане заложник на �?пециални интере�?и.
                                                         75
                          Приложение № 5
     Подобр�?ване на ин�?трументите за подкрепа на внедр�?ването на
         иновации от фирмите по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?

“Подкрепа за внедр�?ване в производ�?твото на иновативни продукти, проце�?и и предо�?тав�?не
на иновативни у�?луги�? е една от грантовите �?хеми по ОП „Конкуренто�?по�?обно�?т�?. Схемата
цели подпомагането на иновативни фирми, планиращи комер�?иализаци�? на иновативни
продукти, проце�?и и у�?луги, които обаче не разполагат �?ъ�? �?ред�?тва за финан�?иране на тази
дейно�?т. Процедури за набиране на предложени�? първоначално б�?ха об�?вени през 2008 г., но
�?амо броени фирми кандидат�?тваха за безвъзмездно финан�?иране. През 2010 г. правител�?твото
об�?ви нова процедура �? общ бюджет в размер на 25 млн. евро. За да �?е преодолее проблемът
�?ъ�? �?лабото уча�?тие, Мини�?тер�?твото на икономиката, енергетиката и туризма отправи молба
до Световната банка за извършване на преглед на параметрите и у�?лови�?та за уча�?тие по
процедурата. Прегледът �?е фоку�?ира върху това дали пром�?на на критериите за уча�?тие би
могла да повиши бро�? и каче�?твото на за�?влени�?та. Също така, резултатите на�?очват и към
въпро�?и, �?вързани �? изпълнението. Резултатите от обзора �?а пред�?тавени в обобщен вид в
Таблица № �?.7. и Таблица № �?.8.

       Таблица № �?.7. Въпро�?и и препоръки за подобр�?ване на �?труктурата на �?хемата

        Въпро�?                                        Препоръка
 Кратка                  Разглеждане на възможно�?тта за удължаване на �?рока до три години за по-
 продължително�?т на      големи предложени�?, �? включване на годишни показатели за изпълнение
 отделните проекти (до   и наблюдение на напредъка:
 24 ме�?еца)              •	 При �?ходни програми е �?четено за полезно �?рокът да �?е удължи над
                              две години – например 10% от �?ИРД в обла�?тта на биомедицината,
                              финан�?ирани от грантове по SBIR, получават подкрепа за трета
                              година.
 Кандидатите �?ледва      Отм�?на на това изи�?кване за уча�?тие, но (i) �? включване на
 да притежават или       притежаването на права върху интелектуалната �?об�?твено�?т към
 да �?а в проце�? на       момента на кандидат�?тване като критерий при кла�?ирането на проектите
 придобиване на права    и (ii) �? на�?ърчаване на фирмите да получат права върху интелектуалната
 върху интелектуалната   �?об�?твено�?т в резултат на проектите:
 �?об�?твено�?т за          •	 В Българи�? притежателите на патенти �?а като ц�?ло физиче�?ки лица,
 продукта или проце�?а         не фирми.
 за комер�?иализаци�?      •	 Малко на брой за�?влени�? за патент �?е завеждат от �?траната в СПТМ
                              на С�?Щ или в ЕПВ, а онези, които �?а заведени там, �?а �?ъ�? �?лабо
                              „въздей�?твие�?, което означава, че реалната �?тойно�?т на патентите е
                              ограничена.
                         •	 Включването на този критерий би могло да породи „порочни�?
                              �?тимул�? да �?е кандидат�?тва за патент пред Патентно ведом�?тво на
                              Българи�?, �?амо за да бъде изпълнено това изи�?кване, незави�?имо от
                              �?тойно�?тта на това право върху интелектуалната �?об�?твено�?т.
                         •	 В ча�?тно�?т ПИС не е о�?обено полезно �?ред�?тво за защита на автор�?ки
                              права по отношение на ИТ или иновационни у�?луги.




                                             76
        Въпро�?                                        Препоръка
Фирми от бранша на       Разработване на фоку�?иран метод за кла�?иране за избиране на най-добрите
ИТ �?ледва да докажат     проекти в обла�?тта на ИТ и привличане на ек�?перти от инду�?три�?та при
иновативно�?тта           прегледа:
на нови�? �?офтуер         •	 Малко веро�?тно е правител�?твените �?лужители да разполагат �?
чрез �?в�?ване пред           техниче�?кото или пазарно ноу-хау за оцен�?ване на потенциала на
правител�?твена              нови �?офтуерни продукти/у�?луги.
коми�?и�?                  •	 Въпреки че �?екторът на ИТ в �?траната ра�?те, в рамките на предходни
                            процедури б�?ха получени (или финан�?ирани) малко на брой
                            предложени�? в обла�?тта на ИТ.
Разходи, �?вързани        Одобр�?ване на разходи за �?ИРД на щатни �?лужители за приемливи, �?
�? щатни научно-          възможно�?т за признаването им за �?об�?твено уча�?тие на фирмата:
из�?ледовател�?ки          •	 Това �?ъздава �?клонно�?т за възлагане на �?ИРД на външни изпълнители.
кадри, не �?е �?читат за      Така биха могли да �?е подобр�?ват резултатите по проектите, но за
приемливи                   �?метка на намалената у�?тойчиво�?т на иновационни�? капацитет вътре
                            във фирмите.
                         •	 Съще�?твува ри�?к до�?тавчиците на �?ИРД активно да придвижват
                            проекти, като така �?е подронва целта на �?хемата да �?е на�?ърчават
                            пазарноориентирани проекти.
Тромава процедура        Предо�?тав�?не на указани�?, раз�?�?н�?ващи как ще �?е разглеждат
за кандидат�?тване и      предложени�?та:
подбор                   •	 �?ко кандидатите имат познани�? отно�?но вида проекти, подлежащи
                            на одобрение, и имат примери, които да ги на�?очват, тогава е по-
                            веро�?тно да изготв�?т предложени�?.
                         •	 Следва да �?е формулират �?�?но критериите за кла�?иране; например
                            по отношение на техниче�?ките показатели (иновативно�?т и
                            �?ъ�?то�?телно�?т на предложени�? подход, квалификации на екипа
                            по изпълнението) и финан�?ови показатели (очаквани приходи и
                            печалби).
Фирмите �?а �?             Създаване на отделен ин�?трумент за подкрепа на изготв�?нето на проектни
недо�?татъчен             предложени�?:
капацитет за изготв�?не   •	 По американ�?ката програма SBIR има отделни прозорци (Фаза I и II)
на проектните               за предо�?тав�?не на грантове, в помощ на разходите за предпроектните
предложени�?                 проучвани�? и маркетинговите планове.
                         •	 Подобен компонент �?ъще�?твуваше в рамките на �?ационални�?
                            иновационен фонд и би било полезно да бъде реактивиран и да �?е
                            �?върже �?ъ�? �?хемите на ЕК.
Широк обхват на          Приоритизиране на 4-5 тематични обла�?ти във в�?�?ка �?хема:
проектите                •	 �?ко в�?�?ка �?хема приоритизира конкретни технологични обла�?ти
                            (напр. чи�?ти технологии, здравеопазване, ИКТ), това ще �?тимулира
                            фирми в тези �?ектори да кандидат�?тват и ще �?е уле�?н�?т органите по
                            изпълнението при комуникаци�?та �?ъ�? �?ъответните инду�?триални
                            �?дружени�?.
Схемата не е             •	 Разглеждане на възможно�?тта за изпращане на редовни �?ъобщени�?
широко изве�?тна             до инду�?триални �?дружени�?, фирми �? научноиз�?ледовател�?ки
�?ред потенциалните          лаборатории, фирми в целеви �?ектори.
бенефициенти             •	 Създаване на програми за публично�?т – �?пи�?ъци �? адре�?ати,
                            конференции, �?еминари, �?ъобщени�? за медиите, информационни
                            брошури.




                                             77
       Таблица № �?.8.: Препоръки за подобр�?ване на изпълнението на процедурата

    Въпро�?                                       Препоръка
Тромава          Обми�?л�?не на възможно�?т за раздел�?не на проце�?а на разглеждане на
процедура за     предложени�?та на две фази:
разглеждане на   •	 В момента �?е изи�?ква пред�?тав�?не на обширно до�?ие за кандидат�?тване от
предложени�?та       �?амото начало, което е гол�?ма теже�?т.
                 •	 По други процедури на ЕС за набиране на предложени�? кандидатите
                    изпращат на първи етап кратко пред�?тав�?не на проекта и едва от за�?вителите
                    �? по-обещаващи проекти �?е и�?ка да пред�?тав�?т напълно окомплектовано
                    до�?ие.

                 �?абиране на �?пи�?ък от оценители, който включва ек�?перти от ключови
                 инду�?трии и технологии:
                 •	 За да �?е гарантира незави�?имо�?т на оцен�?ващи�? и за да �?е на�?ърчават
                    оцен�?ващите екипи да провеждат ди�?ку�?ии, които �?а по �?ъще�?тво и �?а
                    продуктивни, е нужно техните членове да притежават необходимите ноу-
                    хау и отговорно�?т.
Излишна          �?амал�?ване на времето за разглеждане на предложени�?та, о�?обено в ча�?тта
бюрокраци�?       админи�?тративен преглед:
                 •	 Продължителни�?т �?рок на разглеждане дей�?тва обезкуражаващо на
                    кандидатите и �?ъщо така може да намали интере�?а на фирмите по отношение
                    на �?тартиране на проектите.
                 •	 �?а�?ърчаване на електронно подаване на необходимите документи.
                 •	 �?амал�?ване на бро�? проекти, разглеждани от един оцен�?ващ.
                 •	 У�?кор�?ване на плащани�?та/въз�?танов�?ването на разходите при надлежно
                    изпълнение на проектите:
                 •	 Към момента, незави�?имо от задоволителни отчети, пред�?тавени от
                    фирмите, получаването на грантовете може да �?е забав�?.
�?едо�?татъчно     Разработване на �?и�?тема за оцен�?ване на резултатите от програмата:
наблюдение       •	 Създаване на �?и�?тема за наблюдение и оценка за про�?лед�?ване на проектите
и оценка на         и/или на бенефициентите, получили грантове.
резултатите      •	 Допитване до оцен�?ващите за излизане �? корективни мерки или дори
                    преу�?танов�?ване на финан�?ирането, в �?лучай че реализираните проекти
                    покажат незадоволителни по�?тижени�?.
                 •	 Създаване на база данни �? информаци�? за уча�?тниците в процедурите
                    за набиране на предложени�? и резултатите от проектите, �? фоку�? върху
                    показателите за комер�?иализаци�?.
                 •	 Привличане на незави�?им ек�?перт за редовни прегледи и оценка на
                    програмата.




                                            78