78979 Н а м а л я в а н е н а б е д н о с т та и и к о н о м и ч е с к о у п ра в л е н и е | Р е г и о н Ев р о п а и Ц е н т ра л н а А з и я Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението Възможни варианти за България Документ на Световната банка август 2013 г. Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Намаляване на бедността и икономическо управление Регион Европа и Централна Азия септември 2013 г. Документ на Световната банка Съдържание Съкращения и акроними. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . vii Благодарности. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ix Резюме. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . xi Увод . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . xxix ГЛАВА I. Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1 Демографски тенденции и прогнози. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1 Прогнози за работната сила и сценарии. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4 Икономически жизнен цикъл . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6 Варианти на политики. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 ГЛАВА II. Политики на пазара на труда за смекчаване на последиците от застаряването на населението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17 Икономическа активност по групи от населението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18 Варианти на политики. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 ГЛАВА III. Ролята на политиките в областта на образованието. . . . . . . . . . . . . . . . 27 Основното образование в България в контекста на демографската промяна. . . . . 28 Висшето образование и демографската промяна. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Наскоро осъществени реформи в образованието . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Подобряване на образователните резултати на ромите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38 Варианти на политики. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39 ГЛАВА IV. Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 Настоящи разходи за здравеопазване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44 Настояща ефективност на здравеопазването в контекста на застаряване на населението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45 Програма за предоставяне на услуги с фокус върху болничната помощ . . . . . . . . 48 Варианти на политики. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54 ГЛАВА V. Разходи за дългосрочни грижи и варианти на политиката. . . . . . . . . . . . . 57 Настоящи публични разходи за дългосрочни грижи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 58 iii Предоставяне на услуги за дългосрочни грижи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59 Финансиране на дългосрочните грижи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62 Варианти на политиката. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64 ГЛАВА VI. Ефект от демографските промени върху пенсионната система. . . . . . . . . 67 Ключови особености на пенсионната система в България. . . . . . . . . . . . . . . . . 69 Въздействие на последните реформи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 74 Прогнози за фискалния баланс при базисния сценарий . . . . . . . . . . . . . . . . . . 77 Алтернативни механизми за финансиране на една по-справедлива пенсионна система . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 79 Възможни реформи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 81 Варианти за политики . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 83 ГЛАВА VII. Макрофискални последици от демографските промени в България . . . . . 85 Ключови допускания. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 86 Ключови констатации. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 88 Алтернативни сценарии. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 92 Заключение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 103 Използвани източници. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 105 Приложение I: Прогнози за населението за България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111 ФИГУРИ Фигура 1: Един век демографски промени. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . xi Фигура 2: Население в трудоспособна възраст и коефициент на възрастова зависимост . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .xii Фигура 3: Коефициенти на икономическа активност и сценарии по възрастови групи за предлагане на работна сила . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . xiii Фигура 4: Население в България в риск от бедност или социално изключване по възрастови групи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . xiv Фигура 5: Разходи за болнична помощ в България – възрастов профил . . . . . . . . . xv Фигура 6: Месечно разпределение на броя пациентите в болниците в България . . . xvi Фигура 7: Прогнозен фискален баланс на разходно-покривната пенсионна система (РППС) спрямо изходното ниво (като процент от БВП). . . . . . xvii Фигура 8: Прогнозен ръст на БВП и коефициенти дълг/БВП при различните сценарии . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . xviii Фигура 9: Задължителен минимален платен отпуск по майчинство. . . . . . . . . . . .xx Фигура 10: Дял на нито работещи, нито учещи младежи на възраст 15–24 години през 2012 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . xxi Фигура 11: Средно разходи за дългосрочни грижи за периода 2003-2007 г.. . . . . . . xxiii Фигура I‑1: Един век демографски промени в България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Фигура I‑2: Детерминанти на растежа на населението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Фигура I‑3: Промяна във възрастовата структура и коефициенти на зависимост. . . . . 4 Фигура I‑4: Коефициенти на икономическа активност. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5 Фигура I‑5: Прогнози за населението и работната сила при различните сценарии. . . . 6 Фигура I‑6: Възрастов профил на болничните разходи в България. . . . . . . . . . . . . . 7 Фигура I‑7: Структура на разходите в България – графично сравнение. . . . . . . . . . . 8 Фигура I‑8: Доходи и частно потребление в избрани страни. . . . . . . . . . . . . . . . . .10 iv | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура I‑9: Брутни спестявания и източници на доходи на домакинствата. . . . . . . . 11 Фигура I‑10: Растеж и сближаване. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .12 Фигура II‑1: Коефициенти на заетост при 20-64 годишните през 2010 г.. . . . . . . . . . .18 Фигура II‑2: Дял на младежите, които нито работят, нито учат сред 15-24 годишните през 2009 г.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .19 Фигура II‑3: Коефициенти на заетост сред 50-64 годишните през 2012 г.. . . . . . . . . . .19 Фигура II‑4: Нагласи по отношение на дискриминацията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .20 Фигура II‑5: Коефициенти на икономическа активност при жените и мъжете. . . . . . .21 Фигура II‑6: Коефициенти на заетост при ромите и техните съседи не-роми. . . . . . . .22 Фигура II‑7: Разлика в данъчната тежест между работниците с високо. . . . . . . . . . . .23 Фигура III‑1: Публични разходи за образование като процент от БВП. . . . . . . . . . . . 28 Фигура III‑2: Еволюция в броя и съотношенията на учениците. . . . . . . . . . . . . . . . .29 Фигура III‑3: Коефициент на записани ромски деца по възрастови групи в България, 2011 г.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .39 Фигура IV‑1: Ръст на публичните разходи за здравеопазване и дял в общите публични разходи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .45 Фигура IV‑2: Болнични легла за активно лечение на 100 хил. души . . . . . . . . . . . . . . 50 Фигура IV‑3: Типология на болниците в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .50 Фигура IV‑4: Месечно разпределение на броя пациентите в болниците в България . . . .51 Фигура VI‑1: Коефициенти на зависимост и възрастова пирамида на населението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .68 Фигура VI‑2: Осигуряващите се лица и тяхната възрастова структура през 2011 г.. . . . .71 Фигура VI‑3: Размер на осигурителните вноски за пенсия и разходи за пенсии като процент от БВП през 2010 г.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .71 Фигура VI‑4: Финансова резултатност на социалното осигуряване . . . . . . . . . . . . . . 72 Фигура VI‑5: Брутни коефициенти на заместване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73 Фигура VI‑6: Продължителност на пенсионната възраст през 2010 г.. . . . . . . . . . . . . 76 Фигура VI‑7: Пенсионери по инвалидност и по възраст. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .76 Фигура VI‑8: Прогнозен фискален баланс на разходно-покривната пенсионна система (РППС), базисен сценарий (в процент от БВП) . . . . . . . . . . . . .77 Фигура VI‑9: Прогнозен коефициент на заместване за средния пенсионер по възраст. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .79 Фигура VI‑10: Първи сценарий: Фискален баланс на РППС и коефициент на заместване при жените. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .82 Фигура VI‑11: Втори сценарий: Прогнозен фискален баланс на РППС. . . . . . . . . . . . .82 Фигура VI‑12: Прогнозен фискален баланс на РППС при третия сценарий . . . . . . . . . .83 Фигура VII‑1: Капиталовите потоци в България като процент от БВП. . . . . . . . . . . . .87 Фигура VII‑2: Фискални прогнози при базисните допускания . . . . . . . . . . . . . . . . . .91 Фигура VII‑3: Прогнози по сценариите за ОФП . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .93 Фигура VII‑4: Прогнози по различните сценарии за КИА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .94 Фигура VII‑5: Работна сила по степен на образование при различните сценарии . . . . . .97 Фигура VII‑6: Прогнози при сценариите за образованието . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .98 ТАБЛИЦИ Таблица I‑1: Разбивка на публичните разходи за средно образование. . . . . . . . . . . . . 9 Таблица III‑1: Последствия за образователната система в България от демографските предизвикателства. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Таблица III‑2: Увеличение на броя записали се във висшите учебни заведения. . . . . . . .31 Съдържание | v Таблица III‑3. Реакции на образователните системи по света на демографските промени. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .35 Таблица III‑4: Образователни цели в Европа 2020. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .36 Таблица III‑5: Най-високо образователно ниво, по етнически групи в проценти . . . . . .38 Таблица III‑6: Препоръки за областите, в които да се фокусира вниманието и да се развива стратегическо сътрудничество. . . . . . . . . . . . . . . . . . .41 Таблица IV‑1: Индикатори за здравен статус в България и съпоставими страни . . . . . . 45 Таблица IV‑2: Използване на профилактичните услуги в България и избрани страни от ЕС . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .46 Таблица IV‑3: Изписване на пациенти от болници в България и избрани страни от ЕС . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .48 Таблица IV‑4: Дейност, податлива на извънболнично лечение в 5 многопрофилни болници. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .49 Таблица V‑1: Дял на силно зависимите лица по възрастови групи през 2008 г. . . . . . . . 58 Таблица V‑2: Общи разходи за дългосрочни грижи като дял от БВП в избрани страни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .60 Таблица V‑3: Правителствени разходи за дългосрочни грижи според данните за държавните разходи (в лв.). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .61 Таблица VI‑1: Структура на пенсионната система в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . 69 Таблица VI‑2: Видове пенсионни плащания, осигурявани през нулев и първи стълб през 2011 г.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 70 Таблица VI‑3: Резюме на основните законодателни реформи. . . . . . . . . . . . . . . . . . .74 Таблица VI‑4: Прогнозен брой на пенсионерите като процент . . . . . . . . . . . . . . . . . .78 Таблица VI‑5: Нива на пенсията за възраст през 2011 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 79 Таблица VI‑6: Държави с универсална и базова пенсия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 80 Таблица VI‑7: Трети сценарий: Макроикономически допускания. . . . . . . . . . . . . . . .83 Таблица VII‑1: Основни допускания. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .86 Таблица VII‑2: Разбивка на дълговата динамика при базисния сценарийa . . . . . . . . . . .92 Таблица VII‑3: Темпове на ръст и коефициента на публичния дълг при базисния сценарий и другите сценарии. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 101 Таблица VII‑4: Сравнение на дълговата динамика между отделните сценарииa. . . . . . . 101 КАРЕТА Каре III‑1: Стратегия на Дания за учене през целия живот: ролеви модел за изграждане на приобщаващи умения. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .33 Каре VII‑1: Основни модели. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .89 vi | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Съкращения и акроними БВП Брутен вътрешен продукт постижения (Обединено ДГ Дългосрочни грижи кралство) ДСГ Диагностично свързани групи НЗОК Национална здравно- ЕС Европейски съюз осигурителна каса ЕС10 България, Чехия, Естония, НИРД Научно-изследователска и Унгария, Латвия, Литва, Полша, развойна дейност Румъния, Словакия, Словения НПО Неправителствена организация ЕС15 ЕС от 15 държави-членки: ЕС12 НСМ Национална стратегия за плюс Австрия, Финландия и младежта Швеция ОКП Общ коефициент на ЕС25 ЕС от 25 държави-членки: ЕС15 плодовитост плюс Чехия, Кипър, Естония, ООН Организация на обединените Унгария, Латвия, Литва, Малта, нации Полша, Словакия и Словения ОФП Обща факторна ЕС27 ЕС от 27 държави-членки: ЕС25 производителност плюс България и Румъния PIRLS Международно проучване на КИА Коефициент на икономическа напредъка в грамотността активност PISA Програма за международно КП Клинични пътеки оценяване на учениците МЗ Министерство на PROST Модел за симулация на здравеопазването варианти за пенсионна реформа МВФ Международен валутен фонд РППС Разходно-покривната МОТ Международна организация на пенсионна система труда РСВУБ Рейтингова система за висшите МТСП Министерство на труда и училища в България социалната политика СЗО Световна здравна организация МФ Министерство на финансите СЗС Система на здравни сметки НАОК Национална агенция за ТПОО Техническо и професионално оценяване и акредитация образование и обучение NICE Национален институт за здраве УЦЖ Учене през целия живот и отлични клинични vii Валутен курс и мерки Валутен курс Валутен курс към 27 август, 2013 Валута Български лев US$ 1.00 BGN 1.47 Официална фискална година 1 януари–31 декември Вицепрезидент: Филип льо Ору Директор за страната: Мамта Мурти Директор на сектор: Ивон Циката Ръководител на сектор: Сату Каконен Ръководители на екипа по задачата: Желко Богетич Дортe Домланд viii | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Благодарности Настоящият доклад е отговор на отправено и Анил Онал (консултант) въз основа на ра- през октомври 2012 г. искане от българския ботни документи, изготвени от  Анна Рагл министър на финансите. Той е изготвен под (Виенски университет) и записка за частни- общото методическо ръководство на  Сату те спестявания в  България, изготвена Каконен (ръководител на  сектор). В  хода от Самюел Мунзеле Маимбо (водещ финан- на работа екипът се ползваше от подкрепа- сов специалист). Олга Купец (Украински на- та и ръководството на Мамта Мурти (реги- ционален университет “Киево-Могилянска онален директор), Питър Харолд (бивш академия”, Киев) предостави отлична науч- регионален директор), Ивон Циката (ди- ноизследователска подкрепа. Глава II  е  из- ректор на сектор) и Маркус Репник (пред- готвена от Мохамед Ихсан Аджуад (старши ставител за страната). Екипът изказва бла- икономист) с  помощта на  Пламен Данчев годарност на  служителите от  Министер- (специалист по въпросите на образование- ството на  финансите и  по-специално то), Йост де Лаат (старши икономист по въ- на Маринела Петрова (директор на дирек- просите на човешкото развитие) и Каролин ция “Икономическа и  финансова полити- Гежина (старши икономист, развитие ка”), както и на партньорите от Министер- на  частния сектор). Глава III е  написана ството на  икономиката, Министерството от Роберта Мали Басет (старши специалист на труда и социалната политика, Министер- по въпросите на образованието) с помощта ството на  здравеопазването, Националния на Пламен Данчев и Игор Хейфец (иконо- осигурителен институт и Националния ста- мист). Автор на Глава IV е Аньес Куфинал тистически институт за отличното сътруд- (старши икономист по  въпросите на  здра- ничество и ценните коментари в хода на ра- веопазването), която получи значителна ботата върху доклада, предоставени най-ве- подкрепа от  Текникас де  Салуд АД (Испа- че по време на двата семинара, организирани ния) и Антония Димова (Медицински уни- през януари и  април 2013 г. от  Министер- верситет, гр. Варна). Изказваме огромна ството на финансите. благодарност за оказаната подкрепа на Пет- Ръководители на Работната група за из- ко Салчев (Национален център по общест- готвяне на доклада бяха Желко Богетич (во- вено здраве и  анализи), Десислава Дими- дещ икономист) и Дорте Домланд (старши трова и  Минчо Вичев (Министрество икономист). Глава I  е изготвена от  Дорте на  здравеопазването). Глава V  е изготвена Домланд, Йоханес Котл (старши иконо- от Йоханес Котл с помощта на Георги Шопов мист), Стела Илиева (старши икономист) (Икономически институт на  Българската ix академия на науките). Глава VI е изготвена от  Едуардо Лей (водещ икономист), Педро от  Миглена Абелс (консултант) с  помощта Родригес (водещ икономист) и  Анита на  Аста Звиниене (старши специалист Шварц (водещ икономист). Екипът би  ис- по въпросите на социалната закрила). Глава кал също така да благодари на Румин Ислам VII е написана от Харун Ондер (икономист) (икономически съветник), Каспар Рихтер и Дорте Домланд. Базовият модел е разра- (водещ икономист) и  Галина Винселет ботен от Харун Ондер с помощта на Едуар- (старши икономист) за важния им принос до Лей (водещ икономист), Дорте Домланд към изготвянето на концептуалната запис- и Пиер Пестио (Университет на Лиеж), въз ка. Стела Илиева (старши икономист) оси- основа на данни и подкрепа, предоставени гури отлична обратна информация на еки- от Миглена Абелс, Аньес Куфинал, Пламен па по  време на  изготвянето на  доклада Данчев, Самир Kейси (Виенски универси- и  изигра важна роля за  координацията тет) и Йоханес Котл. с българските власти. Екипът получи ценни коментари от ре- Екипът изразява своята благодарност цензентите Хорхе Аройо (водещ иконо- на програмните асистенти Габриела Калде- мист), Уилям Малоуни (водещ икономист) рон, Андреина Кловер и Нанси Дейвис-Ко- и Луиджи Жамбони (Икономически и фи- ул, както и на Адела Делчева-Начкова (асис- нансови въпроси, Европейска комисия), тент на екипа) за оказаната отлична адми- както и  полезни мнения и  предложения нистративна и логистична подкрепа. x | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Резюме Предизвикателствата ло на 7,5 милиона до 2010 г. Ниската раждаемост, високата смъртност и зна- 1. България преминава през дълбока со- чителната емиграция обясняват бавно- циално-икономическа трансформа- то нарастване на  населението до 90-те ция, предизвикана от необичайни де- години на миналия век, както и неговия мографските промени. Между 1950 рязък спад през последните две десети- и 1990 г. населението на страната е на- летия. Сама по  себе си, емиграцията раснало от 7,3 на 8,8 милиона, след кое- е причина за намаляване на икономиче- то за двойно по-кратко време е намаля- ски активното население с 10% от 90-те Фигура 1: Един век демографски промени 1950 2010 2050 100+ 95–99 90–94 85–89 80–84 75–79 70–74 Възрастови групи 65–69 60–64 55–59 50–54 45–49 40–44 35–39 30–34 25–29 20–24 15–19 10–14 5–9 0–4 400 300 200 100 100 200 300 400 400 300 200 100 100 200 300 400 400 300 200 100 100 200 300 400 0 0 0 Населениев хиляди Жени Мъже Източник: Собствени изчисления въз основа на данни на Демографския отдел на ООН (2011 г.). xi години на 20-ти век. Възрастовата дите в страната, неговият спад е вероят- структура на  населението в  България но да отслаби растежа. се  е  променила радикално (Фигура 1). Средната възраст се е увеличила от 30,3 3. Колкото е  по-висок ръстът на  произ- през 1960 г. на 42,7 през 2012 г., което по- водителността, толкова по-лесно Бъл- ставя България на трето място в ЕС гария ще успее да се справи с това де- по най-висока средна възраст на населе- мографско предизвикателство. Като нието, изпреварена само от Германия се има предвид тенденцията на намаля- и Италия. ване на  населението в  трудоспособна възраст, България ще трябва да разчита 2. България е  на  път да  се  превърне на  растеж на  производителността в страната с най-рязък спад в съотно- за поддържане на растежа на съвкупния шението между застаряващо населе- продукт. Ръстът на производителността ние и население в трудоспособна въз- означава, че страната ще е в състояние раст, което ще  засили натиска върху да произвежда повече продукция с едни икономиката. Според демографските и  същи фактори за  производство като прогнози на ООН до 2050 г. трудовите капитал и труд. Тъй като продукцията ресурси на страната се очаква да нама- на един работник се увеличава, от по-ма- леят с до 40% (Фигура 2). Коефициентът лък брой работници ще  се  изисква на  възрастова зависимост, т. е. делът да плащат за здравеопазване, пенсионни на  възрастните хора от  общия брой осигуровки и задължения за дългосроч- на  населението, се  очаква да  се  удвои ни грижи. По-високият растеж е  веро- през следващите четири десетилетия. ятно да доведе до по-добри възможнос- До 2050 г. се очаква един на всеки трима ти за  заетост, привличайки повече ра- българи да бъде по-възрастен от 65 го- ботници да  участват в  работната сила, дини и само един на всеки двама бълга- да  останат или да  имигрират в  Бълга- ри да  бъде в  трудоспособна възраст. рия. Наред с това е необходимо да се по- Тъй като делът на  работещото населе- вишат спестяванията на домакинствата, ние е ключов фактор за нивото на дохо- за да се гарантира, че възрастните хора Фигура 2: Население в трудоспособна възраст и коефициент на възрастова зависимост a. Индекс на населението в трудоспособна възраст б. Коефициент на възрастова зависимост 110 55 100 50 90 45 40 80 35 70 30 60 25 50 20 2010 2015 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 2010 2015 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 България EC15 EC10 (без България) Източник: Собствени изчисления въз основа на данни на Демографския отдел на ООН (2011 г.). Индексът е изчислен като 2010 г. е приравнена на 100. Населението в трудоспособна възраст е населението на възраст 15–65 години. Коефициентът на възрастова зависимост се изчислява като дял на населението на възраст 65 години от общия брой на населението. xii | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България ще могат да си позволят приличен стан- на  намаляващото население в  трудос- дарт на живот. пособна възраст чрез разширяване на икономическата активност. Жените, 4. Демографската промяна в  България възрастните и младите хора в България обаче е  вероятно да  отслаби растежа се  отличават с  ниски коефициенти на  производителността чрез три ос- на икономическа активност (КИА). През новни начина: Първо, ниската гъстота 2012 г. коефициентът на  икономическа на населението може да намали използ- активност при жените на възраст от 15 ването на външните ефекти от човеш- до 24 години е бил 25,3%. За сравнение, кия капитал и  икономиите от  мащаба. общият коефициент на  икономическа На  второ място, застаряването може активност в  България е  бил 30,4%, да  подтисне предприемаческата дей- в  ЕС10–33,1%, а  в ЕС15–45,6% (Фигура ност и иновациите. Трето, има опасност 3а). Този коефициент при българските застаряването на населението да нама- жени на възраст от 54 до 64 години е поч- ли бюджетните спестявания, тъй като ти 10 процентни пункта под средния свързаните с  възрастта разходи като за ЕС15. И все пак, дори и при най-опти- тези за здравеопазване, пенсии и дълго- мистичните сценарии, при които се до- срочни грижи ще  се  увеличат, а  по- пуска нарастване на коефициентите при стъпленията от  данъци ще  намалеят, жените, по-възрастните и  младите ра- което ще доведе до намаляване на бю- ботници до нива, надхвърлящи най-ви- джетните спестявания, необходими соките коефиценти на икономическа ак- за публични инвестиции, насочени към тивност в Европа днес, този спад не може повишаване на производителността. да  бъде напълно задържан. Най-ефек- тивният начин да се спре по-нататъшно- 5. Вероятно съществува известен потен- то свиване на работната сила е да бъде циал за  смекчаване на  въздействието спряна емиграцията. Фигура 3: Коефициенти на икономическа активност и сценарии по възрастови групи за предлагане на работна сила a. Коефициенти на ИА (2012) б. Алтернативни сценарии за предлагане на работна сила 90 60 000 Коефициенти на икономическа активност 80 40 000 70 20 000 60 0 50 –20 000 40 –40 000 30 –60 000 20 –80 000 15–24 24–54 54–64 Сценарий I Сценарий I (Въз Сценарий III Сценарий V (Постоянен КИА) основа (Сближаване) (Максимум) България (жени) България (общо) на прогнози за населението EС10 (без България) EC15 на ЕС) 15–39 40–64 65+ Източник: Фигура 3a: Собствени изчисления въз основа на данни от Евростат (2012 г.); Фигура 3б: Симулации на авторите въз основа на данни на МОТ (2012 г.), Демографския отдел на ООН (2011 г.) и МОТ (2012 г.). Резюме | xiii 6. Работната сила в  България ще  пре- поставят също и  въпроса как може търпи коренна промяна със застаря- да  бъде финансиран един приемлив ването на  населението. Делът на  въз- стандарт на  живот на  възрастните. растните работници вероятно През 2011 г. почти половината от насе- ще се увеличи. Това ще изисква промя- лението на  България от 7,3 милиона на на пазара на труда, в образованието е било бедно или в риск от социално из- и здравеопазването. На пазара на труда ключване, което е  най-високият про- ще  трябва да  бъдат насърчени по-гъв- цент сред всички страни от  ЕС. Бед- кави условия на труд, а работните места ността е много по-широко разпростра- да  бъдат адаптирани към нуждите нена сред възрастните хора. Шестдесет на  по-възрастната работна сила. В  об- процента от населението на възраст 65 разованието ще  трябва да  се  увеличат или повече години е в риск от бедност инвестициите в ученето през целия жи- или социално изключване (Фигура 4), вот, за  да  се  поддържа производител- което поставя предизвикателства пред ността на  застаряващата работна сила финансирането на  приемлив жизнен във времена на  бързи технологични стандарт за  хората в  напреднала въз- промени. Здравеопазването ще  трябва раст. Възможните варианти включват да стане по-ефектвно, за да се поддър- разчитане на  помощ от  семейството жа доброто здраве на възрастните хора. или общността, отлагане на пенсиони- Ще  се  увеличи не  само делът на  въз- рането, увеличаване на  публичните растните работници, но и делът на ра- трансфери за възрастните и насърчава- ботниците от  ромското население. Ро- не на  спестяванията. Да  се  разчита мите вече представляват между 9 и 19% на  семейството вероятно ще  става все от новите участници на пазара на труда. по-скъпо за  българската икономика, Тази тенденция, която вероятно тъй като населението в  трудоспособна ще  се  засилва в  бъдеще, изисква пуб- възраст се свива. По този начин ще ста- личните услуги да  се  адаптират по- не наложително да се насърчават спес- добре към техните нужди. тяванията, включително чрез по-ната- тъшно повишаване на пенсионната въз- 7. Високият относителен дял на бедните раст, поради високата продължителност сред хората в  напреднала възраст на  живота. В  България спестяванията в България и наблюдаваното в момен- на домакинствата са били отрицателни та бързо застаряване на  населението от 2005 г. насам. Други европейски стра- Фигура 4: Население в България в риск от бедност или социално изключване по възрастови групи 80 Процент от населението 60 40 20 0 2008 2009 2010 2011 Под 16 r. 16–24 r. 25–49 r. 50–64 r. 65+ Общо Източник: Евростат (2012 г.). xiv | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България ни, включително такива в Източна Ев- от  здравеопазване показват тенденция ропа, са постигнали положителни тем- на  намаляване (Фигура 5). В  България пове на спестявания на домакинствата, хората имат най-големи публични раз- например Унгария и Полша са запазили ходи за  здравеопазване на  човек през средните си темпове съответно от 10,6 и седемдесетте години от  своя живот. 7,3% за  периода 2005–2010 г. България По  същия начин търсенето на  дълго- вече изпълнява някои мерки за насър- срочни грижи проявява тенденция към чаване на  спестяванията на  домакин- рязко увеличаване след навършаване на ствата в дългосрочен план. Така напри- 65-годишна възраст. Възрастните хора мер, наскоро бе  въведено постепенно са  тези, които могат да  се  възползват повишаване на възрастта за пенсиони- от пенсията за старост. Така, със заста- ране до достигане на 65 години за мъ- ряването на населението може да се оч- жете и 63 години за жените съответно аква публичните разходи за  здравео- до 2017 и 2020 г. Правителството също пазване, дългосрочни грижи и  пенсии така предприе мерки за  повишаване да нарастват. От друга страна, търсене- на равнището на заетост. Въпреки тези то на образователни услуги е характер- действия обаче, спестяванията на дома- но за хората в по-ранна възраст. Освен кинствата е малко вероятно да отбеле- това, младите като цяло са по-склонни жат значително увеличение предвид да нарушават закона. Ето защо застаря- продължаващата висока безработица, ването на населението се очаква да на- слабия растеж и  всеобщия риск мали публичните разходи за образова- от бедност. ние, както и за поддържане на общест- вения ред и безопасност. 8. Застаряването на  населението ще се  отрази на  търсенето на  ключови 9. Застаряването на  населението ще  до- публични услуги. Търсенето на здрав- веде до  безпрецедентно търсене ни услуги и  дългосрочни грижи обик- на здравни грижи. Качеството и ефек- новено нараства с  възрастта. Възраст- тивността на здравната система в Бълга- ните хора са  склонни да  прибягват рия изостават в  много направления по-често до  здравни грижи, тъй като и  неудовлетвореността на  българите боледуването, хроничните заболявания от нея непрекъснато расте. Това вероят- и  болничните посещения зачестяват но ще  увеличи натиска за  повишаване с напредване на възрастта. Едва в много на инвестициите в отделните компонен- напреднала възраст потребностите ти на системата на здравеопазване. Въ- Фигура 5: Разходи за болнична помощ в България – възрастов профил 3,5 (Болнични разходи за един 3,0 Индекс на разходите 40-49 годишен = 1) 2,5 2,0 1,5 1,0 0,5 0 0–9 10–19 20–29 30–39 40–49 50–59 60–69 70–79 80+ Източник: Собствени изчисления въз основа на болнични данни на МЗ. Резюме | xv преки че здравеопазването е претърпя- родните стандарти могат рутинно да бъ- ло редица реформи през последните ня- дат лекувани амбулаторно. Застаряване- колко години, те не са били в състояние то на  населението поражда неотложна да  ограничат нарастването на  личните необходимост от подобрения в предос- разходи и да подобрят здравето на бъл- тавянето на публични здравни услуги. гарите в сравнение с други страни от ЕС. Проявите на неефективност в системата 10. Нуждата от  дългосрочни грижи (ДГ) изобилстват. България се  характеризи- ще  нараства силно със застаряването ра с  нисък обхват на  превантивните на  населението. Със застаряването мерки, слабо използване на амбулатор- на населението в България броят на за- ните услуги и висок процент на хоспи- висимите хора, които се нуждаят от дъл- тализации. Болниците са  силно фраг- госрочни грижи, ще  се  увеличава, тъй ментирани, като в голям брой болници като ще намалява броят на техните по- се  лекуват малък брой пациенти. Сред тенциални болногледачи. Това повдига 275 български болнични заведения, въпроса кой ще се грижи за възрастните подредени по  броя на  изписваните па- хора в  бъдеще. Вероятно все по-голям циенти на  месец, 193 са  изписвали дял от отговорността ще пада върху пра- по-малко от 13 пациенти на ден, което вителството. На  първо място, цената е обичайният брой изписвани пациенти на зависимостта и разчитането на външ- при малките болници за интензивна по- на помощ може да се окаже много висока мощ в страните, в които консолидация- и бързо да доведе до обедняване на въз- та на медицинското обслужване е в на- растните хора. Тъй като в цял свят опи- преднала фаза (Фигура 6). Болничните тът с  частните застраховки за  дълго- данни показват също, че  около 20% срочни грижи не  е  много обещаващ, от  хоспитализациите съответстват ще бъде необходимо въвеждането на ня- на  условията, които според междуна- какъв вид публично споделяне на риска Фигура 6: Месечно разпределение на броя пациентите в болниците в България 6000 5000 Брой пациенти месечно 4000 В страни с напреднал процес на консолидация на здравните услуги най-малките болници за активно лечение вероятно биха лекували 3000 месечно повече пациенти отколкото в момента лекуват 200 (от общо 275) болници в България 2000 В България 100 болници изписват по-малко от 5 пациенти дневно 1000 0 #136 #123 #193 #17 #197 #244 #106 #34 #261 #84 #69 #47 #60 #159 #1 #99 #198 #92 #139 #238 #110 #144 #233 #124 #243 #177 #224 #90 #10 #95 #108 #44 #102 #153 #6 #256 #113 #112 #225 #201 #66 #59 #160 #105 #191 #158 #94 #93 #214 #152 #192 #275 #172 #223 #135 #42 #28 #179 #200 #241 #37 #240 #101 #36 #3 #264 #104 #140 #96 #12 #67 #236 #168 #119 #182 #181 #235 #46 #109 #63 #85 #170 #245 #41 #19 #255 #21 #9 #216 #97 #232 #267 #31 #204 #8 #263 #82 #132 #116 #213 #120 #269 #89 #30 #254 #111 #39 #76 #167 #57 #165 #24 #222 #11 #27 #217 #257 #156 #242 #231 #22 #162 #180 #50 #211 #239 #206 #14 #79 #71 #166 #13 #40 #122 #80 #52 #163 #16 Класация на здравните заведения по брой пациенти Източник: Собствени изчисления въз основа на данни от Националния център по здравна информация. xvi | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България – под формата на данъчно финансирани ними компенсации, ниските социал- услуги или социално осигуряване. Вто- но-осигурителни вноски в  България ро, едно достатъчно добре развито соци- са довели до спад в приходите и увели- ално подпомагане за ДГ може да има ва- чаване на  субсидиите от  държавния жно въздействие върху рентабилността бюджет. През 2011 г. вноските на заети- на  здравеопазването чрез изваждане те лица и работодателите са финансира- от болничната помощ на пациенти, нуж- ли едва 53% от разходите за пенсии. Ос- даещи се  от  ниско-интензивна грижа. таналите задължения са били финанси- На трето място, като се има предвид уве- рани от общите бюджетни приходи. От личаването на недостига на работна си- 2009 г. правителството се е превърнало ла, неформалните болногледачи и в част- в трети осигурител, който плаща вноска ност неработещите жени в семейството равна на 12% от  общата осигурителна ще стават все по-малко, което ще увели- база. Освен това участие от 12%, прави- чи търсенето на формални услуги. Сле- телството покрива допълнително и ос- дователно, предлагането на  частни татъка от дефицита. В бъдеще трансфе- и  публични дългосрочни грижи, което рите от  общия държавен бюджет към в момента е на много ниско ниво в Бъл- пенсионните фондове се  очаква да  на- гария, ще трябва да бъде разширено. малеят от 6,1% от  БВП през 2012 г. до 4,9% от БВП в средносрочен план, след 11. Дефицитът в  пенсионната система което да нараснат до 5,6% до 2050 г. на  България се  очаква да  се  запази и  през прогнозния период. Въпреки 12. Сега действащата пенсионна система че други държави от ЕС заделят сходна поставя и  проблеми, свързани със част от своя БВП за пенсии, имат сходна справедливостта. В  момента българ- възраст за пенсиониране и плащат срав- ската пенсионна система обхваща само Фигура 7: Прогнозен фискален баланс на разходно-покривната пенсионна система (РППС) спрямо изходното ниво (като процент от БВП) 0 –1 –2 Процент –3 –4 –5 –6 –7 2012 2014 2016 2018 2020 2022 2024 2026 2028 2030 2032 2034 2036 2038 2040 2042 2044 2046 2048 2050 2052 2054 2056 2058 2060 2062 2064 2068 2070 2072 2074 Баланс на РППС, % от БВП, с включени държавни вноски (базисен сценарий) Баланс на РППС, % от БВП, без включени държавни вноски (базисен сценарий) Включени допълнителни разходи за социални пенсии (с държавно участие) Включени допълнителни разходи за социални пенсии (без държавно участие) Източник: Собствени изчисления въз основа на PROST. Резюме | xvii Фигура 8: Прогнозен ръст на БВП и коефициенти дълг/БВП при различните сценарии a. Растеж на БВП на глава от населението б. Коефициент дълг/БВП през 2050 г. 4,5 70 4,0 3,5 60 3,0 50 Процент 2,5 Процент 2,0 40 1,5 30 1,0 0,5 20 0,0 2012 2015 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 10 0 Базисен сценарий Ниска ОФП Висока ОФП Висока ик.активност Вискока ОФ Висше образование населението на Евростат Ниска ОФ Изходно ниво Ик.активност на баз прогнозите на Висока ик. активност Население Евростат Висше образование Източник: Симулации на авторите. около 55% от  населението в  трудоспо- гария ще оказва трайно натиск върху собна възраст. Покритието се  очаква бюджета и  ще  възпрепятства иконо- да намалее в резултат на високите нива мическия растеж. Със свиването на ра- на  безработица в  средносрочен план ботната сила с близо 40% до 2050 г., реал- и  моделите на  спорадично плащане ният ръст на БВП се очаква да се забави на  дължимите осигурителни вноски, до 0.7% на година до края на прогнозния поради наличието на многобройна не- период съгласно основния сценарий. формална работна сила. В  резултат Публичните разходи като дял от  БВП на  това, делът на  възрастните хора се  очаква да  нараснат в  дългосрочен с  пенсионни права, които се  облагоде- план в резултат на разходите за общест- телстват от  държавните субсидии към вено здравеопазване, дългосрочни гри- пенсионния фонд, се очаква да намалее. жи и държавни трансфери към пенсион- Тъй като гражданите с право на пенсия, ната система, в резултат на което съот- които, след като са работили във фор- ношението дълг към БВП на  България малния сектор най-малко 37 години се очаква да нарасне от 18 на 51% до края при жените и 40 години при мъжете, на прогнозния период. Продължителни- е  вероятно да  бъдат по-състоятелни те първични дефицити ще  са  най-ва- от хората без право на пенсия, от дър- жната движеща сила на  натрупването жавните субсидии към пенсионния на държавен дълг в рамките на прогноз- фонд ще  се  възползват все по-малък ния период, добавяйки около 0.9 про- дял сравнително по-богати граждани. центни пункта годишно към коефици- ента дълг/БВП. 13. Симулациите показват, че дори и при по-оптимистични предположения, де- 14. Анализите на  различните сценарии мографската трансформация на  Бъл- показват, че  правителството може xviii | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България да играе значителна роля за смекчава- 16. Общите политики за трудова заетост не на  тези ефекти. Политики, които ще трябва да бъдат комбинирани с по- стимулират по-висока икономическа литики, специално насочени към въз- активност, насърчават ръста на произ- растните хора, младежите и  ромите. водителността и водят до по-добри ре- Политиките за  създаване на  работни зултати в  образованието, биха могли места обхващат широк спектър от мер- да  противодействат значително на  на- ки, свързани с търсенето и предлагане- тиска върху бюджета, произтичащ то на работна сила, които трябва да бъ- от  свързаните с  възрастта фискални дат прилагани едновременно. Тези по- разходи. Сценарият с ниска обща фак- литики включват: (а) насърчаване торна производителност показва, че не- на  макроикономическата стабилност; благоприятните рискове са значителни. (б) подобряване на  инвестиционния Поддържането на  стабилен растеж климат; (в) усъвършенстване на регули- на производителността, което да доведе рането на пазара на труда; (г) създаване до  активни политики и  планиране, на  благоприятстваща заетостта данъч- е  от  ключово значение за  поддържане на система; и (д) изграждане на гъвкава на устойчиво равнище на дълга. работна сила чрез образователната сис- тема. Въпреки това, тъй като икономи- ческата активност в България е особено ниска при възрастните хора, младежите Възможности и  малцинствата и  в частност при по-възрастните и  младите жени тези 15. Тъй като прогнозите сочат свиване общи политики ще трябва да бъдат съ- на работната сила в България, мерки- четани с политики, насочени конкретно те за  повишаване на  производител- към повишаване на икономическата ак- ността ще стават все по-важни в под- тивност сред тези групи от населението. крепа на търсенето на пазара на труда, Осигуряването на  достъпни услуги конкурентоспособността и  растежа. за деца и грижи за възрастни хора може Предвид мащаба на  демографското да даде тласък за повишаване икономи- предизвикателство пред България, по- ческата активност на младите и по-въз- добряването на  политиките в  социал- растните жени чрез намаляване на ал- ното подпомагане само по себе си едва тернативната цена на  работата извън ли ще е достатъчно. Прилагането на по- дома. Тъй като България е сред страни- литики за  повишаване на  производи- те с  най-дълъг платен отпуск по  май- телността ще бъде от решаващо значе- чинство в  света (Фигура 9), може ние за поддържане на дългосрочен рас- да се помисли за съкращаване на него- теж. Те  могат да  включват политики вата продължителност, като същевре- в подкрепа на подобряването на бизнес менно бъдат разширени детските гри- климата в България, иновациите и дос- жи. Насърчаването на гъвкави условия тъпа до  инфраструктура. Тези мерки на труд може да привлече повече млади не само ще подкрепят растежа на про- хора, възрастни работници и  жени изводителността, но също така ще се от- на  пазара на  труда. Разширяването разят положително върху търсенето на  възможностите за  заетост при не- на  работна сила, което в  комбинация пълно работно време и надомна работа с  активни политики за  насърчаване може да насърчи по-възрастните работ- на  икономическата активност ще  бъде ници да  останат на  пазара на  труда необходимо за задържане на процесите до  навършване на  предвидената от  за- на намаляване на работната сила. кона пенсионна възраст. Предучилищ- Резюме | xix Фигура 9: Задължителен минимален платен отпуск по майчинство 450 400 350 300 250 200 150 100 50 0 Обединеното Ирландия Италия Финландия Дания Гърция Австрия Франция Нидерландия Испания Белгия Германия Португалия Швеция България Чехия Словакия Унгария Естония Полша Литва Ръмъния Латвия Словения Бразилия Япония Корея Мексико Русия Швейцария Тайван, Китай САЩ EC15 EC10 Други Източник: Световна банка (2012 f ). ните програми за ромите може да спо- образование за  по-възрастните младе- могнат за тяхното по-лесно приобщава- жи, както и програми за връщане в учи- не към работната сила в  пълнолетна лище, които ще  дадат възможност възраст. на младите да придобият ценни умения. Опитът на други страни показва, че въз- 17. Тъй като работещите и учещите мла- действието на  мерките за  активиране дежи в България са по-малко от тези е нееднозначно, ето защо има достатъч- в други страни от ЕС, е важно да бъдат но основания да  се  смята, че  всички предприети специално съобразени мерки трябва да бъдат внимателно об- с  тях мерки. Повече от  един на  всеки мислени. петима млади българи нито работи, нито учи. Младежите от  категорията 18. Политиките за намаляване на емигра- на нито работещи, нито учещи обикно- цията, мотивиране на  българите вено са  отпаднали без квалификация да се връщат от чужбина и привлича- от училище и често са зависими от со- не на  имигранти от  други страни циалните програми. Намаляването ще  играят важна роля за  забавяне броя на  тези младежи може да  доведе на  процеса на  свиване на  работната до значително повишаване на произво- сила. Политиките в  подкрепа на  зае- дителността, бюджетни икономии и на- тостта е много вероятно също да огра- маляване на бедността в средносрочен ничат емиграцията на българите и да на- план. Направени са изчисления, че неу- правят България по-привлекателна частието на  пазара на  труда от  страна за имигранти от други страни. Недобре на младежите, които нито работят, нито функциониращите пазари на труда, не- учат струва на  България близо 2,3% доброто предоставяне на  обществени от  БВП. Една ефективна стратегия услуги и  несигурната бизнес среда за тези младежи трябва да бъде целево са  считани за  сериозни двигатели насочена към тях и да има за цел задър- на  емиграцията в  страните от  Източна жането на младите хора във формално- Европа. Високата безработица, значи- то образование и обучение. Възможни- телната разлика в  заплащането между те варианти включват услуги за устрой- България и съседните страни и липсата ване на работа, обучение и коригиращо на благоприятни възможности за рабо- xx | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура 10: Дял на нито работещи, нито учещи младежи на възраст 15–24 години през 2012 г. 600 500 400 300 200 100 0 Австрия Белгия Дания Финландия Франция Германия Ирландия Италия Люксембург Холандия Португалия Испания Швеция Обединеното кралство България Хърватия Естония Унгария Латвия Литва Полша Румъния Словакия Словения Чехия Средно за ЕС15 Средно за ЕС10 (без България) Източник: Евростат (2012 г.). та за хора с висока квалификация са сред госрочната политика на  реформи факторите, мотивиращи българите в контекста на драстичните демограф- да  емигрират. Политиките на  пазара ски промени. Институциите обикнове- на  труда, образователните политики но се  нуждаят от  време за  развитие, и реформите в здравеопазването в съче- но  населението на  България остаря тание с политики за подобряване на биз- много бързо и  продължава да  старее. нес климата биха могли да  допринесат Ето защо правителството трябва да реа- за  по-доброто предлагане на  пазара гира гъвкаво на променящото се търсе- на  труда в  България чрез повишаване не и да предприеме разумно огранича- на  икономическата активност и  съще- ване на предлагането на онези публич- временно намаляване на емиграцията. ни услуги, които вече не  са  актуални. Въвеждането на разходи на учащ в об- 19. За да се гарантира приличен стан- разованието през 2007 г., в  съчетание дарт на живот на възрастните хора, с  политиката на “защитени училища”, важно в средносрочен план ще бъде е  добър пример в  тази насока. Прави- насърчаването на спестяванията на телството би  могло да  разгледа и  въз- домакинствата. Правителството може можностите за  намаляване на  публич- да предприеме стъпки за насърчаване ните разходи за сигурност, които са зна- на спестяванията чрез по-нататъшно чително по-високи в сравнение с други увеличаване на възрастта за пенсиони- страни от ЕС. ране, стимулиране на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване 21. България предприе значителни обра- и разширяване на финансовата инфор- зователни реформи през последните мираност и образованост. пет години, проправяйки път за дъл- боки промени. През последните годи- 20. Укрепването на дългосрочното ни в  България броят на  училищата фискално планиране ще  бъде важно и  учителите е  намалял в  съответствие за измерване на въздействието на дъл- с по-малкия брой ученици. Повишено Резюме | xxi е  качеството на  основното образова- ституции, образователната система ние, както и предлагането на програми ще бъде готова да служи на цялото на- за  висше образование. Въпреки това, селение на България и през следващите България трябва да  разработи ефек- десетилетия. тивна програма за  учене през целия живот (УЦЖ) и за намаляване на висо- 22. Няма лесни и бързи решения за под- кия дял отпадащи от училище, особено готовка на здравеопазването в Бълга- сред ромите и други групи в неравно- рия да  отговори на  застаряването стойно положение. В  България въз- на  населението. Успешната реформа можностите за учене през целия живот изисква силна визия и лидерство. Фраг- се  намират все още в  начален стадий, ментацията на болничната помощ е ве- ето защо правителството би  могло роятно да доведе до значителни прояви да  разработи национална система на неефективност (Фигура 11). Ключова за  одобряване на  програми за  УЦЖ. мярка би било въвеждането на техни- То  би  могло също така да  създаде ця- чески обоснован план за рационализа- лостна система с  участието на  всички ция на болниците в подкрепа на прес- заинтересовани страни за насърчаване труктурирането на болничната помощ на  съответствието между нуждите и  създаването на  мрежи за  направле- на  работодателите и  възможностите ние при специалист, като същевремен- за учене през целия живот. За да се на- но се запази физическия достъп до ме- мали процентът на отпадащите от учи- дицински грижи. В този контекст, На- лище, първата стъпка трябва да  бъде ционалната здравноосигурителна каса активно прилагане на  Националната трябва да  бъде в  състояние да  купува стратегия за  превенция и  намаляване услуги избирателно, т. е. да има право- дела на отпадащите и преждевременно то да преценява с кого да сключва дого- напусналите образователната система вори. За да бъде подкрепен този процес, (2013–2020). Изискването всички уче- е  необходимо да  бъде генерирана, съ- ници да завършват общообразователна бирана и публикувана информация от- програма до 16-годишна възраст носно нуждите от  качествена грижа. ще увеличи броя на хората с интердис- Въвеждането на модерна система на за- циплинарни умения. Непрекъснатите плащане въз основа на  диагностич- усилия за  подобряване на  качеството но-свързани групи (ДСГ) е  в процес и участието в образователни програми на разглеждане от много години, но до- са  особено важни в  едно застаряващо сега усилията в това отношение се оказ- общество, тъй като работещите, въз- ват неуспешни. Чрез налагане на  раз- ползвали се  от  по-висококачествено ходни лимити успоредно с въвеждане- образование, са  по-склонни да  бъдат то на  ДСГ и  съгласувани усилия преквалифицирани в хода на трудовия (регулаторни, а също и системите за за- си  живот. Българското образование плащане на болничната помощ) за раз- е  вече добре подкрепено от  широка витие на  амбулаторни алтернативи, мрежа от правни и стратегически рам- би  могло да  се  избегне по-нататъшно ки, за да се справи с новата ера на демо- покачване на  разходите. Укрепването графски промени. Ако изпълнението на  алтернативи на  болничната помощ на тези наскоро разработени ръковод- ще изисква подобряване на капацитета ни политики успее да се фокусира вър- на  професионалистите, предоставящи ху гарантиране на добър достъп до об- доболнично помощ, да  се  справят разование за  всички и  подобряване с преобладаващата част от заболявани- на  качеството на  съществуващите ин- ята и да играят активна роля в коорди- xxii | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура 11: Средно разходи за дългосрочни грижи за периода 2003–2007 г. (като процент от БВП) 4.0 3.5 3.0 2.5 2.0 1.5 0 Швеция Германия Франция Испания Португалия Словения Латвия Литва Полша Унгария Естония България Чехия Избрани страни Избрани страни от EС15 Избрани страни от EС10 Източник: Евростат (2010 г.). Бележка: Стойността за Унгария за 2005 г. (8,23 процента от БВП) не бе взета предвид, тъй като значително се отличава от останалите стойности. нирането на нуждите от грижи на свои- и  възрастните хора, и  изключването те пациенти. Комбинацията от  специ- от  системата на  здравно осигуряване алности в  здравеопазването трябва са в основата на наблюдаваната неефек- да  се  адаптира към необходимостта тивност. Пациентите, които се  въздър- от по-добро обслужване на население- жат от грижи или не лекуват своите за- то. Въпреки че в България броят на ле- болявания, са  изложени на  повишен карите на глава от населението е висок, риск от  усложнения и  в крайна сметка броят на медицинските сестри на глава струват по-скъпо на обществената сис- от  населението е  най-ниският в  реги- тема. Ето защо подобряването на  фи- она. Решенията на  този проблем биха нансовата закрила е  ефикасно, освен могли да включат планиране на човеш- справедливо решение. ките ресурси, адаптиране на обучение- то към новите условия, както и справя- 24. Дългосрочните грижи (ДГ) в  Бълга- не с финансовите и други ограничения, рия в  момента са  недофинансирани. за да се задържат квалифицираните ка- Трябва да се има предвид обаче, че всич- дри в България. ки публично финансирани разходи за  изграждане на  по-широка база 23. Осигуряване на  финансова закрила за  дългосрочни грижи и  рехабилита- за всички, така че болестите да не во- ционни услуги се нуждаят от внимател- дят до обедняване - това е основна цел но анализиране. Разходите за  дълго- на здравната система. В предоставяна- срочни грижи могат да бъдат катастро- та от Националната здравноосигурител- фално високи, ето защо би  било на каса финансова закрила има значи- желателно да се въведе някаква форма телни пропуски, поради което личните на  споделяне на  риска. Тъй като соли- разходи за здраве в България са високи. дарната система на  финансиране е  не- Големите лични разходи за  лекарства, устойчива в условията на застаряващо които са  по-проблематични за  бедните общество, един механизъм, който пред- Резюме | xxiii вижда заделяне на частни спестявания ване на пенсионната възраст над 65 го- от младите работници за ДГ, например дини в  бъдеще. Жените обикновено чрез финансова застраховка за  дълго- се  осигуряват през по-кратък период срочни грижи, е възможност, която за- от време в сравнение с мъжете, тъй като служава да бъде проучена. И накрая, ва- те често спират да работят за отглежда- жно за България е да бъдат подобрени не на децата. Разпоредбите, предвижда- практиките на събиране и поддържане щи жените да  се  пенсионират по-рано на  данни за  услугите по  предоставяне от  мъжете, водят до  по-ниски пенсии на ДГ, което ще позволи да бъдат разра- за жените. Освен това, по-ранната пен- ботени ефективни и  финансово отго- сионна възраст за  жените, които имат ворни политики в тази област. по-голяма продължителност на живота в  сравнение с  мъжете, допълнително 25. Въпреки предприетите през послед- увеличава периода на  получаване ните години систематични парамет- на пенсия в полза за жените. България рични реформи, пенсионната система ще  бъде неизбежно изправена пред в България остава зависима от значи- перспективата от  по-ниски пенсии телни по  размер държавни субсидии. в бъдеще, ето защо трябва да продължи Увеличаването с 6 процентни пункта да развива финансовата инфраструкту- на  размера на  пенсионните вноски , ра, която да позволи на хората да спес- удържани от  индивидуалните работни тяват повече за  пенсия чрез различни заплати, би  запълнило празнотите във механизми за  задължително и  добро- финансирането. Подобно сериозно уве- волно пенсионно осигуряване. личение обаче би могло да има евенту- ални негативни последици за  пазара 27. Укрепването на  режима за  освиде- на труда, като се има предвид големият телстване на  хората с  увреждания размер на  сивата икономика в  Бълга- ще помогне за смекчаване на потенци- рия. Ето защо България би могла да по- алния ръст на  молбите за  инвалид- мисли за  по-малко увеличение на  раз- ност, свързан с високата безработица мера на социалните осигуровки от око- и по-строгите условия за допустимост ло 2 процентни пункта, което да намали до  програмите за  старост. Разходите държавните субсидии без да  поражда за  хората с  увреждания като процент големи смущения на  пазара на  труда. от БВП са нараснали повече от два пъти Нещо повече, в условия на бързо свива- в периода между 2001 и 2010 г. Незави- не на  населението, едновременният симо от факта, че броят на хората, кои- стремеж към намаляване на  бедността то получават обезщетения за инвалид- и  заместване на  доходите неизбежно ност, се е стабилизирал от 2006 г. насам, води до концентрация в разпределение- съществува вероятност натискът върху то на  доходите сред възрастните хора програмата за  хора с  увреждания и намалява стимулите за осигуряване. да  се  засили предвид по-нататъшното покачване на  пенсионната възраст 26. Няколко алтернативни механизми и трудните условия на пазара на труда. за  финансиране биха могли да  нама- лят държавните субсидии и  да  подо- 28. Избягването на по-нататъшни извън- брят преразпределението на  държав- редни увеличения на пенсиите би уле- ни средства. Важно би било да се раз- снило дългосрочното фискално пла- гледа възможността за  изравняване ниране. В  миналото правителството на възрастта за пенсиониране при мъ- периодично е взимало решения за уве- жете и жените на 65 години и увелича- личаване на пенсиите над нивото, пред- xxiv | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България писано от закона. Такива практики за- на  спестяванията на  домакинствата. трудняват точното прогнозиране Осъществяването на  целенасочени, на нуждите от финансиране и в крайна стратегически реформи в здравеопазва- сметка застрашават дългосрочната нето биха могли да  помогнат за  подо- фискална устойчивост на  пенсионния бряване благосъстоянието на  гражда- фонд. A  пенсионната реформа е  пона- ните, повишаване ефективността чало тежко начинание от  политическа на публичните разходи за здравеопазва- гледна точка и намаляването на пенси- не и повишаване на икономическата ак- ите, след като веднъж са били повише- тивност, особено сред по-възрастните ни, е  трудно осъществимо. Ето защо работници. Добре структурираните ин- би било добре политиците да се въздър- вестиции в  основното образование жат от  прибягване до  подобни извън- също биха могли да повишат икономи- редни увеличения на пенсиите. ческата активност, да улеснят преквали- фикацията на работниците на по-късен 29. Макар демографските промени да по- етап от трудовия им живот, да насърчат ставят различни предизвикателства иновациите и да допринесат за доброто и възможности пред всеки отделен от- здраве на населението. Реформите, кои- расъл на икономиката, няколко вари- то носят ползи за  няколко отрасъла анта на  реформи са  взаимосвързани на  икономиката, е  вероятно да  бъдат и  носят допълнителни ползи. Допъл- особено ефективни. И  все пак, едно- нителното увеличаване на  възрастта кратните реформи едва ли ще са доста- за  пенсиониране, например, би  допри- тъчни. Ще бъде необходим траен рефор- несло за  по-голяма икономическа ак- маторски ангажимент във всички посо- тивност сред по-възрастните работни- чени области за  смекчаване ци, намаляване на публичните трансфе- на икономическото въздействе на демо- ри към пенсионния фонд и насърчаване графските промени в България. Резюме | xxv Обобщение на препоръките за политики Предизвикателство Спешни мерки по политиките Средносрочни препоръки Повишаване на растежа Политики за заетост Ниски нива на заетост сред Улесняване на заетостта на непълно работно Подобряване на достъпа до качествени и младежите, възрастните, време, разширяване на възможностите поносими от гледна точка на цените грижи ромите и жените за обучение и повишаване на прилагането за деца и възрастни хора. му в публичния сектор; Намаляване на задължителния отпуск по майчинство от сегашните 410 дни до срок, който е по-близък до препоръчвания от МОТ минимум от 98 дни; Бавен преход от училище Въвеждане на пилотни програми за чиракува- Извършване оценка на въздействието на към работа не, стажове и субсидирана заетост за млади инициативите и предприемане на успешни работници мерки за тяхното разширяване. Голям брой младежи, които Мерки за активиране на пазара на труда, нито работят, нито учат специално предназначени за младежите от тази категория. Ниски спестявания на Изравняване на пенсионната възраст при домакинствата мъжете и жените и увеличаване на пенсионна- та възраст над 65 години; Стимулиране на участието в доброволни схеми за пенсионно осигуряване; Подобряване на финансовата образованост и информираност. Образование Слабо участие в програми Идентифициране на ключовите бариери пред Установяване на тристранно партньорство за учене през целия живот постигането на по-високо участие в УЦЖ. между випускници, кариерни центрове и (УЦЖ) работодатели за разработване на ефективни образователни програми. Високи нива на отпадащи Активно прилагане на Националната стратегия- от училище, особено сред та за превенция и намаляване дела на ромите и други групи в отпадащите и преждевременно напусналите неравностойно положение образователната система. Осигуряване на по-добър достъп до програми за образование в ранна детска възраст за ромите и други групи в неравностойно положение. Недостиг на добри учители Насърчаване на конкуренцията за назначаване Изграждане структури на заплащане, които в необлагодетелствани на най-добрите учители в необлагодетелства- да стимулират учителите да работят в необлаго- райони ните райони чрез използване на структурните детелствани райони. фондове на ЕС. Слаби интердисциплинар- Край на ранния подбор и насочване на Запазване на общото образование до 16-годиш- ни умения у всички учениците към професионално образование. на възраст преди насочване към специализи- ученици рани и професионални образователни пътеки. (продължава на следващата страница) xxvi | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Обобщение на препоръките за политики (продължение) Предизвикателство Спешни мерки по политиките Средносрочни препоръки Други политики за повишаване на производителността Поддържане на висок Подобряване на бизнес климата чрез по-добро растеж на производител- изпълнение на договорите, рационализиране ността и увеличаване на на разрешителните режими в строителството, търсенето на работна сила осигуряване на по-бърз достъп до електро- захранване и подобряване на законите в областта на несъстоятелността. Подобряване на инфраструктурата. Подобряване на енергийната политика. Засилване на политиките в сферата на иновациите. Намаляване на разходите Отрицателни спестявания Подобряване на финансовото образованост Повишаване на пенсионната възраст над 65 на домакинствата и информираност години; Насърчаване на участието в доброволни пенсионни схеми. Подобряване на ефективността на фискалните разходи Фискално управление Засилване на фискалния Разработване на изчерпателни дългосрочни натиск фискални прогнози ; Оценка на дългосрочното фискално въз- действие на промените в политиката. Здравеопазване и дългосрочни грижи Неефективна болнична Разработване на план за рационализация на Изпълнение на плана за рационализация медицинска помощ болничната помощ и система на плащане въз на болничната помощ и системата на плащане основа на диагностично-свързани групи (ДСГ). въз основа на диагностично-свързани групи; Превръщане на излишните общински болници в общностни центрове, които предлагат широка гама от дългосрочни грижи и рехабли- тационни услуги. Отсъствие на алтернатива Подобряване капацитета на звената за Подобряване на политиките по отношение на болничната помощ първична помощ и предоставянена стимули за на човешките ресурси и осигуряване на микс извънболничната помощ. от специалности в професията, отговарящ на нуждите на населението. Отсъствие на финансова Разработване на публични услуги за предоста- Разработване на финансова застраховка защита от риск от изпадане вяне на дългосрочни грижи с акцент върху за дългосрочни грижи. в зависимост услугите в общността и помощ в дома. Пенсии Пенсионната система Проучване на възможността за леко увеличе- Увеличаване на пенсионната възраст над не се самоиздържа ние на осигурителните вноски. 65 години. Извънредно увеличаване Въздържане от по-нататъшни извънредни Подобряване на дългосрочното фискално на пенсиите увеличения на пенсиите. планиране на пенсионната система. Повишен натиск върху По-нататъшно укрепване на процеса програмата за хора за освидетелстване на хора с увреждания. с увреждания след затягане на условията за допустимост по програмата за старост Ниско пенсионно покритие Разглеждане на алтернативен механизъм за финансиране, който да гарантира равнопоста- веност, например универсална пенсия, финансирана от общите приходи. Резюме | xxvii Увод След хилядолетия на  застой, в  рамките възрастовата структура на  населението. само на  един век средната продължител- Във Франция отне цели сто години, в САЩ ност на живота в развитите страни се уд- близо 70, а  в Унгария повече от 50 години вои и хората по света започнаха да си за- делът на възрастното население (65+) да на- дават въпроса какъв би  бил животът расне от 7 на 14% (Gragnolati et  al. 2011). в едно застаряващо общество. На пръв по- В България този процес приключи само за глед изглежда, че тенденцията към застаря- 36 години. В  резултат на  това, сериозните ване е свързана с неустойчивост и влошава- демографски промени поставиха под на- не на качеството на живот. Не е изненадва- тиск българските институции и  предизви- що, че  възрастните хора в  страните каха спешна нужда от реформи. от Източна Европа са склонни да бъдат не- За България застаряването е проблем доволни от живота си, защото много от тех- не само на бъдещето. Бъдещите възрастни ните очаквания не  са  изпълнени (Deaton вече навлизат в  образователната система 2007). В много от по-богатите страни, обаче, и се вливат в работната сила. Съществува- възрастните хора са  по-често доволни щите институции и очаквания влияят вър- от живота си. Като цяло, психологическите ху техния избор днес и ще имат отражение изследвания сочат, че  с  възрастта хората върху икономическия растеж. В  бъдеще са склонни да се чувстват по-щастливи, тъй групата на младите ще става все по-малка. като са  по-силно фокусирани върху прио- Прехвърлянето на средства от младите към ритетите си, по-готови на  помирение, възрастните, без да се обременяват бъдещи- по-малко склонни към незаконни прояви те поколения с непосилен дълг, ще става все и по-нетолерантни към несправедливостта. по-трудно. Отлагането на  реформите днес Ето защо, ако една страна със застаряващо вероятно ще изисква по-драстични проме- население успее да  реши практическите ни в бъдеще. Нещо повече, средностатисти- проблеми, пред които са  изправени въз- ческият гласоподавател ще остарява заедно растните хора, тя  би  могла да  се  превърне с населението, което е вероятно да направи в едно доста щастливо място. по-трудно в  бъдеще спечелването на  об- Противно на  повечето страни със ществена подкрепа за политиките и мерки- застаряващо население в света, България те, насочени към младежта и бъдещите по- застаря преди да  стане богата. Десетиле- коления. Много от  реформите, разгледани тия бяха нужни на  най-развитите страни в този доклад, ще бъдат от полза и за днеш- в  света с  висок дял на  възрастните хора, ните възрастни. Бедността сред възрастни- за  да  се  приспособят към промените във те хора в България е широко разпростране- xxix на, ето защо предоставянето на  по-добри ските промени. Това са теми, за които е не- обществени услуги може да  подобри ка- обходим отделен анализ. чеството на техния живот. Настоящият доклад поставя акцент Настоящият доклад има за цел да от- върху въздействието на  демографските говори на  въпроса как правителството промени върху публичните услуги и  фи- може да осигури по-добри публични услу- нанси. В  него се  определят основните тен- ги за възрастните хора днес, като едновре- денции, рискове и предизвикателства, с кои- менно с  това инвестира в  бъдещето то е вероятно правителството да се сблъска. на  България. Той е  изготвен в  отговор Разгледани са последиците от различните ва- на отправеното през ноември 2012 г. искане рианти на  политики и  са  идентифицирани от  българския министър на  финансите възможностите за  реформи. Докладът за- да бъде направена оценка на последствията почва с  описание на  демографската тран- от застаряването на населението и свиване- сформация в България и как тя може да за- то на работната сила в България върху пуб- сегне икономическото поведение и  макро- личните услуги и финанси на страната. Той икономическите резултати (Глава I). е замислен като първа част от едно изслед- Политиките на пазара на труда и в образова- ване в  две части, като вторият доклад телната система са важни за спиране на про- ще се фокусира върху факторите, огранича- цеса на свиване на работната сила и за под- ващи растежа на  производителността крепа на  растежа на  производителността. на макроикономическо ниво и на ниво фир- Те  са  разгледани съответно в  Глави II  и  III. ма. Спадът в числеността на работната сила Подобряването на системата на здравеопаз- в  България и  промените в  нейния състав ване в България, което е анализирано в Глава могат да отслабят перспективите за растеж IV, ще бъде от решаващо значение за решава- пред страната. Увеличаването на  произво- не по устойчив и справедлив начин на про- дителността ще бъде от решаващо значение блемите, свързани с нуждата от предоставя- за ускоряване на сближаването на доходите. не на здравни грижи на застаряващото насе- Обсъждането на  реформите и  пътищата ление. Как да се отговори на потребностите за повишаване на производителността чрез на  възрастното население от  дългосрочни други политики, извън свързаните с подо- грижи е тема, разгледана в Глава V. Състоя- бряване на образованието и здравеопазва- нието на  пенсионната система в  България нето, ще  бъде тема на  втората част на  из- и  възможностите за  нейното реформиране следването. Трябва също да  се  отбележи, са представени в Глава VI. В Глава VII отра- че изследването няма за цел да предостави словите анализи от предходните глави са об- задълбочен анализ на връзките между част- общени в един съгласуван макромодел, кой- ните спестявания и  демографските проме- то има за  цел да  симулира въздействието ни, на  въздействието на  демографските на  демографските промени върху растежа промени върху публичните приходи или при различни сценарии и  при действието на  географските последици от  демограф- на различни фактори. xxx | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България ГЛАВА I Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл България преминава през дълбока со- ОКП на България спада до изключително циално-икономическа трансформация, ниски нива, през 2011 г. той достига 1,5, предизвикана от необичайни демограф- което поставя страната близо до средните ски промени. Между 1950 и 1990 г. населе- стойности за  Европейския съюз. Преди нието на  България нараства от 7,3 на 8,8 това той постоянно намалява, за  да  дос- милиона, след което преживява имплозия тигне от 2,3 през 1960 г. до 1,09 през 1997 г., и намалява до 7,5 милиона към 2010 г. Оч- най-ниският ОКП, регистриран някога аква се до 2050 г. населението да намалее за  европейска страна в  мирно време (Ва- до 5,9 милиона по данни на Евростат и до силев 2005). Намаляването на  раждае- 5,5 милиона според прогнозите на Отдела мостта играе важна роля в застаряването за населението на ООН. Този спад върви на населението, тъй като води до свиване ръка за  ръка с  големи промени във въз- на  числеността на  по-младите групи растовата структура на населението, чий- от населението в сравнение с предходното то двигател са промените в раждаемостта, поколение и с течение на времето променя смъртността и  миграцията. Графичното възрастовото разпределение в  полза представяне на  населението на  България на по-възрастните групи (Гаврилова и Га- представлява пирамида през 1950 г., сфе- врилов 2009). Отбелязаното напоследък ра през 2010 г., а  през 2050 г. се  очаква увеличаване на  раждаемостта ще  забави да бъде обърната пирамида (Фигура I-1). процеса на  застаряване в  средносрочен план, тъй като делът на младите хора в на- селението на страната бавно нараства. Демографски тенденции Средната продължителност на  живо- и прогнози та се е повишила много слабо от 60-те годи- ни насам, като по този показател България Демографските промени в  България изостава от другите нови държави-членки се дължат на действието на три основни на ЕС. Средната продължителност на живо- фактора в  миналото: нисък общ коефи- та се запазва сравнително постоянна от 60- циент на  плодовитост (ОКП), застой те години на миналия век до 2000 г., след кое- в  средната продължителност на  живота то започва бавно да се покачва от 71.6 годи- до 2000 г. и голяма емиграция. След като ни през 2000 г. до 73,9 години през 2011 г. в  края на 90-те години на  миналия век Това е едно от най-ниските нива в ЕС, къде- 1 Фигура I‑1: Един век демографски промени в България 1950 1990 100+ 100+ 95–99 95–99 90–94 90–94 85–89 85–89 80–84 80–84 75–79 75–79 70–74 70–74 65–69 65–69 Възрастови групи Възрастови групи 60–64 60–64 55–59 55–59 50–54 50–54 45–49 45–49 40–44 40–44 35–39 35–39 30–34 30–34 25–29 25–29 20–24 20–24 15–19 15–19 10–14 10–14 5–9 5–9 0–4 0–4 400 300 200 100 100 200 300 400 400 300 200 100 100 200 300 400 0 0 Население в хиляди 2010 2050 100+ 100+ 95–99 95–99 90–94 90–94 85–89 85–89 80–84 80–84 75–79 75–79 70–74 70–74 65–69 65–69 Възрастови групи Възрастови групи 60–64 60–64 55–59 55–59 50–54 50–54 45–49 45–49 40–44 40–44 35–39 35–39 30–34 30–34 25–29 25–29 20–24 20–24 15–19 15–19 10–14 10–14 5–9 5–9 0–4 0–4 400 300 200 100 100 200 300 400 400 300 200 100 100 200 300 400 0 0 Население в хиляди Жени Мъже Източник: Собствени изчисления въз основа на данни от Отдела за населението на ООН (2011 г.). то през 2011 г. продължителността на жи- ки смъртни случаи в България (Couffinhal вота е  била средно 79,7 години. Ниската 2012).1 продължителност на  живота в  България се дължи на трайно високата детска смърт- ност - втората най-висока в ЕС и два пъти 1 Увеличаването на  продължителността на  живота по-висока от средната за ЕС, както и на раз- би забавило намаляването на населението, но негово- то въздействие върху застаряването е  двусмислено. пространението на незаразни болести. Ин- Ако продължителността на живота нараства благода- фаркти, сърдечна недостатъчност и инсул- рение на  спада в  детската смъртност (или по-общо ти взети заедно са причина за 65% от всич- на спад в смъртността на хората, по-млади от средна- 2 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура I‑2: Детерминанти на растежа на населението* a. Прираст на населението б. Детерминанти на растежа на населението 8 18 1,1 0,4 15,3 0,2 3,7 5,6 14 2,5 6 7,1 5,0 5,0 10,4 3,8 3,5 10 9,4 4 16,4 15,2 15,1 11,4 10,9 6 2 2 0 –2 –2 –6 –10 –14 –11,6 –4 –2,6 –10 –7,3 –10,4 –10,4 –10,5 –9,6 –9,9 –6 –14 –1,6 –2,8 –1,4 –8 –18 България България EC15 EC15 EC10 EC25 EC10 EC25 EC15 EC10 EC15 EC10 EC25 България EC25 България r. 1960–89 изчисления Източник: Собствени 1990–2011 въз основа на данни r. от Евростат. 1960–89 r. 1990–2011 r. * данни са непретеглени ЕС10 не включва България. СтатистическитеПрираст на населението средни стойности за ЕС11 и ЕС15 и средно-претеглени Коефициент на нетна миграция стойности Коефициент за ЕС25 на смъртност на годишния прираст на населението. Pаждаемостта Значителната емиграция обяснява селението, като най-голям дял от  населе- резкия спад на  населението през послед- нието представлява това в  трудоспособна ните две десетилетия (Фигура I-2). Емигра- възраст (Фигура 14). От 2008 г. населението цията от началото на 90-те години е причи- в трудоспособна възраст като дял от общо- на за 6-процентното намаляване на населе- то население започва да намалява. В резул- нието на  България и 10-процентния спад тат на това ще стават все по-малко българи- на  икономически активното население те в трудоспособна възраст, които да издър- (ОИСР 2012a). Нетната емиграция обясня- жат все по-нарастващия дял на зависимите ва около 17% от  намаляването на  населе- възрастови групи (в това проучване - деца- нието на България от 1990 г. насам. Висока- та под 15 години и лицата на възраст над 64 та безработица, спадът в стандарта на жи- години). До 2050 г. един на всеки трима бъл- вот през 90-те години и  значителните гари се  очаква да  бъде по-възрастен от 65 разлики в заплащането на труда между Бъл- години, а само един от всеки двама ще бъде гария и съседните страни се определят като в трудоспособна възраст. основни причини за  емиграцията. Наред С намаляване на  населението в  тру- с  това, липсата на  благоприятни възмож- доспособна възраст в България, все по-ма- ности и инфраструктура за работа на висо- коквалифицирани специалисти, заинтере- та възраст на населението), застаряването на населе- совани от  развитие на  собствен бизнес, нието, подобно на увеличението на ОКП, ще се заба- се посочва като друга причина за миграция ви. Ако продължителността на  живота се  увеличи (Рангелова и Владимирова 2004). вследствие на  намаляване на  смъртността сред През последните години демограф- по-възрастните групи, застаряването на населението ще се ускори. ските показатели на  България стават все 2 Изчислено като процентното изменение на  населе- по-неблагоприятни, като страната нието на възраст между 15 и 65 години при използва- е  на  път да  отбележи най-стремителния не на  средно-прогнозните разчети за  населението спад на населението в трудоспособна въз- на света на Демографския отдел на ООН (2011 г.). Ин- формация за методологията, използвана при изготвя- раст в световен мащаб до 2050 г.2 В Бълга- не на прогнозите и използваните данни са на разпо- рия до 2007 г. населението в трудоспособна ложение на Интернет страница http://esa.un.org/unpd/ възраст нараства спрямо общия брой на на- wpp/Excel-Data/population.htm Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл | 3 Фигура I‑3: Промяна във възрастовата структура и коефициенти на зависимост 9,000 80 8,000 70 7,000 60 6,000 50 5,000 40 4,000 30 3,000 2,000 20 1,000 10 0 0 1950 1960 1970 1980 1990 2000 2010 2020 2030 2040 2050 1950 1960 1970 1980 1990 2000 2010 2020 2030 2040 2050 65+ 15-64 r. Под 15 г. Коефициент на зависимост сред учащите Коефициент на зависимост сред възрастните Източник: Собствени изчисления въз основа на данни от Отдела за населението на ООН (2011 г.). лък брой работещи ще  генерират нацио- по възрастови групи и пол. Подходът, кой- нален доход за цялото население. Тъй като то съчетава прогнозите за  населението относителният дял на работната сила е клю- на  Евростат и  ООН с  данни на  Междуна- чов фактор за нивото на доходите в страна- родната организация на труда относно на- та, този спад е вероятно да намали растежа. стоящите и бъдещите коефициенти на ико- Коефициентите на  икономическа актив- номическа активност по пол и петгодишни ност в  България са  ниски при някои въз- възрастови групи, има за цел да оцени въз- растови групи и при жените, ето защо може действието на  демографския преход върху да е налице известен потенциал за спиране размера и структурата на работната сила.3 на въздействието на намаляващото населе- Решенията за  икономическа актив- ние в трудоспособна възраст върху предла- ност се влияят от много фактори. Така на- гането на труда чрез повишаване, при рав- пример е  установено, че  намаляването ни други условия, на  икономическата ак- на раждаемостта е свързано с увеличаване тивност на определени групи от населението, на  икономическата активност на  жените при условие, че е налице достатъчно търсе- (Bloom et al. 2010.) Публични политики като не. Най-ефективният начин, обаче, за спи- пенсионните реформи, данъчното облагане ране на по-нататъшното свиване на работ- на доходите от втора работа или помощите ната сила, е да бъде спряна миграцията. На- за отглеждане на деца могат да стимулират ред със смекчаването на процеса на свиване икономическата активност на населението, на работната сила, повишаването на произ- особено сред жените. Образователната по- водителността ще бъде от решаващо значе- литика също се отразява на икономическа- ние за поддържане на бъдещия растеж. та активност по  възрастови групи, пол и  степен на  образование. Освен това, ре- формите в  здравеопазването могат да  по- Прогнози за работната сила могнат за  увеличаване на  икономическата и сценарии 3За разликите между демографските прогнози С цел да бъде разбрано по-добре взаимо- на  ЕС  и  ООН, вж. Приложение 1. Данни на  МОТ действието между демографското разви- за коефициентите на икономическа активност са ка- чени на  Интернет страница http://www.ilo.org/global/ тие в България и промените в работната statistics-and-databases/lang--en/index.htm. Демограф- сила, бе направен подробен анализ на кое- ските прогнози по степен на образование са разгледа- фициентите на  икономическа активност ни в Глава VII. 4 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура I‑4: Коефициенти на икономическа активност при различните сценарии 100 90 Процент от населението 80 70 60 50 40 30 20 10 0 15–19 20–24 25–29 30–34 35–39 40–44 45–49 50–54 55–59 60–64 65–69 70–74 2012 2050 - сценарий I 2050 - сценарий II 2050 - сценарий III Източник: Собствени изчисления въз основа на данни на Отдела за населението на ООН (2011). активност на  възрастните работници при мъжете и жените (Фигура 15).4 При и  удължаване на  трудовия им  живот. Тези този сценарий се приема, че след 2020 г. политики ще  бъдат разгледани подробно КИА по  пол и  петгодишни възрастови в други глави на настоящия доклад. групи остават постоянни (Фигура I-4). Представените тук сценарии не се фо- • Сценарият на  сближаване на  КИА кусират върху една определена политиче- (сценарий II) приема, че икономическа- ска мярка, а  по-скоро върху съчетание та активност по възраст и пол до 2050 г. от мерки. Увеличаването на КИА при жени- се доближава до нивата, които в момен- те, младежите и  което е  най-важно, при та се наблюдават в страните с най-висо- по-възрастните работници, е част от всич- ка икономическа активност сред населе- ки сценарии, но при всеки един от тях ак- нието на възраст 50+ години (Исландия, центът е различен: Норвегия, Швеция и Швейцария). Този сценарий предполага повсеместно уве- • Базисният сценарий (сценарий I) прие- личение на КИА, но най-вече при жени- ма увеличаване на  коефициентите те и по-възрастните работници. Напри- на  икономическа активност до 2020 г. мер при него се приема, че през 2050 г. в  съответствие с  прогнозите на  МОТ. КИА за  всички 60–64 годишни (жени) МОТ предвижда КИА при мъжете (и ще са 77,8% (74,4% за жените), при 37,9% жените) на възраст 60–64 години да на- (23,3) процента в основния сценарий. расне стремително от 41,5% (18,4% • Сценарий максимум (сценарий III) за жените) до 51,2% (23,3% ), докато в съ- предполага сближаване на  КИА с  тези щото време КИА при младите работни- на страните с високи нива на КИА, сбли- ци на възраст от 25 до 54 години да на- жаване на  КИА профилите на  жените расне минимално - само с около 2 про- и  мъжете и  увеличаване на  средната центни пункта, между 2010 и 2020 г. продължителност на  трудовия живот В резултат на тези предположения, про- филът на  икономическа активност 4През януари 2012 г. в България е приет закон, с който на МОТ за 2020 г. повтаря в значителна възрастта за пенсиониране е увеличена с 4 месеца при степен профила, който би  се  получил мъжете и жените, на 63 години и 4 месеца при мъжете и на 60 години и 4 месеца при жените. От 2013 г. пенси- при симулиране на профилите въз осно- онната възраст ще продължава да нараства с 4 месеца ва на текущата законодателна реформа годишно, до достигане на възраст от 65 години за мъ- за увеличаване на пенсионната възраст жете през 2017 г. и 63 години за жените през 2020 г. Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл | 5 Фигура I‑5: Прогнози за населението и работната сила при различните сценарии a. Прогнози за населението б. Прогнози за работната сила при различните сценарии 100 000 60 000 50 000 40 000 0 20 000 –50 000 0 –100 000 –20 000 –150 000 –40 000 –200 000 –60 000 –250 000 –80 000 –300 000 Сценарий I Сценарий I Сценарий II Сценарий III –350 000 (прогнози за (прогнози за (сближаване (максимум) –400 000 населението населението на КИА) 2010s 2020s 2030s 2040s 2050s на ООН) на ЕС) 15–39 40–64 65+ 15–39 40–64 65+ Източник: Собствени изчисления въз основа на данни на Отдела за населението на ООН (2011 г.), Евростат (2012 г.) и МОТ (2012 г.). с 10 години при двата пола. Този сцена- според прогнозите на  Евростат. Броят рий предполага КИА от  над 80% дори на  младите работници ще  нарасне с  малко и  сред хората на  възраст 70–74 години над 200 000 повече в сравнение с основния и може да се разглежда като пределен. сценарий, ако България достигне равнищата на  икономическа активност в  скандинав- При основния сценарий се  очаква ските страни. Най-големи ползи, обаче, числеността на  работната сила рязко ще донесе нарастването на броя на работни- да  намалее. Според прогнозите на  ООН, ците над 65-годишна възраст: убеждаването предлагането на  работна сила ще  спадне с на тази възрастова група да остане икономи- 39,6% между 2010 и 2050 г., а според прогно- чески активна би могло да мобилизира сто- зите на ЕС - с 35,3% (Фигура I-4). Най-голям тици хиляди. Разбира се, това ще  доведе спад се наблюдава сред младите работници до коренна промяна в работната сила, с мно- през първото и второто десетилетие на на- го по-голям дял на по-възрастните работни- стоящия век, както и  сред работниците ци. Това ще изисква също така подобрения на възраст 40–64 години през третото и чет- в общественото предлагане на образование въртото десетилетие на века. и  здравни грижи (разгледани съответно Рязкото свиване на  работната сила в глави III и IV). Намаляването на нетната може да бъде смекчено, ако коефициенти- миграция от  средно 60% годишно, което те на икономическа активност в България е  средната стойност на  прогнозите нарастват с течение на времето. При всич- на  ЕС  и  ООН за  населението за  четириде- ки сценарии се очаква работната сила в Бъл- сет-годишен хоризонт, ще увеличи работна- гария да намалее. Дори и при сценария с ви- та сила с около 8,1%, което е повече от пред- сок КИА (сценарий II), който допуска сбли- виденото в сценариите за КИА, с изключе- жаване на КИА при по-младите работници ние на комбинирания сценарий максимум. с  нивата, наблюдавани в  скандинавските страни и  значително увеличение на  КИА при по-възрастните работници доста отвъд Икономически жизнен цикъл настоящата пенсионна възраст в България, работната сила продължава да  намалява Застаряването на населението е от значе- с 12,4% според прогнозите на ООН и с 6,9% ние, тъй като индивидуалното икономи- 6 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура I‑6: Възрастов профил на болничните разходи в България 3,5 (Болнични разходи за един човек на възраст40-49 години= 1) 3,0 2,5 Разходен индекс 2,0 1,5 1,0 0,5 0 0–9 10–19 20–29 30–39 40–49 50–59 60–69 70–79 80+ Източник: Болнични данни на МЗ. ческо поведение се  променя с  възрастта. застаряването на  населението публичните Решението за  икономическа активност разходи за  здравеопазване, дългосрочни на  населението е  само един аспект от  тази грижи и  пенсии се  очаква да  нарастват. промяна. В хода на живота на хората се про- От друга страна, търсенето на образование менят и техните нужди от специфични об- обикновено е  концентрирано в  по-ранна ществени услуги, променя се и поведението възраст. Младите хора са  също така им по отношение на спестяванията и при- по-склонни да нарушават закона. Следова- добитите умения. Очакваното увеличение телно, поради застаряване на  населението в дела на възрастните хора в България може публичните разходи за образование, както да  преобразува тези промени в  жизнения и за поддържане на обществения ред и без- цикъл в макроикономически последици. опасност, се очаква да намалеят. Структурата на  текущите разходи на България не отразява факта, че страна- Търсене на публични услуги та е  с третата най-висока средна възраст на  населението в  ЕС. Нейните публични Търсенето на  основни публични услуги разходи за  здравеопазване и  дългосрочни търпи промени през живота на  човека. грижи са сред най-ниските в ЕС. През 2011 Нуждата от здравни услуги и дългосрочни г. разходите за общественото здравеопазва- грижи обикновено нараства с  възрастта. не в България като дял от БВП са били зна- Възрастните хора са склонни да ползват по- чително по-ниски, отколкото в други стра- вече здравни услуги, тъй като боледувания- ни от ЕС, в размер на 4,6% от БВП в сравне- та, хроничните заболявания и  болничните ние с 5,4% за  ЕС105 и 7,4% за  страните посещения доста зачестяват. Едва в  много от  ЕС156 (Фигура I-7)7. Наличните данни напреднала възраст търсенето на  здравни показват, че България е сред европейските грижи проявява тенденция към намалява- не. В България хората на възраст между се- демдесет и осемдесет години имат най-голе- 5 ЕС10 включва България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. ми публични разходи за  здравеопазване 6 ЕС15 включва Австрия, Белгия, Дания, Финландия, на човек (вж. Фигура I-6). По същия начин, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люк- търсенето на дългосрочни грижи проявява сембург, Нидерландия, Португалия, Швеция, Испа- тенденция към рязко увеличение след на- ния и Обединеното кралство. 7 Публичните разходи за здравеопазване и дългосроч- вършване на 65-годишна възраст (Европей- ни грижи като дял от  БВП са  дори по-ниски, като ска комисия 2012a). Възрастните са  тези, се има предвид, че България има най-ниското равни- които се  пенсионират. Ето защо, поради ще на доходи в ЕС. Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл | 7 Фигура I‑7: Структура на разходите в България – графично сравнение a. Като процент от БВП б. Като процент от общите разходи 60 100 9,7 10,2 12,9 11,6 11,2 50 13,2 80 6,4 6,0 5,7 11,3 10,6 9,2 7,4 3,1 13,9 13,7 40 5,3 10,8 12,6 7,0 12,1 5,4 2,9 60 19,4 10,5 3,8 5,2 11,8 9,1 3,6 3,1 6,4 13,7 12,9 30 4,5 3,5 5,7 3,8 5,4 4,1 13,3 14,8 14,3 7,6 4,8 40 12,9 12,8 3,9 5,5 7,4 12,9 20 4,2 5,3 6,7 10,5 5,2 5,4 4,6 5,0 4,1 20 38,1 39,0 10 20,0 36,2 31,3 34,1 14,4 17,4 27,2 10,7 12,9 12,4 0 0 2007 2011 2007 2011 2007 2011 2007 2011 2007 2011 2007 2011 България EC10 EC15 България EC10 EC15 Социално подпомагане Здравеопазване Стопански сектор Общи държавни служби Отбрана и сигурност Образование Жилищно строителство и комун.услуги Опазване на околната среда Почивно дело, култура и религия Източник: Евростат. страни, които харчат най-малко за  дълго- 2005 и 2010 г., разходите за ученик в средно- срочни грижи.8 В същото време, разходите то образование като дял от  БВП на  глава на България за отбрана и поддържане на об- от  населението в  трудоспособна възраст, ществения ред и сигурност значително над- както и брутният коефициент на записване вишават разходите на  други страни в училищата са се увеличили през същия пе- от ЕС както като дял от БВП, така и от пуб- риод (Таблица I-1). личните разходи. Разходите за  образование са  адапти- рани към демографските промени, настъ- Спестявания пили в България през последните години. В България населението в училищна възраст С възрастта хората променят и своето по- е намаляло рязко през последното десетиле- ведение по отношение на спестяванията. тие. През 2012 г. тази група от населението Те са склонни да бъдат нетни кредитополу- възлиза на  едва около 65% от  равнището чатели, когато са  млади и  когато остареят, през 1995 г., което е най-стремителният спад, и да спестяват докато работят. Колко дълго наблюдаван в ЕС. Правителството отговори хората ще  спестяват в  хода на  своя живот на  това предизвикателство чрез въведения е въпрос, който се влияе от множество фак- през 2007 г. модел на  финансиране според тори, включително от образование, здраве- броя записани ученици и закриване на над опазване, продължителност на  живота, 500 училища през 2007 и 2008 г. Публичните възможности за заетост, семейни ценности, разходи за образование на един ученик като обществени програми и индивидуално бо- дял от БВП на глава от населението са отбе- гатство. Броят на годините, през които хо- лязали нарастване от 15,2% през 2001 г. на рата спестяват, е  преобладаващо нисък 20,5% през 2009 г. за основното образование в  страните от  Източна Европа. Национал- и от 16,2% на 21,8% за средното образование. Макар че  разходите за  средно образование 8Вж. Глава V, където този въпрос е разгледан по-под- като дял от БВП са отбелязали спад между робно. 8 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Таблица I‑1: Разбивка на публичните разходи за средно образование България ЕС27   2005 2006 2007 2008 2009 2010 2009 Разходи за средно образование (като дял от БВП) 2,0 1,8 1,7 1,9 1,9 1,8 2,4 Разходи на ученик в средното образование (като 12,5 11,7 11,5 13,2 13,6 13,4 16,4 дял от БВП на глава от населението в трудоспо- собна възраст) Брутен коефицент на записване 0,81 0,83 0,85 0,85 0,86 0,86 0,8 Коефициент на зависимост (дял на населението в 0,19 0,19 0,18 0,17 0,16 0,15 0,18 училищна възраств населението в трудоспособна възраст) Източник: Авторски изчисления на базата на данни от Евростат (2012 г.) ните баланси на  безналичните трансфери9 читане на семейството или общността, по- показват, че  унгарци и  словенци започват вишаване на публичните трансфери за въз- да спестяват средно на 27-годишна възраст растните и  насърчаване на  спестяванията. и стават нетни кредитополучатели на 55 го- Изглежда, че  съществува възможност дини. В  Австрия, Финландия, Германия, за  по-нататъшно вдигане на  пенсионната Испания и Швеция хората започват да спес- възраст след последното нормативно увели- тяват средно на 25 години и преустановяват чение (вж. Глава VI) и  за  предоставяне спестяването на около 60-годишна възраст. на  по-добри възможности за  заетост Унгарците и  словенците, следователно, на по-възрастните работници (вж. Глава II). спестяват седем години по-малко за пенси- Да  се  разчита на  семейството е  вероятно ониране от хората, които живеят в по-бога- да  става все по-скъпо за  икономиката тите европейски държави (Фигура I‑8). Ето на  България, тъй като населението в  тру- защо не  е  изненадващо, че  потреблението доспособна възраст се свива. Всяко увели- в  по-късна възраст е  значително по-ниско чение на  публичните разходи ще  трябва в Унгария и Словения. Стереотипът на кра- да се анализира много внимателно в конте- тък период на спестяване, следван от ниско кста на дългосрочната фискална рамка, тъй потребление в  напреднала възраст е  веро- като би  могло да  генерира значителни ятно приложим и за България, предвид сега фискални разходи, породени от застарява- действащата относително ниска пенсионна нето на населението. възраст от 63 години за мъжете и 60 години В бъдеще ще  бъде наложително за жените, ниския коефициент на замества- да се насърчават спестяванията, тъй като не от 49,8%10, както и  високия процент на бедност в напреднала възраст. Повече от 9 Проектът Национални баланси на  безналичните 60% от населението на България на възраст трансфери (National Transfers Account) измерва всич- над 65 години е в риск от бедност или соци- ки преразпределения на доходите, независимо от въз- ално изключване. растта, на агрегирано ниво за много страни, но Бълга- рия не е включена в него (Mason и Lee 2010). Един- Високата честота на  бедност сред хо- ствените страни от  ЕС10, включени в  базата данни, рата в  напреднала възраст в  България са  Унгария и  Словения. За  повече информация, вж. и наблюдаваното в момента бързо заста- www.ntaccounts.org. ряване на  населението поставят въпроса 10 Коефициентът на  заместване на  доходите показва как може да бъде финансиран един прием- нивото на доходи от пенсии през първата година след пенсиониране като процент от индивидуалния доход лив стандарт на  живот на  възрастните преди данъците (след вноските на  работодателя, хора в  България. Възможните варианти но  с  включени вноски на  служителя) към момента включват отлагане на пенсионирането, раз- на получаване на пенсия. Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл | 9 Фигура I‑8: Доходи и частно потребление в избрани страни 35 Годишни потоци на глава от населението 30 (в хил. щ.д., коригирани 25 20 15 10 5 0 0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50 55 60 65 70 75 80 85 90+ Европа, САЩ и Австралия Унгария Словения Източник: www.ntaccounts.org Бележка: Данните за Европа са средно непретеглени стойности за Австрия, Финландия, Германия, Испания и Швеция. Сините линии се отнасят за доходите, а червените линии – за потреблението. се  очаква българите да  живеят по-дълго Ръст на производителността и  делът на  възрастните хора да  нараства. В България спестяванията на домакинства- С напредване на  възрастта обикновено та са отрицателни от 2005 г. насам (Фигура хората са все по-малко в състояние да из- I-9). Други европейски страни, включително пълняват определени задачи. Има ясни страните от Източна Европа, са постигнали доказателства, че  когато остаряват, физи- положителни темпове на спестявания на до- ческата производителност на хората нама- макинствата, например Унгария и  Полша лява в  определена степен. Изводите са запазили средните си темпове съответно не са така категорични, обаче що се отнася от 10,6 и 7,3% за периода 2005–2010 г. Въпре- до  спада в  умствената производителност ки това, от началото на кризата спестявани- с напредването на възрастта. На практика, ята на домакинствата в България непрекъс- по-възрастните работници се  представят нато се  увеличават, като правителството по-добре от  по-младите работници предприе някои мерки за тяхното насърча- на длъжности, свързани с управление, ко- ване. Така например, наскоро бе  въведено муникации и  умения за  разрешаване постепенно повишаване на възрастта за пен- на конфликти. Те се справят по-зле на ра- сиониране до достигане на 65 години за мъ- ботни места, изискващи силни познава- жете и 63 години за  жените съответно до телни способности. По-възрастните ра- 2017 и 2020 г. Правителството също така ботници могат да бъдат в неизгодно поло- предприе стъпки за  повишаване на  равни- жение и в по-иновационните отрасли, тъй щето на заетост. Въпреки тези действия оба- като са склонни по-трудно да се приспосо- че, спестяванията на домакинствата е малко бяват към бързо променящата се среда, въ- вероятно да отбележат значително увеличе- преки че това може да се дължи не толкова ние, предвид продължаващата висока без- на възрастта, колкото на факта, че по-въз- работица, слабия растеж и  широкото раз- растните работници са  проявили тенден- пространение на бедността. ция да се задържат по-дълго време на едно 10 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура I‑9: Брутни спестявания и източници на доходи на домакинствата a. Брутни спестявания по сектори (процент от БВП) б. Източници на домакински доходи 30 100 20 80 10 60 Процент Процент 0 40 –10 20 –20 0 2005 2006 2007 2008 2009 2010 1999 2001 2003 2005 2007 2009 2011 Домакинства Финансови корпорации Други Домашно стопанство Държавно управление Нефинансови корпорации Предприемачество Пенсии Доходи от друга дейност Заплати и възнаграждения Източник: Собствени изчисления въз основа на данни на Националния статистически институт. и също работно място (Daveri and Maliranti рение на впечатляващия ръст в производи- 2007). телността на труда. Равнището на произво- Няколко фактора подсказват, че  ръ- дителността е  нараснало с  цели 40% само стът на  производителността е  вероятно за периода между 2000 и 2006 г., а годишни- да намалее в контекста на демографските ят ръст от 3,5% през последното десетиле- промени в  България. Първо, съществува тие значително надвишава средния за  ЕС. силна връзка между икономии от  мащаба, В  резултат на  това, доходите в  България гъстота на  населението и  технически про- в  сравнение със страните от  ЕС (ЕС27) грес. Тъй като населението на  България са се увеличи от около 28% през 2000 г. на се свива, гъстотата на населението ще нама- 46% през 2011 г. Въпреки постиженията лее и това може да отслаби положителните в  сближаването на  доходите с  ЕС, БВП външни ефекти от  човешкия капитал. на България на глава от населението (в стан- На  второ място, спадът и  застаряването дарт на покупателна способност) от 11 600 на  населението може да  възпрепятстват евро през 2011 г. остава най-ниският в  ЕС развитието на  предприемаческата дейност (Фигура I-10б). В бъдеще ще има по-малко и иновациите. Трето, съществува опасност работници, които да генерират необходима- застаряването да  доведе до  намаляване та продукция за  поддържане на  доходите на  публичните спестявания поради увели- на населението. Разчетите сочат, че в резул- чаване на свързаните с възрастта публични тат на  това през следващите 30 години разходи и намаляване на приходите, както ще бъдат необходими темпове на произво- и  до  вероятност от  изместване на  публич- дителността от  над 4% годишно или 0,75 ните инвестиции. процентни пункта повече, отколкото през Поради намаляването на населението последните десет години, за да може Бълга- в  трудоспособна възраст в  България, рия да  се  доближи до  нивото на  доходите сближаването на доходите ще изисква си- на  Португалия, която в  момента е  най-бе- лен ръст на производителността. Високи- дната от по-старите държави-членки на ЕС ят реален годишен ръст на  БВП от 5,8% (Mitra and Pouvelle 2012). на глава от населението в България между Подобряването на  бизнес климата 2000 и 2008 г. се е запазил устойчив благода- в България ще бъде важно за увеличаване Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл | 11 Фигура I‑10: Растеж и сближаване a. Средногодишна промяна в разликата в доходите 1990–2011 г. б. БВП на глава от населението, като процент от средната стойност за ЕС (ЕС27=100, в ППП) 2 100 84 80 1 80 73 66 65 67 62 58 Процент 60 45 49 0 40 80 71 –1 54 48 50 20 45 40 36 28 26 –2 0 Унгария Полша Словакия Словения Естония Литва Литвин България Румъния Чехия 1990–94 1995–99 2000–04 2005–08 2008–11 България EC10 Реален ръст на БВП на глава от населението за 2000-11 БВП по ППС на глава от населението за 2000 г. ЕС27) Източник: Собствени изчисления въз основа на данни от WDI. Източник: Евростат Бележка: Положителните стойности показват свиване на разликата Бележка: Данните за Румъния се отнасят за 2000 и 2010 г. в доходите. ръста на  производителността.11 Подобря- труд. Делът на високотехнологичния износ ването на трудовото законодателство, обра- е достигнал 3,8% през 2012 г., което е малко зованието и  здравеопазването, разгледани по-ниско от средното за ЕС10 и значително подробно в  следващите глави, могат под средното от 15,6% за ЕС27.13 Иновации- да допринесат за нарастването на произво- те в България отбелязват рязък спад в мно- дителността. 12 Но  реформите в  други об- го области, поради големия брой емигрира- ласти могат да се окажат също толкова ва- ли учени и квалифицирани работници, ма- жни. Бизнес средата в  България, измерена кар че  в  информационните технологии чрез индекса Doing Business на  Световната се наблюдава известен ръст. Данните от по- банка, е  вторият най-нисък сред страните следните проучвания показват, че  инова- от  ЕС10 през 2012 г. Този индекс показва, тивните български фирми са  склонни че България може да спечели много, ако на- да  растат един и  половина пъти по-бързо прави своята бизнес среда по-предвидима, в сравнение с не-иновативните фирми. По- например чрез опростяване на разрешител- следните са склонни също и да създадат по- ния режим в  строителството, осигуряване вече работни места: през последните годи- на по-бърз достъп до електроенергия, подо- ни в тях се наблюдава 8 процента годишен бряване на  законодателството в  областта ръст на заетостта, докато ръстът на работ- на  несъстоятелността и  изпълнението ните места в не-иновативните компании е в на договорите (World Bank 2012a). застой. В този смисъл подобряването на по- Повече и  по-ефективни иновации са  необходими на  фирмите в  България, 11 Както е  посочено в  увода, разглеждането на  други за  да  се  изкачат нагоре по  веригата фактори, освен подобряването на  образованието на стойността и за стимулиране на износа и здравеопазването, за повишаване на производител- на  високо технологични стоки. В  износа ността ще бъде тема на втората част на изследването. 12 Също така и мерките за намаляване дела на сивата на България все още преобладават трудоем- икономика могат да  допринесат за  повишаване ките стоки, чието производство е базирано на производителността. на  природни ресурси и  неквалифициран 13 Данни от Евростат (2013 г.). 12 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България литиките за научни изследвания и развитие зователните политики са важни за спиране в подкрепа на иновациите ще бъде особено на намаляването на работната сила и за по- важно (World Bank 2012b), тъй като вишаване на производителността, Глава III те  са  ключов фактор за  глобалната конку- предлага по-задълбочен анализ на  образо- рентоспособност на България, посочен и в ванието в  България. Как да  се  реагира Националната програма за реформи на пра- на нуждите от здравеопазване на застарява- вителството за  периода 2011–2015 г. щото население по  устойчив и  справедлив За  постигане на  националната цел от 1,5% начин е във фокуса на вниманието на Глава разходи за  научно-изследователска и  раз- IV. Възможностите за постепенно разширя- война дейност (НИРД) от  БВП до 2020 г., ване на  дългосрочните грижи в  България България ще трябва значително да увеличи са обсъдени в Глава V. Пенсионната система способността си за усвояване на средствата в  България и  възможностите за  реформа от европейските фондове и да повиши пуб- са тема на Глава VI. Тези отраслови анализи личните разходи за НИРД. са в основата на един балансиран макро-мо- Нещо повече, подобряването на ин- дел, който дава количествен израз на  въз- фраструктурата и  енергийната полити- действието на демографските промени вър- ка е  вероятно да  подобри значително ху растежа и финансовите променливи при ефективността на фирмите в България. различните политически сценарии, очерта- За разлика от други страни от ЕС10, Бъл- ни в Глава VII. гария изгражда бавно магистрали и пъти- ща, а  железопътният подотрасъл страда от  дългогодишна занемареност (World Варианти на политики Bank 2012c). Икономиката на България за- пазва високата си  енергоемкост, въпреки Тъй като в  момента коефициентите затварянето на  най-неефективните про- на  икономическа активност при някои мишлени производства още в  началото възрастови групи в България са ниски, съ- на прехода (консумацията на енергия за 1 ществува известен потенциал за овладява- евро от  БВП е  четири пъти по-висока не на спада в работната сила през следва- от средната за ЕС). Високата енергийна за- щите 40 години чрез провеждането на ре- висимост прави българските предприя- форми, които да повишат икономическата тия по-малко конкурентоспособни от ос- активност и  по-специално сред младите таналите в Европа, поради невъзможност жени и възрастните хора. Най-големи пол- да  се  приспособят към шокове, свързани зи ще  донесе нарастването на  икономиче- с енергопотреблението. Последните емпи- ската активност сред възрастните хора. Това рични данни показват, че  подобряването ще  изисква значителни реформи за  стиму- на  инфраструктурата и  свързаните с  нея лиране на по-възрастните работници да ос- политики, иновациите и  образованието танат по-дълго икономически активни биха могли да повишат ръста на произво- и  да  запазят ценните си  професионални дителността на  труда в  България с  един умения през удължения си  трудов живот. процентен пункт годишно (Mitra and Подобни реформи и  стимули биха могли Pouvelle 2012). да  включват: по-нататъшно увеличаване В следващите глави ще бъде анализи- на възрастта за пенсиониране14, инвестиции рано по-подробно влиянието на  демо- графските промени в България върху раз- личните отрасли на икономиката. Предиз- 14През януари 2012 г. България прие закон, който уве- викателствата пред пазара на  труда личава възрастта за пенсиониране при мъжете и же- ните с четири месеца от 63 години за мъжете и 60 го- в  България и  възможностите за  реформа дини за жените. Законът постановява, че от 2013 г. на- са обект на анализ в Глава II. Тъй като обра- татък възрастта за пенсиониране на мъжете и жените Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл | 13 в ученето през целия живот, както и подо- на  защитени училища;16 (б) проучване брения в  системата на  здравеопазването15. на  възможностите за  намаляване на  пуб- Инвестирането в  човешки капитал може личните разходи, свързани със сигурността; да  бъде мощен инструмент за  увеличаване (в) насърчаване на ръста на производител- на икономическата активност и производи- ността чрез инвестиции в човешки капитал телността. Сходна е констатацията на ОИСР и  иновации и  чрез подобряване на  бизнес (2012b), която подчертава значението на об- климата.17 разованието и ръста на производителността Правителството би могло да помисли на  труда за  компенсиране на  негативните за  по-нататъшни стъпки за  насърчаване ефекти от  застаряването на  населението на  спестяванията в  средносрочен план върху икономическото развитие. чрез: а) увеличаване на възрастта за пенси- Прекъсването на  настоящата тенден- ониране с цел да се намали дефицита в про- ция към емиграция и привличането както дължителността на  жизнения цикъл и  на- на емигрирали българи обратно в страна- маляване на дефицита в пенсионните фон- та, така и  на  нови имигранти ще  играят дове;18 б) слабо увеличение на  размера важна роля за забавяне на спада на работ- на осигурителните вноски (вж. Глава VI ); в) ната сила. Политиките за  разширяване насърчаване на допълнителното добровол- на работната сила вероятно също ще допри- но пенсионно осигуряване (втори стълб) несат за  спиране на  масовото напускане чрез увеличаване на  съществуващите да- на  страната от  български работници. Не- нъчни облекчения в размер до 10% от оси- добре функциониращите пазари на  труда, гурителния доход върху личните подоходни недобрите публични услуги, както и  неси- данъци; и  г) насърчаване на  финансовата гурната среда за  бизнес са  считани за  съ- образованост, което да  помогне на  хората ществени детерминанти на  емиграцията да вземат по-добре мотивирани финансови в страните от Източна Европа (World Bank решения. 2007). Ето защо, политиките в  подкрепа Съзнавайки икономическите и  соци- на по-високa икономическа активност, като ални предизвикателства, породени от де- мерки на  пазара на  труда, образователни мографските промени, българското пра- политики и  реформи в  здравеопазването, вителство разработи няколко стратегиче- които са разгледани подробно в следващите ски документа, посветени на  тази тема. глави, съчетани с политики за подобряване Така например, през 2012 г. Министерският на  бизнес климата, могат да  спомогнат съвет прие “Национална стратегия за демо- за  увеличаване на  предлагането на  труда графско развитие на  населението в  Репу- в България чрез повишаване на икономиче- блика България 2012–2030 г. – актуализира- ската активност и едновременно с това на- на”, в която се признава, че настоящият де- маляване на емиграцията. В условията на  застаряващо населе- ще се увеличава с четири месеца всяка година до дос- ние в  България, публичните институции тигане на 65 години за мъжете през 2017 г. и 63 годи- и  политики на  страната ще  трябва ни за жените през 2020 г. да се адаптират. Населението на България 15 Удължаването на трудовия живот и увеличаването застарява много бързо. За да се справи с оч- на  производителността на  труда могат да  повишат и спестяванията. акваното увеличение на  свързаните със 16 Вж. Глава III за подробности. застаряването публични разходи, прави- 17 Изследването Doing Business на  Световната банка телството има няколко варианта: (а) разум- нареди България на 66-то място през 2013 г. (World но намаляване на публичните услуги, които Bank 2012а) по отношение на бизнес климата, което предполага голямо поле за подобрения, по-специално вече не са актуални: добър пример е въвеж- в области като издаване на разрешителни за строеж, дането през 2007 г. на  разходи на  ученик достъп до електричество и трансгранична търговия. в образованието в съчетание с политиката 18 Вж. Глава VI за подробности. 14 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България мографски преход ще  създаде сериозни вот на възрастните хора”, които са насочени проблеми за публичните услуги и финанси. към насърчаване на икономическата актив- В стратегията се подчертава необходимост- ност на възрастните хора на пазара на тру- та от  насърчаване на  активното и  продук- да, подобряване на условията за учене през тивно стареене. Този аспект е  доразвит целия живот и  подкрепа на  остаряването в “Националната концепция за насърчава- в  добро здраве. Тези предизвикателства не на активния живот на възрастните хора” ще  бъдат обсъдени по-подробно в  следва- и “Националната програма за активния жи- щите глави. Демографски промени, предлагане на работна сила и икономически жизнен цикъл | 15 ГЛАВА II Политики на пазара на труда за смекчаване на последиците от застаряването на населението Резкият спад в  предлагането на  работна е над средната стойност от 22,8% за Европа. сила в България в резултат на прогнози- Дългосрочната безработица сред икономи- раните демографски тенденции може чески активното население е била 6,8%, една да бъде смекчен при нарастване на КИА. от най-високите в ЕС. В България КИА, който е сума от коефици- Правителството на България е изгот- ентите на  заетост и  безработица, е  нисък вило амбициозна програма за  реформи за  определени групи от  населението, като за подобряване на резултатите на пазара например младежите и възрастните хора (и на  труда. В  нея са  поставени ясни цели особено младите и  по-възрастните жени), за развитие, които трябва да бъдат постиг- както и  ромите. Както бе  посочено в  пре- нати до 2020 г. в областта на пазара на труда, дишната глава, увеличаването на  КИА образованието и намаляването на бедност- в България би могло значително да намали та, които правят Националната програма прогнозирания спад. за  реформи (2011–2015 г.) съзвучна със Сегашната ситуация на пазара на тру- Стратегията “Европа 2020”. До 2020 г. Бълга- да представлява предизвикателство с  от- рия има за цел да постигне амбициозно рав- носително ниските нива на заетост и трай- нище на заетост от 76%, при 65% през 2010 но високата безработица. През 2010 г. рав- г., което е под средното за ЕС. Само две стра- нището на  заетост в  България е  било ни в рамките на ЕС - Нидерландия и Шве- по-ниско от средното за ЕС. Коефициентът ция, имат равнище на заетост надхвърлящо на заетост сред 20–64 годишните е бил 65,4% 76% през 2010 г. Тъй като нивата на заетост при 68,5% за ЕС27 (Фигура II-1). Коефици- при мъжете на  средна възраст в  България ентът на  безработица, който по  принцип вече са високи, една стратегия за постигане е по-променлив от коефициента на заетост, на  тази цел би  трябвало да  съсредоточи през 2010 г. е  бил 10,3% след сравнително вниманието си върху младите хора, жените, ниското ниво от 5,6% през 2008 г., преди на- възрастните и ромското население. чалото на  Голямата рецесия през 2009 г. Тази глава изследва реформите (World Bank 2011a). През 2012 г. той е нарас- на  пазара на  труда , които биха могли нал до 12,3%. Младежката безработица да  помогнат за  стимулиране на  заетост- в България е била 28.1% през 2012 г., което та. Създаването на работни места изисква 17 Фигура II-1: Коефициенти на заетост при 20-64 годишните през 2010 г. 80 70 60 50 40 30 20 10 0 Обединеното кралство Малта Унгария Италия Испания Румъния Гърция Литва Ирландия Полша Словакия Латвия България Естония Белгия (27 държави) Франция Словения Чехия Португалия Люксембург Финландия Германия Австрия Кипър Дания Холандия Швеция ЕС Източник: Евростат. Бележка: Коефициентите на заетост са за населението на възраст 20-64 години. комбинация от  мерки за  насърчаване Икономическа активност на търсенето и предлагането, които да бъ- по групи от населението дат прилагани едновременно. Областите на  политиката за  създаване на  работни Младежите в България са по-слабо анга- места са  както следва: (а) насърчаване жирани с трудова заетост и образование, на  макроикономическата стабилност; (б) отколкото във всяка друга страна подобряване на  инвестиционния климат; от ЕС27. България има най-висок процент (в) усъвършенстване на  нормативната в  ЕС  на  млади хора, за  които се  счита, уредба на  пазара на  труда; (г) приемане че не са нито работещи, нито учещи, нито на благоприятна за заетостта данъчна сис- стажуващи. На  практика повече от  един тема и (д) изграждане на гъвкава работна на всеки петима млади българи нито рабо- сила чрез образователната система. Пред- ти, нито учи (вж.Фигура II‑2). Според вид предизвикателствата пред България, Eurofound (2012) неучастието на  пазара всичките пет области на политиката са ва- на труда от страна на младите хора от тази жни. Въпреки това, като се  има предвид категория струва на  България около 2,3% обхвата на този доклад, настоящата глава от БВП или почти два пъти повече от сред- се фокусира върху области (в) и (г), а Глава но 1,2% от  БВП за  ЕС. Младежите, които III върху област (д) без да се стреми да из- нито работят, нито учат обикновено са от- следва по какъв начин би могло да се заси- паднали от училище и без квалификация, ли търсенето на работна сила в България които често са  зависими от  социалните като цяло. Предложеният анализ се осно- програми. Въпреки че  младежите от  тази вава на  допускането, че  ръстът на  работ- категория са  доста разнородни, според ните места в България може да бъде насър- констатациите на Eurofound (2012) изглеж- чен от  общото подобрение на  стимулите да най-голямата група сред тях е  тази за работа и чрез премахване на бариерите на  безработните. Но  в  тази категориясе пред заетостта, пред които са  изправени включват и  други уязвими подгрупи като групите, идентифицирани като групи болни и  инвалиди, както и  млади болно- с  нисък КИА, а  именно: младежите, въз- гледачи. Младежите, които нито работят, растните хора, жените и ромите. нито учат, струват скъпо както на  иконо- 18 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура II-2: Дял на младежите, които нито работят, нито учат сред 15-24 годишните през 2009 г. 25 20 15 10 0 България Италия Гърция Испания Ирландия Румъния Кипър Латвия Унгария Португалия Обединеното кралство Словакия (27 държави) Естония Белгия Франция Полша Литва Малта Словения Чехия Финландия Швеция Германия Дания Австрия Люксембург Холандия ЕС Източник: Собствени изчисления въз основа на данни на Евростат. миката, така и на обществото. Те например Редица са факторите, които обясняват този са по-малко склонни да се доверят на други факт, включително отсъствието на вариан- членове на  обществото и  да  участват ти за  постепенно пенсиониране, липсата в  граждански и  политически дейности на възможности за обучение на възрастни- (World Bank 2012е). те работници и  отрицателните нагласи Равнището на  заетост сред по-въз- сред работодателите към по-възрастните растните българи е  сравнително ниско. работници и  техните здравословни про- Равнището на заетост при 50–64 годишни- блеми (World Bank 2013).19 Наред с  това те в  България е 54,5%, или с  над 10 про- центни пункта по-ниско от  средното за ЕС и значително по-ниско от това в стра- 19 Сходни стереотипи се наблюдават и в други страни ните с най-добри показатели (Фигура II-3). в преход. Фигура II-3: Коефициенти на заетост сред 50-64 годишните през 2012 г. 80 70 60 50 40 30 20 10 0 Обединеното кралство Швеция Германия Дания Естония Холандия Финландия Литва Латвия Чехия Кипър (27 държави) Австрия Франция Ирландия Люксембург Португалия Словакия България Белгия Испания Италия Румъния Полша Унгария Словения Гърция Малта ЕС Източник: Изчисления на служители на Световната банка въз основа на данни на Евростат. Политики на пазара на труда за смекчаване на последиците от застаряването на населението | 19 Фигура II-4: Нагласи по отношение на дискриминациятаa 80 67 69 62 66 66 66 61 60 55 50 50 40 20 0 Полша Румъния Литва Латвия Словакия Чехия Естония Словения България Унгария Източник: Изчисления на служители на Световната банка въз основа на данни на Европейската комисия (2012b). a Оста Y показва процента на респондентите, които са на мнение, че работниците на възраст над 55 години са в неравностойно положение по отношение на намирането на работа. се смята, че фактори като необходимостта раст между 30 и 54 години надхвърля 76%, от  адаптиране на  работните места, нега- което е сравнително висока заетост, то сред тивните стереотипи на възрастните работ- младите жени на възраст от 15 до 24 години ници и  социалните норми за  работа през 2009 г. то е било под 22% (Фигура II-5). в  по-късна възраст също възпрепятстват Коефициентите на  заетост сред младите по-възрастните работници от икономиче- жени са също така значително под средната ска активност. стойност за  Европа от 32,7%. Най-вероят- Изследвания на общественото мнение ните причини за това забавяне на навлиза- показват, че наличието на дискриминация нето на жените на пазара на труда са бракът спрямо работниците над 55-годишна въз- и  грижите за  децата.21 Наред с  това, само раст се  възприема като широко разпрос- 63% от 55–59 годишните жени са  наети транено явление в България (Фигура II-4). на работа, срещу 72% при мъжете. Коефи- Повече от  две трети от  българите смятат, циентът на заетост спада рязко до 16% при че хората над 55 години са обект на дискри- 60–64 годишните жени, докато 42% от мъ- минация на пазара на труда (Европейска ко- жете в  тази възрастова група са  все още мисия, 2012c). Усещането за възрастова дис- на  работа. Една от  причините за  ниското криминация може да подкопае ангажимента ниво на заетост сред по-възрастните жени на  по-възрастните работници към техния може да са грижите за внуците. Увеличава- работодател, което от друга страна се отра- нето на достъпа на жените до възможности зява върху производителността и  структу- за икономическа активност може да има по- рата на стимулите, предназначени за нейно- ложително въздействие върху здравето, об- то повишаване. Работниците, които са били разованието и  храненето на  децата, като обект на възрастова дискриминация на ра- по  този начин засяга не  само настоящото, ботното място, са  като цяло по-склонни да  напускат своите работодатели в  сравне- 20 ЕС прие специално законодателство, което изисква ние с работниците, които не са  били обект държавите-членки да  забранят дискриминацията на  дискриминация (Johnson and Neumark по  възраст в  областта на  заетостта. Всички държа- 1997).20 ви-членки вече са  одобрили свое законодателство, Коефициентите на заетост при жени- което обявява извън закона основаната на  възраст те са по-ниски в сравнение с тези при мъ- (или по  друг признак) дискриминиция на  пазара на труда. жете. Тази разлика е особено ясно изразена 21 Допълнителен фактор е  коефициентът на  прием при младите и по-възрастните жени. Дока- на  жените във висшето образование, който също то равнището на заетост за жените на въз- е значително по-висок от този при мъжете. 20 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура II-5: Коефициенти на икономическа активност при жените и мъжете в България през 2009 г. (в проценти) 90 90 70 70 50 50 ЖЕНИ МЪЖЕ 30 30 10 10 –10 –10 15–19 20–24 25–29 30–34 35–39 40–44 45–49 50–54 55–59 60–64 15–19 20–24 25–29 30–34 35–39 40–44 45–49 50–54 55–59 60–64 Неучещи и неработещи жени Неактивни жени Неучещи и н еработещи мъже Неактивни мъже Безработни жени Заети жени Безработни мъже Заети мъже Източник: Изчисления на служители на Световната банка въз основа на данни на от проучването SILC на ЕС. Бележка: По оста Y са показани съответните проценти, а по оста X - възрастовите групи. но  и  бъдещото икономическо развитие щита на жените, тези закони в крайна смет- и растеж (Световна банка, 2011b). ка ограничават избора им и може да се отра- България е  сред страните в  света зят неблагоприятно върху способността с  най-дълъг задължителен платен отпуск на жените за намиране на работа. Необходи- по майчинство. Нормативно определеният мо е  добро съчетание от  майчинство, ба- отпуск по  майчинство от 410 календарни щинство и родителски отпуск, така че рабо- дни е  най-продължителният в  общо 141 тодателите да нямат стимул да избягват нае- страни (World Bank 2012c).22 Средната про- мането на жени. Оказва се, че не съществува дължителност на платения отпуск по май- идеална комбинация от  тези отпуски. Раз- чинство за  Източна Европа и  Централна личните правителства отдават предпочита- Азия е 185 дни, а за страните от ОИСР - 109 ние на различни варианти, които отговарят дни. По време на платения отпуск по май- на  конкретни социално-икономически из- чинство жените в България получават 90% исквания, поради което заплащането се раз- от настоящата си заплата, които се плащат от държавата.23 В допълнение към платения отпуск по майчинство, България предоста- 22 45 дни от  отпуска по  майчинство трябва да  бъдат вя 320 дни задължителен платен родител- взети преди очакваната дата на раждане на детето. 23 При условие, че жената е работила 12 месеца преди ски отпуск, който може да бъде използван да излезе в отпуск по майчинство и е осигурена. както от  бащата, така и  от  майката.24 Това 24 Размерът на плащането за срока на родителския от- може ефективно да удължи отпуска по май- пуск е равен на размера на минималната работна за- чинство до общо 730 дни, ако жената реши плата. да се възползва и от родителския отпуск.25 25 Само 48 от 141 икономики предлагат родителски от- Макар че  осигуряването на  отпуск пуск, като едва в 34 съществува някакъв вид заплаща- не. Родителският отпуск е по-често срещан в страни по майчинство е важно, дългите периоди със средни и високи доходи. От 2009 г. насам, бащите на такъв отпуск може да имат непредвиди- в България имат право на 15 дни отпуск при раждане- мо неблагоприятни последици за жените. то на дете. Освен това те могат да използват останали- Така например, нормативната уредба за май- те 410 дни от отпуска по майчинство, когато детето е на възраст между шест и дванадесет месеца. Бълга- чинство, бащинство и родителски отпуск за- рия е  възприела и  специална схема, позволяваща сяга избора на  жените и  възможностите на бабата и дядото на детето да ползват отпуск по май- пред тях на пазара на труда. Приети с цел за- чинство. Политики на пазара на труда за смекчаване на последиците от застаряването на населението | 21 личава значително в  отделните региони. Фигура II-6: Коефициенти на заетост Една от възможните политики, която заслу- при ромите и техните съседи не-роми жава внимание, е да се съкрати задължител- 80 ният отпуск по  майчинство, като в  замяна се  увеличи изборът на  възможности за  от- 60 глеждане на дете. Процент Друг пример за  политики, имащи 40 за цел защита на жените, но с потенциал- 20 но отрицателно въздействие върху тях, са  диференцираните възрасти за  пенси- 0 ониране. В  България пенсионната възраст Общо Съседи Роми за жените в момента е 60 години, 3 години население не-роми под тази при мъжете. Разликата в пенсион- Мъже Жени ната възраст може да породи различия в до- Източник: Обща численост на населението: Евростат 2011, второ тримесечие; Съседи от не-ромски произход ходите през целия живот, пенсиите и пенси- и роми: Регионално проучване за ромите на ПРООН/СБ/ онните спестявания (Levine, Mitchell ЕК (2011). Това проучване се основава на случайна и Phillips 1999). Освен това, ранното пенси- извадка от първични изследвани единици с пропорцио- нално представяне на ромите. Нивата на заетост се ониране може да  доведе до  това жените отнасят за 15-64 годишните. да не бъдат повишавани на висши ръковод- ни длъжности, което осигурява на мъжете по-добри възможности за кариерно разви- нива на  заетост обикновено се  определят тие (Adams 2002). Задълбочават се различи- от фактори, които са добре дефинирани към ята в  доходите през целия живот, което момента, в  който един пълнолетен започва се изразява преди всичко в значителна раз- да  търси работа, като например степента лика в  заплащането на  труда на  мъжете на образование. Така например, при непре- и  жените, какъвто е  случаят в  България. къснатост на  образованието, вследствие Жените в  България печелят средно едва на  отпадане от  училище ромите и  техните 59% от това, което получават мъжете, което съседи от не-ромски произход намаляват от поставя страната на 98-мо място в класаци- 21 на 8,2% при мъжете. По същия начин при ята “Равенство в заплащането между поло- жените, ромите и съседите не-роми намаля- вете” (World Economic Forum 2012).26 ват от 20 на 11,4%.28 И все пак, изследователи- Ромите вече съставляват между 9 и 19% те са идентифицирали и някои ограничения от  новите участници на  пазара на  труда на пазара на труда, включително висока да- в България27, но въпреки това нивата на за- нъчна тежест върху труда и слабост на систе- етост при тях са все още много ниски. През 2011 г. само 42% от мъжете роми съобщават, 26 Други страни в Източна Европа и Централна Азия че работят (каквато и да е работа срещу за- се  справят значително по-добре. Така например, плащане, включително неформална заетост), в БЮР Македония, Грузия, Киргизстан, Таджикистан а едва 26% от жените от ромски произход съ- и Казахстан съотношението между заплатите на мъ- общават за сходен статут на заетост (ПРО- жете и жените е 77%. 27 Разликата се обяснява с използваната методология ОН 2011). Това е значително по-малко от 63 и за преоброяване на ромите. 56% съответно при мъжете и жените в общо- 28 С  цел да  се  изследва дали равнището на  заетост то население (Фигура II-6). Също така е инте- е  ниско, когато образованието е  постоянно, са  из- ресно да се отбележи, че равнището на зае- ползвани отделни регресии за мъже и жени с данни тост сред съседите от  не-ромски произход, за всички работещи в трудоспособна възраст и кон- троли за възраст, възраст на квадрат, равнище на об- макар и  по-ниско от  това на  населението разование и  дълготрайни ефекти върху общността като цяло, е  все още значително по-високо (по този начин ефективно сравняваме роми и съседи от нивата на заетост при ромите. Тези ниски не-роми в една и съща общност). 22 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България мата за търсене на работа (Богданов и Анге- вредно за нископлатените работници, кои- лов 2006). то обикновено са сред по-младите и по-въз- Данъците върху труда в  България растните работници, както и  сред жените, са по-слабо прогресивни, отколкото в коя- етническите малцинства и  работещите то и да е от останалите европейски страни на непълен работен ден. Макар че отсъстви- и  страните-членки на  ОИСР. България ето на прогресивност вероятно води до на- прилага плосък данък, който не  е  свързан маляване на укриването на доходи, то крие с нивото на индивидуалните доходи. За раз- опасност нископлатените работници да ос- лика обаче от  много други страни, които танат извън формалния трудов пазар. Всяка също прилагат плосък данък, в  България промяна в данъчната система обаче ще из- отсъстват данъчни кредити и  други сред- исква подробен и цялостен анализ, тъй като ства за увеличаване елемента на прогресив- предварително не е ясно дали въвеждането ност в  облагането. Както показва Фигура на  прогресивност в  данъчното облагане II-7, разликата в данъчната тежест за хората на  труда няма да  доведе до  увеличаване с  по-високи заплати и  тези с  по-ниско за- на укриването на доходи, което да надхвър- плащате е пренебрежимо малка в България, ли потенциалните ползи от  увеличаване докато във всички останали страни от Ев- на участието във формалния сектор на ли- ропа или OИСР съществува някаква степен цата с ниски доходи. на  прогресивност, вградена в  системата През последните години правител- на данъчно облагане, благодарение на което ството е предприело редица реформи в по- разликата в данъчната тежест при тях е по- литиките, за да отговори на тези предизви- ложителна. Отсъствието на прогресивност кателства на пазара на труда. Тези реформи в  данъчното облагане на  труда е  особено включват, без да се ограничават до: подобря- Фигура II-7: Разлика в данъчната тежест между работниците с високо и ниско заплащане през 2008 г. 20 Ирландия Белгия Франция Прогресивност а данъчната тежест Швейцария Австрия Германия 15 Италия Унгария (процентни пунктове) Обединеното кралство Холандия Испания Словения 10 Финландия Норвегия Португалия Чехия САЩ Гърция Словашката република Латвия македония Литва Швеция Естония 5 Япония Полша Румъния Босна - Република Сръбска Босна - федерацията Сърбия България 0 0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 Данъчна тежест за работещ без деца -33 процента от средната заплата Източник: Koettl and Weber (2012), въз основа на моделите „Нетни заплати и данъчни норми” на ОИСР. Бележка: Данъчната тежест измерва личния подоходен данък и социалните осигуровки, заплащани от работниците и работодателите, като дял от общите разходи за труд. Данъчна тежест за човек без деца от 33% от средната работна заплата в сравнение с прогресивност на данъчната тежест. Прогресивността се отнася до увеличаване на данъчната тежест между 33 и 100% от средната работна заплата, в процентни пункта. Политики на пазара на труда за смекчаване на последиците от застаряването на населението | 23 ване на  качеството на  услугите за  заетост, на възможностите за нещатна и надомна ра- предоставяни от бюрата по труда; подобря- бота може да  насърчи по-възрастните ра- ване ефективността на мерките и програми- ботници да  останат на  пазара на  труда те, предприети от  Агенцията по  заетостта до  нормативно определената пенсионна (АЗ); облекчаване на  прехода от  училище възраст.30 към работа с програмата „Ново начало“; въ- Могат да  се  намалят данъците върху веждане на интегрирана система за търсене по-ниските заплати, доходите на  работе- и  предлагане на  пазара на  труда и  разра- щите на непълно работно време и на вто- ботване на единен национален портал за ва- ра работа за  насърчаване на  заетостта. кантни работни места; намаляване дела Вземането под внимание на  отработените на  недекларираната заетост чрез увелича- часове и  семейното положение при разра- ване на  проверките, както и  подобряване ботването на  данъчната система може гъвкавостта на  пазара на  труда и  сигур- да я направи по-прогресивна. Подобни ре- ността на работното място (Република Бъл- форми могат да  имат благоприятно въз- гария 2011). действие върху заетостта, тъй като, както е посочено по-горе, те биха засегнали хора- та с ниско платена работа, които са по-склон- Варианти на политики ни да реагират на промени в политиката. Нови програми за чиракуване, стажо- Осигуряването на достъпни алтернативи ве и субсидирана заетост за млади работ- за  грижи за  децата и  възрастните хора ници могат да бъдат въведени и оценени може да  увеличи заетостта сред жените като пилотни проекти. Като се  има пред- като се намали алтернативната цена на ра- вид особено острият проблем в  България бота извън дома. През 2011 г. Словакия екс- с младежите, които нито работят, нито учат, периментира с  промени в  обезщетенията нито стажуват, преходът от  училище към за майчинство, които позволяват обезщете- работа може да бъде подобрен чрез разра- нията да се комбинират с работа и предла- ботване на пилотни програми за чиракува- гане на  малко по-високо заплащане, което не, стажове и субсидирана заетост за млади да  компенсира отчасти разходите за  от- хора, които да ги насърчат да започнат и ос- глеждане на дете.29 При достатъчно предла- танат трайно на  работа. Успехът на  тези гане на грижи за децата, очакванията са ре- мерки ще  изисква участие и  партньорство формата да  доведе до  увеличаване на  кое- на  правителството, работодателите и  син- фициента на  икономическа активност при дикатите. В допълнение към пилотирането жените (предстоящ доклад на  Световната на  подобни инициативи, ще  бъде важно банка). България също може да  помисли да  се  предприеме щателна оценка на  въз- за намаляване на твърде щедрата норматив- действието преди да  се  мисли за  тяхното на уредба по отношение на отпуска по май- разширяване. Подобни програми са прила- чинство и да използва спестяванията за суб- сидиране на варианти за грижа за децата. Насърчаването на  гъвкави условия 29 Въпреки че реформата все още не е оценявана, очак- на  труд може да  привлече повече млади ванията за резултатите от нея са, че ще тя ще доведе до увеличаване на икономическата активност на же- хора, по-възрастни работници и  жени ните, за разлика от субсидирането на тяхното остава- на пазара на труда. За младите хора е може не в къщи. би от решаващо значение да могат да съче- 30 Качествени изследвания в Хърватия и Полша са ус- тават работа и учене. За други е може би ва- тановили, че половината от хората на възраст между 55 и 70 години биха искали да отложат пенсиониране- жно да работят на непълно работно време то си, но че не винаги съществува подходяща уредба или в къщи, което да улесни задълженията за това, като например договори за работа на непълно им  по  отглеждане на  дете. Разширяването работно време. 24 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България гани в страни по целия свят, а някои от тях, виране на  компетентни външни агенции, особено в  Латинска Америка, където има например агенции с опит в работата с мла- тенденция безработицата сред младите дежи в неравностойно положение, каквито хора да бъде изключително висока, са пре- са социално изолираните роми. Практиката минали и  през щателно оценяване. Чили, в  други страни показва, че  въздействието Перу, Колумбия и  други страни могат на  мерките за  активиране е  нееднозначно, да  предложат на  България проектни вари- ето защо е  необходимо те  да  бъдат внима- анти за такива програми. телно обмислени и  да  бъдат наблюдавани, Една ефективна стратегия за  младе- в случай че бъдат широко прилагани. жите, които нито работят, нито учат, тряб- Въвеждането на целенасочени програ- ва да бъде насочена към задържане на мла- ми за развитие на децата в ранно детство дите хора в системата на формално обра- може да бъде ефективен начин за повиша- зование и  обучение и  да  има ясно ване на  заетостта сред ромите с  течение определени целеви групи. България може на времето. Доказано е, че предучилищното да  засили такива мерки като предлагане обучение по-късно води до  подобряване на услуги за устройване на работа, обучение на резултатите в училище на езиковите мал- и  коригиращо образование за  по-възраст- цинства, включително ромите. Въпреки ните младежи и програми за връщане в учи- че населението на България като цяло нама- лище, които да  позволят на  младите хора лява бързо, ромското население се увелича- да придобият умения, търсени от работода- ва и е важно то да може да намира работа, телите. Наред с това може да се премине към особено младите роми. Този въпрос ще бъде възлагане на пълната гама от услуги за акти- разгледан по-подробно в следващата глава. Политики на пазара на труда за смекчаване на последиците от застаряването на населението | 25 ГЛАВА III Ролята на политиките в областта на образованието Както показва анализът в предходната гла- веят по-дълго (Cutler and Lleras-Muney 2006; ва, наличието на групи с нисък коефициент OECD 2006). Всички тези предимства на об- на икономическа активност е само една от разованието обаче се реализират само тогава, многото причини, поради които инвести- когато образованието е с високо качество.31 рането в образование ще бъде съществено Демографската промяна в  България важно за поддържане на дългосрочен рас- вероятно ще доведе до увеличение на ин- теж в България. Както беше споменато в Гла- вестициите в  образованието. Теорията ва I, намаляването на разликата в сближава- за  човешкия капитал предвижда, че  при нето на доходите на България с останалите равни други условия, в обществата с по-го- страни от ЕС ще изисква непрестанно да се ляма предстояща продължителност на жи- подобрява производителността и да се осъ- вота семействата имат стимули да инвести- ществи промяна към по-добре заплатени рат повече в образование, тъй като са в със- икономически дейности, изпълнявани от тояние да берат плодовете на образованието служители с по-високи и по-добри умения. през по-дълъг период от  време (Becker, Образованието повишава производителнос- Murphy, Tamura 1990).32 Тъй като се прогно- тта, най-вече като ускорява развитието на зира предстоящата продължителност иновациите. Неотложната необходимост от на живота на българското население да рас- по-силен акцент върху образованието се за- те (вижте Глава I), най-вероятно е и инвес- силва и от факта, че от 90-те години до сега от тициите в човешки капитал да се увелича- страната са емигрирали 50 000 учени и висо- ват. Така че  бъдещите поколения в  Бълга- ко квалифицирани работници (Mansoor and рия ще бъдат по-образовани от сегашните. Quillin, 2007). Нещо повече, технологичната Съществува голяма възможност обра- промяна налага на по-далновидните компа- зованието да бъде използвано като фактор, нии да инвестират в непрекъснатото образо- който да  смекчи въздействието на  демо- вание на своите работници и служители, за- графската промяна. В  последните години щото в противен случай биха изостанали в развитието си, а от друга страна по-образова- 31 Образованието също може да се отрази върху демо- ните служители биха могли по-лесно да бъдат графските промени чрез намаляване на раждаемост- та (Basu 2002). обучени в нови умения. И накрая, съществу- 32 От своя страна образованието ще се отрази върху ват солидни емпирични доказателства, че трите основни демографски компонента – раждае- по-образованите са също и по-здрави, и жи- мост, смъртност и миграция. 27 Фигура III-1: Публични разходи за образование като процент от БВП 10 8,7 8 7,2 7,3 6,5 6,8 6,6 5,7 6,0 5,9 5,9 5,8 6,1 6 5,7 5,1 5,6 5,6 5,1 5,0 5,1 4,1 4,4 4,2 4,6 4,7 4 2 0 Обединеното кралство Норвегия Ирландия Дания Финландия Швеция Люксембург Белгия Австрия Холандия Германия Франция Италия Испания Гърция Португалия Словения Унгария Словакия Чехия Полша Естония Латвия Литва Румъния България ЕФТА EC15 EC15 EC15 EC10 EC10 EC10 Север Континент Юг Континент Север Юг Източник:Собствени изчисления, базирани на данни от Евростат. броят на учениците в България рязко нама- ната постепенно се приближава към сред- лява. Правителството откликва на това като ното ниво за ЕС. През последното десети- преминава към модел на  финансиране спо- летие разходите на България за образование ред броя записани ученици и като окрупнява са се увеличили от 3,88% през 2000 г. на 4,6% училищата. То изпълнява и програми, насо- през 2009 г. (Фигура III-1). В същото време чени към подпомагане на младите хора в на- броят на  учениците е  намалял три пъти мирането на работа, намаляване броя на от- по-бързо в сравнение със средните темпове падналите от училище и подобряване подго- на спад в ЕС. Спадът започва в средата на товката на учителите. Въпреки това, все още 90-те години и се ускорява след 2000 г. Меж- съществуват много други възможности за ре- ду 2000 и 2010 г. популацията на учениците форми. Най-обещаващите сред тях са рефор- в основното и средното образование се сри- ми като подобряване качеството на образо- ва с 40% (Фигура III-2а). В резултат на това, ванието във всички степени на обучение, на- разходите за ученик в системата на общест- сърчаване обучението през целия живот, веното образование спрямо БВП на  глава изграждане на умения във всички възрасто- от  населението нарастват рязко от 15,2% ви групи, фокусиране върху специалности през 2001 г. на 20,5% през 2009 г. за основно- с  по-малка численост на  записаните учащи, то образование и от 16,2 процента на 21,8% разширяване на  наблюдението и  оценката, за  средното образование. Общите разходи утвърждаване на  изработването на  полити- на ученик в общественото образование като ки, основаващи се  на  данни за  резултатите, дял от БВП, равняващ се на 27,1%, леко над- и изследване на ефективността на всички об- вишават средното ниво от 27% за ЕС през разователни степени с оглед оползотворява- 2009 г. Въпреки това, разходите на  ученик не по най-добър начин на наличните ресурси. в  общественото образование спрямо БВП на  глава от  населението се  запазват под средното ниво за ЕС през 2009 г.33 Основното образование в България в контекста 33През 2009 г. разходите за учащ в основното, средно на демографската промяна и висше образование като дял от БВП на глава от на- селението в  България съставляват съответно 20,5%, 21,8 % и 48,3 %. Средните показатели за ЕС през 2009 В България публичните разходи за обра- г. са съответно 22,6% за основното, 26,6 за средното зование като дял от БВП са ниски, но стра- и 40,8% за висшето образование. 28 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура III-2: Еволюция в броя и съотношенията на учениците a. Ученици като % от населението b. Съотношения на учениците 110 310 13,7 100 300 13,4 90 290 13,1 80 280 12,8 70 270 12,5 60 260 12,2 1995 1997 1999 2001 2003 2005 2007 2009 2011 2000–01 2001–02 2002–03 2003–04 2004–05 2005–06 2006–07 2007–08 2008–09 2009–10 2010–11 2011–12 България EC10 EC25 EC15 ученици/училища ученици/учители Източник: Собствени изчисления; Евростат Източник: Собствени изчисления въз основа на данни от НСИ. Забележка: Индекс (1995=100) Българското правителство реагира върнати в училищни центрове, определени разумно на  резкия спад на  децата в  учи- като „средищни“ училища. Те  привличат лищна възраст. Получилият се  в  резултат част от икономиите, реализирани в процеса на спада по-нисък брой записали се учащи на консолидиране на училищата, благодаре- и  свръхкапацитет на  училищата и  учител- ние на  което техният стандарт е  повишен. ския персонал повдигат опасения не  само Както е записано в Стратегията за превен- за неефективността на публичните разходи, ция и  намаляване дела на  отпадащите но  също и  за  влошаващото се  качество и  преждевременно напусналите образова- на услугата, поради разпиляване на ресур- телната система (2013–2020), процентът сите между твърде голям брой малки учи- на отпадналите ученици в защитените учи- лища. Правителството реагира като през лища рязко се  е  подобрил за  времето след 2007 г. въвежда модела на финансиране спо- тяхното въвеждане през 2007/2008 г. ред броя на записаните ученици и закрива В градовете, обаче, ученическата попу- повече от 500 училища през 2007 и 2008 г. лация продължава да расте и да се стреми и нови 119 училища в периода 2009–2012 г към получаване на  основно образование. (Фигура III-2б). Миграционните потоци от малките градове За да  гарантира, че  окрупняването и села към големите градове поставят под на- на  училищата няма да  намали достъпа прежение съществуващата инфраструктура. до образование в отдалечените села, пра- Някои големи градове, в това число и София, вителството въвежда категорията „защи- са  принудени да  въведат двусменен режим тени училища“, които продължават в  училищата. Такива програми е  известно, да функционират, така че да не се налага че  намаляват качеството на  образованието, децата да  пътуват на  прекомерно големи тъй като целодневното обучение и класни за- разстояния (като правило над 30 км.). Ус- нимания в училище са сред най-ефективни- тановено е, че именно далечното отстояние те механизми за намаляване на ранното на- на  училищата допринася за  високия про- пускане на училище. За да се върне целоднев- цент отпадащи ученици (Световната банка, ното обучение във всички класове (от 1-ви 2010). Понастоящем на 127 училища в цяла- до 7-ми клас) на всички училища в България та страна е даден статут на защитени. Меж- ще  е  необходимо през следващите години дувременно училища с по-голяма посещае- двусменното обучение в  много училища мост и/или новопостроени училища са пре- да бъде прекратено, за да се освободи нужна- Ролята на политиките в областта на образованието | 29 Таблица III‑1: Последствия за образователната система в България от демографските предиз- викателства Отговор Данни/дейности Закриване на основни/средни училища Общ брой закрити: 682 yy2005–2009: 563 yy2009–2012: 119 Опасения във връзка с достъпа до/качество- Определени са защитени училища: то на образованието yy2011/2012–119 yy2012/2013–127 Рейтингова система за висшите училища в България (РСВУ) разработена с цел да осигури достъп до информация за качеството на програмите във висшето образование Обучение на учителите/промяна в политики- Подобрено обучение на учителите за задържане на учениците, по-специално те по назначаване на тези от ромски произход Източник: МОМН. та физическа инфраструктура (класни стаи формация от предоставения им текст (Све- за  следобедните занятия при целодневното товната банка, 2013). За подобряване на ка- обучение). Това изисква разходи за изграж- чеството на образованието в България пре- дане или обновяване на училищните сгради чи и  фактът, че  различията в  оценките и  наемане на  повече и  по-квалифицирани на различните училища по PISA са изклю- учители. В тези случаи разходите за образо- чително големи. Това неравенство между вание трябва да  бъдат увеличени, за  да  по- училищата изглежда се  дължи донякъде могнат за постигането на оптимални резул- на  ранния подбор на  учениците в  общо- тати от учениците. Значителни ресурси (над образователното и  професионалното обу- 70 милиона евро) от структурните фондове чение и  на  разделението на  училищата на на ЕС вече са разпределени за квалификация „елитни“ и „обикновени“. Адресирането и обучение на учителите, в допълнение към на тази неравнопоставеност ще бъде от кри- средствата, осигурени от  държавния бю- тична важност за подобряване на икономи- джет, което да позволи да бъдат посрещнати ческите възможности за групите в неравно- нарастващите потребности в образователна- стойно положение и за цялостното качество та система. на образованието в България. През последните години качеството Но дори и при това понижено качест- на  основното образование в  България во на образованието, България се нарежда е  отбелязало спад. Оценката на  страната сравнително високо в класацията на PISA от Международното проучване на напре- за 2011 г. (на 22-ро място от 45 участвали дъка в  грамотността от 2011 г. (МПНГ, страни) по отношение на общото предста- PIRLS) 34, публикувано през 2012 г., показ- вяне в  основното образование, изпревар- ва спад в сравнение с резултатите, показа- ни от страната при предходните изследва- ния. Огледална констатация на този резул- 34 МПНГ (PIRLS) е международно сравнително проуч- ване на  способността на  малките ученици да  четат тат от  PIRLS през 2011 г. е, че  около 40% (ученици от 4-ти клас в САЩ и еквивалентния на 4-ти от  ученическата кохорта, изследвана клас в другите участващи страни). от  Програмата за  международна оценка 35 ПМОУ (PISA) е инструмент за глобална оценка, ад- на учениците (PISA)35 през 2009 г. са класи- министриран от ОИСР, целта на който е да се оценя- ват образователните системи по  света на  всеки три фицирани като „функционално неграмот- години, като се прави оценка на компетентността на ни“, неспособни да четат достатъчно добре, 15-годишните по основни предмети: четене, матема- за  да  извлекат и  обобщят съответната ин- тика и природни науки. 30 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България вайки Франция, Полша, Испания, Словения връщаемост от висшето образование оста- и Румъния. България също се нарежда сред ват високи в България, а безработицата сред 10-те страни с  най-висок дял ученици, по- хората с висше образование - ниска. крили най-високите критерии на PIRLS, из- Въпреки количествените и  структур- преварвайки повечето страни от  ОИСР. ните постижения през последните две де- Нещо повече, по отношение на подобрява- сетилетия, висшето образование в Бълга- нето на резултатите в представянето в PISA рия продължава да се сблъсква с предиз- през 2009 г. в  сравнение с  резултатите от викателства по отношение на качеството, 2006 г., България се нарежда на 7-мо място, т. ефективността и  отчетността. Министер- е. сред най-добрите постижения в  света ството на  образованието, младежта и  нау- по  отношение на  напредъка, като само две ката (МОМН) е  ангажирано с  всестранни съседни страни – Сърбия и Румъния са по- реформи в отрасъла, така че непрекъснати- казали по-добър напредък (съответно 41 и те иновации и  подобрения да  го  усъвър- 28 пункта). Макар да няма ясни доказател- шенстват. Сега съществуващият модел ства, че тези по-високи оценки в тестовете на финансиране е основан на формула, от- са директно свързани с училищните рефор- читаща броя записани студенти, постигна- ми, резултатите говорят, че реформата в об- тите резултати и  нуждите от  финансиране разованието в България върви в правилната на  конкурентни научни изследвания. Ми- посока (Световната банка 2010б). нистерството продължава да  търси нови механизми за  подобряване качеството на  образованието, включително и  чрез Висшето образование по-широкото използване на  договори, ос- и демографската промяна новаващи се на ефективността. Изготвени- ят наскоро стратегически доклад (Светов- Във висшето образование броят институ- ната банка 2012c) за  всестранна реформа ции, както и  броят записали се  студенти в системата за висше образование предлага е  нараснал през последното десетилетие различни механизми - включително допъл- (Таблица III-2). Докато броят на учениците нителна настройка на формулата за финан- в  средното образование намалява, броят сиране, подобряване на системата за осигу- на  студентите във висшите учебни заведе- ряване на  качество и  промени в  методите ния е отбелязал ръст от 16%. Нетният дял на управление, с цел да се подобрят резулта- на записалите се във висши училища е на- тите от инвестициите във висше образова- раснал от 26 на 42% между 2000 и 2012 г. ние, така че  качеството и  ефективността Това увеличение е повлияно от възникване- да станат още по-силни двигатели за авто- то на нови частни университети и разширя- номно, но  същевременно и  отчитащо ването на  държавните университети. Днес се пред обществото висше образование. България има 51 висши учебни заведения, Отговаряйки на  тези предизвика- от които 18 са частни и 33 държавни. Макар телства, през 2010 г. правителството въ- че  делът на  висшистите сред населението веде Рейтинговата система за  висшите е нараснал, финансовата и социалната въз- училища в България (РСВУ). Тази систе- Таблица III‑2: Увеличение на броя записали се във висшите учебни заведения в България Академична година 2004/05 2005/06 2006/07 2007/08 2008/09 2009/10 2010/11 Нарастване 4 percent 2 percent 7 percent 2 percent 4 percent 5 percent –1 percent на общия брой записани студенти Източник: Национален статистически институт. Ролята на политиките в областта на образованието | 31 ма предоставя на  потребителите инстру- ботването на  по-гъвкави учебни планове. мент за сравнителен анализ по 51 показате- Не е достатъчно да се предлагат на студен- ля на  програмите, предлагани от  българ- тите само учебни модули, насочени към за- ските висшите учебни заведения. Системата паметяване на  факти. Работодателите генерира лесни за ползване, точни и обек- по  света посочват необходимостта от  ра- тивни данни, които допълват критериите ботници, които да  умеят бързо да  се  учат за оценка на университетите и техните про- и да работят добре в екипна среда. Младе- грами, използвани от  Националната аген- жите се  справят по-добре с  усвояването ция за оценка и акредитация (НАОА). Оси- на тези умения, но често много от тях усво- гурявайки на студентите и другите заинте- яват неправилен набор от  умения (както ресовани страни инструмент за  оценка общи/интердисциплинарни, така и  техни- на  резултатите на  програмите и  висшите чески). България разполага с  нужния ин- училища, РСВУ извежда въпросите за  ка- струмент (РСВУ), с който да набира изклю- чеството на  преден план при вземането чително полезна информация за  това кое на  решения както от  студентите, така дава добри резултати и кое не при програ- и от политиците. Това е голямо и впечатля- мите за  висше образование. Освен това, ващо нововъведение във висшето образо- с  помощта на  Световната банка се  събира вание за целия регион на Централна и Из- и  допълнителна информация за  баланса точна Европа. на когнитивните и некогнитивните умения Висшето образование ще  трябва на работната сила чрез Българското просле- да се адаптира към предстоящото намаля- дяващо проучване за  приобщаващо обще- ване на  броя записани студенти. С  нама- ство (Bulgarian Longitudinal Inclusive Society ляване на  броя ученици, подготвяни в  ос- Survey – BLISS)36, което използва социоло- новното и  средно образование, намалява гически проучвания на  домакинствата и традиционният инкубатор, от който се на- за  оценка на  широка гама от  мотивации, бират студенти. До сега, въпреки намалява- умения и  въпроси на  активирането сред щия брой ученици в средното образование, българското население. Тази информация делът на  записаните в  университетите потенциално може да се използва за целите не е спирал да нараства. При дял на записа- на схемите на финансиране или в изработ- ни във висшите учебни заведения от близо ването на други стимулиращи програми. 50% обаче, системата на висшето образова- С разширения прием на чуждестран- ние не  може повече да  разчита за  ръст ни студенти класните стаи се  глобализи- на  традиционната съвкупност от  ученици. рат, вкарвайки умения и норми, които ид- Реформите в  отрасъла, включително въз- ват от други академични култури и осигу- можностите за  закриване, сливане или ре- рявайки достъп до  по-широк спектър организация на институтите, така че да от- от  методи на  преподаване и  усвояване говарят на  променените академични цели, на знания. Таксите, които плащат чуждес- трябва да  бъдат внимателно обмислени с  оглед неговото стабилизиране на  фона на очертаващата се перспектива за намален 36BLISS е национално представително, многотематич- брой постъпващи студенти. но изследване на  българските домакинства с  бустер извадка от ромските квартали. То се изпълнява съв- Фокусът на обучението трябва да ста- местно от  Световната банка и  Институт Отворено не по-адаптивен. Нарастващото търсене общество, София и  използва същата извадка на общи когнитивни/некогнитивни умения (и включва много от същите модули) както Проучва- изисква съответстващи и достатъчно целе- нето за наблюдение на кризата, което имаше три въл- ни (февруари, 2010 г., септември, 2010 г., февруари, насочени реакции от  страна на  системите 2011г.). BLISS работи с извадка от 2400 домакинства, за образование и обучение, особено по от- плюс 300 домакинства в бустер извадката от ромски ношение на обучението на учители и разра- домакинства. 32 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България транните студенти, могат да помогнат на из- целия живот до 5% от населението на въз- питващата финансови затруднения систе- раст 25–64 години, намаляване дела на ран- ма. Самите студенти позволяват на българ- но-напускащите училище до 11% и  увели- ските студенти да  се  срещнат с  култури чаване дела на лицата на възраст 20–24 го- и начини на мислене различни от тези, кои- дини със завършено средно образование до то са  усвоили у  дома. Този контакт с  чуж- 85%. Първата цел (5% участие в УЦЖ) далеч денците може да бъде само от полза за за- не е постигната, тъй като през 2012 г. вклю- вършващите висше образование да  инте- чилите се в УЦЖ са били само 1,2%. Много грират по-добре България в  глобалната успешна стратегия за УЦЖ е била приложе- икономика. на в  Дания. Ключовите характеристики Макар че по средна възраст на населе- на тази стратегия са очертани в Каре III.1. нието България е  трета в  ЕС, тя  има Едно проучване на  работната сила, най-ниския процент на участващи в учене осъществено от  Националния статисти- през целия живот (УЦЖ) - едва 1,2%. Бъл- чески институт (НСИ) през 2011 г. е уста- гарското правителство наскоро приключи новило, че 12,8% от младежите на възраст оценка на  изпълнението на  Националната 18–24 г. са  напуснали преждевременно стратегия за учене през целия живот за пе- училище, но между различните групи има риода 2008–2013 г. Оценката съдържа по- забележими различия. Проучването пока- лезни констатации за това кое е дало резул- за, че  жените напускат училище с 1,7% тат и какво трябва да бъде подобрено през по-рано от мъжете. Най-зле представящите следващия програмен период, 2014–2020 г. се региони са тези на север и на юг, в които Трите водещи индикатора, включени 19,4% от възрастните са без средно образо- в  Стратегията за  учене през целия живот, вание, а 16,8% не участват в никаква форма са  увеличаване на  участието в  учене през на  образование или обучение. За  разлика Каре III-1: Стратегия на Дания за учене през целия живот: ролеви модел за изграждане на приобщаващи умения Дания има едно от най-високите нива в ЕС на икономическа активност и успешно завършване на начинания за УЦЖ с 32,3% от населението на възраст 25-64 години обхванати в програми за образование или обучение. Причините за успеха на програмата се коренят в: yy Добре разработено и правилно финансирано образование на децата в ранна възраст. Установено е, че качественото основно образование е важно изискване за успешните програми за образование и обучение на възрастни до самото им пенсиониране; yy Публично финансираното образование за възрастни и продължаващото обучение, което е приобщаващо и обхваща общото образование за възрастни, професионалното образование за възрастни и продължаващото обучение (до и включително професионалното образование и обучение, обучение на трудовия пазар, основно образование за възрастни и пр.), както и системи за продължаващо образование за възрастни на трите степени на образование след средното. В допълнение към това, за маргинализираните целеви групи се предлагат редица образователни програми; yy Публични средства се осигуряват за всички заинтересовани страни – институти, студенти и учениции работодатели, за да се подкрепи тяхната икономическа активност и да бъдат насърчени подходящи интервенции; yy Програмата е фокусирана върху групите с най-големи потребности – ниско квалифицираните, маргинализирани групи и тези с най-ниско ниво на формално образование и/или грамотност и проблеми с основните познания по аритмети- ка. Целта е в професионалното образование и продължаващо обучение за възрастни да участват колкото може повече хора с най-ниско ниво на формално образование. Министерство на образованието на Дания (2007). Ролята на политиките в областта на образованието | 33 от тях, в западния регион процентът на на- ната банка за развитието на работната сила38. пускащите училище се  е  задържал между Съчетанието от тези слабости компромети- 2 и 3,5 пъти по-нисък от средния за страна- рат качеството на  бъдещата работна сила та – 12,8%, с  нива на  показателите за  пе- и способността на страната да премине към риода 2008–2011 г., които са  сравними по-доходни области на  икономическа дей- с най-добрите стойности в ЕС.37 По-голямо ност. В същото време те намаляват капаци- предизвикателство обаче са  наскоро при- тета на сегашната работна сила да се адапти- етите от  правителството цели за  по-ната- ра към преструктурирането на икономика- тъшно намаляване на дела на ранно-напус- та и да се възползва от новите възможности кащите училище до 11 % през 2020 г. Това за  работа. Реформите, насочени както към е записано и в няколко последващи нацио- подобряване на  образователните постиже- нални и европейски документа, сред които ния на младежите, така и към учене през це- Националната програма за  реформи лия живот, покриват пълния спектър от въз- (2011–2015 г.), НПР БГ2020, Националната можности за изграждане на човешки капи- стратегия за детето 2008–2018 г., Национал- тал и  осигуряват всестранни мерки, нана програма за развитие на училищното необходими за  насърчаване на  ефективна образование и  предучилищното възпита- промяна в структурата от умения на българ- ние и подготовка (2006–2015 г.), Програмата ския трудов пазар. за  развитие на  образованието, науката и младежките политики в Република Бълга- рия (2009–2013 г.), Стратегията за образова- Наскоро осъществени реформи телна интеграция на  децата и  учениците в образованието от  етническите малцинства на  Министер- ството на  образованието, младежта и  нау- В много страни населението застарява ката, Националната стратегия на Република и  правителствата изпълняват успешни България за  интегриране на  ромите политики за  справяне с  тази промяна. (2012–2020 г.), Законът за младежта, както и Много от  тях смятат, че  образованието 28-те областни стратегии за развитие на со- и обучението са мощни инструменти за пре- циалните услуги (2011–2015 г.). одоляване на различията в социалната об- В заключение, залегналата в  Нацио- ласт, заетостта и  общия капацитет, въз- налната стратегия за учене през целия жи- никващи в резултат на демографски сътре- вот цел - делът на хората на възраст 20–24 сения подобни на  тези, които преживява години със завършено средно образова- и България. В различните страни са прила- ние да бъде увеличен до 85%, е постигната гани голям брой различни политики, насо- още през 2011 г., две години преди крайна- чени към повишаване на  уменията на  ра- та дата за оценка – 2013 г., когато този дял ботната сила. Таблица III-3 сравнява тези вече е 85,5 %. Като цяло, в  периода страни с мерките, предприети от България 2007–2011 г. България преживява четири досега. години на подобрения и една година, през Правителството е предприело стъпки, която нивото остава без промяна, след като за  да  подпомогне младите работници в предходните години е отбелязвано подо- да получат работа и да намали броя на от- брение от 1% годишно (Евростат 2012 г.). Съчетанието от  лоши резултати в  ус- вояването на знания от българските мла- 37 Анализът е базиран на териториалната класифика- дежи и ограниченото участие на възраст- ция NUTS3. 38 Световна банка. (предстоящо, 2013 г.) Развитие ните в  учене през целия живот поражда на  работната сила в  България: системен подход безпокойство, както е  отбелязано в  пред- за  по-добри образователни резултати – Развитие стоящия за  публикация доклад на  Светов- на работната сила (SABER-WfD) Доклад за страната. 34 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Таблица III‑3. Реакции на образователните системи по света на демографските промени Интервенция в образованието Страна Отговор на българските политики в образованието Сливане/Видоизменение Япония, Румъния, yyУстановени средищни и защитени училища в системите на основното на институциите Обединеното и средното образование кралство, САЩ yyПредстои да се определят на ниво висше образование Увеличаване на чуждес- Холандия,Австралия, yyУвеличаване броя на програмите, предлагани на английски език транните студенти Чили, Обединеното yyУвеличаване на възможностите за учене в чужбина, насърчаване на участието и на персонала; кралство, САЩ в „Еразъм” и други образователни програми на ЕС създаване на стимули за учене в чужбина и репатриране на умени- ята Учене през целия живот Австрия, Германия, yyНационална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните и за цял живот Хонконг, Ирландия, хора 2012–2030: Япония, Швеция, yyОперативна цел #4: Да се осигури достъп до образование, да се насърчи Обединеното ученето през целия живот, продължаващото обучение и преквалификацията кралство, САЩ на по-възрастните хора с цел да се засили мобилността на пазара на труда. yyЗакон за насърчаване на заетостта - да се насърчава както признаването на житейския опит, така и чиракуването и изграждането на умения съвместно с работодателите. Източник: Авторски бележки. падащите от училище. Националната стра- 500 възрастни хора в активна възраст, с цел тегия за  младежта за 2010–2020 г. (НСМ) да се увеличава социалната мобилност. Как- е ориентирана към младите хора на възраст то признава МОНМ, “(при)добиването 15–29 години и е насочена към „към изграж- на  съвременни компетентности дава шанс дане и  реализиране на  единна, последова- на ниско грамотните хора да излязат от ри- телна и  устойчива младежка политика сковата група на пазара на труда. Дейности- в  България, основана на  многосекторния те (по проекта „Нов шанс за успех“) създа- подход, междусекторното сътрудничество ват условия за включване в обучение на ли- и  съвместното управление с  младите хора ца в неравностойно социално-икономическо на  национално, регионално, областно, об- положение и  за  разширяване на  възмож- щинско ниво. “ (НСМ, 2010). Измеримите ностите за  по-успешно социално включва- цели в НСМ, отнасящи се до младежта и об- не“ (МОНМ 2013 г.) Накрая, правителството разованието – за намаляване на преждевре- е въвело в действие Стратегия за превенция менно напускащите училище до 11% и по- и  намаляване на  дела на  отпадащите вишаване дела на  завършилите универси- и  преждевременнонапусналите образова- тет до 36% от  хората в  активна възраст, телната система (2013–20), чрез която са съпоставими с целите на Стратегия Евро- ще  се  наблюдават отпадналите и  прежде- па 2020 и НПР БГ2020. Тази допълняемост временно напусналите училище. Стратеги- в политиките илюстрира добре замисления ята включва планове за  подробен анализ и  почиващ на  сътрудничество характер на  събраната информация, целящи разра- на българските политики. По същия начин, ботването на дългосрочни политики за пре- проектът „Нов шанс за успех“ (март, 2011 г.) дотвратяване, интервенции и компенсация е още една програма, която може да доведе (за пропуснатите образователни възмож- до  важни иновации във възможностите ности) на  преждевременното напускане за  учене през целия живот. Той предлага на училище. ограмотяване на  рано напусналите учили- Удължаването на  задължителното ще на възраст 16 и повече години и на до 10 и  безплатно предучилищно образование Ролята на политиките в областта на образованието | 35 Таблица III‑4: Образователни цели в Европа 2020 Цел Примери за отговори на България Да се увеличи броят Делът записали се студенти от възрастовата група 30–34 години е 27,3% през 2011 г. и 26,9% през на завършилите висше 2012 г. по предварителни данни. образование до 40% във Нетният коефициент на записалите се студенти на възраст 19–24 години е нараснал от 26 до 42% възрастовата група на 30–40 в периода 2007–2011 г. Нетният коефициент на записалите се студенти (бакалавърска степен, годишните. магистърска степен и и професионална бакалавърска степен) от възрастовата група 20–24 години е нараснал от 29,5% през 2007 г. на 35,4% през 2011 г. Да се подобри качеството Разработване на Рейтингова система за висшите училища в България, осигуряваща информа- и практическата приложи- ция за качеството и практическата приложимост на програмите за придобиване на степен мост на обучението и на институтите. на учителите и изследовате- лите. Да се осигурят повече Броят на записалите се чуждестранни студенти нараства с 8,1% от 2007 г. насам. (По данни на НСИ възможности за междуна- броят на записалите се чуждестранни студенти е нараснал с 21,6% в периода от 2007 до 2011 г. родно ангажиране за всички степени на висшето образование с изключение на докторските програми. Броят на студентите и персонала на записалите се в докторски програми чуждестранни студенти е намалял с 12,6% за същия период. в България и в чужбина. 22% нарастване на мобилността на българските студенти в периода 2007–2011 г. Да се засили триъгълника Инициативата „Иновационна стратегия за интелигентна специализация” (продължаваща). на знанието: преподаване, развойна дейност, бизнес. Да се създаде ефективно Укрепване на висшето образование в България: варианти за подобряване на моделите управление и модели на управление, осигуряването на качеството и финансирането на висшето образование на финансиране в подкрепа (доклад от 2012 г.), разработени с цел предоставяне на стратегически пътни карти за постигане на върховите постижения. на ефективно управление и модели на финансиране. Намаляване на дела yyНационална програма за реформи (2011–2015); Национална програма за развитие на България: на преждевременно България 2020; напусналите ученици yyНационална стратегия за детето 2008–2018 г.; до 10%. yyНационална стратегия за младежта (2010–2020 г.); yy28 областни стратегии за развитие на социалните услуги (2011–2015 г.) Източник: Бележки на авторите въз основа на информация от МОМН. с  една година с  цел да  бъдат включени женото законодателство и  постигне целта 5-годишните ще  осигури допълнителни на ЕС за записани 95% от 4-годишните деца възможности за  децата в  неравностойно в предучилищни групи. Доказано е, че пре- положение да бъдат по-добре подготвени дучилищното образование подобрява впо- за  училище и  ще  ликвидира различията следствие представянето на децата от гово- в  резултатите сред децата, основаващи рещите различен език малцинства, включи- се на доходите. Това ще намали действието телно и от ромски произход. на  някои от  добре познатите фактори За да утвърди УЦЖ, през 2008 г. пра- за  преждевременно напускане на  училище вителството разработи Програма за учене като неспособността на  децата да  се  спра- през целия живо39. В  Националната кон- вят с езика или с учебната програма. Пред- цепция за насърчаване на активния живот стоящите за приемане законопроекти пред- на възрастните хора 2012–2030 г. е подчер- виждат още по-голямо разширяване на пре- тана Оперативна цел № 4: Да се осигури дос- дучилищното образование, което да  стане тъп до образование, утвърди учене през це- задължително и за 4-годишните деца. Броят лия живот, по-нататъшно обучение и прек- на записаните деца в предучилищните гру- пи вече се е увеличил и ще продължи да рас- 39Национална стратегия за  учене през целия живот те, ако България приеме и приложи предло- за периода 2008–2013 г. 36 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България валификация на по-възрастните хора, с цел Реформи в  учебните програми за  ут- да се засили мобилността на пазара на тру- върждаване на  по-високи образователни да. Започващата през 2014 г. следваща фаза стандарти и  съответстващи на  тях учеб- на програмата за УЦЖ40 ще изисква от бъл- ници, за да може да се подобрят когнитив- гарското Народно събрание да проведе це- ните и некогнитивните умения на студен- ленасочени информационни кампании, тите, съгласно изискванията на работода- за  да  насърчи участието на  институциите телите. Тези умения включват критическо и хората в УЦЖ. По-специално, образова- мислене, адаптивно учене и  способност телните институции получават подкрепа да се работи ефективно в екип. Работодате- за формиране на консорциуми за изпълне- лите определят тези умения като липсващи ние на  финансираната от  ЕС  програма в сегашните възпитаници на университети- за мобилност „Леонардо да Винчи”. Българ- те и  критично важни за  успеха на  техните ското Народно събрание е  поставило като фирми. Сътрудничеството с работодатели- национален приоритет за 2013 г. осигурява- те в  реформиране на  учебните планове нето на  участие в  програмата на  по-голям трябва да бъде насърчавано, особено в тех- брой организации за  техническо и  профе- ническото и  професионално образование сионално образование и обучение (ТПОО), и обучение и в средното и висшето образо- така че мобилността да бъде насърчена във вание. всички висши училища, не само в елитните В контекста на  образованието и  уме- университети. Дори и да нямат достатъчно нията и  в светлината на  застаряващото опит и  ресурси, за  да  управляват проекти население на  България, предизвикател- на институционално ниво, участието в ши- ствата за  развитието на  работната сила рока, добре подкрепена инициатива като изискват усилия на четири фронта: осигу- тази би насърчила институциите да започ- ряване на по-добър достъп до образование нат да създават норми за УЦЖ, да предлагат за  всички етнически групи; осигуряване нови учебни планове и да дават възможност на висококачествено и практически прило- на хората за достъп до нови възможности. жимо образование; повишаване на  произ- Едно задълбочено преразглеждане водителността на работниците чрез непрес- на политиките на България по отношение танно образование и обучение; и улеснява- на учителите би трябвало да подобри пре- не на вливането на неактивното население подаването и  усвояването на  знания в  работната сила чрез програми за  втори в клас. Сега над 50% от учителите в Бълга- шанс за образование и обучение.41 рия са на възраст над 50 години, професия- В заключение, може би  чрез модел та е  неатрактивна и  не  може да  привлече като РСВУ, образованието – от  предучи- младите и талантливи хора. Трябва да се по- лищното до средното и ТПОО би спечели- добри предварителната подготовка на учи- ло много от  една всеобхватна система телите. Висшите учебни заведения, които за оценка на учениците, учителите и учи- предлагат научни степени по  педагогика лищата. Интегрирайки националното оце- трябва да преразгледат учебните си планове няване, наблюденията в  класната стая, и с подкрепата на правителството да прео- оценките, инспекциите и други източници, бразуват програмите си  в  привлекателни такъв модел би  осигурил мощен източник магистърски програми. И  накрая, трябва колкото може по-скоро да  бъдат приети и реализирани политики, които да гаранти- 40 Приложена в последващата Стратегия за учене през рат, че малките училища ще могат да при- целия живот 2014–2020 г. 41 Световната банка. (предстоящо, 2013 г.). Развитие вличат добри учители и че най-добрите учи- на  работната сила в  България: системен подход тели ще бъдат задържани в системата и при- за  по-добри образователни резултати – Развитие вличани в училища с недостатъчно кадри. на работната сила (SABER-WfD) Доклад за страната. Ролята на политиките в областта на образованието | 37 за  полезна информация и  би  помогнал телна степен (Таблица III-5). Числата са раз- да се насочва разработването и реализация- лични обаче за етническите турци, съответ- та на  нови политики. Това основаващо но 45% и 6% (в които може да са включени се на доказателства изработване на полити- и  роми, самоопределящи се  като турци), ки може да  насърчи устойчивия напредък и дори по-ниски – 21% и 0% съответно сред и  да  помогне на  възникващите системи – тези, които се самоопределят като роми. каквато е българската система днес, да избе- Ниското образователно ниво на  ро- гнат подводните камъни и грешките, напра- мите се определя от високия процент от- вени от други системи в миналото. падащи от училище и ниския процент за- писване в предучилищното образование. Настоящите данни за  процента записани Подобряване показват, че около 90% от ромите в Бълга- на образователните резултати рия – а и в съседните страни, с изключение на ромите на Румъния – остават записани в училище само дотогава, докато образованието е  за- Българското правителство е  изработило дължително, но отпадат щом то вече не е за- основните стратегии за  образованието, дължително – когато навършат 16 години; които, ако бъдат изпълнени, ще подготвят на 15-годишна възраст записаните са  все българоезичната работна сила по-добре още 91%, а на 16 години те са едва 59% (Фи- за бъдещето и ще омекотят неблагоприят- гура III-3). Освен това, процентът записани ното въздействие от застаряването на на- деца в  предучилищна възраст е  много селението. Очакваната промяна в  етниче- по-нисък сред ромското население, откол- ския състав на населението в страната, оба- кото сред общото население. При ромските че, изисква изпълнението на  различна деца на  възраст 3–6 години се  отчита, че по вид реформа. Както бе споменато в пре- 38% от  момичетата и 42% от  момчетата дходната глава, прогнозите сочат, че между 9 са  записани в  предучилищните групи, и 19% от навлизащите в редовете на работ- в сравнение със средно 75% за цялото насе- ната сила ще бъдат от ромски произход. Ето ление. Тези проценти са по-добри отколко- защо един от главните приоритети е да се по- то при ромите в  Чехия (21,8%), Словакия добрят образователните резултати на етни- (17,8%) и  Румъния (32,2%). Само Унгария ческите малцинства в  България. Налице е отчетливо изключение с 66% от ромските са големи разлики в образователните пости- деца в  тази възрастова група записани жения между българоезичното население в предучилищните форми на обучение. в  България и  малцинствата, особено ром- Развитието на децата в ранно детство ското. Сред етническите българи на възраст трябва да  се  разшири, за  да  се  подобрят от 25 до 64 години 59% са завършили средно резултатите на всички етнически малцин- образование, а 33% и  по-висока образова- ства, по-специално на учениците от ром- Таблица III‑5: Най-високо образователно ниво, по етнически групи в проценти Българи Турци Роми Други Завършено начално образование – ISCED 1 1 9 34 2 Прогимназиално образование – ISCED 2 7 40 45 38 Завършено средно образование – ISCED 3 59 45 21 42 Висше и друго след-средно – ISCED 4+ 33 6 0 19 Източник: 2010 Crisis Monitoring Survey (СБ и OSI, 2010); Изчисления на служители на Световната банка. Забележка: Извадката е за хората от възрастовата група 25–64 години. 38 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура III-3: Коефициент на записани ромски деца по възрастови групи в Бълга- рия, 2011 г. 100 92 94 91 80 90 Записани ученици 89 87 59 60 38 40 40 20 0 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Възраст Източник: ПРООН/СБ/ЕК Регионално проучване на ромите (2011).Изчисления на СБ. Извадка за България. ското малцинство. Регионалното изследва- на ромите (2012–2020) цели да се увеличи не на Световната банка (2012d) „Да се лик- коефициента на записани роми, да се пре- видира разликата в образованието в ранна дотврати отпадането от  училище детска възраст” установи, че е много по-ве- и  да  се  осигури качествено образование роятно ромските деца в  България, които в мултикултурна среда. Стратегията иден- са записани в предучилищни групи, да по- тифицира десет конкретни цели за повиша- знават българската азбука и да могат да из- ване на качеството и уместността на обра- ричат прости изречения на  официалния зованието за ромската общност. Стратегия- език, отколкото ромските деца в  същия та цели да се интегрират ромските ученици квартал и със сходен произход, но незапи- по-ефективно чрез повече разнообразие сани в предучилищно образование. в класната стая и чрез преподаване на ром- В съответствие и  с международните ската култура.42 доказателства, докладът на  Световната банка (2012d) също установява силна вза- имовръзка между участието на  ромските Варианти на политики деца в предучилищното образование, за- вършването на средно образование и на- Българските политики в  областта на  об- маляването на  процента отпадащи деца. разованието трябва да  бъдат пригодени По подобен начин едно представително ко- за  днешната и  утрешната работна сила, личествено проучване на българския Меж- като разширяват възможностите за учене дународен център за  изследвания на  мал- през целия живот и подобряват системите цинствата и  междукултурните взаимо- на  основното и  висшето образование. действия (2003a) показа, че  ромските За да се подобри производителността на се- ученици, които са  посещавали детски гра- гашните работници, България ще  трябва дини, имат значително по-високи оценки да инвестира в програми за учене през це- от тези, които не са ходили на детска гради- лия живот. Важна първа стъпка за постига- на. Те  също са  много по-склонни да  имат не на по-голямо участие в програми за УЦЖ приятели от  български етнически произ- очевидно ще  бъде идентифицирането ход, а вероятността да могат да ползват ком- пютър при тях е два пъти по-голяма. 42Добре квалифицираните ромски учители също мо- И накрая, Националната стратегия гат да служат за модел за подражание на своите уче- на  Република България за  интегриране ници. Ролята на политиките в областта на образованието | 39 на  пречките пред него. Изграждането изграждане на  тристранно партньорство на  силно сътрудничество между възпита- между възпитаниците на  университетите, ниците на  университетите, центровете центровете по кариерно развитие и работо- за обучение и работодателите би помогнало дателите; в) укрепване на  връзките между за  създаването на  качествени програми висшето образование и бизнеса; г) подбора за УЦЖ. За да се засили производителнос- на  най-подходящите методи и  техники тта на  бъдещите поколения, България за набиране на квалифициран персонал; д) би  трябвало да  подобри както основното, засилване на координацията между универ- така и висшето си образование. По-специ- ситетите, неправителствения сектор и биз- ално, образователната система в  България неса. Таблица VI-6 представя преглед на раз- трябва да позволява на учениците и студен- личните заинтересовани страни, които тите на всички нива да усвоят общите уме- участват в изпълнението на различните ва- ния, които могат да се използват в различна рианти за реформи. работна среда – така наречените пресечни Българското образование вече се полз- умения. В  този контекст ще  бъде важно ва от широка правна и стратегическа рам- да се подобрят основното и висшето обра- ка, помагаща му да се справи с демограф- зование, като се усъвършенстват и препода- ския спад. Ако България продължи да отде- ването, и учебните програми. ля внимание на разработването на правната Политиките в  образованието трябва и стратегическа рамка, както и на пътни кар- да  включват интервенции, разработени ти за изпълнение, наблюдение, оценка и укъ- за  ромското малцинство. Разширяването вършенстване (когато е  нужно), няма при- на  програмите за  ранно детство, които чини страната да не може да изгради образо- са  се  оказали ефективни, ще  бъде особено ванието върху тези основи и да го впрегне важно. Активното изпълнение на Стратеги- за справяне с предизвикателствата на заста- ята за  превенция и  намаляване на  дела ряващото население. Всъщност, творчески- на отпадащите и преждевременно напусна- ят подход и  целенасоченият ангажимент, лите образователната система ще  бъде вече демонстрирани от  МОНМ и  МТСП, от ключово значение, особено за намалява- създадоха условията за  едно впечатляващо не на  процента отпадащи сред ромите и бързо адаптиране. Ако през фазите на из- и  другите групи в  неравностойно положе- пълнение вниманието на  тези директиви нието. за  политиката бъде насочено към осигуря- Ефективните реформи в  образова- ване на  добър достъп до  образование нието изискват силно взаимодействие за всички и към подобряване на съществу- между образованието и  пазара на  труда, ващите институции, тогава образователни- в това число и с всички останали заинте- ят отрасъл ще е добре позициониран да об- ресовани страни, чрез: а) идентифициране служва качествено цялото население на Бъл- на  изискванията на  бизнес общността; б) гария през предстоящите десетилетия. 40 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Таблица III‑6: Препоръки за областите, в които да се фокусира вниманието и да се развива стратегическо сътрудничество Отговорно Препоръка ведомство В сътрудничество/консултации с Времева рамка yyДа се засили ударението върху МОНМ Сдружението на ректорите, ВУЗ, организаци- Средносрочна общите/пресечни умения на всички ите на работодателите, бизнес сдруженията, нива на образованието профсъюзите, Националната агенция за професионално образование и обучение yyДа се подобри качеството на основ- МОНМ Националната агенция за професионално Краткосрочна/ ното и висшето образование като образование и обучение, Център за оценка срeдносрочна/ се усъвършенства преподаването на качеството (който да се създаде), дългосрочна и усвояването на знания и умения Националният инспекторат по образование, чрез реформи на учебните планове Сдружението на ректорите, ВУЗ, организаци- ите на работодателите, бизнес сдруженията, профсъюзите yyДа се увеличи броят на чуждестран- МОНМ Сдружението на ректорите, ВУЗ, организаци- Средносрочна ните студенти и персоналът във ите на работодателите, бизнес сдруженията висшето образование yyДа се разширят възможностите МОНМ МТСП, организациите на работодателите, Краткосрочна/ за учене през целия живот като бизнес сдруженията, профсъюзите средносрочна се идентифицират съществуващите пречки и се засили координацията между заинтересованите страни yyДа се използва по-пълноценно МОНМ Статистическата агенция, Агенцията Краткосрочна/ наличната информация за насърча- за социална сигурност, МТСП средносрочна/ ване на по-всеобхватно изработва- дългосрочна не на политики в образованието, основаващи се на доказателства Източник: Авторски бележки. Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население | 41 ГЛАВА IV Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население Здравните системи и  политики играят на  здравните грижи с  увеличаване на  въз- важна роля в  промяната на  демограф- растта на населението, тъй като все повече ската структура. И двете могат да помог- хора страдат от съпътстващи заболявания44 нат да  се  предотвратят смъртни случаи и хронични заболявания и затова са подло- и да осигурят на застаряващото население жени на широк кръг лечебни методи, които дълъг, продуктивен и  здравословен жи- могат потенциално да  взаимодействат по- вот. Докато възрастните хора в  страните между си. Адаптацията към това изисква: а) от  ЕС15 преживяват по-дълъг и  все да се поставя ударението върху програмите по-щастлив живот, прекомерната смърт- за физическо и душевно здраве и за предо- ност, особено сред хората на  средна въз- твратяване на  заболяванията, които са  на- раст, продължава да бъде бич за страните сочени срещу основните причини за  забо- от ЕС10. Мъжете в страните от ЕС10, кои- леваемостта и  преждевременната смърт- то в момента са на 50 години, могат да оч- ност, най-вече наднорменото тегло акват да доживеят до 73–75 годишна въз- и  свръхнапрежението; б) координиране раст, сравнено със 78–81 за  мъжете на грижите в здравните и социални систе- в по-богатите страни на ЕС. Грубо казано, ми, както и на всички равнища на системата гражданинът в България е два пъти по-ве- на  здравеопазване; и  в) признаване на  ва- роятно от гражданина на Испания да умре жната роля на изпълнителите на първични- във всяка година43. Здравеопазването те здравни грижи, които помагат на  паци- не само играе ключова роля за удължава- не на живота, той също подобрява качест- вото на живот като помага на хората да ос- 43 Стандартизираният по възраст показател за смърт- ност в  Испания през 2010 г. е 488, а  в България 970 тават здрави и  работоспособни. Така, на 100 000 (1,99 пъти по-голяма). Стандартизираният то има важна роля в обуздаване на нама- по  възраст показател за  смъртност, дължаща ляването на работната сила в България. се на сърдечно-съдови заболявания, в Испания е 138 Подготвянето на  здравната система (28% от общата смъртност), сравнен с 622 на 100 000 за застаряващото население изисква обе- в  България (64% от  общата смъртност). Данните са от Евростат. динени действия на всички нива в систе- 44 Съпътстващите заболявания това са две или повече мата (Doyle, Rachel, et al. 2009). Има тенден- заболявания, съществуващи по  едно и  също време ция за  увеличаване на  комплексността в едно и също тяло. 43 ентите да  оптимизират медицинските гри- предизвикателства, системите трябва все жи, които получават. Много възрастни хора повече да се организират така, че да гаран- се хоспитализират за лечение, което би мог- тират, че  пациентите ще  бъдат лекувани ло да се извършва по-ефективно като амбу- на  правилното ниво на  предоставяне латорна услуга. на  медицински грижи; има необходимост Бързо застаряващото население на и  от  концентрация на  специализираните България се очаква да постави под натиск услуги, за да се осигури достъп до най-до- публичните разходи за здравеопазване. брокачествени услуги и  по-съвременно Широко разпространени са очакванията комплексно лечение. Настоящата глава по- бързо застаряващото население в Европа да казва, че  в  системата на  здравните услуги доведе до увеличаване на разходите за здра- в  България има малко признаци, че  това веопазване, просто защото възрастните хора са  именно тенденциите, които ще  бъдат по-често търсят амбулаторни, болнични и разгръщани и  тя  подсказва на  правител- грижи за хронични заболявания, отколкото ството кои приоритети следва да  бъдат младите хора от населението. В действител- разгледани, за да може системата на здра- ност, размерът и съставът на популациите веопазване да посрещне стоящите пред нея обикновено обясняват само малка част предизвикателства. от увеличението на разходите за здравеопаз- ване. Дали застаряването на населението ще доведе до цялостно повишаване на разходите Настоящи разходи за здравеопазване ще зависи до голяма сте- за здравеопазване пен от това дали по-дългата продължител- ност на живота означава повече години жи- Общите разходи за здравеопазване в Бъл- вот в добро здраве или повече години живот гария, макар и да са ниски по стандартите с болести. Бъдещите разходи за здравеопаз- на  ЕС, изглежда съответстват на  нивото ване се определят и от налаганите от нивото на  доходите на  страната, но  публичните на доходи промени в търсенето и от техноло- разходи за  здравеопазване са  ниски. Об- гичните промени в здравеопазването. Здрав- щите разходи за здравеопазване в България ната система на България не се представя представляват около 7% от  БВП, ниво съ- в много области така добре, както би могла, и поставимо с  много от  страните от  ЕС10. българите са все по-недоволни от нея. Сам по Но България дава по-малък дял от публич- себе си този факт вероятно ще окаже натиск ните си  ресурси за  здравеопазване, откол- за повече инвестиции в системата. Затова ад- кото средният дял в  страните от  ЕС. През ресирането на някои от структурните про- 2010 г. публичните разходи за здраве в Бъл- блеми е толкова критично важно, за да се га- гария съставляват 3,7% от БВП и по-малко рантира, че всякакви бъдещи инвестиции ще от 10% от  общите публични разходи (Таб- доведат до ефективни резултати. лица IV-1): и двата процента са доста ниски Бързото застаряване на  населението съгласно европейските стандарти. За смет- прави още по-неотложна вече съществу- ка на  това, разходите, заплащани с  лични ващата голяма необходимост от  изпъл- средства от  домакинствата, когато се  нуж- нение на  реформи в  здравеопазването. даят от  здравни грижи, съставляват 44% Съвременните системи за  предоставяне от общите разходи45. Фактически България на здравни услуги са поставени под огро- мен натиск да се адаптират поради нужда- та да държат здраво юздите на разходите, 45Данните за разходите на лични средства са извле- поради нарастващите цени на  модерните чени от различни източници и се отнасят до стоки и услуги, закупувани частно, формалните публич- технологии, поради нарастващите очаква- ни плащания в сектора и неформалните плащания, ния на  пациентите и  поради дисбаланса въпреки че  отчетите за  последните обикновено в  работната сила. За  да  отговорят на  тези за занижени. 44 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Таблица IV-1: Разходи за здравеопазване – България и съпоставими страни (2010 г.) Разходи Публични разходи за здравеопазване Общо разходи Публични разходи за здравеопазване ($ на глава за здравеопазване за здравеопазване (% (%от бюджетните от населението) (%от БВП) от БВП) разходи) България 434,9 6,9 3,7 9,8 Румъния 428,0 5,6 4,4 10,8 Литва 781,4 7,0 5,2 12,6 Латвия 717,6 6,7 4,1 9,2 Полша 917,1 7,5 5,4 11,9 Хърватска 1066,7 7,8 6,6 17,7 Естония 853,3 6,0 4,7 11,7 Източник: СЗО, Глобална база данни за разходи в здравеопазването. Страните в таблицата са оценени по дохода на глава от населението. се  отличава съществено от  страните Настояща ефективност от ЕС по дял на личните средства в разходи- на здравеопазването те за  здравеопазване в  страната—този дял в контекста на застаряване е сред най-високите в региона и съществено на населението е нараснал от около 25% през 1997 г. След годините на спад, ръстът на пуб- В сравнение с останалите страни от ЕС10, личните разходи за здравеопазване се е ус- системата на  здравеопазване в  България корил през последните няколко години. изостава в  своето представяне. Ефектив- Между 2003 г. и 2009 г. делът на разходите ността на  една система на  здравеопазване за здравеопазване в общите публични раз- се  измерва по  постигането на  три цели: ходи стабилно спада (Фигура IV-1), въпреки а) дали произвежда здраве; б) дали осигурява че от тогава да се е увеличил пак до равни- финансова защита46 и в) дали отговаря на оч- щето от 2003 г., тъй като в реално изражение 46 Осигуряването на финансова защита тук се отнася разходите за  здравеопазване са  нараснали до  защита на  лицата от  финансовите последствия с 14% в периода от 2009 до 2011 г. от заболяванията и медицинските грижи. Фигура IV-1: Ръст на публичните разходи за здравеопазване и дял в общите публични разходи 2 500 13 12 2 000 11 1 500 10 процент 9 1 000 8 7 500 6 0 5 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Разходи за здравеопазване (по цени на 2005 г.) % от общите публични разходи Източник: Министерство на финансите, МВФ. Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население | 45 акванията на гражданите. Наскоро осъщест- тавляват повече от 65% от  отчетените вените прегледи на представянето на здрав- причини за  смърт в  България през 2011 г. ните системи показват, че  много страни Следващата най-честа причина за  смърт се представят по-добре от България, без при е ракът (16 %), със смъртност 172 на 100 000, това да харчат много повече средства. която е сходна на тази в EС27–173 на 100 000 и по-добра от средната за ЕС10–199. i. Произвеждане на здраве  сигуряване на финансова ii. О Макар резултатите по отношение на здра- защита вето да се подобряват, България изостава в сравнение с повечето страни от ЕС. Сред- Финансовата защита, осигурявана чрез ната предстояща продължителност на  жи- системата на  здравеопазването е  ограни- вота за българския гражданин е 73 години, чена от високите плащания с лични сред- сравнено с 80 години в  ЕС27 и 75 години ства на клиентите. Във финансовата защи- в  ЕС10 (Таблица IV-2). Фактически, Бълга- та, осигурявана от НЗОК, има големи праз- рия сега изостава от повечето от съседните ноти като между 10 и 20% от  населението й  страни, макар че  преди двадесет години не са обхванати.47 В резултат на това плаща- се е представяла сравнително по-добре. Те- нията от  джоба на  пациента в  България жестта от  незаразните болести е  висока, са големи. През 200748 те представляват поч- по-специално на  сърдечно-съдовите забо- лявания, които засягат повече хора в трета- Няма официални данни. 47 та възраст. Сърдечните пристъпи, сърдечна- Последното налично Проучване за  измерване 48 та недостатъчност и  инсултите заедно със- на жизненото равнище. Таблица IV‑2: Индикатори за здравен статус в България и съпоставими страниa Смъртност Смъртност поради поради хронични заболява- Смъртност заболява- Продължител- Намалява- ния поради ния ност на пред- не на ППЖ Детска Смъртност на кръво- злокачест- на черния Случаи стоящия чрез смърт смъртност по всички носната вени дроб / на туберку- живот преди 65 г. на 1000 причини, на система, на неоплазми, цироза, на лоза на Страни (ППЖ), години възрастb живородени 100000 100000 на 100000 100000 100000 Австрия 80,6 4,1 3,8 563 213 158 15 5,3 България 73,4 6,9 8,6 995 611 172 18 35,4 Чехия 77,5 4,8 2,9 744 357 197 16 6,0 Гърция 80,3 4,0 3,2 577 245 154 5 4,1 Румъния 73,6 7,2 10,1 959 549 181 47 97,2 Словакия 74,3 6,3 7,2 945 509 208 25 8,1 Словения 79,3 4,6 2,6 632 235 202 25 9,1 ЕС 79,6 4,6 4,3 622 234 173 14 13,5 ЕС10 75,1 6,6 6 873 436 199 27 35,9 Източник: База данни „Здраве за всички“ (ЗЗВ) (от август 2012). a Хипотетично увеличаване на предстоящата продължителност на живота, ако никой не умре преди навършване на 65 години. b Данните са за 2009 г. или за последната година, за която има налични данни. 46 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България ти 6% от средните разходи на домакинство. iii. Отговаряне Две трети се  плащат за  лекарства, които на потребностите не са добре покрити от обществената здрав- на гражданите ноосигурителна система. В  литературата по икономика на здравето плащания с лич- Значително мнозинство от българите ни средства, надхвърлящи 10% от домакин- изразяват неудовлетвореността си от ските разходи, се смятат за катастрофални. здравната система. През 2009 г. само 28% В България 20% от домакинствата са изпра- оценяват здравната система като „добра“ вени пред необходимостта да плащат с лич- или по-високо; дават й оценка, която я на- ни средства, сравнено със само 7% от дома- режда на предпоследно място в ЕС (Евро- кинствата в страните от ЕС15. Същото про- пейската комисия, 2010 г.). Една от въз- учване показа, че  плащанията с  лични можните причини за неудовлетвореност средства имат значително въздействие са незадоволените потребности: през 2008 за бедността в България: използвайки като г. в Проучването на статистиката на дохо- линия на бедността 5 щ. д. на ден, плащани- дите и жизнените условия почти четвърт ята с лични средства за здравеопазване при- от респондентите в България посочват, че чиняват нарастване на  бедността от 12 на техни потребности от медицински кон- 15,7%49. Проучване на домакинствата, про- султации не са били задоволени, като ведено на три пъти през 2010 и 2011 г. пока- най-често споменаваната причина за това за, че много домакинства са намалили раз- са разходите. Към 2010 г. делът вече е пад- ходите си за здраве в отговор на икономи- нал до около 15%, при среден за ЕС около ческата криза (Световната банка, 2012a). 7%51. Усещането за корупция в системата Всъщност 40% от домакинствата в квинти- на здравеопазване може да е друга причи- ла на  тези с  най-ниски доходи заявяват, на за тези ниски нива на удовлетвореност: че са спрели да купуват редовните си лекар- проучване от 2009 г. показва, че 65% от ства като механизъм за справяне с кризата; българите вярват, че корупцията е широ- средният дял на домакинствата е бил 19 %. ко разпространена в системата на общест- Като цяло това показва, че  плащанията веното здравеопазване – което е по-висо- с лични средства, които са преобладаващо ко от средния показател за ЕС12–54%, за  закупуване на  лекарства, са  по-пагубни но в действителност е на същото ниво на за бедните. усещане за корупция в другите публични Така хората в третата възраст са осо- сектори: строителен контрол, обществени бено уязвими. Понастоящем възрастните поръчки, инспекции на лицензии и разре- хора са най-застрашени от бедност и соци- шителни за бизнес, при всички тях усеща- ално изключване в  България50. Те  също нето за корупция е 60–65% (Европейска са и по-податливи на заболяване от хронич- комисия, 2009г.). Европейският индекс ни болести, отколкото по-младите въз- за потребителите на здравни услуги52 растови групи. Контролирането на  риско- вите фактори, свързани с хроничните забо- 49 Изчисления на Световната банка. лявания и управлението на тези заболявания 50 Данни за 2011 г. от SILC –Статистика на ЕС за дохо- обикновено изискват дълготрайната упо- дите и жизнените условия http://epp.eurostat.ec.europa. eu/cache/IT Y_PUBLIC/3–26022013-AP/EN/3– треба на лекарства. Поради тези две причи- 26022013-AP-EN.PDF ни бремето от плащанията с лични средства 51 Унгария 7,9%, Словакия 5,5%, Румъния 13,6% (Про- най-вероятно пада най-вече върху възраст- учване Статистика на ЕС за доходите и жизнените ус- ните хора. С  увеличаване на  броя на  въз- ловия, чрез Евростат). 52 Комплексен измерител от  почти 40 индикатора, растните може да  се  очаква и  нарастване които оценяват правата на пациентите, здравните ус- на необходимостта от по-добра финансова луги и достъпността до лекарствени продукти, както защита. и резултатите за здравето. Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население | 47 (Център за потребителско здраве, 2012 г.) само 10% от  жените на  възраст 50–69 г. като че ли потвърждава слабата насоче- се подлагат на мамографски прегред в Бъл- ност към потребителя в България: тя се гария в  сравнение с 23% в  Латвия и 37% нарежда на 33-то място от 34 страни в Ев- в Унгария. Само на 18% от жените на въз- ропа, като последна е Сърбия. раст 20–69 г. е  правен тест цитонамазка за  рак на  шийката на  матката в  България, сравнено с 35% в  Източна Европа и  около Програма за предоставяне 50% в Западна Европа. Смъртността от рак на услуги с фокус върху на  шийката на  матката в  България остава болничната помощ висока, а би могла практически да се лик- видира чрез ранна диагностика и лечение. i. Подобряване на покритието Покритието на  грипната ваксина в  Бълга- на профилактичните услуги, рия е  друга илюстрация на  ограниченото използване на услугите внимание, отделяно на  профилактиката. за първична медицинска помощ Световната здравна организация препо- и процент на хоспитализации ръчва имунизацията за  някои категории от населението, включително и за възраст- Лошото здраве не е непременно последи- ните хора. В България покритието е по-мал- ца от остаряването: здравословното пове- ко от 5%, сравнено с 20% в Източна Европа дение и профилактичните грижи за здра- и над 50% в Западна Европа. вето могат да помогнат на хората да пре- Министерството на здравеопазването карат дълъг, здравословен живот. е  започнало действия за  подобряване В  България покритието на  повечето про- на профилактиката през последните годи- филактични услуги е  много по-ниско от- ни. През 2010 г. са въведени ваксините сре- колкото в другите страни от ЕС, с изключе- щу Haemophilus influenzae тип B и пневмо- ние на  Румъния (Таблица IV-3). Един кокова конюгатна ваксина в  съответствие от  примерите за  това е  женското здраве: с препоръките от Центъра за контрол и про- Таблица IV‑3: Използване на профилактичните услуги в България и избрани страни от ЕСa Цитонамазка Преглед за рак за рак Смъртност от рак Преглед на дебелото на шийката на шийката Противогрипна на гърдите (жени черво, възраст на матката на матката ** ваксина ция 50–69 г.) (%) 50–74 г. (%) (жени 20–69) (%) (на 100,000) (%) България 10,3 8,5 18 7,9 4,8 Чехия 39,8 14,1 46,3 4,9 19,4 Германия 44,7 36,6 58,3 2,5 56,2 Франция 50,3 13,6 48,7 1,9 66,7 Латвия 23,1 8,5 41,7 5,9 2,9 Унгария 37,4 2,9 35,4 5,7 30,3 Полша 29,4 1,7 35,8 7,1 12,9 Румъния 3,5 0,7 4,4 13,4 18,1 Словения 25,6 3,3 38,5 3,7 22,3 Словакия 31,9 9,6 33,1 6,3 24,4 Източник: Интервю за европейско проучване на здравето, последни налични данни (около 2008 г.). a Процент на отчетено използване на профилактични услуги през последните 12 месеца в България и избрани страни от ЕС b Евростат 2009 или 2010 г. 48 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България филактика на заболяванията и други меж- в  Увода, от  съображения за  ефективност дународни агенции. През 2010 г. акцизът и качество повечето страни се стремят да на- върху тютюневите изделия е  рязко увели- малят хоспитализациите като разчитат чен и през 2012 г. е наложена пълна забрана на  комбинация от  профилактика и  из- за тютюнопушене на публични места. Това вън-болнично лечение, особено за управле- са  две заслужаващи похвала политически нието на  хроничните заболявания. Бълга- действия, които имат доказано положите- рия като че ли се движи в обратната посока. лен ефект върху общественото здравеопаз- Болниците в България се финансират основ- ване в  други страни. Министерството но според броя на случаите (което означава, ще стартира Национална програма за скри- че  получават плащане за  всеки престой нинг на рака през 2013 г. и сега финализира в болницата), което представлява силен сти- план за засилване на профилактиката на не- мул за  умножаване на  хоспитализациите. заразните болести. С цел да се противодейства на това са въве- Но системата не  адресира тежестта дени тавани на разходите, но за болниците на  заболяванията ефективно. Макар все още остават силни стимули, които на- че България има голям брой лекари на глава сърчават хоспитализацията. от населението в сравнение с други страни, българите имат по-малко контакти с  пър- вичните здравни грижи и лекарите специа-  амаляване на размера ii. Н листи, отколкото гражданите на  другите и фрагментацията страни от  ЕС, с  изключение на  Румъния. на болничната система. Броят медицински сестри на глава от насе- лението, обаче, е далеч под нивото на всич- Сред страните от  ЕС10 България има ки останали страни в  региона. В  България най-голям брой легла на глава от население- има 4 медицински сестри на хиляда жители, то и  обратно на  тенденциите в  повечето в ЕС10 средно по 6, а в ЕС15 – средно по 9. страни броят им продължава да расте. Въ- Много сестри са емигрирали, а през 2011 г. преки голямото намаляване на болничната броят на  завършилите лекари е  по-голям инфраструктура през 90-те години, страни- от  броя на  завършилите образованието те от ЕС10, най-вече България, все още имат си сестри. Освен това, рязко нараства броят сравнително голям фонд от  болници на хоспитализации на глава от населението, и болнични легла. На Фигура IV-2 е показа- с 68% в периода между 2000 г. и 2010 г., дока- на тенденцията в броя на леглата на 100 000 то в другите страни хоспитализацията нама- души от 2000 г. насам, като Обединеното лява (Таблица IV-4). Както е  споменато кралство е  дадено в  дъното на  диаграмата Таблица IV‑4: Изписване на пациенти от болници в България и избрани страни от ЕСa Страни 1990 2000 2005 2010 България 19,0 15,4 21,0 25,9 Хърватска 15,4 15,7 16,6 16,8 Унгария 21,8 23,6 25,0 20,8 Румъния 20,1 22,4 24,6 24,9 ЕС 15 16,9 17,7 16,9 16,9 ЕС10 16,8 19,0 20,8 21,0 Източник: База данни ЗЗВ. a на 100 души. Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население | 49 Фигура IV-2: Болнични легла за активно лечение на 100 хил. души 700 Литва 650 Латвия 600 Чехия Унгария 550 Словакия България 500 Словения Полша 450 Естония 400 Хърватия EC15 350 300 Обединеното кралство 250 200 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 България Чехия Естония Унгария Латвия Литва Полша Словакия Словения Обединеното кралство EC15 Хърватия Източник: База данни ЗЗВ 2011 г. Фигура IV-3: Типология на болниците мултидисциплинарното качество, необхо- в България димо за застаряващото население. Големи- ят брой специализирани болници е наслед- Други или ство от съветската система, от една страна, неизвестни която силно разчиташе на  предоставянето 6% на услуги чрез тясно специализирани болни- ци.От друга страна, излизащите на  пазара Заведения за дългосрочни множество нови болници са специализира- медицински грижи Многопрофилни ни институции, избрали да  се  фокусират 12% болници за върху предоставянето на най-доходните ус- активно луги. В момента почти една трета от същест- лечение 52% вуващите 275 болници, подписали договори Специализирани с НЗОК, са специализирани. болници 30% Много български болници имат твърде нисък капацитет, което е крайно неефективно. На Фигура IV-4 са показани наличните 275 болнични заведения, под- редени според броя на обслужените паци- енти месечно. Трите най-заети болници Източник: Собствени изчисления въз основа на данни от Националния център по здравна информация изписват повече от 95 пациенти на  ден. В противоположния край, първите 103 за- ведения поемат около 5% от  престоите за  референция. Всички страни от  ЕС10 в  болниците в  България, което значи, и  ЕС15 са  разположени над Обединеното че приблизително една от всеки три болни- кралство. ци в България изписва най-много по 5 па- Голям дял от  болниците в  България циента на ден. Още повече, че ако най-мал- са твърде специализирани да предоставят ката болница за активно лечение в Бълга- 50 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура IV-4: Месечно разпределение на броя пациентите в болниците в България 200 В страни с напреднал процес на консолидация на здравните услуги малките болници за активно 150 лечение лекуват най-малко по 13 пациенти дневно Брой пациенти дневно В България 103 болници изписват 100 по-малко от 5 пациенти дневно 50 В България 192 болници изписват по-малко от 13 пациенти дневно 0 #136 #123 #193 #17 #197 #244 #106 #34 #261 #84 #69 #47 #60 #159 #1 #99 #198 #92 #139 #238 #110 #144 #233 #124 #243 #177 #224 #90 #10 #95 #108 #44 #102 #153 #6 #256 #113 #112 #225 #201 #66 #59 #160 #105 #191 #158 #94 #93 #214 #152 #192 #275 #172 #223 #135 #42 #28 #179 #200 #241 #37 #240 #101 #36 #3 #264 #104 #140 #96 #12 #67 #236 #168 #119 #182 #181 #235 #46 #109 #63 #85 #170 #245 #41 #19 #255 #21 #9 #216 #97 #232 #267 #31 #204 #8 #263 #82 #132 #116 #213 #120 #269 #89 #30 #254 #111 #39 #76 #167 #57 #165 #24 #222 #11 #27 #217 #257 #156 #242 #231 #22 #162 #180 #50 #211 #239 #206 #14 #79 #71 #166 #13 #40 #122 #80 #52 #163 #16 Класация на здравните заведения по брой пациенти Източник: Собствени изчисления въз основа на данни от Националния център по здравна информация. рия имаше 130 легла53, от  нея трябваше за наличното медицинско оборудване в из- да се очаква да изписва около 13 пациента вадка от 10 болници. То показа, че болница, на  ден. В  България 192 (от всичките 275 за която се предполага, че е модернизирано болници) изписват по-малко пациенти до- многопрофилно заведение, има по-малко ри и от това54. Така че системата от болни- оборудване от  едно заведение от  по-нисък ци е фрагментирана, с други думи, съста- порядък, а един така наречен „Онкологичен вена от изключително голям брой заведе- център за цялостно лечение на рака“ се ока- ния, които произвеждат твърде малко (и за, че не разполага с технологията, изисквана навярно самите те  са  малки). В  отрасъла за този тип заведения55. В прегледа Здравни има много място за окрупняване. Фрагментацията на  болниците проя- 53 Предположенията, залегнали в  тази симулация, вява тенденция да води до дублиране на ре- са правдоподобни. Например, в Холандия през 2011 сурсите на  различните заведения, което г. най-малката болница има 138 легла (минимумът, пречи за реализацията на икономии от ма- определен там, е 130). Исторически положението не е такова: през 50-те години повече от половината щаба и  обхвата, изисквана от  модерното холандски болници имат по по-малко от 130 легла, здравеопазване. Конкуренцията между за- но от тогава системата е претърпяла фундаментално веденията пречи на  координацията на  гри- преустройство. Другите предположения са  както жите за пациента; тя пречи и на координира- следва: заетостта на  леглата е 70% (което е  твърде нето на  инвестициите, а  по  този начин ниско – в България през 2008 г. тя е 76 %) и всеки па- циент остава по 7 дни в болница (средната продъл- и  на  капацитета за  финансиране и  концен- жителност на  престоя в  болница в  България през триране на инвестициите във високо техно- 2011 година е 5,8 дни). логично медицинско оборудване Технологи- 54 Дори и като се вземат предвид болниците за дълго- ята е един от ключовите фактори за подобря- трайно лечение (които са по-малко от 35 от всичките 275 болници), където престоят е по-дълъг отколкото ване на системата на здравеопазване (Smith, в болниците за активно лечение. Mossialos, Leatherman and Papanicolos 2008). 55 Нужно е да се направи физическа оценка на състоя- В  едно проучване бе  събрана информация нието на медицинското оборудване и одит на дейст- Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население | 51 системи в преход, 2012 г. (Димова и др., 2012 ресно е да се отбележи, че няма никаква вза- г.) се посочва, че материалната и техническа- имна връзка между големината на  дадена та инфраструктура в държавните и общин- болница и  броя на  дейностите, които биха ски здравни заведения в България е остаряла могли да се осъществяват като извънболнич- и ще е нужно съществено финансиране, за да но лечение. се модернизират сградите и медицинското Моделите на даването на направление оборудване.56 Окрупняването на заведения- показват известна нефункционалност та и инвестициите в медицинско оборудване и  подсказват, че  качеството и  ефектив- трябва да бъдат стриктно координирани. ността на  медицинските грижи може да  са  под оптималното равнище. На  тео- рия една ефективна здравна система  одобряване на направлението iii. П би  трябвало да  е  организирана като пира- на пациентите към мида, през която преминават пациентите подходящото заведение и  се  издигат по-нагоре когато сложността на проблема им изисква по-специализира- Около 20 % от престоите в болница в Бъл- ни ресурси. На  книга такъв е  случаят и  в гария са свързани със състояния, които съ- България, но  в  действителност има ясни гласно международните стандарти могат знаци, че нещата не се случват така. Напри- да се лекуват рутинно извън болниците, т. мер, почти една трета от случаите получа- е. амбулаторно.57 Списъкът на  българските ват направление директно от общопракти- 308 клинични пътеки (КП –вижте бележка куващите лекари за много по-високо ниво, под линия 13) е прегледан от международен екип болнични лекари, които изчисляват, че вителното му използване, за да се създаде пълна кар- 49 КП отговарят на случаи, които обикнове- тина за положението с технологическото оборудване но се поддават на амбулаторно лечение спо- в тези болници. ред добрата международна практика58. Меж- 56 Друг важен недостатък на специализираните болни- ду 60 и 100% от тези случаи могат да бъдат ле- ци е, че те често не са финансово устойчиви и на ниво отделни публични здравни заведения натрупването кувани без преспиване в  болницата в  една на  просрочия и  дълг става непрестанно възпроиз- добре функционираща здравна система, веждащ се проблем. Данни за болничната задлъжня- с добре кадрово окомплектовани заведения лост и просрочия не могат да се намерят лесно. за първична медицинска помощ, ефективна 57 Данните, анализирани тук, са от отчетите за всеки спешна помощ и широка мрежа от изпълни- болничен престой, представяни от  болниците пред НЗОК и  събирани от  Националния център по  об- тели на медицински грижи в общността, как- ществено здраве и анализ в периода между юли 2011 г. то и при добре балансирана система на пла- и  юни 2012 г., общо 1  558 339 анонимни отчети. щане, която предлага стимули за  лечение Те са от 275 болници за активно лечение и за дълго- на пациентите на правилното ниво. При на- срочни грижи. Практически всички болници, които работят по договор с НЗОК, са включени в това чис- личието на такива условия данните показват, ло, освен военните болници и заведенията за психич- че  един от  пет престоя в  болница може но здраве. Всеки отделен запис включва информация да бъде избегнат в България. Този дял от слу- за  демографските характеристики на  пациента; диа- чаи, отговарящи на клиничните пътеки, под- гнозите; изпълнените медицински процедури; про- даващи се на извънболнично лечение, се раз- дължителността на  престоя. Отчетите включват и клиничните пътеки, избрани за престоя. Плащане- личава съществено при различните болни- то на болниците по клинични пътеки е с фиксирана ци. Приблизително 40% от  болниците сума за пълен престой, като има определени 309 раз- изглежда не предлагат лечение по тези кли- лични клинични пътеки. 58 Те  отговарят на  хронични състояния, които биха нични пътеки. В  другия край на  спектъра, могли да се лекуват амбулаторно, състояния, при кои- при 20% от болниците, повече от една трета то амбулаторната хирургична интервенция е разумен (и до 100%) от дейността би могла да се осъ- вариант и състояния, свързани с рехабилитация или ществява като амбулаторно лечение. Инте- палиативни грижи. 52 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България отколкото човек би очаквал. Друго изслед- цията в случаи, податливи на извънболнич- ване (Sanigest Europe 2008) установи, че само но лечение (както са определени по-горе), в около половината от общия прием в болни- 5 представителни многопрофилни болници ците са  планирани, а  другата половина за  активно лечение. Фактът, че  средният (49,3%) са спешни случаи (докато в Обеди- престой в болница за тези случаи е винаги неното кралство например, около 80% доста над 4 дни, илюстрира степента, до коя- от  приемите са  планови). Редица наблюде- то системата е пристрастно насочена главно ния подсказват още, че в болничната систе- към болничното лечение. Само в  тези пет ма пациентите може да не са лекувани ефек- болници би  могъл да  се  избеге значителен тивно. Първо, най-малко една четвърт дял от заетите около 200 000 леглови дни. от  пациентите са  получили “направление Взети заедно, тези констатации очер- от  други болници”. Ако това е  наистина тават множеството направления, по кои- така (и ако преди всичко лечението наисти- то предоставянето на  здравни услуги на е изисквало престой в болница), това зна- трябва да се промени. На първо място, зна- чи, че първото болнично заведение не е ус- чителен брой пациенти се приемат в болни- пяло да разреши проблема, което би следва- ца за  проблеми, които могат да  се  лекуват ло да  се  е  случило в  голямото мнозинство с извънболнични грижи. Основните причи- от  случаи. Базата данни също показва, ни като че  ли  включват ограничената на- че около 13% от населението са престоявали личност на  извънболнични алтернативи; поне по веднъж годишно в болница. За тези системите за плащане и регулациите, които пациенти средният брой престои в болница като че ли не насърчават или дори не позво- е 1,6, а около 30% от пациентите са били хос- ляват извънболнични алтернативи; и  лип- питализирани повече от  веднъж в  дадена сата на стимули за промяна на това, което година59. В крайна сметка фактът, че много се  е  превърнало в  нормална практика. пациенти са  хоспитализирани повече На  второ място, делът приемани случаи, от веднъж в годината е признак, че (а) в ня- кои случаи лечението не е налагало престой 59 Данни за  броя хоспитализации на  отделни лица в болница; и (б) изпълненото лечение може в рамките на една година трудно могат да се намерят да не е било ефективно и адекватно. в  повечето страни. Във Франция през 2008 г. около Продължаващото неефективно раз- 13% от жителите са хоспитализирани веднъж или по- пределение на  пациентите води навярно вече пъти (което е сравнимо с положението в Бълга- рия). Но общият брой хоспитализации на глава от на- до  значително разхищение на  ресурси. селението е с 40% по-нисък във Франция, което зна- В Таблица IV-4 е направен опит да се опреде- чи, че  броят пациенти с  многократен престой ли количествено ефектът от  хоспитализа- е необичайно висок в България. Таблица IV‑4: Месечно разпределение на броя на изписаните от болниците пациенти в България и избрани страни от ЕС Средна Мин. Макс. продълж. на продълж. на продълж. на Процент дейност Болница Ниво престоя престоя престоя Брой дни за въпросната болница A 3то 4,0 1 14 10 091 36,9% B 3 то 4,8 1 106 60 749 24,4% C 1 во 5,2 3 16 2 076 16,9% D 3то 4,8 1 81 68 114 17,9% E 3то 5,1 1 89 50 895 30,1% Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население | 53 поддаващи се на амбулаторно лечение, като тично-свързани групи, се обмисля от мно- че ли не е свързан с определена за болнич- го години, но не се правят усилия за изпъл- ното лечение комплексност или размер (из- нението й. Ако въвеждането на  диагнос- мервани според дейностите), което показва, тично-свързани групи бъде съпроводено че болниците не са организирани в мрежи с определяне на тавани на разходите и из- и  така всички се  конкурират помежду работване на алтернативи за извънболнич- си за осигуряване на всички услуги, вместо но лечение чрез обединени действия (регу- да се допълват една друга. латорни и  по  отношение на  системите за плащане), тогава ще се избегне и по-на- татъшната ескалация на разходите. Варианти на политики Укрепването на алтернативи на болничните грижи би изисквало да се по- Въвеждането на  здравноосигурителната добри капацитетът на лекарите в първич- система в  България през 2000 г. се  смята ната помощ да управляват преобладава- за  решаващата крачка на  преход от  на- щата тежест от заболяванията и да играят следството на  комунистическия режим активна роля в координацията на грижи- към западноевропейската система (Атана- те за техните пациенти. Това би изисквало сова и кол. 2011). Очакванията не са изпъл- да се изработи ефективен и привлекателен нени и българите са все по-неудовлетворе- учебен план за продължаващо медицинско ни от  здравните грижи. Може би  липсата обучение в светлината на настоящата те- на  ресурси обяснява липсата на  подобре- жест на заболяванията и да се коригират ре- ние, но страни със сравними икономически гулаторните стандарти, за да се разшири условия се оказва, че са постигнали по-до- списъкът от състояния, които могат да бъ- бри резултати. Дисбалансът и неефективна- дат напълно управлявани на нивото на пър- та организация на предоставянето на услу- вичните медицински грижи. Ще трябва ги в България са сърцевината на проблема също да се въведат по-силни стимули и ме- и, както е  показано по-горе, при липсата ханизми за отчетност, за да се подобри на  реформи, проблемите все повече управлението на хроничните заболявания ще се задълбочават със застаряването на на- на нивото на първичната помощ (като се за- селението. Не съществуват бързи или лес- плаща според представянето). Реформите в ни решения. Трансформирането на здра- спешната помощ могат да помогнат да се веопазването ще  изисква решителни подобри приемствеността и достъпът до действия на няколко фронта: медицински грижи. От ключово значение ще бъде изпъл- Осигуряване на  финансова защита нението на план за базирана на техниче- за  всички – така че  никой да  не  изпада ския прогрес рационализация на болни- в бедност поради разходи за здраве – това ците, като се  съхрани физическият дос- е основна цел на здравната система. Както тъп до  здравни грижи. В  този контекст бе споменато по-горе, финансовата защита, НЗОК трябва да може да купува услуги се- осигурявана от  НЗОК, има съществени лективно, т. е. да  й  се  позволи да  решава пропуски и  разходите, заплащани с  лични с  кои заведения да  сключва договори. средства, са твърде големи в България. Ва- За  да  се  подкрепи този процес, трябва жно е да се отбележи, че както големите раз- да  бъде генерирана, събирана и  публику- ходи, заплащани от  джоба на  пациента вана информация за качеството на здрав- за  лекарства, което е  по-голям проблем ните грижи. Както е  показано по-горе, за бедните и за възрастните хора, така и из- клиничните пътеки създават множество ключването от  редовната здравноосигури- лоши стимули. Внедряването на модерната телна система са източници на неефектив- система за плащане, основана на диагнос- ност в  отрасъла. Пациентите, които се  от- 54 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България казват от  грижи или не  управляват ство. Прозрачните дебати, при които здравословното си състояние, са в по-голям да  се  очертават ясни приоритети, могат риск от усложнения и в крайна сметка стру- да подобрят доверието в здравната система ват на  обществената система повече сред- с течение на времето. Предстоящият за пуб- ства. Така, освен че осигурява равнопоста- ликация доклад за здравните системи в ра- веност, подобряването на  финансовата за- йона на Европа и Централна Азия подчерта- щита подобрява и ефективността. ва, че  макар и  да  няма конкретни рецепти Макар че броят лекари на глава от на- за изграждане на по-добри здравни системи, селението е  висок, комбинацията от  спе- използването на  информацията за  вземане циалности в професията не е адаптирана на решения и за силно ръководство е жизне- към потребностите на населението. Броят но важно. Както е записано в доклада: “Ус- на медицинските сестри на глава от населе- пешната реформа изисква визия и  лидер- нието е  най-ниският в  региона. Евентуал- ство. Това означава да се стъпи върху зало- ните решения може да включват интервен- жените интереси, било то  в  ръководните ции на  различни фронтове, включително медицински среди, политическите дейци и  в планирането на  човешките ресурси, или другаде в обществото, за да се даде тла- адаптирането на обучението и преодолява- сък на  нови реформи, които ще  помогнат нето на  финансовите и  други бариери, да се постигнат целите за отрасъла.” Много за да се задържи квалифицираният персо- експерти в  здравеопазването в  България нал в България. са  съгласни, че  системата се  нуждае от  ре- Адресирането на различните въпроси, форми и подкрепят предложените тук пре- очертани в настоящата глава, изисква сил- поръки, но опитите за реформи, направени но и последователно стратегическо лидер- до сега, не са доведени до успешен край. Реформата в здравеопазването в контекста на застаряващото население | 55 ГЛАВА V Разходи за дългосрочни грижи и варианти на политиката Една от най-важните алтернативи на ните пациенти, които живеят сами и нямат болничните грижи в контекста на заста- подкрепа от семейства, дори една по-малка ряване на населението е развитието на травма като счупен крак може да ги напра- дългосрочните грижи. Относително дъл- ви за известно време зависими от чужда гият среден престой в болница подсказва, помощ. Предвид свръхкапацитета от че подобреното управление на изписване- болнични легла, управлението на болни- то на пациентите от болниците може да на- ците може да избере да задържи такива па- мали болничните разходи. Целта на упра- циенти, хоспитализирани до пълното им влението на изписването на пациентите е възстановяване. Това обаче е скъпострува- да се намали продължителността на прес- що, а и вредно за самите възрастни хора, тоя в болница като се насочат пациентите тъй като в болниците са изложени на риск към по-ефективните, от гледна точка от инфекции. По-добро решение е пациен- на разходите, услуги за дългосрочни гри- тът да се изпише, когато вече не му е необ- жи или вътре в самата система на здравео- ходимо медицинско лечение и да му се оси- пазването (извънболнични услуги като гури, като общинска услуга, помощ за из- след-хирургично лечение и рехабилита- вършване на ежедневните дейности. ция) или в социалната система. Фактът, В литературата има широк консенсус, че в момента България харчи за рехабили- че застаряването на населението увелича- тация само 1,2 % от общите си разходи ва значително търсенето на дългосрочни за здравеопазване, говори за липсата на ре- грижи. Резкият спад на дела на населението хабилитационни услуги. За сравнение, в  активна възраст в  България повдига въ- в другите страни от ЕС10, където има на- проса кой ще се грижи за хората от третата лична информация, разходите за рехаби- възраст и  кой ще  плаща за  бъдещите по- литация като дял от общите разходи требности от  дългосрочни грижи. Неот- за здравеопазване представляват около ложната необходимост да  се  предприемат 2,9%. Управлението на изписването от действия в  политиката произтича от  нуж- болница на по-възрастните пациенти може дата да  се  планират отсега бъдещите по- също да включи и участието на социални требности от  финансиране на  дългосроч- работници, които могат да помогнат да се ните грижи. Докато днешните работници организира помощ в ежедневните дейнос- могат да плащат финансирането на нужди- ти у дома след изписването. За по-възраст- те от  дългосрочни грижи на  поколението 57 на своите родители чрез разходо-покривна- растните хора сред населението с  цел та система, това е  малко вероятно да  бъде да се осигурява непрестанно високо качест- устойчиво решение за бъдещите поколения. во на  грижите, тъй като те  в  най-голяма Предвид настоящите демографски тенден- степен търсят услугите в  помощ на  еже- ции днешните работници няма да  могат дневните дейности. да разчитат децата им да финансират техни- те потребности от дългосрочни грижи. За- това България трябва да  намери начини Настоящи публични разходи да  увеличи целевите спестявания за  бъде- за дългосрочни грижи щите потребности на сегашните работници от  дългосрочни грижи. Финансова застра- Като цяло, наличната информация за на- ховка за дългосрочни грижи, като въведена- стоящите публични разходи за дългосроч- та във Франция, е един от вариантите, кой- ни грижи е оскъдна. Това прави съпостав- то може да  бъде проучен за  постигането ката между различните страни особено на тази цел. трудна. Самото неясно дефинирано пози- От услуги за  дългосрочни грижи циониране на дългосрочните грижи между се нуждаят не само възрастни пациенти, здравния и  социалния отрасъла също за- а и всеки човек, който не може сам да из- труднява точното събиране на информация. пълнява нужните в ежедневието дейнос- ОИСР (през 2008 г.) разработи Система ти. Има хора с  ограничена мобилност на здравните сметки (СЗС), в която дълго- и способност да изпълняват такива дейнос- срочните грижи съставляват няколко кате- ти като готвене, чистене, пране, пазаруване гории услуги: (а) в здравеопазването: палиа- и хранене. Затова те са зависими от помо- тивните грижи; дългосрочни грижи за въз- щта на  други хора. Тяхната зависимост становяване (включително и  настаняване може да е резултат на психическо или фи- в домове за дългосрочни грижи); персонал- зическо увреждане, но в случая с възраст- на помощ в ежедневните дейности; и услуги ните хора не  непременно увреждане, и финансиране в подкрепа на неформалните а по-често общата немощ ги поставя в по- (полагани от семейството) грижи; и (б) в со- ложение на  зависимост от  чужда помощ. циалното подпомагане: помощ и  грижи В  България само 0,7 % от  населението в дома; услуги за грижи в домове от жили- на възраст 16–24 години се смятат за силно щен тип, различни от  домовете за  дълго- зависими, докато делът зависими лица сред срочни грижи; и  други услуги, като грижи населението на възраст 75–84 е 14,5% и 23,9 в дневни центрове и транспорт. % сред населението на възраст над 85 годи- Наличните данни показват, че Бълга- ни (Таблица V-1). Тези показатели са малко рия и другите страни от ЕС10 харчат отно- по-ниски отколкото в други страни от ЕС. сително малко за дългосрочни грижи. Об- Но все пак е важно непрекъснато да се оце- щите публични и частни разходи за дълго- нява делът на  възрастните и  много въз- срочни грижи в  България варират между Таблица V-1: Дял на силно зависимите лица по възрастови групи през 2008 г. 16–24 25–34 35–44 45–54 55–64 65–74 75–84 85+ България (2011) 0,7 1,3 1,3 1,6 5,1 7,3 14,5 23,9 България (2008) 1,0 0,9 1,6 3,1 5,9 10,1 14,9 30,1 Средно за ЕС (2008) 1,5 2,3 3,8 6,9 10,9 14,6 25,0 39,5 Източник: Евростат (2013). Забележка: На база на самоотчети. 58 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България нула и 0,2% от БВП,60 което поставя страната лиз на  такава информация беше направен между европейските държави, които харчат наскоро в Полша. Той показа, че приблизи- най-малко за  дългосрочни грижи. Данните телният разчет за  публичните разходи за  дългосрочните грижи, налични в  базата за  дългосрочни грижи в  здравеопазването на СЗС на ОИСР, показват значителни раз- и  социалното подпомагане е 1,0% от  БВП личия между страните и във времето. Стра- през 2007 г., за разлика от приблизителния ните с  високи доходи, като Швеция, в  мо- разчет на СЗС за 0,4 %. В Таблица VI-2 са по- мента харчат до 3,7% от БВП за дългосрочни казани общите разходи за дългосрочни гри- грижи. За разлика от тях, страните от ЕС10 жи (като процент от БВП) само за страните, отчитат, че  харчат по-малко от 1% от  БВП в които разходите са относително постоян- за  дългосрочни грижи. Данните показват ни в  течение на  времето, което говори също, че в някои страни има големи разли- най-малкото за  последователност на  съби- чия в течение на времето. Като илюстрация, рането на данните вътре в страните. Латвия отчита разходи за дългосрочни гри- За България публичните разходи в со- жи от 111,04 милиона лата в  социалното циалното подпомагане се  изчисляват на подпомагане през 2005 г., докато за 2006 г. 0,22 % от БВП през 2012 г. Общите публич- тази разходна категория липсва. ни разходи за дългосрочни грижи са се уве- Страните навярно харчат повече личили от 154 милиона лева през 2010 г. на за  дългосрочни грижи, отколкото показ- 168 милиона лева през 2012 г. (Таблица ват данните от  СЗС. Данните на  СЗС VI-3). Общите публични разходи за дълго- за дългосрочните грижи силно клонят към срочни грижи включват и  разходите здравеопазването, като данни за  разходи за  нетрудоспособност, временна нетрудос- за дългосрочни грижи в социалното подпо- пособност, увреждания и подкрепа за въз- магане по  същество липсват, особено растни хора в  социалното подпомагане, за  страните от  ЕС10. Фокусирането върху но  изключват всякакви разходи за  дълго- публичните разходи за дългосрочни грижи срочни грижи в здравеопазването или вся- може да помогне да се преодолее това поло- какви частни разходи за дългосрочни гри- жение, макар и  за  сметка на  стесняване жи. Паричните помощи или социалните по- на  обхвата на  анализа. В  повечето страни мощи, освен ако не са изрично определени най-големият дял на  разходите за  дълго- за подкрепа на грижи или гледачи на лица, срочни грижи в  социалното подпомагане, нуждаещи се от дългосрочни грижи, и кое- по-специално за  възрастните хора, се  осъ- то е най-важно, пенсиите за старост или ин- ществяват на нивото на органите за местно валидните пенсии, също са изключени. самоуправление. Това децентрализирано финансиране на  дългосрочните грижи за- труднява получаването на  консолидирани Предоставяне на услуги национални данни за  разходите. Наскоро за дългосрочни грижи проведена инициатива от Световната банка се  фокусира върху разработването на  база Реформите, които се фокусират върху ба- данни за  консолидираните държавни раз- зирани в общините услуги, като домашни- ходи, така че  да  се  включат разходите те грижи за възрастните хора, е вероятно на всички нива на управлението – централ- да  доведат до  по-ефективни и  добри ре- но и местно. Това ще позволи да се събира зултати. Институционалните грижи са  ва- детайлна информация за  публичните раз- жен компонент на всяка система за дълго- ходи за  дългосрочните грижи на  местно срочни грижи, но те водят до грижи с по-го- ниво, както и  консолидираните админи- стративни данни от Министерството на со- циалната политика. Първият подробен ана- 60 С изключение на екстремната стойност през 2005 г. Разходи за дългосрочни грижи и варианти на политиката | 59 Таблица V‑2: Общи разходи за дългосрочни грижи като дял от БВП в избрани страни Средно за 2003 2004 2005 2006 2007 2003–2007 Швеция 3,8 3,8 3,7 3,7 3,6 3,7 Германия 2 2 2 1,9 1,9 1,9 Япония 1,6 1,7 1,7 1,7 Франция 1,4 1,5 1,5 1,6 1,6 1,5 Австрия 1,3 1,3 1,3 1,3 Словения 1,1 1,1 1,2 1,2 1,1 1,1 САЩ 1 1 1 1 1 Латвия 1,4 0,2 0,8 Испания 0,7 0,7 0,7 0,7 0,8 0,7 Литва 0,4 0,4 0,4 0,5 0,4 Полша 0,4 0,4 0,4 0,4 0,4 Унгария 0,3 0,3 0,2 0,2 0,3 Чехия 0,3 0,2 0,2 0,3 0,3 0,3 Естония 0,1 0,1 0,2 0,2 0,2 0,2 Португалия 0,1 0,1 0,1 0,1 0,1 България 0 0,1 0,2 0 0 0,1 Румъния 0 0 0 0 0 0 Средно 1,2 1,2 1,2 1,1 1,1 1,2 Източник: Евростат. Бележка: Стойността за 2005 г. за Унгария (8,23 % от БВП) беше игнорирана като екстремна стойност. ляма интензивност и  са  по-скъпи; често цински домове за дългосрочни грижи, упра- те не са предпочитани от страна на пациен- влявани и финансирани от здравната систе- тите. Превръщането на малките общински ма, в  които трябваше да  се  осигурява болници в  заведения за  институционални след-хирургическо лечение с  по-ниски раз- дългосрочни грижи е добър пример за това ходи отколкото в  редовните болници. Не- как добрите намерения за реформа на дъл- търсените последствия бяха в това, че пред- госрочните грижи може да  доведат вид общия недостиг на дългосрочни грижи до неефективни резултати. в  Полша, пациентите и  техните семейства Международният опит показва, продължиха да използват медицинската по- че много страни в някакъв момент от исто- мощ като заместител на социалните услуги рията си са превръщали излишните си об- за дългосрочни грижи, при много по-висока щински болници в институции за дълго- цена, отколкото това можеше да се направи срочни грижи. Тези реформи обаче крият в социалното подпомагане. Това се случи за- риска от  създаване на  предубеждения към щото медицинските домове за дългосрочни скъпите институционални грижи в  систе- грижи бяха в  голяма степен финансирани мата на  страната за  дългосрочни грижи. от  здравноосигурителния фонд и  затова Полша дава добър пример в това отношение. се оказаха много по-евтини за пациентите, Преди няколко години Полша започна отколкото дългосрочните грижи в частния да  преустройва малките болници в  меди- сектор. Отговорът на  частния сектор беше 60 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Таблица V‑3: Правителствени разходи за дългосрочни грижи според данните за държавните разходи (в лв.) Капацитет Разходи Разходи на капацитет 2010 2011 2012 2010 2011 2012 2010 2011 2012 Институционални дългосрочни грижи Старчески домове 5 318 5 427 5 462 30 014 946 31 621 851 31 036 724 5 644 5 827 5 682 Домове за възрастни 4 159 3 734 5 317 40 346 110 39 072 828 37 765 306 9 701 10 464 7 103 хора с увреждания Центрове за социална 1 958 2 547 3 139 4 754 425 5 833 034 6 687 367 2 428 2 290 2 130 рехабилитация и интеграция Дългосрочни грижи на общинско ниво Домашен социален 38 030 38 390 38 554 43 228 311 45 540 252 46 569 962 1 137 1 186 1 208 патронаж, обществени кухни Клубове за пенсионе- n.a. n.a. n.a. 6 283 563 7 476 566 6 584 993 n.a. n.a. n.a. ри, хора с увреждания Дневни центрове 1 388 1 413 1 423 2 493 591 2 760 346 3 030 603 1 797 1 954 2 130 за възрастни хора Дневни центрове 2 376 1 913 3 388 15 877 149 17 799 745 18 706 607 6 682 9 305 5 521 за възрастни и деца Домашни дълго- срочни грижи Приемни грижи 627 993 1 286 5 897 778 8 889 981 11 377 950 9 406 8 953 8 848 за деца и възрастни Приюти 875 959 941 5 415 328 5 975 322 6 488 754 6 189 6 231 6 896 Общо 54 731 55 376 59 510 154 311 201 164 969 925 168 248 266 2 819 2 979 2 827 Източник: Административни данни. заглушен, тъй като организациите, работе- ни в центъра на координацията при грижи- щи като търговски дружества и дори несто- те за  пациентите. Те  биха могли да  поемат панските организации не можеха да се кон- дневните центрове за  грижа за  възрастни курират с по-ниските потребителски такси хора и хора с увреждания (или дори за деца), в медицинските домове за дългосрочни гри- но също да предлагат и извънболнични ус- жи. Общините, които финансират повечето луги като физиотерапия. Те  биха могли социални дългосрочни грижи, също смет- да приютят и услуги, предлагани в домовете, наха, че им е по-евтино да насочват пациен- като асистенти или общински медицински тите към здравната система, отколкото сестри в помощ на зависими хора по домо- да им предоставят собствените си социални вете им. Доколкото това е  необходимо, услуги. те  биха могли и  да  осигуряват ограничена По-добър подход би  било да  се  тран- материална база за  грижи от  резидентен сформират ненужните общински болници тип, по-специално непрестанни грижи в частни или обществени центрове, които и  временни грижи. Точната организация предоставят целия спектър дългосрочни на  такива общински центрове би  зависила грижи и услуги по рехабилитация. Такива от  местните потребности и  обстоятелства общински центрове може да бъдат поставе- и би следвало да се прецени също и с оглед Разходи за дългосрочни грижи и варианти на политиката | 61 на транспортните разходи в рядко населени- щитят срещу неблагоприятното финансово те райони. Високите транспортни разходи въздействие на  потребностите от  дълго- биха могли всъщност да оправдаят предла- срочни грижи. От тук, не само заради рав- гането на грижи в повече заведения от рези- нопоставеността, но  и  заради икономиче- дентен вид при ниски нива на интензивност ската ефективност, хората трябва да обеди- на грижите. няват в пул своите ресурси, за да се защитят Накрая, механизмите за  плащане срещу риска да  станат зависими от  чужди на изпълнителя трябва да гарантират рав- дългосрочни грижи, точно както трябва нопоставени условия за  конкуриращите да се защитят срещу риска от заболяване.61 се  публични и  частни изпълнители. Ако По  различни причини, свързани с  асиме- публичните изпълнители на услугата са суб- тричната информация, с  избора на  риска, сидирани или пряко от общинския бюджет с  неблагоприятния избор и  несигурността чрез заплатите на персонала, или чрез суб- на стойността, възможността за частно за- сидии за  капиталови инвестиции, тогава страховане за дългосрочни грижи с цел оси- изпълнителите от частния сектор ще бъдат гуряване услуги в  натура е  ограничена поставени в  неравноправно положение и  на  практика не  е  била особено успешна и  предоставянето на  услугите от  частния до сега.62 Това подсказва, че има потребност сектор може да бъде преустановено, ако та- публичният сектор да играе роля в предос- кива субсидии не  се  предоставят и  на  из- тавянето на адекватни инструменти за обе- пълнителите от частния сектор. Често това диняване в  пулове на  рисковете, свързани не се случва и разходите за услуги, предос- със зависимостта в напреднала възраст. тавяни от частни изпълнители, се възстано- Най-често срещаните форми на  пуб- вяват, но в значително по-малък процент. лично осигуряване на  обединяването на риска в пул са финансирани чрез внос- ките за  социално осигуряване и  здравно Финансиране на дългосрочните осигуряване, както и чрез финансираните грижи чрез данъците мрежи за  социална сигур- ност. Повечето страни използват и двата ме- От икономическа гледна точка е желател- ханизма за  финансиране на  разходите. На- но рисковете, свързани с  дългосрочните пример в  САЩ финансираната с  вноски грижи, да се обединят под някаква форма. универсална програма Медикеър осигурява Тъй като се очаква търсенето за тези услуги ограничени помощи за дългосрочни грижи да  нараства драматично, същото важи за възрастните хора. Потребностите от дъл- и за свързаните с тях разходи. Затова лица- госрочни грижи, които надхвърлят тези та, които губят способността си да живеят ограничени помощи, трябва да бъдат запла- без да зависят от чужда помощ, са изправе- щани от бенефициентите. Ако бенефициен- ни пред риска от обедняване. Данни от Ав- тите не могат да си позволят такава услуга, стрия показват, че  разчетите за  доходите финансираната от  данъците програма Ме- и активите на един среден австрийски пен- дикейд, мрежа за социална сигурност, осигу- сионер биха стигнали да  финансира само рява поне някакво минимално ниво на услу- около четири месеца институционални гите за предоставяне на дългосрочни грижи. дългосрочни грижи. И това при средна про- дължителност на престой от 35 месеца. Тъй като потребността от  дългосрочни грижи 61 Вж. как Baeza and Packard (2006) разглеждат обеди- е събитие с малка вероятност и висока стой- няването на рисковете в пул като цяло и Chakraborty, Hofmarcher, and Koettl (2010) за обединяването на ри- ност, икономическата ефективност изисква ска конкретно при дългосрочните грижи. някаква форма на обединяване на рискове- 62 По-подробно това е  разгледано от  Chakraborty, те в пул, което да позволи на хората да се за- Hofmarcher, and Koettl (2010). 62 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Австрия има финансирана от данъците уни- крайна мярка и като важно средство за из- версална програма, от която се изплащат па- бягване бедността на възрастните хора. До- рични помощи въз основа на нивото на за- пълнителни и  допълващи инструменти висимост. Но  тези парични помощи за  частно финансиране на  дългосрочните не  са  достатъчни да  покрият всички фор- грижи, като застраховките за дългосрочни мални разходи за  дългосрочни грижи грижи, могат да послужат на тези, които ис- и по-специално за институционални грижи, кат и  могат да  плащат повече за  по-пълни ето защо финансирана от данъците програ- дългосрочни грижи и  за  настаняване ма за социална помощ плаща всички разхо- в  по-добри заведения за  дългосрочни гри- ди за  институционални грижи, които бе- жи, както и за услуги, които не са включени нефициентите не  могат да  покрият. Герма- в стандартното покритие.64 ния има универсална, базирана на  вноски, Но почти всички тези инструменти социална осигуровка за дългосрочни грижи, разчитат на механизмите за финансиране но също използва и програмата за социална съгласно разходно-покривната система, помощ за изплащане на разходите за дълго- които са  крайно неустойчиви при бързо срочни грижи, които не могат да бъдат по- застаряващо общество. Неотложната не- ети от  бенефициента.63 Има доказателства, обходимост от  реформа в  дългосрочните че финансирането от данъци, по-специално грижи произтича от необходимостта да бъ- чрез мрежи за социална сигурност и инфра- дат убедени сегашните работници на  въз- структурни инвестиции, все повече се  из- раст 15–45 години отсега да  започнат ползва за финансиране на услугите за дълго- да спестяват за собствените си бъдещи нуж- срочни грижи. Дори и в Германия 20% от об- ди от  дългосрочни грижи, в  допълнение щите разходи за дългосрочни грижи са били към това, че трябва да плащат за дългосроч- финансирани чрез общото данъчно облага- ните грижи за  поколението на  родителите не в периода 2004–2007 г. им. Все по-малки кохорти от по-млади хора На базата на  успешните политики ще последват тези работници. Когато днеш- на  европейските й  партньори, България ните млади работници започнат да се пен- би могла да приложи комбинация от ин- сионират, всяка система, разчитаща на меж- струменти за финансиране на дългосроч- дупоколенческата солидарност, ще  става ните грижи. Като че  ли  използването все по-неустойчива и  ще  изисква големи на  комбинация от  инструменти би  позво- суми дългово финансиране, което ще се из- лило на правителството допълнителна гъв- плаща от бъдещите поколения. кавост, за да се адаптира към променящите Ако, от друга страна, частните целеви се  условия. Те  варират от  предоставяне спестявания за дългосрочни грижи, пра- на права, основаващи се на имущественото вени от  днешните млади работници, състояние, до всеобщи права; от частно за- се увеличат, тези спестявания биха могли плащани или застраховани, до финансира- да се използват за подпомагане на нарас- ни чрез данъци и вноски помощи, и от фи- налите разходи за дългосрочни грижи ко- нансирани с конкретен вид вноска помощи, гато тази голяма група кохорти започне до  неопределен вид вноска. Основаващите да остарява. Това означава да се създаде ре- се  на  вноски помощи имат предимството, че са целеви разходи, докато финансирани- те от данъци помощи натоварват по-малко 63 Следва да подчертаем обаче, че мрежите за социал- трудовия доход. Всеобщото право може на сигурност, които подпомагат хората, нуждаещи да има предимството да се ползва от широ- се от дългосрочни грижи, обикновено имат за главна цел да намаляват бедността, а не само да осигуряват ка политическа подкрепа и може да засили дългосрочните грижи. социалното сближаване в  обществото, до- 64 За  класификацията на  частното застраховане вж. като мрежите за  сигурност действат като Mossialos (2002). Разходи за дългосрочни грижи и варианти на политиката | 63 зерв, може би  чрез напълно финансиран страни. В бъдеще обаче, когато се развие па- компонент и той да съществува или в систе- зарът за тези продукти във Франция, могат мата на социално осигуряване, или в систе- да бъдат добавени и допълнителни помощи, мите на финансиране чрез данъци. Ако това включително и такива в натура. не  се  случи, бъдещите поколения или ще се изправят пред необходимостта да пла- щат много по-големи вноски и  данъчни Варианти на политиката ставки, или помощите за дългосрочни гри- жи ще трябва да бъдат значително намале- Тъй като със застаряването на  населе- ни, за да се гарантира устойчивостта. нието търсенето на услуги за дългосроч- Но все пак, предвид политическите ни грижи очевидно ще  нараства силно, и практическите предизвикателства на България би  следвало да  обмисли вари- създаването на финансови резерви в пуб- анти за  постепенно повишаване на  дъл- личната система, България трябва да об- госрочните грижи по  финансово устой- мисли и опита на Франция. Във Франция, чив начин. Осигуряването на  по-добри за разлика от повечето европейски страни, дългосрочни грижи не  само ще  защити съществува малък пазар за  частни застра- възрастните хора, които стават зависими ховки за дългосрочни грижи, който осигуря- от  чужда помощ, от  изпадане в  бедност, ва допълващи помощи за  дългосрочните но  може и  да  подобри ефективността грижи. Пазарът за  частни допълващи за- на здравеопазването в България и да нама- страховки за дългосрочни грижи е нараснал ли необходимостта от  неформални гледа- с 15% в периода от 2000 до 2007 г. и сега об- чи, каквито ще се намират все по-трудно, хваща 4 милиона души.65 От ключово значе- тъй като ще нараства дефицитът от работ- ние за успеха на програмата изглежда е отно- на сила. Затова, гледайки напред, България сително простият й  дизайн. Помощите би  могла да  обмисли следните варианти са  ясно определени в  парично изражение на политика: и се базират на нивата на инвалидност. Това Бъдещите инвестиции в дългосрочни прави обработката на исковете много по-лес- грижи и  услуги за  рехабилитация могат на отколкото при застрахователните проду- да  превърнат общинските болници в  ко- кти, които се  базират на  възстановяването мунални центрове. Тези центрове може на разходите за услугите (какъвто е случаят да  са  публична или частна собственост67 в Обединеното кралство или в САЩ). Фак- и да предоставят широка гама дългосрочни тически, френският модел се базира повече грижи и  рехабилитационни услуги, вклю- върху финансови продукти, като застрахов- чително и такива по домовете, както и услу- ка „Живот“ например, отколкото върху про- ги в дневни центрове. дуктите на здравното осигуряване.66 Месеч- Съществуващите дългосрочни гри- ните премии са изравнени, без да са гаранти- жи, предоставяни на общинско равнище, рани и  се  предлагат или по  индивидуални, трябва да бъдат внимателно оценени пре- или по групови ставки. Допустимостта за по- ди да се предприеме внедряването им в ця- лучаване на помощта се базира върху пълна- лата страна. Някои общини с  подкрепата та или частична загуба на самостоятелност, на  неправителствени организации като при която от  застраховката се  изплаща до- животен анюитет от 300 до 2 500 евро на ме- сец (средно 600 евро). По този начин се пре- 65 Вж. Le Corre (2008). махва несигурността относно бъдещите раз- 66 Този продукт е  типичен анюитет за  дългосрочни грижи. За други застрахователни продукти, покрива- ходи за  дългосрочни грижи, както и  други щи риска от  дългосрочни грижи, вж. Więckowska особености, които изкривяват частните за- (2006). страховки за  дългосрочни грижи в  много 67 Центровете могат да се стопанисват и от НПО. 64 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Червения кръст вече изглежда са внедрили ма на обединяване на рисковете в пул. Тъй успешни услуги по домовете или дори услу- като механизмите на  разходно-покривната ги в домове, сходни на домашните условия, система са неустойчиви в застаряващо об- при които се  полагат грижи за  възрастни щество, насърчаването на целеви спестява- пациенти, които не се нуждаят от хоспита- ния на младите работници за дългосрочни лизация. грижи, като например финансова застра- По отношение на  връзките със здра- ховка за дългосрочни грижи е вариант, кой- веопазването е  важно да  се  отбележи, то си заслужава да бъде проучен. че координацията на грижите между здра- От съществена важност е  България веопазването и  дългосрочните грижи да  продължи да  подобрява събирането следва да се фокусира по-скоро върху по- на  информация и  отчитането на  прак- требностите на пациентите и нарастване- тиките на дългосрочни грижи, за да из- то на ефективността, отколкото върху по- работи ефективни и  финансови отговор- следиците за разходите за здравеопазване ни политики в тази област. СЗС методоло- или социално подпомагане. Прехвърляне- гията на ОИСР дава добри насоки в това то на разходи между тези два отрасъла тряб- отношение и за това как да се отчитат пуб- ва да се избягва доколкото е възможно. личните (и частни) разходи, а за България Желателно е, тъй като разходите е  важно да  засили усилията си  както за  дългосрочни грижи може да  нараснат в  тази посока, така и  на  ниво общинско катастрофално, да се въведе някаква фор- управление. Разходи за дългосрочни грижи и варианти на политиката | 65 ГЛАВА VI Ефект от демографските промени върху пенсионната система Бъдещето на българската пенсионна сис- развитие поставя значителни предизвика- тема в голяма степен зависи от вече на- телства пред възстановяването на фискал- стъпилите демографски изменения. Ко- ната устойчивост. гато поколението „бейби бум“, чийто пред- Очаква се  коефициентите на  зависи- ставители сега са на възраст 55–65 години, мост да  нараснат значително през идните започне масово да  се  пенсионира, прихо- десетилетия. Бързото застаряване на  бъл- дите в пенсионния фонд ще спаднат, а раз- гарското общество ще  отправи сериозни ходите за пенсии ще се увеличат. Същевре- предизвикателства към пенсионната систе- менно, пенсионната система на  България ма. Прогнозите са  населението над 65-го- ще  почувства ефекта от  демографския дишна възраст да  се  увеличи с  около 60% шок по  време на  прехода, който настъпи като дял от общото население в периода меж- вследствие на икономическите сътресения ду 2011 и 2075 г.69 Наред с това се прогнозира в  началото на 90-те години. В  годините населението в трудоспособна възраст между на  прехода раждаемостта в  България 15 и 64 години да намалее с над 50% към 2075 бе  между най-ниските в  Европа. Макар г. Прогнозите са, че  относителният дял и оттогава насам тя да е нараснала и в мо- на  възрастното население също ще  расте мента да  е  сравнима със средните стой- по-бързо от  населението в  трудоспособна ности в региона, този спад доведе до нали- възраст поради ниската раждаемост в мина- чието на по-малък брой жени в репродук- лото, а също и поради увеличената продъл- тивна възраст. В  следствие на  това, дори жителност на  живота. Така оценките са, и раждаемостта да се увеличи до днешни- че коефициентът на зависимост на възраст- те коефициенти на  заместване, въз- ното население, който се определя като брой действието ще се усети едва след настъпва- възрастни хора на 100 души в трудоспособна нето на  най-тежката демографска криза възраст, ще се удвои от 25% през 2011 г. на около 2050 г. Освен това, между 1990 и 2010 г. населението в  трудоспособна възраст в  България се  сви с  около 12%. Малкото 68 Това е  илюстрирано и  от  промяната във формата раждания в миналото и високата емигра- на демографската пирамида през 2011 г. , ФигураVI-1. 69 В тази глава прогнозният период е удължен до 2075 ция доведоха до  това в  наши дни много г., тъй като анализът на пенсионната система изисква малко кохорти в  диапазона 0–20 години дългосрочни прогнози, обхващащи жизнения цикъл да  влизат в  пенсионната система.68 Това на едно поколение. 67 51% през 2075 г. Ако се добавят децата на въз- ходите може да се постигне или като се нама- раст под 14 години, това би  означавало, ли броят на  пенсионерите чрез по-строги че през 2011 г. 100 души в трудоспособна въз- критерии за получаване на права за получа- раст са издържали 77 зависими лица. Опре- ване на пенсия и намаляване размера на пен- делението за  населението в  трудоспособна сиите, или чрез съкращаване на срока на тях- възраст всъщност смекчава сериозността ното получаване. Наборът от варианти за ре- на положението, тъй като на практика пове- форми с  цел увеличаване на  приходите чето хора започват да  работят доста след включва по-голям обхват на  населението като навършат 15-годишна възраст. Коефи- в трудоспособна възраст и по-големи осигу- циентът на зависимост, който най-правилно рителни вноски. България е приложила съче- отразява действителността, се изразява чрез тание от тези реформи чрез леки увеличения коефициента на  зависимост от  системата, на  пенсионната възраст, които на  практика който се определя от броя пенсионери спря- намаляват периода на получаване на пенсия, мо броя осигуряващи се. Тези данни показ- както и чрез промени във формулата за из- ват 75 възрастни или нетрудоспособни лица числяване на пенсиите и механизмите за ин- на 100 осигуряващи се. Прогнозира се  към дексация с цел контрол на размера на пенсии- 2050 г. това съотношение да стигне 109 пен- те. Въпреки тези реформи обаче, пенсионна- сионери на 100 осигуряващи се. Очаква та система в България вероятно ще продължи се положението да се подобри едва след 2050 да  генерира дефицити с  оглед очакваното г., когато ще намалее броят на новите пенси- свиване на работната сила и констатираните ониращи се лица като отражение на по-мал- затруднения по  отношение на  увеличаване кия брой пенсиониращи се  кохорти в  пе- на  покритието на  населението в  трудоспо- риода след прехода (вж. Фигура VI‑1) Към собна възраст. Опитът показва, че през изми- този момент обаче 25% от възрастните няма налото десетилетие държавата в отделни мо- да имат право на пенсия поради недостатъ- менти е пренебрегвала законовите предписа- чен осигурителен стаж.70 ния за  реформи чрез прилагане на  отделни Пенсионната система в  България, по- добно на много други в Европа, ще трябва да се адаптира към тези неблагоприятни де- 70 Те могат да придобият право на социална пенсия на мографски промени. Съкращаване на  раз- 70-годишна възраст след подоходно тестване. Фигура VI-1: Коефициенти на зависимост и възрастова пирамида на населението 120 2011 100 91 80 81 71 60 процент 61 40 51 20 41 31 0 21 2011 2016 2021 2026 2031 2036 2041 2046 2051 2056 2061 2066 2071 11 Коефициент на демографска зависимост 1 Коефициент на възрастова зависимост 65 55 45 35 25 15 5 5 15 25 35 45 55 65 Коефициент на системна зависимост Източник: Демографски прогнози на ООН, административни данни на Източник: прогнози PROST въз основа на данни на Отдела НОИ. за населението на ООН. 68 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България произволни корекции, включващи извън- тази глава е посветена изцяло на него. Сис- редни увеличения на пенсиите и коледни до- темата включва и нулев стълб, осигуряващ бавки. Така например, въпреки частичната социална пенсия на лицата на възраст над 70 индексация на пенсиите спрямо ръста на за- години. Структурните реформи, оформили платите, в периода между 2000 и 2011 г. пен- действащата пенсионна система, са проведе- сиите са се увеличавали успоредно със запла- ни между 2000 и 2003 г. В таблица VI‑2 са по- тите, като съотношението на средната пенсия сочени съответните размери на  пенсиите, за старост спрямо средната заплата в иконо- изплащани по нулевия и първия стълб, въз миката е останала сравнително постоянна ве- основа на годините осигурителен стаж и до- личина. ходите. През 2011 г. средната пенсия за оси- гурителен стаж и  възраст за  лице с  пълен осигурителен стаж, който бе увеличен на 37 Ключови особености години за  жените и 40 години за  мъжете, на пенсионната система е  възлизала на 279 лв. или 47% от  средния в България осигурителен доход. Първият стълб включ- ва минимална гарантирана пенсия, възлиза- Пенсионната система в България е изгра- ща приблизително на 23% от средния осигу- дена от  няколко стълба. Таблица VI-1 по- рителен доход през 2011 г. Целта на  мини- казва организацията на пенсионната систе- малната гарантирана пенсия е да се осигури ма в  България. Тя  съдържа задължителен минимален пенсионен праг за лицата с ни- първи стълб с фиксирани обезщетения, фи- ски доходи. нансиран на база солидарния принцип; за- Обхватът на осигуряващите се сред на- дължителен, изцяло финансиран втори селението в трудоспособна възраст е срав- стълб, както и доброволен, изцяло финанси- нително нисък; в  момента най-големият ран трети стълб. Третият стълб има ниски потенциал за  разширяването му  е  сред нива на  натрупани активи, поради което младежите и лицата на възраст над 55 го- не се включва в дискусията за адекватността дини. Въпреки че обхватът е бил малко над на  средната пенсия. Основната цел на  вто- 50% през 2011 г., той не се различава драс- рия стълб е да увеличи адекватността на пен- тично от нивата в други страни от ЕС (Фигу- сиите, като той не влияе на публичните фи- ра 37a). Вярно е, че нивата на обхват в запад- нанси, с изключение на включените преход- ноевропейските държави са  по-високи, ос- ни разходи. Първият стълб има значение новно поради по-високата пенсионна по отношение както на адекватността, така възраст, но  те  никъде не  надвишават 80%. и  на  публичните финанси, поради което Обхватът е  особено нисък сред младите Таблица VI‑1: Структура на пенсионната система в България Нулев стълб Първи стълб Втори стълб Трети стълб Незадължителен Основан на вноски Основан на вноски Основан на вноски Съобразен с доходите Съобразен с доходите Съобразен с доходите Универсална социална пенсия Фиксирана пенсия Фиксирана вноска Фиксирана вноска Финансирана от държавния На солидарен принцип Изцяло финансиран Изцяло финансиран бюджет Социална пенсия Задължителен (наети, Задължителен за лицата, Доброволен самонаети, земеделци) родени след 1959 г. Реформиран в периода Реформиран в периода Въведен през 2002 г. Въведен през 1999 г. 2000–2003 г. 2000–2003 г. Изтоник: Авторски бележки. Ефект от демографските промени върху пенсионната система | 69 хора, което отразява високите нива на мла- на  възможно най-много хора трябва дежка безработица (Фигура VI-2б). Младите да е между водещите приоритети на изгот- могат допълнително да  бъдат разделени вящите политиките. Последните обаче на две групи – група на младежите на въз- трябва първо да оценят потенциалното от- раст 15–25 години и група на 25–34 годиш- рицателно въздействие върху дългосрочна- ните. Макар първата група да се възползва та фискална устойчивост, с оглед на насто- най-добре от подобренията в образование- ящия недостиг във финансирането. Разход- то, втората група е  тази, която се  свързва но-покривната пенсионна система дава с  възможности за  разширяване на  базата обещания за  поддържане на  коефициенти на осигуряващите се. В другия край на въз- на заместване, които не могат да бъдат адек- растовия диапазон са налице доказателства, ватно финансирани при настоящото ниско че голям брой хора продължават да излизат ниво на  социално осигуряване. Привлича- от  работната сила преди навършване на нето на повече осигуряващи се днес със си- 65-годишна възраст. Отлагането на  пенси- гурност би  довело до  по-високи приходи; онирането би увеличило обхвата на по-въз- в  отсъствието на  реформа, обаче, това растните работници. Това важи с  особена ще  доведе и  до  по-големи задължения сила за жените, чиято официална пенсионна за плащане на пенсии, когато тези осигуря- възраст продължава да  бъде две години ващи се достигнат пенсионна възраст. Въз- по-малко отколкото при мъжете. можните решения на този проблем включ- Основната цел на пенсионните систе- ват повишаване на осигурителните вноски, ми е да защитават хората от рискове като увеличаване на  пенсионната възраст или старост, загуба на трудоспособност и загу- намаляване на пенсиите. ба на получаващ доходи семеен партньор. В опит да  обхване повече работещи, По тази причина разширяването на обхвата през 2006 г. правителството намали осигу- на  осигуряващите се  с  цел включване рителните вноски. Нетният ефект бе рязък Таблица VI‑2: Видове пенсионни плащания, осигурявани през нулев и първи стълб през 2011 г. Минимална гарантирана Минимална пенсия по Първи гарантирана пенсия стълб при частичен Социална пенсия Първи стълб по Първи стълб осигурителен стаж по Нулев стълб Възраст Възраст: 63м/60ж Възраст: 63м/60ж Възраст: 65 Възраст: 70 Осигурителен стаж 37м/34ж 37м/34ж Поне 15 г. — Формула за изчисляване AR*IP*IC*AMII Постоянен размер AR*IP*IC*AMII Постоянен размер Механизъм за финансиране Чрез вноски Чрез вноски Чрез вноски Не е чрез вноски, спрямо нуждите Размер на пенсията през 2011 г. Средна: 279 лв. Минимална: 136,06 лв. 85 % от гарантираната 100,86 лв. минимална пенсия, 115,67 лв. Процент от средния осигурите- 47% 23% 20% 17% лен доход Забележка: Формула за изчисляване на пенсията за старост: Пенсия за старост = Коефициент на натрупване (AR) * осигурителен стаж (IP)* индивидуален коефициент (IC)* AMIIa. a Коефициентът на натрупване в момента е 1.1% на година осигурителен стаж. Осигурителният стаж се състои от задължителни и незадължи- телни периоди, през които държавата е плащала вноски; индивидуалният коефициент е съотношение между индивидуалния среден осигурите- лен доход и националния среден осигурителен доход, средната стойност се изчислява от (а) най-добрите три последователни години от последните 15 години трудов стаж преди 1 януари 1997 г. и (б) целия период след 31 декември 1996 г. В момента, референтният период за изчисляване на средния осигурителен доход е 18 години, той постепенно се разширява към целия трудов стаж на лицата, влезли на пазара на труда след 1993 г. На последно място, националният средномесечен осигурителен доход е доходът за 12-те месеца преди пенсионирането. 70 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура VI-2: Осигуряващите се лица и тяхната възрастова структура през 2011 г. a. Осигуряващи се лица б. Възрастова структура на 90 90 80 80 трудоспособна възраст) 70 70 (% от населението в 60 60 процент 50 50 40 40 30 30 20 20 10 10 0 0 България Полша Словакия Латвия Испания Литва Словения Германия Франция Швейцария Финландия Холандия Норвегия Дания Швеция 18 22 26 30 34 38 42 46 50 54 58 62 мъже жени Източник: Административни данни и собствени бележки. Източник: Административни данни на НОИ. спад в приходите. Макар че броят на осигу- поколението, както и подобрената събирае- ряващите се действително се увеличи през мост на  осигурителните вноски. Фигура този период, това не може да бъде обяснено IV-3а сравнява осигурителните вноски в 28 единствено с по-ниските вноски, а от друга европейски държави и подчертава особено страна по-големият брой осигуряващи ниските ставки в  България. Това трябва се не успя да компенсира намалените став- да се отбележи, тъй като нивата на пенсион- ки. Сред другите важни фактори бяха висо- ни разходи и коефициентите на заместване кият ръст на  БВП, влизането на  пазара са  сравними между отделните държави, на труда на децата на хората от бейби- бум а  България е  в значително по-неблагопри- Фигура VI-3: Размер на осигурителните вноски за пенсия и разходи за пенсии като процент от БВП през 2010 г. а. Размер на осигурителните вноски б. Разходи за пенсии като процент от 40 14 12 30 10 процент процент 8 20 6 10 4 2 0 0 Ирландия Белгия Франция Швеция България Германия Гърция Обединеното кралство Австрия Финландия Холандия Испания ЕС10 средно Италия Португалия Словения Литва Естония България Чехия Румъния Латвия Унгария Словения Полша EC27 Източник: САЩ, Социално-осигурителни програми по света, Източник: ESSPROS. Европа 2012. Ефект от демографските промени върху пенсионната система | 71 ятно демографско положение. През 2011 г. и в бъдеще, което се потвърждава и от на- общият размер на вноските, финансиращи шите прогнози. Както сочат констатациите първи и  втори стълб, е  бил 17,8%. Лицата в Доклада на Европейската комисия за заста- родени след 31.12.1959 г., които участват и в ряването в ЕС от 2012 г. (Европейската ко- двата стълба, плащат 12,8% вноска по пър- мисия 2012a), схемата на солидарно пенси- ви стълб и 5% по  втори стълб. Тъй като онно осигуряване, макар и да не се самоиз- участието във втори стълб е възможно само държа фискално, може да  продължи за родените след 31.12.1959 г., родените пре- да функционира по сегашния начин и в бъ- ди 1960 г. плащат всичките 17,8% за държав- деще, ако ролята на държавата във финанси- но пенсионно осигуряване. Подобен нисък рането на разходите за пенсии, която отгова- размер на пенсионните осигуровки означа- ря на около 6% от БВП, запази своето значе- ва, че ролята на държавата във финансира- ние и през идните години. нето на социалното осигуряване е нарасна- Фактът, че системата не се самоиздър- ла дотам, че  възлиза на  почти половината жа, поражда тревоги не  само относно от всичките разходи за пенсии. По тази при- фискалната устойчивост, но  и  относно чина, всякакви нови намаления на осигури- справедливостта. Справедливостта на  сис- телните вноски за  пенсия трябва да  бъдат темата ще бъде все повече поставяна под въ- преценявани много внимателно с оглед ско- прос, след като почти всеобщото осигурява- рошния опит и прогнозните фискални нуж- не на  възрастните хора сега бъде заменено ди на пенсионната система. от  значително по-ниско ниво на  обхват В момента, пенсионната система в Бъл- на  възрастните хора в  бъдеще. Мащабните гария не се самоиздържа и разчита в зна- държавни субсидии може и да не са особено чителна степен на  държавни субсидии. тревожни сега, когато почти всеки над 65 го- Вноските, плащани от работещи и работода- дишна възраст получава пенсия. Прогнозите тели, са финансирали едва 53% от разходите обаче са, че броят на имащите право на пен- за пенсии през 2011 г. (Фигура IV-4). Засил- сия хора ще намалее значително. Това ще ста- ващата се роля на държавата във финанси- не видимо едва, когато първото поколение, рането на  социалните осигуровки чрез да- започнало работа в началото на настоящото нъчните приходи поражда сериозни тревоги хилядолетие, започне да се пенсионира. Про- за финансовата стабилност както сега, така гнозираният спад в обхвата на възрастните Фигура VI-4: Финансова резултатност на социалното осигуряване 12 100 90 10 80 70 8 60 процент процент 6 50 40 4 30 20 2 10 0 0 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 разходи за пенсии % от приходи от осигурителни приходи от осигурителни вноски БВП (лява ос) вноски % от БВП (лява ос) % от разходи за пенсии (дясна ос) Източник: НОИ. 72 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България хора е  следствие от  високата безработица енти на  заместване в  България са  подобни и  нередовното осигуряване, дължащо на тези, предоставяни от държави в по-бла- се на движение между светлия и сивия сек- гоприятно демографско положение и с далеч тор на икономиката. Тези обстоятелства съз- по-високи осигурителни ставки (Фигура дават сериозни препятствия пред хората VI-5). Очаква се въведените неотдавна про- да  отговорят на  изискванията за  право мени във формулата за изчисляване на обез- на пенсия при навършване на възраст. Сега, щетенията да контролират нивото на соли- в произволно взет месец, пенсионната систе- дарност чрез по-тясна зависимост между ма в България обхваща едва около 55% от на- внесени осигуровки и  получавани пенсии. селението в трудоспособна възраст. Продъл- Преди личната пенсия се  основаваше жаващото субсидиране на все по-малка гру- на средните доходи през трите най-добри го- па възрастни хора с държавно финансиране дини в рамките на последните 15 години пре- и изключването на голяма част от трайно со- ди пенсиониране, докато променената фор- циално слабите поражда сериозни притесне- мула за  изчисляване отчита средния доход ния по  отношение справедливостта на  сис- по  време на  целия трудов стаж. Формулата темата, осигуряваща доходи на възрастните за изчисляване, обаче, прилага и коефициент хора, а също и по отношение на нейната со- на натрупване от 1,1% годишно, като се пред- циална устойчивост. Освен това, население- вижда той да  нарасне до 1,2% през 2017 г. то с пенсионни права е вероятно и без това Този коефициент на натрупване се изразява да е по-заможната група, тъй като по прин- в коефициенти на заместване от 41 % за же- цип тенденцията е хората, работили в свет- ните и 44 % за  мъжете. При коефициент лия сектор и  придобили пенсионни права, на заместване от 44% и коефициент на зави- да са имали по-високи доходи. симост от системата71 75%, солидарната пен- Въпреки значително по-ниските нива сионна система се нуждае от пенсионни оси- на пенсионно осигуряване и по-лошото де- гуровки в размер на 33%, за да се самоиздър- мографско положение, пенсионната систе- жа фискално. Дори като се  отчете ма в България обещава коефициенти на за- местване в размер на около 47 % от средна- Коефициентът на зависимост от системата се опре- 71 та заплата, в съответствие със средните деля от съотношението между броя пенсионери спря- регионални стойности. Брутните коефици- мо броя осигуряващи се лица. Фигура VI-5: Брутни коефициенти на заместване 90 80 70 60 процент 50 40 30 20 10 0 Хърватия Швеция Ирландия Литва Германия Унгария България Кипър Словакия Естония Латвия Полша Австрия Румъния Норвегия Чехия Финландия Португалия Франция Гърция Малта Испания Люксембург Италия Източник: Административни данни и бележки от последните години. Ефект от демографските промени върху пенсионната система | 73 официалната вноска от държавата в размер трични реформи. Реформите от 2000–2003 на 12% от осигурителния доход, общата вно- г. превърнаха традиционната солидарна ска пак не  може да  покрие финансовия не- система в многостълбова структура, включ- достиг. Делът на  пенсионните разходи, фи- ваща изцяло финансиран задължителен нансирани от държавния бюджет, се е увели- втори стълб, както и доброволен и изцяло чил от  около 16% в  началото на  миналото финансиран трети стълб. Обосновката десетилетие до  над 50% през 2011 г. Вслед- на структурните реформи почиваше върху ствие на увеличаващия се недостиг във фи- слабата връзка между размера на вноските нансирането, през 2009 г. държавата се пре- и пенсиите в държавната схема. Системата върна в „трети осигурител” с вноска в размер осигуряваше ниски и  почти еднакви пен- на 12% от  осигурителния доход. Въпреки сии, като максималната пенсия беше до три официалното включване на  трети осигури- пъти по-висока от минималната. Средната тел, размерът на  общата осигурителна вно- пенсия бе по-малко от 30% от средната за- ска остана недостатъчен за покриване на пен- плата. Ниските пенсии не стимулираха дос- сионните задължения. Прогнозното ниво татъчно хората да  декларират доходите на  заместване на  дохода ще  изисква дори си и да плащат осигурителни вноски в сис- още по-високи осигурителни вноски, темата. Наред с това, нарастването на сива- за да се постигне фискален баланс. та икономика даде допълнителна възмож- ност на  хората да  избягват плащането на пенсионни осигуровки, което като цяло Въздействие на последните правеше държавното осигуряване неефек- реформи тивно. Реформите в държавното осигурява- не целяха облекчаване на  тези проблеми През последните две десетилетия пенси- чрез въвеждане на  справедлива и  проста онната система в  България претърпя ре- формула за изчисляване на пенсиите, която дица добре замислени системни и параме- да  осигури стабилна връзка между осигу- Таблица VI‑3: Резюме на основните законодателни реформи Преди реформите от Параметър 2010/2012 г. След реформите от 2010/2012 г.a Пенсионна възраст 63м/60ж 65м/63ж Изискване за трудов стаж 37м/34ж 40м/37ж Индексация на пенсиите Швейцарско правило Според Индекса на потребителските цени Вноска по първи стълб 12,8% 12,8% Вноска по втори стълб 5% 7% (Към 01.01.2017) Актюерско увеличение за отложеното пенсиониране 3% 4% Период за изчисляване на коефициента на индивиду- последните 16 години целият трудов стажb алната пенсия Коефициент на натрупване 1,1 % 1,2 % (Към 01.01.2017) Изискване за трудов стаж на военните и полицаите 25 години 27 години a Законът от декември 2010 г. предвиждаше вдигане на пенсионната възраст с шест месеца на година до достигате на 65 г. (за мъжете) и 63 г. (за жените) от началото на 2021 г. През януари 2012 бе приет нов закон, който ускори реализацията на реформите. По новия закон, пенсион- ната възраст за мъжете и жените бе увеличена с 4 месеца - на 63 г. и 4 месеца за мъжете и 60 г. и 4 месеца за жените. От 2013 г. нататък пенсионната възраст ще продължи да се увеличава с по 4 месеца на година, докато достигне 65 г. за мъжете през 2017 г. и 63 г. за жените през 2020 г. b Преди индивидуалната пенсия се е основавала на средния доход за трите най-добри от последните петнадесет години преди пенсионира- не. Реформираната формула за доходите отчита трите най-добри от последните петнадесет години до 1996 г. и средния доход за годините работа след тази календарна година. 74 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България рителните вноски и пенсиите. Сред остана- дини осигурителен стаж също ще бъде уве- лите реформи в системата на държавно оси- личена на 67 години съответно за  мъжете гуряване бяха предоставяне на по-добри ус- и жените до 2020 г. ловия за  получаване на  пенсия за  старост, Поддържането на разлика в законова- преход към пълно индексиране на пенсиите та пенсионна възраст за мъжете и жените за инфлация, както и комплексни корекции поражда притеснения по отношение, как- в програмите за ранно пенсиониране. Бяха то на  адекватността на  пенсиите, така въведени вторият и третият стълб като до- и  на  фискалната устойчивост.72 Жените пълнително средство за икономии и дивер- обикновено плащат по-кратко осигурител- сификация на риска. Въпреки че реформи- ни вноски в сравнение с мъжете, донякъде те в програмата за пенсиониране по възраст защото преустановяват работа, за  да  от- бяха добре замислени и ефективно реализи- глеждат децата. Даването на  възможност рани, някои фактори, като отлагането на на жените да се пенсионират преди мъжете пенсионната възраст, доведоха до увеличен на  практика ги  излага на  по-голям риск натиск върху пeнсиите за инвалидност. Бро- от  бедност в  напреднала възраст, понеже ят на пенсионерите по инвалидност започна по-малко години осигуряване означава по- да расте, тъй като хората, които желаеха, но ниска пенсия. Освен това, жените живеят нямаха възможност да се пенсионират по- по-дълго от  мъжете. През 2010 г. жените ради приетите нормативни изменения, за- са получавали пенсия средно 5 години пове- почнаха да кандидатстват за инвалидна че в  сравнение с  мъжете (Фигура VI‑6.). пенсия. Напливът бе стабилизиран чрез въ- От гледна точка на фискалната устойчивост, веждане на по-строги критерии за отпуска- предвид прогнозираното драстично нама- не на пенсия за инвалидност и по-ефектив- ляване на  населението в  България, както ното им прилагане. и  сравнително големия сив сектор на  ико- В последно време България ускори ре- номиката, вероятността България да е в със- формите за  увеличаване на  условията тояние да  финансира същия брой години за  получаване на  пенсионни права. Въ- в  пенсия както по-богатите и  млади евро- преки това, продължава да е налице зна- пейски държави не е голяма. Повечето ев- чителна разлика както в пенсионната въз- ропейски държави вече са предприели мер- раст между половете, така и  в изисква- ки за изравняване на пенсионната възраст нията за  трудов стаж. Промяната при мъжете и  жените. Според Доклада в  параметрите с  най-голямо въздействие за застаряването в ЕС от 2012 г. (Европейска е  вдигането на  пенсионната възраст. При комисия 2012а), 86% от държавите от ЕС27 мъжете тя ще достигне 65 години (от сегаш- ще са приключили с реформите за изравня- ните 63,8 години) към 2017 г., а при жените ване на пенсионната възраст между полове- 63 години до 2020 г., което е малко по-голям те до 2060 г. Ползите от  по-дългия трудов скок спрямо изискването от 60,8 години живот за  жените са  значителни. Освен през 2013 г. По същия начин, осигурителни- че се увеличава размерът на тяхната пенсия, ят стаж за  получаване на  пенсия ще  бъде фактът, че повече жени ще останат по-дълго увеличен до 37 години за жените и 40 годи- икономически активни ще доведе до пови- ни за  мъжете през 2020 г. Определен про- шаване на  приходите чрез разширяване цент от  активното населението вероятно на  осигурителната база, както и  до  по-ни- няма да има достатъчен брой години за по- ски разходи за  пенсии, поради по-малкия лучаване на  пълния размер на  пенсия брой пенсионери. по възраст. Тези лица ще могат да получават част от пенсията, в зависимост от това дали 72 Вж. Глава II, където са  разгледани последиците са се осигурявали пенсионно поне 15 годи- за  трудовия пазар от  различната пенсионна възраст ни. Пенсионната възраст за хората с 15 го- при мъжете и жените. Ефект от демографските промени върху пенсионната система | 75 Фигура VI-6: Продължителност на пенсионната възраст през 2010 г. 30 25 20 години 15 10 5 0 Румъния България Ирландия Унгария Португалия Чехия Швеция Словакия Дания Холандия среден Полша Обединеното кралство Норвегия Германия Гърция Белгия Финландия Австрия Испания Италия Франция мъже жени Източник: Доклад на Европейската комисия (2012a). По-строгите правила за  получаване търсят алтернативни начини за  пенсиони- на пенсия за старост доведоха до увеличе- ране с оглед по-строгите условия за получа- ние на  броя пенсионирани поради инва- ване на пенсия за възраст. Разходите за ин- лидност. Увеличаването на  пенсионната валидни пенсии като процент от  БВП възраст и изискванията за трудов стаж съв- са скочили над два пъти между 2001 и 2010 паднаха с увеличен натиск върху програма- г. (Фигура VI-7) и макар и нивата на инва- та за  инвалидна пенсия. Макар наличието лидизиране да са стабилизирани от 2006 г. на  по-голяма степен на  инвалидност сред насам, вероятно натискът върху програмата възрастните хора да е обосновано, бързото за инвалидни пенсии ще се засили, с оглед увеличение на новите пенсионери по инва- допълнителното вдигане на  пенсионната лидност и получаването на инвалидни пен- възраст и настоящите трудности на пазара сии вероятно е резултат от това, че хората на  труда. Международният опит сочи, Фигура VI-7: Пенсионери по инвалидност и по възраст 2 500 1,8 1,55% 1,6 2 000 1,4 разходи в % от БВП 1,2 1 500 хиляди 1,0 0,8 1 000 0,62% 0,6 500 0,4 0,2 0 0 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 пенсионери по възраст (лява оc) пенсионери по инвалидност (лява oc) Хората с увреждания разходи,% от БВП (дясна скала) Източник: Евростат. 76 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България че по време на висока безработица програ- не доведоха до спад в приходите и увелича- мата за инвалидни пенсии се използва като ване на субсидиите от държавния бюджет. последно сигурно убежище. Когато нямат През 2011 г. осигурителните вноски от  ра- други изгледи за  получаване на  доходи, ботещи и  работодатели са  финансирали много хора, които преди са  предпочитали едва 53% от разходите за пенсии. Останали- да  работят въпреки съществуващи меди- те задължения са  финансирани от  общите цински проблеми, вече избират инвалидна- бюджетни приходи. От 2009 г. насам държа- та пенсия. Фигура VI-8 онагледява тенден- вата е трети осигурител, който плаща вно- цията в покачването на броя нови инвалиди ска, равняваща се на 12% от общата осигу- и ръста на разходите за инвалидни пенсии рителна база. Държавата покрива и остава- като процент от БВП през изминалото десе- щия дефицит извън вноската от 12%. тилетие. Прогнозите са, че  в  бъдеще трансферите от  общия държавен бюджет към пенсион- ните фондове ще намалеят от 6,1% от БВП Прогнози за фискалния баланс през 2012 г. до около 4,9% от БВП в средно- при базисния сценарий срочен план, преди отново да се увеличат до 5,6 % към 2050 г. (Фигура VI-8). Въз основа на прогнозите, направени при Прогнозите са, че  разходите за  соци- използване на Модела за симулация на ва- ални пенсии също ще растат. Фигура VI-8 рианти за  пенсионна реформа (PROST), включва и  прогнозния дефицит на  пенси- пенсионната система в България се очак- онната система, ако бъде отпускана социал- ва да изпитва финансов недостиг през це- на пенсия на лицата, които нямат дори ми- лия прогнозен хоризонт. Макар че настоя- нималния 15-годишен осигурителен стаж щите разходи за  пенсии като процент за  частична пенсия за  възраст по  първи от  БВП, пенсионната възраст и  щедростта стълб. Както е обяснено по-горе, прогнози- на  обезщетенията са  сходни с  останалите те са обхватът на възрастните хора да нама- държави от ЕС, ниските нива на осигурява- лее в бъдеще. Приблизително бъдещият об- Фигура VI-8: Прогнозен фискален баланс на разходно-покривната пенсионна система (РППС), базисен сценарий (в процент от БВП) 0,0 –1,0 –2,0 процент –3,0 –4,0 –5,0 –6,0 –7,0 2012 2014 2016 2018 2020 2022 2024 2026 2028 2030 2032 2034 2036 2038 2040 2042 2044 2046 2048 2050 2052 2054 2056 2058 2060 2062 2064 2066 2068 2070 2072 2074 Баланс на РППС, % от БВП, с включени държавни вноски (базисен сценарий) Баланс на РППС, % от БВП, без включени държавни вноски (базисен сценарий) Включени допълнителни разходи за социални пенсии (с държавни вноски) Включени допълнителни разходи за социални пенсии (без държавни вноски) Източник: Собствени изчисления при използване на модела PROST. Ефект от демографските промени върху пенсионната система | 77 хват на  новопенсиониралите се  възрастни на  размера на  пенсиите спрямо средния хора ще бъде около 70%, от които приблизи- осигурителен доход. В  миналото пенсиите телно 20% ще  получават частична пенсия в България се индексираха по “швейцарско- за  старост. Останалите 30% няма да  имат то правило”, т.е. на база 50% ръст на запла- право на такава пенсия (Таблица VI-4). Бъл- тите и 50% увеличение на цените. Прогноз- гария също така има нулев стълб, който ният коефициент на  заместване73 за  един осигурява социална пенсия при навършва- настоящ пенсионер по възраст, включител- не на 70-годишна възраст и  на  база доход, но РППС и  финансираните компоненти, без да  са  плащани осигурителни вноски. ще се стабилизира около 40% (Фигура VI-9). Размерът на пенсията бе определен на 100,86 Прогнозното обезщетение по  втори стълб лв. през 2011 г., което представлява прибли- обаче предполага реален ръст от 3% в хода зително 10% от БВП на глава от населението на прогнозния хоризонт. Инвестиционният (Таблица VI‑4). При допускане, че  всички риск по втори стълб се поема изцяло от ли- лица без право на  пенсия до 70-годишна цето; поради това е  важно да  се  осигури възраст удовлетворяват критериите за  до- адекватен размер на  пенсията само ход и получават социална пенсия, равнява- от РППС. Таблица VI-4 показва, че ако даде- ща се на около 13% от БВП на глава от насе- но лице се  е  осигурявало на  минималната лението, разходите за този вид пенсии по- заплата от 250 лв. през 2011 г. и е достигнало степенно ще  започне да  расте, като пълния осигурителен стаж, получаваната ще достигне 0,5% от БВП към 2050 г. и поч- пенсия ще бъде под минималната гаранти- ти 0,9 % до  края на  прогнозния хоризонт. рана пенсия по  РППС.74 Минималната га- Броят на  получаващите социална пенсия рантирана пенсия е съвсем малко по-висока като процент от населението на възраст над от  частичната пенсия, отпускана при поне 67 години се очаква да се увеличи от 0,2 % до над 25 % до 2075 г. 73 Процентът от  заплатата на  даден работник преди Прогнозира се намаляване на размера пенсиониране, който се заплаща от пенсионната сис- на пенсиите спрямо средния осигурителен тема след пенсионирането. доход. Преходът към пълно индексиране 74 От месец април 2013 г. минималната работна запла- за инфлация постепенно ще доведе до спад та е 310 лева, а минималната пенсия 150 лева, Таблица VI‑4: Прогнозен брой на пенсионерите като процент от населението над пенсионна възраст Вид пенсия възраст/пол 2013 2020 2030 2040 2050 2075 Пълна пенсия по първи жени (63 г.) 73% 68% 62% 58% 53% 51% стълб Частична пенсия (15 г. жени (67 г.) 24% 27% 25% 24% 22% 19% трудов стаж) по първи стълб Незначителна пенсияa жени (63 г.) 3% 5% 13% 18% 25% 30% Пълна пенсия по първи мъже (65 г.) 87% 68% 63% 58% 53% 49% стълб Частична пенсия (15 г. мъже (67 г.) 11% 25% 23 % 22% 20% 18% трудов стаж) по първи стълб Незначителна пенсияb мъже (65 г.) 2% 8% 14% 20% 27% 33% a Лицата с по-малко от 14 години осигурителен стаж ще получават незначителна пенсия по втория стълб и никаква пенсия по първия стълб. b Лицата с по-малко от 14 години осигурителен стаж ще получават незначителна пенсия по втория стълб и никаква пенсия по първия стълб. 78 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура VI-9: Прогнозен коефициент на заместване за средния пенсионер по възраст 50,0% 40,0% 30,0% 20,0% 10,0% 2051 2021 2012 2015 2018 2072 2075 2057 2027 2033 2024 2036 2039 2063 2042 2030 2045 2054 2069 2066 2048 2060 Среден коефициент на заместване за сегашните пенсионери по възраст, базисен сценарий Среден коефициент на заместване за сегашните пенсионери по възраст (вкл. пенсия по втори стълб), базисен сценарий Източник: Собствени изчисления при използване на модела PROST. 15 години осигурителен стаж. В  следствие Алтернативни механизми на  това, хората с  по-ниски доходи може за финансиране на една по- да  не  са  особено мотивирани да  плащат справедлива пенсионна система вноски след минималния 15-годишен пери- од. Освен това, пенсията за лице със средна Нарастващата роля на държавата във фи- заплата при пълен осигурителен стаж няма нансирането на  пенсиите отслабва връз- да  е  много по-висока от  минималната га- ката между размера на вноските и пенсии- рантирана пенсия, което поражда стимул те. Формулата за  изчисляване на  пенсиите да се декларират доходи под реалните. Към на  държавната пенсионна система е  пред- 2060 г. средният коефициент на заместване назначена да  оксъществява връзка между от  РППС ще  бъде само с 10 % по-висок вноските и пенсиите. Но наличието на зна- от частичната пенсия за старост, отпускана чителни субсидии от  държавния бюджет при 15 години осигурителен стаж. може да  доведе до  регресивни резултати. Таблица VI-5: Нива на пенсията за възраст през 2011 г.a Гарантирана При осигуряване пенсия Трудов Коефициент Коефициент При осигуряване на ½ от осигури- по солидарния Пол стаж на натрупване на заместване на мин. заплатаb телния доходc стълб Жени 34 1,1% 44% 111 123 136 Мъже 37 1,1% 48% 120 152 136 Жени 15 еднакъв 23% d неприложимо неприложимо 116 Мъже 15 еднакъв 23% e неприложимо неприложимо 116 Източник: НОИ. a От 01.01.2017 г. социално-осигурителната вноска по втори стълб се очаква да стане 7%, а коефициентът на натрупване - 1.2% от 01.01.2017 г. b Тук 250 лв., тъй като това е била минималната работна заплата през 2011 г., на базата, на която са направени настоящите прогнози. През 2013 г. минималната работна заплата е 310 лева. c Въз основа на настоящото разпределение на доходите от заплати, близо 40% от лицата са осигурявани върху доход, който е под средния осигурителен доход. Тази тенденция ще доведе до това, че много хора ще получават пенсии под или близо до нивото на минималната гарантирана пенсия. d Минималната гарантирана пенсия, отпускана на лицата с пълен осигурителен стаж, възлиза на около 23% от средния осигурителен доход. e Минималната гарантирана пенсия, отпускана на лицата с пълен осигурителен стаж, възлиза на около 23% от средния осигурителен доход. Ефект от демографските промени върху пенсионната система | 79 Таблица VI‑6: Държави с универсална и базова пенсия Универсална пенсия: всичките жители или Базова пенсия: Лица, имащи минималния брой граждани над определена възраст години осигурителен стаж, получават еднаква пенсия, несвързана с доходите или размера на техните вноски. Пенсията може да варира въз основа на годините осигурителен стаж. Чехия, Дания, Грузия, Ирландия, Казахстан, Косово, Армения, Азербайджан, Хърватска, Чехия, Ирландия, Нидерландия, Обединеното кралство Киргизстан, Литва, Люксембург, Нидерландия, Руската федерация, Обединеното кралство Един от тях може да се окаже отпускането ляне размера на обезщетението изисква от- на високи пенсии на лицата с високи дохо- читане на  всичките непарични помощи ди, които в голяма степен са финансирани и  услуги, предоставяни на  възрастните от  общите бюджетни приходи, а  не  един- хора. Тези трансфери и обезщетения в нату- ствено от личните вноски на лицата. Освен ра могат да включват помощи за отопление това, тези държавни трансфери могат и  безплатна или субсидирана здравна по- да  създадат несигурност за  осигуряващите мощ. В допълнение, много възрастни хора се по отношение способността на системата са  собственици на  жилища, поради което да  осигурява обещаните нива на  пенсия. не плащат наем. Вследствие на това, ще бъде Липсата на вяра в системата може да доведе необходима внимателна и подробна оценка до допълнителен спад в събираемостта. на  реалните потребности на  възрастните Една универсална пенсия за  всички хора, за  да  може да  се  достигне до  размер граждани на възраст 65 или повече годи- на  пенсията, който е  достатъчно висок, ни, която да е финансирана от общите бю- за да не позволява бедност на стари години, джетни приходи, в  допълнение към но  и  достатъчно разумен, за  да  не  създаде по-малка пенсия финансирана чрез лични неуправляемо фискално задължение. вноски въз основа на доходите, би гаран- Приблизителната стойност на универ- тирала справедливост на  пенсионната салната пенсия на всички граждани над 67 система в бъдеще, когато обхватът на въз- годишна възраст в размер на 120 лв. (рав- растни хора намалее. Ако хората, които няващо се на 20% от средния осигурителен са работили в светлия сектор и са се осигу- доход) би  била приблизително 2,5% рявали, продължат да получават пенсия въз от  БВП. През 2012 г. държавната вноска основа на доходите, ще се запази приблизи- в  размер на 12% от  осигурителния доход телно същото ниво на  потребление и  след възлиза на 3% от  БВП. Прехвърлянето пенсиониране. Тази структура би спомогна- на държавната вноска от социалното осигу- ла за облекчаване на бедността сред по-уяз- ряване към универсална пенсия за  всички вимите възрастни хора, като същевременно възрастни хора ще  създаде един много би  продължила да  предоставя механизъм по-справедлив трансфер. Разделянето на из- по-заможните лица със заетост и осигури- точниците на  финансиране също би  помо- телен стаж в  официалната икономика гнало за създаване на по-прозрачна система, да продължат да получават по-големи пен- в  която базираните на  доходите пенсии сии, основани на  доходите им. В  Таблица са изцяло финансирани чрез лични вноски. VII-5 са  представени някои европейски Въвеждането на  универсална пенсия, до- държави, които отпускат универсална или пълнена от  по-малка пенсия, основана базова пенсия. на доходите, трябва да се реализира посте- Началният момент на  универсалната пенно, понеже би  довело до  снижаване пенсия зависи от  издръжката на  живота на  коефициента на  натрупване от  първи на възрастните хора. Процесът по опреде- стълб. 80 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Прогнозите сочат, че  в  бъдеще броят Първи сценарий: Въздействие на хората с намалена пенсия ще се увеличи на изравнената пенсионна възраст значително, основно вследствие на насто- ящия слаб обхват на  осигуряващите се. Прогнозите са, че в периода между 2024 и Сложните условия на пазара на труда пред- 2050 г. изравняването на пенсионната въз- ставляват значителна пречка за  младите раст ще  доведе до  фискални икономии хора на  възраст между 25 и 30 години в  размер на  около 0,3% от  БВП, което да си намерят и останат на работа и трайно ще  елиминира около 20% от  дефицита да  внасят в  системата. Наличието на  сива в системата. Повишаването на пенсионната икономика също усложнява проблема с ни- възраст за жените може да смекчи прогнози- ското обхващане на осигуряващите се. Неза- раното свиване на работната сила. Икономи- висимо от  месеца, през 2011 г. едва около ческата активност на лицата на възраст над 55% от  населението в  трудоспособна въз- 55 години е особено ниско. Прогнозираните раст е внасяло в пенсионната система. Моде- икономии изглеждат скромни основно пора- лите на нередовно осигуряване и по-кратък ди факта, че  разликата в  реалната възраст от  необходимото трудов стаж неизбежно за  пенсиониране между мъжете и  жените ще доведат до това повече лица да получават е  по-малка от  разликата между половете минимална пенсия поради частичен осигу- по  отношение на  официалната възраст рителен стаж. Прогнозира се, че 30% от въз- за  пенсиониране. Жените имат повече пре- растните хора в бъдеще ще разчитат на со- късвания на  професионалната кариера, на- циална пенсия, която не е обвързана с лични пример с цел отглеждане на деца. В следствие вноски, а  се  определя според доходите на това, повече жени остават по-дълго в ра- и се отпуска на 70 годишна възраст, при ус- ботната сила, за да добият право на пенсия. ловие, че доходите на тези хора са под прага Един още по-ефективен подход за намалява- на минималния доход. не на дефицита би бил отлагане на пенсиони- рането без съответното коригиране на разме- ра на пенсията, което на практика ще намали Възможни реформи коефициента на  натрупване. Както бе  отбе- лязано по-горе, ефектът от  застаряването С цел оценка на финансовото въздействие на  населението върху пенсионната система на различните варианти за реформа, този може да бъде компенсиран само чрез по-ви- раздел разглежда три различни сценария, соки вноски, по-ниски размери на пенсиите чийто замисъл е  отчитане на  ключовите или по-кратък срок на получаване на пенсия. предизвикателства пред пенсионната систе- Прогнозира се, че коефициенти на за- ма в България, посочени в предишните раз- местване при жените при сценария за  из- дели. Тези сценарии са  изготвени при из- равняване на  пенсионната възраст ползване на Модела за симулация на вари- ще са малко по-високи. Средният коефици- анти за  пенсионна реформа (PROST) ент на  заместване при жените постепенно на Световната банка. Те са следните: ще започне да се увеличава успоредно с вди- гането на пенсионната възраст. Две допълни- • Първи сценарий: Изравняване на  пен- телни години работа ще  доведат до  около сионната възраст за  мъжете и  жените 1,5% по-висок коефициент на заместване към на 65 г. края на  прогнозния хоризонт. Това е  след- • Втори сценарий: Увеличаване на  вно- ствие от двете допълнителни години вноски ската по  първи стълб с 6 процентни с  годишен коефициент на  натрупване 1,2% пункта. • Трети сценарий: Увеличаване на иконо- 75Тези прогнози се основават на четвъртия сценарий мическата активност.75 в Глава I. Ефект от демографските промени върху пенсионната система | 81 Фигура VI-10: Първи сценарий: Фискален баланс на РППС и коефициент на заместване при жените a. Прогнозен фискален баланс б. Коефициент на заместване при 0,0% 40,0% –0,5% 39,0% –1,0% 38,0% –1,5% 37,0% –2,0% 36,0% –2,5% 35,0% –3,0% 34,0% –3,5% 33,0% 2031 2061 2073 2037 2052 2067 2055 2012 2028 2070 2058 2034 2043 2016 2049 2046 2064 2040 2072 2032 2052 2024 2036 2028 2056 2020 2068 2048 2064 2060 2044 2040 Баланс на РППС, % от БВП (вкл. държавни среденкоефициент на заместване при жените пенсия вноски): еднаква пенсионна възраст за старост (стълб 1 и стълб 2) (изравнена възраст) Баланс на РППС, % от БВП (вкл. държавни среден коефициент на заместване при жените пенсия вноски): базисен сценарий за старост (стълб 1 и стълб 2) (базисен сценарий Източник: Прогнози на служители на Световната банка въз основа на модела PROST. от доходите. Фигура VI-10 онагледява разли- потенциално да увеличи данъчната тежест за ката в  коефициентите на  заместване между работещите и да повиши стимулите за заетост сценария “Запазване на статуквото” и сцена- в сивия сектор, ето защо всяка реформа в тази рия “Уеднаквяване на пенсионна възраст”. насока трябва да бъде внимателно обмислена. Втори сценарий: По-високи вноски Трети сценарий: Увеличаване на икономическата активност По-високата вноска осигурява видимо по- добрение на фискалния баланс на РППС. Едно увеличение на  икономическата ак- Въпреки това, вдигането на вноската може тивност подобрява фискалния баланс Фигура VI-11: Втори сценарий: Прогнозен фискален баланс на РППС 1,0% 0,0% –1,0% –2,0% –3,0% –4,0% –5,0% 2051 2021 2012 2015 2018 2075 2072 2057 2027 2033 2024 2036 2039 2063 2042 2030 2045 2054 2069 2066 2048 2060 Баланс на РППС, % от БВП, вкл. държавни вноски + 6 пункта увеличение + разходи за социална пенсия Баланс на РППС, % от БВП, без държавни вноски + 6 пункта увеличение + разходи за социална пенсия Източник: Прогнози на служителите на Световната банка въз основа на модела PROST. Забележка: Включва приблизителните разходи, свързани с отпускането на социална пенсия на лицата, нямащи право на пенсия. 82 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура VI-12: Прогнозен фискален баланс на РППС при третия сценарий 0,0% –0,5% –1,0% –1,5% –2,0% –2,5% –3,0% –3,5% 2012 2016 2018 2014 2074 2072 2022 2032 2052 2024 2026 2036 2038 2028 2062 2070 2056 2034 2058 2030 2042 2054 2020 2066 2068 2050 2046 2048 2064 2060 2044 2040 Баланс на РППС, % от БВП с държавни вноски (базисен сценарий) Баланс на РППС, % от БВП с държавни вноски (по-висока икономическа активност) Източник: Прогнози на служителите на Световната банка въз основа модела PROST. на  РППС. Увеличената икономическа ак- ход ще увеличи и задълженията на държа- тивност ще доведе до малко по-висок БВП. вата към пенсионната система. Този сценарий не  предполага увеличение в броя на хората, плащащи вноски в пенси- онната система, понеже е трудно да се про- Варианти за политики гнозира колко лица, влизащи в  работната сила, ще  имат официална работа и  ще  за- Прогнозите сочат, че при отсъствие на ре- почнат да  внасят в  пенсионната система. форми дефицитът в пенсионната система Както бе обяснено и по-горе, увеличаване- на България ще се запази. Ниските осигу- то на  броя на  осигуряващите се  първона- рителни вноски доведоха до спад в приходи- чално ще  доведе до  фискални икономии, те и увеличаване на субсидиите от държав- но  в  крайна сметка това ще  доведе ния бюджет през последните години. През и  до  по-големи задължения за  плащане 2011 г. 47% от разходите за пенсии бяха фи- на  пенсии, в  отсъствие на  реформа. Про- нансирани от общите бюджетни приходи, гнозира се  солидарният стълб да  остане което съответства на около 6% от БВП. Про- в  дефицит; вкарването на  допълнителни гнозите са, че в бъдеще трансферите от об- лица в него вероятно допълнително ще из- щия държавен бюджет към пенсионните остри фискалния проблем. Освен това, фондове ще намалеят до около 4,9% от БВП държавата официално е  поела ролята през 2030 г. поради намаляване на обхвата, на  трети осигурител, като плаща вноска, преди отново да нараснат до 5,6% през 2050 равняваща се на 12% от общия осигурите- г. Увеличаването на осигурителната вноска лен доход. Вдигането на осигурителния до- върху заплатите с 6 процентни пункта види- Таблица VI‑7: Трети сценарий: Макроикономически допускания High LFP, Baseline TFP 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2025 2030 2040 2050 2055 2065 2075 Реален ръст 3,0 3,0 3,5 3,2 2,7 2,8 2,8 3,3 3,2 2,5 1,5 0,9 0,9 0,9 0,9 на БВПa Реален ръст 3,2 3,0 2,9 3,2 3,5 3,3 3,3 3,0 2,8 2,2 2,2 1,8 1,8 1,8 1,8 на заплатитеa a В проценти. Ефект от демографските промени върху пенсионната система | 83 мо подобрява фискалния баланс. Такова ре- продължителността на живота е по-висока шение обаче трябва да бъде обмислено вни- от тази при мъжете, допълнително увелича- мателно с оглед потенциалните отрицателни ва периода на получаване на пенсия за же- въздействие върху пазара на труда и иконо- ните в сравнение с мъжете. миката като цяло. В контекста на бързи де- Контролът върху процесите на  уста- мографски промени, едновременният стре- новяване на инвалидност може да смекчи меж към облекчаване на бедността и за- увеличаването на  инвалидните пенсии, местване на доходите неизбежно води до произтичащо от  високата безработица свиване в разпределението на доходите на и  по-строгите правила за  получаване възрастните хора и до отслабване на стиму- на  пенсия за  старост. Разходите за  инва- лите за осигуряване. Основното средство за лидни пенсии като процент от БВП са ско- смекчаване на тази тенденция е вдигането чили над два пъти между 2001 и 2010 г. Ма- на пенсионната възраст. Въпреки това, Бъл- кар че  темповете на  инвалидизиране бяха гария може да обмисли леко увеличение на стабилизирани от 2006 г. насам, натискът вноската в РППС от около 2 процентни върху програмата за отпускане на инвалид- пункта, което да може да засили фискалното ни пенсии вероятно ще се засили при вдига- положение на първия стълб без да доведе до не на пенсионната възраст предвид трудни- сериозни изкривявания на пазара на труда. те условия на пазара на труда. Основният проблем при пенсионната Избягването на допълнителни извън- система в България е заложеното в нея не- редни увеличения на пенсиите ще улесни равенство. Фактът, че системата не се само- дългосрочното фискално планиране. До- издържа, поражда не  само натиск върху казателствата сочат, че реформите за индек- държавния дълг, а и значителни тревоги от- сация не  са  били реализирани напълно носно справедливостта, тъй като държавата и са настъпили увеличения на пенсиите над ще  продължи да  субсидира все по-малка предвидените по закон. Такива практики за- група възрастни хора в сравнително добро трудняват точното прогнозиране на фискал- материално положение и да изключва голя- ни нужди и  в крайна сметка застрашават ма част от трайно социално слабите. С оглед дългосрочната фискална устойчивост променящото се  демографско положение на  пенсионната система. Пенсионната ре- и трудните условия на пазара на труда, може форма по  същество е  трудно начинание да се наложи преразглеждане на механизма от политическа гледна точка, особено когато за  финансиране на  пенсионната система започне да се проявяват ефектите от свива- в България, за да може системата на осигу- нето на разходите. Въпреки това, политици- ряване да стане самоиздържаща се, т. е. фи- те трябва да  се  въздържат от  прибягване нансирана единствено чрез лични вноски. до извънредни увеличения, за да бъде осигу- Би било важно да се разгледа възмож- рена фискална устойчивост на пенсионната ността за  изравняване на  пенсионната система в дългосрочен план. възраст при мъжете и  жените на 65 г., с подготовка за бъдещо увеличение на пен- сионната възраст над 65 години76. Тенден- 76 Един от начините за справяне с риска от дълголетие цията е жените да имат по-кратък осигури- е да се свърже официалната пенсионна възраст с про- дължителността на  живота. 14 държави-членки телен стаж от  мъжете, което донякъде на ЕС вече са въвели различни коефициенти на устой- се дължи на спирането на работата по време чивостта и/или други коефициенти за  намаляване, на  отглеждането на  деца. Даването на  въз- които в крайна сметка определят размера на пенсия- можност на жените да се пенсионират преди та. Например, Италия и Чехия са свързали пенсион- ната възраст с повишената продължителност на жи- мъжете поражда тревоги относно адекват- вота, като на практика са отстранили необходимостта ността на пенсиите. Освен това, по-ранната от бъдещи промени в пенсионната възраст (European пенсионна възраст за  жените, при които Commission, 2012). 84 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България ГЛАВА VII Макрофискални последици от демографските промени в България Стъпвайки върху анализите от предходни- миграция, продължителността на  живота, те глави, тази глава дава количествено из- коефициентите на  икономическа актив- мерение на макрофискалното въздействие ност, пенсионната възраст, ръстът в произ- на демографските промени в България в те- водителността и  публичните инвестиции чение на  времето, в  една последователна в образование биха изменили констатации- рамка. Една проста платформа за моделира- те за базисния сценарий. Тези алтернативни не събира на едно място отделните прогнози сценарии се основават на последователност за  населението, работната сила по  възраст в прогнозите за работната сила, държавни- и  образование, държавните трансфери към те трансфери към пенсионния фонд и броя пенсионния фонд, броят на  учащите, както на  учащите, като всички те  отразяват спе- и  приблизителни оценки на  профилите цифичните за България обстоятелства. Мо- на  публичните разходи според възрастови делът не прави опит за новаторски принос групи по отношение здравните и дългосроч- към общия дебат за въздействието на демо- ните грижи.77 Понеже въздействието на демо- графските промени чрез решаване на  от- графските промени върху важни разходни делния проблем с  оптимизирането въз ос- пера като здравеопазване, образование и пен- нова на  избора между работа и  свободно сии може да се окаже сложно и противоречи- време, и  се  въздържа от  характеризиране во, важно е да бъде оценено фискалното въз- на  въздействието на  държавните разходи действие на  демографските промени в  една върху благосъстоянието на домакинствата. последователна рамка. Този модел разширява Симулациите сочат значително заба- наличните анализи на  дългосрочното въз- вяне на  икономическия растеж в  Бълга- действие на демографските промени в Бълга- рия и рязко нарастване на съотношение- рия (вж. например доклада на Европейската то дълг/БВП. Според прогнозите на базис- комисия, 2012b) като събира подробните от- ния сценарий ръстът на БВП достига 2,6% раслови анализи в една последователна рам- през 2016 г. След това той постепенно спада ка, захранваща анализа на фискалната устой- до  около 1% в  началото на 40-те години чивост. Моделът също така оценява въз- 77Вж. Глава I  за  подробности относно прогнозите действието на  промените в  политиките за населението и профилите на публичните разходи/ чрез алтернативни сценарии. По-конкрет- възрастта, както и Глава VI за държавните трансфери но, той разглежда как промените в нетната към пенсионния фонд. 85 Таблица VII‑1: Основни допускания 2012 2015 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 (Проценти) Изходен ръст на ОФП 0 2 1,3 1,2 1,2 1,2 1,2 1,2 1,2 Глобален лихвен процент (преди 4,5 4,5 4,5 4,5 4,5 4,5 4,5 4,5 4,5 облагане) Разлика в лихвения процент 2,5 2,5 2,3 2,2 1,7 1,2 0,6 0,3 0,1 Коефициент на безработицата 12,3 11,1 9,1 7,1 5,8 5,3 5 5 5 (Проценти от БВП) Приходи от преки данъци 5,4 5,5 5,9 6,1 6,3 6,4 6,4 6,5 6,5 Приходи от косвени данъци 17,2 16,4 16,2 16,2 16,2 16,2 16,2 16,2 16,2 Неданъчни приходи 4,8 3,8 3,6 3,6 3,6 3,6 3,6 3,6 3,6 Безвъзмездна помощ 3,1 3,8 3,4 3,3 3,2 3,1 3,1 3 3 Вноски в бюджета на ЕС 1 1,1 1,1 1,1 1,1 1,1 1,1 1,1 1,1 Други разходи 18,6 19,5 19,4 19,2 19,1 19,1 19 19 19 на века и продължава да спада до 0,7% към ние се основава на прогнозите за население- края на 50-те години, което е краят на про- то на  ООН. Прогнозите за  трудовата сила гнозния хоризонт. Публичните разходи се  основават на  прогнозите на  Междуна- за здравеопазване се очаква да се увеличат родната организация на  труда до 2020 г. от 4,1% от БВП през 2012 г. до 5,1% към 2050 и допускат постоянни коефициенти на ико- г. Очаква се разходите за дългосрочни гри- номическа активност по пол и петгодишни жи да се увеличат от 0,45% от БВП до 0,76% възрастови групи в  периода след това.78 към средата на века. Държавните трансфе- Предполага се, че общата факторна произ- ри към пенсионния фонд ще  намалеят от водителност (ОФП) ще  нараства с 1,2% 6,1% от  БВП през 2012 г. до  около 4,9% в дългосрочен план, което е малко над сред- от БВП в средносрочен план, преди отново ния прогнозен ръст на ОФП за ЕС (доклад да се увеличат до 5,6% към 2050 г. Прогнози- на  Европейската комисия, 2012a), в  съот- те са  публичните разходи за  образование ветствие с постепенното сближаване и в от- да  спаднат от 4,6% от  БВП през 2012 г. до съствието на  реформи за  увеличаване 3,2% към 2050 г., тъй като се очаква броят на производителността. на учащите да се свие с близо 50%. Допуска- Изчисляването на капиталовия фонд нията, които са в основата на тези прогнози, в България е предизвикателство. В много са доста консервативни. Въпреки това се оч- преминали през преход икономики неясно аква съотношението дълг/БВП на България каква, но голяма част от капиталовия фонд да се увеличи от 18 до 51% към края на про- е била унищожена при изоставянето на фа- гнозния период. брики и бракуването на оборудване. Освен това, въвеждането на  нови технологии в развитите икономики е ускорило аморти- Ключови допускания зацията на наличния капитал (Campos and Coricelli 2002). Оценките сочат, че тези загу- Базисният вариант е предназначен да от- разява макрофискалните резултати в  от- съствие на  корекции в  политиките. При За повече подробности относно различните сцена- 78 базисния вариант, демографското положе- рии за работната сила, вж. Глава I. 86 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура VII-1: Капиталовите потоци в България като процент от БВП 30% 30% 30% 20% 2001–04 20% 2005–08 20% 2009–11 10% 10% 10% 0% 0% 0% –10% –10% –10% –20% –20% –20% България EC10 EC15 България EC10 EC15 България EC10 EC15 ПЧИ Портфейлни инвестиции Други Текуща сметка на платежния баланс Общо капитало Източник: Изчисления на авторите въз основа на данни от Евростат. би вероятно са значителни.79 Ето защо ако е обосновано от няколко фактора, включи- се разчита на стандартния подход на посто- телно намаляващо избягване на  риска янна инвентаризация, това вероятно ще до- от глобалните инвеститори, както и иконо- веде до надценяване на капиталовия фонд мическо и  институционално сближаване в България. Например, въз основа този под- на българската икономика с останалата част ход, Ганев (2005) изчислява коефициент на  ЕС.80 От  друга страна, намаляването на капиталоемкост от 3,18 за България през на работната сила в България намалява въз- 2007 г. Нашият модел използва по-консер- вращаемостта на капитала, което отблъсва вативната оценка от 2,55 през базовата го- новите входящи потоци. дина, което е в съответствие с коефициента Направено е допускането, че безрабо- на  капиталоемкост за 2010 г., обсъждан тицата ще достигне 5% точно преди 2040 г. в МВФ (2010) и оценката на ЕС за Словения От началото на новото хилядолетие безра- (доклад на Европейската комисия 2011) . ботицата в  България постоянно спада Моделът предполага, че  България от около 20% до 5,6% към 2008 г. Вследствие е  малка и  отворена икономика. Това до- на финансовата криза от 2008 г. безработи- пускане е обосновано от факта, че България цата скочи рязко до 12,3% през 2012 г. В хода успя да привлече изключително големи ка- на доближаване на икономиката до дълго- питалови потоци в  размер до 30% от  БВП срочния й  потенциал, същото се  очаква в нетно изражение преди финансовата кри- и по отношение на безработицата. за от 2008 г. Дори след кризата капиталови- Прогнозирането на публичните разхо- те потоци на  България останаха високи ди за здравеопазване е трудна задача. Пуб- в сравнение с други държави от ЕС (Фигура личните разходи за  здравеопазване са  про- VII-1). В условията на отворена икономика, гнозирани на база специфични за дадена въз- капиталовите потоци реагират на разлики- те между местната икономика и останалия свят по отношение на коригираната за ри- 79 Deliktas and Balcilar (2005), например изчисляват, че до 50% от капиталовия фонд от социалистическо скове възвращаемост на инвестицията. До- време е бил унищожен в началото на прехода. пуснато е, че между 2012 и 2050 г. разликата 80 Моделът не  дава възможност за  остойностяване в  лихвените проценти между България на въздействието на застаряването върху спестявани- и останалия свят ще спадне от 2,5 процент- ята на домакинствата. Както е посочено в Глава I, оба- че, това въздействие зависи от  различни фактори, ни пункта през 2012 г. до 0,1 процентни включително от демографските причини за застаря- пункта през 2050 г., което насърчава новите ването и  особеностите на  социално-осигурителната входящи капиталови потоци. Това развитие система. Макрофискални последици от демографските промени в България | 87 раст разходи за  здравеопазване, които Ключови констатации са индексирани спрямо дохода на глава от на- селението чрез еластичност на доходите. Резултати от базисния сценарий За тази еластичност е допусната стой- ност малко над едно (1,15), което отразява В дългосрочен план се  прогнозира спад ефекта на догонване на публичните разхо- на  ръста на  БВП. Според базисните про- ди за здравеопазване, с оглед факта, че в мо- гнози, годишният ръст на БВП достига 2,6% мента те са ниски в сравнение с останалата през 2016 г., след което постепенно спада част на ЕС. С цел изчисляване на общия дял до  около 1% в  началото на 40-те години на  публичните разходи за  здравеопазване на века и продължава низходящия си ход до от БВП, тези отделни разходи са умножени 0,7% към края на  прогнозния хоризонт. по  средния доход на  глава от  населението В следствие на това се прогнозира реалният и  броя на  лицата във всяка петгодишна БВП да нарасне от около 77 милиарда щ. д. възрастова група за дадена година. Прогно- през 2012 г. до 126 милиарда щ. д. през 2050 зната методология разчита на  косвено до- г. Симулациите „Монте Карло“ показват, пускане: потреблението на здравеопазване че в дългосрочен план се очаква темповете остава пропорционално в  отделните въз- на  растеж да  останат в  диапазона между растови групи, докато продължителността 2,2% и 0,2% с 90% степен на  сигурност.82 на живота нараства. Това е много консерва- От  друга страна, темповете на  растеж тивно допускане. Като пример, в България на  БВП на  глава от  населението достигат публичните разходи за  здравеопазване връхна точка от 3,3 % през 2016 г., след кое- на  хората на  възраст 70–75 години са  три то постепенно намаляват до 1,5 % към края пъти по-високи от  тези на  хората на  въз- на прогнозния хоризонт. раст 50–55 години. В  много държави Този спад до  голяма степен е  причи- от  ЕС15 тенденцията е  това съотношение нен от свиващата се работна сила. Счита- да  надвишава 5 (Доклад на  Европейската но от 2021 г. се  прогнозира, че  заетостта комисия от 2009 г.). ще  ограничава растежа успоредно с  нама- Дългосрочните прогнози за прихо- ляването на работната сила. В средносрочен дите се основават на следните допуска- план се прогнозира, че заетостта ще повли- ния: За неданъчните приходи и приходите яе положително на растежа. Това е причи- от косвени данъци се допуска, че имат нено от факта, че допуснатият спад на без- еластичност на доходите, равна на 1; по работицата в средносрочен план има поло- тази причина, техният дял от БВП остава жителен ефект върху заетостта, който постоянен в дългосрочен план. Единстве- първоначално надвишава ефекта от  нама- ната корекция се получава от малки нама- ляването на работната сила. Щом безрабо- ления в периода между 2012 и 2015 г. на тицата достигне равновесната стойност от5 приходите от косвени данъци – от 17,2% на %, остава единствено отрицателният ефект 16,4 %, както и на неданъчните приходи – от намаляването на работната сила (Фигура от 4,8% на 3,8 %, което съответства на VII-2б). Ръстът на ОФП, обаче, и увеличава- Средносрочната фискална рамка на Бъл- щата се капиталоемкост повишават произ- гария (2012 г.). От друга страна, за прихо- дите от преки данъци се прогнозира, че ще отбележат леко подобрение с течение на 81 Вж. в Глава I повече за профила на публичните раз- времето от 5,4 % от ВВП през 2012 г. до 6,5% ходи по възраст по отношение на здравните и дълго- през 2050 г., което отразява по-добра да- срочните грижи. 82 Тези симулации характеризират ударите върху ръ- нъчна събираемост. Каре VII‑1 дава повече ста на  ОКП, които идентично и  самостоятелно информация за основната структура, за- са дистрибутирани с нулева средна стойност и 0.75% легнала в модела.81 стандартни отклонения. 88 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Каре VII-1: Основни модели Анализът в тази глава използва симулациите от един прогнозен модел на Onder, Pestieau, Ley (2013) и аналитичните констатации от модела „Припокриващи се поколения“(Overlapping Generations, OLG), разработен от Dedry, Ley, Onder, and Pestieau (2013). Първият модел характеризира България като малка и отворена икономика, в която мобилният фактор е капиталът. Резултатът е получен от стандартна функция Коб-Дъглас с постоянна възвращаемост към мащаба и два фактора на производство: капитал и единица ефикасност на труда. Физическият труд е превърнат в единици ефикасност чрез използване на формулата на Минсър. Предлагането на труд е външен за модела фактор, а равновесното ниво на капитала е представено чрез изравняване на коригираните за риск възвращаемости между вътрешните пазари и останалия свят. В модела държавата събира данъци, получава неданъчни приходи и помощи и предоставя публични услуги. Данъчните приходи включват косвени данъци, корпоративни данъци и трудови данъци, а публичните разходи включват образование, здравеопазване, трансфери към пенсионния фонд и други разходи . Моделът „Припокриващи се поколения“ използва среда с два периода с ендогенна пенсионна възраст. Интересна е констатацията, че въздействието на застаряването върху спестяванията, а оттук и върху инвестициите и натрупването на капитал, зависи от факторите на застаряването и действащата социално-осигурителна система. Застаряването, което е причинено от спад в раждаемостта, категорично стимулира спестяванията, докато увеличената продължителност на живота (или спад на смъртността) в общество с гъвкава пенсионна възраст и солидарно социално осигуряване има нееднозначни последици за спестяванията. Макар че увеличение на спестяванията може да бъде очаквано при обосно- вани допускания, ако пенсионната система е твърде щедра намаляване на спестяванията също е възможно. Освен това, конкретният вид на финансирането също влияе върху въздействието на застаряването върху натрупването на капитал. При система с фиксирани вноски, при която бремето се поема от сегашните пенсионери, намаляването на раждаемостта увеличава спестяванията и натрупването на капитал. Ако пенсиите са фиксирани, нетният ефект е нееднозначен. Инвестиции Механика Резултати на моделите Пенсионен фонд (PROST) Демограф Реален Фискален Динамика Основни Инвестиции ска сектор сектор на дълга показатели динамика Сценарии Анализ на сценариите водителността на друга през целия прогно- VII-2г). Това увеличение се дължи на съче- зен хоризонт. Средно, БВП на  един работ- тание от  два фактора: първо, публичните ник нараства с около 2,4% годишно. разходи за здравеопазване на глава от насе- Публичните разходи за здравеопазва- лението са по-високи при възрастните хора. не като дял от БВП растат през целия про- По  този начин, увеличаването на  средната гнозен период. Те се покачват от 4,1% през възраст на  обществото увеличава дела 2012 г. до  над 5.1% към 2050 г. (Фигура на общия доход, харчен за здравеопазване. Макрофискални последици от демографските промени в България | 89 Второ, ако се допусне, че публичните разхо- лиона през 2012 г., като прогнозите са този ди за  здравеопазване като дял от  БВП брой да спадне до 527 000 през 2050 г. Макар на  България в  един момент постепенно и  да е допуснато, че разходите за образова- ще  застигнат тези в  другите европейски ние на  един учащ ще  растат с  темповете държави83, на  потреблението на  здравео- на  БВП на  глава от  населението, самите пазване се  приписва еластичност на  дохо- стойности на  записаните учащи намалява дите със стойност малко над единица (1,15). публичните разходи за образование. Вслед- Вследствие на  това, дори и  след отчитане ствие на това публичните разходи за обра- на  промяната във възрастовата структура, зование ще  намалеят от 4,6% от  БВП през публичните разходи за  здравеопазване все 2012 г. до 3,2% към 2050 г. Тези прогнози пак ще се увеличат като част от БВП. За раз- косвено допускат, че няма необходимост от ходите за дългосрочни грижи, които са ка- „защитени“ образователни институции тегоризирани като други разходи, се  про- и  от  допълнителни инвестиции в  ученето гнозира, че  ще  се  увеличат от 0,45% през през целия живот. Освен това, увеличаване- 2012 г. до 0,76 през 2050 г. Тези прогнози то на  качеството на  образованието, което са  в  унисон с  прогнозите на  Европейската е  много важно за  устойчивостта на  ръста комисия (2012a), но  не  отчитат факта, на  производителността, може да  наложи че публичните услуги за дългосрочни гри- по-голямо увеличение в разходите на един жи вероятно са подценени и че публичното учащ, което ще  обърне низходящото дви- предлагане на дългосрочни грижи в Бълга- жение на разходите за образование (За под- рия в момента вероятно е под оптималните робно обсъждане на темата, вж. Глава IV). си равнища (вж. Глава V за по-подробно об- Очаква се  спадът в  броя на  учащите съждане на темата). се да намали публичните разходи за обра- Фискалният натиск, породен от дефи- зование. Общият брой на  учащите през цитите в  социално-осигурителната систе- 2012 г. е 1,03 милиона, като прогнозите ма, спада в средносрочен план, след което са този брой да спадне до 527 000 през 2050 отново скача рязко в  дългосрочен план. г. Макар и  да  е  допуснато, че  разходите В  България трансферите от  общия държа- за образование на един учащ ще растат при вен бюджет към пенсионния фонд се  из- еднакви темпове с БВП на глава от населе- вършват под две форми. Първо, сума, про- нието, самите стойности на  спада в  броя порционална на  общата пенсионна оси- приети учащи се намалява публичните раз- гуровка върху заплатите на  работещите ходи за  образование. Вследствие на  това се превежда от общия бюджет на пенсион- публичните разходи за образование ще на- ния фонд по  силата на  закона. Второ, ако малеят от 4,6% от БВП през 2012 г. до 3,2% пенсионният фонд генерира дефицит през към 2050 г. Тези прогнози косвено допускат, дадена година, разликата се покрива от вто- че няма необходимост от „защитени“ обра- ри превод от общия държавен бюджет през зователни институции и  от  допълнителни същата година. Както е показано на Фигура инвестиции в  ученето през целия живот. VII-2г, сборът от  тези два вида трансфери показва леко намаление от  стойност около 83 Публичните разходи на България за здравеопазване 6,1% от БВП през 2012 г. до около 4,9% в сред- като дял от БВП са много ниски спрямо други евро- носрочен план, след което отново се  пови- пейски държави, дори при отчитане нивата на дохо- шава, до 5,6% към края на прогнозния хори- дите. Както е  обсъдено в  Глава IV, основателно зонт, което основно се  диктува от  броя е да се допусне, че публичните разходи за здравеопаз- на осигуряващите се и пенсионерите. 84 ване на  глава от  населението като дял от  БВП ще се увеличат. Очаква се  спадът в  броя на  учащите 84 За подробно обсъждане на еволюцията на баланса да намали публичните разходи за образо- на солидарното осигуряване и допусканията, залегна- вание. Общият брой на учащите е 1.03 ми- ли в тези симулации, вж. Глава VI. 90 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура VII-2: Фискални прогнози при базисни допускания a. Ръст на БВП б. Разбивка на ръста на БВП на глава от населението Принос към ръста на БВП на глава 0,06 4% 0,05 Темп на растеж на БВП 3% 0,04 от населението 0,03 2% 0,02 0,01 1% 0 0% –0,01 –0,02 –1% 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2050 66,7 процента 75 процента 90 процента Период Средно 99 процента 95 процента Отчитане на икономическия растеж Обща факторна производителност Население Човешки капитал Капиталов резерв Коефициент на заетост в. Разбивка на приходите г. Публични разходи според възрастта Разходи, свързани с възрастта 35 6,5 30 6,0 производителност (процент от БВП) Обща факторна 25 5,5 20 5,0 15 4,5 10 4,0 5 3,5 0 3,0 2010 2015 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2050 Период Период Приходи Разходи, свързани с възрастта Преки данъчни приходи Неданъчни приходи Разходи за образование Разходи за здравеопазване Здравни осигуровки Непреки данъчни приходи Трансфери към пенсионни фондове Непенсионни социални осигуровки Безвъзмездни помощи д. Първичен баланс е. Съотношение дълг/БВП Съотношение първичен баланс/БВП 0,005 0,60 0,55 Съотношение дълг/БВП 0 0,50 0,45 0,40 –0,005 0,35 0,30 –0,01 0,25 0,20 –0,015 0,15 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 66,7 процента 75 процента 90 процента 66,7 процента 75 процента 90 процента Средно 99 процента 95 процента Средно 99 процента 95 процента Изтоник: Авторски симулации. Макрофискални последици от демографските промени в България | 91 Таблица VII‑2. Разбивка на дълговата динамика при базисния сценарийa 2015 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Промяна в съотн. дълг/БВП 1.2% 0.8% 0.7% 0.6% 0.6% 0.7% 1.0% 1.1% Ефект от ръста на БВП –0.5% –0.5% –0.4% –0.4% –0.4% –0.4% –0.4% –0.3% Плащания на лихви 0.8% 0.4% 0.3% 0.4% 0.4% 0.4% 0.5% 0.5% Първичен баланс 0.8% 0.9% 0.8% 0.7% 0.6% 0.7% 0.9% 0.9% a Годишни плащания в процентни пунктове, 2012–2050 г. Освен това, увеличаването на  качеството от демографските изменения в България, на  образованието, което е  много важно тук са  представени три алтернативни сце- за  устойчивостта на  ръста на  производи- нария, засягащи: а) общата факторна про- телността, може да наложи по-голямо уве- изводителност, б) трудовата сила, и в) обра- личение в разходите на един учащ се, което зованието на населението. ще  обърне низходящото движение на  раз- ходите за образование (За подробно обсъж- дане на темата, вж. Глава IV). Сценарии за общата факторна Прогнозира се, че демографският пре- производителност ход в  България ще  доведе до  постепенно нарастване на публичния дълг. За фискал- Допускането за висок ръст на производи- ния бюджет се прогнозира, че ще генерира телността пряко повишава ръста на БВП. нетни дефицити през целия прогнозен хо- Но има и допълнителен, косвен ефект. Ко- ризонт, за  които се  очаква да  са  близо 1% гато ОФП се  увеличава, маргиналната про- в дългосрочен план (Фигура VII-2)85. Вслед- изводителност на  факторите на  производ- ствие на това съотношението дълг/БВП ска- ство също нарастват. В  отговор на  това ча от  сегашните около 18% до  около 51% ще  има нови входящи капиталови потоци към 2050 г. Макар и това да е свидетелство в една отворена икономика, а по този начин за  значително влошаване, такова ниво все и  по-големи инвестиции.87 Разработени пак е  в границите, определени по  Маас- са два алтернативни сценария за ОФП с цел трихтските критерии. Трайната възходяща да се изследва въздействието на различните тенденция обаче е причина за тревога. допускания за ОФП върху прогнозните ре- Трайните нетни дефицити са  най-ва- зултати. Ниският ръст на  ОФП в  част жният фактор, водещ до  натрупване (a) от Фигура VII-3 е с 0,15% по-нисък от баз- на публичен дълг в хода на прогнозния пе- исния вариант в  дългосрочен план. В  сред- риод (Таблица VII-1). Нетните дефицити носрочен план разликите варират между увеличават съотношението дълг/БВП с око- 0,8% през 2016 г. до 0,18% през 2021 г. Ниски- ло 0,9 процентни пункта годишно. Плаща- ят ръст на  ОФП достига средния ръст нията на лихви увеличават съотношението на  ОФП в  държавите от  ЕС, прогнозиран с около 0,4 процентни пункта годишно, като до  голяма степен неутрализират ефекта 85 Последните фискални прогнози на Министерство- от ръста на БВП.86 то на  финансите отчитат 0,2% нетен излишък през 2012 г., 0,3% дефицит през 2013 г., 0,2% дефицит през 2014 г. и балансирана основна сметка през 2015 г. Алтернативни сценарии 86 Понеже моделът не отчита инфлацията или промени във валутния курс, няма други ефекти от оценката. 87 В  модела се  предполага, че  предлагането на  труд С цел проучване на това кои политики мо- не  е  еластично, поради което то  не  се  променя при гат да  смекчат отрицателните последици различните сценарии за ръст на ОФП. 92 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура VII-3: Прогнози по сценариите за ОФП a. Темп на ръста на ОФП б. Ръст на ОФП 0,015 0,035 Темп на ръста на БВП (%) 0,030 Темп на ръста на ОКП 0,010 0,025 0,005 0,020 0,000 0,015 0,010 –0,005 0,005 –0,010 0,000 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 Базов сценарий за ръст на ОФП Нисък ръст на ОФП Базов сценарий за ръст на ОФП Нисък ръст на ОФП Висок ръст на ОФП Висок ръст на ОФП в. Публични разходи за здравеопазване г. Трансфери към пенсионния фонд Публични разходи за здравеопазване 5,4 6,2 Трансфери към пенсионния фонд 5,2 5,0 5,8 ((% от БВП) 4,8 (% от БВП) 5,4 4,6 4,4 5,0 4,2 4,0 4,6 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 Базов сценарий за ръст на ОФП Нисък ръст на ОФП Базов сценарий за ръст на ОФП Нисък ръст на ОФП Висок ръст на ОФП Висок ръст на ОФП д. Първичен баланс е. Съотношение дълг/БВП 0,2 0,65 0,0 Съотношение дълг/БВП 0,55 0,2 Нетно салдо (% от БВП) 0,4 0,45 0,6 0,35 0,8 0,25 1,0 1,2 0,15 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 Базов сценарий за ръст на ОФП Нисък ръст на ОФП Базов сценарий за ръст на ОФП Нисък ръст на ОФП Висок ръст на ОФП Висок ръст на ОФП Източник: Авторски симулации. Макрофискални последици от демографските промени в България | 93 Фигура VII-4: Прогнози по различните сценарии за КИА a. Обща работна сила б. Ръст на БВП 3,6 3,5 обща работна сила (милиниs) 3,4 3,0 Темп на ръста на БВП (%) 3,2 2,5 3,0 2,0 2,8 1,5 2,6 2,4 1,0 2,2 0,5 2,0 0,0 2024 2032 2036 2020 2028 2012 2016 2040 2044 2048 2024 2032 2036 2020 2028 2012 2016 2040 2044 2048 Базов сценарий за РС Сценарий за висок КИА Базов сценарий за РС Сценарий за висок КИА Сценарий за пенсионната възраст Прогнози на EuroPop Сценарий за пенсионната възраст Прогнози на EuroPop в. Публични разходи за здравеопазване г. Трансфери към пенсионния фонд 5,40 6,1 Публични разходи за здравеопазване трансефри към пенсионния фонд 5,9 5,20 5,7 5,00 5,5 (% от БВП) 4,80 (% от БВП) 5,3 4,60 5,1 4,40 4,9 4,20 4,7 4,00 4,5 2024 2032 2036 2020 2028 2012 2016 2040 2044 2048 2024 2032 2036 2020 2028 2012 2016 2040 2044 2048 Базов сценарий за РС Сценарий за висок КИА Базов сценарий за РС Сценарий за висок КИА Сценарий за пенсионната възраст Прогнози на EuroPop Сценарий за пенсионната възраст Прогнози на EuroPop д. Първичен баланс (е. Съотношение дълг/БВП 0,4% 0,55 0,2% 0,50 Съотношение дълг/БВП Нетно салдо (% от БВП) 0,0% 0,45 0,40 –0,2% 0,35 –0,4% 0,30 –0,6% 0,25 –0,8% 0,20 –1,0% 0,15 2024 2032 2036 2020 2028 2012 2016 2040 2044 2048 2024 2032 2036 2020 2028 2012 2016 2040 2044 2048 Базов сценарий за РС Сценарий за висок КИА Базов сценарий за РС Сценарий за висок КИА Сценарий за пенсионната възраст Прогнози на EuroPop Сценарий за пенсионната възраст Прогнози на EuroPop Източник: Авторски симулации. 94 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България от Европейската комисия (2012a).88 Високият за фискалния бюджет, наложено от социал- ръст на ОФП е с около 0,3 процентни пункта но-осигурителната система. по-висок от базисния вариант в дългосрочен В дългосрочен план, поддържането план и  е сходен с  прогнозите за  България на  висок ръст на  производителността в доклада на Европейската комисия (2012a). е  много важно за  фискалната устойчи- В този случай БВП на един работник се уве- вост. По-висок ръст на ОФП намалява нет- личава средно с 2,9% годишно. ния дефицит, както е  показано в  част (д), Публичните разходи за здравеопазва- а по този начин и съотношението дълг/БВП не са  по-високи в  едно по-богато обще- от 51% при базисния вариант до 45% през ство. Един интересен резултат от по-висока- 2050 г. При сценария с по-ниска ОФП, съ- та производителност е, че делът от БВП, хар- щото съотношение се  увеличава до  около чен за  здравеопазване, се  увеличава леко 64% в течение на прогнозния хоризонт. При спрямо базисния вариант. Допуснато е, липса на  промяна в  политиките, този ре- че  публичните разходи за  здравеопазване зултат предполага, че  ако икономиката ще растат с темп, съизмерим с темпа на БВП на България не се представя над средното на  глава от  населението. В  икономика със за ЕС по отношение ръста на ОФП, ще е на- свиващо се население, БВП на глава от насе- лице значителен риск в  дългосрочен план лението расте по-бързо от самия БВП. В до- да  бъде нарушен Маастрихтският крите- пълнение, когато еластичността на доходите рий, който ограничава публичния дълг до на здравните разходи е над едно, разликата 60% от  БВП. Важен момент тук е, че  под- между ръста на БВП на глава от населението държането на висок ръст на производител- и ръста на БВП има още по-отчетливо влия- ността не  е  автоматичен процес. Това ние върху публичните разходи. По-високи- предполага активни политики и  планира- ят ръст на  ОФП засилва този ефект, като не. В  допълнение към подобренията във увеличава публичните разходи дори като функционирането на пазара на труда, обра- дял от БВП. зованието и здравните услуги, което бе об- По-високият ръст на  производител- съдено подробно в предходните глави, тези ността помага за намаляване на дефицита политики могат да са и под формата на ус- в  социално-осигурителната система. Как- тановяване на по-предвидима бизнес среда, то показва част (г), високият ръст на ОФП подобряване на иновациите и политиките води до по-малки трансфери. По-високият и осигуряването на по-добра пътна инфра- ръст на ОФП генерира номинално по-висок структура и  по-добро функциониране дефицит в пенсионния фонд, който трябва на енергийния отрасъл.89 да бъде финансиран чрез трансфери от да- нъчните приходи. Причината за  това е, че  пенсиите се  индексират спрямо ръста на заплатите и по-бързият ръст на произво- 88 Разликите между двата вида показатели са основно дителността увеличава по-бързо реалните в средносрочната динамика. Проучването на ЕК из- заплати. Но по-високата производителност ползва сравнително стабилна траектория на  ръста също така увеличава и БВП, а в този случай на ОФП, докато този модел включва настоящия ико- въздействието върху БВП е  сравнително номически спад и прогнозира възстановяване в сред- носрочен план. Това води първоначално до по-нисък, по-голямо, отколкото това върху дефицита а след това по-висок темп на ръста на ОФП спрямо в пенсионния фонд. Поради това, размерът средното за  ЕС, съответно в  краткосрочен план на  трансферите като част от  БВП е  по-ма- и средносрочен план. 89 Както е  посочено в  увода, обсъждането на  рефор- лък при сценария с по-висок ръст на ОФП, мите за  повишаване на  производителността чрез в  сравнение с  базисния вариант. Подобна средства, различни от подобряване на образованието обосновка обяснява защо по-ниският ръст и здравеопазването, ще бъде предмет на ново проуч- на  ОФП предполага по-голямо бреме ване. Макрофискални последици от демографските промени в България | 95 Сценарии за икономическата ране на  потискащите растежа последици активност на населението от демографския преход. Сценарият за ви- сок КИА значително стимулира ръста Тъй като еволюцията на работната сила на БВП (Фигура VII‑4б). Средно, този ефект ще има значително въздействие върху е около 0,5% годишно, което увеличава БВП перспективите за растеж на България, на глава от населението от около 22 200 лв. моделът симулира въздействието на раз- по  базисния сценарий до  около 26 400 лв. личните прогнози за работната сила и на- през 2050 г. При сценария за  пенсионната селението. Алтернативните сценарии за възраст, ръстът на  БВП е  с около 0,3 про- работната сила представят сценария за центни пункта годишно между 2020 и 2025 пенсионната възраст, показващ въз- г. След приключване на  реформата обаче, действието от текущата законодателна ре- темповете на ръст на работната сила се оп- форма за повишаване на пенсионната въз- ределят наново единствено от демографска- раст за мъжете и жените90 и сценария с ви- та динамика. По  тази причина, ръстът сок КИА. Последният сценарий предполага на  БВП се  доближава до  ръста в  базисния доближаване на КИА до държавите с висок сценарий за остатъчния прогнозен период. такъв коефициент (Сценарий II в Глава I). За  сравнение, в  базирания на  EUROPOP Сценарият предполага КИА над 80 % дори сценарий за КИА приносът е средно около при хората на възраст 70–74 години. Този 0,18% към темповете на  ръст годишно, сценарий може да се тълкува като горна с леко увеличение към края на прогнозния граница.91 период.93 За да се отрази въздействието от нама- По-високата икономическа активност ляването на нетната емиграция, тази глава подобрява фискалната устойчивост. представя и  резултати, базирани на  про- По-висок КИА означава по-висок доход гнозите на  Евростат за  населението на глава от населението. Това води до леко EUROPOP2010. Докато ООН от една страна увеличение на публичните разходи за здра- екстраполира текущите имиграционни тен- веопазване като дял от  БВП по  причини, денции и прогнозира 10 000 нетни емигран- обяснени в предходния сценарий. Същевре- та годишно през целия прогнозен период, Евростат допуска увеличение в нетната еми- грация от 10 000 души годишно сега до 14 90 През януари 2012 бе приет нов закон, според който 000 през 2020 г., която впоследствие спада пенсионната възраст за мъжете и жените се увеличи с 4 месеца – до 63 г. и 4 месеца за мъжете и 60 г. и 4 ме- трайно в  началото на 30-те години на  века сеца за  жените. След 2013 г. пенсионната възраст при прогнозите EUROPOP2010. За периода ще продължи да се увеличава с по 4 месеца на година, между 2030 и 2050 г., EUROPOP2010 допуска докато достигне 65 г. за  мъжете през 2017 г. и 63 г. нетна имиграция от  около 5 000 души го- за жените през 2020 г. 91 Както е обсъдено в Глава I, този сценарий вероятно дишно. EUROPOP2010 се различава от про- отразява съчетание от  амбициозни реформи, вклю- гнозите на  ООН и  по  отношение раждае- чително промени в данъчното третиране на получа- мостта и  продължителността на  живота.92 ващите втора заплата, помощите за  деца, вдигане Вследствие на тези допускания през 2050 г. на официалната пенсионна възраст както за мъжете, населението е  малко по-различно. Според така и за жените, а също и реформи в здравеопазва- нето, които са в подкрепа на по-дългия трудов живот. EUROPOP2010, населението на  България 92 Вж. Приложение I за подробно описание на разли- ще се свие до 5,899 милиона към 2050 г., до- ката между прогнозите за  населението на  Евростат като ООН прогнозира по-малко население - и ООН. 93 Базираният на EUROPOP сценарий за КИА допус- 5,457 милиона, което основно се  дължи ка, сходно на базисния сценарий, темповете на КИА на допускането за по-голяма емиграция. по  пол и  възрастови групи да  са  според прогнозите По-високата икономическа активност на МОТ до 2020 г. и постоянен коефициент на КИА се оказва ефективен начин за неутрализи- впоследствие. 96 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Фигура VII-5: Работна сила по степен на образование при различните сценарии Работна сила (милиони) 2 1.5 1 0.5 0 15–39 40–64 65+ 15–39 40–64 65+ 15–39 40–64 65+ 15–39 40–64 65+ 2010 базисен сценарии Максимум КИА Висше образование Основно Средно Висше Източник: симулации на експертите на СБ, въз основа на данни от прогнозите за населението на ООН, МОТ и Виенския демографски институт. Прогнозите са за 2050 г. Сценарият за висше образование допуска постоянни КИА по възраст и образование. менно обаче намаляват и  държавните на броя на учащите, получаващи средно или трансфери към пенсионния фонд като дял висше образование. В  следствие на  това, от  БВП поради повечето осигуряващи се; противно на  стандартните сценарии по-нисък ръст на реалните заплати в отно- за КИА, този сценарий предполага и увели- сително отношение, което се използва като чение на хората със средно или висше обра- база за  изчисляване на  пенсиите; както зование. Въпреки тези разлики, базисният и по-висок знаменател. Сценарият с висока сценарий и  сценарият за  висше образова- икономическа активност води до значител- ние се основават на едни и същи прогнози но подобрение в  нетното салдо (Фигура за  населението на  ООН. Това налага едно VII-4д). Прогнозира се, че нетният дефицит доста сериозно допускане, понеже за обра- през 2050 г. ще бъде 0,75% по този сценарий, зованието е вероятно да влияе на всичките спрямо 0,83% по  базирания на  EUROPOP три фундаментални демографски компо- сценарий за КИА и около 0,91% при базис- нента: раждаемост, смъртност и миграция. ния сценарий и  сценария за  пенсионната Броят деца, разположението във времето възраст. Това означава по-ниско съотноше- на  ражданията и  браковете се  различават ние дълг/ БВП при сценария с  висок КИА между жените с различно ниво на образо- (43,7%) и при базирания на EUROPOP сце- вание. Продължителността на  живота нарий за  КИА (49,4%), спрямо базисния обикновено е по-висока сред по-образова- сценарий и  сценария за  пенсионната въз- ните. Освен това, при по-образованите раст (съответно 51,3% и 50,8%). склонността към миграция е  по-голяма, Тъй като инвестициите в  образова- а  вероятността за  завръщане в  родината – нието са  ключово средство, чрез което по-малка. Всичко това предполага, че про- държавата може да насърчи ръста на про- гнозите за населението може да са различни изводителността, моделът представя два между отделните образователни сценарии, различни образователни сценария. Про- но посоката на промяната не е еднозначна. гнозите на  базисния сценарий и  на  сцена- Макар и да се допуска, че общото население рия с  висок КИА, които са  представени е едно и също при базисния сценарий и сце- по-горе, предполагат постоянство на нива- нария за  висше образование, за  работната та на  приетите учащи се. От  друга страна, сила се прогнозира, че ще е по-голяма при представеният тук сценарий за висше обра- сценария за висше образование, понеже ко- зование предполага стабилно увеличаване ефициентите на  икономическа активност Макрофискални последици от демографските промени в България | 97 Фигура VII-6: Прогнози при сценариите за образованието a. Прием в училищата б. Работна сила 600 3,6 Прием в учлищата (хиляди) 3,4 500 трудова сила (милиони) 3,2 400 3,0 300 2,8 2,6 200 2,4 100 2,2 0 2,0 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 Базов сценарий за Базов сценарий Базов сценарий Сценарий за висшето след средното образование за средното образование за работната сила образование в. Публични разходи за образование г. Ръст на БВП 5,4 3,0 5,0 Темп на ръста на БВП (%) 2,5 образование (% от БВП) Публични разходи за 4,6 2,0 4,2 1,5 3,8 1,0 3,4 3,0 0,5 2,6 0,0 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 Базов сценарий за сектор Сценарий за висшето Базов сценарий за сектор Сценарий за висшето образование образование образование образование д. Първичен балавс е. Съотношение дълг/БВП 0,4% 0,55 0,2% Съотношение дълг/БВП Нетно салдо (% от БВП) 0,0% 0,45 –0,2% 0,35 –0,4% –0,6% 0,25 –0,8% –1,0% 0,15 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 2012 2016 2020 2024 2028 2032 2036 2040 2044 2048 Базов сценарий за сектор Сценарий за висшето Базов сценарий за сектор Сценарий за висшето образование образование образование образование Източник: Авторски симулации. 98 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България са по-високи за населението с висше обра- нарий. Това донякъде се дължи да допуска- зование в дадена възрастова група (Фигура нето, че инвестициите в образование пови- VII-5).94 шават стандарта на  живот, тъй като Може ли подобряването на уменията публични услуги, различни от  образова- на работната сила да компенсира нейното нието също се подобряват при повишаване намаляване? Към 2050 г. броят на  студен- уменията на работната сила. тите, получаващи диплома за висше образо- Както е обсъдено в Глава III, българ- вание достига 204 000 при сценария за ви- ската образователна система е изправена сше образование, спрямо 88 000 при базис- пред няколко предизвикателства, които ния сценарий.95 Това води до  увеличаване не са отразени в тези симулации: На първо на средния брой години учене от 11 години място, в бъдеще България ще трябва да на- през 2012 г. до 12,2 години към 2050 г. В до- мали отпадането от училище, което е особе- пълнение, тъй като икономическата актив- но високо сред ромите и други групи в не- ност е по-голяма сред по-образованите, ра- равностойно положение. Вероятно това ботната сила е  по-голяма при сценария ще изисква допълнително публично финан- за  висше образование. Това осигурява до- сиране. От друга страна, България ще тряб- пълнителен източник за  растеж, освен по- ва да разработи ефективна програма за уче- добряването на уменията. Средно този сце- не през целия живот, разходите за  която нарий генерира допълнителни 0,23% темп не са отразени в симулациите. Те се основа- на  ръст след като стане ефективен някъде ват и на допускането, че разходите за обра- около 2020 г. Впоследствие става по-силен зование на  едно дете по  отношение БВП и достига почти 0,4 процентни пункта през на  глава от  населението не  се  увеличават 2050 г. (Фигура VII‑6а). при сценария за висше образование. На вто- Приемът във ВУЗ увеличава публич- ро място, моделът допуска, че самото учи- ните разходи за образование спрямо баз- лище увеличава производителността на ра- исния сценарий. Вместо да намаляват, как- ботната сила. И  това допускане може то е в базисния сценарий, публичните раз- да не е вярно, ако образователната система ходи за образование се увеличават от малко не обслужва нуждите на бизнеса или ако ка- над 4,6% през 2012 г. до почти 5,1 % в сред- чеството на образованието спадне при уве- носрочен план, преди да се върнат до 4,5% личен брой дипломиращи се. към 2050 г. (Фигура VII‑6в). Увеличението Тези симулации предполагат, че демо- на фискалните разходи е смекчено от допус- графските изменения в България създават кането, че инвестициите в образование на- сериозна заплаха за растежа и фискалната маляват потреблението на други публични устойчивост, ако не се проведат реформи. услуги като полиция и  болнични грижи. Както показва сценарият с  високия КИА, Това твърдение е подкрепено от емпирични увеличените КИА може значително да уве- доказателства за това, че висшето образова- личат растежа и  да  подобрят траекторията ние е свързано с по-ниска криминогенност на публичния дълг (Таблица VII-2). За пуб- и по-честа здравна профилактика (Lochner личните инвестиции в образованието също and Moretti 2004). се проектира при сценария за висше образо- По-образованата работна сила прави по-устойчиви публичните финанси. Сред- но, по-образованата и  производителна ра- 94 Това наблюдение е почти универсално. Дори между ботна сила води до  намаляване на  нетния по-богатите държави от ЕС със значително по-висока дефицит с около 0,15 процентни пункта го- образованост от България, участието на пазара а тру- да се увеличава с повишаване на образованието. дишно. Вследствие на това съотношението 95 По аналогичен начин, броят на учащите се, придо- дълг/БВП спада от 51% през 2050 г. по баз- биващи средно образование, ще се увеличи от 265 хи- исния сценарий до почти 41% по този сце- ляди на 440 хиляди. Макрофискални последици от демографските промени в България | 99 вание, че  ще  доведат до  значителни ползи този сценарий нетният дефицит добавя по  отношение на  растежа и  фискалната средно по 1 процентен пункт годишно към устойчивост, в случай, че образованието по- съотношението дълг/БВП, докато при ни- виши производителността, КИА и  ефикас- кой друг сценарий това натоварване ността на  публичните разходи. Сценарият не е с повече от 0.8 процентни пункта (Таб- с ниска ОФП онагледява значимостта на ри- лица VII-3). При сценария за висшето обра- сковете от низходящо развитие. Поддържа- зование и  по-голямата икономическа ак- нето на силен ръст на производителността, тивност, ефектът на  компенсиращия ръст което предполага активни политики и пла- придобива значимост. Например, при сце- ниране, е от важно значение за поддържане нария за  висшето образование този ефект на дълга на устойчиви равнища. достига 0,9 % годишно към края на прогно- Съотношението дълг/БВП се увелича- зите, като почти компенсира натиска, съз- ва особено много при сценария с  нисък даден от нетния дефицит. Като цяло, най-го- ръст на  производителността чрез въз- лемият среден компенсиращ ефект идва действието си върху нетния дефицит. При от по-голямата икономическа активност. 100 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Таблица VII‑3: Темпове на ръст и коефициента на публичния дълг при базисния сценарий и другите сценарии 2012 2015 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Ръст на БВП Базисен сценарий 0,8% 2,2% 1,7% 1,3% 1,2% 1,1% 1,0% 0,8% 0,7% Ниска ОФП 0,8% 1,7% 1,5% 1,0% 1,0% 0,9% 0,7% 0,6% 0,4% Висока ОФП 0,8% 3,0% 2,5% 1,7% 1,7% 1,6% 1,4% 1,1% 0,8% Пенсионна възраст 0,8% 2,2% 1,7% 1,3% 1,2% 1,2% 1,0% 0,8% 0,7% Висок КИА 0,8% 2,2% 1,7% 1,8% 1,8% 1,8% 1,7% 1,5% 1,3% КИА базиран на EUROP 0,8% 3,1% 1,7% 1,1% 1,2% 1,4% 1,3% 1,1% 0,9% Висше образование 0,8% 2,1% 1,6% 1,6% 1,5% 1,3% 1,2% 1,1% 1,0% Ръст на БВП на глава от населението Базисен сценарий 1,5% 2,9% 2,5% 2,1% 2,1% 2,0% 1,8% 1,6% 1,5% Ниска ОФП 1,5% 2,4% 2,2% 1,8% 1,9% 1,8% 1,6% 1,4% 1,3% Висока ОФП 1,5% 3,7% 3,2% 2,6% 2,6% 2,4% 2,2% 2,0% 1,7% Пенсионна възраст 1,5% 2,9% 2,4% 2,1% 2,1% 2,0% 1,8% 1,6% 1,6% Висок КИА 1,5% 2,9% 2,5% 2,6% 2,7% 2,7% 2,5% 2,3% 2,2% КИА базиран на EUROP 1,5% 3,3% 2,4% 1,9% 2,0% 2,0% 1,8% 1,7% 1,5% Висше образование 1,5% 2,8% 2,4% 2,4% 2,3% 2,2% 2,0% 1,9% 1,9% Съотношение дълг/БВП Базисен сценарий 18,0% 23,4% 29,3% 32,7% 35,9% 38,9% 41,9% 46,1% 51,4% Ниска ОФП 18,0% 23,7% 31,5% 36,7% 41,6% 46,2% 50,9% 56,7% 63,8% Висока ОФП 18,0% 22,7% 28,4% 31,3% 33,8% 35,7% 37,5% 40,4% 44,7% Пенсионна възраст 18,0% 23,4% 29,2% 32,3% 35,5% 38,4% 41,4% 45,5% 50,9% Висок КИА 18,0% 23,4% 29,3% 32,0% 34,5% 36,4% 38,1% 40,5% 43,7% КИА базиран на EUROP 18,0% 23,2% 29,1% 32,6% 35,8% 38,4% 40,8% 44,2% 48,5% Висше образование 17,3% 22,2% 27,3% 29,6% 31,7% 33,4% 35,2% 37,8% 41,3% Таблица VII‑4. Сравнение на дълговата динамика между отделните сценарииa Промяна в съотношението Ефект върху Плащания дълг/БВП ръста на лихви Нетно салдо Базисен сценарий 0,8% –0,4% 0,5% 0,8% Сценарий с нисък ръст 1,2% –0,4% 0,5% 1,0% на ОФП Сценарий с висок ръст 0,6% –0,5% 0,4% 0,7% на ОФП Сценарий с висок КИА 0,6% –0,6% 0,4% 0,7% Сценарий, базиран 0,8% –0,5% 0,5% 0,8% на EUROPOP Сценарий за висшето 0,6% –0,4% 0,4% 0,6% образование a Годишни средни стойности в процентни пунктове, 2012–2050 г. Макрофискални последици от демографските промени в България | 101 Заключение Справянето с  икономическото въз- ятно е еднократните реформи да не са дос- действие от застаряването на населението татъчни. Докладът показва, че  за  справяне изисква съчетаване на  разумна фискална с икономическите последици от застарява- политика и  предоставяне на  високо ка- нето ще е необходим устойчив ангажимент чествени публични услуги с устойчив ан- към провеждането на реформи във всички гажимент за  реализиране на  широки ре- разглеждани области. Предоставянето форми. Осигуряването на  качествени пуб- на  повече информация на  обществеността лични услуги в  сфери като основното за икономическите последици от застарява- образование, ученето през целия живот нето и стимулирането на открит обществен и здравеопазването ще бъде от все по-голя- дебат за ползата от това да не се прави нищо, мо значение в хода на застаряване на населе- наличните варианти, както и предимствата нието в България. В съчетание с целеви по- и  недостатъците на  различни реформи литики, които активират групи от  населе- може да се окаже важна стъпка. нието с традиционно нисък КИА, както и с Един от  най-важните избори, който подобрения в бизнес климата, тези полити- българското общество ще трябва да напра- ки могат да насърчат нивото на трудова зае- ви, е как да се финансират потребностите тост. Също така, те  вероятно ще  намалят на  възрастните хора. Възможните вариан- емиграцията и ще стимулират икономиката. ти, обсъдени в този доклад, са допълнително Няма лесни или бързи решения. За- вдигане на пенсионната възраст, предоставя- почването на процеса на реформи е спешна не на публични трансфери за по-възрастни- задача. Институциите и политиките се нуж- те хора или стимулиране на  натрупването даят от време за развитие, но бъдещите въз- на активи от домакинствата. България веро- растни хора вече влизат в образователната ятно няма да може да избегне допълнително- система или работната сила. Сегашните ин- то вдигане на  официалната пенсионна въз- ституции влияят на  техния избор, а  оттук раст в бъдеще. Но за да могат по-възрастни- и на бъдещия растеж на страната. Колкото те работници да  намерят продуктивна са по-бавни реформите, толкова по-вероят- работа, ще бъде важно да бъдат реализирани но е последиците от демографските измене- политики за стимулиране на производител- ния в България да станат по-тежки. Реали- ността, като подобряване на бизнес климата, зирането на някои от реформите, обсъдени инфраструктурата и  иновациите, и  предос- в този доклад, като например в здравеопаз- тавянето на тези работници на по-добри въз- ването, вероятно ще бъде сериозно полити- можности за учене през целия живот, подо- ческо предизвикателство. Освен това, веро- брения в  системата на  здравеопазването 103 и целеви политики на трудовия пазар. Освен на  домакинствата. Но  ако икономическият това, засилването на качеството на системата растеж не се ускори, а безработицата не спад- на основно образование в България ще по- не, това определено ще е тежка задача. Няма могне за това да се гарантира, че днешните съмнение, че  застаряването на  населението млади хора ще притежават уменията, от кои- ще е предизвикателство както за публични- то се нуждаят, за да бъдат продуктивни, кога- те, така и за личните бюджети. Чрез инвести- то остареят. С оглед неустойчивостта на сис- ции в  бъдещ ръст на  производителността, темите за  публични трансфери е  налице отлагане на  пенсионирането и  увеличаване спешна необходимост да  бъдат убедени ра- на  натрупването на  капитал би  трябвало ботниците да спестяват повече за своето бъ- България да успее да се справи с това предиз- деще и да бъдат стимулирани спестяванията викателство. 104 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Използвани източници Adams, Robert. 2002. “Social Policy For tions for a sustainable solution to the ed- Social Work”. London, UK. ucational problems of minorities.” at Atanasova, E., M. Pavlova, et al. 2011. http://www.ncedi.government.bg/Re- “What have 10 years of health insurance port percent20ASA percent202003 per- reforms brought about in Bulgaria? Re- cent20belejki_1 percent20 percent281 appraising the Health Insurance Act of percent29.htm 1998.” Health Policy 102(2–3), 263–269. Bloom, David, David Canning and Günther Baeza, Christian, and Truman Packard. Fink. 2010. “Implications of population 2006. “Beyond Survival. Protecting ageing for economic growth,” Oxford Households from Health Shocks in Lat- Review of Economic Policy, Oxford Uni- in America.” Washington, D.C.: The versity Press, vol. 26(4), pages 583–612. World Bank. Bloom, David, David Canning, Günther Basu, Alaka. 2002. “Why does Education Fink and Jocelyn Finlay, 2009. “Fertili- Lead to Lower Fertility? A Critical Re- ty, female labor force participation, and view of Some of the Possibilities”, World the demographic dividend,” Journal of Development Vol. 30, No. 10, pp. Economic Growth, Springer, vol. 14(2), 1779–1790, 2002. pages 79–101, June. Becker, S., Kevin, M., Tamura, R., 1990. Bloom, David, David Canning and B. Gra- “Human capital, fertility and economic ham. 2003. “Longevity and Life Cycle growth.” Journal of Political Economy, 98, Savings”, Scandinavian Journal of Econom- 12–37. ics, 105, 319–38. Betcherman, Gordon, Meltem Daysal and Bogdanov, Latchezar and Georgi Angelov. Carmen Pages. 2008. “Do Employment 2006. “Roma Integration in Bulgaria: Subsidies Work? Evidence from Region- Necessary Reforms and Economic Ef- ally Targeted Subsidies in Turkey”, IZA fects,” Open Society Institute Sofia, So- Discussion Paper No. 3508, Institute for fia, Bulgaria. the Study of Labor, Bonn, Germany. Campos, Nauro F. and Coricelli, F. 2002. Bulgarian International Centre for Minority “Growth in Transition: What We Know, Studies and Intercultural Relations. 2003. What We Don’t, and What We Should.”, “Evaluation of existing educational poli- Journal of Economic Literature, 40 (3), pag- cies and practices for the provision of es 793–836. equal access to education of minority Chakraborty, Sarbani, Maria Hofmarcher, children and to develop recommenda- and Johannes Koettl. 2010. “An 105 Economic Framework for Financing, European Commission. 2012a. “The 2012 Provision, and Regulation of Long- Ageing Report: Economic and budget- term Care Services for Older Popula- ary projections for the EU-27 Member tions.” Washington, D.C.: World Bank. States (2010–2060)”, European Econo- Chawla, Mukesh, Gordon Betcherman, and my 2, 2012, Brussels, Belgium. Arup Banerji. 2007. “From red to gray: http://ec.europa.eu/economy_finance/pub- the third transition of aging populations lications/european_economy/2012/pdf/ in Eastern Europe and the former Sovi- ee-2012–2_en.pdf et Union,” Washington, DC. ———. 2012b. “The 2012 Ageing Report: Couffinhal, Agnes. 2012. “Health Sector Underlying Assumptions and Projec- Reform Policy Note – Bulgaria 2012”. tions Methodologies”, European Econ- The World Bank. Mimeo. omy 4, 2011, Brussels, Belgium. http:// Cutler, D. and A. Lleras-Muney. 2006. “Ed- ec.europa.eu/economy_finance/publi- ucation and Health: Evaluating Theo- cations/european_economy/2011/pdf/ ries and Evidence”, NBER Working ee-2011–4_en.pdf Paper 12352, Cambridge, MA. ———. 2012c. “Employment and Social Danish Ministry of Education. 2007. “Den- Developments in Europe 2012,” The mark’s strategy for lifelong learning – Directorate-General for Employment, Education and lifelong skills upgrading Social Affairs and Inclusion, Brus- for all,” Report to the European Com- sels, Belgium. mission ———. 2012d. “Discrimination in the EU Daveri, F., and M. Maliranta. 2007. “Age, in 2012.” Special Eurobarometer 393, No- Seniority and Labor Costs.” Economic vember, Brussels, Belgium. Policy 22 (1): 117–75. ———. 2012e. “Europe 2020 targets: Em- Deaton, Angus. 2007. “Income, Aging, ployment rate” http://ec.europa.eu/eu- Health and Wellbeing Around the r o p e 2 0 2 0/p d f /t h e m e s /15 _ e m p l o World: Evidence from the Gallup World yment_target.pdf Poll,” NBER Working Papers 13317, _____.2012f. “Lifelong learning statistics.” Cambridge, MA. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statis- Dedry, A., E. Ley, H. Onder, and P. Pes- tics_explained/index.php/Lifelong_ tieau. 2013. “Aging, Migration, and learning_ statistics. Capital Accumulation”, unpublished. ———. 2012g. “New skills and jobs in Eu- Deliktas, E. and Balcilar, M. 2005. “A Com- rope: Pathways towards full employ- parative Analysis of Productivity ment.” http://ec.europa.eu/research/so Growth, Catch-up, and Convergence in cial-sciences/pdf/new-skils-and-jobs-in- Transition Economies.”, Emerging Mar- europe_en.pdf kets Finance and Trade, 41(1), pages 6–28. ———. 2011. “Estimating the capital stock Dimova A, Rohova M, Moutafova E, Atana- for the NUTS2 regions of the EU-27”, sova E, Koeva S, Panteli D, van Ginnek- European Union Regional Policy Work- en E. 2012. “Bulgaria: Health system ing Papers, No.1/2011. http://ec.europa. review.”, Health Systems in Transition, eu/regional_policy/sources/docgener/ 14(3):1–186, http://www.euro.who.int/ work/2011_01_capital_stock.pdf __data/assets/pdf_f ile/0006/169314/ ———. 2010a. Report: “Patient Safety and E96624.pdf Quality of Health Care.”. Eurobarometer. Doyle, Rachel, et al. 2009. “How can health 327(72.2), p.55 systems respond to population ageing?” ———. 2010b. “New Skills for New Jobs: World Health Organization, Policy Action Now”. A report by the Expert Brief 10. Group on New Skills for New Jobs 106 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България prepared for the European Commission. ———. 2009. Opportunities and challenges Retrieved 25 February 2013 from for labour mobility in times of crisis and http://ec.europa.eu/education/focus/fo- beyond. Retrieved 23 March 2013 from cus2043_en.htm. http://www.ilo.org/public/english/re- ———. 2009a. “2009 Ageing Report. Eco- gion/eurpro/geneva/download/events/ nomic and budgetary projections for the ministers2009/opportunities_challeng- EU-27 Member States (2008–2060)”, es_en.pdf European Economy 2, 2009, Brus- ———. 2008. “Skills for improved produc- sels, Belgium. tivity employment growth and develop- http://ec.europa.eu/economy_finance/pub- ment”. Retrieved 23 March 2013 from lications/publication14992_en.pdf http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/ ———. 2009b. “Attitudes of Europeans To- public/@ed_norm/@relconf/documen ward Corruption – Full Report”. Euro- ts/meetingdocument/wcms_092054. barometer. 325(72.2): p. 30. pdf Eurostat. 2013. “Eurostat Statistics Data- International Monetary Fund. 2012. “Bul- base”. Available at http://epp.eurostat. garia: Article IV Consultation”, Wash- ec.europa.eu/portal/ page/portal/statis- ington, DC: IMF tics/search_database. ———. 2010. “Bulgaria: Selected Issues”, Eurofound. 2012. “NEETs – Young people Country Report No. 10/159, Washing- not in employment, education or train- ton, DC: IMF. ing: Characteristics, costs and policy re- Johnson, Richard and David Neumark. sponses in Europe,” Publications Office 1997. “Age Discrimination, Job Separa- of the EU, Luxembourg. tion, and Employment Status of Older Feyrer,J. 2008. “Aggregate Evidence on Workers: Evidence from Self-Reports,” the Link between Demograpics and Journal of Human Resources, Vol. 32, Productivity”, Population and Develop- no. 4. ment, December 2008, 34 supplement, KC S, Barakat B, Goujon A, Skirbekk V, 78–99. Sanderson WC and W Lutz. 2010. Pro- Gavrilova, Natalia and Leonid Gavrilov. jection of populations by level of educa- 2009. Rapidly Aging Populations: Rus- tional attainment, age, and sex for 120 sia/Eastern Europe. International Hand- countries for 2005–2050. Demographic book of Population Aging. Chicago, Il. Research, vol. 22 (15), pp. 383–472. Gill, I. and M. Raiser. 2012. “Golden Kotlikoff, L. and L.H. Summar. 1981. The Growth: Restoring the Lustre of the Adequacy of Savings. NBER Working European Economic Model”, World Paper 627, National Bureau of Econom- Bank, Washington, D.C. ic Research, Cambridge, MA. Gragnolati M., O. Jorgensen, R. Rocha and Koettl, Johannes and Michael, Weber. 2012. A. Fruttero. 2011. “Growing Old in an “Does Formal Work Pay? The Role of Older Brazil: Implications of Population Labor Taxation and Social Benefit De- Aging on Growth, Poverty, Public Fi- sign in the New EU Member States,” nance, and Service Delivery”, Washing- IZA Discussion Papers 6313, Institute ton, D.C. for the Study of Labor, Bonn, Germany. Health Consumer Powerhouse. 2012. “Eu- Koytcheva, Elena and Dimiter Philipov. rohealth Consumer Index”, 2012. 2008. Bulgaria. Ethnic differentials in International Labor Organization (ILO). rapidly declining fertility, Demographic 2011. Economically Active Population, Research, Vol. 19, Art.13, pp. 361–402 Estimates and Projections, 6th edition, Ge- http://www.demographic-research.org/ neva, Switzerland. http://laborsta.ilo.org volumes/vol19/13/19–13.pdf Използвани източници | 107 Lance Lochner & Enrico Moretti. 2004. Economics, ed. Kenneth K. Kurihara, “The Effect of Education on Crime: Ev- 388–436. New Brunswick idence from Prison Inmates, Arrests, Mossialos, Elias and Sarah Thomson. 2002. and Self-Reports.” American Economic “Voluntary health insurance in the EU”, Review, American Economic Associa- Report prepared for the Directorate tion, vol. 94(1), pages 155–189. General for Employment and Social Af- Le Corre, Pierre-Yves. 2008. “Long Term fairs of the European Commission. Care Insurance: French and Interna- Brussels, Belgium: European Commis- tional Perspective.” Presentation given sion. at the 5th Geneva Association Health & Onder, H., Pestieau, P., Ley, E. 2013. “Mac- Ageing Conference on Long Term Care roeconomic and Fiscal Implications of - Risk Profiles, Determinants and Fi- population Aging in Bulgaria”, unpub- nancing. London, U.K. November 6 lished manuscript. and 7. Organisation for Economic Development Lee, Ronald and Andrew Mason. 2011. and Co-operation (OECD). 2012a. “In- “The Price of Maturity”, Finance & De- ternational Migration Outlook”, Par- velopment, June 2011, Vol. 48, No. 2. is, France. Levine Phillip, Olivia Mitchell and John ———. 2012b. “Looking to 2060: Long- Phillips. 1999. “Differentials Between term global growth prospects.” http:// Men and Women”, NBER Working www.oecd.org/eco/outlook/2060%20 Paper No. 7243. July 1999, Cam- policy%20paper%20FINAL.pdf bridge, MA. ———. 2008. “Conceptual Framework and Lewis, S. and F. Messy. 2012. “Financial Ed- Definition of Long-term Care expendi- ucation, Savings and Investments: An ture.” http://www.oecd.org/dataoecd/ Overview”, OECD Working Papers on 24/58/ 40760216.pdf. Finance, Insurance and Private Pen- Rangelova Rossitsa and Katia Vladimirova. sions, No. 22, OECD Publishing.http:// 2004. “Migration from central and east- dx.doi.org/10.1787/5k94gxrw760v-en ern Europe: the case of Bulgaria”, SEER Mansoor, A., Quillin, B. 2007. Migration – South-East Europe Review for Labor and Remittances: Eastern Europe and and Social Affairs, issue: 03, pp. 7–30. the former Soviet Union. Washington Republic of Bulgaria. 2013. “Strategy for D.C.: The World Bank. Prevention of Early School Leavers”, Ronald, Lee and Andrew Mason. 2010. Sofia, Bulgaria “Some macroeconomic aspects of glob- ———. 2012a. “National Strategy for De- al population aging,” Demography, vol. mographic Development in the Repub- 47(1), pages S151-S172. lic of Bulgaria 2012–2030”, Sofia, Ministry of Finance of the Republic of Bul- Bulgaria garia. 2012.“Budget Forecast for the ———. 2012b. “National Concept Paper for 2013–2015 Period”, Sofia, Bulgaria. the Encouragement of Active Life of the Mitra, Pritha and Cyril Pouvelle. 2012. Elderly”, Sofia, Bulgaria “Productivity Growth and Structural ———. 2012c. “National Program for Ac- Reform in Bulgaria: Restarting the tive Life of the Elderly”, Sofia, Bulgaria Convergence Engine,” IMF Working ———. 2011. “National Reform Pro- Paper, WP/12/131, Washington, DC. gramme 2011–2015”, Sofia, Bulgaria. Modigliani, F. and R.H. Brumber. 1954. ———. 2010. “National Youth Strategy “Utility Analysis and the Consumption 2010–2020.”, Sofia, Bulgaria. Function: An Interpretation of the Sanigest Europe. 2008. “Advising on Op- Cross-Section Data”. In Post-Keynesian tions for Improving GP Referral and 108 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Hospital Admissions Practices. Analysis Development Unit, Europe and Central of referral and admission practices.} Asia Region, Washington, DC. Skirbekk, V. 2004. “Aging and individual ———. forthcoming.” Workforce Develop- productivity: A literature survey.” In: G: ment in Bulgaria: Systems Approach for Feichting (Ed.) Vienna Yearbook of Better Education Results – Workforce Population Research. Vienna, Verlage Development (SABER-Wf D) Country der Oesterreichischen Akademie der Report.”, Washington, DC. Wissenschaften ———. 2013. “The Inverted Pyramid: Pen- Smith P, Mossialos E, Leatherman S and Pa- sion Systems in Europe and Central Asia panicolas I. 2009. “Performance Mea- Facing Demographic Challenges,” surement for Health System Washington, DC. Improvement: Experiences, Challenges ———. 2012a. “Doing Business 2013. and Prospects”, Cambridge University Smarter Regulations for Small and Me- Press, London dium-Size Enterprises.”, Washing- Solow, R. M. 1956. “A Contribution to the ton, DC. Theory of Economic Growth”, Quar- ———. 2012b. “Going for smart growth: terly Journal of Economics, 70 (1), p. making research and innovation work in 65–94. Bulgaria, Washington”, DC. The European Parliament, Directorate- ———. 2012c. “Bulgaria: Public Expendi- General for Internal Policies. 2012. “La- ture Review for Growth and Competi- bour Market Situation and Pension tiveness”, Washington”, DC. System in Bulgaria”. At http://www.eu- ———. 2012d. “Bulgaria: Household Wel- roparl.europa.eu/delegations/en/stud- fare during the 2010 Recession and Re- iesdownload.html?languageDocument covery.”, Washington, DC. =EN&file=76451 ———. 2012e. “World Development Re- UNDP/WB/EC. 2011. “Regional Surveys port 2013: Jobs”, Washington, DC. among the Roma Population.” ———. 2012f. “Women, Business and the United Nations, Department of Economic Law 2012. Removing Barriers to Eco- and Social Affairs, Population Division. nomic Inclusion.”, Washington, DC. 2011. “World Population Prospects: The ———. 2012g. “Strengthening Higher Edu- 2010 Revision.” New York http://esa. cation in Bulgaria”, Washington, DC. un.org/unpd/wpp/index.htm http://siteresources.worldbank.org/ Vassilev, Rossen. 2005. “Bulgaria’s Demo- BU LGA R I A EXTN/Resourc- graphic Crisis: Underlying Causes and es/305438–1307440973243/Bulgaria- Some Short-term Implications”, South- Higher-Education-executive-summa- east European Politics, Vol. VI, No. 1 ry-March-2012-EN.pdf Więckowska, Barbara. 2006. “Dobrowolne ———. 2012e. “Toward an Equal Start: ubezpieczenia pielęgnacyjne (niedołęstwa Closing the Early Learning Gap for starczego) – niedaleka przyszłość czy pol- Roma Children In Eastern Europe”, ska science fiction?”, Prawo Asekura- Washington, DC. http://go.worldbank. cyjne, Grudzień. org/F2QMFQ7FJ0. World Bank. forthcoming. “From Jobless ———. 2011a.“The Jobs Crisis: Household Growth to Growing Jobs: Fostering Em- and Government Responses to the Great ployment Creation in Eastern Europe Recession in Eastern Europe and Cen- and Central Asia,” Washington, DC. tral Asia”, Washington, DC. ———. forthcoming. “Getting Better: Im- ———. 2011b.“World Development Report proving Health System Results in Eastern 2012: Gender Equality and Develop- Europe and Central Asia”, Human ment,” Washington, DC. Използвани източници | 109 ———. 2010.“Assessing the Quality of Edu- Union. Washington, DC. http://sitere- cation in Bulgaria using PISA 2009”, sources.worldbank.org/INTECA/Re- Retrieved 12 April 2013 from https:// s ou rce s/2 5789 6 –11678563 8950 5/ openknowledge.worldbank.org/han- Migration_FullReport.pdf dle/10986/12767 World Economic Forum. 2012. “Global ———. 2007. Migration and Remittances – Gender Gap Report 2012”, Geneva. Eastern Europe and the Former Soviet 110 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Приложение I: Прогнози за населението за България Прогнозите за  населението в  този доклад 2010 г. до 85,0 г. през 2050 г. За сравнение, са взети или от Евростат (доклад EUROPOP) на средностатистическата европейска дър- или от медианния вариант на Отдела за на- жава са били необходими X на брой години селението на  ООН. Техните прогнози за  увеличаване на  продължителността се различават по отношение допусканията на  живота на  мъжете от 70 на 80 години. за  раждаемостта, продължителността По отношение на миграцията, Евростат до- на  живота и  миграцията. Евростат (ООН) пуска увеличение в  нетната емиграция от прогнозира, че  раждаемостта в  България 10 000 души годишно сега до 14 000 през ще  се  увеличи от 1,56 през 2010 г. до 1,65 2020 г., която ще спадне постепенно в нача- (1,93) към 2050 г. Трябва да  се  отбележи, лото на 30-те години на  века. За  периода че  раждаемостта в  ЕС27 понастоящем между 2030 и 2050 г., EUROPOP2010 допус- е  ниска – 1,7. Евростат (ООН) допуска, ка нетна имиграция от около 5 000 души го- че продължителността на живота на мъже- дишно, докато ООН пък екстраполира те- те в България ще се увеличи от 70,3 г. през кущите имиграционни тенденции и  про- 2010 г. до 82,3 г. през 2050 г., а продължител- гнозира 10 000 нетни емигранта годишно ността на живота на жените – от 77,5 г. през през целия прогнозен период. Сравнение на данните на Евростат и ООН 6 000 5 000 4 000 3 000 2 000 1 000 0 < 15 15–64 65+ < 15 15–64 65+ < 15 15–64 65+ 2010 2030 2050 Евростат ООН Източник: Отдел за населението на ООН (2011) и Евростат (2012). 111 Вследствие на  тези допускания през Има леки разлики и във възрастовата струк- 2050 г. населението е  малко по-различно. тура: макар и населението в трудоспособна Според Евростат, населението на България възраст като дял от общото населени да е ед- ще се свие до 5,899 милиона към 2050 г., до- накво (56 % през 2050 г. в  прогнозите като ООН прогнозира по-малко население и на ООН, и на Евростат), делът на хората – 5,457 милиона, което основно се  дължи на  възраст 65 и  повече години е  по-висок на  допускането за  по-висока емиграция. в прогнозите на Евростат. 112 | Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България Документ на Световната банка