Доклад No.ACS 4668 РЕПУБЛИКÐ? БЪЛГÐ?РИЯ Ð’Ð?РИÐ?Ð?ТИ ЗÐ? Ð?ЛТЕРÐ?Ð?ТИВÐ?О РЕШÐ?Ð’Ð?Ð?Е Ð?Ð? СПОРОВЕ Ð’ ОБЛÐ?СТТÐ? Ð?Ð? ФИÐ?Ð?Ð?СОВИТЕ УСЛУГИ ЮÐ?И 2013 Г. Световна банка Отдел „ФинанÑ?иране и развитие на чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор“ ЦентралноевропейÑ?ки и БалтийÑ?ки Ñ?трани Регион Европа и Централна Ð?зиÑ? Вашингтон, Окръг КолумбиÑ? © 2012 Международна банка за възÑ?тановÑ?ване и развитие/Световна банка Ð?дреÑ?: 1818 H Street NW, Washington DC20433; Тел. 202-473-1000; Интернет Ñ?траница: www.worldbank.org. Ð?Ñ?кои права запазени. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ труд е дело на колектив от Ñ?лужители на Световна банка, на които бе оказана външна помощ. ТрÑ?бва да Ñ?е има предвид, че Световна банка не притежава непременно правата върху вÑ?еки компонент от неговото Ñ?ъдържание. Ето защо Световна банка не гарантира, че правата на трети лица нÑ?ма да бъдат накърнени при използване на Ñ?ъдържанието на наÑ?тоÑ?щиÑ? труд. РиÑ?кът от предÑ?вÑ?ване на иÑ?кове във връзка Ñ? подобни нарушениÑ? Ñ?е ноÑ?и единÑ?твено от неговите ползватели. ПредÑ?тавените в наÑ?тоÑ?щиÑ? труд конÑ?татации, тълкуваниÑ? и заключениÑ? не отразÑ?ват непременно възгледите на Съвета на изпълнителните директори на Световна банка или на правителÑ?твата, които те предÑ?тавлÑ?ват. Световна банка не гарантира точноÑ?тта на включените в работата данни. Границите, цветовете, наименованиÑ?та и вÑ?Ñ?какъв род друга информациÑ?, изобразена на Ñ?ъдържащите Ñ?е в работата географÑ?ки карти, не изразÑ?ват каквото и да било Ñ?тановище на Световна банка отноÑ?но юридичеÑ?киÑ? Ñ?татут на дадена териториÑ?, нито предÑ?тавлÑ?ват потвърждение или признаване на въпроÑ?ните граници. Ð?ищо от Ñ?ъдържащото Ñ?е тук не предÑ?тавлÑ?ва и нÑ?ма да Ñ?е Ñ?чита за ограничение или отмÑ?на на привилегиите и имунитетите на Световна банка, които Ñ?а Ñ?пециално запазени. Права и разрешениÑ? Ð?аÑ?тоÑ?щата работа е доÑ?тъпна при уÑ?ловиÑ?та на лиценз Creative Commons Attribution 3.0 Unported (CC BY 3.0), http://creativecommons.org/licenses/by/3.0. Ð’ рамките на лиценза Creative Commons Attribution Ñ?те Ñ?вободни да копирате, разпроÑ?транÑ?вате, предавате и адаптирате наÑ?тоÑ?щата работа, включително и за търговÑ?ки цели, при Ñ?ледните уÑ?ловиÑ?: Означение - МолÑ?, цитирайте работата както Ñ?ледва: Световна банка (2013).БългариÑ?: Варианти за алтернативно решаване на Ñ?порове в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги. Доклад No. ACS 4668. Вашингтон, окръг КолумбиÑ?: Световна банка. Лиценз: Creative Commons Attribution CC BY 3.0. Ð’Ñ?ички запитваниÑ? отноÑ?но правата и лицензите Ñ?ледва да Ñ?е отправÑ?Ñ‚ до: Office of the Publisher, The World Bank, 1818 H Street NW, Washington, DC 20433, USA; факÑ?: 202-522-2625, електронна поща: pubrights@worldbank.org. 1 СЪДЪРЖÐ?Ð?ИЕ СъкращениÑ? и абревиатури .................................................................................................. 4 БлагодарноÑ?ти ........................................................................................................................ 5 Предговор .................................................................................................................................. 6 Резюме ...................................................................................................................................... 8 Ð?РС в БългариÑ? .................................................................................................................... 10 Какви Ñ?а ползите от орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги?............... 10 Каква е правната и регулаторната рамка за Ð?РС в БългариÑ?? ................................ 13 Какви Ñ?а Ñ?ъщеÑ?твуващите инÑ?титуционални механизми и механизми за защита в БългариÑ?? ......................................................................................................................... 14 Обобщение на Ñ?итуациÑ?та в момента ......................................................................... 20 Варианти за реформа на наÑ?тоÑ?щиÑ? режим за защита на потребители на финанÑ?ови уÑ?луги ................................................................................................................. 21 КомпетентноÑ?Ñ‚ и характер на решениÑ?та ................................................................ 22 Ефективно разглеждане на жалби от Ñ?трана на доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги ................................................................................................................................... 23 Секторни органи или единен междуведомÑ?твен орган .............................................. 24 a) Секторни органи за Ð?РС за финанÑ?овите уÑ?луги в краткоÑ?рочен план ....... 26 б) Единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС за финанÑ?овите уÑ?луги и продукти в дългоÑ?рочен план ................................................................................................ 26 Варианти за Ñ?екторни органи за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги ........... 27 a) Органи за Ð?РС за банкови и небанкови кредитни инÑ?титуции .................... 27 Вариант І: Минимална промÑ?на за поÑ?тигане на Ñ?ъответÑ?твие Ñ? изиÑ?кваниÑ?та на ЕС ....................................................................................................................... 27 Вариант ІІ: Орган за Ð?РС за банкови и кредитни уÑ?луги и продукти .............. 29 б) Орган за Ð?РС за уÑ?луги в облаÑ?тта на заÑ?траховането, ценните книжа и пенÑ?ионното оÑ?игурÑ?ване ..................................................................................... 34 Вариант ІІІ: Звено за жалби в КФÐ? .................................................................... 34 Вариант ІV: Орган за Ð?РС за Ð?БФИ................................................................... 35 Заключение ............................................................................................................................ 38 БиблиографиÑ? ....................................................................................................................... 40 Приложение: Ключови характериÑ?тики на ефективниÑ? орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги ............................................................................................................. 41 2 Фигури Фигура 1 Доверие в бързо и Ñ?праведливо решаване на възникващи проблеми при използването на финанÑ?ови уÑ?луги........................................................................12 Фигура 2 ИнформираноÑ?Ñ‚ отноÑ?но дейноÑ?тта на КЗП в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги........................................................................................................................13 Фигура 3 ИнÑ?титуционална уредба на механизмите за извънÑ?ъдебна защита..................16 Фигура 4 Разпределение на брой поÑ?тъпили жалби, Ñ?игнали и запитваниÑ? в КФÐ? по пазари (2012 г.)……….............................................................................................18 Таблици Таблица 1 Ключови препоръки и варианти за реформа...........................................................9 Таблица 2 ЕвропейÑ?ко информационно табло в облаÑ?тта на уÑ?ловиÑ?та за потребителите ...................................................................................................................................11 Таблица 3 ОÑ?новни решениÑ?, които Ñ?тоÑ?Ñ‚ за разглеждане пред компетентните органи........................................................................................................................21 Карета Каре 1 Ползи от органи за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги...............................10 Каре 2 Различни органи за Ð?РС, Ñ?пецифични за Ñ?ъответниÑ? Ñ?ектор, в Полша и ГерманиÑ?...................................................................................................................24 Каре 3 Избрани примери за единни междуведомÑ?твени органи за Ð?РС........................25 3 СЪКРÐ?ЩЕÐ?ИЯ И Ð?БРЕВИÐ?ТУРИ Ð?ББ Ð?Ñ?оциациÑ? на банките в БългариÑ? Ð?БЗ Ð?Ñ?оциациÑ? на българÑ?ките заÑ?трахователи Ð?РС Орган за алтернативно решаване на Ñ?порове, например омбудÑ?ман 1 БÐ?Б БългарÑ?ка народна банка Г20 Група от двадеÑ?ет миниÑ?три на финанÑ?ите и управители на централни банки ЕС ЕвропейÑ?ки Ñ?ъюз ЗФКПФУ Защита и финанÑ?ова компетентноÑ?Ñ‚ на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги (Управителен комитет) КЖБКУ КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на банковите и кредитните уÑ?луги (предложение) КЖЗИУ КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на заÑ?трахователните и инвеÑ?тиционните уÑ?луги (предложение) КЖФУ КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги (предложение) КЗП КомиÑ?иÑ? за защита на потребителите КФÐ? КомиÑ?иÑ? за финанÑ?ов надзор МИЕТ МиниÑ?терÑ?тво на икономиката, енергетиката и туризма МФ МиниÑ?терÑ?тво на финанÑ?ите ОРС Онлайн решаване на Ñ?порове ОИСР ОрганизациÑ? за икономичеÑ?ко Ñ?ътрудничеÑ?тво и развитие ПКПС Помирителна комиÑ?иÑ? за платежни Ñ?порове СБ Световната банка 1 Ð’ повече от 40 държави по Ñ?вета Ñ?ъщеÑ?твуват органи за Ð?РС. Те функционират уÑ?пешно в уÑ?ловиÑ?, които по меÑ?та могат да бъдат много разнообразни. Ð’ много от Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?е използва терминът „омбудÑ?ман.â€? Другаде Ñ?е използва наименованието „арбитърâ€?, „арбитражен Ñ?ъветâ€?, „Ñ?ъвет по жалбиâ€?, „комиÑ?иÑ? по жалбиâ€?, „Ñ?лужба по жалбиâ€?, „Ñ?ъвет за Ñ?поровеâ€? или „медиаторâ€?. 4 БЛÐ?ГОДÐ?РÐ?ОСТИ Ð?аÑ?тоÑ?щата оценка беше изготвена от екип, включващ Йохана Йагер (Ñ?пециалиÑ?Ñ‚, „ФинанÑ?ов Ñ?екторâ€?, техничеÑ?ки ръководител), Дейвид ТомаÑ? (Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ в облаÑ?тта на решаване на Ñ?порове) и Евгени Евгениев (Ñ?пециалиÑ?Ñ‚, „Развитие на чаÑ?тниÑ? Ñ?екторâ€?,). Сара Фатала (финанÑ?ов анализатор) оказа Ñ?ъщо подкрепа на екипа. Самуел Мунзеле Маимбо (водещ финанÑ?ов Ñ?пециалиÑ?Ñ‚, ръководител на екипа) предоÑ?тави техничеÑ?ки наÑ?оки, а наблюдението Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ваше от ДъглаÑ? ПиърÑ? (и.д. ръководител на глобалната програма) и Ð?урора Ферари (ръководител Ñ?ектор „Развитие на чаÑ?тниÑ? и финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор“). Екипът изказва Ñ?воите благодарноÑ?ти на българÑ?ките компетентни органи за Ñ‚Ñ?хното Ñ?ъдейÑ?твие и Ñ?ътрудничеÑ?тво в хода на изготвÑ?нето на тази оценка. 5 ПРЕДГОВОР 1. През авгуÑ?Ñ‚ 2012 г. беше учреден Ð?ационален управителен комитет за защита и финанÑ?ова компетентноÑ?Ñ‚ на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги (ЗФКПФУ), Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?щ Ñ?е от предÑ?тавители на БългарÑ?ката народна банка (БÐ?Б), КомиÑ?иÑ?та за финанÑ?ов надзор (КФÐ?), КомиÑ?иÑ?та за защита на потребителите (КЗП) и МиниÑ?терÑ?тво на финанÑ?ите (МФ), Ñ? решимоÑ?Ñ‚ за укрепване на защитата на потребителите и Ñ‚Ñ?хната финанÑ?ова грамотноÑ?Ñ‚. Ð’ чаÑ?тноÑ?Ñ‚, УправителниÑ?Ñ‚ комитет цели предприемането на мерки отноÑ?но Ñ?лабите меÑ?та в наÑ?тоÑ?щиÑ? режим за защита на потребителите, в това чиÑ?ло неефективните механизми за алтернативно решаване на Ñ?порове (Ð?РС). 2. През март 2013 г. ЕвропейÑ?киÑ?Ñ‚ парламент одобри нова Директива на ЕС за Ð?РС2 и нов Регламент на ЕС за онлайн решаване на Ñ?порове (ОРС)3, като впоÑ?ледÑ?твие, през април Ñ?ъщата година тези актове бÑ?ха приети и от ЕвропейÑ?киÑ? Ñ?ъвет. Ð?ктовете предвиждат задължителни изиÑ?кваниÑ? и Ñ?тандарти за органи за Ð?РС за Ñ?траните-членки на ЕС (вж. Каре 1). КрайниÑ?Ñ‚ Ñ?рок за въвеждане на Директивата за Ð?РС е юни 2015 г., а за Регламента за ОРС – краÑ?Ñ‚ на 2015 г. МиниÑ?терÑ?твото на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) отговарÑ? за въвеждането на директивата и регламента в БългариÑ?. Резюме на новата Директива за Ð?РС и Регламента за ОРС СъглаÑ?но Директивата за Ð?РС, Ñ?траните от ЕС Ñ?е задължават: ï‚· Да гарантират наличието на органи за Ð?РС, обхващащи вÑ?ички потребителÑ?ки Ñ?ектори за Ñ?порове по договори, както в рамките на Ñ?траната, така и транÑ?гранични такива, между потребители и търговци, предоÑ?тавÑ?щи Ñ?токи или уÑ?луги. След въвеждането на органите за Ð?РС, Ñ?траните-членки могат да ги направÑ?Ñ‚ задължителни. ï‚· Да гарантират, че Ñ?иÑ?темите за Ð?РС Ñ?е наблюдават от Ñ?пециализиран компетентен орган за вÑ?Ñ?ка Ñ?трана-членка. ï‚· Да гарантират, че органите, отговарÑ?щи за Ñ?иÑ?темите за Ð?РС: (i) Ñ?а незавиÑ?ими, безприÑ?траÑ?тни и неподвлаÑ?тни на указаниÑ? на Ñ?ъответните Ñ?трани в Ñ?пора или техните предÑ?тавители, (ii) Ñ?а Ñ? мандат, чиÑ?то продължителноÑ?Ñ‚ гарантира незавиÑ?имоÑ?Ñ‚ на дейÑ?твиÑ?та им и Ñ? уÑ?ловиÑ?, които не позволÑ?ват тези органи да бъдат отÑ?транÑ?вани от длъжноÑ?Ñ‚ без доÑ?татъчно оÑ?нователна причина, и (iii) притежават необходимата екÑ?пертноÑ?Ñ‚ в облаÑ?тта на алтернативното решаване на Ñ?порове или Ñ?ъдебното решаване на потребителÑ?ки Ñ?порове. ï‚· Да гарантират, че Ñ?иÑ?темите за Ð?РС Ñ?а на разположение на потребителите безплатно или Ñ?рещу номинална такÑ?а. ï‚· Да гарантират, че Ñ?иÑ?темите за Ð?РС функционират в оптимални Ñ?рокове (повечето Ñ?порове Ñ?ледва да Ñ?е решават в рамките на 90 дни от поÑ?тъпването им в Ñ?ъответниÑ? орган за Ð?РС) и ефективно (Ñ‚.е. да не Ñ?е изиÑ?ква Ñ?траните да имат адвокати). ï‚· Да гарантират, че Ñ?иÑ?темите за Ð?РС Ñ?а Ñ? актуални интернет Ñ?траници, Ñ?ъдържащи пълна информациÑ? и позволÑ?ващи на потребителите за подават жалби онлайн. СиÑ?темата за Ð?РС Ñ?ъщо така Ñ?ледва да предоÑ?тавÑ? данни отноÑ?но броÑ? и вида жалби, техниÑ? изход, нормата на приемане на решениÑ?та и вÑ?Ñ?какви въпроÑ?и от Ñ?иÑ?темен характер, които могат да възникнат. 2 www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P7-TA-2013- 0066&format=XML&language=EN#BKMD-29. 3 www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P7-TA-2013-0065&format=XML&language=EN. 6 СъглаÑ?но Регламента за ОРС, ЕвропейÑ?ката комиÑ?иÑ? ще изгради платформа за ОРС, коÑ?то: ï‚· Обхваща Ñ?порове в рамките на Ñ?ъответната Ñ?трана или транÑ?гранични Ñ?порове в облаÑ?тта на онлайн или други видове електронни транзакции (Ñ? изключение на телефонни транзакции и операции, Ñ?вързани Ñ? банкомати). ï‚· Да позволи подаването на жалби онлайн, Ñ? препращане до Ñ?ъответниÑ? национален орган за Ð?РС и да улеÑ?нÑ?ва онлайн общуването между жалбоподателÑ? и органа за Ð?РС. 7 РЕЗЮМЕ 3. Целта на наÑ?тоÑ?щиÑ? екÑ?пертен доклад е да предÑ?тави оценка на дейÑ?тващата нормативна, регулаторна и инÑ?титуционална рамка на механизмите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги в БългариÑ? и да предложи на компетентните органи опции за реформа и подобрение. 4. Ð?алице е необходимоÑ?Ñ‚ от по-нататъшно уÑ?илване и реформа на Ñ?ъщеÑ?твуващата рамка за Ð?РС в Ñ?траната. Укрепването на замиÑ?ъла и уÑ?тройÑ?твото на механизмите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги е важна Ñ?тъпка за повишаване на понаÑ?тоÑ?щем ниÑ?ките нива на потребителÑ?ко доверие по отношение на финанÑ?овите уÑ?луги . Също така, въвеждането на наÑ?коро приетата Директива на ЕС отноÑ?но Ð?РС ще наложи значително преÑ?труктуриране и реорганизациÑ? на Ñ?ъщеÑ?твуващите механизми за Ð?РС в БългариÑ?, за да Ñ?е поÑ?тигне Ñ?ъответÑ?твие Ñ? новите задължителни Ñ?тандарти . 5. Предвид новите европейÑ?ки изиÑ?кваниÑ?, както и най -добрите практики в глобален мащаб, Ñ?а очертани нÑ?колко варианта за преÑ?труктуриране на дейÑ?тващиÑ? режим за решаване на Ñ?порове (вж. Таблица 1). 6. Една Ñ?иÑ?тема за Ð?РС би била уÑ?пешна, Ñ?амо ако потребителите Ñ?а убедени, че доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги ще учаÑ?тват и ще Ñ?е Ñ?ъобразÑ?ват Ñ? решениÑ? в полза на потребителÑ?. Като Ñ?е отчита българÑ?киÑ?Ñ‚ контекÑ?Ñ‚ и ограничениÑ?та, произтичащи от КонÑ?титуциÑ?та на Република БългариÑ?, Ñ?е препоръчва избирането на варианта Ñ?ÑŠÑ? задължителна Ñ?труктура за Ð?РС, чиито решениÑ? подлежат на Ñ?ъдебно обжалване. Също така доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги Ñ?ледва да ноÑ?Ñ?Ñ‚ първоÑ?тепенна отговорноÑ?Ñ‚ за решаване на жалбите и да подлежат на Ñ?ходни правила и процедури за разглеждане на оплакваниÑ?. 7. При вÑ?е че моделът на единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги има Ñ?воите предимÑ?тва, Ñ?ъщо така би било трудно вÑ?ички заинтереÑ?овани Ñ?трани да поÑ?тигнат Ñ?ъглаÑ?ие по подробноÑ?тите навреме, за да Ñ?е Ñ?пази Ñ?рокът, а именно юни 2015. Предвид инÑ?титуционалните и политичеÑ?ките ограничениÑ?, наÑ?тоÑ?щата техничеÑ?ка бележка визира варианта Ñ? два отделни органа за Ð?РС във финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор в краткоÑ?рочен план (единиÑ?Ñ‚ за Ñ?ектора на банковите уÑ?луги и кредитирането, другиÑ?Ñ‚ за заÑ?трахователните и инвеÑ?тиционните продукти и уÑ?луги ), като Ñ?е надгражда на оÑ?новата на Ñ?ъщеÑ?твуващите Ñ?труктури на модела на ПКСП. Ð?ко и когато заинтереÑ?ованите Ñ?трани Ñ?а готови, тази Ñ?труктура ще позволи евентуална конÑ?олидациÑ? за формиране на единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС за финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚ в дългоÑ?рочен план. 8. За да е уÑ?пешна, новата уредба на Ð?РС във финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚ Ñ?ледва да вдъхва доверие у потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги, доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги и компетентните органи. По въпроÑ?ите, по които в момента възгледите на заинтереÑ?ованите Ñ?трани Ñ?е разминават, ще е нужен извеÑ?тен компромиÑ?, за да Ñ?е изгради една издържана и функционална Ñ?иÑ?тема. 8 Таблица 1 Ключови препоръки и опции за реформа КонÑ?татации Варианти за разглеждане КомпетентноÑ?Ñ‚ и характер на решениÑ?та на органите за Ð?РС Чл. 119 от КонÑ?титуциÑ?та на Република Следва да Ñ?е прецени кой от двата БългариÑ?, поÑ?тановÑ?ващ, че „извънредни варианта по-вероÑ?тно би гарантирал, Ñ?ъдилища не Ñ?е допуÑ?катâ€?, Ñ?е тълкува в Ñ?миÑ?ъл, че Ñ?траните ще Ñ?е Ñ?ъобразÑ?ват Ñ? че неÑ?ъдебни органи не могат да Ñ?е произнаÑ?Ñ?Ñ‚ решениÑ?та: Ñ?ÑŠÑ? Ñ?илата на решение при Ñ?порове, Ñ‚.е. не Ñ?а ï‚· Орган за Ð?РС, който е обвързващи. задължителен по отношение на доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, но чиито решениÑ? нÑ?мат Ñ?ила на преÑ?ъдено нещо. ï‚· Орган за Ð?РС, който е задължителен и чиито решениÑ? Ñ?а обвързващи, но подлежат на обжалване в Ñ?ъда (предпочитан вариант). Ефективно разглеждане на жалби от Ñ?трана на доÑ?тавчиците на уÑ?луги ДейÑ?тващите в момента вътрешни процедури за ДоÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги разглеждане на жалби в междуведомÑ?твен план Ñ?ледва да ноÑ?Ñ?Ñ‚ първоÑ?тепенна Ñ?а непълни и непоÑ?ледователни, като от отговорноÑ?Ñ‚ за решаване на жалби и да доÑ?тавчиците на уÑ?луги не Ñ?е изиÑ?ква да подлежат на Ñ?ходни правила и предÑ?тавлÑ?ват първата линиÑ? на защита при процедури за разглеждане на разглеждането на оплакваниÑ?. оплакваниÑ?. ИнÑ?титуционална уредба на органите за Ð?РС Два варианта за разглеждане: ПредизвикателÑ?тва в дейÑ?тващото уÑ?тройÑ?тво: ï‚· Два отделни органа за Ð?РС за финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор, един за ï‚· ФинанÑ?овите регулатори могат единÑ?твено да банковите уÑ?луги и кредитирането налагат Ñ?анкции за нарушениÑ?, а не толкова и друг в облаÑ?тта на да изиÑ?кват защита под формата на заÑ?трахователните и обезщетение за потребителите. инвеÑ?тиционните продукти и ï‚· ПрактичеÑ?ки помирителните комиÑ?ии не уÑ?луги; разглеждат казуÑ?и, Ñ?вързани Ñ? финанÑ?ови ï‚· Единен междуведомÑ?твен орган за уÑ?луги. Ð?РС за финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚, покриващ вÑ?ички Ñ?ектори. 9 Ð?РС Ð’ БЪЛГÐ?РИЯ Какви Ñ?а ползите от орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги? 9. Един орган за Ð?РС може да ноÑ?и ползи за потребителите, доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, регулаторите и държавата, в Ñ?лучай че е уреден ефективно (вж. Приложение 1 за ключови характериÑ?тики на ефективниÑ? орган за Ð?РС). Каре 1: Ползи от органи за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги  Ползи за потребителите: Един орган за Ð?РС може да предоÑ?тави на потребителите безприÑ?траÑ?тен източник на информациÑ?, който е леÑ?ен за използване, така че когато Ñ?е поÑ?ви проблем, потребителите да знаÑ?Ñ‚ към кого могат да Ñ?е обърнат и как могат да получат защита по жалби.  Ползи за доÑ?тавчиците на уÑ?луги: Органът за Ð?РС е екÑ?пертен и по Ñ?илата на това вероÑ?тноÑ?тта да разбира Ñ?ектора на финанÑ?овите уÑ?луги е по-голÑ?ма. Това ноÑ?и ползи на доÑ?тавчиците, тъй като Ñ?ъдът не разполага Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециализирани познаниÑ?, което би могло да доведе до неÑ?ъвмеÑ?тими заключениÑ?. Също така определÑ?нето на иÑ?тинÑ?ки нелоÑ?лните учаÑ?тници в Ñ?иÑ?темата би укрепило доверието на потребителите.  Ползи за надзорните органи: Един ефективен орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги позволÑ?ва на регулаторите да Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?редоточат върху въпроÑ?ите от Ñ?иÑ?темен характер, като в Ñ?ъщото време им предоÑ?тавÑ? обективна информациÑ? за контрол на законоÑ?ъобразноÑ?тта на дейноÑ?тта на инÑ?титуциите.  Ползи за държавата: o Един ефективен орган за Ð?РС би могъл да наÑ?ърчи гражданите да влагат Ñ?воите Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? в официалниÑ? финанÑ?ов Ñ?ектор, като така Ñ?е увеличава инвеÑ?тиционниÑ?Ñ‚ капитал и Ñ?е поощрÑ?ва раÑ?теж. Също така, разходите, Ñ?вързани Ñ? Ð?РС, могат да Ñ?е поемат от търговците, предоÑ?тавÑ?щи финанÑ?ови уÑ?луги, като така държавата Ñ?и Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ва допълнителни регулаторни разноÑ?ки. o Един орган за Ð?РС подобрÑ?ва международната репутациÑ? и конкурентоÑ?поÑ?обноÑ?Ñ‚. Ефективната защита на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги е важен елемент, за да Ñ?е изгради доверие във финанÑ?овата Ñ?иÑ?тема на Ñ?траната. 10. През 2009 г. беше изготвен ДиагноÑ?тичен преглед на защитата и финанÑ?овата компетентноÑ?Ñ‚ на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги в БългариÑ?, който Ñ?равнÑ?ваше правната, регулаторната и инÑ?титуционалната рамка в Ñ?траната Ñ? набор от добри практики, разработени от Световната банка.4 Ð’ него Ñ?е отбелÑ?за, че отÑ?ÑŠÑ?тва ефективен механизъм за уреждане на Ñ?порове, каÑ?аещи финанÑ?ови уÑ?луги, което води до ограничаване на уÑ?ловиÑ?та за един Ñ?табилен финанÑ?ов пазар. Ð’ прегледа бÑ?ха предÑ?тавени и препоръки за уÑ?ъвършенÑ?твана уредба на разглеждането на жалби от Ñ?трана на доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги и евентуалното въвеждане на механизъм за Ð?РС. 4 http://siteresources.worldbank.org/INTECAREGTOPPRVSECDEV/Resources/RO_-_CPFL_Vol_I.pdf. 10 11. Също така, ЕвропейÑ?кото информационно табло в облаÑ?тта на уÑ?ловиÑ?та за потребителите на ЕвропейÑ?ката комиÑ?иÑ? (Consumer Conditions Scoreboard) (Ñ?едмо издание, публикувано през май 2012 г.)5 Ñ?очи, че потребителÑ?кото доверие в БългариÑ? по отношение на вÑ?ички Ñ?ектори, а не Ñ?амо за отраÑ?ъла на финанÑ?овите уÑ?луги, е най-ниÑ?ък в ЕС. ПроцентниÑ?Ñ‚ дÑ?л потребители, които Ñ?е чувÑ?тват в доÑ?татъчна Ñ?тепен защитени от дейÑ?тващите мерки, Ñ?е нарежда на предпоÑ?ледно мÑ?Ñ?то в ЕС (32%). Ð’ допълнение, 31% от българÑ?ките потребители, които имат проблеми, дори не Ñ?и правÑ?Ñ‚ труда да подават оплакване, а делът на потребителите, Ñ?поред които решаването на Ñ?порове Ñ? помощта на Ð?РС е леÑ?но, е едва 30 процента. Таблица 2 ЕвропейÑ?ко информационно табло в облаÑ?тта на уÑ?ловиÑ?та за потребителите Общ индекÑ? за уÑ?ловиÑ?та за потребителите Ð?ай-виÑ?ока Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 74% Средна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 62% БългариÑ?/най-ниÑ?ка Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 49% ПотребителÑ?ко доверие в мерките за защита на потребителите Ð?ай-виÑ?ока Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 84% Средна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 58% БългариÑ? 32% Ð?ай-ниÑ?ка Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 28% Потребители Ñ? проблем, които обаче не Ñ?а подавали оплакване Ð?ай-виÑ?ока Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 5% Средна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 20% БългариÑ? 31% Ð?ай-ниÑ?ка Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 59% Потребители, Ñ?поред които решаването на Ñ?порове чрез Ð?РС е леÑ?но Ð?ай-виÑ?ока Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 67% Средна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 52% БългариÑ? 30% Ð?ай-ниÑ?ка Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 27% Потребители, които Ñ?читат, че решаването на Ñ?порове по Ñ?ъдебен път е леÑ?но Ð?ай-виÑ?ока Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 52% Средна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 38% БългариÑ? 30% Ð?ай-ниÑ?ка Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС 10% 12. Проучването на финанÑ?овата компетентноÑ?Ñ‚ от 2010 г. уÑ?танови, че българÑ?ките граждани Ñ?а Ñ?клонни да нÑ?мат доверие във възможноÑ?тта за бърз и Ñ?праведлив отговор от Ñ?трана на инÑ?титуциите в Ñ?лучай на възникнал проблем.6 МнозинÑ?твото от анкетираните не познават Ñ?воите права при ползването на финанÑ?ови уÑ?луги. Слабото познаване върви 5 http://ec.europa.eu/consumers/consumer_research/editions/docs/7th_edition_scoreboard_en.pdf. 6 http://siteresources.worldbank.org/FINANCIALSECTOR/Resources/World_Bank_Bulgaria_FinLit_ Report.pdf. 11 ръка за ръка Ñ? недоверието по отношение на адекватната реакциÑ? на инÑ?титуциите при възникнал проблем. 39% от хората не вÑ?рват, че техниÑ?Ñ‚ проблем би намерил бързо решение, а 40% не вÑ?рват, че би намерил Ñ?праведливо решение. Едва 17% очакват бързо решение, а едва 16% - Ñ?праведливо такова. Половината от Ñ?блъÑ?калите Ñ?е Ñ? проблем не Ñ?а предприели никакво дейÑ?твие, а четвърт от анкетираните проÑ?то Ñ?а Ñ?е отказали от Ñ?ъответниÑ? продукт. Фигура 1 Доверие в бързо и Ñ?праведливо решаване на възникващи проблеми при използването на финанÑ?ови уÑ?луги Ð?ко между ваÑ? и финанÑ?ова инÑ?титуциÑ? (банка, заÑ?трахователна компаниÑ? или др.) възникне конфликт заради предоÑ?твени ви от неÑ? финанÑ?ови уÑ?луги, доколко Ñ?игурни Ñ?е чувÑ?твате че ще Ñ?е Ñ?тигне до бързо и Ñ?праведливо разрешаване на проблема? (%) Бързо 2,6 14,6 29,7 26,3 12,8 14 Справедливо 2,0 14,3 28,8 25,8 14,2 15 0% 20% 40% 60% 80% 100% Ð?апълно Ñ?игурен По-Ñ?коро Ñ?игурен Ð?ито Ñ?игурен, нито не База: ОÑ?новна извадка, N=1432 По-Ñ?коро неÑ?игурен Ð?апълно неÑ?игурен Ð?е мога да преценÑ? Източник: Проучване на финанÑ?овата компетентноÑ?Ñ‚ на домакинÑ?твата, Световната банка (2010). 13. Слабото познаване на правата на потребителите по отношение на финанÑ?овите уÑ?луги проличава в отговора на въпроÑ?а отноÑ?но работата на КЗП. Едва 17% Ñ?а запознати Ñ? ролÑ?та на КЗП за защита на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги. 12 Фигура 2 ИнформираноÑ?Ñ‚ отноÑ?но дейноÑ?тта на КЗП в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги 15.20% 17% да не не знам 67.80% Източник: Проучване на финанÑ?овата компетентноÑ?Ñ‚ на домакинÑ?твата, Световната банка (2010). Каква е правната и регулаторната рамка за Ð?РС в БългариÑ?? 14. Член 119 от КонÑ?титуциÑ?та на Република БългариÑ? глаÑ?и Ñ?ледното: (1) Правораздаването Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ва от ВърховниÑ? каÑ?ационен Ñ?ъд, ВърховниÑ? админиÑ?тративен Ñ?ъд, апелативни, окръжни, военни и районни Ñ?ъдилища. (2) СъÑ? закон могат да Ñ?е Ñ?ъздават и Ñ?пециализирани Ñ?ъдилища. (3) Извънредни Ñ?ъдилища не Ñ?е допуÑ?кат. 15. Също така дейÑ?тват три оÑ?новни закона, уреждащи механизмите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги в Ñ?траната: ï‚· Законът за защита на потребителите (Глава 9) дава право на потребители и потребителÑ?ки Ñ?дружениÑ? да подават жалби до КЗП във връзка Ñ? нарушениÑ? на правата, определени в закона.7 КЗП е длъжна да вземе решение в рамките на един меÑ?ец.8 Законът Ñ?ъщо така вменÑ?ва на МИЕТ Ñ?ъздаването на помирителни комиÑ?ии към регионалните дирекции на КЗП за решаване на Ñ?порове между потребители и търговци.9 КомиÑ?иите Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?Ñ‚ от трима членове: един предÑ?тавител на КЗП, един предÑ?тавител на Ñ?дружение на търговци и един предÑ?тавител на Ñ?дружение на потребители .10 КомиÑ?иÑ?та Ñ?ъдейÑ?тва за 7 Чл. 178 от Закона за защита на потребителите. 8 Чл. 180 от Закона за защита на потребителите. 9 Чл. 182 от Закона за защита на потребителите. 10 Чл. 183 от Закона за защита на потребителите. 13 поÑ?тигане на доброволно уреждане на Ñ?поровете между Ñ?траните11 и функционира Ñ?ъглаÑ?но правилник, определен от МиниÑ?търа на икономиката, енергетиката и туризма .12 ï‚· Законът за потребителÑ?киÑ? кредит (Глава 15) задължава лицата, предоÑ?тавÑ?щи потребителÑ?ки кредити, да предвидÑ?Ñ‚ процедура за подаване на оплакваниÑ? и да взимат решение в рамките на 30-дневен Ñ?рок.13 Потребителите могат да подават жалби във връзка Ñ? предоÑ?тавÑ?не на потребителÑ?ки кредит или във връзка Ñ? поÑ?редничеÑ?тво за предоÑ?тавÑ?не на потребителÑ?ки кредит, до КЗП.14 Като алтернатива Ñ?е предвижда потребителите да могат да отнаÑ?Ñ?Ñ‚ Ñ?порове до регионалните помирителни комиÑ?ии, учредени по реда на Закона за защита на потребителите.15 ï‚· Законът за платежните уÑ?луги и платежните Ñ?иÑ?теми (Глава 8) задължава доÑ?тавчиците на платежни уÑ?луги да предвиждат процедура за подаване на жалби, като решение Ñ?е взима в рамките на Ñ?едем дни.16 Законът предвижда Ñ?ъздаването на Помирителна комиÑ?иÑ? за платежни Ñ?порове (ПКПС) като незавиÑ?им помирителен орган за уреждане на Ñ?порове, възникващи между доÑ?тавчици на платежни уÑ?луги и потребители на платежни уÑ?луги.17 16. Банките, които Ñ?а оÑ?новните доÑ?тавчици на финанÑ?ови продукти и уÑ?луги в Ñ?ектора в БългариÑ?, не Ñ?а задължени да имат дейÑ?тващи процедури за подаване и разглеждане на жалби, оÑ?вен във връзка Ñ? потребителÑ?ки кредит и платежни уÑ?луги . ЗаÑ?трахователните дружеÑ?тва, инвеÑ?тиционните поÑ?редници и дружеÑ?твата Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециална инвеÑ?тиционна цел, които Ñ?а поднадзорни на КФÐ?, Ñ?а длъжни да имат ефективни и прозрачни процедури за разумно и Ñ?воевременно разглеждане на жалби – в резултат на транÑ?понирането на европейÑ?ки директиви в националното законодателÑ?тво. Тези изиÑ?кваниÑ? обаче не Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ до пенÑ?ионнооÑ?игурителните дружеÑ?тва. Какви Ñ?а Ñ?ъщеÑ?твуващите инÑ?титуционални механизми и механизми за защита в БългариÑ?? 17. Ð’ Ñ?лучай че потребителÑ?ка жалба не бъде решена от Ñ?ъответната финанÑ?ова инÑ?титуциÑ?, потребителÑ?Ñ‚ разполага Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ледните нÑ?колко варианта: да Ñ?е обърне към Ñ?ъда, да Ñ?е обърне към Ñ?ъответниÑ? финанÑ?ов регулатор или да Ñ?е възползва от Ñ?ъщеÑ?твуващите помирителни механизми. Поради това, че разходите и продължителноÑ?тта във времето, Ñ?вързани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъдебни иÑ?кове, Ñ?е възприемат като големи, Ñ?редноÑ?татиÑ?тичеÑ?киÑ?Ñ‚ потребител като цÑ?ло не Ñ?е Ñ?пира на този вариант .18 По данни от ЕвропейÑ?кото информационно табло в облаÑ?тта на уÑ?ловиÑ?та за потребителите за 2012г.19, за 70% от потребителите решаването на Ñ?порове по Ñ?ъдебен път е трудно. 11 Чл. 184 от Закона за защита на потребителите. 12 Чл. 185 от Закона за защита на потребителите. 13 Чл. 39 от Закона за потребителÑ?киÑ? кредит. 14 Чл. 37 от Закона за потребителÑ?киÑ? кредит. 15 Чл. 40 от Закона за потребителÑ?киÑ? кредит. 16 Чл. 127 от Закона за платежните уÑ?луги и платежните Ñ?иÑ?теми. 17 Чл. 128 от Закона за платежните уÑ?луги и платежните Ñ?иÑ?теми. 18 ДиагноÑ?тичниÑ?Ñ‚ преглед на Световната банка за 2009 г. уÑ?танови, че Ñ?редно изÑ?лушването на иÑ?к в Ñ?ъда отнема пет години, дори и по казуÑ?и, които не Ñ?а Ñ?ложни. 19 http://ec.europa.eu/consumers/consumer_research/editions/docs/7th_edition_scoreboard_en.pdf. 14 Също така, ЕвропейÑ?кото информационно табло в облаÑ?тта на правоÑ?ъдието за 2012 г. 20 (EU Justice Scoreboard)21 отбелÑ?зва, че по показател „възприÑ?тие отноÑ?но незавиÑ?имоÑ?тта на Ñ?ъдебната Ñ?иÑ?темаâ€?, БългариÑ? Ñ?е нарежда на едно от поÑ?ледните меÑ?та в ЕС (показателите на РумъниÑ? и СловакиÑ? Ñ?а малко по-ниÑ?ки). 18. Органите, които функционират в облаÑ?тта на извънÑ?ъдебната защита, включват (a) КомиÑ?иÑ?та за защита на потребителите и помирителните комиÑ?ии към регионалните дирекции на КЗП; (б) БългарÑ?ката народна банка; (в) КомиÑ?иÑ?та за финанÑ?ов надзор; и (г)Помирителната комиÑ?иÑ? за платежни Ñ?порове. Фигура 3 предÑ?тавÑ? инÑ?титуционалната уредба на механизмите за извънÑ?ъдебна защита, като откроÑ?ва отговорноÑ?тите и правомощиÑ?та в облаÑ?тта на тази защита, както и процедурите и междуведомÑ?твените отношениÑ? на учаÑ?тниците. Жалби поÑ?тъпват и в БÐ?Б, и в КФÐ? и в КЗП, но, при вÑ?е че тези инÑ?титуции могат да налагат Ñ?анкции за нарушениÑ?, не могат да изиÑ?кват защита под формата на обезщетение за потребителите. Ð?а практика, помирителните комиÑ?ии към регионалните дирекции на КЗП не Ñ?а задължителни за Ñ?траните и техните решениÑ? нÑ?мат Ñ?илата на преÑ?ъдено нещо. УчаÑ?тието в Ñ?пециализираната Помирителна комиÑ?иÑ? за платежни Ñ?порове (ПКПС), коÑ?то е към КЗП, но чийто предÑ?едател и замеÑ?тник- предÑ?едател Ñ?а назначени от БÐ?Б, е задължително за финанÑ?овите уÑ?луги, като решениÑ?та не Ñ?а обвързващи. 20 http://ec.europa.eu/justice/newsroom/news/130327_en.htm. 21 http://ec.europa.eu/justice/newsroom/news/130327_en.htm. 15 Фигура 3 ИнÑ?титуционална уредба на механизмите за извънÑ?ъдебна защита (a) КомиÑ?иÑ? за защита на потребителите 19. КомиÑ?иÑ?та за защита на потребителите (КЗП) е главниÑ?Ñ‚ орган, отговарÑ?щ за прилагането на законодателÑ?твото за защита на потребителите, в Ñ‚.ч. Закона за защита на потребителите и Закона за потребителÑ?киÑ? кредит. КомиÑ?иÑ?та е към МИЕТ. Сред целите й Ñ?а ефективната защита на потребителите Ñ?рещу Ñ?ериозни риÑ?кове и заплахи, оÑ?ъщеÑ?твÑ?ването на контрол върху различни форми на нелоÑ?лни търговÑ?ки практики и други форми на злоупотреба и подобрÑ?ването на ефективноÑ?тта на Ñ?амиÑ? орган поÑ?редÑ?твом Ñ?ъглаÑ?уване и обмÑ?на на информациÑ? Ñ? други органи. 20. ОÑ?вен по-широката ролÑ? на КомиÑ?иÑ?та в облаÑ?тта на защита на потребителите, органът Ñ?е Ñ?вÑ?ва регулаторът за потребителÑ?киÑ? кредит22, ипотеките и лизинга на физичеÑ?ки лица. ОÑ?вен ако не Ñ?е каÑ?ае до потребителÑ?ки и ипотечни заеми, КЗП не разглежда жалби на физичеÑ?ки лица, Ñ?вързани Ñ? финанÑ?ови уÑ?луги и продукти. 22 Кредити в размер от 400 лв. до 40 000 лв. 16 КомиÑ?иÑ?та наÑ?очва подобни жалби до БÐ?Б и до КФÐ?. От над 12 000 жалби на потребители, разглеждани ежегодно, близо 100 Ñ?а във връзка Ñ? админиÑ?тративни нарушениÑ? от Ñ?трана на банки и други доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги – най-вече във връзка Ñ? лихвени проценти по заеми и такÑ?и по кредитни карти. 21. Помирителните комиÑ?ии към регионалните дирекции на КЗП Ñ?а Ñ? доброволен характер Ñ?прÑ?мо Ñ?траните в Ñ?поровете, като решениÑ?та не Ñ?а обвързващи. Ð?а практика не Ñ?е разглеждат жалби в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги и продукти. През миналата година Ñ?а заведени повече от 1 000 помирителни производÑ?тва в други Ñ?ектори – но едва 3% Ñ?а разрешени, най-вече поради неÑ?вÑ?ване на търговеца. ГолемиÑ?Ñ‚ брой планирани помирителни производÑ?тва и бавната и неефективна правна процедура отнема голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от времето на правните екÑ?перти в КЗП. (б) БългарÑ?ка народна банка 22. БългарÑ?ката народна банка (БÐ?Б) отговарÑ? за регулирането и надзора на банковите и небанковите кредитни инÑ?титуции в БългариÑ?, като ролÑ?та й в облаÑ?тта на защитата на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги и финанÑ?овото образоване е по -Ñ?коро Ñ?помагателна и Ñ?е изразÑ?ва в оказването на подкрепа на тези цели. При вÑ?е че КЗП е оÑ?новниÑ?Ñ‚ орган, оÑ?ъщеÑ?твÑ?ващ защита на потребителите, БÐ?Б получава и разглежда жалби, Ñ?вързани Ñ? банкови уÑ?луги и продукти – понÑ?кога препратени от КЗП или прÑ?ко заведени от потребители. 23. Преди финанÑ?овата криза БÐ?Б е получавала Ñ?равнително ниÑ?ък брой жалби – около 50 годишно. Ð’ поÑ?ледно време, и Ñ? изключение на платежните уÑ?луги, в БÐ?Б броÑ?Ñ‚ на поÑ?тъпили жалби за 2010, 2011 и 2012 г. Ñ?ъответно е бил 572, 671 и 647. Ð?ай-чеÑ?то жалбите Ñ?а Ñ? предмет промÑ?на на лихвени проценти или едноÑ?транни изменениÑ? на договорни уÑ?ловиÑ? по договори за депозити и кредити. 24. Ð’ БÐ?Б четирима Ñ?лужители Ñ?е занимават Ñ? разглеждането на жалби, Ñ? помощ от Ñ?трана на ръководители и юриÑ?конÑ?улти. СъглаÑ?но Вътрешните правила на БÐ?Б, жалбите Ñ?е завеждат в информационната Ñ?иÑ?тема на БÐ?Б, Ñ?лед което Ñ?е отправÑ?Ñ‚ към Управление „Банков надзорâ€?, като Ñ?е разпределÑ?Ñ‚ на Ñ?ъответниÑ? Ñ?лужител. Ð’Ñ?еки казуÑ? Ñ?е обÑ?ъжда Ñ? началника на звеното, който дава указаниÑ? как да Ñ?е процедира, в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? законовите правомощиÑ? на Управление „Банков надзорâ€?. По-Ñ?ложни казуÑ?и Ñ?е обÑ?ъждат Ñ? началници на други дирекции, по компетентноÑ?Ñ‚ Ñ?поред предмета на жалбата. Следващата Ñ?тъпка е Ñ?ъответниÑ?Ñ‚ Ñ?лужител да изпрати пиÑ?мо до процеÑ?ната инÑ?титуциÑ?, като й предоÑ?тавÑ? 14-дневен Ñ?рок за предÑ?тавÑ?не на информациÑ? и документи (в Ñ?лучай че не Ñ?е получи отговор, БÐ?Б може да налага надзорни мерки или админиÑ?тративни Ñ?анкции ). При получаване на цÑ?лата изиÑ?куема информациÑ?, Ñ?ъответниÑ?Ñ‚ Ñ?лужител изготвÑ? пиÑ?мо за подпиÑ? на Директора/УправителÑ? на БÐ?Б, Ñ?ÑŠÑ? Ñ?тановище отноÑ?но дейÑ?твиÑ?та, които да Ñ?е предприемат Ñ? оглед на конкретниÑ? проблем. По казуÑ?и, които Ñ?а извън компетентноÑ?тта на БÐ?Б Ñ?ъглаÑ?но нормативната уредба, на клиентите Ñ?е дава Ñ?ъвет да Ñ?е обърнат към Ñ?ъда. ПредпиÑ?аниÑ?та на БÐ?Б не Ñ?а Ñ?ÑŠÑ? задължителен характер, но обикновено банките Ñ?е Ñ?ъобразÑ?ват Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ…. 17 25. БÐ?Б изготвÑ? вътрешен годишен отчет, в който, наред Ñ? други данни, Ñ?е предÑ?тавÑ?Ñ‚ данни за броÑ? и вида жалби, тенденциите, наименованиÑ?та на банките и финанÑ?овите инÑ?титуции, Ñ?рещу които има жалби, предприетите мерки и препоръките за подобрение. Също така, БÐ?Б помеÑ?тва на Ñ?воÑ?та интернет Ñ?траница Ñ?пиÑ?ък на координати за връзка Ñ?ÑŠÑ? звената, занимаващи Ñ?е Ñ? жалби в банките. (в) КомиÑ?иÑ? за финанÑ?ов надзор 26. КомиÑ?иÑ?та за финанÑ?ов надзор (КФÐ?) е полуконÑ?олидиран надзорен орган, упражнÑ?ващ контрол върху пазара на ценни книжа, както и върху заÑ?трахователниÑ? и пенÑ?ионнооÑ?игурителниÑ? пазар. Във вÑ?Ñ?ко звено, отговарÑ?що Ñ?ъответно за Ñ?ектора на ценните книжа, пенÑ?ионнооÑ?игурителните уÑ?луги и продукти и заÑ?трахователните уÑ?луги и продукти, има нарочен екип, работещ по наблюдението и разглеждането на жалби. 27. През 2012 г. КФÐ? е получила 1 544 жалби и запитваниÑ? във връзка Ñ? поднадзорни инÑ?титуции. 62,3% от жалбите Ñ?а в облаÑ?тта на заÑ?трахователните продукти и уÑ?луги .23 11,1% от жалбите каÑ?аÑ?Ñ‚ инвеÑ?тиционниÑ? пазар, а 26,6% - оÑ?игурителниÑ? (вкл. пенÑ?ионнооÑ?игурителни уÑ?луги), предимно прехвърлÑ?не на натрупани Ñ?редÑ?тва на дадено лице от един фонд за допълнително пенÑ?ионно оÑ?игурÑ?ване в друг такъв. КФÐ? публикува отчети на тримеÑ?ечие, в които Ñ?е анализират данните във връзка Ñ? поÑ?тъпили и разгледани жалби, Ñ?игнали и запитваниÑ?, както и Ñ? коментари отноÑ?но тенденции и предложениÑ? за подобрениÑ?. Фигура 4 Разпределение на брой поÑ?тъпили жалби, Ñ?игнали и запитваниÑ? в КФÐ? по пазари (2012 г.) Източник: КомиÑ?иÑ? за финанÑ?ов надзор. 23 Повечето жалби Ñ?а в облаÑ?тта на общото заÑ?траховане, а делът на здравнооÑ?игурителните уÑ?луги и продукти е 3,42%. Ð?ай-голÑ?м дÑ?л Ñ?ред жалбите в облаÑ?тта на общото заÑ?траховане имат заÑ?трахователните претенции. 18 28. КФÐ? разполага Ñ?ÑŠÑ? Ñ?вой Ñ?обÑ?твен вътрешен механизъм за разглеждане на жалби . СъглаÑ?но този механизъм, първата Ñ?тъпка е да Ñ?е отправи Ñ?ъвет до потребителите да Ñ?е опита уреждане на казуÑ?а по жалбата прÑ?ко Ñ? въпроÑ?ната инÑ?титуциÑ?. Веднъж получила жалба от потребител, КФÐ? прави проверка на законоÑ?ъобразноÑ?тта на финанÑ?овата инÑ?титуциÑ? по отношение на изиÑ?кваниÑ?, Ñ?рокове и процедури. Ð?овопоÑ?тъпващи жалби Ñ?е завеждат в автоматичната информационна Ñ?иÑ?тема на КФÐ?, Ñ?лед което Ñ?е изпращат до ДирекциÑ? „Правнаâ€?, Отдел „МетодологиÑ? и жалбиâ€? за по-нататъшни дейÑ?твиÑ? и до Ñ?ъответната дирекциÑ? по надзор, както и до Ñ?ъответната дирекциÑ? за регулаторни режими за Ñ?ъответната поднадзорна облаÑ?Ñ‚. След това Ñ?е проверÑ?ва информациÑ?та и документациÑ?та, предоÑ?тавена от потребителÑ?, и Ñ?е изпраща молба за обÑ?Ñ?нениÑ? до Ñ?ъответната финанÑ?ова инÑ?титуциÑ?, в Ñ‚.ч. за предоÑ?тавÑ?не на данни и информациÑ?. Въз оÑ?нова на получената информациÑ?, ДирекциÑ? „Правнаâ€?, Отдел „МетодологиÑ? и жалбиâ€? изготвÑ? подробен доклад по конкретниÑ? казуÑ?.24 29. ОÑ?тават предизвикателÑ?твата във връзка Ñ? дейÑ?тващото уÑ?тройÑ?тво, тъй като правомощиÑ?та на КФÐ? Ñ?е Ñ?веждат до нормативно уÑ?тановените такива в Ñ?ъответните законови и подзаконови нормативни актове. Така например, КФÐ? може да прецени дали дадено заÑ?трахователно дружеÑ?тво е Ñ?пазило процедурите за разглеждане на претенции, Ñ?ъглаÑ?но дейÑ?тващата нормативна уредба, но не и дали предложената Ñ?ума е Ñ?праведлива. 30. Ð’ Ñ?лучай на законови и регулаторни нарушениÑ?, КФÐ? може да налага админиÑ?тративни мерки. КФÐ? обаче нÑ?ма правомощиÑ? да Ñ?е произнаÑ?Ñ? Ñ? решениÑ? Ñ?ÑŠÑ? задължителен характер. Ð?ко КФÐ? уÑ?танови, че има нарушение на регламентираните уÑ?ловиÑ?, Ñ‚Ñ? може да излезе Ñ?ÑŠÑ? Ñ?анкции, но, при вÑ?е че може да отправÑ? Ñ?ъвети към потребителите, не може да приÑ?ъжда обезщетение. Също така, едва при 20,4% от жалбите иÑ?кът на жалбоподателÑ? е бил удовлетворен. (г) Помирителна комиÑ?иÑ? за платежни Ñ?порове 31. Помирителна комиÑ?иÑ? за платежни Ñ?порове (ПКПС) е незавиÑ?им помирителен орган за уреждане на Ñ?порове, възникващи между доÑ?тавчици на платежни уÑ?луги и потребители на платежни уÑ?луги. ПКПС не е юридичеÑ?ко лице. ТÑ? е към КЗП, но нейниÑ?Ñ‚ предÑ?едател и замеÑ?тник-предÑ?едател Ñ?е назначават от БÐ?Б. КазуÑ?ите Ñ?е разглеждат от тричленен Ñ?ÑŠÑ?тав (предÑ?едателÑ?Ñ‚ или замеÑ?тник-предÑ?едателÑ?Ñ‚, член от Ñ?пиÑ?ък, одобрен от Ð?ББ и член от Ñ?пиÑ?ък, одобрен от КЗП). СъÑ?тавът изготвÑ? пиÑ?мено помирително предложение. Заплащането на членовете на ПКПС е за Ñ?метка на органа, който ги назначава, като за Ñ?траните по Ñ?пора разноÑ?ки нÑ?ма. 32. През 2012 г. ПКПС е приключила 78 производÑ?тва. Ð’ почти 50% от Ñ?лучаите е поÑ?тигнато Ñ?ъглаÑ?ие – обикновено поради това, че банката е приела решение в полза на потребителÑ?. Ð’ 10-15% от Ñ?лучаите банката е отказала да Ñ?е Ñ?ъобрази Ñ? препоръка в полза на потребителÑ?. ОÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от казуÑ?ите Ñ?а приключили Ñ? решение, което не е в полза на потребителÑ?. Обикновено Ñ?поровете каÑ?аÑ?Ñ‚ (предимно) оÑ?порени разплащаниÑ?/теглениÑ? 24 След провеждане на вÑ?ички запитваниÑ? и проверки, Ñ?е изготвÑ? пиÑ?мен доклад по образец, Ñ?ъдържащ данни за жалбоподателÑ?, поднадзорната инÑ?титуциÑ?, предмета и оÑ?нованието на жалбата, доклада на поднадзорната инÑ?титуциÑ?, предприетите мерки и уÑ?тановените нарушениÑ?, както и за оÑ?нователноÑ?тта на жалбата по Ñ?ъщеÑ?тво. 19 Ñ? дебитни и кредитни карти, като е значителен броÑ?Ñ‚ на казуÑ?и, Ñ?вързани Ñ? транзакции по интернет, Ñ?порове отноÑ?но лихвени проценти и такÑ?и по кредитни карти и проблеми Ñ? парични преводи (в Ñ‚.ч. техничеÑ?ки грешки, валутни курÑ?ове и такÑ?и и комиÑ?иони по Ñ?метки в щатÑ?ки долари). 33. При вÑ?е че решениÑ?та на ПКПС нÑ?мат обвързваща Ñ?ила, те вÑ?е повече и повече Ñ?е радват на уважение от Ñ?трана на банките, а нормата на Ñ?ъобразÑ?ване Ñ? тези решениÑ? е нараÑ?нала. СиÑ?темата на ПКСП е поÑ?тигнала извеÑ?тен уÑ?пех . ОÑ?тават обаче предизвикателÑ?тва, Ñ?вързани Ñ? ограничените реÑ?урÑ?и и липÑ?ата на юридичеÑ?ки Ñ?татут. Към момента КЗП предоÑ?тавÑ? Ñ?екретар на непълно работно време и помещениÑ? за заÑ?едаване веднъж меÑ?ечно. Твърди Ñ?е, че оÑ?обено ниÑ?ко е възнаграждението на работата на членовете, предÑ?тавлÑ?ващи КЗП и БÐ?Б (въпреки че Ñ‚Ñ?хната мотивациÑ? произтича от профеÑ?ионална гордоÑ?Ñ‚), като натовареноÑ?тта им по линиÑ? на оÑ?новните им Ñ?лужебни задължениÑ? е виÑ?ока. Също така, процеÑ?ÑŠÑ‚ в момента изглежда бавен Ñ?поред международни Ñ?тандарти.25 Ð’ банките разглеждането на Ñ?порове може да отнеме 3 до 6 меÑ?еца на първи етап, като впоÑ?ледÑ?твие казуÑ?ите в ПКСП Ñ?е обработват в рамките на още 3 до 6 меÑ?еца и общата продължителноÑ?Ñ‚ доÑ?тига 6 до 12 меÑ?еца. Обобщение на Ñ?итуациÑ?та в момента 34. ПроучваниÑ? Ñ?очат, че потребителÑ?кото доверие в БългариÑ? е ниÑ?ко и потребителите не възлагат много на подаването на оплакваниÑ?. Отражение на това е и отноÑ?ително ниÑ?киÑ?Ñ‚ брой жалби от Ñ?трана на потребители на финанÑ?ови уÑ?луги, Ñ? оглед мащаба на Ñ?траната. Предвид факта, че банките Ñ?а оÑ?новните играчи във финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор, броÑ?Ñ‚ жалби Ñ?рещу банки е оÑ?обено ниÑ?ък (около 800 жалби, подадени общо в БÐ?Б, КЗП и ПКПС), в Ñ?равнение Ñ? броÑ? оплакваниÑ? за заÑ?трахователниÑ? Ñ?ектор, който е доÑ?та по - малък като отраÑ?ъл. 35. ФинанÑ?овите уÑ?луги Ñ?а комплекÑ?ни. Ð?а потребителите Ñ?а нужни доÑ?тъпни източници на информациÑ? отноÑ?но техните права и доÑ?тъпна защита . Механизмите за разглеждане на оплакваниÑ? на БÐ?Б, КФÐ? и КЗП Ñ?а Ñ?ÑŠÑ?редоточени по-Ñ?коро върху решаването на админиÑ?тративни нарушениÑ?, отколкото върху оÑ?игурÑ?ване на потребителÑ?ка защита. ПКПС нÑ?мат базата за разглеждане на запитваниÑ?, което води до това, че въпроÑ?и, които Ñ?а могли да бъдат решени като запитваниÑ?, Ñ?е превръщат в иÑ?тинÑ?ки Ñ?порни казуÑ?и. 36. Също така, правната и регулаторната рамка е непълна и е непоÑ?ледователна. ДоÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги не ноÑ?Ñ?Ñ‚ първоÑ?тепенна отговорноÑ?Ñ‚ за уреждане на оплакваниÑ?. Банките, които Ñ?а оÑ?новните доÑ?тавчици на финанÑ?ови продукти и уÑ?луги в Ñ?ектора в БългариÑ?, не Ñ?а задължени да разполагат Ñ? процедури за разглеждане на жалби, оÑ?вен във връзка Ñ? потребителÑ?ки кредит и платежни уÑ?луги . Ð?аблюдават Ñ?е и много различиÑ? при изиÑ?кваниÑ?та отноÑ?но разглеждането на жалби в облаÑ?тта на потребителÑ?киÑ? кредит, платежните, заÑ?трахователните и инвеÑ?тиционните продукти и уÑ?луги. 25 СъглаÑ?но новата директива за Ð?РС, макÑ?ималниÑ?Ñ‚ Ñ?рок е 90 дни, Ñ? ограничени изключениÑ? за най - Ñ?ложните казуÑ?и. 20 37. Помирителните комиÑ?ии към регионалните дирекции на КЗП на практика не разглеждат вÑ?Ñ?какви казуÑ?и, каÑ?аещи финанÑ?ови уÑ?луги. За Ñ?лучаите, които разглеждат, нормата на уÑ?пех е много ниÑ?ка. ПКПС е поÑ?тигнала извеÑ?тен уÑ?пех, но има и Ñ?воите ограничениÑ?. ПроцеÑ?ÑŠÑ‚ в ПКПС е бавен. Предвид факта, че дори и най-дребните казуÑ?и Ñ?е разглеждат от тричленен Ñ?ÑŠÑ?тав, разходите, Ñ?вързани Ñ? процеÑ?а на уреждане на Ñ?порове, Ñ?а виÑ?оки, въпреки че към момента оÑ?игурÑ?ването Ñ? финанÑ?ови реÑ?урÑ?и е недоÑ?татъчно. ПКПС разчита на админиÑ?тративни реÑ?урÑ?и, предоÑ?тавени от други ведомÑ?тва, както и на членове от други ведомÑ?тва, които Ñ?а командировани за изпълнението и на тези функции и Ñ?а и без това претоварени. 38. Изглежда е налице Ñ?ъглаÑ?ие Ñ?ред заинтереÑ?ованите Ñ?трани по въпроÑ?а, че финанÑ?овите уÑ?луги изиÑ?кват Ñ?пециални механизми за Ð?РС, като, в контекÑ?та на Ñ?траната, тези механизми Ñ?ледва да Ñ?е предоÑ?тавÑ?Ñ‚ по-Ñ?коро от органи на влаÑ?тта, а не по линиÑ? на инициативи на индуÑ?триÑ?та. Ð’ момента обаче приоритетите на заинтереÑ?ованите Ñ?трани не Ñ?а еднородни по отношение на други аÑ?пекти на Ð?РС за потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги. Ð?Ñ?кои Ñ?а привърженици на междуÑ?екторниÑ? подход, докато други предпочитат Ñ?екторниÑ? подход. Има и различиÑ? във вижданиÑ?та за ролÑ?та на КЗП и надзорните органи в Ñ?пецифичната Ñ?фера на защита за потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги . Ð’Ð?РИÐ?Ð?ТИ ЗÐ? РЕФОРМÐ? Ð?Ð? Ð?Ð?СТОЯЩИЯ РЕЖИМ ЗÐ? ЗÐ?ЩИТÐ? Ð?Ð? ПОТРЕБИТЕЛИ Ð?Ð? ФИÐ?Ð?Ð?СОВИ УСЛУГИ 39. Предвид новите европейÑ?ки изиÑ?кваниÑ?, както и най -добрата практика в Ñ?ветовен план, наÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад визира механизми, които биха работили ефективно и ефикаÑ?но, за уреждане на Ñ?порове и недоразумениÑ? на възможно най-ранен етап, както и при възможно най-ниÑ?ки разходи. Компетентните органи Ñ?ледва да разгледат различни решениÑ? (вж. Таблица 3). За да поÑ?тигнат уÑ?пех, тези Ñ?иÑ?теми Ñ?ледва да вдъхват уважение от Ñ?трана на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги, доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги и компетентните органи. По въпроÑ?ите, по които вижданиÑ?та на заинтереÑ?ованите Ñ?трани Ñ?е разминават, е нужно да Ñ?е поÑ?тигне компромиÑ?, за да Ñ?е изгради една поÑ?ледователна и функционална Ñ?иÑ?тема. Таблица 3 ОÑ?новни решениÑ?, които Ñ?тоÑ?Ñ‚ за разглеждане пред компетентните органи 1. ОпределÑ?не на компетентноÑ?тта и характера на решениÑ?та на органа за Ð?РС Ð?еобходимо е да Ñ?е прецени кой от двата варианта по-вероÑ?тно би довел до Ñ?ъобразÑ?ване Ñ? решениÑ?та: o Вариант 1: КомпетентноÑ?Ñ‚ Ñ?ÑŠÑ? задължителен характер, но Ñ? решениÑ?, които не Ñ?а обвързващи ИЛИ o Вариант 2: КомпетентноÑ?Ñ‚ Ñ?ÑŠÑ? задължителен характер и решениÑ? Ñ? обвързваща Ñ?ила, които подлежат на обжалване по Ñ?ъдебен път (предпочитан вариант) 2. Задължаване на доÑ?тавчиците да обработват и да уреждат оплакваниÑ?та 21 3. ОпределÑ?не на уÑ?тройÑ?твото на органа за Ð?РС Разглеждане на възможноÑ?Ñ‚ за Ñ?ъздаване на Ñ?екторен орган (Ñ?екторни органи) за финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚ в краткоÑ?рочен план o Орган за Ð?РС за банковите и кредитни продукти и уÑ?луги И/ИЛИ o Орган за Ð?РС за пазара на заÑ?трахователни уÑ?луги и продукти, ценни книжа и оÑ?игурителните уÑ?луги и продукти Евентуално окрупнÑ?ване в единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС за финанÑ?овите уÑ?луги и продукти в дългоÑ?рочен план КомпетентноÑ?Ñ‚ и характер на решениÑ?та 40. Един орган за Ð?РС би бил обречен на неуÑ?пех, оÑ?вен ако не разчита на доверието на потребителите, че доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги ще учаÑ?тват и ще Ñ?е Ñ?ъобразÑ?ват Ñ? решениÑ? в полза на потребителÑ?. Като Ñ?е отчита контекÑ?Ñ‚ÑŠÑ‚ в Ñ?траната и ограничениÑ?та, произтичащи от КонÑ?титуциÑ?та на Република БългариÑ?, Ñ?ъщеÑ?твуват два варианта, които компетентните органи в БългариÑ? биха могли да разгледат отноÑ?но компетентноÑ?тта и характера на решениÑ?та на какъвто и да е орган за Ð?РС: Вариант І (задължителен характер; решениÑ? без обвързваща) 41. СъглаÑ?но този вариант:  Ð’ Ñ?лучай че потребителÑ?Ñ‚ избере да отнеÑ?е Ñ?воÑ?та жалба до органа за Ð?РС, доÑ?тавчикът на финанÑ?овите уÑ?луги Ñ‚Ñ€Ñ?бва да вземе учаÑ?тие; но  Дори и търговецът да вземе учаÑ?тие и потребителÑ?Ñ‚ приеме решението на Ð?РС, решението е без обвързваща Ñ?ила по отношение на търговеца. 42. Опитът във връзка Ñ? дейноÑ?тта на ПКПС предполага, че първиÑ?Ñ‚ вариант е възможно да доведе до голÑ?м брой доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги, които отказват да Ñ?е Ñ?ъобразÑ?Ñ‚ Ñ? решението на органа за Ð?РС. Ð?еобходимо е компетентните органи да преценÑ?Ñ‚ доколко техните членове и/или пазарните Ñ?или биха могли да „наÑ?ърчатâ€? търговците да Ñ?е Ñ?ъобразÑ?Ñ‚ Ñ? тези решениÑ? на практика. Ð’ нÑ?кои държави (например СкандинавÑ?ките Ñ?трани) решениÑ?та без обвързваща Ñ?ила Ñ?работват, предвид това, че в тези общеÑ?тва има Ñ?илно потребителÑ?ко движение и търговците в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги и продукти биха загубили пазарен дÑ?л, ако не Ñ?е Ñ?ъобразÑ?Ñ‚ Ñ? решениÑ?та. Предвид отÑ?ÑŠÑ?твието на потребителÑ?ки Ñ?или в БългариÑ?, Ñ?ъщеÑ?твува виÑ?ок риÑ?к – оÑ?вен ако решениÑ?та не Ñ?а Ñ? обвързваща Ñ?ила - търговците във финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор да не ги вземат под внимание, ако не Ñ?а Ñ?ъглаÑ?ни Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ…. Вариант ІІ (задължителен характер; решениÑ? Ñ? обвързваща Ñ?ила; възможноÑ?Ñ‚ за Ñ?ъдебно обжалване) 43. СъглаÑ?но този вариант:  Ð’ Ñ?лучай че потребителÑ?Ñ‚ избере да отнеÑ?е Ñ?воÑ?та жалба до органа за Ð?РС, доÑ?тавчикът на финанÑ?овите уÑ?луги Ñ‚Ñ€Ñ?бва да вземе учаÑ?тие; и 22  Ð’ Ñ?лучай че потребителÑ?Ñ‚ приеме решението на органа за Ð?РС, Ñ?ъщото има обвързваща Ñ?ила за търговеца; но  И двете Ñ?трани имат правото, ако желаÑ?Ñ‚, да обжалват решението по Ñ?ъщеÑ?тво в Ñ?ъда (органът за Ð?РС не Ñ?е произнаÑ?Ñ? Ñ? окончателно решение, Ñ?ъглаÑ?но чл. 119 ал. 3 от КонÑ?титуциÑ?та на Република БългариÑ?). 44. Евентуалната наглаÑ?а на Ñ?ъдиите е важна по отношение на този вариант . Ð?ко Ñ?ъдиите подкрепÑ?Ñ‚ органа за Ð?РС (което вероÑ?тно би могло да Ñ?е укрепи чрез назначаването на Ñ?ъдиÑ? в надзорниÑ? Ñ?ъвет на този орган), търговците бързо биха Ñ?е разколебали да обжалват, което прави вариант ІІ предпочитан. Препоръка: Ð’ контекÑ?та на Ñ?траната, би било необходимо да Ñ?е прецени кой от двата варианта е най-ефективен от практичеÑ?ки Ñ?ъображениÑ? и при кой вероÑ?тноÑ?тта реално да Ñ?е изпълнÑ?ват решениÑ?та е най-виÑ?ока. Ефективно разглеждане на жалби от Ñ?трана на доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги 45. Преди да бъде отнеÑ?ена една жалба до органа за Ð?РС, от потребителÑ? първо Ñ?ледва да Ñ?е изиÑ?ква да е отправил оплакването Ñ?и до търговеца, предоÑ?тавÑ?щ финанÑ?ови уÑ?луги, като на поÑ?ледниÑ? Ñ?е даде разумен Ñ?рок, в който да реши казуÑ?а. Ð?ко доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги Ñ?е задължат да ноÑ?Ñ?Ñ‚ първоÑ?тепенна отговорноÑ?Ñ‚ за решаване на жалби, това би допринеÑ?ло за по-уÑ?корено решаване на жалби, намалена натовареноÑ?Ñ‚ на Ñ?ъответниÑ? орган за Ð?РС и запазване на отношениÑ?та Ñ? клиента. Препоръка: ДоÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги Ñ?ледва да ноÑ?Ñ?Ñ‚ първоÑ?тепенна отговорноÑ?Ñ‚ за разглеждане на жалби. Потребителите Ñ?ледва първо да отправÑ?Ñ‚ оплакваниÑ?та до търговеца, като доÑ?тъпът до органа за Ð?РС е Ñ?амо в Ñ?лучай че не Ñ?а удовлетворени от отговора на търговеца или в Ñ?лучай че Ñ?ъщиÑ?Ñ‚ не е отговорил Ñ?воевременно. 46. Ð’Ñ?ички доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги в Ñ?траната Ñ?ледва да предвидÑ?Ñ‚ процедури за разглеждане на жалби, като тези процедури Ñ?а Ñ?ъобразени Ñ? конкретно разпиÑ?ани изиÑ?кваниÑ?. СъответниÑ?Ñ‚ финанÑ?ов регулатор Ñ?ледва да наблюдава и да прилага тези изиÑ?кваниÑ?. За доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги би било по-ефективно, а за потребителите би било по-Ñ?Ñ?но, ако вÑ?ички финанÑ?ови надзорни органи прилагат единни регламенти. Те Ñ?ледва да определÑ?Ñ‚ какво Ñ?е Ñ?чита за надлежно оплакване, подлежащо на разглеждане (например дали може да Ñ?е приема уÑ?тно или задължително Ñ‚Ñ€Ñ?бва да е в пиÑ?мен вид). СъглаÑ?но правилата, търговците Ñ?ледва да Ñ?а задължени да прилагат Ñ?Ñ?ни и опроÑ?тени процедури, които да Ñ?е оповеÑ?Ñ‚Ñ?ват, и екземплÑ?Ñ€ от които да Ñ?е предоÑ?тавÑ? на вÑ?еки жалбоподател. Също така търговците Ñ?ледва да отговарÑ?Ñ‚ на жалбоподателÑ? в пиÑ?мена форма в точно определен Ñ?рок, като го уведомÑ?ват за възможноÑ?тта Ñ?ъщиÑ?Ñ‚ да Ñ?езира органа за Ð?РС, ако не е удовлетворен. 23 Препоръка: Ð’Ñ?ички доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги да Ñ?а задължени да разполагат Ñ? процедури за разглеждане на жалби, като тези процедури Ñ?а Ñ?ъобразени Ñ? конкретно разпиÑ?ани правила отноÑ?но начина на обработка на потребителÑ?ки оплакваниÑ?. За доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги би било по-ефективно, а за потребителите би било по-Ñ?Ñ?но, ако за вÑ?ички Ñ?ектори Ñ?е прилагат унифицирани регламенти. Секторни органи или единен междуведомÑ?твен орган 47. Вариантите за уÑ?тройÑ?тво на Ð?РС за финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор в Ñ?траната Ñ?а нÑ?колко. ЕвропейÑ?ката директива за Ð?РС ще изиÑ?ква значителни изменениÑ? в Ñ?ъщеÑ?твуващата уредба, каÑ?аеща Ð?РС във финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор в БългариÑ?. Срокът за въвеждане на новите механизми е юни 2015 г. Един от ключовите въпроÑ?и е дали да Ñ?е Ñ?ъздадат отделни органи за Ð?РС за вÑ?еки обоÑ?обен Ñ?егмент от финанÑ?ови уÑ?луги и продукти, или да има единен орган за Ð?РС, който да обхваща вÑ?ички тези Ñ?егменти. По Ñ?вета Ñ?е Ñ?рещат и двата модела, но Ñ?е откроÑ?ва тенденциÑ? в полза на междуÑ?екторниÑ? подход. Ð’ единниÑ? междуведомÑ?твен орган за Ð?РС може да има обоÑ?обени звена, занимаващи Ñ?е Ñ? отделните видове казуÑ?и, така щото те да Ñ?е решават от Ñ?ъответните квалифицирани Ñ?пециалиÑ?ти. 48. Сред Ñ?траните, в които дейÑ?тват отделни органи за Ð?РС за вÑ?еки Ñ?ектор на финанÑ?ови уÑ?луги и продукти, Ñ?а БелгиÑ?, ДаниÑ?, ФранциÑ?, ГерманиÑ?, Ð?ова ЗеландиÑ?, Полша, ЮÐ?Р и ШвециÑ?. Повечето от Ñ‚Ñ?Ñ… първоначално Ñ?а били Ñ?ъздадени от индуÑ?триÑ?та на финанÑ?овите уÑ?луги, чеÑ?то в Ñ?ътрудничеÑ?тво Ñ? потребителÑ?ки Ñ?дружениÑ? . Ð’ ДаниÑ? и ШвециÑ? за вÑ?еки отделен казуÑ? решението Ñ?е взима от Ñ?ÑŠÑ?тав (подобно на ПКПС). Ð’ оÑ?таналите вÑ?еки отделен казуÑ? Ñ?е решава от екÑ?перт Ñ? правомощиÑ? да взима решениÑ?, който обикновено Ñ?е нарича омбудÑ?ман. Каре 2: Различни органи за Ð?РС, Ñ?пецифични за Ñ?ъответниÑ? Ñ?ектор, в Полша и ГерманиÑ? Ð’ Полша, например, потребителите на банкови уÑ?луги и продукти имат доÑ?тъп до ОмбудÑ?ман за банковиÑ? Ñ?ектор, назначен от Ñ?амата индуÑ?триÑ?. Той Ñ?е произнаÑ?Ñ? Ñ? решениÑ?, които имат обвързваща Ñ?ила за търговеца, но не и за потребителÑ?. За Ñ?егмента на заÑ?трахователните уÑ?луги и продукти, потребителите могат да Ñ?е обръщат към ОмбудÑ?ман за заÑ?трахователниÑ? Ñ?ектор, който е назначен от правителÑ?твото. Ð?еговите предпиÑ?аниÑ? нÑ?мат обвързваща Ñ?ила, като има възможноÑ?Ñ‚ за прибÑ?гване до арбитраж, Ñ? цената на нÑ?какви разходи. Както за банковиÑ?, така и за заÑ?трахователниÑ? Ñ?егмент, потребителите могат да Ñ?е обръщат към Ð?рбитражен Ñ?ъд към Ð?адзорниÑ? орган на финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор. Той предлага медиациÑ? и решениÑ?, които и за двете Ñ?трани Ñ?а Ñ? обвързваща Ñ?ила. Ð’ държави като ГерманиÑ?, като уÑ?пешна Ñ?е е наложила Ñ?труктура на ОмбудÑ?ман за вÑ?еки Ñ?егмент от финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор и ръководена от Ñ?амиÑ? Ñ?ектор. Ð’ Ñ?лучаÑ? на подобна инÑ?титуциÑ? на ОмбудÑ?ман, Ñ?ъздадена от профеÑ?ионални Ñ?дружениÑ?, Ñ?ледва да Ñ?е обръща внимание на Ñ?ъщеÑ?твуването на конфликти на интереÑ?и . Също така е възможно потребителите да възприемат инÑ?титуциÑ?та като орган, който винаги Ñ?е произнаÑ?Ñ? в полза на финанÑ?овата инÑ?титуциÑ? и Ñ?рещу потребителÑ?. 24 49. Ð’ нÑ?кои държави първоначално Ñ?е е тръгнало от отделни органи за Ð?РС за вÑ?еки Ñ?егмент от финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор, а в поÑ?ледÑ?твие Ñ?е е преминало към окрупнÑ?ването им в единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС за финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚. Такива Ñ?трани Ñ?а Ð?вÑ?тралиÑ?, ФинландиÑ?, ИрландиÑ?, ХоландиÑ?, Ð?орвегиÑ? и ВеликобританиÑ?. Ð’ Ð?орвегиÑ? решениÑ?та по вÑ?еки казуÑ? Ñ?е взимат от Ñ?ÑŠÑ?тав (подобно на ПКПС). Ð’ оÑ?таналите, вÑ?еки отделен казуÑ? Ñ?е решава от екÑ?перт Ñ? правомощиÑ? да взима решениÑ?, който обикновено Ñ?е нарича ОмбудÑ?ман, въпреки че в ХоландиÑ? решениÑ?та могат да Ñ?е обжалват пред Ñ?ъответниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав. 50. Държави като Ð?рмениÑ?, УнгариÑ?, Малта и Тайван Ñ?а приложили направо подхода на единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС. Ð’ Чешката република и в Тринидад и Тобаго първоначално е бил Ñ?ъздаден орган за Ð?РС за банковиÑ? Ñ?ектор, а в поÑ?ледÑ?твие обхватът му е разширен до оÑ?таналите Ñ?ектори. Ð?рмениÑ? е пример за това, че подобен орган за Ð?РС би могъл да работи ефективно, въпреки предизвикателÑ?твата, характерни за една икономика в преход. Каре 3: Избрани примери за единни междуведомÑ?твени органи за Ð?РС Във ВеликобританиÑ? например е Ñ?ъздадена Службата на финанÑ?овиÑ? омбудÑ?ман, коÑ?то по закон работи като незавиÑ?има инÑ?титуциÑ?, разглеждаща повечето въпроÑ?и във финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚, каÑ?аещи потребителите. УÑ?лугите, които Ñ?е предоÑ?тавÑ?Ñ‚, Ñ?а безплатни и Ñ?а Ñ? обвързваща Ñ?ила за търговците. ФинанÑ?ира Ñ?е от данъци и такÑ?и за Ñ?ъответниÑ? казуÑ?, удържани от доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги. Ð’ Чешката република потребителите имат Ñ?вободен доÑ?тъп до ФинанÑ?ов арбитър, Ñ?ъздаден по Ñ?илата на закон. Ð’ неговиÑ? обхват Ñ?а платежните уÑ?луги, потребителÑ?киÑ?Ñ‚ кредит и нÑ?кои инвеÑ?тиционни продукти. Ð?рбитърът предоÑ?тавÑ? медиациÑ? и решениÑ? Ñ? обвързваща Ñ?ила за търговеца във финанÑ?овата Ñ?фера и за потребителÑ?. Ð’ УнгариÑ? Съветът за финанÑ?ов арбитраж (СФÐ?) е учреден през юли 2011 г., за да разглежда Ñ?порове между унгарÑ?ките потребители на финанÑ?ови уÑ?луги и доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги. Уреждането на Ñ?пора чрез СФÐ? е Ñ? обвързваща Ñ?ила за финанÑ?овата инÑ?титуциÑ?, в Ñ?лучай че Ñ?ъщата го приеме. Ð’ ИрландиÑ?, Бюрото на омбудÑ?мана в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги е нормативно уÑ?тановен орган, занимаващ Ñ?е Ñ? потребителÑ?ки жалби, каÑ?аещи вÑ?ички доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги, които подлежат на регулиране. Бюрото Ñ?е финанÑ?ира от данъци, плащани от финанÑ?овите инÑ?титуции, като решениÑ?та Ñ?а Ñ? обвързваща Ñ?ила за двете Ñ?трани и подлежат на обжалване във ВърховниÑ? Ñ?ъд. 51. Ползите от единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС Ñ?е изразÑ?ват в това, че за потребителите е по-леÑ?но да Ñ?е ориентират къде да подават Ñ?воите оплакваниÑ? и че Ñ?е поÑ?тига по-виÑ?ока Ñ?тепен на поÑ?ледователноÑ?Ñ‚ на процедурите и решениÑ?та за доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, които оÑ?ъщеÑ?твÑ?ват дейноÑ?Ñ‚ в повече от един Ñ?ектор. РазгърнатиÑ?Ñ‚ мащаб на един орган за Ð?РС води до Ñ?ъответните икономии и повишава Ñ?тойноÑ?тта, коÑ?то Ñ?е получава Ñ?рещу вложените Ñ?редÑ?тва. ПоÑ?тигат Ñ?е по-добри уÑ?ловиÑ? за обучение на перÑ?онала и за управление на знанието, както и по -голÑ?ма гъвкавоÑ?Ñ‚ при Ñ?правÑ?нето Ñ? големите колебаниÑ? в натовареноÑ?тта в отделните Ñ?ектори. 25 52. Обаче повечето от държавите, възприели направо модела на единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС, Ñ?а онези, в които има един-единÑ?твен регулатор за финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор. Ð’ Ñ?трани, в които органите за финанÑ?ов надзор Ñ?а нÑ?колко, е трудно Ñ?ъздаването на подобна инÑ?титуциÑ?. a) Секторни органи за Ð?РС за финанÑ?овите уÑ?луги в краткоÑ?рочен план 53. Поради предизвикателÑ?тва от инÑ?титуционално и политичеÑ?ко еÑ?теÑ?тво, които Ñ?ъпътÑ?тват въвеждането на междуведомÑ?твен орган за Ð?РС, както и Ñ? оглед на един твърде труден график за каквато и да е правна и регулаторна рамка за въвеждане на новата Директива на ЕС за Ð?РС, Ñ?ледва да Ñ?е разгледа възможноÑ?тта да Ñ?ъздаване на отделни органи за Ð?РС за Ñ?ъответните облаÑ?ти на финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор. 54. Би било препоръчително да Ñ?е използва Ñ?ходен, Ñ?тандартизиран типов модел за орган за Ð?РС. Въвеждането на различни типове органи за Ð?РС в различните Ñ?ектори би било по-Ñ?ложно както за потребителите, така и за търговците. Това би затруднило и конÑ?олидирането на тези органи в единен такъв, когато времето и уÑ?ловиÑ?та позволÑ?ват . 55. Би било полезно, ако правната рамка, въведена в БългариÑ? Ñ?е проектира така, че органите за Ð?РС периодично да могат да бъдат приÑ?поÑ?обÑ?вани – за да може да Ñ?е улеÑ?ни разширÑ?ването на обхвата (Ñ? раÑ?тежа на доверието на потребителите и индуÑ?триÑ?та) и за отразÑ?ване на уÑ?ъвършенÑ?тваниÑ? на базата на опита и променÑ?щи Ñ?е уÑ?ловиÑ?. Препоръка: Ð’ Ñ?лучай че Ñ?е избере вариант за отделни Ñ?екторни органи за Ð?РС за финанÑ?овите уÑ?луги и продукти, препоръчително е уÑ?тройÑ?твото им да е Ñ?ходно за различните Ñ?ектори, за да Ñ?е намали Ñ?ложноÑ?тта за потребителите и доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги и за да Ñ?е позволи Ñ?ливане на тези Ñ?труктури в единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС (Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециализирани звена), ако и когато Ñ?ъответните заинтереÑ?овани Ñ?трани Ñ?а готови за това. б) Единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС за финанÑ?овите уÑ?луги и продукти в дългоÑ?рочен план 56. При този вариант вÑ?ички казуÑ?и, каÑ?аещи финанÑ?ови уÑ?луги или продукти , ще Ñ?е наÑ?очват към единен Ñ?пециализиран орган за Ð?РС (Ñ? предварително работно наименование „КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?лугиâ€? – КЖФУ). Така ще Ñ?е гарантира макÑ?имална възможна ефективноÑ?Ñ‚ и гъвкавоÑ?Ñ‚, Ñ?Ñ?нота за потребителите, ефективноÑ?Ñ‚ за доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги и ще Ñ?е повиши Ñ?тойноÑ?тта, коÑ?то Ñ?е получава Ñ?рещу вложените Ñ?редÑ?тва чрез поÑ?тигане на икономии от мащаба. Предложените КЖБКУ и КЖЗИУ биха могли да Ñ?е Ñ?леÑ?Ñ‚ в единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС, когато и ако заинтереÑ?ованите Ñ?трани Ñ?а готови. 57. Един междуведомÑ?твен орган за Ð?РС би могъл да включва Ñ?пециализирани звена, като една по-голÑ?ма организациÑ? може да Ñ?е радва на по-добри уÑ?ловиÑ? за обучение на перÑ?онала и за управление на знанието. Би била и по-гъвкава при поÑ?рещането на големи 26 колебаниÑ? в натовареноÑ?тта в определени Ñ?ектори, чрез преквалификациÑ? и размеÑ?тване на перÑ?онал от едно направление в друго. 58. ОÑ?новното предизвикателÑ?тво при този вариант е времето, което може да е нужно, за поÑ?тигане на конÑ?енÑ?уÑ? Ñ?ред редица инÑ?титуции отноÑ?но определÑ?нето и оÑ?ъщеÑ?твÑ?ването на общ междуведомÑ?твен план. Това би могло да породи инÑ?титуционални и политичеÑ?ки предизвикателÑ?тва, както и да Ñ?ъздаде твърде труден график за каквато и да е правна и регулаторна рамка. 59. Би било по-практично и икономично да Ñ?е Ñ?ъздаде единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС по модела „омбудÑ?манâ€?, при който вÑ?еки казуÑ? Ñ?е решава от един -единÑ?твен екÑ?перт Ñ? правомощиÑ? да взима решениÑ?. Отделните такива лица биха могли да Ñ?пециализират в определени Ñ?ектори. Моделът на ПКПС, при който дори и най-дребните казуÑ?и Ñ?е разглеждат от Ñ?ÑŠÑ?тав, би изиÑ?квал повече хора и по-дълго време за обÑ?ъждане, като Ñ?ъответно би бил и изначално по-разходоемък. 60. Ð?ко обаче Ñ?е Ñ?чете за целеÑ?ъобразно за БългариÑ?, би могло да Ñ?е оÑ?игури възможноÑ?Ñ‚ за обжалване пред тричленен Ñ?ÑŠÑ?тав. СъÑ?тавът би могъл да Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тои от Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ по потребителÑ?ките въпроÑ?и, Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ от бранша, под предÑ?едателÑ?твото на незавиÑ?имо лице. ОÑ?игурÑ?ването на възможноÑ?Ñ‚ за подобно обжалване би уÑ?покоило опаÑ?ението от Ñ?трана на индуÑ?триÑ?та, че е възможно да Ñ?е взимат решениÑ?, без да Ñ?е оценÑ?ват в пълна Ñ?тепен техничеÑ?ки въпроÑ?и и потенциални по -широки поÑ?ледÑ?твиÑ?. БроÑ?Ñ‚ обжалваниÑ? би Ñ?ледвало Ñ? времето да намалÑ?ва, Ñ? нараÑ?тването на доверието в екÑ?пертноÑ?тта на Ñ?пециалиÑ?тите, взимащи решениÑ?. (Вж. Приложение 1 за допълнителна информациÑ? отноÑ?но уÑ?тройÑ?твото на един ефективен орган за Ð?РС.) Препоръка: Когато и ако заинтереÑ?ованите Ñ?трани Ñ?а готови, Ñ?ледва да Ñ?е учреди единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС за финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚ (Ñ? предварително работно наименование „КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?лугиâ€?), който да разглежда вÑ?ички потребителÑ?ки оплакваниÑ?, каÑ?аещи финанÑ?ови уÑ?луги, Ñ? обхват, уÑ?тройÑ?тво, процедури, правомощиÑ? и финанÑ?иране Ñ?ъглаÑ?но поÑ?оченото по-горе. Варианти за Ñ?екторни органи за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги a) Органи за Ð?РС за банкови и небанкови кредитни инÑ?титуции Вариант І: Минимална промÑ?на за поÑ?тигане на Ñ?ъответÑ?твие Ñ? изиÑ?кваниÑ?та на ЕС 61. Този вариант предполага изменение на ПКПС и помирителните комиÑ?ии към регионалните дирекции на КЗП Ñ?амо до Ñ?тепен, необходима за удовлетворÑ?ване на изиÑ?кваниÑ?та на Директивата за Ð?РС и Регламента за ОРС на ЕС. Ð’ резултат на това, вÑ?ички казуÑ?и в облаÑ?тта на банковите уÑ?луги и кредитирането (оÑ?вен казуÑ?ите, Ñ?вързани Ñ? платежни уÑ?луги) ще оÑ?танат към неÑ?пециализираните регионални помирителни комиÑ?ии . 27 62. Този вариант Ñ?е Ñ?чита за най-неблагоприÑ?тен. Би противоречал на общото виждане Ñ?ред българÑ?ките заинтереÑ?овани Ñ?трани, както и на най -добрата международна практика, откроÑ?ващи необходимоÑ?тта от Ñ?ъздаване на нарочни органи за Ð?РС за финанÑ?овите уÑ?луги и продукти. Това важи Ñ? оÑ?обена Ñ?ила за БългариÑ?, в коÑ?то регионалните помирителни комиÑ?ии не Ñ?а Ñ?е наложили като уÑ?пешни при решаването на финанÑ?ови Ñ?порове. Също така помирителните комиÑ?ии по меÑ?та вероÑ?тно ще изпитват затруднениÑ? при удовлетворÑ?ването на изиÑ?кваниÑ?та на Директивата за Ð?РС отноÑ?но необходимата Ñ?пециализирана квалификациÑ? на членовете на комиÑ?иите. Обхват 63. ПКСП ще продължи да разглежда Ñ?порове, Ñ?вързани Ñ? платежни уÑ?луги, докато помирителните комиÑ?ии по меÑ?та ще продължат да Ñ?е занимават Ñ? оплакваниÑ? в облаÑ?тта на потребителÑ?киÑ? кредит и ще поемат казуÑ?и, Ñ?вързани Ñ? кредит, предоÑ?тавен от банкови и небанкови инÑ?титуции – което Ñ?е пада в Ñ‚Ñ?хната компетентноÑ?Ñ‚ като Ð?РС Ñ?ъглаÑ?но оÑ?татъчниÑ? принцип по реда директивата. ИнÑ?титуционална уредба 64. Като цÑ?ло инÑ?титуционалната уредба ще Ñ?е запази Ñ?ъщата, въпреки че ще Ñ?а необходими извеÑ?тни промени. Ще е нужно членовете на ПКПС да Ñ?е назначават Ñ? поне тригодишен мандат26, а годишниÑ?Ñ‚ отчет ще Ñ?ледва да обхване и вÑ?ички информационни елементи по реда на директивата.27 Ще е необходимо членовете на регионалните помирителни комиÑ?ии да притежават задължителните знаниÑ? и умениÑ?, да Ñ?а Ñ? мандат от поне три години и да публикуват годишен доклад, отговарÑ?щ на изиÑ?кваниÑ?та на ЕС . И ПКСП, и регионалните помирителни комиÑ?ии ще Ñ?ледва да разглеждат транÑ?гранични казуÑ?и, наред Ñ? меÑ?тните, да решават повечето Ñ?порове в Ñ?рок от 90 дни от получаването им, да поддържат актуални интернет Ñ?траници (Ñ? информациÑ? Ñ?ъглаÑ?но директивата) и да позволÑ?ват онлайн подаване на жалби. 26 Ð’ момента, Ñ?ъглаÑ?но разпоредбите на Член 129 ал. 1 от Закона за Платежните уÑ?луги и платежните Ñ?иÑ?теми, те могат да бъдат отзовавани по вÑ?Ñ?ко време. 27 Страните-членки Ñ?а длъжни да гарантират, че органите за Ð?РС обнародват на Ñ?воите интернет Ñ?траници, на траен ноÑ?ител при поиÑ?кване, или Ñ? помощта на вÑ?Ñ?ко друго Ñ?редÑ?тво, което е подходÑ?що по Ñ‚Ñ?хна преценка, годишни отчети за дейноÑ?тта. Тези отчети Ñ?ъдържат Ñ?ледната информациÑ?, каÑ?аеща както Ñ?порове в рамките на Ñ?траната, така и транÑ?гранични такива : (a) броÑ? поÑ?тъпили Ñ?порове и вида жалби, към които те Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚; (б) вÑ?Ñ?какви Ñ?иÑ?темни или Ñ?ъщеÑ?твени проблеми, които възникват чеÑ?то и водÑ?Ñ‚ до Ñ?порове между потребители и търговци; (в) нормата на Ñ?порове, които органът за Ð?РС не е приел за разглеждане и процентниÑ? дÑ?л оÑ?нованиÑ? за подобно отхвърлÑ?не ; (г) процентниÑ? дÑ?л решениÑ?, които Ñ?а предложени или наложени в полза на потребителÑ? и в полза на търговеца, както и процентниÑ? дÑ?л Ñ?порове, уредени Ñ? приÑ?телÑ?ко решение; (д) процентниÑ? дÑ?л прекратени производÑ?тва в органа за Ð?РС Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъответните причини за прекратÑ?ването, ако Ñ?а извеÑ?тни; (е) Ñ?редниÑ? период от време за решаване на Ñ?порове; (ж) нормата на Ñ?ъобразÑ?ване Ñ? решениÑ?, ако е извеÑ?тна, Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъответниÑ? изход на производÑ?твото в органа за Ð?РС; (з) Ñ?ътрудничеÑ?тво на органи за Ð?РС в мрежи на Ñ?ходни организации, които Ñ?поÑ?обÑ?тват решаването на транÑ?гранични Ñ?порове, ако е приложимо. 28 КомпетентноÑ?Ñ‚ и характер на решениÑ?та 65. Ð?е Ñ?е изиÑ?кват такÑ?и. Към момента, ако един потребител реши да Ñ?е обърне към орган за Ð?РС, вмеÑ?то към Ñ?ъда, търговецът е задължен да учаÑ?тва (в Ñ?лучаÑ? Ñ? ПКПС), или може да откаже учаÑ?тие (при регионалните помирителни комиÑ?ии). РешениÑ?та Ñ?а без обвързваща Ñ?ила. Лица Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ? 66. РешениÑ?та може да продължат да Ñ?е взимат от тричленни Ñ?ÑŠÑ?тави. Членовете на помирителните комиÑ?ии ще Ñ?ледва да Ñ?е назначават Ñ? тригодишен мандат (най-малко), за да Ñ?а удовлетворени новите изиÑ?кваниÑ? на ЕС. ФинанÑ?иране 67. Ð?е Ñ?е изиÑ?кват промени. Разходите за ПКПС ще продължат да Ñ?е поемат от БÐ?Б, КЗП и Ð?ББ. Издръжката на регионалните помирителни комиÑ?ии ще продължи да бъде за Ñ?метка на бюджета на МИЕТ. Правна и регулаторна рамка 68. Ð?еобходимите промени (опиÑ?ани по-горе в чаÑ?тта „ИнÑ?титуционална уредбаâ€?) ще Ñ?е изразÑ?ват в поÑ?ледващи изменениÑ? на Закона за платежните уÑ?луги и платежните Ñ?иÑ?теми (уреждащ дейноÑ?тта на ПКПС), Закона за потребителÑ?киÑ? кредит (уреждащ ролÑ?та на регионалните помирителни комиÑ?ии в облаÑ?тта на потребителÑ?киÑ? кредит ) и Закона за защита на потребителите (по Ñ?илата на който Ñ?е Ñ?ъздават регионалните помирителни комиÑ?ии). Вариант ІІ: Орган за Ð?РС за банкови и кредитни уÑ?луги и продукти 69. При този вариант Ñ?е надгражда върху Ñ?илните Ñ?трани на ПКПС, като Ñ?е взимат мерки за отÑ?транÑ?ване на Ñ?лабоÑ?тите и за разгръщане на обхвата, за да Ñ?е покриÑ?Ñ‚ вÑ?ички банкови и кредитни Ñ?егменти. Предложената КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на банковите и кредитните уÑ?луги – КЖБКУ - (предварително работно заглавие) включва повече подготвителна работа, но ще донеÑ?е значителни ползи. Ð’Ñ?ички казуÑ?и, Ñ?вързани Ñ? банкови или кредитни уÑ?луги и продукти (в Ñ‚.ч. платежни уÑ?луги и ипотечни кредити), ще Ñ?е наÑ?очват към единен Ñ?пециализиран орган. ЕфективноÑ?тта ще е много по-виÑ?ока в Ñ?равнение Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъщеÑ?твуваща организациÑ?, Ñ?Ñ?нотата за потребителите ще е по -голÑ?ма, ефективноÑ?тта за доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги в Ñ?ектора ще е по-Ñ?илна, Ñ? повече Ñ?тойноÑ?Ñ‚, коÑ?то Ñ?е получава Ñ?рещу вложените Ñ?редÑ?тва. 29 Обхват 70. КЖБКУ ще разглежда жалби, Ñ?вързани Ñ? платежни уÑ?луги, потребителÑ?ки кредит, ипотечни кредити и други банкови продукти и уÑ?луги. ИнÑ?титуционална уредба 71. КЖБКУ Ñ?ледва да Ñ?е учреди като юридичеÑ?ко лице Ñ?ÑŠÑ? Ñ?обÑ?твен бюджет . Така ще Ñ?е улеÑ?ни разгръщането на неговата ролÑ? и обхват и ще Ñ?е подчертае неговата незавиÑ?имоÑ?Ñ‚. КЖБКУ Ñ?ледва да е Ñ?ÑŠÑ? Ñ?вой надзорен Ñ?ъвет, чиито членове Ñ?е назначават от БÐ?Б и КЗП Ñ? мандат, гарантиращ Ñ?игурноÑ?Ñ‚ на позициÑ?та, за да Ñ?е обезпечава незавиÑ?имоÑ?Ñ‚ по отношение на органите, които ги излъчват . Препоръчва Ñ?е БÐ?Б и КЗП да излъчват членовете така, че да има баланÑ?ирана предÑ?тавителноÑ?Ñ‚ на регулаторната, браншовата и потребителÑ?ката екÑ?пертноÑ?Ñ‚. 72. Ð?адзорниÑ?Ñ‚ Ñ?ъвет ще защитава незавиÑ?имоÑ?тта на лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ?, като Ñ?е гарантира доÑ?татъчна материална обезпеченоÑ?Ñ‚ на КЖБКУ за изпълнение на нейните функции и Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ва контрол (от името на заинтереÑ?ованите Ñ?трани) на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на КомиÑ?иÑ?та. Ð?адзорниÑ?Ñ‚ Ñ?ъвет ще избира лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециално мнозинÑ?тво, като залог за доверие от Ñ?трана на вÑ?ички предÑ?тавени групи. Мандатът на лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ? Ñ?ледва да е поне тригодишен. Главното лице Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ? ще е главниÑ?Ñ‚ изпълнителен орган на КЖБКУ, управлÑ?ващ перÑ?онала и реÑ?урÑ?ите. 73. За поÑ?тигане на макÑ?имална ефективноÑ?Ñ‚, Ñ?лужителите на КЖБКУ Ñ?ледва да разглеждат запитваниÑ? по конкретни проблеми (от потенциални жалбоподатели и от търговци) – за да уреждат недоразумениÑ? и да предотвратÑ?ват развитието на запитваниÑ? в Ñ?порни казуÑ?и. КЖБКУ Ñ?ледва да има правомощиÑ? да отхвърлÑ? „безнадеждниâ€? казуÑ?и. ОÑ?таналите казуÑ?и Ñ?ледва да Ñ?е разглеждат в рамките на 90 дни от Ñ?воето поÑ?тъпване, чрез Ñ?редÑ?твата на медиациÑ?та (ако е възможно), или чрез проверка и излъчване на решение. 74. Препоръчително е КЖБКУ да разполага Ñ? правомощиÑ? да изиÑ?ква доказателÑ?тва от Ñ?траните, да прави изводи, които не Ñ?а в полза на Ñ?траната, коÑ?то не е предоÑ?тавила иÑ?кана информациÑ? и да преуÑ?тановÑ?ва производÑ?тва, при които жалбоподателÑ?Ñ‚ не предоÑ?тави иÑ?каната информациÑ?. РешениÑ?та на КЖБКУ Ñ?ледва да Ñ?е оÑ?новават на принципите на Ñ?праведливоÑ?Ñ‚ Ñ? оглед на обÑ?тоÑ?телÑ?твата по Ñ?ъответниÑ? казуÑ?, като Ñ?е взима предвид начинът, по който би поÑ?тъпил Ñ?ъдът, по нормативниÑ? и регулаторен ред, Ñ?ъобразно приложимите към момента на процеÑ?ните Ñ?ъбитиÑ? разпоредби, етични кодекÑ?и и добра търговÑ?ка практика. 75. Взимането на решениÑ? от Ñ?трана на КЖБКУ Ñ?ледва да е централизирано, за поÑ?ледователноÑ?Ñ‚ в дейноÑ?тта. С цел повишаване на доÑ?тъпа на потребители, предÑ?тавители на КЖБКУ биха могли да правÑ?Ñ‚ предварително широко оповеÑ?Ñ‚Ñ?вани поÑ?ещениÑ? в регионалните Ñ?лужби, за да Ñ?е приемат жалби от потребители лично. 30 КомпетентноÑ?Ñ‚ и характер на решениÑ?та 76. КЖБКУ би била уÑ?пешна Ñ?амо ако потребителите вÑ?рват, че търговците ще учаÑ?тват в процедурата и ще Ñ?е Ñ?ъобразÑ?Ñ‚ Ñ? решение в полза на потребителÑ? (което не Ñ?а задължени да Ñ?торÑ?Ñ‚ при ПКПС). УчаÑ?тието в новата Ñ?хема за Ð?РС Ñ?ледва да е задължително за доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги (както Ñ?а задължени при ПКПС). 77. ВъзможноÑ?тите за характера на решениÑ?та Ñ?а две. Компетентните органи Ñ?ледва да преценÑ?Ñ‚, Ñ? оглед на меÑ?тните уÑ?ловиÑ?, коÑ? от двете възможноÑ?ти би била най-ефективна за Ñ?траната: ï‚· Първата възможноÑ?Ñ‚ е решениÑ?та да не Ñ?а Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ила на преÑ?ъдено нещо . Ð’ момента Ñ?татутът на ПКПС е такъв. СтатиÑ?тиката показва, че въпреки нараÑ?налото Ñ?ъобразÑ?ване Ñ? решениÑ?та и по-големиÑ? брой Ñ?лучаи, в които решението Ñ?е приема, в Ñ?равнение Ñ? броÑ? Ñ?лучаи, в които не Ñ?е приема, делът на вторите е значителен . Обхватът на КЖБКУ би бил, разбира Ñ?е, много по-широк от този на ПКПС. Ð?еобходимо е УправителниÑ?Ñ‚ комитет да прецени дали неговите членове и/или пазарните Ñ?или биха могли да „наÑ?ърчатâ€? търговците да Ñ?е Ñ?ъобразÑ?Ñ‚ Ñ? тези решениÑ? на практика. ï‚· ВториÑ?Ñ‚ вариант е решениÑ?та да Ñ?а Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ила на преÑ?ъдено нещо за доÑ?тавчика на финанÑ?ови уÑ?луги (какъвто е Ñ?лучаÑ?Ñ‚ Ñ? Бюрото на омбудÑ?мана в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги в ИрландиÑ?28), Ñ? възможноÑ?Ñ‚ за обжалване по Ñ?ъдебен път, за да Ñ?е Ñ?пази редът на член 119 ал. 3 на КонÑ?титуциÑ?та на Република БългариÑ?. Евентуалната наглаÑ?а на Ñ?ъдиите е важна по отношение на този вариант. Ð?ко Ñ?ъдиите подкрепÑ?Ñ‚ КЖБКУ (което вероÑ?тно би могло да Ñ?е укрепи чрез назначаването на Ñ?ъдиÑ? в надзорниÑ? Ñ?ъвет на КомиÑ?иÑ?та ), търговците бързо биха Ñ?е разколебали да обжалват, което прави тази възможноÑ?Ñ‚ предпочитана. Ð’ Ñ?лучай че решениÑ?та Ñ?а Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ила на преÑ?ъдено нещо, Ñ?е препоръчва да Ñ?е въведе макÑ?имален размер на обезщетението, което КЖБКУ би могла да приÑ?ъжда. Таванът първоначално би могъл да е от порÑ?дъка на 25 000 лв., като поÑ?тепенно Ñ?е увеличава Ñ? укрепването на доверието в КЖБКУ. Лица Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ? 78. Ð’ ПКПС вÑ?еки казуÑ? Ñ?е решава от тричленен Ñ?ъвет. Това прави процеÑ?а изначално разходоемък, както поради броÑ? учаÑ?тващи лица, така и поради времето, необходимо на тези лица да провеждат Ñ?воите обÑ?ъжданиÑ?. Привличането обаче на Ñ?ъответниÑ? екÑ?перт вдъхва увереноÑ?Ñ‚ у индуÑ?триÑ?та, че решениÑ? биха Ñ?е взимали по един информиран начин, като Ñ?е оценÑ?ват в пълна Ñ?тепен техничеÑ?ки въпроÑ?и и потенциални по -широки поÑ?ледÑ?твиÑ? при процеÑ?ниÑ? Ñ?лучай. 79. При повечето органи за Ð?РС (в Ñ‚.ч. в Ð?рмениÑ?, Ð?вÑ?тралиÑ?, БелгиÑ?, Чешката република, ФинландиÑ?, ФранциÑ?, ГерманиÑ?, ИрландиÑ?, Ð?ова ЗеландиÑ?, Полша, ЮÐ?Р, Тайван, Тринидад и Тобаго и ВеликобританиÑ?), вÑ?еки казуÑ? Ñ?е решава от един-единÑ?твен екÑ?перт Ñ? правомощиÑ? да взима решениÑ?, като обикновено има такива лица, Ñ?пециалиÑ?ти в Ñ?ъответните Ñ?ектори. 28 www.financialombudsman.ie/complaints-procedure/Appeal.asp. 31 80. С вменÑ?ването на много по-широк обхват на дейноÑ?тта на КЖБКУ в Ñ?равнение Ñ? ПКПС, разглеждането на вÑ?ички казуÑ?и от тричленен Ñ?ÑŠÑ?тав би довело до претоварване на наличните кадри и до неоправдано виÑ?оки разходи. Възможна алтернатива е вÑ?еки казуÑ? да Ñ?е разглежда от един-единÑ?твен екÑ?перт Ñ? правомощиÑ? да взима решениÑ?, но (по примера на ХоландиÑ?29) Ñ? възможноÑ?Ñ‚ за обжалване пред тричленен Ñ?ÑŠÑ?тав. СъÑ?тавът би могъл да Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тои от Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ по потребителÑ?ките въпроÑ?и, Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ от бранша, под предÑ?едателÑ?твото на незавиÑ?имо лице. 81. ОÑ?игурÑ?ването на възможноÑ?Ñ‚ за подобно обжалване би уÑ?покоило опаÑ?ението от Ñ?трана на индуÑ?триÑ?та, че е възможно да Ñ?е взимат решениÑ?, без да Ñ?е оценÑ?ват в пълна Ñ?тепен техничеÑ?ки въпроÑ?и и потенциални по-широки поÑ?ледÑ?твиÑ?. БроÑ?Ñ‚ обжалваниÑ? би Ñ?ледвало Ñ? времето да намалÑ?ва, Ñ? нараÑ?тването на доверието в екÑ?пертноÑ?тта на Ñ?пециалиÑ?тите, взимащи решениÑ?. ФинанÑ?иране 82. Ð’ Ñ?ъответÑ?твие Ñ? новите европейÑ?ки изиÑ?кваниÑ?, КЖБКУ Ñ?ледва да е безплатна за жалбоподатели, за да Ñ?е избегне ограничаването на доÑ?тъпа до Ñ?праведливоÑ?Ñ‚ поради разходи, Ñ?вързани Ñ? този доÑ?тъп, оÑ?обено за потребители в неравноÑ?тойно положение . Бюджетът на КЖБКУ ще Ñ?е определÑ? от нейниÑ? надзорен Ñ?ъвет, като размерът му е Ñ?ъобразен Ñ? едно ефективно и ефикаÑ?но поÑ?рещане на очакваната натовареноÑ?Ñ‚, Ñ? уÑ?ловие за одобрение от БÐ?Б и КЗП. 83. За вÑ?еки орган за Ð?РС е важно да е доÑ?татъчно финанÑ?ово обезпечен, а финанÑ?ирането да не Ñ?е използва като Ñ?редÑ?тво за повлиÑ?ване на подхода към казуÑ?ите и техните решениÑ?. Като Ñ?е отчетат тези две Ñ?ъображениÑ?, начинът за набиране на Ñ?редÑ?тва не е от Ñ?ъщеÑ?твено значение за ефективноÑ?тта на органа за Ð?РС. 84. Ð’ повечето държави, в Ñ‚.ч. Ð?рмениÑ?, Ð?вÑ?тралиÑ?, ФинландиÑ?, ФранциÑ?, ГерманиÑ?, ИрландиÑ?, ХоландиÑ?, Ð?ова ЗеландиÑ? и ВеликобританиÑ?, разходите за функционирането на органите за Ð?РС във финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚ Ñ?е покриват от Ñ?ъответните доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги. Първоначално за разходите Ñ?е Ñ?ъбират годишни данъци от Ñ?ъответните доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги. Обикновено общиÑ?Ñ‚ размер Ñ?е разпределÑ? Ñ?ред доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, като Ñ?е използва подходÑ?щ показател за отчитане на пазарен дÑ?л, като например брой Ñ?метки на вложители или обща Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на нетните активи. Тези приходи Ñ?е Ñ?ъбират от регулатор от името на органа за Ð?РС. Ð’ нÑ?кои Ñ?трани, при вече наличен опит отноÑ?но потоците на работа, вÑ?е по -голÑ?м дÑ?л от финанÑ?ирането Ñ?е прехвърлÑ? към приходи от такÑ?и по казуÑ?и, които органът за Ð?РС Ñ?ъбира от търговците, Ñ?трани по Ñ?поровете. По този начин търговците, които генерират най -много казуÑ?и, поемат и най-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от разходите. Ð?апример, Ñ?лед двадеÑ?етгодишен опит, Службата на финанÑ?овиÑ? омбудÑ?ман във ВеликобританиÑ? Ñ?ъбира около 80% от Ñ?воите приходи от такÑ?и по казуÑ?и. Другаде, например Литва30 и ИÑ?паниÑ?31, органите за Ð?РС Ñ?е издържат изцÑ?ло от държавниÑ? бюджет. 29 Klachteninstituut Financiële Dienstverlening (Kifid). Интернет Ñ?траница: www.kifid.nl. 30 Орган за Ð?РС към Органа за защита на правата на потребителите на Литва. 32 85. БÐ?Б и КЗП Ñ?а компетентните органи, които да преценÑ?Ñ‚ дали разходите за КЖБКУ Ñ?ледва да Ñ?е покриват чаÑ?тично (и в каква Ñ?тепен) или изцÑ?ло от доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, или от Ñ?обÑ?твените бюджети на БÐ?Б и КЗП. Правна и регулаторна рамка 86. Създаването на КЖБКУ би изиÑ?квало нарочна нормативна уредба, в това чиÑ?ло правомощиÑ? на регулатора да определÑ? „правила отноÑ?но компетентноÑ?ттаâ€? (за обхвата на органа за Ð?РС) и на КЖБКУ да разработва „процедурни правилаâ€?, подлежащи на одобрение от Ñ?трана на регулаторите. Ще Ñ?а необходими и поÑ?ледващи изменениÑ? на Закона за платежните уÑ?луги и платежните Ñ?иÑ?теми (за прехвърлÑ?не на правомощиÑ? и компетентноÑ?Ñ‚ от ПКПС към КЖБКУ) и на Закона за потребителÑ?киÑ? кредит (за прехвърлÑ?не на правомощиÑ? и компетентноÑ?Ñ‚ от регионалните помирителни комиÑ?ии към КЖБКУ). Възможно е и да Ñ?е наложи поÑ?ледващо ревизиране на нормативната уредба, каÑ?аеща БÐ?Б и КЗП, в чаÑ?тта за Ñ‚Ñ?хната ролÑ? отноÑ?но КЖБКУ. ПроучваниÑ? и информираноÑ?Ñ‚ на потребителите 87. Следва да Ñ?е предприемат активни Ñ?тъпки, за да Ñ?е гарантира, че потребителите Ñ?а информирани за новиÑ? орган и за начините, по които може да бъде Ñ?езиран . Ð?еобходимо е потребителите да могат да Ñ?е обръщат към него, без това за Ñ‚Ñ?Ñ… да е Ñ?вързано Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ериозни разноÑ?ки – например Ñ? помощта на безплатна телефонна линиÑ? или телефонна линиÑ? за обажданиÑ? на ниÑ?ка цената. 88. КЖБКУ би могла да извлича общи поуки от вече гледани казуÑ?и, като предоÑ?тавÑ? информациÑ? в тази връзка на българÑ?кото правителÑ?тво, БÐ?Б, КЗП, Ð?ББ и потребителÑ?ки Ñ?дружениÑ? и Ñ?ъдейÑ?тва на регулаторите при определÑ?нето на Ñ?иÑ?темни проблеми и възникващи риÑ?кове. 89. Ð’ Ñ?ъответÑ?твие Ñ? новите изиÑ?кваниÑ? на ЕС, КЖБКУ ще е задължена да обнародва отчет за дейноÑ?тта Ñ?и най-малко веднъж годишно, обхващащ обема извършена работа, обобщено предÑ?тавÑ?не на Ñ?тандартни казуÑ?и, уÑ?тановени Ñ?иÑ?темни въпроÑ?и и нововъзникващи риÑ?кове, Ñ?татиÑ?тичеÑ?ки данни отноÑ?но ефективноÑ?тта и финанÑ?ови отчети. Препоръка: С надграждане върху оÑ?новата на Ñ?ъщеÑ?твуващите Ñ?труктури Ñ?ъглаÑ?но модела на ПКПС, БÐ?Б и КЗП Ñ?ледва да Ñ?ъздадат единен орган за Ð?РС (Ñ? предварително работно наименование „КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на банкови и кредитни уÑ?лугиâ€?) за разглеждане на вÑ?ички жалби от потребители, каÑ?аещи банкови и кредитни уÑ?луги и продукти. Обхватът, уÑ?тройÑ?твото, процедурите, правомощиÑ?та и финанÑ?ирането на инÑ?титуциÑ?та Ñ?ледва да Ñ?а Ñ?ъглаÑ?но опиÑ?аното по-горе. 31 Структура за Ð?РС към Банката на ИÑ?паниÑ?. 33 б) Орган за Ð?РС за уÑ?луги в облаÑ?тта на заÑ?траховането, ценните книжа и пенÑ?ионното оÑ?игурÑ?ване Вариант ІІІ: Звено за жалби в КФÐ? 90. Този вариант предполага Ñ?ъздаването на отдел за Ð?РС в рамките на КФÐ?, в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? изиÑ?кваниÑ?та на Директивата за Ð?РС и Регламента за ОРС на ЕС. Подобна Ñ?хема, при коÑ?то Ñ?ÑŠÑ? защита на потребителите Ñ?е занимава звено в рамките на Ñ?екторниÑ? регулатор, Ñ?е използва в ИÑ?паниÑ?32 (но не твърде уÑ?пешно) и във ФранциÑ? (но Ñ?амо за ценни книжа)33. Ð’ момента е дейÑ?тваща и в Тринидад и Тобаго, където инÑ?титуциÑ?та на омбудÑ?мана понаÑ?тоÑ?щем е агенциÑ? към Централната банка, но Ñ‚Ñ? публично е заÑ?вила Ñ?воето намерение да направи органа за Ð?РС отделен и незавиÑ?им.34 91. Този вариант обаче Ñ?е Ñ?вързва Ñ? нÑ?колко недоÑ?татъка, поради което е по- неблагоприÑ?тен Ñ? оглед на контекÑ?та в БългариÑ?. Възможно е да възникнат преки конфликти на интереÑ?и (напр. поредица уÑ?пешно разрешени жалби биха могли да заÑ?егнат пруденциалното здраве на конкретен доÑ?тавчик на финанÑ?ови уÑ?луги ) и доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги не биха били Ñ?клонни да поемат вина и да уреждат Ñ?порове в полза на потребителÑ?, ако Ñ?е опаÑ?Ñ?ват, че в резултат на Ñ?ъщиÑ? процеÑ? могат евентуално да Ñ?а обект и на регулаторни Ñ?анкции. Също така Ñ?траните може да започнат да аÑ?оциират Ñ?лужителите на отдела за Ð?РС Ñ? надзорниÑ? орган по Ñ?илата на това, че работата на тези Ñ?лужители в отдела за Ð?РС би била чаÑ?Ñ‚ от кариерното им развитие в рамките на КФÐ?. Ð?РС не е елемент на надзора и изиÑ?ква различни умениÑ?. Ð?РС предÑ?тавлÑ?ва Ñ?иÑ?тема за решаване на Ñ?порове, коÑ?то е алтернатива на Ñ?ъдебното уреждане, и Ñ?ледва да е незавиÑ?има, по почина на Ñ?ъдилищата. Обхват 92. Отделът за Ð?РС във КФÐ? би отговарÑ?л за защита на потребители по оплакваниÑ? във връзка Ñ? дейноÑ?ти, поднадзорни на КФÐ?, в Ñ‚.ч. заÑ?трахователно дело, ценни книжа и пенÑ?ионно оÑ?игурÑ?ване. ИнÑ?титуционална уредба 93. Органът за Ð?РС би бил отделно звено в КФÐ?, разглеждащо Ñ?порове в рамките на 90 дни от поÑ?тъпването им, Ñ? помощта на Ñ?лужителите и материалната база на КФÐ?. КФÐ? ще определÑ? лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ?. За поÑ?тигане на макÑ?имална ефективноÑ?Ñ‚ Ñ?лужителите на КФÐ? в звеното за Ð?РС ще Ñ?е занимават Ñ?ÑŠÑ? запитваниÑ? отноÑ?но Ñ?пецифични проблеми (от потенциални жалбоподатели и от доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги), за да уреждат недоразумениÑ? и да предотвратÑ?ват превръщането на нÑ?кои запитваниÑ? в Ñ?порни казуÑ?и. 32 www.bde.es/bde/en/secciones/servicios/Particulares_y_e/Servicio_de_Recl www.dgsfp.mineco.es/reclamaciones/index.asp www.cnmv.es/PortalInversor/home.aspx 33 www.amf-france.org 34 www.ofso.org.tt 34 КомпетентноÑ?Ñ‚ и характер на решениÑ?та 94. Ð?ко потребител реши да отправи жалба до звеното за Ð?РС в КФÐ?, вмеÑ?то до Ñ?ъда, търговецът Ñ?ледва да е задължен да учаÑ?тва. Тъй като органът за Ð?РС не би бил незавиÑ?им от регулатора, решениÑ?та Ñ?ледва да не Ñ?а Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ила на преÑ?ъдено нещо. Лица Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ? 95. РешениÑ?та Ñ?ледва да продължат да Ñ?е взимат от лице Ñ? такива правомощиÑ? или от тричленен Ñ?ъвет. ФинанÑ?иране 96. Органът за Ð?РС би бил чаÑ?Ñ‚ от КФÐ?, Ñ?ъответно би Ñ?е финанÑ?ирал от нейниÑ? бюджет (формиран от държавниÑ? бюджет в размер на 40% и такÑ?и от доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги Ñ? дÑ?л от 60%. Правна и регулаторна рамка 97. Създаването на звено за Ð?РС в КФÐ? би наложило изменение на нормативната уредба на КомиÑ?иÑ?та, за да й Ñ?е вменÑ?Ñ‚ правомощиÑ? да извършва Ð?РС и защита. Вариант ІV: Орган за Ð?РС за Ð?БФИ35 98. Вариант ІV визира Ñ?ъздаването на единен Ñ?пециализиран орган за Ð?РС за разглеждане на казуÑ?и в облаÑ?тта на заÑ?трахователните уÑ?луги и продукти, ценните книжа и оÑ?игурителните уÑ?луги и продукти (Ñ? предварително работно заглавие „КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на заÑ?трахователните и инвеÑ?тиционните уÑ?лугиâ€? – КЖЗИУ). С предложената комиÑ?иÑ? ще Ñ?е макÑ?имизира ефективноÑ?тта, ще Ñ?е оÑ?игури Ñ?Ñ?нота за потребителите, ефективноÑ?Ñ‚ за доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги в Ñ?ектора и ще има залог за получаване на Ñ?ъответната Ñ?тойноÑ?Ñ‚ Ñ?рещу вложените Ñ?редÑ?тва. 99. При този вариант КЖЗИУ Ñ?е Ñ?вÑ?ва инÑ?титуциÑ?, паралелна на КЖБКУ, Ñ? което Ñ?е позволÑ?ва евентуално Ñ?ливане между двете в единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС за финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор (Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециализирани отдели), когато и ако Ñ?ъответните заинтереÑ?овани Ñ?трани Ñ?а готови. Обхват 100. КомиÑ?иÑ?та за жалби в облаÑ?тта на заÑ?трахователните и инвеÑ?тиционните уÑ?луги (КЖБКУ) би разглеждала жалби от потребители, каÑ?аещи поднадзорните дейноÑ?ти на КФÐ?. 35 Ð?ебанковите финанÑ?ови инÑ?титуции включват дружеÑ?тва за заÑ?трахователни продукти и уÑ?луги, за ценни книжа и инвеÑ?тиционни дружеÑ?тва. 35 ИнÑ?титуционална уредба 101. Препоръчително е КЖЗИУ да Ñ?е учреди като юридичеÑ?ко лице Ñ?ÑŠÑ? Ñ?амоÑ?тоÑ?телен бюджет, за да Ñ?е подчертае нейната незавиÑ?имоÑ?Ñ‚. КЖБКУ Ñ?ледва да е Ñ?ÑŠÑ? Ñ?вой надзорен Ñ?ъвет, чиито членове Ñ?е назначават от БÐ?Б и КЗП Ñ? мандат, гарантиращ Ñ?игурноÑ?Ñ‚ на позициÑ?та, за да Ñ?е обезпечава незавиÑ?имоÑ?Ñ‚ по отношение на КФÐ?. Препоръчва Ñ?е КФÐ? да определÑ? членовете по начин, който баланÑ?ира регулаторната, браншовата и потребителÑ?ката екÑ?пертноÑ?Ñ‚. 102. Ð?адзорниÑ?Ñ‚ Ñ?ъвет ще защитава незавиÑ?имоÑ?тта на взимащите решениÑ?, като Ñ?е гарантира доÑ?татъчна материална обезпеченоÑ?Ñ‚ на КЖЗИУ за изпълнение на нейните функции и Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ва контрол (от името на заинтереÑ?ованите Ñ?трани) на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на КомиÑ?иÑ?та. Ð?адзорниÑ?Ñ‚ Ñ?ъвет ще избира лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециално мнозинÑ?тво, като залог за доверие от Ñ?трана на вÑ?ички предÑ?тавени групи. Лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ? Ñ?ледва да Ñ?е назначават Ñ? мандат36, оÑ?игурÑ?ващ незавиÑ?имоÑ?Ñ‚ по отношение на надзорниÑ? Ñ?ъвет, в това чиÑ?ло Ñ?игурноÑ?Ñ‚ на позициÑ?та. Главното лице Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ? ще е главниÑ?Ñ‚ изпълнителен орган на КЖЗИУ, управлÑ?ващ перÑ?онала и реÑ?урÑ?ите. 103. За поÑ?тигане на макÑ?имална ефективноÑ?Ñ‚, Ñ?лужителите на КЖЗИУ Ñ?ледва да разглеждат запитваниÑ? по конкретни проблеми (от потенциални жалбоподатели и от търговци) – за да уреждат недоразумениÑ? и да предотвратÑ?ват развитието на запитваниÑ? в Ñ?порни казуÑ?и. КЖЗИУ Ñ?ледва да има правомощиÑ? да отхвърлÑ? „безнадеждниâ€? казуÑ?и . ОÑ?таналите казуÑ?и Ñ?ледва да Ñ?е разглеждат в рамките на 90 дни от Ñ?воето поÑ?тъпване, чрез Ñ?редÑ?твата на медиациÑ?та (ако е възможно), или чрез проверка и излъчване на решение. 104. КЖЗИУ Ñ?ледва да разполага Ñ? правомощиÑ? да изиÑ?ква доказателÑ?тва от Ñ?траните, да прави изводи, които не Ñ?а в полза на Ñ?траната, коÑ?то не е предоÑ?тавила иÑ?кана информациÑ? и да преуÑ?тановÑ?ва производÑ?тва, при които жалбоподателÑ?Ñ‚ не предоÑ?тави иÑ?каната информациÑ?. РешениÑ?та на КЖЗИУ Ñ?ледва да Ñ?е оÑ?новават на принципите на Ñ?праведливоÑ?Ñ‚ Ñ? оглед на обÑ?тоÑ?телÑ?твата по Ñ?ъответниÑ? казуÑ?, като Ñ?е взима предвид начинът, по който би поÑ?тъпил Ñ?ъдът, по нормативниÑ? и регулаторен ред, Ñ?ъобразно приложимите към момента на процеÑ?ните Ñ?ъбитиÑ? разпоредби, етични кодекÑ?и и добра търговÑ?ка практика. 105. КЖЗИУ ще е централизирана, предвид необходимоÑ?тта от използването на Ñ?пециалиÑ?ти в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги и за да Ñ?е гарантира поÑ?ледователноÑ?Ñ‚. Това обаче не Ñ?ледва да е пречка предÑ?тавители на КЖЗИУ да поÑ?ещават регионалните дирекции на КЗП, Ñ?лед предварително оповеÑ?Ñ‚Ñ?ване, за да Ñ?е приемат жалби от потребители лично, ако Ñ?е Ñ?чете за нужно. КомпетентноÑ?Ñ‚ и характер на решениÑ?та 36 Поне тригодишен мандат. 36 106. Ð?налогично на КЖБКУ, компетентните органи Ñ?ледва да преценÑ?Ñ‚, Ñ? оглед на меÑ?тните уÑ?ловиÑ?, коÑ? от двете възможноÑ?ти би била ефективна в БългариÑ? (вж. Ñ?ъответниÑ? раздел за КЖБКУ за повече информациÑ?): a. Задължително учаÑ?тие на доÑ?тавчика на финанÑ?ови уÑ?луги + решение без Ñ?ила на преÑ?ъдено нещо по отношение на Ñ?ъщиÑ? б. Задължително учаÑ?тие на доÑ?тавчика на финанÑ?ови уÑ?луги + решение Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ила на преÑ?ъдено нещо по отношение на Ñ?ъщиÑ? + възможноÑ?Ñ‚ за обжалване по Ñ?ъдебен път Лица Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ? 107. СъглаÑ?но практиката в повечето органи за Ð?РС, вÑ?еки казуÑ? Ñ?е разглежда от един- единÑ?твен екÑ?перт Ñ? правомощиÑ? да взима решениÑ?, Ñ? отделни лица Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ? за Ñ?ъответните Ñ?ектори, но (по примера на ХоландиÑ?) Ñ? възможноÑ?Ñ‚ за обжалване пред тричленен Ñ?ÑŠÑ?тав. СъÑ?тавът би могъл да Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тои от Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ по потребителÑ?ките въпроÑ?и, Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ от бранша, под предÑ?едателÑ?твото на незавиÑ?имо лице. ОÑ?игурÑ?ването на възможноÑ?Ñ‚ за подобно обжалване би уÑ?покоило загриженоÑ?тта от Ñ?трана на индуÑ?триÑ?та, че е възможно да Ñ?е взимат решениÑ?, без да Ñ?е оценÑ?ват в пълна Ñ?тепен техничеÑ?ки въпроÑ?и и потенциални по-широки поÑ?ледÑ?твиÑ?. БроÑ?Ñ‚ обжалваниÑ? би Ñ?ледвало Ñ? времето да намалÑ?ва, Ñ? нараÑ?тването на доверието в екÑ?пертноÑ?тта на Ñ?пециалиÑ?тите, взимащи решениÑ?. ФинанÑ?иране 108. КФÐ? би бил компетентниÑ?Ñ‚ органи, който да прецени дали разходите за КЖЗИУ Ñ?ледва да Ñ?е покриват чаÑ?тично (и в каква Ñ?тепен) или изцÑ?ло от доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, или (и в каква Ñ?тепен) от Ñ?обÑ?твениÑ? бюджет на КФÐ?. КФÐ? вече финанÑ?ира 60 процента от Ñ?воÑ?та дейноÑ?Ñ‚ чрез приходи от такÑ?и, поÑ?тъпващи от индуÑ?триÑ?та. Би могло да Ñ?е разгледа възможноÑ?тта за леко повишение на Ñ?ъбираните такÑ?и за Ñ?ъответните доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги и прехвърлÑ?нето им към новата Ñ?труктура за Ð?РС. Също така за повече информациÑ? вж. раздела отноÑ?но финанÑ?ирането, отнаÑ?Ñ?щ Ñ?е до КЖБКУ. Правна и регулаторна рамка 109. Създаването на КЖЗИУ би изиÑ?квало нарочна нормативна уредба, в това чиÑ?ло правомощиÑ? на КФÐ? да определÑ? „правила отноÑ?но компетентноÑ?ттаâ€? (за обхвата на органа за Ð?РС) и на КЖЗИУ да разработва „процедурни правилаâ€?, подлежащи на одобрение от Ñ?трана на КФÐ?. Възможно е и да Ñ?е наложи поÑ?ледващо ревизиране на нормативната уредба, каÑ?аеща КФÐ?, в чаÑ?тта за нейната ролÑ? Ñ?прÑ?мо КЖБКУ. ПроучваниÑ? и информираноÑ?Ñ‚ на потребителите 110. Вж. Ñ?ъответниÑ? раздел върху КЖБКУ за повече информациÑ?. 37 Препоръка: КФÐ? Ñ?ледва да Ñ?ъздаде единен орган за Ð?РС (Ñ? предварително работно наименование „КомиÑ?иÑ? за жалби в облаÑ?тта на заÑ?трахователните и инвеÑ?тиционните продукти и уÑ?лугиâ€? за разглеждане на вÑ?ички оплакваниÑ? на потребители в облаÑ?тта на заÑ?трахователните продукти и уÑ?луги, продуктите и уÑ?лугите, Ñ?вързани Ñ? ценни книжа и Ñ? пенÑ?ионно оÑ?игурÑ?ване. Ð?еговиÑ?Ñ‚ обхват, уÑ?тройÑ?тво, процедури, правомощиÑ? и финанÑ?ово обезпечаване Ñ?ледва да Ñ?а Ñ?ъглаÑ?но поÑ?оченото по-горе. ЗÐ?КЛЮЧЕÐ?ИЕ 111. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад откроÑ?ва необходимоÑ?тта от по-нататъшно уÑ?ъвършенÑ?тване и реформиране на Ñ?ъщеÑ?твуващата в Ñ?траната рамка за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги. Укрепването на замиÑ?ъла и уÑ?тройÑ?твото на механизмите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги е важна Ñ?тъпка за повишаване на понаÑ?тоÑ?щем ниÑ?ките нива на потребителÑ?ко доверие по отношение на финанÑ?овите уÑ?луги . Ð?ещо повече: въвеждането на наÑ?коро приетата Директива на ЕС отноÑ?но Ð?РС ще наложи значително преÑ?труктуриране и реорганизациÑ? на Ñ?ъщеÑ?твуващите механизми за Ð?РС в БългариÑ?, за да Ñ?е поÑ?тигне Ñ?ъответÑ?твие Ñ? новите задължителни Ñ?тандарти за незавиÑ?имоÑ?Ñ‚, ефективноÑ?Ñ‚ и ефикаÑ?ноÑ?Ñ‚. 112. Предвид тези нови европейÑ?ки изиÑ?кваниÑ?, както и най-добрите практики в глобален мащаб, в предходните раздели Ñ?а очертани и предÑ?тавени нÑ?колко варианта за преÑ?труктуриране на дейÑ?тващиÑ? режим за решаване на Ñ?порове. При вÑ?е че моделът на единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги има Ñ?воите предимÑ?тва, Ñ?ъщо така изглежда е трудно да Ñ?е поÑ?тигне в Ñ?рок (юни 2015 г.37). С отчитане на инÑ?титуционалните и политичеÑ?ките ограничениÑ?, Ñ?вързани Ñ? учредÑ?ването на единен механизъм за Ð?РС, наÑ?тоÑ?щиÑ? техничеÑ?ки доклад визира варианта Ñ? два отделни органа за Ð?РС във финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор в краткоÑ?рочен план (единиÑ?Ñ‚ за Ñ?ектора на банковите уÑ?луги и кредитирането, другиÑ?Ñ‚ за заÑ?трахователните и инвеÑ?тиционните продукти и уÑ?луги ), като Ñ?е надгражда на оÑ?новата на Ñ?ъщеÑ?твуващите Ñ?труктури на модела на ПКСП. Също така е препоръчително да Ñ?е Ñ?ъздадат аналогични Ñ?труктури за подпомагане на леÑ?ното използване на тези Ñ?иÑ?теми от потребителите, като в Ñ?ъщото време Ñ?е позволÑ?ва евентуално Ñ?ливане в единен междуведомÑ?твен орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги, в Ñ?лучай че и когато заинтереÑ?ованите Ñ?трани Ñ?а готови. 113. За да е уÑ?пешна, новата уредба на Ð?РС във финанÑ?овата облаÑ?Ñ‚ Ñ?ледва да вдъхва доверие у потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги, доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги и компетентните органи. По въпроÑ?ите, по които в момента възгледите на заинтереÑ?ованите Ñ?трани Ñ?е разминават, ще е нужен извеÑ?тен компромиÑ?, за да Ñ?е изгради една издържана и функционална Ñ?иÑ?тема. 114. След провеждане на вътрешно обÑ?ъждане в рамките на УправителниÑ? комитет за защита и финанÑ?ова компетентноÑ?Ñ‚ на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги на предÑ?тавените варианти за реформа, би било препоръчително да Ñ?е Ñ?лучи един по -широк процеÑ? на допитване до заинтереÑ?ованите Ñ?трани. Предвижда Ñ?е първото Ñ?ъбитие за 37 Краен Ñ?рок за въвеждане на Директивата на ЕС за Ð?РС. 38 популÑ?ризиране на доклада да е през еÑ?ента на 2013 г. След като веднъж заинтереÑ?ованите Ñ?трани поÑ?тигнат Ñ?ъглаÑ?ие отноÑ?но предпочитаниÑ? вариант (или варианти), Ñ?е препоръчва да Ñ?е изработи Ñ?ъвмеÑ?тен план за дейÑ?твие, за да Ñ?е улеÑ?ни оÑ?ъщеÑ?твÑ?ването на договорените реформи. Ð’ най-оптималниÑ? Ñ?лучай допитваниÑ?та ще Ñ?е провеждат уÑ?поредно Ñ? формирането на критична маÑ?а от реформи, под ръководÑ?твото на УправителниÑ? комитет за защита и компетентноÑ?Ñ‚ на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги. 39 БИБЛИОГРÐ?ФИЯ Закон за защита на потребителите Закон за платежните уÑ?луги и платежните Ñ?иÑ?теми EU Consumer Conditions Scoreboard (2012), http://ec.europa.eu/consumers/ consumer_research/editions/docs/7th_edition_scoreboard_en.pdf. Klachteninstituut Financiële Dienstverlening (Kifid), available at www.kifid.nl. World Bank Financial Literacy Households Survey in Bulgaria (2010), available at: http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/TOPICS/EXTFINANCIALSECTOR/0,,conten tMDK:22766495~pagePK:148956~piPK:216618~theSitePK:282885,00.html www.ofso.org.tt www.amf-france.org www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P7-TA-2013- 0066&format=XML&language=EN#BKMD-29. www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P7-TA-2013- 0065&format=XML&language=EN. http://siteresources.worldbank.org/INTECAREGTOPPRVSECDEV/Resources/RO_- _CPFL_Vol_I.pdf. http://ec.europa.eu/consumers/consumer_research/editions/docs/7th_edition_scoreboard_en.pdf. http://siteresources.worldbank.org/FINANCIALSECTOR/Resources/World_Bank_Bulgaria_Fin Lit_Report.pdf. www.financialombudsman.ie/complaints-procedure/Appeal.asp. www.bde.es/bde/en/secciones/servicios/Particulares_y_e/Servicio_de_Reclwww.dgsfp.mineco.e s/reclamaciones/index.asp, www.cnmv.es/PortalInversor/home.aspx http://siteresources.worldbank.org/EXTFINANCIALSECTOR/Resources/Financial_Ombudsme n_Vol1_Fundam entals.pdf. http://www.cedr.com/news/?item=New-EU-Directives-on-Consumer-ADR-in-place-by-2015 40 ПРИЛОЖЕÐ?ИЕ: КЛЮЧОВИ Ð¥Ð?РÐ?КТЕРИСТИКИ Ð?Ð? ЕФЕКТИВÐ?ИЯ ОРГÐ?Ð? ЗÐ? Ð?РС Ð’ ОБЛÐ?СТТÐ? Ð?Ð? ФИÐ?Ð?Ð?СОВИТЕ УСЛУГИ Ð?лтернатива на решаването на Ñ?порове по Ñ?ъдебен път, коÑ?то е леÑ?на за използване от потребителите: СъглаÑ?но най-добрата практика по Ñ?вета, една ефективна Ñ?иÑ?тема за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги предлага алтернатива на решаването на Ñ?порове по Ñ?ъдебен път, коÑ?то е леÑ?на за използване – за разглеждане на запитваниÑ?, решаване на казуÑ?и по Ñ?праведлив начин и предоÑ?тавÑ?не на обратна информациÑ? Ñ? цел подобрÑ?ване на Ñ?итуациÑ?та в бъдеще. Органите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги Ñ?е занимават както Ñ?ÑŠÑ? запитваниÑ?, така и Ñ? жалби. Чрез предоÑ?тавÑ?нето на обективна информациÑ? те Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да уреждат недоразумениÑ?, като така запитваниÑ? не Ñ?е превръщат в оплакваниÑ?. Тези Ñ?труктури разглеждат жалби Ñ?амо Ñ?лед като потребителÑ?Ñ‚ вече е подал оплакване до доÑ?тавчика на финанÑ?ови уÑ?луги и е оÑ?танал неудовлетворен от Ñ?ъответниÑ? отговор или от липÑ?ата на Ñ?воевременен такъв. Гъвкавата и неформална процедура на органа за Ð?РС баланÑ?ира различиÑ?та в реÑ?урÑ?ите и екÑ?пертноÑ?тта, Ñ? които разполагат Ñ?ъответно потребителÑ?Ñ‚ и доÑ?тавчикът на финанÑ?ови уÑ?луги. Ð?ито една от тези Ñ?трани не е задължена да прибÑ?гва до адвокат, но ако Ñ?траните желаÑ?Ñ‚, нÑ?ма пречки да го Ñ?торÑ?Ñ‚. ЕфективниÑ?Ñ‚ орган за Ð?РС активно извършва проверки по казуÑ?и, като отправÑ? запитваниÑ? за необходимата информациÑ? и доказателÑ?тва, като в този процеÑ? Ñ?и Ñ?лужи Ñ?ÑŠÑ? Ñ?воите Ñ?пециализирани познаниÑ? за финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор . Тези органи Ñ?е Ñ?тремÑ?Ñ‚ да разрешават казуÑ?ите по Ñ?праведлив начин на възможно най - ранен етап. Ще Ñ?е опитат да приложат Ñ?редÑ?твата на медиациÑ?та, за да поÑ?тигнат Ñ?поразумение в Ñ?лучаи, в които това е приложимо и умеÑ?тно . Много казуÑ?и Ñ?е решават именно така. Ð?ко Ñ?редÑ?твата на медиациÑ?та не Ñ?работÑ?Ñ‚, органите ще извършат проверка и ще Ñ?е произнеÑ?ат Ñ? предпиÑ?ание или решение – на оÑ?новата на онова, което е Ñ?праведливо Ñ? оглед на конкретните обÑ?тоÑ?телÑ?тва по казуÑ?а. Органите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги предоÑ?тавÑ?Ñ‚ обратна информациÑ? на правителÑ?твото, на надзорните органи, на браншови и потребителÑ?ки организации отноÑ?но общите поуки, извлечени от разглежданите казуÑ?и, в Ñ?тремеж да Ñ?е подобрÑ?ват нещата в бъдеще. Те Ñ?ъщо така публикуват Ñ?воÑ? подход Ñ?прÑ?мо Ñ?тандартни казуÑ?и, за да помогнат на потребителите и търговците да решават възникващи въпроÑ?и дори и без да Ñ?е налага да Ñ?е Ñ?езира органът за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги. Фундаментални принципи: При Ñ?ъздаването на един орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги би могъл да залегне принципът на уважение на културните, нормативните и икономичеÑ?ките уÑ?ловиÑ? в дадена Ñ?трана, но при Ñ?ъблюдаване на оÑ?новните принципи на незавиÑ?имоÑ?Ñ‚, безприÑ?траÑ?тноÑ?Ñ‚, Ñ?праведливоÑ?Ñ‚, Ñ?Ñ?но определено приложно поле и правомощиÑ?, ефективноÑ?Ñ‚ и ефикаÑ?ноÑ?Ñ‚ и безпрепÑ?Ñ‚Ñ?твен доÑ?тъп, прозрачноÑ?Ñ‚ и отчетноÑ?Ñ‚. Световната банка е публикувала доклад отноÑ?но 41 фундаменталните принципи, приложими в облаÑ?тта на органите за Ð?РС/омбудÑ?маните за финанÑ?овите продукти и уÑ?луги.38 Тези фундаментални принципи Ñ?ледва да Ñ?е отчитат през призмата на ключови въпроÑ?и на уÑ?тройÑ?твото, включващи гъвкава рамка, незавиÑ?им надзорен Ñ?ъвет, незавиÑ?ими лица Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ?, обхват на Ñ?екторите, търговците и жалбоподателите, процедурите за разглеждане на жалби за органите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги, финанÑ?иране, безпрепÑ?Ñ‚Ñ?твен доÑ?тъп, Ñ?Ñ?нота и отчетноÑ?Ñ‚. Гъвкава рамка: При вÑ?е че рамката може да бъде нормативно определена, би било удачно моделът да може да Ñ?е изменÑ? от време на време, Ñ? цел приÑ?поÑ?обÑ?ване към променени уÑ?ловиÑ?, Ñ? помощта (например) на правила, изготвени или одобрени от финанÑ?ов регулаторен орган. Това улеÑ?нÑ?ва едно разгръщане на обхвата (Ñ? нараÑ?тването на доверието от Ñ?трана на потребители и индуÑ?триÑ?), подобрениÑ? на база опит и отразÑ?ване на други изменÑ?щи Ñ?е обÑ?тоÑ?телÑ?тва. Ð?езавиÑ?им надзорен Ñ?ъвет: Залогът за незавиÑ?имоÑ?Ñ‚, за да Ñ?е гарантира обективноÑ?Ñ‚, е незавиÑ?имиÑ?Ñ‚ надзорен Ñ?ъвет, който дейÑ?тва безприÑ?траÑ?тно в общеÑ?твен интереÑ?. Ð’ този Ñ?миÑ?ъл Ñ?ъветът като цÑ?ло Ñ?ледва да е незавиÑ?им от държавата, регулаторите, финанÑ?овата индуÑ?триÑ? и потребителите. Ð?е пречи обаче предÑ?тавители на изброените инÑ?титуции или Ñ?реди да бъдат назначавани за членове на Ñ?ъвета, при уÑ?ловие че нÑ?ма диÑ?баланÑ? в предÑ?тавителÑ?твото в полза на една или друга Ñ?трана. Функциите на Ñ?ъвета не каÑ?аÑ?Ñ‚ разглеждането на отделни казуÑ?и или ежедневното управление на органа. Той отговарÑ? за Ñ?тратегичеÑ?киÑ? контрол, в това чиÑ?ло гарантиране на незавиÑ?имоÑ?тта на лицата Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ?, оÑ?игурÑ?ване на доÑ?татъчно финанÑ?ови Ñ?редÑ?тва и други реÑ?урÑ?и, контрол върху ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта и предоÑ?тавÑ?не на Ñ?ъвети отноÑ?но Ñ?тратегичеÑ?ки направлениÑ? и отношениÑ? Ñ?ÑŠÑ? заинтереÑ?овани лица. Ð?езавиÑ?ими лица Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ?: Ð’ завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от натовареноÑ?тта и целеÑ?ъобразното ниво на Ñ?пециализациÑ?, може да има едно -единÑ?твено лице Ñ? правомощиÑ? за взимане на решениÑ? или тези лица да Ñ?а повече. Във вториÑ? Ñ?лучай едно от Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?е назначава за ръководител Ñ? правомощиÑ? да взима решениÑ? и изпълнÑ?ва функциите на отговорен изпълнителен орган, които Ñ?ъщо така разпределÑ? работата Ñ?ред оÑ?таналите членове. От решаващо значение е назначаването на лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ? да Ñ?тава по начин, който Ñ?е възприема като незавиÑ?им – например чрез Ñ?пециално мнозинÑ?тво в надзорниÑ? Ñ?ъвет – за да Ñ?е гарантира безприÑ?траÑ?тноÑ?Ñ‚ на екипа. ОбщоприетиÑ?Ñ‚ Ñ?тандарт е да не Ñ?е допуÑ?кат лица, които Ñ?а били заети в Ñ?ектора на финанÑ?овите уÑ?луги (или в нÑ?коÑ? негова браншова организациÑ?) през предходните три години. 38 http://siteresources.worldbank.org/EXTFINANCIALSECTOR/Resources/Financial_Ombudsmen_Vol1_Fundam entals.pdf. 42 Лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ? Ñ?ледва да имат Ñ?игурноÑ?Ñ‚ на Ñ?воÑ?та позициÑ?, така щото да Ñ?а защитени Ñ?рещу натиÑ?к. Те Ñ?ледва да Ñ?е назначават Ñ? мандат, който е поне тригодишен. Също така Ñ?ледва да бъдат уведомÑ?вани дали мандатът им ще бъде подновен поне година преди изтичането на текущиÑ? мандат. Възнаграждението им не Ñ?ледва да Ñ?е намалÑ?ва и Ñ?ледва да им Ñ?е оÑ?игурÑ?ват доÑ?татъчно финанÑ?ови и други реÑ?урÑ?и, за да поÑ?рещат работната натовареноÑ?Ñ‚ Ñ?поред очакваниÑ?та Ñ?прÑ?мо Ñ‚Ñ?Ñ…. Прерогатив на лицата Ñ? правомощиÑ? да взимат решениÑ? е преценката дали даден казуÑ? попада в уÑ?тановената компетентноÑ?Ñ‚ или не, и да избират процедурата за разглеждане на отделните препиÑ?ки. РешениÑ?та Ñ?ледва да Ñ?е приемат и прилагат, като единÑ?твениÑ?Ñ‚ орган, който може да ги отменÑ?, Ñ?ледва да е Ñ?ъдът. Ð’ Ñ?лучай че не противоречи на конÑ?титуциÑ?та, Ñ?ъдилищата Ñ?ледва да имат правомощиÑ? да отменÑ?Ñ‚ решение Ñ?амо Ñ?лучай че не Ñ?а Ñ?пазени принципите на Ñ?праведливо производÑ?тво, като казуÑ?ÑŠÑ‚ Ñ?е връща за преразглеждане до органа за Ð?РС. Препоръчителен е моделът на единниÑ? орган за Ð?РС: По-ефективно и целеÑ?ъобразно от гледна точна на разходите е функционирането на единен орган за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги, вмеÑ?то да дейÑ?тват отделни Ñ?иÑ?теми за отделните Ñ?ектори . С единниÑ? орган за Ð?РС Ñ?е поÑ?тигат икономии от мащаба и гъвкавоÑ?Ñ‚ при Ñ?правÑ?нето Ñ? колебаниÑ?та в оперативната натовареноÑ?Ñ‚ в различните Ñ?ектори. Предвид раÑ?Ñ‚Ñ?щата тенденциÑ? за размиване на границите между отделните Ñ?егменти във финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор като цÑ?ло, за потребителите има по-голÑ?ма Ñ?Ñ?нота, а за търговците по-голÑ?ма поÑ?ледователноÑ?Ñ‚ при наличието на един-единÑ?твен орган за Ð?РС. Обхват на доÑ?тавчиците и жалбоподателите: Следва да има покритие за вÑ?ички доÑ?тавчици от даден тип, извършващи дейноÑ?Ñ‚ в Ñ?траната, незавиÑ?имо към кое браншово Ñ?дружение принадлежат и незавиÑ?имо от вида Ñ?обÑ?твеноÑ?Ñ‚ – меÑ?тна или чуждеÑ?транна. Органът за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги Ñ?ледва да може да приема жалби от потребители в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от уÑ?лугите, които Ñ?е предоÑ?тавÑ?Ñ‚ в рамките на Ñ?траната или в друга държава, без значение къде е меÑ?тожителÑ?твото на потребителÑ?. Това може да включва Ñ?пециално поÑ?очени видове лица извън обхвата на този орган, например поръчители по кредити или бенефициенти на колективна заÑ?траховка. УÑ?ловие жалбата да Ñ?е отправÑ? първо до Ñ?ъответниÑ? търговец: ДоÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги Ñ?ледва да Ñ?а задължени да разполагат Ñ? Ñ?Ñ?ни, опроÑ?тени и оповеÑ?тени процедури отноÑ?но жалби – Ñ? ангажимента да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ мотивиран отговор в рамките на определен Ñ?рок. Ð?еобходимо е отговорът от Ñ?трана на търговеца да уведомÑ?ва потребителÑ?, че ако поÑ?ледниÑ?Ñ‚ не е удовлетворен от решението, може да отнеÑ?е Ñ?воето оплакване към органа за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги. Процедура на органите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги: Органите за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги разглеждат както запитваниÑ?, така и тъжби . Като предоÑ?тавÑ?Ñ‚ безприÑ?траÑ?тна информациÑ?, те могат да уреждат недоразумениÑ? и така да предотвратÑ?ват развитието на запитваниÑ?та в жалби . Разполагат Ñ? правомощиÑ? да отхвърлÑ?Ñ‚ оплакваниÑ?, при които нÑ?ма никаква надежда за уÑ?пех, например казуÑ?и, при 43 които търговецът е приел, че Ñ?лучилото Ñ?е е по негова вина и е предложил компенÑ?ациÑ? в размер на обезщетението, което органът за Ð?РС би приÑ?ъдил. Гъвкавата и неформална процедура на органа за Ð?РС баланÑ?ира различиÑ?та в реÑ?урÑ?ите и екÑ?пертноÑ?тта, Ñ? които разполагат Ñ?ъответно потребителÑ?Ñ‚ и доÑ?тавчикът на финанÑ?ови уÑ?луги. Органите за Ð?РС Ñ?е опитват да приложат Ñ?редÑ?твата на медиациÑ?та, за да поÑ?тигнат Ñ?поразумение в Ñ?лучаи, в които това е приложимо и умеÑ?тно. Ð?ко Ñ?редÑ?твата на медиациÑ?та не Ñ?работÑ?Ñ‚, органите ще извършат проверка и ще Ñ?е произнеÑ?ат Ñ? решение – на оÑ?новата на онова, което органът за Ð?РС прецени, че е Ñ?праведливо Ñ? оглед на конкретните обÑ?тоÑ?телÑ?тва по казуÑ?а – Ñ?ъглаÑ?но принципите на законоÑ?ъобразноÑ?тта, правилата на регулатора и добрите търговÑ?ки практики. Предвид факта, че процедурите на един орган за Ð?РС Ñ?а по-неформални в Ñ?равнение Ñ? процедурите в Ñ?ъдилищата, обикновено Ñ?е задава пределен материален интереÑ? по отношение на жалбите, които могат да Ñ?е разглеждат. Ð’ нÑ?кои Ñ?иÑ?теми за Ð?РС етапът на медиациÑ? Ñ?е провежда от лице Ñ? правомощиÑ? да извършва проучваниÑ? и проверки, а фазата на взимането на решение Ñ?е извършва от лице Ñ? правомощиÑ? да Ñ?е произнаÑ?Ñ? Ñ? решениÑ?, подобно на етапа на вътрешно обжалване. ФинанÑ?иране: Обикновено Ñ?езирането на органи за Ð?РС е безплатно за потребителите, така щото разходите да не Ñ?а пречка пред реализирането на Ñ?праведливоÑ?Ñ‚ – оÑ?обено за потребители в неравноÑ?тойно положение. Разходите по издръжката на повечето органи за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги Ñ?е покриват по-Ñ?коро от приходи от данъци за Ñ?метка на финанÑ?овата индуÑ?триÑ?, а не Ñ?е поемат от държавниÑ? бюджет. При такова решение за набиране на Ñ?редÑ?тва Ñ?ледва надлежно да Ñ?е гарантира, че Ñ?екторът на финанÑ?овите уÑ?луги не упражнÑ?ва влиÑ?ние чрез финанÑ?ирането. Ð?апример задължението на индуÑ?триÑ?та на финанÑ?овите уÑ?луги да плаща би могло да Ñ?е вмени по Ñ?илата на нормативен акт. ГодишниÑ?Ñ‚ бюджет би могъл да подлежи на конÑ?ултациÑ?. Би могло да Ñ?е изиÑ?ква неговото одобрение от Ñ?трана на финанÑ?ов регулаторен орган . Схемата за финанÑ?иране може да Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тои от приходи от данъци, приходи от такÑ?и по казуÑ?и или пък да Ñ?ъчетава и двата инÑ?трумента. Данъкът Ñ?е Ñ?ъбира от вÑ?ички доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги, пропорционално на Ñ?ъответниÑ? размер или пазарен дÑ?л . ТакÑ?и по казуÑ?и Ñ?е плащат от онези доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги, които Ñ?е Ñ?вÑ?ват ответна Ñ?трана по тъжби, поÑ?тъпващи в органа за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги . БезпрепÑ?Ñ‚Ñ?твен доÑ?тъп: Ð?еобходимо е да Ñ?е предприемат активни мерки, за да Ñ?е гарантира, че потребителите знаÑ?Ñ‚ за Ñ?ъщеÑ?твуването на Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги, като потребителите Ñ?ледва да могат леÑ?но да Ñ?е обръщат към органа за Ð?РС, без да бъдат възпирани от пречки, Ñ?вързани Ñ? разходи. Конкретната уредба на механизма ще завиÑ?и от меÑ?тните уÑ?ловиÑ? и култура. Би могло да е умеÑ?тно оÑ?игурÑ?ването на териториални пунктове, в които да Ñ?е подават оплакваниÑ?, като обаче най -оптимално е разглеждането им да е централизирано. 44 Органът за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги Ñ?ледва да гарантира, че вÑ?ички негови комуникационни Ñ?редÑ?тва Ñ?а леÑ?ни за използване от Ñ?трана на потребителите и да разгледа възможноÑ?тта за Ñ?ъздаване на екипи за връзка и обучение за групи от доÑ?тавчици и потребители. ПрозрачноÑ?Ñ‚: Органът за Ð?РС е нужно да предоÑ?тавÑ? Ñ?Ñ?на информациÑ? на вÑ?ички Ñ?вои наÑ?тоÑ?щи и потенциални ползватели отноÑ?но Ñ?ледните елементи: ï‚· обхват: какви видове оплакваниÑ? могат да Ñ?е разглеждат от органа за Ð?РС; ï‚· процедури: как ще Ñ?е разглеждат оплакваниÑ?та; ï‚· правомощиÑ?: какво може да извършва органът по Ð?РС; ï‚· подход: какви Ñ?а критериите за Ñ?праведливоÑ?Ñ‚ в типичните казуÑ?и; ï‚· ефект: поÑ?ледÑ?твиÑ? от едно решение за потребителÑ? и търговеца; и ï‚· поверителноÑ?Ñ‚/публичноÑ?Ñ‚: кои данни подлежат на оповеÑ?Ñ‚Ñ?ване и кои не. ОтчетноÑ?Ñ‚: Ð?езавиÑ?имоÑ?тта и безприÑ?траÑ?тноÑ?тта на органа за Ð?РС в облаÑ?тта на финанÑ?овите уÑ?луги при решаване на казуÑ?и не изключват Ñ?ъщиÑ?Ñ‚ да подлежи на отчетноÑ?Ñ‚ чрез например: конÑ?ултациÑ? по бюджети и планове, обнародване на годишен отчет (инÑ?трумент на отчетноÑ?Ñ‚, който е от Ñ?ъщеÑ?твено значение) и публикуване на меÑ?ечен бюлетин (в Ñ?лучай че наличните реÑ?урÑ?и позволÑ?ват). ГодишниÑ?Ñ‚ отчет Ñ?ледва да Ñ?ъдържа данни отноÑ?но извършената работа, кратко предÑ?тавÑ?не на Ñ?тандартните разгледани казуÑ?и, данни отноÑ?но Ñ?иÑ?темни и нововъзникващи въпроÑ?и, Ñ?татиÑ?тичеÑ?ки данни за ефективноÑ?тта и финанÑ?ови отчети. 45