103069 “Правене на бизнес” Меморандум за реформи България октомври 2015 г. 1 Въведение България отбеляза сериозен икономически растеж преди и малко след присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. Българският икономически растеж в размер 6 на сто годишно в реално изражение на паритета на покупателната способност на глава от населението в периода 2000 – 2013 г. бе най-силният в ЕС. Входящите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) растяха с темп 40 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) годишно до периода 2005-2008 г. Всъщност, ПЧИ основно се насочваха към нетърговски сектори, като строителство, недвижими имоти, транспорт и туризъм, които осигуряваха изобилна работна ръка. Бяха разкрити около 600,000 нови работни места. Чуждестранни инвестиции се правеха и в браншове с висока добавена стойност, като информационно-комуникационните технологии (ИКТ) и фармацевтиката, които ускориха своите темпове на развитие в началото на новия век. В крайна сметка, тези два сектора се превърнаха в ключови стимулатори на иновациите в икономиката, образувайки една уникална иновационна екосистема, започнала да расте в периода от 2009 г. насам. В допълнение към скока на входящите ПЧИ, бързият икономически растеж бе подпомогнат и от други макроикономически фактори, включващи валутния борд, при който курсът на националната валута (български лев) бе фиксиран към германската марка (1997 г.), а след това и към еврото (1999 г.); устойчиви макроикономически реформи; интеграция с ЕС чрез преговорите за присъединяване и влизането в Съюза (през 2007 г.), ниски данъци (корпоративен данък 10 на сто); и сравнително висококвалифицирана работна ръка.1 Въздействието на глобалната финансова криза, обаче, рязко забави темповете на растеж на България. В периода 2008 - 2013 г. годишният ръст на БВП на глава от населението спадна до едва 1 на сто. Около 400,000 българи загубиха работата си, основно в промишлеността, строителството и селското стопанство. Безработицата официално се повиши до 13 на сто през 2013 г., което основно 1 Валутният борд бе ключов фактор за гарантирането на макро -фискалната стабилност. Въпреки това, фискалният баланс се влоши рязко от излишък в размер 1.6 на сто от БВП през 2008 до дефицит 4.2 на сто през 2009 г., като срещу България бе образувана Наказателна процедура за свръхдефицит (НПС), когато дефицитът надвиши заложения в Парка за растеж и стабилност на ЕС праг от 3 на сто от БВП. Все пак, свръхдефицитът бе коригиран бързо, като от 2011 г. насам дефицитите възлизат на до две на сто от БВП, което е между най -ниските стойности в ЕС. Публичният дълг възлизаше на едва 18.3 на сто от БВП през 2013 – втората най-ниска стойност в ЕС. Дефицитът по текущата сметка спадна от 24 на сто от БВП през 2007 до по-ниски стойности и дори отбеляза излишък от 1.8 на сто през 2013 г. в следствие на намалелия внос, повишените трансфери поради по-бързото усвояване на евросредства, както и солидно възстановяване в износа на стоки. За повече дискусия на макроикономическия контекст, виж World Bank (2015). Bulgaria Systematic Country Diagnostic. Sustainable Growth and Shared Prosperity: Today and Tomorrow. Washington DC. 2 засегна работещите със само основно образование. В следствие на това, бедността се повиши от 16.1 на сто от българите през 2008 г. до 18.5 на сто към 2012 г.2 Въпреки това, през последните години България съумя да се възстанови чрез засилване и диверсификация на своя пазарен дял в износа. България се нарежда между четирите водещи източноевропейски държави (заедно с Хърватска, Полша и Румъния), които съумяха да повишат своя пазарен дял в износа в периода 2010– 2014 г. Този ръст на пазарния дял може да бъде обяснен със засилването на съществуващите търговски потоци. България успя да диверсифицира своята износна база в установените пазари и започна да увеличава броя на експортните дестинации за наличните продукти.3 Българското правителство отчита, че подобряването на бизнес средата в България би спомогнало за „отключване“ на разкриването на работни места и на икономическия растеж. От 2008 г. насам държавата демонстрира ангажимент за подобряване на бизнес средата, като стартира редица инициативи, насочени към ограничения за бизнес средата. Една такава инициатива е Програмата за по-добро регулиране, която включва разработването на ежегодни Планове за действие, целящи намаляване на административното бреме за бизнеса. Три такива Планове за действие са били приети от българското правителство. Първият план е приет през 2010 г. и обхваща периода 2010-2012, през който административното бреме успешно бе намалено с 20 на сто. Вторият План имаше подобно въздействие, като намали административното бреме с допълнителни 20 на сто през периода 2012- 2014 г. Последният план бе приет през май 2015 г., като неговата цел е намаляване на бюрократизма с 30 на сто за периода 2015-2017 г.4 Правителството също така използва регулаторната гилотина през 2013, която целеше намаляване на регулаторното бреме чрез въвеждането на над 100 мерки.5 Реализирането на регулаторни инициативи, обаче, отбеляза смесен успех . По Програмата за по-добро регулиране правителството прие над 100 мерки за намаляване на регулаторно-административното бреме, но не бе въведен официален механизъм за редовен мониторинг и преглед на реализацията на държавно или 2 Пак там. 3 World Bank (2015). EU Regular Economic Report: Modest Recovery, Global Risk. Europe and Central Asia. World Bank Group. May 2015. 4 Достъпни на адрес: (http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=960) 5 Първата българска Програма за по-добро регулиране за 2008-2010 г. бе разработена с подкрепата на международни институции, като Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Целите на Програмата бяха насочени към (i) опростяване на административните режими; (ii) създаване на институционална структура за реализиране на по - добра регулаторна политика; (iii) стимулиране на диалога със заинтересованите страни; (iv) реализиране на по-добри регулаторни политики на местно ниво . През 2010 г. Програмата бе удължена до 2013, като бяха заложени 3 конкретни цели, а именно : (i) подобряване на административното регулиране; (ii) въвеждане на оценка на регулаторното въздействие, и (iii) подобряване на предоставянето на административни услуги чрез електронно правителство . 3 общинско ниво. В някои сфери, в които предприемачите очакваха да видят подобрена ефикасност, всъщност се получи връщане назад. Времето, необходимо за получаване на разрешително за строеж, лицензия за внос или разрешение за ползване, почти се удвои в периода 2008-2013, като висши ръководители на фирми отчитат, че отделят повече време– 22 на сто през 2013 г. – в отношения с публичната власт или служби в сравнение с 2008 г., когато това е отнемало 14 на сто от тяхното време.6 На централно ниво, правителството въведе портал за онлайн обществени консултации (www.strategy.bg), който бе признат за добра практика на дигиталната демокрация от страна на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. На практика, обаче, процесът на обществени консултации все още не се прилага систематично, като за много правителствени инициативи не се провеждат обществени консултации. На общинско ниво, реализирането на административната реформа е непоследователно. Отделните общини следва различни процедури, с различни изисквания за документация и ценови графици за предоставянето на едни и същи услуги. Макар и много местни администрации да са добре компютъризирани, електронните услуги са ограничени основно до реформи второ поколение, базирани на сайтове, предлагащи само базова информация и формуляри за заявление за даден набор административни услуги. Сегашното българско правителство превърна административната реформа и по-доброто регулиране в политически приоритет . Заместник министър- председателят по коалиционна политика и държавна администрация е политически ръководител на Програмата за по-добро регулиране. Съветът за административна реформа, създаден през 2009 г. и председателстван от заместник министър- председателя, е основната платформа за дискутиране на административната реформа.7 Съветът вече дава резултати: скоро предстои приемането на ново законодателство, свързано с въвеждането на задължителна оценка на регулаторното въздействие; Съветът цели подобряване на прозрачността на всичките нива на бюрокрация, като през юни 2015 г. бе създадена нова Агенция за електронно управление; Съветът и правителството като цяло работят за подобряване на достъпността на публичните регистри за фирмите и гражданите в рамките на инициативата „Отворени данни“. Правителствените усилия по Програмата за по-добро регулиране са в съответствие с ключови стратегически документи, включително Националната стратегия за устойчиво развитие на Република България (2014-2018 г.); Стратегията за развитие на държавната администрация (2014-2020 г.); Националната програма за развитие: България 2020; 6 2013 Business Environment Enterprise Survey (BEEPS ). 7 За повече информация относно Съвета, моля, вижте http://saveti.government.bg/web/cc_203/1. 4 Националната програма за реформи на Република България в съответствие с изпълнението на Стратегията Европа 2020; Втори План за действие на Република България по инициативата „Партньорство за открито управление”; както и Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система. Бизнес средата в България, измерена чрез международни сравнителни показатели Цялостната бизнес среда в дадена икономика зависи от много фактори, вариращи от размери на пазара, макроикономически условия и бизнес регулации. Редица международни сравнителни показатели и проучвания целят идентифицирането на ключовите ограничения за конкурентоспособността на дадена държава и за развитието на частния сектор. Докладът за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум (СИФ) цели измерване на конкурентоспособността чрез 12 стълба, измерващи различни аспекти на инвестиционния климат. Резултатите в голяма степен се извличат от „Проучването на мнението на бизнес ръководители“ (Executive Opinion Survey) на СИФ, което дава представа на фирмено ниво за пречките пред правенето на бизнес във всяка икономика. Проучването на Световната банка „Световен инвестиционен и политически риск“ World Investment and Political Risk разглежда краткосрочните и средносрочните пречки пред инвестициите през идните 1 до 3 години . По подобен начин, „Проучванията на предприятията“ (Enterprise Surveys) на Световната банка, последното от което е проведено през 2013 г. в България, събират данни от фирми, различни по мащаб, сектор и бранш, с цел оценка на възприятията за инвестиционния климат на фирмено ниво. Показателите на проучването „Правене на бизнес“ на Групата на Световната банка се фокусират върху въздействието на законите, регулациите и тяхното прилагане по отношение това колко лесно е правенето на бизнес за местните фирми в десет сфери, от стартиране на нов бизнес до несъстоятелност. Макар и тези показатели да дават само индикация за това колко спомагаща като цяло е средата за фирмите, те могат да помогнат на българското правителство да идентифицира конкретни сфери от бизнес регулациите, които се нуждаят от реформиране, за създаване на една по- ориентирана към бизнеса среда за фирмите, в подкрепа на производителността и растежа на частния сектор. В Глобалния индекс на конкурентоспособността на СИФ България се нарежда на 54-място от 148 държави в последния доклад (2014-2015). Държавата е класифицирана като икономика, движена от ефикасността. България се класира на най-предни позиции в категориите „Макроикономическа среда“ (36-о място от 148 държави), Технологична готовност (41-о място от 148 държави) и Здраве и основно 5 образование (51-о място от 148 държави). Класирането е в последната третина държави по стълбовете „Институции“ (112-о място), „Равнище на развитост на бизнес процесите“ (105-о място), и „Иновации“ (105-о място). През последните 4 години България бележи напредък в шест от 12-те стълба, включително „Инфраструктура“, „Здраве и основно образование“, „Висше образование и обучение“, „Пазарна ефикасност на стоките“, „Развитие на финансовите пазари“ и „Технологична готовност“. Няма сериозни промени в стълбовете „Размер на пазара“ и „Равнище на развитост на бизнес процесите“, като в „Институции“, „Макроикономическа среда“, „Ефикасност на пазара на труда“ и „Иновации“ се отбелязва спад. (Фигура 1.1) Фигура 1.1: Представянето на България в Глобалния индекс на конкурентоспособността (2014-12015 г.) България Европа и Централна Азия Източник: Доклад за глобалната конкурентоспособност, 2014-2015 г. (СИФ) Фирмите, интервюирани в рамките на Проучването на мнението на бизнес ръководители, посочват 5 ключови пречки пред правенето на бизнес. Близо 14 на сто от фирмите сочат корупцията като основната пречка пред бизнеса; 13 на сто посочват неефикасната държавна бюрокрация; 11 на сто определят достъпа до финансиране; а 9 на сто виждат политическата нестабилност и неадекватно образованата работна ръка като ключови ограничения пред бизнеса (Фигура 1.2) 6 Фигура 1.2: Десетте водещи пречки пред правенето на бизнес, % от българските фирми Източник: Проучване на мнението на бизнес ръководители (2014-2015 г.) на СИФ Едно друго изследване, проучването „Световен инвестиционен и политически риск“, представя ориентирана към бъдещето картина на възприятията на предприемачите за краткосрочните и средносрочните пречки пред инвестициите за идните 1 до 3 години. Бизнес обществеността очаква политическият риск и корупцията да продължат да тежат сериозно в близкото бъдеще, същевременно се очаква макроикономическата стабилност също да се влоши и по-скоро да бъде препятствие през следващите 1-3 години. (Фигура 1.3). Фигура 1.3: Ключови пречки пред инвестициите, България Водещи пречки през следващата година Водещи пречки през следващите 3 години Източник: Проучване „Световен инвестиционен и политически риск“ (Групата на Световната банка, 2013 г.) 7 Допълнителна представа за възприятията на предприемачите по отношение бизнес средата дава Проучването на предприятията, провеждано от Групата на Световната банка (в България е проведено през 2009 и 2013 г.). Проучването показва значително повишаване на респондентите, сочещи неформалните практики като главна пречка пред правенето на бизнес – от 15 на сто през 2009 г. до 28 на сто през 2013 г. Този резултат е и значително над средната стойност за региона, при която 16 на сто от фирмите сочат неформалните практики като главна пречка. Близо 14 на сто сочат политическата нестабилност като главна пречка, което е сходно със средната стойност за региона от около 15 на сто за този показател. Следващите два най-чести отговора са корупция (13 на сто) и данъци (8 на сто), следвани непосредствено от регулациите на пазара на труда, достъпа до финансиране и неадекватно образованата работна ръка и съдилищата от списъка с 15 потенциални пречки. Достъпът до финансиране, който често бива сочен между основните пречки в други държави, е едва на шесто място в списъка (виж Фигура 1.4). Фигура 1.4: Водещите 10 пречки пред правенето на бизнес, % от българските фирми, Проучвания на предприятията, 2013 г. 2009 2013 Източна Европа и Централна Азия Източник: Проучвания на предприятията от Световната банка Резултатите варират леко в зависимост от мащаба на фирмите. Корупцията е в равна тежест според всичките фирми – малки, средни и големи. Малките и средните фирми, обаче, намират неформалните практики за обременяващи двойно по-често, отколкото големите фирми. Причината за това може би е в това, че неформалните конкуренти често са малки до средни по мащаб и се конкурират основно в този диапазон поради неспособността да пробият до ниво големи фирми . Данните също така сочат, че в българския контекст недостатъчно образованата 8 работна ръка, данъците и лиценfзиите засягат по-негативно малките и средните фирми. При малките фирми достъпът до финансиране се сочи като сериозна пречка. Средните фирми съобщават за конкретни трудности с регулациите на пазара на труда, което вероятно отразява техните усилия да разширяват дейността си, докато същевременно се сблъскват с трудности по отношение спазването на трудовото законодателство. Последното диагностично проучване, разгледано в този меморандум, е докладът „Правене на бизнес“, който е и базата за препоръките за реформи, представени в документа. Според миналогодишния доклад „Правене на бизнес“, бизнес регулациите в България варират значително между измерваните области. България е между водещите 50 държави в 4 от десетте области– конкретно, „Защита на миноритарните акционери“ (14-о място), „Достъп до кредитиране“ (23-о място), „Решаване на несъстоятелност“ (38-о място), и „Стартиране на бизнес“ (49-о място). Представянето на България изостава в четири области – „Достъп до електричество“ (125-о място), „Получаване на разрешителни за строеж“ (101-о място), „Плащане на данъци“ (89-о място), и “Изпълнение на договори” (75-о място) (Фигура 1.5). Подобна вариация е отразена от показателя „Отстояние от лидерите“ (Distance to the Frontier - ООЛ), който дава представа за това колко далече е представянето на дадена страна от глобалната добра практика. България получава 71.8 точки, което е над средната стойност за региона от 66.67 точки. България се представя по-добре от средната стойност за региона в 7 от 10-те показателя (без „Регистриране на имоти“, „Плащане на данъци“ и “Изпълнение на договори”) (Фигура 1.6) Фигура 1.5: Класирането на България по показателите на „Правене на бизнес“, 2015 г. 9 Фигура 1.6: Представянето на България по показателя „Отстояние от лидерите“ България Източна Европа и Централна Азия Източник: “Правене на бизнес” 2015 г. От 2007 г. насам, България провежда 14 реформи, отчетени от “Правене на бизнес”, в 6 от 10-те области, обхванати от доклада, макар и темпът на реформите да се е забавил от 2010 г. насам. За последно през 2014 г. България направи по-лесно стартирането на бизнес чрез намаляване на регистрационните такси. През периода 2012-2103 г. България направи търговията през граница по-бърза чрез въвеждане на онлайн подаване на митнически декларации, изменения в Търговския закон за предоставяне на допълнителни права на обезпечените кредитори, и повишаване на ефикасността на производствата по несъстоятелност. През 2011 г. България улесни стартирането на бизнес чрез намаляване на минимално изисквания капитал от 5 000 лв. (3,250 щ.д.) до 2 лв. (1.30 щ.д.). През периода 2009-2010 г. бяха реализирани редица реформи. През 2010 г. България улесни стартирането на бизнес чрез намаляване на изискването за внесения капитал; повишаване на ефикасността на Търговския регистър и създаване на централизирана електронна база данни за търговска регистрация, което консолидира регистрационните процедури и отстрани някои формалност по регистрацията. България намали времето за регистриране на имущество чрез стартиране на интегриран имотен регистър в интернет и възможността за онлайн проверка на собствеността и кадастралния статут на имотите. България също така улесни плащането на данъци за фирмите чрез приемане на нови закони за корпоративните приходи и данък добавена стойност (ДДС), отменяйки изискването за допълнителна ежегодна декларация за ДДС и намалявайки участието на работодателите във вноските за социално осигуряване. Освен това, системата за изпълнение на договорите бе подобрена чрез промяна на правилата за доказване и постановяване на неизпълнение, повишаване на минималната прагова стойност за по-ниската юрисдикция и предоставянето на правомощия на гражданския съд от последна инстанция да решава кои дела да 10 разглежда, за да се ограничи злоупотребата с процеса на обжалване. България прие нов Гражданско-процесуален кодекс и нов Закон за търговския регистър, въвеждайки промени, насочени към намаляване на забавянията и даване на възможност за по-бързо решаване на делата за несъстоятелност. Освен другите аспекти, Законът за търговския регистър изисква по-важните решения и постановления на съда по несъстоятелността да бъдат публикувани в сайта на Търговския регистър. През 2008 г. България направи плащането на данъци по- лесно и по-евтино за фирмите чрез стимулиране на електронното подаване на декларации и плащане на данъци, както и чрез намаляване на ставката на корпоративния данък и участието на работодателите във вноските за социално осигуряване. През същата година, бяха въведени промени в съдебната система с цел увеличаване на прозрачността в системата и ангажирането на частни съдебни изпълнители. Обхват на Меморандума за реформи Меморандумът за реформи разглежда редица пропуски, изискващи различна степен на намеса от държавата. Той набляга на потенциални възможности за реформи в областите, обхванати от доклада “Правене на бизнес”, което би позволило на държавата да окаже пряко въздействие върху условията за бизнес като отстрани някои от тези недостатъци чрез правни, регулаторни или административни реформи.8 За изработването на меморандума са използвани са редица входни елементи от първични и вторични източници. Документът използва входни елементи от серия преки срещи с представители на правителството, участници в частния сектор, академици и експерти по време на техническа визита в София, проведена от екипа на Групата на Световната банка през периода 15-19 юни 2015 г. Екипът също така използва и допълнителни източници като входни елементи за доклада, включващи стратегически документи, редица имащи отношение закони, както и диагностични доклади, публикувани от Групата на Световната банка и СИФ. На последно място, препоръките за политики са базирани на данните и методологията на “Правене на бизнес”, публикувани в доклада “Правене на бизнес” за 2015 г.9 Данните се отнасят до положението към юни 2014 г. 8 Следва да се отбележи, че меморандумът за реформи не включва препоръки по показателя „Достъп до електричество“, тъй като темата попада извън обхвата на работа, извършена от практиката „Търговия и конкурентоспособност“ на Групата на Световната банка . 9 За повече информация относно методологията на доклада „Правене на бизнес“, виж http://doingbusiness.org/methodology. 11 Докладът, обаче, не прави комплексен преглед на всичките проблемни въпроси по инвестиционния климат в България. Препоръките се фокусират върху:  Намаляване на административното бреме за бизнеса, с фокус основно върху малките и средни фирми;  Засилване на регулаторно-институционалната рамка за подобряване на прозрачността и предвидимостта на политиките и тяхното реализиране. Някои от препоръките, представени в настоящия документ, дават възможност за действия в краткосрочен план, без големи законодателни промени . Други препоръки пък са реализируеми в една по-дългосрочна рамка. Предложените времеви рамки се основават на опита от други държави и могат да подлежат на коригиране на база конкретния политико-икономически контекст в България. Таблица 1.1 представя в резюме краткосрочните и средносрочните препоръки за реформи, които са описани по-подробно в настоящия меморандум. Всичките действия изискват консултиране и съгласуване с различни заинтересовани страни. В това отношение Групата на Световната банка може да предостави съдействие на българското правителство с цел подкрепа на реализацията на регулаторни реформи, които да улеснят правенето на бизнес. На последно място, комуникирането на реформите към бенефициентите и следенето на тяхната реализация е от ключово значение за успеха на реформите. Международните добри практики сочат, че следенето на реализацията и въздействието на реформите очертава областите на успех, а също и областите, в които са необходими повече усилия. Ефективното комуникиране на реформите към изпълняващите ги структури, бизнес общността и правната общност, а също и към широката общественост, осигурява приемането на промените и последователното им прилагане на практика. По тази причина, подобряването на регулаторната среда за улесняване на създаването и развитието на предприятията е голямо начинание, изискващо силно политическо лидерство и механизми за отчетност. Подобряването на бизнес средата може да помогне за изграждане на основите за устойчиво развитие на частния сектор, което би дало възможност на предприятията в България да функционират в регулаторно-институционална среда, благоприятна за конкуренцията, иновациите и икономика с висока стойност . 12 Таблица 1.1: Представянето на България по показателите на “Правене на бизнес” и предложени краткосрочни и средносрочни препоръки Теми Показатели (Доклад „ПБ“ Препоръки в краткосрочен план Препоръки в дългосрочен план за 2015 г.) Стартиране Процедури: 4  Премахване на изискването на откриване на банкова  Намаляване на сроковете за регистрация по ДДС или на бизнес Дни: 18 сметка и внасяне на символичния изискван капитал от 1 евро даване на възможност за едновременно регистриране на Стойност (% от дохода на като част от изискванията преди регистрация; фирмата и регистриране по ДДС; глава от населението): 0.8 на сто  Допълнително намаляване на сроковете за вписване на  Допълнително намаляване на таксите за регистрация на Минимален внесен капитал фирми в Търговския регистър. фирми чрез прилагане на принципа за покриване на разходите . (% от дохода на глава от населението): 0 на сто  Премахване на необходимостта за лично посещаване на Глобално класиране: 49-о Търговския регистър за получаване на фирмените място от 189 държави удостоверения на (ново)регистрираното дружество. ООЛ (0-100): 91.09 Получаване Процедури: 16  Разработване на ясни и позволяващи действия указания  Създаване на механизъм за решаване на спорове за на Дни: 110 и контролни списъци за професионалистите и инвеститорите въпросите по съответствието, свързани с изискванията на разрешителни Стойност (% от складовата от строителния сектор, предоставяне на тези указания и строителното законодателство; за строеж стойност): 4.5 на сто списъци на обществеността, заедно с регулациите на Глобално класиране: 101-о агенциите и приложимото законодателство. Съчетаване на  Изясняване на ролите и отговорностите на надзорните място от 189 държави тази реформа с възможността отношенията да са само с един органи спрямо общините и другите заинтересовани страни в ООЛ (0-100): 69.85 служител по разрешителните за строеж при предварителна процеса на издаване на разрешителни за строеж; проверка на проекти;  Въвеждане на обслужване на едно гише за всичките  Консолидиране на формулярите на заявленията и разрешителни и одобрения, свързани със строителство; опростяване на изисквания за разрешителните, свързани със строителство;  Компютъризиране на процеса на издаване на разрешителни за строеж;  Осигуряване на обучителни мероприятия и семинари с ключови групи от заинтересовани страни – напр. инженери,  Засилване на сътрудничеството между Агенцията по архитекти, строителни фирми и държавни служители – за геодезия, картография и кадастър (АГКК) и Столична община информиране на работещите в строителния сектор за новите за създаване на солидни връзки между многопластовия неща, въведени от Еврокода и неговите национални кадастър и географската информационна система (ГИС); приложения; осигуряване на подходящ достъп до двете системи за частния сектор.  Обмисляне на по-ниски такси за малки проекти, които не представляват риск за общественото здраве и сигурност;  Премахване на изискването за получаване на окончателно становище от директора на РИОСВ относно необходимостта от Оценка на въздействието върху околната среда за по-малките проекти;  Разработване на стандарти за предоставяне на услуги за 13 Теми Показатели (Доклад „ПБ“ Препоръки в краткосрочен план Препоръки в дългосрочен план за 2015 г.) органите, участващи в процеса на издаване на разрешителни за строеж, както и системи за проследяване спазването на тези стандарти. Регистриране Процедури: 7  Оценка на осъществимостта на въвеждането на по-  Повишаване на кадастралното покритие чрез засилване на на имоти Дни: 10 ниски такси за регистриране на имоти; капацитета и отговорностите на Агенцията по геодезия, Стойност (% от стойността картография и кадастър (АГКК); на имота): 2.9 на сто  Премахване на изискването за получаване на Глобално класиране: 57-о удостоверение за актуално състояние от Агенцията по  Изследване на възможността нотариалното изповядване на място от 189 държави вписванията. договорите за продажба да бъде по избор; ООЛ (0-100): 75.36  Оценка на възможностите за опростяване на изискванията за регистрация на имоти, например чрез подобряване на обмена на информация между участващите в процеса органи;  Създаване на електронна платформа, даваща възможността за прехвърляне на имоти онлайн;  Обединяване на Имотния регистър и функциите по кадастъра в един административен орган Достъп до Индекс на юридическите  Разширяване на източниците на информация с цел  Въвеждане на кредитен скоринг; кредитиране права (0-12): 9 включване на търговци на дребно и предприятия за Индекс на кредитната комунални услуги.  Включване на поне 2 години исторически данни; информация (0-8): 5 Обхват на кредитния  Създаване на интегрирана или единна правна рамка за регистър (% от пълнолетните обезпечени сделки, която обхваща създаването, публичността лица): 62.9 на сто и изпълнението на 4 функционални еквивалента на Глобално класиране: 23-о обезпечителните интереси в движими активи: доверително място от 189 държави прехвърляне на правото на собственост; финансов лизинг; ООЛ (0-100): 70.00 цедиране или прехвърляне на вземания; и продажби със запазване на правото на собственост;  Създаване на базиран на уведомления регистър на обезпеченията, в който да могат да бъдат регистрирани всичките функционални еквиваленти;  Създаване на съвременен регистър на обезпеченията, в който вписванията, измененията, подновяванията, анулиранията и търсенията да могат да бъдат извършвани онлайн от всяка заинтересована трета страна. Защита на Индекс на степента на  Даването на права на акционерите да държат  Преразглеждане на разпоредбите на Търговския закон и миноритарни регулиране на конфликтите заинтересования директор отговорен за вредите, нанесени от Наказателния кодекс в съответствие с международните добри те акционери на интереси (0-10): 6.3 сделки със свързани страни. практики по отношение правата на акционерите да държат Индекс на степента на заинтересования директор отговорен за вредите, нанесени от 14 Теми Показатели (Доклад „ПБ“ Препоръки в краткосрочен план Препоръки в дългосрочен план за 2015 г.) управление на акционерите сделки със свързани страни. (0-10): 7.3  Даване на възможност на акционерите-ищци Индекс за силата на защита (миноритарните акционери) и/или техните представители на миноритарните пряко да разпитват директорите (ответници или свидетели) по инвеститори (0-10): 6.8 време на съдебния процес Глобално класиране: 14-о  Изготвяне на необходимите правни препоръки място от 189 държави ООЛ (0-100): 68.33 Плащане на Брой плащания годишно: 13  Да продължи достигането – чрез образование и данъци Време (часове годишно): 454 обучение – до малките и средните предприятия, за да се Глобално класиране: 89-о осигури нормативно съответствие и да бъдат реализирани място от 189 държави комуникационни кампании за още по-масово използване на ООЛ (0-100): 73.18 електронното подаване на декларации;  Опростяване на правилата за нормативно съответствие по отношение заплащането и удържането на социални осигуровки. Търговия Документи за износ: 4  Подобряване на междуведомствената координация по  Създаване на електронна система „в един прозорец“ за през граници Дни до износ: 18 отношение процесите на управление на границите и всичките търговски операции. Стойност на износа (щ.д. на одобряване. контейнер): 1,375 Документи за внос: 5 Дни до внос: 17 Стойност на вноса (щ.д. на контейнер): 1,365 Глобално класиране: 57-о място от 189 държави ООЛ (0-100): 78.34 Изпълнение Време (дни): 564  Оценка на ефективността на съдебните процедури, за да  Да продължи подобряването на системата на електронните на договори Стойност (% от иска): 23.8 на бъдат идентифицирани проблемните точки и формулирани съдилища чрез въвеждане на електронно подаване на сто решения, особено за използването на ИКТ приложения; документи и електронно връчване на съдебни документи, Процедури: 38 включително призовки (по ел. поща, чрез СМС, факс и т.н.). Глобално класиране: 75-о  Оценка на данните и натовареността по търговските място от 189 държави дела; ООЛ (0-100) 61.27  Обмисляне въвеждането на механизми за досъдебни съвещания. 15 Теми Показатели (Доклад „ПБ“ Препоръки в краткосрочен план Препоръки в дългосрочен план за 2015 г.) Oбявяване в Време (години): 3.3 несъстоятелн Стойност (% от ост имуществото): 9 на сто Изход (0 за разпродажба на Екипът за уреждане на дългове към Групата на Световната банка понастоящем работи с българските власти за подобряване на парче 1 за продължаване като българската рамка на несъстоятелността. При завършването на Доклада за спазване на стандартите и кодексите (ROSC) през 4- действащо предприятие): 0 то тримесечие на 2015 г., на правителството ще бъдат представени подробни препоръки за краткосрочни, средносрочни и Степен на възстановяване на дългосрочни реформи за подобряване на рамката, включително, но не само – измеренията на рамката на несъстоятелността, средствата: 33.2 цента върху измервани от показателя “Решаване на несъстоятелността”. 1 долар. Сила на индекса на рамката на несъстоятелността (0-16): 15 Глобално класиране: 38-о място от 189 държави ООЛ (0-100): 64.75 Показатели и предложени препоръки за реформи в подробности: Стартиране на бизнес ........................................................................................................................................ стр. Error! Bookmark not defined. Получаване на разрешителни за строеж ............................................................................................................ стр.Error! Bookmark not defined. Регистриране на имоти ........................................................................................................................................ стр.Error! Bookmark not defined. Достъп до кредитиране........................................................................................................................................ стр.Error! Bookmark not defined. Защита на миноритарните акционери ................................................................................................................ стр.Error! Bookmark not defined. Плащане на данъци .............................................................................................................................................. стр.Error! Bookmark not defined. Търговия през граници ........................................................................................................................................ стр.Error! Bookmark not defined. Изпълнение на договори ..................................................................................................................................... стр.Error! Bookmark not defined. Обявяване в несъстоятелност ............................................................................................................................. стр.Error! Bookmark not defined. 16 Меморандум за реформи: България Стартиране на бизнес Икономиките с най-ефикасни регистрационни системи използват опростени и стандартизирани закони и документи. Те поддържат единен електронен интерфейс между потребителя и органите; използват единна централна база данни за всичките дружества и предприятия, с оперативна съвместимост между всичките участващи органи; имат единен идентификационен номер за фирмите и начисляват единна твърда такса. Например, в Нова Зеландия, Канада, Обединеното кралство, Сингапур и САЩ, една интегрирана ИТ система свързва базите данни на съответните агенции (фирмен регистър, данъчна администрация, социално- осигурителна система, статистически институт и свързаните разрешителни органи). Предприемачът представя подава информация и извършва плащания електронно, чрез уебсайт, използвайки единен формуляр, като дружеството автоматично бива регистрирано във всичките агенции. Юридическите формалности по регистрирането на дружествата са включени в електронната система, ако всичките изисквания са изпълнени и плащането бъде получено, системата автоматично обработва информацията и незабавно издава удостоверение за регистрация. На дружествата се издава единен идентификационен номер, които се използва за всичките агенции. Това улеснява нормативното съответствие през целия жизнен цикъл на дружеството и намалява административното бреме от многократното подаване на информация с различни формуляри към няколко агенции . Норвегия отиде още по-далеч в това отношение: от 2005 г. насам всичките публични регистри и държавни органи имат правното задължение да използват данните, регистрирани в Централни координиращ регистър за юридическите лица, вместо да изискват от фирмите повторно подаване на тези данни към съответната агенция.10 Макар че българските власти постигнаха значителни успехи в реформите през 2006-7 г. чрез фокусиране върху премахването на остарели изисквания чрез законови изменения, а също и чрез сливане и рационализация на регистрационни процеси, предходно изпълнявани от множество отдели и агенции, все още има място за подобряване както на правните процедури, така и на ИКТ процедурите . Тези реформи дадоха възможност за електронно подаване на документи, но не успяха да въведат напълно електронно обработване на представените документи и прилаганите такси, за да няма необходимост от натрупване на физически 10 D. Christow, J.Olajsen, Business Registration Reform Case Study Norway, Investment Climate, 2011, World Bank Group. 17 документи в бекофис отделите или от физическо посещение в регистъра за получаване на удостоверенията за новорегистрираните дружества.11 Показателят ‘Стартиране на бизнес’ от “Правене на бизнес” измерва процедурите, стойността, времето и минималния капитал за внасяне от един местен предприемач с цел регистриране и официално функциониране на нова фирма. “Правене на бизнес” за 2015 г. отчита, че предприемачите следва да минат през 4 процедури, които отнемат 18 дни и струват средно 0.8 на сто от дохода на глава от населението, за стартиране на фирма в София. В глобален план България се нарежда на 49-о място от 189 икономики по отношение лекотата на стартиране на бизнес – пред Босна и Херцеговина (147), но зад държави като Македония (3), Румъния (38) и Армения (5). Макар и показателят за стойността в България да е доста под средното за Европа и Централна Азия, показателят за сроковете е много над средната регионална стойност (Таблица 2.1), главно поради времето, необходимо за извършване на регистрацията по ДДС. Таблица 2.1: Стартиране на бизнес в България и лидерите Показател от България Регионален Средна Глобален лидер “Правене на лидер регионал бизнес” на стойност Процедури 4 Армения; Грузия; 5 1 (Нова Зеландия, (брой) Киргистан; БЮР Канада) Македония; (2) Време (дни) 18 Грузия; БЮР 12.1 0.5 (Нова Зеландия) Македония (2) Стойност 0.8 Казахстан (0.5) 5.3 0 (Словения) (процента от дохода на глава от населението) Внесен капитал 0.0 19 икономики в 5.8 0 (135 икономики) (процента от Европа и дохода на глава Централна Азия от населението) нямат изискване за внесен капитал 11 Въз основа констатациите от мисията на IBRA, електронната система е хибрид между електронно подаване, ръчна обработка в бекофис отделите и получаване на ръка на удостоверенията чрез лично посещение в регистъра. 18 Сериозни реформи са в ход от 2004 г. насам, когато България започна изготвянето на стратегии и политики за прехвърляне на фирмените регистрации от съдебната към изпълнителната власт и превръщането им от квази-съдебен процес в съдилищата в чисто административна услуга, извършвана от специализирана Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието (МП).12 Реализацията на реформата отне две години и бе посрещната от силна съпротива в някои кръгове от съдебната власт, изпълнителната власт и дори Канцеларията на Президента.13 Въпреки това, тази важна реформа бе приключена успешно към края на 2006 г. Преди 2006 г. фирмената регистрация бе извършвана от 28 окръжни съдилища. Поради това, най-голямото предизвикателство бе събирането на всичките 28 фирмени архиви на хартиен носител в една електронна база данни, успоредно с което бе изменена основната правно-институционална рамка, включително окомплектоването на новосъздадената Агенция по вписванията с квалифициран и мотивиран персонал. Реформата бе както правна, така и институционална - по отношение приемането на новия Закон за търговския регистър; изменянето и хармонизирането на Търговския закон, на данъчното и статистическото законодателство и всичките свързани подзаконови нормативни актове; въвеждането на новата Агенция по вписванията към МП с нова ИКТ система, даваща възможност за онлайн регистриране и електронно съхраняване на документи. С обединени усилия от страна на изпълнителната, съдебната и законодателната власти, реформата бе завършена към края на 2006, като Обслужването на едно гише (ОЕГ) при Агенцията по вписванията стана напълно функционално през 2007 г.14 По новата система, онлайн и физическото ОЕГ в рамките на Агенцията по вписванията15 е единствената точка за контакт за стартиране на бизнес, обединявайки стопанските, данъчните и статистическите (БУЛСТАТ) регистрации, заедно с приложимите такси. Това превърна българската система в първокласна система по отношение добрите практики по ОЕГ онлайн. Други важни процедури, които бяха извадени от ОЕГ за новите фирми бяха регистрацията по ДДС (която остана при данъчния орган към Министерството на финансите) и различните разрешителни и лицензии за търговска дейност (които бяха оставени на общините и ресорните министерство). В допълнение на тази важна реформа, проведена през 2006 г., през 2009 г. българското правителство 12 D. Christow, Business Registration Reform Case Study Bulgaria, Investment Climate, 2011, World Bank Group 13 S.Jacobs, C.Massinde, Stakeholders’s Management in Business Registration, Case Study Bulgaria, IC, 2011, EBG 14 D. Christow, Business Registration Reform Case Study Bulgaria, Investment Climate, 2011, World Bank Group. 15 Търговският регистър е наличен онлайн на адрес http://www.brra.bg/ 19 подобри апаратурата и софтуеъра на Търговския регистър към Агенцията по вписванията, а през 2010 и намали изискването за минимален капитал на новосъздадените фирми на 1 евро.16 През 2013 г. и 2015 г. таксите за регистрация бяха допълнително намалени, а през 2013 г. срокът за вписване на ново дружество бе увеличен от 1 на 3 дни, за да имат възможност трети страни да възразят срещу ново вписване по фирмено дело, включително нови регистрации, в усилие да се предотвратят кражбите на фирми. Фигура 2.1. Стартиране на бизнес: България в сравнение с други държави- членки на ЕС Източник: “Правене на бизнес” 16 Банковата сметка за набиране на капитала следва да бъде открита или от управителя, или от лице, упълномощено чрез нотариално заверено пълномощно . Лицата с правомощия над банковата persons следва лично да представят образец от подписа си или нотариално заверен образец . Капиталът остава блокиран в банковата сметка до издаването на решение от Регистъра за регистрацията на дружеството. Търговският закон изисква минималният изискван по закон капитал, т.е. 2 лв., да бъде заплатен преди вписване. След откриване на доверителна сметка и внасяне на средствата по нея, на дружеството в процес на регистрация се издава удостоверение за внасянето на капитал от съдружниците. Удостоверение следва да бъде представено на Регистъра заедно със заявлението за вписване на дружеството . 20 Показателите в течение на времето През последните пет години в България бяха проведени някои значими реформи, въздействащи върху „Стартиране на бизнес“. През 2015 г. България улесни стартирането на бизнес чрез намаляване на таксите за регистрация. През 2013 г. бе намалена стойността на регистрацията. През 2011 г. България улесни стартирането на нови фирми като намали минималния изискван капитал от 5 000 лв. (3,250 щ.д.) на 2 лв. (1.30 щ.д.). През 2010 г. бе намалено изискването за внасяния минимален капитал и бе подобрена цялостната ефективност на фирмения регистър. През 2009 г. бе създадена централизирана електронна база данни за търговска регистрация, консолидирайки процедурите по регистрацията и премахвайки някои формалности по тях. Трябва да се отбележи, че с оглед качеството на сегашната система, конкретно краткосрочните препоръки касаят някои дребни подобрения. Препоръки за реформи в краткосрочен план: Премахване на изискването за откриване на банкова сметка и внасяне на минималния изискван капитал от 1 евро като част от изискванията преди регистрация. Понастоящем минималният капитал на новорегистрирано дружество е само 1 евро, но Търговският закон все още изисква дружеството в процес на регистрация да открие банкова сметка, да внесе минималния капитал и да приложи извлечение от сметката към първоначалното заявление за регистрация. Това изискване може да бъде допълнително опростено, ако се даде възможност на фирмите да се регистрират само чрез деклариране на минималния си капитал и последващото му внасяне в срок до 1 месец (или по-дълъг срок) от датата на първоначалната регистрация. Премахването на сегашното изискване би спестило едно действие и един ден, а също и таксата от 30 лв. за новата банкова сметка, от процеса на стартиране на бизнес, измерван от “Правене на бизнес”.17 Допълнително намаляване на сроковете за фирмена регистрация в Търговския регистър. 18 Регистрирането на нови фирми отнемаше 1 ден до 2013 г., когато правната рамка бе изменена с цел увеличаване на срока за всичките нови вписвания в Търговския регистър до 3 дни (включително първоначалната фирмена регистрация), за да се даде възможност на заинтересованите страни да се запознаят с всяко ново вписване, направено по фирменото дело и да възразят срещу дадено вписване, ако бъде необходимо. Обосновката за тази разпоредба бе да се даде 17 Това налага изменение на Търговския закон и свързаното законодателство, поради което може да се превърне в средносрочна реформа, в зависимост от задълбочеността на реформата. 18 Намаляването на срока от 3 дни на 1 ден понастоящем се разглежда от Народното събрание като част от новите изменения на Закона за туризма. 21 достатъчно време на заинтересованите страни за уведомяване и реакция спрямо всяко ново вписване в Търговския регистър, с цел предотвратяване на корпоративни измами и кражбата на фирми. Макар и разпоредбата да има своите предимства за вписванията след регистрация, тя не е практична за новорегистрираните дружества. Не е възможно новорегистрирано дружество да бъде „откраднато“ в самия момент на първоначална регистрация. Намаляването на времето за регистрация от 3 на 1 ден би допринесло за рационализирането на процедурата и би свело времето, необходимо за регистриране на фирма, до нивото на най-добре представящите се държави, като Нова Зеландия, Канада и Сингапур. Препоръки за реформи в средносрочен план: Намаляване на сроковете за регистрация по ДДС или даване на възможност за едновременно регистриране на фирмата и регистриране по ДДС. Понастоящем, регистрацията по ДДС е отделна процедура от автоматизираната данъчна регистрация (регистрация на данъчен номер - TIN), която се извършва едновременно с фирмената регистрация при онлайн ОЕГ в Търговския регистър. Регистрацията по ДДС изисква отделно заявление, последвано от проучване на ръка и се обработва и оформя от Националната агенция по приходите (НАП) към Министерството на финансите. Времето за обработка е 14 дни съгласно данъчното законодателство; на практика заявителите чакат средно 12-14 дни за получаване на ДДС номер. Тази процедура може да бъде автоматизирана и въведена като незабавна, базирана на уведомление услуга, успоредно с регистрирането на данъчен номер. НАП би могла да реализира административни мерки за рационализиране на процедурата за регистрация по ДДС чрез разработване на електронен процес за заявленията за ДДС и изискваните приложения, което би дало възможност на данъкоплатците автоматично да преобразуват своя данъчен регистрационен номер в ДДС регистрационен номер. НАП планира подобна инициатива и понастоящем е в процес на разработване на приложение за въвеждане на електронна регистрация по ДДС, като отделна процедура с квалифициран електронен подпис (за разлика от вход в системата само с потребителско име и парола или с обикновен подпис). Това би дало възможност на данъкоплатците да се регистрират електронно и би намалило времето и разходите по проверка на това дали заявителят изпълнява изискванията да бъде регистриран по ДДС. Също така, бе обявено, че НАП е дала указания, че процедурата трябва да отнема 3-5 дни за нерискови дружества и че заявителите за 22 ДДС ще могат да представят необходимите документи в един и същи ден с тяхното заявление за регистрация по ДДС19. Макар че този подход вероятно ще намали времето и разходите, той ще остави регистрацията по ДДС като отделна процедура от първоначалната фирмена регистрация/ TIN регистрация, като все още ще се изискват отделни действия, процедури, документи и срокове. Повтарянето на сегашния „хартиен“ процес с електронен процес не би било толкова ефективно за синхронизацията и автоматизирането на TIN и ДДС регистрацията като част от първоначалната фирмена регистрация в Търговския регистър. Например, ДДС номерът би могъл да бъде същият като TIN номера или фирмения номер, с добавяне на представката “VAT” или “BG” към вече издадения TIN номер. Този подход бе премахнал необходимост от вторична регистрация по ДДС и значително би намалил времето и разходите за фирмена регистрация, а също и бремето – както за заявителите (данъкоплатците), така и за НАП. Премахване на необходимостта за лично посещаване на Търговския регистър за получаване на фирмените удостоверения на (ново)регистрираното дружество. Реформите от 2007-09 г. дадоха възможност за електронно подаване на документи, но не въведоха изцяло електронна обработка на подадените документи и таксите, без да са необходими документи на хартиен носител в бекофис звената или физическо посещение в регистъра за получаване на удостоверенията на (ново)регистрираното дружество.20 Българските власти биха могли допълнително да рационализират функционирането на бекофис и фронтофис звената на Търговския регистър, така че на клиентите да не се налага да правят лично посещение за подаване или получаване на документи/плащане на такси . Една усъвършенствана ИКТ система със съответните изменения в правната рамка (Закона за търговския регистър и Наредбата по вписвания21) би дала възможност на клиентите да получат онлайн регистрационните удостоверения, актуализации и отчети за фирмения статут по ел. поща или чрез SMS, без да се налага физически да посещават Регистъра. 19 Понастоящем е възможно заявителите да заявят регистрация по ДДС и впоследствие да представят доказателствените документи, което може допълнително да забави процеса на окончателната регистрация по ДДС. 20 Въз основа на констатациите на мисията на Групата на СБ, електронната система е хибрид между електронно подаване на документи, ръчна обработка в бекофис звената и получаване на ръка на удостоверенията чрез лично посещение в регистъра. 21 Наредба по вписванията 23 Да се обмисли намаляването на таксите за фирмена регистрация чрез прилагане на принципа за покриване на разходите. Не е ясно дали сегашните такси за първоначална регистрация и последващи изменения са базирани на принципа за покриване на разходите или на субективни критерии, позволяващи на Агенцията по вписванията да генерира значителни приходи.22 Електронното заявление за ново дружество е 55 лв., а заявлението на хартиен носител е 110 лв. Прилагането на принципа за покриване на разходите, обаче, трябва да се основава на внимателен анализ, с отчитане на значителното работна натовареност на Агенцията по вписванията, включваща 800 000 дружества и обявеното предстоящо добавяне на Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Регистъра на обезпеченията за движими активи към Агенцията по вписванията в краткосрочен план. 22 Всичките такси, свързани с промени във фирменото дело след първоначалната регистрация, т.е. всякаква промяна в данните в делото. 24 Получаване на разрешителни за строеж Реформите, които правят строителните регулации по-ефикасни и прозрачни, могат да намалят корупцията и неформалността, като същевременно насърчат строителните дружества да използват официални канали и осигурят съответствие в важни стандарти, като например касаещите безопасността или смекчаващите последиците от климатичните промени. Добрите регулации, съчетани със солидни механизми за прилагане, осигуряват стандарти за безопасност, които защитават обществеността и същевременно правят процеса на издаване на разрешителни ефикасен, прозрачен и достъпен като цена както за строителните органи, така и за частните професионалисти. Едно скорошно проучване сочи, че големите забавяния при получаването на разрешителни потенциално водят до по-големи разходи по сделките и по-малко сделки.23 Ползите от реформите в процеса на издаване на разрешителни, обаче, могат да бъдат значителни. През 2005 г. проучване на PriceWaterhouseCoopers констатира, че ускоряването на процесите по издаване на разрешителни в САЩ би могло да увеличи държавните приходи за постоянно.24 При изследването на въздействието на разрешителните за строеж върху генерирането на нови доходи се оказва, че на всеки 10 работни места, свързани с един строителен проект, на местно ниво се разкриват други 8 работни места.25 Тези въздействия не само носят допълнителен приход за обществото, а и допълнителни инвестиции и данъчни приходи за държавата. Извън икономическата възвращаемост и ползата от привличането на повече инвестиции, най -голямото предимство от реформите в издаването на разрешителни е защитата на обществената безопасност. Ефикасните системи за издаването на разрешителни за строеж споделят някои ключови особености. Ясните кодекси за строителството, изготвени с процес на консултиране, са в основата на добре проектираните системи за издаване на разрешителни за строеж, а държави като Канада и Нова Зеландия все повече се 23 Sonia Hamman, “Housing matters, Volume 1,” Policy Research Working Paper 6876, 2014. По- конкретно, документът споменава, че проучването “Mayer and Somerville’s (2000) на регулациите в САЩ прави оценката, че една градска територия с 4.5 месечен срок за одобряване и два различни вида ограничения за контрол на растежа, ще получи около 45 на сто по-малко строителство от градска територия с 1.5 месечен срок за одобряване и без политика за управление на растежа.” 24 При проект за единична сграда, ускоряването на процесите по издаването на разрешително осигурява временно ускоряване на събирането на данък „Имот“. За представителна серия проекти, проучването сочи, че тези увеличения на приходите биха достигнали 16 на сто за период от 5 години. “Economic Impact of Accelerating Permit Processes on Local Development and Government Revenues” PriceWaterhouseCoopers, December 2005. 25 PricewaterhouseCoopers. 2005. “Economic Impact of Accelerating Permit Processes on Local Development and Government Revenues.” Доклад изготвен за Американския институт на архитектите, Вашингтон, окръг Колумбия. 25 ориентират към базирани на изпълнението кодекси.26 Германия, Сингапур и Мавриций са включили средства за управление на риска с цел рационализиране на издаването на разрешителни и оптимизиране на ефективността на проверките. Актуалните (градо)устройствени планове подобряват прозрачността и предвидимостта за строителите.27 Установяването на солидни механизми за правоспособност на практикуващите, в добавка към добре функциониращите режими за професионална отговорност и системи за задължително застраховане, вече са важни за въвеждането на по-ефикасни регулаторни системи. Много държави възлагат процедурите по строителния контрол на частния сектор. Например, Франция и Великобритания въведоха проверки от акредитирани органи, което на свой ред наложи подобрения в техните частни режими за професионална отговорност и застраховане.28 Показателят „Получаване на разрешителни за строеж” в рамите на “Правене на бизнес” описва всичките процедури, срокове и разходи, необходими за построяването на един склад и свързването му с комуналните предприятия в София, при следване на всичките служебни изисквания. България понастоящем се нарежда на 101-во място от 189 икономики по целия свят, както и на 9-о място от 26 икономики в Източна Европа и Централна Азия. Показателите на България са благоприятни в сравнение със средните стойности, отбелязани за този регион, но са далеч от тези на най-добре представящите се икономики (Таблица 3.1). Таблица 3.1 Получаване на разрешителни за строеж в България и лидерите Средна Глобален лидер Показател от стойност Регионален “Правене на България за лидер бизнес” региона 9 (Кипър; 5 (САР Хонконг, Процедури (брой) 16 16.1 Грузия; Черна Китай) гора; Украйна) Време (дни) 110 176.8 64 (Украйна) 26 (Сингапур) 26 Базираните на изпълнението кодекси предоставят повече гъвкавост и подкрепят иновациите, като се фокусират върху резултатите, които трябва да бъдат постигнати, а не предписват начина, по който сградата задължително трябва да бъде построена. Използването на базирани на изпълнението кодекси, обаче, изисква по-високо ниво на техническа компетентност при прилагането им в сравнение с други подходи. 27 World Bank. 2013. “Urbanization beyond Municipal Boundaries: Nurturing Metropolitan Economies and Connecting Peri-Urban Areas in India.” Directions in Development. Washington, DC: World Bank, p. 44. 28 Например, във Франция, законът „Спинета“ от 1978 г., изисква широкообхватно застрахователно и гаранционно покритие. 26 Стойност (процент от 0.2 на сто 0 percent (Катар; 4.5 5.0 на сто стойността на (Унгария) Монголия) склада) Източник: База данни на “Правене на бизнес” България се нарежда на 17-о място от 28 държави-членки на ЕС – пред Хърватска, Румъния, Полша и Унгария, но и зад Словения, Естония и Германия (Фигура 3.1). Макар и времето за получаване на разрешителни за строеж (110 дни) да е по-малко от средното за ЕС (174.4 дни), броят на процедурите и свързаните с тях разходи са значително по-високи (България: 16 процедури и разходи, равняващи се на 4.5 на сто от стойността на склада; средно за ЕС: 12.6 процедури и разходи, равняващи се на 2.3 на сто от стойността на склада). Фигура 3.1. Получаване на разрешителни за строеж: България в сравнение с държави-членки на ЕС Източник: база данни на “Правене на бизнес” 27 Показателите в течение на времето През последните пет години в България не е регистрирана реформа, въздействаща върху показателя „Получаване на разрешителни за строеж“. Препоръки за реформи в краткосрочен план: Разработване на ясни и позволяващи действия указания и контролни списъци за професионалистите и инвеститорите от строителния сектор, предоставяне на тези указания и списъци на обществеността, заедно с регулациите на агенциите и приложимото законодателство. Съчетаване на тази реформа с възможността отношенията да са само с един служител по разрешителните за строеж при предварителна проверка на проекти. В България, както и в много други икономики, процесът по издаване на разрешителни и застрояване е сложен и попада под юрисдикцията и компетенцията на няколко органа, т.н. „агенции по приложимото право“.29 Макар и по принцип да е налична обща информация по тези процеси, тя е разпръсната между множество източници и сайтове. В следствие на това, само висококвалифицирани строителни консултанти или специалисти по разрешителни за строеж разбират целия процес. Тази информация трябва да е лесно достъпна за всичките потенциални кандидати. За да бъде допълнително повишена прозрачността и да могат строителите да бъдат реални „партньори в съответствие“ с цялото приложимо законодателство, правилниците, критериите за вземане на решения, цялостните изисквания към заявленията и процедурите за одобрение на агенциите трябва да бъдат формулирани на достъпен език, за да бъдат напълно прозрачни и по тях да може да се действа. Макар и отделни агенции по приложимото право да трябва да предоставят информация за собствените си изисквания и процеси, отговорността за предоставянето на информация за цялостния процес трябва да бъде вменена на органа, отговарящ за издаването на разрешителни за строеж (напр. Община София). Агенциите по приложимото право трябва да бъдат посочени в правилниците, указанията и контролните списъци, предоставяни от горепосочените 29 Агенциите по приложимото право са тези агенции, които потенциално имат участие в издаването на предварителни одобрения или разрешения – напр. градоустройство, околна среда, пътища, околна среда и т.н. Поради това, тази препоръка е приложима не само към агенциите, косвено посочени в показателите на „Правене на бизнес“, но и към други агенции, които може да участват в процеса по издаване на разрешителни за строеж, като например Агенцията за Because of this, this recommendation applies not only to the agencies implicitly mentioned by the Doing Business indicators, but also to other agencies that might be involved in the construction-permitting process, such as the Agency for Cultural Heritage Sites. 28 органи, а също така и на сайта на общината. Тези списъци трябва да бъдат актуализирани своевременно при всяка промяна. Икономики, като например Норвегия и Грузия, които успешно реформираха издаването на разрешителни за строеж, съчетаха изчерпателното публикуване на административните изисквания към заявленията за разрешителни за строеж с възможността за взаимодействие с едно служебно лице за предварителна проверка на проекта. Това първоначално консултиращо взаимодействие може да бъде неофициално и доброволно, за да не се създава още една задължителна процедура, но би трябвало да е решително за определяне на това кои конкретни закони и актове са приложими към проекта.30 Консолидиране на формулярите за заявление и рационализиране на изискванията за разрешителните за строеж. Специалистите от строителния сектор, с които през юни 2015 г. бяха проведени разговори, подчертаха, че получаването на разрешителни за строеж в България предполага много излишна бумащина. Например, едно заявление за издаване на разрешително за строеж на обикновена търговска сграда в Общината изисква представянето на 15 отделни скици и проектни планове. Често в хода на обработка на заявлението се изисква и допълнителна документация. В следствие на това, заявленията често се превръщат в огромни досиета, които са затормозяващи за внимателен преглед. За да бъде намален бюрократизмът, а с това и времето, изразходвано за чисто административни въпроси, българските власти трябва да обмислят консолидиране на свързаните със строителството изисквания. Консолидирането може да включва премахване на дублиращи се изисквания и/или въвеждане на единен формуляр за заявление, за да бъде улеснен процеса. Осигуряване на обучителни мероприятия и семинари с ключови групи от заинтересованите страни – напр. инженери, архитекти, строителни фирми и държавни служители – за информиране на работещите в строителния сектор за новите неща, въведени от Еврокода и неговите национални приложения. Европейският строителен код и неговите национални приложения въвеждат важни нови моменти по отношение техническите решения и строителните стандарти, които все още не са напълно оценени от всичките участници в строителния сектор в България. Това води до несигурност, спорове по изискванията на кода и забавяния в процеса на издаване на разрешителни за строеж. За да бъде смекчен проблемът, ключови групи от заинтересованите страни – като например професионалните камари – биха могли да организират редовни обучителни мероприятия и семинари за своите членове. Камарите също така би трябвало да 30 World Bank Group, Investment Climate Department. 2013. Good Practices for Construction Regulation and Enforcement Reform: Guidelines for Reformers. Washington, DC: World Bank Group. 29 обмислят дали участието в такива обучения да бъде задължително за поддържане на лицензиите на техните членове. Друга потенциално ползотворна политика за справяне с проблема е да се повиши сътрудничеството между професионалните камари и техническите университети. Разговорите, проведени през юни 2015 г. с практикуващи от частния сектор, показаха, че понастоящем студентите по архитектура и инженерство в България често пъти са по-добре запознати със строителните решения, прилагани през 60-те години, отколкото с използваните в наши дни. Обмисляне на по-ниски такси за малки проекти, които не представляват риск за общественото здраве и сигурност. Получаването на разрешително за строеж в България е сравнително скъпо начинание. Съгласно “Правене на бизнес” за 2015 г., официалните разходи, свързани с извършването на процедурите с цел законосъобразното построяване на обикновен търговски склад с площ 1,300 кв. м. в София, възлизат на 4.5 на сто от стойността на склада. В Букурещ същият процес струва 2.3 на сто от стойността на склада; в Берлин и Виена – едва 1.1 на сто. За да бъде намалено бремето за малките предприемачи, българските власти би трябвало да оценят осъществимостта на въвеждането на по-ниски такси за окончателното одобрение на строителството за по-прости сгради, които не представляват риск за общественото здраве и сигурност. Тъй като стойността на услугите не е пряко пропорционална на стройността на сградата, по-големите проекти с по-значителни строителни такси биха могли да субсидират по-малките проекти. Премахване на изискването за получаване на окончателно становище от директора на РИОСВ относно необходимостта от Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за по-малките проекти. Законът за опазване на околната среда (Приложение 1 и Приложение 2) ясно посочва кои инвестиционни проекти се нуждаят от ОВОС. Обикновените търговски сгради – като например складовата сграда за съхраняване на книги и канцеларски материали, разгелдана в проучването “Правене на бизнес” – не попадат между инвестиционните проекти, посочени в горепосочения закон. Следователно, ОВОС не е задължителна. Понастоящем, обаче, всичките строителни проекти – без оглед мащаб или сложност – следва да уведомят Регионалната инспекция по околната среда и водите за планираното строителство. След представяне на съответните документи на инспекцията, нейният директор официално потвърждава дали се налага ОВОС или не. При реализиране на първата препоръка за реформа в този раздел, това изискване би било премахнато при по-простите категории сгради. 30 Разработване на стандарти за предоставяне на услуги за органите, участващи в процеса на издаване на разрешителни за строеж, както и системи за проследяване спазването на тези стандарти. В България много агенции по приложимото право нямат разписани графици за преглед на заявленията, свързани с издаване на разрешителни за строеж. В случаите, в които са налице такива графици, те са твърде общи или нереални, липсват значими последици за неспазването им. Работещите в страната професионалисти от частния сектор споделят, че често трябва да чакат със седмици само за да разберат дали представеното от тях заявление е окомплектовано и може да бъде обработено. Това важи с особена сила за ВиК-София, където почти винаги минава месец, преди да бъде потвърдено, че заявлението е окомплектовано. С цел намаляване на сроковете, всичките агенции, участващи в процеса на издаване на разрешителни за строеж би трябвало да договорят един набор от стандарти за изпълнение на услуги. Стандартите за изпълнение очертават конкретните цели по изпълнението, определяни от всяка агенция и се състоят от набор ангажименти, които агенцията се задължава да спазва при изпълнението на дадена услуга. В рамките на това се описва какво заявителят може да очаква да получи от агенцията, заедно с начина и сроковете за изпълнение на услугата. С цел по -голяма ефективност на стандартите за изпълнението, тяхната реализация трябва да бъде съпътствана от въвеждане на системи за проследяване на спазването им, например, чрез мониторинг на представянето на служителите, отговарящи за всеки процес. Препоръки за реформи в средносрочен план: Създаване на механизъм за решаване на спорове за въпросите по съответствието, свързани с изискванията на строителното законодателство . В България всичките спорове, свързани с изискванията на строителното законодателство, отиват в съда, независимо от стойността или важността им. Проблемът е особено остър в София, където съдебните производства по строителни казуси са продължителни и отнемат ресурс както от Общината, така и от фирмите . Държавите, успешно справили се с този проблем в миналото, като например Канада, са създали специализирани органи със специализирани в строителството държавни служители и частни предприемачи за решаване на споровете, които обикновено произтичат от отхвърлянето на разрешителни за строеж или нареждания на инспекторите за спиране на работата.31 Това е важно за опазване правата на заявителите, като също така предоставя средство за справяне с конфликти и осигурява по-малък брой чакащи заявления на общинско ниво. 31 World Bank Group, Investment Climate Department. 2013. Good Practices for Construction Regulation and Enforcement Reform: Guidelines for Reformers. Washington, DC: World Bank Group. 31 Изясняване на ролите и отговорностите на надзорните органи спрямо общините и другите заинтересовани страни в процеса на издаване на разрешителни за строеж. В България, служителите по надзора (наричани „надзорници“) имат правомощия да събират необходимата документация и скици, да извършват технически прегледи и да получават от Общината необходимите разрешителни от името на инвеститора.32 След служебното одобряване на проекта, надзорникът извършва надзор и на строителните дейности, осигурявайки тяхното изпълнение в съответствие с всичките правила и нормативи. Понастоящем, обаче, ролята на надзорниците и тяхната добавена стойност, са сериозно оспорвани. Това е понеже фирмите по надзора са избирани и им се плаща пряко от инвеститора, като техните отговорности спрямо Общината и инвеститора не са особено ясно. Както държавни служители, така и частни предприемачи в хода на разговорите с тях по време на мисията на Групата на Световната банка през юни 2015 г., се оплакаха от слабата безпристрастност на надзорниците, посочвайки че техните прегледи и надзор често са повърхностни и дублират вече свършената от архитектите работа. В следствие на това, на общините често се налага да извършват допълнителен преглед с цел осигуряването на обществената безопасност и избягването на съдебни спорове. С цел намаляване на забавянията и избягване на дублирането на задачи между архитектите и строителния надзор, българските власти трябва да изяснят ролята и отговорностите на надзорниците. За да бъде изградена комплексна представа за проблема, дискусиите следва да включват архитекти, строителни предприемачи, държавни служители и самите надзорници . Въвеждане на обслужване на едно гише за всичките разрешителни и одобрения, свързани със строителство. Българските предприемачи трябва да минат през 7 различни процедури преди да получат разрешително за строеж от Общината. Цялостният процес отнема общо 79 дни и включва отделни отношения с Общината, Регионалната инспекция по околната среда и водите, ЕРП и органите по водите.33 В Дубай същият процес понастоящем отнема едва 2 процедури и 25 дни. В миналото от работещите в Емирството предприемачи се изискваше да получат 32 Използването на фирми за строителен надзор е задължително само за определени категории сгради. 33 Вариантът, разгледан от практическото проучване на „Правене на бизнес“, е сравнително прост. По време на мисията за установяване на факти през юни 2015 г., частници и служители от публичния сектор отбелязаха, че броят на административните стъпки и на агенциите, издаващи одобрения, може да се увеличи значително, в зависимост от конкретната локация (или сложност) на строителния проект. Наличието на няколко дървета в парцела, където ще бъде изпълнен строителния проект, например, може да добави седмици към процеса на одобряване . Допълнителни отношения и забавяния се получават, ако сградата се намира в особени зони, например зони от археологически интерес, които са под юрисдикцията на Агенцията за обектите на културното наследство. 32 одобрение на своите проекти отделно от различните агенции. От 2012 г. насам, обаче, всичките молби, срещу които няма възражения, се подават чрез портала на Община Дубай в момента на заявлението за разрешително за строеж. Обслужването на едно гише може да централизира всичките свързани със строителството одобрения и да направи техническото одобряване вътрешен процес за Общината. Освен облекчаване на административното бреме за клиентите, едно такова обслужване на едно гише може да помогне на участващите органи да подобрят координацията на техните одобрения (напр., градоустройство, ВиК, околна среда, електричество). В проектирането на своето обслужване на едно гише, България може да вземе предвид примера на САР Хонконг, Китай – най-добре представящата се икономика по показателя „Получаване на разрешителни за строеж“ (виж Каре 1). Каре 1. Създаване на обслужване на едно гише за разрешително за строителство в САР Хонконг, Китай Центъра за обслужване на едно гише (ЦОЕГ) започна функционирането си в САР Хонконг, Китай през декември 2008 г. ЦОЕГ е преработил и рационализирал процеси, включващи 6 държавни отдела („Сгради“, „Земи“, „Противопожарни услуги“, „Услуги по отводняване“, „Магистрали“ и „Водоснабдяване“) и две частни комунални предприятия (телефония и електричество). Едно от основните постижения на ЦОЕГ е сливането на 5 процедури в 1. В предстроителния етап, строителните фирми ползват единен формуляр за заявление, за да получат следните одобрения и съгласия:  Одобрение на строителните планове (отдел „Сгради“);  Техническа проверка на работите по свързване с водоснабдяването (отдел „Водоснабдяване“);  Изкопни работи по пътищата (отдел „Магистрали“);  Одобрение от пътната полиция;  Разрешение за започване на работа (отдел „Сгради“). Процедурите бяха рационализирани и при одобренията след строителството. На този етап, строителят подава едно заявление на ЦОЕГ за: (1) техническа проверка от отдел „Услуги по отводняване“; (2) удостоверения за водоснабдяване от отдел „Водоснабдяване“; (3) разрешително за ползване от отдел „Сгради“; (4) удостоверение за съответствие от отдел „Земи“; (5) удостоверение за противопожарни инсталации от отдел „Противопожарни услуги“; и (6) свързване с електрическите и телефонни мрежи от съответното комунално предприятие. Това обслужване на едно гише премахва необходимостта строителят да се свързва поотделно с различните държавни отдели и частните комунални предприятия за отчитане на завършването на работите, издаване на сертификати и извършване на проверки. Освен това, ЦОЕГ прави преглед на одобрението след строителството, за да определи кои органи трябва да извършват проверки и координира с тези органи извършването на 33 единична съвместна проверка. Това е намалило броя на проверките и е съкратило общото време за обработване. Като цяло, ЦОЕГ е слял 8 процедури и е съкратил общото време за обработване с 52 дни, което прави САР Хонконг, Китай, водещият реформатор в областта „Получаване на разрешителни за строеж“ за проучването “Правене на бизнес” за 2012 г. Компютъризиране на процеса на издаване на разрешителни за строеж. Процесът на издаване на разрешителни за строеж в България е изцяло на хартия. Строителните дружества и работещите в строителството трябва да разнасят обемни хартиени документи, за да получат необходимите разрешения от Общината, агенциите по приложимото право и доставчиците на комунални услуги (виж втората препоръка за реформи в краткосрочен план по-горе). За да бъде намалено времето за обработване и да има ориентираност към икономиките с добри практики в Европа, българските власти трябва да компютъризират системата така, че строителната информация да бъде подаване и съхранявана по лесен за достъп начин, а исканията за строителство да бъдат кръстосано проверявани за собственост, съответствие, разрешителни и проверки. В допълнение към рационализирането на процедурите по издаване на разрешителни за строеж в посока обслужване на едно гише (виж предходната препоръка за реформа), допълнителна ефикасност би била постигната от създаването на електронна платформа, където заявителите на разрешителни за строеж да могат едновременно да заявяват всичките първоначални одобрения чрез онлайн подаването на един формуляр, заедно с окончателните чертежи. Достъп до този формуляр биха имали и различните агенции по приложимото право, участващи в процеса на издаване на разрешителни за строеж, които биха могли да разгледат собствените си карти и електронно да одобрява проектите. Няколко държави вече имат такива действащи компютъризирани системи. Строителните фирми в Австрия, Дания, Исландия, Норвегия и Португалия могат да попълват онлайн своите заявления за издаване на разрешително за строеж. В Сингапур, системата за управление на данни, създадена през 2001 г., осигурява онлайн подаване на проектите и лесен достъп до информацията, необходима за получаване на разрешително за строеж. В наши дни строителите редовно получават актуалните развития по статута на тяхното заявление по ел. поща или чрез текстови съобщения. В следствие на това, времето за получаване на разрешително за строеж бе съкратено с две трети. Тази реформа пести времето както на строителите, така и на държавните служители. 34 Засилване на сътрудничеството между Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и Столична община за създаване на солидни връзки между многопластовия кадастър и географската информационна система (ГИС); осигуряване на подходящ достъп до двете системи за частния сектор . ГИС е интегрирана система от компютърна апаратура, софтуеър и квалифициран персонал, способен да сглобява, съхранява, обработва и показва топографска, демографска, комунална, обектова, имиджова и друга ресурсна информация, която е географски ориентирана. За да бъде напълно функционална, реализацията на една солидна ГИС следва да е свързано с правилния Генерален план . Достъпните карти трябва да съдържат цялата градоустройствена, инфраструктурна и строителна информация, за да могат проектантите да процедират със своите скици без да трябва да влизат в контакт с органите за допълнителни данни (Каре 2). Община София понастоящем създава своя собствена ГИС, но се изправя пред важни предизвикателства по отношение сътрудничеството с другите агенции по приложимото право. В момента, агенциите нямат законово задължение да предоставят своите данни на Общината. В следствие на това, те чест не правят това. За да преодолеят този пропуск, българските власти могат да засилят сътрудничеството и обмена на данни между Общината и АГКК, която в момента работи по един многопластов кадастър. Многопластовата кадастрална база данни, която се очаква да бъде завършена в рамките на 12-18 месеца, събира карти и друга релевантна географска информация от няколко заинтересовани страни, които по закон са задължени да участват в проекта. Заинтересованите страни включват неизчерпателно: доставчици на комунални услуги (предоставят за картите електрическите, водоснабдителните и канализационните мрежи, които са ключови в изготвянето на проектите ); Министерството на околната среда (което предоставя географска информация за защитените зони, кариери и др.); Министерството на земеделието (което предоставя информация за земеделските земи, почвения състав и т.н.); телекомите (предоставящи информация за позиционирането на кабели и друга инфраструктура); Имотния регистър; Агенция „Пътна инфраструктура“; и общините. След приключването й, базата данни ще съдържа много от информацията необходима за създаване на една солидна ГИС. Ако българските власти можеха да въведат една солидна и подробна ГИС, заявителите, представящи своите идейни проекти електронно с CAD система, биха били в състояние да наложат своите проекти върху градоустройствените и комуналните изисквания, уловени в ГИС. При определени обстоятелства (основно заявления за нискорискови строежи), това би могло да има силата на предварително одобрение на някои елементи преди проверката им от Столична 35 община, агенциите по приложимото право и комуналните дружества, за да може да се постигнат икономии във времето за обработване на заявлението. Каре 2. Пример за ГИС в Градския съвет на Норт Шор (NSCC), Оукланд, Нова Зеландия От ключово значение за успеха на програмата за ГИС на NSCC бе ангажиментът за разпространение на картовите данни и свързаната общинска информация към различни заинтересовани страни. Онлайн инициативата ‘GIS Viewer’ бе приета особено добре. Всеки с достъп до стандартен интернет браузър може да създаде свои карти от наличните данни, включвайки цветни въздушни изображения, гранични линии, водопроводи, шахти, хидранти и дори стойности на имотите и градоустройствена информация. NSCC отбелязва изготвянето на между 500 и 10,000 карти на ден, обикновено от търсещи жилища. Брокери на недвижими имоти, геодезисти, проектанти, архитекти и адвокати също спадат между редовните потребители. Source: North Shore City Council. 36 Регистриране на имоти Регистрираните имуществени права са важна подкрепа за инвестициите, производителността и растежа.34 Изследванията сочат, че собствениците на имоти с гарантирано право на собственост е по-вероятно да инвестират в частни предприятие и да прехвърлят имоти на по-ефективни потребители. Способността за лесен достъп до надеждна информация за собствеността върху даден имот намалява и свързаните със сделките разходи на финансовите пазари, което прави по-лесно ползването на имота като обезпечение.35 Имотните регистри, заедно с кадастрите, идентифициращи местоположението на даден имот, са институциите, ползвани по света да картографират, доказват и осигуряват имуществените права. Тези институции са част от системата за поземлена информация на дадена икономика. При положение, че земите и сградите формират между половината и три четвърти от богатството в повечето икономики, наличието на актуална поземлена информация е от значение.36 Ползите от регистрирането на земите минават отвъд частния сектор. За държавните власти наличието на надеждна, актуална информация в кадастрите и имотните регистри е от съществено значение за правилната оценка и събирането на данъчни приходи. С актуална поземлена информация държавните власти могат да картографират вариращите изисквания на техните градове и стратегически да планират предоставянето на услуги и инфраструктура в тези райони, където те са най-необходими.37 “Правене на бизнес” записва пълната поредица процедури, необходими на даден субект (купувачът) да закупи имот от друг субект (продавачът) и да прехвърли правото на собственост на името на купувача, за да може той да използва имота за разширяване на бизнеса си като обезпечение за нови заеми или (ако е необходимо) да препродаде имота на друг субект. България – представлявана от София – се нарежда на 57-о място от 189 икономики по отношение лекотата на регистриране на имоти и на 14-о място от 26 икономики в региона Източна Европа-Централна Азия. Времето, необходимо за регистрация на имот в България, е значително по- кратко в сравнение със средното в Източна Европа и Централна Азия, но процесът изисква по-голям брой процедури (таблица 4.1). 34 Claessens, Stijn and Luc Laeven, Financial Development, Property Rights, and Growth, Journal of Finance, 58 (6): 2401–36, 2003. 35 Simon Johnson, John McMillan, and Christopher Woodruff, Property Rights and Finance, The American Economic Review, Volume 92, Issue 5, Pages 1335-1356, December 2002. 36 World Bank. 1989. World Development Report 1989. New York: Oxford University Press. 37 Имотната информация, съхранявана в кадастрите и имотните регистри е част от поземлената информация, налична на държавната власт. Поземлената информация включва и друга географска, екологична и социално-икономическа информация, свързана със земята и полезна за градоустройството и строителството. 37 Таблица 4.1 Регистриране на имоти в България и лидерите Показател от Средна Регионален “Правене на България стойност Глобален лидер лидер бизнес” за региона 1 (Грузия; Процедури (брой) 7 Грузия (1) 5.4 Норвегия; Швеция; Португалия) 1 (Грузия; Нова Време (дни) 10 Грузия (1) 23.1 Зеландия; Португалия) 0 (Беларус; Стойност (процент Кирибати; от стойността на 2.9 Беларус (0.0) 2.7 Саудитска Арабия; имота) Словакия) Източник: база данни на “Правене на бизнес” В сравнение с останалите 27 държави-членки на ЕС, България се представя по- добре от своите съседи Румъния и Гърция – но има място за подобрение (фигура 4.1). 38 Фигура 4.1 Регистриране на имоти: България сравнена с другите членки на ЕС Източник: база данни на “Правене на бизнес” Усилия за реформи През 2010 г. България въведе онлайн процедура за получаване на удостоверение за актуално състояние за фирмите. Това доведе до намаляване с три дни на времето, необходимо за регистриране на имоти. Бяха въведени и ускорени процедури, даващи възможност на предприемачите да спестят още време срещу допълнителна такса. През същата година, България започна обединяване на данните, водени от Агенцията по кадастъра и Агенцията по вписванията. Впоследствие бе стартиран 39 един интегриран, базиран в интернет регистър (www.icadastre.bg), предоставящ онлайн достъп до имуществения и кадастралния статут на имотите. Проектът все още не е приключил, понеже кадастралните данни все още не обхващат територията на цялата страна. Препоръки за реформи в краткосрочен план: Оценка на осъществимостта на въвеждането на по-ниски такси за регистриране на имоти. В България, данъкът (местен) за придобиване на недвижим имот варира между 0.1 на сто до 3 на сто от покупната цена (или от данъчната оценка на недвижимия имот, ако е по-висока). Този данък се определя от всяка община на годишна база. В София, той понастоящем възлиза на 2.5 на сто от стойността на недвижимия имот и следва да се добави към таксата за вписване в размер 0.1 на сто от цената на имота, както и други дължими плащания в хода на процеса на регистриране на имота.38 През последните 10 години, 77 икономики по света намалиха данъците върху прехвърляне на имоти и други държавни такси, свързани с регистриране на имоти – намалявайки глобалната средна стойност на регистрирането на имоти с 4.2 процентни пункта от стойността на имотите.39 През 2012 г. Ирландия намали своя данък за прехвърляне на имот от 6 на сто до 2 на сто от стойността на имота. В Централна Европа, Словакия начислява твърда такса за регистрация в размер 66 евро за прехвърляния на хартиен носител и 33 евро за електронни прехвърляния. Анализи и данъчни симулации трябва да бъдат извършени с цел оценка на това дали може да бъде въведено намаление на данъка върху прехвърляне на имоти, по неутрален за приходите или увеличаващ приходите начин , като се намали изкривяващото действие на въпросния данък върху пазара на имоти. Премахване на изискването за получаване на удостоверение за актуално състояние от Агенцията по вписванията. Преди нотариалното прехвърляне на правото на собственост, продавачът и купувачът са длъжни да получат удостоверение от Агенцията по вписванията (т.е., Търговския регистър). То показва, че всяко от дружествата е вписано и действащо, както и че лицето, подписващо от името на дадено дружество, е упълномощен за това. От 2009 г. това удостоверение може да бъде получено онлайн. В голямото мнозинство от другите държави, обаче, нотариалният акт е достатъчен, за да могат страните да извършват 38 Таксите и налозите, взети предвид от „Правене на бизнес“ при сравняване на разходите по регистрирането на имот в България, могат да бъдат открити на адрес: http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/bulgaria/registering-property/ 39 Повече информация на адрес: http://www.doingbusiness.org/data/exploretopics/registering- property/good-practices 40 прехвърлянето на имота. В момента само 6 държави от ОИСР – Дания, Унгария, Полша, Р. Корея, Италия и Япония – изискват от страните потвърждение на техния правен статут. В другите държави от ОИСР проверката на правния статут на страните или се извършва онлайн от нотариусите, или изобщо не се изисква, понеже системата за регистрация на имоти е интегрирана със системата за фирмена регистрация. Препоръки за реформи в средносрочен план: Повишаване на кадастралното покритие чрез засилване на капацитета и отговорностите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Полезността на дори най-надеждната и прозрачна система за администриране на земите намалява ако системата обхваща само ограничена част от цялата икономика. Когато имотните регистри и кадастрите не осигуряват пълно географско покритие, фирмите и физическите лица не могат да бъдат сигурни дали невключените в регистъра зони няма да имат отношение към техните интереси . С цел максимална ефективност, регистърът и кадастърът трябва да правят записи на наличните данни за всичките регистриран частни поземлени имоти и да имат записи, обхващащи цялата икономика. По света, само 27 на сто от икономиките имат регистър с пълно покритие на частните имоти, а само 34 на сто имат кадастър с цялостно покритие.40 Понастоящем, българският кадастър, воден от АГКК, обхваща едва 18 на сто от територията на страната. Макар и част от необхванатата територия все още да не е картографирана, другата, по-голямата част, е била картографирана от Министерството на земеделието. Проектозакон, в момента разглеждан от Министерски съвет, ще даде възможност всичките кадастрални карти да станат отговорност на Кадастъра, което ще увеличи неговото покритие на територията на 88 на сто. Една такава реформа представлява важна стъпка в правилната посока и трябва да бъде реализирана цялостно. За да бъде постигнат желаният ефект, обаче, няма да са достатъчни само законодателните промени. С цел постигане на резултати в разумни срокове, българските власти трябва и да повишат капацитета на АГКК чрез реализиране на необходимата модернизация в ИКТ инфраструктурата и човешките ресурси. Изследване на възможността нотариалното изповядване на договорите за продажба да бъде по избор. България спада между по-малко от 40 държави по света, изискващи двойна заверка на прехвърлянето на имоти – една от нотариуса и една от Имотния регистър. “Правене на бизнес” отбелязва, че три от четири 40 Doing Business 2015. 41 държави управляват регистрацията на имоти без задължително ползване на нотариуси или адвокати, включително Португалия, Швеция и Дания. Португалия успешно направи нотариалното участие избираемо за дружествата, желаещи да прехвърлят имоти: страните трябва само да подпишат договора лично в регистъра. В следствие на това, регистрирането на имоти в Лисабон отнема само 1 ден и 1 процедура. Изпълнението на тази препоръка за реформа би изискало изменението на няколко закона, включително Гражданския кодекс, Закона за имотния регистър, Закона за нотариусите и нотариалната дейност. За да се осигури успеха на тази реформа, законодателните изменения трябва да бъдат придружени от стандартни договори за покупко-продажба и провеждането на кампании за информиране на обществеността. Оценка на възможностите за рационализиране на изискванията за регистрация на имоти, например, чрез подобряване на обмена на информация между органите, участващи в процеса. Понастояшем, регистрирането на имоти в България изисква отношения с няколко органи и заинтересовани страни. Те включват: общините, които отговарят за издаването на данъчна оценка на имота ; отделите „Местни данъци и такси“, които удостоверяват, че продавачът няма просрочени данъчни задължения; Агенцията по вписванията, удостоверяваща правния статут на фирмите, участващи в сделката; АГКК, която отговаря за издаване на скицата на имота, която да бъде приложена към нотариалния акт; нотариусите, които заверяват нотариалния акт за прехвърлянето; и Имотният регистър, отговарящ за издаване на удостоверения за липса на тежести и за вписване на прехвърлянето на имота след заверяването на акта. През последните 10 години, 46 икономики по света рационализираха изискванията и свързаха (или подобриха) системите на участващите органи с цел опростяване на регистрирането на имоти. Тези мерки намалиха отношенията между предприемачите и органите – спестявайки средно между 1 и 2 процедури – при запазване на сигурността и средствата за контрол.41 Редица европейски държави, включително Дания, Латвия и Португалия – реално намалиха броя на процедурите чрез електронното свързване на базите данни на различните органи . Когато латвийският имотен регистър получи достъп до общинската данъчна информация, например, предприемачите, работещи в Рига, бяха освободени от задължението да представят тази информация на хартиен носител, което им спестява време и пари, свързани с бумащината. България би могла да последва примера им. 41 Пак там. 42 Създаване на електронна платформа, даваща възможността за прехвърляне на имоти онлайн. С цел улеснение и увеличаване на сигурността на процеса на прехвърляне на имоти, една национална електронна система би дала възможност на купувачите да изпълнят всичките необходими изисквания за прехвърляне на имоти онлайн. Такава платформа би спестила ресурси на бизнеса и би повишила прозрачността. Понастоящем, основните процеси, свързани с регистрацията на имоти в България, все още са на хартиен носител и се обработват на ръка. Въпреки това, през последните години бяха реализирани важни реформи, допринасящи за значително ниво на прозрачност както на Имотния регистър, така и на кадастъра. В ход са допълнителни подобрения. Агенцията по кадастъра, например, планира въвеждане на възможността за онлайн получаване на карти на имотите. Заявленията, подавани в Имотния регистър, се вписват в електронна база данни а основните данни по тях са публично налични онлайн. За да бъде направен преход към изцяло електронно подаване на документи, българските власти ще трябва да изменят няколко закона, включително Закона за кадастъра и имотния регистър от 2000 г., Закона за геодезията и картографията от 2006 г., Закона за собствеността, Гражданско- процесуалния кодекс, както и вътрешната Наредба за вписванията. Проектът на ЕС „Добро управление“ може да осигури ресурсите, необходими за реализиране на необходимата модернизация на ИКТ. Държавите с изцяло електронни системи са работили последователно към тази цел в течение на години. Например, през 2009 г. датското правителство започна модернизирането на своя имотен регистър чрез цифровизация и автоматизация на регистрацията на имоти. Процесите трябваше да бъдат рационализирани и реорганизирани. Централизираният имотен регистър започна своята компютъризация, а архивите постепенно бяха цифровизирани . След приключването на цифровизацията, имотният регистър въведе електронно подаване на прехвърлянията на имоти. Към 2011 г. заявленията за прехвърляне на имоти бяха приемани само онлайн, а информационно-технологичната система започна да проверява заявленията по бърз и ефикасен начин . В следствие на това, в течение на 5 години времето за прехвърляне на имот бе намалено от 42 дни на 4 дни. При наличие на онлайн достъп до единствения източник на поземлени регистрационни данни, гражданите и фирмите могат сами да прехвърлят имоти, без да се нуждаят от трета страна. В допълнение, с цел улесняване достъпа до кредити и до информация, датският финансов сектор създаде център, даващ възможност на банките и имотния регистър да споделят данни относно регистрацията на имоти . 43 Нова Зеландия цифровизира своите архиви между 1997 и 2002 г., а в последствие въведе и електронна регистрация. Към 2005 г., обаче, едва около половината от сделките с имоти бяха регистрирани електронно. Бе необходимо едно последно усилие. През 2008 г. електронна регистрация бе направена задължителна по закон. Регистрацията вече може да се извършва само с 2 действия, а стойността й е 0.1 на сто от стойността на имота. Обединяване на Имотния регистър и функциите по кадастъра в един административен орган. В по-дългосрочен план, българските власти биха могли да обмислят сливането на имотния регистър и функциите по кадастъра в един административен орган, който би бил оперативно самостоятелен, с надзор от държавата и частично или цялостно издържан от таксите. 44 Достъп до кредитиране “Правене на бизнес” обхваща два аспекта на регулаторната рамка и инфраструктура, които засягат наличността на кредит: задълбоченост на кредитната информация и сила на законовите права на кредитополучателите и кредиторите. Първият аспект, който е измерван от индекса на задълбочеността на кредитната информация, включва покритието, обхвата и достъпността на кредитната информация, която е налична посредством кредитни бюра или регистри. Вторият аспект, който е измерван от чрез индекса на силата на законовите права, оценява степента, до която законодателството, касаещо обезпеченията и несъстоятелността, защитава правата на кредитополучателите и кредитори, улеснявайки по този начин кредитирането. И двата набора мерки бяха разширени наскоро, за да обхванат повече добри практики. Силата на законовите права бе разширена от 10 точки на 12. Една от новите точки се присъжда за наличието на интегрирана система за сделки с обезпечение. Съвременните системи за сделки с обезпечение имат за цел да осигурят това, че потенциалният кредитор може лесно да определи не само дали даден актив вече е бил даден в обезпечение, но и дали върху този актив са налице и друг вид права. Чрез юридически инструменти могат да бъдат учредявани такива права, които са функционални еквиваленти на обезпечителните интереси. В една интегрирана система за сделки с обезпечение тези инструменти са регламентирани от един и същи закон като традиционни обезпечителни интереси, подход, който осигурява по-голяма прозрачност и предвидимост. Точки се дават и за наличието на добре функциониращ регистър на обезпеченията, дефиниран като такъв от няколко особености. Първата от тях е, че регистърът следва да обхваща всички видове сделки с обезпечение, без оглед видовете длъжници, кредитори или активи. Друга особеност е, че регистърът следва да е базиран на уведомления, вид регистър с по-ниски текущи разходи в сравнение с базирания на документи регистър, понеже не се изиска подаване на основни документи, нито прегледа им от служител на регистъра. На последно място, регистърът следва да има съвременни особености. Например, обезпечените кредитори (или техните представители) трябва да могат да регистрират, търсят, променят и анулират обезпечителни интереси онлайн. Индексът на задълбочеността на кредитната информация бе разширен от 6 точки на 8. Една от новите точки се присъжда на икономики, където достъп до кредитна информация може да бъде получен чрез онлайн платформа или чрез системна връзка между финансовите институции и системата за кредитна информация . Достъпът онлайн може да подобри качеството и сигурността на данните, да увеличи ефикасността и прозрачността и да осигури висок стандарт на обслужване 45 за потребителите, като по този начин бъде намален броя на отчетните институции, споделящи кредитна информация. С методологичните подобрения, въведени от “Правене на бизнес” за 2015 г., България се нарежда на 23- място по показателя „Достъп до кредитиране“ измежду 189-те държави, включени в доклада, и на 6-о място от 26 държави от регион Европа и Централна Азия. A. Кредитна информация Системата за предоставяне на кредитна информация е неразделна част от един добре функциониращ кредитен пазар. Системите за предоставяне на кредитна информация помагат за удовлетворяване на потребността на кредиторите от точна и достоверна информация, намаляваща кредитния риск и загубите по стойността на заемите чрез предоставянето на надеждно указание за това дали даден заявител ще погаси заема си. Липсата на кредитна информация прави проверката на кредитната история на кредитополучателите един тромав и несигурен процес. Това повишава разходите по сделките за банките и в крайна сметка повишава стойността на кредита за кредитополучателите. Заемите се отпускат въз основа лични връзки, а не непременно според вероятността за погасяване. Изследванията сочат, че банковият риск е по-нисък, а рентабилността – по-голяма в държавите, където кредиторите споделят информация за кредитополучателите чрез кредитни бюра и регистри.42 Добре функциониращите системи за предоставяне на кредитна информация могат да помогнат за намаляване на неблагоприятния подбор и риска от недобросъвестност и да допринесат както за увеличаване на кредитирането и за намаляване на разходите по него, чрез улесняване на възприемането на технологии за отпускане на кредити, базирани върху модели за кредитен скоринг. Развитието на кредитни регистри и бюра е особено важно за по- малките фирми, с оглед сериозните проблеми с непрозрачността на информацията и асиметрията при такива случаи. В доклада “Правене на бизнес”, „Достъп до кредитиране“ – индекс на задълбочеността на кредитната информация, България получава 5 от 8 точки (8 = най-голяма степен на наличност на кредитна информация). По целия свят, 23 икономики получават максимума по този индекс (таблица 5.5). В ЕС, България се представя по-добре от Люксембург, Малта и Словения, но по-зле от 19 други икономики (фигура 5.1). 42 Joel Houston, Chen Lin, Ping Lin, and Yue Ma, 2010. “Creditor rights, information sharing, and bank risk taking,” Journal of Financial Economics, Volume 96, Issue 3, Pages 485–512, June. 46 Таблица 5.1 Класиране по кредитна информация и лидери Средна Показател от “Правене стойност Регионален България Глобален лидер на бизнес” за лидер региона 8 Индекс на задълбочеността (Армения; 8 на кредитната информация 5 6 Грузия; (26 икономики) (0-8) Литва) Покритие на частните 100 на сто 33.7 на 100 на сто кредитни бюра (процент от 0 (Сърбия; сто (26 държави) пълнолетното население) Хърватска) Покритие на публичния 19.3 на 76.8 на сто регистър (процент от 62.9 100 на сто (Португалия) сто (Латвия) пълнолетното население) Източник: база данни на “Правене на бизнес” Таблица 5.3 Индекс на задълбочеността на кредитната информация Частни бюра за Публичен регистър Индекс на задълбочеността на кредитната Резултат на кредитна за кредитна информация (0–8) България: информация информация Включени ли са данните и за фирми, и за Не Да 1 физически лица? Включени ли са както положителните, така и Не Да 1 негативните кредитни данни? Включени ли са данни от търговци или комунални предприятия – в допълнение към Не Не 0 данните от банки и финансови институции? Включени ли са поне 2 години с исторически данни? (Кредитните бюра и регистри, които включват над 10 години негативни данни или Не Не 0 изтриват данни за неизпълнения веднага след погасяването им, получават 0 за този компонент.) Включени ли са данни по заемни суми под 1 на Не Да 1 сто от дохода на глава от населението? distributed? 47 Кредитополучателите имат ли по закон правото на достъп до своите данни в кредитните бюра или кредитния регистър? (кредитните бюра и Не Да 1 регистри, които таксуват кредитополучателите с над 1 на сто от дохода на глава от населението за проверка на техните данни, получават 0 за този компонент.) Могат ли банките и финансовите институции да получат онлайн достъп до кредитната Не Да 1 информация на кредитополучателите (напр. чрез онлайн платформа, връзка между системи или и двете)? Кредитните скоринги на бюрата или регистрите предлагат ли се като услуга с Не Не 0 добавена стойност в помощ на банките и финансовите институции при оценка на кредитоспособността на кредитополучателите? Резултат (Брой отговори “Да”) 5 Забележка: Преди “Правене на бизнес” за 2015 г., индекс на задълбочеността на кредитната информация обхващаше само първите шест горепосочени особености. Дадена икономика получава резултат 1, ако има „да“ или за бюро, или за регистър. Ако няма функциониращо кредитно бюро или регистър или те обхващат по -малко от 5 на сто от пълнолетното население, общият резултат по индекса на задълбочеността на кредитната информация е 0. 48 Фигура 5.1 Индекс на задълбочеността на кредитната информация: България в сравнение с икономиките от ЕС Забележка: По-високите резултат указват наличие на повече кредитна информация, или от кредитен регистър, или от кредитно бюро, което улеснява решенията за отпускане на кредити. Ако няма функциониращо кредитно бюро или регистър или те обхващат по-малко от 5 на сто от пълнолетното население, общият резултат по индекса на задълбочеността на кредитната информация е 0. Източник: база данни на “Правене на бизнес”. Показателите в течение на времето Централният кредитен регистър (ЦКР), администриран от БНБ, е създаден през юли 1998 г. и започва да функционира през 2000 г. На 1 юли 2004 БНБ вдигна минималното изискване за следените заеми. В следствие на това, броят на кредитополучателите се увеличава деветкратно. През същата година е създадено и кредитното бюро „Експириън“, което започва да функционира през март 2005 г. През ноември 2008 г. ЦКР допълнително разширява покритието си с нови полета за финансови институции и данни. Новите участници в ЦКР, като платежни институции и кредитиращи дружества за електронни пари , бяха включени благодарение на изменения в Закона за кредитните институции и свързаните с него наредби, в сила от 2012 г. 49 От април 2011 г. насам, обаче, Експириън спира събирането и разпределянето на исторически кредитни данни от банките и телекомите, понеже участието на пазара вече не е рентабилно. Препоръки за реформи в краткосрочен план: Разширяване на източниците на информация с цел включване на търговци на дребно и предприятия за комунални услуги. Източниците на данни за Централния кредитен регистър понастоящем включват публични и частни търговски банки, а също и финансови корпорации и лизингови фирми. В допълнение към предоставяните от финансовите институции данни, като описаните по-горе, по-усъвършенстваните системи за кредитна информация събират такава от търговци на дребно или предприятия за комунални услуги (доставчици на електричество, вода и мобилна телефония) и включват тези данни в своите кредитни отчети. Това е факт в 58 от 189-те икономики, обхванати от “Правене на бизнес”, включително Дания, Германия и Великобритания. Това е ефективен начин за разширяване на покритието на кредитните бюра. Събирането и разпределянето на информация за плащането на сметки за ток и телефон, например, може да помогне за създаване на добра кредитна история за лица, които преди са нямали банкови заеми и кредитни карти . Едно проучване в Италия констатира, че над 83% от клиентите на водни услуги, които са нямали кредитна история преди включване на информацията за погасяване на задълженията им от доставчика на услугите, са могли да имат положителна история само поради това, че си плащат сметките за вода.43 Самите предприятия за комунални услуги също могат да се възползват. Например, през август 2006 г. американското дружество за електричество и природен газ DTE започна да отчита данните за плащанията от клиентите към кредитните бюра. Клиентите на DTE без предходна кредитна история – 8.1% от общия брой – получиха или кредитно досие, или кредитен скоринг. Клиентите започнаха да правят плащанията си към DTE приоритетно. В рамките на 6 месеца DTE имаше 80 000 по-малко просрочени сметки.44 Разширяването на източниците на информация с цел включване на нерегулираните финансови институции, обаче, може да е предизвикателство. Например, може да се наложи изменянето на действащата правно-регулаторна рамка, касаеща защитата 43 Предварителни констатации от текущо вътрешно проучване в CRIF SpA, Италия. 44 Конференция на Световната банка. Седмица на финансовата инфраструктура. Бразилия, 15-17 март 2010 г. 50 на потребителите и данните, така че търговците и комуналните предприятия да могат да споделят данни за своите клиенти с доставчиците на услуги по кредитна информация. Трябва да бъдат взети мерки и за осигуряване качеството на данните, подавани от търговците и комуналните предприятия. Възможно е тези фирми да ползват различни системи за идентификация на клиентите: възможни са както системни, така и човешки грешки, когато данните се изпращат за първи път. Препоръки за реформи в средносрочен план: Въвеждане на кредитен скоринг. Друго важно средство за разширяването на достъпа до финансиране е кредитният скоринг, статистически метод за оценка на вероятността потенциалният кредитополучател да изпълни финансовите задължения, свързани със заема. Кредитните скоринги, основаващи се на данни на кредитното бюро или кредитния регистър, събират информация от много кредитори, както и от някои публични източници на информация . Поради това, те включват характеристики, които иначе не са налични на който и да е самостоятелен кредитор, като например сумарна експозиция, брой непогасени заеми и предходни неизпълнения в рамките на системата. Моделите за кредитен скоринг обикновено включват исторически данни като неизпълнения, положително погасително поведение и предходни запитвания. С цел повишаване на прогнозната ценност на кредитните скоринги, кредитните бюра и регистри все повече събират данни от по- широк кръг от източници (например, банкрути и съдебни решения). В следствие на това, кредитните скоринги като цяло имат по-висока стойност на прогнозата от оценките, получени само от кредитната история.45 Кредитните скоринги могат да подобрят ефикасността на пазара и да дадат на кредитополучателите повече възможности за получаване на кредит. Наличността на кредитни скоринги дава възможност на кредиторите, които иначе не биха били в състояние да анализират суровите кредитни данни, да предоставят кредити на необслужвани пазари на по-ниска цена. Този продукт с добавена стойност е най- разпространен в Латинска Америка и групата с високи доходи в Карибския басейн и ОИСР, предлага се в 80 на сто от икономиките с налично кредитно бюро или кредитен регистър с покритие поне 5 на сто от пълнолетното население – в сравнение с 40 на сто в Европа и Централна Азия, 38 на сто в Близкия изток и Северна Африка, 25 на сто в Източна Азия и Тихоокеанския басейн и 24 на сто в Африка на юг от Сахара. 45 Световната банка, 2011a. 51 Включване на поне две години исторически данни. Когато агенциите за отчитане на кредитна информация не съхраняват историческа информация или изтриват негативните данни при погасяване на задълженията, оценката на кредитните рискове става по-голямо предизвикателство за кредиторите. В България историческите данни са за 5 години само когато заемите са активни. В следствие на това, след като кредитополучателят приключи с погасяването на заема, кредитният доклад не показва историческото поведение на този заем и към отчитащите лица/участниците в Централния кредитен регистър не се разпределят положителни исторически кредитни данни.46 Споделянето на информация за надеждното погасяване помага на клиентите да създадат положителна кредитна история и подобрява способността на кредиторите да различават добрите кредитополучатели от лошите. В Италия, частното бюро предоставя информация за активните заеми плюс 3 години исторически данни след последната актуализация на крайната дата на заема. Информацията за неизпълненията се предоставя за 24 месеца (ако бъдат погасени) или 3 години (ако не са погасени и заемът е приключен). Ако просрочията са по-малко от 2 месеца/2 последователни просрочени вноски, информацията се предоставя в рамките на 12 месеца след погасяване. Ако просрочията са по-продължителни, информацията се предоставя за 24 месеца след погасяване, при условие, че през последните 12/24 не е имало други просрочия. Б. Законови права на кредиторите и кредитополучателите при сделките с обезпечение Този раздел се фокусира върху сделките с обезпечение и правата на кредиторите. В много развиващи се държави, малките и средните фирми нямат достъп до поземлени имоти, които да ползват като обезпечения. Те обаче имат движими активи – машини, складови наличности, вземания и оборудване. Правно- институционалната рамка играе важна роля в улесняване употребата на такива активи като обезпечения. Предаването на притежанието на заложения актив на кредитора не дава възможност на длъжника да използва актива, което може да ограничи производителността на фирмата и способността й да функционира. По тази причина е важно да се разработи правна система, позволяваща на фирмите да ползват своите движими активи като обезпечения за заеми, без да трябва да се 46 Съгласно чл. 19, ал 2 от Наредба 22 на БНБ за Централния кредитен регистър, информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва: а) данни както за текущото състояние на кредитите (към последния отчетен месец, както редовно обслужвани, така и просрочени, б) просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период (историческите данни са само за просрочени заеми. 52 разделят с притежанието на същите. Това на свой ред може да повиши вероятността за получаване на кредити и да подобри условията на кредита. Изследванията сочат, че една подобрена правна рамка за обезпеченията може да допринесе за:  Повишаване на степента на наличност на кредити: В държави, където обезпечителните интереси върху обезпечения са реализируеми срещу трети страни, на база предвидима система за приоритетност на кредиторите при просрочие на заема, кредитите към частния сектор като процент от БВП са средно 60 на сто, в сравнение с едва 30-32 на сто средно за държави, където липсва такава защита за кредиторите.47  Намаляване на цената на кредита: В индустриализираните държави, кредитополучателите с обезпечение получават 9-кратното ниво на кредит спрямо техните парични потоци, в сравнение с кредитополучателите без обезпечение. Те също така се възползват от по-дълги срокове за погасяване (11 пъти по-дълги) и значително по-ниски лихвени проценти (50 на сто по- ниски).48  Повишен достъп до финансиране: Изследванията констатират, че в държави с налични регистри за движими обезпечения, броят на фирмите с достъп до банково финансиране се увеличава средно с 8 на сто, а достъпът до банкови заеми – средно със 7 на сто. Тези държави също така показват по-ниски лихвени проценти и удължаване на падежите на заемите. Увеличението е особено силно за малките фирми, за които в сравнение с големите фирми вземането на заем често пъти е по-трудно, поради липсата на дълготрайни активи, които да бъдат ползвани като обезпечения.49 В доклада “Правене на бизнес”, „Достъп до кредитиране“ – показател „Законови права“, България получава 9 от 12 точки (12 = най-високият резултат – за най- силната защита) по отношение индекса сила на законовите права. Друга икономика в Югоизточна Европа, Черна гора, е между трите икономики по света с максимален резултат 12 по този индекс (таблица 5.5). В ЕС само Румъния и Унгария имат по- добър резултат от България (фигура 5.2). 47 Investment Climate Advisory Services, Secured Transactions Systems and Collateral Registries, World Bank Group, January 2010. 48 Пак там. 49 Love, Inessa, María Soledad Martínez Pería and Sandeep Singh, 2013. “Collateral Registries for Movable Assets. Does Their Introduction Spur Firms’ Access to Bank Finance? Policy Research Working Paper n. 6477, The World Bank, June. 53 Таблица 5.5 Законови права на кредиторите и кредитополучателите при сделките с обезпечение - класиране и лидери Средна “Правене на бизнес” стойност Регионален България Глобален лидер Показател за лидер региона Индекс на силата на 12 (Колумбия; Нова 9 6 12 (Черна гора) законовите права (0-12) Зеландия; Черна гора) Таблица 5.6 Законови права на кредиторите и кредитополучателите при сделките с обезпечение - резултат Резултат на Индекс на силата на законовите права (0-12) България В страната съществувал ли интегрирана или единна правна рамка за сделките с обезпечение, която обхваща създаването, обявяването и Не реализирането на функционални еквиваленти на обезпечителните интереси върху движими активи? Законът позволява ли на фирмите да учредяват обезпечително право без владение върху една категория движими активи, без да се изисква Да конкретно описание на обезпечението? Законът позволява ли на фирмите да учредяват обезпечително право без владение върху всичките свои активи, без да се изисква конкретно Да описание на обезпечението? Може ли дадено обезпечително право да се простира върху бъдещи или последващо придобивани активи, може ли да се простира автоматично Да върху продукти, постъпления или заместници на първоначалните активи? В договорите за обезпечение позволено ли е общо описание на дълговете и задълженията; могат ли всичките видове дългове и задължения да бъдат обезпечени между страните; могат ли договорите за обезпечение Да да включват максимална сума, до която активите да бъдат обременявани с тежести? Налице ли е действащ регистър на персонифицираните и неперсонифицираните лице, който е географски единен и по видове Да активи, с електронна база данни, индексирана от името на длъжника? Съществува ли базиран на уведомления регистър на обезпеченията, в Не който могат да бъдат включени всичките функционални еквиваленти? Съществува ли съвременен регистър на обезпеченията, в който онлайн могат да бъдат извършвани вписвания, изменения, анулирания и Не търсения от всяка заинтересована трета страна? На обезпечените кредитори ли се плаща първо (т.е. преди данъчните задължения и задълженията към персонала), когато даден длъжник е в Да неизпълнение, извън процедура по несъстоятелност? На обезпечените кредитори ли се плаща първо (т.е. преди данъчните задължения и задълженията към персонала), когато дадена фирма се Да ликвидира? 54 Обезпечените кредитори подлежат ли на автоматична отсрочка на изпълнението, когато длъжникът влезе в надзиравана от съда процедура по преобразуване? Законът защитава ли правата на обезпечените Да кредитори, предоставяйки ясни основания за облекчение на отсрочката и/или определяйки краен срок за същата? Законът позволява ли на страните да договорят извънсъдебно изпълнение в момента на учредяване на обезпечителния интерес? Законът позволява ли на обезпечения кредитор да продаде Да обезпечението чрез публичен аукцион или частна продажба, или да задържи активи за удовлетворяване на дълга? Резултат (Брой отговори “Да”) 9 Източник: база данни на “Правене на бизнес” 55 Фигура 5.1 Законови права на кредиторите и кредитополучателите: България в сравнение с други икономики от ЕС Забележка: По-високите резултати указват, че законодателството, касаещо обезпеченията и банкрутите, е по-добре изготвено за улесняване достъпа до кредитиране Източник: база данни на “Правене на бизнес” Показателите в течение на времето През последните пет години в България не е регистрирана реформа, въздействаща върху показателя „Достъп до кредитиране – законови права“. Препоръки за реформи в средносрочен план: Създаване на интегрирана или единна правна рамка за обезпечени сделки, която обхваща създаването, публичността и изпълнението на 4 функционални еквивалента на обезпечителните интереси в движими активи: доверително прехвърляне на правото на собственост; финансов лизинг; цедиране или прехвърляне на вземания; и продажби със запазване на правото на собственост. Такава единна правна рамка би могла да се състои от един закон, обхващащ всичките видове обезпечителни интереси, включително функционалните еквиваленти (в най-добрия случай). В алтернативен вариант, той може да включва изменения на съответните закони чрез свързването им 56 посредством едно и също изискване за регистрация на всичките видове обезпечителни интереси (включително функционалните еквиваленти) в един централен, географски единен регистър на обезпеченията, който би бил базиран на уведомления (без необходимост от представяне на документи-основание за обезпечението при регистрация) и достъпен онлайн за регистрации, търсения и изменения от заинтересовани страни. Създаване на базиран на уведомления регистър на обезпеченията, в който да могат да бъдат регистрирани всичките функционални еквиваленти . Докато от една страна традиционните регистри изискват копие от договора за заем или други документи, базираните на уведомления регистри не изискват друга документация, освен един прост, общ формуляр онлайн, който да запише съществуването на обезпечителен интерес, давайки имената на кредитора и длъжника, а също и едно общо описание на актива-обезпечение и на обезпеченото задължение. Това премахва необходимостта от преглед на дълги документи от специалист, което може да скъпо и времеемко. Това също така подобрява качеството на регистрацията като прехвърля отговорността към регистриращия: при по-малко документация, вероятността от грешки намалява. Базираната на уведомления регистрация също така бе успешно възприета за други регистрационни системи, например, при регистри на патенти и търговски марки. Създаване на съвременен регистър на обезпеченията, в който вписванията, измененията, подновяванията, анулиранията и търсенията да могат да бъдат извършвани онлайн от всяка заинтересована трета страна. Онлайн системите позволяват на потребителите да правят търсения и да регистрират обезпечителни интереси от всяка точка по света и по всяко време. За разлика от системите, базирани на хартиени носители, потребителите не трябва да се явяват пред регистратора и да чакат реда си за вписване на информацията в индекса на регистъра. Онлайн регистрацията също така прехвърля бремето за избягване на грешки на заинтересованата страна. 57 Защита на миноритарните акционери Корпоративното управление е от значение във всичките видове икономики. Неговата способност за изграждане на доверие и повишаване на атрактивността на фирмите за потенциалните инвеститори, независимо дали местни или чуждестранни, е от важно значение както в напредналите, така и в развиващите се икономики. В напредналите икономики, недообмислените корпоративни регулации могат да възпрепятстват растежа на частния сектор. В развиващите се икономики, доверието в институциите е изключително нужно, за да бъде насърчено създаването на сериозен поток процъфтяващи корпорации. Корпоративното управление първо и основно е балансиращо действие. Непосредствено взаимодействат интересите на 4 страни: управителите на дружеството, директорите на дружеството, акционерите и публичните власти. В идеалната ситуация, видимо противоположните интереси на една страна се превръщат в полезни за друга страна в дългосрочен план. Например, овластяването на акционерите чрез предоставянето на повече контрол върху големите сделки и/или сделки с потенциално вреден конфликт на интереси намалява риска за тяхната инвестиция и може да даде възможност на мениджърите и директорите на дружеството по-лесно да наберат капитала, необходим за растеж, иновации, диверсификация и конкуриран на пазара. Без защита за инвеститорите капиталовите пазари не се развиват и банките стават единствения източник на финансиране. При икономиките, които имат динамични капиталови пазари, тенденцията е инвеститорите да са реално защитени. В тези икономики инвеститорите получават финансова информация, на която могат да вярват, те участват във важните решения на дружеството, а директорите носят отговорност за своите управленски решения. Ако законодателството не осигурява такава защита, инвеститорите вероятно няма да са склонни да инвестират, ако не станат акционери с контролиращо участие. Този показател има различни подраздели от показатели. Той измерва силата на защитата на миноритарните акционери срещу злоупотребата на директорите с фирмени активи за лична облага чрез един набор от показатели50, както и силата на 50 Дружеството, измерено чрез показателите „Защита на миноритарните инвеститори“ на „Правене на бизнес“ е корпорация с публично търгувани акции на на-голямата фондова борса в страната. Ако броят на дружествата с публично търгувани акции, листнати на въпросната борса, е по -малък от 10 или ако в страната няма фондова борса, предполага се, че дружеството е голяма частна корпорация с множество акционери. 58 правата на акционерите в корпоративното управление51 чрез друг набор показатели.52 Защитите на миноритарните акционери срещу злоупотребата на директорите с фирмени активи за лична облага са важни, понеже пропуски в законодателството могат да дадат възможност на собствениците и директорите на дружеството да сключват сделки, които са законни и не включват измама или заблуда, но въпреки това са несправедливи към миноритарните акционери. Съществуването на разпоредби за оповестяване, отговорност на директорите и дела от акционерите, които разпоредби предотвратяват такива несправедливи сделки, е от значение както за чуждестранните, така и за местните акционери и би помогнало на фирмите в България да набират капитал. Защитата на миноритарните акционери също така измерва силата на правата на акционерите в корпоративното управление чрез друг набор показатели.53 Солидните корпоративни правила могат да намалят цената на капитал, като намалят различията между миноритарните акционери и директорите по отношение разнопосочните интереси по отношение разпределението на фирмените ресурси . Цялостният индекс “Защита на миноритарните акционери” се изчислява като средното от два индекса, свързани със защитата на миноритарните акционери: степен на регулиране на конфликта на интереси и степен на управление от акционерите. Всеки от тези индекси се състои средно от три свързани под-индекса (таблица 6.1). При диапазон на индекса 0-10, резултатът на България е 6.8, което отрежда 14-о място от 189 икономики по света и 3-о място от 26 икономики в регион Европа и Централна Азия. 51 “Правене на бизнес” за 2015 г. измерва корпоративното управление за търгуваните на борсата дружества и частните акционерни дружества. В Методологията на “Правене на бизнес” за 2016 г. ще има промяна с цел измерване на корпоративното управление за търгуваните на борсата дружества и дружествата с ограничена отговорност. При изготвянето доклада “Правене на бизнес”, не са задавани всичките въпроси и за двата вида дружества. 52 Индексът на силата на правата на акционерите измерва корпоративното управление в търгуваните на борсата дружества и дружествата с ограничена отговорност. Ако броят дружества, търгувани на тази борса, е под 10 или ако в страната няма фондова борса, предполага се, че дружеството е голяма частна корпорация с множество акционери. 53 Индексът на силата на правата на акционерите измерва корпоративното управление в търгуваните на борсата дружества и дружествата с ограничена отговорност. Ако броят дружества, търгувани на тази борса, е под 10 или ако в страната няма фондова борса, предполага се, че дружеството е голяма частна корпорация с множество акционери. 59 Таблица 6.1: Защита на миноритарните акционери в България и лидерите “Правене на България Средна Регионален Глобален бизнес” стойност за лидер лидер Показател региона Защита на 6.8 5.9 7.3 (Албания) 8.2 миноритарните (Нова акционери Зеландия) (0-10) Регулиране на 6.3 6 7.3 9.3 конфликти на (Албания; (Нова интереси Грузия) Зеландия; (0-10) Сингапур) 60 Индекс 10 6.4 10 (България) 10 „Оповестяван (15 е“ (0-10) икономики) Индекс 2 4.8 8 10 „Отговорност (Албания; (Камбоджа) на БЮР директорите“ Македония (0-10) Черна гора) Индекс „Дела 7 6.7 8 10 от (9 икономики) (Мозамбик) акционерите“ (0-10) Степен на 7.3 5.9 7.3 (България) 7.8 управление от (Франция; акционерите Индия) (0-10) Индекс 7.5 7.8 10.5 10.5 „Права на (Армения; (8 икономики) акционерите54 Румъния) (0-10.5) Сила на 6 4.4 8 (Сърбия) 8 (Сърбия; структурата Франция) на управление (0-10.5) 55 Индекс 8.5 5.4 8.5 8.5 „Корпоративн (България; (4 икономики) а Киргистан) прозрачност“ (0-9) 56 България се класира на 14-о място в целия свят по показателя „Защита на миноритарните акционери“, измерван от “Правене на бизнес”. България има висок резултат по всичките под-показатели, с изключение на под-показател „Отговорност на директорите“, където постига едва 2 от 10 възможни точки (забележка: само 1 икономика постига 10, това е Камбоджа). Регионален лидер е Словения с 9 точки, 54 Резултатът (0-10.5) може да се промени в “Правене на бизнес” за 2016 г. + включените въпроси може да се променят 55 Резултатът (0-10.5) може да се промени в “Правене на бизнес” за 2016 г. + включените въпроси може да се променят 56 Резултатът (0-10.5) може да се промени в “Правене на бизнес” за 2016 г. + включените въпроси може да се променят 61 докато Албания, Македония и Черна гора постигат по 8 точки по показателя. 11 други икономики постигат 9 точки, те включват Канада, Израел, Кувейт, Малайзия, Нова Зеландия, Руанда, Сингапур, Тринидад и Тобаго, ОАЕ и САЩ. 15 икономики постигат 10 точки по показател „Оповестяване“. Причината за това изоставане е, че българското законодателство (Търговският закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Наказателният кодекс и т.н.) осигуряват либерален режим за отговорността на директорите на дружеството в сравнение с други икономики, особено спрямо международните добри практики по корпоративно управление. Например, в България правната рамка не позволява заинтересования директор да бъде държан отговорен от акционерите за вредите, причинени на дружеството в следствие на сделка, одобрена от общото събрание на акционерите. Същият принцип се прилага и към членовете на съвета на директорите: акционерите не могат да ги държат отговорни за вредите, причинени на дружеството от сделки, одобрени от акционерите. В допълнение, концепцията за „пробиване на корпоративното було“ е с много ограничено приложение – т.е., само в случаи на сделки със свързани страни, когато на дружеството се нанася вреда умишлено или поради груба небрежност, чрез действие или бездействие, от страна на член на управителен или надзорен орган или представител на ръководството на дружеството. Друга характеристика на българското законодателство е, че то не позволява на съда едновременно да налага глоби и лишаване от свобода на заинтересованите директори за една и съща сделка (или предполагаемо углавно деяние). Лишаването от свобода е санкция стриктно по наказателното право, подлежи на отделен наказателен процес и не може да бъде част от гражданско/търговско дело, основаващо се на спорове по търговски сделки. Освен това, съдът не може да обезсили сделки със свързани страни при успешен иск от страна на акционерите, освен при изключителни случаи на измама или недобросъвестност . Такъв благоприятен за директорите режим пречи на рамката на корпоративното управление в България и също така улеснява корупцията и злоупотребата от страна на заинтересованите директори. В обобщение, отговорността на директорите в България е доста ограничена, освен в случаите, когато заинтересованите директори бъдат намерени за виновни от съда и трябва да платят вреди на акционерите. 62 Фигура 6.1 – Защита на миноритарните акционери: България в сравнение с държави-членки на ЕС Източник: “Правене на бизнес” Показателите в течение на времето През последните пет години в България не е регистрирана реформа, въздействаща върху показателя „Защита на миноритарните акционери“. Препоръка за реформа в краткосрочен план: Даване на права на акционерите да държат заинтересования директор отговорен за вредите, нанесени от сделки със свързани страни . Понастоящем, миноритарните акционери трябва да докажат в съда груба небрежност на заинтересования директор и директорите. Този претенциозен стандарт изисква акционерите да докажат – в допълнение към имуществените вреди – умишлено длъжностно престъпление, намерение да бъде причинена вреда или информираност за неблагоприятен резултат от поведението. Трябва да бъде допълнено, за да могат акционерите да държат заинтересования директор и директорите отговорен/отговорни за несправедливи или неизгодни сделки със свързани страни само поради наличието на конфликт на интереси, доколкото процесната сделка е 63 причинила вреди. В такъв случай законът изисква от миноритарните акционери само да докажат имуществени вреди, а не намерение за причиняване на вреди, което увеличава вероятността от възстановяване на средства, а оттук и нивото на защита. В допълнение, в случай на сделка със свързана страна, която е несправедлива, обременителна или неизгодна за миноритарните акционери или предполага конфликт на интереси (т.е. не само в случай на измама или недобросъвестност), законът дава възможност за отмяна на сделката и задължава заинтересования директор да върне печалбите, реализирани от сделката със свързана страна. Над 30 икономики са въвели правило, които държат отговорни и заинтересования директор, и съвета на директорите, когато дадена сделка е несправедлива или неизгодна за останалите акционери, дори и сделката да не е измамна. 45 икономики държат отговорен в такъв случай само съвета на директорите. 57 икономики държат отговорен заинтересования директор когато е налице конфликт на интереси. Значително различаващи се помежду си икономики като БЮР Македония, Малта, Черна гора, САР Хонконг, Унгария, Япония, Сингапур, САЩ и Нова Зеландия държат отговорни и заинтересования директор, и съвета на директорите за вредите, причинени от сделка със свързана страна, ако делата на дружеството се водят или са били водени, по начин, който е несправедливо неизгоден или потискащ интересите на неговите акционери. Препоръка за реформа в средносрочен план: Даване на възможност на акционерите-ищци (миноритарните акционери) и/или техните представители 57 пряко да разпитват директорите (ответници или свидетели) по време на съдебния процес. В момента България има 0 от 2 точки по индекса „Дела от акционерите“. Този индекс се основава на въпроса дали ищецът може пряко да разпитва ответника и свидетелите по време на процеса. В България това не е възможно поради съдопроизводствените правила на Гражданско-процесуални кодекс. Надлежно трябва да се обмисли това, че даването на възможност на ищеца или неговия адвокат пряко да разпитва ответниците и свидетелите по време на гражданско дело най-вероятно ще бъде счетено за голяма промяна в начина, по който се водят съдебните дела в България. Такава реформа вероятно би била категоризирана като дългосрочна, понеже нейната реализация и приемането й в практиката ще отнемат време. 57 Адвокатите, упълномощени да представляват акционерите 64 Плащане на данъци Ефикасната данъчна администрация може да помогне за насърчаване на официалното регистриране на фирмите и за растежа на икономиката – като по този начин се разширява данъчната база, намалява се избягването на данъци и се повишават данъчните приходи. Високите разходи за данъчно съответствие се свързват с голям неформален сектор, повече корупция и по-малко инвестиции. Обратно, икономиките с добре замислени данъчни режими са способни да помогнат за създаването и растежа на фирмите, а в крайна сметка – за ръста на инвестициите и заетостта като цяло.58 Показателят “Плащане на данъци” от “Правене на бизнес” записва данъците и задължителните осигуровки, които едно средно по мащаб дружество следва да плати в дадена година, както и времето, необходимо за удовлетворяване на данъчните задължения по трите основни данъка: корпоративния данък, ДДС или данък върху продажбите, данъците за работната ръка и задължителните осигуровки. България се нарежда на 89-о място глобално от 189 икономики по лекота на плащане на данъци и на 18-о място от 26 икономики в Европа и Централна Азия. Макар и броят на вноските и сумарната данъчна ставка да са доста под средното за региона, броят часове за изготвяне и подаване на данъчни декларации и плащане на данъци и почти двойно по-голям (Таблица 7.1). Таблица 7.1 Плащане на данъци в България и лидерите Показател от Средна Българи Регионален “Правене на стойност за Глобален лидер я лидер бизнес” региона 2 (САР Хонконг; Вноски (брой 5 (Грузия; 13 20.5 Саудитска годишно) Украйна) Арабия Време (часове 52 (Сан 454 234.3 55 (Люксембург) годишно) Марино) Сумарна данъчна ставка (процент от 27 на сто 34.9 на сто N/A N/A търговските печалби) Източник: база данни на “Правене на бизнес” 58 Bird, Richard. 2010. “Smart Tax Administration.” Economic Premise (World Bank) 36: 1–5. 65 Плащането на данъци в България е продължителен процес. В останалата част от ЕС, плащането на данъци изисква средно 11.2 вноски и 189 часа годишно; в България това изисква 13 вноски и до 454 часа, повечето от които отиват за социално осигуряване. В следствие на това, макар и данъчната ставка да е сравнително ниска – само Дания, Ирландия, Кипър, Люксембург и Хърватска имат по-ниски стойности – България се нарежда на 23-о място от 28-те икономики в ЕС по този показател. Само Италия, Чехия, Словакия и Франция се представят по -зле (фигура 7.1). Фигура 7.1. Плащане на данъци: България в сравнение с държави-членки на ЕС. Източник: база данни на “Правене на бизнес” Показателите в течение на времето През 2007 г. България направи плащането на данъци по-лесно и евтино за фирмите чрез насърчаване на електронното подаване на декларации и плащане и чрез намаляване на ставката на корпоративния данък и вноската на работодателя за социални осигуровки. През следващата година плащането на данъци допълнително 66 бе улеснено чрез въвеждане на нов корпоративен данък и ДДС и премахване на изискването за допълнителна годишна декларация по ЗДДС, намалена бе вноската на работодателя за социални осигуровки. От 2009г. държавата намали вноската на работодателя за социални осигуровки: тази реформа бе отразена в доклада “Правене на бизнес” за 2011 г. Оттогава насам в тази сфера не е реализирана значителна реформа. Препоръки за реформи в краткосрочен план: Да продължи достигането – чрез образование и обучение – до малките и средните предприятия, за да се осигури нормативно съответствие и да бъдат реализирани комуникационни кампании за още по-масово използване на електронното подаване на декларации. Често пъти, най-голямата пречка за плащане на данъци при малките фирми е липсата на счетоводни умения. Държавата може да попълни тази празнота като осигури изграждане на капацитет и обучение за малките фирми. Ползите би трябвало да бъдат взаимни: ако добре обучените предприемачи са способни да попълнят и подадат данъчни декларации и да плащат данъци по-ефикасно, държавата може да осигури по-добро спазване на данъчното законодателство. Данъчното образование е особено важно след значителните реформи в данъчната система (т.е., подобренията в системите за електронно подаване и плащане и необходимия софтуеър; както и повишените ставки на някои данъци/осигуровки). Опростяване на правилата за нормативно съответствие по отношение заплащането и удържането на социални осигуровки. В България на данъкоплатците са необходими по 256 часа годишно за изготвяне, деклариране и заплащане на социалните осигуровки. Макар и да не се изискват декларации, всеки месец работодателите са длъжни да подават отчетни формуляри по образец за размера на вноските – както частта на работодателя, така и тази на работника, заедно с един обобщен формуляр за всичките работници. За да бъде намалено бремето за предприемачите, българските власти трябва да обмислят мерки, насочени към опростяването на административните изисквания в тази сфера на данъчното регулиране. 67 Търговия през граници През последните години, работната среда на международната търговска общност се промени значително поради повишените обеми и сложността на търговията. Тези промени подчертават как неефикасните гранични процедури могат да имат негативно въздействие върху държавните власти, фирмите, а в крайна сметка – и върху цялата икономика. Държавните власти трябва да се изправят пред проблеми като контрабанда и измами, които влияят негативно върху държавните финанси. Предприемачите плащат цената на бавното и непредвидимо доставяне на стоки и тромавите гранични процедури, като често изпускат бизнес възможности. Преките разходи, като свързаните с представянето информация и документи пред съответните органи, и непреките разходи, като тези, причинени от процедурни забавяния, в някои случаи достигат до 15% от стойността на търгуваните стоки.59 Работата на митниците, други регулации по техническия контрол, свързан с търговията, качеството на инфраструктурата за търговия и съществуването на търговски бариери влияят върху търговията между държавите. България е член на ЕС от януари 2007. Като такава, тя прилага същите европейски тарифи към стоките, внасяни от останалата част от света и не обмитява стоки, внесени от други държави-членки. Митническият съюз на ЕС е много сложен: България вече прилага голям набор от общи правила към вноса и износа и напълно е премахнала контрола към останалите държави-членки. При това положение, нейните усилия за улесняване на търговията трябва да бъдат насочени към партньорите извън ЕС. На глобално ниво, икономиките с най-ефикасна търговска логистика споделят общи особености. На първо място, те позволяват електронен обмен на информация с митниците и други контролни органи. Използването на електронни системи за прехвърляне и обработване на митническа информация вече е масова практика. Понастоящем 88 на сто от икономиките по света позволяват на търговците да представят електронно поне някои декларации за износ/внос, манифести или друг търговски документи на митническите органи. През последните 10 години, 127 икономики – включително България – въведоха или подобриха такива системи. Държавите все повече въвеждат електронни „единични прозорци“, които свързват търговците не само с митниците, но и с други органи, участващи в процесите по внос/износ. Най-напредналите от тези системи се движат в посока „безхартиена“ търговия. Търговците могат да подават информация електронно чрез една входна точка, за да изпълнят всичките изисквания по вноса/износа и я споделят с всичките участващи страни, включително митници и други държавни органи, банки, спедитори и застрахователи. На второ място, икономиките с ефикасна среда за 59 OECD 2009. Overcoming Border Bottlenecks. Paris: OECD. 68 търговия използва базирани на риска оценка, които ограничават физическите посещения до малък процент от товарите, което намалява забавянето при митническото освобождаване. Докладът “Правене на бизнес”60 измерва времето, стойността (без митата) и броя документи за внос/износ на стандартен товар стоки чрез морски транспорт, докато Индексът за резултатността на логистиката 61 (LPI), Проучването на предприятията62 (ES) и Докладът за глобалната конкурентоспособност63 (GCI) отчита възприятията на бизнес лидерите относно търговската логистика, както и опита на фирмите от процесите на внос/износ (Таблица 8.2). Препоръките в този раздел се основават на резултатите за България в доклада “Правене на бизнес”, с отчитане на резултатите от другите индекси, където е приложимо. Таблица 8.1 Търговията през граници в България и лидерите Средна Регионален стойност Глобален Доклад Показател Единица България лидер за лидер региона Лекота на Класира Търговията 21 (Литва) не (1- 57 – Сингапур през 189) граници 4 ( Литва; Грузия; Документи 2 (Франция; Брой 4 7 България; по износа Ирландия) Сан Марино ) Време до 6 Дни 18 24 7 (Кипър) износ (5 икономики 410 ) Стойност на щ.д./кон 600 1,375 2,154 ( Източен износа тейнер (Латвия) Тимор ) 4 (Грузия; Документи 2 (Франция; Брой 5 8 Сан по вноса Ирландия) Марино) Време до Дни 17 26 5 (Кипър) 4 (Сингапур) внос 60 http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/bulgaria/#trading-across-borders 61 Международният индекс LPI дава качествена оценка на дадена държава в шест област от нейните търговски партньори – професионални логистици, работещи извън държавата. Виж http://d21a6b425f3bbaf58824- 9ec594b5f9dc5376fe36450505ae1164.r12.cf2.rackcdn.com/LPI_Report_2014.pdf 62 http://www.enterprisesurveys.org/data/exploreeconomies/2013/bulgaria 63 http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2014-15.pdf 69 Стойност на щ.д./кон 730 415 (Източен 1,365 2,436 вноса тейнер (Албания) Тимор) Таблица 8.2 Други търговски показатели Класиране/резултат Доклад Показател Единица България Индекс за резултатността на Класиране (1- 47 логистиката (като цяло) 160) LPI Индекс за резултатността на Класиране (1- 64 логистиката (митници) 160) Митнически и търговски процент от ES регулации, считани за основни търгуващите 3.1 пречки фирми Бреме на митническите Класиране (1- GCI 67 процедури 144) Показателят „Търговия през граници“ на “Правене на бизнес” разглежда целия процес за внос или износ – от договорното споразумение до получаване на акредитива за пристигането/изпращането на стоките от входното/изходното пристанище. Средно, в България отиват 18 дни до износа и 17 дни до вноса, свързаните разходи са 1,375 щ.д. за износ и 1,365 щ.д. за внос. Понастоящем се изискват 4 документа за износ и 5 за внос. Макар и представянето на България по този показател да е над средната стойност за регион Европа и Централна Азия, все още има доста възможности за подобрение, за да бъдат достигнати регионалните и международните най-добри практики (Таблица 8.1). Измежду държавите от ЕС, България се класира пред Хърватска, Унгария, Словакия, Румъния и Чехия, но зад 22 други икономики, включително Гърция, Испания, Естония и Швеция (фигура 8.1.). 70 Фигура 8.1. Търговия през граници: България в сравнение с държавите- членки на ЕС. Източник: база данни на “Правене на бизнес”. Показателите в течение на времето Електронното подаване на митнически декларации за износ бе въведено през юли 2009, а електронното подаване на митнически декларации за внос стартира през януари 2011 г. В следствие на това, към 2012 г. износителите и вносителите отчетоха намаляване на времето, необходимо за изготвянето на документите. В момента, нито износителите, нито вносителите трябва да подават декларациите лично, а могат да стартират митническия процес през новата система за обмен на данни EDI. 71 Препоръка за реформа в краткосрочен план: Подобряване на междуведомствената координация по отношение процесите на управление на границите и одобряване. Търговията през граници включва контрол от много органи. Поради това, координираното управление на границите и процес на одобряване е съществен елемент за улесняване на търговията и може да доведе до осезаемо намаляване на времето и разходите за търговията през граници. В България, координацията между граничните органи може да бъде значително подобрена. Според ОИСР, представянето на страната по отношение сътрудничеството между граничните органи е под средното за държавите от Европа и Централна Азия, както и държавите от ОИСР.64 Тези констатации са подкрепени и от СЕФ, който сочи тромавите процедури като основна пречка пред вноса в страната.65 Подобреното споделяне на информация между граничните органи, рационализираните процеси за митнически и немитнически контрол, съвместните средства за контрол, създаване или подобряване на връзките и оперативната съвместимост между митническите и немитническите електронни системи могат заедно да допринесат до намаляване на времето за процедурите по одобряването. Малките стъпки могат да имат сериозни последици, дори в краткосрочен план. Например, правителството на Мали наскоро реализира система за взаимовръзка между два органа – Агенция „Митници“ и Националната дирекция за търговия и конкуренция (DNCC). Новата система позволява електронно изготвяне и подаване на определени документи по вноса/износа и е довела до значително намаляване на времето за постигане на документално съответствие. Благодарение на тази реформа малийските търговци вече не трябва да ходят до офиса на DNCC, а само до митницата, което им спестява цял работен ден. Препоръка за реформа в средносрочен план: Създаване на електронна система „в един прозорец“ за всичките търговски операции. В момента България няма напълно функционираща система, която да позволява на износителите, вносителите и митническите брокери да подават електронно всичките необходими заявления за лицензии или разрешителни. Една електронна система „в един прозорец“ би позволила на професионалистите в търговията да извършват всичките си операции чрез един портал. Резултатите от 64 The scores of Bulgaria on the OECD trade facilitation indicators can be found at: http://www.oecd.org/tad/facilitation/Bulgaria_OECD-Trade-Facilitation-Indicators.pdf 65 WEF 2014. The Global Enabling Trade Report 2014. Geneva: WEF. 72 заявленията може да бъдат подавани автоматично в системата за одобряване с цел уведомяване на контролните органи и заявителя. Това значително би ускорило процесите по внос/износ, би подобрило точността и би намалило възможностите за корупция.66 Достигането на по-високи нива на автоматизация на процедурите по освобождаване на вноса/износа също трябва да се обмисли, понеже би осигурило по-добра свързаност с немитнически органи, електронно обработване на различни митнически и немитнически процедури. Макар и електронните системи „в един прозорец“ да варират по функционалност и сложност, най-добрите такива системи свързват банки, одобряващи органи и митнически органи в една платформа и позволяват обмен на информация в реално време, което ускорява одобренията. Добрите практики изискват безхартиена система за митническо освобождаване, която трябва да съпътства системата за електронен обмен на данни. Електронната система „в един прозорец“ би позволила на търговците да качват цялата документация и получават одобренията онлайн. На последно място, въвеждането на системи за онлайн плащане би ограничило броя на физическото взаимодействие и времето, прекарано на границата. Чрез своята система TradeNet Сингапур е глобален лидер в реализирането на такава платформа/система „един прозорец“. TradeNet обработва 20-30,000 декларации на ден и свързва 35 държавни контролни звена. Няколко икономики отчитат положителни резултати от реализирането на системи „един прозорец“. Митническата служба на Р. Корея счита, че въвеждането на нейната система „един прозорец“ е донесло ползи от около 18 мил. щ.д. през 2010 г., част от общите икономически ползи за тази година, възлизащи на до 3.47 млрд. щ.д. от усилията на службата за улесняване на търговията.67 Добрите практики са в изобилие и в Европа. Компютъризацията на германското пристанище Хамбург, например, стартира през 1983 г., когато първата пристанищна заявка е изпратена електронно от превозвач чрез пристанищната система (DAKOSY). В наши дни, пристанище Хамбург е 100% “безхартиено пристанище”, като DAKOSY е неговата платформа „един прозорец“. Всичките логистични дружества и органите, участващи във вноса, износа и транзита, комуникират своите делови данни чрез неговия дата център. Транспортните нареждания, митническите заявления, уведомленията за опасни стоки, пристанищните заявки, товарителниците и манифестите се прехвърлят електронно чрез DAKOSY, която понастоящем има над 2 000 клиента, включително 66 Следва да се отбележи, че (според СЕФ) корупцията при границата е третият най-проблемен фактор при вноса на стоки в България. Ibid. 67 Korea Customs Service. 2011. The Embodiment of Business-Friendly Environment by KCS Challenges. Seoul. 73 превозвачи, фирми за жп транспорт, фирми за автотранспорт, фидери, фирми за международна търговия и промишлени предприятия.68 Изпълнение на договори Проучванията в различни държави по света предполагат, че в отсъствие на ефикасни съдилища, фирмите правят по-малко инвестиции и бизнес сделки, а неформалните сделки стават по-атрактивни. Едно проучване на 27 икономики констатира, че делът на неформалния сектор в цялостната икономическа дейност намалява при по-добро качество на изпълнението на договорите, което се оценява чрез измерване на върховенството на закона в цялата държава, както и от възприятията на фирмите за справедливостта на съдилищата.69 Подобренията в ефикасността на съдилища са свързвани с по-нисък дял на неформалния сектор в цялостната икономическа дейност, повишено доверие на инвеститорите и по- голямо банково финансиране към фирмите за нови инвестиции .70 Например, реформите в други области, например, правата на кредиторите, могат да засилят банковото кредитиране, само ако изпълнението на договорите може да бъде наложено от съда. “Правене на бизнес” измерва ефикасността (брой процедури, време и стойност) на съдебната система при решаването на стандартен търговски спор от Софийски градски съд. В глобален план, България се нарежда на 75-о място по лекота на “Изпълнение на договори” измежду 189 икономики, и на 18-о място от 26 икономики в регион Европа и Централна Азия. Средно, предприемачите в България плащат 23.8 на сто от стойността на иска като такси за адвокати, съда и за принудително изпълнение и са им необходими 564 дни за решаването на търговски спор чрез съдилищата. В Сингапур, на предприемачите са необходими едва 150 дни за решаване на същия спор, докато в София само процесът продължава 334 дни, а изпълнението на решението отнема още 125 дни. Според “Правене на бизнес” за 2015 г. цялата процедура включва 38 отделни стъпки. 68 За повече информация, моля, посетете: http://www.dakosy.de 69 Dabla-Norris and Inchauste Comboni 2008. 70 Освен останалите трудове, виж G.B. Ramello and S. Voigt, 2012. “The economics of efficiency and the judicial system,” International Review of Law and Econo mics; Mehnaz Safavian and Siddharth Sharma, 2007. “When Do Creditor Rights Work?” World Bank Policy Research Working Paper No. 4296; John Ahlquist and Aseem Prakash, 2010. “FDI and the costs of contract enforcement in developing countries,” Policy Sciences, Springer, vol. 43(2), pages 181-200, June; Inessa Love, 2011. “Settling Out of Court: How Effective is Alternative Dispute Resolution,” Viewpoint Note No. 329, The World Bank Group, October. 74 Таблица 9.1: “Изпълнение на договори” в България и лидерите Показател от Бълга Средна Регионален Глобален лидер “Правене на рия стойност за лидер бизнес” региона Процедури (брой ) 38 37.2 7 (Беларус) 21 (Ирландия, Сингапур) Време (календарни 564 448.1 195 150 (Сингапур) дни) (Узбекистан) Стойност (процент 23.8 на 25.2 на сто 12.7 на сто 9.0 percent (Исландия) от иска) сто (Словения) Усилия за реформи Методологията на “Правене на бизнес” измерва представянето на търговския съд в най-големия град в дадена държава. В България това е Софийски градски съд. Поради това, предположенията, данни и препоръките, изложени в тази глава, се отнасят до СГС, който поема огромното мнозинство (около 80 на сто) от натовареността с дела по търговски спорове в България. Други съдилища, които не са включени в доклада “Правене на бизнес” може да имат по-кратки срокове или да предлагат по-ефективни във времево и разходно отношение решения на търговски спорове и налагане на изпълнението на търговски договори в сравнение със СГС. През 2005 г. бе проведена значителна реформа, свързана с решаването на търговските спорове, по силата на която на частните съдебни изпълнители бе позволено да практикуват, с цел подобряване на изпълнението и събиране на дългове. През 2007 г. Гражданско-процесуалният кодекс ограничи правомощията на Върховния съд да връща делата на съдилищата от по-долна инстанция само веднъж при основание за това. Това бе важна реформа, с оглед факта, че до 2007 г. бе налице процедурната възможност Върховният съд многократно да връща делата на съдилищата от по-долна инстанция на различни основания. Според “Правене на бизнес”, обаче, през последните 10 години не е имало значителна реформа, която да въздейства на този показател, като се изключат някои реформи на парче, свързани с Гражданско-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които са свързани по-скоро с управлението на съдебната система, отколкото с целеви интервенции, целящи намаляване на времето, разходите и процедурите по търговските дела и изпълнението на договорите. 75 Таблица 9.2: Информация за броя на търговските дела за 2014 г., с разбивка по съдилища През 2014, в общо 28-те окръжни съдилища в цялата страна функционират 15 търговски отделения. 13 окръжни съдилища нямат такива отделения. Общият брой на съдиите, гледали търговски дела през 2014 г. е бил 205. Макар и в 13 окръжни съдилища да няма търговски отделения, всичките 28 окръжни съдилища гледат търговски дела. Общият брой търговски дела, гледани през 2014 г., е 31,075. Най-голям е броят на делата в СГС SCC (19 211), следван от Варна, Пловдив, Стара Загора и Бургас, всеки от тях с по над 1 000 дела. През юли 2014 г., кабинетът прие Стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014–2020 г. Нейната основна цел е да се повиши ефективността в сектор „Правосъдие“, чрез използване на електронни документи не само от органите на съдебната власт, но и от всички органи в сектора, както и при взаимодействието им с други административни органи, организации, граждани и бизнеса. Стратегията цели да разшири услугите на електронно правосъдие към обществеността, да повиши прозрачността, да позволи проследяване на делата в реално време, да използва вече събраните от други административни органи данни, да подобри скоростта и качеството на административните услуги и да предостави като цяло по-лесен достъп до публична информация.71 Министерството на правосъдието координира реформата за електронно правосъдие чрез своят отдел „Електронно правосъдие“. През януари 2015 г. Народното събрание прие Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, която ще служи като основа за бъдещите законодателни изменения и анализа на конституционната рамка на съдебната власт.72 Много важен аспект на Стратегията и Плана за действие е мандатът за приемане на критерии за оценка на натовареността в съдебната система на ниво физически лица и институции, което е от тревожен фактор при СГС. 71 Европа 2020, Национална програма за реформи, Министерство на финансира, април 2015 г., налична на http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/csr2015/nrp2015_bulgaria_bg.pdf 72 Европа 2020, Национална програма за реформи, Министерство на финансира, април 2015 г., налична на http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/csr2015/nrp2015_bulgaria_bg.pdf 76 Фигура 9.1 “Изпълнение на договори”: България в сравнение с държави- членки на ЕС Източник: “Правене на бизнес” Показателите в течение на времето През последните пет години в България не е регистрирана реформа, въздействаща върху показателя “Изпълнение на договори”. Две важни реформи, обаче, бяха реализирани през 2008 и 2009 г. През 2009 г. България подобри своята система за изпълнение на договорите чрез промяна в правилата за доказване и решенията за несъстоятелност, като вдигна минималната прагова стойност за по-ниските инстанции и даде на гражданските съдилища от последна инстанция правомощието да избират кои дела да гледа, за да се намали ограничи злоупотребата с процеса на обжалване. През 2008 г. България направи изпълнението на договори по-лесно чрез въвеждане на промени в съдебната система, повишаване на прозрачността в системата и въвеждане на ЧСИ. Препоръки за реформи в краткосрочен план: Оценка на ефективността на съдебните процедури, за да бъдат идентифицирани проблемните точки и формулирани решения, особено за използването на ИКТ приложения. В СГС търговските дела са сложен, хартиен процес, характеризиран от множество персонални взаимодействие между съда, 77 страните, техните адвокати, съдебната администрация73, назначените от съда вещи лица74, ЧСИ и призовкарите на ЧСИ. Въпреки факта, че СГС и други съдилища имат сайтове и полуавтоматизирани бекофис системи за работния процес по делата и бази данни, външната комуникация между съда, страните и експертите е изключително „на ръка“ и на хартиен носител, липсва сериозно усилие за въвеждане на ИКТ приложения, които биха рационализирали процеса и биха спестили време и разходи. Например, призовките все още са физически процес, при който съдебният служител трябва лично да връчи призовките на страните; същото важи и за други уведомления и съобщения между съда, вещите лица и страните. Отчетеното огромно натоварване на съдиите по търговски дела допълнително добавя към проблема. Макар и към СГС да има търговско отделение, по принцип няма специализиран търговски съд и съд за малки искове, за разлика от други държави. В София решаването на търговски спор отнема почти 20 месеца. През това време, ищците трябва да изчакат над месец между подаването на жалбата и връчването на уведомлението на ответника. Както сочат някои източници, понякога самото връчване може да отнеме между 6 и 12 месеца, въпреки добре развитата система за адресна регистрация в България и масовата употреба на стационарни и мобилни телефони, ел. поща и всякакви ИКТ приложения, позволяващи бързо физическо откриване на физическите лица. Преминаването през процеса до съдебното решение отнема средно по година, голяма част от която минава в чакане на първото заседание и неговите последващи отлагания. Всичко това може да се опрости чрез рационализиране на процесите и въвеждане на ИКТ приложения за свързване на съда със страните/вещите лица. След произнасяне на решението, минават над 6 месеца, за да бъде изпълнено то чрез публична продажба на активите на загубилата страна, включващо участието на ЧСИ и частни призовкари, за които се твърди, че връчват призовките по-бързо от съдебните служители. Препоръчва се както предписаните по закон процедури, така и необходимите на практика действия на СГС, за да премине делото от завеждане към изпълнение, да бъдат картографирани. Това упражнение би помогнало за идентифициране на ненужните административни задачи, изисквани от съдебния персонал, съдиите, страните и експертите, а също и възможностите за подобрения с (и без) законодателни промени. Това би помогнало и за идентифициране на потребностите от промени в законите и съдебните правилници, а също и промени в разпределението на ресурси с цел повишаване на ефикасността и ефективността на разходите. Една такава оценка може да бъде извършена по искане на 73 Длъжности лица по призоваването – “призовкари” и съдебни чиновници “деловодители” 74 Назначени от съда експерти - “вещи лица” 78 правителството и може да насърчи постоянните усилия за опростяване на съдебното производство, предприемани от Министерството на правосъдието и неговите инициативи за електронно правосъдие. Оценка на данните и натовареността по търговските дела. За да бъде получена по-добра представа за обработването и ресурсните изисквания и затлачвания , данните по търговските дела от различните съдилища в страната, конкретно от СГС, трябва да бъдат анализирани. Понеже различните видове търговски дела изискват различаващи се усилия и срокове, тази оценка на натовареността и разпределението по видове дела е съществена за разработване на целеви техните за управление на делата и за информиране на потенциалната потребност от специализиран съд и съд за малки искове, с планиране за заделянето на адекватни ресурси. Такава оценка е полезна и за установяване на стандарти за обработка и свързаните показатели за изпълнение, които да отразяват сложността на делата и специални условия. Обмисляне въвеждането на механизми за досъдебни съвещания. Понастоящем, Гражданско-процесуалният кодекс не дава възможност на страните по търговски спорове да участват в досъдебни съвещания пред компетентния съд. Такова съвещание е среща, предназначена да стесни спорните неща и доказателствените въпроси преди процеса. Целта на съвещанието е да ускори съдебния процес, като същевременно осуетява ненужни досъдебни действия и други тактики за протакане от страните. Препоръка за реформа в средносрочен план: Да продължи подобряването на системата на електронните съдилища чрез въвеждане на електронно подаване на документи и електронно връчване на съдебни документи, включително призовки (по ел. поща, чрез СМС, факс и т.н.) От началото на 2000 г. насам България постигна важен напредък към въвеждането на система на електронни съдилища. През последните 10-15 години всичките съдилища, включително двата върховни съда, 28-те окръжни съдилища, районните съдилища и специализираните съдилища имат сайтове, цифровизирани архиви и използват различни системи за управление на делата. От 2012 г. СГС предлага комплексни информационни услуги чрез своя сайт75. Въпреки тези усилия, процесът на компютъризация все още не е приключил. Двата основни проблема са, че всеки съд ползва различен доставчик на ИКТ, поради 75 http://scc.bg 79 което и различна система управление на делата, а броят на транзакционните електронни услуги, които съдилищата могат да предложат на обществеността, е ограничен. Най-честата услуга е онлайн публикуване на решенията на съда и проследяване на дела и срокове, но напълно транзакционни услуги, като онлайн плащане на такси, онлайн приемане на доказателства, онлайн заседания и онлайн решаване на спорове, са непознати неща за българската съдебна система. Освен това, електронната комуникация между страните и съда, по-конкретно електронното подаване на документи и електронните призовки, все още не са на разположение. По подобен начин, представянето на доказателства от страните (както и становищата на вещите лица) задължително са на хартиен носител. Поради това, съдебният персонал, съдиите и потребителите трябва да се справят с двойна система, в която само част от информацията – като протоколи от заседанията и предходни решения на съда – може да бъде открита онлайн. В следствие на това, съдебните помещения често са задръстени с бумаги и досиета, съдебните секретари са претрупани с работа и се получават забавяния. Трябва да бъдат предприети адекватни действия за постепенното въвеждане на система на безхартиен електронен съд. В Европа, държавите прилагат гама от електронни решения, за да подобрят своите системи на електронни съдилища . Такива държави са Австрия, Дания, Финландия, Норвегия, Холандия, Великобритания и Португалия. В Австрия, подаваните от адвокатите документи по търговски дела и изпълнителни производства вече минават през канал за електронни данни, поддържан от Министерството на правосъдието. Решенията се връчват по ел. поща, а не чрез стария процес на връчване на хартиен носител. Друга държава, успешно внедрила ефикасна система за управление на делата, е Р. Корея. Въвеждането на цялостна система на електронни съдилища дава възможност на корейските съдии да решават до 3,000 дела годишно, да управляват до 400 на месец и да разглеждат до 100 жалби на месец (каре 2). 80 Каре 2: Подобряване на ефикасността на съдилищата: опитът на Република Корея с електронните съдилища Подходите към електронните съдилища варират между различните икономики според капацитета и приоритетите на съдебната система и способността на ползващите съдилищата да използват такива решения. Средствата, налични за ползващите съдилищата в Корея, постепенно са се увеличавали във времето. Понастоящем, държавата е на първо място в света по Индекса на готовност за електронно управление, сложна мярка за капацитета и склонността на икономиките да ползват електронното управление за развитие. Първата система за управление на дела, лансирана в средата на 80-те години, даде възможност на вътрешните потребители на съдилищата да търсят търговски дела в базата данни. Сега системата включва много особености, повечето от които са предназначени да помагат на съдиите (система за управление на делата и система за подпомагане на съдиите), да улесняват завеждането на делата за страните (електронно завеждане) и да информират обществеността (публикуване на делата). За допълнително рационализиране на процедурите, една система улеснява плащането на всичките такси по електронен път чрез използване на кредитни карти или парични преводи в момента на завеждане на делото. Освен това, потребителите биват уведомени по ел. поща или текстово съобщение за всякакво представяне на допълнителни документи от другата страна . След като системата за разпределение на делата възложи същите, определеният съдия и адвокатите могат да гледат всичките свои дела онлайн, включително PDF файлове на всичките документи, представени по дадено дело . За съдиите, системата за подкрепа включва четири основни функции: • Системата за управление на дела, която позволява на съдиите да организират работата си на база статута на производствата и отделно да управляват делата, за които са необходими специални мерки. • “История на моите дела,” която позволява на съдиите да следят делата, които са решили и окончателните решения по тези дела. • Система-график за организиране на делата по ден, седмица или месец, която след това се интегрира в регистъра на съда. • Система за писмена подкрепа, която има функции като автоматично форматиране на документи, редактиране на множество решения по малките дела и помощ за написване на решения при дела, гледани от състав. Тази система автоматично създава чернова на крайното решение след избиране на съответното дело и желаната матрица . След приключването, съдията поставя цифров подпис и вписва решението в база данни с решенията с възможност за търсене Бяха създадени и онлайн центрове за помощ, представящи често задавани въпроси и помощни средства за страните по делата, за да може обществеността да получава бързи отговори на въпроси относно Върховния съд и неговите процедури. Един от най-важните компоненти на тези центрове е сайтът за страните по делото, които предоставя информация и матриците, необходими за подаване на дело и отговор на искове на насрещната страна, без помощта на квалифициран адвокат. През първите два месеца след стартирането на системата за електронно завеждане на търговски дела, приблизително 5% бяха завеждани електронно. Тази бройка почти се удесетори за 18 месеца. Всъщност, две години по-късно, през юни 2013 делът на така завежданите дела е скочил до над 45%. Според „Правене на бизнес“ в Сеул решаването на стандартен спор по изпълнение на договор отнема 230 дни, 32 процедури и струва 10.3 на сто от иска – което поставя Р. Корея на второ място в „Правене на бизнес“ по лекота на изпълнението на договори. В много държави, притесненията относно бюджета и технологичните ограничения са най-честите причини да не се внедряват функциите на електронния съд. Това не трябва да спира по -слабо развитите икономики в разглеждането на варианти за електронни съдилища. Вариантите за електронни съдилища могат да осигурят икономии на разходи в дългосрочен план, а предхождащите разходи за разработването им може да бъдат поети с помощта на донори, подкрепени от партньорско обучение във водещи икономики като Р. Корея. Ако бъдат внедрени внимателно, електронните съдилища могат да подобрят сигурността на документите и прозрачността на вземането на 81 решения . В дългосрочен план те могат да помогнат на държавите да спестяват пари. Внедряването на корейската система на електронни съдилища доведе до икономии от 221 щ.д. на електронно заведено дело. Тези икономии са следствие от понижената консумация на хартия, времето, прекарано в съда, по -лесното връчване на съдебни документи, по- Обявяване в несъстоятелност Ефикасното регулиране на търговската несъстоятелност е свързано с по-широката тема за достъпа до кредитиране. Проучванията предполагат, че където режимите на несъстоятелността са най-ефективни, кредиторите - уверени, че ще успеят да си възстановят заемите – са по-склонни да кредитират, включително кредитополучатели, с които не са имали дълготрайни отношения. Една добре балансирана система на несъстоятелността също така действа като филтър, отделящ дружествата, които, макар и финансово притеснени, остават икономически жизнеспособни, от неефективните дружества, които трябва да бъдат ликвидирани. Давайки на жизнеспособните дружества шанс за нов старт чрез преобразуване и продължаване на дейност като действащо предприятие, законодателството по несъстоятелността може също така да спомогне за поддържане на по-високо общо ниво на предприемачество в една държава, запазване на работни места и поддържане на мрежите за доставка, наред с другите ползи за икономиката. Освен това, като поддържа ефикасното прекратяване на дейност и ликвидация на нежизнеспособните дружества, една ползотворна рамка на несъстоятелността поддържа ефикасното преразпределяне на ресурси в икономиката.76 Показателят ‘Решаване на несъстоятелността’ на доклада “Правене на бизнес” се състои от две измерения: удовлетворяване при несъстоятелност и индекс на силата на рамката на несъстоятелността. Първото измерва времето, стойността и изхода на производствата по несъстоятелност за местните дружества. Показателят не разглежда ситуациите, при които собственикът доброволно прекратява дружеството, а по-скоро, когато фирмата стане „неплатежоспособна”, обикновено по една от двете дефиниции: (1) фирмата не може да обслужва задълженията си когато падежират; или (2) фирмата има повече пасиви, отколкото активи. Вторият индекс, въведен тази година от “Правене на бизнес”, оценява адекватността и принципността на правната рамка, приложима към производствата по несъстоятелност. Добрите практики се измерват според Принципите на ефективната несъстоятелност и режимите кредитор/длъжник на Световната банка и Законодателните указания за законодателството по несъстоятелността на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL).77 76 Виж Djankov, Simeon. 2009. “Bankruptcy Regimes during Financial Distress.” Mimeo, World Bank Group; Funchal, Bruno. 2008. “The Effects of the 2005 Bankruptcy Reform in Brazil.” Ec onomics Letters, 101: 84–86; Klapper, Leora 2011. “Saving Viable Businesses.” Viewpoint 328, September 2011, The World Bank Group; Visaria, Sujata. 2009. “Legal Reform and Loan Repayment: The Microeconomic Impact of Debt Recovery; Tribunals in India.” American Economic Journal: Applied Economics, 1(3): 59- 81. 77 World Bank 2011b; UNCITRAL 2004. 82 Данните относно показателите за решаването на несъстоятелността са получени от отговорите на анкети, дадени от местни синдици и проверени чрез изследване на законите и нормативните актове, а също и публичната информация относно системите, свързани с несъстоятелността. Понастоящем България се нарежда на 38-о място от 189 икономики по показателя „Решаване на несъстоятелността“, измерван от “Правене на бизнес”. Един обезпечен кредитор в България – най-често банка, приела недвижим имот като обезпечение– провежда индивидуална процедура по принудително изпълнение (удовлетворяване от обезпечението), за да събере вземанията си при неизпълнение на длъжника. Такова удовлетворяване е приложимо към практическия казус, заложен от показателя, тъй като нито Търговският закон, нито Гражданско- процесуалният кодекс налагат мораториум върху обезпечените кредитори (виж по- долу), които имат правото да процедират самостоятелно срещу активите на длъжника. Според “Правене на бизнес”, средната процедура по удовлетворяване от обезпечението в България отнема над 3 години и струва 9 на сто от масата на несъстоятелността, като дружеството се разпродава на парче в следствие на процедурата. Кредиторите си възстановяват средно 33.2 цента на щатски долар чрез удовлетворяването от обезпечението. Процесът е по-дълъг, но по-малко скъп от средната стойност за регион Европа и Централна Азия и ОИСР, същевременно, степента на удовлетворяване от масата на несъстоятелността е по-ниска от средната стойност за региона. Струва си да се отбележи, че степента на удовлетворяване е над 2 пъти по-ниска от икономиките в ОИСР, където средната степен на удовлетворяване е 71.9 на сто. Положението се мени според под-показателите, но си струва да се отбележи, че България е регионален и световен лидер по индекса сила на рамката на несъстоятелността, по който страната е една от петте държави в света, постигащи 15 от 16 възможни точки. България отбелязва най-висок резултат по под-индекса управление на активите на длъжника (6 от 6 възможни точки) и по под-индекса участие на кредитора (4 от 4 възможни точки). Страната постига доста висок резултат и по под-индекса образуване на производството (2.5 от 3 възможни точки), което е малко над средната стойност 2.4 за регион Европа и Централна Азия), както и по под-индекса производство по преобразуване (2.5 от 3 възможни точки). По тези два индекса, обаче, все още има възможности за подобрение. 83 Таблица 10.1 – Обявяване в несъстоятелност – класиране и лидери Показател на Българи Средна Регионален лидер Глобален лидер “Правене на я стойност за бизнес” региона Време (години) 3.3 2.3 1.4 (Черна гора) 0.4 (Ирландия) Стойност (процент 9.0 13.3 5 (Сан Марино) 1 (Норвегия) от масата на несъстоятелността) Степен на 33.2 37.7 70.5 (Кипър) 92.9 (Япония) удовлетворяване (процентно) Индекс на силата 15 9.2 15.0 (България) 15.0 (5 на рамката на икономики) несъстоятелността (0-16) Като цяло, българската рамка на несъстоятелността следва германската/централноевропейската традиция, при която кредиторите и съдилищата имат по-големи правомощия върху масата на несъстоятелността и действията на длъжника, в сравнение с англо-американската система, конкретно Канада и САЩ, където Глава 11 на Единния търговски кодекс на САЩ (UCC) осигурява един по-гъвкав режим за длъжниците, особено при процедури, свързани с преструктуриране и работа с неплатежоспособни длъжници. Усилия за реформи Режимът на несъстоятелността в България е уреден почти изключително в Част IV от Търговския закон. Интересно е да се отбележи, че макар и останалите 3 части от Закона да са приети през 1991 г., на правната общност и парламента са били необходими 3 години, за да бъде договорена и приета Част IV, съдържаща рамката на несъстоятелността в края на 1994 г. Тенденцията за протакане на приемането на рамките на несъстоятелността бе сравнително често явление за други икономики в преход в Европа и Централна Азия, особено в бившите съветски републики, включително Русия. В допълнение към Търговския закон, някои общи разпоредби на Гражданско- процесуалния кодекс също са приложими в съдебната фаза на несъстоятелността. Други правни източници също са важни за българската рамката на несъстоятелността – най-важният е Законът за счетоводството, който посочва специални стандарти за отчетност на дружествата в несъстоятелност78; Законът за 78 Виж чл.22б, ал. 5 от Закона за счетоводството, който гласи, че Министерски съвет трябва да приеме специален счетоводен стандарт за дружествата в несъстоятелност 84 събиране на държавните вземания, който урежда режима на държавните вземания79 от дружествата в несъстоятелност; и Списъкът на синдиците, одобряван и поддържан от Министъра на правосъдието. Понастоящем България и Румъния са единствените две държави в ЕС, които нямат специализирано законодателство за личния фалит и прилагат общите разпоредби на Гражданско-процесуалния кодекс, т.н. „ универсална лична несъстоятелност”. Реформата на съвременния режим на несъстоятелността в България има дълга история въпреки краткото му съществуване от 1994 г. насам. Част IV of Търговския закон е една от най-често преразглежданите и изменяни законодателства в България, често пъти с програми за техническа помощ, предоставяна от МВФ, ЕС и ААМР. Понастоящем, българската държава предприема нов кръг от реформи, целящи допълнително подобряване на производствата преди несъстоятелност, работата с корпоративни неплатежоспособни длъжници, администриране и регулиране на администраторите на несъстоятелността (синдиците). Най-скорошната Работна група по реформата на несъстоятелността бе сформирана от Министъра на финансите и включва членове от Министерствата на икономиката, правосъдието, финансите и други заинтересовани страни, като съдилища, банки и правната академична общност. Нейно задължение е разработване на работни предложения за изменение на Част IV от Търговския закон. Предложените изменения целят подобряване не на съдебната фаза на несъстоятелността, а по-скоро на процедурата за уреждане преди банкрут.80 Задълженията на работната група се фокусират върху:81 1. Въвеждане на превантивни процедури, които да позволят на длъжника да продължи дейността си (като действащо предприятие), докато същевременно преговаря с кредиторите си, за да избегне откриването на производство по несъстоятелност и обявяване на несъстоятелност; 2. Въвеждане на ускорено производство по преструктуриране чрез одобрена от съда, ускорена процедура с предходно договорени споразумения по време на превантивната процедура. Идеята е да се използват търговските отделения на съдилищата, които да поемат такива дела, подлежащо на дискусии с Висшия съдебен съвет; 79 Данъци, митнически сборове, удръжки за социални, здравни осигуровки и пенсия , и други вземания на държавата от дружествата в несъстоятелност. 80 Важно е да се отбележи, че в българския случай анализираната процедура по този индекс на “Правене на бизнес” не е процедурата за уреждане преди банкрут, а съдебната процедура по несъстоятелността, регламентирана в Част IV от Търговския закон (1991). 81 Европа 2020, Национална програма за реформи, Министерство на финансира , април 2015 г., налична на http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/csr2015/nrp2015_bulgaria_bg.pdf 85 3. Въвеждане на солидна правна рамка, осигуряваща указания за извънсъдебно преструктуриране на задълженията, което ще даде възможност да бъдат ползвани медиатори за извънсъдебно преструктуриране и ще гарантира по- добър баланс между опростяването на процесите, намаляването на времето и разходите и необходимостта да бъде осигурена законова защита на правата на кредиторите и други заинтересовани страни. В допълнение, към края на третото тримесечие на 2015 г. правителството цели приемането на пътна карта за реализиране на Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ (2014 – 2020). Това ще осигури необходимата свързаност между съдилищата по отношение регистъра на несъстоятелността и вписването на несъстоятелността. Реализацията на пътната карта ще започне в началото на 2016 г. Правителството обмисля мерки за подобряване на качеството на свързаните с несъстоятелността данни, съдържащи се в Търговския регистър към края на 2015 г. Една функционираща система за обмен на данни между Информационната система за производствата по несъстоятелност (ИСПН), четирите системи за управление на делата и Търговския регистър, е била изградена по проект, озаглавен “Подобряване на обслужването на граждани и бизнеса чрез развитие на информационната система на Търговския регистър към Агенцията по вписванията.” Изглежда, че са налице недостатъчни данни и липса на достатъчно надеждна информация за несъстоятелността, която да позволи правилна оценка на ефективността на предприетите законодателни и приложни мерки. На последно място, правителството официално поиска от Групата на Световната банка да изготви Доклад за спазването на стандартите и кодексите (ROSC) относно системата на несъстоятелността в България. ROSC е официален бенчмаркинг, който ще измери последователността както на закона, така и на практиката в България спрямо международно възприетите добри практики, обхванати в Принципите на ефективната несъстоятелност и режимите кредитор/длъжник на Световната банка и Законодателните указания за законодателството по несъстоятелността на UNCITRAL82. При приключването на ROSC през 4-то тримесечие на 2015 г., на правителството ще бъдат представени подробни препоръки за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни реформи за подобряване на рамката, включително, но не само – измеренията на рамката на несъстоятелността, измервани от показателя “Решаване на несъстоятелността”. Очакваме продължение на диалога с правителството след издаването на ROSC. 82 Комисия на ООН по международно търговско право. 86 Фигура 10.1 – Решаване на несъстоятелността: България в сравнение с държавите-членки на ЕС Източник: “Правене на бизнес” 87 Показателите в течение на времето През последните пет години в България са регистрирани само 2 реформи, въздействащи върху показателя „Решаване на несъстоятелността” на “Правене на бизнес”. През 2012 г. България измени своя Търговски закон, за да бъдат предоставени повече права на обезпечените кредитори и да се повиши прозрачността на производствата по несъстоятелност. През 2009 г. България прие нов Гражданско-процесуален кодекс и нов Закон за Търговския регистър, въвеждащи промени за намаляване на забавянията и даващи възможност за по- бързо решаване на несъстоятелността. Освен останалото, Законът за Търговския регистър изисква значимите решения и постановления на съда по несъстоятелността да бъдат публикувани на сайта на Търговския регистър. 88 ПРИЛОЖЕНИЕ Методологични актуализации и разширения на показателите, измервани от Меморандума за реформи, очакван в предстоящия доклад “Правене на бизнес” за 2016 г. В допълнение към методологичните актуализации, въведени от доклада за 2015 г. – преразглеждане или изчисляване на класирането; разширяване на градската извадка в големите икономики; разширяване на обхвата на наборите от показатели на „Достъп до кредитиране“; „Защита на миноритарните акционери“; „Решаване на несъстоятелността“ – “Правене на бизнес” планира допълнителни подобрения за предстоящия доклад за 2016 г. Повечето от тези подобрения са вдъхновени от препоръките на Независимия панел по “Правене на бизнес” и от разширените консултации, проведени в течение на годините с персонала на Групата на Световната банка, държавните правителства и частния сектор.83 Подобренията за “Правене на бизнес” за 2016 г. включват значителни методологични промени в показателя „Търговия през граници“, а също и методологични разширения на 3 други показателя, обхванати от настоящия Меморандум за реформи. Те са дадени в обобщена форма, както следва: 1. Търговия през граници: “Правене на бизнес” понастоящем измерва времето, разхода и документалните изисквания, свързани с вноса в и износа от всяка икономика. Няколко важни методологични актуализации (напр. промени в предположенията, касаещи търгувания продукт, търговски партньор, режим и маршрут на транспорта, метод за плащане, както и методология за включване на документи и изчисляване на времето ) са в ход и ще бъдат отразени в “Правене на бизнес” за 2016 г. При всяка от 189-те икономики вече се предполага, че дадена пратка пътува от склада в основния бизнес град на изнасящата икономика до склад в основния бизнес град на внасящата икономика. Казусните проучвания на вноса и износа предполагат различни търгувани продукти. Ще се предполага, че всяка икономика внася стандартна пратка от 15 метрични тона автомобилни части в контейнер (HS 8708) от своя естествен импортен партньор (т.е., икономиката, от която внася автомобилни части на най-висока стойност – цена по количество). Ще се предполага, че всяка икономика изнася продукта на нейното конкурентно предимство (дефиниран от най-високата експортна стойност) към своя естествен експортен партньор (т.е., икономиката, която е най-големият купуват на този продукт). Минералите, рудите, живите 83 За повече информация относно Независимия панел по “Правене на бизнес” и неговата работа, виж http://www.dbrpanel.org. 89 животни и лекарствата са изключени от списъка на възможните експортни продукти, след което се разглежда втората по големина продуктова категория, според необходимото. За определяне на търговските партньори и експортния продукт за всяка икономика, данните за търговските потоци за последния 4-годишен период бяха събрани от международни бази данни като UN COMTRADE. При определени случаи, където не са налични данни за търговските потоци в икономиките, бяха ползвани помощни държавни източници (различни министерства и отдели, местните представителства на Групата на Световната банка) с цел определяне на експортния продукт и естествения търговски партньор. Последица от горното е, че естествените търговски партньори могат да са съседни икономики, които имат сухоземен достъп. По този начин, при изчисляването на времето и разходите ще бъде взета предвид търговията, извършвана по най-често използвания вариант за транспорт (морски, сухопътен, въздушен или някаква комбинация от тях). С начало от “Правене на бизнес” за 2016 г., всякакво време и разходи, приписвани на дадена икономика, ще бъдат тези, реализирани докато пратката е в географската територия на тази икономика. Тоест, новата методология ще отдели времето и разходите, реализирани докато пратката е в транзит. Изчисляването на времето за изготвяне на документи ; митници и проверки; обработване при пристанища/граници; вътрешен и международен транспорт ще отчитат едновременността на различни процеси. Дефиницията за документи ще бъде разширена, за да включи всичките електронни подавания на информация, изисквана от даден държавен орган по време на вноса и износа. Вече няма да се предполага, че плащането се извършва чрез акредитив, поради което ще бъдат изключени всичките документи, изисквани единствено за обработване на акредитива от банките или държавните органи. Ще бъдат вземани предвид всичките документи, изисквани от държавните органи в хода на целия процес по вноса/износа, без оглед честотата на получаване на документа (напр. ако лицензията за износ може да бъде получавана на 5 години, но трябва да бъде представяна/показвана на държавния орган по време на износа). 2. Регистриране на имоти: от 2014 г. насам, наборът показатели измерва процедурите, времето и стойността на прехвърлянето на един имот от една фирма на друга. С начало от “Правене на бизнес” за 2016 г., наборът показатели ще бъде разширен, за да обхване надеждността, прозрачността и географското покритие на системата за поземлено администриране, а също и решаването на спорове по поземлени въпроси. 90 3. Получаване на разрешителни за строеж: действащият набор показатели измерва процедурите, времето и стойността за изпълнение на официалните изисквания за построяване на склад – включително получаване на необходимите разрешителни, извършване на изискваните уведомления и проверки и получаване на връзки към комуналните мрежи . Наборът показатели ще бъде разширен в “Правене на бизнес” за 2016 г., за да измери добрите практики в строителните регулации. За оценка на тези характеристики, един нов показател за регулаторното качество ще изследва колко ясно строителното законодателство или регулации определя(т) изискванията за получаване на разрешително за строеж и колко лесен е достъпа до регулациите. Друг показател ще оценява ефективността на системата за проверяване, обхващайки качествения контрол преди, по време на и след строителството. На последно място, един специфичен показател ще обхване квалификациите на професионалистите, отговарящи за заверяване на проектите и за строителен надзор, както и положенията по отговорността и застраховането за покриване на загуби, произтичащи от конструктивни дефекти. 4. “Изпълнение на договори”: “Правене на бизнес” понастоящем измерва процедурите, времето и стойността за решаване на търговски спор между 2 фирми. Показателите се фокусират върху системата на търговските съдилища, без пряко да разглеждат качеството на съдебната система или на съдебната инфраструктура. С начало от “Правене на бизнес” за 2016 г., наборът показатели на “Изпълнение на договори” ще бъде разширен, за да обхване аспекти от качеството на съдебната система или на съдебната инфраструктура, концентрирайки се върху установени добри практики, насърчаващи качеството и ефикасността в системата на търговските съдилища. След като бъдат събрани и представени тези нови данни, ще отпадне показателят за броя процедури за налагане изпълнението на даден договор. 91 Благодарност Настоящият меморандум бе изготвен от екип, ръководен от Ива Хамел, (Старши специалист по развитието на частния сектор, Групата на Световната банка), и състоящ се от Алесио Дзанели (Специалист по развитието на частния сектор, Групата на Световната банка), Добромир Христов (Старши специалист по развитието на частния сектор, Групата на Световната банка), Евгени Евгениев (Консултант) и под общото ръководство на Силвия Солф (Глобален продуктов специалист, „Търговия и конкурентоспособност“, Групата на Световната банка) и Кристин Женвей Кианг (Мениджър, „Търговия и конкурентоспособност“, Групата на Световната банка). Принос имат също така Ерика Босио, Майка Шикиер, Фернандо Данкауза, Бария Набил Дайе, Мари Делион, Хайке Грамков, Джойс Антон Ибрахим, Виолан Конар- Лийси, Жан-Мишел Лобе, Нан Жианг, Оливера Йорданович, Херве Кадура, Олена Колтко, Илейн Макекрън, Фредерик Мюниер, Джоанна Наср, Мадалина Пруна, Валентина Салтане, Гунджан Шарма, Виктория Станли, Ричард Стърн и Махеш Утамчандани. За въпроси или коментари, моля, свържете се с Ива Хамел: ihamel@ifc.org тел: + 39 333 4602506 адрес: Via Labicana 110 Rome, Italy 00184 92