60604 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С БЪЛГАРИЯ 2011 - 2013 ПАРТНЬОРСТВО В ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКОТО БЪДЕЩЕ НА СТРАНАТА GROUP МЕЖДУНАРОДНА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ И МЕЖДУНАРОДНА ФИНАНСОВА КОРПОРАЦИЯ СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за периода 2011-2013 г. 20 април 2011 г. СВЕТОВНА БАНКА ©2011 The International Bank for Reconstruction and Development / The World Bank 1818 H Street NW Washington DC 20433 Telephone: 202-473-1000 Internet: www.worldbank.org Отпечатано в Република България Първо издание: юни, 2011 г. Доклад No.60604-BG В случай на несъответствие водещ е английският текст на материала. Дизайн на корицата: Борис Балабанов Дата на последната Стратегия за партньорство с България: 16 май 2006 г. ВАЛУТНИ РАВНОСТОЙНОСТИ (Валутен курс към 5 април 2011 г.) Валутна единица = Български лев (BGN) 1 щатски долар = 1.37348 лв. ФИСКАЛНА ГОДИНА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО 1 януари - 31 декември СЪКРАЩЕНИЯ АКД Аналитична и консултантска дейност МиО Мониторинг и оценяване АПИ Агенция “Пътна инфраструктура” МНД Многоцелево наблюдение на домакинствата АПТД Активни програми на пазара на труда МОМН Министерство на образованието, младежта и науката BGN Български лев МОСВ Министерство на околната среда и водите БВП Брутен вътрешен продукт МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството БДЖ ЕАД Български държавни железници МСП Механизъм за сътрудничество и проверка БНБ Българска народна банка МСП Малки и средни предприятия БНД Брутен национален доход МТИТС Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ГЕРБ Граждани за европейското развитие на България МФ Министерство на финансите ГЕФ Глобален екологичен фонд МФИ Международни финансови институции ГМД Гарантиран минимален доход МФК Международна финансова корпорация ГНО Група за независимо оценяване НИРД Научно-изследователска и развойна дейност ГП Главна прокуратура НКЖИ Национална компания “Железопътна инфраструктура” ДСНД Държава със средно ниво на доходи НОИ Национален осигурителен институт ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие НПО Неправителствена организация ЕЕ Енергийна ефективност НПР Национална програма за реформи ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на НСИ Национален статистически институт селските райони ЕИБ Европейска инвестиционна банка НТИ Научни технологии и иновации ЕИЗ Европейски икономически зони ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитите ЕК Европейска комисия ОП Оперативна програма ЕС Европейски съюз ОСП Обща селскостопанска политика ЕС-15 Държави-членки на ЕС преди 2004 г. ПГ Парникови газове ЕС-25 Държави-членки на ЕС от 2004 г. ПМОУ PISA Програма за международно оценяване на учениците “PISA” ЕС-27 Държави-членки на ЕС от 2007 г. ПРОИ Проект за развитие на общинската инфраструктура ЕСС 95 Европейска система от сметки ‘95 ПСВ Проект за социално включване ЕСФ Европейски социален фонд ПЧИ Преки чуждестранни инвестиции ЕФРД Европейски фонд за регионално развитие РРДВ Развитие в ранна детска възраст ERM-2 Европейски валутен механизъм 2 СЗИ Схема за зелени инвестиции ЕЦА Европа и Централна Азия СИФВ Съвет по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) ЗКИ Заем за конкретни инвестиции (SIL) СПБ Стратегия за партньорство с България ЗОАРАКСД Закон за ограничаване на административното СПС Стратегия за подпомагане на страната регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. ЗПРСС Заеми за подпомагане на реформите в социалния СТЕЕС Схема за търговия с емисии на ЕС сектор (SIR DPL) ЗРП Заем за развитие на политиките (DPL) ТЕЦ Топлоелектрическа централа ИПЦ Индекс на потребителските цени ТП Техническа помощ ИСВПР Инструментариум за симулиране на варианти при УЗ Услуги по заетостта пенсионната реформа JASPERS Съвместна помощ за подпомагане на проекти в УИС Управленски информационни системи европейските региони МБВР Международна банка за възстановяване и развитие УСЗ Услуги срещу заплащане МВФ Международен валутен фонд ЧР Човешко развитие МЗХ Министерство на земеделието и храните МБВР МФК Вицепрезидент: Филип Х. Льо Уру Вицепрезидент: Рашад Р. Калдани Директор за страната: Питър Харолд Директор операции: Димитрис Цицирагос Ръководители на екипи: Маркус Репник, Сирийн Джума Ръководители на екипи: Марико Хигаши, Владимир Михайловски СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. СЪДЪРЖАНИЕ Резюме............................................................................................................................................. 6 I. Национален контекст и постижения................................................................................... 8 А. Политически контекст и членство в ЕС. ........................................................................... 8 Б. Икономически постижения и перспективи...................................................................... 9 В. Условия на живот и демографски тенденции................................................................. 14 Г. Предизвикателства пред усвояването на средства от фондовете на ЕС в България.. 14 II. Национални приоритети и предизвикателства............................................................. 16 А. Правителствена програма и Стратегията „Европа 2020“. ............................................. 16 Б. Интелигентен растеж – Предизвикателства и приоритети на правителството........... 18 В. Устойчив растеж – Предизвикателства и приоритети на правителството................... 19 Г. Приобщаващ растеж – Предизвикателства и приоритети на правителството............. 21 III. Партньорство между Република България и Групата на Световната банка......... 24 А. Опит и поуки..................................................................................................................... 24 Б. Принципи на действие на СПБ........................................................................................ 27 В. Стълбове за действия и резултати от СПБ. ..................................................................... 27 (i) Първи стълб: Реформи на политиката за прилагане на Националната програма за реформи за осъществяване на Стратегията „Европа 2020“. .................... 29 (ii) Втори стълб: Стратегии и институции за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС......................................................................................................... 32 (iii) Трети стълб: Допълване на финансирането от ЕС...................................................... 35 Г. Програма на СПБ.............................................................................................................. 36 (i) Програма на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР)............. 36 (ii) Програма на Международна Финансова Корпорация (МФК)...................................... 36 IV. Рискове.................................................................................................................................. 38 Анекс 1: Рамка на резултатите............................................................................................... 39 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България . ...... 45 Анекс 3: Консултации по разработването на Стратегията за партньорство с България (СПБ). ..................................................................................................... 85 Анекс 4: Условия на живот и демографски тенденции. ..................................................... 87 Анекс 5: Структурните фондове и Кохезионният фонд на ЕС......................................... 90 Анекс 6: Стандартни анекси на СПБ.................................................................................... 92 A2: България с един поглед................................................................................................... 92 B2: Избрани показатели от изпълнението и управлението на портфейла ....................... 95 на Световната банка ....................................................................................................... 95 B3: Инвестиционни програми на МБВР и МФК................................................................. 96 B4: Обобщение на аналитичната и консултантска дейност............................................... 97 B5: Социални показатели....................................................................................................... 98 B6: България – основни икономически показатели. ............................................................ 99 B7: Основни показатели на експозицията.......................................................................... 101 B8: Портфейл на МБВР........................................................................................................ 102 B9: Инвестиционен портфейл на МФК.............................................................................. 103 Карета Каре 1: България и ЕС: Усилия за усъвършенстване на съдебната система, за борба с престъпността и корупцията........................................................................................ 9 Каре 2: Стратегията „Европа 2020“ и Националната програма за реформи на България.... 16 Каре 3: Инвестициите на МФК подкрепят комасацията на земята в България..................... 37 НЕОФИЦИАЛЕН ПРЕВОД Таблици Таблица 1: България: Подбрани показатели 2007-13............................................................ 13 Таблица 2: НПР 2011-2015: Мерки за насърчаване на икономическия растеж ................. 17 Таблица 3: Стратегията „Европа 2020“ - Основни и национални цели ............................. 18 Таблица 4: Текущи и обсъждани дейности по СПБ за 2011-2012 фин. г............................ 28 Таблица 5: Програма на текущото и планираното финансиране за 2011-2012 фин. г....... 36 Таблици (Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство) Таблица 1: Кратък обзор на постигането на стратегическите цели на България............... 47 Таблица 2: Планирани и реализирани кредитни операции на МБВР за ФГ07- ФГ10....... 50 Таблица 3: Национална цел 1 - Показател (i): Бизнес-среда................................................ 50 Таблица 4: Национална цел 1 - Показател (ii): Човешки капитал и умения ...................... 51 Таблица 5: Национална цел 1 - Показател (iii): Заетост ...................................................... 53 Таблица 6: Национална цел 1 - Показател (iv): Транспорт . ................................................ 54 Таблица 7: Н ационална цел II - Показател (i): Финансиране на образованието  ............. 55 Таблица 8: Национална цел II - Показател (ii): Финансиране на здравеопазването ......... 56 Таблица 9: Национална цел II - Показател (iii): Социална закрила..................................... 57 Таблица 10: Национална цел II - Показател (iv): Усвояване на еврофондовете .................. 58 Таблица 11: Национална цел III – Показател (i): Здравеопазване . ...................................... 60 Таблица 12: Национална цел III - Показател (ii): Социално включване............................... 61 Таблица 13: Национална цел III - Показател (iii): Бедност. .................................................... 61 Таблица 14: Обобщение на оценките и рейтинг . ................................................................... 63 Таблица 15: Общ обзор на портфейла за България за 2007-2010 финансови години ......... 64 Таблица 16: Оценки на проектите от Групата за независимо оценяване (IEG), 2007 - 2010 финансови години. ............................................................................ 65 Таблица 17: Годишен коефициент на усвояемост на средствата за България и за Европа и Централна Азия (ЕЦА)................................................ 65 Таблица 18: Изпълнена програма за аналитична и консултантска дейност ........................ 67 Таблица 19: Финансиране на МФК (ФГ07-ФГ10) .................................................................. 68 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2011-2013 г. РЕЗЮМЕ i. България измина дълъг път от бурния си политически и икономически преход през 90-те години до приемането й за член на Европейския съюз през януари 2007 г. Днес тя е икономика с доход над средния при население от 7,6 млн. души и БВП на глава от населението от 6423 щ.д. през 2009 година. ii. До началото на кризата през 2009 г. България се радваше на много бързо нарастване на БВП. Стабилните макроикономически политики и дълбоките структурни реформи подпомогнаха растежа със средно нарастване на БВП от над 6 процента годишно за периода 2004–2007 г. и достигнаха 6,2 процента през 2008 г. Глобалната финансова криза и тенденцията към спад в САЩ и ЕС оказаха тежко въздействие върху България. През 2009 г. растежът намаля с 4,9 процента и остана почти нулев за 2010 г. iii. Буферите, натрупани през добрите времена, спомогнаха за смекчаване на въздействието на кризата. Фискалните излишъци, натрупани в периода 2004–2008 г., бяха запазени във фискалния резерв. През този период общият публичен дълг намаля наполовина до 15,5 процента от БВП. По тази причина, когато фискалните приходи през 2009 и 2010 г. се влошиха, България разчиташе на вътрешни източници за финансиране на възникващите фискални дефицити. Растежът започна да се възстановява през 2010 г., подпомогнат от възстановяващото се външно търсене. Средносрочните перспективи на България са положителни при очаквано повишение на растежа до 3,5 процента до 2013 г. iv. Текущата макроикономическа рамка на България е адекватна, но все още съществуват рискове. Те включват по-бавното икономическо възстановяване сред търговските и инвестиционните партньори, допълнителни финансови сътресения, водещи до по-високи лихвени проценти и по- затегнати глобални финансови условия, и повишаване на цените на енергийните източници. Високата междуфирмена задлъжнялост също е причина за тревога. Въпреки това тези рискове се смекчават от стабилното поведение на България по отношение на фискалната дисциплина и непрекъснатите реформи за фискална консолидация, от добре капитализирания банков сектор, както и от големия дял на междуфирмените заеми в частния външен дълг. v. На политическия фронт съществува цялостна широка подкрепа за ключовите институционални, икономически и монетарни политики. При встъпването си в длъжност през 2009 г. министър-председателят Борисов формира еднопартийно правителство без абсолютно мнозинство в Парламента, обещавайки реформи и по-бързо сближаване с ЕС, както и съсредоточаване върху борбата с корупцията, размразяване на спряното финансиране от ЕС и повишаване на качеството на обществените услуги. Нито едно правителство след политическите промени през 1989 г. досега не е било преизбирано за два последователни мандата, но всички водещи партии изразяват пълна подкрепа за паричния съвет, сближаването с ЕС и за реформите за присъединяване към Европейския валутен механизъм като предпоставка за влизане в еврозоната. vi. Основните средносрочни цели на България са ускоряването на евроинтеграцията и повишаването на стандарта на живот. Българската национална програма за реформи за 2011- 2015 г. е фокусирана основно върху повишаване на конкурентоспособността, с което да се постигнат изискванията на Стратегията „Европа 2020“. Четирите основни приоритета на националната програма програма включват подобрена инфраструктура, конкурентоспособна младеж, създаване на най- добрата бизнес-среда в ЕС и по-голямо доверие в държавните институции. Освен това правителството определя ефективното усвояване на европейските средства като основна възможност за финансиране на публичните инвестиции и ускоряване на евроинтеграцията. vii. През последните години България се сблъска с по-бавно от очакваното усвояване на средствата за безвъзмездно финансиране от ЕС. Повече от три години след приемането си в ЕС България е усвоила само около 11 процента от 6,7 млрд. евро от Структурния и Кохезионния фонд в текущия програмен цикъл за 2007–2013 г. Освен това страната загуби около 200 милиона евро във вид на неизползвани предприсъединителни фондове, чийто срокове изтекоха в края на 2010 година. 6 Резюме viii. Основната цел на настоящата Стратегия за партньорство с Република България (СПБ) е да подкрепи страната в укрепването на институциите и политиките, за да се постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. СПБ е фокусирана единствено върху европейските приоритети на България и се основава на Националната програма за реформи, приета в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Освен това СПБ отразява изразения от българското правителство интерес към подкрепата на Световната банка за подобряване на усвояването на европейските средства с фокус върху транспорта и водния сектор. ix. За постигането на тази основна цел настоящата СПБ предлага тристълбова рамка на подкрепа. Първият стълб ще има за цел осигуряването на знания и предоставяне на консултантска помощ за реформи на политиките в изпълнение на избрани области от Националната програма за реформи. По втория стълб Банката ще се стреми да предостави знания и консултантски услуги за укрепване на институциите и капацитета за подобряване усвояемостта на европейските фондове. Третият стълб предвижда допълнително и избирателно осигуряване на финансиране. Освен това съществуващият портфейл от кредитни операции на Банката се преориентира с цел разширяване на подкрепата за усвояване на европейските средства. x. Целта е знания и консултантски услуги да се предоставят все повече чрез механизми за предоставяне на услуги срещу заплащане, които понастоящем се обсъждат с правителството и Eвропейската комисия. Предоставяните срещу заплащане услуги ще се фокусират върху секторните стратегии и укрепването на институционалния капацитет – в частност в областта на транспорта, водния сектор, социалното включване и енергийната ефективност - за подобряване управлението и усвояването на европейските фондове по време на текущия финансов цикъл за 2007–2013 г. Тези услуги ще разширят мащаба на финансираните от Световната банка знания и консултантски услуги, а също ще окажат подкрепа за подготовката на следващия финансов период от 2014 до 2020 г. Имайки предвид ограничените ресурси на Световната банка, правителството и Банката проучиха възможностите за подкрепа, която ще се финансира от средствата за институционално изграждане и техническа помощ от Структурните фондове на ЕС. Предоставянето на такива услуги срещу заплащане е предмет на договаряне между правителството, Европейската комисия и международните финансови институции относно начините за тяхното финансиране чрез европейските фондове. Казано накратко, настоящата СПБ предлага нова схема за дейностите, съобразена с уникалните предизвикателства, стоящи пред България в европейски контекст; тя ще представлява значима програма за консултантски услуги и предоставяне на знания, осъществявана във все по-голяма степен чрез услуги срещу заплащане, допълвани от скромна заемна програма. xi. Скромната финансова подкрепа от страна на Световната банка ще се съсредоточи върху сложните реформи и дейности, които не могат да бъдат финансирани с безвъзмездни средства от европейските Структурни фондове или чрез заеми от европейски и международни финансови институции. В индикативния план за предоставяне на заемно финансиране са включени пакет от реформи в железопътния сектор, съставен от серия от три заема за развитие на политиките, и един инвестиционен заем в подкрепа на поддръжката на железопътната инфраструктура. Предвид приоритетите на България за ефективно използване на ограничените фискални ресурси, Банката предлага подкрепа за институционалните реформи чрез един иновативен финансов инструмент, при който отпускането на средствата се обвързва с постигането на предварително договорени резултати. Възможно е също така да бъдат обсъдени и нетрадиционни инструменти като финансиране на въглеродни емисии или гаранции по тях. xii. Международната финансова корпорация (МФК) ще съставлява важен елемент от стратегията за партньорство на Групата на Световна банка в България. МФК ще фокусира инвестициите си в частния сектор върху следните приоритетни области: възобновяеми енергийни източници; инфраструктура и индустрия, свързани с климатичните промени; частни инвестиции в социалния сектор и – селективно - в земеделието. В краткосрочен план МФК ще решава проблеми, свързани с въздействието на кризата в България, чрез подкрепа за възстановяването на частния сектор и намаляване на безработицата. 7 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С БЪЛГАРИЯ - 2011-2013 О сновната цел на настоящата Стратегия за партньорство с България е да бъдат подкрепени стремежите на страната за пълна интеграция в Европейския съюз и за сближаване с европейските стандарти на живот. В този смисъл СПБ се съсредоточава върху максималното извличане на ползи за България от членството й в ЕС. Тя има за цел да партнира на страната в укрепването на националните институции и капацитет, за да бъдат изпълнени планираните задачи по членството в ЕС и за повишаване на усвояването на средствата по европейските грантове. СПБ предлага програма, доминирана от знания и консултантски услуги, които се предвижда да бъдат предоставяни във все по-голяма степен чрез платени услуги, допълвани от скромна заемна програма. Нарастването на обема на платените услуги зависи от финализирането на механизъм, който ще позволи на правителството частично да използва безвъзмездно финансиране за техническа помощ от ЕС като допълнение на финансираните от Световната банка знания и консултантски услуги. В съответствие с европейската ориентация периодът на действие на СПБ е съобразен с текущата европейска финансова рамка за 2007 – 2013 г. По време на изготвянето на междинния доклад за напредъка Групата на Световната банка ще реши - след консултации с правителството на Република България - дали настоящата СПБ съответства на следващата европейска финансова перспектива, започваща от 2014 г., и дали има основания за удължаване на срока й. I. НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ И ПОСТИЖЕНИЯ А. Политически контекст и членство в ЕС 1. България измина дълъг път от ранните години на политическия си и икономически преход до приемането си за член на Европейския съюз (ЕС) през януари 2007 година. В трудните години на прехода България премина през рязък спад в реалния БВП между 1990 и 1995 г., както и през тежка икономическа криза през 1996–1997 г., довела до допълнителен спад в БВП от още 15 процента, както и до трицифрена инфлация. Този развой на събитията доведе до въвеждането на съществуващия изключително полезен режим на паричен съвет1. Благодарение на по-късната разумна макроикономическа политика и дълбоките структурни реформи, годините на криза бяха последвани от десетилетие на икономическо развитие с годишни темпове на растежа на БВП над 5 процента, достигнало своята кулминация с приемането на България в Европейския съюз. 2. Новото правителство встъпи в длъжност през юли 2009 г. след решителна победа на националните избори с обещания за реформи и ускоряване на евроинтеграцията. За разлика от предишните правителства, съставени от многопартийни коалиции, министър-председателят формира еднопартийно малцинствено правителство, основавайки се на относителния изборен успех на неговата партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). ГЕРБ спечели 39,7 процента от пропорционалния вот и 116 от общо 240 места в Парламента. Докато липсата на парламентарно мнозинство би могла да създаде някои рискове в дългосрочен план, това също така позволи на министър-председателя да назначи реформаторски кабинет с мандат да осъществи приоритетни мерки за смекчаване на въздействието на глобалната криза върху България и да постави икономиката на пътя на устойчивото сближаване с ЕС. 3. В момента България има енергията да осъществи структурни реформи с фокус върху възстановяването на общественото доверие в правителството и постигането на бързи резултати. Настоящото правителство се съсредоточава по-специално върху подобряване на управлението и на обществените услуги, върху по-доброто оползотворяване на средствата от еврофондовете, както и върху възстановяване на икономическия растеж и нетното създаване на работни места. Възможно най-бързото присъединяване към Европейския валутен механизъм (ЕRМ-2) и последващото приемане 1 Виж Ан-Мари Гулд, “Ролята на паричния съвет в стабилизирането, финансите и развитието на България, септ. 1999, том 36, №3 (Anne-Marie Gulde: The Role of the Currency Board in Bulgaria’s Stabilization, Finance & Development, Sept. 1999, Volume 36, #3); http://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/1999/09/gulde.htm 8 I. Национален контекст и постижения на еврото продължават да са основна цел, която е в основата на консервативния фискален подход на България. Осъществяването на тази задача представлява сериозно предизвикателство предвид ограничения фискален и институционален капацитет. Същевременно глобалната икономическа криза създаде възможност за ускоряване на реформите с още по-голям натиск от страна на общественото мнение и благодарение на европейската подкрепа за реформите. 4. Въпреки ясно изразените политически различия между партиите, представени в Парламента, сред всички политически сили е налице широка подкрепа за ключовите институционални, икономически и монетарни политики. Нито едно правителство не е било преизбирано за два последователни мандата от политическите промени през 1989 г. досега. Въпреки това всички водещи партии, представени в Парламента от 1997 г. насам, са изразили пълна подкрепа за механизма на паричния съвет, за приемането на вече установените общи правни норми на Европейския съюз (Acquis Communautaire) и за членството в ЕС, както и за осъществяване на реформите за присъединяване към Европейския валутен механизъм ERM-2. Каре 1: България и ЕС: Усилия за усъвършенстване на съдебната система, за борба с престъпността и корупцията Когато България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 г., сред европейските институции съществуваха тревоги относно бавния напредък на съдебните реформи, борбата с корупцията и организираната престъпност. Тези недостатъци бяха изтъквани като сериозно препятствие пред способността на двете държави да прилагат ефективно европейските политики за гарантиране на основните права на населението като граждани на ЕС. За да помогне на най-новите си членове да продължат да работят по тези проблеми, Eвропейската комисия (ЕК) въведе един безпрецедентен механизъм – Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) - за да следи напредъка чрез шестмесечни доклади. Бяха определени шест критерия за съдебните реформи и за справяне с организираната престъпност и корупцията. В отговор на изводите на докладите, че България страда от слаба съдебна система, корупция и организирана престъпност, през юли 2008 г., ЕК изпрати на България силен сигнал, като замрази около 500 млн. евро финансова подкрепа от Структурните фондове и отне правата на две български агенции да управляват средствата от фондовете на ЕС. Когато дясно-центристкото правителство встъпи в длъжност през 2009 г., то бързо предприе стъпки към поправяне на отношенията с ЕС и в края на същата година Съюзът разблокира част от замразените средства. Последният доклад от МСП (от февруари 2011 г.) отчита постигнатия напредък и признава, че България е подобрила работата на прокуратурата си, започнала е структурни реформи в приходната и митническа агенции и е започнала работа върху антикорупционна стратегия. Въпреки това докладът призовава към „стъпки за допълнително подобряване на съдебната практика и непрекъснато усъвършенстване на структурирането, управлението и сътрудничеството между съдебната власт, полицията и другите разследващи органи.” Като се има предвид водещата роля на Комисията сред партньорите по въпроси на държавното управление, Световната банка ще оказва подкрепа само в някои сектори в тази област в съответствие с исканията, като например, работа в железопътния сектор (виж параграф 89 като пример по предложения подход към управлението на сектора). Б. Икономически постижения и перспективи2 5. Глобалната финансова криза от 2008 – 2009 г. оказа отрицателно въздействие върху България. След десетилетие на устойчив растеж България навлезе в дълбока рецесия, с намаление в БВП от 4,9 процента през 2009 г. Със засилването на рецесията в основните търговски партньори на България, износът рязко намаля, като същевременно безработицата през четвъртото тримесечие на 2009 г. бързо се покачи до 8 процента от рекордно ниските си нива от 5,1 процента през четвъртото тримесечие на 2008 г. Инвестиционният и потребителски бум от миналото, който беше основният двигател на растежа, беше прекъснат внезапно с рязкото свиване на външното финансиране, главно под формата на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Инвестициите намаляха с 33 процента през 2009 г. Тъй като приливът от ПЧИ намаля и вътрешното търсене се сви, вносът спадна рязко и търговският дефицит намаля, дефицитът по текущата сметка се сви до 9,9 процента от БВП през 2009 г. в сравнение с 23,1 процента през 2008 г. Със задълбочаването на рецесията търсенето на кредити спадна, банките затегнаха условията на кредитирането, а несигурността нарасна. Инфлацията спадна до 2,5 процента през 2009 г. от 12 процента през 2008 г., тъй като международните цени спаднаха и натискът от нарастването на заплатите намаля с намаляването на търсенето на работна ръка в производството, строителството и 2 Оценки и прогнози на Световната банка към края на януари 2011 г. 9 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. недвижимите имоти. Тези сектори бяха тежко засегнати от резките колебания на глобалното търсене и бързото намаляване на използването на заемен капитал. 6. Резервите, натрупани през добрите години, помогнаха за смекчаване въздействието на кризата. Фискалните излишъци, натрупани за периода 2004-2008 г., бяха запазени във фискалния резерв, който достигна 12,1 процента от БВП през 2008 г. Общият публичен дълг (външен и вътрешен) през този период намаля наполовина до 15,5 процента от БВП. Затова, когато фискалните приходи се влошиха през 2009 и 2010 г., България разчиташе на вътрешни източници, за да финансира възникващите фискални дефицити. Доста големите фискални резерви и по-строгите изисквания към резерва на банките в България в сравнение с останалата част от ЕС допринесоха за натрупването на международни резерви до 35 процента от БВП в края на 2008 г. По-високите капиталови изисквания към банките и споразуменията с банките-майки да реинвестират банковите печалби спомогнаха за заздравяването на банковата система в условията на висока нестабилност на финансовите пазари. 7. През 2010 г. растежът започна да се възстановява, подпомогнат от силното външно търсене. За пръв път от началото на кризата БВП нарасна през второто тримесечие на 2010 г. с 0,5 процента в сравнение с предходната година, като растежът се увеличи до 1 процент през третото тримесечие на 2010 г. Икономическото възстановяване беше предвождано от износа, който до третото тримесечие на 2010 г. се беше възстановил до нивата от преди кризата. Подобреното външно търсене обаче не се изрази в повишаване и на вътрешното търсене. Потреблението, възпрепятствано от високата безработица и затегнатия кредитен пазар, се свиваше през първите три тримесечия на 2010 г., а и инвестициите продължаваха да намаляват, макар и с по-бавен темп. Секторите на преработвателната промишленост, търговията и туризма се възползваха от подема в глобалното търсене, докато строителството и недвижимите имоти, които бяха водещи по растеж в предкризисния период, продължиха да се свиват. Годишното нарастване на БВП през 2010 г. остана почти нулево и се очаква да се повиши до около 2,5 процента през 2011 г. Правителството счита, че растежът на БВП през 2011 г. може да стигне до 3,6 процента. 8. Нарастването на износа и по-нататъшното отслабване на притока на частни капитали бяха в подкрепа на така нужната корекция на външните дисбаланси. Дефицитът по текущата сметка намаля до 1 на сто от БВП през 2010 г. от близо 10 на сто през 2009 г. като търговското салдо спадна до историческо дъно, а усвояването на средствата от ЕС нарасна значително. Растежът на износа в сравнение с предходната година през 2010 г. се ускори до около 33 процента, отразявайки силното външно търсене, особено извън ЕС, и по-високите цени на металите и нефта. Възстановяването на вноса беше по-малко впечатляващо и се определяше главно от повишаването на цените. При спадащо ползване от банките и фирмите на заемно финансиране от чужбина, нетният приток на капитали през 2010 г. стана отрицателен. Фирмите се колебаеха да вземат заеми от чужди кредитори в условията на забавена икономическа активност и несигурност по отношение на темпа на възстановяване. Това доведе до спадане на нетния приток на ПЧИ до почти една трета от равнището им преди една година. 9. При отслабващо трансгранично финансиране от банките-майки и спадане на вътрешното търсене, растежът на кредитирането почти замря, а състоянието на портфейлите на банките се влоши, но въпреки това банковата система остава стабилна. Кредитирането на частния сектор рязко намаля от над 30-процентен растеж през 2008 г. до едва 1,3 процента през 2010 г. Депозитите, основно на домакинствата от страната, нарастваха стабилно, компенсирайки напълно намаляващите депозити на чуждите граждани. Същевременно търсенето на кредити спадна и делът на необслужваните заеми се увеличи от 2,5 процента в края на 2008 г. до 11,9 процента в края на 2010 г. Въпреки това съществуващите строги правила за капиталова адекватност поддържаха банките добре капитализирани и ликвидни. Капиталовата адекватност в България в края на 2010 г. беше 17,5 процента, т.е., значително по-висока от изискваните 12 процента в България и 8 процента в повечето държави от ЕС. Българската народна банка (БНБ) допълнително засили банковия надзор, както и следенето на ликвидността и стрес-тестовете на банките – обменът на информация с надзорниците от банките-майки се подобри, а в БНБ беше създадено Звено за финансова стабилност. 10. Затягането на фискалната дисциплина запази бюджетния дефицит през 2010 г. при 3,9 процента от БВП на касова основа. В бюджета беше заложено замразяване на пенсиите и заплатите, 10 I. Национален контекст и постижения продължаваща оптимизация на публичната администрация, 20-процентно намаляване на държавните и 15-процентно намаляване на общинските разходи. Макар и бавно, придвижено беше обслужването на просрочените плащания, натрупани през 2009 г., и към края на 2010 г. просрочените плащания съставляваха 0,6 процента от БВП, т.е. наполовина от нивото им отпреди година. Намаляването на държавните приходи беше забавено в резултат на постепенното възстановяване на вноса и засилените мерки за повишаване на събираемостта на данъците. Вследствие на това фискалният дефицит беше ограничен до 3,9 процента от БВП в сравнение с първоначално планираните 4,8 процента. 11. В средносрочен план се очаква ускоряване на растежа в България. Прогнозира се обемът на производството през 2011 г. да се увеличи с 2,5 процента, като до 2013 г.3 растежът да се ускори до 3,5 процента. Положителната разлика в темповете на растеж, която България имаше спрямо Еврозоната, спадна значително през 2009 г. и 2010 г., но се очаква да се възстанови в средносрочен план. Нарастването на обема на производството се очаква да дойде от подобрените възможности за износ и от постепенното възстановяване на вътрешното търсене. Текущите и планираните реформи,4 насочени към повишаване на качеството на инфраструктурата и бизнес-средата, както и към подобряване на образователната среда и иновациите, вероятно ще допринесат за повишаване на конкурентоспособността на българските фирми. Устойчивото подобряване на износа ще бъде в подкрепа на пазара на труда и на кредитния пазар, което ще спомогне за възстановяване на свитото частно потребление. Инвестициите през 2011 г. вероятно ще се засилят, макар и със скромен темп, тъй като ще бъдат ограничени от все още слабия приток на капитали от чужбина и по-рестриктивните условия за кредитиране на местния пазар. Вече подготвените големи инвестиции и планираните подобрения на инфраструктурата, финансирани основно със средства от Структурните фондове на ЕС, вероятно ще подкрепят възстановяването на частните инвестиции. 12. Прогнозира се инфлацията в средносрочен план да остане около 3 процента. Поддържането на относително ниски нива на инфлация и подобряването на състоянието на продуктовия пазар и пазара на труда ще подкрепят постигането на целта, заложена от правителството за встъпване в ЕRМ-2 в средносрочен план, и последващото влизане в Еврозоната (като по този начин се прекрати действието на механизма на паричния съвет). Инфлацията се очаква да се повиши до около 4 процента през 2011 г., отразявайки глобалното повишение на цените на храните и на енергийните източници, след което да спадне до около 3 процента. 13. Очаква се започналата през 2009 г. бърза корекция на външните дисбаланси да се забави в процеса на настигането на останалите европейски страни. Дефицитът по текущата сметка се очаква да се повиши до 3 процента от БВП през 2011 и 2012 г. и до 2013 г. да достигне около 3,9 процента в съответствие с очакваното постепенно възстановяване на капиталовите потоци от чужбина. Очаква се потоците от ПЧИ да останат основен източник за финансиране на платежния баланс, докато финансирането от банките-майки вероятно ще остане ограничено поради опасения, свързани със суверенния дълг и стабилността на финансовия сектор в редица държави от Еврозоната. Това би довело до постепенно намаляване на брутния външен дълг. Очаква се със засилване усвояването на средствата от европейските структурни фондове да се увеличат текущите и капиталовите трансфери от ЕС. Освен това разполагаемите големи вътрешни спестявания ще оказват подкрепа за очертаващото се възстановяване без прибягване до значително външно финансиране в средносрочен план. 14. С преструктурирането на публичните разходи в средносрочен план се очаква фискалната консолидация да продължи. Правителствената средносрочна фискална рамка предвижда намаляване на фискалния дефицит до под 3 процента от БВП през 2011 г. и постигане на приблизително балансиран бюджет до 2013 г. Законът за бюджета за 2011 г. цели дефицит от 2,5 процента от БВП. За постигането на фискалната цел за 2011 г. се разчита на подобрена събираемост на приходите – както на приходите от данъци, така и на подобрено усвояване на средства от европейските фондове – но също така и на непрекъснато ограничение на разходите. Що се отнася до разходите, мерките за фискална консолидация предвиждат задържане на нарастването на заплатите и разходите за пенсии, подобрение в управлението на финансирани от ЕС проекти и във финансирането на здравеопазването. 3 Национална програма за реформи за периода 2010–2015 г., подкрепяща осъществяването на стратегията „Европа 2020“, ноември 2010 г. 4 Национална програма за реформи за периода 2010–2015 г., подкрепяща осъществяването на стратегията „Европа 2020“, ноември 2010 г. 11 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. 15. Очаква се съотношението между общия брутен външен дълг и БВП да продължи низходящата си тенденция от 101 процент през 2010 г. до 88,8 процента към 2013 г. Публичният и публично гарантираният външен дълг е на ниски нива от 11,5 процента от БВП през 2010 г. и се очаква да остане почти непроменен до 2013 г. в съответствие с планираната средносрочна фискална корекция. Общото ниво на държавния дълг (външен и вътрешен, по дефиницията ESA 95) остава с адекватна валутна, лихвена и матуритетна структура, и през 2011 г. се очаква да бъде едно от най-ниските нива в ЕС. Очаква се частният външен дълг, който през 2010 г. възлизаше на 89,4 процента от БВП, да намалее значително, тъй като несигурността, която съществува в еврозоната и световните финансови пазари, служи също и като ограничение за действието на каналите за финансиране на дълга, наблюдавани в предкризисния период. Почти две трети от дълга в частния сектор представляват или междуфирмена задлъжнялост или задължения към банките-майки от страна на българските им дъщерни филиали. Междуфирмената задлъжнялост възлиза на 43 процента от външния частен дълг, докато заемите на банките, основно от техните централи и под формата на краткосрочни депозити, представляват други 20 процента. Следователно немеждуфирменият дълг тогава възлиза на около 30 процента от БВП. 16. Продължаващото глобално намаляване на съотношението между заемния и собствения капитал и проблемите със суверенния дълг в някои от държавите от Еврозоната вероятно ще ограничи или дори може да обърне посоката на финансирането от банките-майки. Продължаващите финансови затруднения на банките-майки биха могли да утежнят този риск. Съществува също и риск фирмите все по-често да не успяват да обслужват своите дългове, в случай че възстановяването на икономиката се развива по-бавно от очакваното, или претърпи сътресения. 17. Въпреки това тези рискове се смекчават от съществуващите буфери в банковата система, както и от структурата на частния външен дълг. Така например Международният валутен фонд (МВФ) отбелязва в последния си анализ на устойчивостта на дълга на България (юни 2010 г.), че съществуващите капиталови буфери и по-строгият банков надзор на макро-равнище вероятно ще продължи да оказва подкрепа на стабилността на банковия сектор. Според оценката на Световната банка тези условия остават в сила. Освен това банките-майки вероятно ще запазят експозицията си в България, тъй като - макар че намалява – доходността в страната остава по-висока от тази в Еврозоната. МВФ отбелязва също така, че големите брутни външни резерви, които възлизаха на 36 процента от БВП през 2010 г., осигуряват надеждност в случай, че външната среда се влоши. Високите нива на трансграничните заеми от банките, наблюдавани по време на бума, са били свързани с бързата кредитна експанзия на вътрешния пазар. Това не е вероятно да се повтори в средносрочен план, тъй като световната финансова система продължава да намалява използването на привлечен заемен капитал. Брутният външен дълг на банките намалява, като вече възлиза на 70 процента от нивото си по време на кризата и се очаква да продължи да спада. Тъй като външният приток на капитали остава слаб, банките разчитат на вътрешния пазар за привличане на депозити, които напълно компенсират спада на чуждестранното финансиране. По-конкретно - докато лихвените проценти продължават да спадат, депозитите на домакинствата са се увеличавали всеки месец след края на 2008 г. (от 11,3 млрд. евро на 13,3 млрд. евро в края на ноември 2010 г.), което отразява силното доверие в банковия сектор. Що се отнася до небанковия корпоративен сектор, рисковете от разсрочването на междуфирмените задлъжнялост, включително тази към банките-майки, се смекчават от трайните интереси на чуждестранните инвеститори и възможността за предлагане на по-гъвкави срокове за погасяване на задлъжнялостта на техните дъщерни дружества или дори за трансформирането на задлъжнялостта в акции. 12 I. Национален контекст и постижения Таблица 1: България: Подбрани показатели 2007-13   Действителни Приблизителни Прогнозирани 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 Национални сметки и цени               Реален растеж на БВП (процентна промяна) 6.5 6.2 -4.9 0.0 2.5 3.0 3.5 ИПЦ (процентна промяна) 7.6 12.0 2.5 3.0 3.7 3.0 3.0 Дефлатор на БВП (процент) 9.2 8.4 4.1 3.0 3.1 2.2 2.3 Растеж на номиналната заплата (процент) 20.6 22.7 8.5 9.7 5.0 4.5 5.0 Публичен сектор 17.4 25.4 9.3 5.1 3.0 2.0 2.5 Частен сектор 23.3 22.3 7.4 11.8 5.8 5.3 5.8 Инвестиции (процент от БВП) 34.1 37.5 25.6 22.1 20.8 19.4 18.0 Публични инвестиции (процент от БВП) 5.9 6.1 5.0 4.8 5.0 5.0 5.0 Частни инвестиции (процент от БВП) 28.2 31.4 20.6 17.3 15.8 14.4 13.0 Монетарни показатели               Широки пари (M3, годишна промяна в проценти) 31.2 8.8 4.2 6.2 5.3 5.3 5.9 Вътрешен неправителствен кредит (годишна промяна в проценти) 62.5 31.6 3.8 1.3 4.8 6.8 7.3 Фискална политика               Общ правителствен приход* (процент от БВП) 40.0 39.4 36.5 33.9 35.3 35.1 34.7 Общ правителствен разход* (процент от БВП) 36.7 36.5 37.4 37.8 37.8 36.6 35.8 Общ фискален баланс* 3.3 2.9 -0.9 -3.9 -2.5 -1.5 -1.0 Брутен публичен и публично гарантиран дълг/ БВП (процент) 18.6 15.5 15.5 16.7 19.3 19.2 17.6 Платежен баланс               Баланс по текущата сметка (процент от БВП) -25.2 -23.1 -9.9 -0.8 -3.2 -3.6 -3.9 Преки чуждестранни инвестиции, нетни (процент от БВП) 28.7 17.5 9.6 3.4 3.4 4.8 4.9 Условия на търговия със стоки (процентна промяна) -1.5 -1.4 -1.9 2.6 0.6 -1.2 -0.9 Обем на износа (процентна промяна) 11.1 12.5 -9.0 9.7 6.3 6.2 6.1 Обем на вноса (процентна промяна) 14.9 13.0 -23.1 -1.7 6.6 6.2 6.0 Управление на дълга               Външен дълг (процент от БВП) 94.3 104.7 107.9 102.3 97.9 93.8 88.8 Краткосрочен външен дълг (процент от БВП) 30.5 37.2 35.3 31.6 29.8 28.9 28.3 Брутен международен резерв (в месеци от вноса за следващата година) 5.9 5.5 8.0 7.4 7.8 7.6 7.4 Брутен международен резерв (в млн. евро) 11,937 12,713 12,919 12,977 12,920 13,513 14,011 Източник: Министерство на финансите, НСИ, БНБ, МВФ и Световна банка – данни и прогнози към края на м. ян. 2011 г. * Национална класификация, на касова основа. 18. В заключение - текущата макроикономическа рамка е общо взето благоприятна, но остават и рискове. Големите вътрешни и външни дисбаланси от последните няколко години бързо намаляха, главно поради резкия спад в капиталовите потоци и рецесията от 2009 г. Освен това правителството взима по-нататъшни мерки за укрепване на публичните финанси и за намаляване на фискалния дефицит под референтната стойност от 3 процента от БВП до 2011 г., както се препоръчва в процеса на сближаване с ЕС5. През февруари 2011 г. Съветът на Министрите на икономиката и финансите от държавите- членки на Европейския съюз (ЕКОФИН) оцени положително напредъка на България в коригирането на дефицита през 2010 г. и мерките, които бяха заложени в бюджета за 2011 г., за да се преустанови прекомерният дефицит. Въпреки това някои макроикономически рискове се запазват, включително бавният темп на икономическо възстановяване сред основните търговски и инвестиционни партньори на България и свързаната с това несигурност на капиталовите потоци, допълнителните неочаквани финансови сътресения, които биха могли да доведат до по-високи лихвени проценти и по-затегнати 5 Препоръка на Съвета към България с оглед прекратяване на състоянието на държавен свръхдефицит, Брюксел, 9.7.2010 г. 13 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. глобални финансови условия, и продължаващо повишаване на цените на енергийните източници. Вътрешните рискове са свързани с дисбалансите, натрупани в частния сектор, по-специално, с високата междуфирмена задлъжнялост. Както беше отбелязано по-горе, обаче, тези рискове се смекчават от: (i) солидния опит на България в сферата на фискалната дисциплина и продължаващите реформи за фискална консолидация; и (ii) добрата капитализация и солидното ниво на провизиите в банковия сектор. В. Условия на живот и демографски тенденции 19. Икономическите и социални политики в България през последното десетилетие доведоха до значително подобряване на социалното благосъстояние, но напредъкът в намаляването на бедността беше прекъснат през 2009 г. от глобалната икономическа криза. Въпреки значителното подобрение в социалното благосъстояние в цялата страна, както и растежът, насочен до голяма степен в полза на бедните, някои групи бяха по-облагодетелствани от други. В резултат все още съществуват големи и значителни различия. Домакинствата усетиха кризата основно чрез съкращенията на работни места и намаляването на заплатите. Рецесията доведе до увеличена безработица и непълна заетост на работната ръка, което е обрат в десетгодишната тенденция, както и до намаляване на доходите в неформалния сектор. След като кризата достигна дъното в първата половина на 2010 г., стандартът на живот на домакинствата започна да показва признаци на подобрение във втората половина на 2010 г. В Анекс 4 е представен подробен анализ на условията на живот преди и след кризата. 20. Също като други държави в Източна и Централна Европа България е изправена пред демографски преход. Между 2000 г. и 2025 г. се очаква населението на България да намалее с 18 процента или с около 1,5 млн. души6. За този период това е второто по величина намаляване на население в процентни пунктове сред държавите от бившия социалистически блок и бившия Съветски съюз. Освен това населението на България застарява бързо: очаква се делът на българите на възраст над 65 години да се увеличи от 16 процента през 2000 г. до 21 процента през 2025 г. – т.е. на четвърто място в региона. Двата вероятни риска от демографския преход са ограничаване на икономическия растеж поради намаляване на числеността на населението в работоспособна възраст и увеличен натиск върху фискалния баланс от почти неизбежно покачващите се разходи за пенсии, здравни и дългосрочни грижи. Г. Предизвикателства пред усвояването на средства от фондовете на ЕС в България 21. България е важен бенефициент на кохезионната политика на Европейския съюз, която има за цел да постигне по-голяма икономическа и социална съгласуваност в рамките на ЕС чрез прехвърляне на ресурси от по-напредналите към най-малко развитите региони. Основните финансови инструменти, които подкрепят тази политика, са Кохезионният и Структурните фондове. Средствата по тези фондове за безвъзмездно финансиране се допълват с национално съфинансиране и са предвидени за финансиране на дейности по Оперативните програми (ОП) на всяка държава-членка, отразяващи нейните национални приоритети. Вж. Анекс 5, където са разгледани Кохезионният и Структурните фондове на ЕС. 22. Според текущата финансова програма на ЕС за периода 2007–2013 г. приблизително 6,7 млрд. евро от Кохезионния и Структурните фондове са предназначени за България. Тези средства представляват приблизително една пета от българския БВП и - в среда на фискални ограничения - те представляват огромен потенциал за стимулиране на растежа чрез публични инвестиции. 23. Въпреки това повече от три години след присъединяването на страната към ЕС, степента на усвояване на средства от структурните фондове в България остава много ниска: усвоени са едва 10,9 процента от безвъзмездното финансиране на ЕС по седемте оперативни програми за страната. Степента на усвояване варира от 2 до 25 процента за седемте ОП. Степента на изпълнение, която разглежда само плащанията по проекти и изключва авансовите плащания, направени в началото на програмния цикъл, е още по-ниска. 6 From Red to Grey. The “Third Transition” of Aging Populations in Eastern Europe and the former Soviet Union, World Bank, 2007. 14 I. Национален контекст и постижения 24. След десетгодишно действие предприсъединителните фондове на обща стойност 2,7 млрд. евро за програмния период 2000 – 2006 г. също остават недооползотворени. Въпреки значителните усилия от страна на правителството да активизира дейностите през 2010 г. – последната година за усвояване на предприсъединителни средства, степента на изпълнение не оправдава очакванията. Дори с удължаването на срока на някои от проектите до 2011 г. и 2012 г., България ще загуби около 200 млн. евро от предприсъединителните средства. Освен това някои проекти бяха опорочени от нередности във финансовото им управление. 25. Изпълнението на финансирани от ЕС проекти се оказа особено предизвикателство. България продължава да се сблъсква с проблеми на ниво осъществяване на проектите. Ниската степен на договорени и изплатени средства може да бъде отдадена на процедурите за кандидатстване, изготвянето, оценяването и подбора на проектите, тяхното изпълнение на ниво бенефициент, както и на законови и институционални проблеми. Правителството предприе мерки за укрепване на капацитета за управление и усвояване на средства от ЕС, в това число, назначаване на министър, отговарящ за управлението на европейските средства. 26. През юни 2010 г. министър-председателят на България поиска спешна подкрепа от страна на Банката за ускоряване на усвояването на средства от ЕС с особено внимание към транспорта и водния сектор. От особена важност е подготовката и изпълнението на текущите програми, финансирани от ЕС, както и подготовката за следващия финансов период от 2014 до 2020 г. В резултат на това искане през август 2010 г беше подписан Меморандум за разбирателство между министър- председателя и президента на Групата на Световната банка за активизиране на сътрудничеството за развитие на инфраструктурата в България и за подкрепа при ускореното използване на средствата по фондовете на ЕС чрез техническа помощ и финансова подкрепа. 15 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. II. НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА А. Правителствена програма и Стратегията „Европа 2020“ 27. Ускоряването на сближаването на стандартите на живот с тези в ЕС е основна средносрочна цел7 на България. Програмата на ГЕРБ за 2009–2013 г. поставя ударение върху „категоричния ангажимент на българското правителство да модернизира България и да отведе държавата към нов етап на развитие, много по-близо до стандартите на ЕС”. Крайъгълните камъни, върху които правителството гради стратегията си за постигане на тези цели, са: (i) трайна макроикономическа стабилност, базирана върху разумна фискална политика; (ii) поддържане на механизма на паричния съвет при настоящия обменен курс до влизането на страната в Еврозоната; (iii) ускорени структурни реформи за подобряване производителността и конкурентоспособността на икономиката, на ефективността и качеството на публичните услуги; и (iv) добро управление, прозрачност и диалог със социалните партньори. Освен това правителството вижда ефикасното използване на средствата от европейските фондове като възможност, която България не може да пропусне по пътя на ускорената евроинтеграция. По този начин правителството се надява не само да ускори процеса на възстановяване от настоящата икономическа криза, но и да заложи основите за устойчив икономически растеж. Каре 2: Стратегията „Европа 2020“ и Националната програма за реформи на България През март 2010 г. Европейската комисия - изпълнителният орган на ЕС - обяви Стратегията „Европа 2020“ с основна цел излизане от кризата и стимулиране на растежа до края на десетилетието. Новата стратегия заменя приетата през 2000 г. Лисабонска стратегия, която до 2010 г. така и не успя да превърне ЕС в най- динамичната и основана на знанието икономика в света. Оповестена като последица от разгръщането на глобалната криза, Стратегията „Европа 2020“ призовава 27-те държави членки да концентрират усилията си върху три приоритетни области:  Интелигентен растеж: развитие на икономика, основаваща се на знание и иновации.  Устойчив растеж: насърчаване на ефективно използваща ресурсите, по-зелена и по-конкурентоспособна икономика.  Приобщаващ растеж: създаване на благоприятни условия за икономика на високата заетост, осигуряваща социално и териториално равенство. В съответствие с новите механизми за финансово управление на ЕС България трябва да представи своя собствена Национална програма за реформи (НПР) и да се ангажира с постигането на национални цели, които ще допринесат за постигането на главните цели на Стратегията „Европа 2020“. Като част от европейските механизми НПР също така дава възможност на ЕК и на Съвета да осъществяват надзор върху икономическите политики на държавите-членки. Националната програма за реформи на България 2011-2015* определя средносрочни приоритети, които включват следното:  По-добра инфраструктура – по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкурентоспособни градове, осигуряващи достъпни услуги и по-добра връзка с по-малко развитите региони, запазване и развитие на българското природно, културно и историческо богатство;  Конкурентоспособна младеж – намаляване дела на рано отпадащите от училище, повишаване на броя на младите хора с висше образование, насърчаване на младите учени и пълна реализация на потенциала на младите хора в България;  Най-добрата бизнес среда в ЕС – най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (включително в сферата на НИРД и иновациите), фискална стабилност и членство в Еврозоната;  По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебна система и върховенство на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност. * Националната програма за реформи 2011-2015 и Конвергентната програма 2011-2014, и двете приети от правителството през април 2011 г., заедно с оценката на Комисията и препоръките й, ще бъдат представени за одобрение на Европейския съвет през м. юни. 7 Въз основа на следните основни стратегически документи на правителството: Програма на правителството за европейско развитие на България 2009 – 2013 г.; Национална стратегическа референтна рамка (2007 – 2013 г.); Национална програма за реформи (2011-2015) и Програмата на ЕС за сближаване (2011-2014). 16 II. Национални приоритети и предизвикателства 28. За да ускори възстановяването от кризата, българската Национална програма за реформи e фокусирана основно върху повишаване на конкурентоспособността, за да може страната да се възползва от икономическото възстановяване, както в Европа, така и в световен мащаб. В нея са посочени шест основни фактора за поощряване на растежа и мерките за реформи. Както е посочено в Таблица 2, НПР ще разчита на финансиране от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС чрез Оперативните програми, разработени за насърчаване на конвергенцията в ЕС с участие на националния бюджет в справянето с тези предизвикателства. Таблица 2: НПР 2011-2015: Мерки за насърчаване на икономическия растеж Основни фактори за растежа Мерки Финансиране Подобряване ефективността • Пенсионна реформа • Национален бюджет на публичните разходи • Реформа в здравеопазването • ОП “Развитие на човешките и преразпределение на ресурси” публичните разходи към • Реформа в публичното засилващи растежа пера социално осигуряване • ОП “Административен капацитет” • Делегирани бюджети в • МФИ образованието Осигуряване на добре • Навременно и изчерпателно функциониращ и стабилен транспониране на Не е приложимо финансов сектор, като европейското законодателство предпоставка за устойчиво в националното развитие на икономиката • Без вътрешен натиск за промени, само следване на изискванията Осигуряване на по-добро и • Свързване на образователната • Национален бюджет по-ефективно използване система с нуждите на пазара • ОП “Развитие на човешките на трудовия потенциал на на труда ресурси” икономиката • АППТ по целеви групи, • ОП “Административен капацитет” социално включване, намаляване на бедността • Подобрени услуги на пазара на труда Справяне със слабите страни в • По-добра регулация • Национален бюджет бизнес средата и подобряване и намаляване на • ОП “Конкурентоспособност” на административната административните тежести ефективност • ОП “Регионално развитие” • Електронно управление • ОП “Транспорт” • Подобряване на административната • ОП “Административен капацитет” ефективност чрез • МФИ административна реформа Подобряване качеството • Реформа на висшето • Национален бюджет и ефективността на образование • ОП “Конкурентоспособност” образователната система и • Намаляване броя на рано системата на обучение • ОП “Развитие на човешките напускащите училище ресурси” • Учене през целия живот Подобряване на • Транспортна инфраструктура • Национален бюджет инфраструктурата за • Околна среда • ОП “Регионално развитие” осигуряване на достъп до инфраструктурата на водите и единния пазар • ОП “Транспорт” отпадъците • МФИ 17 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. 29. НПР 2011-2015 трансформира общите главни цели на стратегията „Европа 2020“ в национални цели, които отразяват специфичното развитие и траекторията на движение на България. Специфичните за България цели отразяват главните цели на ЕС, както е показано в Таблица 3, и включват такива амбициозни цели като достигането на 76-процентна заетост през следващото десетилетие. Въпреки това предвид променливите фактори във външната среда националните цели обаче подлежат на преразглеждане в средата на периода и ще бъдат преработени според необходимостта. Таблица 3: Стратегията „Европа 2020“ - Основни и национални цели Цели на ЕС Национални цели на България • 75% от населението на възраст между 20 и 64 • 76% от населението на възраст между 20 и 64 години да има работа години да има работа • 3% от БВП на ЕС да бъде инвестиран в НИРД • 1,5% от БВП на страната да бъде инвестиран в НИРД, съчетано с по-добра бизнес-среда • Постигане на пакета климатично-енергийни цели “20/20/20” • Постигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници от общото енергийно • Делът на преждевременно напускащите училище потребление; повишаване на енергийната да бъде под 10% и най-малко 40% от лицата на ефективност с 25% възраст между 30 и 34 години да имат висше или равностойно на висшето образование • Делът на преждевременно напускащите училище до 2020 г. да бъде намален до 11%, а • Намаляване на хората в риск от бедност с 20 36% от хората на възраст между 30 и 34 г. да милиона души. имат висше образование • 260 000 души по-малко да живеят в бедност Б. Интелигентен растеж – Предизвикателства и приоритети на правителството Иновации 30. България се присъедини към ЕС в момент, в който дейностите в сферата на науката, технологиите и иновациите се бяха превърнали в един от основните приоритети на политиката на Съюза. Стратегията „Европа 2020“ поставя иновацията на преден план сред стратегиите на растежа и призовава към повишаване на инвестициите в НИРД. Въпреки това постигането на целта за 1,5 процента от БВП за НИРД, заложена в Националната програма за реформи, ще се окаже значително предизвикателство, тъй като България в момента отделя 0,49 процента от БВП за НИРД. Концепцията за иновациите обаче обхваща много по-широк спектър дейности, отколкото само разходи за НИРД. България има възможност да се възползва от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС за изграждане на по-благоприятна среда за създаване на иновации в своите градски центрове и извън тях. Освен това в България е крайно необходимо да се укрепи триъгълникът на знанието, а именно: бизнес- университети-изследователски институти. Извършването на повече качествена изследователска работа в университетите и изследователските центрове би могло да подпомогне иновативните форми на бизнес организация, като центровете за трансфер на знания и технологии, и стратегическото навлизане в секторите и подсекторите с висока добавена стойност в глобалните вериги на стойността. Образование 31. Образователните реформи в България доведоха до повишена ефективност на разходите, а понастоящем фокусът е насочен към подобряване на достъпа и включването, към отговорност за резултатите и качеството на образованието. Мащабните образователни реформи в България през 2007 – 2008 г. се фокусираха върху засилване на училищната автономия и ефективното използване на средствата. Резултатите от последното проведено през 2009 г. проучване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показват, че тенденцията към влошаване на качеството на образованието след 2000 г. е преодоляна. Макар че страната регистрира значителен напредък в представянето на учениците, тя все още изостава от някои други държави-членки на ЕС. В 18 II. Национални приоритети и предизвикателства контекста на стратегията „Европа 2020“ България е заложила национална цел за намаляване дела на преждевременно напускащите училище8 до 11 процента към 2020 г. (срещу 14,7 процента през 2009 г.) и увеличаване до 2020 г. на дела на 30-34 годишните лица с висше образование до 36 процента (срещу 27,9 процента през 2009 г.). Правителството е заложило седем приоритетни действия за постигане на тази цел чрез приемането на нова законова рамка за училищното и висшето образование, която реформира образователната структура: въвежда по-силни механизми за контрол на качеството на всички образователни етапи; насърчава включването; подобрява равнопоставеността; приспособява отчетната система към постигане на по-висока ефективност и повишаване на качеството на услугите; осигурява познанията и уменията, необходими за икономиката на знанието. Правителството се опитва да се справи с тези предизвикателства чрез нов Закон за предучилищното и училищното образование, който в момента се изготвя, и чрез набор инициативи, насочени към подобряване на законовата рамка за висшето образование. В. Устойчив растеж – Предизвикателства и приоритети на правителството Публична администрация и публични финанси 32. Бързите и големи увеличения на публичните разходи в България по време на годините на възход сега изискват значително коригиране. Конвергентната програма за 2011-14 г. и Националната програма за реформи 2011-15 са заложени в Средносрочната фискална рамка, с която се цели постигането на бюджетен дефицит под 3 процента от БВП, и подобрена ефикасност и ефективност на публичните разходи. Фискалната корекция ще разчита много на рационализацията на публичните разходи, а реформата в публичната администрация се фокусира върху нейната консолидация и създаването на съвременен публичен сектор, който предоставя благоприятна среда и основни публични блага чрез повишаване на квалификацията на служителите и по-голяма прозрачност и отговорност. Конкурентоспособност – регулаторна среда за бизнеса 33. В изпълнение на ангажимента си за създаване на благоприятни условия за бизнеса и за повишаване на конкурентоспособността България неизбежно ще трябва да подобри регулирането в бизнес-сектора, за да стимулира икономическия растеж. Националната програма за реформи залага приоритетна задача за подобряване на бизнес-средата, в това число работата на държавната администрация, подобряване на административната ефикасност и по-доброто регулиране. Съществуващият режим на държавните такси продължава да бъде в тежест на фирмите. Предсказуемостта и последователността на регулативните механизми в България остава много по- ниска в сравнение с останалите новоприети държави-членки на ЕС. България планира да се справи с обременителната регулативна среда и да управлява, наблюдава и контролира изпълнението на Програмата за по-добро регулиране 2010-2013 г. Транспорт - пътища и железници 34. Правителството постави подобряването на транспортната инфраструктура сред своите най- важни приоритети като средство за повишаване на икономическата конкурентоспособност и за постигане на устойчив растеж. Натрупаните стари проблеми в инфраструктурата представляват едно от основните препятствия пред ускоряването на процеса на сближаване с останалата част от Европа. Поради това в Структурните фондове на ЕС са заделени финансови средства в размер на около 1,5 млрд. евро в подкрепа на икономическото възстановяване, улесняването на регионалната икономическа интеграция и повишаването на ефективността на транспорта. Наличието на средствата по тези европейски фондове за безвъзмездно финансиране представлява безпрецедентна възможност, която правителството се стреми да използва максимално. Следователно ефективното и ефикасно усвояване на тези европейски средства е както основен приоритет, така и предизвикателство за правителството. Преодоляването на това предизвикателство изисква усъвършенстване на управлението в пътния 8 Показателят е измерен като процент от населението на възраст от 18 до 24 години с достигната степен на образование не по-висока от прогимназия (степени 0, 1, 2 или недостигната 3c по Международната стандартна класификация на образованието ISCED), които вече са извън училище. 19 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. сектор, включително формулиране на политики и стратегии, ефективно разпределение на ресурсите и изграждане на капацитет в правителствените институции. 35. В железопътния сектор, въпреки важните реформи през годините, предхождащи присъединяването към ЕС, българските железници продължават да работят неудовлетворително. Те изпитват трудности поради много ниската производителност на активите и персонала – около една трета от средната производителност в ЕС. Проблемът се усложнява от заварената в наследство голяма железопътна мрежа, която тепърва трябва да бъде преструктурирана, за да съответства на днешните пазарни условия. Тя генерира не само високи фиксирани разходи на железопътния отрасъл, правейки го по този начин по-малко конкурентоспособен от шосейния транспорт, но и води до по-високи разходи за данъкоплатците. Основното предизвикателство пред България е поддръжката на железопътна система с почти същата плътност на мрежата като средната за държавите-членки на ЕС, но с наполовина по- малка натовареност на трафика, една трета от производителността на труда и четири десети от БВП на глава от населението. Както и в пътния сектор, усвояването на около 600 млн. евро от фондовете на ЕС, предназначени за железниците, остава сериозно предизвикателство. Комбинираният трафик от пътници и товари през 2009 и 2010 г. е намалял с повече от 40 процента в сравнение с нивата от 2007 г. В резултат на това държавните компании Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и Български държавни железници” ЕАД (БДЖ) имаха тежки краткосрочни финансови проблеми през 2009 и 2010 г., включително затруднения с финансирането на своята дейност. Правителството предприе действия и започна значителна програма за реформа в железниците. След последната криза вече е наложително изпълнението на непрекъснати структурни реформи, насочени към управлението на сектора и предоставянето на услуги, които са необходими за превръщането на българските железници в жизнеспособен и гъвкав отрасъл. Зелен растеж и климатични действия 36. Икономиката на България е най-енергоемката в ЕС9, а българският енергиен сектор е отговорен за почти 70 процента от общите емисии на парникови газове, но в икономиката съществува голям потенциал за повишаване на енергийната ефективност, особено по отношение на сградите. Чрез пакета „климат-енергия“ в Националната програма за реформи България възприема най-важната и политически видима цел за европейски действия, свързани с климата, за най-малко 20 процентно намаление (спрямо нивата от 1990 г.) на емисиите на парникови газове (ПГ) до 2020 г. Програмата залага и своя собствена национална цел за повишаване на енергийната ефективност с 25 процента до 2020 г., допълвана от 16-процентна цел за генериране на енергия от възобновяеми източници. Подобряването на енергийната ефективност, особено в сградния фонд, е ключова област за използване на Европейските структурни фондове. Основният енергиен микс на България се състои от вътрешен добив на въглища, суров нефт, природен газ и ядрена енергия. Зависимостта от вноса на енергийни ресурси възлиза на около 52 процента, като процентът е особено висок за природния газ. Все още се разглеждат различни възможности за осигуряване на надеждността на доставките, насочени основно към дългосрочни решения, които биха диверсифицирали доставките на газ за страната, но доразработването на стратегическата рамка и ясно очертаната политика тепърва предстои. 37. Макар че стратегията за намаляване на емисиите на парникови газове се осъществява и планът за действие по повишаване на енергийната ефективност е в ход, редица области имат нужда от подобрение. Сред тях са: (i) методологии за оценяване и одити на спестената енергия; (ii) изисквания към наблюдението и отчетността; (iii) схеми за стимулиране; и (iv) подобряване на капацитета на основните агенции и на служителите на общинските администрации. Освен това трябва да бъде значително подобрен капацитетът на България за участие в Схемата за търговия с квоти на емисии парникови газове на ЕС (EU ETS) и за способността й да се възползва от други пазари на въглеродни емисии. България е силно уязвима от въздействието на климатичните промени, а не разполага със стратегия или с адекватен институционален капацитет, за да реагира. До 2012 година трябва да бъде разработен Национален план за действие по изменението на климата. Подобно на много други страни, в средносрочен план България се сблъсква с риска от значително повишение на 9 2009 Преглед на политиката за околната среда, SEC (2010) 975, Люксембург: Служба за официални публикации на Европейските общности, 2010 г., стр. 50 20 II. Национални приоритети и предизвикателства средногодишната температура, спадане на средното годишно количество на валежите и зачестяването като цяло на екстремни климатични явления. Отраслите, чувствителни към климатичните промени (воден сектор, земеделие, горско стопанство), биха били особено повлияни, което би затруднило допълнително икономиката на страната. Околна среда, воден сектор и земеделие 38. Водните ресурси на България са застрашени от климатичните промени и управлението на сектора има нужда както от значителни реформи, така и от инвестиции. Този сектор е затруднен и от сравнително ниските нива на усвояване на средствата по Структурните фондове на ЕС, разпределени в Оперативна програма „Околна среда“. Както и в други сектори, като например транспорта, пред ефективното усвояване има съществени пречки и необходимост от подобряване на следните характеристики: (i) административен капацитет, както на централно, така и на местно ниво; (ii) структури и умения за управление на проекти; (iii) наличие на адекватно изготвени проекти; и (iv) осигуряването на качеството в процеса на разработване на проектите и тяхното управление. Понастоящем правителството подготвя стратегия за водните ресурси, която включва и стратегия за водоснабдяването и отпадъчните води, и се ангажира да увеличи значително инвестициите в инфраструктурата за питейни и отпадъчни води. 39. Приносът на земеделието за устойчив растеж и приходите, генерирани в сектора, са под потенциала му, въпреки значителните публични разходи и достъпа до европейските фондове. Собствеността върху земята е разпокъсана и силно поляризирана, като 75,4 процента от стопанствата обработват само 6,6 процента от земеделските площи, а владеещите 0,8 процента от стопанствата обработват 78,5 процента от площите в големи ферми. Европейските субсидии за земеделските стопани облагодетелстват едва малко над една четвърт от населението, занимаващо се със земеделие, а възникващите конкурентоспособни средни стопанства се сблъскват с множество препятствия. Освен това въпреки че земеделието в България използва две-трети от водните ресурси на страната, напоителната (хидромелиоративната) инфраструктура е голяма, но се нуждае от по-добра поддръжка основно поради липсата на регулаторна рамка, която да изяснява собствеността и правата на ползване. Освен това налице е и спешна необходимост от разработването на нов закон за ползване на земеделските земи, който да подкрепи комасацията на земята и да подготви България за следващия кръг дискусии по европейската Обща селскостопанска политика. Г. Приобщаващ растеж – Предизвикателства и приоритети на правителството Социално включване на ромите 40. Бедността и другите предизвикателства, пред които са изправени уязвимите групи, в това число ромското население, са приоритетен проблем за Европейския съюз. Множеството измерения, в които се корени ромската бедност, различията между ромските общности и европейският контекст предполагат сериозна политическа намеса. България - като активен участник в Десетилетието на ромското включване 2005–2015, прилага през последното десетилетие различни стратегии и програми, насочени към ромското население. Въпреки това понастоящем България поставя ударението върху прилагането на един истински интегриран подход, който едновременно да решава проблемите на множеството причини за бедността, и да осигурява значителни икономически ползи от по-доброто включване. Анализът на експерти от Световната банка показва, че ползата от повишаването на производителността би могла да възлезе средно на 2412 евро годишно за всеки ром в работна възраст в страната. До края на 2011 г. България ще преработи своята стратегия за включването на ромите, за да се справи с някои нерешени проблеми, по които ромското население е особено уязвимо: • Заетост: Трудностите, с които се сблъскват ромите при достъпа до пазара на труда и повторното навлизане в него, са една от главните причини за бедност. Продължителната безработица, съчетана с оставянето на хората да живеят в бедност, води до психология на зависимост от социалните помощи, което затруднява още повече повторното връщане на пазара на труда. 21 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. • Образование: Съществуват пречки, които възпрепятстват ромските деца да завършат училище и много често са причина за затваряне на порочен кръг от бедност за няколко поколения. • Здравеопазване: В сравнение с другите въпроси, за здравните проблеми в ромските общности се знае твърде малко, което подчертава необходимостта от по-добър мониторинг. Подобряването на достъпа до здравни грижи, както и по-добрата превенция и информираност, са важни елементи от секторните програми. • Жилища: Въпросът с жилищната политика е комплексен и изисква тясна координация между властите и общностите. Необходими са ефективно законодателство и механизми за приложението му, за да се предотврати дискриминация в жилищната политика и за изясняване на собствеността върху имотите. • Социално подпомагане: Програмите от мрежата за социална защита, които осигуряват парична помощ на бедните, са важен източник на приходи за много ромски семейства. Необходими са непрекъснати усилия, за да достигат тези средства по-ефективно до бедните, без да се създават отрицателни стимули за работещите и търсещите работа. Социална защита – пенсии и пазар на труда 41. Без съществена реформа пенсионната система би могла да създаде фискални рискове и пречки за икономическия растеж на България. Конвергентната програма за 2011-14 г. представя дългосрочните параметри на една пенсионна реформа, която ще подкрепи настоящите планове за консолидация и ще гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Реформите ще бъдат насочени от една страна към консолидацията и стабилизацията на приходите от социални осигуровки, а от друга ще търсят начини за изплащане на по-адекватни пенсии и за справяне с демографските предизвикателства. Наскоро приетите поетапни промени на пенсионната система в България (първата част от тези промени влезе в сила от януари 2011 г.), бяха разработени за подобряване на устойчивостта на системата, която поглъща около 40 процента от публичните разходи. Тези промени включват увеличение на процента на осигуровките и на необходимите години осигурителен стаж, повишаване от 2021 г. на възрастта за пенсиониране, както и увеличение на вноските по индивидуалните пенсионно- осигурителни сметки (вторият пенсионен стълб) от 5 на 7 процента през 2017 г. Таванът на пенсиите ще се вдига постепенно и от 2014 г. ще бъде премахнат за новите пенсионери. 42. Участието на пазара на труда все още е ниско, като още съществува значително разминаване между квалификацията на безработните и нуждите на пазара на труда. По отношение на пазара на труда се очаква реформата в образованието да допринесе за дългосрочно подобряване на качеството на работната сила. В по-краткосрочен план и както е предвидено в НПР, правителството възнамерява да направи значителни инвестиции в следните области: обучение на работното място, което ще увеличи възможностите за работа и ще намали безработицата, особено сред младите; задължително обучение за регистрираните безработни; съдействие на изпадналите извън пазара на труда да навлязат в него; модернизация на обществените услуги по заетостта и въвеждане на обслужване на „едно гише“; повече възможности за използването на публично финансирани ваучери за развитие на уменията през целия живот, както за работещи, така и за безработни; описаните по-горе усилия за социално включване и засилване на участието на хората в неравностойно положение и етническите групи. Здравеопазване 43. Здравният сектор ще погълне 11,9 процента от публичните разходи през 2011 г., но все още се представя лошо по отношение на ефективността на предоставяните услуги и качеството на грижите. България има сериозни проблеми с разпределението на средствата и стимулирането в системата за финансиране на здравеопазването. Това най-ясно се вижда от непрекъснатото разширяване на неефективната болнична система. Броят на болниците се е увеличил от 298 през 2003 г. до 351 през 2009 г. със съпътстващо увеличение в броя на леглата въпреки демографския спад от 300 000 души. Нуждата от допълнителна бюджетна консолидация в бъдеще накара правителството да разработи мерки за повишаване на финансовата независимост на сектора на здравеопазването, както е посочено в предстоящата Конвергентна програма за 2011-2014 г. и НПР за 2011-2015 г., по-специално чрез 22 II. Национални приоритети и предизвикателства въвеждане на правила и методи за оценка на разходите за медицински дейности, както и за развитието на електронното здравеопазване и разработването на правила за финансово управление и отчетност на болничните заведения. Планирани са също така и допълнителни мерки, включително прилагане на нова национална здравна карта и въвеждане на диагностично-свързаните групи като начин на разплащане с болниците. Въпреки това за решаване на системните проблеми са необходими по-нататъшни усилия. 44. В здравната и образователната системи в България съществува равенство по отношение на участието на двата пола, но въпреки това, възможностите и участието на жените в икономиката остават значително по-малки от тези на мъжете10. Така например жените получават едва 55 процента от това, което се плаща на мъжете за извършване на подобна работа, като тяхната средна заплата е с 16 процента по-ниска от тази на мъжете. Затова елиминирането на тези несъответствия между половете е важно за постигане на справедливост и социално включване, но е също толкова важно и за подобряване конкурентоспособността на България – главният фокус на Националната програма за реформи. 10 Показателят е измерен като процент от населението на възраст от 18 до 24 години с достигната степен на образование не по- висока от прогимназия (степени 0, 1, 2 или недостигната 3c по Международната стандартна класификация на образованието ISCED), които вече са извън училище. 23 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. III. ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ГРУПАТА НА СВЕТОВНАТА БАНКА А. Опит и поуки 45. Стратегията за партньорство с Република България Резултатите накратко (СПБ) за периода 2007-2010 фин. години11 беше приета преди приемането на страната в ЕС и беше насочена Подкрепата на Групата на Световната банка по време на СПБ за периода 2007-2010 фин. към улесняване на икономическата и социалната г. спомогна за постигането на съществени интеграция на България в ЕС. През този период целите резултати. на България в областта на развитието се промениха от Над 700 000 души се възползваха от малки покриване на критериите за присъединяване към ЕС до подобрения на социалната инфраструктура ускоряване на сближаването със стандарта на живот в ЕС. и услуги на общинско и общностно Тези приоритети определиха структурата на СПБ, която равнище. (Проект “Социални инвестиции и постави акцент върху подкрепа за усилията на правителството насърчаване на заетостта”) за повишаване на производителността, създаване на работни Подобренията в администрацията по места, подобряване на фискалната ефективност и усвояване приходите и силният икономически на безвъзмездната помощ от ЕС, както и за насърчаване растеж допринесоха за повишаване на приходите от данъци и осигуровки с 4,6 на социалното включване. За периода на последната СПБ процентни пункта от БВП между 2002 г. и портфейлът на финансираните от Световната банка операции 2008 г. – най-висок ръст на приходите сред се увеличи с четири инвестиционни проекта и един проект за новите държави-членки на ЕС. (Проект допълнително финансиране. Освен това беше предоставена “Реформа в българската администрация по приходите”) поредица от три заема за развитие на политиките, с които бяха подкрепени реформите в областта на здравеопазването, Времето за регистриране на сделка с образованието, социалното включване и пазара на труда, недвижим имот и ипотека, както и сроковете за кадастрални услуги, бяха намалени от които бяха съобразени с разумната фискална политика на седем дни на един ден. (Проект “Имотна правителството. Нетните ангажименти за 2007-2010 фин. г. регистрация и кадастър”) възлязоха на равностойността на 1,1 млрд. щ.д.12 46. Като цяло предложената програма за заемно финансиране беше осъществена в предвидените обеми, въпреки някои забавяния и малки корекции. С правителството беше договорено СПБ да се основава на индикативна годишна сума на финансиране в размер на около 300 млн. щ.д. Заемите през 2007 фин. г. надхвърлиха с малко тази стойност, но планираните заеми за 2008 фин. г. бяха прехвърлени към 2009 и 2010 фин. години, в резултат на което през 2009 фин. г. бяха предоставени 409 млн. щ.д., а през 2010 фин. г. – 119 млн. щ.д. Причините за това бяха две. На първо място институционалният капацитет през първите години от присъединяването на България към ЕС беше ограничен поради силното съсредоточаване върху изготвянето на политиките и координацията с ЕК и европейските партньори. На второ място правителството трябваше да се концентрира върху създаването на институции и процедури за усвояване на средствата от ЕС, което отклони вниманието му от несвързаните с ЕС приоритети и забави изготвянето на проектите. Световната финансова криза също доведе до непредвидени бюджетни ограничения, което накара правителството и Банката да преразгледат приоритетите в портфейла. 47. Оценката на проектите в портфейла през периода на СПБ беше неизменно задоволителна до 2010 фин. г., когато съкращаването на публичните инвестиции доведе до забавяне на осъществяването на проектите. Портфейлът се състоеше от 14 проекта, включително два гранта от Глобалния екологичен фонд. Извършеният от Групата за независимо оценяване (IEG) преглед на пет проекта, приключени по време на последната СПБ, потвърди задоволителните оценки. През 2010 г. рейтингът на два проекта беше понижен поради забавяне в изпълнението им и оттогава правителството повиши усилията си за връщане в график на проектите от портфейла. 48. Основната характеристика на предходната СПБ беше стабилната програма за аналитична и консултантска дейност (АКД) в началния период, чрез която беше осигурена подкрепа за силен 11 Предходната СПБ първоначално обхващаше периода 2007-2009 фин. г., но беше удължена до 2010 фин. г. 12 Включително 7 проекта, започнати по време на действието на Стратегията за подпомагане на страната за периода 2003- 2005 фин. г. 24 III. Партньорство между Република България и Групата на Световната банка политически диалог и беше предоставена информация в процеса на разработване на проектите. За периода 2007 - 2010 фин. г. бяха предоставени около 20 продукта, чрез които бяха осигурени консултации в основни области на политиките като ускоряване на сближаването с ЕС, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, преструктуриране на публичните разходи за подпомагане на икономическия растеж и фискалната устойчивост. В резултат на това при встъпването в длъжност на новото правителство през юли 2009 г. Световната банка се намираше в добра позиция да представи на новия кабинет поредица от бележки по политиките, очертаващи предизвикателствата и вариантите за политики в 16 сектора, включващи железниците, горското стопанство, пенсионното дело и публичните финанси. 49. По време на периода на действие на последната СПБ Международната финансова корпорация (МФК) подкрепи 6 проекта, като общият размер на отпуснатите по тях средства възлезе на 371,9 млн. щ.д. Най-голямата отделна инвестиция е в областта на възобновяемата енергия – заем за изграждането на най-големия ветроенергиен парк в България. В съответствие със своите стратегически цели за България МФК предостави подкрепа на компания, инвестираща в селскостопански земи и насърчаваща комасацията. Във финансовия сектор МФК предостави подкрепа на една банка, специализирана в кредитирането на малки и средни предприятия (МСП) и инвестира във фонд за рисков капитал, насочен към сектора на МСП. В останалите отрасли по време на периода на действие на последната СПБ МФК осигури също така подкрепа за ключови проекти в областта на преработващата промишленост в страната – за модернизация и разширяване на голямо стоманодобивно предприятие и на един завод за преработка на стъкло. Чрез тези инвестиции МФК подкрепи развитието на екологосъобразни технологии. 50. Цялостните резултати от програмата на СПБ за периода 2007-2010 фин. г. се оценяват като умерено задоволителни. Програмата доведе до значителен напредък в постигането на два съществени резултата от СПБ – реформите в областта на образованието и пазара на труда – които бяха национални приоритети, и с които правителството беше силно ангажирано. Реформите в областта на образованието и пазара на труда бяха в основата на поредицата заеми за развитие на политиките за институционални реформи в социалните сектори (SIR DPL) – основното ядро на СПБ. Що се отнася до образованието, СПБ подкрепи усилията на страната за провеждане на реформи във финансирането на училищата и оценяването на успеваемостта, които доведоха до положителни резултати по отношение на приема в училищата и постиженията на учениците. Динамиката на пазара на труда също така беше подобрена значително с въвеждането на по-гъвкав кодекс на труда и на по-силни стимули за повишаване на заетостта при предоставянето на социално подпомагане, които допринесоха за намаляване на числеността на бенефициентите по програмата за гарантирания минимален доход (ГМД) в периода на икономически растеж. 51. Програмата на СПБ обаче постигна ограничен напредък по отношение стабилизирането на публичните разходи за здравеопазване и повишеното усвояване на средствата от ЕС. Трудността на реформите в здравеопазването, като например, оптимизирането на болниците, беше подценена и предстоящите избори през 2009 г. забавиха реформите. Независимо от това програмата на СПБ постави основите за бъдещи реформи и правителството отчита важността на постигането на напредък в реформите на здравеопазването. Що се отнася до усвояването на средствата от ЕС, ограниченията в публичния сектор и в институционалния капацитет се оказаха основните препятствия пред изготвянето и изпълнението на проекти за финансиране от ЕС, и не получиха адекватни решения през периода на СПБ. Извлечени поуки 52. СПБ можеше да отчете по-добре ограничения капацитет на българските институции и да намали мащабите на програмата в процеса на изготвянето и изпълнението й. Докато качеството на проектите, осъществени през периода на действие на СПБ беше задоволително, изпълнението на някои проекти беше забавено. Тези забавяния могат да бъдат обяснени, наред с други фактори, и с ограничения институционален капацитет, който пролича през първата година след присъединяването към ЕС, и който наложи на България значително повишени изисквания по отношение на изготвянето на политиките и координацията с ЕК и партньорите от ЕС. Освен това България даде приоритет на 25 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. създаването на институционални структури, свързани с ЕС, което може би забави подготовката по проекти на Световната банка, имащи за цел да подкрепят усвояването от България на средствата от европейските фондове. 53. Стратегията за партньорство можеше да се възползва от по-целенасочена програма за справяне с ограничения институционален капацитет в България, за да изпълни целта за по-добро усвояване на европейските фондове. Предшестващата стратегия включваше скромни интервенции чрез два проекта за предоставяне на техническа помощ за подготовката на проекти, отговарящи на условията за финансиране с безвъзмездна помощ от ЕС. Стратегията за партньорство подцени степента на изграждане на институциите, необходима за постигане на тази цел, и фокусира повече внимание върху създаването на фискално пространство. До края на периода на предходната стратегия България продължи да недоусвоява заделеното безвъзмездно финансиране от ЕС. Оттогава преодоляването на ограничения институционален и административен капацитет се очертава като основен приоритет и за правителството, и за ЕК, а фискалният план на правителството сега е приведен в съответствие с целта за усвояване на еврофондовете. Въз основа на поуките, извлечени от изпълнението на предишната стратегия, СПБ за 2011-2013 г. поставя изграждането на институционален и административен капацитет в основата на програмата, като започнатите и предлаганите дейности са разработени с отчитане на приоритета за усвояване на средствата от ЕС. 54. В държавите-членки на ЕС, които имат достъп до значителна безвъзмездна помощ от ЕС, Световната банка се намира в по-добра позиция да предоставя подкрепа за реформи в политиките, съответстващи на приоритетите на ЕС и укрепващи капацитета и институциите на страната. Предимствата на Банката очевидно се възприемаха като водещи в областта на реформите в политиките и институционалното укрепване, а не в предоставянето на заемно финансиране. Бъдещите заеми на Световната банка за България би следвало да служат като допълнително финансиране в области, за които не се предоставя финансиране от ЕС, или в които финансирането от Банката ще способства за използването на други ресурси, или ще насърчава иновациите. 55. Преди реформите в България да бъдат подкрепени с външно финансиране, към тях трябва да бъде заявен ясен ангажимент и те да бъдат припознати като собствено дело. Банката допринесе значително към дебата за реформите в България, но не винаги е изчаквала да получи ясен сигнал за ангажимент преди да предостави подкрепа за подобни реформи. Така например, предложенията за реформи в областта на образованието получиха силна подкрепа и затова бяха осъществени успешно. За разлика от тях, в здравеопазването нямаше много доказателства за ангажираност към реформите, подкрепяни по програмата на заемите за развитие на политиките, и напредъкът в този сектор не беше голям. Консултации по СПБ 56. Характеристиките на СПБ бяха предмет на задълбочени дискусии с правителството за бъдещата програма на Групата на Световната банка и консултации с ключови национални и международни заинтересовани страни. Променящата се роля на Групата на Световната банка в България беше обсъдена на срещи с представители на мозъчни тръстове, политически партии, гражданското общество, в това число, на организации на ромите и представителни организации на частния сектор. Националните заинтересовани страни изразиха общото мнение, че предимствата на Групата на Световната банка са в нейните световни и регионални познания, и в експертния й опит. Тези познания и експертен опит би следвало да допринесат за постигане на напредък от България по отношение на структурните реформи в ключови сектори и да доведат до повишено усвояване на финансирането от ЕС. Докато предоставянето на знания се разглежда като централен елемент на развиващото се партньорство, няколко заинтересовани страни подчертаха необходимостта от допълващо финансиране от Световната банка в подкрепа на разработването и прилагането на секторни реформи. Тези възгледи бяха споделени и от международните партньори. СПБ беше изготвена в тясно сътрудничество с Европейската комисия, в частност с Генерална дирекция ”Регионална политика”, която управлява голяма част от средствата на ЕС. Eвропейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и посланици на държавите-членки на ЕС, които също се включиха в диалога по разработването на СПБ. 26 III. Партньорство между Република България и Групата на Световната банка Б. Принципи на действие на СПБ 57. Допълняемост. България се стреми да се възползва в най-голяма степен от количествените и качествените ползи от членството си в ЕС, включително ефективното използване на безвъзмездната помощ от ЕС. СПБ ще осигури допълняемост по отношение на дейностите, подкрепяни от европейските институции и инструменти. Програмите на правителството са тясно обвързани с бюджетния програмен период на ЕС. По тази причина Групата на Световната банка ще съобрази цикъла на СПБ с текущия програмен и финансов цикъл на ЕС (2007-2013 г.) Това ще даде възможност на СПБ да обхване втората част от текущия програмен цикъл на ЕС, както и важната фаза на стратегическо планиране и подготовка на следващия финансов период (2014-2020 г.). 58. Гъвкавост. Българските власти подчертаха също така необходимостта от гъвкавост поради: (i) продължаващата несигурност в процеса на възстановяване на световната икономика, (ii) бързите промени в икономиката, в процеса на които България настига останалите държави от ЕС и свързаните с това структурни промени, и (iii) факта, че времето и последователността на жизненоважните реформи и техният краен успех не зависят само от технически фактори, а трябва да се отчита и въздействието на икономическата политика, което изисква гъвкаво управление на промените от правителството. По тази причина, СПБ не прави опит да определи програма за периода до 2013 г. Вместо това бъдещите дейности ще се определят по критериите на трите стълба, посочени в Раздел III-В на настоящия документ, както и от приоритетите на правителството, от възможностите на Банката да откликне на исканията и от добавената стойност на предложената подкрепа от страна на Банката. 59. Партньорство за знания и иновации. Правителството на България изрази интерес към създаването на основаващо се на иновации партньорство за знания. Това дава възможност на България да се възползва от световния и регионалния опит на Банката, както и от предоставяне на знания и консултантски услуги въз основа на доброто познаване на България и на конкретните сектори. Докато Групата на Световната банка ще осигурява световни и регионални знания и добри практики според конкретните нужди, тя също така ще прилага иновативни подходи и ще се учи със и от България в полза на други страни. В. Стълбове за действия и резултати от СПБ 60. Подкрепата на Групата на Световната банка се основава на българската Национална програма за реформи за осъществяването на стратегията „Европа 2020”. Целта на СПБ е да подкрепи България в укрепването на нейните институции и политики за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тези цели са тясно обвързани с трите стратегически приоритета на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия, които се съсредоточават върху конкурентоспособността, социалното приобщаване и изменението на климата. Дейностите по СПБ са организирани в три стълба: (i) знания и консултантска подкрепа за реформи на политиките за осъществяване на националната програма за реформи, (ii) знания и консултантска подкрепа за укрепване на институциите и капацитета за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС и (iii) допълващо и избирателно предоставяне на заемно финансиране. В Таблица 4 са посочени текущите дейности и дейностите, които са в процес на обсъждане за 2011-2012 фин. г., в съответствие с целите на Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. 61. Предвижда се знанията и консултантските услуги да се осигуряват все по-често чрез механизма за предоставяне на услуги срещу заплащане. Правителството и Световната банка проучиха възможностите за предоставяне на услугите на Банката в областта на познанията и консултантските услуги чрез използване на структурните фондове на ЕС. В тясно сътрудничество с европейските институции (ЕК, ЕИБ) и международните финансови институции (ЕБВР и Световната банка), правителството в момента разработва механизъм за значително увеличена техническа подкрепа за повишаване на усвояването на средствата от еврофондовете. Такава подкрепа би имала за цел да избирателното подпомагане на България в подготовката и изпълнението на инвестиционните програми, финансирани от структурните фондове на ЕС в области, в които Световната банка може да осигури добавена стойност и може да реагира своевременно. От гледна точка на правителството 27 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. основното съображение за приемане на програма за предоставяне на услуги от Световната банка срещу заплащане е да се постигне по-ефикасно и по-ефективно усвояване на големи обеми от средства на ЕС чрез оптимално използване на глобалните познания и експертния опит на Банката. Таблица 4: Текущи и обсъждани дейности по СПБ за 2011-2012 фин. г. Интелигентен растеж Устойчив растеж Приобщаващ растеж Стълб 1: • Аналитична и • АКД “Политики на публични разходи • АКД “Мониторинг Реформи на консултантска за растеж и конкурентоспособност” на бедността и политиките дейност (АКД) (текуща) социалната политика” по НПР за “Конкуренто- • “По-добро регулиране за по- (текуща) прилагане на способност чрез висок растеж” (текуща, Услуги Стратегията иновации” (текуща) срещу заплащане (УСЗ) в процес на „Европа 2020“ • АКД “Образование обсъждане) и реформа на висшето • АКД “Зелена икономика и действия образование” в областта на климата” (текуща, УСЗ в (текуща) процес на обсъждане) • АКД “Проучване на сигурността на газовите доставки” (текуща) • Безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие: Подкрепа на реформите на институциите в горския сектор (текуща) • Консултантски услуги от МФК: Участие на частния сектор и пилотен проект за публично-частно партньорство във водния сектор (текуща) Стълб 2: • УСЗ “Конкуренто- • АКД “Подобряване на резултатите • АКД “Включване Стратегии и способност чрез в пътния сектор, капацитета и на ромите: стратегия, институции за иновации” (в процес усвояването на средствата от ЕС” институции и ускоряване на на обсъждане) (текуща, УСЗ в процес на изготвяне) усвояване на усвояването на • УСЗ “Подобряване на усвояването средствата от ЕС”, средствата от на средствата от ЕС в железопътния (текуща, УСЗ в процес ЕС сектор” (в процес на обсъждане) на обсъждане) • УСЗ “Зелен растеж и действия в областта на климата” (в процес на обсъждане) • АКД “Стратегия за водния сектор, капацитет и усвояване на средствата от ЕС” (текуща, УСЗ в процес на обсъждане) Стълб 3: • Проект, основаващ • Заем за развитие на политиките Допълване на се на резултатите (DPL) от 80 млн. евро за железопътния финансирането в образователната сектор (в процес на подготовка) от ЕС система (в процес на • Проект “Рехабилитация на обсъждане) железопътната инфраструктура” на стойност 70 млн. евро (в процес на подготовка) • Финансиране от МФК: 12 действащи проекта в енергийния сектор (възобновяема енергия/енергийна ефективност), финансови пазари, нефт и газ и общо производство, промишленост; няколко проекта в процес на обсъждане. 28 III. Партньорство между Република България и Групата на Световната банка 62. Знанията и консултантските услуги на Световната банка ще се съсредоточават върху реформи на политиките, разработване на секторни стратегии и върху укрепване на институционалния капацитет за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС. Тази подкрепа би била пълноценно допълнение към техническата помощ, предоставяна от други партньори, включително ЕИБ и финансовия инструмент JASPERS (Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони), под съгласуващото ръководство на правителството. Безвъзмездната помощ от Европейското икономическо пространство и Норвегия ще допълва средствата от структурните фондове на ЕС и ще предоставя на правителството потенциална възможност за съфинансиране и увеличаване на мащаба на дейностите на Световната банка по предоставяне на опит и знания в областите на НПР, които не са пряко свързани с усвояването на средствата от eвропейските фондове. 63. Дейностите от текущия кредитен портфейл от предходната СПБ се адаптират в подкрепа на приоритета на България за усвояване на средствата от ЕС. Текущият портфейл, обхващащ пътния и водния сектори, се адаптира към целта на правителството да повиши усвояването на средствата от ЕС, включително укрепването на институционалния капацитет. Така например проект “Развитие на общинската инфраструктура” включва компонент, който ще подпомогне изготвянето на регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация, с цел определяне на приоритетни инвестиции и планиране за безвъзмездно финансиране от ЕС чрез оперативна програма “Околна среда”. По подобен начин се преструктурира и проект “Рехабилитация на пътната инфраструктура”, за да включи компонент, който ще подкрепи изготвянето на проекти за финансиране от структурните фондове на ЕС в рамките на настоящия финансов цикъл на ЕС, както и изготвянето на проекти за финансиране през следващия финансов цикъл (2014-2020 г.). 64. Матрицата на резултатите от СПБ ще остане динамичен инструмент за определяне и наблюдение на резултатите и на междинните показатели. Представената в Анекс 1 матрица на резултатите понастоящем обхваща текущите дейности, новите дейности, договорени с правителството, както и потенциалните дейности, които се обсъждат за 2011-2012 фин. г. Предложените резултати ще зависят от способността на Световната банка да започне предоставянето на услуги чрез механизма за УЗС, който е в процес на финализиране от ЕК, правителството и международните финансови институции. Имайки предвид гъвкавата структура на настоящата СПБ, зависеща от исканията на правителството, матрицата на резултатите ще бъде адаптирана, така че да отразява статуса на изпълнението на услугите в категорията УЗС, както и допълнителните дейности на Групата на Световната банка през следващите години. Годишният преглед на програмата и срещите за планиране на дейностите ще се провеждат през пролетта, за да съвпаднат с ежегодния преглед на НПР от правителството. (i) Първи стълб: Реформи на политиката за прилагане на Националната програма за реформи за осъществяване на Стратегията „Европа 2020“ 65. Чрез първия стълб на действие Световната банка ще предостави знания и консултантска подкрепа за реформите на политиките в подбрани сектори и теми от националната програма за реформи (НПР). През периода на действие на предходната СПБ Световната банка вече изготви поредица от аналитични документи, свързани с приоритетите на българската НПР, и ще продължи да предоставя тази подкрепа според нуждите и приоритетите на правителството. Основен резултат от подкрепата по този стълб ще бъде ежегодното подобряване на НПР на България, измерено посредством оценката на Европейската комисия за програмата, представяна от страната всяка година. За постигането на този резултат дейностите по този стълб ще бъдат насочени към конкретните сектори, посочени по- долу. Иновации • Резултат: Подобрени политики, адаптирани инструменти и ефективни институции за по- висококачествена научноизследователска и развойна дейност (НИРД). 66. В НРП е заложено увеличение на публичните разходи за НИРД в размер на 1,5 процента от БВП, съчетано с по-голяма подкрепа за науката и иновациите. Предоставяните от Световната банка знания и консултантски услуги ще се концентрират върху разработването на националните програми за НИРД и иновации и резултатите от тях, както и върху инструментите, финансирани 29 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. от структурните фондове на ЕС по ОП “Конкурентоспособност”. Предвижда се правителството да съфинансира консултантската работа на Световната банка на база заплащане за услуга. Очакваният резултат е да се извърши подробна диагностика на пречките пред усвояването на средствата от ЕС, свързани с административния капацитет, бюрокрацията, наличието на проекти и цялостната им разработка. Планират се и целеви дейности, които също биха допринесли за постигането на целта по Втори стълб на СПБ, а именно, по-интензивно използване на средствата от ЕС. През следващия цикъл на планиране на ЕС (2014-2020 г.) ще бъде необходимо тези програми да бъдат значително преработени и разширени, за да може България да постигне целта за инвестиции в НИРД в размер на 1,5 процента от БВП. Образование • Резултати: (i) Повишено качество на основното и средното образование чрез укрепване на рамката за отчетност; (ii) Повишено качество и приложимост на висшето образование чрез подобрено управление, акредитация и финансиране въз основа на резултатите. 67. НПР предвижда по-голямо участие в основното и средното образование, като се поставя целта до 2020 г. броят на децата в ученическа възраст извън училищата да бъде намален до 11 процента. Световната банка предоставя знания и консултантски услуги, които са важен принос към новия закон за основното и средното образование, в подкрепа на усилията на правителството да подобри отчетността. Това включва съвместна работа с правителството за усъвършенстване на системата за външно оценяване на училищното образование чрез подобряване на техническата структура, анализа на данните, употребата и разпространяването на резултатите, както и чрез осигуряване на финансовата и институционалната устойчивост на системата за оценка. Банката също така ще подкрепи България в засилването на отчетността на училищата чрез включването на родителите и общностите във вземането на решения в училищата. Освен това Банката ще работи с България по определянето на стимули за учители и училища, показали високи резултати, като и за подкрепа на тези общини и училища, които показват лоши резултати. 68. Освен предоставянето на знания и консултантската подкрепа, правителството обмисля финансиране от Световната банка в подкрепа на осъществяването на реформата в образователния сектор. Понастоящем се изготвя нов закон за образованието. За да се осигури най-добрата възможна подкрепа за осъществяването на реформата в сектора, евентуалното финансиране от Световната банка би било предоставено посредством иновативен заем, при който усвояването на средствата би било обвързано с постигането на конкретни предварително набелязани резултати. 69. По отношение на висшето образование, в НПР е заложено повишаване на участието във висшето образование до 2020 г. до 36 процента за лицата на възраст между 30 и 34 години. Постигането на тази цел за повишено участие във висшето образование зависи от подобреното качество и приложимостта на образованието чрез подобрено управление, акредитация и финансиране, основаващо се на резултатите – област, в която през 2011-2012 фин. г. Световната банка ще подкрепи правителството чрез аналитична и консултантска дейност. Публични финанси и публична администрация • Резултат: Подобрена ефикасност и ефективност на публичните разходи. 70. По-голямото доверие в държавните институции, подобреното функциониране на държавната администрация и повишената административна ефективност са сред ключовите приоритети в НПР. Знанията и консултантските услуги на Световната банка ще предоставят подкрепа на Министерството на финансите с препоръки за по-нататъшно повишаване на ефикасността и ефективността на публичните разходи и за извършване на съвместен анализ на конкурентоспособността на икономиката. Ангажиментите на Световната банка ще включват също изготвянето на анализ на политиките на публичните разходи в подбрани сектори или теми, които следва да бъдат договорени с Министерството на финансите чрез ежегодния преглед и планиране на програмата на СПБ. 30 III. Партньорство между Република България и Групата на Световната банка Конкурентоспособност – регулаторна среда за бизнеса • Резултат: Намалена административна тежест на централно и местно равнище чрез ефективно прилагане на Програмата за по-добро регулиране и Плана за действие за намаляване на административната тежест. 71. НПР има за цел създаването на „най-добрата бизнес-среда в ЕС”. Целта на България е до 2020 г. да намали административната тежест с 20 процента чрез по-добро функциониране на държавната администрация и повишаване на административния капацитет, както и чрез по-добро регулиране. За това ще бъде необходимо да бъдат изпълнени Програмата за по-добро регулиране за периода 2010-2013 г. и Планът за действие за намаляване на административната тежест. Развитието на конкурентоспособна бизнес-среда би подобрило перспективите на България за повишена производителност, растеж и конкурентоспособност в международен план. 72. Световната банка предоставя знания и консултантски услуги, насочени към подобряване на законодателната и институционалната рамка и рамката на политиките на национално и местно равнище с цел насърчаване на по-доброто регулиране. Предвижда се консултантските услуги да бъдат увеличени чрез предоставяне на услуги срещу заплащане. Изграждането на по-конкурентна бизнес-среда ще се основава на: (i) извършване на редовна оценка на регулаторното въздействие на важни законодателни актове и политики, (ii) използване на секторни приложения за саморегулиране на бизнеса, (iii) идентифициране на регулаторните режими, които трябва да бъдат премахнати, или чийто обхват трябва да бъде ограничен и (iv) провеждане на анкети сред предприятията с цел оценяване на резултатите от инициативи за намаляване на административната и регулаторната тежест. Допълнителни дейности в рамките на планираното предоставяне на знания и консултантски услуги ще бъдат насочени към оптимизирането на административните системи на национално и местно равнища. Резултатите ще включват: (i) прилагане на институционалната рамка за органа, който ще наблюдава прилагането на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, (ii) одобряване на нов режим за държавните такси (политика, законодателство, институционална рамка), (iii) усъвършенстване на други административни процедури, като например, издаването на разрешения за строеж, принудителното изпълнение на договорите и закриването на фирми, (iv) проучване на административните услуги, предоставяни от общините, с цел оценка на резултатите от намаляването на административната тежест, (v) завършване на обученията по оценка на регулаторното въздействие за служители на централната и местните администрации и (vi) създаване и функциониране на Административен регистър. Зелен растеж и действия в областта на климата • Резултат: Намалено потребление на енергия в сградите чрез разширена програма за повишаване на енергийната ефективност в обществените и жилищните сгради. 73. Знанията и консултантските услуги от Световната банка ще подкрепят правителството в осъществяването на мащабна национална програма за повишаване на енергийната ефективност на сградите – в партньорство с ЕБВР и ЕИБ - посредством разширяване и съгласуване на съществуващите дейности и механизми. Това ще включва създаване на механизъм за институционална координация с ключови заинтересовани страни, разработване/усъвършенстване на инструментите и механизмите за насърчаване, както и определяне на източници на финансиране. Тези дейности, които се предвижда да бъдат разширени чрез предоставяне на услуги срещу заплащане, ще допринесат също и за втория стълб на повишаването на усвояването на средствата от ЕС посредством разработване на механизми и институционални модели, позволяващи по-широка употреба на средствата от оперативната програма, включително за енергийна ефективност в жилищните сгради. Освен това към развиващата се подкрепа за енергийната ефективност Световната банка понастоящем предприема проучване на сигурността на газовите доставки, с цел облекчаване на разработването на стратегии и планове за действие за осигуряване на надеждни и диверсифицирани енергийни доставки, включително оценка на инвестиционните възможности и последиците от тях. 31 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. • Резултат: Подобрена устойчивост по отношение на климатичните промени и усъвършенствано управление на търговията с въглеродни емисии. 74. Освен приноса си за изготвяне на стратегия за приспособяване към изменението на климата и на план за действие, Световната банка е готова да подкрепи България за включването на приспособяването към рисковете, свързани с климата, в два уязвими сектора – горското и селското стопанство – и при институционалното укрепване на търговията с въглеродни емисии. По отношение на горското стопанство Световната банка би подкрепила реформи на управлението на горското стопанство с цел подобряване на фискалната ефективност и устойчивото управление на горите и биологичното разнообразие. По отношение на селското стопанство Световната банка би предоставила знания и консултантски услуги в подкрепа на способността на сектора да се приспособи към изменението на климата. По отношение на търговията с въглеродни емисии предоставените от Световната банка знания и консултантски услуги биха допринесли за: (i) разработване на подходи за идентифициране на потенциални допустими проекти за съвместно изпълнение, съответстващи на изискванията на Схемата на ЕС за търговия с емисии, (ii) идентифициране на потенциални допустими проекти по Схемата за зелени инвестиции и подобряване на методологиите за оценка, (iii) идентифициране на възможностите за намаляване на емисиите от сектори, които не са включени в Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) (напр. транспорт, земеползване) и (iv) обучение на служители за засилване на участието на България в СТЕ на ЕС. 75. Международната финансова корпорация ще постави силен акцент върху търсенето на възможности за подкрепа на свързани с изменението на климата проекти в България. Знанията и консултантските услуги, предвидени да бъдат предоставени на база услуга срещу заплащане, ще включват работа с правителството за създаване на благоприятна среда за повишаване на ролята на частния сектор за растежа и устойчивото развитие при същевременно намаляване на емисиите от парникови газове. Социално включване • Резултат: Повишено социално включване чрез разработване на по-добре интегрирани механизми за приобщаване на уязвимите групи чрез развитие в ранна детска възраст, както и чрез по-голямо използване на средствата от ЕС. 76. Проектът “Социално включване” от активния кредитен портфейл на Банката ще подкрепи социалното включване посредством по-добрата подготовка на малките деца от уязвими групи – включително ромски деца и деца с увреждания – за успешно справяне с образованието в училище. Поради социалния си статус много уязвими деца достигат училищна възраст и постъпват в училище без необходимата подготовка. Те не са на едно равнище със своите съученици и отпадат от училище на ранен етап. Проектът ще допринесе за устойчивостта на програмата за училищна готовност чрез подкрепа за усвояването на средства по Европейския социален фонд. Проект “Социално включване” подкрепя също така и постигането на целта на третия стълб на настоящата СПБ, а именно – осигуряване на допълващо финансиране към безвъзмездното финансиране от ЕС. (ii) Втори стълб: Стратегии и институции за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС 77. България разполага със забележителна възможност да повиши равнищата на инвестициите в страната и значително да промени перспективите си за развитие чрез ефективно използване на средствата от ЕС. Безвъзмездно предоставяните ресурси от ЕС са от първостепенно значение за съвместното финансиране на подобряването на инфраструктурата и за оказването на подкрепа за икономическото възстановяване, за насърчаване на иновациите, повишаване на заетостта и развитие на уменията, необходими за новата икономика на знанието. Последното е особено важно, тъй като България – относително малка отворена икономика с паричен съвет – не може да осъществява своя програма за стимулиране на икономиката без да подкопае бюджетната дисциплина и да застраши макроикономическата стабилност. 32 III. Партньорство между Република България и Групата на Световната банка 78. По втория стълб на действие Световната банка ще предостави знания и консултантски услуги, насочени към изграждане на капацитета на България за по-добро усвояване, управление и използване на структурните фондове на ЕС. Усвояването на средствата от ЕС не е самоцел, а важно средство за постигане на целта за подобряване на предоставянето на услуги, особено в областта на инфраструктурата и човешкото развитие, за да се поставят основите за устойчив растеж в средносрочен план. Правителството наследи предизвикателството, свързано с изключително слабото усвояване на средствата от ЕС и, по-конкретно, неправилното управление на предприсъединителните програми на ЕС, което доведе до частично спиране на финансирането от ЕС. Оттогава насам правителството възстанови достъпа до средствата от ЕС и превърна усвояването на средствата от ЕС в основен приоритет, назначавайки министър по европейските фондове с цел усъвършенстване на процедурите. Въпреки това, слабият административен капацитет представлява значителна пречка, както се посочва в Раздел I-Г “Предизвикателства пред усвояването на средства от фондовете на ЕС”. Един от ключовите резултати, които ще бъдат подкрепени по този стълб, е значителното засилване на административния капацитет на България за използване на средствата от ЕС, така че усвояването да се повиши петорно в секторите, в които бъдат предоставени специално разработени за насърчаване на усвояването на еврофондовете услуги срещу заплащане (напр., в секторите, обсъдени по-долу, като пътища, водоснабдяване и приобщаване на ромите) в съответствие с периода на изпълнение на дадена оперативна програма. 79. Правителството постави началото на процес на координация с европейски и международни партньори в ключови сектори, включително областта на пътната и водната инфраструктура, с цел да увеличи техническата помощ, насочена към повишаване усвояването на средствата от ЕС. Национални експерти и експерти от Европейската комисия, ЕИБ, JASPERS, ЕБВР и Световната банка разгледаха основните пречки пред повишеното усвояване на средствата от ЕС, очертаха необходимите реформи и институционално укрепване в съответните сектори и приеха разделение на труда. Едновременно с това правителството обсъжда с Европейската комисия и заинтересованите страни механизъм, който ще даде възможност на България да заплаща със средства от ЕС за знания и консултантски услуги, предоставяни от МФИ. Веднага след окончателното уточняване на условията на този механизъм, Световната банка ще започне да предоставя знания и консултантски услуги под формата на услуги срещу заплащане. По-долу са представени три основни области на партньорството със Световната банка за повишаване на усвояването на средствата от ЕС. Транспорт - пътища • Резултат: (i) Подобрен капацитет за управление на сектора на пътищата и за усвояване на средствата от ЕС; (ii) По-добри пътища и гранична инфраструктура. 80. Световната банка ще увеличи значително обема на текущото сътрудничество с България в пътния сектор чрез знания и консултантски услуги, предоставяни в нарастваща степен под формата на услуги срещу заплащане. Предлаганата програма ще бъде изпълнена за три години и ще бъде насочена към решаване на дългосрочните нужди и проблеми на сектора. Общите цели на програмата ще бъдат: (i) да се подобри ефективността и устойчивостта на пътния сектор, (ii) да се укрепи институционалният и човешкият капацитет и (iii) да се повиши усвояването на средствата от ЕС с оглед на планираните големи инвестиции в пътна инфраструктура. За постигането на тези цели подкрепата от Световната банка ще бъде концентрирана върху три основни дейности: (i) преглед и актуализиране на стратегията за пътищата до 2020 г. и секторните оперативни програми, (ii) практическа оперативна подкрепа за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за подобряване на изпълнението на проектите и (iii) подобряване на резултатите в пътния сектор чрез използване на процеса на усвояване на средствата от ЕС за модернизиране и усъвършенстване на управлението на пътния сектор посредством преглед на функциите, свързани с управлението на пътищата и подкрепа за прилагането на съответните препоръки. 81. Световната банка ще продължи подкрепата си за подобряването на пътищата и граничната инфраструктура в България чрез два текущи заема. По проект “Рехабилитация на пътната инфраструктура” Световната банка подпомага изграждането капацитета на Агенция “Пътна инфраструктура” и финансира инвестиции в рехабилитацията на регионалната и местната пътна мрежа 33 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. с цел разширяване на достъпа до пазари. По Втория проект за улесняване на търговията и транспорта Световната банка подкрепя усъвършенстването на граничните контролно-пропускателни пунктове, хармонизирането и подобряването на телекомуникациите и обмена на информация за товари между железниците и митниците, като по този начин се улеснява търговията чрез намаляване на разходите за превоз и транспорт. Тези два заема също така допринасят за постигането на целта на третия стълб на СПБ – предоставяне на допълващо финансиране към финансирането от ЕС. 82. МФК също ще се стреми да продължи да подкрепя правителството за постигане на целта му за улесняване на достъпа до инфраструктура. Тази подкрепа ще включва знания и консултантски услуги по отношение на увеличаването на социалните, екологичните и икономическите ползи от големи инфраструктурни проекти със съществено национално значение и потенциал за участие на частния сектор. Това включва възможна подкрепа за стратегическо преструктуриране и консултации за ПЧП, ноу-хау и експертен опит. Подобни консултантски услуги биха били предоставяни на принципа „услуга срещу заплащане”. Воден сектор • Резултат: Увеличен брой на финансираните от ЕС инвестиции във водния сектор чрез определяне на стратегически приоритети, разработване на генерални планове за водоснабдяване и канализация и укрепване на институционалния капацитет. 83. В съответствие с изискванията на Рамковата директива за водите и ОП “Околна среда” на ЕС, Световната банка ще предоставя знания и консултантска подкрепа във водния сектор. Тази подкрепа, която се планира да бъде увеличена чрез услуги срещу заплащане, ще се концентрира върху разработването и прилагането на: (i) цялостна стратегия за управление на водните ресурси под ръководството на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), (ii) стратегия и законодателни промени за сектора на водоснабдяването и канализацията, (iii) управление на водите в селските райони и (iv) изграждане на капацитет на институциите във водния сектор, включително стратегическо управление и бюджетиране, механизми за възстановяване на разходите, ценообразуване и институционално укрепване на отделни ВиК дружества. 84. По отношение на финансирането Световната банка предоставя подкрепа за водния сектор чрез проекта “Развитие на общинската инфраструктура” (ПРОИ), който подкрепя правителството при приоритизирането и планирането на инвестиции във водния сектор, които да бъдат финансирани със средства на ЕС. ПРОИ подкрепя също и повишаването на надеждността и качеството на водоснабдяването на населението в отделни населени места чрез инвестиции в три язовира с пречиствателни системи (“Луда Яна”, “Пловдивци” и “Нейковци”), както и в рехабилитацията на язовир “Студена”. Социално включване - роми • Резултат: Повишено участие на ромското население в обществото чрез засилени, интегрирани, прозрачни и ориентирани към резултати национална стратегия и действия. 85. Конкретните области на политиката, в които уязвимостта на ромите има особено значение, включват заетостта, образованието, здравеопазването, жилищната политика и социалното подпомагане. Предвижда се текущата подкрепа на Световната банка за интеграцията на ромите да бъде засилена чрез услуги срещу заплащане (УСЗ). Тя ще се стреми към укрепване на политиките чрез съгласувани многосекторни стратегии за интеграция на ромите и чрез развитие на капацитет за разработване, прилагане и оценка на ефективни програми и проекти, особено с финансиране от ЕС. Ще бъдат предоставени знания и консултантски услуги за разработване на стратегия за включване на ромите и в подкрепа на нейното осъществяване. Като първа стъпка Световната банка ще подкрепи усилията на правителството да събере всички заинтересовани страни от ромските общности на работна среща за определяне на предизвикателствата пред България и набелязване на дейностите, които могат да бъдат разширени. Работната среща ще се проведе през м. май 2011 г. и ще предшества организирания от ЕК форум на високо равнище за ромите през м. юни 2011 г. в София. 34 III. Партньорство между Република България и Групата на Световната банка 86. Текущият проект „Социално включване”, който има за цел да повиши училищната готовност на деца от семейства с ниски доходи и маргинализирани семейства, също подкрепя по-доброто усвояване на еврофондовете по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Проектът подпомага разработването и осигурява начално финансиране на социални програми, допустими за финансиране от Европейския социален фонд (ЕСФ), един от структурните фондове на ЕС. (iii) Трети стълб: Допълване на финансирането от ЕС 87. В третата област на действие Групата на Световната банка ще предостави на България ограничена допълваща и иновативна финансова подкрепа. Предвид наличното финансиране по структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС (6,7 млрд. евро за настоящия програмен период 2007-2013 г.), ЕИБ (1,8 млрд. евро от 2007 г.) и от ЕБВР (500 млн. евро за 2010 г.), финансирането от Групата на Световната банка ще бъде концентрирано избирателно в области, които не са допустими за финансиране от Комисията или европейските институции. С други думи Световната банка няма да осигурява финансиране там, където има налична безвъзмездна помощ от ЕС или финансиране от ЕИБ. 88. Бъдещата финансова подкрепа от Групата на Световната банка ще бъде концентрирана върху финансирането на реформи на политиките и проекти, обвързани с постигане на предварително набелязани резултати. Това финансиране ще се стреми да бъде новаторско по отношение на подкрепата за трудни реформи, като ще се концентрира върху резултатите от прилагането на реформите или върху финансирането на дейности в частния сектор. В момента се подготвя кредитиране за развитието на политиките в подкрепа на амбициозните реформи на правителството в областта на железопътния транспорт и преструктурирането на железопътния сектор в България, така че той да може да тръгне по нов устойчив път към привличане на нови инвестиции и по-ефективно използване на средствата от ЕС. Като се има предвид, че ефективното използване на ограничените фискални ресурси е приоритет на България, Световната банка е готова да подкрепи по-нататъшни институционални реформи, за да се гарантира, че с ограничените публични разходи ще се постигнат възможно най-големи резултати. Подобни реформи могат да бъдат подкрепени чрез финансиране въз основа на резултати – новаторски финансов инструмент, при който плащанията се обвързват с постигането на договорените резултати. Транспорт – железопътен транспорт • Резултат: Финансово устойчива и модернизирана железопътна система. 89. С правителството беше договорено ново кредитиране за модернизиране на железопътния сектор чрез програмна поредица от заеми за развитие на политиките (DPL) и един инвестиционен заем. Програмата DPL ще се състои от три заема от 80 млн. евро в подкрепа на разработването и осъществяването на реформи в железопътния сектор и за да се гарантира, че публичната финансова подкрепа за железопътната инфраструктура и пътническите услуги съответства на търсенето на транспортния пазар, транспортните политики на ЕС и разумната фискална политика на България. Първият DPL, който се подготвя през 2011 фин. г., ще бъде насочен към: (i) подобряване на управлението на железопътния сектор и (ii) подобряване на корпоративното управление, мениджмънта и резултатите от железопътните услуги, предоставяни от двете държавни предприятия – НКЖИ и БДЖ ЕАД, за да се осигури ефективност на изразходваните държавни средства. Инвестициите, които са жизненоважни за запазване на въздействието от реформите в железопътния сектор и които не са допустими за финансиране по европейски програми, ще бъдат осигурени чрез паралелен инвестиционен заем. По проекта „Рехабилитация на железопътната инфраструктура“ на стойност 70 млн. евро ще се финансира придобиването на оборудване за поддръжка на инфраструктурата от НКЖИ, с цел подобряване на качеството и ефективността на услугите на железопътната инфраструктура в България. 90. Освен това Световната банка ще предостави допълнителни знания и консултантски услуги за повишаване на усвояването на средствата от ЕС в железопътния сектор. Правителството и Световната банка обсъждат възможна програма на база услуги срещу заплащане за периода 2011-2013 г., в тясно сътрудничество с Европейската комисия и останалите европейски финансови институции. Целта на една такава програма би била да подкрепи правителството в изготвянето и осъществяването на оперативни програми (инвестиции) в транспортния сектор на България, които да бъдат финансирани от Кохезионния фонд на ЕС и Европейския фонд за регионално развитие. 35 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Г. Програма на СПБ 91. Програмата на СПБ ще се обсъжда ежегодно и ще се адаптира, за да се гарантира, че подкрепата от Групата на Световната банка е в крак с изпълнението на НПР 2011-2015 в контекста на Стратегията „Европа 2020”. Представените в Таблица 4 дейности отразяват текущата програма, както и дейностите, които вече са договорени или се обсъждат с правителството. По време на първия годишен преглед на програмата през 2012 г. ще бъдат оценени напредъкът на изпълнението и резултатите от текущите дейности и ще бъдат обсъдени и договорени допълнителни дейности. 92. На Съвета на изпълнителните директори на Световната банка ще бъде представен доклад за напредъка по СПБ. В доклада за напредъка ще се оценява стратегическата посока на СПБ въз основа на резултатите, договорени с правителството и отразени в матрицата на резултатите. (i) Програма на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) 93. Значителна част от програмата на Световната банка ще се състои от предоставянето на знания и консултантски услуги в отговор на силния интерес на българското правителство към изграждане на партньорство за знания, основаващо се на иновации. Тези услуги ще се състоят от специално разработена програма с финансирани от Световната банка аналитични и консултантски услуги, насочени към решаване на уникалните предизвикателства пред България. Стратегията за партньорство предвижда избирателно разширяване на тази програма чрез механизма на услуги срещу заплащане в съответствие с поуките от последните стратегии и в сектори, в които Банката може да прилага своите глобални познания и специфичния опит от други в полза на България. 94. Програмата за знания и консултантски услуги ще бъде придружена от избирателно финансиране от Световната банка, съсредоточено върху сложни реформи, и допълващо финансирането от ЕС. През последните години България поддържа кредитен портфейл в размер между 300 и 500 млн. щ. д. Към януари 2011 г. кредитните ангажименти на Световната банка възлизат на 353 млн. щ. д. за проекти, свързани с инфраструктурата и социалните услуги. Един финансов пакет за подкрепа на реформата на железопътната инфраструктура, състоящ се от поредица от три заема DPL и един инвестиционен заем, допълващ финансирането от ЕС, е включен в индикативната програма за заемно финансиране. Потенциалната финансова подкрепа от Световната банка ще бъде обсъдена по искане на правителството, като приоритет ще бъде даден на обвързаното с резултати финансиране. Могат да бъдат обмислени и нетрадиционни инструменти, като финансиране или гарантиране за търговията с въглеродни емисии.13 В Таблица 5 е представено обобщение на програмата на текущото и планираното финансиране от Световната банка. Таблица 5: Програма на текущото и планираното финансиране за 2011-2012 фин. г. • Рехабилитация на пътната инфраструктура – 90 млн. евро (текущо) • Улесняване на търговията и транспорта – 41 млн. евро (текущо) • Развитие на общинската инфраструктура – 81 млн. евро (текущо) • Социално включване – 40 млн. евро (текущо) • DPL Програма за развитие на политиките в железопътния сектор – 80 млн. евро (в процес на подготовка) • Рехабилитация на железопътната инфраструктура – 70 млн. евро (в процес на подготовка) • Проект, обвързан с предварително набелязани резултати в образователната система (в процес на обсъждане) • МФК: тежка промишленост, банково дело и енергетика (в процес на обсъждане) (ii) Програма на Международна Финансова Корпорация (МФК) 95. В съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ бъдещото финансиране от МФК ще подкрепя интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, концентрирайки се върху инвестиции на частния сектор в инфраструктура и отрасли, свързани с възобновяемата енергия и изменението на климата, и избирателно в селското стопанство. В краткосрочна перспектива МФК ще се насочи към въздействието на кризата в България чрез подкрепа за възстановяването на частния сектор и намаляване на загубата на работни места. 13 Цялостната подкрепа със заемно финансиране ще зависи, наред с другото, от кредитния капацитет на МБВР, търсенето от страна на други заемополучатели и глобалното икономическо развитие. 36 III. Партньорство между Република България и Групата на Световната банка 96. По отношение на финансовите пазари стратегията на МФК е да работи с местните банки и да укрепва техния капацитет за отпускане на заеми за по-слабо обслужвани сектори и продукти, като например, финансиране на търговията, селскостопанските предприятия и енергийната ефективност. МФК ще обмисли подкрепа за ключови банки посредством финансиране и подсилване на балансите, като по този начин ще спомогне за поддържане на ликвидността и доверието. МФК ще подкрепи и въвеждането на нови финансови продукти, като структурирано финансиране и механизми за споделяне на риска. 97. По отношение на инфраструктурата МФК ще подкрепя проекти за публично-частни партньорства и активизиране на ПЧИ. МФК ще подкрепя нови инвеститори в сектора на енергетиката (производство и разпределение) и в други комунално-битови сектори (ВиК, газ, районни топлофикации), като по този начин ще допринесе към усилията на България да диверсифицира още повече източниците и доставките си за производство на енергия. 98. В реалния сектор МФК ще подкрепя повишаването на конкурентоспособността на местни фирми на националния пазар и разширяването на дейността им в други страни от региона, както и ще насърчава инвестициите „Юг-юг” - към и от България. Това включва подкрепа за рехабилитацията и модернизацията на приватизирани компании и насърчаване на чуждестранните инвестиции за повишаване на трансфера на технологии и производителността. 99. МФК ще подкрепя избирателно преки инвестиции в селскостопански предприятия, както и финансови институции, предоставящи финансиране за селскостопанския сектор, който в голяма степен се пренебрегва от финансовия сектор. Подкрепата на МФК за този ключов сектор може да спомогне за привличането на допълнителни инвестиции от други финансови институции. Каре 3: Инвестициите на МФК подкрепят комасацията на земята в България Една от стратегическите инвестиции на МФК в България е дяловото участие в размер на 15 млн. евро в “Адванс Терафонд” (Атера), вторият по големина собственик на земя след държавата, чиито акции се търгуват на Софийската фондова борса. Селскостопанските земи в България заемат около 6,2 млн. хектара, но селскостопанският сектор се характеризира с ниска производителност и ограничени инвестиции. Разпокъсаността на земята, останала от земеразделянето след края на тоталитаризма, доведе до ниска производителност, недоразвита инфраструктура, трудности при достъпа до кредити и договарянето между ползвателите и собствениците на земята. Те се изострят още повече от застаряването на селскостопанските производители – 66 процента от тях са на възраст над 55 години. Подобно на други икономики в преход българското правителство насърчава комасацията на земята и модернизирането на селското стопанство. Това съответства и на селскостопанската политика на ЕС, която като цяло благоприятства по-големи, ефективни земеделски стопанства и прехода от разпокъсано земеделие. Помощта от ЕС под формата на преки плащания за селското стопанство ще намалява в продължение на няколко години, а земеделските производители ще се нуждаят от по-големи парцели (минимум 10 хектара), за да отговарят на изискванията за финансиране от ЕС. Бизнесът на “Атера” се състои в придобиването на малки парцели обработваема земя, обединяването им в по-големи площи и отдаването им на големи селскостопански предприятия. “Атера” разполага с ноу-хау за идентифициране, договаряне и придобиване на земя, както и за административното и юридическо комасиране на парцелите в един имот, подходящ за отдаване под наем на голямо селскостопанско предприятие. Очаква се обемът на производството от окрупнения имот да бъде значително по-голям от този от разпокъсаните площи, като така “Атера” генерира приходи чрез дохода от наем. Понастоящем “Атера” управлява портфейл от над 33 000 хектара обработваема земя и резултатите надхвърлят тези на индекса на местната фондова борса. 100. На последно място - България е изправена пред предизвикателството да увеличи инвестициите в проекти с ниски въглеродни емисии и да постави икономиката си на основата на растеж с ниски въглеродни емисии. За постигане на тази цел, МФК ще работи също с местни финансови институции за осигуряване на заеми за енергийна ефективност и инвестиции в проекти за възобновяема енергия (от вятър и/или биомаса). Това е особено приложимо в контекста на финансовата криза, която доведе и до недостиг на средства за дългосрочно финансиране, особено за проекти, свързани с изменението на климата. Това също така ще даде възможност на България да изпълни своята национална цел към 2020 г. 16 процента от брутното потребление на енергия да се генерира от възобновяеми енергийни източници. 37 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. IV. РИСКОВЕ 101. Политико-икономичеки рискове. Правителството е изправено пред сложното предизвикателство да проведе значителни структурни реформи в контекста на икономическата обстановка след края на кризата, характеризираща се с относително скромен растеж и ограничено фискално пространство. Успехът на усилията на правителството да поддържа инерцията на реформите ще зависи от непрекъснатата подкрепа на обществото и социалните партньори, тъй като в края на 2011 г. ще се провеждат избори за президент и общински избори. Смекчаващите фактори включват относително високия обществен рейтинг на правителството и широката подкрепа за разумната фискална политика в България. 102. Макроикономически рискове – уязвимост от външни фактори. Външните рискове включват възможностите за по-бавен от очаквания темп на икономическо възстановяване в основните търговски и инвестиционни партньори на България, за допълнителни неочаквани финансови сътресения, които биха довели до по-високи лихви и до по-рестриктивни глобални финансови условия, и за по-нататъшни увеличения на цените на енергията. Съществува и несигурност по отношение на устойчивостта на възстановяването и на мерките, въведени в ЕС и в световен мащаб в подкрепа на финансовия сектор в тези страни. Може да се очаква, че тези мерки ще имат отражение върху капиталовите потоци към България, идващи както от банките-майки, така и от частни инвеститори. Вътрешните рискове са свързани с дисбалансите, натрупани в частния сектор, по-специално високата задлъжнялост на фирмите. Както беше отбелязано по-горе, елементите, смекчаващи тези рискове са: (i) доброто досегашно представяне на България по отношение на фискалната дисциплина, както и текущите реформи за прилагане на фискална консолидация; и (ii) доброто капитализиране и солидното ниво на провизиите в банковия сектор. 103. Общи рискове, свързани с управлението и изпълненитето на СПБ. Едни от рисковете, които в миналото са били подценявани, са ограниченият институционален капацитет и слабото управление. Те намалиха възможностите на правителството да трансформира ангажиментите в реално осъществяване на реформи. Тези рискове се смекчават от големия размер на техническата помощ, достъпна за България по оперативните програми на ЕС и МФИ, както и от волята на правителството за преодоляване на пречките, произтичащи от ограничения институционален капацитет. Както се отбелязва в Каре 1, реформите в управлението са в процес на внимателно проучване от страна на ЕС като продължение на процеса на присъединяване към Общността, която установи, че в тази област са необходими продължителни усилия. Значителен напредък беше отбелязан в последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, вземайки предвид решителните действия на настоящото правителство. Въпреки това неизбежно ще остават и рискове от провали. Ето защо по време на междинния доклад за напредъка в изпълнението на СПБ Банката ще направи оценка на ефективността на предложената целева подкрепа за институционално изграждане на капацитет и управление на сектора и ще адаптира този подход в зависимост от нуждите съгласувано с правителството на България. В същото време, като основа за такова преразглеждане, Банката ще актуализира своята фидуциарна оценка за България със специален акцент върху управлението на публичните финанси. 104. Рискове, свързани с предоставянето на услуги срещу заплащане. Предвиденото увеличение на обема на услугите срещу заплащане зависи от финализирането на механизъм, който би дал възможност на правителството да използва частично безвъзмездни средства от ЕС за техническа помощ в допълнение към финансираните от Световната банка знания и консултантски услуги. Механизмът трябва да бъде договорен между ЕС, правителството, Световната банка и участващите МФИ. Забавянето на финализирането на този инструмент би довело и до забавяне на предоставянето от Световната банка на значителна част от планираните знания и консултантски услуги, което би имало отражение не само върху очакваните резултати от СПБ, но и върху капацитета на България да се възползва от средствата от ЕС, за да модернизира своята инфраструктура и услуги. Ако споразумението по този механизъм се забави или не се осъществи, програмата на СПБ и резултатите ще бъдат съобразени с предложените дейности по отпускане на заеми, и с финансираните от Световната банка знания и консултантски услуги в областите, в които е предвидено предоставяне на услуги срещу заплащане. Друг свързан с горното риск е, че Банката може да не успее да задоволи ефективно исканията за услуги срещу заплащане. Този риск би могъл да бъде смекчен чрез процес на проверка от Банката, насочен към областите, в които Банката има ясно конкурентно предимство. Други МФИ, по-специално ЕИБ и ЕБВР, вече засилиха подкрепата си чрез знания и консултантски услуги, и могат да действат в своите области на компетентност, като например, финансиране на проекти и създаване на публично-частни партньорства. 38 за на на на 2020“ от ЕС „Европа Стълб 1: Стълб 3: Стълб 2: на НПР – нето от ЕС средствата Допълване политиката Реформи на ускоряване финансира- институции усвояването Стратегии и за прилагане ИНОВАЦИИ – Засилени политики, адаптирани инструменти и ефективни институции за висококачествена НИРД ОБРАЗОВАНИЕ – Подобрено качество на основното и средното образование; подобрено качество и релевантност на Интелигентен растеж висшето образование ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ И ПУБЛИЧНА ПЪТИЩА – Засилено управление на пътищата и капацитет за усвояване на АДМИНИСТРАЦИЯ – Подобрена средствата от ЕС и по-добри пътища и гранична инфраструктура ефикасност и ефективност на публичните разходи 39 РЕГУЛИРАНЕ НА БИЗНЕСА – Намалена ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ – Финансово устойчива и модернизирана административна тежест на централно и железопътна система местно равнище конкурентоспособността, социалното приобщаване и изменението на климата. ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ – Намалено потребление на енергия в сградите Устойчив растеж ВОДИ – Повече финансирани от ЕС инвестиции във водния сектор чрез ДЕЙСТВИЯ В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА – Анекс 1.1: Стълбове и резултати от СПБ* Подобрена издръжливост на изменението на климата и определяне на стратегически приоритети, генерални планове за ВиК и АНЕКС 1: РАМКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ засилване на управлението на търговията с въглеродни засилен институционален капацитет емисии СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ – По-добре интегрирани механизми за включване на уязвими групи растеж РОМИ – Повишено участие на Приобщаващ ромското население в обществото * Целите на Стратегията “Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж са тясно свързани с трите стратегически приоритета на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия, които се съсредоточават върху Анекс 1: Рамка на резултатите Междинни показатели за проследя- Резултати, повлияни от програмата Програма на Групата Цели на страната за развитие ване на напредъка в прилагането на на ГСБ за периода на партньорство* на Световната банка** СПБ Стълб 1: Реформи на политиката за прилагане на Националната програма за реформи за осъществяване на Стратегията „Европа 2020“ Основен резултат: Ежегодно подобряване на Националната програма за реформи на България, измерено посредством оценката на Европейска- та комисия за програмата, представяна от страната всяка година. Иновации Увеличени публични разходи за НИРД Засилени политики, адаптирани инструмен- • Завършен стратегически и функцио- • Знания и консултантски и увеличена подкрепа за науката и ино- ти и ефективни институции за висококачест- нален преглед на институциите, от- услуги: вациите (цел на НПР за 2020 г. – 1,5% вена НИРД говарящи за науката, технологиите и • АКД „Конкурентоспо- от БВП) иновациите. собност чрез иновации“ • Нова иновационна и НИРД стратегия, (текуща) и приета от правителството • услуги срещу заплащане • Увеличен дял от държавното финанси- (в процес на обсъждане) ране на иновациите и науката се раз- пределя чрез конкурентни механизми за подбор • Оценката на ОП „Конкурентоспосо- бност „ е завършена и нейните препо- ръки са приети в програмния цикъл 40 2014-2020 Образование (актуализира се ежегодно) По-голямо участие в основното и сред- Подобрено качество на основното и средно- • До 2013 г. в края на всеки образователен Знания и консултантски ното образование (цел на НПР за 2020 то образование чрез укрепване на рамката за етап е въведена система за външно оценя- услуги: г.: броят на децата в ученическа възраст отчетност; ване на учениците, която е интегрирана в АКД „Укрепване на резул- извън училищата да бъде намален до системите за отчетност на училищата татите в средното образова- Анекс 1.2: Матрица на резултатите 11%) и по-голямо участие в средното Подобрено качество и приложимост на ви- ние“ (текуща) и висшето образование (цел на НПР за сшето образование чрез усъвършенствано АКД за висшето образова- 2020 г. - 36% от лицата на възраст меж- управление, акредитация и финансиране въз ние (текуща) ду 30 и 34 години) основа на резултатите СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. * Национални резултати за България, за които намесата на Групата на Световната банка има принос. ** текущите, подготвяните понастоящем, и планираните заеми и услуги за предоставяне на знания от Групата на Световната банка. След споразумението, постигнато с правителството по време на годишния преглед на програмата и срещите за планиране, ще бъдат добавени допълнителни дейности. Междинни показатели за проследя- Резултати, повлияни от програмата Програма на Групата Цели на страната за развитие ване на напредъка в прилагането на на ГСБ за периода на партньорство* на Световната банка** СПБ Публични финанси и публична администрация Реформата на публичните финанси ще Подобрена ефикасност и ефективност на • Укрепен капацитет на Министерството Знания и консултантски продължи да поддържа стабилността публичните разходи на финансите за идентифициране на услуги: и да осигурява благоприятна среда за програми за оптимизиране на разходите • АКД “Политика на пуб- постепенен преход към икономически в избрани области (заплати в публич- лични разходи за растеж растеж, дължащ се на износа, чрез по- ния сектор, заетост и публични инвес- и конкурентоспособност” вишаване на производителността в пуб- тиции) (текуща) личния сектор (Конвергентна програма • АКД при поискване: По- 2011-14 г. и приоритет на • Засилен аналитичен капацитет на вишаване на ефективност- НПР ) Министерството на финансите за раз- та на публичните разходи, работване на политики по отношение фискална устойчивост и Повишено доверие в държавните ин- на публичните финанси в подкрепа на конкурентоспособност ституции, подобрено функциониране на конкурентоспособността (ще се уточни при годиш- държавната администрация и повишена ния преглед и планиране административна ефективност (приори- на програмата) тет на НПР) Конкурентоспособност – регулираторна среда за бизнеса 41 Подобряване на бизнес средата, вклю- Намаляване на административната тежест • Намаляване на административната и ре- Знания и консултантски чително функционирането на държав- на национално и местно равнище чрез ефек- гулаторната тежест в съответствие с НПР, услуги: ната администрация, повишаване на тивно прилагане на програмата за по-добро оценено и/или потвърдено чрез проучва- • АКД “По-добро регули- административната ефективност и по- регулиране и плана за действие за намалява- ния с анкетиране на фирмите ране за по-висок растеж” добро регулиране (приоритет на НПР), не на административната тежест • Представяне на оценки за регулаторното (текуща); разширяване включително чрез Програмата за по- въздействие на основните законови акто- чрез УСЗ (в процес на добро регулиране за периода 2010-2013 ве обсъждане г. и плана за действие за намаляване на • Приемане на политика за държавните Финансиране: административната тежест (цел: нама- такси • Финансиране от МФК: ляване на административната тежест с тежка промишленост; 20% до 2012 г.) банков сектор (в процес на осъществяване и на обсъждане) Анекс 1: Рамка на резултатите Междинни показатели за проследя- Резултати, повлияни от програмата Програма на Групата Цели на страната за развитие ване на напредъка в прилагането на на ГСБ за периода на партньорство* на Световната банка** СПБ Зелен растеж и климатични действия Постигане на 16-процентов дял на въз- Намаляване на енергопотреблението в сгра- • Завършена институционална оценка, Знания и консултантски обновяемите енергийни източници в дите чрез разширена програма за подобря- включително оценка на нуждите от ка- услуги общото крайно потребление на енергия, ване на енергийната ефективност в общест- пацитет, разработване на механизъм за • АКД “Проучване на си- повишаване на енергийната ефектив- вените и жилищните сгради широкомащабна програма за енергийна гурността на газовите ност с 25% до 2020 г. и повишаване на ефективност в обществените и жилищните доставки” (текуща) енергийната сигурност (цел на НПР) сгради, и са предприети мерки по разши- • АКД “Зелена икономика ряване на дейността и действия в областта на • Разработен аналитичен капацитет за из- климата” разширена чрез готвяне на стратегии и планове за дейст- УСЗ (текуща, УСЗ в про- вие в газовия сектор за осигуряване на цес на обсъждане) надеждни и диверсифицирани енергийни Финансиране: Финансира- доставки не от МФК – в енергетиката с акцент върху възобновя- емите енергийни източници и енергийната ефективност (в процес на осъществяване и обсъждане) 42 Разработване на национален план за Подобрена устойчивост спрямо изменение- • Изготвена и одобрена от междуведомстве- Знания и консултантски борба с изменението на климата за пе- то на климата и усъвършенствано управле- ния координационен комитет стратегия и услуги: риода 2012-2020 г. (дейност по НПР до ние на търговията с въглеродни емисии план за действия за приспособяване към • АКД “Зелена икономика 2020 г.) изменението на климата и действия в областта на • Укрепен капацитет за търговия с въглерод- климата”, разширена чрез ни емисии чрез обучение на служители и УСЗ (текуща, УСЗ в про- разработване на методологии и процедури цес на обсъждане) за участие в СТЕ на ЕС. • Укрепен аналитичен капацитет за оценка • Безвъзмездно финанси- на разходите и ползите от намаляването на ране от ФИР: Подкрепа емисиите на парникови газове в ключови на институционалните сектори реформи в горския сектор • Правителството решава новата инсти- (текуща) СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. туционална уредба на горския сектор на базата на солиден икономически и инсти- туционален анализ, най-добрите междуна- родни практики и модели за добро стопа- нисване на горите Междинни показатели за проследя- Резултати, повлияни от програмата Програма на Групата Цели на страната за развитие ване на напредъка в прилагането на на ГСБ за периода на партньорство* на Световната банка** СПБ Социално включване, в т.ч., включване на ромите Осигуряване на по-добра адекватност Подобрено социално включване чрез разра- • Повишен с 25% прием на: (i) деца от уяз- Знания и консултантски на социалните трансфери (приоритет ботване на по-добре интегрирани методи за вими групи, включително ромски деца, и услуги: на НПР) и предоставяне на подкрепа за включване на уязвими групи чрез развитие (ii) на деца с увреждания в образователни • АКД “Мониторинг на децата и техните семейства с цел нама- в ранна детска възраст, както и повишено програми за ранна детска възраст през бедността и социалната ляване на социалното изключване сред използване на средствата от ЕС 2013 г. в сравнение с 2011 г. политика” (текуща) децата (приоритет на НПР) Финансиране: • Проект “Социално включ- ване” (текущ) Стълб 2: Стратегии и институции за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС Основен резултат: Усвояването на средствата от ЕС се повишава петорно в секторите, в които бъдат предоставени специално разработени за усвояването на еврофондовете услуги срещу заплащане в периода на изпълнение на дадена оперативна програма Транспорт – пътища По-добра инфраструктура за по-добра Усъвършенствано управление на сектора • Преструктурирана Агенция „Пътна инфра- Знания и консултантски свързаност с Европа (приоритет на и укрепен капацитет за усвояване на сред- структура” услуги: 43 НПР) ствата от ЕС • Реформирана процедура за вземане на ре- • АКД “Подобряване на шения в МРРБ във връзка с усвояването на резултатите, капацитета и Подобрени пътища и гранична инфра- средствата от ЕС усвояването на средствата структура • Поне 300 км пътища от националната от ЕС в пътния сектор” мрежа са рехабилитирани, а системата за (текуща); УСЗ (в процес управление на пътната мрежа се използва на изготвяне) ефективно Финансиране: • Два ГКПП (Калотина и Капитан Андреево) • Проект “Рехабилитация и 3.5 км подходен път до Капитан Андреево на пътната инфраструкту- са подобрени ра” (текущ) • Проект “Улесняване на търговията и транспорта” 2 (текущ) Анекс 1: Рамка на резултатите Междинни показатели за проследя- Резултати, повлияни от програмата Програма на Групата Цели на страната за развитие ване на напредъка в прилагането на на ГСБ за периода на партньорство* на Световната банка** СПБ Околна среда, воден сектор и земеделие Развитие на ВиК инфраструктура, отго- Увеличен брой на финансираните от ЕС • Подготвителните работи за изграждането Знания и консултантски варяща на стандартите и директивите инвестиции във водния сектор чрез оп- на три нови язовира и пречиствателни стан- услуги: на ЕС и подобряваща конкурентоспосо- ределяне на стратегически приоритети, ции, както и рехабилитацията на един язо- • АКД “Стратегия за во- бността на страната генерални планове за водоснабдяване и вир са завършени, а строителните работи по дния сектор, капацитет и канализация и засилен институционален рехабилитацията са започнати усвояване на средствата капацитет • Изготвени регионални генерални планове от ЕС” (текуща), засиле- за ВиК за цялата територия на страната (с на чрез УСЗ (в процес на изключение на гр. София) обсъждане) • Идентифицирани в генералните планове • Консултантски услуги от приоритетни инвестиции за сектора са из- МФК: въвеждане на учас- брани за бъдещо финансиране от Структур- тие на частния сектор и ните фондове осъществяване на пилотен • Разработена и одобрена от правителството проект за публично-част- нова стратегия за водоснабдяването, кана- но партньорство във во- лизацията и ВиК дружествата. Приети из- дния сектор (текущ) менения и допълнения на Закона за водите Финансиране: за осигуряване на адекватно прилагане на • Проект “Развитие на об- регионалните генерални планове щинската инфраструкту- 44 ра” (текущ) Социално включване, в т.ч., включване на ромите Осигуряване на по-добра адекватност Повишено участие на ромското население • Напълно интегрирано обслужване на Знания и консултантски услуги: на социалните трансфери (приоритет в обществото чрез засилени, интегрирани, едно гише за социално подпомагане • АКД “Ромско включване: стра- на НПР) и предоставян на подкрепа за прозрачни и ориентирани към резултатите на роми, услуги в областта на жи- тегия, институции и усвояване децата и техните семейства с цел нама- национална стратегия и действия лищната политика и услуги, свързани на средствата от ЕС” (текуща); ляване на социалното изключване сред с пазара на труда, въведено до 2013 г. разширяване чрез УСЗ (в процес децата (приоритет на НПР) в най-малко 10 ромски общности на обсъждане) Стълб 3: Допълване на финансирането от ЕС СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Транспорт – железопътен транспорт По-добра инфраструктура за по-добра Финансово устойчива и модернизирана же- • Националният ж.п. оператор “БДЖ” ЕАД Финансиране: свързаност с Европа (приоритет на НПР лезопътна система е преструктуриран и финансовата му жиз- • Проект “Рехабилитация до 2020 г.) неспособност е подобрена на железопътната инфра- • Производителността в сектора е подобре- структура” (в процес на на: производителността на персонала е изготвяне) повишена най-малко с 45 на сто, произво- • Поредица от DPL за же- дителността на релсовия път е повишена лезопътния сектор (DPL най-малко с 25% за 2011 фин. г. в процес на подготовка) Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България AНЕКС 2: ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ПАРТНЬОРСТВО С БЪЛГАРИЯ (2007-2010 фин.год.) I. Въведение и общ поглед 1. Първата година от периода на Стратегията1 за партньорство с България (СПБ) за 2007- 2010 финансови години беше белязана с историческия успех, постигнат от страната при присъединяването й към Европейския съюз през м. януари 2007 г. Присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) доведе и до големи очаквания. Страната е не само най-новата членка на ЕС заедно с Румъния, но има и най-ниския доход на глава от населението. На членството в ЕС се възлагат големи надежди, като се очаква то да допринесе за ускорен напредък в политическата и социално-икономическата сфери, както и за повишаване на качеството на живота. За да се справи с това огромно предизвикателство, българското правителство започна изпълнението на амбициозен дневен ред от реформи, насочени към ускоряване на икономическата и социалната интеграция с ЕС. С оглед на това разработването на СПБ беше ориентирано първо към осигуряване на подкрепа за усилията на България за присъединяване към ЕС и към улесняване на последващата интеграция на страната в Съюза. Стратегията е фокусирана върху трите стълба на правителствената програма за реформи: (i) производителност и заетост; (ii) финансова устойчивост и усвояване на средствата от фондовете на ЕС и (iii) социално включване. 2. СПБ включваше програма за кредитиране в размер на 300 милиона щ.д. годишно в рамките на серията от заеми за развитие на политиките (DPL) в социалните сектори, допълнена с инвестиционни заеми за подобряване на пътната и общинската инфраструктура, социално включване и регионално развитие. Инвестиционните заеми включваха техническа помощ за укрепване капацитета на държавните агенции за усвояване и ефективно използване на големия обем от средства, който се очаква да постъпва в страната от фондовете на ЕС. 3. В настоящия Доклад за изпълнението на СПБ се прави оценка на напредъка на България в постигането на целите на страната за развитие и се анализира приносът на кредитните операции на Банката и на продуктите от Програмата за аналитични и консултантски дейности за изпълнението на тези цели в рамките на последната СПБ. Докладът се основава на извършените в обхванатия от СПБ период прегледи на портфейла, оценки на ръководителите на екипите за отделните задачи и на екипа за страната, и на дискусии с основните заинтересовани институции. Поуките от изпълнението на предшестващата стратегия са взети предвид при подготовката на новата СПБ. II. Дългосрочни стратегически цели на България 4. По времето на представянето на Стратегията пред Борда на директорите на Световната банка, България се намираше в последния етап от процеса за присъединяване към ЕС. Окончателното завършване на присъединяването беше в центъра на програмата на новоизбраното правителство.2 Положени бяха големи усилия за привеждане в съответствие на програмата на българското правителство с дневния ред на Европейския съюз и България постигна значителен напредък в решаването на проблемите, които отдавна предизвикваха загриженост в ЕС. Така например Мониторинговият доклад на ЕК от октомври 2005 г. идентифицира 16 проблемни области, докато в Мониторинговия доклад от май 2006 г. те бяха сведени до шест. Освен това пред правителството стоеше задачата да изпълни изискването на ЕС за изграждане на заслужаваща доверие и ефективна институционална структура за управление на големия обем от безвъзмездни средства, които предстоеше да бъдат отпуснати на страната от фондовете на ЕС с цел икономическото й сближаване със Съюза. 5. След присъединяването си към ЕС България беше изправена пред предизвикателството да отговори на големите очаквания на своите граждани. До този момент страната вече беше постигнала значителен напредък. Горчивият опит от тежката икономическа криза през 1996-97 г., въведеният в резултат от това паричен съвет и перспективите за членство в ЕС дадоха тласък на България да поеме 1 Първоначално беше предвидено тази стратегия да обхване 2007-2009 финансови години, но впоследствие тя беше продължена до 2010 г. 2 След парламентарните избори през юни 2005 г. управлението на страната беше поето от коалиционно правителство с ръководна роля на БСП, което встъпи в длъжност през август 2005 г. 45 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. по пътя на икономическите реформи. Към 2003 г. страната беше постигнала балансиран бюджет и оттогава до началото на световната икономическа криза през 2009 г. поддържаше фискален излишък. В периода между 2000 и 2008 г. средният икономически растеж се запази на ниво от 5.6 процента годишно. Безработицата намаля от близо 20 процента през 2001 г. до 5.6 процента през 2008 г. преди да се покачи до 6.8 процента през 2009 г. в резултат от кризата. Структурните реформи допринесоха за стимулирането на растежа на частния сектор и се наблюдаваше стабилен растеж на притока на преки чуждестранни инвестиции. 6. Въпреки това в момента на присъединяването си към ЕС през 2007 г. страната имаше най- ниския доход на глава от населението сред новите държави членки, възлизащ едва 37 процента от средния доход в ЕС.3 Големият приток на капитали от чужбина стимулира вътрешното търсене, но допринесе и за постоянното увеличаване на външния дисбаланс. Енергичният растеж на производството беше свързан със стабилно нарастване на заетостта, която през 2007 г. достигна 96 процента от средното ниво за ЕС. Въпреки това производителността на работната сила се ограничаваше от недостига на умения, които не съответстваха на потребностите на ускорено трансформиращата се икономика, като по този начин рабоната сила не можеше да достигне своя пълен потенциал. По тази причина страната се изправи пред неотложното предизвикателство да ускори растежа на производителността на труда и да повиши доходите до нивата в държавите-членки на ЕС. Освен това при присъединяването на България ЕС подчерта необходимостта от постоянен напредък в реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност и усъвършенстване на институционалните структури за администрирането на средствата от фондовете на ЕС. В резултат на това от България се изискваше да представя пред ЕС редовни доклади за постигнатия напредък, по-специално по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност. 7. Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г., която се използва за програмирането на средствата от фондовете на ЕС, идентифицира поредица от приоритети, които са жизнено важни за България в усилията й за успешно интегриране в ЕС. Те включват повишаване на конкурентоспособността на икономиката, повишаване качеството на човешките ресурси чрез подобряване на образованието, създаване на работни места и социално включване, повишаване на качеството на базисната инфраструктура, подкрепа за балансираното териториално развитие, развитие на селското стопанство и селските райони, опазване на околната среда и изграждане на административен капацитет за ефективно предоставяне на услуги в публичния сектор, и усвояване на средствата от фондовете на ЕС. Програмата за сближаване за периода 2007-2010 г. също поставя ударението върху поддържането на устойчив растеж чрез ускоряване на структурните реформи, подобряване на бизнес-средата и укрепване на институциите. Към момента на изготвянето на СПБ, България си беше поставила следните задачи за развитието на страната с оглед постигането на главната обща цел за интеграция и сближаване с ЕС: • Постигане на годишни темпове на растеж от 5.5-6% за 2007-2013 г. • Повишаване на конкурентоспособността на икономиката • Намаляване на безработицата от 11,5% през 2005 г. до по-малко от 10% през 2009 г. • Намаляване на инфлацията от 5,0% през 2005 г. до 3,3% средно за периода 2007-2009 г. • Запазване на дела на публичните разходи под 40% от БВП • Подобряване на степента на усвояване на средствата от фондовете на ЕС • Продължаващо намаляване на нивото на бедността • Намалена неравнопоставеност според коефициента Джини и намаляване на разликите в жизнения стандарт между градските и селските райони. III. Цели на Стратегията за партньорство с България (СПБ) 8. СПБ се основава на дългосрочната визия на България за превръщането й в процъфтяваща европейска нация. Тя се ръководи от приоритетите, заложени в стратегическата рамка на българското правителство, и се фокусира по-конкретно върху три стратегически приоритета, съобразени с целите за развитието на страната, към които се стреми СПБ: 3 Измерено в паритет на покупателната способност, по данни на Евростат. 46 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България (i) Устойчиво повишаване на производителността и заетостта чрез продължаване на структурните реформи и инвестициите за стимулиране растежа на частния сектор. Това включва: • Подобряване на бизнес средата и на динамиката на пазара на труда; • Подобряване на качеството на човешкия капитал и уменията, необходими за икономиката на знанието; • Повишаване на заетостта; • Намаляване на високите транспортни разходи, произтичащи от лошото качество на пътната инфраструктура. (ii) Фискална устойчивост и усвояване на средствата от фондовете на ЕС чрез изграждане на капацитет за ефективно и ефикасно управление на публичните разходи и планиране на инвестициите. Това включва: • Реформа на финансирането на образователната система; • Осигуряване на финансова устойчивост на системата на здравеопазването; • Повишаване на ефективността на социалната защита; • Подобряване на капацитета за усвояване на средствата от фондовете на ЕС за инфраструктура и на местно ниво; (iii) Социално включване чрез насърчаване на политиките и инвестициите за преодоляване на териториалните различия в развитието на регионите и намаляване на нивото на бедността. Това включва: • Подобряване на достъпа до висококачествени здравни услуги; • Повишаване на участието на маргинализираните групи, като например, младежите, по- възрастните безработни и лицата с увреждания; • Намаляване на разрива между бедността в градовете и в селските райони. IV. Напредъкът на България в постигането на нейните стратегически цели 9. През по-голямата част от периода на действието на СПБ България постигаше значителен напредък в изпълнението на целите си в областта на развитието (вж. Таблица 1 по-долу). Почти всички цели бяха постигнати със следните по-забележими изключения: (i) намаляване на инфлацията, която се повиши драматично през 2008 г. поради нарастващите цени на храните и петрола и (ii) усвояването на европейските фондове, което остана на много ниски нива през целия период на СПБ. По отношение на намаляването на бедността и социалното неравенство през 2007 година България постигна забележителен напредък. За следващите години няма налични сравними данни, обаче някои симулационни модели показват, че може би бедността през 2009 г. се е увеличила в резултат от кризата. Таблица 1: Кратък обзор на постигането на стратегическите цели на България Показатели на национално ниво Състояние Устойчиво повишаване на производителността и заетостта • Постигане на годишни темпове на растежа от 5,5 - 6% за 2007-2013 г. Постигнато за 2008 г. • Повишаване на конкурентоспособността на икономиката Постигнато • Намаляване на средната безработица от 11,5% през 2005 г. до по-малко от 10 % Постигнато през 2009 г. Фискална устойчивост и усвояване на средствата от фондовете на ЕС • Макроикономическа стабилност и процент на инфлацията от 5.0% (средно за Не е постигнато периода) през 2005 г. до 3,3% за 2007-09 г. • Запазване на дела на публичните разходи под 40% от БВП. Постигнато • Подобряване на нивото на усвояване на средствата от фондовете на ЕС Не е постигнато Социално включване • Продължаващо намаляване на нивото на бедността Постигнато за 2007 г. • Намалена неравнопоставеност по коефициента Джини и намаляване на разликите Постигнато за 2007 г. в жизнения стандарт между градските и селските райони 47 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Национална цел І: Устойчиво повишаване на производителността и заетостта 10. До началото на кризата през 2009 година България се радваше на бърз растеж на БВП. Разумната макроикономическа политика на България и дълбоките структурни реформи в страната спомогнаха за стимулирането на икономическия растеж, като между 2004 и 2007 г. средногодишният растеж на БВП надхвърли 6 процента, а по предварителни данни за 2008 г. той достигна 6,2 процента. Въпреки това световната финансова криза и икономическият спад в САЩ и ЕС влошиха средносрочните перспективи на страната. През 2009 г. растежът спадна с 4,9 процента. Икономиката започна възстановяването си през второто тримесечие на 2010 г., но растежът за 2010 година4 като цяло се очаква да остане практически нулев. 11. Конкурентоспособността беше повишена благодарение на реформите в нормативната уредба, но необходимостта от подобрения продължава да съществува. Благоприятната данъчна политика и подобрената бизнес-среда доведоха до увеличаването на притока на преки чуждестранни инвестиции, който възлиза средно на около 20 процента от БВП от 2005 г. насам. Въпреки че правителството предприе мерки за намаляване на бюрокрацията и за реформа на регулаторната среда, българските фирми продължават да се оплакват, че регулаторната тежест остава голяма. Силният икономически растеж беше свързан със съществено подобрение на състоянието на пазара на труда. 12. Тенденцията на намаляване на безработицата се запази до 2008 г., но претърпя обратно развитие в резултат на световната финансова криза. Броят на заетите лица се увеличи с повече от 400 000 души между 2004 и 2008 г., като повечето нови работни места бяха разкрити в частния сектор, главно в строителството и услугите, докато заетостта в публичния сектор продължи да намалява. Освен това недостигът на работна ръка през 2008 г. изтласка заплатите нагоре. Рецесията през 2009 г. обаче върна частично назад постигнатото през годините на разцвет увеличение на заетостта. Безработицата, която беше намаляла до рекордно ниски нива през 2008 г. (от 12,2 процента през 2004 г. до 5,7 процента през 2008 г.) се увеличи до 6,9 процента през 2009 година. Някои експортни фирми реагираха спрямо влошаващата се външна среда и отслабващото търсене като съкратиха работна ръка. През 2009 г. коефициентът на икономическа активност на работната сила в България възлизаше на 67,3 процента, т.е., беше незначително по-нисък от средната стойност в ЕС-10 от 67,8 процента. Национална цел II: Фискална устойчивост и усвояване на средствата от ЕС 13. Благоразумната политика в областта на финансите и доходите по време на растежа осигури буфер за смекчаване на последиците от глобалната криза. Благодарение на продължаващата фискална консолидация и на доброто изпълнение на приходната част на бюджета се постигна повишаване на бюджетните излишъци през 2003-2008 г., които бяха внесени във фискалния резерв, който достигна 12,1 процента от БВП през 2008 година. По този начин, когато икономическата криза доведе до значително влошаване на бюджетните приходи през 2009 г., България беше в състояние да прибегне до използването на местни средства за финансиране на възникващите фискални дефицити. Между 2004 и 2006 г. инфлацията възлизаше средно на 6,5 процента, като нарасна до 7,6 процента средно за 2007 г. поради силното вътрешно търсене и скока на цените на хранителните стоки и петрола в съчетание с увеличението на административните цени и хармонизирането на акцизите до нивата в ЕС. През 2008 г. инфлацията продължи да нараства поради покачващите се цени на стоките в световен мащаб и все така силния натиск от страна на търсенето. През 2009 г. инфлацията спадна до 2,5 процента поради спадането на международните цени и намаления натиск от нарастването на заплатите при намалено търсене на работна ръка. 14. Целта за ограничаване на публичните разходи по време на прилагането на СПБ беше постигната. Между 2005 и 2009 г. публичните разходи като дял от БВП останаха под 38 процента или съществено под тавана от 40 процента, предвиден в средносрочната фискална рамка на българското правителство. 15. Усвояването на средствата от фондовете на ЕС остава много под потенциалните възможности и показва ясно необходимостта от подобряване на капацитета. Усвояването на средствата от предприсъединителните фондове на ЕС се запази на относително ниско ниво поради ограничения административен капацитет и - както в другите нови държави-членки - набра скорост в края на периода 4 Източници: Национален статистически институт, Българска народна банка, Министерство на финансите, МВФ и Световна банка 48 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България на финансиране. Годишният приток на средства от предприсъединителните фондове на ЕС почти се удвои между 2004 и 2007 г., достигайки близо 830 милиона евро през 2007 г. Въпреки това изпълнението на някои проекти с финансиране от ЕС беше опорочено от съмнения за корупция, което доведе до спиране на финансирането от над 500 милиона евро от предприсъединителните фондове на ЕС през 2008 г. При присъединяването си към ЕС през 2007 г., България получи възможността да използва 6,7 милиарда евро от Структурните фондове и Кохезионния фонд за цикъла на програмния период 2007-2013 години. До края на 2009 г. обаче България получи едва 635 милиона евро от ЕС - само 9,5 процента от общия размер на заделените средства. Степента на използването на тези средства е дори още по-ниска -3 процента, което ясно очертава необходимостта от усъвършенстване на управлението на средствата от европейските фондове. Правителството на премиера Борисов декларира това като приоритет при встъпването си в длъжност през 2009 година. Национална цел IIІ: Социално включване 16. България постигна забележителен напредък в борбата с бедността, но изглежда, че кризата доведе до известно отстъпление в тази област. Нивото на бедността5 спадна рязко - от 20 процента през 2003 г. до едва 10,2 процента през 2007 г. През същия период крайната бедност6 също регистрира ускорен спад от 11 процента на 4,5 процента. Голяма част от този напредък се дължи на структурните реформи, макроикономическата стабилност и растежа, които повишиха нивата на потребление на домакинствата. Въпреки това финансовата криза изглежда създаде някои съществени затруднения в тази област и симулационните модели показват двупроцентно увеличаване на общата численост на бедните лица за 2009 г. до нива близко до 6 процента. Общо взето все още съществуват значителни “джобове на бедност” (райони с устойчива бедност) сред неквалифицираните пълнолетни лица, етническите малцинства, децата от многочленни семейства и възрастните хора със слаба структура на семейна подкрепа. През 2007 г. ромите заемат дял от над 40 процента от бедните и две трети от крайно бедните, който е непропорционално висок дял спрямо дела им в общия брой на населението. 17. Подобренията по отношение на неравнопоставеността бяха концентрирани в градските райони. Нивата на неравнопоставеност, измерени по коефициента Джини, намаляха с 10 процента между 2003 и 2007 г., спадайки до по-ниски стойности от тези в другите нови членове на ЕС като Естония, Литва, Полша и Румъния. Голяма част от подобрението по отношение на неравнопоставеността се наблюдава в градските райони, в които тя е намаляла почти с 11 процента спрямо близо 4 процента в селските райони, което показва продължаваща необходимост от предприемане на мерки за справяне с разликата в жизнения стандарт между градовете и селските райони. V. Оценка на резултатите от изпълнението на СПБ 18. Настоящият раздел разглежда постигнатия напредък по изпълнение на предизвикателствата на развитието, резултатите и междинните показатели, описани в СПБ. Матрицата на резултатите в Приложение 4 обобщава напредъка към постигане на резултатите и е подкрепена със съответните данни, като описва и използваните инструменти на Групата на Световната банка, които допринесоха за тези резултати. Настоящият раздел предлага общо разглеждане на постигнатите резултати, организирано в съответствие с трите основни цели на страната и десетте предизвикателства пред развитието, около които беше разработена СПБ. 19. Постигнатите до настоящия момент резултати от осъществяването на СПБ до голяма степен се дължат на активния портфейл и програмата от заеми за развитие на политиката (DPL), която е в основата на програмата за кредитиране. Закъсненията в обработката на кредитните операции доведоха до прехвърляне на планираната за 2008 финансова година (ФГ08) програма към 2009 и 2010 финансова година (ФГ09 и ФГ10), което съкрати времето за преглед на очакваните резултати през последната година на действието на СПБ. Ето защо двигатели на постигнатите към днешна дата резултати са дневният ред за реформа на политиката, за който се предоставя подкрепа по програмата DPL, активният портфейл и стабилната програма за аналитико-консултантски дейности. 5 Въз основа на линията на крайна бедност, оценена на еквивалент от 145 лева месечно на пълнолетно лице. “България - условия на живот преди и след присъединяването към ЕС”, юли 2008 г. 6 Въз основа на линията на крайна бедност, оценена на еквивалент от 145 лева месечно на пълнолетно лице. “България - условия на живот преди и след присъединяването към ЕС”, юли 2008 г. 49 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Таблица 2: Планирани и реализирани кредитни операции на МБВР за ФГ07- ФГ10 Планирано по СПБ (към 16 май 2006 г.) Доклад за изпълнението ФГ Планирано Равно- Реализирано Равно- стойност в стойност в млн. US $ млн. US $ 2007 DPL I 150,0 Реализиран 150,0 Инфраструктура I SIL - (пътна 100,0 Реализиран 122,5 мрежа) Търговия и транспорт II SIL 50,0 Реализиран 52,8 Допълнително: Допълнително финансиране за проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” 19,3 Междинен сбор 300,0  Междинен сбор 344,6 2008 DPL II 150,0 Прехвърлен за ФГ09 -- Развитие на общинската 100,0 Прехвърлен за ФГ09 -- инфраструктура SIL Прехвърлен за ФГ09 50,0 --   Социално включване SIL     Междинен сбор 300,0 -- Междинен сбор 2009 DPL III 150,0 Реализиран 200 Регионално развитие SIL 50,0 Отпада ($50 млн. преразпределени за -- Инфраструктура II SIL 100,0 DPLIII) -- (железници) Отлага се за следващата СПБ* 150,0     DPL II (DDO) (виж ФГ08 горе) 59,0      Социално включване SIL (виж ФГ08 горе) Междинен сбор 300,0 Междинен сбор 409,0 2010   Развитие на общинската инфраструктура 118,7 SIL Междинен сбор 118,7   Всичко ФГ07-ФГ09 900,0 Всичко ФГ07-ФГ10 872,3 Национална цел І: Устойчиво повишаване на производителността и заетостта Таблица 3: Национална цел 1 - Показател (i): Бизнес-среда Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Подобряване на • Повишаване на Изпълнено • Промени в Кодекса за Изпълнено бизнес средата гъвкавостта при социално осигуряване за и динамиката на назначаване и понижаване на вноските за   пазара на труда уволняване, работно пенсионно осигуряване време, трудови   договори на непълен • Промени в Кодекса на труда за въвеждане на по-голяма Изпълнено работен ден гъвкавост при назначаване и уволняване, работно време и трудови договори на непълен работен ден 50 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България 20. Правителството на България прие редица мерки за подобряване на бизнес климата, като част от общата цел за повишаване на производителността и заетостта. През април 2008 г. Ми- нистерският съвет прие Програмата за по-добро регулиране 2008-2010 г., която опрости или премахна някои регулаторни режими. Стартирането на бизнес беше облекчено чрез изграждането на централна база данни за търговска регистрация и рационализиране на процедурите за регистрация. За да намали данъчната тежест за бизнеса и да повиши събираемостта на данъците, българското правителство също така осъществи данъчни реформи и цялостно преструктуриране на приходната администрация. През 2006-2007 г. корпоративният данък беше намален от 15 на 10 процента, а осигурителните вноски, пла- щани от работодателите, бяха намалени със 7 процентни пункта. През 2006 г. събирането на данъците и социално-осигурителните вноски беше обединено с редица нови мерки, насочени към повишаване на събираемостта и подобряване на обслужването на данъкопла- тците. Освен това бяха направени и промени в Закона за насърчаване на инвестициите, насочени към подпомагане сектора на високите технологии, насърчаване на индустриите, ползващи енергия от въз- обновяеми източници и създаване на работни места в слабо развитите райони. Според доклада „Doing Business 2008“ България се нарежда сред десетте държави в света, осъществили най-много реформи, в резултат от рационализацията на процедурите за лицензиране, плащането на данъци и изпълнението на договорите. 21. Постигнат беше съществен напредък в реформирането на данъчната администрация. Банката подкрепи усилията на България за постигане на фискална устойчивост от гледна точка на приходната част на бюджета. Проектът за реформа на приходната администрация (ФГ04), предприет в рамките на предходната СПБ (ФГ03-05) и осъществен през периода на настоящата СПБ, допринесе за изграж- дането на ефективна система за събиране на приходите, което спомогна за подобряване на бизнес-сре- дата. Приходите от данъци и осигурителни вноски се увеличиха с 5,4 процентни пункта от БВП между 2002 г. и 2007 г., въпреки значителното намаляване на ставките и промените в процедурите за плащане на данъка върху добавената стойност (ДДС) след присъединяването на България към ЕС. Процентът на събираемостта на всички видове данъци се повиши, подобрявайки условията на равнопоставеност за развитие на частния сектор и създавайки възможности за по-нататъшно намаляване на данъчните ставки. Понастоящем българските фирми и физически лица се радват на едни от най-ниските данъчни ставки в Европа. В докладите за бизнес-климата и плащането на данъци България е посочена като една от малкото страни, които постоянно са подобрявали данъчната си политика и данъчната си администра- ция между 2004 и 2007 година. 22. Банката даде своя принос за политическия диалог в областта на реформите за подобряване на инвестиционния климат чрез поредица от навременно изготвени доклади в рамките на осъщест- вяваната от нея аналитико-консултантска дейност. Важното аналитично изследване „Ускоряване на конвергенцията на България: предизвикателства пред повишаване на производителността“ разкрива, че за да може България да достигне след 30 години нивата на доходите в ЕС, производител- ността трябва да нараства с 5 процента годишно - над два пъти повече в сравнение със сегашните нива - чрез насърчаване на конкурентоспособните продуктови пазари, повишаване гъвкавостта на пазара на труда, преодоляване изоставането в уменията и укрепване на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) за подпомагане на иновациите. Съвместният проект на Банката и Министерството на икономиката и енергетиката „Техническа помощ за оценка на регулаторното въздействие“ (ТП ОРВ) подчерта необходимостта от разработване на национална политика за регулаторна реформа, коя- то налага по-нататъшното изграждане на институциите на националната регулаторна система, както и засилване на ролята на частния сектор за повишаване на производителността. Много от направените в ТП ОРВ препоръки бяха включени в правителствената Програма за по-добро регулиране 2008-2010 г. В Оценката на инвестиционния климат (ОИК) са направени препоръки, които също се приемат от правителството, включително препоръката за извършване на пълна оценка на Закона за ограни- чаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. За оценка на мерките, предприети за подобряване на динамиката на пазара на труда, моля, вижте точки 46-47. 51 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Таблица 4: Национална цел 1 - Показател (ii): Човешки капитал и умения Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Подобряване на • Повишаване процента Изпълнено • Въвеждане на матурите Изпълнено човешкия капитал на завършилите 7, 10, и уменията за и 12 клас   икономиката на знанието • Намаляване със Изпълнено • Подобрени резултати Изпълнено 7% на броя на от националните и учениците, напускащи международните оценки задължителното образование без свидетелство • Подобряване на Изпълнено оценяването на качеството на образованието чрез въвеждане на тестове с външно оценяване 23. Реформите в образованието, които България продължи да провежда през периода на дейст- вието на СПБ, бяха съсредоточени върху преодоляване на влошаващото се качество на образо- ванието и слабия капацитет за оценка на качеството. Серията заеми за развитие на политиките и реформа на институциите в социалния сектор (SIR DPL) беше решаваща за подпомагане усилията на българското правителство. Като част от предварителните дейности за DPL I (ФГ07), на пилотни начала бяха въведени национални оценки за 4 и 7 клас, а Министерството на образованието, младежта и нау- ката (МОМН) започна да изпълнява Национална стратегия за въвеждане на информационните и кому- никационните технологии в българските училища, която се оказа изключително успешна. Преди DPL II (ФГ09) България участва в международни оценки на успеваемостта на учениците като PISA 2006 и PISA 2009, PIRLS 2006 и TIMSS 2007. Бяха издадени национални доклади за всичките три оценки. Според международната оценка PISA за 2009 г. резултатите разкриват подобрение на постиженията на учениците по математика и четене съответно с 14 и 27 пункта в сравнение с оценките от 2006 година. 24. Голяма крачка напред, осъществена с подкрепата на SIR DPL, беше въвеждането на матури- те като държавни зрелостни изпити, представляващи атестат за завършено средно образование. Това създава възможност за признаване на резултатите от тези изпити като критерий за прием във ви- сшите учебни заведения. Матурите се проведоха през юни и септември 2008 г., и през май 2009 година. До настоящия момент резултатите от матурите по отношение на приема във висшите учебни заведения след завършване на средно образование са обещаващи: процентът на младежите в 18-24 годишна въз- раст само с основно образование, които нито ходят на училище, нито имат работа, спадна от 24 процен- та през 2004 г. на 16,3 процента през 2009 година. Освен това между 2004/05 и 2009/10 учебни години процентът на отпадането от училище намаля при всички възрастови групи. 25. Към момента на приключването на серията заеми DPL България беше укрепила капацитета си за системно наблюдение и контрол над качеството на образованието. Благодарение на наличието към днешна дата на изобилие от данни за извършеното оценяване на учениците, страната получи въз- можност да използва данни и факти за подобряване на качеството на образователния процес в учили- щата като цяло и на ниво паралелки, както и за изграждане на институционален капацитет за оценка на качеството на образованието в цялата система. През 2008 г. беше постигнат важен пробив с увеличава- нето на финансовите ресурси за Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието (ЦКОКО) по линия на фондовете на ЕС, с което беше подпомогнато наемането на нов технически персонал. Тези събития са отражение на факта, че България е постигнала сериозен напредък в консолидирането на ка- пацитета за наблюдение на постиженията на учениците и за оценяване на въздействието на реформите върху качеството на образованието. Сега е необходимо образователната реформа да се разшири и да об- хване професионалното образование и обучение и висшето образование - където нивото на участие все 52 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България още е много ниско в сравнение с другите страни от ЕС - както и по отношение на ученето през целия живот, за да се създаде основата за бъдещото устойчиво повишаване на производителността. Таблица 5: Национална цел 1 - Показател (iii): Заетост Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Увеличаване • Увеличаване степента Изпълнено • Намаляване на данъците Изпълнено степента на заетост на заетост от 56% през до голяма върху работните заплати 2005 г. на 60% през степен 2009 г. • Намаляване на дела  Изпълнено • Ограничаване на помощите Изпълнено на дългосрочната за социално подпомагане безработица в общия на лицата в трудоспособна брой на безработните възраст без увреждания лица с 10 процентни пункта 26. Силното търсене на работна ръка в България предизвика голям растеж в областта на заетост- та през по-голямата част от периода на СПБ. Коефициентът на заетост се увеличи от 58,6 процента през 2006 г. на 64 процента през 2008 г. преди спадането си до 62,6 процента през 2009 г. в резултат на кризата. В сравнение със средните стойности за ЕС-27 активността и заетостта останаха ниски, а Бъл- гария има значителни неизползвани вътрешни трудови резерви, особено сред младите и по-възрастните работници. В същото време производителността на труда на отработен час - макар че се увеличи от 30,5 процента от средната производителност за ЕС-27 през 2004 г. до 35,1 процента през 2009 г. - остава най- ниската в Съюза. Освен това делът на дългосрочно безработните в България като дял от общия брой на безработните, макар че се намалява постоянно от 55,8 процента през 2006 г. до 43,5 процента през 2009 г., остава по-висок от този в ЕС-27. 27. Чрез серията заеми SIR DPL Стратегията за партньорство с България подкрепя усилията на правителството за отстраняване на пречките пред създаването на работни места. Като част от ре- формите, подкрепяни от заемите DPL, правителството въведе изменения в Кодекса на труда, насочени към повишаване на гъвкавостта на работното време и сключването на срочни договори и договори за непълно работно време, които бяха включени като предварителна дейност по DPL I. Българското пра- вителство също така прокара изменение в Кодекса за социално осигуряване, с което делът на работо- дателя в социално-осигурителната вноска за пенсия беше намален от 29 процента на 23 процента през януари 2006 година. Допълнителни намаления бяха направени през 2007 и 2008 години. През 2009 г. размерът на вноската за социално осигуряване беше 18 процента от работната заплата по ведомост. За да премахне възпиращите фактори за търсенето на работа, създавани от системата за социално подпо- магане, българското правителство затегна критериите за право на социално подпомагане: считано от юли 2006 г. максималният срок, за който физически здрави лица в трудоспособна възраст могат да по- лучават гарантирания минимален доход (ГМД), бе ограничен до максимум 18 месеца. Считано от юли 2008 г. срокът за получаване на гарантирания минимален доход беше намален още (на 12 месеца), но с последните промени, насочени към хармонизиране с практиките на ЕС, ограниченият срок за получа- ване на гарантирания минимален доход ще се премахне от 2011 година. 28. Стратегията за партньорство допринесе за реформата на пазара на труда чрез въвеждане на нов модел на базирани на резултатите активни програми на пазара на труда, които ще ползват финансиране от ЕС по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Проектът „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта“ (SIEP) (ФГ03) спомогна за създаването на повече от 930 000 човекодни за временна и постоянна заетост - 33 процента повече от крайната цел на проекта. Около 1600 души, наети на временна и постоянна работа по инфраструктурни и микропроекти, преди това са били продължително безработни. Над 700 000 души са се възползвали от подобренията в социалната инфраструктура, осъществени от ориентирани към търсенето малки проекти на общинско и общностно равнище. 53 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Таблица 6: Национална цел 1 - Показател (iv): Транспорт Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Намаляване на • Подобрено състояние Неизпъл- • Създаване на надеждна Изпълнено транспортните на пътната мрежа в нено система за финансиране разходи, свързани сравнение с базова на реконструкцията и с лошото качество линия от едва 37% от поддръжката на пътищата на пътната второкласните и 28% инфраструктура третокласните пътища в добро състояние през 2004 г. до 60% от второкласните и 50% от третокласните пътища в добро състояние в края на 2009 г. 29. Общата транспортна политика на България понастоящем вече е приведена в съответствие с тази в останалите държави-членки на ЕС, въпреки това обаче инвестициите все още се бавят повече от предвиденото от правителството. Необходимо е да се укрепи капацитетът за изпълнение на проекти, както и да се предприемат по-енергични мерки за премахване на тромавите бюрократични препятствия за реализацията на инвестициите. 30. Състоянието на пътищата в България започна да се подобрява, макар и със закъснение, с пряк ефект върху разходите на автомобилния транспорт. В рамките на проекта „Рехабилитация на пътната инфраструктура“ (ФГ07), който остава в процес на изпълнение, Банката подпомага бъл- гарското правителство при дефинирането на приоритетите в инвестиционната си програма за пътищата в рамките на средносрочната рамка за разходите, при укрепването на капацитета в Агенция „Пътна инфраструктура” за планирането и осъществяването на инвестиции, както и за финансирането на ре- хабилитацията на избрани главни и второстепенни пътища за улесняване на регионалното развитие и достъпа до пазарите. Като цяло делът на пътищата в добро състояние се увеличи от 35 процента през 2004/05 г. до около 45 процента през 2009 г. Това подобрение се отнася най-вече за първокласните пътища (от 51% на 70%), а в по-малка степен към второкласните пътища (от 37% на 38%) и третоклас- ните пътища (от 28% на 40%). Въпреки че това е по-ниска стойност от амбициозните цели на СПБ за второкласните и третокласните пътища, тя отразява логичното предимство на първокласните пътища, тъй като те пропускат по-голям трафик и са страдали от липсата на достатъчно инвестиции в миналото. 31. Практиките за управление на пътните активи също се подобряват благодарение на разработ- ването на система за управление по проекта на Банката за пътната инфраструктура. Системата подпомага дефинирането на приоритетите на публичните разходи за пътищата, оценяването на ефикас- ността и ефективността на програмите за пътната мрежа и осъществява мониторинг на състоянието на пътищата в момент, когато се очаква за пътищата да бъдат изразходвани значителни парични средства. Тя включва и нов механизъм за генериране на приходи чрез въвеждането на винетната система. При- ходите от тази система генерират близо 100 млн. евро годишно от участниците в пътното движение, което представлява 50 процента увеличение в сравнение с равнището на приходите от винетки през 2005 година. 54 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Национална цел II: Фискална устойчивост и усвояване на средствата от ЕС Таблица 7: Национална цел II - Показател (i): Финансиране на образованието   Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Реформа на • Поне 50% от Изпълнено • Приемане на закон за Изпълнено финансирането общинските училища реформа на системата на висшето получават средства на финансирането образование по формула за и поощряване на финансиране на децентрализацията обучението на един ученик и имат • Осъществяване на Изпълнено делегирани бюджети, консолидацията на благодарение на, което училищата отчетността им се подобрява • Увеличаване на средния Изпълнено брой ученици в едно училище • Повишаване на Изпълнено съотношението между броя на учениците и учителите 32. Законите за държавния бюджет за 2007 и 2008 г., които въведоха формулата за финансиране на един ученик във всички общински училища, предизвикаха най-голямата консолидация на българската училищна система в съвременната история на страната. Серията заеми SIR DPL има централно значение за усилията на България за подобряване на фискалната устойчивост на образо- вателната система чрез въвеждането на формулата за финансиране на един ученик, на делегираните бюджети на училищата и на базираното в училищата управление. Бързо намаляващата численост на на- селението в училищна възраст в България е причина за намаляване на размера на паралелките и доведе до наличието на голям брой много неефективни училища, които могат да предложат само ограничено образование, поради което беше необходима рационализация - както за подобряване на качеството на образованието, така и за повишаване на ефективността. В годините преди Закона за държавния бюджет за 2007 г., средният брой на закриване на училища се задържаше около 50 училища годишно. Този брой нарасна до 90 закрити училища през лятото на 2007 г., и 311 през лятото на 2008 година. Консолидация- та на училищата помогна да се обърне тенденцията на спадащия брой ученици в училищата, като броят на учениците в едно училище стабилно нарастна от 287 през 2007/08 г. до 307 през 2008/09 г. и 305 през 2009/10 година. Успешното прилагане на програмите за оптимизация на училищата също доведе до сериозни корекции в броя на педагогическия и непедагогически персонал. От началото на програмата, подкрепена по DPL, по приблизителна оценка са освободени около 30 процента от училищния персо- нал. В резултат на това съотношението ученици/учител през 2008/09 г. се подобри значително за първи път от повече от десет години, и сега този коефициент се оценява на повече от 15 в професионалните и общообразователните училища от 1 до 12 клас. Този нов коефициент ученици-учител е сравним със средната стойност за страните от ОИСР от 16,3 за основните училища и 13,5 за средните училища. 33. Разпоредбите за финансиране на общинските училища по формулата за финансиране на един ученик, делегираните бюджети и базираното в училищата управление останаха отразени в Зако- на за държавния бюджет за 2009 г. Понастоящем всички училища получават средства чрез използване на формулата за един ученик и имат делегирани бюджети. В целия политически спектър има налице широко единодушие, че един нов закон за училищното и предучилищното образование и възпитание би обединил всички елементи на финансирането и реформите в управлението на образованието, и в крайна сметка би повишил качеството и отчетността на образователната система. 55 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Таблица 8: Национална цел II - Показател (ii): Финансиране на здравеопазването Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Осигуряване • Постигане на Изпълнено • Усъвършенстване Частично на финансова финансова стабилност на договорните изпълнено устойчивост на на Националната механизми системата на здравноосигурителна между НЗОК и здравеопазването каса (НЗОК) въз основа доставчиците на на актюерски разчети здравни услуги • Намаляване с 50% Частично • Консолидацията на Неизпълнено на натрупаните изпълнено болниците е в процес просрочени задължения на осъществяване в системата на здравеопазването • Реформа на Изпълнено системата на разплащанията в болничния сектор • Изграждане Неизпълнено на механизъм за контрол и осигуряване на качеството на всички нива в системата на здравеопазването 34. Напредъкът към повишаване на фискалната устойчивост на разходите за здравеопазване беше противоречив, и тук трябва да се вземе предвид политически трудният характер на здрав- ните реформи. Програмата на заемите DPL имаше за цел да подкрепи финансовата устойчивост на На- ционалната здравноосигурителна каса (НЗОК), като се опита да контролира растежа на основните па- раметри на разходите. НЗОК е обременена от неефективното разпределение на ресурсите за болници и лекарите, без включени финансови лимити за обема на услугите, при голяма болнична инфраструктура, която продължава да се разширява, както и от бързото нарастване на разходите за лекарства. Ползвайки се от подкрепата на серията заеми DPL на Банката, българското правителство въведе съществени мер- ки за ограничаване на растежа на болничните разходи, по-специално чрез въвеждането на годишните лимити. В Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. механизмът на база такса за услуга с неограничено плащане беше заменен с нова формула за разпределяне, по силата на която средствата се разпределят в съответствие с числеността на населението, и в която има включени финансови лимити. Мерките за усъвършенстване на механизма за разпределение на бюджетните средства за болниците допринесоха за намаляване с повече от 50 процента на натрупаните просрочени задължения в системата на здраве- опазването - необезпечените с активи просрочени задължения намаляха от 60,8 млн. лв. през 2005 г. на 19,6 млн. лв. през 2008 година. Въпреки това през 2009 година просрочените задължения се увеличиха до 29,7 милиона лева. 35. НЗОК запази финансовата си стабилност и се възползва от доброто взаимодействие между програмата на заемите DPL и Проекта за реформа в сектора на здравеопазването. Администра- тивните разходи на НЗОК намаляха от 5,3 процента от общия бюджет на касата през 2000 г. на 2,2 процента през 2009 г., а в съответствие с Проекта за реформа в сектора на здравеопазването (ФГ00) се предвижда запазването на балансиран бюджет. Програмата на заемите DPL предостави политиче- ска рамка за подобряване на системата на финансиране на здравеопазването, както и на лекарствената политика и преструктурирането на болниците, а Проектът за реформа в сектора на здравеопазването, предприет в рамките на предишните стратегии за партньорство и изпълнен в рамките на периода на настоящата СПБ, подкрепи прилагането на тези политики. Съществено и много важно постижение на Проекта за реформа в сектора на здравеопазването беше стартирането през януари 2009 г. на напълно 56 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България интегрираната информационна система на НЗОК, която осигурява пряка връзка на извършващата пла- щанията институция с доставчиците и потребителите на здравни услуги, като по този начин се повиша- ва ефективността и се намалява административното бреме. 36. Разработеният план за преструктуриране на болниците (генерален план), който беше завър- шен в рамките на програмата на заемите DPL, не беше приет, а в противоречие с препоръките на плана в България се наблюдава увеличаване на броя на болничните заведения. Стана ясно, че политическата воля за изпълнението на тези трудни реформи е била надценена. Планъ за преструкту- риране остава в готовност да бъде приет и приложен. Другите, подкрепени в рамките на програмата на заемите DPL, реформи включват също така канализирането на основната част от плащанията за болничните услуги през НЗОК, превръщането на последната в единствен платец на здравни услуги, и премахването на предишните несъответствия в системата, при които болниците получаваха плащания за една и съща услуга чрез няколко публично финансирани механизма. Това не доведе до въвеждането на селективно договаряне. Серията заеми DPL предостави подкрепа за акредитацията на болниците, но системата за осигуряване на качеството, включително акредитацията, остава незадоволителна, а съществени подобрения не са идентифицирани. Таблица 9: Национална цел II - Показател (iii): Социална закрила Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Повишаване на • Намаляване със Изпълнено • Промяна на Изпълнено ефективността на 7 процентни законодателството в социалната закрила пункта на броя на областта на социалното домакинствата, подпомагане с зависещи от някаква цел насочване на форма на парични подпомагането към помощи за социална основните рискови групи. закрила. • Намаляване на броя на Неизпълнено • Реформа на комисиите Неизпълнено новите пенсионери по за освидетелстване на инвалидност поради инвалидността (ТЕЛК) общо заболяване до нивото от 2000 г. 37. Обхватът на социалната закрила в България е широк, макар че се намира в процес на съкра- щаване, а в отговор на настоящата икономическа криза действат ключови програми за социално под- помагане (детски надбавки, енергийни помощи, както и програмата за ГМД). През 2010 г. 60 процента от най-бедните домакинства, чийто доход спадна по време на кризата, са получавали най-малко един вид подпомагане от социалния пакет на правителството, а повече от 70 процента от домакинствата са получавали един или повече трансфери за социална закрила. 38. През периода на действието на СПБ българското правителство въведе редица изменения в своята програма за социално подпомагане, насочени към подобряване на насочването на две ключови програми за борба с бедността - гарантирания минимален доход и помощите за отопле- ние. Те са далеч най-добре насочените в полза на бедните програми, като 64 процента от гарантирания минимален доход и 73 процента от помощите за отопление се изплащат в полза на домакинствата от първия квинтил, и съответно 54 и 53 процента се получават от бедните. Въпреки че сами по себе си из- мененията и допълненията на законодателството в областта на социалното подпомагане не са същинска част от програмата на заемите DPL, DPL II оказа предварителна подкрепа за един анализ въз основа на проучване с анкетиране и административни данни, отнасящи се до лица, които са загубили основанията си да получават такива помощи. Това подпомогна усилията на правителството да разработи планове за действие, насочени към подпомагане на тази група. 39. Между 2004 и 2009 г. броят на получателите на помощи по програмата за гарантирания ми- нимален доход намаля постепенно от около 128 000 до 36 000 лица. В резултат от кризата този брой 57 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. през 2010 г. се увеличи до около 45 000 души. Това увеличение беше подкрепено от Банката, която поддържа становището, че трябва да се позволи увеличаването на броя на бенефициентите, обслужва- ни от програмите за обезщетения за безработица и подкрепа на доходите, и от програмите за социално подпомагане с подоходно тестване, за да се осигури защита на новите бедни или безработни, и да се позволи на тези програми да изпълнят своите роля като икономически стабилизатори. През периода на действието на СПБ Банката не е участвала в диалог относно хората с увреждания и по този начин не е постигнала резултати по отношение на целите, свързани с хората с увреждания. Таблица 10: Национална цел II - Показател (iv): Усвояване на еврофондовете Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Подобряване • Трябва да бъдат Неизпълнено • Безвъзмездно Неизпълнено на капацитета програмирани финансиране от ЕС за усвояване на най- малко 50% (проектът е се предоставя на (проектът е средствата от от средствата от в процес на общините, където в процес на фондовете на ЕС за европейските изпълнение) Банката ще подпомага изпълнение) инфраструктура и фондове за сектора изготвянето на на местно ниво на водоснабдяването   проектите.   и пречистването   на отпадните води през периода на Стратегията за подпомагане на страната, които ще бъдат управлявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството 40. Прозрачното и ефективно управление на средствата от европейските фондове е важен прио- ритет както за Европейската комисия, така и за България, обаче усвояването на европейските средства остава сериозно предизвикателство. През юли 2008 г. ЕК замрази около 500 милиона евро от предприсъединителните фондове поради опасения от корупция и организирана престъпност. По- късно през същата година ЕК прекрати акредитацията на две агенции, отговорни за управлението на средствата по програма ФАР7 (в Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството), тъй като не беше удовлетворена от мерките, предприети от българско- то правителство за справяне с проблемите на управлението. Това означаваше, че България ще загуби средства на обща стойност около 220 милиона евро, които все още не са договорени по програмата ФАР. Също така това би наложило България да финансира от собствени източници проекти за около 340 милиона евро, които вече са договорени. Част от спрените средства по проекти за пътната мрежа по-късно през 2009 г. бяха разблокирани, след като България предприе стъпки за усъвършенстване на процедурите и одита в Държавна агенция “Пътна инфраструктура”. Когато ръководеното от ГЕРБ пра- вителство встъпи в длъжност през 2009 г., то обеща да ускори усвояването на средствата от фондовете на ЕС за стимулиране на растежа и инвестициите в България. По време на програмния период 2007- 2013 г. България има правни основания да бъде допусната до получаването на безвъзмездни средства в размер на 6,7 милиарда евро, от които до края на 2009 година тя е усвоила само 635 милиона евро. 41. За да подкрепи България в преодоляването на предизвикателствата при усвояването на ев- рофондовете, СПБ предложи двукомпонентна стратегия със следните елементи: (i) повишаване на ефективността на публичните разходи, особено в социалните сектори чрез програмата DPL, за да се създаде фискално пространство; и (ii) предоставяне на подкрепа на правителството за разработването на пакет от подготвени проекти за високоприоритетни инвестиции и проекти, намиращи се в процес на подготовка, както и за укрепването на капацитета на съответните институции на централно и местно 7 Предприсъединителният инструмент ФАР беше основният канал за финансово и техническо сътрудничество на ЕК със страните от Централна и Източна Европа. 58 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България ниво. Подкрепата на Банката за повишаването на ефективността на публичните разходи беше предоста- вена своевременно чрез програмата DPL. Във връзка с разработването на пакета от подготвени проекти и изграждането на капацитет, постигнатият напредък беше ограничен поради проблеми в осъществява- нето на проекти, които включват техническа помощ за усвояването на еврофондовете, както и поради силно ограничения обхват на тези проекти по отношение на начина за насочването им към усвояването на еврофондовете. Тези проекти включват Проекта за социално включване (ФГ09), както и Проекта за развитие на общинската инфраструктура (ФГ09). Проектът за развитие на общинската инфра- структура ще има за цел изготвянето на регионални генерални планове за водоснабдяване и канализа- ция за ВиК дружествата в цяла България (с изключение на София) и така ще спомогне за определянето на приоритетните инвестиции и плана за тяхното финансиране чрез Оперативна програма “Околна среда” на ЕС. Чрез изпълнения по-рано проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” (SIEP) (ФГ03, ФГ07) беше предоставена подкрепа за изграждане на капацитета на заинтересованите участници на национално, регионално и местно ниво, както и на капацитета на сектора на доставчици- те на услуги, за изпълнението на проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) с финансиране от фондовете на ЕС. Чрез SIEP беше създаден пакет с избор на програми за активни мерки на пазара на труда, съобразени с разпоредбите и форматите на финансиране от Евро- пейския социален фонд (ЕСФ) Въпреки това основната част от средствата от еврофондовете на ЕС е програмирана за подпомагане на транспорта, а в тази област на усвояването бе отбелязан твърде малък напредък. От своя страна по това време Банката не се е стремила да насочи усилията си специално към тази сфера като област на интервенция. 42. В областта на аналитико-консултантската дейност (АКД) Банката предостави аналитична подкрепа за усилията на България за укрепване на борбата с корупцията в съдебната система - основен проблем за ЕС, довел до спирането на средства от еврофондовете. Прегледът на публичните разходи и институциите в съдебната система (JPEIR) направи оценка на ефикасността и ефективността на публичните разходи за съдебната власт в България и предложи мерки за въвеждане на стратегически подход към съставянето на бюджета на съдебната власт и подобряване на отчетността и прозрачността й. В резултат на това в заявката за бюджета за 2008 г. започна въвеждането на данни за резултатите от работата, като това продължи и при проектобюджета за 2009 г. Освен това в отговор на искане на главния прокурор Банката мобилизира безвъзмездни средства от Фонда за институционално развитие за повишаване на капацитета на Главна прокуратура за борба с корупцията. Последният доклад на ЕС в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка дава като цяло много положителна оценка за напредъка на България в тази област, особено за борбата й срещу корупцията и организираната прес- тъпност. 43. Освен това в рамките на техническата помощ за регионално развитие беше предоставен фо- рум за разглеждане на стратегически въпроси, които засягат усвояването на средства от общини- те и ефективното използване на средствата по ЕФРР, с особен акцент върху Оперативна програма „Регионално развитие“. Изготвени бяха три бележки от типа “Как да” с цел укрепване на следните елементи: (i) регионални изпълнителни структури и критерии за подбор на проекти и процеси; (ii) фи- нансиране на общинските инвестиции; и (iii) стратегическо регионално, областно и местно планиране на развитието. През декември 2008 г. беше взето решение за канализиране на съответната финансова помощ за регионално развитие чрез DPL 3, а не чрез самостоятелни инвестиционни проекти към опре- делената от българското правителство организация за подпомагане на общините - Фонда за органите на местно самоуправление в България (ФЛАГ). Въпреки това трябва да се отбележи, че в тази област също се наблюдава твърде малък напредък по отношение на готовността за усвояване на средствата от ЕС и може да се види, че скромната намеса от страна на Банката е била прекалено малка, за да окаже съществено въздействие. 59 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Национална цел III: Социално включване Таблица 11: Национална цел III – Показател (i): Здравеопазване Предизвикател- Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние ство в областта на СПБ развитието Подобряване • Намаляване с 5% Неизпъл- • Ограничаване на Не подлежи на на достъпа до на броя на лицата, нено неформалните плащания наблюдение качествени здравни отказващи се от услуги медицинска помощ по • Преструктуриране на Частично финансови причини медицинската помощ за изпълнено осигуряване на достъп и качество в районите с недостиг на здравни услуги. 44. През периода на действието на СПБ България постигна скромен напредък в изпълнението на дневния ред за реформиране на здравеопазването така, че то да стане достъпно за гражданите. Предприети бяха национални програми с цел включване на групите в неравностойно положение в мо- ниторингови и профилактични дейности. Тези програми включват специални мобилни скрийнингови програми за бедните общности, тестване за ХИВ/СПИН и осигуряване на безплатни лекарства. Освен това правителството създаде фонд към Министерството на труда и социалната политика (МТСП), който да заплаща болничните услуги за неосигурени и социално слаби лица. Взети бяха също така и мерки за намаляване на броя на лицата без здравно осигуряване. Законодателството в областта на лекарстве- ните средства беше усъвършенствано, така че да осигури предлагането на лекарствата на конкурентни цени, а всички осигурени граждани да имат достъп до лекарствените средства, които се реимбурсират напълно или частично. Въпреки това не беше постигнат напредък, нито беше забелязана ангажираност по отношение на необходимостта от рационализиране на болничната мрежа, докато болничният сектор продължава да консумира непропорционално голям дял от разходите за здравеопазване, по-специално за сградния си фонд. 45. Банката подкрепя реформите на България в областта на здравеопазването чрез серията за- еми SIR DPL и Проекта за реформа на здравеопазването (ФГ00), но изпълнението на политиката за лекарствените средства беше незадоволително. Серията заеми DPL имаше за цел да окаже подкрепа за подобряване на достъпа до основни здравни услуги чрез преразглеждане на политиката за реим- бурсирането на основните лекарствени средства, която да улеснява получаването на тези лекарства от уязвимите групи на достъпни цени. Тъй като се даваше възможност на правителството да се снабдява с лекарства на по-ниски цени, от новата политика се очакваше да прехвърли икономисаните разходи в полза на потребителите, но в крайна сметка тя не намали нито общите разходи на НЗОК за лекарствени средства, нито разходите на населението, защото новият лекарствен списък включва нови и скъпи ле- карства. Процентът на хората, посочващи, че са се отказвали от медицински грижи поради финансови причини, е нараснал от 20 на сто на 29 процента между 2003 г. и 2007 г. Обяснението на тази тенденция не е ясно, но може би тя отразява застаряването на населението и/или увеличеното търсене, дължащо се на подобренията от страна на предлагането. 46. Забележими подобрения бяха направени в областта на извънболничната помощ, където сис- темата на общопрактикуващите лекари изигра ролята на ограничител на входа, обаче нефор- малните плащания продължават да представляват проблем. Благодарение на проекта за реформа на здравеопазването секторът на извънболничната медицинска помощ беше модернизиран значително (с оборудване и технологии за по-голямата част от първичните практики в България). Проектът спо- могна и за усъвършенстването на болничния сектор (чрез строителни работи и преструктуриране на две национални и пет общински болници, и уреждане на механизъм за лизинг на оборудване за близо 100 болници). Проектът за реформа на здравеопазването предостави и финансиране за 260 линейки за ускоряване на медицинската помощ при спешни случаи. Въпреки това процентът на лицата, които съобщават, че са дали подкуп, за да получат медицински услуги, остава почти непроменен между 2000 г. (7,2 процента) и 2008 г. (6,1 процента). 60 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Таблица 12: Национална цел III - Показател (ii): Социално включване Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Стимулиране • Повишаване на Изпълнено • Преструктуриране на Изпълнено на социалното трудовото участие в много активните програми за включване на младежите, по- голяма пазара на труда в полза   възрастните безработни степен на мерките, стимулиращи и хората с увреждания. постигането на по-трайни резултати при младежите и по- възрастните безработни. 47. Равнището на заетостта при младите и по-възрастните работници в България през последни- те години се повиши, но остава под средните стойности в държавите-членки на ЕС за младите работници (при 24,8 процента в България в сравнение с 35,1 процента за ЕС-27 през 2009 година). Въ- преки че социалната интеграция не е изрична тема на серията заеми SIR DPL, политиките, подкрепяни от програмата, са в състояние да окажат положително влияние върху бедните, като се съсредоточават върху липсата на професионални умения на уязвимите групи и подобряване перспективите за заетостта на лица на субсидирани работни места с ниско качество. Чрез политически диалог с Министерството на образованието, младежта и науката, програмата DPL подкрепи пакет от стимули и смекчаващи мер- ки в бюджета на министерството, така че общините, които консолидират училищната мрежа, да могат да предоставят допълнителни услуги на най-рисковите групи. Същото се отнася за предварителните и последващи оценки на промените в социалната политика, които дават информация за разработването на програми за заетост и за активиране на хората, загубили основанията си за получаване на помощи по линията на социалното подпомагане. 48. Програмата DPL предостави подкрепа за мерките, засилващи стимулите за заетост в социал- ното подпомагане, спомагайки за намаляване на броя на бенефициентите на помощи по гаран- тирания минимален доход по времето на икономически растеж. Между 2007 г. и 2009 г. броят на лицата, ползващи помощи по програмата за гарантирания минимален доход, намаля от 93 000 до 38 000 души. В рамките на заема DPL2 българското правителство прие през 2008 г. Национален план за действие по заетостта, която продължава преструктурирането на активните политики на пазара на тру- да (АППТ), за да ги направи по-съобразени с търсенето и по-фокусирани върху работата с уязвимите групи. Преструктурираната програма за активни мерки сега е насочена към безработните, неактивни и обезкуражени лица, и даде стимул на работодателите да наемат бенефициенти по нея. АППТ също ста- на по-отворена за учене през целия живот, създаване на устойчиви работни места и по-широко участие на частния сектор (вместо на общините) в ролята на доставчици и финансисти, и по-малко склонна да задържа квалифицирани работници на субсидирани работни места с ниско качество. Проектът „Соци- ални инвестиции и насърчаване на заетостта” (ФГ03, ФГ07) спомогна за създаването и тестването на оперативна рамка за основани на резултатите активни мерки на пазара на труда, някои от които след това бяха въведени в общата система. Таблица 13: Национална цел III - Показател (iii): Бедност Предизвикателство Желани резултати от Състояние Междинни показатели Състояние в областта на СПБ развитието Намаляване на • Намаляване на Изпълнено • Действията за Отпада разликата между бедността в селските в много подобряване на местното (проектът за бедността в градовете райони от 29% през голяма развитие и развитието регионално и в селските райони 2004 г. до 20% през степен в малките общности развитие 2009 г. ще бъдат доуточнени не се след завършване осъществи) на аналитичните и консултантски дейности в областта на регионалното развитие. 61 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. 49. Въпреки значителното намаляване на бедността в страната като цяло, населението в селски- те райони на България продължава да живее при по-високи равнища на бедност, отколкото в градовете. През 2007 г. честотата на бедността в селските райони е с 6 процентни пункта по-висока, отколкото в градските райони, като разликата е спаднала в сравнение с 13-те процентни пункта през 2003 г. Въпреки че степента на спадане на бедността в селските райони е голяма, селското население продължава да живее при значително по-висок процент на бедност, отколкото хората в градовете. Пред преодоляването на множеството пречки за заетостта, образованието и другите обществени услуги, и пред разкъсването на цикъла на изключването остават значителни предизвикателства. 50. С подкрепа от серията заеми DPL бяха въведени политики за справяне със социалното из- ключване, по-специално мерки, съсредоточаващи се върху активизиране на заетостта за лица в неравностойно положение, които търсят работа. В Проекта за социални инвестиции и насър- чаване на заетостта (SIEP) (ФГ03, ФГ07) е предвидено също така подобряване на стандарта на жи- вот в общините в цялата страна, в които районите на упорита бедност (“джобове на бедността“) имат значително разпространение. Проектът е насочен към бедните лица и хората в неравностойно поло- жение чрез подкрепа на инфраструктурни проекти в общността и предоставянето на услуги на пазара на труда. Повече от 700 000 души се възползваха от компонента за общинска инфраструктура, докато повече от 25 000 души се възползваха от активните програми за пазара на труда. Заемните операции на Банката, предназначени за намаляване на бедността и засилване на социалното включване, се ос- новават на Актуализацията на програмния мониторинг на жизнените стандарти (Programmatic Living Standards Monitoring Update). Данните, събрани в рамките на Многоцелевото наблюдение на домакин- ствата (МНД), осигуряват актуализирана информация за жизнените стандарти и бедността в България и показатели по базова линия за оценка на правителствените реформи в социалния сектор, за които се предоставя подкрепа от серията заеми SIR DPL и Проекта за социално включване (ФГ09). Оценка на изпълнението по програмата на СПБ 51. Като цяло изпълнението на програмата на Стратегията за партньорство с България през 2007 - 2010 финансови години се оценява като умерено задоволително. Програмата постигна значителен напредък по пътя към осъществяването на двата ключови резултата от СПБ - образованието и реформи- те на пазара на труда - които бяха приоритети на националната програма и се радваха на изключително внимание от страна на българското правителство. Образованието и реформите на пазара на труда бяха в центъра на серията заеми SIR DPL, която представлява най-съществения компонент на СПБ. В об- ластта на образованието, което е най-успешният компонент от серията DPL, въвеждането на реформи в областта на финансирането и оценяването на училищата допринесе за положителните резултати по отношение на приема на учениците и тяхната успеваемост. Динамиката на пазара на труда също така беше значително подобрена с въвеждането на по-гъвкав Кодекс на труда и подобряване на социалната закрила с цел засилване на стимулите за създаване на заетост. Заетостта през периода на действието на СПБ има възходяща тенденция до 2009 г., когато тя леко спадна заедно с настъпването на глобалната икономическа криза. Освен това, България направи значителни стъпки за намаляване на бедността и социалното неравенство, въпреки че кризата може би намали постигнатото. 52. Програмата на Стратегията за партньорство с България постигна ограничен напредък за стабилизиране на публичните разходи за здравеопазване и за увеличено усвояване на средства- та от европейските фондове. Компонентът на здравеопазването се оказа най-голямото предизвика- телство в програмата на заемите DPL. Отношението на българското правителство към политически трудните реформи като към своя собственост, като например оптимизирането на болничната мрежа, беше надценено, а задаващите се избори през 2009 г. забавиха предприемането на действия. Въпреки това програмата на СПБ действително успя да положи основи за бъдещите реформи. Серията заеми DPL подкрепи разработването на плана за преструктуриране на болниците, който е готов за прилагане. Въвеждането на новата информационна система за НЗОК по проекта за реформи в здравеопазването също подготви почвата за подобряване на управлението и прозрачността в разходите за здравеопазване. По отношение на усвояването на еврофондовете ограниченият капацитет на публичния сектор и инсти- туционалните слабости се очертават като основни пречки за подготовката и изпълнението на проекти за финансиране от ЕС. Тези пречки, съчетани с: (i) бавното вземане на решения и незадоволителното планиране от страна на българското правителство и (ii) нестабилността и забавянето на изпълнението на проектите на Банката с компоненти за усвояване на еврофондовете, както и очевидното недооценя- 62 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България ване на това, което ще бъде необходимо за постигането на дадената цел, възпрепятстваха напредъка за постигането на този резултат от СПБ. Към края на периода на действието на СПБ преодоляването на тези ограничения стана основен приоритет за българското правителство, а Банката беше помолена да пренасочи вниманието си към предоставянето на техническа помощ и консултантски услуги за ускоря- ване на усвояването на еврофондовете в инфраструктурния сектор. Таблица 14: Обобщение на оценките и рейтинг Цели и резултати от изпълнението на СПБ I. Устойчиво повишаване на производителността и заетостта • Повишаване на гъвкавостта при назначаване и уволняване, работно време, трудови договори на непълен работен ден (Изпълнено) • Повишаване процента на завършилите 7, 10, и 12 клас (Изпълнено) • Намаляване със 7% на броя на учениците, напускащи задължителното образование без свидетелство (Изпълнено) • Подобряване на оценяването на качеството на образованието чрез въвеждане на тестове с външно оценяване (Изпълнено) • Повишаване на процента на трудово участие от 56% през 2005 г. на 60% през 2009 г. (Изпълнено) • Намаляване на дела на продължителната безработица в общата безработица с 10 процентни пункта (Изпълнено) • Подобрено състояние на пътната мрежа в сравнение с базова линия от едва 37% от второкласните и 28% третокласните пътища в добро състояние през 2004 г. до 60% от второкласните и 50% от третокласните пътища в добро състояние в края на 2009 г. (Частично изпълнено) II. Фискална устойчивост и усвояване на средствата от фондовете на ЕС • Поне 50% от общинските училища получават средства по формула за финансиране на обучението на ученик и имат делегирани бюджети, т.е. подобрена отчетност (Изпълнено) • Постигане на финансово равновесие на НЗОК въз основа на актюерски разчети (Неизпълнено) • Намаляване с 50% на натрупаните просрочени задължения в системата на здравеопазването (Частично изпълнено) • Намаляване със 7 процентни пункта на броя на домакинствата, зависещи от някаква форма на парични помощи за социална защита (Изпълнено) • Намаляване на броя на новите пенсионери по инвалидност поради общо заболяване до нивото от 2000 г. (Неизпълнено) • Ще бъдат програмирани най-малко 50% от средствата от европейските фондове за сектора на водоснабдяването и пречистването на отпадните води през периода на Стратегията за подпомагане на страната, които ще бъдат управлявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Неизпълнено) III. Социално включване • Намаляване с 5% на броя на лицата, отказващи се от медицинска помощ по финансови причини (Неизпълнено) • Повишаване на трудовото участие на младежите, по-възрастните безработни и хората с увреждания (Изпълнено) • Намаляване на бедността в селските райони от 29% през 2004 г. до 20% през 2009 г. (Частично изпълнено) Оценка на изпълнението по Програмата: Умерено задоволително VI. Представяне на Световната банка Заемни операции на Световната банка 53. Като цяло представянето на Банката през периода на действието на СПБ е умерено задоволи- телно. Стратегията за партньорство беше разработена и изпълнена по време, когато дневният ред на България се изместваше от присъединяването към ЕС към ускоряване на сближаването със стандарта на живот в държавите-членки на ЕС. Тези приоритети лежат в основата на концепцията на СПБ, която 63 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. беше правилно ориентирана към подкрепа на усилията на българското правителство за повишаване на производителността, създаването на работни места, подобряването на фискалната ефективност и усвояването на безвъзмездното финансиране от страна на ЕС, както и за насърчаване на социалното включване. Стратегията за партньорство поддържа тази ориентация през целия период на изпълнени- ето, а диалогът с българските власти беше укрепен допълнително, при което Банката се позиционира като важен партньор по въпросите на развитието. Банката продължи активно този диалог по време на смяната на правителствата през 2009 година. Търсенето на политически консултации с Банката по вре- ме на периода на СПБ се увеличи значително, преминавайки от отношения между банка и клиент, които преди това са били трудни, до отношения, които могат да служат за пример в региона. 54. Рамката на желаните резултати беше разработена в момент, когато България се радваше на устойчив растеж, и в този контекст показателите за изпълнението бяха доста реалистични. Въ- преки това обаче очакваните резултати в сектора на здравеопазването, който е традиционно труден сектор, вероятно са били прекалено амбициозни. Би могло да се обърне по-голямо внимание на избор- ния цикъл и неговото въздействие върху осъществяването на реформата и изпълнението на проектите. Концепцията на СПБ също можеше да отдели повече внимание на два фактора, които ограничиха из- пълнението на проекти, по-специално във връзка с усвояването на еврофондовете: (i) неудовлетворите- лен капацитет и институционални слабости; и (ii) времето, необходимо на България да се адаптира към членството си в ЕС и отговорностите, които вървят с него. 55. По отношение на кредитирането портфейлът през периода на действието на СПБ се състоеше от общо 14 операции (включително три операции DPL при общ размер на ангажиментите от 500 млн. щатски долара и две безвъзмездни финансирания от Глобалния фонд за околна среда (GEF) с обща сума от 17,5 млн. щатски долара), като нетните ангажименти имат общ размер с равностойността на 1 095.7 млн. щатски долара. Шест от седемте проекта от предишната Стратегия бяха закрити по време на периода на настоящата СПБ, а останалият - в края на март 2010 година. През ФГ07-ФГ10 в кредитния портфейл влязоха три заема DPL с общ размер 500 млн. щатски долара, четири инвестиционни опера- ции и една операция за допълнително финансиране. Таблица 15: Общ обзор на портфейла за България за 2007-2010 финансови години   ФГ07 ФГ08 ФГ09 ФГ10 Проекти в процес на изпълнение* 10 9 11 6 Нетни ангажименти (US $ млн.) 568,0 418,0 778,4 431,9 Одобрено през финансовата година (US $ млн.): 344,6 - 409,0 118,7 DPL 150,0 - 350,0 - Инвестиции 194,6 - 59,0 118,7 Отпуснати суми през финансовата година (US $ млн.): 194,6 57,6 393,4 21,8 DPL 153,2 - 345,5 - Инвестиции 41,4 57,6 48 21,8 Коефициент на усвояването (инвестиции) 33,1% 17,9% 20,4% 9,7% Индекс на проактивността 100% - - - Индекс на реализма - - - - Проекти в риск 0 0 0 0 Проблемни проекти 0 0 0 0 * Включва проекти, приключени по време на финансовата година. 56. Качеството на портфейла за България беше задоволително до ФГ10, когато мерките на правителството за бюджетна дисциплина доведоха до съкращения на публичните инвестиции, а оттам и до забавяне на изпълнението на проектите, финансирани от Световната банка. Проектът „Рехабилитация на пътната инфраструктура“ и проектът “Улесняване на търговията и транспорта в 64 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Югоизточна Европа-2” - започнаха изпълнението си сравнително бавно и се изправиха пред неочаквани затруднения, свързани със субсидиарното споразумение между Министерството на финансите и тогавашния Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, както и с измененията и допълненията на Закона за безмитната търговия. През 2010 оценката на два проекта – „Социално включване” и „Рехабилитация на пътната инфраструктура“ - беше понижена поради забавяне в изпълнението им. Проектите от предходната СПБ, по-специално проектът „Имотна регистрация и кадастър”, проектът „Реформа в администрацията по приходите”, и проектът „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” се представяха добре, като достигнаха и дори преизпълниха някои от своите целеви показатели. 57. Качеството на проектите на Банката при приключването им беше задоволително за всички проекти, които бяха закрити по време на периода на изпълнението на СПБ. Оценките на Групата за независимо оценяване (IEG) на проектите, които излязоха от портфейла през ФГ07-ФГ10, бяха или задоволителни, или умерено задоволителни по отношение на резултатите, представянето на кредитополучателя и дейността на Банката. Таблица 16: Оценки на проектите от Групата за независимо оценяване (IEG), 2007 - 2010 фин. г. Изход Проект Тема Ангажи- Резултат Задоволит. Обща IEG - общо Несъответ- мент според на оценка представяне ствия ФГ IEG* резултата на IEG* на заемо- (нето) получателя (нето) % 2008 Районни Районни 40,5 УЗ 100% З З 0 топлофикации топлофи- кации и енергетика 2009 Имотна Централна 33,9 З 100% З З 0 регистрация и админист- кадастър рация Възстановяване Общо 7,5 УЗ 100% УЗ УЗ 0 на влажните зони земед./риб./ (GEF) гори   Реформа на Здравеопаз- 66,8 УЗ 100% УЗ УЗ 0 здравния сектор ване   Проект за реформа Централна 27,7 З 100% З З 0 в администрацията админист- по приходите рация * Легенда: УЗ- умерено задоволително, З - задоволително 58. С изключение на 2010 финансова година програмата на СПБ запази висок годишен коефици- ент на усвояемост на средствата, който остана над средния за региона през по-голямата част от периода на СПБ. 17�������������������������������������������������������������������������������� : Годишен коефициент на усвояемост на средствата за България и за Европа и Цен- Таблица ���������������������������������������������������������������������������������� трална Азия (ЕЦА) Финансови години България ЕЦА ФГ07 33,1% 18,8% ФГ08 17,9% 18,2% ФГ09 20,4% 17,8% ФГ10 9,7% 18,6% 59. Кредитната програма за ФГ07 беше изпълнена изцяло, но от друга страна планираното кредитиране за ФГ08 беше прехвърлено за ФГ09. Членството в ЕС постави допълнителни предизвикателства пред българските институции както и по отношение на капацитета им за ефективно усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС, до които страната беше получила достъп. В резултат на това правителството насочи усилията си към създаването на съответните институции и 65 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. процедури за ефективно усвояване на средствата от фондовете на ЕС, като това оказа допълнителен натиск върху ограничения институционален капацитет и отклони вниманието от несвързаните с ЕС приоритети. Това вероятно повлия на изпълнението на планираната програма за ФГ08, която включваше заема SIR DPL2, Проекта за социално включване (ПСВ) и Проекта за развитие на общинската инфраструктура (ПРОИ), и стана причина за закъснение при подготовката на проектите. Представянето на ПСВ пред Борда може би беше засегнато и от отнелите много време продължителни дискусии между Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика по проблемите на фискалното пространство и разпределението на бюджета по сектори. Закъсненията с подготовката на ПРОИ бяха свързани с ограничения капацитет в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, необходимостта от коригиране на съдържанието на проекта8 и закъснението при вземането на решенията за допълнителното финансиране от ЕС. Това доведе до анулиране на безвъзмездно отпуснатите средства от Японското дарение за развитие на човешките ресурси (PHRD) за подготовката на ПРОИ, като бяха изразходвани само 10 процента от безвъзмездно отпуснатата сума. 60. Програмата на заемите DPL продължи да играе централна роля за осигуряването на резултати от Стратегията за партньорство. Тези заеми запазиха линията си за предоставянето на подкрепа за един структуриран диалог по трудните реформи в социалния сектор в сложна обстановка. Необходимо беше намирането на компромис между различните интереси в едно многопартийно коалиционно правителство, при това в условията на високи очаквания за бързо повишаване на жизнения стандарт и подобрено предоставяне на социалните услуги. Освен това в светлината на глобалната финансова криза и текущата икономическа ситуация в страната, правителството и Банката извършиха преглед на заемната програма за ФГ09 и се споразумяха за прехвърляне на ресурсите, предназначени първоначално за Проекта за регионално развитие, към заема DPL3. Подготовката на DPL3 беше ускорена и заемът беше одобрен от Борда през м. май 2009 година. Аналитична и консултантска програма на Световната банка 61. Изнесената напред във времето програма за аналитична и консултантска дейност (АКД) осигури навременна подкрепа в основни области на политиката и залегна в основата на концепцията на кредитните операции. Програмата за АКД предостави сериозна подкрепа за усилията на правителството за подобряване на жизнените стандарти и ускоряване на конвергенцията с ЕС. Например докладът “Ускоряване на конвергенцията на България: предизвикателства пред повишаване на производителността” (ФГ07) и “Прегледът на публичните разходи и институциите в съдебната система” (ФГ08) улесниха дискусиите и постигането на консенсус между заинтересованите участници по дневния ред за реформи на правителството. Някои от реформите и препоръките в областта на образованието и НИРД, предложени в доклада “Ускоряване на конвергенцията на България”, бяха включени в държавния бюджет за 2009 г. Банката реагира гъвкаво и бързо на правителствените приоритети, като изготви основана на резултати работна рамка за модернизацията на съдебната система, която беше последвана от Прегледа на публичните разходи и институциите в съдебната система, насочен към повишаване на капацитета на съдебната система за по-добро обосноваване на бюджетните заявки. Поредицата от доклади за регулаторните реформи, изготвени по програмата за АКД, като “Регулиране на продуктовите пазари в България: сравнение със страните от ОИСР” (ФГ07), Оценка на регулаторното въздействие (ФГ07) и Оценка на инвестиционния климат (ФГ08) послужиха като основа за разработването на правителствената Програма за по-добро регулиране. 62. Аналитичната дейност на Банката се възприема от българското правителство като полезна, висококачествена и обективна, и се радва на голямо търсене от страна на основните заинтере- совани участници. Няколко доклада бяха обсъдени на най-високо правителствено ниво; в това число, докладът „Ускоряване на конвергенцията на България“ беше обсъден в Съвета за икономически растеж, а докладът за оценката на инвестиционния климат - в Съвета за насърчаване на МСП. Правителството оценява високо и проявява интерес към регионалните изследвания и аналитична дейност, включително „Анти-корупционната реформа в страните в преход - 3” (АСТ-3), „От червено към сиво“ (From Red to 8 Съдържанието на проекта се промени значително по искане на българското правителство. Това наложи повторното оценяване на операцията, което доведе до отлагане на датата за представяне пред Борда до първото тримесечие на 2010 финансова година. 66 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Grey), както и ежегодните доклади „Правене на бизнес“ (Doing Business). Всички тези доклади бяха широко отразени в медиите - печата, радиото, телевизията и Интернет - под формата на самостоятелни публикации, интервюта и специални презентации. Търсенето на аналитичните услуги на Банката оста- ва по-голямо от възможностите й за предлагане. 63. Програмата за АКД беше също така изключително полезна при започване на диалог с новото правителство през 2009 г. и помогна за позиционирането на Банката като информиран партньор за ре- формите по време на прехода. Като част от процеса на взаимодействие, Банката изготви комплект от 16 бележки по полититике и ги представи на Министерския съвет в рамките на два месеца от встъпването на правителството в длъжност. Серията бележки за политиките беше изградена въз основа на работата през целия период на действието на СПБ и служи като основа за продължаване на политическия диалог в сферата на: (i) икономическото управление; (ii) бизнес-средата; (iii) развитието на инфраструктурата, както и (iv) на човешкото развитие и социалното сближаване. Бележките по политиките имаха за цел както предоставянето на подкрепа за новото правителство в разработването на собствената му програ- ма и секторни стратегии, така и да послужат като основа за определяне на приоритетите за бъдещата работна програма на Банката в България; тази програма би следвало да се съгласува в последваща Стратегия за партньорство. Таблица 18: Изпълнена програма за аналитична и консултантска дейност ФГ Продукти на програмата за аналитична и консултантска дейност 2007 - Програмен мониторинг на бедността - Техническа помощ за модернизация на - “Ускоряване конвергенцията на България: съдебната система предизвикателства пред повишаването на - Техническа помощ за Оценка на производителността” регулаторното въздействие - Техническа помощ в енергетиката - Доклад “Регулиране на продуктовите - Институционална фидуциарна оценка пазари” - Оценка на инвестиционния климат - Глобален фонд за пътна безопасност: - Техническа помощ за регионалното развитие Безвъзмездно предоставени средства в областта на пътната безопасност - Фонд за институционално развитие: Укрепване на капацитета на Главна прокуратура за борба с корупцията 2008 - Програмен мониторинг на бедността - Доклад за спазването на стандартите и - Техническа помощ в енергетиката общоприетите принципи в областта на счетоводството и одита (А&А ROSC) и - Оценка на инвестиционния климат корпоративното управление (ROSC - оценка - Преглед на публичните разходи и институциите на на счетоводната отчетност и одита) съдебната система (JPEIR) - Техническа помощ за изпълнение на схема за зелени инвестиции (GIS Implementation) - Техническа помощ за Националния катастрофичен пул 2009 - Програмен мониторинг на бедността - Основано на резултатите бюджетиране - Техническа помощ в енергетиката - Техническа помощ за оценка на - Техническа помощ в сектора на горското стопанство въздействието - Бележка по политиката в областта на железниците - Намаляване на замърсяването на - Преглед на публичните разходи за селското крайбрежните зони стопанство - Техническа помощ: Защита на потребителите в областта на финансовите услуги 2010 - Техническа помощ за оценка на регулаторното - Комплект от 16 Бележки по политиките за въздействие II – икономическо-секторна разработка новото правителство - Техническа помощ в областта на регулирането на - Техническа помощ за реформа на енергията от възобновяеми източници (Програма за митниците управление на енергетиката ESMAP) - Автономия на училищата (иконом. - Политически диалог по финансиране и развитие на разработка) частния сектор - Наблюдение на бедността и социалната - Политически бележки по развитие на човешките политика ресурси 67 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Кредитиране от страна на Международната финансова корпорация (МФК) 64. МФК продължи операциите си в България през периода на действието на СПБ, когато биз- нес-средата се подобри, притокът на преки чуждестранни инвестиции нарасна, а инвеститорите от частния сектор проявиха готовност за осигуряване на необходимото финансиране. Въпреки това поради присъединяването на страната към ЕС ангажиментите на МФК се правят избирателно и само при наличието на ясна стратегическа обосновка. Освен това, вниманието се съсредоточава върху обла- сти като инфраструктурата, селското стопанство и възобновяемите енергийни източници. По време на 2007-2010 финансови години на СПБ, Международната финансова корпорация предостави подкрепа в размер на 102 милиона щатски долара или около 50 процента от поетите от МФК ангажименти през ФГ04-ФГ06. МФК инвестира в шест проекта - финансови пазари, преработваща промишленост, енер- гетика, нефт и газ, селско стопанство. 65. Като цяло инвестициите на МФК достигнаха 371,9 млн. щ. дол. като най-големият ангажимент възлезе на 126 млн. долара за изграждането на парк за възобновяеми енергийни източници в община Каварна (ВЕИ Каварна). Това е проект, който значително ще подобри възможностите на страната в областта на възобновяемите енергийни източници и ще допринесе за устойчивото постигане на целите й за развитие. Ветропаркът увеличи инсталирания производствен капацитет на България за електри- ческа енергия от възобновяеми енергийни източници с около 330 GWh годишно, като по този начин подпомогна страната в постигането на напредък по отношение на целта от 16-процентов дял на възоб- новяемите енергийни източници до 2020 г. Това ще намали зависимостта на България от силно замър- сяващите лигнитни въглища и производството на атомна електроенергия, и по този начин ще спести до около 300 000 тона въглеродни емисии годишно. Косвеното въздействие на проекта, произтичащо от размера на сделката, ще се състои в положително влияние върху способността на България да привлича чуждестранни инвестиции в сферата на възобновяемата енергия и в позициониране на България като алтернативна дестинация с нововъзникващи пазари за инвестиции във вятърна енергия. Другият забе- лежителен проект е инвестиция в подкрепа на разширяването на „Адванс Терафонд“ (ATERA) - едно дружество, което инвестира в земеделска земя в България, насърчавайки комасацията на земеделските имоти. Инвестицията на МФК ще позволи на дружеството да осъществи своите планове за разширя- ване, като по този начин се осигури по-нататъшното подпомагане на развитието на пазарите на недви- жими имоти и селскостопански продукти в страната и се обърне внимание на решаването на спешната необходимост от комасация на земеделските имоти. Очаква се комасацията на земеделските имоти да създаде по-добри възможности за инвестиции и развитие на ефективни, модерни земеделски ферми, които от своя страна са ключови за конкурентоспособността на българското земеделие. Ключова, макар и не толкова голяма инвестиция, е заемът за по-чисто производство, отпуснат на “Дружба” АД, Бълга- рия. Това е инвестиция за по-чисто производство, което ще доведе до икономии от разходи за енергия (електричество и газ) от 286 000 евро годишно. Освен това, очаква се проектът да намали емисиите на парникови газове с 8100 тона еквивалент на въглероден двуокис годишно. Таблица 19: Финансиране на МФК (ФГ07-ФГ10)  Год. № на НАЗВАНИЕ НА ПРОЕКТА ДЕПАРТАМЕНТ Състояние Всичко проекта на проекта ангаж. нето (млн.щ.д.) 2007 25325 Инвестиционен фонд Финансови пазари Активен 19,1 Eastern Fund II 2009 26312 Дружба - Буча Преработваща Активен 32,5 промишленост 2009 26778 Дружба (CPLP) Преработваща Активен 3 промишленост 2008 26737 Атера Селско стопанство Активен 21,6 2009 26936 ВЕИ Каварна Енергетика Активен 126 2009 26180 Разширяване на Мелроуз II Нефт и газ Активен 17 68 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Аналитична и консултантска програма на МФК 66. Консултантските услуги на МФК се състоят от един проект в рамките на Отдела за консул- тантски услуги за публично-частни партньорства. Мандатът беше подписан през 2006 г., когато България все още не беше член на ЕС, с цел преструктуриране на водния сектор на страната чрез въвеждане на публично-частните партньорства (ПЧП) и прилагането на един пилотен проект за ПЧП. Очакваните инвестиции за страната са около 220 милиона щатски долара. Следвайки основните прин- ципи на препоръките на МФК при работата по сделката, българското правителство въведе изменения и допълнения в съществуващия Закон за водите и другите свързани с него нормативни актове, вместо да се приема напълно нов Закон за ВиК дружествата, като по такъв начин се отворят вратите за учас- тието на частния сектор в сектора на ВиК. Този процес отне по-дълго време от очакваното, а в хода на проекта настъпиха политически промени в правителството, което забави проекта допълнително. МФК продължи своето споразумение за финансови консултантски услуги и в момента работи по проекта с пълна скорост. Понастоящем се извършва процес на ангажиране на външни юридически и счетоводни консултанти. Предвижданият краен срок на операцията е декември 2011 г. VIII. Поуки от практиката и перспективи 67. Стратегията за партньорство можеше да вземе предвид ограничения капацитет на България и да намали мащаба и съдържанието на проектите и предоставяните услуги. Въпреки че качест- вото на проектите, изпълнявани в периода на действието на СПБ беше винаги задоволително, изпъл- нението на някои проекти се забави. Тези закъснения могат да се обяснят, наред с други фактори, с ограничения институционален капацитет, проявен през първата година от присъединяването към ЕС, което донесе за България значително повишени изисквания към формулирането на политиките и съгла- суването им с ЕК и партньорите от ЕС. България също така даде приоритет на създаването на свързани с ЕС институционални структури - може би с цената на забавяне на подготовката по проекти на Светов- ната банка, имащи за цел подкрепата на България в процеса на усвояване на средствата от фондовете на ЕС. Въпреки това близките отношения с българското правителство дадоха възможност на Банката да поддържа диалога по програмата на СПБ и да я изпълни успешно. 68. Стимулирането на усвояването на еврофондовете остава ключов приоритет и Банката тряб- ва да продължи да съобразява своята стратегия с оказването на подкрепа за интеграцията на България в ЕС. Към края на периода на СПБ стана ясно, че България не усвоява отпуснатите суми за безвъзмездно финансиране от ЕС, възпрепятствана от слабия институционен и административен ка- пацитет. Сега е ясно, че СПБ подцени сериозно степента на изграждане на институции, която би била необходима за постигането на тази цел, и концентрира вниманието си върху създаването на фискално пространство, а не върху изграждането на капацитет. Преодоляването на тези ограничения се очертава като основен приоритет за българското правителство и за Комисията, особено след началото на кризата, когато България започна да се изправя пред фискални ограничения. Българското правителство се обър- на към Банката за преструктуриране на съществуващите проекти, за да фокусира бъдещата си подкрепа върху укрепване на капацитета за планиране и изпълнение на финансирани от ЕС проекти. Това ново съсредоточаване върху ускореното усвояване на еврофондовете вероятно ще продължи през следващия програмен цикъл за 2013-2020 години. То ще изисква от Банката да координира интензивно подкрепата си за България с Комисията на ЕС и други международни финансови институции за подобряване на взаимодействието и избягване на дублирането. 69. Знанията и консултантските услуги трябва да бъдат главното средство за подкрепа от страна на Световната банка за държава-членка на ЕС, която има достъп до значителна по размер без- възмездна помощ. За цялото времетраене на СПБ кредитирането остана на скромно равнище, докато търсенето на консултации по политиките изпревари способността на Банката да ги предоставя. Сфе- рата, в която Банката добавя стойност, се възприема ясно като намираща се в областта на реформите на политиките и институционалното укрепване, а не на финансирането. Като се имат предвид ограни- чените ресурси на Банката, бъдещото кредитиране в България би следвало да служи като допълващо финансиране в области, където не се предоставят средства от ЕС, или когато кредитирането на Банката подкрепя финансирането от други източници или насърчаването на иновациите. 69 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. 70. Реформите в България се нуждаят от ясна демонстрация на ангажираност и отношение към тях като към собствено дело преди всякакъв международен опит за финансова подкрепа на тези реформи. Банката допринесе по много съществен начин за дебата върху реформите в България, но не винаги е чакала ясни сигнали за ангажираност преди да пристъпи към предоставянето на подкрепа за тези реформи. Така например в областта на образованието имаше силна и ясна положителна реакция спрямо предложенията за реформа, и след това предложенията продължиха да се прилагат с голям успех. Обратното - в сектора на здравеопазването никога не е имало ясен ангажимент към реформите, подпомогнати по програмата DPL, и резултатите в този сектор бяха противоречиви. Този период на СПБ дава възможност за Банката да извлече ясни поуки за разглеждането на бъдещата си подкрепа за реформите в България, където задачите за решаване остават съществени. 70 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Приложение 1 Планирани и фактически кредитни операции на МБВР за 2007 - 2010 финансови години Планирано по СПБ (към 16 май 2006 г.) Доклад за изпълнението ФГ Планирано Равно- Реализирано Равно- стойност в стойност в млн. US $ млн. US $ 2007 DPL I 150,0 Реализиран 150,0 Инфраструктура I SIL - 100,0 Реализиран 122,5 (пътна мрежа) Търговия и транспорт II SIL 50,0 Реализиран 52,8     Допълнително: Допълнително   финансиране за проект “Социални   инвестиции и насърчаване на заетостта” 19,3 Междинен сбор 300,0  Междинен сбор 344,6 2008 DPL II 150,0 Прехвърлен за ФГ09 -- Развитие на общинската 100,0 Прехвърлен за ФГ09 -- инфраструктура SIL 50,0 Социално включване SIL Прехвърлен за ФГ09  --     Междинен сбор 300,0 Междинен сбор -- 2009 DPL III 150,0 Реализиран 200 Регионално развитие SIL 50,0 Отпада ($50 млн. преразпределени за DPLIII) -- Инфраструктура II SIL 100,0 Отлага се за следващата СПБ* -- (железници) DPL II (DDO) (виж ФГ08 горе) 150,0     Социално включване SIL (виж ФГ08 горе) 59,0        Междинен сбор 300,0 Междинен сбор 409,0 2010   Развитие на общинската инфраструктура 118,7 SIL Междинен сбор 118,7 Всичко ФГ07-ФГ09 900,0 Всичко ФГ07-ФГ10 872,3 * Заемът за рехабилитация на железопътната инфраструктура (до 70 млн. евро) е планиран за представяне пред Борда на директорите на Световната банка на 17 май 2011 г. 71 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Приложение 2 Планирана и фактическа програма на МБВР за аналитична и консултантска дейност Планирано по СПБ (16 май 2006 г.) Доклад за изпълнението ФГ Продукт Състояние 2007 Програмен мониторинг на бедността Реализиран - “Ускоряване конвергенцията на Реализиран България: предизвикателства пред повишаване на производителността” Реализиран - Техническа помощ в енергетиката Реализиран - Институционална фидуциарна оценка Реализиран - Оценка на инвестиционния климат Реализиран - Техническа помощ за регионалното Допълнителни актуални продукти: развитие - Техническа помощ за модернизация на съдебната система - Фонд за институционално - Техническа помощ за оценка на регулаторното въздействие развитие:Техническа помощ - Доклад “Регулиране на продуктовите пазари” за повишаване на качеството и - Глобален фонд за пътна безопасност: Безвъзмездно модернизация на системата на предоставени средства в областта на пътната безопасност образованието - Фонд за институционално развитие: Укрепване на капацитета на Главна прокуратура за борба с корупцията 2008 - Програмен мониторинг на бедността Реализиран - Техническа помощ в енергетиката Реализиран - Управление на публичните финанси* Реализиран Допълнителни актуални продукти: - Оценка на инвестиционния климат - Преглед на публичните разходи и институциите на съдебната система (JPEIR) - Доклад за спазването на стандартите и общоприетите принципи в областта на счетоводството и одита (А&А ROSC) и корпоративното управление (ROSC - оценка на счетоводната отчетност и одита) - Техническа помощ за изпълнение на схема за зелени инвестиции (GIS Implementation) - Техническа помощ за Националния катастрофичен пул 2009 - Програмен мониторинг на бедността Реализиран - Техническа помощ в енергетиката Реализиран Допълнителни актуални продукти: - Техническа помощ за оценка на регулаторното въздействие II – икономическо-секторна разработка - Техническа помощ в сектора на горското стопанство - Бележка по политиката в областта на железниците - Преглед на публичните разходи за селското стопанство - Актуализация на управлението на публичните финанси / Основано на резултатите бюджетиране - Техническа помощ за оценка на въздействието - Намаляване на замърсяването на крайбрежните зони - Техническа помощ в областта на регулирането на енергията от възобновяеми източници (Програма за управление на енергетиката ESMAP) - Техническа помощ - Защита на потребителите на финансови услуги 2010 Допълнителни актуални продукти: - Диалог по политиките за финансиране и развитие на частния сектор - Бележки по политиките за развитие на човешките ресурси - Комплект от 16 бележки по политиките за новото правителство - Техническа помощ за реформа на митниците - Училищна автономия - икономическо-секторна разработка (завършена в края на ФГ10) - Наблюдение на бедността и социалната политика * Тази задача доведе до два продукта във финансовата 2009 г. – (i) Бюджетиране, основано на резултатите – техническа помощ, и (ii) Преглед на публичните разходи в селското стопанство. 72 Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Приложение 3 Кредитни операции и аналитично-консултантска програма на МФК (ФГ07-ФГ10) Год. № на НАЗВАНИЕ НА ПРОЕКТА ОТРАСЪЛ СЪСТОЯНИЕ Всичко проекта НА ПРОЕКТА ангаж. нето (млн.щ.д). 2007 25325 Инвестиционен фонд Финансови пазари Активен 19,1 Eastern Fund II 2009 26312 Дружба - Буча Преработваща Активен 32,5 промишленост 2009 26778 Дружба (CPLP) Преработваща Активен 3 промишленост 2008 26737 Атера Селско стопанство Активен 21,6 2009 26936 ВЕИ Каварна Енергетика Активен 126 2009 26180 Разширяване на Мелроуз Нефт и газ Активен 17 II Аналитична и консултантска програма на МФК НАЗВАНИЕ НА ФГ НА ОДОБРЕНИЕ ОТРАСЪЛ СЪСТОЯНИЕ НА ПРОЕКТА ПРОЕКТА ВиК - България 2007 Инфраструктура - АКТИВНО Воден сектор 73 Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието ГЛАВНА ЦЕЛ: УСПЕШНО ИНТЕГРИРАНЕ И КОНВЕРГЕНЦИЯ С ЕС Приложение 4: I. РЕЗУЛТАТ ЗА СТРАНАТА: УСТОЙЧИВО ПОВИШАВАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА И ЗАЕТОСТТА Цели на страната за развитие: • Постигане на годишни темпове на растеж от 5,5-6% годишно за 2007-13 г. • Повишаване на конкурентоспособността на икономиката • Продължаващо намаляване на средната безработица от 11,5% през 2005 г. до по-малко от 10% през 2009 г. Подобряване на бизнес- • Повишаване на гъвка- • Промени в Кодекса за • Вноската за пенсионно осигуряване беше намалена от 29 Кредитиране: средата и на динамиката на востта при назначаване социално осигуряване на 23 процента през 2006 г. Тя беше намалена отново през Програмни заеми за развитие на пазара на труда и уволняване, по-гъ- за понижаване на внос- 2008 г. до 22% и до 18% през 2009 г. политиките - институционална вкаво работно време, ките за пенсионно оси- • През 2006 г. Кодексът на труда беше изменен за въвеж- реформа в социалните сектори (SIR трудови договори на гуряване дане на по-гъвкаво работно време и гарантиране на равни DPL) непълен работен ден • Промени в Кодекса на права на работниците на непълен и пълен работен ден Проект за рехабилитация на труда за въвеждане на • Индексът за гъвкавост на заетостта спадна от 23 през пътната по-голяма гъвкавост при 2006 г. на 19 през 2010 г., според Doing Business 2010. Ин- Инфраструктура назначаване и уволнява- дексът за трудността на назначаване също спадна от 28 през Втори проект за улесняване не, по-гъвкаво работно 2006 г. до 17 през 2010 година. Другите показатели (гъвка- на търговията и транспорта в 74 време и трудови догово- вост на работното време, затруднения при съкращаване на Югоизточна Европа (TTFSE2) ри на непълен работен персонал или разходите поради съкращения) остават стабил- Проект “Социални инвестиции и ден ни през този период. насърчаване на заетостта” (SIEP) • Безработицата намаляваше до проявяването на кризата. Безработицата (за безработни на възраст между 15 и 64 г.) Матрица на резултатите* намаля от 9% през 2006 г. до 5,7% през 2008 година. Поради икономическата криза, това число се покачи до 6,9% през 2009 година. СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. * Матрицата на резултатите и очакваното им изпълнение бяха изготвени по време на периода на икономически растеж в България. Поради това някои от показателите и резултатите, свързани с на пазара на труда, социалната закрила и бедността не постигат целевите показатели заради глобалната икономическа криза, която засегна България. Доклад за изпълнението на стратегията за партньорство с България (СПБ) 2007-2010 ф.г. Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието Подобряване на човешкия • Повишаване на про- • Въвеждане на мату- • Приемът на ученици с течение на годините нараства, Аналитико-консултантска капитал и уменията за цента на завършване рите особено за по-големите ученици, докато отпадането от дейност (АКД): икономиката на знанието на 7, 10 и 12 клас училище намалява. Втора част на Прегледа  Ученици от 5-8 клас (на възраст 11-14 г.): броят на на политиката в областта • Намаляване със 7% постъпилите намаля между 2004/05 и 2008/09 учебни на публичните финанси: на броя на учениците, • Подобрени резулта- години с 2,2 %, но тази низходяща тенденция бе обър- “Ускоряване конвергенцията на напускащи задължи- ти от националните ната, като нетният процент на приема през 2009/10 България: телното образование и международните година нарасна с 4 процентни пункта до 82,4%. Освен Предизвикателства без свидетелство; оценки това, процентът на отпадането на ученици от 5-8 клас пред повишаване на спадна незначително от 3,5% до 3,3% през същия пе- производителността” • Подобряване на оце- риод (след върхова стойност от 4,2% през 2006/07 г.). Оценка на въздействието на няването на качество-  Ученици от 9-12 клас (на възраст 15-18 г.): броят на регулаторните режими то на образованието постъпилите нарасна от 77,3% през 2004/05 до 78,6% Оценка на инвестиционния чрез въвеждане на те- през 2009/10 г., докато процентът на отпадането нама- климат стове с външно оценя- ля от 2,8% през 2004/05 до 1,9% през 2008/09 учебни Доклад за счетоводните и одитни ване; (количествените години. практики по спазването на показатели трябва да  Ученици на възраст над 18 г.: нетнияг процент на стандартите и кодексите се уточнят по време приема (в професионални училища) се увеличи от Диагностичен преглед на на подготовката на 0,3% през 2004/05 до 0,8% през 2009/10 учебни годи- защитата на потребителите 75 заемите за развитие ни, а процентът на отпадането намаля от 2,8 на 2,3 на на финансови услуги и на политиките в об- сто през същия период. повишаване на финансовата им ластта на човешкото • Ранното напускане на училище намалява. Процентът компетентност развитие) на отпадналите от системата на образованието хора на възраст между 20 и 24 г. със завършено само основно образование е намалял от 24% през 2004 г. на 16,3% през 2009 г. ( по данни на Евростат). Между 2004/5 и 2008/9 учебни години броят на отпадналите от училище намаля- ва във всички възрастови групи: • за 1-4 клас това число е 2,2%; • за 5-8 клас това число е 3,3 %; • за 9-12 клас това число е 1,9 %. • Въведени бяха национални и международни тестове за оценка на успеваемостта в цялата образователна система.  Матурите се прилагат на национално ниво - юни 2008 г., септември 2008 г. и май 2009 г. Данните са недостатъчни, за да се сравнят резултатите и да се посочи напредъкът. От 2007/08 учебна година, нацио- нални тестове са правени за четвърти, пети и шести класове заедно с държавните зрелостни изпити. Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието  Национални оценки: Министерство на образовани- ето, младежта и науката проведе базирани на пре- брояването национални оценки за 4-ти клас за втори път през май 2008 г., а за първи път също и базиран на преброяването тест за 5-ти клас. Тестовете опре- делят базови линии за проследяване на напредъка. Национални доклади за тези национални тестове бяха представени през 2008 г. и 2009 г., и от МОН бяха организирани технически семинари с учители и ди- ректори в цялата страна за разгласяване и обсъжданe на резултатите.  Международни оценки: България участва в PISA 2006 и 2009 г., PIRLS 2006 и TIMSS 2007. Нацио- нални доклади са издадени за всяка от трите оценки. Според PISA успеваемостта на българските ученици между 2006 г. и 2009 г. се е повишила, резултатите по математика и четене са се подобрили съответно с 14 и 27 пункта. Нещо повече, представянето на най- бедните 20% от учениците е равностойно с това на 76 останалата част от населението. Повишаване на равнището • Повишаване на рав- • Намаляване на • Коефициентът на заетост нарастваше до настъп- на заетостта нището на заетостта данъците върху ването на икономическата криза. Коефициентът на от 56% през 2005 г. на работните заплати (виж заетост за лицата на възраст от 15 до 64 г. се повиши от 60% през 2009 г. действията по-горе) 58,6% през 2006 г., до 61,7% през 2007 г. и 64% през 2008 г. В резултат на кризата коефициентът на заетост спадна • Намаляване на дела • Ограничаване до 62,6 % през 2009 година. на продължителната на помощите за безработица в обща- социално подпомагане • Дългосрочната безработица постепенно се понижава. та безработица с 10 на трудоспособни Дял на дългосрочната безработица в общото ниво на без- процентни пункта бенефициенти без работицата бележи стабилен спад от 55,8% през 2006 г. увреждания на 43,5% през 2009 г. (макар че през 2007 г. безработицата СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. имаше върхова стойност, достигайки до 58,9 %.)* • Условията за допустимост при получаване на помощи за социално подпомагане се затягат: от юли 2006 г. правото за получаване на помощи по гарантирания мини- мален доход (ГМД), за физически здрави бенефициенти на трудоспособна възраст беше ограничено до максимум от 18 месеца. Продължителността на получаването на гарантирания минимален доход беше намалено още до 12 месеца, считано от юли 2008 г. * Икономическата криза доведе до много нови съкращения, което доведе до увеличаване на броя на краткосрочно безработните, а броят на продължително безработните лица остава сравнително стабилен, но бавно се повишава. Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието Намаляване на високите • Подобрено със- • Създаване на на- • Условията на пътната мрежа се подобряват, транспортни разходи, тояние на пътната деждна система за което опазва директно въздействие върху разходите свързани с лошото мрежа в сравнение финансиране на на автомобилния транспорт, макар и със закъснение, качество на пътната с базова линия от реконструкцията и благодарение на Проекта за рехабилитация на пътната инфраструктура едва 37% от второ- поддръжката на пъ- инфраструктура. Освен това, бяха изпълнени успешно класните и 28% тре- тищата няколко програми за рехабилитация на пътищата. токласните пътища в добро състояние  По отношение на всички категории пътища, делът през 2004 г. до 60% на пътищата в добро състояние се увеличава от 35% от второкласните и през 2004/5 г. до около 45% през 2009 г. 50% от третокласни- Това подобрение се отнася най-вече към първоклас- те пътища в добро ните пътища (от 51% на 70%) състояние в края на 2009 г.  Качеството на второкласните пътища се подобри, макар и в по-малка степен (от 37% на 38%)  Качеството на третокласните пътища също така се подобри (от 28% на 40%). 77 • Постъпленията от винетната система генерират приходи от близо 100 млн. евро годишно от участниците в пътното движение, което представлява 50% нарастване за винетка в сравнение с нивото на приходите от винетната система през 2005 г. II. РЕЗУЛТАТ ЗА СТРАНАТА: ФИСКАЛНА УСТОЙЧИВОСТ И УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ФОНДОВЕТЕ НА ЕС Цели на страната за развитие: • Макроикономическа стабилност и процент на инфлацията от 5% (средно за периода) през 2005 г. до 3,3 % за 2007-09 г. • Запазване на дела на публичните разходи под 40% от БВП. • Подобряване на нивото на усвояване на средствата от фондовете на ЕС Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието Реформа на • Поне 50% от • Приемане на закон за • Със Закона за бюджета за 2007 г. беше въведено Кредитиране: финансирането на общинските училища реформа на системата финансирането на всички общински училища по • Програмни заеми за развитие образователната система получават средства на финансирането и формулата за финансиране на обучението на един на политиките - институцио- по формула за поощряване на де- ученик. От 2007 г. насам две последователни прави- нална реформа в социалните финансиране на централизацията телства се опитват да въведат нов закон за училищно- сектори (SIR DPL) обучението на ученик то и предучилищното образование, който да отразява и имат делегирани • Осъществяване на всички скорошни реформи, включително финанси- • Проект за развитие на об- бюджети, т.е. консолидацията на рането на един ученик, делегираните бюджети на щинската инфраструктура подобрена отчетност училищата Повиша- училищата и базираното в училищата управление. До ване на средния брой момента няма приет проект от Народното събрание. • Проект за реформа на при- на учениците в едно Правната рамка се актуализира чрез приемането на ходната администрация училище нова нормативна уредба ( подзаконови актове) и изме- нения в съществуващия Закон за народната просвета. • Проект за реформа в здрав- • Подобрение на съот- ния сектор ношението ученици- • Консолидацията на училищата се ускорява. Повече учител от 100 училища бяха закрити през 2007 г. и над 300 • Проект “Социални инвес- училища бяха закрити през 2008 г. През 2007-2009 г. тиции и насърчаване на зае- броят на закриване на училища надмина значително тостта” 78 общия брой на училищата, бяха закрити през послед- ните 5 години. Въпреки това, 2009 г. бе отчетен зна- Аналитико- консултантска чителен спад в закриване на училища, тъй като потен- дейност (АКД): циалните възможности за оптимизация достигнаха границата си, а освен това бяха въведени “защитени” • “Ускоряване на конвергенци- училища за гарантиране на достъпа до образование, ята на България: Предизви- който да не се нарушава от усилията на местните вла- кателства за повишаване на сти за рационализиране на училищата. производителността” • Броят на децата в едно училище се увеличава за- • Техническа помощ по уп- едно с консолидацията на училищата. Средният равление на публичните СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. брой деца в училище се развиваше с постоянна нега- финанси тивна тенденция до 2007/08 учебна година: броят на учениците е намалял от 304 през 2004/05 на 287 през • Техническа помощ по оценка 2007/08 учебна година. След успешното реализиране на въздействието на училищните програми за оптимизация, тенденци- ята се обърна и броят на учениците за едно училище • Техническа помощ по регио- достигна 307 през 2008/09 г. и 305 през 2009/10 годи- нално развитие на. Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието • Съотношението ученици-учители в държавните • Преглед на институциите и училища се повишава във всички класове от 12 уче- публичните разходи в съдеб- ници през 2005/06 учебна година на 12,7 ученици през ната система (JPEIR) 2008/09 г. и 13 през 2009/10 учебна година. В разбивка по класове, съотношението между ученици и учители • Доклад за счетоводните и през 2009/10 г. се оценява на 18,1 в началните учили- одитни практики по спазва- ща и 11,3 в средните училища. нето на стандартите и коде- ксите • Бележки по политиките в горското стопанство Осигуряване на • Постигане на финан- • Усъвършенстване на • Просрочените задължения в здравния сектор спад- Доверителни фондове: финансова устойчивост сово равновесие на договорните меха- наха, преди да се покачат отново през 2009 година. на системата на НЗОК въз основа на низми между НЗОК Между 2005 и 2008 г., необезпечените с активи прос- • Безвъзмездно финансира- здравеопазването актюерски разчети и доставчиците на рочени задължения намаляха от 60,8 млн. лв. през не от Фонда за институ- здравни услуги 2005 г. на 19,6 млн. лв. през 2008 г. През 2009 г. те се ционално развитие (IDF): • Намаляване с 50% на увеличиха до 29,7 млн. лв. Изграждане на капацитет за 79 натрупаните просро- • Консолидацията на подобряване качеството и чени задължения в болниците е в процес • Финансовото състояние на НЗОК се подобрява. Ад- модернизация на системата системата на здраве- на осъществяване министративните разходи на НЗОК намаляха от 5,3 % на образованието опазването от общия бюджет на касата през 2000 г. на 2,2 % през • Реформа на система- 2009 г., а оперативният излишък достигна около 240 та на разплащанията млн. лв. съгласно Закона за бюджета за 2009 г. в болничния сектор • Механизмите за договаряне между НЗОК и достав- • Изграждане на ме- чиците на здравни услуги бяха усъвършенствани ханизъм за контрол чрез: (i) установяване на бюджетни лимити за всяка и осигуряване на болница, и (II) стартирането през януари 2009 г. на качеството на всички напълно интегрираната информационна система на нива в системата на НЗОК. здравеопазването Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието • Потребностите от преструктуриране са иден- тифицирани, но консолидацията на болниците се забави по политически съображения. Планът за пресруктуриране на болниците беше разработен с под- крепата на Банката и правителството на ГЕРБ го из- ползва като основа за рационализиране на болничната система, макар и при по-малко амбициозни условия. Единственото действие, предприето от НЗОК, е да се изисква от здравните заведения да бъдат акредитирани за една година, преди да сключват договор с НЗОК. През 2010 г. имаше седем договора с болници по-мал- ко от подписаните приблизително 350 договора през 2009 година. • Системите за разплащания с болниците бяха подобрени в известна степен чрез разпределяне на средствата въз основа на числеността на населението в региона. 80 • Всички болници са акредитирани. Въпреки това системата за осигуряване на качеството е слаба, включително акредитацията, и няма идентифицирани никакви съществени подобрения. • Благодарение на новата информационна система, разработена по Проекта на Банката за здравеопазване през 2009 г. бяха постигнати икономии, оценявани на около 5 до 10%, както по отношение на болничните, така и за извънболничните СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. грижи. Това допринася за повишаване на качеството, тъй като позволява на осигурителния фонд да възпира доставчиците от издаването на ненужни рецепти и направления. Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието Подобряване на • Намаляване със 7 • Промяна на законода- • Преди настъпването на икономическата криза ефективността на процентни пункта телството в областта социалните трансфери намаляваха. Броят на социалната защита на броя на домакин- на социалното подпо- домакинствата, ползващи някаква форма на парични ствата, зависещи от магане с цел насочва- помощи за социална защита, намаля от 76,2% до 71,1 % някаква форма на не на подпомагането между 2003 и 2007 г. (данни от МНД)* парични помощи за към основните риско- • В програмите за социално подпомагане бяха въведени социална защита. ви групи. редица промени, които спомогнаха за подобряване на насочването на две ключови програми за борба • Намаляване на броя • Реформа на комисии- с бедността. Около 85% от средствата по основната на новите пенсионе- те за освидетелстване програма се насочват към квинтила на най-бедните, което ри по инвалидност на инвалидността я прави най-добре насочената програма в международен поради общо забо- (ТЕЛК) план. ляване до нивото от 2000 г. • През периода на СПБ Банката не участва в диалог за хората с увреждания. Подобряване на • Ще бъдат програ- • Безвъзмездното фи- • Програмираната цел за усвояването на европейските капацитета за усвояване мирани най- малко нансиране от ЕС се фондове във ВиК сектора не се реализира. През 2009 81 на средствата от 50% от средствата предоставя на общи- г. правителството поиска промени в обхвата на Проекта фондовете на ЕС за от европейските ните, където Банката за развитие на общинската инфраструктура. Съгласно инфраструктура и на фондове за сектора ще подпомага изгот- преразгледания обхват банкови заеми вече няма да се местно ниво на водоснабдяването вянето на проектите използват пряко за подготовката на проекти, приемливи и пречистването на за безвъзмездно финансиране фондовете на ЕС. Вместо отпадните води през това проектът ще подпомогне изготвянето на генерални периода на Страте- планове за регионалните ВиК дружества в България (с гията за подпомагане изключение на София, която има концесия с частен опе- на страната, които ратор). Това ще спомогне за определяне на приоритетните ще бъдат управлява- инвестиции и за планиране на тяхното финансиране, ни от Министерство- включително и от безвъзмездни средства от европейските то на регионалното фондове. развитие и благоу- стройството. • Изграждане на местен капацитет за прилагане на средствата от европейските фондове. • По проекта “Социални инвестиции и насърчаване на за- етостта” е предоставена подкрепа за изграждането на капацитет на местно ниво за кандидатстване за средства от европейските фондове и е създадено меню от активни програми на пазара на труда, отговарящи пряко на услови- ята за финансиране от Европейския социален фонд. Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България * В резултат на икономическата криза банката изрази становище, че трябва се позволи повишаване на броя на бенефициентите, обслужвани от програмите за обезщетения за безработица и за социално подпомагане, за да се предостави защита на новите бедни или безработни и да се позволи на тези програми да изпълняват ролята си на икономически стабилизатори. Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието III. РЕЗУЛТАТ ЗА СТРАНАТА: СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ Цели на страната за развитие: • Продължаващо намаляване на нивото на бедността • Намалена неравнопоставеност по коефициента на Джини и намаляване на разликите в жизнения стандарт между градските и селските райони Подобряване на достъпа • Намаляване с 5% • Ограничаване на • Процентът на болните хора, посочващи, че се Кредитиране: до качествени здравни на броя на лицата, неформалните пла- отказват от лечение по финансови причини, е • Проект за реформа в здрав- услуги отказващи се от щания нараснал от 20% на 29% между 2003 и 2007 г. (по ния сектор медицинска помощ по данни от МНД). финансови причини • Преструктуриране на • Законодателството в областта на лекарствената • Програмни заеми за развитие медицинската помощ политика, прието през 2007 г. подобрява достъпа на политиките - институцио- за осигуряване на до лекарства. То позволява намаляване на процента нална реформа в социалните достъп и качество в на реимбурсиране на лекарствата, а през 2009 беше сектори (SIR DPL) районите с недостиг въведен нов Позитивен лекарствен списък. на здравни услуги. • Проект “Социални инвес- • Първичните /доболничните/ здравни услуги се 82 тиции и насърчаване на зае- разширяват, за да обхванат необслужвани области тостта” преди в рамките на Проекта за реформа в здравния сектор. Системата за спешна медицинска помощ беше подобрена, разширявайки достъпа до отдалечените Аналитнко- консултантска райони. дейност (АКД): • Плащанията без документи или под масата възлизат на повече от 75 милиона лева през 2006 • Програмен мониторинг на година. Това се основава на проучване на Институт бедността “Отворено общество” с малка анкета, която предлага моментна снимка на един труден за измерване • Техническа помощ по регио- индикатор. Няма налични данни от последващи нално развитие СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. изследвания, които да могат да се използват за определяне на тенденциите. Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието Стимулиране на • Повишаване на тру- • Преструктуриране на • Участието на работната сила се подобрява ста- социалното включване довото участие на активните програми билно. Участието на младежите (15-24 г.) се запазва- младежите, по- въз- за пазара на труда ше постоянно на ниво от 28,9% през 2006 г. и 2007 г., растните безработни в посока към мерки а после се повиши до 30,1% през 2008 г., но през 2009 и инвалидите за постигане на по- г. спадна леко до 29,5% поради кризата. Участието на трайни резултати при по-възрастните работници се повишава стабилно от младежите и по-въз- 43% през 2006 г. до 49,2% през 2009 г. растните безработни • Извърши се преструктуриране на активните про- грами на пазара на труда (АППТ) за работниците, срещащи трудности с повторното си включване в пазара на труда, чрез разработването на индивиду- ални планове за действие. Заедно с годишния план за действие по заетостта, това засилено внимание на АППТ към обучението и преквалификацията, обуче- нието на работното място, чиракуването, по-голямото участие на частния сектор, както и изпълнението на големи инфраструктурни проекти създава възмож- 83 ности за подобряване на пригодността за заетост и за доближаване до целта на ЕС за заетост от 70%. Намаляване на разликата • Намаляване на бед- • Действията за подо- • Нивото на бедността беше намалено наполовина между бедността в ността в селските бряване на местното между 2003 г. и 2007 г., като стигна до 10%, но градовете и в селските райони от 29% през развитие и развитие- разликата между селските райони и градовете се райони 2004 г. до 20% през то в малките общно- запазва. До 2007 г. България беше постигнала целта за 2009 г. сти ще бъдат доуточ- понижаване на бедността в селските райони под 20% - нени след завършване от 27,8% през 2003 г. до 14,3% през 2007 г. Нивото на на аналитичните и бедността в градовете също се понижи до 8,3% през консултантски дей- 2007 г. от 16,5% през 2003 г. Въпреки това симула- ности в областта на ционните модели показват двупроцентно увеличаване регионалното разви- на общата численост на бедните лица за 2009 г. от тие. 10% до 12% поради кризата. Aнекс 2: Доклад за изпълнението на Стратегията за партньорство с България Предизвнкателства Желани резултати Междинни Резултати в края на периода на СПБ Инструменти на Групата в областта на от СПБ показатели на Световната банка развитието • Създадени бяха работни места по проекта “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” и бяха извършени инвестиции в социална инфраструктура и малки проекти на общности в бедните райони – 500 000 бенефициенти, 730 000 човекодни временна заетост. • През август 2007 г. бяха представени бележки “Как да” в рамките на техническата помощ в областта на регионалното развитие. Правителството пристъпи към подготовката на Проекта за регионално развитие (RDP), като мерките по проекта трябваше да се базират отчасти на предоставената техническа помощ. През декември 2008 г. беше взето решение финансовата подкрепа, свързана с регионалното развитие, да бъде насочена чрез предстоящия заем DPL 3, а не да бъде оформена като самостоятелен инвестиционен проект. 84 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Анекс 3: Консултации по разработването на Стратегията за партньорство с България (СПБ) АНЕКС 3: КОНСУЛТАЦИИ ПО РАЗРАБОТВАНЕТО НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ПАРТНЬОРСТВО С БЪЛГАРИЯ (СПБ) 1. СПБ беше разработена в партньорство с правителството, след консултации с национално пред- ставени заинтересовани страни и в сътрудничество с Европейската комисия (ЕК) и междуна- родни партньори. Целите, принципите и стълбовете на СПБ бяха разработени съвместно с правител- ството и бяха възприети от широк кръг заинтересовани страни и партньори. Процесът на подготовката на СПБ включи: (i) срещи на ръководно и техническо ниво с всички съответни ресорни министерства при координация от страна на Министерството на финансите; (ii) привличане за участие, диалог и консултации национално представени заинтересовани страни и институции, включително Народното събрание, политическите партии, частния сектор и представители на гражданското общество чрез ин- дивидуални срещи, консултации по Интернет и обществени дискусии; и (iii) постоянен диалог с ЕК и международните партньори. 2. Стратегията за партньорство отразява приоритетите на правителството, свързани с дейност- ите на Групата на Световната банка в България. Обсъждането на новата СПБ започна след посе- щението на Президента на Групата на Световната банка в България през август 2010 година. По повод на това посещение и с цел разширяване на сътрудничеството в развитието на инфраструктурата на България, между Президента на Групата на Световната банка и Министър-председателя на България бе подписан Меморандум за разбирателство. Документът предвижда по-активна роля на Световната банка в подкрепа на България за по-доброто усвояване на средствата на Европейския съюз, както и за инвестициите в инфраструктурата. Въз основа на Меморандума за разбирателство характеристиките на СПБ бяха разработени съвместно с правителството, като се отдели особено значение на партньор- ството, основано на знание и иновации, а СПБ отрази Националната програма за реформи, изготвена в контекста на Стратегията „Европа 2020”. 3. Консултациите с националните заинтересовани страни се осъществиха чрез индивидуални срещи, консултации по Интернет и обществени дискусии. Развиващата се и променяща се роля на Групата на Световната банка в България беше обсъдена на срещи с представители на мозъчни тръстове, политически партии, гражданското общество, в това число, ромски организации и представителни ор- ганизации от частния сектор. Някои национални заинтересовани страни изразиха общо мнение, че пре- димството на Групата на Световната банка се състои в нейните глобални и регионални познания и опит. Тези познания и опит би следвало да помогнат на България да постигне напредък в осъществяването на структурните реформи в ключови сектори, да повиши усвояването и да усили ефекта на финансирането от ЕС. Докато знанията се възприемат като централен елемент в развитието на партньорството, няколко заинтересовани страни подчертаха необходимостта от допълнително финансиране от страна на Светов- ната банка в подкрепа на разработването и прилагането на секторни реформи. 4. Общественото обсъждане на Стратегията събра повече от 40 представители от най-важните неправителствени организации в България, за да бъде дискутиран документът съвместно с предста- вители на правителството и Световната банка. В силно интерактивна обстановка и при много голяма съпричастност, диалогът се фокусира върху начина, по който Групата на Световната банка може да добави най-голяма стойност за развитието на България. Въпреки че участниците от страна на мозъчни тръстове, асоциации от частния сектор и гражданското общество, в това число ромски организации, повдигнаха въпроси, отнасящи се към широка гама от предизвикателства пред развитието, като пов- тарящи се теми се обособиха следните въпроси: (i) по-добро и по-малко бюрократично усвояване на еврофондовете; (ii) наваксване на изоставането на България в областта на инфраструктурата на автомо- билния и железопътния транспорт, и водния сектор, (iii) постигане на по-голям напредък в реформите в областта на образованието и в сектора на здравеопазването; (iv) по-доброто интегриране на всички етнически малцинства, включително ромите; (v) повишаване на ефикасността и ефективността на пуб- личната администрация, както и (vi) “революция” в областта на “зеления дневен ред“, в това число, повишаване на енергийната ефективност в обществените и жилищните сгради. Основната роля на Све- товната банка се разглежда като източник на познания, подкрепа и експертен опит. 5. Тясното сътрудничество с ЕК и ключови партньори като ЕИБ и ЕБВР е от решаващо значение за усилване на ефекта от подкрепата на Групата на Световната банка. Процесът на подготовката 85 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. на СПБ е в основата на по-нататъшното задълбочаване на отношенията с тези партньори. Развиващата се и променящата се роля на Групата на Световната банка в България беше обсъдена на няколко срещи с ЕК, включително и с Главна дирекция „Регионална политика“, която управлява голяма част от фондо- вете на ЕС, както и с ЕИБ и ЕБВР. Отношенията на Световната банка с Международния валутен фонд са традиционно близки и Банката работи в тясно сътрудничество с МВФ, за да продължи да оказва подкрепа за постигането на добри макроикономически резултати в България. На секторно ниво през септември 2010 г. правителството организира и оглави поредица от срещи на работни групи по пътища- та и водния сектор, събрали заедно правителството, ЕК, ЕИБ, JASPERS, ЕБВР и Световната банка, за да се обсъди начинът, по който международните партньори биха могли да осигурят - допълвайки взаимно дейностите си - най-добрата подкрепа за правителството в осъществяването на съответните секторни реформи, укрепването на институционалния капацитет и ускореното усвояване на еврофондовете. 6. По време на консултациите по разработването на СПБ и процеса на координация, беше под- чертана ролята на Световната банка като важен партньор в предоставянето на знания, имай- ки предвид достъпа на България до значителен обем от безвъзмездни средства от европейските фондове. Това потвърждава данните, получени като обратна връзка от анкетното проучване на Групата на Световната банка “Global Poll” в България през 2008 година. Проучването показа, че Банката се възприема много положително от общественото мнение, като се подчертава, че подкрепата на Банката е била най-ефективна в областта на инфраструктурата, развитието на частния сектор и укрепването на гражданското общество. Респондентите оценяват много високо резултатите, постигнати в страната, благодарение на операциите на Групата на Световната банка. Проучването “Global Poll” освен това препотвърди нагласите за развиващата се и променяща се роля на Банката в посока на увеличено пре- доставяне на знания. Тази роля се оценява високо от 75% от респондентите, които са посочили, че данните, докладите, анализите и изследванията на Банката са повлияли в голяма степен дневния ред на развитието на България. 86 Анекс 4: Условия на живот и демографски тенденции АНЕКС 4: УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ Условията на живот отпреди кризата 1. Икономическата и социалната политики в България през последното десетилетие доведоха до значителни подобрения на благосъстоянието.9 Национално представителни и сравними данни от Многоцелевото наблюдение на домакинствата, събрани през 2003 г. и 2007 г. потвърждават, че по- треблението на домакинствата се е увеличило от 339 лв. през 2003 г. на 410 лв. през 2007 г. (в цени от 2007 г.) - едно увеличение от 21% за четири години. Селските райони и най-бедните групи се радваха на относително по-голямо подобряване на благосъстоянието си. Домакинствата в най-бедния квинтил повишиха потреблението си с над 32% в сравнение с едва 13% за най-богатия квинтил. По този начин икономическият растеж голяма степен беше в полза на бедните. Неравенството в България продължава да остава ниско. Коефициентът на Джини за разходите за потребление намаля от 0.313 през 2003 г. на 0,283 през 2007 г., което представлява почти десетпроцентно намаление за четири години.10 2. В резултат от увеличаването на потреблението и доходите абсолютната бедност в България на- маля съществено11. През 2007 г. един от всеки десет българи беше беден в сравнение с един на всеки пет души само 4 години по-рано, което практически означава, че честотата на абсолютната бедност е била намалена наполовина. По-важното е, че данните показват още по-бързо намаляване на численост- та на крайно бедните - до 4,5% през 2007 г. спрямо 11% през 2003 година. 3. Въпреки значителното подобряване на благосъстоянието в рамките на цялата страна, както и растежът, насочен преобладаващо в полза на бедните, някои групи са се възползвали повече от други от енергичния икономически ръст и поради това все още съществуват големи и значителни диспропорции. Населението в селските райони все още е изправено пред значително по-висок процент на бедност, отколкото населението в градските райони. Въпреки че само една трета от населението жи- вее в селски общини, то съставлява почти 40% от бедните - това е съотношение, което до голяма степен е останало без изменения между 2003 и 2007 година. Фактът, че в градовете е по-вероятно равнището на безработица да бъде по-ниско, както и трудовото участие и заетостта да бъдат значително по-високи в сравнение с тези в селските райони, говори за концентрация на скорошния растеж във и около град- ските зони и за ролята, която може да играе това по отношение на тенденциите в бедността. Освен това ниско квалифицираните лица се сблъскват с огромни трудности в подобряването на условията си на живот. Хората с по-малко от средно образование представляват само 37% от населението над 18 годиш- на възраст, но съставляват близо 80% от бедните. 4. Дълбоко вкоренените структурни недостатъци не позволяват на една малка част от българите да се възползват повече от икономическия растеж и социалния прогрес. Хората в най-младите и най-старите възрастови групи са в най-голям риск от бедност. Домакинствата с голям брой деца, което е основна характеристика на ромските семейства, са изправени пред много висок риск от бедност. Не- зависимо от значителния спад на тяхната бедност, почти половината от ромите12 през 2007 г. продъл- 9 Матрицата на резултатите и очакваното им изпълнение бяха изготвени по време на периода на икономически растеж в България. Поради това някои от показателите и резултатите, свързани с на пазара на труда, социалната закрила и бедността не постигат целевите показатели заради глобалната икономическа криза, която засегна България. 10 Индексът на Джини е мерило за статистическа дисперсия и най-вече се използва като мярка за неравномерното разпределение на потреблението или доходите. Той се определя като съотношение със стойности между 0 и 100. Нисък коефициент на Джини показва по-равномерна консумация или разпределение на доходите, докато висок коефициент на Джини показва по-неравномерно разпределение. Например коефициент 0 отговаря на идеално равенство (всички имат точно същата консумация или доходи), а коефициент от 100 съответства на пълно неравенство (когато едно лице притежава цялото богатство, докато всички останали имат нулево богатство). 11 Индексът на Джини е мерило за статистическа дисперсия и най-вече се използва като мярка за неравномерното разпределение на потреблението или доходите. Той се определя като съотношение със стойности между 0 и 100. Нисък коефициент на Джини показва по-равномерна консумация или разпределение на доходите, докато висок коефициент на Джини показва по- неравномерно разпределение. Например коефициент 0 отговаря на идеално равенство (всички имат точно същата консумация или доходи), а коефициент от 100 съответства на пълно неравенство (когато едно лице притежава цялото богатство, докато всички останали имат нулево богатство). 12 Като всички държави-членки на ЕС, България също така наблюдава бедността с помощта на общо договорена методология, въз основа на проучвания на относителната бедност и специализирано проучване на домакинствата (EU-SILC). Един от най- широко използваните показатели е делът на населението, живеещо под 60% от националния годишен доход в еквивалент на възрастно лице. При използване на този показател, числеността на бедните е по-висока, но стабилна (което говори за малки 87 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. жиха да живеят под прага на бедността - едно спадане в сравнение с трите четвърти през 2003 година. Докато концентрацията на бедност сред тези групи показва, че насочването на интервенции за борба с бедността ще бъде по-лесно, големите джобове на хронична бедност остават устойчиви и трудни за преодоляване. По тази причина те представляват сигнал за необходимостта от политики, които да се обърнат към решаването на проблемите с фундаменталните структурни недостатъци (а не към интер- венции с нетрайни резултати), и да инвестират в човешки капитал, за да разкъсат затворения цикъл на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията. Въздействие на кризата върху условията на живот 5. Напредъкът в намаляването на бедността през 2009 г. беше спрян в резултат на глобалната икономическа криза. В отсъствието на антициклична политика за социална закрила, бедността из- глежда се е повишила с 2 процентни пункта (от 9,7% през 2008 г. до 11,3% през 2009 г.).13 Увеличава- нето на щедростта на пенсиите и на някои програми за социално подпомагане през 2009 г. спомогна за частичното смекчаване на този ефект.14 6. Въпреки че не разполагаме със съпоставима информация за бедността на абсолютното по- требление, може да се предположи, че се очаква увеличение, тъй като кризата понижи рязко средното потребление на домакинствата, докато неравенството се запази постоянно. Оценките на относителната бедност, базирани на Наблюдението за мониторинг на кризата от 2010 година (CMS) са много близки до числата от 2008 година, което показва, че относителната бедност и неравенство са стабилни.15 Домакинствата усетиха кризата основно чрез загуба на работни места и намаляване на заплатите. Рецесията доведе до увеличаване на безработицата и непълна заетост, обръщайки в обратна посока една десетилетна тенденция. Наблюдава се същотака и намаляване на приходите в сивия сектор. Таблица 1. Увеличение на щедростта на трансферите за социална защита през 2009 г. Приход / Плащане Увеличение Към (дата) Минимална работна заплата 9,1% 1.01.2009 Гарантиран минимален доход 18,2% 1.01.2009 Месечни помощи за отглеждане на дете 40.0% 1.01.2009 Месечен подоходен праг за получаване на семейни обезщетения 16,7% 1.01.2009 Минимален и максимален размер на обезщетението за 20,0% 1.01.2009 безработица Родителско обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна 9,1% 1.01.2009 възраст Пенсии: 19,9% 1.01.2009 (10,0%) • Минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст 1.07.2009 (9,0%) • Пенсии без осигурителен стаж 19,9% 1.01.2009 (10,0%) 1.07.2009 (9,0%) • Пенсии за осигурителен стаж (без минималната) 19,9% 1.04.2009 (прибл. 10,0%) 1.07.2009 (9,0%) Източник: Отговор на българското правителство на въпросника на ЕС за социалното въздействие на кризата, 09/2009 г. промени в неравенството през този период): 22% през 2006 г., 21,4% през 2007 г. и 21,8 през 2008 г. (източник: сайт на НСИ и Евростат). Поради ограниченията за събиране и обработка на данните, показатели за относителните бедност са достъпни само със значително закъснение; последните налични данни за България са за 2008 г. 13 Класификацията на етническите групи се основава на самоидентификация на респондентите. 14 Доклад № 47792-BG, България: Отражения на световната финансова криза върху бедността, май 2009 г. 15 Политиката за социална закрила е основният политически инструмент, използван от българското правителство за противодействие на понижаването на жизнения стандарт и лошите условия на пазара на труда. Въпреки разгръщането на кризата през 2009 г., правителствата предприеха съществени стъпки за смекчаване на последствията от кризата и за защита на приходите чрез антициклична политика за социална закрила. От началото на 2009 г. българските правителства използват системата за социална закрила с оглед защитаване на най-бедните и най-уязвимите от въздействието на икономическата рецесия. През януари 2009 г. правителството разшири достъпа и щедростта на своята система за социално подпомагане, като увеличи прага за допустимост и размера на помощите по редица програми за социално подпомагане, както и на минималното ниво на някои обезщетения от социалното осигуряване. Много социални минимуми бяха увеличени съответно между 10% и 40 % (виж таблица 1), тоест, значително над нивото на инфлацията от около 8%. 88 Анекс 4: Условия на живот и демографски тенденции 7. Кой и как беше засегнат? Според Наблюдението за мониторинг на кризата (CMS) от март 2010 го- дина път около една трета от домакинствата са били засегнати от безработицата (5%) или намаляване на заплатите или на намаляване на продължителността на заетостта (други 30%)16. Работниците от най- уязвимите групи - тези с основно или по-малко образование и ромите - е най-вероятно да са пострадали от най-тежките сътресения на пазара на труда, особено от безработицата. Другите възможни канали за предаване на кризата - като намаляване на паричните преводи от чужбина, забавянето на изплащането на трансферите за социална закрила, ограничаване на достъпа до кредити, или до публични услуги като образование и здравеопазване - не бяха толкова съществени в България в сравнение с други страни в Европа и Централна Азия. 8. Как се справяха хората? Повечето домакинства се опитаха да се справят с намаляването на доходи- те като изпратиха неработещите членове на семейството да търсят работа или чрез търсене на допълни- телна работа с непълно работно време, но само по-образованите и по-богатите лица успяват да намерят допълнителна работа. От домакинствата, които са засегнати от кризата и са бедни, 60 процента търсят допълнителна работа, и не успяват да открият такава. Основните програми за социално подпомагане (детски надбавки, помощи за отопление, както и програмата за гарантирания минимален доход) отго- варят на кризата – 60 процента от домакинствата от най-бедния квинтил, които пострадаха шоково от спадане на доходите, получават най-малко един вид помощ от трите програми, посочени по-горе. 9. Как се отрази кризата върху благосъстоянието на домакинствата? Домакинства отговориха на свиването на икономиката чрез намаляване на разходите за стоки от първа необходимост: 41 процента съобщават за намаляване на използването на основни комунални услуги, 29 процента - за намаляване на потреблението на основни храни, а 8 процента съобщават за лишаване от храна. Както и в другите засегнати от кризата страни от Централна и Източна Европа, домакинствата намалиха значително раз- ходите си за здравеопазване, включително спиране на използването на предписани лекарства за редо- вен прием, и се отказват от посещения при лекар. Засегнатите от кризата домакинства са по-склонни да спрат да плащат вноските за социално и здравно осигуряване, повишавайки своята уязвимост, ако бъдат изложени на допълнителен удар (заболявания или безработица). По този начин домакинствата, които са засегнати от шокове на пазара на труда и намаляване на доходите по време на икономическа криза, ще страдат от трайно по-ниски доходи и по-лоши резултати на човешкото развитие. 10. След като кризата стигна до дъното през първото тримесечие на 2010 г. жизнените стандарти на домакинствата показват признаци на подобряване през втората част на 2010 година. Доходите на групата от домакинства, проследена през март и октомври 2010 г.17 от Наблюдението за мониторинг на кризата, леко са се подобрили (от 516 лв. на 521 лв. или с 1%). За домакинствата в най-бедния квин- тил увеличението е почти 5 процента, което показва, че възстановяването е в полза на бедните. Абсо- лютната бедност, която се беше задържала около 10 процента през март, спадна до 9,1 процента през октомври 2010 година. Най-голямото намаляване на бедността се прояви по отношение на безработ- ните, на многодетните семейства и на ромите. Домакинствата също така съобщават за подобряване на условията на трудовия пазар през октомври в сравнение с март 2010 г.: средният доход се е увеличил с 5 процента, а равнището на безработица намалява от 13,9 процента на 11,8 процента. Разпределението на трансферите за социална закрила не се е променило съществено през периода. Като се има предвид точността на насочването на програмите за социално подпомагане в България преди кризата, тази ста- билност посочва, че реакцията на властите спрямо кризата чрез трансфери за социално подпомагане продължава да бъде ефективна. 16 Около 30% от домакинствата отчитат спад в доходите между март 2009 г. и февруари 2010 година. Тези шокове за приходите засягат домакинствата предимно чрез изгубена или намалена заетост или намаляване на заплатите; приблизително 34% от работещите отчитат намаляване на приходите от основната си работа. Загубата на работни места, която в резултат води до безработица, е най-тежкото последствие от шоковете на пазара на труда и е засегнала 5% от работещите. Намаляването на заплатите и на работното време е по-поносим удар, и е по-разпространено, като засяга близо 30% от работещите. 17 Около 30% от домакинствата отчитат спад в доходите между март 2009 г. и февруари 2010 година. Тези шокове за приходите засягат домакинствата предимно чрез изгубена или намалена заетост или намаляване на заплатите; приблизително 34% от работещите отчитат намаляване на приходите от основната си работа. Загубата на работни места, която в резултат води до безработица, е най-тежкото последствие от шоковете на пазара на труда и е засегнала 5% от работещите. Намаляването на заплатите и на работното време е по-поносим удар, и е по-разпространено, като засяга близо 30% от работещите. 89 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. АНЕКС 5: СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ И КОХЕЗИОННИЯТ ФОНД НА ЕС 1. Политиката за сближаване в рамките на Европейския съюз („кохезионната политика”) има за цел да постигне по-голямо икономическо и социално сближаване в рамките на ЕС. Макар че това е политика за развитие, обхващаща цялата територия на Съюза, най-голямата част от средствата за финансиране е насочена към по-слабо развитите райони на ЕС. Докато в по-богатите страни на Съюза повечето от програмирането се осъществява на регионално равнище (оттам произлиза и названието „Регионална политика“), по-бедните държави-членки (предимно новите такива) имат най-вече нацио- нални оперативни програми, управлявани на централно ниво от министерства. 2. Политиката на сближаване има на свое разположение мощни инструменти за финансиране - Структурните фондове и Кохезионния фонд (КФ). Структурните фондове включват Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ). Структурните фондове и Кохезионният фонд представляват над 40 процента от бюджета на Европейския съюз. Дейността на ЕФРР и Кохезионният фонд се осъществява чрез Главна дирекция „Регионална политика“, а ЕСФ се ръководи и наблюдава от Главна дирекция „Заетост и социални въпроси”. 3. Финансовите инструменти предоставят финансиране в подкрепа на изпълнението на трите цели - сближаване, регионална конкурентоспособност и заетост, и европейско териториално съ- трудничество. ЕФРР е най-големият от трите фонда и финансира инфраструктурни и производствени инвестиции, създаващи работни места. ЕСФ подкрепя програмите за активни мерки на пазара на труда и инициативи за обучение на уязвимите групи, включително и на безработните. Кохезионният фонд е предназначен за страни, чиито БВП на глава от населението е под 90 процента от средния за ЕС; той финансира инфраструктурни проекти в областта на транспорта и опазването на околната среда при спазване на специфични критерии. 4. Критериите за разпределението на средствата между държавите-членки включват допустимо- то население, националното богатство, регионалното благосъстояние и равнището на заетостта. Всяка държава-членка решава по какъв начин следва да се разделят средствата между регионите, като се вземе предвид географската допустимост. Общият бюджет за текущия програмен цикъл за 2007- 2013 години е 347 млрд. евро: 201 млрд. евро за ЕФРР, 76 млрд. евро за ЕСФ, както и 70 млрд. евро за Кохезионния фонд. 5. Общата заделена за България сума за периода на програмния цикъл 2007-2013 г. е 6,7 млрд. евро - значителна сума, която представлява около една пета от нейния БВП.18 Това изключва средствата, които все още са използваеми по предоставената предприсъединителна помощ. Тези без- възмездни средства от фондовете на ЕС се допълват от национално съфинансиране и съфинансиране от други източници като Европейската инвестиционна банка, и са предназначени за финансиране на дейностите по седемте оперативни програми на България, които отразяват националните приоритети. Седемте оперативни програми обхващат транспорта, околната среда, регионалното развитие, разви- тието на човешките ресурси, конкурентоспособността на икономиката, административния капацитет и техническата помощ. Таблица 1 по-долу обобщава предоставените безвъзмездни средства от ЕС, оп- ределени за всяка оперативна програма, финансовите инструменти и усвоените суми, т.е. плащанията, направени към България от отпуснатата сума към 28 февруари 2011 година. 6. Реалното използване на средствата от фондовете на ЕС зависи от капацитета за усвояване на всяка страна, а в случая с България той е особено слаб. Укрепването на капацитета за усвояване беше възпрепятствано от ограничения административен капацитет на България за контрол и оценяване на проектите, за осигуряване на ефективно изпълнение на проектите, за осигуряване на съфинансиране, както и за обработката на искания за възстановяване на разходи от Европейската комисия. Към насто- ящия момент едва около 11 процента от общия размер на заделените средства от Структурните фондове са изплатени на България от 2007 г. насам, като това число включва авансовите плащания, извършени в началото на оперативните програми. Реалният процент на изпълнението, който изключва авансовите плащания и взема под внимание само плащанията, свързани с конкретни проекти, е по-нисък. 18 Това число не включва 200 млн. евро ресурси за eвропейско териториално сътрудничество. 90 Анекс 5: Структурните фондове и Кохезионният фонд на ЕС Фигура 1: Процент на изпълнението по Програмния цикъл 2007-2013 към м. юни 2010 г. Източник: Европейска комисия, изчисления на експерти от Световната банка Финансово изпълнение на Структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ) и Кохезионния фонд (млн. евро) Платено до 28.02.2011 Финансиране от бю- Получени траншове Всичко платено до бюджета на ОП - Финансиране от съфинансиране Коефициент на - национално джета на ОП съфинансиране 28.02.2011 28.02.2011 от ЕО към усвояване Национално Част на ЕО ЕО ОП / ФОНД 1 2=3/6 3 4 5 6 7 8=6+7 1. ОП “Транс- порт” / ЕФРР и 7% КФ 1,625 € 380 € 238 € 114 € 23 € 137 € ЕФРР 22% 369 € 66 € 101 € 81 € 15 € 95 € КФ 3% 1,256 € 314 € 137 € 34 € 9€ 43 € 2. ОП “Околна среда”/ ЕФРР и 7% КФ 1,467 € 335 € 149 € 108 € 27 € 134 € ЕФРР 2% 440 € 78 € 41 € 10 € 2€ 12 € КФ 9% 1,028 € 257 € 108 € 98 € 25 € 123 € 3. ОП “Регио- нално развитие / 13% ЕФРР 1,362 € 241 € 230 € 172 € 31 € 202 € 4. ОП “Развитие на човешките ре- 9% сурси”/ ЕСФ 1,032 € 183 € 137 € 96 € 17 € 113 € 5. ОП “Конкурен- тоспособност на 20% българската ико- номика”/ЕФРР 988 € 175 € 261 € 198 € 35 € 233 € 6. ОП “Админи- стративен капаци- 25% тет”/ ЕСФ 154 € 28 € 41 € 39 € 7€ 46 € 7. ОП „Техническа 10% помощ”/ ЕФРР 49 € 9€ 7€ 6€ 1€ 7€ Всичко 10.9% 6,674 € 1,346 € 1,060 € 731 € 139 € 870 € Източник: Министерство на финансите на Република България 91 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. АНЕКС 6: СТАНДАРТНИ АНЕКСИ НА СПБ A2: България с един поглед Bulgaria at a glance 3/7/11   Europe & Upper Key Development Indicators   Central middle Age distribution, 2008 Bulgaria Asia income Male Female (2010) 75-79 Population, mid‑year (millions) 7.6 404.2 1001.74 60-64 Surface area (thousand sq. km) 111 23,549 48,659 Population growth (%) -0.3 0.3 0.8 45-49 Urban population (% of total population) 71 64 75 30-34 15-19 GNI (Atlas method, US$ billions) 45.9 2,746 7,508 GNI per capita (Atlas method, US$) 6,050 6,793 7,495 0-4 GNI per capita (PPP, international $) 12,888 12,633 12,466 6 4 2 0 2 4 6 percent of total population GDP growth (%) 0.0 -5.8 -2.5 GDP per capita growth (%) 0.3 -6.1 -3.3 (most recent estimate, 2003–2009) Under-5 mortality rate (per 1,000) Poverty headcount ratio at $1.25 a day (PPP, %) <2 4 .. 60 Poverty headcount ratio at $2.00 a day (PPP, %) 2 9 .. 50 Life expectancy at birth (years) 73 69 71 Infant mortality (per 1,000 live births) 8 19 19 40 Child malnutrition (% of children under 5) 2 .. .. 30 20 Adult literacy, male (% of ages 15 and older) 99 99 95 Adult literacy, female (% of ages 15 and older) 98 97 92 10 Gross primary enrollment, male (% of age group) 101 99 112 0 Gross primary enrollment, female (% of age group) 101 99 110 1990 1995 2000 2007 2008 2009 Access to an improved water source (% of population) 100 95 95 Bulgaria Europe & Central Asia Access to improved sanitation facilities (% of population) 100 89 84 Growth of GDP and GDP per capita (%) 10 8 6 4 2 0 -2 -4 Long-Term Economic Trends -6 -8 -10 Consumer prices (annual % change) .. 64.0 10.3 3.0 95 05 GDP implicit deflator (annual % change) 2.8 26.2 6.6 3.0 Exchange rate (annual average, local per US$) 0.0 0.0 2.1 1.5 GDP GDP per capita Terms of trade index (2000 = 100) 253 173 100 59 1980–90 1990–2000 2000–10 (average annual growth %) Population, mid‑year (millions) 8.9 8.7 8.1 7.6 -0.2 -0.8 -0.6 GDP (US$ millions) 20,040 20,726 12,904 47,766 3.4 -1.1 4.8 (% of GDP) Agriculture 14.6 17.0 13.6 6.0 -2.1 -3.9 -2.1 Industry 54.5 49.2 25.9 29.9 5.2 -19.5 5.4    Manufacturing .. .. 17.6 16.2 .. .. 5.8 Services 30.9 33.8 60.6 64.1 4.7 1.0 5.5 Household final consumption expenditure 47.3 59.9 68.4 64.5 3.1 -2.6 5.5 General gov't final consumption expenditure 13.7 18.2 19.0 13.7 5.1 -8.0 1.6 Gross capital formation  34.0 25.6 18.0 23.5 2.2 -5.3 10.3 Exports of goods and services 35.7 33.1 50.5 56.7 -3.5 4.3 7.3 Imports of goods and services 30.7 36.7 55.8 58.5 -3.3 2.9 8.8 Gross savings .. .. .. .. Note: Figures in italics are for years other than those specified. 2010 data are preliminary. Group data are through 2008. .. indicates data are not available. a. Aid data are for 2007. Development Economics, Development Data Group (DECDG). 92 Анекс 6: Стандартни анекси на СПБ Bulgaria Balance of Payments and Trade 2000 2010 Governance indicators, 2000 and 2009 (US$ millions) Total merchandise exports (fob) 4,825 20,592 Total merchandise imports (cif) 6,000 25,084 Voice and accountability Net trade in goods and services ‑670 -673 Political stability Current account balance ‑704 -374 Regulatory quality    as a % of GDP ‑5.5 -0.8 Rule of law Workers' remittances and    compensation of employees (receipts) 280 1,217 Control of corruption Reserves, including gold 3,460 17,233 0 25 50 75 100 2009 Country's percentile rank (0-100) Central Government Finance higher values imply better ratings 2000 (% of GDP) Source: Kaufmann-Kraay-Mastruzzi, World Bank Current revenue (including grants) 37.2 33.9    Tax revenue 31.8 26.9 Current expenditure 35.2 31.4 Technology and Infrastructure 2000 2010 Overall surplus/deficit ‑0.3 -3.9 Paved roads (% of total) 92.1 98.4 Highest marginal tax rate (%) Fixed line and mobile phone    Individual 38 10    subscribers (per 100 people) 45 169    Corporate 20 10 High technology exports    (% of manufactured exports) 2.8 7.0 External Debt and Resource Flows Environment (US$ millions) Total debt outstanding and disbursed 11,212 48,874 Agricultural land (% of land area) 50 48 Total debt service 1,296 5,567 Forest area (% of land area) 30.5 34.3 Debt relief (HIPC, MDRI) Nationally protected areas (% of land area) .. .. Total debt (% of GDP) 86.9 102.3 Freshwater resources per capita (cu. meters) 2,669 2,742 Total debt service (% of exports) 17.1 19.1 Freshwater withdrawal (billion cubic meters) 10.5 .. Foreign direct investment (net inflows) 998 1,601 CO2 emissions per capita (mt) 5.3 5.7 Portfolio equity (net inflows) 5 ‑214 GDP per unit of energy use    (2005 PPP $ per kg of oil equivalent) 2.9 3.7 Composition of total external debt, 2010 Energy use per capita (kg of oil equivalent) 2,325 2,688 IMF, 0 IBRD, 1,338 IDA, 0 Other multi- Short-term, lateral, -661 15,113 Bilateral, 134 World Bank Group portfolio 2000 2010 (US$ millions)  IBRD    Total debt outstanding and disbursed 824 1,338    Disbursements 71 20    Principal repayments 27 90 Private, 32,950    Interest payments 49 17 US$ millions  IDA    Total debt outstanding and disbursed – 0    Disbursements – 0 Private Sector Development 2000 2010    Total debt service – 0 Time required to start a business (days) 18.0  IFC  (fiscal year) Cost to start a business (% of GNI per capita) 2.0    Total disbursed and outstanding portfolio 82 250 Time required to register property (days) 15.0       of which IFC own account 70 194    Disbursements for IFC own account 53 0 Ranked as a major constraint to business 2000 2010    Portfolio sales, prepayments and    (% of managers surveyed who agreed)       repayments for IFC own account 1 31       Access to/cost of financing .. 31.1       Economic and regulatory policy uncertainty .. 27.4  MIGA    Gross exposure 14 142 Stock market capitalization (% of GDP) 4.8 17.1    New guarantees 0 0 Bank capital to asset ratio (%) 15.3 8.5 Note: Figures in italics are for years other than those specified.  2010 data are preliminary. 3/7/11 .. indicates data are not available.  indicates observation is not applicable. Development Economics, Development Data Group (DECDG). 93 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Millennium Development Goals Bulgaria With selected targets to achieve b etween 1990 and 2015 (estimate closest to date shown, +/- 2 years) Bulgaria Goal 1: halve the rates for extreme poverty and malnutrition 1990 1995 2000 2008    Poverty headcount ratio at $1.25 a day (PPP, % of population)    <2 <2 2.6 <2    Poverty headcount ratio at national poverty line (% of population)    .. 36.0 12.8 ..    Share of income or consumption to the poorest qunitile (%)   10.4 6.9 6.5 8.7    Prevalence of malnutrition (% of children under 5)    .. .. .. 1.6 Goal 2: ensure that children are able to complete primary schooling    Primary school enrollment (net, %) .. 94 97 96    Primary completion rate (% of relevant age group)    101 91 99 98    Secondary school enrollment (gross, %)    87 81 92 106    Youth literacy rate (% of people ages 15‑24) .. .. 98 97 Goal 3: eliminate gender disparity in education and empower women    Ratio of girls to boys in primary and secondary education (%)    99 99 98 97    Women employed in the nonagricultural sector (% of nonagricultural employment)    .. 52 53 52    Proportion of seats held by women in national parliament (%)    21 13 11 22 Goal 4: reduce under-5 mortality by two-thirds    Under‑5 mortality rate (per 1,000)    18 19 18 11    Infant mortality rate (per 1,000 live births)    14 16 14 9    Measles immunization (proportion of one‑year olds immunized, %) 99 94 89 96 Goal 5: reduce maternal mortality by three-fourths    Maternal mortality ratio (modeled estimate, per 100,000 live births)    24 23 28 13    Births attended by skilled health staff (% of total)    .. .. 99 99    Contraceptive prevalence (% of women ages 15‑49)    .. 86 .. .. Goal 6: halt and begin to reverse the spread of HIV/AIDS and other major diseases    Prevalence of HIV (% of population ages 15‑49)    .. .. .. ..    Incidence of tuberculosis (per 100,000 people)    46 46 46 43    Tuberculosis cases detected under DOTS (%)    .. .. .. .. Goal 7: halve the proportion of people without sustainable access to basic needs    Access to an improved water source (% of population) 100 100 100 100    Access to improved sanitation facilities (% of population) 99 100 100 100    Forest area (% of total land area)    30.1 30.3 30.5 34.3    Nationally protected areas (% of total land area)    .. .. .. ..    CO2 emissions (metric tons per capita)    8.6 6.7 5.3 5.7    GDP per unit of energy use (constant 2005 PPP $ per kg of oil equivalent)    2.3 2.5 2.9 3.7 Goal 8: develop a global partnership for development    Telephone mainlines (per 100 people)    25.0 30.5 35.8 29.6    Mobile phone subscribers (per 100 people) 0.0 0.2 9.2 139.5    Internet users (per 100 people)    0.0 0.1 5.3 35.0    Personal computers (per 100 people)    1.1 1.7 4.5 8.9 Education indicators (%) Measles immunization (% of 1-year ICT indicators (per 100 people) olds) 125 100 180 160 100 75 140 75 120 100 50 50 80 25 60 25 40 0 20 2000 2002 2004 2006 2008 0 0 1990 1995 2000 2007 2008 2000 2002 2004 2006 2008 Primary net enrollment ratio Fixed + mobile subscribers Ratio of girls to boys in primary & secondary Bulgaria Europe & Central Asia education Internet users Note: Figures in italics are for years other than those specified.  .. indicates data are not available. 3/7/11 Development Economics, Development Data Group (DECDG). 94 Анекс 6: Стандартни анекси на СПБ B2: Annex B2: показатели ИзбраниIndicators* Selected ofот изпълнението World и управлението Bank Portfolio на Performance портфейла and Management на AsСветовната банка Of Date 2/21/2011 Indicator 2008 2009 2010 2011 Portfolio Assessment Number of Projects Under Implementation a 8 5 4 4 Average Implementation Period (years) b 4.7 3.2 2.1 2.8 Percent of Problem Projects by Number a, c 0.0 0.0 50.0 50.0 Percent of Problem Projects by Amount a, c 0.0 0.0 51.4 68.3 Percent of Projects at Risk by Number a, d 0.0 0.0 50.0 50.0 Percent of Projects at Risk by Amount a, d 0.0 0.0 51.4 68.3 Disbursement Ratio (%) e 17.9 20.4 9.7 6.6 Portfolio Management CPPR during the year (yes/no) Supervision Resources (total US$) Average Supervision (US$/project) Memorandum Item Since FY 80 Last Five FYs Proj Eval by OED by Number 32 4 Proj Eval by OED by Amt (US$ millions) 1,804.6 169.0 % of OED Projects Rated U or HU by Number 15.6 0.0 % of OED Projects Rated U or HU by Amt 3.1 0.0 a. As shown in the Annual Report on Portfolio Performance (except for current FY). b. Average age of projects in the Bank's country portfolio. c. Percent of projects rated U or HU on development objectives (DO) and/or implementation progress (IP). d. As defined under the Portfolio Improvement Program. e. Ratio of disbursements during the year to the undisbursed balance of the Bank's portfolio at the beginning of the year: Investment projects only. * All indicators are for projects active in the Portfolio, with the exception of Disbursement Ratio, which includes all active projects as well as projects which exited during the fiscal year. 95 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. Annex B3 - Indicative IBRD B3: Lending Program Инвестиционни програми на МБВР и МФК As Of Date 2/21/2011 Strategic Rewards b Implementation b Fiscal year Proj ID US$(M) (H/M/L) Risks (H/M/L) 2011 RAILWAY SECTOR DPL 105.0 Railw ay Infrastructure Rehabilitation 92.0 Result 197.0 2012 RAILWAY SECTOR DPL 105.0 Result 105.0 2013 RAILWAY SECTOR DPL 105.0 Result 105.0 Overall Result 407.0 Annex B3 Bulgaria: IFC Investment Operations Program 2008 2009 2010 2011* Original Commitments (US$m) IFC and Participants 60.88 105.23 61.77 0.00 IFC's Own Accounts only 60.88 63.79 47.37 0.00 Original Commitments by Sector (%)- IFC Accounts only AGRICULTURE AND FORESTRY 35.52 ELECTRIC POWER 81.21 FINANCE & INSURANCE 100 INDUSTRIAL & CONSUMER PRODUCTS 52.4 NONMETALLIC MINERAL PRODUCT MANUFACTURING 64.48 18.79 WHOLESALE AND RETAIL TRADE 47.6 Total 100 100 100 100 Original Commitments by Investment Instrument (%) - IFC Accounts only Equity 35.52 Guarantee 100 Loan 64.48 100 100 Total 100 100 100 100 * Data as of February 01,2011 96 Анекс 6: Стандартни анекси на СПБ B4: Обобщение на аналитичната и консултантска дейност Annex B4 - Summary of IBRD Knowledge and Advisory Services As Of Date 2/21/2011 Product Completion FY Cost (US$000) Audience a Objective b Recent completions Institutional Fiduciary Assessment 2007 67.3 G/B KG PFPR II / Accelerating Bulgaria’s Convergence 2007 255.1 G/B/PD KG/PD/PS Regional Development TA 2007 182.1 G/B KG/PS Regulatory Impact Assessment 2007 171.1 G/B/PD KG/PD/PS Support for Justice Sector Reform 2007 99.9 G/B/D KG/PS Energy Sector Advisory TA 2007-2008 113.1 G/B KG/PS Catastrophe Insurance Pool Feasibility Study 2008 175.8 G/B/PD KG/PD/PS GIS Implementation TA 2008 50.6 G/B KG ICA Productivity Study 2008 400.6 G/B/PD KG/PD/PS ROSC 2008 101.6 G/B/PD KG/PD/PS Judicial Public Expenditure & Institutional Review 2008 302.2 G/B/D/PD KG/PD/PS Black SeaCoastal Pollution ReductionStudy 2009 64.9 G/B KG Programmatic Poverty Monitoring 2007-2009 218.4 G/B/PD KG/PD/PS Monitoring and Evaluation TA 2009 130.8 G/B KG/PS Forestry Policy Notes 2009 88.3 G/B/PD KG/PD/PS Railways Policy Notes 2009 94.9 G/B KG/PS Performance Based Budgeting 2009 122.2 G/B KG/PS PFM Update 2009 266.5 G/B KG/PS PF Policy Notes 2010 50 G/B KG/PS Policy notes 2010 95.1 G/B KG/PS PER Update 2010 11.5 G/B KG/PS HD Policy Notes 2010 266.5 G/B KG/PS Customs Reform TA 2010 52 G/B KG/PS Regulation of Renewable Energy (ESMAP) 2010 51.2 G/B KG/PS Regulatory Reform 2009-2010 111.6 G/B/PD KG/PD/PS Schools Autonomy ESW 2010 184.8 G/B/PD KG/PS Underway Poverty and Social Policy Monitoring 2010-2011 96.4 G/B/PD KG/PS Competitiveness through Innovation TA 2011 160.2 G/B KG/PS Better Regulation 2011-2012 50 G/B/PD KG/PS Security of Gas Supply Study 2011 97 G/B KG/PS Water Sector Strategy 2011 48.5 G/B KG/PS Public Expenditure Policies for Growth and Competitiveness 2011 100 G/B KG/PS Education Sector 2011 70 G/B KG/PS Higher Education (regional program) 2011-2012 25* G/B KG/PS/PD Roma Inclusion 2011 50 G/B KG/PS/PD Plannedc Competitiveness through Innovation KA (including FBS) 2012-2014 tbd G/B KG/PS/PD Regulatory KA (including FBS) 2012-2014 tbd G/B KG/PS/PD Education 2011-2013 tbd G/B KG/PS Higher Education (regional program) 2011-2012 tbd G/B KG/PS/PD Public Finance Policy Review KA 2011-2012 tbd G/B KG/PS Green Economy and Climate Action KA (including FBS) 2012-2015 tbd G/B KG/PS Improving Roads Sector Performance, Capacity and EU 2012-2015 tbd G/B KG/PS Funds Absorption KA (including FBS) Railway Sector Improving EU Funds Absorption FBS 2012-2015 tbd G/B KG/PS Water Sector Strategy, Capacity and EU Funds Absorption 2012-2015 tbd G/B KG/PS KA (including FBS) Roma Inclusion: Strategy, Institutions and EU Funds 2012-2015 tbd G/B KG/PS Absorption KA (including FBS) ____________ a. Government, donor, Bank, public dissemination. b. Knowledge generation, public debate, problem-solving. c. Knowledge and Advisory Services (including Fee Based arrangements) * Allocation for Bulgaria only. 97 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. B5: Социални показатели Bulgaria Social Indicators Latest single year Same region/income group Europe & Upper- Central m iddle- 1980-85 1990-95 2003-09 Asia incom e POPULATION Total population, mid-year (millions) 8.9 8.4 7.6 404.2 1,001.7 Grow th rate (% annual average for period) 0.2 -0.7 -0.5 0.3 0.8 Urban population (% of population) 64.6 67.8 71.4 64.0 75.0 Total fertility rate (births per woman) 2.0 1.2 1.5 1.8 2.0 POVERTY (% of population) National headcount index .. .. .. .. .. Urban headcount index .. .. .. .. .. Rural headcount index .. .. .. .. .. INCOME GNI per capita (US$) 1,980 1,360 6,050 6,793 7,495 Consumer price index (2005=100) .. 2 133 141 127 Food price index (2002=100) .. .. .. .. .. INCOME/CONSUMPTION DISTRIBUTION Gini index .. 31.1 29.2 .. .. Low est quintile (% of income or consumption) .. 6.9 8.7 .. .. Highest quintile (% of income or consumption) .. 38.1 38.1 .. .. SOCIAL INDICATORS Public expenditure Health (% of GDP) .. .. 4.2 3.5 3.4 Education (% of GNI) .. .. 4.1 4.4 4.5 Net prim ary school enrollm ent rate (% of age group) Total .. .. 96 92 93 Male .. .. 96 93 93 Female .. .. 96 92 92 Access to an im proved w ater source (% of population) Total .. 100 100 96 95 Urban .. 100 100 98 98 Rural .. 100 100 89 86 Im m unization rate (% of children ages 12-23 months) Measles 99 94 96 96 93 DPT 99 96 94 95 92 Child malnutrition (% under 5 years) .. .. 2 .. .. Life expectancy at birth (years) Total 71 71 73 69 71 Male 68 67 70 65 68 Female 74 75 77 74 75 Mortality Infant (per 1,000 live births) 16 16 8 19 19 Under 5 (per 1,000) 20 19 10 21 23 Adult (15-59) Male (per 1,000 population) 211 245 213 314 203 Female (per 1,000 population) 98 100 91 130 124 Maternal (per 100,000 live births) .. 23 13 32 82 Births attended by skilled health staff (%) .. .. 99 97 95 CAS Annex B5. This table w as produced from the CMU LDB system. 03/07/11 Note: 0 or 0.0 means zero or less than half the unit show n. Net enrollment rate: break in series betw een 1997 and 1998 due to change from ISCED76 to ISCED97. Immunization: refers to children ages 12-23 months w ho received vaccinations before one year of age or at any time before the survey. 98 Анекс 6: Стандартни анекси на СПБ B6: България – основни икономически показатели Bulgaria - Key Economic Indicators Actual Estimate Projected Indicator 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 National accounts (as % of GDP) Gross domestic product a 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 Agriculture 9 8 6 7 6 6 5 5 5 5 5 Industry 29 31 32 30 30 30 31 31 31 31 30 Services 62 62 62 63 64 64 64 64 64 65 65 Total Consumption 88 85 86 83 82 78 80 81 82 83 83 Gross domestic fixed investment 26 28 29 34 24 22 22 22 21 20 21 Government investment 4 5 6 6 5 5 5 5 5 5 5 Private investment 21 22 23 27 19 17 17 17 16 15 16 Exports (GNFS)b 41 61 59 58 48 57 58 58 59 57 57 Imports (GNFS) 56 79 79 79 56 58 61 62 63 62 62 Gross domestic savings 12 15 14 17 18 22 20 19 18 17 17 Gross national savings c 16 15 9 14 16 22 20 19 18 17 18 Memorandum items Gross domestic product 28895 33209 42114 51825 48722 47766 48126 50660 53639 58293 63349 (US$ million at current prices) GNI per capita (US$, Atlas method) 3640 4080 4530 5700 6030 6300 6410 6640 7020 7500 8080 Real annual growth rates (%, calculated from 02 prices) Gross domestic product at market prices 6.4 6.5 6.5 6.2 -4.9 0.0 2.5 3.0 3.5 5.0 5.0 Gross Domestic Income 5.9 9.7 6.4 6.2 -4.3 2.0 1.3 3.7 4.9 4.2 4.5 Real annual per capita growth rates (%, calculated from 02 prices) Gross domestic product at market prices 6.9 7.1 7.0 6.7 -4.4 0.3 3.2 3.7 4.2 6.1 6.1 Total consumption 5.9 8.1 7.7 3.0 -3.6 -1.5 1.8 3.2 4.8 5.9 6.3 Private consumption 7.3 9.2 9.6 3.9 -3.0 -2.7 3.0 4.1 4.7 6.3 6.5 Balance of Payments (US$ millions) Exports (GNFS)b 16190 20318 25007 30099 23099 27151 27830 29548 31466 33494 36207 Merchandise FOB 11762 15067 18493 22237 16266 20592 20903 22139 23581 25023 26878 Imports (GNFS)b 20651 26137 33318 40729 27098 27824 29172 31406 33759 36337 39431 Merchandise FOB 17241 22044 28409 34812 22069 23770 24565 26360 28300 30467 32940 Resource balance -4461 -5819 -8310 -10630 -3999 -673 -1343 -1857 -2293 -2843 -3224 Net current transfers 1016 832 854 1138 1362 2055 1502 1571 1647 1885 2169 Current account balance -3362 -5838 -10692 -12058 -4767 -374 -1511 -1839 -2061 -2370 -2566 Net private foreign direct investment 4411 7627 12086 9073 4688 1601 1641 2419 2645 2740 2977 Long-term loans (net) 572 1282 2551 1717 763 -795 3597 771 161 502 -972 Official 128 -320 42 8 316 10 411 158 167 139 -229 Private 444 1602 2508 1708 447 -805 3186 613 -6 363 -743 Other capital (net, incl. errors & ommissions) -769 -831 385 2255 -1588 -941 -2648 -366 27 11 1886 Change in reserves d -852 -2240 -4330 -986 904 508 -1079 -985 -772 -882 -1325 Memorandum items Resource balance (% of GDP) -15.4 -17.5 -19.7 -20.5 -8.2 -1.4 -2.8 -3.7 -4.3 -4.9 -5.1 Real annual growth rates ( YR02 prices) Merchandise exports (FOB) 4.9 5.3 11.1 12.5 -9.0 9.7 6.3 6.2 6.1 6.0 6.0 Primary .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Manufactures .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Merchandise imports (CIF) 12.5 5.1 14.9 13.0 -23.1 -1.7 6.6 6.2 6.0 5.9 5.6 99 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. (Continued) Bulgaria - Key Economic Indicators (Continued) Actual Estimate Projected Indicator 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 Public finance (as % of GDP at market prices)e Current revenues 38.7 37.9 38.8 38.2 35.8 34.8 33.9 33.7 36.5 36.0 35.3 Current expenditures 32.9 31.0 31.0 30.5 34.3 33.5 31.7 31.2 32.4 32.8 33.2 Current account surplus (+) or deficit (-) 5.8 6.9 7.8 7.7 1.5 1.3 2.2 2.5 4.1 3.2 2.1 Capital expenditure 2.9 3.5 4.6 4.9 5.1 5.0 5.1 5.3 5.3 5.3 5.3 Foreign financing .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Monetary indicators M2/GDP 55.5 61.8 69.9 65.9 69.5 71.6 71.4 72.3 73.0 71.5 70.2 Growth of M2 (%) 24.3 26.9 31.3 8.7 4.3 6.1 5.3 6.6 6.9 6.5 6.7 Private sector credit growth / 103.5 157.3 115.9 105.3 56.4 25.6 113.8 102.8 102.8 91.7 94.6 total credit growth (%) Price indices( YR02 =100) Merchandise export price index 180.4 219.6 242.6 259.3 208.4 240.5 229.7 229.1 229.9 246.5 232.5 Merchandise import price index 164.6 200.3 224.7 243.7 200.9 211.1 213.4 215.6 198.5 199.8 189.2 Merchandise terms of trade index 109.6 109.6 108.0 106.4 103.8 113.9 107.6 106.2 115.8 123.4 122.9 Real exchange rate (US$/LCU)f .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Real interest rates Consumer price index (% change) 6.0 7.4 7.6 12.0 2.5 3.0 3.7 3.0 3.0 3.0 3.0 GDP deflator (% change) 7.4 6.9 9.2 8.4 4.0 3.0 3.1 2.2 2.3 2.4 2.5 a. GDP at factor cost b. "GNFS" denotes "goods and nonfactor services." c. Includes net unrequited transfers excluding official capital grants. d. Includes use of IMF resources. e. Consolidated central government. f. "LCU" denotes "local currency units." An increase in US$/LCU denotes appreciation. 100 Анекс 6: Стандартни анекси на СПБ B7: Основни показатели на експозицията Bulgaria - Key Exposure Indicators Actual Estimated Projected Indicator 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 Total debt outstanding and 17897 26668 41861 50470 53196 48874 47131 47495 47622 48598 49898 disbursed (TDO) (US$m)a Net disbursements (US$m)a 444 3791 7246 9882 820 -413 752 877 911 1694 946 Total debt service (TDS) 5776 3929 6047 6711 7012 5622 7173 6420 7247 6889 8873 (US$m)a Debt and debt service indicators (%) TDO/XGSb 95.0 117.1 152.8 153.0 208.1 167.4 154.6 146.2 137.7 132.0 125.8 TDO/GDP 55.1 72.2 94.3 104.7 107.9 102.3 97.9 93.8 88.8 83.4 78.8 TDS/XGS 30.7 17.2 22.1 20.3 27.4 19.3 23.5 19.8 21.0 18.7 22.4 Concessional/TDO 2.7 2.2 1.5 1.5 1.4 1.5 1.5 1.3 1.2 1.0 0.8 IBRD exposure indicators (%) IBRD DS/public DS 4.9 25.6 9.2 29.4 24.4 18.2 21.5 19.6 7.1 23.6 7.5 Preferred creditor DS/public 30.0 71.4 51.8 44.8 34.8 24.3 44.5 43.4 18.3 55.4 19.6 DS (%)c IBRD DS/XGS 0.7 1.4 0.5 1.6 0.5 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 IBRD TDO (US$m)d 1453 1331 1604 1207 1510 1338 1582 1536 1479 1376 1267 Of which present value of guarantees (US$m) Share of IBRD portfolio (%) 1.4 1.3 1.6 1.2 1.3 1.0 1.1 1.0 0.9 0.8 0.7 IDA TDO (US$m)d 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 IFC (US$m) Loans Equity and quasi-equity /c MIGA MIGA guarantees (US$m) a. Includes public and publicly guaranteed debt, private nonguaranteed, use of IMF credits and net short- term capital. b. "XGS" denotes exports of goods and services, including workers' remittances. c. Preferred creditors are defined as IBRD, IDA, the regional multilateral development banks, the IMF, and the Bank for International Settlements. d. Includes present value of guarantees. e. Includes equity and quasi-equity types of both loan and equity instruments. 101 Annex B8: Operations Portfolio (IBRD) As Of Date 2/21/2011 Closed Projects 39 IBRD/IDA * Total Disbursed (Active) 47.37 of which has been repaid 0.00 Total Disbursed (Closed) 1,243.19 of which has been repaid 1,212.66 Total Disbursed (Active + Closed) 1,290.55 of which has been repaid 1,212.66 Total Undisbursed (Active) 301.82 Total Undisbursed (Closed) 0.00 102 Total Undisbursed (Active + Closed) 301.82 Active Projects Difference Between Last PSR Expected and Actual B8: Портфейл на МБВР Supervision Rating Original Amount in US$ Millions Disbursements a/ Development Implementation Project ID Project Name Fiscal Year IBRD GRANT Cancel. Undisb. Orig. Frm Rev'd Objectives Progress P099895 MUNICIPAL INFRASTRUCT DEVT MS MU 2010 118.7 118.4 3.9 P099894 ROAD INFRASTRUCT REHAB MS MU 2007 122.5 86.4 76.1 СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. P100657 SOCIAL INCLUSION PROJECT S MS 2009 59 58.8 32.3 0.23 P094018 TTFSE 2 S MS 2007 52.8 38.2 35.1 Overall Result 353 301.8 147.4 0.23 Annex 9: Operations Portfolio (IFC) Committed and Disbursed Outstanding Investment Portfolio As of 1/31/2011 (In USD Millions) Committed Disbursed Outstanding **Quasi Partici **Quasi Partici FY Approval Company Loan Equity Equity *GT/RM pant Loan Equity Equity *GT/RM pant 2009 Aes geo energy 51.37 0 0 0 41.1 51.37 0 0 0 41.1 2008 Atera 0 22.17 0 0 0 0 22.17 0 0 0 2001 Bulbank 0 17.06 0 0 0 0 17.06 0 0 0 0/08 Drujba 10.48 0 0 0 0 10.48 0 0 0 0 103 2006 Epiq nv 0 0 1.16 0 0 0 0 1.16 0 0 1/10/2000 Kronospan eood 31.89 0 0 0 0 31.89 0 0 0 0 0 Schwarz group 47.36 0 0 0 11.23 47.36 0 0 0 11.23 2004/06 Stomana 21.22 0 0 0 0 21.22 0 0 0 0 0/04 Trakya bulgaria 21.54 7.5 0 0 0 21.54 0 0 0 0 2005 Unionbank ad 2.62 0 0 0 0 2.62 0 0 0 0 Total Portfolio: 186.48 46.73 1.16 0 52.33 186.48 39.23 1.16 0 52.33 B9: Инвестиционен портфейл на МФК * Denotes Guarantee and Risk Management Products. ** Quasi Equity includes both loan and equity types. Анекс 6: Стандартни анекси на СПБ СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011-2013 г. 104