Report No: 78783-BG УЕБСÐ?ЙТОВЕ ЗÐ? СРÐ?Ð’Ð?ЯВÐ?Ð?Е Ð?Ð? ЦЕÐ?И, Ð?ДМИÐ?ИСТРИРÐ?Ð?И ОТ ПУБЛИЧÐ?ИЯ СЕКТОР: Ð?Ð?Ð?ЛИЗ Ð?Ð? КÐ?ЗУСИ И ДОБРИ ПРÐ?КТИКИ ЮÐ?И, 2013 Г. Световна банка Отдел „ФинанÑ?иране и развитие на чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор“ ЦентралноевропейÑ?ки и БалтийÑ?ки Ñ?трани Регион Европа и Централна Ð?зиÑ? Вашингтон, Окръг КолумбиÑ? СЪДЪРЖÐ?Ð?ИЕ БлагодарноÑ?ти ................................................................................................................................ 3 СъкращениÑ? и акроними ............................................................................................................... 4 Резюме ............................................................................................................................................ 5 МетодологиÑ?................................................................................................................................... 8 Предварителна информациÑ? за оповеÑ?Ñ‚Ñ?ването и потенциалната ролÑ? на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени ........................................................................................................................ 8 ИнÑ?титуционални и Ñ?труктурни разпоредби ............................................................................ 10 Сравнение между уебÑ?айтове, админиÑ?трирани от чаÑ?тниÑ? и от публичниÑ? Ñ?ектор ...10 Цели на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени, админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор.................................................... ...............................................................................11 Структурни подходи към уебÑ?айтовете, админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор ........11 Законова и регулаторна рамка .................................................................................................... 13 Регулаторната влаÑ?Ñ‚ да Ñ?е прави задължително докладването на данни ......................13 Съдържание на изиÑ?кваниÑ?та за докладване на данни ......................................... ..........15 Създаване и поддръжка............................................................................................................... 15 Първоначално Ñ?ъздаване ................................................................................................... 15 Ð?епрекъÑ?ната работа .......................................................................................................... 16 Маркетинг, потребителÑ?ки проучваниÑ? и проÑ?ледÑ?ване на ползването ....................... 17 Продукти и доÑ?тавчици ............................................................................................................... 19 Обхванати продукти .......................................................................................................... 19 Покритие на доÑ?тавчици.................................................................................................... 21 ФункционалноÑ?Ñ‚ на потребителÑ?киÑ? интерфейÑ? на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени ... 21 Задавани от потребителÑ? филтри ................................................................................. .....21 Сравнителни данни ......................................................................................................... ...25 Дизайн и функционалноÑ?Ñ‚ ................................................................................................. 30 Допълнителни инÑ?трументи .............................................................................................. 32 Обработка на данните в панела за управление на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени.......33 Събиране на данни ............................................................................................................. 33 Ð?ктуализиране на данни .................................................................................................... 34 Обработка на данни ........................................................................................................... 34 Приложение: Сравнителна таблица на уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени в Ñ?траните, обект на анализ ....................................................................................................................................... 36 2 БЛÐ?ГОДÐ?РÐ?ОСТИ Този доклад е изготвен от Дженифър Чиен (незавиÑ?им конÑ?ултант по политика на финанÑ?ово включване). ТехничеÑ?ки указаниÑ? бÑ?ха предоÑ?тавени от Йоана Ягер (Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ по финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор, и техничеÑ?ки ръководител), както и от Самюел Маимбо (водещ Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ по финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор, и ръководител на екип), под надзора на ДъглаÑ? ПиърÑ? (и.д. Мениджър Ñ?ектор уÑ?луги) и Ð?урора Ферари (ръководител на Ñ?ектор „ФинанÑ?иране и развитие на чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор“). Евгени Евгениев (Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ по развитие на чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор, Световната банка) редактира българÑ?ката верÑ?иÑ? на доклада. 3 СЪКРÐ?ЩЕÐ?ИЯ И Ð?КРОÐ?ИМИ ЕГЛП еквивалентен годишен лихвен процент1 ГПР годишен процент на разходите2 ATM автоматична каÑ?ова машина – банкомат БÐ?Ðœ Банк Ð?егара МалайзиÑ? / Bank Negara Malaysia ОГЦ обща годишна цена СУС Ñ?иÑ?тема за управление на Ñ?ъдържанието Ð?КПЗПФУ Ð?ационална комиÑ?иÑ? за предпазване и защита на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги (МекÑ?ико) ЕЛП ефективен лихвен процент3 КÐ?ПФУ КанадÑ?ка агенциÑ? за потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги УФÐ?О УнгарÑ?ки финанÑ?ов надзорен орган ИСС индивидуална Ñ?пеÑ?товна Ñ?метка ИТ информационни технологии СФС Служба за финанÑ?ови Ñ?ъвети (Обединеното кралÑ?тво) Ð?ПÐ? Ð?ационална потребителÑ?ка агенциÑ? (ИрландиÑ?) 1 Еквивалентен годишен лихвен процент (ЕГЛП) е лихвениÑ?Ñ‚ процент, ако лихвата Ñ?е начиÑ?лÑ?ва и изплаща веднъж годишно вмеÑ?то на меÑ?ец или тримеÑ?ечие. 2 Годишен процент на разходите (ГПР) или Ефективен лихвен процент (ЕЛП). ГПР/ЕЛП е лихвениÑ?Ñ‚ процент на годишна база, който предÑ?тавлÑ?ва общата цена на един заем, включително лихвите и такÑ?ите. ЕЛП Ñ?е различава от ГПР (Ñ‚.е. номиналниÑ? ГПР) по това, че отчита Ñ?ложната лихва при конвертирането на номиналните проценти в годишен лихвен процент. 3 Виж по-горе. 4 РЕЗЮМЕ Този техничеÑ?ки доклад е предвиден да предоÑ?тави на регулаторните органи конкретна, практичеÑ?ка информациÑ? за дейÑ?тващите уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени и Ñ?тратегичеÑ?ките фактори, които Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат взети предвид при проектирането на подобни Ñ?айтове. ТехничеÑ?киÑ?Ñ‚ доклад изÑ?ледва уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени, админиÑ?трирани от обекти от публичниÑ? Ñ?ектор в Канада, УнгариÑ?, ИрландиÑ?, МалайзиÑ?, МекÑ?ико, Ð?орвегиÑ? и Обединеното кралÑ?тво. ТехничеÑ?киÑ?Ñ‚ доклад опиÑ?ва инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени в държавите, включени в анализа, като Ñ?равнÑ?ва различните подходи и изтъква добрите практики, които могат да Ñ?е наблюдават в Ñ‚Ñ?Ñ… .4 УÑ?танови Ñ?е, че инÑ?титуционалните и Ñ?труктурни мерки Ñ?а различни в различните държави, обект на анализ. УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени Ñ?е админиÑ?трират или от финанÑ?ов регулаторен орган (УнгариÑ?, МалайзиÑ?), или по-чеÑ?то от агенциÑ? на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги, Ñ?ъздадена от правителÑ?твото, но функционираща като незавиÑ?има агенциÑ? (Канада, ИрландиÑ?, МекÑ?ико, Ð?орвегиÑ?, Обединеното кралÑ?тво). Обикновено, в по-малко уÑ?ъвършенÑ?тваните Ñ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени има Ñ?амо базови инÑ?трументи за Ñ?равнÑ?ване на цени, докато по -разработените предоÑ?тавÑ?Ñ‚ интерактивни инÑ?трументи за избор на продукти и допълнителни образователни материали, в един интуитивен, леÑ?ен за ползване формат. Цената за първоначалното Ñ?ъздаване на уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени варира от 260 000 щ.д. до 1,7 млн.щ.д. ЧеÑ?то, админиÑ?траторите на Ñ?айта възприемат поетапен подход, започвайки Ñ? базови инÑ?трументи за Ñ?равнÑ?ване на цени до разраÑ?тване и по- Ñ?ъвършени инÑ?трументи за избор на продукти, покриващи по -широка гама продукти. Тези Ñ?айтове, в повечето от проучените държави, Ñ?е админиÑ?трират Ñ? минимален брой Ñ?лужители. Публичните влаÑ?ти, които иÑ?кат да изградÑ?Ñ‚ такива Ñ?айтове Ñ‚Ñ€Ñ?бва да обмиÑ?лÑ?Ñ‚ задаване на разумен обхват, използване на автоматизирана обработка на данни и прехвърлÑ?не на отговорноÑ?тите по админиÑ?трирането към външен оператор, когато това е подходÑ?що, за да Ñ?е изградÑ?Ñ‚ Ñ?айтове, които могат да бъдат поддържани финанÑ?ово ефективно за дълъг период от време. УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени в повечето от изÑ?ледваните държави включват заеми, разплащателни Ñ?метки, Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки, кредитни карти и ипотеки. Въпреки че нÑ?кои от Ñ?айтовете включват по-широка гама продукти в допълнение към оÑ?новните, препоръчително е да има фокуÑ? върху Ñ?тандартизирани продукти, които могат ефективно да бъдат Ñ?равнени чрез инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени, и които Ñ?е използват от голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от наÑ?елението. „По-малкото е повече“ Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде водещата филоÑ?офиÑ? в оÑ?игурÑ?ването на Ñ?равнителни данни на потребителите, тъй като 4 Виж приложение за Ñ?равнителна таблица, обобщаваща наблюдениÑ? от вÑ?ички изÑ?ледвани държави . 5 прекалено многото детайли могат да ги объркат. ТрÑ?бва да Ñ?а налице оÑ?новните характериÑ?тики и функции, за да дадат възможноÑ?Ñ‚ на потребителите да филтрират , Ñ?ортират и Ñ?равнÑ?ват продукти въз оÑ?нова на конкретните им интереÑ?и и нужди. Таблица 1: ОÑ?новни изводи и Препоръчителни политики ОÑ?новен извод Препоръчителна политика ИнÑ?титуционални и Ñ?труктурни разпоредби Целите на Ñ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени, ЯÑ?но заÑ?вÑ?ване на конкретните цели на Ñ?айтовете админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор Ñ?е за Ñ?равнÑ?ване на цени, въз оÑ?нова на обÑ?тановката в проÑ?тират от Ñ?равнÑ?ване на предлаганите държавата, и Ñ?труктуриране на Ñ?айтовете така, че продукти, до заÑ?илване конкуренциÑ?та в да отговарÑ?Ñ‚ на тези цели. ценообразуването, за да Ñ?е наÑ?ърчи прехвърлÑ?нето между доÑ?тавчиците. Сравнителните предимÑ?тва на Ñ?айтовете, ФокуÑ?иране върху Ñ?равнителните предимÑ?тва пред админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор Ñ?а широкиÑ? чаÑ?тните Ñ?айтове при оÑ?игурÑ?ването на ползи за Ñ?пектър на обхванати продукти и доÑ?тавчици и потребителите. допълнителните инÑ?трументи за защита на потребителите. Сайтовете могат да бъдат админиÑ?трирани от ОбмиÑ?лÑ?не на въпроÑ?а какво би било най-доброто оÑ?новниÑ? финанÑ?ов регулаторен орган, но по- инÑ?титуционално разпределение, за да Ñ?е определи уÑ?ъвършенÑ?тваните Ñ?айтове обикновено Ñ?а подходÑ?щ оператор, който да поÑ?вети в админиÑ?трирани от Ð?генциÑ?та за защита на дългоÑ?рочен план реÑ?урÑ?и и внимание на Ñ?айтовете потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги. за Ñ?равнение на цени и да оÑ?игури допълнителни инÑ?трументи. Законова и регулаторна рамка УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени обикновено Разглеждане на възможноÑ?тта да Ñ?е въведе наредба, имат полза от наредба, коÑ?то изиÑ?ква коÑ?то да задължава доÑ?тавчиците да докладват доÑ?тавчиците да докладват Ñ?равнителни данни на данни директно или индиректно на операторите на финанÑ?ов регулатор или на потребителÑ?ки Ñ?айтове. агенции. ИзиÑ?кваниÑ?та към докладите да включват Разглеждане на необходимоÑ?тта от ревизиране на Ñ?равними параметри на оÑ?новните цени, Ñ?рокове изиÑ?кваниÑ?та към докладите, за да започнат те да и уÑ?ловиÑ? Ñ?а задължително уÑ?ловие за изграждане включват Ñ?равними параметри (като ГПР и обща на уебÑ?айт за Ñ?равнÑ?ване на цени. цена на кредита), включително Ñ?тандартизирани формули за изчиÑ?ление. Създаване и поддръжка Разходите по първоначалното Ñ?ъздаване на Ñ?айт ОценÑ?ване на вътрешните човешки реÑ?урÑ?и, Ñ? варират от 260 000 щ.д. до 1.7 млн. щ.д., но които разполагат за поддръжката, както и на необходимиÑ?Ñ‚ брой Ñ?лужители за поддръжката различните Ñ?труктури за финанÑ?иране и му обикновено е минимален. ФинанÑ?иращите възлагането на оперативни отговорноÑ?ти на Ñ?труктури за поддръжката и работата на Ñ?айта Ñ?а външни лица, когато това е необходимо и различни в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от конкретната държава. желателно. Ð?Ñ?кои механизми включват директно финанÑ?иране чрез инÑ?титуциÑ?-домакин, облагане на доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги и грантове от други правителÑ?твени органи Сайтовете чеÑ?то започват Ñ? оÑ?новни инÑ?трументи Възприемане на поÑ?тепенен подход, фокуÑ?иран за Ñ?равнÑ?ване на цени, като Ñ? времето поÑ?тепенно върху работа по приоритетните цели чрез разширÑ?ват обхвата Ñ?и и включват инÑ?трументи използване на налични реÑ?урÑ?и. за избор на продукти Ñ? приложени Ñ?ъвети и по- голÑ?ма възможноÑ?Ñ‚ за потребителÑ?ки Ñ?пецификации. 6 ПотребителÑ?ките проучваниÑ? и фокуÑ?ните групи Извършване на непрекъÑ?нати проучваниÑ? Ñ?ред разкриха значимоÑ?тта на Ñ?Ñ?ниÑ? и интуитивен потребителите, за да Ñ?е изчиÑ?ти и подобри дизайн на Ñ?айта и на инÑ?трументи, които не Ñ?а ефективноÑ?тта на инÑ?трументите за Ñ?равнение на прекалено детайлизирани или времеемки за цени. използване. Продукти и доÑ?тавчици Повечето Ñ?айтове включват заеми, За по-голÑ?мо въздейÑ?твие, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е разплащателни Ñ?метки, Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки, приоритизират обхванатите продукти, въз оÑ?нова кредитни карти и ипотеки. на Ñ?итуациÑ?та в конкретната държава, като Ñ?е запази фокуÑ? върху Ñ?тандартните продукти, използвани от по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от наÑ?елението. Сайтовете обикновено включват данни от вÑ?ички Стремеж към широко покритие на доÑ?тавчиците на инÑ?титуции, които попадат в рамката на пазара – това е едно от предимÑ?твата на финанÑ?овиÑ? регулатор. уебÑ?айтовете, админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор. ФункционалноÑ?Ñ‚ на потребителÑ?киÑ? интерфейÑ? Ð?ай-уÑ?ъвършенÑ?тваните Ñ?айтове Ñ?а проектирани ОÑ?игурÑ?ване на филтри, попълвани от да бъдат интерактивни, леÑ?ни за навигациÑ? и потребителите, но за да бъдат интуитивни, те визуално привлекателни. Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?а ограничени до оÑ?новните критерии и да Ñ?а предварително проектирани. „По-малкото е повечеâ€? при определÑ?нето на това какви данни на продуктовите предложениÑ? да Ñ?е Ñ?равнÑ?ват; подробните данни Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат оÑ?тавени във вторични уеб-Ñ?траници. Включване на опции за подреждане и промÑ?на на изгледа, като Ñ?ортиране по заглавие на колона, подреждане на избраните от потребителÑ? продукти за Ñ?равнÑ?ване един до друг Вмъкване на указаниÑ?, дефиниции и Ñ?ъвети в инÑ?трументите за Ñ?равнение. ДейÑ?твие на панела за управление (back-end) ДоÑ?тавчиците чеÑ?то качват данни директно на Разглеждане на възможноÑ?тта за автоматизирано Ñ?айтовете чрез индивидуални пароли за доÑ?тъп до въвеждане на данни от доÑ?тавчиците, проверÑ?вани Ñ?иÑ?темите за управление на Ñ?ъдържанието в на Ñ?лучаен принцип от Ñ?лужителите, които панела за управление на Ñ?айта. поддържат Ñ?айта, за да Ñ?е избегне въвеждането на грешки и за да Ñ?е Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ реÑ?урÑ?и. Ð?ктуализирането може да Ñ?е Ñ?лучва по редовен Спазване на прозрачноÑ?Ñ‚ по отношение на график или непрекъÑ?нато; повечето Ñ?айтове не чеÑ?тотата на актуализиране и базата за изчиÑ?ление обработват данните извън прогнозите за общата на лихвените проценти и прогнозните цени. цена или лихва. 7 МЕТОДОЛОГИЯ ИнформациÑ?та за този техничеÑ?ки доклад е получена чрез документално проучване, он - лайн преглед на уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени от държавите, предмет на изÑ?ледването и интервюта Ñ?ÑŠÑ? Ñ?лужителите, админиÑ?триращи тези уебÑ?айтове. 5 Седемте държави, обект на анализа, бÑ?ха избрани като примери за интерактивни уебÑ?айтове, админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор, които предоÑ?тавÑ?Ñ‚ на потребителите актуални данни за набор от финанÑ?ови продукти от голÑ?м брой доÑ?тавчици на Ñ?ъответните финанÑ?ови пазари. ПРЕДВÐ?РИТЕЛÐ?Ð? ИÐ?ФОРМÐ?ЦИЯ ЗÐ? ОПОВЕСТЯВÐ?Ð?ЕТО И ПОТЕÐ?ЦИÐ?ЛÐ?Ð?ТÐ? РОЛЯ Ð?Ð? УЕБСÐ?ЙТОВЕТЕ ЗÐ? СРÐ?Ð’Ð?ЯВÐ?Ð?Е Ð?Ð? ЦЕÐ?И ПроÑ?тите и леÑ?ни за разбиране Ñ?редÑ?тва за информиране на потребителите Ñ?а в оÑ?новата на добрата защита на потребителите.6 За да бъде ефективна, Ñ?ъщеÑ?твената информациÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде оформена в Ñ?тандартизиран формат, който допринаÑ?Ñ? за по- добро разбиране у потребителите, както на етап разглеждане, така и при извършване на транзакциите. Това е по-леÑ?но да Ñ?е каже, отколкото да Ñ?е изпълни. Конкретните цени и уÑ?ловиÑ?, които Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат предÑ?тавени, за да може потребителÑ?Ñ‚ да вземе информирано решение, ще бъдат различни при вÑ?еки продукт. ПоведенчеÑ?ките разлики между потребителите могат Ñ?ъщо да повлиÑ?Ñ?Ñ‚ върху това как Ñ?е обработва информациÑ?та. Регулаторните органи имат множеÑ?тво инÑ?трументи за повишаване на оповеÑ?Ñ‚Ñ?ването и прозрачноÑ?тта. Ð’ наредбите и указаниÑ?та за доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги могат да бъдат уточнени изиÑ?кваниÑ?та за оповеÑ?Ñ‚Ñ?ване, като например ГПР/ЕЛП7 и общата цена на кредита8, резюмета и формулÑ?ри за оповеÑ?Ñ‚Ñ?ване, Ñ?ъдържащи оÑ?новните цени и 5 Извършено през периода февруари-март, 2013 г. 6 Виж ОрганизациÑ? за икономичеÑ?ко Ñ?ътрудничеÑ?тво и развитие, “Общи принципи за защита на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги на Г-20â€? (Париж: ОИСР, 2011). Общите принципи на Г-20 за защита на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги включват оповеÑ?Ñ‚Ñ?ването и прозрачноÑ?тта като оÑ?новен принцип (принцип 4). ИнформациÑ?та за вÑ?ички материални аÑ?пекти на даден финанÑ?ов продукт или уÑ?луга Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде оповеÑ?тена, за да могат потребителите да разбират какво купуват и да изберат продукти, които най-добре Ñ?ъответÑ?тват на техните нужди. ОÑ?вен това прозрачноÑ?тта може да допринеÑ?е за заÑ?илване на конкуренциÑ?та на пазара и да понижи цените. 7 Годишен процент на разходите (ГПР) или Ефективен лихвен процент (ЕЛП). ГПР/ЕЛП е лихвениÑ?Ñ‚ процент на годишна база, който предÑ?тавлÑ?ва общата цена на един заем, включително лихвите и такÑ?ите. ЕЛП Ñ?е различава от ГПР (Ñ‚.е. номиналниÑ? ГПР) по това, че отчита Ñ?ложната лихва при конвертирането на номиналните проценти в годишен лихвен процент. 8 Общата цена на кредита е общата кумулативна Ñ?ума, коÑ?то кредитополучателÑ?Ñ‚ Ñ‚Ñ€Ñ?бва да плати за един кредитен продукт. 8 уÑ?ловиÑ? в Ñ?тандартизиран формат. Регулаторните органи могат да използват заÑ?илен надзор и въвеждащи кампании по време на изпълнението на правилата за оповеÑ?Ñ‚Ñ?ване9. Регулаторните органи Ñ?ъщо така могат да играÑ?Ñ‚ и по-директна ролÑ? в повишаване на информираноÑ?тта и прозрачноÑ?тта чрез админиÑ?трирането на уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени. Подобни Ñ?айтове дават възможноÑ?Ñ‚ на вÑ?ички потребители (Ñ? доÑ?тъп до Интернет) леÑ?но да Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?Ñ?Ñ‚ и да Ñ?равнÑ?ват предлаганите на пазара продукти, което допринаÑ?Ñ? за разширÑ?ване на информираноÑ?тта и прозрачноÑ?тта по време на етапа на избор. Тези уебÑ?айтове могат да заÑ?илÑ?Ñ‚ конкуренциÑ?та на пазара като Ñ?ъздават конкурентен натиÑ?к Ñ?ред доÑ?тавчиците да намалÑ?ват цените и да подобрÑ?ват продуктовите Ñ?и предложениÑ?.10 Въпреки това, уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени имат нÑ?кои ограничениÑ?. СъпоÑ?тавките на цени Ñ?а най-полезни за Ñ?равнÑ?ване на Ñ?тандартизирани, широко използвани продукти и Ñ?а по-малко подходÑ?щи за Ñ?ложни продукти. За да работÑ?Ñ‚ ефективно инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат налице нÑ?кои предпоÑ?тавки, като наличието на Ñ?тандартизирани параметри за изразÑ?ване на цените и уÑ?ловиÑ?та на финанÑ?овите продукти, както и прилагането на управленÑ?ка влаÑ?Ñ‚, коÑ?то да задължи доÑ?тавчиците да докладват тези параметри. Данните в Ñ?равнителните уебÑ?айтове Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат доÑ?товерни и отноÑ?ително актуални, за което е необходимо дългоÑ?рочно да бъдат ангажирани чеÑ?то и без това ограничениÑ? перÑ?онал и реÑ?урÑ?и на регулаторните органи. Като цÑ?ло, уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат разглеждани като един от многото налични инÑ?трументи на регулаторите и едно от Ñ?редÑ?твата за повишаване на прозрачноÑ?тта и подобрÑ?ване на защитата на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги.11 Ð’Ñ?ички опиÑ?ани по-горе фактори Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат взети предвид при разглеждането на възможноÑ?тта да Ñ?е изградÑ?Ñ‚ уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени, а разходите – Ñ?ъпоÑ?тавени Ñ? потенциалните ползи. 9 За допълнителни подробноÑ?ти по проектирането на режими за оповеÑ?Ñ‚Ñ?ване, виж Дженифър Чиен, „Проектиране на режими за оповеÑ?Ñ‚Ñ?ване за отговорно финанÑ?ово включванеâ€? (фокуÑ?на бележка 78, CGAP, Вашингтон, СÐ?Щ, март 2012). 10 Ð?апример в Перу, финанÑ?овиÑ?Ñ‚ регулаторен орган уÑ?тановил, че публикуването он -лайн на лихвените проценти за потребителÑ?ките кредити, предлагани от банки и финанÑ?ови компании, заедно Ñ? кампаниÑ? за повишаване на информираноÑ?тта на потребителите, намалило Ñ?редниÑ? лихвен процент на потребителÑ?ките кредити Ñ?ÑŠÑ? 1000 базиÑ?ни пункта (или Ñ? деÑ?ет процентни пункта) във време на Ñ?табилни лихвени проценти. 11 За широка гама регулаторни инÑ?трументи и добри практики за защита на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги, виж Добри практики за защита на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги (Вашингтон, СÐ?Щ: Световна банка, 2012). 9 ИÐ?СТИТУЦИОÐ?Ð?ЛÐ?И И СТРУКТУРÐ?И РÐ?ЗПОРЕДБИ Сравнение между уебÑ?айтове, админиÑ?трирани от чаÑ?тниÑ? и от публичниÑ? Ñ?ектор УебÑ?айтове за Ñ?равнение на цени на широк кръг продукти, админиÑ?трирани от чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор Ñ?ъщеÑ?твуват в много държави. Тези Ñ?айтове чеÑ?то имат технологично напреднали функционалноÑ?ти за Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене и потребителÑ?ки интерфейÑ?. ОÑ?вен това , те Ñ?а комерÑ?иално ориентирани, като обикновено генерират печалба чрез доÑ?тавчиците и търговците на дребно, чиито продукти Ñ?а включени в Ñ?айтовете. Регулаторните органи, които иÑ?кат да предлагат инÑ?трументи за Ñ?равнÑ?ване на цени Ñ‚Ñ€Ñ?бва внимателно да оÑ?миÑ?лÑ?Ñ‚ Ñ?воите цели и Ñ?равнителни предимÑ?тва. ИнÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени биха могли да Ñ?а голÑ?ма помощ при Ñ?правÑ?нето Ñ? конкретни проблеми като виÑ?оки маржове, значителна променливоÑ?Ñ‚ на цените, или уÑ?звимо наÑ?еление по отношение на определени финанÑ?ови продукти или уÑ?луги. Сравнителните предимÑ?тва на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени, админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор, включват обективноÑ?тта и прозрачноÑ?тта на админиÑ?тратора на Ñ?айта от публичниÑ? Ñ?ектор, по-големиÑ? брой продукти и доÑ?тавчици, които могат да бъдат Ñ?ъпоÑ?тавени в един уебÑ?айт и комбинациÑ?та от Ñ?равнителни данни за цените Ñ? допълнителни финанÑ?ови указаниÑ? и образователни инÑ?трументи. Цели на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени, админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени проучени в държавите, обект на изÑ?ледване, имаха Ñ?ходни цели, но демонÑ?трират най-различни подходи в Ñ?труктурирането Ñ?и и в Ñ?тепента на Ñ?ложноÑ?Ñ‚. Ð?генциÑ?та за защита на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги в МекÑ?ико (Ð?КПЗПФУ), опиÑ?ва Ñ?воÑ? Ñ?имулатор за кредити и работна заплата като инÑ?трумент, Ñ? който да помага на потребителите да откриÑ?Ñ‚ подходÑ?щи за Ñ‚Ñ?Ñ… възможноÑ?ти за кредит, да Ñ?равнÑ?ват кредитните алтернативи на пазара и да получават наÑ?оки за избор на най - подходÑ?щата за техните нужди опциÑ? за кредит. УебÑ?айтът на Ð?ационална потребителÑ?ка агенциÑ? (Ð?ПÐ?) в ИрландиÑ? отбелÑ?зва, че ценовите проучваниÑ? из различните Ñ?фери на разходи Ñ?а предвидени да заÑ?илÑ?Ñ‚ информираноÑ?тта за различиÑ?та в цените и да наÑ?ърчават бизнеÑ?а да предлага добра Ñ?тойноÑ?Ñ‚ и прозрачно ценообразуване. Целите на уебÑ?айтовете за образуване на цени Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат внимателно изÑ?Ñ?нени, а за да бъдат ефективни Ñ?амите Ñ?айтове – Ñ?труктурирани така, че да работÑ?Ñ‚ за поÑ?тигането на тези цели. Графиката във фигура 1 показва целите на 10 уебÑ?айта Finansportalen в Ð?орвегиÑ?, админиÑ?триран от Съвета на потребителите. ТÑ? илюÑ?трира причинно-Ñ?ледÑ?твените връзки зад планираното въздейÑ?твие на уебÑ?айта и е фокуÑ?ирана по-Ñ?Ñ?но върху наÑ?ърчаване на договарÑ?нето и прехвърлÑ?нето между различни доÑ?тавчици. ИнÑ?трументите и опциите, предлагани от Finansportalen Ñ?и кореÑ?пондират добре Ñ? тези конкретни цели, като например бутонът „прехвърлиâ€?, Ñ? който Ñ?е получават оферти от други банки. Фигура 1: Цели на уебÑ?айта Finansportalen в Ð?орвегиÑ? Структурни подходи към уебÑ?айтовете, админиÑ?трирани от публичниÑ? Ñ?ектор УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени могат да бъдат домакинÑ?твани или от финанÑ?овиÑ? регулатор (УнгариÑ?, МалайзиÑ?), или, по-чеÑ?то, от агенциÑ? на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги, Ñ?ъздадена от правителÑ?твото, но дейÑ?тваща като незавиÑ?има такава (Канада, ИрландиÑ?, МекÑ?ико, Ð?орвегиÑ?, Обединеното кралÑ?тво). Ð?генциÑ?та на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги обикновено работи координирано Ñ? регулаторните 11 органи във финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор и Ñ? други Ñ?ъответни правителÑ?твени агенции. Ползите от това агенциÑ? за потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги да е админиÑ?тратор Ñ?а нÑ?колко – разполагат Ñ? екÑ?пертен опит по въпроÑ?и, Ñ?вързани Ñ?ÑŠÑ? защита на потребителите, Ñ?ÑŠÑ? Ñ?поÑ?обноÑ?тта да Ñ?е отделÑ?Ñ‚ реÑ?урÑ?и в дългоÑ?рочен план и внимание към работата на Ñ?айта за Ñ?равнÑ?ване на цени, както и Ñ? възможноÑ?тта да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ допълнителни материали, Ñ?вързани Ñ?ÑŠÑ? защитата на потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги. УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени, разглеждани при работата върху този техничеÑ?ки доклад Ñ?а Ñ? различна Ñ?тепен на уÑ?ъвършенÑ?тване (виж таблица 2). Ð?ай-базовите Ñ?айтове Ñ?ъдържат проÑ?ти и Ñ?Ñ?ни инÑ?трументи за Ñ?ъпоÑ?тавка на цени Ñ? ограничен брой опции и функционалноÑ?ти. Ð?апример, Ñ?айтът Bankinginfo, админиÑ?триран от Банк Ð?егара МалайзиÑ? (БÐ?Ðœ) Ñ?ъдържа таблици, които изброÑ?ват продуктовите предложениÑ? по доÑ?тавчици и позволÑ?ва Ñ?равнениÑ? по различните параметри и по нÑ?колко избрани от потребителÑ? филтри. Сравнителните инÑ?трументи на този Ñ?айт Ñ?а Ñ?труктурирани по продукт. За разлика от Ñ‚Ñ?Ñ…, уÑ?ъвършенÑ?тваните Ñ?айтове разчитат повече на инÑ?трументите за избор на продукт, отколкото на инÑ?трументи за Ñ?равнÑ?ване на цени. Тези Ñ?айтове Ñ?а проектирани да бъдат Ñ?илно интерактивни, интуитивни и визуално привлекателни за потребителите. ИнÑ?трументите за Ñ?равнение обикновено Ñ?а Ñ?труктурирани около продукти или Ñ?ъбитиÑ? от живота, Ñ?ъдържат леÑ?ни за ползване опции за перÑ?онализиране на резултатите и имат приложени Ñ?ъвети и информациÑ?, наÑ?очващи потребителÑ? към подходÑ?щите продукти. Допълнителните опции, като калкулатори на бюджет, финанÑ?ови указаниÑ? и образователни инÑ?трументи, Ñ?е предлагат заедно Ñ?ÑŠÑ? Ñ?равнителните инÑ?трументи. Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети в Обединеното кралÑ?тво предлага Ñ?равнителни инÑ?трументи, които могат да перÑ?онализират резултатите за Ñ?илно Ñ?пецифични нужди на потребителÑ?, да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ оÑ?новни Ñ?равнителни данни, за да не го объркват (като на отделна уебÑ?траница е налична и по-подробна информациÑ?), и интегрирани Ñ?ъвети към инÑ?трументите. Сайтът Ñ?ъщо така предлага инÑ?трументи за Ñ?ÑŠÑ?тавÑ?не на бюджет, планове за дейÑ?твие и калкулатори на разходите, които допълват инÑ?трументите за Ñ?равнение. УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени в УнгариÑ? и МекÑ?ико попадат между базовите и уÑ?ъвършенÑ?тваните. ИнÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени включват нÑ?кои опции, чиÑ?то цел е да помогне при избор на продукт, предлагат Ñ?е и допълнителни инÑ?трументи. Въпреки това, Ñ?ъветите не Ñ?а така добре интегрирани в инÑ?трументите за Ñ?равнение, а цÑ?лоÑ?тниÑ? дизайн и Ñ?труктура на тези Ñ?айтове е по -малко интуитивна за навигациÑ?, в Ñ?равнение Ñ? по-уÑ?ъвършенÑ?тваните. 12 Таблица 2: Степен на уÑ?ъвършенÑ?тване на уебÑ?айтовете за Ñ?равнение на цени Ð?иÑ?ка Средна ВиÑ?ока ОÑ?новни ï‚· ФокуÑ?иране върху ï‚· КомбинациÑ? от ï‚· ФокуÑ? върху избор на характериÑ?тики Ñ?равнението на цени Ñ?равнението на цени и продукт ï‚· Сравнителни таблици избор на продукт ï‚· Силно интерактивни Ñ? Ñ? базиÑ?ни ï‚· Ð?е много добре перÑ?онализирани потребителÑ?ки интегрирани Ñ?ъвети и резултати филтри и ограничена допълнителни ï‚· Интуитивна навигациÑ? и функционалноÑ?Ñ‚ инÑ?трументи изчиÑ?тен дизайн ï‚· Приложени Ñ?ъвети ï‚· Ð?апредничави допълнителни инÑ?трументи Държави от МалайзиÑ? УнгариÑ?, МекÑ?ико Канада, ИрландиÑ?, Ð?орвегиÑ?, анализа Обединеното кралÑ?тво Различната Ñ?тепен на уÑ?ъвършенÑ?тване на уебÑ?айтовете за Ñ?равнение на цени в различните държави, включени в анализа, подÑ?казва, че регулаторните органи могат да възприемат поетапен подход при изграждането на подобни Ñ?айтове. Както е опиÑ?ано по-долу в раздел „Първоначално Ñ?ъздаванеâ€?, уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени в Канада, ИрландиÑ? и Обединеното кралÑ?тво Ñ?а започнали Ñ? базиÑ?ни Ñ?равнителни таблици и Ñ?а Ñ?е развили през годините, разширÑ?вайки и подобрÑ?вайки Ñ?равнителните инÑ?трументи, въз оÑ?нова на данни от използването им, обратна връзка Ñ? потребителите и анализ на потребителите. Ð’Ñ?еки подход Ñ‚Ñ€Ñ?бва има за цел да обърне внимание на най- приоритетните нужди от оповеÑ?Ñ‚Ñ?ване на информациÑ? и прозрачноÑ?Ñ‚ в конкретната държава. ВъзможноÑ?тта да бъдат включени по-Ñ?ложни елементи при проектирането на Ñ?айта, най-вероÑ?тно ще завиÑ?и от реÑ?урÑ?ите, които Ñ?а на разположение. ЗÐ?КОÐ?ОВÐ? И РЕГУЛÐ?ТОРÐ?Ð? РÐ?МКÐ? Регулаторната влаÑ?Ñ‚ да прави задължително докладването на данни УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени обикновено имат полза от наредба, коÑ?то директно или индиректно изиÑ?ква от доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ данни. УебÑ?айтовете за Ñ?равнение на цени, админиÑ?трирани от оÑ?новниÑ? финанÑ?ов регулаторен орган в Ñ?траната, както в УнгариÑ? и МалайзиÑ?, очевидно Ñ?а в най-добрата позициÑ? директно да упражнÑ?ват регулаторна влаÑ?Ñ‚. Тъй като УнгарÑ?киÑ?Ñ‚ финанÑ?ов надзорен орган (УФÐ?О) в УнгариÑ? е упълномощен да издава поÑ?тановлениÑ? за докладване на данни, той първо определÑ? продуктите от практичеÑ?ко значение и Ñ?вързаните Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ… уÑ?ловиÑ? и Ñ?рокове, които да бъдат включени в инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени. След това предÑ?едателÑ?Ñ‚ на УФÐ?О издава заповед доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги да докладват тази конкретна информациÑ?, като например 13 информациÑ? за такÑ?и за разплащателни Ñ?метки, еквивалентен лихвен процент (ЕЛП) и ГПР (предÑ?тавени подробно в раздел „Сравнителни данниâ€? по-долу).12 УебÑ?айтовете, админиÑ?трирани от потребителÑ?ките агенции в ИрландиÑ?, МекÑ?ико и Ð?орвегиÑ? или разполагат Ñ? директната влаÑ?Ñ‚ да изиÑ?кат от доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ данни (ИрландиÑ?, МекÑ?ико13) или Ñ?е възползват от наредбите, които изиÑ?кват такива доклади (Ð?орвегиÑ?). Въз оÑ?нова на наредби, издадени към Закона за пазарни практики, от Ñ?нуари 2013 г. доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, работещи в Ð?орвегиÑ?, Ñ?а задължени да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ данни на Finansportalen. Ð’ Канада и Обединеното кралÑ?тво доÑ?тавчиците не Ñ?а техничеÑ?ки задължени да докладват данни директно на потребителÑ?ките агенции, админиÑ?триращи уебÑ?айтовете за Ñ?равнение на цени, но от Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?е изиÑ?ква публично да оповеÑ?Ñ‚Ñ?ват информациÑ? на потребителите. Ð?езавиÑ?имо от регулаторната подкрепа, уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да Ñ?е Ñ?тремÑ?Ñ‚ да изграждат взаимоотношениÑ? Ñ? доÑ?тавчиците, като въпроÑ? на добра практика, за да улеÑ?нÑ?ват получаването на навременни, точни данни. По наблюдениÑ? на КанадÑ?ката агенциÑ? за потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги (КÐ?ПФУ), е много трудно да Ñ?е Ñ?ъбират данни на доброволни начала, тъй като доÑ?тавчиците Ñ?а Ñ?илно резервирани към предоÑ?тавÑ?нето на информациÑ?. За КÐ?ПФУ получаването на данни от доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги влиза в по-уÑ?тановен ред едва Ñ?лед като развива взаимоотношениÑ?та Ñ?и Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ…, а Ñ?ега вече нÑ?кои финанÑ?ови инÑ?титуции Ñ?ами заÑ?вÑ?ват желание да бъдат добавени в уебÑ?айта на КÐ?ПФУ, за да Ñ?е конкурират за вниманието на потребителите. Преди Ñ?нуари 2013 г., Finansportalen в Ð?орвегиÑ? не е имал мандат да задължава доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги да включват продуктовите Ñ?и предложениÑ? на Ñ?айта. Въпреки това, работейки Ñ? търговÑ?ката организациÑ? за банки, заÑ?трахователни компании и други финанÑ?ови инÑ?титуции в Ð?орвегиÑ?, за да изтъкне значимоÑ?тта на учаÑ?тието, Finansportalen уÑ?пÑ?ва да получи доброволниÑ? ангажимент на доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, за да поддържа и актуализира информациÑ? за продуктите в инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени. ОÑ?вен това, оÑ?новната инÑ?титуциÑ?, коÑ?то поема изграждането на уебÑ?айт за Ñ?равнÑ?ване на цени, Ñ‚Ñ€Ñ?бва официално да Ñ?е координира Ñ? други регулаторни органи от финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор, за да натрупа подкрепа и да прецени кои данни, изиÑ?квани по закон, би могло да бъде необходимо да бъдат получавани от други регулаторни органи за нуждите на инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени. 12 Виж http://www.pszaf.hu/intezmenyeknek/bal_menu/adatszolgaltatas/adatszolgaltatas_hitelintezetek/2012/szamlater mekek_adatszolg.html и http://www.pszaf.hu/intezmenyeknek/bal_menu/adatszolgaltatas/adatszolgaltatas_hitelintezetek/2012/4- 2012_PSZAF_rendelet.html за подобни поÑ?тановлениÑ? (на УнгарÑ?ки), Ñ?вързани Ñ?ъответно Ñ? банковите Ñ?метки, депозитите и кредитите. 13 Ð’ завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от конкретниÑ? финанÑ?ов продукт или уÑ?луга. 14 Съдържание на изиÑ?кваниÑ?та за докладване на данни Регулаторните органи, изграждащи уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да обмиÑ?лÑ?Ñ‚ в каква Ñ?тепен Ñ?ъщеÑ?твуващите изиÑ?кваниÑ? за докладване на данни включват оÑ?новните цени, Ñ?рокове и уÑ?ловиÑ?, които е предвидено да Ñ?е Ñ?равнÑ?ват на Ñ?айта. ИзиÑ?кването от доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги да изчиÑ?лÑ?ват и докладват на финанÑ?овите регулатори, или публично да разкриват ГПР/ЕЛП и общата цена на кредита (или еквивалентните параметри), Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде разглеждано като задължително уÑ?ловие за изграждането на уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени. ОÑ?вен това, е необходимо да бъдат разработени и оÑ?игурени Ñ?тандартизирани формули за изчиÑ?лÑ?ване и предÑ?тавÑ?не на тези параметри. Ð?апример Ñ?лед наблюдението, че вÑ?ички банки предÑ?тавÑ?Ñ‚ ГПР по леко различни начини, Ð?ПÐ? в ИрландиÑ? поиÑ?кала от доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги да изчиÑ?лÑ?Ñ‚ ГПР и ЕЛП Ñ?ъобразно Ñ?ъщеÑ?твуващите наредби и да ги предÑ?тавÑ?Ñ‚ в Ñ?тандартизиран формат конкретно за целите на инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени на Ð?ПÐ?. Когато УФÐ?О първоначално разработва Ñ?воÑ? инÑ?трумент за избор на банкова Ñ?метка, не Ñ?а Ñ?ъщеÑ?твували показатели за годишните или меÑ?ечните разходи, по които да Ñ?е Ñ?равнÑ?Ñ‚ Ñ?ъщеÑ?твуващите Ñ?метки в УнгариÑ?. Затова УФÐ?О издава поÑ?тановление финанÑ?овите инÑ?титуции да докладват обичайните разходи или такÑ?и по разплащателните Ñ?метки (например, меÑ?ечните такÑ?и за поддръжка, такÑ?ите за теглене в брой от банкомати, такÑ?ите за извършване на плащаниÑ? и такÑ?ите за директен дебит) във вид на формула. След това Ñ?айтът изчиÑ?лÑ?ва меÑ?ечен показател за разходите, въз оÑ?нова на формулите за разходи, предоÑ?тавени от финанÑ?овите инÑ?титуции и на въведениÑ? от потребителите на Ñ?айта обичаен брой транзакции. СЪЗДÐ?Ð’Ð?Ð?Е И ПОДДРЪЖКÐ? Първоначално Ñ?ъздаване Първоначалното проектиране и Ñ?ъздаване на уебÑ?айтове за Ñ?равнение на цени обикновено Ñ?е възлагат на външен изпълнител, както Ñ?а поÑ?тъпили в ИрландиÑ?, МалайзиÑ?, Ð?орвегиÑ? и Обединеното кралÑ?тво. За разлика от Ñ‚Ñ?Ñ…, КÐ?ПФУ и Ð?КПЗПФУ Ñ?ами проектират и разработват Ñ?воите инÑ?трументи за Ñ?равнÑ?ване на цени. Този процеÑ? в Канада отнел 18 меÑ?еца и е Ñ?трувал приблизително 300 000 щ.д. Проектирането на потребителÑ?киÑ? интерфейÑ?, тази чаÑ?Ñ‚ от инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени на Ð?ПÐ?, коÑ?то виждат потребителите и Ñ?ъздаването на админиÑ?тративниÑ? панел – Ñ?иÑ?темата за управление на Ñ?ъдържанието (СУС) Ñ?а били възложени на двама отделни външни доÑ?тавчици и отнела две години и приблизително 260 000 щ.д. Служителите на 15 Finansportalen в Ð?орвегиÑ? Ñ?а поÑ?очили, че изграждането на тази чаÑ?Ñ‚ от уебÑ?айта, Ñ?ъдържаща инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени е Ñ?трувало около 1,7 млн.щ.д. Ð?Ñ?колко Ñ?айта започнаха Ñ?кромно Ñ?ÑŠÑ? Ñ?татични Ñ?равнителни таблици и надграждали оттам. Канада, ИрландиÑ? и Обединеното кралÑ?тво Ñ?а примери за подобна еволюциÑ?. Ð’ Канада, отправната точка е била да Ñ?е поÑ?тавÑ?Ñ‚ вÑ?ички банкови предложениÑ? в един Ñ?равнителен документ. Скоро проличали ограничениÑ?та на този подход, тъй като имало твърде много оферти, които потребителите Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да обработÑ?Ñ‚. Затова, агенциÑ?та използвала Ñ?воите програмиÑ?ти, за да направÑ?Ñ‚ преход от опиÑ?ателно, Ñ?татично Ñ?равнение към по-динамичен инÑ?трумент, който дава възможноÑ?Ñ‚ на потребителите да въвеждат Ñ?воите предпочитаниÑ?, а Ñ?иÑ?темата да генерира кратък Ñ?пиÑ?ък Ñ? подходÑ?щ набор продукти. Ð’ хода на този развоен етап е внедрена обратната връзка от широк кръг потребители. Същевременно, Ñ?лужител на КÐ?ПФУ по образоване на потребители работел за развиването на взаимоотношениÑ? Ñ? финанÑ?овите инÑ?титуции, за да оÑ?игури Ñ‚Ñ?хното учаÑ?тие в Ñ?айта. Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети в Обединеното кралÑ?тво първоначално е Ñ?ъздадена като чаÑ?Ñ‚ от ИнÑ?пекциÑ?та по финанÑ?овите уÑ?луги, но преди две години е отделена от неÑ?. Ð’ началото, Ñ‚Ñ? поддържала Ñ?равнителни таблици, които включвали по -Ñ?ложни продукти като ипотеки и пенÑ?ии. УÑ?тановено е, обаче, че Ñ?ъздаването и поддържането на тези таблици е много трудоемко и в крайна Ñ?метка е решено, че цената за поддържане на таблиците актуални не Ñ?и Ñ?трува ползата от Ñ‚Ñ?Ñ…, предвид броÑ? потребители, които ги използват. При препроектирането на уебÑ?айта, Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети Ñ?е Ñ?пира на ново решение и ангажира външна организациÑ?, коÑ?то е Ñ?пециализирана в Ñ?ъздаването на Ñ?равнителни таблици за чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор в Обединеното кралÑ?тво . Тази организациÑ? проектира и Ñ?ега админиÑ?трира инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени на Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети. Използването на Ñ?пециализиран доÑ?тавчик на уÑ?луги дава възможноÑ?Ñ‚ на Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети да предоÑ?тавÑ? по-широк Ñ?пектър от Ñ?равнителни инÑ?трументи и да включи целиÑ? пазар от доÑ?тавчици, което е конкретна цел на преработен уебÑ?айт, без да Ñ?е налага пропорционално увеличение на перÑ?онала. Ð?епрекъÑ?ната работа ФинанÑ?иращите Ñ?труктури, очевидно ще Ñ?е различават в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от обÑ?тоÑ?телÑ?твата в държавата. Примерите за подобни механизми включват директно финанÑ?иране чрез домакинÑ?ки инÑ?титуции, облагане на доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги и грантове от други правителÑ?твени органи. ИнÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени на уебÑ?айта на УФÐ?О Ñ?е финанÑ?ират директно от УФÐ?О. Както Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети, така и Ñ?айтът на Ð?ПÐ? Ñ?е финанÑ?ират чрез общи данъци върху доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги, за да подкрепÑ?Ñ‚ оÑ?игурÑ?ването на информациÑ? и образователни материали за 16 потребителите на финанÑ?ови уÑ?луги и продукти. ЧаÑ?Ñ‚ от тези такÑ?и Ñ?е използват за инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени. ТакÑ?ите за Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети Ñ?е Ñ?ъбират от ИнÑ?пекциÑ?та по финанÑ?овиÑ? уÑ?луги, коÑ?то оÑ?вен това одобрÑ?ва и годишниÑ? бизнеÑ? план на тази Служба. ТакÑ?ите за Ð?ПÐ? Ñ?е Ñ?ъбират от Централната банка на ИрландиÑ? от името на Ð?ПÐ?. Finansportalen Ñ?е финанÑ?ира чрез грантове от МиниÑ?терÑ?тво на финанÑ?ите и МиниÑ?терÑ?тво на децата, равенÑ?твото и Ñ?оциалното включване. Повечето уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени в държавите, обект на анализа, работÑ?Ñ‚ Ñ? минимален брой Ñ?лужители. Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети има един Ñ?лужител, който надзирава инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени, тъй като ежедневната работа по Ñ?айта е възложена на външен изпълнител – трета Ñ?трана. Сайтът Bankinginfo в МалайзиÑ? по подобен начин изиÑ?ква минимален перÑ?онал, тъй като админиÑ?трациÑ?та на Ñ?айта е възложена на външен изпълнител, а доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги Ñ?ами въвеждат данните директно. Сайтът на КÐ?ПФУ изиÑ?ква чаÑ?Ñ‚ от времето на двама Ñ?лужители, както и ИТ реÑ?урÑ?и, предвид че въвеждането на данни за Ñ?равнителните инÑ?трументи е вÑ?е по-автоматизирано. Ð?а Ð?ПÐ? в ИрландиÑ? Ñ?а необходими двама Ñ?лужители на пълен работен ден. Регулаторните органи, които обмиÑ?лÑ?Ñ‚ да админиÑ?трират уебÑ?айтове за Ñ?равнение на цени Ñ‚Ñ€Ñ?бва да имат предвид човешките реÑ?урÑ?и, Ñ? които разполагат, когато определÑ?Ñ‚ кои функции да бъдат възложени на външен изпълнител или автоматизирани. Маркетинг, потребителÑ?ки проучваниÑ? и проÑ?ледÑ?ване на ползването Маркетингът на инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени е необходим, за да бъдат информирани потребителите за Ñ?ъщеÑ?твуването им. Ð’ Ð?орвегиÑ?, маркетингът на „търговÑ?ката маркаâ€? Finansportalen Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тои от връзки Ñ? общеÑ?твеноÑ?тта и издателÑ?ки материали, включително изÑ?влениÑ?, потребителÑ?ки Ñ?ъвети и реклама във веÑ?тници, радио, Facebook, и линкове към инÑ?трументите на Finansportalen в по-големи уебÑ?айтове. УФÐ?О в УнгариÑ? използва брошури, разпроÑ?транÑ?вани във финанÑ?овите инÑ?титуции и телевизионни реклами, за да информира активно потребителите за инÑ?трументите, доÑ?тъпни на неговиÑ? Ñ?айт. УФÐ?О Ñ?ъщо така препоръчва на финанÑ?овите инÑ?титуции да поÑ?тавÑ?Ñ‚ линкове към неговиÑ? Ñ?айт на Ñ?воите уебÑ?траници и да привличат вниманието на потребителите към тези инÑ?трументи. ПотребителÑ?ките проучваниÑ? и фокуÑ? групите Ñ?а Ñ?илно препоръчителни за уÑ?ъвършенÑ?тване на инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени, ако реÑ?урÑ?ите позволÑ?ват това. Ð’ ИрландиÑ?, Ñ?айтът на Ð?ПÐ? бе разработен отново през 2011 г. въз оÑ?нова на потребителÑ?ко проучване. След Ñ?тартирането на новиÑ? Ñ?айт, фокуÑ? групи 17 оценÑ?ват неговата ефективноÑ?Ñ‚, а резултатите Ñ?е използват, за да Ñ?е донаÑ?троÑ?Ñ‚ инÑ?трументите на Ñ?айта, цÑ?лоÑ?тната му визиÑ? и впечатлението, което Ñ?ъздава. Ð’ МекÑ?ико, Ð?КПЗПФУ използва пазарно проучване при първоначалното Ñ?ъздаване на инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени, за да изпълни дизайнерÑ?ките елементи. Ð’ Канада, КÐ?ПФУ предприема проучване на общеÑ?твеното мнение, за да проучи дали Ñ?айтът отговарÑ? на нуждите на потребителите и дали е леÑ?ен за използване. Външен доÑ?тавчик на уÑ?луги е нает Ñ?рещу комиÑ?ионна да проведе това проучване, като използва он-лайн изÑ?ледване и задълбочени телефонни интервюта. Резултатите разкриват, че потребителите имат положителни впечатлениÑ? от инÑ?трументите, предлагани на Ñ?айта. Въпреки това, те Ñ?а имали затруднениÑ? в навигациÑ?та из Ñ?айта и го Ñ?мÑ?тали за лошо организиран, като разположението на реÑ?урÑ?ите не е интуитивно. Потребителите Ñ?ъщо така отбелÑ?зали, че определени инÑ?трументи, като бюджетниÑ? калкулатор, Ñ?а полезни, но изиÑ?кват да Ñ?е въведат твърде много подробноÑ?ти и затова използването им отнема много време. Тези резултати от потребителÑ?ки проучваниÑ? подчертават нуждата от уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени, които да Ñ?а леÑ?ни за използване и да предÑ?тавлÑ?ват позитивно преживÑ?ване, което да позволÑ?ва на потребителите леÑ?но да откриват инÑ?трументите, които Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?Ñ?Ñ‚. ИнÑ?трументите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?ъдържат оптимално количеÑ?тво подробноÑ?ти и да дават възможноÑ?Ñ‚ на потребителите да получат практичеÑ?ки резултати без ненужно забавÑ?не. Ð?е е необходимо потребителÑ?кото проучване да бъде възпрепÑ?Ñ‚Ñ?тващо Ñ?къпо; като минимум, уебÑ?айтовете могат да включват кратки анкети в инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени, за да Ñ?ъбират незабавна обратна връзка и впечатлениÑ? от потребителите. За добра практика може да Ñ?е Ñ?чита Ñ?ъщо и проÑ?ледÑ?ването на използваемоÑ?тта на инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени.14 Операторите на Ñ?айтове в Ð?орвегиÑ? и в Обединеното кралÑ?тво Ñ?ъобщават, че най-чеÑ?то поÑ?ещаваните инÑ?трументи за Ñ?равнÑ?ване на цени Ñ?а тези за ипотеките, Ñ?ледвани от тези за Ñ?пеÑ?товните Ñ?метки. Тези Ñ?татиÑ?тики говорÑ?Ñ‚ за потребителÑ?ко Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене на Ñ?ъпоÑ?тавки при тези два продукта, въпреки или може би точно заради затруднениÑ?та при Ñ?равнÑ?ването на подобни продукти. ОÑ?вен това, различните групи използват различни инÑ?трументи. Служителите на КÐ?ПФУ Ñ?а забелÑ?зали, че Ñ?татичните Ñ?равнителни таблици Ñ?е използват от изÑ?ледователи, както и от чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор за Ñ?ъпоÑ?тавка между конкуренти и Ñ?а полезни за поÑ?тигане на целите за заÑ?илване на конкуренциÑ?та на пазара. 14 Finansportalen отчита Ñ?редно 10 603 уникални поÑ?ещениÑ? на целиÑ? Ñ?айт Ñ?едмично през 2012 г . Ð?КПЗПФУ отчита 414 708 “транзакцииâ€? на Ñ?воÑ? инÑ?трумент за личен кредит и работна заплата през 2012г. 18 ПРОДУКТИ И ДОСТÐ?ВЧИЦИ Обхванати продукти Почти вÑ?ички Ñ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени в държавите, обект на анализ, Ñ?ъдържат Ñ?равнителни инÑ?трументи за заеми, разплащателни и Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки, кредитни карти и ипотеки. Извън тези оÑ?новни продукти, Ñ?айтовете Ñ?е различават по Ñ?воÑ? подход. Ð?Ñ?кои включват Ñ?равнителни инÑ?трументи за допълнителни продукти като инвеÑ?тиции и акции, заÑ?траховки и парични транÑ?фери, докато други разбиват оÑ?новните продукти на по-Ñ?пециализирани като малки заеми или Ñ?тудентÑ?ки банкови продукти. Таблица 3: ФинанÑ?ови продукти, обхванати от уебÑ?айтовете за Ñ?равнение на цени в държавите, включени в изÑ?ледването Обединеното Канада УнгариÑ? ИрландиÑ? МалайзиÑ? МекÑ?ико Ð?орвегиÑ? кралÑ?тво ï‚· ИнÑ?трумент ï‚· ПотребителÑ?ки ï‚· Кредити ï‚· Базови кредитни ï‚· Симулатор ï‚· Малки заеми ï‚· Заеми за избор на кредити ï‚· Разплащателни проценти за личен ï‚· Кредит ï‚· Разплащателн банков пакет ï‚· Програма за Ñ?метки ï‚· Разплащателни кредит и ï‚· Разплащателни и Ñ?метки ï‚· ИнÑ?трумент избор на банка ï‚· Обикновени Ñ?метки работна Ñ?метки заплата ï‚· СпеÑ?товни за избор на ï‚· ТърÑ?ене на Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? ï‚· СпеÑ?товни Ñ?метки ï‚· Банкови Ñ?пеÑ?товна депозит и ï‚· Депозити на ï‚· Базови проценти за ï‚· Каталог депозити Ñ?метки Ñ?метка Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? еднократни Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки кредитни ï‚· Ипотеки ï‚· Лична ï‚· ИнÑ?трумент ï‚· Кредитни карти Ñ?уми ï‚· Кредитни карти карти ï‚· Обменни банки Ñ?пеÑ?товна за избор на ï‚· Ипотеки ï‚· Кредитни ï‚· Ð?аем/ покупка ï‚· Ипотечен ï‚· ИнвеÑ?тиции Ñ?метка (ЛСС) кредитна ï‚· Лизинг на карти ï‚· Жилищни кредити Ñ?имулатор (облигации, ï‚· СпеÑ?товни карта недвижими ï‚· Ипотеки ï‚· Преговорен ценни книжа) облигации имоти ï‚· Банкови инÑ?трумент за ï‚· ЗаÑ?траховка ï‚· Кредитни ï‚· Лизинг на продукти за лихвите по ï‚· Парични карти превозни Ñ?туденти депозитите транÑ?фери Ñ?редÑ?тва ï‚· ФикÑ?ирани ï‚· Сметки за ï‚· Общи разходи депозитни Ñ?метки на пари в брой инвеÑ?тиции, ï‚· ТакÑ?и и удръжки акции и ЛСС ï‚· ИÑ?лÑ?мÑ?ки ï‚· Ипотеки продукти и ï‚· Годишни продукти за микрофинанÑ?иране доходи и пенÑ?ии Редица фактори Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат взети предвид при взимането на решение кои финанÑ?ови продукти и уÑ?луги да бъдат включени в Ñ?айтове за Ñ?равнение на цени. Продукти, които Ñ?а по-Ñ?тандартизирани и широко използвани, като оÑ?новни кредити и разплащателни Ñ?метки, Ñ?а безÑ?порно най-подходÑ?щи за инÑ?трументи за Ñ?равнÑ?ване на цени, тъй като има ограничен набор от ключови параметри, въз оÑ?нова на които потребителите Ñ?и избират един или друг доÑ?тавчик. ОÑ?вен това, като Ñ?е има предвид, че оÑ?новните продукти като заеми и разплащателни Ñ?метки Ñ?е използват от голÑ?м процент от наÑ?елението, фокуÑ?ирането върху Ñ‚Ñ?Ñ… ще бъде от полза за най-широка аудиториÑ?. 19 По-Ñ?ложните продукти като заÑ?траховки и ипотеки биха могли да бъдат включени като втора Ñ?тъпка, тъй като поради множеÑ?твото променливи и факторите, Ñ?вързани Ñ? конкретниÑ? потребител, предÑ?тавлÑ?ва допълнително предизвикателÑ?тво те да бъдат обхванати ефективно от инÑ?трумент за Ñ?равнÑ?ване на цени. От оперативна гледна точка, админиÑ?траторите на Ñ?айта Ñ‚Ñ€Ñ?бва Ñ?ъщо да преценÑ?Ñ‚ кои продукти Ñ?е предлагат от доÑ?тавчици, обхванати от нормативната рамка, тъй като ще бъде по-трудно редовно да Ñ?е получава информациÑ? от организации, които не влизат в официалната нормативна рамка. Оператори на Ñ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени в Ð?орвегиÑ? и Обединеното кралÑ?тво докладват, че Ñ?е концентрират върху най-важните банкови и финанÑ?ови уÑ?луги на пазара, като Ñ?ъщевременно активно Ñ?е Ñ?тремÑ?Ñ‚ да покриÑ?Ñ‚ по -широк кръг продукти. Finansportalen в Ð?орвегиÑ? започва Ñ? оÑ?новните продукти и Ñ? времето разширÑ?ва продуктовиÑ? Ñ?и обхват, по конкретни иÑ?каниÑ? на други регулаторни и правителÑ?твени органи, имайки пред Ñ?ебе Ñ?и цел да Ñ?е оÑ?игури портал, в който „има вÑ?ичкоâ€? и Ñ?ледователно да бъде използван по-редовно и чеÑ?то от потребителите. Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети в Обединеното кралÑ?тво Ñ?ъщо отбелÑ?зва, че едно от Ñ?равнителните предимÑ?тва на нейниÑ? Ñ?айт е, че покрива множеÑ?тво продукти, за разлика от Ñ?айтовете, админиÑ?трирани от чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор. По подобен начин, КÐ?ПФУ в Канада избира да Ñ?е фокуÑ?ира върху добре изградени, леÑ?ни за употреба инÑ?трументи за Ñ?равнение на ограничен набор от оÑ?новни Ñ?тандартизирани продукти, докато оÑ?игури инÑ?трументи, калкулатори и образователни материали за редица други финанÑ?ови продукти и уÑ?луги. Ð’ МекÑ?ико, Ð?КПЗПФУ Ñ?ъздава Ñ?равнителни инÑ?трументи за финанÑ?ови продукти, които Ñ?а в маÑ?ова употреба и предÑ?тавлÑ?вали най-големиÑ? брой запитваниÑ? и оплакваниÑ?, получени в Ð?КПЗПФУ. Ð’ допълнение към Ñ?равнителните инÑ?трументи за продуктите, опиÑ?ани в таблица 3, Ñ?айтовете в Канада, УнгариÑ? и МекÑ?ико предоÑ?тавÑ?Ñ‚ Ñ?татични Ñ?равнителни таблици, обикновено във формат на Excel. Тези таблици чеÑ?то Ñ?а много детайлизирани и покриват по-широк кръг Ñ?пециализирани продукти, отколкото инÑ?трументи за Ñ?равнение. Тъй като не Ñ?а интерактивни, Ñ?татичните Ñ?равнителни таблици могат да Ñ?лужат като полезно допълнение на инÑ?трументите за Ñ?равнение. КÐ?ПФУ отбелÑ?зва, че Ñ?татичните Ñ?равнителни таблици обÑ?лужват различна аудиториÑ?, а именно финанÑ?ови журналиÑ?ти и Ñ?амите доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги и биха могли да допринеÑ?ат за заÑ?илване на конкуренциÑ?та на пазара. 20 Покритие на доÑ?тавчици Стандартната цел на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да бъде популÑ?ризирането на данни от колкото Ñ?е може повече доÑ?тавчици на пазара. Ð?дминиÑ?траторите на уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени в Канада, ИрландиÑ?, МекÑ?ико и Ð?орвегиÑ? отчитат, че покриват оÑ?новните играчи, които Ñ?а активни на пазара в момента (оÑ?вен другите доÑ?тавчици) и Ñ?ледователно, че Ñ?ъдържат данни, предÑ?тавлÑ?ващи по - голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от пазарниÑ? дÑ?л. Ð?апример, инÑ?трументът за банков пакет и Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? на Ñ?айта на КÐ?ПФУ включва петте най-големи банки в Канада, които предÑ?тавлÑ?ват 75-80 процента от дребните депозити в Ñ?траната, както и други банки, кредитни Ñ?ъюзи и други финанÑ?ови инÑ?титуции. УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да Ñ?е Ñ?тремÑ?Ñ‚ да покриват вÑ?ички инÑ?титуции, които попадат в официалната финанÑ?ова регулаторна рамка, но най-вероÑ?тно ще Ñ?рещнат затруднениÑ? в това да включат полуформалните или неформалните доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги, които не попадат в неÑ?. ФУÐ?КЦИОÐ?Ð?ЛÐ?ОСТ Ð?Ð? ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ИÐ?ТЕРФЕЙС Ð?Ð? УЕБСÐ?ЙТОВЕТЕ ЗÐ? СРÐ?Ð’Ð?ЯВÐ?Ð?Е Ð?Ð? ЦЕÐ?И Този раздел опиÑ?ва функционалноÑ?тите на потребителÑ?киÑ? интерфейÑ? на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени в проучваните държави, като разглежда четири елемента: (1) какви филтри имат възможноÑ?Ñ‚ да зададат потребителите, за да перÑ?онализират продуктовите резултати; (2) какви видове данни Ñ?е Ñ?равнÑ?ват Ñ?ред продуктовите предложениÑ?; (3) какви характериÑ?тики и функции имат Ñ?равнителните инÑ?трументи; и (4) какви други допълнителни инÑ?трументи предлагат уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени. За да изÑ?ледва тези теми в по-голÑ?ма дълбочина, техничеÑ?киÑ?Ñ‚ доклад Ñ?е фокуÑ?ира върху това как уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени подхождат към три конкретни продукта: потребителÑ?ки кредити, разплащателни и Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки. Задавани от потребителÑ? филтри Повечето от уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени, изÑ?ледвани в този техничеÑ?ки доклад дават възможноÑ?Ñ‚ на потребителите да зададат предварително определени критерии преди да предÑ?тавÑ?Ñ‚ Ñ?равнителни резултати. Филтрите варират от проÑ?ти до Ñ?ложни и от интуитивни до по-малко леÑ?ни за използване. 21 ПотребителÑ?ки кредити Ð’Ñ?ички Ñ?айтове дават възможноÑ?Ñ‚ на потребителите да определÑ?Ñ‚ размера и Ñ?рока на кредита, неÑ?ъмнено двата най-важни критериÑ? за потребителÑ?ките кредити. Сайтът на УФÐ?О оÑ?вен това има филтри за валута, период на изплащане и макÑ?имален ГПР. Потребителите могат да избират от 14 Ñ?тойноÑ?ти на ГПР (което може би е прекалено). Филтрите на други Ñ?айтове включват меÑ?ечен приход (МекÑ?ико), възраÑ?Ñ‚ (Ð?орвегиÑ?), дали има възможноÑ?Ñ‚ за пропуÑ?кане на вноÑ?ки и дали Ñ?е допуÑ?кат нови клиенти (Обединеното кралÑ?тво). По-уÑ?ъвършенÑ?тваните уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени, включително тези в ИрландиÑ? и Обединеното кралÑ?тво, дават възможноÑ?Ñ‚ на потребителите леÑ?но да наÑ?тройват размера и Ñ?рока на заема Ñ?лед като получат Ñ?равнителните резултати. Сайтовете както на Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети, така и на Ð?ПÐ? оÑ?игурÑ?ват визуално привлекателни и леÑ?ни за използване плъзгащи Ñ?е Ñ?кали, за да Ñ?е въвеждат и променÑ?Ñ‚ филтри. Фигура 2: Въведени от потребител филтри за Ñ?равнение на кредити на уебÑ?айта на Ð?ПÐ? в ИрландиÑ? 22 Разплащателни Ñ?метки Подходите към въведени от потребителите филтри за разплащателните Ñ?метки варират повече отколкото тези за заемите, тъй като има по-голÑ?м брой променливи, въз оÑ?нова на които потребителите могат да базират Ñ?равнителните опции за взимане на решение. УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени в Канада и Ð?орвегиÑ? използват подробни потребителÑ?ки профили, за да перÑ?онализират резултатите за избор на продукт. Сайтът на КÐ?ПФУ води потребителите през процеÑ? от шеÑ?Ñ‚ Ñ?тъпки, който да индивидуализира резултатите за избор на продукт. Ð’Ñ?Ñ?ка Ñ?тъпка има Ñ?Ñ?но визуално предÑ?тавÑ?не и оÑ?новни инÑ?трукции за потребителÑ?. Потребителите избират конкретна провинциÑ? или териториÑ?, за коÑ?то биха желали информациÑ? за банковите цени, дали могат да Ñ?е възползват от Ñ?пециална банкова Ñ?метка (например младежка, за възраÑ?тни граждани или Ñ?тудентÑ?ка) и минималниÑ? баланÑ?, който Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние винаги да поддържат. След това потребителите Ñ?ъздават личен профил за това колко транзакции обикновено извършват на меÑ?ец, като въвеждат конкретно чиÑ?ло за Ñ?ледните видове транзакции: ï‚· Теглене в брой на мÑ?Ñ?то, в банката ï‚· Плащане на Ñ?метки на мÑ?Ñ?то, в банката ï‚· Преводни нарежданиÑ? на мÑ?Ñ?то, в банката ï‚· СамообÑ?лужване – теглене на банкомат ï‚· СамообÑ?лужване – плащане на Ñ?метки през банкомат, телефон или Интернет ï‚· СамообÑ?лужване – преводни нарежданиÑ? през банкомат, телефон или Интернет ï‚· Чекове ï‚· Директни плащаниÑ? Ñ? дебитна карта ï‚· Предварително одобрени плащаниÑ? Сайтът обобщава Ñ?ъздадениÑ? от потребителÑ? профил и Ñ?лед това вади Ñ?пиÑ?ък Ñ? финанÑ?ови инÑ?титуции, чиито уÑ?ловиÑ? по разплащателни Ñ?метки отговарÑ?Ñ‚ на конкретните нужди на потребителÑ?. Finansportalen Ñ?ледва подобен подход, използвайки подробен „модел на потребление“ като променлива при филтриране на резултатите. Разликата е в това, че Finansportalen предварително попълва модела на потребление Ñ? оÑ?реднена потребителÑ?ка Ñ?татиÑ?тика по данни на Галъп (Gallup) и Ñ?лед това дава възможноÑ?Ñ‚ на потребителите да променÑ?Ñ‚ чиÑ?лата, ако желаÑ?Ñ‚. Този подход би могъл да бъде по-малко объркващ за Ñ?редниÑ? потребител и изиÑ?ква по-малко време за попълване. 23 Фигура 3: Попълнен от потребител филтър за Ñ?равнение на разплащателни Ñ?метки на уебÑ?айта Finansportalen в Ð?орвегиÑ? За разлика от Ñ‚Ñ?Ñ…, Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети в Обединеното кралÑ?тво използва Ñ?ъщиÑ? базов формат за попълвани от потребителÑ? филтри за разплащателните Ñ?метки, както и за оÑ?таналите Ñ?и продукти. Потребителите избират какво иÑ?кат – „да натрупват лихва върху баланÑ?а“, „да имат опциÑ? за овърдрафт на ниÑ?ка цена“, „да откриÑ?Ñ‚ Ñ?метка въпреки лошиÑ? кредитен рейтинг“, „да отворÑ?Ñ‚ Ñ?тудентÑ?ка Ñ?метка“, или „да плащат за премиум-Ñ?метка“ – и Ñ?лед това избират филтри за Ñ?воÑ? кредитен рейтинг (добър, лош, не знам), както и дали иÑ?кат Ñ?метки Ñ? телефонно банкиране, Интернет банкиране или и двете. И трите примера от Канада, Ð?орвегиÑ? и Обединеното кралÑ?тво разкриват по -голÑ?мата Ñ?ложноÑ?Ñ‚ при решаване на въпроÑ?а Ñ? оповеÑ?Ñ‚Ñ?ването и прозрачноÑ?тта, когато Ñ?тава въпроÑ? за разплащателни Ñ?метки. За разлика от плащането на определена „цена“ за даден продукт (като например кредит), при разплащателните Ñ?метки има повече характериÑ?тики, които може би интереÑ?уват потребителите при избора на Ñ?метка, подходÑ?ща за техните нужди. Регулаторните органи, които изграждат Ñ?равнителни инÑ?трументи за разплащателни Ñ?метки ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да решат кои от тези характериÑ?тики да подчертаÑ?Ñ‚ в попълваните от потребителÑ? филтри, какъв формат да използват, за да заÑ?немат профила на потребителÑ? по начин, който е леÑ?ен за използване и интуитивен, 24 и как да инкорпорират избора на потребителÑ? в процеÑ?а на филтриране в работниÑ? панел на Ñ?айта, за да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ целева Ñ?елекциÑ? на продукти. СпеÑ?товни Ñ?метки Ð’ начина Ñ?и на подход към попълваните от потребителÑ? филтри за Ñ?пеÑ?товните Ñ?метки , между държавите, обект на този анализ, има повече общи характериÑ?тики, отколкото при разплащателните Ñ?метки. Сайтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени в Канада, УнгариÑ? и МалайзиÑ? иÑ?кат от потребителите да изберат минимален баланÑ?, който ще поддържат, или изиÑ?кването за минимален баланÑ?. Потребителите могат да изберат колко очакват да бъде техниÑ?Ñ‚ баланÑ? в Ñ?метката през цÑ?лата година (Ð?орвегиÑ?), или колко очакват да Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ват на меÑ?ец (ИрландиÑ?). Ð’ Ñ?айтовете на МалайзиÑ? и УнгариÑ?, потребителите могат да изберат чеÑ?тотата на изплащане на лихвата, въпреки че не е Ñ?Ñ?но дали тази характериÑ?тика на Ñ?метката ще бъде от голÑ?мо значение за повечето потребители. Сравнителни данни При определÑ?нето на това какви данни да Ñ?е Ñ?равнÑ?ват измежду предлаганите продукти, правилото „по-малкото е повече“ е от Ñ?ъщеÑ?твено значение. Регулаторните органи Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е фокуÑ?ират върху оÑ?игурÑ?ването на оÑ?новните данни, които Ñ?а най-важни за потребителите, които Ñ?равнÑ?ват и избират финанÑ?ов продукт или уÑ?луга и които обикновено Ñ?а приложими за вÑ?ички доÑ?тавчици. Прекаленото количеÑ?тво Ñ?равнителни данни може да обърка потребителите и да намали ползата от Ñ?равнителните инÑ?трументи, а пък използването на по -малко разпроÑ?транени параметри ще доведе до Ñ?равнителни таблици Ñ? много празноти. Отделен, но важен въпроÑ? за уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени е какви тарифи да отчита. Ð?е вÑ?ички тарифи ще бъдат доÑ?тъпни за вÑ?ички потребители по вÑ?Ñ?ко време, и опитът да Ñ?е отчетат вÑ?ички налични тарифи би била обезÑ?ърчителна (ако не и невъзможна) задача, оперативните разходи, за коÑ?то най-вероÑ?тно биха надхвърлили ползите за потребителите. Имайки предвид факта, че тарифите чеÑ?то Ñ?е различават за Ñ?тари и нови клиенти, екипът на Ñ?айта Finansportalen отчел и предизвикателÑ?твото да Ñ?е проектира Ñ?равнителен Ñ?айт Ñ? поÑ?ледователно определени цени, което дава на потребителите най-виÑ?оката Ñ?тепен на Ñ?ъпоÑ?тавÑ?не. Следователно, уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени в ИрландиÑ? и Ð?орвегиÑ? Ñ?е фокуÑ?ират конкретно върху предоÑ?тавÑ?нето на данни Ñ?амо за продуктовите предложениÑ? за нови клиенти. Този подход Ñ?ъвпада Ñ? една от оÑ?новните цели на Ñ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени: да наÑ?ърчава Ñ?равнÑ?ването на различните доÑ?тавчици в Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене на по -добри Ñ?делки. Регулаторните органи ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да определÑ?Ñ‚ разумен обхват за предÑ?тавÑ?не на Ñ?ъщеÑ?твуващите различни тарифи за един и Ñ?ъщи продукт. 25 ПотребителÑ?ки кредити УÑ?ъвършенÑ?тваните уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени Ñ?ъдържат три параметъра за Ñ?равнÑ?ване на потребителÑ?ките кредити: (1) ГПР/ЕЛП; (2) меÑ?ечно изплащане; и (3) общата изплатена Ñ?ума или общата цена на кредита. Операторите на Ñ?айта ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да определÑ?Ñ‚ Ñ?тандартизирани методи за изчиÑ?лÑ?ване и изобразÑ?ване на вÑ?еки от тези параметри, тъй като различните доÑ?тавчици ги изчиÑ?лÑ?ват по различен начин (въпреки че общите дефиниции Ñ?а определени по закон). Сайтът Finansportalen в Ð?орвегиÑ? обÑ?Ñ?нÑ?ва на потребителите, че ЕЛП предÑ?тавлÑ?ва дейÑ?твителната цена на един заем и това е тарифата, коÑ?то Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е използва при Ñ?равнÑ?ване на заеми. Там е отбелÑ?зано Ñ?ъщо, че ЕЛП е изчиÑ?лен в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? формулите, предвидени по закон. За да Ñ?е улеÑ?ни Ñ?ъпоÑ?тавката, номиналните лихвени проценти и другите разходи по кредита Ñ?е задържат непроменени Ñ?прÑ?мо първоначалната им Ñ?тойноÑ?Ñ‚, дори и на практика те да Ñ?е променÑ?Ñ‚ в течение на Ñ?рока на заема. Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети в Обединеното кралÑ?тво изчиÑ?лÑ?ва общата Ñ?ума, коÑ?то Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е изплати и меÑ?ечната вноÑ?ка въз оÑ?нова на примерна Ñ?ума и Ñ?рок на договора, като дава възможноÑ?Ñ‚ на потребителите да коригират вÑ?Ñ?ка една от тези променливи. Общата Ñ?ума, коÑ?то Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е изплати е опиÑ?ана като „вÑ?Ñ?ка Ñ?тотинка, коÑ?то Ñ?е очаква да изплатите, включително вÑ?ички меÑ?ечни вноÑ?ки, такÑ?и и удръжкиâ€?. Фигура 4: СравнÑ?ване на заеми на Ñ?айта на Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети в Обединеното кралÑ?тво 26 Други параметри, които по-Ñ€Ñ?дко Ñ?е предлагат от Ñ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени на най-виÑ?око ниво (тоеÑ?Ñ‚, в първоначалната Ñ?равнителна таблица на резултатите, получени Ñ?лед задаването на филтри от потребителÑ?), Ñ?а номинален лихвен процент, вид на лихвата (фикÑ?ирана или променлива) и пазарна облаÑ?Ñ‚. Повечето уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени Ñ?ъдържат вторично ниво данни, доÑ?тъпни за потребителите чрез избор на конкретно продуктово предложение. Тези данни Ñ?ледователно Ñ?а по-малко полезни за целите на Ñ?ъпоÑ?тавÑ?нето и по-полезни за разбирането на подробните уÑ?ловиÑ? и Ñ?рокове на конкретен продукт. Държавите, обект на анализ, използват широк набор параметри, включително минимална Ñ?ума на заема, изчиÑ?ление на лихвата, начална такÑ?а, такÑ?а за управление, период на капитализациÑ?, кредитна заÑ?траховка, Ñ?рокове на изплащане, такÑ?и за пропуÑ?нато плащане, неуÑ?тойки за проÑ?рочие, подробноÑ?ти за такÑ?ата за предÑ?рочно погаÑ?Ñ?ване, такÑ?и за обработка и примери за изплащане. Разплащателни Ñ?метки Както беше отбелÑ?зано по-горе, за Ñ?равнÑ?ване на различните оферти за разплащателни Ñ?метки, могат да бъдат използвани редица променливи. Първоначалните Ñ?равнителни данни, които Ñ?е предÑ?тавÑ?Ñ‚ на потребителите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат ограничени, дори повече отколкото при предÑ?тавÑ?нето на заеми, до най-важните параметри. С помощта на пазарни данни и потребителÑ?ки изÑ?ледваниÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е определÑ?Ñ‚ оÑ?новните параметри за даден пазар. Държавите, обект на анализ, Ñ?е фокуÑ?ираха върху различни параметри, включително: ï‚· Минимален баланÑ? за отварÑ?не на Ñ?метка ï‚· МеÑ?ечни или тримеÑ?ечни такÑ?и за поддръжка на Ñ?метката ï‚· ТакÑ?и при иÑ?кане за Ñ?пиране на плащаниÑ? ï‚· ТакÑ?и за обработка на плащане на Ñ?метки ï‚· ТакÑ?и за откриване на Ñ?метка ï‚· ТакÑ?и за дебитни транзакции и транзакции през банкомат ï‚· МакÑ?имален брой транзакции на меÑ?ец (на мÑ?Ñ?то в банката и при Ñ?амообÑ?лужване) ï‚· Лихвени проценти върху баланÑ?а по Ñ?метката ï‚· Лихвени проценти при използване на овърдрафт ï‚· Минимален баланÑ? за неначиÑ?лÑ?ване на такÑ?и Сайтовете за Ñ?равнение на цени обикновено ограничават Ñ?равнителните данни до три или четири ключови параметъра. За целта Ñ?е използват различни методи. Сайтът на КÐ?ПФУ в Канада показва цÑ?лата информациÑ? за „опции“ (например безплатни 27 чекове, безплатно поръчване на пари, защита при овърдрафт, връщане на чекове и Ñ‚.н.) в отделен от Ñ?равнителните данни за такÑ?ите лиÑ?Ñ‚ на браузъра. Сайтът на УФÐ?О в УнгариÑ? поÑ?тавÑ? таблици за лихвените проценти и кредитни карти в рамките на първоначалната Ñ?равнителна таблица Ñ? резултатите за продуктите. Тъй като е добре предÑ?тавÑ?нето да не Ñ?е претрупва визуално, този подход може да не е подходÑ?щ ако потребителите Ñ?мÑ?тат лихвените проценти за ключов параметър, Ñ?поред който взимат решение. Както беше отбелÑ?зано при заемите, повечето Ñ?айтове предÑ?тавÑ?Ñ‚ по - подробната информациÑ? за вÑ?Ñ?ка оферта на отделна, вторична уебÑ?траница. Фигура 5: Сравнение на разплащателни Ñ?метки на Ñ?айта на КÐ?ПФУ, Канада Друга разлика между Ñ?айтовете е Ñ?тепента, до коÑ?то Ñ?равнителните данни Ñ?а базирани върху модели на потреблението. Данните на Ñ?айта Bankinginfo, МалайзиÑ? не Ñ?е базират върху модел на потребление, Ñ?ъщо като данните на Службата за финанÑ?ови Ñ?ъвети (като Ñ?е изключат предварително зададените Ñ?уми, използвани за определÑ?не на приложимите лихвени проценти). Сайтът на УФÐ?О отбелÑ?зва, че разходите Ñ?а изчиÑ?лени въз оÑ?нова на „Ñ?редната приблизителна цена на фактура за меÑ?ечно потребление“. Finansportalen и Ñ?айтът на КÐ?ПФУ отиват най-далеч в предÑ?тавÑ?нето на цените и разходите, базирани върху приблизителната оценка на потреблението на клиента. Като прилага въведените от потребителÑ? филтри, опиÑ?ани по -горе, Finansportalen изчиÑ?лÑ?ва общата Ñ?ума на такÑ?ите за една година, които даден клиент може да очаква да плати. ПредÑ?тавÑ?нето на конкретни вмеÑ?то на примерни чиÑ?ла може 28 да бъде по-практично за потребителите. Ð?езавиÑ?имо от избраниÑ? от регулаторниÑ? орган подход, препоръчително е да има прозрачноÑ?Ñ‚ отноÑ?но базата за изчиÑ?ление на вÑ?ички лихвени проценти и приблизителни оценки на разходите. СпеÑ?товни Ñ?метки УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени във вÑ?ички държави от проучването поÑ?ледователно използват лихвените проценти, за да Ñ?равнÑ?ват различните Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки. Сайтовете в УнгариÑ?, ИрландиÑ? и Обединеното кралÑ?тво отчитат ЕГЛП.15 Сайтовете в Канада, УнгариÑ? и МалайзиÑ? предоÑ?тавÑ?Ñ‚ данни за лихвените проценти, в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от Ñ?умите по баланÑ? в Ñ?метките, докато Ñ?айтовете в ИрландиÑ? и Ð?орвегиÑ? предоÑ?тавÑ?Ñ‚ лихвениÑ? процент, приложим за една предварително зададена Ñ?ума на Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ?та, въведена от потребителÑ?, както и брутната лихва, натрупана за една година. УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени по-Ñ€Ñ?дко предоÑ?тавÑ?Ñ‚ данни за Ñ?ледните параметри в първоначалните Ñ?равнителни таблици: минимална Ñ?ума при откриване, валута, начални оферти, минимална възраÑ?Ñ‚, такÑ?и при използване на банкомат, брой безплатни теглениÑ? на година и изиÑ?кваниÑ? за заÑ?вÑ?ване на теглене. Както и Ñ? инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени за други финанÑ?ови продукти, подобна информациÑ? може да бъде включена в по-подробни, вторични уебÑ?траници за конкретното продуктово предложение, вмеÑ?то в първоначалните Ñ?равнителни таблици. По-подробни уебÑ?траници за опциите на конкретниÑ? продукт Ñ?ъдържат данни за голÑ?м брой оÑ?обеноÑ?ти на Ñ?метката, такÑ?и, неуÑ?тойки и ограничениÑ? за използване. 15 Еквивалентен годишен лихвен процент (ЕГЛП) е лихвениÑ?Ñ‚ процент, ако лихвата е начиÑ?лена веднъж годишно, вмеÑ?то на меÑ?ец или тримеÑ?ечие. 29 Фигура 6: Сравнение на Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки на уебÑ?айта на УФÐ?О, УнгариÑ? Дизайн и функционалноÑ?Ñ‚ При проектиране на Ñ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени Ñ‚Ñ€Ñ?бва Ñ?е има предвид впечатлението на потребителÑ?. Те Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?а изчиÑ?тени и цветни, леÑ?ни за употреба и леÑ?ни за навигациÑ?. Въпреки че дизайнът на вÑ?еки Ñ?айт, еÑ?теÑ?твено, ще бъде различен, определени характериÑ?тики и функции, които обичайно приÑ?ÑŠÑ?тват във вÑ?ички добре проектирани Ñ?айтове за Ñ?равнение на цени, могат да бъдат Ñ?читани за добри практики, приложими към вÑ?ички подобни Ñ?айтове. ИнÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да позволÑ?ват на потребителите да Ñ?ортират по заглавиÑ?та на колоните в низходÑ?щ и възходÑ?щ ред. Сайтовете в Канада, УнгариÑ?, ИрландиÑ?, МекÑ?ико и Ð?орвегиÑ? Ñ?а оÑ?игурили тази полезна и интуитивна възможноÑ?Ñ‚. Полезно е да има определениÑ? за вÑ?ички заглавиÑ?, вмъкнати в Ñ?равнителните таблици, като Ñ?е използва проÑ?Ñ‚ и Ñ?Ñ?ен език, за да Ñ?е опише какво означава вÑ?еки параметър. Ð?а Ñ?айтовете за Ñ?равнение на цени в ИрландиÑ?, Ð?орвегиÑ? и Обединеното кралÑ?тво има кратки дефиниции, които изÑ?качат при преминаване на курÑ?ора върху Ñ‚Ñ?Ñ… или при щракване върху заглавиÑ?та на колоните. Организирането на данни Ñ?ъщо е важно. При дизайна на Ñ?айтове Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?и начин да Ñ?е предÑ?тавÑ?Ñ‚ Ñ?равнителните данни по начин, който да не е объркващ и може 30 леÑ?но да бъде обработен, като при това дава възможноÑ?Ñ‚ на потребителите да откриÑ?Ñ‚ по-подробна информациÑ?, ако желаÑ?Ñ‚. Както беше отбелÑ?зано, повечето проучвани държави оÑ?игурÑ?ват допълнителни подробноÑ?ти за дадено продуктово предложение на вторични уебÑ?траници. ОÑ?вен това Ñ?айтовете в Канада, УнгариÑ?, ИрландиÑ? и МалайзиÑ? Ñ?а предоÑ?тавили Ñ?равнителна функциÑ?, Ñ? коÑ?то потребителите могат да изберат конкретни продуктови предложениÑ? (обикновено три до пет продукта), които Ñ?лед това Ñ?е Ñ?ъпоÑ?тавÑ?Ñ‚ детайлно, подредени един до друг. Ð?а Ñ?айтовете може Ñ?ъщо да има като функциÑ? възможноÑ?тта Ñ?равнителните резултати да бъдат изпратени по имейл, разпечатани или запазени като PDF. Фигура 7: Избрано от потребител Ñ?равнение на заеми, подредени един до друг на Ñ?айта на Ð?ПÐ?, ИрландиÑ? Редица уебÑ?айтове за Ñ?равнÑ?ване на цени поÑ?тавÑ?Ñ‚ линкове към Ñ?айтовете на доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги в Ñ?равнителните таблици Ñ? данни, или в началото, или на вторичната информационна Ñ?траница. Тази опциÑ? е полезна по много причини. Ð?езавиÑ?имо от определените реÑ?урÑ?и за Ñ?ъбиране на данни и актуализациÑ?, информациÑ?та в Ñ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени не може да гарантира 100 процента точноÑ?Ñ‚ във вÑ?еки момент. ТÑ? може да е оÑ?тарÑ?ла и в нÑ?кои Ñ?лучаи ще бъде Ñ?амо индикативна, тъй като Ñ?е оÑ?новава на Ñ?тандартни Ñ?ценарии. Затова, потребителите 31 Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат наÑ?ърчавани да поÑ?етÑ?Ñ‚ директно уебÑ?айтовете на доÑ?тавчиците, за да проверÑ?Ñ‚ текущите цени, уÑ?ловиÑ? и Ñ?рокове. ОÑ?вен това, приемайки, че регулаторните органи иÑ?кат да наÑ?ърчат потребителите да Ñ?менÑ?Ñ‚ доÑ?тавчиците, предоÑ?тавÑ?нето на линк към уебÑ?айтовете им подпомага процеÑ?а . Сайтът Finansportalen в Ð?орвегиÑ? е избрал да включи иÑ?тинÑ?ки бутон „Ñ?мÑ?на“, за да мотивира потребителите и да им даде възможноÑ?Ñ‚ да Ñ?менÑ?Ñ‚ наÑ?тоÑ?щите Ñ?и доÑ?тавчици на финанÑ?ови уÑ?луги. Тази функциÑ? помага на потребителите да започнат процеÑ?а на прехвърлÑ?не, като поиÑ?кат от новоизбраниÑ? Ñ?и доÑ?тавчик на финанÑ?ови уÑ?луги оферта, въз оÑ?нова на продукта, който потребителÑ?Ñ‚ Ñ?и е избрал от Ñ?равнителната таблица. ФункциÑ?та Ñ?ъщо така помага на потребителите да поиÑ?кат оферта при по -добри уÑ?ловиÑ? от предлаганите от наÑ?тоÑ?щиÑ? им финанÑ?ов доÑ?тавчик. Избраните финанÑ?ови инÑ?титуции получават и дейÑ?тват по тези заÑ?вки от потребители. Допълнителни инÑ?трументи Въпреки че не Ñ?а във фокуÑ?а на този техничеÑ?ки доклад, на Ñ?айтовете на регулаторните органи бÑ?ха открити много други инÑ?трументи, които допълват инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени. Сайтът на УФÐ?О в УнгариÑ? оÑ?игурÑ?ва калкулатори за кредитни рейтинги и домакинÑ?ки бюджети, както и информационни материали за много финанÑ?ови продукти и уÑ?луги. По подобен начин Ñ?айтът на КÐ?ПФУ, Канада има калкулатори, Ñ?траници Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъвети, въпроÑ?ници, бюджетни инÑ?трументи и образователни материали за редица продукти, чеÑ?то предÑ?тавени до инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени. Ð?апример, разделът на Ñ?айта за лични Ñ?метки Ñ?ъдържа общ преглед, в който Ñ?а обÑ?Ñ?нени различните видове банкови Ñ?метки, Ñ?вързаните Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ… права и отговорноÑ?ти на потребителите, и има линкове към инÑ?трументи за избор на банкови пакети и Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки, които Ñ?а интегрирани в образователните прегледи, заедно Ñ? още линкове към бюджетни калкулатори. Регулаторните органи Ñ‚Ñ€Ñ?бва да преценÑ?Ñ‚ какъв пакет инÑ?трументи ще бъде най- полезен на потребителите, за да бъдат поÑ?тигнати заÑ?вените регулаторни цели и да работи, за да интегрира тези инÑ?трументи в едно безпроблемно преживÑ?ване за потребителÑ?. Имайте предвид, че калкулаторите и Ñ?имулаторите могат да бъдат по- полезни в това да помогнат на потребителите за продукти като ипотеки и заÑ?траховки, отколкото инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени, които Ñ?равнÑ?ват дейÑ?твителни продуктови предложениÑ?. 32 ОБРÐ?БОТКÐ? Ð?Ð? ДÐ?Ð?Ð?ИТЕ Ð’ ПÐ?Ð?ЕЛÐ? ЗÐ? УПРÐ?ВЛЕÐ?ИЕ Ð?Ð? УЕБСÐ?ЙТОВЕТЕ ЗÐ? СРÐ?Ð’Ð?ЯВÐ?Ð?Е Ð?Ð? ЦЕÐ?И Събиране на данни Двата оÑ?новни подхода, използвани за Ñ?ъбиране на данни Ñ?а автоматично актуализиране директно от финанÑ?овите инÑ?титуции и ръчното въвеждане на данните, Ñ?ъбрани от операторите на Ñ?айта за Ñ?равнÑ?ване на цени. Ð’Ñ?еки подход има Ñ?воите плюÑ?ове и минуÑ?и, въпреки че автоматизираниÑ?Ñ‚ подход би могъл да бъде за предпочитане. Ръчното въвеждане Ñ?е използва от Ð?ПÐ? в ИрландиÑ?. Ð?ПÐ? Ñ?ъбира данни от финанÑ?овите инÑ?титуции чрез въпроÑ?ници във вид на таблици в Excel и Ñ?лед това Ñ?лужителите ръчно въвеждат данните в уебÑ?айта. Ð’ МекÑ?ико, Ð?КПЗПФУ взима данните от Банк ъв МекÑ?ико (Bank of Mexico), от други регулаторни органи във финанÑ?овиÑ? Ñ?ектор, от Ñ?айтовете на финанÑ?овите инÑ?титуции и от Ñ?амите финанÑ?ови инÑ?титуции. Данните Ñ?лед това Ñ?е въвеждат ръчно в он-лайн инÑ?трументите за Ñ?равнÑ?ване на цени на Ð?КПЗПФУ. Подобен подход може да оÑ?игури по-голÑ?м контрол върху качеÑ?твото, но за Ñ?метка на това вероÑ?тноÑ?тта от печатна грешка е по -голÑ?ма и е много трудоемък, което намалÑ?ва възможноÑ?тта да Ñ?е правÑ?Ñ‚ чеÑ?ти актуализации. УебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени в други държави, обект на анализ, използват автоматизиран подход. Ð?а финанÑ?овите инÑ?титуции Ñ?е дава парола за доÑ?тъп до панела за управление на данни на Ñ?айта за Ñ?равнÑ?ване на цени и те директно актуализират данните и предложениÑ?та за Ñ?воите продукти. Ð?апример, определен човек за контакт във вÑ?Ñ?ка финанÑ?ова инÑ?титуциÑ? е отговорен за актуализиране на цените във Finansportalen в Ð?орвегиÑ?. Въпреки че не изиÑ?ква толкова време от Ñ?трана на оператора на Ñ?айта, при този подход вÑ?е пак е необходимо Ñ?лужители на оператора да проверÑ?ват на Ñ?лучаен принцип точноÑ?тта на въведената от доÑ?тавчиците информациÑ?, като Ñ? Ñ?равнÑ?ват Ñ? данните от Ñ?айтовете на доÑ?тавчиците и други, публично доÑ?тъпни данни. Регулаторните органи могат да предприемат поетапен подход към Ñ?ъбирането на данни. Ръчното нанаÑ?Ñ?не на данни може да бъде едно добро начало, тъй като не изиÑ?ква изграждането на Ñ?ложна СУС в панела за управление на Ñ?айта. Ð?апример КÐ?ПФУ в Канада е започва Ñ? ръчно въвеждане на данни за Ñ?воите инÑ?трументи за Ñ?равнÑ?ване на цени. При препроектирането на инÑ?трумента за кредитни карти, Ñ?ъбирането на данни е автоматизирано. Събирането на данни за банковиÑ? пакет и инÑ?трумента за Ñ?равнÑ?ване на Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? оÑ?тава на ръчно въвеждане, въпреки че в момента Ñ?ъщо е в ход автоматизациÑ?та на процеÑ?а. 33 Ð?ктуализиране на данни Двата оÑ?новни подхода, Ñ?вързани Ñ? актуализациÑ?та на данни Ñ?а актуализациÑ? по редовен график (например на тримеÑ?ечие, два пъти годишно или годишно) и непрекъÑ?ната актуализациÑ?, при промÑ?на в уÑ?ловиÑ?та на продуктите. КÐ?ПФУ актуализира данните веднъж годишно за банковите пакети и инÑ?трумента за избор на Ñ?пеÑ?товен продукт, и на тримеÑ?ечие за инÑ?трумента за избор на кредитни карти. И за двата инÑ?трумента Ñ?е изпращат подÑ?ещащи имейл Ñ?ъобщениÑ? до доÑ?тавчиците на финанÑ?ови уÑ?луги. Данните в Ñ?айта на Ð?КПЗПФУ за инÑ?трументите за Ñ?равнение на личен кредит и работна заплата Ñ?е актуализират вÑ?еки меÑ?ец. Ð’Ñ?ички оÑ?танали държави от този анализ изиÑ?кват финанÑ?овите инÑ?титуции да актуализират данните Ñ?и непрекъÑ?нато. Ð’ УнгариÑ? и Ð?орвегиÑ?, отговорноÑ?тта за актуализациÑ? на данните за продуктите при промени на уÑ?ловиÑ?та или такÑ?ите, е на финанÑ?овите инÑ?титуции. Ð’ ИрландиÑ?, финанÑ?овите инÑ?титуции Ñ‚Ñ€Ñ?бва да подават актуализираните данни към Ð?ПÐ? пет дни преди промените да влÑ?зат в Ñ?ила. При изработването на подходÑ?щиÑ? подход, регулаторните органи Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?ъпоÑ?тавÑ?Ñ‚ желанието за навременни данни Ñ? вероÑ?тноÑ?тта вÑ?ички доÑ?тавчици да отговарÑ?Ñ‚ на изиÑ?кваниÑ?та за актуализациÑ?. Обработка на данни По-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени не обработват директно данните, изобразÑ?вани в Ñ?равнителните таблици, оÑ?вен параметрите, които Ñ?а прогнози на общите разходи или лихви. Процентите и уÑ?ловиÑ?та Ñ?а предÑ?тавени точно така както Ñ?а докладвани от доÑ?тавчиците. Където има прогнози като общите разходи по кредита, меÑ?ечните вноÑ?ки и общите разходи за разплащателните Ñ?метки, изчиÑ?лителните функции Ñ?а вградени в панела за управление на Ñ?айта, за да генерира автоматично тези резултати (въз оÑ?нова на тарифите, въведени от доÑ?тавчиците и потребителÑ?ките модели, въведени от потребителите). Препоръчително е да Ñ?е избÑ?гва директната обработка на данни, тъй като това ограничава вероÑ?тноÑ?тта от грешки от Ñ?трана на админиÑ?траторите на Ñ?айта и е по-ефективно от финанÑ?ова гледна точка. Въпреки това, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е има предвид, че този подход е оÑ?нован върху факта, че финанÑ?овите инÑ?титуции предоÑ?тавÑ?Ñ‚ ключови параметри, които Ñ?а Ñ?равними между различните доÑ?тавчици, както беше обÑ?ъдено в раздел „Законова и регулаторна рамка“ по-горе И накраÑ?, незавиÑ?имо от избраниÑ? от Ñ?айта подход към обработката на данни, добра практика е да има Ñ?Ñ?нота и прозрачноÑ?Ñ‚ отноÑ?но избора на начин за обработка на данни. Ð?а Ñ?айтовете за Ñ?равнение на цени би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да има информациÑ? за това колко чеÑ?то Ñ?е актуализират данните, как е получена информациÑ?та и как Ñ?е изчиÑ?лÑ?ват определени параметри. ИнÑ?трументите за Ñ?равнение на цени на Ñ?айта на УФÐ?О в 34 УнгариÑ?, имат изÑ?качащ прозорец, в който пише, че разходите Ñ?а изчиÑ?лени въз оÑ?нова на оÑ?реднени и опроÑ?тени данни при определени уÑ?ловиÑ?. Следователно, предÑ?тавените Ñ?тойноÑ?ти Ñ?а индикативни. Други Ñ?айтове включват подробни опиÑ?аниÑ? на подхода за предÑ?тавÑ?не и изчиÑ?лÑ?ване на лихвените проценти и отбелÑ?зват, че процентите може да Ñ?е различават от дейÑ?твителните проценти на уебÑ?айтовете на доÑ?тавчиците. Ð’ допълнение, регулаторните органи Ñ‚Ñ€Ñ?бва да преценÑ?Ñ‚ какви второÑ?тепенни ползи могат да бъдат извлечени от Ñ?ъбраните данни. Въпреки че не е директно Ñ?вързано Ñ? работата на уебÑ?айтовете за Ñ?равнÑ?ване на цени, тази преценка е важна, предвид реÑ?урÑ?ите, които ще бъдат използвани при Ñ?ъбиране на данни за Ñ?равнÑ?ване на цени. Подобни данни Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат използвани и за други полезни цели, като мониторинг на поведението на доÑ?тавчиците и проÑ?ледÑ?ване на пазарните тенденции. Ð’ УнгариÑ?, УФÐ?О използва Ñ?ъбраните данни за Ñ?воите мониторинг дейноÑ?ти за защита на потребителите, както и по време на проверки. 35 ПРИЛОЖЕÐ?ИЕ: СРÐ?Ð’Ð?ИТЕЛÐ?Ð? ТÐ?БЛИЦÐ? Ð?Ð? УЕБСÐ?ЙТОВЕ ЗÐ? СРÐ?Ð’Ð?ЯВÐ?Ð?Е Ð?Ð? ЦЕÐ?И Ð’ СТРÐ?Ð?ИТЕ, ОБЕКТ Ð?Ð? Ð?Ð?Ð?ЛИЗ Канада УнгариÑ? ИрландиÑ? МалайзиÑ? МекÑ?ико Ð?орвегиÑ? Обединеното кралÑ?тво Степен на ВиÑ?ока. Съвременни Средна. ВиÑ?ока. Съвременни БазиÑ?на. ПроÑ?ти Средна. ВиÑ?ока. ВиÑ?ока. Съвременни уÑ?ъвършен- инÑ?трументи за избор инÑ?трументи за избор Ñ?равнителни таблици Съвременни инÑ?трументи за избор Ñ?тване на продукти Ñ? голÑ?ма на продукти Ñ? голÑ?ма Ñ? ограничена инÑ?трументи за на продукти Ñ? голÑ?ма Ñ?тепен на Ñ?тепен на интерактивноÑ?Ñ‚ избор на продукти Ñ? Ñ?тепен на интерактивноÑ?Ñ‚ и интерактивноÑ?Ñ‚ и голÑ?ма Ñ?тепен на интерактивноÑ?Ñ‚ и указаниÑ? за указаниÑ? за интерактивноÑ?Ñ‚ и указаниÑ? за потребителÑ? потребителÑ? указаниÑ? за потребителÑ? потребителÑ? Ð?дминиÑ?тра- КанадÑ?ка агенциÑ? за УнгарÑ?ки финанÑ?ов Ð?ационална Банка Ð?егара Ð?ационална комиÑ?иÑ? Съвета на Служба за финанÑ?ови тор потребителите на надзорен орган потребителÑ?ка МалайзиÑ? (БÐ?Ðœ) за предпазване и потребителите в Ñ?ъвети финанÑ?ови уÑ?луги агенциÑ? (Ð?ПÐ?) защита на Ñ?ътрудничеÑ?тво Ñ? (СФС) (КÐ?ПФУ) (УФÐ?О) потребителите на омбудÑ?мана на (админиÑ?триран от финанÑ?ови уÑ?луги потребителите и доÑ?тавчик – трета (Ð?КПЗПФУ) финанÑ?ов надзорен Ñ?трана) орган Регулаторна Ð?е Ñ?а задължени Укази от Ð?ПÐ? има влаÑ?Ñ‚ да Ð’Ñ?ички Ñ?ъбрани данни Ð’ завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от От Ñ?нуари, 2013 г. Ð?е Ñ?а задължени рамка техничеÑ?ки да предÑ?едателÑ? на изиÑ?ква от Ñ?а изиÑ?кани Ñ?поред продукта, по закон нова наредба техничеÑ?ки да докладват на КÐ?ПФУ, УФÐ?О до финанÑ?овите указаниÑ?та на БÐ?Ðœ. Ð?КПЗПФУ може да поÑ?тановÑ?ва, че докладват на СФС, но но от инÑ?титуциите Ñ?е инÑ?титуциите да инÑ?титуции да изиÑ?ка информациÑ? от финанÑ?овите от инÑ?титуциите Ñ?е изиÑ?ква публично да докладват данни. предоÑ?тавÑ?Ñ‚ данни. доÑ?тавчиците инÑ?титуции изиÑ?ква публично да оповеÑ?Ñ‚Ñ?ват докладват данни на оповеÑ?Ñ‚Ñ?ват информациÑ? на Finansportalen. информациÑ? на потребителите потребителите Първоначално Проектиран и Ð?П16 Дизайнът на ПървоначалниÑ?Ñ‚ Проектиран и ПървоначалниÑ?Ñ‚ ПървоначалниÑ?Ñ‚ Ñ?ъздаване разработен вътрешно. потребителÑ?киÑ? дизайн и изграждане разработен вътрешно. дизайн и дизайн е възложен на Отнема 18 меÑ?еца и интерфейÑ? и Ñ?а възложени на изграждане Ñ?а външен доÑ?тавчик, около 300000 щ.д. изграждането на външен доÑ?тавчик възложени на Ñ?лед това е премеÑ?тен панела за управление външен доÑ?тавчик. за вътрешна Ñ?а извършени от двама Цена: около 1,7 админиÑ?трациÑ?. отделни доÑ?тавчици. млн.щ.д. Отнема две години, цена около 260 000 щ.д. 16 “Ð?Пâ€? означава, че не е имало налична информациÑ?. 36 Канада УнгариÑ? ИрландиÑ? МалайзиÑ? МекÑ?ико Ð?орвегиÑ? Обединеното кралÑ?тво Оперативна ФинанÑ?иран от ФинанÑ?иран от ФинанÑ?иран чрез ФинанÑ?иран от БÐ?Ðœ. 6 Ñ?лужители прекарват ФинанÑ?иран чрез ФинанÑ?иран чрез дейноÑ?Ñ‚ КÐ?ПФУ. 15% от двама УФÐ?О. 10 облагане на РолÑ?та на уебдизайнер чаÑ?Ñ‚ от времето Ñ?и в грантове от облагане на Ñ?лужители. Ñ?лужители финанÑ?овите е изнеÑ?ена към поддръжка на МиниÑ?терÑ?тво на финанÑ?овите прекарват чаÑ?Ñ‚ от доÑ?тавчици. Двама външен изпълнител, инÑ?трументите (3ма финанÑ?ите и доÑ?тавчици. времето Ñ?и в Ñ?лужители на пълен необходими Ñ?а финанÑ?ови екÑ?перти, МиниÑ?терÑ?твото на Ð?дминиÑ?триран от поддръжка на работен ден. минимален брой 3ма ИТ екÑ?перти). децата, равенÑ?твото външен доÑ?тавчик. инÑ?трументите за Ñ?лужители. и Ñ?оциалното Един Ñ?лужител на Ñ?равнение, включване. СФС надзирава включително ИТ, Годишните Ñ?равнителните комуникации, оперативни разходи инÑ?трументи. защита на Ñ?а около 1,5 потребителите и млн.щ.д. за целиÑ? перÑ?онал за Ñ?айт Finansportalen отчитане на данни. (Ñ?равнителни инÑ?трументи и друго Ñ?ъдържание). Продуктов ï‚· ИнÑ?трумент за ï‚· ПотребителÑ?ки ï‚· Кредити ï‚· Базови кредитни ï‚· Симулатор за личен ï‚· Малки заеми ï‚· Заеми обхват избор на банков кредити ï‚· Разплащателни проценти кредит и работна ï‚· Кредит ï‚· Разплащателни пакет ï‚· Програма за Ñ?метки ï‚· Разплащателни заплата ï‚· Разплащателни Ñ?метки ï‚· ИнÑ?трумент за избор на банка ï‚· Обикновени Ñ?метки ï‚· Каталог кредитни Ñ?метки ï‚· СпеÑ?товни Ñ?метки избор на Ñ?пеÑ?товна ï‚· ТърÑ?ене на Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? ï‚· СпеÑ?товни Ñ?метки карти ï‚· Банкови ï‚· Лична Ñ?пеÑ?товна Ñ?метка депозит и ï‚· Депозити на ï‚· Базови проценти за ï‚· Ипотечен депозити Ñ?метка (ЛСС) ï‚· ИнÑ?трумент за Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? еднократни Ñ?уми Ñ?пеÑ?товни Ñ?метки Ñ?имулатор ï‚· Ипотеки ï‚· СпеÑ?товни избор на кредитна ï‚· Кредитни карти ï‚· Кредитни карти ï‚· Кредитни карти ï‚· Обменни банки облигации карта ï‚· Ипотеки ï‚· Ипотеки ï‚· Ð?аем/ покупка ï‚· ИнвеÑ?тиции ï‚· Кредитни карти ï‚· Лизинг на ï‚· Банкови продукти ï‚· Жилищни кредити (облигации, ï‚· Сметки за недвижими за Ñ?туденти ï‚· Преговорен ценни книжа) инвеÑ?тиции, акции имоти инÑ?трумент за ï‚· ЗаÑ?траховка и ЛСС ï‚· Лизинг на МПС лихвите по ï‚· Парични ï‚· Ипотеки депозитите транÑ?фери ï‚· Годишни доходи и ï‚· ФикÑ?ирани ï‚· Общи разходи на пенÑ?ии депозитни Ñ?метки пари в брой ï‚· ТакÑ?и и удръжки ï‚· ИÑ?лÑ?мÑ?ки продукти и продукти за микрофинанÑ?иране Обхванати По-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от Ð’Ñ?ички инÑ?титуции, По-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от Ð’Ñ?ички лицензирани Банки, По-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от Изглежда, че покрива доÑ?тавчици пазара попадащи в пазара банки Многофункционални пазара по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от официалната финанÑ?ови пазара регулаторна рамка корпорации 37 Канада УнгариÑ? ИрландиÑ? МалайзиÑ? МекÑ?ико Ð?орвегиÑ? Обединеното кралÑ?тво (SOFOMES), Ð?ародни финанÑ?ови общноÑ?ти (SOFIPOS) Въвеждани от ПотребителÑ?ки ПотребителÑ?ки ПотребителÑ?ки Базови кредитни ПотребителÑ?ки ПотребителÑ?ки ПотребителÑ?ки потребителÑ? кредити кредити кредити проценти кредити кредити кредити филтри (по ï‚· Ð?е е покрит ï‚· Сума на заема ï‚· Сума на заема ï‚· Ð?Ñ?ма ï‚· Сума на заема ï‚· Сума на заема ï‚· Сума на заема продукт) ï‚· Срок ï‚· Срок ï‚· Срок ï‚· Срок ï‚· Срок Разплащателни ï‚· Период на Разплащателни ï‚· Период на ï‚· Цел ï‚· Източник на заем Ñ?метки изплащане Разплащателни Ñ?метки изплащане ï‚· ВъзраÑ?Ñ‚ ï‚· ВъзможноÑ?Ñ‚ за ï‚· ПровинциÑ? или ï‚· Валута Ñ?метки ï‚· С или без лихва ï‚· МеÑ?ечен приход пропуÑ?кане на териториÑ? ï‚· МакÑ?имален ГПР ï‚· Ð?Ñ?ма ï‚· Специфични Разплащателни вноÑ?ки или ï‚· Специален Ñ?татуÑ? изиÑ?кваниÑ? Разплащателни Ñ?метки допуÑ?кане на нови ï‚· Минимален баланÑ? Разплащателни СпеÑ?товни Ñ?метки ï‚· Минимална Ñ?ума за Ñ?метки ï‚· Приход клиенти ï‚· Подробен профил на Ñ?метки откриване ï‚· Ð?е Ñ?а покрити ï‚· Ипотека ï‚· Сума на меÑ?ечните потреблението ï‚· ВъзраÑ?Ñ‚ Разплащателни Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? ï‚· БаланÑ? на СпеÑ?товни Ñ?метки СпеÑ?товни Ñ?метки Ñ?метки ï‚· Среден меÑ?ечен годишните СпеÑ?товни Ñ?метки приход ï‚· ВъзраÑ?Ñ‚ ï‚· Ð?е Ñ?а покрити Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? ï‚· Цел ï‚· ПровинциÑ? или ï‚· Използване на ï‚· Минимална Ñ?ума за ï‚· ВъзраÑ?Ñ‚ ï‚· Кредитен рейтинг териториÑ? кредитни карти откриване ï‚· Специален ï‚· Телефонно или ï‚· Минимален баланÑ? ï‚· Интернет ï‚· ЧеÑ?тота на Ñ?татуÑ? интернет банкиране изплащане на ï‚· Подробен банкиране ï‚· Предварително лихвата потребителÑ?ки определен модел СпеÑ?товни Ñ?метки профили ï‚· Цел СпеÑ?товни Ñ?метки СпеÑ?товни Ñ?метки ï‚· БаланÑ? на ï‚· Чужда валута годишните ï‚· Минимална Ñ?ума Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? ï‚· Очаквана чеÑ?тота ï‚· ВъзраÑ?Ñ‚ на Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ?та ï‚· Специален ï‚· ЧеÑ?тота на Ñ?татуÑ? изплащане на лихвите ï‚· ЕГЛП Сравнителни ï‚· Ð?е е покрито ï‚· Минимален и ï‚· ГПР ï‚· Базови кредитни ï‚· Процент на ï‚· ЕЛП ï‚· ГЛП данни по макÑ?имален ГПР ï‚· Обща цена на проценти (% p.a.) годишната лихва ï‚· Ð?оминален ï‚· Общо изплащане ПотребителÑ?к ï‚· Минимален кредита ï‚· Дата на влизане в ï‚· Общо плащане процент ï‚· МеÑ?ечна вноÑ?ка и кредити процент на ï‚· МеÑ?ечни вноÑ?ки Ñ?ила ï‚· Ð?мортизациÑ? ï‚· Общо изплащане годишната лихва ï‚· Годишен процент ï‚· МеÑ?ечна вноÑ?ка 38 Канада УнгариÑ? ИрландиÑ? МалайзиÑ? МекÑ?ико Ð?орвегиÑ? Обединеното кралÑ?тво ï‚· Видове лихви ï‚· Видове лихви на разходи (ГПР) ï‚· Пазарна облаÑ?Ñ‚ ï‚· Минимална и ï‚· Плащане ï‚· Продуктов пакет макÑ?имална Ñ?ума ï‚· Цена на на заема заÑ?траховката ï‚· Валута живот ï‚· Цена на заÑ?траховка Ñ?рещу безработица Сравнителни ï‚· МеÑ?ечна такÑ?а ï‚· УÑ?ловиÑ? по ï‚· ТримеÑ?ечна такÑ?а ï‚· Лихви (% Ñ?поред ï‚· Ð?е е покрито ï‚· Обща цена за ï‚· БаланÑ?ов процент данни по ï‚· Минимален баланÑ?, лихви и ï‚· ТакÑ?и за дебитни Ñ?умите.) година ЕГЛП разплащателн при който отпада кредитни карти транзакции и ï‚· Задължителен ï‚· Год. разходи за ï‚· ЕГЛП при и Ñ?метки такÑ?ата (годишен лихвен транзакции през първоначален издаване на овърдрафт ï‚· МакÑ?имален брой процент, ЕГЛП, банкомат депозит банкова карта/и транзакции на меÑ?ец такÑ?и за ï‚· Лихви при ï‚· ТакÑ?а обÑ?лужване ï‚· Плащане на (на мÑ?Ñ?то, в банката кредитни карти, овърдрафт ï‚· ТакÑ?а за Ñ?пиране на разходи за и на лимити при плащане година Ñ?амообÑ?лужване) теглене и ï‚· Пазарна облаÑ?Ñ‚ ï‚· Обработка на покупки) ï‚· Продуктов пакет плащането на ï‚· Минимална Ñ?ума и годишна цена Ñ?метки (на мÑ?Ñ?то, в за откриване банката и на ï‚· ТакÑ?а за Ñ?амообÑ?лужване) откриване на ï‚· ОÑ?обеноÑ?ти Ñ?метката o Безплатни ï‚· Интернет Ñ?ертифицирани банкиране или перÑ?онализирани чекове o Безплатни заÑ?вки за теглене и банкови извлечениÑ? o Безплатно Ñ?пиране на плащаниÑ? o ПътничеÑ?ки чекове o Защита при овърдрафт o Връщане на чекове 39 Канада УнгариÑ? ИрландиÑ? МалайзиÑ? МекÑ?ико Ð?орвегиÑ? Обединеното кралÑ?тво o Безплатен доÑ?тъп до банкомати на други банки o Парични транÑ?фери по имейл Сравнителни ï‚· Лихва (проценти и ï‚· УÑ?ловиÑ? по ï‚· ЕГЛП за ï‚· Проценти (размер ï‚· Ð?е е покрито ï‚· Ефективен доход ï‚· ЕГЛП минимална/ данни по изчиÑ?лениÑ?) процента на промоционални на депозит и от депозита МакÑ?имална Ñ?пеÑ?товни ï‚· ТакÑ?и за обÑ?лужване лихвата оферти Ñ?ъответÑ?тващите ï‚· Брой на инвеÑ?тициÑ? Ñ?метки на мÑ?Ñ?то в банката, (годишни ï‚· Брутна лихва, проценти) безплатни ï‚· Лихвени периоди за банкомат, лихвени натрупана за една ï‚· Първоначален теглениÑ? на ï‚· ИзиÑ?кване за заÑ?вка телефонно или проценти, ЕГЛП) година депозит година при теглене интернет банкиране ï‚· Минимален и ï‚· ТакÑ?и за банкомат ï‚· Пазарна облаÑ?Ñ‚ за вÑ?Ñ?ко от макÑ?имален ï‚· Приемлива възраÑ?Ñ‚ ï‚· Продуктов пакет Ñ?ледните: ЕГЛП o Безплатни ï‚· Минимална Ñ?ума транзакции ï‚· Очаквана чеÑ?тота o Плащане на на Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ?та Ñ?метки ï‚· Валута o ТеглениÑ? o ТранÑ?фери o ЗапитваниÑ? по баланÑ?а ï‚· ДоÑ?тъпноÑ?Ñ‚ на Ñ?метката (банкомат, Интернет, телефон, на мÑ?Ñ?то в банката) ï‚· ОÑ?обеноÑ?ти o Дебитна карта o Директни плащаниÑ? o Предварително одобрен дебит o Чекове Елементи на Сортиране по заглавие Сортиране по Сортиране по заглавие СравнÑ?ване един до Сортиране по заглавие Сортиране по Сортиране по заглавие дизайна на колоната. заглавие на на колоната. друг на до три на колоната. заглавие на на колоната. СравнÑ?ване един до колоната. СравнÑ?ване един до продукта. колоната. ИзчиÑ?тена визиÑ? и друг на до пет СравнÑ?ване един до друг на избрани ИзÑ?качащи цветни графики. продукта, виÑ?ока друг на избрани продукти. ЛеÑ?ен за дефиниции на Линкове към Ñ?айтове интерактивноÑ?Ñ‚. продукти. използване и изчиÑ?тен заглавиÑ?та на на доÑ?тавчици. дизайн . Линкове към колоните. Бутон за 40 Канада УнгариÑ? ИрландиÑ? МалайзиÑ? МекÑ?ико Ð?орвегиÑ? Обединеното кралÑ?тво Ñ?айтове на „Ñ?мÑ?наâ€? на доÑ?тавчици. доÑ?тавчиците. Събиране на Ð?аръчник за банков Ð?втоматизирано. Събирана от Ð?втоматизирано. Ръчно Ñ?ъбирани данни Ð?втоматизирано за Събиране на данни пакет и инÑ?трументи за ФинанÑ?овите финанÑ?овите Лицензираните банки от Bank of Mexico, банковите информациÑ? от избор на Ñ?пеÑ?товна инÑ?титуции качват инÑ?титуции чрез предоÑ?тавÑ?Ñ‚ данните други регулаторни продукти. уебÑ?айтове и директни Ñ?метка. ВъпроÑ?ници в данни директно на въпроÑ?ници в Excel и директно чрез пароли органи, уебÑ?айтове на ФинанÑ?овите обажданиÑ? към Excel изпратени на Ñ?айта. ръчно въвеждани от в Ñ?иÑ?темата за финанÑ?овите инÑ?титуции вкарват финанÑ?овите финанÑ?овите Ñ?лужители на Ð?ПÐ?. управление на инÑ?титуции, или данни директно. инÑ?титуции от инÑ?титуции и данните Ñ?ъдържание на финанÑ?овите доÑ?тавчик – трета от Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?е въвеждат от уебÑ?айта. инÑ?титуции. Ñ?трана. Ñ?лужители на КÐ?ПФУ Ð?втоматизиран процеÑ? за инÑ?трументи за избор на кредитна карта, финанÑ?овите инÑ?титуции актуализират директно. Ð?ктуализациÑ? Данните Ñ?е ОтговорноÑ?Ñ‚ на ИнÑ?титуциите Ñ‚Ñ€Ñ?бва От банките Ñ?е изиÑ?ква Данните Ñ?е Банките Ð?ктуализиране на данните актуализират веднъж инÑ?титуциите да подават данни до да актуализират актуализират веднъж актуализират непрекъÑ?нато при годишно за банковиÑ? непрекъÑ?нато да Ð?ПÐ? пет дни преди процентите, когато те меÑ?ечно за информациÑ?та за промÑ?на в продуктите. пакет и инÑ?трументи за обновÑ?ват данните влизането на Ñ?е променÑ?Ñ‚. инÑ?трумента за личен цените в първиÑ? Ð?ктуализациите избор на Ñ?пеÑ?товна за модификациите промените в Ñ?ила кредит и за ден, в който излизат на вÑ?еки две Ñ?метка. Ð?а тримеÑ?ечие на уÑ?ловиÑ?та или изчиÑ?ление на работна промените Ñ?е Ñ?едмици за инÑ?трумента за такÑ?ите. заплата. отразÑ?ват на избор на кредитна потребителите. карта. ПодÑ?ещащи Докладваните имейли изпращани до проценти Ñ?а Ñ?амо за доÑ?тавчиците. нови клиенти Линк www.fcac- http://www.pszaf.hu/f http://www.nca.ie/comp www.bankinginfo.com. http://www.condusef.go www.finansportalen. https://www.moneyadvi acfc.gc.ca/eng/resources/ ogyasztoknak are my/04_help_and_advic b.mx/ no/Forsiden ceservice.org.uk/en/cate toolCalculator/index- e/0401_useful_tools/co gories/comparison- eng.asp mparative_tables/compa tables rative_table.php?intPref LangID=1& 41